Category Archives: Банков бюлетин

Банков бюлетин 18.05-22.05.2015

photo_big_115021

Глобиха няколко големи банки за манипулиране на валутния пазар; Moody’s: Има голяма вероятност за капиталови ограничения в Гърция; Радослав Миленков за нови 4 г. шеф на ФГВБ; Депозити за над 1 млрд. лв. в 11 банки, вижте кои са те; Топ 5 на банките у нас управляват 54% от активите на системата; Щатска банка за първи път откри сметка на кубинското правителство; Преброяване на „държавните” пари ; Къде ЕЦБ надува балони в Европа; Шойбле: Този път не мога да изключа гръцки фалит; Турция прави ислямска мегабанка; Половината от парите на държавата само в три банки; Печалбата на банките скочи с 27% след фалита на КТБ; КТБ за отвличане на вниманието
photo_big_115021

  • КТБ за отвличане на вниманието
    Последните разкрития около Корпоративна търговска банка имат за цел да насочат вниманието на обществеността в една определена посока.
    Като цяло те засягат странични аспекти от дейността на тази финансова институция. Излезе информация за хора, които са посещавали мажоритарния ѝ собственик и в същото време се появи уж случайно едно фалшиво писмо. В него се говори, че след всяка от визитите тези хора са си тръгвали с пари. Другият аспект касае лицата, имащи преференциални лихви. Тези лихви не са никак малки. Те са несъразмерни с лихвите на пазара в България, да не говорим за пазара в Европа. Тези гигантски проценти по никакъв начин не могат да бъдат обяснени с голямото желание на КТБ да вземе ресурса на тези хора, а по-скоро им се дава висока преференциални лихва, защото те имат политическо влияние и познанството с тях може да е полезно за банкера. Когато направим равносметка ще установим, че тези подробности са интересни, но те не са в основата на целия случай. Дори да става дума за 100 или 200 милиона евро, което не е никак малка сума, но тя не може да се сравни с останалите числа, за които се говори и официално излязоха данни, че липсват от портфейла на банката. Това на ново са опити за насочване на общественото внимание в определена посока. Много по-важно е защо се е допускало и кой го е допуснал. Дали БНБ, която винаги реагира с до болка познатия рефрен, че нищо не са знаели. Всъщност ние вече свикнахме с тези реакции от тяхна страна. Те не знаеха какво се е случвало в КТБ години наред. Сега не знаят какво се е случвало и след поставянето на банката под особен надзор. Въобще оставаш с чувството, че УС на БНБ не живее в страната и изобщо не се интересува какво става в тази банка. С други думи хаосът продължава да бъде пълен. Едно от първите неща, които БНБ направи в разгара на кризата миналото лято, беше да намали преференциалните лихви. Тогава се изумих и отправих запитване до ръководството на националната банка защо това се прави и няма ли да се създаде нов казус. Ако ги намалят, тогава ще започне едно тълкуване на законовите текстове дали тези влогове са станали обикновени или на тях трябва да се гледа на преференциални и да отпаднат от изискванията за изплащане. Тогава никой не отговори от БНБ. Това не изненадващо, защото те не отговарят на нищо. Засега виждаме, че имаме странен разнобой. Практиката в България ме е научила, че когато има такъв разнобой на становищата на хора, това означава, че се прави опит за прокарване на непопулярно или незаконосъобразно решение. От една страна управителят бил казал, че законът не трябва да се тълкува по такъв начин, че преференциалните влогове да се превърнат в нормални и да попаднат в обсега на закона за гарантираните 196 000 лева, които трябва да бъдат изплатени от Фонда за гарантиране на влоговете, от друга страна са на коренно различно становище за направеното от Нели Кордовска. Дълбоко се съмнявам, че тя е в състояние да направи нещо на своя глава. Управителят на БНБ не бил запознат с това нейно писмо, в което тя е изразила своето становище. Но едно такова негово твърдение говори, че той не може да си управлява банката. На публиката се подхвърлят странични неща, не най-важните от този скандал. Най-важното е кой на какъв случай набляга и на това сме свидетели от миналото лято. Всеки се опитва да използва случилото се с КТБ за своите политически цели. Показателно е изказването на премиера, че в този списък „мои хора няма“, т.е. няма хора от неговата партия. С други думи можем да подкрепим смело искането да бъдат обявени имената на тези над 1000 вложители, които са се проявили като хитреци и са надхитрили системата. А кой ще търси отговорност на квесторите? Разбираме, че прокуратурата обещава и тях да разследва. Те не са паднали от небето и са назначени и са изпълнявали волята на институцията, която ги е назначила. А това все пак е БНБ. /БГНЕС/Георги Атанасов, експерт и анализатор от Българския финансов форум/. Източник darikfinance.bg
  • Печалбата на банките скочи с 27% след фалита на КТБ
    През първото тримесечие на 2015 г. банковата система отчита растеж на активите и допълнително засилена ликвидност.
    Ликвидните активи нарастват с 2.5 млрд. лв. до 24.7 млрд. лв., а коефициентът на ликвидност, се повишава с три процентни пункта до 33.17%. Към 31 март печалбата на банковия сектор е 285 млн. лв., или с 61 млн. лв. повече от отчетената за първите три месеца на миналата година. Подобрената доходност на годишна база отразява както промяната в ценовите стратегии на банките, така и понижените разходи за обезценка, сочат данните на БНБ. Натрупаната обезценка на кредитите и вземанията в отчета за приходите и разходите към 31 март 2015 г. е 173 млн. лв., при 192 млн. лв. за първите три месеца на предходната година. Лошите и преструктурирани кредити в банковия сектор възлизат на 10.7 млрд. лв., при това без тези в Корпоративна търговска банка. Общите активи на банковата система в края на отчетното тримесечие са 86.1 млрд. лв., от които 54.4% са формирани от петте най-големи банки. През периода инвестициите в ценни книжа се увеличават с 2 млрд. лв. или 19% главно поради придобиване от банките на български ДЦК. В портфейла преобладават инструменти, отчитани в позиция държавно управление – 10.1 млрд. лв. Делът на дълговите и на капиталовите инструменти в общата сума на активите на банковата система се повишава до 15.1%, при 12.9% към края на 2014 г. В края на първото тримесечие брутните кредити и аванси възлизат на 62.3 млрд. лв., от които 93% са експозиции в левове и в евро. Брутните кредити на нефинансови предприятия са 33.9 млрд. лв. Брутният размер на заемите за домакинства е 18.2 млрд. лв., като 8.9 млрд. лв. са жилищни ипотечни и 8.8 млрд. лв. – потребителски кредити. Общият размер на депозитите в края на март възлиза на 73.1 млрд. лв., от които 91.3% са в левове и в евро. Депозитите от домакинства достигат 42.2 млрд. лв., или 57.8% от депозитната база в банковата система. Източник darikfinance.bg
  • Половината от парите на държавата само в три банки
    Само 3 банки държат повече държавни депозити, отколкото всички останали 25. Това сочат данните на БНБ за първото тримесечие на тази година.
    В Първа инвестиционна банка, Общинска банка и Уникредит Булбанк се съхраняват 1.564 млрд. лв., или 53% от всички 2.950 млрд. лв. депозити на сектор „Държавно управление“, пише „Сега“. В сектора се включват държавни и изпълнителни агенции, университети, болници, общини и др. Едновременно с това част от държавните фирми упорито не спазват правилата и над 25% от парите им са в една банка. Това показва нетната експозиция към банки на държавните компании под шапката на икономическото министерство към края на март. Най-голям дял от парите на сектор „Държавно управление“ са в Първа инвестиционна банка (ПИБ) – 815.3 млн. лв. Те обаче са част от ликвидната подкрепа от 1.2 млрд. лв., която банката получи от държавата миналото лято. Впоследствие сумата спадна до 900 млн. лв., след като ПИБ върна 300 млн. лв. Част от остатъка трябва да бъде изплатен в рамките на 1 година. Държавата обаче не е спечелила дори минимална сума от лихви от най-големия си депозит за първите 3 месеца, показват данните на Централната банка. Това обаче това не означава, че депозитът е неолихвяем, а че лихвите се изплащат за по-дълъг период. Преди месеци служебният министър на финансите Румен Порожанов оповести, че държавните пари са депозирани в ПИБ при лихва от 2.2% годишно. Държавната подкрепа за ПИБ бе съгласувана с ЕК, а срокът бе удължен до май 2016 г. На второ място сред пазителите на държавни пари е Общинска банка, която държи 414.2 млн. лв. От нея държавата обаче е спечелила 316 хил. лв. от началото на годината до края на март. Трета в списъка е Уникредит Булбанк с 334.9 млн. лв. държавни пари. От тях за първите 3 месеца държавните и общински фирми са спечелили 285 хил. лв. Сред фирмите, които държат голяма част от парите си в една банка, изпъква „София тех парк“ с 95.9%. Те обаче нямало как да се разпръснат, защото идват по линия на еврофинансирането и попадат в графата „сметка със специално предназначение“, съобщи 3-news. Освен „София тех парк“ над лимита от 25% е и държавното предприятие, което върви към приватизация – „Ел Би Булгарикум“. Малко над 30 на сто от депозитите на компанията все още са блокирани в КТБ. Любопитно е, че само една от енергийните фирми – „Булгартрансгаз“, държи 28% от парите си в една банка, показа справка на в. „Сега“. През първото тримесечие обаче сумата е намаляла от 36% от общия размер на средствата, обясняват от енергийното министерство. Към септември миналата година, когато под шапката на икономическото министерство попадаха и енергетиката и туризма, се оказа, че 5 от енергийните мастодонти държат голямата част от средствата си в една банка. Така повечето от парите на БЕХ, Националната електрическа компания, „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ бяха в КТБ. Единствено ЕСО държеше над 25% от средствата си в банки, различни от трезора на Цветан Василев – ЦКБ. Източник darikfinance.bg
  • Турция прави ислямска мегабанка
    Турция, Индонезия и Ислямската банка за развитие работят за създаването на ислямска мегабанка. Новата институция трябва да служи като централна банка за ислямските кредитори.
    Това съобщи турският вицепремиер Али Бабаджан по време на икономически форум в Турция, пише Hurriyet. „Турция е готова да вложи 300 млн. долара от капитал в създаването на банката“, каза Бабаджан по време на събитието като допълни, че целта на банката е да помогне на ислямските кредитори да управляват международните парични потоци. Новата финансова институция, която трябва да има статут, подобен на този на централна банка, ще може също така в бъдеще може да включва и възможности за инвестиционно банкиране, допълни Бабаджан. По думите му представителите на Индонезия също имат намерение да осигурят 300 млн. долара за начинанието. Няколко частни банки вече са заявили, че искат да се включат в създаването на новия финансов регулатор, които трябва да бъде конкурент на Европейската централна банка и американския Федерален резерв. Според Бабаджан последната международна финансова криза е показала, че „безлихвените финансови методи са много по-надеждни, много по-стабилни, много по-силни“. Тъй като ислямът забранява лихварството, банките, които следват Шериата спазват правилата на т. нар. „сукук“. Когато дават кредит, те поемат риск наравно с длъжника, сключвайки договор за дялово участие в печалбите или загубите. Бабаджан добави, че в момента има над 300 ислямски финансови институции в 75 държави по света. Източник darikfinance.bg
  • Шойбле: Този път не мога да изключа гръцки фалит
    Този път не мога да изключа гръцки фалит. Това зави германският финансов министър Волфганг Шойбле, цитиран от The Wall Street Journal.
    Шойбле посочи, че няма място за повече компромиси в рамките на преговорите с Гърция за деблокиране на оставащите 7.2 млрд. евро от последната спасителна програма за страната. Ако правителството в Атина не постигне споразумение с кредиторите, спасителната програма ще приключи след шест седмици, а фалитът ще бъде единственият избор за Гърция. Шойбле допълни, че трети пакет за финансиране на гръцката държава може да има само ако текущата програма бъде приключена успешно. Източник darikfinance.bg
  • Къде ЕЦБ надува балони в Европа
    Шестдесет милиарда евро тук. 100 милиарда там. Ако перифразираме апокрифните думи на Еверет Дирксен за бюджета на САЩ, много скоро ще започнем да говорим за истински пари.
    През март тази година Европейската централна банка стартира своя програма за количествени улеснения на стойност 60 милиарда евро месечно. Сега, в отговор на неочакваните сътресения на пазара на облигации, се говори за увеличаване на сумата до 100 млрд. евро. И това са съвсем реални пари, изливащи се всеки месец ев икономиката на еврозоната. Икономистите без съмнение още дълго ще обсъждат ефективността на количествените улеснения по отношение стимулиране растежа на реалната икономика и вероятно никога няма да достигнат до единодушно заключение. Нещо, което обаче можем да кажем със сигурност е, че печатането на пари повишава цените на активите. В действителност, това вече се случва. ЕЦБ надува балони в цялата еврозоната. Къде точно? Испанското строителството е във възход, цените на жилищата в Дъблин се покачват, германските заплати раста, а португалски фондови индекси са сред най-бързо растящите в света. За малцината щастливи инвеститори, магията на количествените улеснения вече работи. Източник darikfinance.bg
  • Преброяване на „държавните” пари
    Миналата седмица с настървение броихме визитите в шефския кабинет на четвъртата по активи банка – КТБ, днес вече в несъстоятелност. Бог да прости КТБ. Оказа се страшно съмнително да посетиш шеф на банка на работното му място: имало риск секретарката му да те издебне и да те корумпира с някой бял плик.
    Сега е ред отново да преброим кои банки колко „държавни“ пари държат. Намери се как и тази най-постна статистика да прочетем по особено пикантен начин и пак да се натопим в съмнения и подозрения за нечестно разпределение. Така е, защото цифрите са коварни и колкото по-малко вдяваш от числа, толкова повече се объркваш в тях и все по-тежки съмнения те обземат. Давам пример за цифровата каша в основната таблица, която ни подвират под носа, т. нар. депозити на сектор „Държавно управление“ в края на март. На първа позиция там сочат Първа инвестиционна банка (ПИБ) с 815 млн. лева. Да, но това съвсем не са (само) депозити на държавни фирми и общини. И съвсем малко от тях са „държавни пари“ (големият дял са заеми от финансовите пазари, т.е. не е имущество на нашата държава, а на чужди кредитори). Основна част от тази сума е остатъкът от дълго дъвканата ликвидна подкрепа от 1.2 млрд. лв., която ПИБ получи юни миналата година, която, според извратеното брюкселско тълкуване, бе класифицирана като „държавна помощ“ и за която банката спазва специална програма, утвърдена от Европейската комисия. Да кажем ясно: никаква „държавна помощ“ не е това, колкото и европейски хрантутници да твърдят обратното. Европейската централна банка (ЕЦБ) налива трилиони евро депозити без лихва, отскоро и с отрицателна лихва (т.е. с подарък, субсидия за някоя европейска банка получател) за банките в еврозоната. Но това не е „държавна помощ“. Това е „рефинансиране“. За българските банки рефинансирането е строго забранено. За тях всеки лев ликвидност е „държавна помощ“ с яка лихва. За въпросната „помощ“ ПИБ плаща 2.2% лихва, сиреч двойно над средната пазарна лихва за депозити в момента и 220 пъти (!) повече от т.нар. „основен лихвен процент“, публикуван за днес на интернет страницата на Българската народна банка. И тази лихва, десетки и стотици пъти (!) над пазара се плаща до крайния срок на „утвърдената програма“, която изтича някъде по това време догодина. Това е „помощ“, та дрънка. А по „депозитните линии“ (deposit facility) на ЕЦБ лихвата днес е -0.20%, сиреч на всеки 1000 евро получен депозит дават по 2 евро подарък. Но това не е „помощ“. Европейските финансови изчисления и размишления могат лесно да вкарат мислителите в психиатрията. Но да се върнем към преброяването на „държавните пари“. Оказва се, че като извадим от обявените 815 млн. лв. в ПИБ оставащите вече 750 млн. лв. депозит на Министерство на финансите от въпросната „помощ по европейски“, остават 65 млн. лв. „държавни пари“ в ПИБ. И първата в таблицата банка, най-сочена с пръст тази седмица, се оказва с драстично по-малко „държавни пари“ от последната. Но във въпросната сметка на „държавните пари“ в банките има още една дълбина, която често катурва преброяването с главата надолу. Нашата държава се е изхитрила да задължи банките, получили „публични средства“, да ги „обезпечат“ с държавни ценни книжа за същата сума. Т.е. накарала ги е да върнат на държавата парите, които са взели от държавата. Банка Х е взела депозит 1000 лв. от една община. Тя е длъжна да купи от държавата ценни книжа, да даде на държавата всичките 1000 лв. от общината и да си напъха ценните държавни книжа в сметките. В мъдрата таблица „депозити на сектор „Държавно управление“ ще пише, че в тази банка има 1000 лв. „държавни пари“. Колко има наистина? Нула, разбира се. Няма смисъл да продължавам из кривините на фалшивото едностранно преброяване на „държавните пари“. За какво могат да служат вестниците, тъпкани с продуктите от такова преброяване и аналогични „журналистически разследвания“ на банковите баланси, знаят всички запознати с приключенията на добрия войник Швейк. Ярослав Хашек добре ги е разбирал тези работи, нали знаете, че е завършил Търговската академия и е бил банков чиновник. Автор: д-р ик. Емил Хърсев. Източник profit.bg
  • Щатска банка за първи път откри сметка на кубинското правителство
    Малка банка в щата Флорида е открила сметка на кубинското правителство, информира CNBC. Stonegate Bank е първата щатска банка с подобен ход.
    В миналото кубинското правителство трябваше да плаща в брой, когато имаше някакви търговски взаимоотношения със САЩ. Настоящата новина може би е катализатор за стоплянето на отношенията между Куба и САЩ. Вижте още: Под наем в Куба – най-доброто от Airbnb Тя идва ден преди окончателната среща между Държавния департамент на САЩ и представители на кубинското правителство. Срещите могат да доведат до изявление за възстановяване на дипломатическите отношения между двете страни. Акциите на Stonegate поскъпнаха с над 2% вчера до близо 30 долара за брой. Източник profit.bg
  • Топ 5 на банките у нас управляват 54% от активите на системата
    Две са вече банките в страната с активи за над 10 млрд. лв., а петте най-големи управляват над 54% от активите на банковата система.
    В рамките на последните 12 месеца три от трезорите добавиха по над 1 млрд. лв. активи под управление. Топ 5 на банките у нас Уникредит Булбанк и Банка ДСК са двете най-големи банки в България, като управляват активи за 15.34 и 10.15 млрд. лв. Третата позиция е за Първа инвестиционна банка с активи за 8.9 млрд. лв., изпреварила Обединена Българска банка и Райфайзенбанк с респективно 6.3 и 6.07 млрд. лв. под управление. Клуб 1 млрд. лв. Общо 17 от 28-те банки у нас са с активи за повече от 1 млрд. лв., сочат изнесените преди дни данни на Българска народна банка. Челната десетка се допълва от Пощенска банка, Райфайзенбанк, Централна кооперативна банка, Алфа банк и Банка Пиреос. Какво се случи в последните 12 месеца? Уникредит Булбанк добави 2.64 млрд. лв. активи в рамките на последните 12 месеца до 31 март 2015 г. Други две банки отчитат ръст от 1.2 млрд. лв. – Сосиете Женерал Експресбанк и Банка ДСК, докато една от публичните банки – ЦКБ, добави 543 млн. лв. Припомняме, че печалбите на системата възлизат на 285 млн. лв. за първите три месеца на 2015 г. Стана ясно, че шест от банките са отчели печалба, по-висока от 10 млн. лв., а едва – над 100 млн. лв. Вижте и най-печелившите банки у нас за първите три месеца на 2015 г. Източник profit.bg
  • Депозити за над 1 млрд. лв. в 11 банки, вижте кои са те
    Близо 90% от спестяванията на домакинствата в страната са съсредоточени в 11 от 28-те банки, опериращи в страната. Всяка от тях държи по минимум 1 млрд. лв. на депозит от гражданите и домакинствата, сочи справка на Profit.bg.
    Повече от половината средства обаче са съсредоточени в четири от трезорите. Депозитите в Банка ДСК са за 6.7 млрд. лв., а в Първа инвестиционна банка и Уникредит Булбанк по 5.8 млрд. лв. Четвъртата позиция е за Пощенска банка с 3.8 млрд. лв. В топ 5 е и Обединена българска банка с 3.7 млрд. лв., изпреварила Централна кооперативна банка с 2.9 млрд. лв., както и Сосиете Женерал Експресбанк и Райфайзенбанк, чиито клиенти са внесли 2.6 и 2.4 млрд. лв. С по над 1 млрд. лв. на депозит са още Банка Пиреос, Инвестбанк и Алианц Банк. Какво се случи през първото тримесечие на 2015 г. Пет от банките в страната успяха да привлекат по повече от 100 млн. лв. за първите три месеца на настоящата година. Въпреки спада на лихвите по депозитите, депозитната база на Уникредит Булбанк е нараснала с 366 млн. лв., а на Първа инвестиционна банка и Банка ДСК с по 341 и 276 млн. лв. В челото са още Сосиете Женерал Експресбанк и Централна кооперативна банка. Най-голям отлив на депозанти се наблюдава при Прокредит Банк и Алфа Банк, чиито клиенти изтеглиха 223 и 136.8 млн. лв. за трите месеца до 31 март. Източник profit.bg
  • Радослав Миленков за нови 4 г. шеф на ФГВБ
    Министерският съвет определи Радослав Миленков за председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките за нов 4-годишен мандат, съобщиха от правителствената пресслужба. 
    Той стана шеф на фонда на 19 ноември 2014 г., след като предишния титуляр Росен Николов подаде оставка. Назначението първоначално предизвика острата реакция на Реформаторския блок, като негови представители заявиха, че кандидатурата на Миленков не е била съгласувана с тях. Той трябваше да се наеме с изплащането на гарантираните влогове в КТБ, започнало в края на миналата година. РБ неприятно изненадани от новия шеф на ФГВБ, ама не съвсем Радослав Миленков уверил Мартин Димитров, че фондът ще работи прозрачно Преди да оглави ФГВБ, той е бил член на Управителния съвет на „Общинска банка“ АД и изпълнителен директор на банката. В периода от 2003 г. – 2011 г. е заемал различни ръководни позиции в системата на „Първа инвестиционна банка“ АД, включително и член на Управителния съвет. Професионалната си дейност е работил като инвестиционен посредник и одитор в „Делойт и Туш България“. Източник profit.bg
  • Moody’s: Има голяма вероятност за капиталови ограничения в Гърция
    Има „голяма вероятност“ за налагането на капиталови ограничения в Гърция, като те ще започнат с блокиране на депозити в гръцки банки, се казва в нов доклад на рейтинговата агенция Moody’s, цитиран от Reuters.
    Moody’s Investor Service понижи перспективата си по рейтинга на гръцката банкова система от стабилна не отрицателна, което според агенцията отразява „значителното влошаване на финансирането на банките и ликвидността от декември 2014 г. насам и отлива на депозити на стойност над 30 млрд. евро, или 18% от всички депозити, в последните пет месеца.“ Натискът е малко вероятно да отслабне в следващите 12-18 месеца, според Moody’s, и „има голяма вероятност да бъдат наложени капиталови ограничения и блокиране на депозити.“ Промяната в перспективата на рейтинговата агенция също така отразява ревизирането в посока надолу на прогнозата за БВП на Гърция за периода 2015-16 GDP, което се дължи на политическата обстановка след изборите преди няколко месеца, които доведоха до застой в икономическата активност. От Moody’s очакват икономиката на Гърция да нарасне само с 0.5% през тази година, каквато е и прогнозата на на Европейската комисия. Докладът на рейтинговата агенция идва на фона на голямата неяснота около това дали Гърция може да избегне фалит и да изпадне в просрочие по задълженията си. Страната продължава да преговаря със своите кредитори, които настояват за въвеждането на реформи преди отпускането на допълнителни помощи. Гърция обаче бързо свършва парите и следващия месец може да изпита затруднения, както със заплатите на държавните служители и пенсиите, така и с вноските си към Международния валутен фонд (МВФ) и Европейската централна банка (ЕЦБ). Източник profit.bg
  • Глобиха няколко големи банки за манипулиране на валутния пазар
    Четири от най-големите световни банки вчера се съгласиха да платят над 5 млрд. долара глоби и се признаха за виновни в манипулиране на валутните пазари.
    Трейдъри в JPMorgan Chase, Citigroup, Barclays и Royal Bank of Scotland бяха обвинени в това, че са работили заедно, за да манипулират курсовете на валутните пазари, където се търгуват стотици милиарди долари и евро. Глобите представляват победа за Министерството на правосъдието на САЩ, което отдавна бе критикувано, че не желае да преследва големите банки. В последните 18 месеца властите повдигнаха съдебни обвинения срещу банки, обвинени в укриване на данъци, и постигнаха мултимилиардни извънсъдебни споразумение с няколко други банки за ролята им във финансовата криза от 2008 г. Вижте още: Манипулиран ли е пазарът? Въпреки това обявените вчера глоби може да ограничат практическите последствия. Четирите банки ще могат да продължат да оперират на валутните пазари. Нямаше повдигнати обвинения срещу ръководители, въпреки че разследването продължава. Глобите, макар и големи, са една малка част от това, което банките са спечелили от валутна търговия през последното десетилетие. Според властите, трейдъри са си споделяли поръчките на клиенти през чатове и са използвали тази информация, за да трупат печалби за сметка на техните клиенти. Трейдърите наричали себе си „Картелът,“ а в един от тези чатове служител на Barclays пише: „ако не мамиш, значи не се опитваш“. Банките ще платят общо 2.5 млрд. долара съдебни глоби за манипулирането на валутните пазари в периода 2007-2013 г. Федералният резерв им налага още 1.6 млрд. долара глоби. Британската Barclays пък ше плати още 1.3 млрд. долара на британските и щатските регулаторни органи. Швейцарската UBS, която преди години бе разследвана за подобна схема, се е съгласила да се признае за виновна за манипулирането на ключов лихвен процент и ще плати отделна глоба в размер на 203 млн. долара. Ако бъде включено и споразумението от миналата година, банките ще платят общо близо 9 млрд. долара за манипулирането на валутния пазар, чиято дневна стойност достига 5.3 трлн. долара. На валутния пазар има пауза по два пъти на ден. Преди тази пауза трейдърите от картела споделяли помежду си поръчките на клиентите и надували курсовете с цел печалба. Компаниите по света правят бизнес, използвайки различни валути, и разчитат на банките си всеки ден да им предоставят най-близкото ниво до официалния обменен курс. Банките се очаква, че трябва да се грижат за тях. Пътуващите по света, които редовно разчитат на чужди валути, също трябва да получават справедлива цена за техните евро или долари. Броят на трейдърите, които участвали в тази измама, е малък. От JPMorgan обявиха, че са уволнили един трейдър. Citi е освободила девет служители. Barclays е уволнила осем служители, свързани с картела. Банките също така са се съгласили да помогнат на властите да разследват хората, замесени в манипулирането на валутните пазари. Източник profit.bg

Банков бюлетин 11.05-15.05.2015

photo_big_114797

МСП в Европа се нуждаят 3 тлн. евро финансиране в следващите 5 г.; Топ банкери: Лихвите ще падат, но при далеч по-бавни темпове; Спад от 19% на депозитните милионери у нас; Закон позволява одържавяване на банки; Богатството на българите е в банките; Цветан Василев: Шоуто тепърва предстои; Брюксел настоява за спешни промени на банковите регулации в България; До края на месеца международна компания започва да разследва КТБ; Парамов: Квесторите са получили от Иван Искров указание да фалират КТБ; МВФ се готви за фалита на Гърция
photo_big_114797

  • МСП в Европа се нуждаят 3 тлн. евро финансиране в следващите 5 г.
    Формите на финансирането на компаниите от ЦИЕ ще се променят постепенно от европейски към американски модел, прогнозира Андре Куусвек, директор „Пазари местна валута и развитие на капиталови пазари“ на Европейската банка за възстановяване и развитие по време на дискусионен панел на УниКредит на Годишната среща на ЕБВР в Тбилиси, Грузия.
    Модерирани от Енрико Минити, директор Корпоративно банкиране за ЦИЕ на УниКредит, участниците в панела Андре Куусвек, Лудвиг Соболевски, главен изпълнителен директор на Букурещката фондова борса и Паоло Боцоло, директор на Проектно финансиране за Австрия и ЦИЕ в УниКредит, обсъдиха „Новите форми на корпоративното банкиране в ЦИЕ: отвъд кредитирането? „В Америка 80% от необходимите средства за финансиране на компаниите се набавят чрез корпоративни облигации или с други форми, различни от директно кредитиране. В Европа този обем е само 25%. Структурата на корпоративното финансиране в Европа и Западна Европа основно ще се променя към американския модел“, смята Андре Куусвек. Темата е особено актуална, тъй като според оценка на ЕБВР малките и средно-големи фирми в Европа ще имат нужда от 2.5–3 трилиона евро финансиране в следващите пет години. „Дори и с различни форми на финансиране банките остават най-естествен партньор на компаниите в подготовката на финансирането чрез облигационен заем например“, каза Лудвиг Соболевски, Според него инфраструктурните и енергийни проекти дават възможност за атернативно на кредитирането финансиране. “На по-малките европейски пазари (бел. – какъвто е и България), банките ще продължават да са основен източник на финансиране в сравнение с дълговите и капиталовите пазари“, коментира Куусвек. Той отбеляза, че на различните дългови пазари цената на издаването на облигационен заем се различава значително. По време на дискусията беше отбелязано, че глобалните инвеститори са прагматични и в техните портфейли пазарите от Централна и Източна Европа засега заемат изключително малък дял. „Ако фондовите борси в региона се консолидират, това ще има позитивен ефект за инвеститорите, въпреки че пазарът на ЦИЕ пак ще представлява малък дял от глобалните капиталови пазари“, каза още Лудвиг Соболевски. Той добави, че е лесно да се правят регулации, но не е толкова лесно да се привлекат инвеститори и че трябва да се предприемат сериозни стъпки в тази посока. Източник profit.bg
  • Топ банкери: Лихвите ще падат, но при далеч по-бавни темпове
    Топ банкери участваха в шестото издание на форума Шумът на парите. По време на панела участие взеха Кристофор Павлов, главен икономист в УниКредит Булбанк, Любомир Цеков, главен изпълнителен директор на БОРИКА – БАНКСЕРВИЗ АД, Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка, Славейко Славейков, член на УС и главен финансов директор на Societe Genarale Експресбанк и Иван Кутлов, началник управление Трежъри в ОББ.
    Водещите специалисти в банковия сектор се обединиха около тезата, че лихвите по депозити и кредити най-вероятно ще продължат да се понижават, но с далеч по-забавени темпове, в сравнение с изминалата година. „За последните 6 месеца цената на ресурса на банките намаля може би с повече от 1 процент. Това повлия на кредитите, като кредитирането в момента се извършва на цени от 2007-2008 година. През 2015 година ще продължат да намаляват лихвите по депозитите“ коментира Славейко Славейков, член на УС и главен финансов директор на Societe Genarale Експресбанк. С. Славейков: Лихвите по депозити ще продължат да се понижават Понижаването на цената на депозитния ресурс, в условията на задържане на нивата на лошите кредити, без съществена промяна дава възможност на банките да дават по-евтини кредити. „Нивото на лошите кредити е такова, каквото го виждаме в момента повече от 2 години. То е между 16 и 17%. Така че това не е новина за банковия сектор и икономиката като цяло. Банковият сектор е в по-добра позиция към днешна дата“, коментира Кристофор Павлов, главен икономист в УниКредит Булбанк. К. Павлов: Безотговорно е регулаторите да не вземат предвид Гърция „След 2014 година тенденцията на понижение на лихвите по кредитите е налице. Тя беше малко по-драстична във второто полугодие на миналата година и продължава през първото тримесечие на тази година“, коментира по време на форума Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка. „Има едно ниво, което вече е на оптимизиране. Оптималното ниво е почти постигнато, така че оттук нататък единственото, което можем да очакваме от кредитния пазар, е да се възползва от тази добра цена на ресурса. Вече не се редки случаите, когато фирмени кредити са на нива от фантастиката. Говорим за периода 2006-2008 година. Вече не е стряскащо, ако клиент поиска лихвен процент под 4 процента. Дори някои вече отиват в по-драстични измерения като трите процента“, допълни още Ягодин. А. Ягодин: Добрата новина за банките идва от фирмените сметки „Лихвите в България паднаха драматично, не защото в България са се излели много пари. Просто ние, банките, решихме да си напишем домашното и да си изчистим къщичката“, коментира Иван Кутлов, началник управление Трежъри в ОББ. „Единственият начин банката, като финансов посредник, да си подобри резултата, е като намали цената на финансиране. Лихвите по депозитите вероятно ще падат още, но не с темповете, с които се случи до момента. Ние до голяма степен обрахме буфера, който имахме като финансови институции“, заяви още банкерът. Банкерите, като цяло, се обявиха в подкрепа на закон за личните фалити. Някои от тях обаче изразиха резерви относно това, че законът може да се превърне във вратичка за недобросъвестите платци, за да абдикират от своите задължения. „Не може да се каже дали закон за личните фалити ще оскъпи кредитите. Трябва да се види какво точно ще е законодателството в тази сфера и доколко то ще се прилага. Дали това ще е отворена врата за недобросъвестните длъжници да абдикират от задълженията си? Има много въпроси, на които трябва да се отговори, преди да се обсъжда дали това ще оскъпи кредитите“, смята Кристофор Павлов. Оптимизъм бе изразен и по отношение на влизане на страната ни в единния европейски банков съюз. “Присъединяването на България към единния банков съюз ще повиши шансовете да се регулира по-добре пазарът, за да се предотвратят случаи като КТБ”, според главния икономист на УниКредит Булбанк. “Ключовото в участието на страната ни в този съюз е, че качеството на надзора ще се повиши, защото ЕЦБ ще отговаря директно за него. Кризата в отношенията между политици и банки няма да се повтаря и да се отразява на банковия сектор”, смята Павлов. К. Павлов: Влизане в банковия съюз ще е добре за сектора Все още има какво да се желае при дигитализацията на бизнеса на банковия сектор. Банките обаче правят много в тази насока. „В България има повече издадени карти на глава от населението, повече банкомати на глава от населението и повече ПОС терминали на глава от населението спрямо останалите страни от ЦИЕ“, заяви Любомир Цеков, главен изпълнителен директор на БОРИКА – БАНКСЕРВИЗ АД. Л. Цеков: Имаме голям потенциал за ръст в безналичните плащания „Имаме изоставане спрямо Европейския съюз, но то не е толкова в броя карти и АТМ на глава от населението. Дори броят на транзакциите на глава от населението е сравним с европейския. Изоставането е по-скоро при търговците и приемането на карти при всякакви търговци за всякакъв род плащания. В страните в развита Европа броят на ПОС терминалите е два пъти по-голям, отколкото при нас, а ниските нива, от своя страна, крият и по-голяма възможност за растеж“, коментира още Цеков. „Предизвикателство за банките в средносрочен план е дигитализацията“, смята Славейко Славейков. „Банките са доста по-тромави от IT фирмите, не могат толкова бързо да се дивижат, но това е наистина предизвикателство за тях в средносрочен план. Клиентите се нуждаят от евтини, бързи и качествени услуги и все повече в тази насока“, допълва още той. „Дигитализацията на банковота дейност не е свързана само с увеличаване на броя на ПОС-устройствата. Почти всяка голяма банка има свой план за дигитализиране на бизнеса си. Всяка банка преглежда процесите и изискванията, за да дигитализира дейността си. Една сфера, където има сериозен подем, е кредитирането на дребно. Процесът на кредита на дребно стана много по-прост“, смята Павлов. „Тези решения се вземат не от машини, но в голяма степен процесът е дигитализиран. Има много процеси в банковата дейност, където процесът продължава да изисква много трудова сила“, според Кристофор Павлов. Шестото издание на форума Шумът на парите се проведе със съдействието на ВИП спонсорите Уникредит Булбанк, Vivacom и Галакси Инвестмънт Груп, както и спонсорите Трейс Груп Холд, София Интернешънъл Секюритиз, ЛУКС ИМОТИ, консултантска къща Амрита, Peugeot и Борика Банксервиз. Източник profit.bg
  • Спад от 19% на депозитните милионери у нас
    В края на първото тримесечие на 2015 г. 607 граждани и домакинства притежават депозити от над 1 млн. лв. в българските банки.
    Това е с 8 по-малко спрямо тримесечие по-рано (1.3% спад) и с 142 по-малко, в сравнение със същия период на 2014 г., което представлява понижение от 19%. По последни данни богаташите имат на влог средно по 2.452 млн. лв. спрямо 2.393 млн. лв. за преди 3 месеца и 2.428 млн. лв. за година по-рано. Спад на годишна база от съответно 19.6% и 19.5% се отчита при депозитите за суми от 500 хил. лв. до 1 млн. лв. и от 200 до 500 хил. лв. Това може да се обясни с горната граница на влоговете, които са гарантирани от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, която е 100 хил. евро или 196 000 лв. Най-голям ръст (14.1%) има при депозитите за суми от 100 до 200 хил. лв., които по последни данни са 35 925, или с 4439 повече спрямо 31 март 2014 г. Общо 43 475 граждани и домакинства в страната имат в банките депозити за над 100 хил. лв. Средната стойност на големите депозити е 205 398 лв. Данните за кредитите на БНБ сочат, че 21 857 граждани и домакинства имат заеми към търговските банки за суми над 100 хил. лв. Ръст в кредитирането за последната година има единствено за суми под 1000 лв., както и за заеми от 25 до 50 хил. лв. Средната стойност на заемите на българските домакинства е 6793 лв., докато на депозит държим по 3721 лв. Източник profit.bg
  • Закон позволява одържавяване на банки
    Временно одържавяване на банки, изпаднали в затруднение, предвижда нов закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Той е изготвен от Министерството на финансите и е пуснат за обществено обсъждане.
    Мярката с одържавяването се въвежда заради евродиректива, пише в мотивите към законопроекта. В момента в българското законодателство няма възможност държавата да стане собственик на частна банка. За временно одържавяване ще се иска разрешение за държавна помощ от ЕК. С новия закон се разширяват правомощията на БНБ, пише вестник „24 часа“. Ако тя прецени, ще може да назначава временни управители на банка с ликвидни проблеми или заплашена от такива. Временните управители ще са за една година, но е предвидена възможност срокът да се удължи. В момента БНБ може да поиска отстраняване на член от ръководството на банка и да го замени временно с друг. Може и да назначи квестори при поставянето на банка под специален надзор. Промяна има и в срока на надзора. С новия закон се предлага той да е не повече от един месец. В момента е записано, че банка може да бъде поставена под специален надзор за три месеца, като срокът може да се удължи с още толкова. Предвидена е и процедура за преструктуриране на банки. Тя ще се задейства, ако финансова институция е неплатежоспособна и ако чрез нея могат да се спестят публични средства. Ще бъде създаден и фонд за преструктуриране на банки. Парите в него ще се осигуряват от останалите банки. Вноските им ще се увеличават през следващите 10 г., за да стигнат до 2% от гарантираните депозити. Ако се налага използването на пари от бюджета, решението ще се взема от Министерския съвет. При преструктуриране на банка загубите ще се поемат от акционерите и кредиторите. Гарантираните вложители няма да участват в споделянето на загубите. Ако банка не може да се оздрави чрез преструктуриране, ще се поставя под специален надзор. Източник profit.bg
  • Богатството на българите е в банките
    Финансовото богатство на българите представлява 40 на сто от брутния вътрешен продукт, който е близо 82 млрд. лв. 78% от него са под формата на пари в брой и депозити, докато едва 2 процента са в акции.
    Останалите 20% от спестяванията са в пенсионни фондове и застраховки. Това стана ясно от презентация на Мауро Мирано, заместник-директор на „Стратегически анализи за Централна и Източна Европа“ на „УниКредит“ по време на годишната среща на ЕБВР в Тбилиси, Грузия, пише „Сега“. За сравнение, румънските домакинства държат като спестявания едва 18 процента от БВП, а руските – 19 на сто. „Най-богати“ са италианците, чието финансово богатство се равнява на 192% от БВП. Следват Австрия и Германия – съответно със 126 и 122%. Кредитирането у нас ще расте най-бавно, стана ясно още от прогнозните данни на банката. То ще се увеличи с около един процент, а средният ръст за Централна и Източна Европа е около 4.6%. Сред последните по увеличаване на кредитирането са още Унгария и Словения със съответно 2 и 3% ръст. Очаква се кредитирането догодина да отбележи най-голям ръст в Турция – с 16%. Страната ни остава на опашката и по спад на лошите кредити, стана ясно още от данните на Мирано. Прогнозите са делът им у нас да спадне с едва 0.6% от 16.7% до 16.1% до 2016 г . В същото време се очаква в Румъния делът на лошите кредити да спадне от 13.9 на 8.5 на сто за периода 2014 – 2016 г. Източник darikfinance.bg
  • Цветан Василев: Шоуто тепърва предстои
    Цветан Василев изпрати отворено писмо до медиите, в което обяснява, че не използва както обикновено своя личен сайт, тъй като постоянно е хакван. Към писмото е прикрепен сканиран, написан на ръка списък с имената на хората, които са се срещали с банкера.
    Сред тях са Йордан Цонев от ДПС, председателя на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев, Румен Петков и Явор Куюмджиев от БСП, бившият премиер Иван Костов, бизнесмена Веселин Марешки и др. Ето и пълния текст на писмото: „Уважаеми дами и господа, Обръщам се към вас като представители на информационни медии, за да осветля важен акцент от случващото се в продължение на почти една година с КТБ АД. Вероломното покушение, което беше извършено срещу банката от политико-икономически кръгове, следствие, прокуратура и съд, както и БНБ, НАП и всевъзможни други държавни институции, доведе до неминуемия й крах. Крах, който коства много на депозантите в банката, както и на държавата, поради злия умисъл или безхаберие на лицата, които я управляват. Върху гърба на една от малкото национално отговорни български банки се упражняваха знайни и незнайни герои, които в изобретяването на издевателства спрямо нея надминаха и средновековната Инквизиция. И всичко това ставаше пред очите на обществото, което беше умело заблуждавано за истината около банката от сътворителите на нейното убийство, диригентите му и техните изпълнители. Следвайки заповедите издавани от бункера „Берлин“, те и досега крият от българските граждани какво всъщност причиниха на банката. Но не затова е целта на настоящето ми писмо. С него искам да обърна внимание на един друг аспект – този за морала и ценностите на днешния политически, икономически и всевъзможен „елит“ в България. По време на реализирането на зловещия сценарий срещу КТБ АД много политици, финансисти и икономически експерти неведнъж повтаряха, че случващото се с банката не е реално и че е дирижирано от два политико-икономически кръга, както и от техните лакеи в следствие и прокуратура. Постепенно обаче, тази обективно изразявана защита се превърна в спорадични вопли, след това в тихи стонове и, към днешна дата, изцяло заглъхна. Както съм имал възможност в предишни мои интервюта да заявя – не политиците са ме създали. От мен те, особено нагло и арогантно, се възползваха. Паразитираха върху мен и за да опазвам КТБ АД съм се принуждавал да им правя услуги дълги години. Когато отказах да продължа – те просто убиха банката. Активни участници и мълчаливи съучастници бяха всички. И всички ме предадоха. Политици и не толкова /социалисти, патриоти, демократи, либерали, реформатори/, бивши и настоящи министри, бизнесмени и не толкова, одитори, братя „хотелиери“ /сега участващи в плячкосването на БТК/, тв шефове, журналисти, субекти, ръководили дълги години сектор „Сигурност“, синдикалисти, мастити фармацевти, издатели, енергийни шефове и експерти. Всички. За тях Цветан Василев се превърна или в демона ограбил хората, или просто спря да съществува. Тези другари много бързо забравиха времето, когато, както вече съм казал, се редяха на опашки и чакаха със седмици пред кабинета ми, за да ме видят. С каква цел – сами ще си отговорите. Каква работа би могъл да има при мен един политик например? И каква работа би могъл да свърши за средна продължителност на среща 5-7 минути?! И изобщо, срещал ли се е с мен или само със секретарката ми, за да се запознае след това със съдържанието на един плик? Досещате се за какво говоря нали? С видеото на добре пеещия гуверньор мисля, че показах достоверността на твърденията ми, че целият този „елит“ паразитираше върху мен и КТБ АД. Сега давам ново доказателство – факсимилета от пропусквателните тетрадки за последните около две години, за да се убедят хората, че всички тези хубавци от „елита“, казващи им кое е вярно и кое не, висяха редовно при мен с искане за това и онова и най-вече – за онези неща. Факсимилетата се съдържат в линковете, които прилагам по-долу. Не ги качвам в личния си сайт поради ежедневните опити да бъде хакнат, за да ме спрат да говоря истината. Но няма как да ми запушат устата. Изпращам това писмо и на недоброжелателни медии с единствената цел истината за тези, които облъчват обществото с тезата: „Цветан Василев окраде банката и избяга“ да стигне до възможно по-голяма част от него. Източник darikfinance.bg
  • Брюксел настоява за спешни промени на банковите регулации в България
    Европейската комисия даде ясен знак, че не приема мудните действия на институциите за гарантиране на стабилността на финансовия сектор след фалита на КТБ. Брюксел настоява България да предприеме спешни мерки и да приключи обещаната независима оценка на активите и стрес тестове на банките още тази година, вместо да отлага това за 2016 г. Изисква се и независим преглед на активите на пенсионните дружества, както и на застрахователния пазар.
    Това е една от 5-те препоръки, отправени от Европейската комисия на базата на представената от България Конвергентна програма и актуализираната Национална програма за реформи. Вчера ЕК одобри препоръки към всички страни членки. От текста на документа става ясно, че в много от критичните сектори последната година за България е била нулева, пише „Сега“. В препоръките към България ЕК посочва изричен краен срок за приключване на независимата оценка на активите на банките и провеждане на стрес тестове – декември 2015 г. Това се разминава драстично с предложения от правителството график за приемане на съответните законови промени и извършване на оценката и тестовете. Според представения в Националната програма за реформи график 2015 година ще е подготвителна и в рамките на оставащите месеци ще се готвят методологии и ще се приемат законодателни промени, с които да се създадат предпазни механизми в случай на недостиг на капитал в отделни банки. Самата оценка на активите е предвидено да започне през 2016 г. и да приключи до юни, след което да бъдат проведени и стрес тестове. Сходен е и графикът за предприемане на мерки за засилване на надзора в небанковия финансов сектор. И тук 2015 г. е подготвителна, а преглед на активите на пенсионните фондове и проверка на балансите на застрахователните компании ще се правят през 2016 г. „Посочването на декември тази година като краен срок е показателно за недоволството на ЕК от темповете, с които българските институции действат след кризата в КТБ. Очевидно е, че този срок няма да може да се спази – най-малкото заради предстоящата смяна в ръководството на БНБ. Тепърва ще се обсъжда и новият проектозакон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции. Но мудните действия като липсата на титуляр на „Банков надзор“ и оставането на Иван Искров на поста трудно може да се приемат“, коментира Георги Ангелов от института „Отворено общество“. Източник darikfinance.bg
  • До края на месеца международна компания започва да разследва КТБ
    До края на месеца ще бъде избрана голяма международна компания, която да разследва случилото се в КТБ и да проследи средствата на фалиралата банка.
    Това заяви премиерът Бойко Борисов в парламентарния блиц-контрол. Фондът за гарантиране на влоговете в банките е изпратил предложения до 11 компании, а на 18-ти май техни представители са поканени за разговори, съобщава БНР. Решението кои кандидати да бъдат предложени на синдиците на КТБ в съответствие с чл. 31, ал. 1 , точката 17 от Закона за банковата несъстоятелност, ще бъде взето не по късно от 21 май тази година. „Синдиците следва веднага да започнат преговори за сключване на договори между тях и предложените кандидати, които очакваме да приключат до 30 май тази година“, посочи Борисов. Според премиера, „този ангажимент, който и вие, и ние сме поемали – да бъде избрана, и то ще бъде избрана, най-голямата компания, най-вероятно, по критерии събрали най-много, в подобни ситуации, пари и върнали съответно на държавата. До 30 май тази тема ще бъде приключена“. Премиерът коментира и поведението на председателя на БНБ Иван Искров и неговата оставка. „То дори не е и възпитание, не е и култура. След този запис да стои още шеф на банката, да не си е депозирал оставка в парламента, колегите от ДПС имат много хубави думи затова, в случай могат да ви помогнат с тях. Благодаря“. Източник darikfinance.bg
  • Парамов: Квесторите са получили от Иван Искров указание да фалират КТБ
    Квесторите са получили от Иван Искров указание да фалират банката. Защото в политическото пространство през юни и юли 2014 г. главната задача беше фалитът на КТБ. Задачата беше да не се допусне ГЕРБ, респективно Бойко Борисов, да направи второ правителство. Тези квестори трябваше да направят абсолютните обезценки, заяви финансистът Кольо Парамов, но отказа да назове името на поръчителя.
    “Отговорността за фалирането на Корпоративна търговска банка е на Цветан Василев и той трябва да си понесе последствията“, каза от своя страна в студиото на „Здравей, България“ по Нова телевизия проф. Валери Димитров, бивш директор на Сметната палата. Според изказване на премиера Бойко Борисов отпреди няколко дни, има 1000 договора в КТБ, които са били на преференциални високи лихви, може би за специално избрани клиенти, близки на Цветан Василев. „Фондът за гарантиране на влоговете не трябва да изплаща гарантирани размери на такива връзкарски влогове, а именно, ако е изплатил по погрешка тези суми, той трябва да си ги поиска обратно“, смята Димитров, цитиран от Novanews.bg. По закон, при фалит на банката, когато трябва да се покрива гарантираният депозит от 100 000 евро, той се покрива, ако сте били клиенти на банката по стандартните условия. Ако сте били специален клиент, не би следвало после заради тази екстра, да ви се покрият парите. Борисов твърди, а и прокуратурата започна разследване, че квесторите са позволили 1000 души с високи лихви, против закона, да си запазят гарантираните 100 000 евро. Димитров поясни, че „санкцията за тези договори е, че няма да си получат гарантирания размер“ и добави, че трябва да се предявят искове срещу лицата, получили парите. Източник darikfinance.bg
  • МВФ се готви за фалита на Гърция
    Международният валутен фонд разработва с правителствата в Югоизточна Европа планове за реакция в случай на фалит на Гърция.
    Според един от директорите на МВФ върви подготовка за мерки при потенциален провал на преговорите между кредиторите и гръцките власти, съобщава The Wall Street Journal. „Ние сме в диалог с всички съседни страни“, коментира Йорг Декресин, заместник-директор на Европейския департамент на МВФ. „Говорим с тях относно планове им за извънредни ситуации и какви мерки могат да предприемат“. Като част от тези разговори, МВФ е поискал от местните банкови регулатори да гарантират, че поделенията на гръцките банки в Югоизточна Европа разполагат с достатъчно ликвидни активи, които могат да предоставят като обезпечение при нужда от допълнително финансиране, в случай, че техните собственици не могат да отпуснат такова. Гръцките банки играят важна роля в България, където National Bank of Greece, Alpha Bank, Piraeus Bank и Eurobank Ergasias имат пазарен дял от около 22%. Подобен е делът им и в Македония. Те също така имат по-малки по размер активи в Румъния, Албания и Сърбия, пише WSJ. Източник darikfinance.bg

Банков бюлетин 04.05-08.05.2015

61029090

Банките с рекордни вложения в ДЦК; Гръцки банкови шефове поискаха бързо споразумение с кредиторите; Банковите стрес-тестове чак в средата на 2016 г.; КТБ с 10 млн. лв. загуба за 3 месеца ; Лихвите падат, какво означава това за парите ни; Кой създаде КТБ; ЕЦБ даде още 2 милиарда на гръцките банки; БНБ излезе на печалба
61029090

  • Банките с рекордни вложения в ДЦК
    Банките в България са увеличили вложенията си в държавни ценни книжа (ДЦК) към 31 март 2015 г. до рекордните 5.748 млрд. лв., става ясно от информация на централната ни банка.
    Това е с около 230 млн. лв. повече спрямо тримесечие по-рано и с над 1.2 млрд. лв. над инвестициите им в ДЦК спрямо година по-рано. Ръст за последното тримесечие е отчетен и при небанковите финансови институции, фирми и граждани до 651 млн. лв. спрямо 429 млн. лв. за преди три месеца. Тук обаче е налице спад за последните 12 месеца от над 440 млн. лв. Понижение за последното тримесечие се отчита и при вложенията в ДЦК на застрахователите и пенсионните фондове. По последни данни те държат 1.79 млрд. лв. в ДЦК спрямо рекордните 2.03 млрд. лв. за преди три месеца и 1.57 млрд. лв. за същия период на 2014 г. Спад бележат и инвестициите на чуждестранни инвеститори в родни ДЦК, като по последни данни от БНБ те са за 237 млн. лв. Преди три месеца вложенията им бяха за общо 272 млн. лв., а преди година – 75 млн. лв. Към днешна дата 68% от инвестициите в ДЦК са направени от банки, застрахователите и пенсионните фондове имат 21 на сто, а небанковите финансови институции, фирми и граждани са с дял от 8%. Дял от 3 на сто се пада на чуждестранните инвеститори. Източник profit.bg
  • Гръцки банкови шефове поискаха бързо споразумение с кредиторите
    Директорите на четирите системни банки в Гърция се обявиха за бързо приключване на преговорите на страната с международните кредитори и за постигане на незабавно споразумение с тях, съобщават гръцките медии.
    През седмицата беше обявено, че правителство е предложило най-големите отстъпки до момента в опит да преодолее безизходицата в преговорите с европейските си партньори, напомня „Ройтерс“. Атина обяви, че е готова да продаде мажоритарния си дял в двете най-големи гръцки пристанища, да отстъпи по отношение на размера на ДДС, както и да предприеме някои пенсионни реформи. Постигането на националната цел за споразумение с партньорите и потвърждаването на европейската ориентация на страната ще допринесат за рестартиране на гръцката икономика и ще ни поставят в орбита на стабилен растеж, заявява изпълнителният директор на Националната банка Леонидас Франгиадакис. Отдалечаването от несигурността е въпрос от върховно значение не само за банковата система на Гърция, но и за икономиката на страната, успешното приключване на преговорите с партньорите ни от ЕС чрез ново взаимно изгодно споразумение ще освободи мощната динамика на икономиката ни и ще я постави в орбита на растеж, смята шефът на „Алфа“ банк Димитриос Мандзунис. Споразумение с кредиторите е основна предпоставка за растеж на гръцката икономика, позитивният край на преговорите и възстановяване на нормални условия на финансиране на държавата ще доведат до нарастване на възможностите на банките и до финансиране от международните пазари, преценява изпълнителният директор на банка „Пиреос“ Антимос Томопулос. Гърция е подложена на перманентен кредитен натиск и несигурност, които постепенно ерозират реалната икономика, тази ситуация не може да продължи, за това е крайно необходимо едно реално споразумение с институционалните ни партньори, заявява шефът на „Юробанк“ Фокион Каравиас. Източник profit.bg
  • Банковите стрес-тестове чак в средата на 2016 г.
    Новият законопроект за възстановяване и преструктуриране на банките е подготвен от Министерство на финансите, БНБ, КФН и Фонда за гарантиране на влоговете (ФГВБ) и в началото на юни ще бъде внесен в Министерски съвет. Той ще приложи изискванията на Директива 2015/59 и ще определя как и за чия сметка да се спасяват банки в затруднение.
    Прегледът на качеството на банковите активи (ПКА), което беше обявено от БНБ и МФ за т. г. обаче, ще се проведе през 2016 г. След получаване на резултатите от прегледа на активите те ще бъдат представени пред БНБ за целите на стрес-тестовете, предвижда програмата, направена от МФ. Едва след това ще се пристъпи към провеждането на самите стрес-тестове за кредитните институции – до юли 2016 г., а резултатите ще бъдат обявени до края на септември. До края на тази година трябва да бъде избран консултант за проверка на качеството на активите, който да отговаря на най-високи световни стандарти, посочва вестник „Стандарт“. Проверката ще бъде платена от самите банки, а те ще могат да си избират проверяваща компания от списък. При констатиране на недостиг на капитала на някоя банка в периода юли-септември 2016 г. трябва да се определят мерките от страна на банката за неговото попълване. Одитът ще бъде направен въз основа на резултатите от 2015 г. До края на 2015 г. след дискусия с всички заинтересовани страни ще бъде създаден управляващ комитет, който да ръководи прегледа на активите на пенсионните фондове. Той ще бъде извършен от външна независима институция/компания, без да се нарушават действащите правни норми, предвижда програмата. Източник profit.bg
  • КТБ с 10 млн. лв. загуба за 3 месеца
    Финансовият резултат на Корпоративна търговска банка за първите три месеца на 2015 г., по неодитирани данни, е загуба в размер на 10.368 млн. лв.
    Отчетената загуба е основно от осчетоводените провизии за загуби от обезценки от кредити. Реализираният резултат през първите три месеца на 2014 г. е печалба от 13.11 млн. лв. Сумата на активите на КТБ в края на първото тримесечие (31 март 2015 г.) е в размер на 1.8 млрд. лв. Кредитният портфейл на банката в края на март е в размер на 711.9 млн. лв. и е с относителен дял от 38.7% от общата сума на активите. През отчетения период качеството на кредитния портфейл на банката продължава да се влошава и към края на март 2015 г. 99.3%, или 4.94 млрд. лв., от заемите са класифицирани извън групата „редовни“. Редовните кредити са в размер на 34.7 млн. лв. За покриването на риска от загуби от обезценки са начислени провизии в размер на 4.265 млрд. лв. Източник profit.bg
  • Лихвите падат, какво означава това за парите ни
    В последните 8 г. домакинствата и гражданите в страната са получили 8.39 млрд. лв. от лихви по спестяванията си. Доходите ни от лихви за 2014 г. за първи път от 5 г. паднаха под 1 млрд. лв. – 952 млн. лв. Понижаващият спад на лихвените нива обаче се очаква да доведе до още по-ниски приходи от това перо през 2015 г.
    По последни данни на централната ни банка, лихвите в страната вече са твърдо под 2%. До 15 май 2015 г. се очакват данните за банковата ни система за първото тримесечие на 2015 г., но лихвите, получени за четвъртото тримесечие на 2014 г., са средно по около 70 млн. лв. на месец. Следва да се има предвид, че за юни 2014 г. постъпленията ни от лихви се равняваха на 103.7 млн. лв. Това бе 40-ият пореден месец с лихви за повече от 100 млн. лв., като рекордните 139 млн. лв. са отчетени през лятото на 2012 г. Тук роля определено има и Корпоративна търговска банка, давала между 6 и 8% годишно на вложителите си в последните години. Фондът за гарантиране на влоговете в банките вече е изплатил 3.588 млрд. лв. от депозитите на КТБ, като голяма част от тези средства отново се върнаха в банковата ни система, но вече на по-ниски лихви. Какво е решението и какво означават по-ниските лихви? По последни официални данни депозитите на домакинствата вече са над 42 млрд. лв. Т.е. банките имат достатъчно средства, които трябва да раздават под формата на кредити. Проблемът идва от факта, че кредитирането през последните години е почти замряло. По-ниските лихви по депозитите вече се отразяват и на заемите, които са по-евтини. От това, както и от насочване на част от спестяванията ни към потребление, ще спечелят както бизнесът, така и всички ние, като клиенти на банките. За хората, които трупат пари на влог, може би вече е време сериозно да се замислят за други алтернативи – било то взаимен фонд, доверително управление, директна покупка на акции у нас или чужбина, инвестиция в имот, земеделска земя или собствен бизнес. Колкото по-рано го направят, толкова по-добре. Защото времето е пари. Източник profit.bg
  • Кой създаде КТБ
    Вчера българският еврокомисар Кристалина Георгиева настоя за гаранции, че случаят КТБ няма да се повтори. Но такива гаранции няма и не може да има в днешните условия, твърди Татяна Ваксберг от Deutsche Welle.
    Скандалът „КТБ” изобщо не е приключвал, че да се питаме дали няма да се повтори. Сред всичките елементи на този сюжет няма да намерим нито един, който да е завършил по обичайния за демокрациите начин – със съдебно решение или поне с парламентарно разследване, което да съдържа недвусмислени изводи и да посочва онези, които носят отговорността. Първото, което не е разследвано от нито един държавен орган, е самото възникване на КТБ като финансов мастодонт, растящ няколко пъти по-бързо от останалите банки и необяснимо привличащ парите на държавните предприятия. Второто, което не е разследвано, е подозрителният обем на финансирането, което тази банка предостави за всички аспекти на медийната дейност – от отпускане на кредити за вестниците до финансиране на печатница и телевизия. Третото, четвъртото и петото, което не е разследвано, е поведението на водещи фигури в Централната банка, Министерския съвет и Народното събрание при създаването на цялата картина, наречена „КТБ”. Шестото, което не е разследвано, е поведението на прокурорите, останали глухи за многобройните сигнали за нередности около тази банка и връзките ѝ с управляващия елит. Всичко, което представлява историята на КТБ до нейното зрелищно срутване през лятото на 2014 година, е всъщност първото, което би следвало да се разгледа, оцени и приключи. Без съдебен или парламентарен извод за този период, разследването на краха на КТБ би било лишено от съдържание, а в най-добрия случай – просто недостатъчно. Ако държавата сама е създала едно чудовище, а после сама го е унищожила, каква би била ползата да узнаем само втората част на историята? До този момент обаче държавният интерес е напълно изместен към инсценирания фалит на КТБ, вместо към разследване на периода на нейното необяснимо могъщество. В медиите пък банката все по-устойчиво се илюстрира с опашките пред красивата сграда през 2014 година и с негодуванието на вложителите, усетили, че губят парите си. А не с образа на успешния банкер Василев и цялата му тогавашна компания от държавници, медийни звезди и контролиращи банките чиновници. Колкото повече време минава, толкова повече се подменя онова, на което КТБ всъщност е символ – криминализираната държава, генерираща финансови пирамиди на гърба на данъкоплатеца. Във вторник Европейската комисия повиши оценката си за икономическия растеж на България до 1% през 2015 година и до 1.3% през 2016 година. Тези перспективи обаче не могат да се смятат за трайни, доколкото самата ЕК твърди, че те са обусловени от по-ниските цени на петрола и благоприятния курс на еврото, т.e. – от фактори, които са външни на българската среда. Докато онова, което зависи от България, си остава все така неблагоприятно и ще се отрази негативно на перспективите, посочва ЕК – забавен растеж на държавните инвестиции и слаб поток на частните инвестиции. В превод, България ще тръгне обратно надолу, ако в страната не дойдат частни инвеститори и ако държавните инвестиции не нараснат. Но кой инвеститор би се втурнал да влага парите си в страна, където случаи като КТБ приключват безнаказани, а малкото организирани разследвания, предприети от прокуратурата, се занимават с резултатите от една полулегална държавна политика, вместо със самото ѝ наличие? Във вътрешнополитическата среда обаче изводите на Европейската комисия са успешно използваеми в точно обратната посока – за уверение, че страната се движи по правилния път и че прогнозите за икономически растеж са трайно положителни, след като се очаква ръст от 1% през тази година и 1.3% през следващата. Префасониране на реалността, което се практикува вече традиционно от всяко управление. А какво да кажем за онова управление, чието ядро съучастваше в изграждането на пирамидата КТБ. Източник darikfinance.bg
  • ЕЦБ даде още 2 милиарда на гръцките банки
    Европейската централна банка повиши с 2 милиарда евро тавана за спешно финансиране на гръцките банки след разговор между гръцкия премиер Алексис Ципрас и управителя на ЕЦБ, Марио Драги.
    Междувременно правителството в Атина възобнови приватизационната програма, наложена от кредиторите. Тя включва и продажбата на държавните дялове в най-големите пристанища в Гърция. В отговор днес започва предупредителна 24-часова стачка на моряците и докерите. Засега фериботите продължават да се движат. Бизнесът също реагира като предупреди, че несигурността пречи на тур зима и инвестициите и Гърция трябва да подпише споразумение с международните кредитори, колкото се може по-скоро. Източник darikfinance.bg
  • БНБ излезе на печалба
    Българската народна банка приключва 2014 г. с печалба от 529.99 млн. лв. в сравнение със загуба в размер на 977.2 млн. лв., отчетена година по-рано. Това става ясно от годишния финансов отчет на институцията.
    Печалбата на централната банка се формира от превишението на приходите над разходите й. Основното приходно перо са постъпленията от управлението на валутните резерви, с които се гарантира и стабилността на валутния борд, а разходите се формират предимно от административни и транзакционни плащания. Влияние, макар и по-малко, имат и дъщерните й дружества – „Печатница на БНБ“ и „Монетен двор“, пипе „Капитал Daily“. След като през 2013 г. отчете първата си годишна загуба от над 15 години, през 2014 г. централната банка отново завършва годината с положителен резултат. И в двата случая основната причина за това са извършените преоценки на злато. През 2013 г. цената на златото на международните пазари се понижи с над 30% спрямо края на 2012 г. и в резултат на това БНБ отчете нереализирана загуба в размер на 982.9 млн. лв. от преоценката му. През 2014 г. обаче пазарната цена на ценния метал се повиши с близо 12%, вследствие на което централната банка реализира печалба в размер на 261.7 млн. лв. от преоценката му. Така към края на изминалата година стойността на инструментите в злато и други благородни метали в баланса на БНБ се повишава до 2.495 млрд. лв. Централната банка отчита и нетна печалба 195.2 млн. лв. от преоценката на ценни книжа при загуба от 19.3 млн. лв. година по-рано. Нетният резултат от операциите с ценни книжа през 2014 г. обаче остава отрицателен, както и през 2013 г. – загубата е съответно 273.1 млн. лв. и 357.1 млн. лв. Основният фактор за това е понижената пазарна доходност на ценните книжа, в които БНБ инвестира – през миналата година тя се е понижила с 20 и 140 базисни точки за различните сектори и емитенти, а тъй като е по-ниска от купонната им доходност, те се продават с премия над номиналната им стойност. Източник darikfinance.bg

Банков бюлетин 20.04-24.04.2015

wealth

Съдът излезе с решение за КТБ; Пласираха 10-годишни ДЦК за 50 млн. лв.; БНБ: Българските банки са чисти от гръцки риск ; Назначават Лазар Илиев и Росен Ангелчев за постоянни синдици в КТБ; Какво пише за КТБ в изчезналия доклад на ДАНС?; Швейцарската банка бутна франка; Сръбският завод за стъкло на Цветан Василев на прага на фалита; БНБ съветва банките с гръцки собственици да изчистят портфейлите си

wealth

  • Съдът излезе с решение за КТБ
    Това, което съм информиран от председателя на УС на ФГВБ, е, че днес съдът е излязъл с решение за неплатежоспособността на КТБ с начална дата 6 ноември 2014 г. – датата на отнемане на лиценза. Това каза министърът на финансите Владислав Горанов, предаде БГНЕС.
    “Оттук нататък следват всички описани в Закона за банковата несъстоятелност процедури. Много е вероятно сегашните временни синдици да бъдат определени за постоянни. И всичко, което се говореше преди датата на фактическата несъстоятелност – започват едни много сложни процедури, които в рамките на българския съд ще гарантират всичко необходимо, така че откраднатото от КТБ да бъде върнато там и кредиторите на КТБ, които не са удовлетворени от имуществото в КТБ, в това число най-големият кредитор – ФГВБ, да бъдат равнопоставени и еднакво удовлетворени, добави Горанов. „Днес българският съд се произнесе за дата на несъстоятелността и неплатежоспособността на КТБ. Това е началото на един много дълъг и сложен процес, искам да ви уверя, че временните синдици и постоянните ще подложат на оспорване всички сделки, които увреждат масата на състоятелността, и всички сделки, които привилегироват едни кредитори пред други“, каза Горанов. Според Горанов цесията на Вежди Рашидов е законна, но, ако в резултат на нея се нарушава предимството и той се явява привилегирован кредитор на КТБ, ще се положат всички усилия. „Ще ви поканим след няколко дни в КТБ, това ще е от първите атакувани пред българския съд сделки. Още през ноември 2014 г. с изменения в Закона за банковата несъстоятелност правителството предложи изменения, с които прихващанията не дават резултат и не привилегироват едни кредитори спрямо други, с което изпълняват основната философия за несъстоятелността на неравнопоставеността на кредиторите, особено при банковата несъстоятелност. Готови сме и гарантираме, че ще положим абсолютно всички усилия за всички действия, които по един или друг начин увреждат имуществото на КТБ или привилегироват едни кредитори, да бъдат оспорени пред българския съд“, каза финансовият министър. Той заяви, че това са огромни по обем и материален интерес сделки, някои от тях свързани с банката в гражданския оборот, цесии и други такива, има извършвани и определени операции, нарушаващи пряко или косвено принципа на равнопоставеност на кредиторите без значение чие име седи в договорните отношения. Източник profit.bg
  • Пласираха 10-годишни ДЦК за 50 млн. лв.
    Министерството на финансите пусна в обращение нова емисия 10-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), деноминирани в лева, с падеж 22 април 2025 г.
    На проведения на 20 април аукцион бяха пласирани ДЦК в обем от 50 млн. лв. при среднопретеглена годишна доходност от 2.04%. Общият размер на подадените поръчки достигна 122.10 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 2.44. Спредът спрямо бенчмарковите германски облигации в този сегмент е в размер на 197 базисни пункта. Емисията е бенчмаркова по отношение на хармонизирания дългосрочен лихвен процент за оценка степента на сближаване, който е един от Маастрихтските критерии. От страна на участниците беше отчетен висок интерес както към количеството, предложено за продажба със състезателни поръчки, така и към несъстезателната част, определена за разпределение между инвеститорите. Най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха банките – 74.40%, следвани от пенсионните фондове – 18.60% и гаранционните и договорните фондове със 7%. Източник profit.bg
  • БНБ: Българските банки са чисти от гръцки риск
    В българската банкова система, включително и сред българските банки с гръцки акционери, няма експозиции към гръцки риск. Това заявиха вчера от БНБ пред “24 часа”.
    Нито т.нар. гръцки банки, нито които е да било други трезори, които оперират в България, имали каквито и да било експозиции към Гърция, които биха се оказали проблемни при евентуално излизане на южната ни съседка от еврозоната, или ако проблемът с ликвидността на банките в нея продължи по-дълго, категорични бяха вчера от централната банка. Поради тази причина на нито един трезор не се налагало да продава гръцки ценни книжа, облигации или да изтегли депозити. Към днешна дата няма нито един трезор с експозиции както към Гърция, така и към други субекти. Така от БНБ опровергаха медийни публикаци, според които “банките с гръцка собственост, работещи в България, са били посъветвани от БНБ още преди месец да изчистят портфейлите си от ценни книжа и депозити, които биха донесли загуби, ако Гърция напусне еврозоната”. От централната банка уточниха също, че още от началото на кризата в Гърция от 2012 г. БНБ е предприела съответните действия и така към днешна дата, както “гръцките банки”, така и всички останали трезори са напълно оперативно независими и нямат инвестиции както в гръцки суверенен дълг, така и пласмент на депозити в групи, контролирани от “майките”. Освен това консолидиращ надзорен орган на гръцките банки е ЕЦБ, припомниха от БНБ. От централната ни банка уточниха за “24 часа” също, че следят с внимание диалога на Гърция с държавите от Европейския съюз и активно участват в него. И добавиха, че не намират за уместни каквито и да било излишни коментари по тази тема. Източник profit.bg
  • Назначават Лазар Илиев и Росен Ангелчев за постоянни синдици в КТБ
    Фондът за гарантиране на влоговете в банките назначи постоянни синдици на Корпоративна търговска банка.
    Във връзка с решението на Софийския градски съд от 22 април за откриване на производство по несъстоятелност на КТБ от фонда назначиха за синдици Лазар Илиев и Росен Ангелчев. Те са включени в списъка, воден от Българската народна банка, отговарят на изискванията и са изразили писменото си съгласие да изпълняват длъжността синдик на КТБ. Решението подлежи на незабавно изпълнение. Лазар Илиев и Росен Ангелчев бяха назначени от съда за временни синдици в КТБ АД на 25 март. Източник darikfinance.bg
  • Какво пише за КТБ в изчезналия доклад на ДАНС?
    ДАНС е описала рискове пред група банки, сред които и Корпоративна търговска банка, в доклада за финансовата стабилност в страната през 2013 г., коментира пред БНР бившият финансов министър Петър Чобанов, който заемаше поста точно по времето, когато изчезналият документ е внесен в Министерски съвет.
    По думите на Чобанов, докладът, който така и не стига до парламента, може да е върнат за доработване или да е забавен по друга административна причина. Основните описани рискове са пред ликвидността и капитала на определени банки, но за тях са взети мерки, посочи Петър Чобанов. Категорично не е имало специално внимание или специална секция в доклада, която да обръща конкретно внимание на тази банка. „Виждаме, че в ситуацията с КТБ ликвидността не беше проблем. Тя успя да посрещне теглене на средства в размер на около един милиард. Проблемите са други, проблемите са с качеството на активите, с начина, по който е управлявана самата банка. Раздавани са кредити на свързани лица“, обясни бившия финансов министър. От Българска народна банка съобщиха пред БНР, че са в непрекъсната комуникация с ДАНС и подчертаха, че трябва да е ясно, че в докладите на службата не става дума за притеснения, а за анализ и оценка на рискове. Източник darikfinance.bg
  • Швейцарската банка бутна франка
    Швейцарският франк рязко поевтинява след като Националната банка на Швейцария днес обяви, че отрицателните лихви, приети през януари вече ще важат за и сметките на публичния сектор, включително за депозитите на държавните пенсионни фондове.
    През януари SNB намали основния си лихвен процент с 50 базисни пункта, до минус 1.25%, но негативните ставки не се прилагаха спрямо държавните компании. Сега отрицателните лихви няма да важат само за депозитите на дружествата от публичния сектор до 10 млн. франка и за сметките на централната федерална администрация. След обявяването на решението швейцарският франк поевтинява с 0.96%, до 0.9644 USD/CHF и с 0.91%, до 1.0347 EUR/CHF. Източник darikfinance.bg
  • Сръбският завод за стъкло на Цветан Василев на прага на фалита
    Сръбската национална газова компания предупреди, че ще прекъсне доставките на газ от 1 май на фабриката за стъкло, собственост на Цветан Василев, заради дългове в размер на 220 млн. евро, съобщи сръбското издание „Блиц“.
    Синдикатите за пореден път призоваха сръбския премиер Александър Вучич да помогне за разрешаване на ситуацията в компанията, в която застрашени да загубят работата си са 850 работници. Според синдикатите прекъсването на доставките на газ автоматично означава край на производството на стъкло, унищожавайки оборудване на стойност повече от 30 милиона евро и инвестиции от 116 милиона евро. Фабриката е купена за 35 милиона евро през март 2012 г. от българския консорциум „Рубин“ и Глас“, чиито собственик е Корпоративна търговска банка в София. Източник darikfinance.bg
  • БНБ съветва банките с гръцки собственици да изчистят портфейлите си
    БНБ с инструкция към банките с гръцки собственици. Препоръката за изчистване на експозицията към централите е дадена преди повече от месец, пише „Капитал“.
    Да изчистят портфейлите си от ценни книжа и депозити, които биха били донесли загуби, в случай че Гърция напусне еврозоната, е препоръката, която Българската народна банка е издала на банките с гръцки собственици. Това каза за „Капитал“ източник от кредитна институция с акционери от южната ни съседка. „Бяхме вежливо посъветвани за това преди повече от един месец“, посочи той. Но допълни, че и без инструкцията местните поделения на гръцките банки отдавна са изчистили балансите си от подобни активи и не са заплашени директно от евентуално влошаване на икономическата ситуация в южната ни съседка. В България оперират четири банки с гръцки централи – ОББ, „Пощенска“ и Пиреос през местни дружества и Алфа банк като клон. Те държат 23% от активите в системата към края на миналата година. Информацията, че действия са предприели централните банки на всички държави от региона, в които гръцкият банков бизнес има влияние, публикува в края на миналата седмица един от най-големите вестници в Гърция Кathimerini. Новината бе предшествана от негативни знаци от пролетната среща на Международния валутен фонд във Вашингтон, според които Гърция отказва да приеме условията, при които получава спасително финансиране от Европейския съюз, и следващия месец няма да разполага със средства, с които да плати падежиращи дългове, което е равнозначно на държавен фалит. Източник darikfinance.bg

Банков бюлетин 13.04-17.04.2015

images111

Цветан Василев заплаши да осъди България в Страсбург; Драги обеща да помага на гръцките банки и да не спира печатането на пари; Нова европейска директива може рязко да вдигне цената на кредитите в България; В Молдова дирят следите на 1.5 млрд. долара, изчезнали от 3 банки; Българинът, източил кредитната карта на Бил Гейтс е арестуван; Синдиците на КТБ развалят сделка за 500 000 евро; Гръцките банки губят по над 50% от стойността си за шест месеца; Факти и цифри за електронните разплащания у нас и по света

images111

  • Цветан Василев заплаши да осъди България в Страсбург
    Злополучният банкер Цветан Василев публикува на личния си сайт поредно отворено писмо, в което подробно разяснява защо смята да съди България в Европейския съд по правата на човека.
    В новото си послание той реди тежки обвинения срещу БНБ и квесторите на КТБ и заключава, че „единственият начин да защити името и достойнството – своето, на семейството и на колегите си, е да отнесе проблема до съда Страсбург“, пише „Сега“. Според банкера квесторите са допринесли за фалита на банката и „отявлено“ са работили срещу интересите на вложителите и на акционерите. Той твърди, че „защитените свидетели на Пеевски и прокуратурата се разхождат из банката, като че ли им е бащиния“, че данни за кредити и депозити в КТБ се разнасят „безконтролно в пряко нарушение на банкова тайна“ и че клиентски досиета са разхождани до следствието и обратно „в насипно състояние, без опис и в абсолютно нарушение на закона“. Василев подчертава, че има свидетели на това. Той напада квесторите и защото техният пратеник на общото събрание на „Булгартабак“ гласувал „въздържал се“ и само с това банката е ощетена с 30 млн. лева. Подобни били случаите с „Рубин“, „Петрол“ и др. „Това, което квесторите не успяха да унищожат с бездарното си и слугинажно поведение, сега е в ръцете на следващите оръдия в ръцете на Пеевски – НАП и Комисията за защита на конкуренцията“, клейми банкерът в интернет. Източник darikfinance.bg
  • Драги обеща да помага на гръцките банки и да не спира печатането на пари
    Най-драматичното събитие на пресконференцията на президента на Европейската централна банка, Марио Драги, днес, бяха няколко конфети. Малко след началото активистка замери Драги с листа и конфети, обявявайки че слага край на диктатурата на ЕЦБ.
    Иначе президентът на централната банка потвърди, че количествените улеснения вървят по план и без никакви проблеми. Драги подчерта, че ЕЦБ намира „ясни доказателства“, че мерките в подкрепа на икономиката са ефективни. Условията за кредитиране на бизнеса и домакинствата в еврозоната се „подобрят видимо“. Освен това ЕЦБ да следи внимателно инфлацията и да смята, че инфлационните очаквания ще се върнат към целевите нива през 2016 и 2017 г. В изложението си Драги предупреди, че еврозоната се нуждае от още мерки в подкрепа на предлагането, насочени към високите нива на структурна безработица и ниския потенциал за растеж на производството. Президентът на ЕЦБ заяви, че по-ранно от планираното излизане от програмата за количествени улеснения е малко вероятно. Той добави, че не вижда признаци за балони с цените на активите. Според Драги има достатъчно предлагане на облигации в еврозоната. Попитан за Гърция той подчерта, че ЕЦБ ще продължава да подкрепя гръцките банки докато те са платежоспособни. Освен това Драги съобщи, че на заседанието днес средствата в тяхна подкрепа са били увеличени до 110 млрд. евро. По време на пресконференцията еврото тръгна нагоре. То вече поевтинява само с 0.18%, до 1.0637 долара, отблъсквайки се от днешното дъно от 1.0572 долара. Думите на Драги повдигнаха и европейските фондови индекси, които днес бележат нови рекорди. Източник darikfinance.bg
  • Нова европейска директива може рязко да вдигне цената на кредитите в България
    България трябва да въведе нова директива, която може да доведе до сериозно затягане на кредитирането, коментира финансистът Емил Хърсев, цитиран от БНР.
    Заради новите изисквания банките ще трябва да увеличат капитала си, което вероятно ще ги накара да поемат по-малко рискове. Новата директива изисква банките да обособят пасиви, за които предварително е ясно, че ще бъдат заличени при евентуална несъстоятелност, обясни Хърсев. „Счита се, че като начало ще се иска горе-долу едно удвояване на капитала, тоест колкото в момента са капиталовите изисквания, горе-долу още толкова ще трябва да намерят банките пасиви, тоест клиенти, които да подпишат, че много добре знаят, че ще загубят всичко, ако банката отиде в несъстоятелност“, посочва финансистът. Възниква въпросът с банковите разплащания, тъй като според новата директива, ако бъдат спрени транзакциите заради затваряне на банката, трябва да има преходен период за клиентите. „Вероятно банките ще бъдат накарани от регулаторите да поддържат буфер за продължаване на картовите разплащания в рамките на някакъв срок, след като операциите на банката бъдат административно преустановени“, смята Хърсев. Според него всички тези пари, които ще се изискват от банките, няма откъде да дойдат. „Това означава, че при въвеждане на тези изисквания няма да се намали или увеличи капиталът, просто ще се намали кредитната експозиция, тоест банките ще спрат да кредитират. Някой друг ще дава парите, някой друг ще носи рисковете извън банките, все повече“, смята Хърсев. Въпреки че европейската директива трябваше да бъде въведена и в българското законодателство до края на миналата година, това все още не се е случило. Иточник darikfinance.bg

  • В Молдова дирят следите на 1.5 млрд. долара, изчезнали от 3 банки
    Приключило е разследването за мистериозното изчезване на около 1.5 млрд. долара от три банки в Молдова преди парламентарните избори там миналата година, съобщи председателят на парламента на бившата съветска република Андриан Канду, цитиран от БТА. Тази сума възлиза на 15% от брутния вътрешен продукт на страната.
    Разследването бе започнато през януари от международната консултантска компания по изследване на рисковете British Kroll Associates. Канду не даде повече подробности. Парите изчезнаха от държавната Спестовна банка, частната Унибанк и Социалната банка през ноември миналата година. Антикорупционни прокурори, депутати и американски финансови детективи седмици наред търсиха изчезналия милиард – банков скандал, който сериозно дестабилизира най-бедната страна в Европа. Трансакцията, след която парите са изчезнали, е била извършена само няколко дни преди изборите в Молдова през ноември, спечелени от проевропейските партии срещу проруската опозиция. Получателите на въпросния милиард и половина долари не са идентифицирани и изглежда, че парите просто са се изпарили. „Не мога да си обясня как може да бъде открадната такава огромна сума в една малка страна“, каза неотдавна представителят на Евросъюза в Молдова Пирка Тапиола, цитиран от Франс прес. В молдовските медии се появиха някои информации, че според непубликувания доклад за разследването, обсъждан при закрити врата в една парламентарна комисия, част от изчезналите пари били прехвърлени в три руски банки. Лидерът на социалистите, които са в опозиция – Игор Додон, предполага, че парите са „кацнали“ в сметките на няколко офшорни компании, откъдето следите им се губят и никога няма да бъдат върнати. За да се предотврати фалирането на трите банки, през декември те бяха поставени под надзора на Молдовската национална банка. Те получиха и спешен кредит в размер на 9.4 млрд. леи (700 млн. долара), който трябваше да бъде върнат до 27 март. Срокът изтече, но нищо още не е върнато. „Аз съм 100 процента сигурен, че въпросната сума няма да бъде върната и разликата ще бъде трансформирана в публичен дълг“, каза пред Франс прес президентът на Асоциацията на банкерите Думитру Урсу. Дългът на Молдова в момента е 1.7 млрд. долара. Той обвинява в престъпно нехайство централната банка и комисията за финансов надзор, защото „такива транзакции не могат да избягнат от техния взор“, нито от погледа на антикорупционната прокуратура. Заместник-гуверньорът на централната банка и шефът на комисията бяха уволнени. Но много анализатори обясняват пасивността на двете институции със „заповеди отгоре“ – от влиятелни политици, които са откраднали част от парите, пише Франс прес. Генералната прокуратура започна разследване. Засега двама души, чиито имена не се назовават, са в ареста, а над собствеността на редица други е наложен запор. В документ, публикуван в началото на март, партньорите за развитието на Молдова, включително Световната банка, ЕС и САЩ, призоваха правителството „да оповести публично размера на загубите за държавата“ в резултат на този случай. АП припомня, че целият брутен вътрешен продукт на Молдова е възлизал на 8 млрд. долара през 2008 г. Мистериозната „мега-транзакция има огромен негативен ефект върху икономиката, предизвиквайки рязко обезценяване на националната валута – молдовската лея“, каза Александру Фала, анализатор на мозъчния тръст „Експертна група“. Леята загуби 42 процента от стойността си между 1 ноември и 18 февруари, като едва през последния месец отбеляза известна стабилизация. „Това може да доведе до колапс на държавния бюджет“, смята Додон. Според него при сегашното равнище на корупция в съдебната система и при високото положение на замесените в случая очакването изчезналите пари да се върнат е наивно. Източник profit.bg
  • Българинът, източил кредитната карта на Бил Гейтс е арестуван
    Филипинската полиция арестува прочут български измамник. Хакерът Константин Кавръков е задържан за източване на чужди кредитни карти.
    32-годишният Кавръков е познат на полицията на няколко континента, съобщава bTV. През 2011 г. той беше арестуван с още трима българи в Парагвай със същите обвинения – кражба на лични данни и изработване на фалшиви кредитни карти. Според чужди издания, Кавръков и неговите съучастници са от така наречената Българската суперхакерска група, която е успяла да източи дори кредитната карта на Бил Гейтс. Групата действа от 2004 г. и се е прочула в Европа и Америка, а вече действа и в Азия. Източник profit.bg
  • Синдиците на КТБ развалят сделка за 500 000 евро
    Двамата синдици на КТБ Лазар Илиев и Росен Ангелчев вече са поискали от съда да бъде развалено прихващане между депозит и кредит от 500 хил. евро.
    Това е записано в доклада им, обявен на сайта на гаранционния фонд. Законът задължи временните синдици да се отчитат всяка седмица. От представената информация не става ясно кои са контрагентите на сделката, тъй като също по закон синдиците нямат право да обявяват в отчетите си имена на фирми и други данни, тъй като те са банкова и търговска тайна. От отчета на синдиците се разбира, че в момента текат анализи по прихващания за общо 200 млн. лв., за които са подадени заявления след датата на отнемане на лиценза на КТБ. Изрично е подчертано, че те не са осчетоводени и не са намалили активите на банката. Временните синдици могат да поискат непризнаване за законни на общо 668 сделки и прихващания за над 852 млн. лв. Скоро ще бъде наета чужда фирма следовател, която да проследи всички операции с пари и имущество на КТБ. Това също става ясно от ежеседмичния отчет на синдиците на банката. Лазар Илиев и Росен Ангелчев са поискали от Фонда за гарантиране на влоговете указания за всички изисквания при наемане на такава компания. Поне три компании с опит в международни разследвания са проявили интерес да се заемат с казуса КТБ, твърдят пред “24 часа” запознати. Първи писмо за намерения в гаранционния фонд са депозирали още в края на ноември 2014 от швейцарската компания Competitive Corporate Intelligence. Освен до нея фондът е изпратил писма покани и до глобалната Alvarez & Marsal, в която работят експерти от 18 държави, както и до аглийската Dilligence. Идеята за наемането на чужда компания, която да проследи всички сделки с имущество и пари на КТБ, бе записана при спешните поправки в закона за банковата несъстоятелност. Те дават право на синдиците да завеждат дела и срещу лица и фирми, получили кредити от КТБ не пряко, а през други дружества. От отчета на синдиците ства ясно, че до момента няма заведени такива искове. В него обаче е записано, че все още се анализира движението на парични средства от сметките на лица и фирми, получили кредити от банката, за да се прецени кои да бъдат атакувани в съда. Източник profit.bg
  • Гръцките банки губят по над 50% от стойността си за шест месеца
    Липсата на споразумение между Гърция и кредиторите й заплашва сериозно финансовата стабилност в страната, която и без друго е силно разклатена след изборите и идването на власт на премиера Ципрас.
    Опасността от евентуален дефолт на Гърция се усеща най-силно от местните банки. Те са изправени пред предизвикателството да оперират в условията на масово теглене на депозити и сериозна финансова неяснота за бъдещето на страната и финансовата система. Това в пълна степен се залага в цените на акциите им. За последните шест месеца акциите на водещите гръцки банки са загубили над половината от пазарната си стойност. Най-сериозно е положението при акциите на Piraeus. Книжата на банката са загубили 75.4% от стойността си от 1.10 евро в края на октомври до 0.27 евро към днешна дата. EFG Eurobank също са регистрирали загуба от над 70% за разглеждания период, като акциите й са се обезценили от 27.5 евроцента към края на октомври до 8.5 евроцента към днешна дата. Достигнатите днес нива при акциите на банката бяха най-ниските в историята й. За сравнение, през 2011 година те са се търгували при нива от близо 6 долара. Акциите на Alpha Bank са вторите най-поевтинели сред основните финансови институции. За последните шест месеца те са се понижили от 57 евроцента до 22 евроцента, или спад с 61.4%. Акциите на National Bank of Grece са загубили точно 50% от стойността си за последните шест месеца – от 2 на 1 евро. Източник profit.bg
  • Факти и цифри за електронните разплащания у нас и по света
    На онлайн търговията сега се падат 25% от общо похарчените средства с карти Visa в Европа. Два пъти по-бързо расте тя, в сравнение с традиционната търговия (11% е ръстът при онлайн търговията, 6% – при традиционната), сочат данни на Visa Европа за България, касаещи бъдещето на електронните разплащания.
    Вижте още подробни факти и цифри за това, което предстои в света на платежните услуги: До 2020 г. се очаква над 50% от трансакциите с Visa да бъдат направени през мобилни устройства. 1 на всеки 6 евро от потребителския разход е изхарчено с карта Visa. Услугата Visa Direct – изпращане на пари от мобилен телефон до мобилен номер, е в процес на разработка в 13 европейски държави, сред които и България. Услугата беше въведена за първи път от 2013 г. последователно във Великобритания и Ирландия. Дeлът на оперативните системи в продажбите на нови мобилни устройства в Европа (Q4, 2013 г.): Android – 74%, Apple – 15%, Windows Mobile – 3%. Ръст на безконтактните разплащания в Европа – през 2014 г. броят на безконтактните терминали достига 2.4 млн. Месечният оборот на безконтактните терминали е 1.4 млрд. евро, а броят на безконтактните карти е 123 млн. Данните на Visa Европа показват, че потребителите обичат безконтактните карти и затова говори фактът, че през 2014 г. месечните потребителски разходи са нараснали три пъти. Няколко пазара направиха огромен скок – Полша, Чехия и Словакия. Бяха договорени нови по своя характер партньорства – с лондонското метро и с редица търговци на дребно като Tesco, Biedronka, Esselunga). Според плановете на Visa Европа безконтактните разплащания трябва да бъдат приети навсякъде до 2020 г., но смятаме, че търговците на дребно могат да работят с нас и да ги превърнат в основно средство за разплащане в Европа много преди това. Безконтактните разплащания проправят пътя на мобилните разплащания. Всяка седмица ние ставаме част от мобилни програми и партньорства на нашите пазари, родени от потребителското търсене. В Европа вече имаме 10 пъти повече терминали, отколкото в САЩ например (2.4 млн. срещу 200 хил.). Това ни поставя на водещата позиция, така че чрез бърз растеж да превърнем мобилните разплащания в реалност, посочват още от Visa. Visa Европа обяви, че планира да внедри услугата токенизация, специално пригодена за нуждите на европейския пазар. Технологията ще бъде в сърцето на новите решения за мобилни разплащания и е определяна като един от най-добрите налични методи за защита на личните данни и превенция на измамите. Новата услуга става достъпна за финансовите институции в Европа от средата на април 2015 г. Услугата токенизация защитава потребителските данни, като заменя информацията за разплащателната сметка, която може да бъде открита върху картовата пластика, с поредица от числа – токени, които могат да бъдат използвани за осъществяване на трансакция, без да се разкриват действителните данни за сметката. Източник profit.bg

Банков бюлетин 30.03-03.04.2015

136746_1

Окончателно, КТБ фалира; Спор за подпомагането на банки в затруднение; Трупаме пари на депозит, въпреки ниските лихви; Вижте колко гарантирани депозити от КТБ бяха платени през март; Банките с 196 млн. лв. печалба за два месеца; Искров: Не знаехме за КТБ; Гърците са изтеглили над 100 млрд. евро от банковата си система; Борисов: Надявам се май месец да имаме нов шеф на БНБ; Цветан Василев се обяви за невинен, всички други са виновни
136746_1

  • Окончателно, КТБ фалира
    Петчленен състав на Върховния административен съд, в който участва и председателят Георги Колев, потвърди отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка от БНБ.
    Така последната инстанция потвърди решението на тричленния състав, в което се казва, че акционерите в банката нямат правен интерес да обжалват отнемането на лиценза. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. След окончателното произнасяне може да започне и делото по несъстоятелност на КТБ, което се гледа от Софийски градски съд. То бе спряно заради обжалването на отнетия лиценз пред ВАС. Преди това петчленният състав на ВАС вече остави без уважение исканията на жалбоподателя „Бромак“ ЕООД за отвод на съдиите Георги Колев, Милка Панчева, Александър Еленков, Наталия Марчева и Росен Василев, като неоснователни. ВАС остави без уважение и особените искания на „Бромак“ за спиране на производството по административното дело. След произнасянето на ВАС предстои да бъде насрочено заседание по делото за фалита на банката, при което ще се търсят парите от нейните длъжници. То ще се гледа от съдия Иво Дачев в Софийския градски съд. Източник darikfinance.bg
  • Спор за подпомагането на банки в затруднение
    Депутати от опозицията са против фондът за гарантиране на влоговете да подпомага ликвидно затруднени банки.
    Според ДПС и БСП така се дава възможност за злоупотреби. Това стана ясно при разглеждането на второ четене на законопроекта за гарантиране на влоговете в бюджетна комисия, информира в. Труд. „Сега действащата ситуация трябва да се запази. Съмнявам се, че фондът може да се занимава с подпомагане на банки“, каза депутатът от ДПС Петър Чобанов. Според него международни институции като Световната банка и МВФ също не подкрепят текстовете. Депутатът от БСП Румен Гечев поиска повече информация как е уреден този въпрос в другите държави от ЕС и намекна, че има риск отделни банки да бъдат „стимулирани“. БНБ също има резерви, стана ясно от становище, внесено вчера. Шефът на бюджетната комисия Менда Стоянова се възмути, че не може в последния момент „да се сервират“ такива становища, но все пак реши законопроектът за гарантиране на влоговете да бъде отложен. Източник profit.bg
  • Трупаме пари на депозит, въпреки ниските лихви
    Само за първите два месеца на 2015 г. домакинствата в страната са увеличили депозитите си в търговските банки с нови 1.1 млрд. лв., сочат изчисления на Profit.bg на база данни от централната ни банка.
    Увеличение на депозитната база с повече от 1 млрд. лв. за два месеца от началото на кризата се е случвало едва 5 пъти, като последно това бе наблюдавано през декември 2013 – януари 2014 г. Ръстът от 779 млн. лв. за януари и 331 млн. лв. за февруари идва на фона на продължаващия спад на лихвите по депозитите. Така в края на февруари гражданите и домакинствата вече имат рекордните 42.1 млрд. лв. в банките. Лихвите по депозитите продължават да падат, сочат данни на Българска народна банка. За две години средните лихви отчитат спад от 4.55 на сто на средно 2 на сто. Спадът при лихвите по депозити и кредити се очаква да продължи и през 2015 г., обявиха наскоро от Българска народна банка в тримесечния си анализ. Оттам информираха още, че през втората половина на 2014 г. низходящата динамика на лихвите у нас се засили. Тя беше обусловена от високата ликвидност на банковата система, сравнително ниското търсене на банкови кредити и паричната политика на ЕЦБ. Очакваме тези фактори да продължат да оказват влияние и през първата половина на 2015 г. и лихвените проценти по срочни депозити да запазят тенденцията си към спад, в резултат на което лихвените проценти по кредити също да продължат плавно да се понижават. Източник profit.bg

  • Вижте колко гарантирани депозити от КТБ бяха платени през март
    Общо 2200 са разпоредените гарантирани влогове от Корпоративна търговска банка през март, сочат изчисления на Profit.bg на база данни от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ).
    Изплатените депозити са за сумата от 45 млн. лв., или средно по малко над 20 000 лв. Така общата бройка нарасна до 104 720, а разпоредените средства вече са 3.554 млрд. лв. Припомняме, че през февруари бяха платени 3520 влога на обща стойност 72 млн. лв. В първия месец от годината ФГВБ изплати 9710 депозита за 246 млн. лв. Основната част от гарантираните влогове бяха платени в периода от 4 декември до 30 декември, когато 89 290 вложители разпоредиха парите си, възлизащи на 3.191 млрд. лв. Източник profit.bg
  • Банките с 196 млн. лв. печалба за два месеца
    През втория месец на 2015 г. продължи засилването на ликвидната позиция на банковата система и нарастването на балансовия капитал на депозитната база.
    През февруари ликвидните активи нарастват и коефициентът на ликвидност, изчисляван по Наредба No 11 на БНБ, се повишава до 32.85%. Натрупаната обезценка на кредитите и вземанията към края на месеца е 110 млн. лв. и е сходна с отчетената година по-рано. Печалбата на банковата система е 196 млн. лв., като спрямо края на февруари 2014 г. се повишава с 47 млн. лв. Общата сума на активите се увеличава през февруари с 307 млн. лв. (0.4%). През месеца, в резултат на трансформация на активи, се увеличават паричните наличности, салдата в централни банки и другите влогове на виждане (общо с 4 млрд. лв., 33.9%), а делът на позицията в балансовото число достига 18.4%. В края на февруари 2015 г. балансовата позиция кредити и вземания възлиза на 57.7 млрд. лв. Спрямо януари инвестициите в ценни книжа са с 363 млн. лв. (3.3%) повече, а делът им в общата сума на активите се повишава до 13.0%. Увеличават се българските ДЦК и дълговите инструменти на чуждестранни емитенти. В кредитния портфейли през февруари намаляват кредитите на предприятия (със 113 млн. лв., 0.3%) и експозициите на дребно (с 39 млн. лв., 0.2%). Вземанията от некредитни институциии от централни правителства слабо нарастват. Финансовите пасиви, оценени по амортизирана стойност, са увеличени със 123 млн. лв. (0.2%). Нарастването на привлечените средства през месеца се дължи на растежа на депозитите на граждани и домакинства (с 331 млн. лв., 0.8%). Привлеченият ресурс от институции, различни от кредитни, намалява със 160 млн. лв. (0.7%), а този от кредитни институции – с 12 млн. лв. (0.2%). Делът на привлечения ресурс от резидентни източници относително се запазва. В края на февруари балансовият капитал на системата е 11.1 млрд. лв. През месеца той се увеличава с 89 млн. лв. (0.8%) основно в резултат от повишената печалба. Източник profit.bg
  • Искров: Не знаехме за КТБ
    Българската народна банка не се е възползвала от правото си да увеличи капитала на Корпоративна търговска банка поради липса на политическа воля, породена от неяснотата относно качеството на активи за над 3.5 млрд. лева, заяви управителят на БНБ Иван Искров пред депутати от временната парламентарна комисия за КТБ.
    При поставянето на КТБ под специален надзор по искане на изпълнителните директори, никой не си е мислил, че ще стигне до ситуация с отнемане на лиценза, подчерта Иван Искров. „За да знаем как да процедираме, веднага след поставянето на квестори, беше изискан бърз анализ на активите и пасивите на КТБ поради съществените съмнения по отношение качеството на последните. За наша голяма изненада и неудоволствие, одиторите в рамките на 10 дни активна работа установиха, че не биха могли да се изкажат за качеството на активи в размер на повече от 3.5 млрд. лева“, посочи Искров. Поради тази причина никой от политиците не е искал да поеме риска „да се пълни каца без дъно“, тъй като не е било ясно какво има в тази банка, обясни гуверньорът на БНБ. След като е станало ясно, че няма как да има капитализация при тези обстоятелства, се е пристъпило към варианта за разделяне на банката на „добра“ и „лоша“, обясни Искров. Такъв вариант е използван на други места в Европа, например Португалия, но политически сили не постигнали консенсус той да се приложи и у нас, подчерта Искров. Иначе БНБ е имала план за действия институция по институция и разчети колко пари трябва да се вземат от Фонда за гарантиране на влоговете, колкото от Министерство на финансите, колко от БНБ, обясни Искров. Той бе категоричен, че има стенографски протоколи от срещи с акционерите, от които става ясно, че всичко е било игра за печелене на време, като в последните месеци е станала ясна причината за тази игра. Един от квесторите, изпратени в КТБ Станислав Лютов коментира, че „няма статистика каква част от лихвите и главниците са правени чрез рефинансиране. Масовият случай на дружествата е да бъдат добри кредити чрез постоянно рефинансиране. Отпуска се нов кредит, предоговаря се, имаме случай на над 20 пъти предоговаряне“. Това според Лютов показва и защо при влизането в банката на квесторите е нямало лоши кредити. „Всичко е в бяло, но започва срутване – срутването е показано в доклада за дейността ни, той много добре илюстрира този модел“, каза Лютов. Ръководителят на „Банков надзор“ до 2013 година Румен Симеонов също призна, че събираната от управлението информация не дава представа за финансовото състояние на дружествата, нито за източниците за погасяване на лихвите. „Даваме си сметка, че сигурно има пропуски в надзорния процес. Веднага след поставянето на специалния надзор стартирахме вътрешен анализ и оценка. Незабавно се инициира диалог с Международния валутен фонд и Световната банка, с тях беше съгласувано и договорено стартиране на такава оценка. Тя стартира на място преди две седмици. В момента екипа е към приключване на своя анализ и оценка. Утре е планирана вътрешна презентация на техните констатации. Не смятаме наивно, че няма пропуски. Констатациите ще бъдат направени публично достояние“, обяви настоящият директор на „Банков надзор“ Нели Кордовска. /БГНЕС/ Източник darikfinance.bg
  • Гърците са изтеглили над 100 млрд. евро от банковата си система
    Над сто милиарда евро са били изтеглени от депозитите в гръцките банки от началото на кризата до сега, което е довело банковата система до хеморагичен шок, пише гръцкият вестник „Имерисия“.
    В началото на кризата банковите депозити на гърците възлизали на 235 милиарда евро, а след началото на кризата сумата е намаляла на 133 милиарда евро. Само през февруари тази година от банките са изтеглени над седем милиарда евро, най-вече заради страха, който е настъпил преди споразумението с кредиторите на 20 февруари, а също и от опасенията дали изобщо ще има такова споразумение. Голяма част от активите са били изнесени в чужбина, друга част гражданите съхраняват в домовете си, а голям дял от богатството си домакинствата използвали за неотложни нужди. /БГНЕС/ Източник darikfinance.bg
  • Борисов: Надявам се май месец да имаме нов шеф на БНБ
    Основните виновници за КТБ са Пламен Орешарски и Петър Чобанов. Това заяви премиерът Бойко Борисов, който днес свидетелства по делото срещу бившия шеф на разузнаването ген. Кирчо Киров, който е подсъдим за присвояване.
    Запитан за КТБ, премиерът отново повтори, че основните виновници са Пламен Орешарски и Петър Чобанов. „Иван Искров пък сме го посочили сто пъти и нахалството му, че стои го няма никъде в света, но се надявам май месец да имаме нов шеф на БНБ. Нахалството на Искров му е безгранично“, заяви Борисов. Той припомни, че и Орешарски като финансов министър, и Станишев като премиер, са спасявали банка в същата ситуация през 2008 година. „Дори Дянков го каза. Ние няколкократно сме спасявали банки и в момента спасяваме банки“, добави Борисов. Според него „Орешарски и Чобанов не трябваше да теглят държавните пари – или както ние досега сме дали милиард за банковата система, да подкрепят банката, след това да направят каквото искат с нея, тя щеше да е цяла“. /БГНЕС/ Източник darikfinance.bg
  • Цветан Василев се обяви за невинен, всички други са виновни
    Банкерът Цветан Василев излезе с нови разкрития около аферата КТБ. Обвиненият за длъжностно присвояване на свой ред обвини Делян Пеевски в изнудване. Според Василев обаче Делян Пеевски е „само средство, координатор в по-голям сценарий“.
    В интервюто за „Гласове“, Цветан Василев обвинява главния прокурор, следствието, специалните служби, БНБ и правителството на БСП и ДПС в съучастие. Според Василев зад унищожението на банката стоят „два клана“. Единият е този около Делян Пеевски, но вторият – не пожела да назове, пише Novanews.bg. Версията на Цветан Василев е, че през април 2014 година Делян Пеевски поискал от него безвъзмездно прехвърляне на пакети от акциите на няколко дружества. След отказа да прехвърли акциите на Пеевски последвало обвинението му в опит за убийство на депутата от ДПС, а целта била да не пречи на плана за край на КТБ. План, в който, според банкера, са участвали хора и от трите власти. „Аз твърдя, че интересите на кръга, който ме атакува, бяха обслужени от всички – от прокуратура и следствие, през специални служби до Централна банка и тогавашното правителство, всички са в кюпа“, заявява Василиев. Според него дупката от 4 милиарда лева в КТБ е измислена, за да има формална причина лицензът на банката да бъде отнет, а инвеститорите – отказани. По думите на Василев КТБ е контролирала бизнес за точно 4 милиарда лева – чрез компании, финансирани от банката с цел придобиване и преструктуриране на определени активи. И точно този бизнес искали хората, които го атакували. След като първоначалният трус не бил достатъчен да фалира банката, играта загрубяла. „Има доказателства за мачкане и притискане на клиенти, включително и заплахи. На някои им е обяснявано, че ако не си изтеглят парите от банката, ще пострадат“, сподели Василев. Той твърди, че среща между него и управителя на БНБ Иван Искров е имало в края на май. „Искров ме предупреди с думите „Знаеш ли какво правиш?“, разказа той. За готвената атака, Цветан Василев твърди, че е предупредил и трима политически лидери. Двама – от управлението по онова време на кабинета „Орешарски“ и сегашния премиер Бойко Борисов. „С него имах среща на 6 юни 2014 г. и го предупредих, че нещата могат да станат катастрофални, но засега няма да кажа какво си говорихме“, каза той. Преди дни регистрираната в Люксембург LCI 33 компания обяви, че купува за едно евро акции на 6 компании, за които се твърди,че свързани с Цветан Василев. Банкерът отрича продадените предприятия да са негови, но потвърждава, че сделките за тях са финансирани с пари от КТБ. В интервюто Василев обяснява, че сделка в крайна сметка ще има, но само ако чуждестранната компания покрие задълженията на дружествата към КТБ. Източник darikfinance.bg

Банков бюлетин 23.03-27.03.2015

burkan-bank-G

Лихвите по депозитите паднаха от 4.5 на 2% за две години; Знаете ли колко банкноти циркулират у нас?; СГС назначи Лазар Илиев и Росен Ангелчев за синдици в КТБ; Държавата печели до 40.5 млн. лв. от депозита в ПИБ; Мая Манолова внася в парламента закон за частния фалит; ЕЦБ предупреди гръцките банки да спрат да финансират държавата; Искров обвини политиците за фалита на КТБ
burkan-bank-G

  • Лихвите по депозитите продължават да падат, сочат данни на Българска народна банка.
    За две години средните лихви отчитат спад от 4.55 на сто на средно 2 на сто.
    Въпреки понижението на лихвените нива, депозитите остават една от малкото алтернативи за спестяванията на българите. По последни официални данни депозитите на домакинствата в търговските банки са за над 41 млрд. лв., като за споменатия по-горе период бележат ръст от над 5 млрд. лв. Ето и последната информация от централната ни банка за лихвите: През февруари 2015 г. спрямо февруари 2014 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се понижава с 1.65 пр.п. до 2.01%, а по тези в евро – с 1.53 пр.п. до 1.83%. В сравнение с януари 2015 г., средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове спада с 0.35 пр.п., а по тези в евро –с 0.22 пр.п. През февруари 2015 г. средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове, в сравнение с февруари 2014 г., спада с 0.28 пр.п. до 0.41%. При депозитите с договорен матуритет в левове той намалява с 1.27 пр.п. до 2.92%, а по тези в евро –с 1.11 пр.п. до 2.63%. Средният лихвен процент по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в левове се понижава с 2.19 пр.п. до1.79%, а по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в евро –с 2.81 пр.п. до 1.84%. Припомняме, че през февруари 2014 г. спрямо февруари 2013 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се понижава с 0.89 пр.п. до 3.66%, а по тези в евро – с 0.68 пр.п. до 3.36%. Източник profit.bg
  • Знаете ли колко банкноти циркулират у нас?
    В края на четвъртото тримесечие на 2014 г. у нас в обращение са 396.7 млн. броя банкноти, които са с 32.1 млн. броя, или с 8.81% повече, в сравнение с края на септември 2014 г.
    Прирастът на стойността им спрямо същия период е 9.24% (960.3 млн. лв.), като в края на годината общата стойност на банкнотите в обращение възлиза на 11.35 млрд. лв. За едногодишен период общият брой на банкнотите в обращение нарасна с 37.4 млн. броя (10.42%), а стойността им съответно с 1 313.4 млн. лв. (13.08%). Основен дял в годишното нарастване по стойност на банкнотите в обращение заемат купюрите от 100 и 50 лева. Номиналната стойност на банкнотите от 50 лева в обращение в края на 2014 г. е в размер на 3.993 млрд. лв., което им отрежда най-големия дял (35.17%) в общата стойност на банкнотите в обращение. С най-малък дял е стойността на банкнотите от 2 лева – 0.75%. С най-голям дял в броя на банкнотите в обращение в края на 2014 г. е купюрата от 20 лева – 32.23%, като в края на 2014 г. в обращение са 127.8 млн. броя банкноти от тази купюра. За едногодишен период делът на банкнотите в обращение по брой е нараснал при купюрите от 50 и 100 лева съответно с 0.66 и 0.40 процентни пункта. В края на декември 2014 г. броят на тези купюри в обращение им отрежда дялове, както следва: 50 лева – 20.13% и 100 лева – 9.54%. За същия период е намалял делът на броя на банкнотите в обращение при купюрите от 2, 5, 10 и 20 лева, съответно с 0.42, 0.23, 0.25 и 0.06 процентни пункта. Дяловете на тези купюри в обращение в края на 2014 г. са съответно 10.75% за банкнотата от 2 лева, 5.63% за банкнотата от 5 лева, 20.71% за банкнотата от 10 лева и 32.23% за банкнотата от 20 лева. В края на декември 2014 г. общата стойност на разменните монети в обращение е 225.5 млн. лв. В края на четвъртото тримесечие на 2014 г. в обращение са 1.779 млрд. броя разменни монети, които са с 44.9 млн. броя, или с 2.59% повече в сравнение с края на третото тримесечие. По отношение на стойността им нарастването спрямо края на предходното тримесечие е в размер на 5.917 млрд. лв., или 2.69%. За едногодишен период прирастът им по брой е 152.7 млн. броя (9.39%), а по стойност е 19.5 млн. лв. (9.49%). Продължава дългосрочната тенденция на постоянно нарастване на годишна база на общия брой на разменните монети в обращение, както и тази, с по-бърз темп в сравнение с останалите монети да нараства броят на монетите с ниска номинална стойност. За едногодишен период броят на разменните монети от 1 и 2 стотинки е нараснал съответно с 46.3 млн. броя и с 44.9 млн. броя, или 9.40% и 10.96%. Монетата от 1 лев също запазва високия си годишен ръст през последните години, като към края на 2014 г. спрямо края на 2013 г. броят им в обращение нараства с 10.64%. Нарастването на годишна база при останалите монети е в границите от 7.88% за монетите от 20 стотинки и до 8.92% при монетите от 50 стотинки. В края на декември 2014 г. дяловете на монетите от 2, 5 и 50 стотинки, както и на 1 лев, в общия брой монети в обращение са нараснали в сравнение с края на септември, съответно с 0.09, 0.01, 0.01 и 0.02 процентни пункта. В края на декември 2014 г. с най-голям дял по отношение на брой монети в обращение е монетата от 1 стотинка – 30.27%, като запазва дела си от края на предходната 2013 г. С най-малък дял е броят на разменните монети от 50 стотинки (4.86%). За едногодишен период промените в структурата на монетите в обращение по брой като цяло следват своите дългосрочни тенденции, характеризиращи се с увеличение на дела на монетите от 1 и 2 стотинки. От 2012 година насам подобна тенденция се очерта и за монетите от 1 лев, като годишният темп на нарастване при тези монети се запазва висок през цялата 2014 г. В резултат на това делът им в общия брой на разменните монети в обращение е нараснал, както следва: при монетите от 2 стотинки с 0.36 процентни пункта, а при монетите от 1 лев, с 0.06 процентни пункта. За едногодишен период дяловете на разменните монети от 5, 10, 20 и 50 стотинки намаляват съответно с 0.11, 0.16, 0.14 и 0.02 процентни пункта. Източник profit.bg
  • СГС назначи Лазар Илиев и Росен Ангелчев за синдици в КТБ
    Софийски градски съд (СГС) назначи двамата временни синдици в КТБ, посочени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Това са Лазар Илиев и Росен Ангелчев.
    Синдиците имат два дни срок, за да встъпят в длъжност и след това правомощията на квесторите се прекратяват. По-рано днес ФГВБ депозира в съда молба с искане за назначаване на временен синдик на Корпоративна търговска банка АД (КТБ АД). В писмото си от фонда заявиха, че поради обжалването на акта на Българската народна банка за отнемането на лиценза на КТБ АД производството по несъстоятелност на банката е спряно с определение на съда до приключване на административноправния спор. Продължилият няколко месеца спор забавя откриването на производството по несъстоятелност на КТБ АД и неминуемо води до намаляване стойността на активите на банката и съответно до намаляване размера на средствата, които ще се възстановят. Предвид тези обстоятелства, от фонда предложиха Лазар Илиев и Росен Ангелчев. Предложените лица са включени в списъка, воден от Българската народна банка, отговарят на изискванията на чл. 25 от ЗБН и са изразили писменото си съгласие да изпълняват длъжността временен синдик на КТБ АД. Лазар Илиев притежава многогодишен опит като юрист в банковата сфера. До предлагането му за временен синдик на КТБ АД Илиев работи като главен секретар на Сметната палата, където преди това, между 2011 и 2014 г., е директор на дирекция „Административна дейност“. От 2002 до 2010 г. работи в Централна кооперативна банка АД, първоначално като директор на дирекция „Правна“, а през последните шест години като член на Управителния й съвет и изпълнителен директор. В периода от 1993 до 2002 г. Илиев е главен юрисконсулт и директор на дирекция „Правна“ в Първа инвестиционна банка АД. Преди това, от 1989 до 1993 г., е работил като юрист в управление „Правно“ на Българската народна банка. От 1988 до 1989 г. е бил стажант-съдия в Софийския окръжен съд. Илиев е магистър по право от СУ „Климент Охридски“. Притежава квалификация от Austrian Bankers College. Притежава високи организационни умения и компетенции в областта на правото, икономиката, финансите и управлението на работните процеси, придобити в хода на професионалното му развитие. Росен Ангелчев притежава богат опит като юрист, пише БГНЕС. До предлагането му за временен синдик на КТБ АД Ангелчев е държавен експерт в дирекция „Енергийна сигурност“ в Министерството на енергетиката, където работи от началото на 2015 г. От 2004 до 2015 г. работи в Министерството на икономиката, където заема различни позиции – началник на отдел „Ликвидация“ (2004-2006 г.), зам.-председател на Борда на директорите на „Вазовските машиностроителни заводи“ ЕАД (2005-2006 г.), главен експерт в отдел „Капиталови пазари и преструктуриране“ към дирекция „Корпоративно управление и преструктуриране“ (2006-2008 г.) и държавен инспектор в дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ (2008–2015 г.). От 2002 до 2004 г. работи в АК „Балкан“ (в несъстоятелност) първоначално като главен юрисконсулт, а впоследствие като ръководител направление „Задгранични представителства“. Бил е помощник-синдик в БСИ „Минералбанк“ АД (в несъстоятелност) през 2000-2001 г. Между 1997 и 2000 г. е главен юрисконсулт в Частна земеделска и инвестиционна банка АД (в несъстоятелност), а от 1992 до 1997 г. е юрисконсулт в Първа частна банка АД. Професионалната си дейност започва в Министерството на външните работи. Ангелчев е юрист по международно право от Московския институт по международни отношения. Притежава добри ръководни умения и опит в областта на несъстоятелността и ликвидацията на търговски дружества. Източник profit.bg
  • Държавата печели до 40.5 млн. лв. от депозита в ПИБ
    През лятото на 2014 г. Първа инвестиционна банка получи държавна подкрепа, след като стана жертва на криминална атака и само за един ден се наложи банката да изплати около 800 млн. лв. Първоначално подкрепата бе в размер на 1.2 млрд. лв., но още през месец ноември миналата година стана ясно, че ПИБ е възстановила 300 млн. лв.
    Преди няколко седмици пък финансовият министър Владислав Горанов заяви, че сумата е намаляла с още 100 млн. лв. Според плана, приет от Европейската комисия – ПИБ трябва да възстанови на държавата всички средства до 28 май 2016 г. В началото на месец март тази година Европейската комисия (ЕК) публикува писмото, с което тя одобрява държавна помощ под формата на 900 млн. лв. депозит от Министерството на финансите в Първа инвестиционна банка. Документът представлява стратегически план за възстановяването на държавната подкрепа от страна на банката, директно одобрен е от Европейската комисия и е задължителен за ПИБ. Изпълнението на плана, от своя страна, се следи от независима фирма и се докладва на всеки три месеца на ЕК. Напук на някои некомпетентни изказвания, получените средства от ПИБ обаче не са държавен подарък. В публикувания документ се казва, че банката ще заплати за отпуснатите средства лихва, която варира в диапазон между 0.8% и 3%. Това означава, че за целия период от година и половина държавата ще получи между 10.8 млн. лв. и 40.5 млн. лв. приходи от лихви. Според държавните закони, този тип депозити са обезпечени с ценни книжа или други активи, което гарантира, че държавата ще получи няколко милиона лева лихви без да поема излишни рискове. За сравнение, последните ликвидни заеми, отпускани от Европейската централна банка (ЕЦБ) и насочени към банките в Еврозоната, бяха с ниски лихви от 0.25%. Тази лихва се формираше на база основния лихвен процент на ЕЦБ плюс надбавка от 0.1 процентни пункта. Малко по-късно председателят на ЕЦБ Марио Драги свали основната лихва до 0.05%, което означава, че следващите финансови инжекции, които ще получат банките от Еврозоната ще бъдат с лихви от 0.15%. Това показва, че българската държава е сключила отлична сделка и ще получи доста добра доходност на средствата, които е поставила на депозит в Първа инвестиционна банка, отколкото ЕЦБ получава от отпусканите към банките в Еврозоната средства. Източник profit.bg

  • Мая Манолова внася в парламента закон за частния фалит
    Закон за частния фалит ще внесе в парламента депутатът от БСП Мая Манолова. Това обяви тя в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия.
    Депутатите в парламента, в това число и ГЕРБ, вече подкрепиха на първо четене нейно предложение за промени в Закона за частните съдебни изпълнители. „Вчера постигнахме много голяма победа – която е на гражданите, срещу монопола и частните съдебни изпълнители, срещу банките, топлофикациите, мобилни оператори, които събират вземанията си с частни съдебни изпълнители“, заяви Мая Манолова, цитирана от Novanews.bg. „Много често заради едно задължение, събирано през частния съдебен изпълнител, без гражданинът даже да разбере, че е обект на принудително изпълнение, една сутрин се събужда със запорирано трудово възнаграждение, сметки, даже и с изнесени за продажба имоти“, обясни Мая Манолова. По думите ѝ има и случаи, в които хората не само не дължат пари, но даже са надплатили част от задълженията си. Докато доказват това пред съда обаче, имотът им е изнесен и продаден. С промените в Закона частните съдебни изпълнители няма да могат да начисляват такси, които са по-големи от дълга. „Обмислям между първо и второ четене да предложа таксите да не могат да надвишават половината от задължението“, обясни Манолова. Източник darikfinance.bg
  • ЕЦБ предупреди гръцките банки да спрат да финансират държавата
    Европейската централна банка е инструктирала най-големите банки в Гърция да се въздържат от покупки на правителствени облигации. Този ход увеличава натиска върху управляващите в Атина да постигнат споразумение с международните кредитори.
    За ограничителната мярка на гръцките банки е било съобщено късно вчера, пише The Financial Times. Гърция трябва да отстъпи пред международните си кредитори, за да бъдат отпуснати оставащите около 7.2 млрд. евро по настоящата спасителна програма за страната. Със забраната ЕЦБ на практика оставя гръцкото правителството без източници на финансиране, освен данъчните приходи. Банките в Гърция няма как да не се съобразят наложената мярка, защото са зависими от парите, които ЕЦБ им отпуска през гръцката централна банка. И за тях кранчето се затяга. ЕЦБ наложи таван от 3.5 млрд. евро на обема на новите средства, които могат да бъдат използвани от гръцките банки чрез Механизма за спешна ликвидност /ELA/. Миналия месец Европейската централна банка спря да приема гръцки облигации като обезпечение, което би позволило на гръцките търговски банки да се възползват от нейните редовни операции за осигуряване на ликвидност. Президентът на ЕЦБ Марио Драги отхвърля критиките на гръцките власти, че ги притиска до стената. По-рано този месец Драги отчете, че заемите за Гърция от ЕЦБ вече възлизат на над 100 млрд. евро или около две трети от брутния вътрешен продукт на страната. Източник darikfinance.bg
  • Искров обвини политиците за фалита на КТБ
    БНБ направи всичко възможно банката да отвори врати на 21 юли. Бяхме потърсили европейско решение, с планове и схеми, за жалост политическите сили не постигнаха консенсус, заяви управителят на БНБ Иван Искров, пред временната анкетна комисия за КТБ в парламента.
    По думите му след като не бе приет специален закон, БНБ е продължила да действа по съществуващото законодателство и така се е стигнало до отнемане на лиценза на банката. Към днешна дата са изплатени почти всички депозити в КТБ, няма напрежение в българската банкова система, тя работи спокойно, каза Искров. Той поясни, че голяма част от материалите, поискани от депутатите от комисията, не могат да бъдат предоставени, защото са дадени на прокуратурата. Така те представляват не само банкова тайна, а вече са и следствена такава. Искров отбеляза, че тази анкетна комисия за изясняване на фактите около КТБ е закъсняла. Искахме законови промени много по-рано, те сега се случват, но пет-шест месеца по-късно, каза управителят на БНБ. В рамките на надзора всяка банка предоставя доклади за своята дейност, които се подготвят от мениджърите на банката, те носят основна вина за случилото се в КТБ, посочи Искров. БНБ извършва и инспекции на място, изготвят се доклади и се правят препоръки, ако има отклонения. Искров подчерта, че банковият надзор е изцяло в правомощията на един от подуправителите на Централната банка. Единственият документ, който се гледа от Управителния съвет на Централната банка, е докладът за състоянието на банковата система. В него се поставя акцент върху състоянието като цяло, подчерта Искров и добави,че никога през последните 10 години КТБ не е поставяна като банка с някакви проблеми в тези доклади. Моделът КТБ едва ли опира само до надзорните функции на Централната банка, заяви Искров и отбеляза, че ако в КТБ е имало нормални кредити, то оценката за състоянието на банката е нямало да бъде такава, че да доведе до отнемане на лиценза ѝ. На практика обаче КТБ имаше активи, които чрез специални инвестиционни дружества, холдинги, поставени лица са придобити от други и не са под надзора на БНБ. /БТА/ Източник darikfinance.bg

Банков бюлетин 16.03-20.03.2015

photo_big_113582

Пускаме еврооблигации на международните пазари; Плащаме над 100 000 лева на банките за лихви и такси в живота си; Горанов: Спираме ограбването на активите на КТБ; Ангарски: Банковите закони в България не действат; Рекордни валутни резерви в България; Приеха промените в Закона за банковата несъстоятелност; Стоянова: Искров да подаде оставка; Русия продава щатските си облигации; САЩ удариха тавана на дълга

  • photo_big_113582Пускаме еврооблигации на международните пазари
    България започна емитирането на нов дълг на международните пазари вчера, съобщиха Reuters и Wall Street Journal. Страната ни e предложила три емисии, деноминирани в евро облигации със срок 7, 12 и 20 години.
    Според информационните агенции правителството иска да набере 3.1 млрд. евро от аукциона. По информация на Wall Street Journal купувачите са подали заявки за над 4 млрд. евро, а според Reuters – за над 5.5 млрд. евро. Новите 7-годишни дългови книжа се предлагат на инвеститорите с около 2.2% годишна лихва. Целта е да бъдат набрани 1.25 млрд. евро. От 12-годишните еврооблигации се очаква правителството да осигури 1 млрд. евро. Лихвата по тях е около 2.75%. Най-висока е доходността при 20-годишните облигации – около 3.3% на годишна база, съобщи вестник „Труд“. Информацията за продажбата е била изпратена до европейските борси от посредниците по пласирането на новия външен дълг. Това са банките Citigroup, HSBC, Societe Generale и UniCredit. От ведомството на министъра на финансите Владислав Горанов отказаха да съобщят подробности, докато не приключи търгът. Емитирането на еврооблигациите става няколко седмици, след като парламентът ратифицира договора за посредничество за новия външен дълг между правителството и четирите международни банки. Споразумението ще действа в периода 2015 – 2017 г., а максималната сума на задълженията в този период е 16 млрд. лв. Около 12 млрд. лв. от тях ще се използват за покриване на стари задължения, които трябва да бъдат върнати в следващите 3 години. Според Закона за бюджета през 2015 г. България може да вземе общо 6.9 млрд. лв. външен дълг. Източник profit.bg
  • Плащаме над 100 000 лева на банките за лихви и такси в живота си
    На всеки човек се налага в определена фаза от живота му да тегли кредит. Дали ще е за покупка на имот, автомобил или друга по-значителна покупка, кредитът става неизменна част от нашия финансов живот.
    Вече посочихме определени правила и граници, спазването на които могат да ви предпазят от това да изпаднете в свръхзадлъжнялост и сериозно да нарушите стандарта си на живот. Виж още: Колко кредити е разумно да си позволите? Замисля ли сте се колко ще дадете на банките и другите финансови институции под формата на лихви, такси и комисиони през живота си? Сега ще се опитаме да дадем отговор на този въпрос, като ще вземем предвид средния кредитополучател, който си е купил имот с ипотечен кредит и е ползвал потребителски кредит в рамките на разумното – вноските по кредитите му не превишават 40-50% от дохода му. Средният ипотечен кредит, ползван от българите за покупка на имот, възлиза на 34 534 евро за изминалата година, като той се движи в относително тесни граници между 30 и 40 000 евро през последните години. На база на този размер на ипотечния кредит, при максимален срок от 30 години и най-ниския годишен процент на разходите, предлаган от банките в момента, общо изплатените лихви ще възлизат на 43 359 евро за периода на кредита. Виж още: Как да изберем най-изгодния ипотечен кредит? Този кредит ще е с месечна вноска от 185 евро, което оставя малко място за допълнителни кредити, особено за хората с по-ниски доходи. Ако доходът ви е от 1 000 лева на месец (511 евро), то вноската по потребителски кредит, която можете да си позволите, при максимална норма на задлъжнялост (от 50%), е 70 евро. Такава е вноската по потребителски кредит в размер на около 7 000 евро, при максимален срок от 12 години. Ако приемем, че този кредит се подновява непрекъснато през времето, в което погасявате ипотечния си кредит, или за срок от 35 години, то теоретично (при запазване на текущия годишен процент на разходите), за този период и посочената сума ще сте платили още 11 000 евро под формата на лихви, такси и комисиони. Добавени към лихвите, платени по ипотечния кредит, ще сте платили 54 359 евро за двата кредита (106 316). Въз основа на месечния доход от 1 000 лева, в разглеждания случай, това означава, че трябва да работите осем години и десет месеца в живота си само за банката. Следвайки друго важно правило, добре е да сте изчистили всичките си задължения преди настъпването на пенсионна възраст, като трябва да сте изтеглили тези кредити на 30 години за мъжете, съответно 28 години за жените (на база текущата възраст за пенсиониране) или трябва да намалите срока на кредитите (съответно и сумите, ако сте ги теглили на по-късна възраст). Разходите за лихви могат да се намалят съществено, но от хората с по-високи доходи. Те биха могли да си позволят по-големи месечни вноски (въз основа на правилото да не са свръхзадлъжнели), съответно по-кратък срок на погасяване на задълженията си, което автоматично означава и по-малко дадени средства на банките за лихви, такси и комисиони. Източник profit.bg
  • Горанов: Спираме ограбването на активите на КТБ
    В резултат от няколкодневните усилия на представителите на всички политически сили в НС и екипа на Министерството на финансите днес министърът на финансите Владислав Горанов представи готовия текст за законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност.
    „Промените имат за цел да се създадат предпоставки за максимално опазване на обществения интерес и да се прекрати ограбването на активите на КТБ“ – заяви министър Горанов на брифинг в МФ. Законодателната инициатива е подписана от народни представители от всички парламентарно представени политически партии и ще бъде заведена в деловодството на НС в понеделник, 16 март – последният ден в срока за промени между първо и второ гласуване на ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност, внесен от Реформаторския блок. „За първи път от години насам можем да видим такава съвместна законодателна инициатива на всички политически партии в НС, като символичното значение на това е, че когато има много важна за цялото общество задача, може да се намери консенсусно решение дори и между различни по убеждение партийни субекти“ – каза още финансовият министър. Министър Владислав Горанов представи някои от основните изменения. Въвежда се институтът на временния синдик, който за разлика от този в търговската несъстоятелност, има повече правомощия, свързани с управлението и опазването на имуществото на КТБ в периода между отнемането на лиценза й и произнасянето на съда за откриването на производство по несъстоятелност. Временният синдик е нова правна фигура, защото банковата несъстоятелност е много по-различна от търговската по философия и обществена значимост. Предвижда се да бъдат назначени от съда двама синдици по предложение на ФГВБ, като с назначаването им правомощията на квесторите се прекратяват. Заложени са мерки за публичност и контрол на дейността им – те всяка седмица ще се отчитат пред министъра на финансите, а на интернет страницата на ФГВБ ще се публикува информация за всичките им дейности по отношение на искове, разпоредителни действия, сключване на договори и др. При констатирано неспазване на задълженията е предвидена възможност за смяната им. Тези законодателни изменения са необходими, защото „квестурата не е форма на защита на имуществото при несъстоятелност, тя е форма на управление на банката в режим, в който надзорният орган е преценил, че има необходимост от временно специално надзираване на банката“. Финансовият министър посочи, че проблемът идва от празнотата в законодателството, която е във времето между отнемането на лиценза на банката и обявяването на несъстоятелността й. „С изменението на законодателството ние преподредихме приоритетите на осребряването на масата на несъстоятелността, за да гарантираме равнопоставеност на кредиторите и да предотвратим всякакъв опит някои от тях да се удовлетворят преимуществено пред други. Сегашните мерки имат охранителна роля по отношение разграбването на КТБ, преди да са приключили производствата, свързани с несъстоятелността и нейното стартиране“ – разясни министърът на финансите. Източник profit.bg
  • Ангарски: Банковите закони в България не действат
    Държавата се занимава много време с един проблем и иска да го реши с отделни закони. Трябва да се направи за в бъдеще едно цялостно законодателство, което да не позволи да се повтори случаят КТБ, коментира пред БНР финансистът Красимир Ангарски.
    Според него тези, които решават казуса КТБ, трябваше да се запознаят с историята и да разберат, че нашите закони не действат. Правилно Международният валутен фонд съветва, но те не казват за извънредно законодателство, а говорят за цялостно решение, за да не се случват повече такива прецеденти. Ние искаме един проблем да го решим с отделни закони, което, според мен, не е най-доброто. Единствено доброто е, ако може да се стопира поне това, но пропуснатото е огромно. Ако от тези, които зависеше, се бяха запознали с историята, щяха да знаят, че тези наши закони не действат. Във всички банки, в които имахме досега обявяване на фалити и несъстоятелност, се стигаше до подобни неща – разграбване. Сега нямаше да има тези проблеми, нямаше да има нужда от това законодателство, ако беше влязъл Фондът, както ние предлагаме, и Българската банка за развитие, нямаше да има една стотинка къде да изтече. Нямаше да има никакви квестори и на държавата щеше по-малко да й струва. Десетки фирми сега ще влязат в дела, някои ще фалират, някои ще се облагодетелстват, прогнозира Ангарски. Вариантът за одържавяване на КТБ нямаше да доведе до загуба на 1 млрд. лв. активи на банката, смята той. Аз това се чудя как може сега толкова да се активизират, а тогава толкова леко да се прецени да се върви по този път. Законът от 97-а година, когато се вкараха тези проблеми да се решават от съда, се оказа неефективен. Би било добре да се задължи съдът в рамките на един месец да се реши проблемът, но ние нямаме финансов съд. Как ще може за кратък срок да реши това дело? Примерно, ако от Фонда бяха станали собственици и беше одържавена банката и тогава някой не е доволен от техните решения и да отиде в съда, съдът да е арбитър, а не съдът да решава за колко да се одобряват сделките – кое за колко да бъде продадено? По повод идеята виновните за източването на КТБ да отговарят пред закона със собственото си имущество, финансистът беше категоричен – от предишните фалирали банки да сте чули някой да е отговарял с нещо, да го е преследвал законът? Аз не съм чул. Но дано се търси отговорност. Източник darikfinance.bg
  • Рекордни валутни резерви в България
    Валутните резерви на България достигнаха рекордните 17.18 млрд. евро. Това показват последните данни на БНБ, след плащането на дълг за 1.10 милиарда евро през янаури.
    Към края на февруари международните резерви и ликвидност в чуждестранна валута се увеличат с 1.5 млрд. евро спрямо предходния месец, когато възлизаха на 15.65 млрд. евро. В същото време очакваните плащания към външни кредитори през следващите 12 месеца са на стойност 2.65 млрд. евро. Данните показват, че БНБ активно инвестира в чуждестранни държавни облигации, които съставляват по-голямата част от валутните резерви на България. На този фон решението за изтегляне на нови дългове от правителството за рефинансиране на външните задължения на страната наистина изглежда странно. Едва ли е необходимо България да финансира чужди кредитори, при условие, че валутният резерв е пълен и стойността му надхвърля значително сумата на парите в обращение. Източник darikfinance.bg
  • Приеха промените в Закона за банковата несъстоятелност
    Народното събрание одобри назначението на временен синдик в КТБ. Това се случи с окончателното приемане на промените в Закона за банковата несъстоятелност. За промените, съгласие по които парламентарно представените партии декларираха миналата седмица, гласуваха 88 народни представители, четирима се въздържаха, а гласове против нямаше.
    Временният синдик ще бъде назначаван от съда по предложение на Фонда за гарантиране на влоговете, а дейността му – наблюдавана от министъра на финансите. С новите текстове се дава възможност на синдика да иска прекратяване, разваляне или унищожаване на сделки, по които банката е страна. Той ще може да внася отменителни искове, с които да атакува сключени преди отнемането на лиценза сделки по прихващания. Законът предвижда временният синдик да публикува ежеседмични отчети за дейността си. Временният синдик ще може да наеме специализирана компания, която да издири имуществото и да проследи трансакциите, извършени от банката, като така да осигури връщане на част от тези средства Измененията бяха поискани преди седмица от премиера Бойко Борисов, а днес вече са факт с единодушната подкрепа на депутатите. Мотивите на премиера бяха, че активите на банката се разграбват и това трябва да се спре с временен синдик. След като съдът отказа да го назначи, депутатите промениха по спешност закона. Източник darikfinance.bg
  • Стоянова: Искров да подаде оставка
    Ние битка с ръководството на БНБ не водим. Има закон, който трябва да се спазва. Стана ясно, че в този закон има пробойни, които са били използвани във времето на специалния надзор, коментира пред БНТ председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова.
    Според нея управителят на БНБ Иван Искров има моралното задължение да подаде оставка. Стоянова е категорична, че промените в Закона за банковата несъстоятелност са необходими, защото вече няколко месеца съдът не се произнася и не обявява банката в несъстоятелност. Пред Върховния административен съд се води делото на акционерите в КТБ срещу решението на БНБ за отнемане на лиценза. Това дело трябва да приключи, за да може да започне делото пред Софийския градски съд за обявяване на банката във фалит. „Имаме поредното определение на съда за отлагане на делото, поради това, че един от жалбоподателите не е представил още два екземпляра на жалбата, които трябва да бъдат връчени на определени лица”, посочи председателят на парламентарната бюджетна комисия. Тя подчерта, че „временният синдик ще бъде задължен да управлява делата на банката, да опазва нейното имущество. В предвидените от закона случаи да прави искане за прекратяване, разваляне или унищожаване на сделки, по които банката е страна,“ защото активите на КТБ са намалели с около 800 млн. лв. Източник darikfinance.bg
  • Русия продава щатските си облигации
    Русия намалява инвестициите си в американски дълг, отчете финансовото министерство на САЩ.
    През януари Русия е продала щатски облигации за 3.8 млрд. долара. Обемът на руските експозиции е паднал до 82.2 млрд. долара. Най-големите държатели на дълга на САЩ са Китай с 1.239 трлн. долара и Япония с 1.238 трлн. През януари Пекин е намалил експозицията си с 3 млрд. долара, докато Токио е увеличило със 7 млрд. долара валутните си резерви, инвестирани в щатски облигации. Докладът за нетните капиталови потоци в САЩ показа приток на капитали в размер на 88.3 млрд. долара, но дългосрочните инвестиции намаляват с 27.2 млрд. долара. Източник darikfinance.bg
  • САЩ удариха тавана на дълга
    Държавният дълг на САЩ достигна вчера лимита, установен със закон от Конгреса, съобщи американското финансово министерство.
    За да може държавните институции да продължат да функционират ще бъдат предприети „извънредни мерки“. Финансовият министър Джак Лю се надява, че републиканското мнозинство в Конгреса ще прояви разбиране и ще гласува ново повдигане на тавана на дълга. При обсъждането на бюджета за фискалната 2016 г., която стартира на 1 октомври, републиканците и демократите бяха на диаметрално различни позиции по въпроса както за бюджетния дефицит, така и по отношение на разходите за отбрана, образование, здравеопазване и т.н. Финансовият министър Джак Лю още през декември предупреди законодателите за достигане на тавана на дълга, напомняйки им, че повишаването на лимита не означава разрешаването на допълнителни разходи. Засега не е ясно дали републиканците са готови на отстъпки, за да не се повтори финансовата криза през октомври 2013 г. Тогава федералните учреждения затвориха врати за 2 седмици заради липса на средства. В крайна сметка между републиканци и демократи бе постигнат компромис и бюджетът беше приет. Настоящата дългова криза вероятно също ще достигне своя пик през октомври. До тогава финансовото министерство може да запазва платежоспособността на държавата с преразпределяне на разходите и отлагане на плащания. След това за САЩ има реалната опасност да фалират по държавния си дълг. В момента той възлиза на 18.155 трилиона долара, като планираният дефицит за фискалната година е на стойност 477 млрд. долара. Съотношението между дълга и брутния вътрешен продукт на САЩ е 103%. Източник darikfinance.bg

Банков бюлетин 09.03-13.03.2015

photo_big_113543

photo_big_113543

  • Доларът заплашва света с нова криза
    Докладът „Глобалният доларов кредит: връзки с американската монетарна политика и ливъридж“ за първи път е публикуван от Банката за международни разплащания през януари, но неговото значение нараства с всеки изминал ден.
    Данните сочат, как нулевите лихвени нива на Фед и мерките за количествени улеснения са наводнили развиващите се пазари с доларова ликвидност. Проблемът е толкова голям, че заплашва да потопи света в нова глобална финансова криза. Компаниите, инвеститорите и правителствата в Азия и Латинска Америка са напълнили портфейлите си с долари назаем, при извънредно ниски лихвени нива. Сега, когато паричният цикъл се обръща, а доларът поскъпва в очакване централната банка на САЩ да започне да повишава лихвите си, всички те са заплашени. Противно на общоприетото схващане, светът днес разчита на долара в по-голяма степен, откогато и да е било. Кредитите в щатската валута, раздадени извън САЩ, възлизат на повече от 9 трилиона долара, спрямо около 2 трилиона в началото на века. Огромна част от тези средства са дължими от развиващите се азиатски икономики. Техният частен и държавен дълг, деноминиран в долари, се е удвоил от последната финансова криза през 2008 г., нараствайки до 4.5 трилиона. Сумата включва и активите на банките замаскирани на такива места като Лондон, Цюрих или на Каймановите острови. В резултат светът е извънредно чувствителен към курса на долара и лихвените нива на Фед. Според Банката за международни разплащания всяка промяна на тези два фактора се отразява незабавно на цените на активи за 5 трилиона долара. Доларовият индекс DXY се повиши от юли насам с 24%, бележейки най-бързия си скок от средата на 90-те години на XX век, като днес достигна рекордните 100.06 пункта. Източник darikfinance.bg
  • Фонд на Грамърси продаде 32% от българска банка
    Вторият по големина акционер в Българо – американска кредитна банка Gramercy select master fund e прехвърлил 32.73% от капитала на банката, става ясно от съобщение на X3News.
    Купувач на дела е LTBI Holdings LLC. Сделката е осъществена на цена от 4.29 лв. за брой или за общо 34.67 млн. лв. Контролираната от председателя на надзорния съвет на БАКБ Цветелина Бориславова Си Ес Ай Еф притежава 61.5% от капитала на банката. Към края на 2014 г. активите на Българо – американска кредитна банка са за 815 млн. лв. Банката приключи преходната година със загуба от 8.9 млн. лв. спрямо отрицателен финансов резултат от 15.996 млн. лв. за година по-рано. Източник profit.bg
  • Покупка на имот? Въпрос и на лихви…
    Една от основните тези на имотните агенти, когато съветват хората да си купят имот, е, че цените на имотите са спрели своя спад и са отбелязали лек ръст през последната една година.
    Дали обаче покупката на имот е била по-изгодна преди година? Този въпрос, освен от гледната точка откъм търсене и предлагане (дали преди година е имало по-голямо и по-качествено предлагане или не), има и една чисто финансова страна, ако става въпрос за покупка на имот с ползването на ипотечен кредит. Цената на финансирането. Всички ще ви кажат, че не знаем какви ще са лихвите след една година, а още по-трудно е да се определи какви ще са те след 10 години. И докато нямаме кристална топка, в която да погледнем бъдещето, можем да се обърнем назад към миналото. Преди година годишният процент на разходите по ипотечните кредити е средно при ниво от 8.1% в лева, докато към днешна дата е 7.04%. В началото на 2013 година средният процент на разходите е 8.3%. Най-високият годишен процент на разходите е регистриран в средата на 2009 година при нива от 10.7912%. Или казано по друг начин, през последните шест години сме свидетели на непрестанно понижение на лихвите. Ситуацията е доста сходна и при ипотечните кредити в евро. Към днешна дата средният годишен процент на разходите по ипотечните кредити е 7.1045% (въз основа на данни от сайта moitepari.bg) спрямо 8.17% година по-рано. В началото на 2013 година процентът е 8.3%. Пикът на средните годишни разходи е достигнат в средата на 2009 година при нива от 10.76%. Настоящите годишни проценти на разходите по ипотечните кредити в лева и евро са най-ниските от началото на статистиката през 2006 година. А какво би означавало това в цифри? Изтеглен кредит от 150 000 лева преди година за срок от 25 години е с месечна погасителна вноска от 758.61 лева (при равно погасяване на задължението). За целия период на кредита сумата, която ще се върне на банката, възлиза на 227 587 лева (ако няма промяна в лихвите). Същата сума, изтеглена въз основа на средния годишен процент на разходите към днешна дата, е с погасителна вноска от 694.70 лева за периода на кредита. Или както се вижда, вноската е с близо 65 лева по-ниска на месец. За целия срок на кредита, на база на настоящите лихви, сумата, върната на банката, възлиза на 208 413 лева – с близо 20 000 лева по-малко спрямо теглен само преди година кредит. Разбира се, важно е какви ще са лихвите в бъдеще. На този етап прогнозите на специалистите са за по-нататъшни ниски лихви. Станахме свидетели на сериозно понижение в нивата на лихвите по депозитите през последната година и половина, което дава сериозен резерв за понижаване на лихвите и по кредитите. Естествено, такива са прогнозите за близките една-две години и никой не се нагърбва с по-дългосрочни прогнози. Все повече стават офертите и предлаганите възможности за фиксиране на лихвите за период между 5 и 10 години. Въпросът има още няколко страни. Въз основа на новия закон за ипотечните кредити, кредитополучателите към днешна дата са далеч по-защитени от тези преди няколко години. Защитата е по няколко направления – от една страна, новите кредитополучатели не са застрашени от еднолично и необосновано повишение на лихвите от страна на банките, като те няма да бъдат наказани и с такси при предсрочно погасяване на кредитите (доста често срещани наказания преди три-четири години). Липсата на наказателни такси им дава възможност за „пазарни лихви“ и рефинансиране при по-изгодни условия, ако тяхната финансова институция не намалява лихвите с темпове, подобни на останалите банки. Скоро се очаква да отпадне възможността кредитополучателите да станат доживотни длъжници на банките, ако имотът им бъде продаден за по-малко, отколкото дължат те на финансовата институция. Източник profit.bg
  • 947 искания за цесии в КТБ
    За периода, в който КТБ е била под специален надзор – от 20 юни до 6 ноември, когато лицензът на банката е отнет, са постъпили 947 искания за цесии, прихващане на задължения и искания за изпълнение на платежни операции.
    Цесията е сделка между депозанти главно с негарантирани влогове и кредитни длъжници за прихващане на задълженията и вземанията. Схемите по тези прехвърляния водеха до намаляване на вземанията с от 30-50% и дори до 70% по време на хода на кризата с КТБ. След разглеждането им, като неоснователни са определени общо 112 подобни искания за обща сума в размер на 83.93 милиона лева. Като основателни са приети 156 уведомления за цесии без изявление за прихващане за сумата от 260.97 милиона лева. От тях като основателни са приети 109 броя уведомления за цесии без изявление за прихващане, или т. вар. „раздробявания“ на депозити на стойност 40.51 милиона лева. За основателни са приети и 47 искания за цесии без изявления за прихващане от цесионерите на стойност 220.47 милиона лева, съгласно консолидирания отчет на КТБ. Основателните уведомления за цесии с изявление за прихващане са 668 броя за общата сума по исканията в размер на 848.41 милиора лева. Основателните уведомления за цесии, последвани от неоснователни прихващания, са 4 на брой за сумата от 46.81 милиона лева. Към момента в процес на разглеждане са 6 искания, от които пет са за сумата от 43.14 милиона лева и едно е за сумата от 13 милиона лева. Източник profit.bg
  • Банките у нас печелят по 45 лв. в секунда
    През първия месец на 2015 г. банковата система в страната е реализирала печалба от 121 млн. лв. Това е най-високата месечна печалба за банките в страната от март 2009 г.
    Средно на минута това прави по 2710 лв., а на секунда – по 45.17 лв. Най-високата месечна печалба на системата за 2014 г. бе от юли, достигнала 89 млн. лв., а най-ниска – през декември – едва 18 млн. лв. Вижте още: 13 от българските банки с печалба от над 10 млн. лв. за 2014 г. Една от причините за това са ниските разходи за обезценка на активите, които за януари възлизат на 13 млн. лв. Основните постъпления на банките са от платените лихви по кредитите на бизнеса и гражданите, както и от такси и комисиони. По данни на БНБ само за януари банките отчитат приходи от лихви в размер на 323 млн. лв. Лихвените разходи, от своя страна, възлизат на 95 млн. лв., като това е сумата, платена на гражданите и бизнеса за депозитите им в банките. Или иначе казано, банките реализират нетен лихвен доход от 228 млн. лв. Също високи са и приходите на банките от такси и комисиони, възлизащи на 76.927 млн. лв. Разходите на системата по това перо пък са 10.47 млн. лв. Т.е. нетният доход от такси и комисиони надхвърля 66 млн. лв. Основните разходи на банките у нас са за персонал – 60.9 млн. лв., както и други административни разходи – 76.4 млн. лв. Източник profit.bg
  • Банкерът Христо Данов осъди прокуратурата
    Банкерът Христо Данов осъди прокуратурата за 25 000 лева. Бившият изпълнителен директор на фалиралата Агробизнесбанк Христо Данов осъди прокуратурата за претърпени болки, страдания и стрес по време на 13-годишен процес срещу него. От 1998 до 2011 г. той бе обвиняем за раздаване на необезпечени кредити. Имаше забрана да напуска страната и мярка от 10 милиона неденоминирани лв. ВКС обаче го оправда.
    Данов заведе дело срещу прокуратурата и го спечели. Сега държавното обвинение трябва да му плати 25 000 лв. обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините. Според Пловдивския окръжен съд продължилото твърде дълго наказателно преследване срещу Данов му е причинило вреди – стрес, накърняване на честта и достойнството му, злепоставяне в обществото и опозоряване на доброто му име. След 7 г. бездействие и 32 млн. лева Военното НДК е за основен ремонт.7 г. след като министърът на отбраната Николай Цонев спря довършителните работи по т.нар. Военно НДК, лъскавата сграда на пъпа на София е пред основен ремонт. Това твърди инж. Апостол Апостолов, представител на строителния консорциум РСРП, който преди 2 г. спечели обществената поръчка за тотална реконструкция на сградата. Тогава кабинетът я отне от армията и я даде на Министерството на правосъдието за нуждите на Софийския районен съд и Софийската районна прокуратура. Мотивът бе липсата на елементарни условия за работа в старата претъпкана къща до Римската стена. Източник darikfinance.bg
  • Прихващанията на вземания в КТБ са невалидни и незаконни
    Прихващанията в КТБ, заради които бяха направени един куп цесии, са невалидни и недействителни според точния смисъл на закона и на специалния надзор, който БНБ наложи на Корпоративна търговска банка, коментира пред БНР финансовият експерт проф. Валери Димитров. Според него всяко друго тълкувание на Закона за кредитните институции е неточно.
    След като БНБ наложи режима на специалния надзор, всъщност тя спря изпълнението на задълженията на банката и по този начин превърна влоговете в неизискуеми по време на специалния надзор и с тях не могат да стават прихващания. За съжаление обаче тръгна практиката да се признават прихващания, с което се ощетява цялата група кредитори на банката и най-вече привилегированите кредитори – Фондът за гарантиране на влоговете, държавата и вложителите. Фондът е администратор на производството, но той представлява и публичния интерес, тъй като, освен че трябва да възстанови голяма част от изплатеното, действа и в интерес на негарантираните вложители и държавата. Напълно легитимен е стремежът Фондът да поеме това производство колкото се може по-бързо. Има смисъл в това Фондът да поеме контрола върху банката, доколкото съдът се бави с решаването на проблема с отнемането на лиценза, а всъщност производството по несъстоятелност не може да стартира и не може да бъде назначен синдик. Това е големият проблем. Най-доброто нормативно решение би било Фондът да бъде назначен за квестор на банката. Напълно рационален е стремежът той да поеме колкото е възможно по-скоро контрола върху банката, защото той действа в интерес на всички останали кредитори. По думите на Димитров практиката в САЩ е такава. Федералната корпорация за гарантиране на влоговете става първоначално квестор и след това синдик на банките, обявени в несъстоятелност. Лицензът на КТБ е отнет и тя вече не може да бъде съживена, независимо от решенията на съда. Въпросът е сега, след като Фондът е платил на вложителите с гарантирани размери на депозитите, той да поеме контрола над банката. Според проф. Валери Димитров прихващанията в КТБ, признати от квесторите, категорично са невалидни, такава е и позицията ръководството на Фонда за гарантиране на влоговете и на министъра на финансите Владислав Горанов. Източник darikfinance.bg
  • Съдебен абсурд връща на Цветан Василев контрола над ТЦ-ИМЕ
    Софииският апелативен съд отмени временния синдик и запорите на сметките на ключовото дружество. Решението премахва едно от най-противоречивите определения на отстранената съдия Румяна Ченалова, с което тя назначи временен синдик в чуждестранна компания, пише „Капитал Daily“.
    Става въпрос за предварителните обезпечителни мерки поискани от свързваното с депутата Делян Пеевски „Сиболе сървсис инкорпорейтид България“ спрямо контролираното от банкера Цветан Василев „Технологичен център – институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)“ и единия от основните му акционери – офшорката EFV International Financial Ventures (44%), регистрирана на Британските Вирджински острови. Определението на съдия Ченалова бе постановено на 17 юни, дни преди затварянето на Корпоративна търговска банка, и с него ефективно беше отрязан достъпа на Василев и неговата институция до ключово дружество в корпоративната му империя, през което се разпределяха парични потоци към различни негови бизнеси. Сред дъщерните дружества на ТЦ-ИМЕ са компании, които са сред големите акционери в стъкларските заводи „Рубин“ – Плевен, и „Сръбска фабрика за стъкло“ – Парачин, русенската корабостроителница, футболния клуб „Ботев“ – Пловдив, и… БТК. Сега с определението на САС от 4 март временният синдик в ТЦ-ИМЕ е отстранен и това вероятно ще отприщи нова битка между лагерите на Пеевски и Василев за контрола над него. Аргументацията на Апелативния съд да събори определението на градския е, че изводите му „са направени единствено от твърденията на молителя, които се явяват недостатъчни, без да са представени доказателства да подкрепят тази теза“. В определението на САС дори не се стига до оборване на най-фрапантните части от определението на Ченалова, които още при постановяването бяха определени от юристи като правен абсурд. С аргумента, че центърът на основните интереси на офшорката EFV е България съдът приема, че е компетентен да разглежда молбата за несъстоятелност и да назначи синдик на дружеството, въпреки че е регистрирано на Британските Вирджински острови. От подхода на Ченалова става ясно, че за нея липсват граници и действията на българския Търговски закон и юрисдикцията на българския съд може да се прострат навсякъде. Източник darikfinance.bg
  • ЕЦБ започва да се чуди за финансирането на гръцките банки
    Европейската централна банка отново ще обсъди дали да увеличи размера на програмата за спешно финансиране на гръцките банки, съобщава AFP.
    Управителният съвет на ЕЦБ вероятно ще обсъди въпроса на конференция в четвъртък. Гръцките банки разчитат на финансиране от механизма за предоставяне на спешна ликвидна помощ ELA, финансиран от ЕЦБ. На заседание в Никозия миналата седмица, беше решено таванът на ELA да се повиши с 500 млн. евро, до 68.8 млрд. евро. Имайки предвид променящата се ситуация в Гърция, ЕЦБ внимателно ще наблюдава внимателно ситуацията с ликвидността на банковия сектор и вероятно ще заседава по въпроса всяка седмица. Източник darikfinance.bg
  • Над 1 милиард лева изгоряха в КТБ
    Цесии за над 850 млн. лв. признаха квесторите на КТБ. 668 уведомления за цесии с депозити от КТБ, след които е последвало и искане за отписване на кредит към банката, са признали квесторите.
    В ход е разглеждането на още 6 уведомления за цесии, общо за над 56 млн. лв. Това става ясно от финансовия отчет на КТБ, който още не е заверен, пише „24 часа“. Квесторите са разгледали и 109 уведомления за смяна на собственика на депозит за обща сума 40,5 млн. лв. След като са обявили смяната, новите титуляри са поискали влоговете им да бъдат раздробени, вероятно за да попаднат в обсега на гарантираните депозити. Заявките обаче не са били признати от квесторите. Други собственици на партиди не са извършили действия по тях, сочат данните. Причината за повечето откази за признаване на цесии и раздробяване на депозити са приети законови поправки, които обявиха такива сделки за невалидни, ако са извършени след поставянето на банката под особен надзор. Активите на КТБ към началото на 2015 г. са на обща стойност 1,835 млрд. лв., като за последните три месеца на 2014 г. те са намалели със 733,8 млн. лв. КТБ е приключила 2014 г. със загуба от 4,27 млрд. лв., сочи отчетът. Тя е със 100, 2 млн. лв. по-малка от тази, която бе обявена към септември миналата година. В момента основен кредитор на КТБ остава Фондът за гарантиране на влоговете в банките, който вече покри със свои средства и със заем от бюджета защитените депозити. Общата сума за тази операция е 3,5 млрд. лв., като заемът към бюджета трябва да бъде върнат от осребряване на имуществото на банката. Според финансовия отчет негарантираните депозити в КТБ към края на 2014 г. са 1,32 млрд. лв. Източник darikfinance.bg
  • Шефка в БНБ изтеглила влог от КТБ ден преди затварянето на банката
    Временно изпълняващата длъжността шеф на банковия надзор в БНБ Нели Кордовска е изтеглила парите си от КТБ ден преди затварянето на банката.
    Това потвърди пред Би Ти Ви Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в парламента, като се позова на писмо от БНБ, получено в Народното събрание. Кордовска е изтеглила 64 195 евро на 19 юни 2014 г. – ден преди БНБ официално да обяви, че поставя КТБ под специален надзор. Според Стоянова много хора в БНБ са разполагали с вътрешна информация за ставащото в трезора на Цветан Василев дни, преди да бъде поставен под надзор. В същото време има служители на централната банка, които чакаха като всички останали да получат достъп до парите си, добави тя. Временния синдик, който ще бъде назначен в Корпоративна търговска банка (КТБ) след готвените спешни промени в Закона за банковата несъстоятелност, ще контролира прихващанията в банката; тъй като квесторите на БНБ нямат това право, обясни Стоянова. По думите й в настъпилото в КТБ безвремие никой не контролира сделките на квесторите, а активите се топят. С намаляването активите на КТБ намаляват и шансовете на кредиторите, а и на Фонда за гарантиране на влоговете да обезпечат парите си, обясни тя. „В доклада на четирите компании беше посочено, че от всичките активи на банката, добрите са около 1,8–2 млрд. лв. Сега половината от тях вече ги няма“, припомни Стоянова. „Ако се правят прихващания, е ясно че квесторите са разрешавали такива, те се правят с добри активи. Един синдик има право да се намеси, дори да иска съдебни дела за тези прихващания, а квесторът няма право“, обясни тя. „Обезпечените кредитори си получиха парите, но там на тяхно място застана държавата и фонда, които извадиха 3 млрд. и половина и ги платиха. Точно тези кредитори, които не са обезпечени, и имат сериозни влогове в КТБ, точно те се опитват по един или друг начин, чрез прихващане, което квесторите разрешават, да предредят фонда за гарантиране на влоговете, респективно държавата, да предредят всички останали по-малки кредитори, които нямат възможности за добри адвокати“, смята Стоянова. Банковият надзор се провали в казуса КТБ, а може би той се проваля и в други случаи, за които не знаем, заяви тя. „Аз продължавам да искам оставката на Искров и не съм съгласна той с писмо до НС да казва, че е готов да даде оставката, когато се определи нов управител. В неговия мандат се случи това,което всички твърдяха, че не може да се случи в България, редно е да си подаде оставката“, заяви Стоянова. Източник vesti.bg

Банков бюлетин 02.03-06.03.2015

photo_big_113352

По-високите лихви по депозитите са свързани с валутен риск; Банките с печалба от 121 млн. лв. за януари; Комисия ще разследва фалита на КТБ; Осъдиха шефа на Кристалбанк, ако се върне в България; Само дългова абстиненция може да спаси света; България трябва да почисти банковата си система; Шоуто за реклама на българския дълг започва през март

photo_big_113352

  • По-високите лихви по депозитите са свързани с валутен риск
    Живеем в нов свят на ниски лихви, като целта на водещите централни банки е стимулиране на ръста и справяне със заплахата от дефлация. В тази насока се предприемат и рекордни програми за стимулиране на икономиките.
    Относително нова е заплахата от дефлация пред европейската икономика, чието възстановяване все още е с променлив характер. Макар и нова в Европа, тази заплаха отдавна е позната на света и допринесе за така нареченото „загубено десетилетие в Япония“. Именно поради известните последствия от този феномен за икономиката, дефлацията се приема сериозно от страна на ЕЦБ и банката полага сериозни усилия, за да се справи с нея. Дефлацията в еврозоната продължи да се ускорява в началото на годината, като през януари тя възлезе на рекордните 0.5%. Това е най-високото ниво на дефлация в еврозоната и ЕС от юли 2009 г. насам. Резултатът от политиката на централната финансова институция най-вероятно ще са ниски лихви поне в следващите няколко години, както и низходящ натиск върху единната валута. Няма как политиката на ЕЦБ и дефлацията да не оказват въздействие и върху родната икономика и лихви у нас. И макар понижението на лихвите по депозитите от последната близо година да е лоша новина за депозантите, като цяло е много добра за икономиката – особено по направление на експортноориентираните компании и бизнеса, разчитащ на финансиране от банките. В същото време дефлацията започва да става все по-сериозен проблем и за България. В страната ни е отчетена втората най-висока дефлация в ЕС през януари в размер на 2.3%. Едно сравнение на лихвите по депозитите у нас и в Европа сочи, че страната ни вече не е в челото на класацията по нива на лихви. Тя започва сериозно да изостава и по нива на реални лихвени проценти. Лихвите по депозитите в страни като Турция, Сърбия, Исландия, Унгария, Македония, Румъния, Ирландия, Норвегия и Полша са по-високи от тези у нас. Преди да потърсят облагодетелстване от по-високите лихви в тези страни обаче родните депозанти трябва да осъзнаят, че ще бъдат изправени пред сериозен рист – валутен риск. При неблагоприятно стечение на обстоятелствата този риск може да изяде изцяло по-добрата доходност и дори да доведе до загуби. Страна Инфлация Лихви Валута Изм. към евро 1 г. Сърбия 2,00% 7,00% RSD -4,05% Унгария -1,00% 2,54% HUF 1,09% Македония -1,00% 2,50% MKD 0,34% Исландия 1,00% 4,45% ISK 3,87% Турция 7,50% 9,50% TRY -15,39% Полша -0,50% 1,35% PLN 0,49% Румъния 0,80% 2,00% RON 0,67% Норвегия 1,90% 1,80% NOK -4,25% България -1,00% 1,25% EUR – * Данни: deposit.org Както се вижда от таблицата по-горе, въпреки че номиналните лихви в Турция са най-високи, националната валута на страната се обезценява спрямо еврото с над 15% през последната една година. Това прави депозитите изключително рискови. В Сърбия ситуацията е доста подобна. Страната се отличава с високите номинални лихви. Обезценката на сръбския динар спрямо еврото обаче изяжда голяма част от тази изпреварваща доходност. Динарът е поевтинял с над 4% за последната една година. Валутата на Исландия е сред малкото местни валути на посочените европейски страни, поскъпнали спрямо еврото – с 3.8%. Казано по друг начин, хората, които обмислят депозити в друга европейска страна извън пределите на еврозоната, трябва да осъзнаят, че се превръщат в спекуланти, като доходността им ще зависи не само от нивото на номиналния лихвен поцент, но и от движението на местната валута спрямо еврото. Това, освен позитиви при евентуално поскъпване на еврото, може да носи и сериозни негативи при поевтиняването на валутите. Източник profit.bg
  • Банките с печалба от 121 млн. лв. за януари
    През първия месец на 2015 г. не настъпват съществени промени в структурата на балансите на кредитните институции. Спрямо декември 2014 г. активите на банковата система се увеличават с 1 млрд. лв. (1.2%).
    Паричните средства намаляват с 38 млн. лв. (0.4%). Инвестициите в ценни книжа отчитат спад (със 113 млн. лв.) поради падеж през месеца на ДЦК. През месеца балансовият капитал на банковата система се повишава със 130 млн. лв. През януари брутните кредити и аванси се увеличават с 1 млрд. лв. (1.6%) поради нарастването на вземанията от банки (с 1.5 млрд. лв., 13.8%). В кредитния портфейл се свиват както кредитите на предприятия (с 276 млн. лв., 0.8%), така и експозициите на дребно (със 101 млн. лв., 0.6%). Заемите за некредитни институции намаляват със 100 млн. лв. (7.0%). Балансовата позиция кредити и вземания възлиза на 61.8 млрд. лв. в края на януари 2015 г. Финансовите пасиви, оценени по амортизирана стойност, нарастват с 919 млн. лв. (1.2%). Депозитите от граждани и домакинства се увеличават със 779 млн. лв. (1.9%). Растежът на привлечените средства в банковата система изцяло се дължи на резиденти. Ликвидната позиция на банковата система продължава да се засилва. Към 31 януари ликвидните aктиви на банковата система достигат 23.7 млрд. лв. и са с 1.5 млрд. лв. повече спрямо края на декември 2014 г. Нарастването е в резултат на съществения растеж на средствата по разплащателни сметки. Коефициентът на ликвидност, изчисляван по Наредба № 11 на БНБ, се повишава до 31.78%. Към 31 януари печалбата на банковата система е 121 млн. лв., или с 48 млн. лв. повече спрямо отчетената година по-рано. Не настъпват негативни промени в нивото и остротата на кредитния риск. Разходите за обезценка на активите в края на януари са 13 млн. лв. Към декември 2014 г. коефициентът на обща капиталова адекватност на банковата система по Директива 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013 за капиталовите изисквания е 21.95%. Съотношението на базовия собствен капитал от първи ред е 19.51%, а на капитала от първи ред – 19.97%. Източник profit.bg
  • Комисия ще разследва фалита на КТБ
    Депутатите създадоха временна анкетна комисия, която да проучи действията на държавните органи и институциите, които е следвало да упражнят контрол и да противодействат на източването на КТБ в периода от 2009 до 2014 г.
    Срокът на действие на комисията, както и съставът й, обаче ще бъде определени следващата седмица, защото се оказа, че част от парламентарните групи не са готови с предложенията си за членове. Предложението за създаването на комисията е внесено от депутати от всички парламентарни групи. Комисията ще проучи действията на банковия надзор на БНБ, Комисията за финансов надзор и ДАНС, където е финансовото разузнаване. Работата ѝ ще завърши и с препоръки за законови промени, които да затегнат контрола. Източник darikfinance.bg
  • Осъдиха шефа на Кристалбанк, ако се върне в България
    Иван Китов – емблематично име от годините на масови банкови фалити, бе окончателно осъден вчера. Това става 18 години след старта на разследването срещу него за раздавани необезпечени кредити.
    Шефът на „Кристалбанк“ и „Бизнесбанк“ да лежи 6 години в затвора, постанови Върховният касационен съд. Но Китов отдавна е в Коста Рика, пише „Преса“. След Веска Меджидиева, Китов е вторият осъден за дейността си на банкер у нас. Кристалбанк постави началото на банковите фалити в България през 90-те години на миналия век, по време на управлението на БСП, довели до краха на банковата система в страната. Към януари 1996 г. „Кристалбанк“ има задължения за 437 млн. лв., като кредитите, раздадени на нейни акционери, възлизат на 93% от финансовите ѝ активи. Банката изпада в неплатежоспособност и нейният лиценз е отнет от БНБ на 8 март 1996 г. Източник darikfinance.bg
  • Само дългова абстиненция може да спаси света
    Само масови фалити могат да сложат край на световното пристрастяване към дълга. Докато задълженията растат, все повече се увеличават и затрудненията в плащането им.
    В реч в края на миналата седмица, с характерна латиноамериканска продължителност от умопомрачителните 3 часа, аржентинският президент Кристина Фернандес де Кирхнер, заяви, че Аржентина е единствената страна в света, която е намалила задълженията си в последните години, пише The Telegraph. Кирхнер не е съвсем права, но не е и далеч от истината. Въпросът е дали това „постижение“ трябва да бъде обект на хвалби и национална гордост, след като е реализирано с неизпълнение на задълженията към кредиторите. Едно е ясно, и други ще последват аржентинския пример, и то скоро. Светът потъва в море от дългове, както частни, така и публични. Все по-малко вероятно е от тази ситуация да има друг изход освен масови фалити. Последният пример е изправената пред неплатежоспособност австрийска провинция Каринтия, която е на път да фалира по дълг от 10.2 млрд. евро, към кредиторите на банкрутиралата банка Hypo Alpe Adria, след като правителството във Виена отказа да се намеси. При тази ситуация заемодателите ще бъдат принудени да плащат за последиците от собствената си глупост, както това вече се случи с частните кредитори на Гърция. Ситуацията със задлъжнялостта в глобален мащаб сега е дори по-лоша, отколкото беше преди фалита на Lehman Brothers. Според последните данни на McKinsey Global Institute, размерът на глобалния дълг се е увеличил със 17% от 2007 г. насам, до 57 трилиона долара. Намаляването на задлъжнялостта на частния сектор е ограничено и във всеки случай е компенсирано от нарастващите публични дългове. Известният успех да западните държави да намалят скоростта на потъването в дълговата спирала се случва на фона на бум на кредитирането в развиващите се страни. Общата задлъжнялост на Китай е нараснала четири пъти от 2007 г. насам, до 28 трилиона долара или 282% от брутния вътрешен продукт на страната. Проблемът е, че поддържането на икономическия растеж се оказва невъзможно без нови дългове. Зависимостта от кредитите е глобален феномен. Някои икономисти твърдят, че няма нужда да се тревожим за експлозията на дълга, тъй като тя е само огледален образ на нарастващото благосъстояние и цени на активите. Но размерът на дълговете вече е толкова голям, че те не могат да бъдат изплатени, а само рефинансирани с нови заеми. Твърде много излишен производствен капацитет и твърде много дълг създават отровна комбинация. Източник darikfinance.bg
  • България трябва да почисти банковата си система
    Проваленият надзор над банките, особено тези с местен собственик, събори страната в групата на европейските страни с най-висок икономически риск. Рязкото пропадане означава засилен мониторинг от страна на Европейската комисия.
    Но най-вече трябва да има конкретно действие на местна територия – рязко засилване на надзора от страна на БНБ. За три месеца управление коалицията не предприе нищо за подобряване на контрола над финансовите институции, а дни след доклада на Брюксел за дисбалансите и БНБ, и финансовото министерство мълчат за проблема. Но под натиска на ЕК ще трябва да се начертаят мерки и то още през април, пише „Капитал“. Далечната заплаха от констатациите на Брюксел е наказателна процедура за България и финансови санкции. Трайният ефект обаче ще е, че външните инвеститори ще виждат страната в най-рисковата категория. След като еврокомисията направи първата стъпка – публикува оценката си за дисбалансите, следва докладът да бъде разгледан от финансовите министри на държавите членки на заседанието им този месец. През април всяка страна трябва да предостави своите планове за стабилни публични финанси (програми за стабилност или програми за конвергенция), както и за реформи и мерки за постигане на устойчив растеж в области като заетост, образование, изследвания, иновации, енергетика или социално приобщаване (национални програми за реформи). През май комисията трябва да предложи специфичните за всяка държава препоръки. Те ще съдържат съобразени с положението в съответната страна политически съвети в области, смятани за приоритетни през следващите 12-18 месеца. Съветът обсъжда препоръките, а Европейският съвет ги одобрява. Това означава, че на държавите членки се дават политически съвети, преди да завършат изготвянето на проектобюджетите си за следващата година. Най-накрая, в края на юни или началото на юли, съветът официално приема конкретните препоръки за всяка държава. Планът за корективни действия трябва да има ясна пътна карта и крайни срокове. Тъй като страната ни вече е в графата „специален мониторинг“, тя ще бъде наблюдавана изкъсо за спазването на предписанията. Това включва различни мисии, които ще посещават България няколко пъти през следващите 12 месеца. „До средата на март в България ще пристигне мисия на Европейската комисия, която ще се срещне с управителя на БНБ Иван Искров“, съобщи във вторник вицепремиерът Ивайло Калфин, който е на посещение в Брюксел. Ако комисията установи неизпълнение на предписанията, тя трябва да пристъпи към санкции. Това обаче ще се случи, ако бъде констатирано двукратно неизпълнение на поставените цели и срокове от страна на държава членка. Тогава се предвижда еднократно трансфериране на сума, равна на 0.1% от БВП на съответната страна, т.е. 8.2 млн. лв. в случая с България. Средствата се дават на комисията под формата на лихвоносен депозит, който се връща, когато започне да спазва предписанията. Практиката досега обаче показва, че дори и тогава не се налагат санкции. Според Анна Бушер, директор в DG ECFIN (Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“), отговарящ за растежа, конкуренцията и структурните реформи, вероятността да се стигне до директни наказания на държава членка е твърде малка. Източник darikfinance.bg
  • Шоуто за реклама на българския дълг започва през март
    На 16 март България стартира тридневно роуд шоу за презентиране на емисии облигации, които ще бъдат пуснати на борсата в Люксембург през пролетта.
    Целта на дълга е покриване на фискалния дефицит в бюджета за тази година. България, която е една от най-слабо задлъжнелите членки на Европейския съюз, планира да набере общо 6.9 млрд. лева с емитиране на еврооблигации, след като четвъртият по-големина кредитор в страната, Корпоративна търговска банка, фалира през миналата година, съобщава Reuters. От българското финансово министерство определят пазарните условия като благоприятни след обявяването на програмата на ЕЦБ за изкупуване на дългови активи. Еврооблигациите са част от тригодишната програма на българското правителство за 8 млрд. евро нов дълг, предлагането на който ще се управлява от Citi, HSBC, Societe Generale и Unicredit. По време на роуд шоуто емисиите ще бъдат представени в Мюнхен, Франкфурт, Лондон, Виена и Париж. Българското правителство още не е решило дали да издаде една или две емисии еврооблигации с различен матуритет, който може да варира между 5 и 15 години в зависимост от заявеното търсене. Рейтинговата агенция Standard & Poor’s намали кредитния рейтинг на България на „BB +“ от „BBB-“ през декември, изваждайки го от инвестиционната скала, заради слабости в банковата система на страната. Другата водеща международна агенция Moody’s обаче потвърди през февруари оценката си за българския дълг, „Baa2″ със стабилна перспектива. Източник darikfinance.bg

Полезни програми

  • Кредитен тест +

      Изплащате ипотечен кредит и имате чувството, че нещо не е наред. Ако живеете в България вероятно шестото чувство не Прочети повече...
  • Калкулатор на надвзети суми +

    От тук можете да стартирате новия калкулатор за изчисляване на надвзети суми при неправомерна промяна на лихвения процент по потребителски Прочети повече...
  • 1

Подкрепете Асоциацията

Facebook