Category Archives: Банков бюлетин

Банков бюлетин 22.09-27.09.2014

  • Банките повишават лихвите по кредитите месец след законовите промени
    Малко повече от месец след влизането в сила на промените в Закона за потребителския кредит банките повишават минимално лихвените проценти по всички видове кредити за фирми и домакинства.
    През август лихвите са по-ниски в сравнение със същия месец на предходната година, но ставките у нас остават едни от най-високите в Европейския съюз.
    Трябва да се отбележи обаче, че по-точният измерител на цената на кредита – т. нар. годишен процент на разходите (ГПР), който включва всички лихвени плащания по заема, както и всички такси, комисиони и други разходи за сметка на клиента, през август спрямо юли намалява само при потребителските кредити. За месец ГПР по жилищните кредити нараства, но в сравнение с година по-рано разходите по този вид заеми са по-ниски. Тенденцията за понижение на лихвените проценти на годишна база по всички видове кредити се запазва, докато ефектът от нормативните промени, влезли в сила на 23 юли, засега е видим основно при заемите за потребление. Целта на законовите изменения бе да смъкнат осезаемо разходите по кредитите, но пълното им влияние все още не е налице. Лихвената статистика на Българска народна банка обаче показва, че през август банките са покачили минимално лихвените проценти, за да компенсират част от отпадналите такси и комисиони, което е довело до промени и в ГПР. През август сме могли да изтеглим потребителски заем в левове при лихва от 11,35%, което е със 0,07 процентни пункта повече спрямо юли. За сравнение – година по-рано средната лихва по този вид кредити е била по-висока, а именно – 11,65%. Заемите в евро се предлагат при лихва от 9,18% при 9,59% преди година. ГПР по потребителските заеми в левове са с 0,14 пр. пункта по-ниски спрямо юли. През август лихвата е 12,26% при цели 13,05% преди година. ГПР по потребителските заеми в евро се понижава по-осезаемо – с 33 пр. пункта на месечна и с 1,29 пр. пункта на годишна база до 10,09%. През осмия месец на годината лихвата по жилищните кредити в левове се покачва с 0,14 пр. пункта до 6,60%. Все пак разходите по жилищните заеми в родна валута са по-ниски спрямо август 2013 г., когато сме могли да изтеглим кредит при лихва от 6,82 на сто. Банките предлагат еврови жилищни заеми при лихва от 7,08%, което е повече спрямо юли. Тогава трезорите даваха кредити при 6,89%. Преди година обаче лихвата е била по-висока – 7,32 на сто. Още по темата Кредитирането се свива през август, делът на лошите кредити расте минимално Домакинствата и бизнесът върнаха 1 млрд. лв. в банките през август ГПР по този вид кредити се покачват минимално спрямо юли, но са по-ниски в сравнение с август миналата година. Лихвата, заедно с таксите и комисионите за сметка на клиента, по жилищните заеми в левове е 7,28%, а по евровите – 7,93 на сто. Анализ на УниКредит Булбанк показва, че лихвите по фирмените и ипотечните кредити, отпуснати в евро, са най-високи в България в сравнение с всички държави членки на ЕС. Страната ни е втора по размер на ставките по потребителските заеми в евро, докато лихвите по фирмените спестявания са третите най-високи. Според банкерите в действителност лихвите по кредитите реагират не само на фундаменталните фактори като търсенето и предлагането, но и на несигурността. Тази седмица в столицата на Букурещ, Румъния, изпълнителният директор на банката Левон Хампарцумян направи прогноза, че процесът по сближаване на лихвените проценти у нас и в Европа ще продължава. През август растат и лихвите по фирмените заеми. Банките отпускат кредити до 1 млн. евро, договорени в левове, за предприятията при по-висока лихва спрямо юли, а именно – 6,57 на сто. Ставката обаче е по-ниска в сравнение с година по-рано. Такава е ситуацията и при кредитите до 1 млн. евро, договорени в единната валута. При тях лихвата е 5,86%, като е по-ниска с 0,55 пр. пункта спрямо август 2013 г. и по-висока с 0,43 пр. пункта спрямо юли 2014 г. При по-големите корпоративни кредити – тези над 1 млн. евро, промените са разнопосочни. Но и лихвите по тях са по-волатилни. През август по този вид заеми лихвите са съответно 5,86% за левовите и 7,70% за евровите. Средни лихвени проценти по новоотпуснати кредити Август 2014 изменение месечно годишно Фирми кредити до 1 млн. евро, договорени в левове 6.57 0.32 -0.63 кредити до 1 млн. евро, договорени в евро 6.42 0.43 -0.55 кредити над 1 млн. евро, договорени в левове 5.86 -0.19 -2.03 кредити над 1 млн. евро, договорени в евро 7.70 2.07 -0.30 Домакинства кредити за потребление в левове 11.35 0.07 -0.30 кредити за потребление в евро 9.18 0.06 -0.41 жилищни кредити в левове 6.60 0.14 -0.22 жилищни кредити в евро 7.08 0.19 -0.24 други кредити в левове 7.61 0.36 -0.58 други кредити в евро 7.40 0.57 -0.65 ГПР* по кредити за потребление в левове 12.26 -0.14 -0.79 ГПР* по кредити за потребление в евро 10.09 -0.33 -1.29 ГПР* по жилищни кредити в левове 7.28 0.10 -0.39 ГПР* по жилищни кредити в евро 7.93 0.21 -0.16 * Годишен процент на разходите (ГПР) включва всички лихвени плащания по кредита, както и всички такси, комисиони и други разходи за сметка на клиента, извършването на които е условие за отпускането на кредита. Таблица: Investor.bg по данни на БНБ Източник investor.bg
  • Банките свалят лихвите по депозитите
    През традиционно слабия месец август банките проявиха висока активност по отношение на промени по срочни депозити и спестовни сметки. Общо 12 кредитни институции коригираха лихви по срочни депозити. Само две от тях предприеха подобрение, а останалата част продължиха към тенденцията да понижават дохода от депозит.
    След промените в Закон за потребителския кредит в края на юли, когато банките бяха особено активни, през август корекции на практика липсваха при потребителските кредити, пише финансовият портал MoitePari.bg. Пасивното поведение е съвсем обяснимо и типично за това време на годината. Ситуацията при жилищните и ипотечни кредити не беше по-различна. След очакваната висока активност на банките през юли, също толкова очаквана беше и ниската им активност през август. Промените, които предприеха банките, бяха реализирани още през юли, поради което през август новости почти липсваха. Само две бяха банките предприеха промени през изминалия месец. БАКБ започна да предлага нов 1-месечен промоционален депозит за физически лица в началото на месеца. Лихвите са 2,6% за лева, 2,25% за евро и 1,5% за щатски долари. Райфайзенбанк понижи минимално част от лихвите по срочни депозити за ФЛ. Депозит „3+3“ продължи да се предлага с 0,60 п.п. по-ниски лихви за 2-я лихвен период. Детският и промоционалния 12-месечен депозит също се оказа с 0,50 п.п. по-ниски лихви. При стандартните срочни депозити на Банката за период над 6 месеца лихвите се понижи с 0,25 – 0,50 п.п. Societe Generale Експресбанк понижи с 0,10-0,20 п.п. почти всички срочните депозити за физически лица. С по-ниски лихви вече се предлагат „SG Гарант“, промоционалния „SG Гарант“, Рента, Прогрес и Тактика. Пощенска банка с нови по-ниски лихви по част от срочните депозити за ФЛ от 05.08. Стандартните срочни депозити, Авансова лихва и депозит „Рента“ продължиха да се предлагат с 0,20 – 0,30 п.п. по-ниски лихви. ТБИ Банк подобри условията си по срочните депозити за ФЛ, като в средата на месеца стартира промоция по депозит „Привилегия“. От 19.08.2014 г. до 30.09.2014 г. всички нови депозити „Привилегия“ в лева и евро, получават 1% надбавка върху стандартната лихва за целия период. Промоцията е валидна за депозити със срок 6 и 12 месеца. Алианц България коригира лихвите по срочни депозити в края на месеца. Трезорът коригира всичките си оферти, като корекциите бяха в диапазона между 0,60 и 1,00 п.п. И този път посоката беше в посока понижение. Сибанк понижи лихвените проценти по част от срочните депозити за ФЛ. Трезорът понижи лихвите по „Атрактивен депозит“ в лева и евро с около 1,00 п.п. Тези по депозит „Елит“ пък се понижиха с 0,10 п.п. С влошени условия продължиха да се предлагат още „Евродепозит“ и „Екстра“. Токуда банк коригира 4 от срочните депозити за ФЛ в края на месеца. Лихвите по офертите бяха предимно понижавани. Единствено при депозит „Токуда Инвест“ имаше повишение на лихвените проценти. Останалите депозити, които бяха коригирани продължиха да се предлагат с около 0,20-0,60 п.п. по-ниски лихви. ТБ-Д с нови лихви по срочни депозити от края на месец август. Трезорът понижи лихвите по всички срочни депозити за ФЛ с 0,25 – 0,30 п.п. ОББ понижиха в края на месеца с около 0,50 п.п. лихвите по всички срочни депозити за физически лица. Уникредит Булбанк понижи лихвите по преобладаващата част от срочните депозити за физически лица. Понижението в лихвите беше в диапазона между 0,50 и 0,80 п.п. Alpha bank с нови по-ниски лихви по срочни депозити в края на месец август. Стандартните срочни депозити в лева, евро и долари продължиха да се предлагат средно с около 1,00 п.п. по-ниски годишни лихви. При нарастващия „Прогресивен депозит“ средната лихва по периоди се понижи с 0,35 п.п. при левовия депозит и с 0,20 п.п. при евровия. Депозитите с авансово получаване на лихвата също се оказаха с 0,50 – 0,75 п.п. по-ниски лихви. Доходът от спестовни сметки продължи да спада и през изминалия месец август. Въпреки, че при тези продукти банките традиционно са по-пасивни през изминалия август цели 5 банки понижиха лихвите по тях. При потребителските кредити ЦКБ увеличи максималния срок и максималната сума по потребителския кредит „Комфорт“. Срокът беше удължен от 3 на 8 години, а максималната сума от 3000 на 8000 лв. Таксата за разглеждане на документи беше променена на 30 лв. при кредити до 3000 лв. и 50 лв. при кредити с размер над 3000 лв. При жилищните и ипотечни кредити Банка ДСК понижи своите лихви по кредити с 30 б.п. Промоционалните лихвени нива са в сила до 31.10.2014 г. С ново предложение е и ЦКБ. Банката предложи на своите клиенти два нови продукта за рефинансиране на задължения. Единият от тях е за рефинансиране на задължения към други банки с фиксирана лихва за първата година 4.40% и 6% за останалия срок за лева и евро. Кредитът се предлага за максимален срок от 30 г. и максимална сума 150 000 евро. Другият продукт за рефинансиране е предназначен за покриване на ипотечни кредити за текущи нужди. Той се характеризира с лихва за първата година в размер на 6% и лихва за останали срок – 6.30%. Максималният срок и сума са същите както при кредита за рефинансиране на задължения към други банки. През август беше удължена и една промоция. Това беше отпадането на таксата за разглеждане на документи на СИБанк. Кредити ще се разглеждат без такава такса до края на годината. Източник darikfinance.bg
  • Цветан Василев и трите големи мита
    Цветан Василев опровергава три големи мита за себе си – че е откраднал парите на хората, че се крие и че банката е пирамида. Ето и цялото му писмо, видно в неговия личен блог, което публикуваме без редакторска намеса
    Скъпи клиенти и служители на КТБ! Уважаеми дами и господа! Приятели! След динамиката на събитията в последно време се чувствам задължен да изразя и своята позиция. В продължение на повече от три месеца немалко медии ме атакуваха по начин, какъвто не съм си представял и в най-песимистичните си очаквания. По мой адрес бяха тиражирани обидни квалификации и небивалици, някои от които подсказващи определени болестни състояния на техните автори. Но не това е важно. Искам да Ви запозная с моята позиция по някои от актуалните теми заради нелекия, но важен път, който сме извървяли заедно напред. Мит номер едно: Василев открадна парите и избяга За незапознатите с фактите около моето напускане на България, нека все пак да припомня, че атаката срещу банката започна с откровено пошъл и треторазряден холивудски сюжет, сътворен от местни сценаристи, според които уж съм „поръчал“, както се казва на жаргон, Делян Пеевски на трима нищо неподозиращи и невинни хора. По това време бях в командировка и след като разбрах, че целта на сценаристите е да бъда публично задържан в качеството ми на Председател на Надзорния съвет на банката, аз реших, че е по-добре да остана в чужбина, докато се изясни това очевидно недоразумение. В този момент не си и представях дори, че безотговорността на държавните институции ще стигне дотам да се окажат сред инициаторите за унищожаване на банката. Въображението ми не допускаше подобен цинизъм. Но те го направиха пред очите на цяла България! Заявявам най-отговорно, че през онази черна седмица от 13.06 до 20.06, бидейки във Виена, поддържах постоянен контакт както с изпълнителните директори на банката, така и с Управителя на БНБ. След като видях очевидното нежелание на централната банка да заеме адекватна позиция, и страха на Иван Искров от прокуратурата, който бе очевиден, аз взех тежкото решение да поискаме специален надзор от БНБ. В нито един момент не ми е минавала дори мисъл да се крия. Самолетът ми беше във Виена, нямаше повдигнати обвинения, още по-малко – международна заповед за арест, но изпратих самолета с екипажа в София. Изглежда обаче това убягна от вниманието на ангажираните със скандала хора, включително и на медиите, които усърдно тиражираха всякакви нелепици по мой адрес. Скрит остана и фактът, че за периода 2011 – 2013 година (забележете, че той съвпада с периода, за който съм обвинен, че съм подстрекавал мои колеги да присвояват за мен „онези“ двеста и няколко милиона) банката е капитализирана с 500 милиона чрез пряко увеличение на капитала, капитализация на годишната печалба и предоставяне на подчинен срочен дълг. Вместо тази информация, в публичното пространство бе пусната нескопосаната история за изнесени чували, надлежно съчинена на една улица с име на латиноамериканска столица. За мое учудване тази нелепост бе преповторена дори от Иван Искров още по-абсурдно – оформена като сигнал до Прокуратурата от 11.07.2014 г. В друга ситуация дори не бих коментирал подобна история, защото тя е обидна за което и да е общество, камо ли за такова, което е част от европейското семейство. В същото време в банката по различни сметки на фирми, пряко и непряко приписвани ми, останаха над 220 млн. евро. Но и това по мистериозен начин бе скрито от вниманието на всички. Очевидно, защото бе неудобен факт. Надявам се обаче, че наближава моментът, когато тези неща ще бъдат разгледани, анализирани и оценени от съответните институции. Мит номер две: Василев се крие След като банката беше поставена под особен надзор, започнах активна работа по търсенето на начини за нейното възстановяване. Защото твърдо вярвах и продължавам да вярвам в начина, по който е управлявана, в правилността на приетата стратегия и в качеството на нейните активи. Знам, че сега ще започнат спорове по тази тема, но нека да не забравяме, че стойността на активите и концепцията за тяхното управление са различни при работеща и неработеща банка. А причината за сегашното състояние на банката и на финансираните активи е бруталната атака от страна на някои институции под умилителния поглед на БНБ и на тогавашното правителство. И дори при тази арогантност, с която беше атакувана КТБ, тя издържа цяла седмица, което малко банки в света могат да сторят. Централната банка отсъстваше тогава, независимо от моите опити и опитите на изпълнителните директори да убедят ръководството й да се намеси. Вялата декларация от 18 юни беше закъсняла и бе повече опит за измиване на гузната съвест на Иван Искров, който в прав текст ми заяви, че нямало „да тръгне срещу прокуратурата“. В тази връзка мнението на подуправителя Димитър Костов, когото уважавам за професионализма, от 19 септември ми звучи повече оправдателно, отколкото убедително. За да подкрепя тезата си, че срещу банката бе организиран погром с участието на държавни институции и техни представители, ще подчертая, че разполагам с неопровержими доказателства за манипулиране и изнудване на клиенти с цел изтегляне на техните средства, създаване на изкуствена паника, координирано изтегляне на средства на държавни фирми и други подобни. При това с широката подкрепа на услужливите медии, странно обединили се срещу посочения с пръст общ враг. Без никакво съмнение целта беше фалиране на банката на всяка цена и придобиване на някои от апетитните активи на безценица от организаторите на погрома. Става дума за активи, които решително бях отказал да „предоставя“ месец преди това, за да запазя жизнеспособността на банката и сигурността на вложителите. Това винаги е било приоритет за мен. Повтарям още веднъж: при това организирано насилие, банката устоя цяла седмица. За сравнение ще спомена, че дори в по-лека ситуация друга банка бе на ръба на краха само за ден. Само че в посочения случай „центърът“ за управление на държавата веднага включи защитните механизми и положението бе овладяно. На КТБ обаче подобно решение бе отказано. Сами преценете за какви стандарти става въпрос. Точно затова реших да се боря докрай: заради моята и на моите колеги истина и най-вече заради тези, които ни довериха парите си! Ще направя всичко, което е по силите ми да възстановим банката и Ви давам дума, че ще съдя докрай виновните за грозната война срещу КТБ. Всички присъдени обезщетения ще вложа във фонд със специални цели! И понеже възстановяването на банката се превърна в мисия на живота ми, така както преди това беше нейното развитие, реших, че то няма как да бъде осъществено от ареста, който ми бяха предвидили уж мастити прокурори и следователи, на база на измисленото от тях обвинение. Това е единствената причина все още да не съм в България. Вече знам, че постъпих правилно! Убеден съм, че ще доведа започнатото докрай, защото това е моят кръст. Може тези думи да Ви се струват прекалено силни, но са искрени. Няма да занимавам никого с това, което съм преживял през тези месеци. При дискутирането на модела за преструктуриране на банката Ви уверявам, че последният интерес, който защитавах, беше моя личен интерес! И това може много лесно да бъде проверено! Мит номер три: Банката е пирамида Тази басня упорито се разпространява от „центъра“ за управление на държавата, подкрепян активно от бизнесмена Иво Прокопиев. Самият факт, че тези кръгове се обединиха около толкова абсурдно твърдение, говори за нисък интелектуален потенциал. Странно е, но основните им доводи се градят на нескопосаните тези на едно недостойно създание, чиито услуги те си осигуриха по един или друг начин. Странно и страшно е, че и управителят на БНБ Иван Искров се включи в този фалшив хор, ползвайки същите доводи. При цялото ми неуважение към този човек заради неговото безгръбначие, той е добър специалист. Където не достигат разумните доводи, ги заменят с викове, казва великият Леонардо да Винчи. Заявявам най-отговорно, че банката е финансирала балансирано и отговорно в основните сектори на индустрията, и преди всичко в отраслите, гарантиращи устойчивото развитие на икономиката на страната. И това беше констатирано и от експертите на международна одиторска компания, които няма как да бъдат заподозрени, че работят в моя полза. Независимо от известните недостатъци на кредитния портфейл на банката, нейните активи обезпечават насрещните й ангажименти. Стоя зад тази позиция. Разбира се, при условие, че имаме нормално и професионално развитие на финансираните от банката проекти. Нещо, което очевидно не е по вкуса на онези, които искаха смъртна присъда за КТБ през юни и юли. Няма как да не спомена и квесторите, част от които усърдно се стараят да „докажат“ тезите на обвинението. Разбира се, защото така им е наредено. Сравнението на банката с пирамида е просто доказателство, че определени хора и кръгове се опитват да манипулират общественото мнение за някакви свои нечистоплътни цели. Не бих искал да влизам в повече подробности сега, защото част от тезите ще бъдат застъпени и от защитата, както и в предложението за преструктуриране на банката. Накрая искам да подчертая още веднъж, че независимо от огромното ми разочарование, което изпитах от отношението към мен от представителите на държавните институции, някои медии и политици, аз ще направя всичко по силите си за спасяването на банката. Заради вложителите и достойните служители, които в момента са подложени на унижения и изпитание! Всички, които ни се довериха, заслужават справедливо решение на предизвиканата от други криза! Заради бизнеса, който беше и остана с нас! Цветан Василев Източник profit.bg
  • Девет банки, пет университета и държавната администрация са атакувани от хакери през 2014 г. Кибератаките не заобикалят България, заяви зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Камен Спасов при откриването на 13-ата международна конференция по информационна сигурност и съхранение на данни. През първите седем месеца на 2014 г. са обработени над 1300 сигнала за хакерски атаки в българското интернет пространство, които са получени от 32 732 интернет адреса. Зам.-министър Спасов посочи като конкретен пример вируса Zeus Kins, който е засегнал 54 държавни и общински администрации, 5 университета, 9 банки, НЕК, доставчици на интернет и електроразпределителни дружества, съобщи вестник „Стандарт“. Той се позова на информация от Центъра за реагиране на инциденти във връзка с информационната сигурност в изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ към МТИТС. Ролята на центъра е да помага за намаляване на рисковете и да оказва съдействие при управлението на инциденти, заяви Камен Спасов. Той добави, че МТИТС работи за разширяване на възможностите на центъра в посока по-активно взаимодействие с администрациите с цел превенция на заплахите към мрежовата и информационната сигурност. Зам.-министърът подчерта нуждата от завършване на проекта за национална стратегия по киберсигурност. По думите му, глобалната природа на информационната сигурност изисква и широко международно сътрудничество. България разширява своето участие в една от формите на тези партньорства – киберученията, каза Камен Спасов. Източник profit.bg
  • „ЕК е изпратила официално писмо до българското правителство, в което се изразява тяхната оценка за извършено нарушение, състоящо се в неправилно транспониране на директивата за гарантиране на депозитите“, потвърди в интервю за вестник „Стандарт“ подуправителят на БНБ Калин Христов. „Това води до забавяне на изплащането на гарантираните депозити. Всички компетентни институции (в това число правителството и Фондът за гарантиране на влоговете в банките) в срок до 15 октомври трябва да изпратят позицията на страната по отношение на становището на ЕК“, уточни той. „Банката бе подложена на масирано теглене на депозити вследствие на насадено усещане у нейните клиенти за проблеми с качеството на кредитния й портфейл. След изчерпването на ликвидните й активи (в това число и тези, които КТБ можеше да заложи, за да получи временно финансиране от БНБ), ръководството на банката внесе искане за поставянето й под специален надзор“, обясни ситуацията през юни Христов. „В момента на поставянето на банката под специален надзор и при изчерпани ликвидни активи, единствените възможни източници на ликвидност за банката останаха две – или акционерите на КТБ да осигурят ликвидна подкрепа, или банката да получи такава подкрепа чрез държавна помощ. Досега обаче акционерите не са показали план за ликвидна подкрепа“, посочи още той. „Към момента на поставянето под специален надзор вече беше насадено съмнение за качеството на кредитния портфейл на банката, което означава несигурност по отношение на нейната платежоспособност. Именно това наложи БНБ да поиска външна оценка за КТБ от независими одитори, на база на която да се получи увереност, че КТБ е платежоспособна. Такава оценка щеше да позволи държавна помощ“, съобщи още той. „Прегледът се извърши за 10 работни дни. За съжаление, вместо да се внесе яснота за качеството на портфейла и капиталовата адекватност на банката, се оказа, че за над 60% от кредитния портфейл не може да бъде направена независима външна оценка поради липса на документи в кредитните досиета“, уточни Христов. Относно оздравяването на банката подуправителят на БНБ заяви: „На основата на оценката на качеството на активите и произтичащата от нея евентуална обезценка на капитала, ще могат да се вземат решения за бъдещето на банката. Представителят на акционерите EPIC в писмото си до БНБ и правителството ясно казва, че ще представи план за оздравяване на банката, който ще се базира на оценката на активите на банката и произтичащия от нея капиталов недостиг и потенциална държавна помощ под формата на ликвидна подкрепа. Разписан конкретен план с финансови ангажименти до момента не е предоставян в БНБ.“ Бизнес моделът на КТБ е много по-различен от всички други банки, така че не смятам, че други банки трябва по аналогия да бъдат свързвани с развитието на този случай, успокои Христов. И добави, че от 1997 г., след въвеждането на паричния съвет, БНБ не е прилагала предвидената в Закона за БНБ възможност за оказване на краткосрочна ликвидна подкрепа на търговска банка в рамките на функцията на кредитор от последна инстанция. Източник profit.bg
  • Дали има нарушение в България на европейската директива за гарантиране на депозитите в случая с КТБ. Това ще разследва и Европейският банков орган, съобщи БНР. След проверката той може да направи препоръки до съответните компетентни власти, като определи какви са необходимите мерки за съблюдаване на европейските разпоредби, се посочва в съобщението на институцията. Тя е независим орган на евросъюза, като целта е да се поддържа финансовата стабилност в общността. Въпреки това Европейският банков орган се отчита пред Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия. Източник profit.bg
  • Редица американски сенатори внесоха писмо в министерството на финансите на САЩ с искане да съдейства за изключване на попадащите под санкциите Запада руски банки от системата SWIFT. Подписалите писмото политици се обръщат към администрацията на Барак Обама с молба да въздейства на своите европейски партньори за изключване на попадащите под ударите на санкции руски банки от системата за електронно банкиране. Според тях това може да послужи като ефективен инструмент за САЩ и ЕС в общото противодействие на руската окупация и дестабилизация на Украйна и недопускане на по-нататъшни заплахи за европейската стабилност. „Даже и частичното изключване от SWIFT може да има драматични последствия за руската икономика, както стана с Иран през 2012 г., когато под международно влияние SWIFT изключи ирански банки“, подчерта сенатор Кърк, който е един от републиканските сенатори, подписали писмото. „САЩ и ЕС трябва да използват всички невоенни средства, за да принудят Русия да заплати висока цена за своите незаконни действия“, счита той, цитиран от БГНЕС. Европейският парламент призова ЕС да обмисли изключването на Русия от системата на Обществото за световните междубанкови финансови телекомуникации (SWIFT) като допълнителна санкция. SWIFT категорично осъди предложението като дискриминация и нарушение на правото да се прави бизнес. „Изключването от SWIFT по подобен начин възпрепятства фундаменталното право на SWIFT да прави бизнес и правото на собственост. Това представлява дискриминация и неравностойно отношение“, се казва в изявление на SWIFT. Източник profit.bg
  • Емисията акции, издадена от Корпоративна търговска банка, няма да се търгува до 25 ноември, включително. Първочално книжата бяха спрени от търговия до 26 септември (петък), но Комисията за финансов надзор задължи Българска фондова борса да удължи срока с два месеца. Само преди дни от Българска народна банка също продължиха с два месеца срока на специалния надзор на банката. Последната сделка с книжата на КТБ бе сключена на цена от 78.05 лв. за брой, при което пазарната капитализация на банката е 511 млн. лв. Или иначе казано, банката е втората по големина компания, търгуваща се на Българска фондова борса, след Софарма, чиято оценка възлиза на 528 млн. лв. Източник profit.bg
  • Малко над 1 млрд. лв. са се върнали в банковата система под формата на депозити, сочат неокончателни данни на Българска народна банка за август. Най-голям принос имат нефинансовите предприятия, внесли 732 млн. лв., докато домакинствата добавиха нови 282 млн. лв. влогове. Или иначе казано – през август домакинствата са внесли с 282 млн. лв. повече от сумите, които са изтеглени от банките ни. Ръст на вложенията си отчитат и финансовите предприятия, като техните депозити достигат 3.387 млрд. лв. или с 13 млн. лв. повече спрямо месец по-рано. Общо компаниите и домакинствата имат на депозит 58.379 млрд. лв. Източник profit.bg
  • Управителят на Българска народна банка Иван Искров има още 12 месеца от втория си мандат, показва проверка на Profit.bg. Въпреки че вторият мандат на Искров изтича през октомври 2015 г., не са един и двама държавниците, финансистите и икономистите, поискали оставката му през последните дни и седмици. През почивните дни лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов изказа мнение, че възстановяването на доверието в банковата система минава задължително през смяна на управителя на БНБ. Според него трябва да се намери консенсусна личност, човек с опит. Светослав Гаврийски можеше да се справи прекрасно, ако има подкрепата на парламента. Подобен човек с репутация ни трябва, каза още Борисов. Припомняме, че Искров беше предложен за преизбиране като управител на БНБ именно от ГЕРБ.За оставка, но на целия Управителен съвет на БНБ, се обявиха и от Експертния консултативен съвет (ЕКС). Тя обаче ще бъде поискана на 7 октомври (когато се очаква да станат ясни резултатите от парламентарните избори). Сред учредителите на ЕКС личат имената на Огнян Донев, Красимир Ангарски, Емил Хърсев, Камен Тошков, Сашо Дончев, Валери Димитров, Ваня Борисова, Румен Радев, Румен Симеонов и Тодор Табаков. За оставката на Искров настояват още и голяма част от вложителите на Корпоративна търговска банка. Вече трети месец парите им остават блокирани в банката, а само преди дни от БНБ удължиха специалният надзор на КТБ с нови два месеца. За разрешаването на проблемите обаче е нужен и работещ парламент, или иначе казано, изборите на 5 октомври са от изключителна важност и за вложителите в КТБ. Източник profit.bg
  • Банките намаляват лихвите по депозитите през август, но в същото време повишават лихвите по кредитите, както за бизнеса, така и за домакинствата. В сравнение с юли 2014 г. средният лихвен процент по срочните депозити в левове за предприятията намалява с 0.21 пр.п., до 1.59%, а по тези в евро, с 0.07 пр.п, до 1.19%. На годишна база пониженията на лихвените нива през август вече надхвърлят 1 процентен пункт, сочат данните на БНБ. При депозитите на домакинствата ситуацията е идентична. В сравнение с юли 2014 г. средният лихвен процент по срочните влогове в левове се понижава с 0.47 пр.п., а по тези в евро, с 0.16 пр.п., съответно до 2.72% и до 2.50%. В същото време кредитите поскъпват. През август спрямо юли средният лихвен процент по заемите за бизнеса до 1 млн. евро, договорени в левове, се увеличава с 0.32 пр.п., до 6.57%, а по тези, договорени в евро, с 0.43 пр.п., до 6.42%. Средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове нараства с 0.07 пр.п., до 11.35%, а по тези в евро, с 0.06 пр.п.,до 9.18%. При жилищните кредити в левове той се увеличава с 0.14 пр.п., 6.60%, а по жилищните кредити в евро, с 0.19 пр.п., 7.08%. При другите кредити в левове средният лихвен процент се повишава с 0.36 пр.п., до 7.61%, а при другите кредити в евро, с 0.57 пр.п., до 7.40%. Промяната на политиката на банките е резултат, както от новите правила за потребителските кредити, с които бяха отменени редица такси, така и от събитията около КТБ. Случилото се в Корпоративна търговска банка увеличи рисковата премия при кредитирането в цялата банкова система. Освен това със стабилизирането на финансовия сектор в Европа, заемният ресурс става по-евтин от депозитния за българките кредитори, което ще оказва продължителен натиск върху лихвите по влоговете, особено с оглед на перспективите за въвеждане на количествени улеснения в еврозоната и продължителен период на нулеви и отрицателни лихви на Европейската централна банка. Проблемът е, че на фона на спада на лихвите по депозитите, обемът на влоговете на бизнеса и населението достигна нов рекорд от 58.4 млрд. лв. през август. Изглежда икономиката не дава достатъчно възможности на компаниите за инвестиции, а предприемачите, както и потребителите се честват несигурни в перспективите за бъдещето, с оглед на политическия хаос в българската държава. Източник darikfinance.bg
  • Случаят КТБ оголи истината за състоянието на българската държава, а покрай това стана ясно, че следващата КТБ може всеки момент да се появи зад ъгъла, твърди Иван Бедров в коментар за Deutsche Welle. Диагнозата на затворената от три месеца Корпоративна търговска банка е новина, която постоянно бива отлагана. Но много преди да чуе заключението на одиторите, обществото постави една друга диагноза – на т.нар. държава. Така наречена, защото не изпълнява основните си функции да гарантира правов ред и сигурност и да контролира правилата, които самата тя е приела. Заключения от типа „фасадна демокрация“, „липсваща държава“ и т.н. звучаха досега като лозунг, защото липсваше толкова всеобхватен пример. Случаят КТБ ни го даде. Банковата сага оголи проблемите в държавното обвинение, в банковия надзор, в службите за сигурност, в изпълнителната власт, в медиите – остана ли още нещо изобщо? Блокираните пари на отделни вложители, на фирми и на държавни структури притискат и ще притискат всяка власт да търси бързо решение на проблема. Идеите варират от експресно изплащане на малки суми от депозитите, през бърз фалит и изплащане на всичко до 196 хиляди лева, до масирано участие на публичен ресурс и „спасяване“ на цялата банка. Всички варианти обаче са фокусирани върху последиците от проблема, а не върху самия проблем. И не отговарят на въпроса: Възможна ли е нова КТБ утре? Към момента нито предишните управляващи, нито канещите се да бъдат следващи не са дали рецепта как отговорът на този въпрос да бъде категорично НЕ. Лично главният прокурор Сотир Цацаров (който в рамките на три месеца се превърна от поръчител на демонстративни проверки в сградата на все още работещата банка в спасител на същата тази банка) призна, че нещата не са такива, каквито изглеждат. „КТБ е била банково украшение, била е държана под стъклен похлупак. Държавата е правила максимума, за да обгрижи този похлупак“, каза прокурорът на 3 септември. А на 19 септември допълни посланието си за похлупака – КТБ „се е превърнала в структура, имаща досег с не малък брой политици, общественици, дори с представители на журналистическата гилдия… не може да се каже, че банката просто е фалирала“. Прямият разказ как българската държава си е създала „структура“, която е достатъчно мощна финансово, централна за отделни сектори от икономиката, „имаща досег“ до политици и т. н., отглеждана и държана под похлупак, може да бъде преведен като „държава в държавата“. Признанието е, че за други банки има правила, но за „структурата“ няма. Че за други публични дружества на борсата има контрол, но за „структурата“ няма. Че за други нарушители има служби за сигурност, но за онова нещо под похлупака няма. Списъкът е дълъг и на челно място в него е точно институцията, чийто ръководител призова за „надскачане“ на закона. Към момента отговорът на въпроса „Възможна ли е нова КТБ утре?“ е кратък: разбира се, че да. Повечето политически реакции на кризата около КТБ също са насочени единствено към последиците, а не към самия проблем. ГЕРБ настояваше за актуализация на бюджета в последните дни на предишния парламент, като един от мотивите беше именно необходимостта от бързо изплащане на депозитите или пък по-широко „спасяване“. БСП заплашва да извади стенограми от първите срещи по казуса, които щели да покажат как опонентите им предлагали въвеждането на банкова ваканция. Реформаторите предложиха отстраняване от разследването на главния прокурор, шефа на ДАНС и още ключови фигури, които били „част от проблема“. Предложиха и международно разследване. В предизборните дебати разделението по темата КТБ е да бъдат или да не бъдат използвани пари на данъкоплатците, както и кое ще излезе по-скъпо – спазването на съществуващия закон или приемането на нов за „спасяване“ на банката. Отвъд гасенето на пожара отиват единствено обвиненията към управителя на БНБ Иван Искров. В един момент от кризата неговата смяна изглеждаше консенсусен вариант. Той дори подаде полуоставка и декларира, че е готов да се оттегли, ако предишният парламент се заеме с избора на негов наследник. Представители на ГЕРБ се заканиха да сменят Искров веднага след изборите, което го накара да им припомни закона – мандатът е 6-годишен, и да заплаши с последствия от Брюксел. Все по-видим става консенсусът пожарът да бъде потушен без провеждане на сериозния разговор – какво не е наред с БНБ, какво не е наред с КФН, какво не е наред с прокуратурата и защо едни трябва да спазват законите, а други са под похлупак. При това положение следващата КТБ може всеки момент да се появи зад ъгъла. Източник darikfinance.bg
  • През август кредитната активност в България се понижава в сравнение с месец по-рано, но е по-висока спрямо предходната година. Освен това делът на лошите и преструктурирани кредити от общия кредитен портфейл на банките се увеличава минимално, докато все пак намалява при потребителските заеми. Още по темата Домакинствата и бизнесът върнаха 1 млрд. лв. в банките през август През август вътрешният кредит намалява с 0,16% до 55,98 млрд. лв. в края на месеца, показва паричната статистика на Българска народна банка (БНБ). На годишна база показателят бележи ръст от 0,9%. Август донесе спад при почти всички типове кредитополучатели. Фирмените заеми намаляват с 0,21% до 35,85 млрд. лв. в сравнение с юли, когато започнаха да забавят своя темп на прираст. Жилищните кредити са с 0,43% по-малко спрямо предходния месец и през август се понижават до 8,84 млрд. лв.. При потребителските спадът е от 0,03% на месечна база до 7,36 млрд. лв. Спадът на търсенето може да се обясни с принципно ниската кредитна активност през летните месеци. Ситуацията около Корпоративна търговска банка също оказва влияние, но по-скоро на нагласите, отколкото на търсенето и предлагането на кредит, тъй като на годишна база все още има ръст. При потребителските кредити той е в размер на 0,9%, при жилищните – 0,5%, а при фирмените – 2,9%. Всъщност повишение има при един сравнително малък и бързоразвиващ се пазар, а именно кредитите за финансови предприятия, които се увеличават с 3,89% на месечна и с 31,2% на годишна база до 1,25 млрд. лв. към края на август 2014 г. Според методологията на БНБ финансовите предприятия са застрахователните дружества и пенсионните фондове, както и финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности. През август делът на лошите и преструктурирани кредити* от общия кредитен портфейл на банките (без овърдрафтите) се покачва до 22,3%. Нивото нараства минимално спрямо юли, когато изчисленията на Investor.bg на базата на данните на БНБ показаха, че то е най-ниското от декември 2011 г. насам. В абсолютни стойности лошите и преструктурирани кредити се покачват с 41 млн. лв. на месечна база, но намаляват със 144 млн. лв. на годишна база и през август сумата им вече е 9,672 млрд. лв. През осмия месец на годината само делът на лошите и преструктурирани фирмени заеми се повишава до 23,9% от 23,7%, колкото бе през предходните два месеца. При потребителските заеми делът на лошите и преструктурирани заеми се понижава минимално спрямо предходния месец – до 16,5%, или 1,212 млрд. лв. По-нисък дял на лошите потребителски заеми е имало през ноември 2013 г. – 15,8%. Делът при жилищните заеми остава на нивото от юли, а именно 21,7%. При другите кредити покачването е до дял от 28,9% спрямо юли, когато делът на лошите и преструктурирани заеми бе 28,7%. През април 2014 г. пък бе отчетен най-високият дял по това перо за последните 5 години – 29,3% при едва 6% през април 2009 г. Тип кредитополучатели авг. 14 юли. 14 изм. на месечна база изм. на годишна база Вътрешният кредит 55,977 56,065 -0,16% 0,90% Кредити за неправителствения сектор 55,68 55,756 -0,14% 2,40% Кредити за нефинансови предприятия 35,851 35,926 -0,21% 2,90% Домакинства и НТООД 18,575 18,623 -0,26% 0,10% Жилищни кредити 8,84 8,878 -0,43% 0,50% Потребителски кредити 7,355 7,357 -0,03% 0,90% Кредити на финансови предприятия 1,254 1,207 3,89% 31,20% Таблица: Investor.bg по данни на БНБ * Показателят включва целия размер на балансово отчитаните кредити, които са преструктурирани или са с нарушено обслужване с просрочие над 90 дни (обхваща категориите необслужвани експозиции, загуба и всички преструктурирани експозиции по смисъла на отменената Наредба № 9 на БНБ от 3 април 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск). Източник investor.bg

Банков бюлетин 15.09-19.09.2014

  • Борисов се радва, че Цветан Василев се връща
    Аз се радвам, че Цветан Василев е в процедура да се върне в България, защото той най-добре ще разкаже кои са му клиентите, кои са политиците, кой му е помагал, кой му е пречил, кой го съсипа. Моята съвест е чиста.
    Това казва лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пред в. „Стандарт“. Тази банка, ако бяхме изтеглили държавните пари преди година и половина, щеше да фалира тогава. Същото в момента се прави в три български банки – се интервира и се помага от държавата. И то е правилно. Така както аз съм помагал на тези трите плюс още две. Като държава ние сме длъжни да пазим българските банки. Там са парите на хората. И да се види защо тогава Чобанов и Орешарски дръпнаха държавните пари. И как така ще избягат от тази отговорност? Мандатоносител БСП, ДПС коалиционен партньор с „Атака“, как ще избягат от това? И да ми прехвърлят вина какво бил казал някой при президента. Това е консултативен съвет. Волен Сидеров, ако знаете какви ги говори. Това са дребни политически игрички. А фактите са страховити. 20 дена атака по банката и както Хърсев каза, като удар с тухла по главата, след това умишлени и целенасочени действия на държавата в лицето на премиер и финансов министър и оттам бездействието на БНБ. Това е истината и преките виновници са тогавашните управляващи, казва още Борисов в интервю за вестника. Източник profit.bg
  • Ще съумее ли ЕЦБ да прекъсне връзката между банките и политиците?
    За първи път откакто финансовата криза удари през 2008 г. Европа провежда банкови стрес тестове, които могат да разклатят привидно стабилните връзки на кредиторите с политическите институции.
    Европейската централна банка (ЕЦБ) осъществява поредния си опит да разкрие проблемите, които биха застрашили оцеляването на всеки един кредитор в една бъдеща криза, пише Ройтерс. За разлика от предишните три усилия, които бяха възпрепятствани от нежеланието на националните органи да оповестят слабостите на своите банки, този път Франкфурт има пряк интерес от разкриване на проблемите още преди излизането на крайните резултати през ноември. „Последният път, когато процесът се извършваше на национално ниво, той бе осъществен при същите стари политически ръководители“, казва Никола Верон, банков експерт в мозъчния тръст Bruegel в Брюксел. Новите тестове вероятно ще принудят някои банки да си набяват повече ликвидност, за да докажат, че могат да издържат още един спад, без да натоварват данъкоплатците, както се случи на много места на континента при последната криза. В този контекст важен факт е настъпилата от последните стрес тестове през 2011 г. насам корекция на правилата на Европейския съюз (ЕС). Приетите в последните 2-3 години мерки до голяма степен ограничиха държавните помощи за задлъжнелите кредитори. Всяка банка, която поиска публични пари, за да запълни разкрита от прегледа на ЕЦБ дупка, може да се наложи да преструктурира дейността си. Ако Европейската комисия (ЕК) даде зелена светлина за осъществяване на подпомагането, то загуби може да се понесат и от акционерите и дребните кредитори. Германската HSH Nordbank, чийто мажоритарен собственик са местните власти в Хамбург и Шлезвиг-Холщайн, е от няколкото най-проблемни банки в еврозоната. Въпреки че кредиторът е уверен, че ще премине тестовете, някои анализатори го разглеждат като една от германските банки в риск от фалит. Ако HSH Nordbank не бъде в състояние да попълни капиталовата си дупка и се нуждае от намеса на местната власт, Брюксел може да иска прекратяване на дейността на банката. Причината е, че тя вече получи 13 млрд. евро под формата на гаранции и капитал от германските данъкоплатци. ЕК обикновено изисква от получилите публична помощ банки съществено преструктуриране, изразяващо се в свиване на балансите и раздяла с някои дейности. Целта е избягването на нарушаването на конкуренцията в сектора, поради което подобни решения са в обхвата на комисаря на ЕС за конкуренцията. За да се гарантира стабилността на европейския банков сектор, данъкоплатците на Стария континент бяха натоварени с дълг в размер на 1,6 трлн. евро в периода между 2008 г. и 2010 г. За да се гарантира, че това няма никога да се случи отново, лидерите на ЕС се споразумяха за създаването на банков съюз, чрез който инвеститорите, а не обществото да поемат тежестта при изпадането в банков колапс. Трудно е все още да се каже дали националните правителства ще бъдат в състояние да повлияят на размера на разкритите капиталови дупки или да предоставят каквито и да е било публични средства, за да се прикрият неуредиците. Според запознати с въпроса френско-белгийският кредитор Dexia, който получи държавна помощ в размер на 12 млрд. евро, е спечелил мащабна публична отстъпка без да се налага да докаже, че може да издържи на една евентуална тежка финансова криза. От друга страна ЕЦБ отхвърля германските възражения и принуждава банки като HSH Nordbank да оценяват по-консервативно техните активи, пише Ройтерс. ЕЦБ дава на кредиторите от 6 до 9 месеца, за да запълнят недостига на капитал чрез продажба на акции, предоставяне на по-ниски дивиденти, пласиране на активи и облигации и други. Подложените на тестовете банки от еврозоната увеличиха капиталовите си буфери със 103,5 млрд. евро от юни миналата година насам. Повече от половината от сумата дойде чрез продажба на акции на фондовата борса. Банките без достъп до борсата – около половината от 130-те тествани кредитора, са по-ограничени в способността си да набират допълнителен капитал. В този ред на мисли важна стъпка към постигането на дългосрочни резултати в Европа е прекъсването на връзката между правителствата и банките. За целта опитите на ЕЦБ ще бъдат внимателно наблюдавани. „Ще има ли специални услуги за банките, които имат силни политически спонсори? За мен това ще е тестът“, казва Верон. „Ако няма нищо, което да се промени в пейзажа след резултатите от комплексната оценка, много хора ще бъдат изненадани и разочаровани“, добавя той. Източник investor.bg
  • Кога ще имаме достъп до парите в КТБ
    Вчера Управителният съвет на Българска народна банка взе решение за удължаване на срока на специалния надзор за Корпоративна търговска банка и ТБ Виктория с още два месеца – до 20 и 22 ноември.
    Какво следва оттук насетне и какво означава това? От централната банка указват на квесторите на двете банки, че най-късно до 20 октомври 2014 г. трябва да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на Корпоративна търговска банка. До края на същия месец в централната банка следва да се представи и отчет за капиталовата адекватност на банката на база изготвената пълна оценка на активите и след извършване на съответни счетоводни операции. Следващите 20 дни топката ще е в полето на EPIC (European Privatization & Investment Corporation), която, като консултант на най-големите акционери в банката, ще трябва да даде отговор за това дали ще участва в оздравяването й. Или иначе казано, след приключване на одита имаме два варианта – обявяването на фалит и отнемането на лиценз на КТБ или нейното оздравяване. При вариант 1 следва до 20, или най-много 30 дни, Фондът за гарантиране на влоговете в страната да започне изплащане на гарантираните суми до 196 000 лв. (или 100 000 евро). В момента обаче сумите във ФГВБ не са достатъчни за изплащането на всички гарантирани депозити, тъй като в него има 2.1 млрд. лв. При вариант 2 обаче има две опции. Едната от тях е заедно с акционерите да се прибегне до стабилизирането на банката. При втората обаче – при техен отказ държавата ще трябва да се намеси и да запълни дупката, чийто окончателен размер ще е ясен след доклада на одиторите. Накратно – развитие по въпроса можем да очакваме преди Коледа (ако се спазят всички посочени по-горе срокове) или в първите седмици на новата 2015 г. Въпреки по-доброто финансово състояние на ТБ Виктория и факта, че банката посреща изисванията за капиталова адекватност, тя не може да получи държавна помощ, тъй като се разглежда като част от групата КТБ, а евентуалната държавна помощ се предлага на нови групи като цяло. Припомняме, че ТБ Виктория (със старо име Креди Агрикол България) бе придобита от Корпоративна търговска банка само пет месеца преди поставянето й под специален надзор. Към момента единственият източник за осигуряване на ликвидност на ТБ Виктория е продажба на неликвидни активи – портфейл от кредити. Ето защо с решение на УС на БНБ на кресторите са дадени предписания за продажба на обособени части от кредитния портфейл на банката и оптимизирането на нейните разходи. Източник profit.bg
  • Най-големите банки в света променят начина, по който осъществяват валутната търговия Целта на пръв поглед е да се възвърне доверието на клиентите, след като финансовият сектор беше разтърсен от поредица скандали, свързани със злоупотреби с вътрешна информация. Според Bloomberg това е стъпка в правилната посока. Но всъщност финансовите институции планират да затегнат правилата за сигурност и достъп до информация, обвинявайки собствените си служители за проблемите. Реално те искат да избегнат намесата на държавните регулатори на валутните пазари, които до този момента остават до голяма степен свободни от всякаква регулаторна намеса. А през тях всеки ден се осъществяват сделки за 5.3 трилиона долара. Barclays Plc, Deutsche Bank AG, Goldman Sachs Group Inc, Royal Bank от Scotland Group Plc и UBS AG, които заедно контролират 43 на сто от валутна търговия, осъществявана през банките ще направят по-трудно за търговците да се възползват от поверителна информация за клиентите. Но на практика никой няма да знае какво се случва в самите банки. Банките планират до ограничат броят на валутните брокери, техният достъп до информация за клиентите, възможността за разговори извън мрежата на самата банка и да автоматизират, колкото се може по-голяма част от валутната търговия, качвайки я не електронни платформи, пише Bloomberg. Банките действат, след като властите на три континента започнаха разследвания за изтичане на поверителна информация и манипулиране на валутните индекси. Във Великобритания и САЩ вече се водят преговори, за да се избегнат съдебни дела. Общата стойност на глобите може да достигне 15 млрд. долара, според анализатори от Sanford C. Bernstein. Банките обаче избягват решението на основния проблем, а именно определянето на валутните курсове и цените на активите, което е напълно непрозрачно. Обикновено то става в определени прозорци от време, през които всеки голям играч може да се възползва от възможността да задвижи пазара в исканата от него посока. Източник darikfinance.bg
  • Ще се срещнем с представители на виенския фонд EPIC, за да се запознаем с евентуалните намерения за оздравяването на КТБ. Това заяви след заседанието на Министерски съвет служебният финансов министър Румен Порожанов. Към момента няма съдебни искове, подадени от вложители в КТБ, но има редица жалби, обясни Порожанов и добави, че дебатът с Европейската комисия е по отношение на правилното транспониране на директивата за държавна помощ. „При така създадената не е изключено ЕК да образува и процедура, но ние ще имаме срок, за да изчистим нередностите. Поели сме ангажимент, че ще отстраним това несъответствие“, подчерта служебният министър на финансите. Досега около 10 общини са поискали безлихвени кредити от държавата, тъй като парите има са в КТБ. Преценката за отпускането се основава на размера на блокираните средства, като държавата отпуска само крайно необходимите. 39 млн. лв. са отпуснатите пари на 4 одобрени към момента общини. /БГНЕС/ Източник darikfinance.bg
  • Общата сума на предоставените към 17 август безлихвени заеми от централния бюджет на общини с блокирани средства в „Корпоративна търговска банка“ АД е в размер на 28 млн. лв. От тях община Бургас е получила 11 млн. лв., община Белица взима 7.7 лв., община Айтос, 2.8 млн. лв., община Созопол, 4.5 млн. лв, а община Раковски, 2.0 млн. лв. Любопитен факт е, че всички тези общини имат кметове, избрани с подкрепата на ГЕРБ. В Министерството на финансите се разглеждат постъпили искания за безлихвени заеми от още 5 общини, за които има приети решения от общинските им съвети. Това са общините Сливен, Гоце Делчев, Сунгурларе, Симитли и Казанлък. Общият размер на средствата, които се предвижда да им бъдат предоставени, е около 10 млн. лева. Източник darikfinance.bg
  • Министерството на финансите преотвори емисията 10.5 годишни държавни ценни книжа (ДЦК), емитирана на 15 януари 2014 г. с падеж 15 юли 2024 година. Емисията е референтна по отношение на хармонизирания дългосрочен лихвен процент за оценка степента на сближаване, част от Маастрихтските критерии през 2014 година. На проведения на 15 септември 2014 г. аукцион бяха пласирани книжа на стойност 60 млн. лв., а постигнатата среднопретеглена годишна доходност е 3.12%, което е исторически най-ниската стойност в този матуритетен сегмент. От страна на участниците беше отчетен висок интерес, като общият размер на подадените поръчки достигна 115.75 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 1.93. Най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха банките – 51.67%, следвани от застрахователни дружества – 25.25% и пенсионните фондове – 23.08%. Постигнатата доходност е под тази на деноминирани в национална валута облигации на редица държави от ЕС и региона: Полша (3.22%), Португалия (3.24%), Румъния (4.52%), Унгария (4.9%), Гърция (5.69%) и Турция (9.15%). Източник profit.bg
  • Днес изпълняващият длъжността подуправител, ръководещ управление „Банков надзор“, г-жа Нели Кордовска и главният юрист на БНБ г-жа Нина Стоянова изпратиха писмо до г-н Петер Голдшейдер, управляващ съдружник в EPIC. В писмото се заявява, че Българската народна банка приветства усилията на EPIC, представляващ основните акционери на КТБ, за подпомагане на рекапитализирането на банката и изразява готовност да участва, в рамките на своите компетенции, в обсъждането на преструктурирането и оздравяването на групата на КТБ. С цел бързо започване на разговорите, необходимо е EPIC незабавно да представи споразумение, удостоверяващо рамките на предоставените им правомощия и лицата, които са оторизирани да представляват, се посочва в писмото на БНБ. Подчертава се също така, че в хода на разговорите е необходимо EPIC да предостави повече информация относно виждането за рекапитализиране на КТБ, включително конкретните финансови ангажименти, които лицата, представлявани от EPIC, са в състояние да поемат, както и начина и правните средствата, чрез които да стане това. Уточнява се, че увеличаването на капитал, респ. прехвърлянето на акции в банка, се извършва при спазване на българското законодателство и съобразно изискванията на Закона за кредитните институции, Закона за мерките срещу изпирането на пари и др. По повод на разбирането на EPIC, изразено в предишно писмо до централната банка, че „държавната помощ ще представлява решаваща част от решението за рекапитализиране“, изрично се обръща внимание, че не БНБ, а Министерството на финансите е национален компетентен орган по отношение на отпускането на държавна помощ съгласно Закона за държавните помощи. В тази връзка и с оглед на необходимостта от намиране на работещо решение за групата на КТБ в най-кратък срок се препоръчва EPIC възможно най-скоро да започне разговори с Министерството на финансите, с оглед изясняване на реалните възможности и условия, при които биха могли да получат държавна подкрепа. В писмото на БНБ се правят следните уточнения: – Държавната помощ в държавите-членки на ЕС се предоставя по ясни правила, които са част от европейската правна рамка. Трябва да се има предвид Съобщение на Европейската комисия относно прилагането от 1 август 2013 г. на правилата за държавните помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза (2013/C 216/01). – Предоставянето на държавна помощ се разрешава индивидуално за всяка банка и само при наличие на условията за това съгласно европейското и българското законодателство. В случай, че не бъде получена държавна помощ от българското правителство, EPIC следва да информира БНБ по какъв начин ще бъде осигурена нужната ликвидност за възстановяване операциите на двете банки от групата на КТБ. Обръща се внимание, че към настоящия момент двете банки продължават да имат огромен недостиг от ликвидни средства за изплащане на задълженията към депозантите им, които са в размер на 6.227 млрд. лв. за КТБ и на 285 млн. лв. за Търговска банка „Виктория“ ЕАД. Във връзка с високия обществен интерес всяка информация в хода на разговорите, непредставляваща банкова или служебна тайна, ще бъде публично оповестявана. Копие от писмото на БНБ е изпратено до министър-председателя и министъра на финансите на Република България. Източник profit.bg
  • Днес Управителния съвет на БНБ взе решение за удължаване срока на специален надзор за КТБ АД и ТБ „Виктория” ЕАД с още два месеца, съответно до 20 и 22 ноември, съобщиха от пресцентъра на банката. В периода от 28 октомври до 20 ноември ще бъде предоставена възможност на акционерите и други потенциални инвеститори, заявили желание за преструктуриране на КТБ АД, да отправят предложение, съдържащо конкретни финансови и правни ангажименти за предоставяне на капитал и ликвидност. Това ще стане на база резултата от оценката за състоянието на КТБ АД и докладваното съотношение за капиталова адекватност. Към настоящия момент продължават да са налице условията, довели до поставяне на КТБ АД под специален надзор. Банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори, които са в размер общо на 6.227 млрд. лв. към септември 2014 г., а за ТВ „Виктория“ ЕАД възлизат на 285.786 млн. лв. Преди да се направи ясна оценка на качеството на активите и капиталовата адекватност на КТБ АД, не е възможно да бъдат взети икономически обосновани и правно обвързващи решения за бъдещето на банката. На основание на Закона за кредитните институции, УС на БНБ указва на квесторите на КТБ АД най-късно до 20.10.2014 г. да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на КТБ АД, извършена от трите одиторски компании – „Ърнст и Янг Одит“ ООД, „Делойт одит“ ООД и „Афа“ ООД. Съответно до 31.10.2014 г. трябва да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на КТБ АД на база изготвената пълна оценка на активите и след извършване на съответни счетоводни операции. На база резултата от оценката на активите на КТБ АД, докладваното съотношение на капиталовата й адекватност и заявените инвестиционни намерения от EPIC (European Privatization & Investment Corporation) в периода от 01.11.2014 г. до 20.11.2014 г. трябва да бъде взето окончателно решение относно КТБ АД. Констатира се, че в изпълнение на направените предписания от страна на УС на БНБ към квесторите са създали необходимата организация и условия за извършване на цялостна оценка на активите на КТБ АД от страна на трите одиторски компании. Същевременно обемът и сложността на извършваната пълна оценка за състоянието на КТБ АД изискват тази дейност да продължи в рамките на указания срок за приключване на оценката, а именно – не по-късно от 20.10.2014 г. В съответствие с решение № 94 на УС на БНБ от 31.07.2014 г. в рамките на месец август и до момента квесторите на КТБ са създали екип, който да организира подготовката на кредитните досиета за целите на одиторската оценка. Във връзка с изпълнение на задължителните предписания от УС на БНБ към квесторите е създадена организация за подготовка на кредитните досиета за целите на одиторската оценка. Обект на тази оценка са: 177 експозиции на 166 клиента от кредитен, гаранционен и инвестиционен портфейл на банката, в т.ч.: 137 кредитополучателя от кредитния портфейл на банката към 29.08.2014 г. с общо 488 броя кредитни сделки по 380 кредитни договора. До 02.09.2014 г. на одиторските екипи са предадени за оценка досиетата на 69 от клиентите от одитната извадка на кредитния портфейл, съдържаща общо 137 клиента. До същата дата на правните екипи са предадени за правно обследване досиетата на 105 от клиентите от одитната извадка на кредитния портфейл, съдържаща общо 137 клиента. Квесторите са сключили договор за правна помощ и към 02.09.2014 г. юридическият екип е изготвил предварителни анализи на 184 договори за кредит на около 69 кредитополучателя. Организирано е осъществяването на преглед на обезпеченията като част от процеса на подготовка на кредитните досиета, осъществяват управлението на взаимоотношенията с кредитополучателите, включително и предприемане на необходимите действия спрямо длъжници, които не осигуряват редовно обслужване на своите задължения към банката, и е поет ангажимент от трите одиторски компании за оценка на всички активи на банката след попълването на кредитните досиета. Проведени са и множество срещи с кредитополучатели от одитната извадка. В резултат на завършения процес на събиране на липсващата информация, преглед на обезпеченията и правен анализ на договорите за кредит одиторите са започнали втория етап на оценка на активите и определяне на необходимите преоценки. Извършен е анализ на действащите Вътрешни правила на банката, касаещи процедурите относно принудително събиране на вземанията и обявяване на предсрочна изискуемост. Предприети са действия по изграждането на допълнителна организация на оперативно ниво, предвид установената от квесторите ситуация по кредитния портфейл и предстоящите действия по обявяване на предсрочна изискуемост на онази част от портфейла, по отношение на която са налице основанията за това. С оглед на това, че „КТБ“ АД е поставена под специален надзор поради недостиг на ликвидност, тя не може да предостави ликвидна подкрепа на своята дъщерна банка ТБ „Виктория“ ЕАД. Съответно ТБ „Виктория“ ЕАД не разполага с ликвидни активи, които да отговарят на изискванията на Наредба № 6 на БНБ, и срещу които тя да може да получи ликвидност от БНБ по реда на правилата за кредитор от последна инстанция. Независимо от факта, че оценката на активите и надзорните отчети на ТБ „Виктория“ ЕАД показват, че към този момент банката посреща регулаторните изисквания за капиталова адекватност, банката не може да получи държавна помощ, тъй като при разрешаването на такава помощ от Генерална дирекция „Конкурентоспособност“ на Европейската комисия (ЕК) ТБ „Виктория“ ЕАД, трябва да се разглежда като част от групата на КТБ и изискванията за държавна помощ трябва да са изпълнени от групата като цяло. На този етап, предвид неяснотата по отношение на капиталовата адекватност на КТБ АД не може да се докаже пред ЕК, че групата КТБ има достатъчно ниво на капиталова адекватност за кандидатстване за държавна помощ. Към момента единственият източник за осигуряване на ликвидност на ТБ „Виктория“ ЕАД е продажба на неликвидни активи – портфейл от кредити. На тази основа бяха дадени предписания на квесторите на ТБ „Виктория“ ЕАД съгласно Решение № 20 на УС на БНБ от 27.08.2014 г. да предприемат действия по оздравяването на банката. Те предвиждат следното: 1) подготовка за провеждане на тръжна процедура по продажба на обособени части от кредитния портфейл на банката, с цел осигуряване на необходимата ликвидност за посрещане на задълженията на банката към вложители и кредитори. В изпълнение на тази задача, квесторите на ТБ „Виктория“ ЕАД са подготвили проект на договор с консултанта „Ърнст и Янг Одит“ ООД и проект на покана за участие в тръжната процедура за продажба на обособени части от кредитния портфейл на банката; 2) оптимизиране на административните разходи; 3) осигуряване на операционна самостоятелност чрез преразглеждане на съществуващите договори за поддръжка на информационните и счетоводни системи и евентуално сключване на такива, които са оправдани с оглед обема и сложността на бизнес модела на банката. На основание Закона за кредитните институции УС на БНБ дава на квесторите на ТБ „Виктория“ ЕАД задължителни предписания: – в срок до 23.09.2014 г. да изпратят покани до банките за участие в тръжна процедура за продажба на обособена част от кредитния портфейл на банката, като при наличие на интерес осигурят представянето на окончателните оферти не по-късно от 15.10.2014 г.; – в срок до 20.10.2014 г. да внесат в БНБ доклад за получените оферти с информация дали най-високата предложена цена покрива всички задължения на ТБ „Виктория“ ЕАД от кредитори и депозанти и в какъв срок. Получените писма за заявен интерес за оздравяване на КТБ от EPIC като представител на най-големите акционери на тази банка, дават основание да се очаква, че предложенията могат да касаят и ТБ „Виктория“ ЕАД като дъщерно дружество. При това положение е възможно евентуалното трансформиране на по-голяма част от активите на ТБ „Виктория“ ЕАД да не съответства на плановете за преструктурирането на цялата група КТБ от страна на нейните основни акционери. В този случай е възможно да не се вземе окончателно решение за продажба на кредитния портфейл с цел ТБ „Виктория“ ЕАД да бъде третирана като част от групата и да се търси цялостно решение. Поради това е необходимо срокът на специалния надзор, наложен върху нея, да се удължи и синхронизира с този на „КТБ“ АД, което ще позволи вземаните решения да са съгласувани помежду си. Който и от вариантите да се приеме, се налага удължаване на срока на специалния надзор върху ТБ „Виктория“ ЕАД поне с два месеца. Затова и относно ТБ „Виктория“ ЕАД Управителният съвет на БНБ взе решение да удължи до 22.11.2014 г. включително срока, за който ТБ „Виктория“ ЕАД (с предходно наименование „Креди Агрикол България“ ЕАД) е поставена под специален надзор с Решение № 76 от 22.06.2014 г. на УС на БНБ.Източник profit.bg
  • Софийски градски съд (СГС) не уважи искането на прокуратурата да отстрани от длъжност подуправителя на БНБ Цветан Гунев, предаде БГНЕС. Той е обвиняем заедно с Цветан Василев по делото за източването на 206 млн. лева от КТБ. След няколкочасово заседание СГС остави без уважение искането на прокуратурата. Съдът не намери данни в подкрепа на тезата, че подуправителят би могъл да влияе на свидетели, ако не бъде отстранен от работа. Съдия Николай Младенов подчерта, че Гунев излязъл в отпуска веднага след повдигане на обвинението му, така опасността за въздействие не съществува, а пък прокуратурата не представила данни дали има такава опасност за в бъдеще. Колкото до твърдението на прокуратурата, че длъжността на подуправителя е висока и затова има такава опасност, то съдът каза, че това не само, че не е основателно, но е и несериозно. Трябва да има основания, че това служебно положение ще създаде пречки. Преди заседанието на съда един от прокурорите по делото Иван Гешев заяви, че ако Гунев се върне на работа, е аналогично като Цветан Василев да бъде назначен за шеф на одиторите, които извършват одит на КТБ. Адвокатите на Цветан Василев пък поставиха въпроса защо сега се иска отстраняването му от длъжност. Те припомниха, че досъдебното производство е от март, а обвинение на Гунев е повдигнато юни месец. Те подчертаха и че няма доказателства, които да посочват, че Гунев създава пречки за разследването. Изтъкнаха и че няма доказателства, които да сочат, че може да влияе на свидетели или да го е правил. Защитата посочи и че обвинението, което е повдигнато на Цветан Гунев, обхваща период, в който той не е бил подуправител на БНБ. Самият Гунев заяви пред съда, че не е правил и опити да влияе, няма как да влияе, няма и намерение да влияе. Вероятно отстраняването ми сега по-лесно ще подпомогне отстраняването в бъдеще, предположи той пред съда. Извън залата обаче не поиска да коментира какво и кой иска да го отстрани, както и на кого пречи като посочи, че това е само едно мнение. Все пак Гунев посочи, че е доволен от решението на съда. Решението на съда не е окончателно и то може да бъде протестирано пред по-горната инстанция Софийски апелативен съд. Ако прокуратурата реши да го направи, делото за там е насрочено за 23 септември. Освен Гунев и Василев, двамата обвинения по казуса получиха изпълнителните директори на банката Илиан Зафиров, Георги Христов, Орлин Русев и Александър Панталеев, шефът на управление „Кредитиране“ Георги Зяпков, главната счетоводителка Мария Димова и заместничката й Борислава Тренева-Кючукова. На заседанието стана ясно, че в понеделник показания са дали управителят на БНБ Иван Искров и други подуправители. Гунев, който е ръководител на управление „Банков надзор“, получи мярка „подписка” на 16 юни. От прокуратурата съобщиха тогава, че той е обвинен в бездействие по служба – за това, че не е приложил надзорни мерки спрямо КТБ АД за нарушения и нередности в дейността й. Два дни по-късно от БНБ съобщиха, че Гунев е излязъл в отпуск по собствено желание, за да не бъдат допускани каквито и да е съмнения за възпрепятстване на назначената проверка. Решението на СГС подлежи на обжалване в рамките на 3-дневен срок, като датата за обжалването пред Апелативния съд е насрочено за 23 септември от 10.00 часа. Източник profit.bg
  • Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) може да поиска отпускането на заем от друга европейска схема за гарантиране на депозитите. Това е посочено в Директива на Европейския парламент относно схемите за гарантиране на депозитите. Това може да стане при липса на средства на съответния фонд, каквато има и у нас. По последни данни натрупаната сума в родния фонд е 2.1 млрд. лв., докато общо гарантираните влогове в Корпоративна търговска банка са за 3.6 млрд. лв. – дупката е от 1.5 млрд. лв. Припомняме, че в началото на август Брюксел поиска да бъде осигурен достъп на вложителите до техните гарантирани депозити в поставената под особен надзор Корпоративна търговска банка. Според еврочиновниците, българските власти вече надвишават правото си да отлагат решаването на въпроса. Съгласно европейска директива, изплащането на гарантираните депозити трябва да започне до 20 дни при възникнал проблем във финансовата институция. Вчера пък стана ясно, че заради забавянето на изплащането на гарантираните суми страната ни е заплашена от наказателна процедура. Родното законодателство обаче казва, че изплащането от ФГВБ може да започна не по-късно от 20 работни дни от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза на банката. При изключителни обстоятелства този срок може да бъде удължен с още 10 работни дни. Подобно решение обаче към момента липсва, тъй като банката е под специален надзор и до 20 октомври се очаква доклад за цялостната оценка на активите на КТБ, а 10 дни по-късно и оценка на капиталовата адекватност. Следващите 20 дни топката ще е в полето на EPIC (European Privatization & Investment Corporation), която, като консултант на най-големите акционери в банката, ще трябва да даде отговор за това дали ще участва в оздравяването й. Проблем към момента от българска страна е и липсата на парламент, който може да вземе решение за ликвидиране на банката или нейното оздравяване. В медийните среди най-често срещаното предложение е разделянето й на добра и лоша банка – нещо, което бе осъществено за последно преди месец в Португалия. Източник profit.bg
  • 20% от фактурите, издадени от българските фирми на граждани, са просрочени. Още по-висок е делът на забавените плащания от бизнес клиентите – 28%. Средно около 5 на сто от всички задължения въобще не могат да бъдат събрани. Това показва проучване на EOS Group за навиците за плащане в Европа, цитирано от вестник „Труд“. То включва 2600 компании в 12 държави в Европа. У нас са анкетирани 200 фирми от промишлеността, услугите и търговията. По редовност на плащанията България и Румъния са на дъното в класацията. В двете държави средно 70% от вземанията се плащат навреме при 75% за Европа. Парите по 1/3 от фактурите у нас се бавят с около 70 дни. Натрупаните дългове на бизнес клиентите се обясняват основно с липсата на кеш и просрочени плащания от клиенти. Например всяка втора фирма в България няма пари в брой, за да се разплати с клиентите си. Най-честата причина за задлъжняването на гражданите е безработицата. В същото време все повече фирми са на мнение, че плащания се бавят заради измама или умишлено. През 2013 г. тази причина са посочили 10% от анкетираните, докато през 2014 г. вече са 31%. За първата половина на 2014 г. фирми са възложили на колекторските агенции да съберат дългове за близо 24 млн. лв. Общите задължения на фирми и физически лица, възложени на колекторите, са 820 млн. лв. Дават 38 дни за плащане За да дисциплинират клиентите си, българските компании дават по-кратки срокове за плащане в сравнение с други страни. Срокът за бизнес клиенти е 38 дни, а за граждани – 24 дни. Източник profit.bg

Банков бюлетин 08.09-12.09.2014

  • Законът за банките трябва да бъде променен
    Хората, които чакат достъп до влоговете си трябва, съгласно Закона за банките, до определения в закона размер да бъдат обезщетени. Смятам, че Законът за банките трябва да бъде променен. Да се каже срокът, след който банката може да плаща.
    И понеже в закона няма срок, хората стоят и чакат. Не е толкова тъжно, рано или късно те ще си получат парите, но все пак има хора, на които им трябват парите за лечение, заяви по Нова телевизия адвокат Марин Марковски. „Има отговор на въпроса. Когато адвокатът казва, че е в Сърбия, въпросът е къде се намира Василев. Отговорът е: „Навсякъде другаде, но не в Сърбия. Това е закачката. Фактологията обаче, която се изписа във вестниците е, че е там. Това е само едно предположение“. Това каза Марковски в студиото на „Здравей, България“ по повод издирването от страна на Интерпол на банкера Цветан Василев, пише NovaNews.bg. Адвокатът на Цветан Василев заяви публично, че той е в Белград, но в същото време казва, че той не може да дойде от Сърбия. „Има два закона – Закон за екстрадицията, европейската заповед за арест и други международни договори, че ние сме членки на Интерпол. Прокуратурата вече е започнала процедура – има вече европейска заповед за арест, когато се знаеше, че той е бил във Виена. Когато не го намират там, вече има започната процедура по екстрадиция“, обяснява адвокат Марковски. Според него, ако адвокатът казва истината, тогава „процедурата е Интерпол, който ще го доведе. Ако адвокатът казва истината, това е съгласието на Цветан Василев. Следва екстрадиция с писмено искане от прокуратурата“. Той се обяви за промяна в Наказателния кодекс, в който да има наказателно-правна защита и на журналистите при и по повод изпълнение на задълженията. Източник darikfinance.bg
  • Над 180 хил. души с до 1000 лв. в КТБ
    Депозанти и вложители с до 1000 лв. са над 180 000 души, съобщи служебният министър на финансите Румен Порожанов, като подчерта, че данните са на Гаранционния фонд.
    Според Порожанов, решението за получаване на частичен достъп до депозитите, в рамките на ликвидността на КТБ, е от компетенциите на БНБ. „БНБ има притеснения от юридически характер за даването на частичен достъп до парите на депозантите до 1000 лв. Тези 180 000 човека, които се приема, че все пак са от слоевете на обществото, които са зависими от подобен размер на средствата, т.е. пенсионери, хора с по-малки влогове, които са направили, те биха занулили своите сметки в КТБ при едно подобно решение“, обясни Порожанов. Гарантираният размер на влоговете в КТБ е в размер на 3.685 млрд. лв., а в ТБ Виктория е в размер на 55.1 млн.лв. Във Фонда за гарантиране на влоговете в банките към днешна дата обаче има 2.1 млрд. лв. Източник profit.bg
  • Четири държавни дружества с над 25% от парите си в КТБ
    Четири държавни предприятия и търговски дружества с над 50 на сто държавно участие държат над 25% от парите си в Корпоративна търговска банка. Това показва справка на Министерството на финансите към 30 юни 2014 г. 
    Най-голяма експозиция има Булгаргаз, която държи 98.5% от средствата си в банката, като то има открити 7 сметки. Нетната експозиция над 25% се дължи на постъпили плащания в началото на юни (нетната експозиция към началото на юни е 19.39%) и на невъзможността за опериране със средства след поставяне на групата КТБ под особен надзор. Малко над 45% от парите на Булгартрансгаз също са в Корпоративна търговска банка, докато при Индустриална Зона Варна Запад те са 26.94 на сто. Български енергиен холдинг държи парите си основно в две банки – Уникредит Булбанк и КТБ, където процентите са съответно 25.6 и 25.08 на сто. Електроенергийния системен оператор има сметки в 5 банки, но в три от тях делът е над 25 на сто – Централна кооперативна банка, Уникредит Булбанк и Сосиете Женерал Експресбанк. Източник profit.bg
  • На 21 септември гуверньорът на БНБ Иван Искров ще представи цялостен доклад за Корпоративна търговска банка (КТБ), съобщи Сашо Дончев, председател на УС на БСК на среща във формат 4+2, на която присъстваха работодатели, синдикати и финансисти, предаде БГНЕС. Очевидно е, че има умишлени действия срещу КТБ и организатори на тези действия, отговори Дончев на въпрос какви са причините довели до дестабилизирането на банката. Според него и главният прокурор не знае още подробности, но при всички случаи става дума за пари, допълни Дончев. Темата на срещата наистина е била КТБ и е била провокирана от изказванията на главния прокурор, които той е направил през седмицата. Идеята за днешния разговор е била на бизнеса, призна Сашо Дончев. Според него наистина не е нормално главният прокурор да влиза в ролята на медиатор и да събира различни становища и компетентни мнения. В тази връзка Дончев каза, че наистина БНБ е допуснала определени пропуски. Мнението на събралите се при главния прокурор Цацаров е, че банката трябва да бъде оздравена и да бъде направено всичко възможно тя да отвори врати. Дончев поясни, че това на този етап няма как да стане без използването на публични средства. Но ако ситуацията продължи както е сега, след известно време тя няма да може да бъде спасена и с публични средства. Представителят на бизнеса увери, че при главния прокурор днес са хора, които не са били лично заинтересовани от бъдещето на КТБ, което означава, може би че нямат депозити или кредити там, но това не важи за членовете на неговата организация, чиито бизнес силно е пострадал от затварянето на банката. Източник profit.bg
  • Министерството на финансите пласира успешно емисия едногодишни сконтови ДЦК с номинал 300 млн. лв. и с падеж 10.09.2015 година. Постигнатата среднопретеглена годишна доходност на одобрените поръчки на проведения на 08.09.2014 г. аукцион е 0.78%, а спредът спрямо бенчмарковите федерални германски облигации е 0.86%. Издадените книжа са краткосрочни и по тях не се изплаща лихвен купон. Доходността за инвеститорите се формира на база отстъпката от номиналната стойност при придобиването им. Средната цена, по която участниците закупиха книжата е 99.22 за 100 лева номинал. Предложеният и одобрен обем на емисията е 300 млн. лева, като обемът на постъпилите поръчки възлезе на близо 694 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие в размер на 2.31. Постъпленията от емисията са предназначени за рефинансиране на изплатената на 4 септември 2014 г. емисия едногодишни ДЦК в същия обем. Разпределението на инвеститорите на аукциона е идентично с това от миналата година, като банките придобиват 70% от книжата, пенсионните фондове 16.89%, застрахователни дружества 7.56% и договорните фондове 5.55%. Регистрираната на аукциона доходност е по-ниска от пазарната доходност на книжа в национална валута с остатъчен матуритет от една година на следните държави: Унгария (1.32%), Гърция (1.44%), Полша (1.97%), Румъния (2.10%), Хърватия (2.15%), Сърбия (8%) и Турция (8.47%). Източник profit.bg
  • Две седмици – толкова време още трябва да изчакат клиентите на Корпоративна търговска банка, за да разберат отговора на един от основните въпроси, след което да продължат да чакат – месец, два, три или може би повече. Основните въпроси: Корпоративна търговска банка, както и дъщерната й ТБ Виктория, са поставени под специален надзор от централната ни банка. Тримесечният срок изтича на 22 септември, т.е. оттук насетне БНБ има опцията той да бъде продължен с максимум още три месеца. Възможно е обаче това да не се случи. При този вариант има две опции: преструктуриране или ликвидация. Добър вариант като че ли няма. Двете опции имат своите плюсове и минуси. На 1 септември от БНБ обявиха, че са получили отговор от двата най-големи инвеститора в банката – свързаното с Цветан Василев Бромак АД и Генералния държавен резерв на Султаната на Оман (ФГДРСО). Предложенията обаче, според централната банка, не са конкретни предложения и финансови ангажименти, но в тях се декларират принципни намерения за евентуални бъдещи действия. Едно е ясно – от ФГДРСО заявяват намерение за създаване на консорциум от инвеститори, които ще направят предложение за преструктуриране на КТБ. Това предложение ще бъде основано на оценката на активите, която в момента се извършва от квесторите; на допълнителна оценка („дю дилиджънс“) и на адекватна държавна подкрепа от страна на българското правителство, информират оттам. Може би това е най-добрият вариант – банката да се преструктурира, но това да се направи с минимална подкрепа от страна на държавата и с помощта на настоящите акционери. Какви са другите варианти? В случай, че акционерите откажат да участват в преструктурирането, следващото правителство ще трябва бързо да реши дали да се ликвидира банката или да се раздели на добра и лоша банка, каквото предложение е най-често използвано от икономисти, финансисти и дори от главния прокурор Сотир Цацаров. По този начин ще може да се прибегне до изплащане на гарантираните депозити до 196 000 лв. – факт, за който настояват и от Брюксел. Следва да е ясен и друг проблем – че във Фонда за гарантиране на влоговете в банките към момента има 2.1 млрд. лв., а заедно с вноските на банките за 2015 г., които следва да се преведат до края на април 2015 г. (в случай, че има забавяне на разрешението на проблема), ще достигат 2.4 млрд. лв. Дори и в този си вид, сумата не е достатъчна да се изплатят всички гарантирани депозити. При вариант – да бъдат платени всички влогове, държавата ще трябва да отпусне кредит на ФГВБ, но това може да бъде осъществено само и единствено при наличието на работещ парламент, а не по време на служебното правителство. Както обаче се казва – варианти много, а път – един. Т.е. предстои да видим дали проблемите на КТБ ще бъдат прехвърлени върху данъкоплатците и бюджета или не, а също така дали ще има осъдени. Източник profit.bg
  • Издирването на Цветан Радоев Василев, не е от компетенцията на българските правоохранителни органи, става ясно от прессъобщение на прокуратурата. Оттам поясняват, че на 28 юли по отношение на Цветан Василев е издадена Европейска заповед за арест (ЕЗА) и е обявен за издирване в Шенгенската информационна система (ШИС). Съшият е обявен за издирване и в информационната система на Интерпол във връзка с изпратена от прокуратурата молба за обявяване за международното му издирване с цел последваща екстрадиция. Същинското издирване на Василев не е в правомощията на Прокуратурата на Република България, а е изцяло в компетентността на Интерпол, на която организация Република Сърбия е страна-член. Българската прокуратура съобразява действията си със закона и международните договори, по които е страна, и изрично следва да се подчертае, че не разполага с никакви правомощия по екстериториалност на територията на която и да е друга страна, вкл. и Република Сърбия. Източник profit.bg
  • Все още не са представени докладите на квесторите. Не съм сигурен и дали има окончателни доклади във връзка с повторния одит, който бе поискан от страна на БНБ. Нека припомня, че имаше и първи одит. Там стана категорично ясно, че Търговска банка „Виктория“ няма проблеми. И няма разумно обяснение защо не се възобнови нейната работа. Тя може да е малка банка, но така или иначе и там има засегнати лица, а в такава ситуация участниците не бива да се делят на малки и големи, защото всеки има своята лична драма и история, коментира пред БГНЕС Румен Радев, зам.-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, член на Експертния консултативен съвет по проблемите на икономическата група на КТБ. Според него все още е напълно възможно да се предприемат действия, които да доведат до оздравяване на КТБ без ангажирането на публични средства. Това може да се случи с ясното съзнание, че все още има въпросителни около евентуалния капиталов дефицит в банката. Въпреки това има много решения, които могат да бъдат реализирани с частни средства. Злоупотребява се с темата за изплащането на депозитите до 100 000 евро. Защо всички се фокусират постоянно върху този размер при положение, че все още сме много далеч от хипотезата за обезщетяване на тези вложители? КТБ може да се оздрави без публични средства, стига да бъде разработена една разумна оздравителна програма. Тя може да включва предложения както на акционери и облигационери, така и на вложители. Това е напълно възможно и инструментите са много. Може да се използва конвертиране на влогове в дялови книжа, като впоследствие вложителите излязат от участие през продажбата им на българската фондова борса. Нека не забравяме, че тази банка е публична компания. Може да има решение и чрез конвертиране в привилегировани акции. Могат да се приложат и дългови инструменти, възможно е и квесторите да се обърнат към други банки с инструменти за обратно изкупуване. Могат да се предложат и инструменти към кредитополучателите. Защо всичко това не се прави? На експертно ниво има достатъчно интересни и атрактивни инструменти, които изобщо не включват привличане на публичен ресурс. Фалитът на КТБ, като банка и бизнес, би бил най-крайният и очевидно най-неблагоприятен вариант. В процедурите по несъстоятелност, когато сте принудени в срок да осребрявате активи, те биха се търгували с изключително голям дискаунт, или иначе казано – на голяма загуба. Без да давам оценки кой би спечелил е очевидно, че се отваря възможност за спекулативни печалби при фалит на КТБ, допълва Румен Радев. Източник darikfinance.bg
  • Оставям настрани всички посегателства върху свободата на пресата, всички журналисти, уволнени само заради гнева на управляващите кръгове, всички прокурори и полицаи, разпръснати по територията на цялата страна само, защото са посмели да започнат разследване по подозрения за корупция сред министри и техните деца. Всички гореспоменати факти са признаци за това как системата става все по-авторитарна. Но управляващите стигат по-далеч. „Поради техническа грешка, не можем да осъществяваме продажби с кредитните карти на банка Asya“, гласи надпис при входа на магазин. Ако не ви е известно каква е тази банка, може да подцените усещането за дискриминация зад този надпис. От известно време премиерът Реджеп Тайип Ердоган прави всичко по силите си, за да накара тази банка да фалира. В нея той вижда един от финансовите източници на движението на мюсюлманския духовник Фетхуллах Гюлен и просто иска да го унищожи пред очите на обществото. Ердоган нареди на институциите да изтеглят всичките си пари от банката през нощта. Нареди също на финансовите институции да отменят договорите си с банката за събиране на пари от тяхно име и т. н. Фетхуллах Гюлен е турски ислямски духовник и проповедник, който живее в САЩ. В миналото той бе съюзник на сегашния президент Ердоган, но в последствие отношенията им се влошиха. Според Ердоган движението „Хизмет“ на Гюлен стои зад разкритията за корупция във висшите управляващи среди. Споменатият по-горе надпис е във веригата магазини за дрехи „Четинкая“, чиито собственици имат много силни връзки с Ердоган. Заради особената обстановка в днешна Турция този знак е равносилен на „забранено за негри“ в споменатия магазин. „Негрите“ се оказват хора, свързани с движението на Гюлен. „С вашата карта не можете да купите нищо тук“, казват в магазина на клиентите на банка Asya. Постъпвайки по този начин, веригата спазва политиката на Ердоган. Нейните управители са сигурни, че властите няма да дойдат в магазина и да им кажат да свалят табелата с думите, че това не е честно спрямо банка, чиито акции се продават на фондовата борса. Това, което е изключително опасно тук е, че една добре известна компания започва пасивно-агресивна атака срещу банка, само за да се хареса на правителствените кръгове. На тях им е удобно да заемат подобна дискриминационна позиция. Политиката на правителството намира отзвук в бизнес кръговете. Турция има срамна история за това на какво са способни държавата и определени хора, за да унищожат правата на другите. Наскоро отмина годишнината от 6-7 септември 1955 г., когато немюсюлманите в Истанбул стават жертви на погроми и грабежи. Днес държавата показва, че банка Asya ще бъде жертвана. /Орхан Кемал Дженгиз в „Заман“ /БГНЕС/ Източник darikfinance.bg
  • НУРТС България АД погаси предсрочно задължения към „Корпоративна търговска банка“ АД. Цифровият оператор, който БТК поиска да купи обратно от Цветан Василев, е изплатил в края на миналата седмица задълженията по 25 723 облигации, притежавани от КТБ, в това число пълния размер на главницата и дължимите към момента на погасяване лихви. Книжата са с номинал от 1000 евро и лихва от 6%, като датата им на падеж е 27 септември 2017 г. В резултат, задълженията на НУРТС по всички облигации от горепосочената емисия, притежавани от КТБ, са изцяло погасени. БТК внесе уведомление в Комисията за защита на конкуренцията, че иска да купи оператора на публичната цифрова мрежа, който до 2010 г. беше част от бившия държавен монополист. През август въпросната година БТК продаде половината от Националното управление Радио и телевизионни станции на офшорната компания „Манселорд Лимитед“, представлявана от дружеството „Бромак“ на Цветан Василев, което е мажоритарен акционер в КТБ. Година по-късно останалите дялове от НУРТС бяха продадени на дубайската Bluesat Partners. От БТК посочват, че настоящите собственици на НУРТС България са взели решение да продават, „поради промените в макроикономическата среда и липсата на обществена подкрепа и интерес към цифровата ефирна телевизия“. На практика това е поредният епизод от сагата на Цветан Василев, който търси начин за спасяване на КТБ. Източник darikfinance.bg
  • Банка стана собственик на най-скъпия имот, продаван от частен съдебен изпълнител в Пловдив през последните месеци. Това стана факт след втората публична продан, като обявената първоначална тръжна цена бе близо 8 милиона лева, съобщиха за Дарик от кантората на съдия-изпълнителя, който продаваше имота. Парцелът с обща площ от 17 592 квадратни метра, в който са изградени на груб строеж два блока – на 16 и на 9 етажа, подземен паркинг със 171 места и празно дворно място, се намира на „Асеновградско шосе“ 4. Той се бе обявен за продажба заради неизплатена ипотека на собственика към банка. На първоначалния търг през май не се яви нито един желаещ да придобие имота, чиято цена бе 9 960 000 лв. Вторият опит за продажба се състоя на 5 септември с 20 % от първоначалната цена на първия търг. Банката бе единственият кандидат-купувач на имота. Новият собственик на терена ще има седмица да внесе първата вноска от парите. Източник darikfinance.bg
  • Финансовият консултант с изключителни права – ЕPIC, избран от консорциума между Фонда на Генералния държавен резерв на Султана на Оман, както и други непосочени акционери и потенциални инвеститори, е поискал достъп до непублична информация, свързана с КТБ. От EPIС са поискали на базата на непубличната информация да бъдат водени разговори с правителството и Българската народна банка (БНБ) за изготвяне на план за преструктуриране на КТБ съгласно правилата и изискванията за държавна помощ в Европейския съюз, става ясно още от прессъобщение на централната ни банка. Изпратеното писмо обаче не посочва конкретни параметри за финансови и правни ангажименти, но пък от БНБ отбелязват, че то е важна част от търсенето на решение от страна на акционерите и други потенциални инвеститори за банката, поставена под особен надзор. По тази причина и предложението ще бъде внимателно разгледано и в координация с правителството ще бъде взето отношение по повод направеното предложение, допълват още от банката. От БНБ напомнят, че на 22 август са изпратили писма до двата най-големи акционера в КТБ – „Бромак“ на Цветан Василев и Фонда на Султана на Оман с искане до 31 август да представят конкретни предложения за ангажимент за потенциална капиталова и ликвидна подкрепа за КТБ. На 1 септември Оманският фонд е заявил намерения за създаване на консорциум от инвеститори, които ще направят предложение за преструктуриране на банката. От фонда тогава обясниха, че предложението ще бъде направено на базата на оценката на активите, която се извършва от квесторите в банката, както и на допълнителната оценка („дю дилижънс”) и на адекватна държавна подкрепа от страна на българското правителство. „До края на днешния работен ден, 10 септември 2014 година, не е постъпило никакво предложение от страна на мажоритарния собственик на капитала на банковата група КТБ – Цветан Василев”, се казва още в съобщението на БНБ. Източник investor.bg
  • През октомври “лошата банка” на Унгария вероятно ще отвори шестмесечен прозорец за банките в страната, в който те да й прехвърлят проблемните заеми за сектора на бизнес имотите, както и принудително отнетите активи от длъжници, съобщава Ройтерс, като се позовава на зам.-управителя на Централната банка на страната Адам Балог. Преди повече от месец институцията обяви, че през есента ще бъде създадена “лоша банка”, която ще управлява проблемните активи на банките. Целта е да се прочистят банковите баланси. Балог допълва, че управляващото дружество ще закупува кредити към сектора на имотите на стойност над 500 млн. форинта (2,1 млн. щатски долара) всеки и недвижими имоти на стойност над 200 млн. форинта от банките. “Лошата банка” на Унгария вероятно ще управлява проблемните активи за период на 10 години. Засега обаче не е ясно как точно ще се финансира този фонд, още повече, че Балог коментира, че новата институция ще купува проблемни активи от банките “по пазарна цена”. По думите на Балог заради необслужваните заеми в балансите им банките имат проблеми с ликвидността, а оттам и с кредитирането. Според него “лошата банка” ще реши този проблем. Агенцията припомня обаче, че банките в Унгария бяха принудени от съда да възстановяват надвзети лихви и такси на клиентите си, което може да им струва около 900 млн. форинта през тази година. Това допълнително задълбочава ликвидните проблеми. Планираното конвертиране на валутни заеми, дадени на домакинствата преди кризата, във форинти, също ще доведе до загуби за финансовите институции. Мярката е част от плана на правителството в Будапеща за подпомагане на затруднени кредитополучатели. Източник investor.bg

Банков бюлетин 28.07-01.08.2014

  • Замитане на следите около КТБ?
    Към настоящия момент няма нито едно предложение от страна на политиците, касаещо Българската народна банка и банковата система като цяло, което да не се стреми да замита следите.
    Първото предложение идва от две парламентарно представени партии – да бъде уволнен управителят на БНБ Иван Искров и да бъде заменен с неговия заместник Калин Христов. От много години ние от Български финансов форум, както и други колеги от неправителствени организации, сме критикували БНБ, но не само в лицето на управителя, а и в лицето на всички членове на Управителния съвет, които изобщо не вземат различно отношение и не се разграничават от позициите, които БНБ налага, коментира пред БГНЕС, Георги Атанасов. Този подуправител, който предлагат от ГЕРБ, ДПС и президента, е човекът, който както разбираме е предлагал банковата ваканция. Това е човекът участвал в екипа, който предложи да бъде национализирана Корпоративна търговска банка. Това е човекът, който предложи тази национализация да я поемат гражданите. Това е също така и човекът, който предложи малоумния закон за ограничаване на правата на журналистите и на всички, които посочват слабости на банковата система, което да се случи чрез поправка в Наказателния кодекс. На този човек не му дойде да предложи някакви подобни наказания за банкери, които укриват информация или продават такава, тоест защитават корпоративни или лични интереси за сметка на обществените интереси. В този смисъл предложението очевидно е неадекватно както от страна на двете политически сили, така и от страна на президента и от всички, които са решили да посочат този човек за управител на Централната банка. В същото време не е удовлетворяващата и позицията на БСП. Те казват, че този човек е част от проблема и не би трябва да застава начело на БНБ, но предлагат ли нещо различно? Не го правят, а предлагат хората, които в момента работят в БНБ, да продължат да си вършат работата. По този начин се получава патова ситуация, в която не се приеме срамежливо дадената оставка на управителя, не се приема замяната на управителя с подуправителя, а другият подуправител в момента е следствен. С други думи, нещата остават нерешени и по начина, по който са в настоящия момент. Така същите хора, които доведоха до банковата криза, остават да начело на регулаторния орган. Същите тези хора вече доказаха, че при една банкова криза реагират напълно неадекватно и не са в състояние по никакъв начин да решат проблемите. Същевременно всички официални становища на институции и политици, на които градим своите анализи, са повече от противоречиви. Едни и същи хора неколкократно си сменят позициите и това изобщо не им се струва ненормално. Говорят днес – едно, утре – друго, а вдругиден – нещо напълно различно. Това води до пълен разпад и криза на институциите. Обръщам внимание на едно изказване на бивш директор на КТБ, в което той споменава за това колко ангажирани или по-скоро зависими от тази банка са политици и синдикалисти, които са особено гръмогласни и без да разясняват своя конфликт на интереси, се надпреварват да дават рецепти за излизане от тази ситуация. В България все още не е приет един ключов закон, който много отдавна е разработен на други места – Законът за лобизма. Все пак имаме закон срещу търговия с влияние и по някакъв начин на тези хора трябва да им се потърси отговорност. Независимо с каква маска на загрижени за общото благо те дават своите съвети, зад всеки един от тях прозират елементарните му егоистични интереси. Президентът съобщи с патос искането си за разкриване на кредитните досиета в КТБ, но не виждам това да се случва. Съмнявам се, че президентът получава адекватни съвети. Той не е достатъчно добре информиран и не е достатъчно добър специалист в тази сфера. Страхувам се, че в голямата си част е подведен и не може да се ориентира добре. Иначе – нямам нищо против досиетата да се разкрият. Нека се види всички тези политици и синдикалисти, които са били на „хранилка“ в КТБ. Нека се видят всички финансирани от тази банка политически проекти. Тогава може да се излезе от това задкулисие, което толкова години трови нашия живот. Досиетата трябва да бъдат видени от всички медии, от цялото общество, а не само от прокуратурата., смята Георги Атанасов от Български финансов форум. Източник darikfinance.bg
  • Кога кредитът става предсрочно изискуем
    Обичайно договорите за банков кредит предвиждат, че при неплащане на падежа на една или повече погасителни вноски банката може да направи всички задължения по кредита предсрочно изискуеми – това е едно право на банката, което тя може да избере дали и кога да упражни.
    В други договори съществува клауза, че в този случай цялото задължение на кредитополучателя става автоматично и незабавно изискуемо, без да е необходимо банката да уведоми за това кредитополучателя, пише „Капитал“. И в двата случая се поставя въпросът как и кога кредитополучателят се информира за предсрочната изискуемост на кредита. Законът дава възможност на банките да се снабдят със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, следвайки една бърза и по-евтина процедура – само въз основа документ или на извлечение от счетоводните книги, които установяват вземанията им. В този случай, ако банката не е уведомила кредитополучателя за предсрочната изискуемост, той разбира, че дължи плащане на цялата главница по кредита и уговорената лихва, едва след като съдебният изпълнител му връчи издадената в полза на банката заповед за изпълнение и започне изпълнителни действия срещу него. При това длъжникът има възможност да възрази, но подаденото възражение не спира изпълнението срещу него, освен ако представи надлежно обезпечение или убедителни за съда писмени доказателства, че претенцията на банката е неоснователна. През 2012 г. предвидената в полза на банките облекчена процедура за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение само въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги беше атакувана пред Конституционния съд поради това, че поставя банките в привилегировано положение спрямо останалите правни субекти. Специално относно предсрочната изискуемост ВКС възприема позицията, че преди банката да сезира съда с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение, тя трябва да е обявила кредита за предсрочно изискуем и да е уведомила длъжника за това. Предсрочната изискуемост има действие именно от момента на получаването на изявлението на банката, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ. Източник darikfinance.bg
  • Уплашени от банките
    Щом някоя от европейските банки изпадне в затруднения, тутакси отново възникват опасенията за нова криза – на фона неотдавнашната. Дали става дума за паника или за състояние, с което трябва да се свиква?
    „Banco Esprito Santo: слухове за фалит“ и „Нов банков скандал в България“ – това са две от водещите заглавия от последните седмици. Изпадането в проблемно положение на която и да е банка в Европа е индикация, че вероятно и кризата не е далеч. В случая с българската Корпоративна търговска банка, например, правителството заяви, че трябва да вземе заем от един милиард евро за спасяването на финансовата институция. Членът на Управителния съвет на Bundesbank Андреас Домберт е убеден, че такива случаи ще има и в бъдеще. „Изобщо не можем да изключим настъпването на подобни събития – тъкмо напротив.“ И когато най-бедната страна в ЕС трябва да вземе дългове в такъв голям размер, това ще даде отражение върху цялата икономика. В този случай България ще трябва да коригира целите си за бюджетния дефицит – той може да се покачи над три процента, вместо до прогнозираните 1.8 на сто. В сегашната глобална финансово-политическа ситуация, при която лихвите в САЩ и ЕС са на рекордно ниски нива, до сътресения в банковия сектор може да се стигне много бързо, твърди Андреас Домберт. „Комбинацията от ниски лихви, ниска инфлация и висока ликвидност показва, че на финансовите пазари отново е започнало преследването на максималната печалба.“ По думите на банкера, в такава напрегната ситуация престъпните нарушения, които изглежда са допуснати в българския случай, или провалът на мениджърите могат да вкара всяка банка в затруднения. А и само слухът, че определена банка вече не е ликвидна, е достатъчен, за да се стигне до фалит. От страх да не загубят парите си, много вложители се впускат да изтеглят всичките си спестявания. Банката пък не е в състояние да ги изплати наведнъж и тогава действително изпада в неплатежоспособност. Както посочва по този повод икономистът професор Томас Хартман-Венделс – при банките винаги съществува опасност от верижна реакция. „Когато една банка се разлюлее, много често вложителите губят доверие и в другите банки. Или пък банките са си раздавали взаимно кредити и поради това изпадат в затруднения“, казва експертът. Във връзка с последните сътресения, българското правителство взе решение да се присъедини към Европейския банков съюз. Финансовите министри на страните от еврозоната искат чрез този съюз да въведат правила за подхода към изпадналите в затруднения банки, като на преден план излиза въпросът за гаранциите, за да не бъдат ощетявани данъкоплатците. Сред компонентите на европейския банков съюз е и създаването на специален фонд, в който банките да внасят средства, а общата сума, която трябва да се събере, е 55 милиарда евро. Преди банковият съюз да стане реалност обаче, ще бъдат проведени стрес тестове и проверка на балансите в 128-те най-големи европейски банки. „Така ще се гарантира, че старите дългове и слабите места в балансите са преодолени. И то още преди Европейският банков надзор да започне работа през ноември“, посочва Андреас Домберт. Икономистът Хартман-Венделс обаче съветва стрес тестовете да не се надценяват, тъй като в отделни случаи резултатите от тях не са показателни за състоянието на определена банка. „Масата данни всъщност не може да бъде обработена цялостно от контрольорите поради липсата на време и положението на определена банка се определя предимно на базата на общи оценки“. Трябва ли една банка да бъде спасена на всяка цена? Андреас Домберт припомня, че банковият мениджмънт е част от системата на пазарната икономика, към чиито основни принципи спада и този, че фирми и банки, които нямат убедителен бизнес модел отпадат от пазара. „В този смисъл Управителният съвет на Bundesbank застъпва становището, че и банките могат да се провалят“, казва той. Преди това обаче трябва да бъде еднозначно дефинирано, коя банка и при какви обстоятелства е твърде важна и значима, за да не бъде оставена да фалира. Андреас Домберт не крие, че отговорът на този въпрос все още не е даден. Според него обаче, не трябва да съществува зависимост от няколко големи банки, които разполагат с потенциал за изнудване на обществото само защото са много големи. Какво ще стане обаче, ако една смятана за твърде важна банка изпадне във фалит? Андреас Домберт дава пример с нивата на отговорност, установени в банковия съюз. „На първо място са собствениците на банката, след това идват техните кредитори, след това е ред на фонда на банковия съюз и най-накрая, ако изобщо се наложи – на данъкоплатеца.“ Въпросът е колко бързо може да настъпи този край? Мнението на Томас Хартман-Венделс е следното: „Вярвам, че държавата никога няма да избяга изцяло от задълженията си, ако настъпи мащабна криза, обхващаща повече банки“. /Deutsche Welle/ Източник darikfinance.bg
  • През юни банковата система бе подложена на натиск в резултат от активно теглене на привлечени средства от банковата група на Корпоративна търговска банка (КТБ) и Креди Агрикол България, както и от третата по големина кредитна институция – Първа инвестиционна банка (ПИБ), информират от централната банка. Сумарно, активите на засегнатите кредитни институции възлизат на 16.72 млрд. лв., формиращи 19.28% от активите на системата. За периода 13 юни – 20 юни 2014 г. отливът на привлечени средства от КТБ бе в размер на 907.064 млн. лв., представляващи 12.98% от размера на привлечените средства на банката към 13 юни 2014 г. На 20 юни 2014 г. след получено в БНБ искане от изпълнителните директори на КТБ банката бе поставена под специален надзор. На 22.06.2014 г. бе поставена под специален надзор и дъщерната банка на КТБ – Креди Агрикол България, след получено в БНБ искане от изпълнителните директори на тази банка. На 27 юни 2014 г. в резултат на интензивни спекулации, разпространявани предимно чрез електронни съобщения, по интернет и в някои печатни и електронни средства за масова информация, от ПИБ бяха изтеглени 787.719 млн. лв., като отливът спрямо 26 юни 2014 г. бе 10.49%. В следващите дни банката успя да възстанови ликвидната си позиция и създалата се за кратко време динамика в тегленето на средства бе преустановена. През месеца, включително в периода 20-30 юни, банковата система (без банковата група КТБ) съхрани и даже допълнително укрепи високата си ликвидност. Ако на 20 юни 2014 г. размерът на ликвидните активи на 27-те банки бе 18.39 млрд. лв., към 30 юни той достигна 19.85 млрд. лв. Сходна тенденция бе регистрирана и при паричните средства и салда при БНБ. На 20 юни 2014 г. те възлизаха на 7.3 млрд. лв., а на 30 юни 2014 г. достигнаха 8.35 млрд. лв. Изградените в банките и целенасочено изисквани от БНБ ликвидни буфери позволиха съхраняване на стабилността на банковата система. Данните дават основание за заключението, че системата преодоля ликвидния шок, на който бе изложена. В края на юни 2014 г. коефициентът на ликвидните активи е 28.92% за 27-те кредитни институции. Към 30 юни 2014 г. активите на банковата система (включително тези на групата на КТБ) са в размер на 87.159 млрд. лв., а без тези на поставените под специален надзор банки са 79.92 млрд. лв. За тримесечието растежът е 651.384 млн. лв. (съответно 1.118 млрд. лв., ако се елиминира приноса на двете банки от групата), от които 422.588 млн. лв. е бил прирастът в последния месец от периода (съответно 1.211 млрд. лв., ако не се отчете динамиката при групата на КТБ). За периода април – юни 2014 г. общият размер на брутните кредити (без тези за кредитни институции) нараства със 781.699 млн. лв. (1.3%) и достига 59.607 млрд. лв. Почти половината от този растеж е постигнат през последния месец на разглеждания период. При условие, че не се отчита приноса на групата на КТБ, нарастването между април и юни би било наполовина – 377.585 млн. лв. (0.7%). Корпоративните кредити се увеличават с 682.684 млн. лв. (1.8%) като повече от половината от този растеж (385.802 млн. лв.) се дължи на нарастване при КТБ и Креди Агрикол България. При експозициите на дребно не се открояват съществени промени през тримесечието – нарастването при жилищните ипотечни кредити е 0.1% (7.472 млн. лв.), а при потребителските заеми е 0.8% (74.588 млн. лв.). На месечна база динамиката е незначителна. Към края на юни привлечените средства в банковата система възлизат на 75.067 млрд. лв., като повече от половината са депозити от граждани и домакинства (40.555 млрд. лв., или 54%). Привлеченият ресурс от институции, различни от кредитни (вкл. предприятия), е 24.218 млрд. лв. Нарастването за периода април – юни на привлечените средства за цялата банкова система е 496.022 млн. лв., дължащо се изцяло на прираста от резидентни източници. Без отчитане на значителното намаление на привлечен ресурс при банките под специален надзор, увеличението би било по-голямо – 899.015 млн. лв. През юни, привлечените средства (без тези на двете банки, поставени под специален надзор) нарастват с 944.753 млн. лв. Динамиката през месеца се дължи главно на ресурса от институции, различни от кредитни (вкл. предприятия), който се увеличава с 985.385 млн. лв. Увеличават се и привлечените средства от граждани и домакинства (с 65.819 млн. лв.), както и тези от кредитни институции (със 76.55 млн. лв.). През юни се свиват подчиненият срочен дълг (със 137.263 млн. лв.) и дългово-капиталовите (хибридните) инструменти (с 45.738 млн. лв.). Капиталовите буфери на банките се запазват. Към 30 юни 2014 г. общата адекватност на капитала е 21.17%, а адекватността на капитала от първи ред – 19.32%. Налице е съответно превишение (капиталов буфер) в размер на 4.658 млрд. лв. Кредитният риск не отбеляза тенденция към нарастване. Нетната (балансова) стойност на кредитите с просрочие над 90 дни е 10.57% (за 27-те банки). В края на юни нетният финансов резултат на 27-те банки е 408.701 млн. лв. Сред тях 3 банки и 2 клона реализират оперативна загуба. При отчитане и на оперативния резултат на групата на КТБ, печалбата на системата е в размер на 332.085 млн. лв. Източник profit.bg
  • Активите на Корпоративна търговска банка са 6.896 млрд. лв., което е със 741.4 млн. лв. по-малко от сумата към края на май 2014 г., става ясно от Доклад за текущото състояние на банката, изготвен от квесторите на финансовата институция. Високо ликвидните активи са 144.3 млн. лв., като намалението спрямо края на предходния месец е 671.9 млн. лв. Портфейлът от ценни книжа е в размер на 776.9 млн. лв., а кредитният портфейл е в размер на 5.265 млрд. лв. Депозитите от граждани и предприятия към 30 юни 2014 г. са 5.62 млрд. лв., като намалението спрямо края на май е 630.7 млн. лв. Финансовият резултат на банката към 30 юни 2014 г. е загуба в размер на 65.3 млн. лв. и се дължи изцяло на начислените през месеца разходи за обезценки на кредитния портфейл. Същевременно квесторите отбелязват, че тези разходи за обезценки са определени по съществуващите в КТБ АД процедури за прилагане на вътрешните правила на банката, които не осигуряват пълно съответствие с изискванията на Международните стандарти за финансова отчетност (МСФО). На основата на неодитираните отчети общата капиталова адекватност на банката към 30 юни 2014 г. е 10.54 на сто, а адекватността на капитала от първи ред – 7.86 на сто. Източник profit.bg
  • Цената на акциите на изпитващата сериозни проблеми португалска банка Banco Espirito Santo се срина с 50% тази сутрин, а търговията с тях бе спряна временно, след като банката обяви разочароващи финансови резултати. Banco Espirito Santo, която е най-голямата португалска публична банка по активи, обяви нетна загуба в размер на 3.58 млрд. евро снощи, която изтри капиталовия й буфер от 2.1 млрд. евро. В резултат на това банката вероятно ще трябва да набере допълнителни средства. Търговията с акциите на банката бе временно преустановена от португалския пазарен регулатор. Банката е въвлечена в проблемите в групата, която я притежава, от седмици, а бившият й главен изпълнителен директор Рикардо Салгадо бе арестуван във връзка с разследване за укриване на данъци и пране на пари. Напрежението около банката доведе до повишаване на лихвите по португалските държавни облигации и засили опасенията, че дълговата криза в еврозоната е на път да се завърне. Източник profit.bg
  • Рейтинговата агенция Moody’s занижи дългосрочния рейтинг на депозитите в местна и чуждестранна валута в КТБ. От агенцията понижават рейтинга на този род инструменти до Caa1 спрямо предходния B3, като в същото време го поставят под наблюдение за по-нататъшно понижение. Понижаването на рейтинга на депозитите се предопределя от нарасналия риск за загуби на депозантите, вследствие на неопределения период, в който те няма да имат достъп до своите средства, или липсата на решение на властите напълно да защитят всички депозити. Виж още: КТБ трябваше да отвори врати днес Клоновете на банката са затворени от 20 юни насам, като депозантите са оставени без достъп до своите средства. От рейтинговата агенция Moody’s също така посочват продължаващата несигурност, свързана с плановете на правителство напълно да защити всички депозити в банката, дори и тези, които не са застраховани. Тези намерения би следвало да бъдат одобрени от парламента в страната, но все още няма политическо решение от страна на управляващите партии по този въпрос. Друг източник на притеснения, довел до понижаването на рейтинга на депозитите, е направеният първоначален одит от страна на БНБ. Според него е възможно да излязат наяве нови неочаквани загуби за банката, което да доведе до по-голям недостиг на капитал от предварителните очаквания. Рейтинговата агенция Moody’s може да прибегне до по-нататъшно понижение на рейтинга на депозитите, ако не бъде прието решение за изплащане на незастрахованите депозити. Източник profit.bg
  • В края на миналата седмица 8 души, свързани с банкера Цветан Василев, обявиха, че са готови да разкажат за схемите в КТБ. Те изпратиха писмо до главния прокурор на страната и някои медии, в което обясняват, че схемата е следната – Цветан Василев е наредил отпускането на кредити за общо 3.5 милиарда лева на свои кухи фирми. Те са се водили собственост на служители в КТБ. Подписалите писмото казват, че са в безизходица и не знаят как тези кредити ще бъдат обслужвани. Екип на Нова ТВ се опита да се свърже с всички тези 8 души, които според Търговския регистър са управители на различни фирми, повечето действащи към момента. От писмото става ясно още, че като управители и членове на управителни съвети са били записани повече от 200 души в общо 120 дружества. Техен собственик в определен период от време е бил Цветан Василев. В сигнала до прокуратурата се твърди, че всеки един кредит от банката бил одобряван лично от Василев. Подписалите се обясняват, че те и други лица, представляващи дружества кредитополучатели, подписвали предоставените им от банката договори, без да имат представа за целите и изразходването на кредитите. По този начин Цветан Василев реално играел ролята както на длъжностно лице, така и на краен получател на парите. Двама от подписалите писмото вече са свидетели на прокуратурата. Това са Бисер Лазов и Теодора Танева. Справка в Търговския регистър показва, че Лазов е бил съдружник с Цветан Василев в „Естейд“ и заедно с него влиза в управата на „Мел финанс“. Той е и в съвета на директорите на фирма „Бромак Телеком Инвест АД“. Името на Танева съвпада с това на член от Борда на Технологичен център-Институт по микроелектроника, който се свързва с КТБ. Справката показва, че тя е представител и на фирма „Кен Трейд АД“, в съвета на директорите е и на още около 30 фирми и дружества.Някои действащи, други – не, към момента. Тя и другите подписали се в сигнала имат общо участие в повечето от тези фирми и дружества, голяма част от тях са с огромен капитал. Някои от фирмите имат преки връзки с Цветан Василев, други – не. Много от дружествата са били партньори и с Ирена Кръстева, майката на Делян Пеевски. В края на май тази година обаче Кръстева вече е приключила с участието си във всички фирми, свързани с банкера Василев. И въпреки че някои от дружествата се водят действащи, когато екип на телевизияна отиде на място, за да потърси авторите на писмото офисите бяха празни. Някои от тях са регистрирани на съседни адреси, в близост до клонове на КТБ. Теодора Танева, Людмила Петрова и Иван Стойков обаче отказаха да разговарят с екип на Нова ТВ. Източник profit.bg
  • Лихвите по ипотечните кредити на банките вече се определят по нов начин, след като от 23 юли влязоха в сила последните промени в Закона за потребителския кредит. Наред с отпадането на таксите за усвояване и управление на заема, както и таксата за предсрочно погасяване след първата година, вече има и по-ясни правила за пресмятане на лихвите. Те вече представляват сума от две компоненти. Първата задължителна част от лихвата е обективна и независеща от банката компонента – обикновено пазарните индекси ЮРИБОР (EURIBОR) и СОФИБОР (SOFIBOR) съответно за заемите в евро и в лева. Някои банки взимат индексите на шестмесечна база, като промените в лихвите ще се правят два пъти в годината – на 15 януари и 15 юли. Стойностите на индексите може да се видят на интернет страницата на БНБ, посочва вестник „Стандарт“. Така например последните обявени стойности на тези индекси са 1.351% за ЮРИБОР и 0.305% за СОФИБОР. Други банки пък изчисляват тази компонента на база тримесечните стойности на пазарните индекси. Втората важна част от лихвата по кредита вече е фиксирана надбавка, която се определя от банката в зависимост от индивидуалните изчисления на финансовата институция. В него се включват степента на риска за банката, цената на ресурса и още други стойности, които са част от търговската формула за всяка отделна банка и определят цената на кредита. Тази компонента трябва да бъде упомената в договора за кредит. Тя зависи от различни неща за различните видове кредити, което вече става практика на кредитните институции. При избор на банка, от която да вземе заем, клиентът освен размера на лихвата трябва да сравни и промоционалните предложения, срока на кредита, процента от цената, който финансира банката и др. А в някои случаи банките взимат предвид и някои особености на кредитополучателя – дали е пенсионер, на каква възраст е, дали е бил клиент на банката и преди, като всичко това има отражение в цената на кредита, макар и не съществено, коментират банкери. Наред с това, преди да направят избор, клиентите трябва да сравнят офертите на банките и по отношение на изискваните застраховки, дали работната заплата трябва да се превежда в трезора и т.н. Наред с отпадането на три от таксите някои трезори вече въведоха нови. Въобще доста е трудно да се направи сравнение между условията на многообразните ипотечни заеми, които банките вече предлагат. Дори само един трезор има няколко предложения, сравнението между които е доста затрудняващо, а какво остава да се сравнят условията на всички банки. Освен това законът вече дава на клиента право на избор между два вида договори при ипотечни кредити – договор с ограничена отговорност (до размера на обезпечението) и договор с пълна отговорност. В зависимост от избора се променя доста чувствително лихвата по заема, както и процентът от цената на имота, който финансира кредитната институция. Ако клиентът избере варианта с ограничена отговорност, ще трябва да плаща по-висока лихва и може да разчита на по-малко по размер финансиране от банката. Източник profit.bg
  • През юни 2014 г. спрямо юни 2013 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се понижава с 0.61 пр.п. до 3.36%, а по тези в евро – с 0.82 пр.п. до 2.89%. В сравнение с май 2014 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове намалява с 0.23 пр.п., а по тези в евро – с 0.55 пр.п. През юни 2014 г. средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове, в сравнение с юни 2013 г., се понижава с 0.17 пр.п. до 0.61%. При депозитите с договорен матуритет в левове той спада с 0.82 пр.п. до 3.96%, а по тези в евро – с 0.71 пр.п. до 3.50%. Средният лихвен процент по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в левове намалява с 0.31 пр.п. до 3.70%, а по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в евро – с 0.04 пр.п. до 4.34%. Източник profit.bg
  • Аржентина и инвестиционните фондове не успяха да постигнат съгласие относно дълга на страната и тя обяви неплатежоспособност за втори път през последните 13 години. Рейтинговата агенция Standard and Poor’s понижи оценката си за дълга на страната в чужда валута от CCC-, до C, което означава състояние на контролиран фалит. Третата по големина икономика в Южна Америка реши да не плаща 1.5 млрд. долара по облигации, закупени след предишния фалит през 2001 г., който беше на стойност 144 млрд. долара. Сега въпросът е какво ще последва за финансовите пазари и за икономиката на Аржентина? „Няма да подпишем споразумение, което излага на риск бъдещето на аржентинците“, обяви след срещата с кредиторите аржентинският министър на икономиката Аксел Кисильоф. „Аржентинците могат да бъдат спокойни, защото утре ще бъде пореден ден за тях и светът ще продължи да се върти.“ И може би е прав. Новината, че преговорите са приключили без успех не доведе до срив на песото. След като загуби 25% от стойността си през тази година, днес аржентинската валута поскъпва срещу долара с 0.01%, до 8.1862 USD/ARS. Това може би ще спре ускоряването на инфлацията в страната, за която се очаква да достигне 40% през тази година. След обвяването на фалита пазарите просто вече няма с какво да спекулират, а сумата по която са спрени плащанията е твърде малка в сравнение с икономиката на Аржентина. Източник darikfinance.bg
  • Обвинителен акт с данни за злоупотреби срещу собственика на Корпоративна търговка банка Цветан Василев е бил връчен на адвоката му в София. Това пише австрийският вестник Der Standard. „Следствена тайна е“, коментираха от прокуратурата, пише в днешния си брой „Труд“. Юристи обясниха, че най-вероятно става дума за постановление за привличането като обвиняем на банкера, а не за обвинителен акт. Неизвестно остава дали е издадена европейска заповед за ареста му в Австрия, където се предполага, че се намира. В пълна тайна се пази и името на адвоката на Василев. По закон, ако има постановление, то трябва да бъде връчено на упълномощен от банкера защитник. Възможно е прокурорът да му назначи служебен адвокат без негово знание. Според Der Standard Василев е заплашен от обвинение в злоупотреби. Автор на публикацията е Маркус Бернат, смятан за доверено лице на банкера. Той уточнява, че Василев отхвърля обвиненията. И посочва, че се очаква идната седмица да бъде назначен служебен кабинет, който би следвало да води резултатни преговори за мениджмънта на КТБ. Бернат добавя, че неизвестните около сумите, необходими за оздравяване на банката, щели да траят поне до средата на септември. Според него още не било ясно дали обявяването в несъстоятелност на КТБ е най-вероятният сценарий. Изданието припомня, че заради обвинения за присвояване на близо 206 млн. лв. в ареста у нас остават главната касиерка на КТБ Маргарита Петрова и зам. главната счетоводителка Борислава Кючукова. Под домашен арест е главната счетоводителка Мария Димова, а на свобода срещу 10 000 лв. – изпълнителен директор на банката Орлин Русев. Източник darikfinance.bg
  • Вестник Капитал Daily Корпоративна банка – а сега накъде. БНБ мълчи какво и кога ще бъде направено. От трите варианта несъстоятелността сега изглежда най-адекватният.Темата какво и кога ще се случва с поставената под специален надзор Корпоративна търговска банка (КТБ) изчезна от дневния ред на БНБ, политици и управляващи. Над месец след затварянето е ясно единствено, че тя ще е във фризера минимум три месеца, ако не и шест. Тъй като спасението от досегашните акционери звучи все по-невероятно, логично е да се активира и класическата процедура за банкова несъстоятелност. Третият вариант е при новия парламент през октомври да се подновят опитите за специален закон, т.е. решения в полза на някой. Макар че и финансовото министерство, и БНБ да съобщават, че оманският фонд (който държи 30%) още обмисля дали да участва в спасяването на КТБ, шансът за това се топи. Анонимен източник от фонда говори за възможността да спасяват КТБ пред Reuters преди седмица, без да разкрива подробности, освен че до три месеца се надяват да изработят и представят план за стабилизирането й. Но всички тези срещи и разговори с оманците може да са само опити за поддържане на спокойствие и на впечатлението, че по проблема се работи. Източник на „Капитал“, близък до акционер в банката, беше категоричен, че когато оманците видят дупка от например 1 млрд. лв., бързо ще вземат решение да не участват в бъдещи действия. VTB вече обяви, че няма да участва. Михаил Миков – между спасител на БСП и аватар на Сергей Станишев Новият председател на партията тепърва ще трябва да доказва, че не е бледа сянка на досегашния и че няма неговите зависимости.Между „спасихме партията от голямо зло“ и „той ще е председател само две години“ се колебаеха коментарите на делегатите на конгреса на БСП, на който Михаил Миков беше избран за председател на партията. Наследникът на Сергей Станишев спечели битката след балотаж с 44 гласа преднина пред министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев (съответно 377 гласа срещу 333 гласа). Очакванията, че Миков ще стане председател на БСП, се появиха още в първите седмици след евровота, когато вътрешната опозиция на Станишев започна да набира сили. Твърди се, че самият председател е обявил и пред него, и пред Драгомир Стойнев, че са сред фаворитите му за наследници. На пленума, на който Станишев обяви окончателното си решение да се оттегли, обаче той посочи само министъра на икономиката. На неофициална среща преди около три седмици вече бившият лидер е поискал освен това от останалите потенциални, тогава конкуренти да обмислят добре, преди да се кандидатират срещу Стойнев. Посочването му обаче му изигра по-скоро лоша услуга и само седмица по-късно, пак на неофициална сбирка, било решено Миков да се впусне като резервен играч. Той получил и мощната подкрепа от зам.-председателя на БСП Димитър Дъбов, който познава твърде добре структурите на партията и делегатите на конгреса. Въпреки това някои от привържениците на изгубилите битката в неделя пресмятаха, че общо Стойнев и Миков са получили 280 гласа срещу близо 400 разпилени из вътрешната опозиция т.е. макар и увенчали се с успех, силите на „Позитано“ 20 не са съвсем големи. Вестник Сега НОИ продължава да приема искания за смяна на сметки в КТБ.След като омбудсманът Константин Пенчев обвини НОИ в „мързел и безхаберие“ заради блокирани пенсии на възрастни хора в КТБ, от НОИ съобщиха, че сметките в поставената под специален надзор банка и в „Креди Агрикол“ могат да бъдат сменени по всяко време. Около 6000 пенсионери получаваха пенсиите си през КТБ, преди банката да затвори. Миналия месец от осигурителния институт дадоха възможност на всички да поискат смяна на сметката или превеждане на пенсиите за юли през пощите. До 2 юли това са сторили 3672 пенсионери. „В Контактния център на НОИ са регистрирани значителен брой обаждания от пенсионери, които не са предприели действия, позовавайки се на официалната информация, че двете банки ще бъдат отворени на 21 юли 2014 г.“, посочиха от института. Както „Сега“ писа, близо 80% от хората с банкови сметки в КТБ и „Креди Агрикол“ вече са със сменени сметки. „НОИ продължава да приема заявления за промяна“, казаха още от там. Според омбудсмана НОИ не са направили всичко необходимо, за да стигне информацията до всички пенсионери със сметки в КТБ. Пред Нова телевизия Пенчев посочи, че в момента 6000 пенсионери не можели да вземат блокираните си пари в КТБ. Вестник Монитор Чиновници в Скопие въртят бизнес с БГ гражданство. Правосъдното министерство с мерки за ограничаване на броя на кандидатите. Държавни институции в Македония вземат между 1000 и 1500 евро, за да съдействат за попълването на формуляри за кандидатстване за българско гражданство, съобщи вчера зам. правосъдният министър Илия Ангелов. След тежки преговори със Скопие обаче тази дейност била ограничена. От МП коментираха, че не е тайна, че българското гражданство се търгува. Основният мотив на кандидатите да станат българи е след получаването на паспорти да заминат за Западна Европа, където се отказват от нашето гражданство. 500 бона за отдих на депутатите. С почти 500 000 лв. на минус е била през 2013 година базата за отдих на депутатите във Велинград. Според изготвения преди броени дни отчет за изпълнението на миналогодишния бюджет на НС почивната станция е реализирала приходи в размер на 573 000 лв., а разходите й възлизат на цели 1,060 млн. лв. въпреки реалната липса на депутати в продължение на близо 3 месеца покрай предсрочните избори. Базата е надхвърлила очакванията за посещаемост и приходи и се оказва основен източник на такива с 32,1% от всички постъпления в касата на НС. От доклада, подписан от шефа на 42-рото НС и новоизбран лидер на БСП Михаил Миков, става ясно, че общо 51 служители са се грижели през 2013 година за комфорта на депутатите в станцията във Велинград. За това, че са били на тяхно разположение, са били възнаградени с общо 510 000 лв. Вестник Новинар Актуализацията на бюджета влиза извънредно в пленарна зала.В дневния ред на депутатите има записани само две точки. Освен държавния бюджет, ще бъде гледан и този на здравната каса. В 15.00 ч. политическите сили ще се съберат, за да решат един от важните въпроси преди разпускането на сегашния парламент. Очаква се дебатът по актуализацията и на двата бюджета да премине в остро противопоставяне между отделните партии. Причината е, че ремонтът на държавния бюджет е подкрепян от ГЕРБ и ДПС. Те настояват да бъде разкрито реалното състояние на дефицита и изпълнението на приходите. Партиите на Борисов и Местан вече заявиха и нуждата от увеличаване тавана на дълга. В същото време обаче социалистите са категорично против актуализация на централния бюджет. Източник darikfinance.bg
  • Неприятни изненади след влизането в сила днес на промените в Закона за ипотечните кредити. Новите оферти на финансовите институции са готови, а в тях се крият по-високи лихви и нови такси. И още – отпадането на таксата при предсрочно погасяване на заем няма да важи за всички кредити, както беше обещано, съобщава NovaNews.bg. С едно изречение експертите днес определиха последствията от промените така „цената на кредитите се запазва, но продуктът става по-сложен. Банките и фирмите за бързи кредити отново ще взимат от вас същите пари, но по друг начин”. А ето и изненадата на деня. Да приемем, че се чудите какъв ипотечен кредит да изтеглите – 75 000 или 76 000 евро. Разликата на пръв поглед не е голяма. Но може да се окаже такава. Защото отпадането на наказателните лихви при предсрочно погасяване на кредити важи само за кредитите до 75 000 евро. За всички суми над тази глобата остава. От днес три банкови такси отпадат – за усвояване, управление, както и наказателната лихва при погасяването на ипотечен заем. А „Те не само че заменят таксите , но и увеличават лихви. Надяваме се това да не е масов процес, защото това ще оскъпи кредитите”, заяви анализаторът Десислава Николова. Завишени лихви очакват и хората, които ще теглят ипотечен кредит, за който при неизплащане отговаряме само до стойността на имота. Но от банките към небанковите институции. Заради трицифрените лихви при бързите кредити, държавата от днес въвежда таван от 50 на сто на всички годишни лихви и такси. Но и небанковите институции са намерили изход да запазят печалбата, като ги заменят с различни такси. Източник darikfinance.bg
  • Fitch е понижила рейтингите в чуждестранна валута на 13 руски банки, посочи кредитната агенция в официално прессъобщение. Ходът е провокиран от понижаването на суверенния рейтинг на Русия до BBB от BBB+, предава ИТАР–ТАСС. Решението на Fitch засегна ‎Raiffeisenbank, Citibank, Росбанк, Русфинанс банк, Делта Кредит, China Bank, Nordea Bank, Danske Bank, ING Bank, Seb Bank, HSBC, Credit Agricole и China Construction Bank. „Понижението на рейтингите на банките последва понижението на рейтинга на Руската федерация до BBB от BBB+ на 25 юли 2014 г.“, отбелязаха от агенцията. От Fitch изтъкнаха опасенията си, че влошаването на отношенията с Европейския съюз и САЩ представлява риск за финансовата интеграция в Русия. „Сега рейтингите на банките са на равни начела със суверенния рейтинг на Руската федерация“, посочиха още в съобщението си експертите. Според агенцията негативната перспектива на рейтингите отразява перспективите за възможно допълнително понижение в случай на низходяща корекция на държавния рейтинг на Русия. „В случай на значителни възможности за намаляване и/или желание да се осигури подкрепа за банките-майки също са възможни понижения за дъщерни банки“, отбелязаха още анализаторите на агенцията. Източник investor.bg
  • Представители на аржентинския банков съюз Adeba работят над план, който може в последната минута да предотврати новото изпадане в неплатежоспособност на страната, твърдят източници на Wall Street Journal, запознати с въпроса. Информацията за плана изтече, след като министърът на икономиката на Аржентина Аксел Кисилоф декларира във вторник вечерта (местно време), че в преговорите с враждебно настроените стари кредитори страната не е намерила решение за това как да се избегне фалитът. Представители на Аржентина преговаряха преди това в продължение на 12 часа с официалния арбитър. Кисилоф е бил впрегнат в преговорите след седмия час на дискусиите. Очаква се преговорите да бъдат подновени в сряда, каза министърът. Ако не се стигне до споразумение, Аржентина е заплашена от второто изпадане в несъстоятелност за последните 13 години. Във вторник представители на Аржентина и хедж фондовете са се срещнали за първи път лично, съобщи назначения от американския съд посредник Даниел Полак след разговорите. „Въпросите, които разделят двете страни остават нерешени“, заяви Полак. Дали и кога Аржентина и нейните кредитори ще се срещнат отново в сряда, все още не е официално решено. Elliott Management – един от двата хедж фонда, който води дългогодишен съдебен процес срещу Аржентина, не е открит за коментар. Планът на Асоциацията на банкерите, който все още не е окончателно приет от банките, предвижда финансовите институции да платят дължимото на старите кредитори на страната и да поемат техните правни искове. Тези собственици на облигации са отказали да се лишат от част от парите си при фалита на Аржентина през 2001 г. и съдят страната пред американски съд за пълното погасяване на дълговете. В замяна на изплащането от страна на банките към хедж фондовете банките ще искат американския съдия Томас Гриеса да отмени решението си, с което забрани на Аржентина да обслужва своите облигации, докато не плати на старите кредитори. Банките планират да придобият задълженията на правителството на три парични вноски. Връщането на парите от страна на правителството ще започне от януари под формата на облигации, за които вече няма да се прилага клаузата RUFO (Rights Upon Future Offers – права по бъдещи оферти). Тази клауза задължава Аржентина всяко доброволно предложение към старите кредитори преди 31-и декември тази година да бъде предоставено впоследствие и на облигационерите, които са се съгласили през 2005 г. и 2010 г. на драстичното „подстригване“ на дълга. Аржентина винаги досега подчертаваше, че в случай на плащане на непокорните кредитори, т. нар. “фондове лешояди”, поради допълнителната Rufo клауза ще трябва да плати допълнителни 120 милиарда долара на притежателите на заменяеми облигации. В момента обаче Аржентина разполага с по-малко от 30 млрд. долара валутни резерви. Успехът на инициативата на банките обаче не е сигурен. „Има известен спор в Adeba“, заяви вътрешен източник. Така например президентът на една банка е обсебил организацията на самия план, без изрично да е получил разрешението на другите банки за това. „Мисля, че днес не можем да кажем, че това предложение на Adeba е сигурно“, казва друг източник. Банките ще трябва помежду си да стигнат до единодушие по отношение на подробностите, а след това да получат гаранцията на правителството, че ще бъдат адекватно компенсирани. Ако планът сработи, той щеше да бъде огромен пробив по един случай, който тежи в продължение на десетилетие над гражданите и политиците на страната, но също така и над облигационерите и адвокатите им. Конфликтът датира от 2001 г.. Задушена от външния си дълг, страната обяви неплатежоспособност през декември 2001 г. и това постави началото на сериозна икономическа криза. За да помогнат на страната да се справи с тези трудности, почти всички кредитори (93%) се съгласиха да опростят близо 70% от дълга ѝ. Но „спекулативните фондове“ (7%) отказаха каквото и да е преструктуриране. Сред тях са NML Captal и Aurelius Management, които през тази година успяха да издействат от американското правосъдие в лицето на съдия Томас Гриеса (част от книжата по аржентинския дълг бяха емитирани в Ню Йорк) да им бъдат платени 100% от първоначалните суми, които възлизат на 1,3 млрд. долара. Днес е последният срок, в който страните по спора трябва да сключат споразумение. Ако такова няма и страната обяви фалит, Standard and Poor’s ще понижи оценката си за кредитоспособността на Аржентина до “D”, но не се очаква трус, какъвто имаше през 2001 година. Според института за проучвания Abeceb годишната инфлация би могла да достигне 41% през 2014 година (в сравнение с прогнозата за 34,5%), а брутният вътрешен продукт би спаднал с 3,5%, докато потреблението би се свило с близо 4%. И сега страната страда от пословична инфлация, която според някои икономисти минава 40%. “Във всекидневния живот това ще се усети много по-слабо, отколкото през 2001 година”, твърди икономистът Хуан Пабло Рондерос от института Abeceb.com. В случай на фалит “Аржентина ще продължи да плаща остатъка от дълга си, защото ще става дума за частичен дефолт”. Последицата от евентуален дефолт е спиране на достъпа до международните капиталови пазари. От обявяването на неплатежоспособност през 2001 г., когато ставаше дума за липса на 100 млрд. долара, Аржентина не беше вземала заеми от пазарите, но възнамеряваше отново да се обърне към тях. Към момента дългът на Аржентина представлява едва 40% от БВП. Източник investor.bg
  • Изглежда, че истерията около нашумялата криптовалута биткойн не е само далеч на изток, но и тук в Европа, и то съвсем близо до България. Доверието в дигиталното парично средство намери нова подкрепа в една от най-бедните страни в Европейския съюз (ЕС) – Румъния, пише Ройтерс. Румънската столица Букупещ се сдоби с първия си банкомат за биткойни. В допълнение, първата борса за обмен на криптовалутата в страната, позиционирана в западния град Орадя, посочи, че е привлякла повече от 2 000 клиенти за седемте месеца, откакто съществува. Осъществените сделки за периода пък са били на обща стойност от 1,1 млн. евро. Румънските биткойн ентусиасти обаче признават, че дефинирането на ясна законодателна рамка спрямо дигиталните валути би било полезно. „Това е една индустрия, намираща се в ранните си етапи“, каза Георге Ротариу, който откри банкомата в Букурещ, монтиран в сътрудничество с базираната във Ванкувър компания Bitcoiniacs. По думите му съществуват планове и за разширяване на мрежата от устройства към повече румънски градове. „Има нужда от законодателна рамка за начина на предоставяне на услуги“, допълни той. „Ние стъпваме плахо около законодателството и тълкуваме разпоредбите“, каза от своя страна Хореа Вускан, местен политик, който е собственик на базирания в Орадя биткойн оператор BTCXchange. „В момента сме в преговори с официални представители, защото не знаем къде се вписваме – при борсите, банките, фирмите за парични преводи“, коментира още той. Реакцията от местните власти не закъсня. „Използването на биткойни в Румъния не е регулирано и носи много големи рискове“, посочи румънската Комисия за финансов надзор. „Рискът от измами не трябва също така да се изключи“, добавиха от органа. Според властите индустрията „ще трябва да има видимо икономическо значение в Румъния, което не се случва“, преди да се нуждае от регулиране. От Букурещ все пак посочиха, че ще изпълнят всички одобрени от ЕС правила. През юли Европейският банков орган призова правителствата от ЕС да обезкуражат кредитните и платежните институции да купуват, притежават или продават виртуални валути преди представянето на дългоочакваната регулаторна рамка. Източник investor.bg
  • Националният осигурителен институт (НОИ) ще приема заявления за смяна на банковата сметка, по която се изплащат пенсии и извън регламентирания срок за смяна на платеца. Мярката е за лица, които получават пенсиите си по сметки в Корпоративна търговска банка (КТБ) и „Креди Агрикол България“ ЕАД, се казва в съобщение на институцията. Целта е да се осигури възможност за своевременно удовлетворяване на заявленията на пенсионерите, клиенти на „Корпоративна търговска банка“ АД и „Креди Агрикол България“ ЕАД, желаещи смяна на платеца, посочва се в съобщението. Решението идва във връзка с изплащането на пенсиите за август. В съобщението на НОИ се казва, че при подаване на заявления за смяна на платеца до края на работния ден на 4 август пенсиите ще се изплащат чрез новия заявен платец още от същия месец. Още по темата Омбудсманът призова НС за повече прозрачност около КТБ НОИ напомня, че за промяна на банкова сметка хората подават заявление до териториалното поделение на института, което изплаща пенсията им, заедно с копие от документ на банката с номера на новата банкова сметка на титуляра. Желаещите да получават пенсията си чрез пощенска станция следва да подадат в съответното териториално поделение на НОИ заявление за изплащане на пенсията, като представят лична карта или удостоверение за регистрация по настоящ адрес. Припомняме, че омбудсманът Константин Пенчев обвини НОИ в „безхаберие и мързел“, тъй като според него над 6 хил. души все още получават пенсии и заплати по сметки в КТБ. От НОИ обаче припомниха, че е необходимо писмено заявление на пенсионерите, за да се пренасочи изплащането на пенсиите към друга банка или към пощенски клон. Междувременно управителят на НОИ Бисер Петков коментира пред БНР, че над 1 200 пенсионери, чиито пенсии се превеждат по сметки в КТБ, все още не са променили банковите си сметки. Ако до 4-ти август все още има пенсионери, които не са посочили нова сметка, парите им отново ще отидат на старата, предупреди Петков. Източник investor.bg
  • Корпоративна търговска банка (КТБ) няма да извърши плащане по падежиращата на 8 август облигационна емисия. Причината е специалният надзор, под който е поставена финансовата институция от Българска народна банка (БНБ), пише Ройтерс. Падежиращата емисия е в размер на 150 млн. долара. Нейната съдба зависи от бъдещето на КТБ – ако банката бъде обявена в несъстоятелност, тогава облигационерите ще се наредят на опашката за разпределяне на приходите от евентуалната разпродажба на активи, посочва медията. Българското правителство подаде оставка в сряда, без да е постигнато споразумение с Народното събрание за спасяването на КТБ. По-рано този месец политиците отхвърлиха предложенията на централната банка, а оставащият до 6 август живот на парламента остава минимално време за някакви действия, пише Ройтерс. „Банката е затворена. По облигационната емисия ще бъде обявен дефолт“, коментира за медията източник, пожелал анонимност заради високата чувствителност по въпроса в България. „Ясно е, че на 8 август няма да може да бъде извършено каквото и да е плащане, защото всичко е замразено. Банката няма да отвори преди тази дата“, допълва източникът. „Всички са съгласни, че не бива да бъдат предприемани никакви действия, докато не бъде извършен ясен анализ, с който да се установи недостигът на капитал. Дали банката ще бъде ликвидирана, или спасена, зависи от размера на загубата“, обяснява източникът на Ройтерс. Според медията, ако облигационерите не бъдат защитени, това ще бъде силен негативен сигнал за инвеститорите, които ще изискват доста по-висока цена, за да финансират държавата и корпоративния сектор. Източник investor.bg
  • Поне шест международни банки ще използват компютърна онлайн игра, за да се опитат да наемат най-подходящия за тях кадър. Освен своите автобиографии, кандидатите за работа ще трябва и да поиграят, за да могат евентуалните им бъдещи работодатели да преценят стават ли за съответната позиция, или не. Нюйоркската стартъп компания Pymetrics има намерението да промени начина, по който компаниите подбират правилните кадри, като инициативата на предприемачите започва от финансовия сектор. “Процесът по наемането на нови хора е леко опорочен в момента,” казва Фрида Поли, главен изпълнителен директор и съосновател на Pymetrics. “Все още очаквам да срещна мениджър, който смята, че с едно резюме може да получи достатъчно информация за даден кандидат, особено когато той е на 22 години. Какво може да ви каже 22-годишно резюме?” Поли, която е доктор по неврология, е разработила заедно със своя 6-членен екип специален софтуер, базиран на компютърна игра, който компаниите и университетите могат да използват, за да установят кои кандидати отговарят в най-голяма степен на изискванията за конкретни позиции. В момента проектът се намира в ранна фаза, а Поли преговаря с четири големи американски финансови институции, които биха могли да използват иновативния софтуер. От Pymetrics имат доказателства, че продуктът им върши реална работа, тъй като той вече се тества успешно от две от петте най-големи американски банки. Платформата все още е в ранна фаза на разработка, но се надяваме банките да започнат да я използват още през този сезон, казва Поли. В момента Pymetrics работи с компании, за да оцени 50 или повече от техните служители в различни отдели, използвайки нищо повече от онлайн игра. Докато хората играят, специална шапка с датчици измерва активността на мозъка им и установява в кое са най-добри – рефлекси, интуиция, пресмятане, справяне в трудна ситуация, отборен дух и тн. Игралните резултати на бъдещите служители изграждат профил на неговите или нейните силни страни. След това Pymetrics сравнява профилите, за да установи коя работна позиция ще е най-подходяща за определения човек. Системата не поощрява състезанието, защото различните позиции изискват различни умения. Така например, ако играта разкрие, че даден човек е импулсивен, това невинаги е нещо лошо, тъй като това може да му е от полза, ако той работи като експерт по бизнес развитие или в търговията, споделя Поли. “Всичко това ще бъде от полза на завършилите университет, тъй като чрез този софтуер те ще имат възможността да попаднат там, където им е мястото.” Ползите от Pymetrics са повече от обикновен софтуерен инструмент за подбиране на персонал. Софтуерът на компанията може да бъде използван и за вече назначени кадри, които да бъдат насочвани към отдели и сфери в рамките на въпросната компания, в които ще са най-полезни. Източник investor.bg

Банков бюлетин 21.07-25.07.2014

  • Новите правила за кредитите в сила от днес
    От днес влизат в сила нови регулации за потребителските кредити. Банките вече ще могат да променят едностранно лихвите само в случаите, когато в договора изрично е предвидена възможност за намаляване или увеличаване на разхода по кредита.
    С промените в Закона за потребителския кредит също така се отменя събирането на такси и комисиони за усвояване и управление на кредита. На заемодателите се дава възможност единствено да събират такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с потребителския кредит, като не може да събира повече от веднъж такса за едно и също действие. Заемите до 400 лева вече също подлежат на регулация, като по този начин действието на закона обхваща и фирмите за бързи кредити. Съгласно промените, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра, по един за всяка от страните по договора. Така се премахва дребният шрифт от договорите за кредитиране. Въвежда се максимално допустим годишен процент на разходи /ГПР/ по потребителските кредити, който не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Тази лихва се определя от основния лихвен процент на БНБ плюс надбавка от 10 процентни пункта. Т.е. към момента ГПР по потребителските кредити не може да надвишава 50.15%, тъй като основният лихвен процент на БНБ е 0.03%. В ГПР се включват договорената лихва и дължимите такси и комисионни към банките. Таксата за предсрочно погасяване е ограничена до най-много 1% от отпусната сума и то само ако рефинансирането се извърши през първата година след взимането на кредита. След изтичането на първите 12 месеца, банката няма право да начислява такава такса. С измененията в закона, при заемите с променлива лихва, фиксираната надбавка не може да се променя едностранно от заемодателя за целия срок на кредита. Източник darikfinance.bg
  • Без пропорционална такса при доброволно плащане при съдебните изпълнители
    Длъжниците няма да плащат пропорционална такса върху сумата, която са погасили в срока за доброволно изпълнение на задължението (14 дни). Това решиха министрите на днешното си заседание, като приеха постановление за допълнение на Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, съобщават от пресцентъра на Министерския съвет.
    Основният мотив за промяната е „уеднаквяване на регламентацията на събираните от частните и държавните съдебни изпълнители такси за изпълнение на парични вземания в хипотезата на извършено от длъжника доброволно плащане в срока за доброволно изпълнение“. От гилдията на частните съдебни изпълнители възразиха срещу промяната. Опасенията са, че докато тече срокът от 14 дни за доброволно погасяване, съдебните изпълнители няма да могат да налагат запори и възбрани. През това време обаче длъжниците могат да прехвърлят имуществото си и исканията на кредиторите да не могат да бъдат удовлетворени. От Камарата на частните съдебни изпълнители припомниха наскоро, че до 2008 г. държавното и частното съдебно изпълнение е работело при едни и същи тарифи. Тогава е била направена законодателна промяна и въпросната такса е отпаднала за държавните съдебни изпълнители. Камарата подчертава в позиция, разпратена до медиите, че промяната представлява удар върху бързината и ефективността на изпълнителния процес. „Стимулират се некоректните длъжници, нарушават се правата на кредиторите, но с нищо не се облекчава обикновения длъжник. Поправката ще навреди на българския бизнес и на цялата финансова система в страната“, посочва се в съобщението. „Повече от ясно е, че обикновените граждани нямат средства, за да погасяват дълговете си. Числата от нашата практика са красноречиви – от началото на кризата физическите лица, които плащат задълженията си в т.нар. срок за доброволно изпълнeние са приблизително 0,1%. От поправката спечелиха не затруднените финансово лица, а онези структури, които умишлено не плащат дълговете си, докато не бъдат осъдени“, коментира председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Валентина Иванова. „Руши се един работещ модел за изпълнение на решенията на съда. Мотивите за това са неясни, промените са приети „на тъмно“, в 12 без 5, без никакво обсъждане, анализ или финансова обосновка. В последния възможен момент се намери начин да бъдат обслужени монополни и корпоративни интереси, но не и интересите на хората“, посочи председателят на Контролния съвет на Камарата Георги Дичев. Организацията определя решението като популистко, тъй като въпросната такса е символична на фона на всички останали дължими такси – на съда, адвокатските хонорари за делата пред съда, адвокатските хонорари за изпълнителното производство, простите такси на частните съдебни изпълнители. „Повече от две години Камарата настоява за една реална промяна, която ще облекчи длъжниците като намали драстично таксите, а имено да се въведат електронни запори. Ако сега за налагането на запор върху сметките на длъжника във всички банки, той дължи 540 лева, с електронния запор таксата ще падне до 18 лева. Промените в ГПК са факт, въпрос на правителствено решение беше те да заработят“, пише още в съобщението. „В началото на мандата заместник-министърът на правосъдието Сабрие Сапунджиева увери, че електронните запори ще заработят. В последните си дни правителството не само не ги въведе, но направи и голяма крачка назад, с която обрече решенията на съда да останат само „на хартия“, допълва се в позицията. Източник investor.bg
  • Затвор и за банкери предвиждат поправките в Наказателния кодекс
    С гласовете на ДПС и БСП бяха приети окончателно в парламентарната правна комисия поправките в Наказателния кодекс, които предвиждат да има наказания за разпространяването на невярна информация за банките и финансовите институции, съобщава Dnes.bg. ГЕРБ спазиха заканата си и не участваха в заседанието на комисията. Същото направиха и депутатите от „Атака“, които бойкотираха работата на парламента преди месец. 
    На второ четене правната комисия реши, че ще има и сурови санкции за длъжностните лица, които не предоставят информация, която трябва да дадат според нормативните актове, или пък предоставят невярна такава. Предложението за това дойде от Янаки Стоилов от БСП, а зад него освен съпартийците му застанаха и представителите на ДПС. Председателят на правната комисия Четин Казак от ДПС обясни, че текстовете, приети на второ четене, са прецизирани и са отпаднали широките понятия „като внасяне на смут и страх“. Текстовете няма да позволят широко тълкувание и ще имат превантивната полза, коментира той и допълни, че ако ГЕРБ влезе в пленарната зала, евентуално биха били подкрепени и техните предложения. В окончателния вариант на НК, който трябва да бъде гласуван в пленарната зала, е записано, че „който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, или да причини вреда другиму, разпространява неверни сведения за финансовото състояние на банка или на финансова институция, и от това могат да настъпят значителни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години“. Когато от това деяние са настъпили значителни вредни последици или е получена имотна облага, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет до десет хиляди лева. Същото наказание се отнася и за длъжностно лице, което не предостави информация, която се дължи по силата на нормативен акт или предостави невярна информация за дейността или състоянието на банка, или финансова институция, от което могат да настъпят значителни вредни последици, решиха депутатите. Ако от дейността на длъжностното лице са настъпили значителни вредни последици или е получена значителна имотна облага, наказанието е лишаване от свобода от 7 до 10 години и глоба от 20 до 50 хиляди лева, реши още правната комисия по предложение на Хамид Хамид от ДПС. Първоначалното предложение, направено от Янаки Стоилов за това престъпление, предвиждаше наказанието да е от пет до десет години затвор и глоба от десет до тридесет хиляди лева. Източник investor.bg
  • Вестник Капитал Daily Защо не се радваме на оставката. За едната година управление на БСП, ДПС и „Атака“ научихме по особено неприятен начин (поне) пет важни урока. Ако днешната новина за оставката на правителството „Орешарски беше дошла преди година, сигурно щяхме вече да сме отворили шампанското и да се поздравяваме с победата. Днес обаче няма много основания за радост – упоритостта на БСП и ДПС да останат на власт и злоупотребата им с нея нанесе толкова много щети, че оценката ще отнеме месеци. Някои от пораженията се видяха веднага. Хаосът в енергетиката тепърва ще се стоварва върху ни с поемане на нови дългове и тежки увеличения на цените. Здравната система трепери и едвам издържа. За други, по-преки щети, вероятно тепърва ще се разбира. И ако хората, които излязоха на улиците преди година нямат много повод да празнуват, основания за радост няма и кликата, която беше завзела държавата през последната година. Те научиха върху нашия гръб няколко важни урока, които ако се разберат от всички политици, ще ни спестят бъдещи разходки с викове и тромби по улиците. В първите месеци на това управление, в неговия (с известни условности) мозъчен център ситуацията изглеждаше горе-долу така: сглобихме си мнозинство и сега можем да си правим каквото си поискаме. Ще си назначим Пеевски, ще си строим Южен поток и Белене, ще си крадем от еврофондовете и от всички държавни поръчки, и отвсякъде, защото властта е наша и така четири години. Няма кой да ни хване, защото съдебната система е също наша, както и МВР и ДАНС. Ако опозицията ни се опъва, ще ги вкараме в затвора. Това обаче се оказа (поне отчасти) наивна корупционна утопия. Изминалата година показа, че хората в България всъщност имат много по-голямо значение, отколкото предполагаха кофражистите на управленската пародия. Масовите протести извадиха властта от равновесие и тя поне половин година се занимаваше само с това да се промъква по ъглите под щитовете на полицаи и жандармерия. Огромна част от усилията на управляващите в първите месеци беше насочена към оцеляването на правителството. Национален протест, ако се приеме извънреден закон за КТБ. Работодателите и синдикатите дават срок до петък на парламента, БНБ и КФН да приемат исканията им за независим надзорен комитет на банката. Национални протестни действия ще има, ако започне реално разглеждане на извънреден проектозакон за Корпоративна търговска банка (КТБ) и има опит да се изплащат средства над защитените по закон до 100 хил. евро. Това обявиха на съвместна пресконференция председателите на четирите национално представени работодателски организации и двата синдиката – КНСБ и КТ „Подкрепа“. Работодателите настояват до петък да бъдат приети в БНБ и независимо от квесторите да бъде назначен надзорен комитет, в който да вземат участие действително компетентни и опитни в санирането на банкови институции професионалисти. Те настояват незабавно да започнат преговори за влизането на България в Европейския банков съюз и да се гласува актуализация на бюджета на здравната каса. Вестник Сега Депозитите в банките намаляха с над 1 милиарда лева за месец. Изтичането на капитали извън страната ни продължава да се увеличава. Юни се оказа преломен за рекордните ежемесечни темпове на растеж на спестяванията в банковата система. Депозитите на неправителствения сектор са се свили с 1.043 млрд. лв., показват оповестените вчера данни на БНБ. Причината за обръщането на тенденцията за увеличаване на депозитите, според експерти, е разразилата се през юни истерия около две от големите банки у нас – Корпоративна търговска банка и Първа инвестиционна банка. Към края на юни депозитите на неправителствения сектор в банковата система у нас са били 56.983 млрд. лв., при 58.026 млрд. лв. месец по-рано. С 478 млн. лв. са намалели спестяванията на домакинствата. В тази графа влизат още едноличните търговци, самоосигуряващите се, фондациите, партиите и др. Част от тях вероятно са били употребени за покупка на различни стоки, но е възможно немалки суми да се останали и „в буркани“. Вложенията на фирмите в банките през юни са намалели с 334 млн. лв. Депозитите на финансовите предприятия са се свили през месеца с 231 млн. лв. Жилищата поскъпват в половин България. Увеличение на цените на жилищата е отчетено в 13 от областните градове за второто тримесечие на годината, съобщи Националният статистически институт. Поскъпнали са апартаментите в София, Пловдив, Стара Загора и др., като най-значително нарастване спрямо предишното тримесечие има в Бургас, Силистра и Шумен с по 1.8%.В останалите 14 областни града обаче е регистрирано намаление на цените – най-много във Враца и Перник. Сред областните градове най-евтини са жилищата в Кюстендил, Видин, Габрово и Враца. Най-високи са в столицата и Бургас, както и във Варна, където обаче за тримесечието е отчетен спад. Правителството отговаря на критиките от последния доклад на Брюксел със стратегии и планове, от които липсват реални резултати. Това става ясно от доклада за изпълнение на препоръките на ЕК по механизма за сътрудничество и оценка за първите шест месеца на годината, приет от кабинета вчера. Стратегиите, анализите и създаването на работни групи и нови звена са основната реакция на критиките на Еврокомисията. Една от мерките, които звучат най-абсурдно, е „създаване на Комисия по интегритет“ (уточнено е, че това е работно наименование). Срокът е септември. Според документа за целта ще се ревизира уредбата на устройството и функциите на Комисията за конфликт на интереси и БОРКОР. Вестник Монитор Синдикатите и бизнесът искат надзорен комитет в КТБ. Надзорен комитет от авторитетни банкери, финансисти и юристи да влезе в КТБ, предлагат синдикати и работодатели. „Ние бихме препоръчали експерти, които да се заемат с бързото възстановяване на банката. Тези експерти трябва да инжектират доверие в КТБ“, обясни председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Социалните партньори ще изпратят искането си в отворено писмо до отговорните институции и партиите. От профсъюзите и бизнеса дават срок до края на седмицата на Управителния съвет на БНБ да учреди надзорния комитет. „Ако не се съгласят, всички опции за действия пред нас са отворени“, заяви лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Социалните партньори настояват да бъде намерено пазарно решение за КТБ и в никакъв случай да не се използват пари на данъкоплатците за спасяването на банката. „Няма да приемем банковата група КТБ да бъде разпокъсана и разпродадена“, категоричен бе Димитров. Част от решението за цялата банкова система било България да влезе в Европейския банков съюз, смятат представителите на бизнеса и профсъюзите. Източник darikfinance.bg
  • Главният касиер на Корпоративна търговска банка Маргарита Петрова и зам.-главният счетоводител на банката Борислава Кючукова остават в ареста. Решението е на Софийския апелативен съд, който потвърди решението на Софийския градски съд. Главният счетоводител на КТБ Мария Димова остава с мярка за неотклонение „домашен арест“, съобщава Dnes.bg. Според апелативните съдии на този етап прокуратурата е събрала достатъчно доказателства, за да се направи предположението, че трите жени са участвали в присвояването на около 206 млн. лв. от банката. Пред съда днес държавното обвинение представи шест тома нови доказателства в подкрепа на тезата си. Съдебният състав на САС отбеляза, че има какво да се желае по отношение на прецизността на обвинението, като например, че прокуратурата не е посочила конкретно в чия полза е извършено присвояването на средствата, предаде БТА. Магистратите обаче отчетоха факта, че делото е в началния си етап и този въпрос може да се разреши по-късно. В определението си Софийският градски съд сочи, че парите са били присвоени в полза на Цветан Василев, въпреки че той не фигурира в самото обвинение. Изпълнителният директор на КТБ Орлин Русев остава с мярка „парична гаранция“ в размер на 10 хил. лева. Прокуратурата прецени, че няма да протестира решението на СГС, който прие, че Русев е извършил единствено документно престъпление. Според прокуратурата присвояването на милионите от КТБ е станало от края на 2011 г. до 19 юни тази година, като отпадна първоначалната версия, че парите са били изнесени в чували от Маргарита Петрова в нощта преди банката да бъде поставена под особен надзор. От прокуратурата съобщиха преди дни, че е установено, че на 19 юни теглене на пари в брой не е извършено, съставяни са документи с невярно съдържание и неистински документи и са извършвани счетоводни операции с цел прикриване пред квесторите на липса в трезора на КТБ на сумата от близо 206 млн. лв. Доказателствата сочат, че са налице множество случаи на изпълняване от страна на обвиняемите на нареждания за осигуряване на пари в брой от главна каса. Това е извършвано без разходно-оправдателни документи и без надлежно осчетоводяване. Резултатът от тези действия е натрупването на липсата, а протоколът разписка е бил съставен, за да прикрие пред квесторите липсата на парите в трезора на банката. Тази теза е възприета и от Софийския градски съд. Източник investor.bg
  • Цената на новите кредити няма да зависи от доходността по депозитите. Банките масово са избрали европейския пазарен индекс EURIBOR и родния SOFIBOR за основа на лихвите по потребителските и жилищните си кредити съответно в евро и в левове. Към тези индекси банките слагат фиксирани надбавки. Това се разбира от публикуваните нови методики на трезорите за определяне на лихвения процент, след като вчера влязоха в сила промените в Закона за потребителския кредит. Те предвиждат лихвите да се определят само на базата на пазарни индекси или на статистиката на БНБ и НСИ за лихвите по депозити, пише „Труд“. Заради включените индекси в някои от трезорите промяната на лихвата ще става два пъти в годината, а при други – и по-често. Банка ДСК например използва 6-месечните стойности на индексите и ще ги променя на 15 януари и на 15 юли. В момента банката ползва стойността на EURIBOR и SOFIBOR към 11 юли – съответно 0,305% и 1,351%. УниКредит Булбанк също обяви, че формира лихвите си на базата на пазарните индекси. Това са направили още Райфайзенбанк, ПроКредит Банк, ОББ и др. Проблемът с новите индекси е, че според финансисти се очаква в близките години те да поскъпват, след като силно паднаха заради финансовата криза. Най-близо до цената на ресурса е формулата за определяне на лихвите в СИБанк. Тя се основава предимно на лихвите по депозитите в родните банки, които се очаква да вървят надолу. Все още не е ясно как новата методика се е отразила върху цената на заемите. Източник darikfinance.bg
  • Президентът Росен Плевнелиев призова институциите да работят заедно за разкриването на нерегламентирани връзки на политици, прокурори, съдии и общественици с Корпоративна търговска банка (КТБ), ако такива съществуват. В обръщение към депутатите Плевнелиев коментира, че “децата ни няма да ни простят, ако не отворим „досиетата КТБ”. “Изминаха 25 години от демократичния преход и все още не е казана цялата истина за принадлежността на политическия и обществен елит на страната към комунистическите тайни служби. Това беше грешка. Днес не бива да допускаме още веднъж същата грешка”, посочи той. “Ако се разкрие цялата истина, подмененият преход ще приключи и истинският ще започне. Българската държавност ще направи смел скок напред в морален и институционален аспект в очите на гражданите. Ако се замете истината, подмененият преход ще продължи за години напред”, каза още президентът в Народното събрание. Той определи кaзусa с банката като най-големия тест за държавата и поиска Българската народна банка (БНБ), Комисията за финансов надзор (КФН), Националната агенция за приходите (НАП), Прокуратурата, комисиите за конфликт на интереси и отнемане на незаконно придобито имущество да координират действията си и да си свършат работата до край. “Това означава пълен преглед на активите, оценка на кредитите и обезпеченията кредит по кредит, чрез български и международни одитори”, посочи Росен Плевнелиев. Той настоя да се оцени точно дали има и колко е голяма дупката в банката, а ако има дупка – да се провери къде са парите. По думите му чрез маханизмите за международна правна помощ “може да се провери офшорка след офшорка, актив след актив къде и кой е крайният получател и да му се потърси отговорност”. Държавният глава изрази убедеността си, че всички съзнават своята отговорност и вярва, че ще се вземат правилните решения, тъй като те засягат функционирането на държавата. От името на гражданите той призова политиците да намерят съгласие и да дадат своя принос за преодоляването на политическата криза и внасянето на по-високо ниво на стабилност в държавата. Росен Плевнелиев отново поиска от депутатите да гласуват актуализацията на бюджета на държавата и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). “Считам, че тази актуализация е наложителна, за да позволи на болниците, на общините, на гражданите да не понесат допълнителни негативи от политическата нестабилност”, посочи той. “Нека предложената ревизия от бюджета бъде ревизирана от експертите на политическите партии и да се вземе обективна, а не политическа оценка на приходите, разходите и рисковете”, коментира държавният глава, като призова Народното събрание да ревизира бюджета “заради гражданите, болниците, общините и за размразяването на две оперативни програми, заради пациентите, бедстващите, очакващи компенсации, за внасяне на допълнителна сигурност в случай на бъдещи несигурност на финансовия сектор в период на отсъствие на Народно събрание”. По думите му общините не могат да си позволят наложените финансови корекции, а строителите, тъй като не са получавали плащания, са принудени да спрат работа по проектите. Източник investor.bg
  • Военните заводи „Арсенал“ в Казанлък изпитват големи затруднения в работата си, заради блокирани средства в Корпоративна търговска банка, каза пред БНР изпълнителният директор на производителя на оръжия, инженер Николай Ибушев. Според него голяма част от фирмите във военно-промишления ни комплекс работели с тази банка, заради добрите условия, които им е предоставяла. Проблемите на „Арсенал“ от блокирането на валута, банкови гаранции и акредитиви в КТБ са големи, макар това да не заплашва заводите, защото те имат пари и в други банки, но трябва да теглят нови кредити, за да могат да продължи производството и да се плащат заплати на работниците, твърди изпълнителният директор. Дружеството търпи загуби и при изпълнение на поръчки, за които не може да получи парите си през затворената банка. Като най-тежък грях на БНБ Ибушев посочва неизпълненото обещание за отваряне на КТБ на 21-ви юли. Източник darikfinance.bg
  • Столичният общински съвет освободи от длъжност досегашния изпълнителен директор на „Топлофикация-София“ Стоян Цветанов с 37 гласа „за“, един против и петима въздържали се. Причината да се стигне дотук е, че дружеството има близо 90 милиона лева в Корпоративна търговска банка, които в момента са блокирани. До март тази година „Топлофикация-София“ е имала 10 млн. лв. в сметката си в КТБ, а останалата сума е натрупана там в последните месеци. Близо 90-те млн. лв. са и 90 процента от наличните средства на топлинното дружество. Бордът на директорите не е вземал решение за трупането на средствата специално в тази банка, а решението е изцяло на изпълнителния директор, стана ясно по време на дебатите в местния парламент. „Топлофикация-София“ има сметки общо в 12 банки. Сметката в КТБ е от 2004 година. Стоян Цветанов определи деня на освобождаването си като най-хубавия в живота си и заяви, че отговорността за концентрирането на средства в КТБ е изцяло негова. По думите на зам.-председателя на СОС Николай Стойнев Цветанов е трябвало да предвиди риска при увеличаването на сумата сметката в КТБ. Той заяви още, че опасност за отоплителния сезон няма, но инвестиционната програма на дружеството ще се изпълнява със забавяне. Изпълнителният директор на Общинска банка Георги Беловски ще поеме управлението дружеството на мястото на Цветанов. Източник darikfinance.bg
  • Какво е истинското състояние на Корпоративна търговска банка – пълна с пари и активи или източена пирамида? Кой държи спестяванията си в нея и кой би имал интерес банката да затвори? Възможно ли е да се изпълнява сценарий, според който някой иска да прибере трезора и да сложи ръка върху бизнесите, които са били кредитирани? Откакто гръмна скандалът, се появиха много и различни мнения за състоянието на КТБ, посочва вестник „24 часа“. Нито адвокатите, нито критиците дават ясен отговор дали и как са нарушавани правилата за раздаване на кредити и дали и как и на кого са раздавани необезпечени кредити. Според експерти и участници в одита на КТБ е била установена основна негативна тенденция при осъществяването на кредитната дейност на КТБ през последните години чрез кредитирането на свързани с банката и с нейния мажоритарен собственик Цветан Василев търговски дружества в нарушение на правилата за кредитиране. Това е породило и съмнение за съзнателно източване на паричния ресурс на банката към рискови кредитополучатели – без реална търговска дейност или без ликвидни активи. По този начин и предоставените кредити стават практически несъбираеми. Въпреки рисковото кредитиране, КТБ не провизира кредитите към свързаните лица в достатъчен размер и това се доказва от посочвания от банката процент на лоши кредити, който е необосновано нисък спрямо средния процент за банковия сектор, който е около 20%. Как тогава КТБ “избягва” лошите кредити към свързани лица? Според служители на банката това ставало по няколко начина – основно като КТБ кредитира други свързани дружества, а те от своя страна отпускат заем на първоначалния кредитополучател, който съответно връща кредита (или част от него – обикновено дължимите лихви) или прехвърля вземането на банката към друго свързано дружество. То пък вече е кредитирано, за да придобие вземането (в някои случаи със съществена загуба за банката). И в двата варианта обаче само се сменя кредитополучателят, без общата кредитна експозиция на цялата група икономически свързани дружества да се намалява. Тази схема се повтаря при десетки дружества и вече е изяснена от одитори след съпоставяне на данни от КТБ с търговския и имотния регистър, с информация от служители на банката и на някои от свързаните дружества. Едно от тях е “Дивал 59” ЕООД със собственик и управител Емил Иванов Галов. Адресът му е в София, жк “Красно село”, ул. “Дебър” №17, което е предпочитано място за регистриране на много от свързаните с банката дружества. Емил Галов е бил до 2005 г. управител и на “КВ Реал” ООД, в което до 2009 г. съдружник е и Цветан Василев. “КВ Реал” се е вляло през 2012 г. в “Инвест мениджмънт” ООД, в което съдружници и днес са “Тръст Василеви” ООД, Цветан Василев и Антоанета Василева. През май 2014 г. КТБ дава на “Дивал 59” 5 млн. лева кредит, но фирмата вече има няколко договора за заеми – пак през май, но през 2013 г. – 17 млн. евро, и през януари 2012 г. в размер на 30 млн. лева. Кредитите са предоставяни с цел оборотни средства или за закупуване на дълготрайни активи или продукция. За обезпечаване на последния кредит от 5-те милиона дружеството е учредило в полза на КТБ особен залог само вземанията, които “Дивал” има по разплащателните си сметки в същата банка. Експерти признават, че подобно обезпечение срещат за първи път в своята практика и нито една българска банка не би отпуснала и лев кредит. “Дивал 59” не предлага обезпечения върху движими вещи или ипотеки върху имоти. Емил Галов обаче без проблеми предоставя като залог пред КТБ вземанията по разплащателните си сметки в същата банка и за по-сериозните си кредити – този от 17 млн. евро и другия от 30 млн. лева. Само за последния има и особен залог на ДМА по спецификация. Въпреки огромните кредити, за “Дивал 59” не са открити документи, в които фирмата да е предоставила реални обезпечения, каквито банките изискват в кредитната си дейност като залози върху движимо имущество или имоти. През периода януари 2012 г. – май 2014 г. върху “Дивал 59” се изсипва истински дъжд от пари – фирмата е получила от КТБ под формата на необезпечени кредити общо 35 млн. лева и 17 млн. евро. Проверяващи КТБ са установили, че “Дивал 59” няма търговска дейност и не притежава съществени активи. Според годишните финансови отчети на дружеството за 2012 г. “Дивал 59” има задължения към кредитни институции (КТБ) в размер на 40,2 млн. лева, ДМА на стойност само 728 000 лева и приходи от продажби 66 хил. лева, като е реализирало загуба от дейността в размер на 4677 лева. Не по-различно е финансовото състояние на “Дивал 59” за следващата 2013 г., като според годишния отчет дружеството има задължения към финансови институции (КТБ) в размер на 47 млн. лева, други задължения в размер на 29.6 млн. лева, вземания (по предоставени заеми към трети лица) в размер на 65 млн. лева, като почти не развива търговска дейност – общо приходите от продажби за годината са 352 000 лева. Не е известно колко служители има в “Дивал 59” и не е ясно как обслужва огромните кредити към банката. Всеки трезор би спрял кредитирането, КТБ обаче не се притеснява от лошите финансови резултати на своя клиент. Дори максимално улеснява отпускането на новите заеми. Всеки един от тези кредити, чиято обща стойност е за милиони евро, е отпускан в деня, в който е поискан. Екстра, която не предлага нито една българска банка! Всеки бизнесмен, подавал молба за кредит, знае колко много формалности и документи трябва да попълни, да не говорим за времето, в което трябва да се чака решението на кредитния съвет. Затова и вероятно истината за “липсващите” или “унищожени” досиета на фирми в КТБ е, че просто липсват обичайните документи, които всяка една фирма попълва в нормална българска банка, за да получи кредит. В КТБ обаче кредитните досиета на свързаните фирми не съдържат почти никакви документи. Проследената кредитна история на“Дивал 59” продължава и след поискания и даден в един и същи ден кредит. Например от 5-те милиона лева, които Емил Галов усвоява като заем от КТБ на 9 май 2014 г., в същия ден е изплатил под формата на заеми 4 млн. лева на “Интегрирани пътни системи” АД с мажоритарен собственик “Евробилд проект” ЕООД – също кредитирана от КТБ фирма. Пак на 9 май „Дивал 59″ дава още 100 000 лева на “Бургас мийт” ЕООД – дружеството е с адрес София, бул. “Цар Борис”ІІІ“ №159. Това е модерната синя стъклена сграда, където е и кабинетът на Цветан Василев и ТВ 7, както и всички фирми на мажоритарния собственик на КТБ. По същия начин “Дивал 59” се е разпоредил с кредита от 30 млн. лева, като е предоставил същата сума под формата на заем на “Аквафинанс” ЕООД, което дружество е с едноличен собственик “Синектик” ЕООД – също кредитирано от КТБ. До 2012 г. съдружник в “Синектик” е било “Бромак” ЕООД – дружеството, еднолична собственост на Цветан Василев. Банковите експерти тепърва ще анализират как се кредитират неработещи дружества, които от своя страна раздават кредити на други фирми. Защото е ясно, че “Дивал 59” не използва получения от КТБ кредит за оборотни средства или за придобиване на активи. Засега не е ясно дали се връщат тези кредити обратно към КТБ, защото това не са личните спестявания на нейните акционери, а пари на вложителите. Проверяващите предполагат, че всички кредити, взети от “Дивал 59”, имат един и същи път – отпускани за ден и предоставяни на трети лица и фирми. Аналогична е била ситуацията и при дружеството “Булит 2007” ЕООД, което е с едноличен собственик и управител Димитър Атанасов Свещаров. Този път адресът е в столичния квартал “Люлин”, бл. 216. Свещаров е управител и на “Рубин” АД, обявено в несъстоятелност. В медиите и то се споменава като собстеност на Цветан Василев. “Рубин” е кредитирано от КТБ до обявяването му в несъстоятелност и впоследствие изкупено от други свързани дружества. През юни .2011 г. “Булит 2007” усвоява от КТБ кредит от 4,9 млн. евро, за да закупи 50% от акциите на “ТЕЦ Хасково” АД. В същия ден превежда тази сума на “Афлик България” АД – също дружество от икономически свързаната група, кредитирано от КТБ. “Афлик” е дружеството, изплащало по 30 000 лева всеки месец на фирма на една от дъщерите на Иван Костов като хонорар за икономически анализи. Вероятно “Афлик България” е придобило акциите на “ТЕЦ Хасково” АД, тъй като реално “Булит 2007” е посочило под искането за кредит намерението да влезе в тази сделка, но парите за нея е прехвърлило като заем. Дружеството е усвоявало през периода 2008 – 2013 г. значителни по размер кредити за различни цели, като още през 2008 г. КТБ предоставя на “Булит 2007” 35 млн. лева с обезпечение – залог на стоки в оборот (метали), без да е ясно дали обезпечението е реално учредено. Впоследствие кредитът е увеличен с няколко на брой анекса до 51 млн. лева (или с нови 17 млн. лева, за които не се сочи обезпечение). Получените кредити са превеждани от “Булит 2007” като заеми към други фирми и лица. 5 млн. лева са отишли например към “Бромак” на Цветан Василев. Други 3.5 млн. лева са дадени като заем на “Технологичен център – институт по микроелектроника” АД (ТЦ – ИМЕ). В тази фирма е акционер КТБ. Това са две от повече от петдесетте свързани с Василев дружества, кредитирани от КТБ пряко или чрез други свързани фирми. “Дивал 59” и “Булит 2007” са практически неработещи фирми, които получават кредити за милиони евро, които раздават като заеми, без да имат нужните от закона разрешения. Проверката на КТБ, която ще продължи до септември, ще отговори как са били оценявани тези кредити – рискови ли са според банката и как са обслужвани, както и по-какъв начин банката е квалифицирала подобни кредитни портфейли пред БНБ. Проверката на одиторите потвърди наличието на огромен размер кредити към свързани лица – дружества “касички” без реална дейност, без персонал, но с огромни кредитни задължения към банката. Защо банковият надзор на БНБ не е “уловил” тези клиенти на КТБ, не е ясно. 3.5 млрд. лв. са кредити, които са раздадени на свързани с банката фирми. Те най-често се оказват регистрирани на охранители, секретарки, шофьори и други служители в КТБ. Кредитните досиета за тази сума са непълни, от тях липсват данни като финансови отчети на кредитополучателя, дата на регистрация и други подобни, заявиха в интервю за “24 часа” от събота един от наблюдаващите прокурори по делото за КТБ Иван Гешев и следователят Иван Иванов, който е част от екипа, проверяващ банката. Двамата също потвърдиха, че в голяма част от случаите кредитите са отпускани в рамките на един ден. Имало и случаи, при които парите първо са давани, а след това се оформял договорът за заем. Гешев и Иванов казаха още, че милиони евро са били обезпечавани с панелен апартамент от 60 квадратни метра или ливада, или бъдещи постъпления по разплащателна сметка, а в нея няма нищо. Според Гешев не е безспорно доказано, но от информацията, с която разполагали, около 90% от общия кредитен портфейл на КТБ са били раздадени на свързани с банката хора. Не било ясно колко от отпуснатите заеми се обслужват редовно. Тепърва щял да се извършва сериозен финансов анализ, за да се изчистят всички въпроси, свързани с кредитната дейност на КТБ. Самият одит, направен по искане на БНБ, не давал отговори на много въпроси, защото бил направен за кратко време. Прашни стъкла, заключени врати и изненадана домакиня посрещнаха екипа на “24 часа” при обиколката на няколко адреса в София, където са регистрирани фирми, получили кредити от КТБ. Първият бе ул. “Дебър” в кв. “Красно село”. Този адрес е посочен като седалище на “Дивал 59”. Дружеството е получило от КТБ кредити в размер на 35 млн. лв. и около 17 млн. евро. Офисът, който е на партера в жилищна сграда, изглеждаше затворен отдавна. Вратите и стъклата са в прах и мръсотия. Няма следи от скорошно отваряне, нито от какъвто и да е било бизнес. В единия край на помещенията стоят празни маси и столове. В преддверието на офиса са се насъбрали изсъхнали листа, непочистени вероятно от миналата есен, а може и отпреди това. От съседния салон за красота уведомиха екипа на “24 часа”, че офисът на “Дивал 59” не е отварян поне от година. На ъгъла, на метри оттам, има клон на КТБ. На вратата има съобщение, че е отворен само трезорът и се приемат плащания по кредити. “Дивал 59” ЕООД е предоставило заеми за около 100 000 лв. на “Бургас Мийт” ЕООД. Последното дружество има адрес на управление бул. “Цар Борис III” 159. На централния вход на красивата стъклена сграда екипът на вестника бе посрещнат от охранители и скенери, през които минаваха посетители и техния багаж. Насочиха ни към регистратурата, където попитахме дали в сградата има офис на “Бургас Мийт”. “Искате да се срещнете с някого от фирмата ли?”, учтиво ни попита млад мъж. Негова колежка допълни, че там има много фирми и трябва да провери. В този момент до нея се приближи мъж, който приличаше на охранител, и тихичко прошепна, че фирма с “Бургас” в името няма. Секунди след това и дамата потвърди, че не открива такава, но любезно се интересува какво точно ни трябва. Отвън на метри срещу централния вход бе паркирана полицейска кола, вероятно случайно, а двама униформени седяха вътре. На същия адрес – “Цар Борис III” 159, се помещава Тв 7. На партера има клон на КТБ и на застрахователна компания “Виктория”, а нагоре по етажите на бизнес центъра са офиси на фирми – включително “Бромак” и “Технологичен център – институт по микроелектроника” (ТЦ ИМЕ). И двете компании са получили кредити от “Булит 2007” ЕООД. Фирмата е предоставила 5 млн. лв. на “Бромак” и 3,5 млн. лв. на ТЦ ИМЕ. В периода 2008-2013 г. “Булит 2007” е усвоило от КТБ кредити с общ размер около 51 млн. лв. “Булит 2007” е с адрес в “Люлин 2”, бл. 216. Екипът на “24 часа” внимателно огледа и четирите входа. На три от тях нямаше индикации за съществуването на фирмата. Все пак разбрахме, че адресът е във вход А, където нямаше нищо – нито домофони, нито пощенски кутии, нито звънци. Но жена, която слезе да отвори на своя приятелка, потвърди, че фирмата е в техния вход на третия етаж. Позвънихме на вратата, зад която се чуваха детски гласове. Вратата отвори жена по домашни дрехи. Адресът на “Булит 2007” е тук, потвърди тя и обясни, че има пълномощно да получава кореспонденцията на фирмата. Според нея дейността се извършва от Пловдив, където е собственикът – Димитър Свещаров. На въпрос как е станала пълномощник, а фирмата е с адрес в дома й, тя каза: “По стечение на обстоятелствата. Свекърва ми е главен счетоводител на няколко фирми и на тази. И апартаментът се води на нейно име”. Източник profit.bg
  • Офисите на Корпоративна търговска банка и нейното дъщерно дружество трябваше да отворят врати днес (21 юли). Това обаче не се случи, а към момента дори няма и нова дата за започване на разплащанията. Това обаче не е основният въпрос днес. В последните дни из медийното простраство основно се пише/спори за това дали да се гарантират депозитите до 100 хил. евро (196 хил. евро) или спестяванията да се покрият в цял размер. Както знаем, преди дни основните политически партии, заедно с ръководството на БНБ, взе решение да се създаде специален закон, чрез който да се гарантират и сумите за над 100 хил. евро. Той предвижда изплащането на влоговете до 196 000 лв. да бъде извършено 30 дни след влизането на Закона за преструктуриране на банката в сила. Влоговете над 196 000 лв. ще се изплащат до 6 месеца след влизането на закона в сила срещу представяне на удостоверение за липса на задължения, издадено от НАП. Не на това мнение са обаче гражданите и икономистите. 74% от българите искат да се изплатят само депозитите до 100 хиляди евро. Това сочи изследване на АФИС, посветено на обществените реакции и масовите нагласи във връзка с кризата на Корпоративна търговска банка (КТБ). Други 11.4% искат да се изплатят само депозитите с гарантиран произход. Също толкова (11.9%) се обявяват за изплащането на всички депозити в пълен размер, показват още резултатите от проучването. Само 2.7% нямат мнение по въпроса Икономистите споделят мнението на гражданите: Чисто философски, по-доброто е да се гарантират депозитите до 100 хиляди евро, защото в дългосрочен план вложителите ще имат стимул да мислят къде си влагат парите, каза икономистът Георги Ангелов преди седмица. Икономистът Владимир Каролев написа в социалната мрежа Facebook, че „дано не се стигне до гарантиране на всички депозити в КТБ, тоест над 100 000 евро на граждани и на фирмите. Но ако тази антипазарна мярка бъде все пак гласувана от парламента, нека да публикуват кои физически лица имат депозити над 100 000 евро в КТБ. И кои фирми.“ „Всеки, който си слага парите в банка, е длъжен да познава законодателството на собствената си държава. А по неговите правила държавата, т.е. всички данъкоплатци, гарантира депозити на едно лице в банка до 100 хил. евро“. Това пък сподели икономистът Георги Ганев през изминалата седмица. Какво казва законът: Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) гарантира пълното изплащане на паричните средства на вложителя във всяка една отделна банка, независимо от броя и размера им, до 196 000 лева. В посочената сума се включват главницата и начислените лихви към датата на отнемане на лиценза на банката. За влогове над 196 000 лева изплатената гарантирана сума ще бъде 196 000 лева. Нова седмица, нови мнения и предложения. Предстои да видим развръзката през идните дни. Какво обаче е твоето мнение? Източник profit.bg
  • Днес управителят на БНБ Иван Искров изпрати писмо до председателя на 42-ото НС Михаил Миков. В писмото Искров заявява готовност да подаде оставка, ако парламентът постигне съгласие за избор на нов управител. Целта в случая е да не бъде оставена Българската народна банка – институция с ключова отговорност за финансовата стабилност у нас – без ръководител в условията на продължаваща политическа криза. За писмото на управителя са уведомени президентът и министър-председателят. В писмото си Искров изтъква още, че основните призиви, които се разминавали с истината, са: БНБ чак сега с едномесечно закъснение започна да си върши работата и опитът да се вмени като отговорност на БНБ обявената дата за отваряне на КТБ – 21 юли. В писмото Искров посочва, че, за да могат квесторите добре да си свършат работата, много вероятно е специалният надзор да бъде удължен, като максималният законов срок е 6 месеца. КТБ е 4 по големина банка и процедурите съгласно действащото законодателство изискват време. Управителят на БНБ отговаря и на различни други, тиражирани в медийното пространство и неотговарящи на истината твърдения с разнородно авторство. Едно от тях е, че представители на един от акционерите в КТБ – Държавният резервен фонд на Султаната Оман – не са били канени на среща и с тях не е разговаряно, пише още Искров. „Напротив, проведени са срещи и разговори – конкретен пример е проведената на 10 юли в сградата на Министерския съвет среща с висши дипломатически представители на Султаната Оман и на фонда, на която от българска страна присъстваха вицепремиерът Даниела Бобева, министърът на финансите Петър Чобанов и управителят на БНБ. На тази среща българската страна ясно изрази желанието си за сътрудничество в рамките на закона. И в момента сме в процес на професионална кореспонденция с този акционер на КТБ. Тази информация също беше предоставена на политическите лидери по време на консултациите при президента“. Друго неотговарящо на истината твърдение е за някакви „чували“, които аз съм твърдял, че са използвани за изнасяне на суми в брой от КТБ. Никога не съм коментирал как са изнасяни касови наличности, а само какви документи са постъпили в БНБ от квесторите и тяхното предаване на прокуратурата. Впоследствие органите на досъдебното производство потвърдиха пред медиите наличието на такива липси в споменатия размер, заяви управителят на БНБ. Искров подчертава, че е готов с оставката си, ако това ще обедини основните политически сили в страната зад Българска народна банка, както и да не бъде използвана тя за предизборни цели. Източник profit.bg
  • В последните седмици Ви представихме факти за банковата система, а след това и за депозитите в страната. Днес ще се спрем на дебитните и кредитните карти. Ето и фактите, които подбрахме за Вас: 1. Броят на картите по последни данни от централната ни банка е почти колкото населението на България – 7.3 млн. броя. 2. От тях 6.23 млн. броя са дебитни и 899 хиляди – кредитни. 3. Общо 17.6 млрд. лв. са изтеглени през банкоматите в страната за 2013 г. Година по-рано картодържателите изтеглиха от АТМ устройствата в страната общо 16.2 млрд. лв., а за 2011 г. и 2010 г. сумите бяха 15.37 млрд. лв. и 14.68 млрд. лв. 4. През 2013 г. сме ползвали картите си 59.59 млн. пъти, за да заплатим стоки и услуги. За 2012 г. данните на централната ни банка показват 49.35 млн. плащания, а за 2011 г. те са 39.03 млн. броя. 5. Общата стойност на платените стоки и услуги през изминалата година е 3.91 млрд. лв. срещу 3.196 млрд. лв. за 2012 г. и 2.529 млрд. лв. за 2011 г. Средната стойност на една трансакция е 65.61 лв., докато за 2012 и 2011 г. тя е респективно 64.77 и 64.80 лв. 6. Преди около два месеца Банка ДСК представи нова услуга, съвместно с MoneyGram – „Получаване на парични преводи на АТМ”. Новата услуга позволява на всеки притежател на дебитна карта на Банка ДСК, свързана с разплащателна сметка в лева, да получи своя MoneyGram превод бързо, лесно, сигурно и удобно на 850 АТМ терминала на банката в цялата страна. 7. За какво използваме кредитните си карти? Наскоро Сосиете Женерал Експресбанк проведе проучаване, което установи, че: Най-често използваме картите си за закупуване на техника, при онлайн покупки, както и за теглене на пари в брой. 39% от запитаните използват картата си при закупуване на дрехи, обувки и аксесоари, 38% за закупуване на храна, и 23% за купуването на мебели. 8. През 2014 г. броят на хората, които плащат своите данъци с банкови карти, е нараснал с 2% в сравнение с 2013 г. и вече достига до 10% от населението. Като предимства на електронните разплащания потребителите посочват тяхната бързина (50%) и удобство (79%), съобщиха наскоро от Visa. 9. Извършителите на най-много скиминг атаки през 2013 г. са били от България, следвана от Армения, Румъния, Бразилия и САЩ, показва доклад от преди три месеца на американския мобилен оператор Verizon. 10. Създадената от 4-ма сънародните компания SkimProt спечели награда за иновации в производството на банкови карти в Лас Вегас. Skip Prot представлява високотехнологичен стикер, защитен с международен патент. Съставен е от четири слоя, които предпазват банковите карти с чип от копиране и източване. Източник profit.bg
  • Нови такси или суми за допълнителни гаранции събират от вчера фирмите за отпускане на бързи заеми, показа проверка на „Стандарт“. От 23 юли влязоха в сила промени в Закона за потребителския кредит, с които се слага таван от 50% на годишния процент на разходите (ГПР) по кредитите. Компаниите вече са въвели това изискване, но взимат и нови такси от клиентите си. Например ГПР при някои от фирмите е 49.6%, но наред с това има нова такса в размер над 50 лв. за експресно разглеждане на искането на кредит до 15 минути. Други фирми пък изискват допълнителни гаранции по заемите, като в същото време предлагат доста по-ниски лихви от определените в закона – около 25%. Цената на допълнителните гаранции се уточнява при подписване на договора. Други компании пък изискват допълнително обезпечения, застраховка или поръчителство, които се заплащат отделно и не влизат при изчисляване на ГПР. Например, ако кредитоискателят не може да осигури двама поръчители с достатъчно висок доход, фирмата за бързи заеми осигурява поръчителство за сметка на клиента в друга компания, „предоставяща гаранционни услуги на пазарна цена“. Повечето от компаниите дават информация за новите условия за кредитиране, само ако попълните формуляра и кандидатствате реално за заем. Повечето банки вече са отразили в условията си промените в Закона за потребителския кредит, показа проверка на „Стандарт“. Там, където промените не са нанесени в тарифните таблици, на сайта на банката е пояснено какви са те и от кога влизат в сила. Вече няма такси за управление и за усвояване на заема. Но при предсрочно погасяване на ипотечни заеми условията на банките се различават. При някои от банките изобщо няма такса за предсрочно връщане на парите. При други обаче се събира наказателна такса от 0.5% или 1%, ако заемът е върнат до 1 година от получаването му, каквато възможност два закона. При други пък има наказателна такса за предсрочно погасяване на заеми над 147 000 лв., което също е разрешено от закона. Източник profit.bg
  • Отливът на депозити от банковата система покрай паниката в края на юни е бил умерен, става ясно от паричната статистика към 30 юни, обявена от БНБ. Средствата на гражданите и фирмите са спаднали с около 800 млн. лв., което е около 1.5% от общата сума на техните спестявания, възлизащи на около 55 млрд. лева. Спестяванията на гражданите са намалели с 500 млн. лв., а депозитите на фирми – с 300 млн. лв., информира в. Труд. Според изявленията на БНБ за три дни преди затварянето на КТБ от нея са изтеглени около 1 млрд. лв., а в деня на атаката срещу ПИБ – към 800 млн. лв. При 800 млн. лв. общо изтекъл ресурс от системата излиза, че гражданите и фирмите са върнали в банките около 1 млрд. лв., или 56% от изтеглената сума. Статистиката на централната банка сочи, че през май парите на домакинствата в трезорите са нараснали с около 140 млн. лв. От началото на годината до юни спестяванията на граждани се бяха увеличили с 1.4 млрд. лева, което прави средно по 300 млн. лева месечно. Общата сума на депозитите пък беше надхвърлила 39 млрд. лева. След изтегления половин милиард през юни парите на населението в трезорите вече са 38.6 млрд. лева. Фирмените депозити са се свили през юни на 15.04 млрд. лева. През предходния месец по техни сметки е имало 15.37 млрд. лв. При фирмите от началото на годината до края на май имаше спад на спестяванията, макар и минимален – общо около 80 млн. лв. за периода до май. След отлива през юни за шестмесечието той достига 410 млн. лева. Източник profit.bg
  • Profit.bg продължава да представя банките в страната. След като се спряхме на Първа инвестиционна банка, Корпоративна търговска банка, Банка ДСК, Креди Агрикол България, днес идва ред и на Уникредит Булбанк. Ето и 10 факта за банката, ръководена от Левон Хампарцумян: 1. Уникредит Булбанк е най-голямата банка в страната, като активите й към 31 март възлизат на 12.69 млрд. лв. 2. Банката е учредена през 1964 г. като Българска външнотърговска банка (БВБ) със 100% държавно участие, със седалище в София, основен капитал 40 милиона лева и предмет на дейност – международни търговски разплащания и финанси. 3. През 2000 г. Булбанк продава своите участия в Корпоративна търговска банка (99.9%), Обединена българска банка (35%) и HypoVereinsbank Bulgaria (49%). 4. Приватизацията на Булбанк приключва на 2 октомври 2000 г. UniCredito Italiano SpA придобива 93% от капитала, а Allianz AG – 5 на сто. 5. През 2006 г. общите събрания на Булбанк, HVB Bank Biochim и Хеброс банк вземат решение за обединение на трите институции през 2007 г. 6. В последните три години (2013, 2012 и 2011) Уникредит Булбанк обяви печалба от над 200 млн. лв. – съответно 201 млн. лв., 212 млн. лв. и 232 млн. лв. 7. Привлечените средства от страна на банката, по последни данни от БНБ, са за 10.32 млрд. лв., като от тях 4.34 млрд. лв. са от домакинствата и гражданите, с което тя се нарежда на четвърта позиция в страна с дял от 10.8%. 8. Раздадените кредити от страна на банката към края на първото тримесечие са за 11.16 млрд. лв., като от тях 6.5 млрд. лв. са в евро, 4.02 млрд. лв. в лева и 627 хил. в други валути. Четете още: Искате ли пенсия от 1000 лв.? 9. Левон Хампарцумян е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на УниКредит Булбанк от 2001. Той е и председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България, член на Управителния съвет на БОРИКА и заместник-председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). 10. За 2013 и 2014 г. банката печели различни награди, включително: Най-добра банка в България на списание EMEA Finance, Най-добра банка за търговско финансиране за България на списание Global Finance и Най-добра банка в България на списание Global Finance. Източник profit.bg
  • Драмата в португалската банка Banco Espirito Santo беше подновена днес с ареста в Лисабон на бивш главен изпълнителен директор на финансовата институция. Рикардо Салгадо е арестуван в дома му във връзка с операция „Бяла планина“ – разследване на укриване на данъци и пране на пари. Салгадо трябва да се яви пред съда в Лисабон днес. Според португалския ежедневник Correio da Manhã арестът идва след извършените вчера обиски в офисите на Espírito Santo и е свързан с най-голямата португалска мрежа за пране на пари. Новинарската агенция Reuters е потвърдила ареста, добавяйки, че Салгадо е заведен в съда от представители на прокуратурата, както и че преди това той е бил доброволен свидетел по делото. Компанията майка на Banco Espirito Santo – Espirito Santo International (ESI), е в центъра на опасенията на инвеститорите около Португалия, след като одит от страна на централната банка в страната откри „нередности“ в сметките й. Пламъците бяха разпалени отново през юли, когато банката забави плащане по свой дълг. Търговията с акциите на друга част от конгломерата – Espirito Santo Financial Group (ESFG), пък бе спряна след новината. Проблемите в банката, която по активи е относително малка, в сравнение с огромните банки във Великобритания и САЩ, успяха да изплащат инвеститорите в цял свят. Лихвите по държавните облигации на Португалия се повишиха в началото на юли, наред с тези по дълга на Гърция, Испания и Италия. Източник profit.bg
  • Имейл адреси и друга информация за контакт, съхранявани в Европейската централна банка (ЕЦБ), са били откраднати, потвърдиха днес от финансовата институция. Сигурността на базата данни, обслужваща уебсайта на банката, е била нарушена, се казва в изявление на банката, което означава, че данните на потребители, регистрирали се да получават информация за конференции и посещения в ЕЦБ са били компрометирани. От банката заявяват, че „никакви вътрешни системи или информация с отношение към пазарите“ не е била част от кражбата на данни и че тя е физически отделена от компрометираните данни. „За кражбата се е разбрало, след като до ЕЦБ е бил изпратен анонимен имейл, в който се иска финансова компенсация в замяна на данните. И докато повечето данни са били кодирани, част от базата данни включва имейл адреси, улични адреси и телефони, които не са били кодирани,“ казват от централната банка. От банката в момента се свързват с потребителите, чиито данни може да са сред откраднатите, информираха от ЕЦБ. ЕЦБ е поредната от многото компании и публични институции, които станаха обект на нарушение на сигурността. През май от eBay признаха, че хакери са атакували сайта на компанията и са си осигурили достъп до данните на 145 милиона потребители. В момента компанията е обект на разследване в САЩ и Великобритания. Източник profit.bg

Банков бюлетин 14.07-18.07.2014

  • Forbes: Българската ”Игра на тронове”
    Българските олигарси се борят за политическа и финансова власт, създават и рушат съюзи, засипват се с обвинения и тази битка е на живот и смърт, пише „Forbes“. В последния си материал се шегувах, че българската банкова криза прилича на „Игра на тронове“, но съдейки по реакцията на много по-големи познавачи от мен, изглежда съм била права, казва авторката Франсис Копола в статия, поместена на сайта на американското списание, предаде БТА.
    Тя припомня кои са главните действащи лица – собственикът на Корпоративна търговска банка Цветан Василев и политикът и медиен магнат Делян Пеевски. И подчертава, че за да се разбере какво става в действителност, човек трябва да се зарови в тъмния свят на българската политика. Авторката говори за преплитащите се политически и икономически интереси, за това, че кризата има отношение към проекта „Южен поток“, а също, позовавайки се на близък до Цветан Василев източник, че залозите всъщност са по-високи – целта била неназовани олигарси да сложат ръка върху парите от ЕС за регионално развитие, предназначени за България. Както в „Игра на тронове“, всичко в тази история е свързано с пари и власт. Политиците са марионетки на олигарсите, а олигарсите се контролират от мафиоти, банките са пионки в играта, а българите плащат за корупцията на политическата си система чрез стагнация и трайна бедност, допълва Копола. Тя обаче посочва, че случващото се има и друго измерение и припомня неотдавнашно изказване на бившия германски вицеканцлер Йошка Фишер пред Европейската асоциация за рисков капитал. Той предупреждава, че руският президент има користни амбиции в района и че страните от ЕС трябва да се обединят, включително и за да се защитят от „руската мечка“. България, подобно на Украйна, е разделена на проевропейски и проруски настроения, но за разлика от Украйна, България е член на ЕС и широкото руско влияние в България може да дестабилизира източната граница на Евросъюза, пише още анализаторката. По думите й много хора питат защо ЕС не прави нищо по този въпрос. Простият отговор е, че ЕС има да решава много други проблеми като растящата бедност, високата безработица, потенциалната дългова криза в Италия, банковите проблеми в Португалия и Австрия и т.н. Към това се добавя липсата на лидерство в Еврокомисията. България просто не е на радара на ЕК в момента, а това е грешка, смята Копола. България може да е малка, но със сигурност не е маловажна. Банковата система на Балканите е тясно взаимосвързана и рисковете за нея застрашават и останалата част от Европа чрез австрийски, френски и италиански банки. Сериозна нестабилност в българската банкова система може да причини системна криза далеч отвъд границите на страната, така че ЕС би трябвало да обърне на това повече внимание, завършва анализът във „Forbes“. Източник profit.bg
  • Гечев: БНБ първо да представи документ за пасивите и активите на КТБ
    По време на консултациите при президента Росен Плевнелиев беше предложено разглеждане в парламента на специален закон, който има различни страни и механизми, но една от важните части беше дали да се възмездят всички, които имат депозити – фирми и граждани – в неограничен размер. Това предложение беше подкрепено от ДПС и ГЕРБ.
    Последните вече си бяха променили мнението от предния ден. Към вчерашния момент и до днес Българска народна банка, въпреки многобройните официални и неофициални искания, не представя никакъв официален документ за пасивите и активите на Корпоративна търговска банка, коментира пред БГНЕС депутатът от Коалиция за България, Румен Гечев. Нашата позиция е, докато нямаме такъв официален документ с разчети би било нередно да вземаме каквото и да било решение. Смятаме, че този вариант, който е предложен в проектозакона, разработен от БНБ, не е защитен интереса на българския данъкоплатец и не е приемливо нито икономически, нито политически ние да нарушаваме пазарните принципи и да отиваме дори зад закона за защита на влоговете в Европа и България до 100 000 евро. По този въпрос не постигнахме консенсус, но постигнахме консенсус по въпроса да искаме от БНБ да промени мнението си. Досега те не са имали особено желание да влязат в общия европейски надзор на банките. С това решение ние препоръчваме на БНБ да инициира процедура по приобщаване в Единната система на Европа за банков надзор. Това е и стъпка към влизане в еврозоната. Не бих могъл да кажа колко време ще отнеме процедурата по влизането ни в Единната парична система, защото са важни две неща. Първо, дали ние в момента отговаряме на изискванията, за да влезем в системата. Второ, колко време отнема самата процедура – това трябва да каже самата организация, а и нашата Народна банка. Но ние, политиците, изразихме желание и препоръка към Управителния съвет на БНБ да ускори тази процедура. Положителният момент за нас тук е, че освен надзорът на БНБ, който очевидно, че има проблеми, а ние искаме да се чувстваме по-сигурни, в надзора да участват и надзорници от европейската система. Това е задължително за всички страни-членки на еврозоната, но може при определени условия да се разпростре и върху страни, които имат валути различни от еврото и са членове на ЕС, какъвто е случаят с България. Споразумяхме се бюджетният дефицит от 1.8% да отиде на 2%, т.е. да се повиши с 0,2%, а не до 3%, както беше дадено в комюникето на президента. Може би това е някаква техническа грешка. Решението за вдигането на бюджетния дефицит с 0.2% е пожелателно. Този въпрос трябва да се разгледа от парламента. /БГНЕС/ Източник darikfinance.bg
  • Парламентът реши: До 5 години затвор за слухове срещу банки
    Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на смут и страх в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години. Това записаха депутатите в приетите на първо четене промени в Наказателния кодекс с гласовете основно на ДПС и ГЕРБ. Ако слуховете са причинили значителни вреди или значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет до десет хиляди лева, реши още парламентът.
    Промените в НК бяха внесени от депутата от ДПС Йордан Цонев, но инициативата за това дойде от БНБ, след като преди няколко седмици заради невярна информация масово клиентите на ПИБ започнаха да теглят влоговете си, което застраши банката. След като се чуха критики против промените, Йордан Цонев коментира, че знае, че текстовете не са напълно прецизни, но експертите вече работят и ще бъдат изработени най-добрите преди окончателното приемане на поправките. В началото на дебата Янаки Стоилов от БСП припомни, че тази инициатива беше на БНБ като реакция на рисковете, които изпита банковата система, след като разпространяването на информации доведе до смут и до бързо изтегляне на средства от ПИБ. „Проблемът обаче е по-основен и е дали проблемите се дължат на такива психози, или има по-дълбоки причини. Този текст създава впечатление, че има определен сектор, който трябва да бъде поставен под особено отношение, такива текстове създават мисълта дали някой не се опитва да създаде закон за защита на банките“, коментира той. Според социалиста проблемите на КТБ няма да се решат с този закон „заради това, че политици от всички цветове имат интерес и тази банка беше толерирана от всички досега“. Данаил Кирилов от ГЕРБ смята, че по-важният ресурс на банките е доверието и той не може да е предмет на зловредна атака. Екатерина Заякова от БСП обвини Цонев, че предлага да се приеме закон заради един случай. „Тази промяна е преждевременна, законодателството се променя, когато са установени трайни промени в обществените отношения“, заяви тя. Цонев й отговори, че след като не за първи път се напада банка със слухове, има промяна в отношенията. Христо Монов от БСП се обяви в защита на промените и призна, че заради атаките към ПИБ много хора са потърсили услугите на психиатри и психолози, защото са били достигнали състояния, които са до граничната норма. Източник investor.bg
  • Министерският съвет даде съгласието си България да бъде домакин през есента на 2014 г. на редовното 102-ро заседание на Съвета на Международната инвестиционна банка (МИБ). Освен България, в банката членуват Виетнам, Куба, Монголия, Руската федерация, Румъния, Словакия и Чехия. Съгласно установената практика, на ротационен принцип страна-членка е домакин на редовните заседания на Съвета на МИБ, които се използват като възможност за дискусии и размяна на мнения по въпроси от общ интерес. В срещите вземат участие изпълнителният директор на МИБ, представители на ръководството на финансовата институция, както и делегации на страните-членки. България не е била домакин на подобни срещи през последните години и при спазване на принципа на ротация й бе предложено да бъде домакин на заседанието на Съвета през 2014 г. Източник profit.bg
  • Не сме изненадани от факта, че дни наред политиците не предложиха и не обсъдиха нито едно смислено и работещо предложение за ликвидация на причините и за справяне с последствията от кризата с Корпоративна търговска банка. И че вместо да защитят интересите на общините, болниците, театрите, училищата, университетите, компаниите и останалите юридически лица, вложители в КТБ, те се занимават с преразпределение на активите на тази банка. Това коментираха от Българската стопанска камара. Оттам добавят, че няма да приемат никакво решение по отношение на КТБ, което е взето в условията на пълна мъгла и без участието на заинтересованите вложители, които са и кредитори на банката. Липсата на достоверна информация за състоянието на КТБ не е в интерес на обществото и със сигурност ще доведе до грешни решения с непоправими последствия за част от вложителите. Ето защо УС на БСК категорично призовава всички органи на държавата, имащи компетенции при изясняване на фактическото състояние на КТБ и приемане на решения в защита на банковата система и нейните клиенти, да отговорят на очакванията на обществото, като извършат необходимите промени в действащите закони за да гарантират, че: 1. Цялата информация за състоянието на КТБ ще бъде предоставена на всички кредитори на банката на общо събрание, свикано от квесторите в най-кратък срок; 2. Частният „Фонд за гарантиране на вложенията на гражданите“ ще се използва само в съответствие с неговите цели и при стриктен контрол на банките вложители в него; 3. Всички търговски банки в страната ще предложат на клиентите на КТБ договори за цесия на вземанията им от проблемната банка в размер на левовата равностойност до 100 хил. евро. Те ще открият депозит на името на съответния клиент и така ще се превърнат в кредитор на КТБ, като вземанията им ще бъдат гарантирани от Фонда. 4. Кредиторите, в които задължително трябва да бъдат включени банките по т.3 и акционерите на КТБ, да имат правото да възложат на екип, избран от общото събрание на кредиторите, да разработи оздравителен план и да насрочи следващото общо събрание за неговото разглеждане и приемане. 5. Приетият оздравителен план ще е задължителен за всички кредитори. Този план, както и всички други планове не могат да ангажират публични средства за решаване на евентуални ликвидни проблеми на КТБ. Източник profit.bg
  • Софийският районен съд /СРС/ разреши разкриване на банковата тайна за Корпоративна търговска банка /КТБ/. На 9 юли 2014 г. в СРС е постъпило искане от Софийска градска прокуратура за разкриване на банкова тайна за сметки в Корпоративна търговска банка, съобщи БГНЕС, позовавайки се на прокурор Елка Ваклинова. На същата дата е образувано дело и на същата дата съдията – докладчик се е произнесъл с решение, което е окончателно. На 10 юли 2014 г. от деловодството на СРС е изпратен препис от решението в СГП, уточняват от СРС. Допълнителна информация по случая, следва да бъде предоставена на журналистите от наблюдаващия прокурор, който води разследването. С отпадането на тайната, прокуратурата ще разполага с информация кои са кредитополучателите и вложителите на КТБ. Решението на съда означава, че данните ще са достъпни на разследващите във връзка с водените от тях дела. Източник profit.bg
  • Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната, става ясно от чл. 4, ал. 1 на Конституцията на България. Освен това, по-долу в чл. 19, ал. 3 може да се намери информация и за инвестициите, а именно, че те се закрилят от закона. Но кой закон защитава влоговете ни в търговските банки? Както може би знаете Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) е институцията за това. Основната цел на ФГВБ е защитава средствата на вложителите в банките, както и интересите на кредиторите в производствата по банкова несъстоятелност. Той е създаден със Закона за гарантиране на влоговете в банките от 1998 г. и функционира от януари 1999 г. Днес в него има малко над 2.1 млрд. лв. Вижте още: В кои ситуации е гарантиран депозитът ви? Гарантираното покритие е 196 000 лв. на принципа един вложител в една банка, като са гарантирани влоговете в левове и в чуждестранна валута. Изплащането започва не по-късно от 20 работни дни (с възможно удължаване от 10 работни дни при изключителни обстоятелства) и се извършва чрез обслужваща банка. Към настоящия момент ФГВБ гарантира спестяванията на вложителите в 26 банки. Но защо в последните дни основната тема в българските медии е дали да се гарантират депозитите до 196 000 лв. (или 100 000 евро), или в пълния им размер? Нали все пак имаме фонд, който гарантира тази сума, така както е и в ЕС. Всеки вложител знае, че при откриването на депозит в търговска банка, в общите условия е записано, че сумата гарантирана от Закона е 196 000 лв., а институцията, отговаряща за това, е ФГВБ. Същите условия са записани и в индивидуалните договори, тъй че всеки трябва да е наясно, че рискът за суми над тази граница са за негова сметка. Вложителите с големи депозити може би пренебрегват и друг основен принцип на инвеститорите – диверсификацията. Иначе казано – не всичките пари трябва да се инвестират в едни инструмент (акции, депозити, облигации и др.). Наистина – всеки е прав за себе си. Ако имаш 20 000 или 50 000 лв. в банката ти си искаш парите сега. Но ако имаш 500 000 лв. на какво основание ги искаш всичките? Ами 1 млн. лв.? Не е ли по-добре този милион да се раздели в пет банки? Или това няма да донесе същата висока доходност, нали? Защо, кой е виновен, че в търсене на по-висока доходност някой е вложил милиони в Корпоративна търговска банка? Защо някой друг трябва да плати поетия от теб риск? Защо може би законите в България отново няма да се спазят? Или те се пишат, за да са изгодни, а когато не са изгодни се променят. Факт е, че българите, или основната част от нас имат депозити до 1000 лв. (по данни на БНБ над 71%). Тези българи наистина се хранят основно с хляб и мляко, но не го афишират по медиите. Тези българи, които гласуват и избират политиците ни са най-важната част от икономиката ни. Защото без народ, за къде е тази държава? Защото без закони за къде сме? В тази ситуация всеки е длъжен да даде отговор на един основен въпрос – да остана или да замина някъде, където законите се спазват. Аз избрах първото, като се надявам, че и у нас законите ще се спазват. А ти? Източник profit.bg
  • Атанас Бостанджиев, който ръководи международните операции на най-голямата руска инвестиционна банка, напуска компания след тригодишна служба. Главният финансист Ник Хът ще бъде временно изпълняващ длъжността генерален директор на отдела, съобщи прес службата на ВТБ Кепитъл. Банката не изпълни целите си за печалби в последните пет години, отбеляза Бостанджиев във вътрешен доклад от ноември м. г. до Юрий Соловьов, заместник генерален директор на ВТБ Груп. Тогава Бостанджиев предложи закриване на отделите, които се занимават с търговия с деривати, със стоки и структурирани кредити, намаляване на клиентите от 1000 на 300 и съкращаване на 231 от общо 556 работни места, се казва в документа, цитиран от БГНЕС. Бостанджиев беше нает от ВТБ Кепитъл през май 2011 г. от Голдман Сакс груп, където беше партньор, отговарящ за дейността на компанията в Централна и Източна Европа, Близкия Изток и Африка. Преди това той е заемал висок пост в отдела за управление на продажбите в Мерил Линч в Лондон. Генералният директор на ВТБ Груп Андрей Костин, окуражен от Кремъл да се впусне в международното инвестиционно банкиране преди финансовата криза, обеща да вложи 500 милиона долара в изграждането на отдела. Той планираше да инвестира „стотици милиони евро“ на Балканите. Бостанджиев съобщи в имейл днес, че оттеглянето му е „планирано решение“, договорено с ВТБ Груп. „Сега ще взема безценният опит, който придобих с банката, в новите си роли и очаквам с нетърпение новите възможности“, отбелязва той. Операциите в чужбина на ВТБ Кепитъл включват офиси в Лондон, Ню Йорк, Хонконг, Дубай, Сингапур и София. У нас Българската централна банка постави под надзор Корпоративна търговска банка (КТБ), част от която е собственост на ВТБ Груп, след като тя остана без пари и спря всички операции. Отдел на ВТБ също така придоби 80% в държавната компания Булгартабак Холдинг през 2011 г. Източник profit.bg
  • Нито една от двете банки в групата на Корпоративна търговска банка (КТБ) няма да отворят врати на 21 юли, стана ясно от съобщение на БНБ. След като оздравителният план на централната банка не срещна подкрепа при консултациите при президента, централната банка съобщи че КТБ и Креди Агрикол България остават под специален надзор за три месеца. Процедурата беше стартирана на 20 юни с цел оздравяване на банката, след масово теглене на над 1 милиард лева за 3 дни. Два дни по-късно централната банка си постави срок – КТБ да посрещне клиентите си на 21 юли. В последствие обаче независима проверка не можа да установи какво е реалното състояние на КТБ, тъй като липсват документи за отпуснати кредити за 3.5 млрд. лева. В резултат БНБ подготви спасителен план, който предвиждаше пълна гаранция за парите на всички вложители в КТБ, дори и над 100 хил. евро. Вижте още: В какви ситуации е гарантиран депозитът ви? Каква е дупката в КТБ така и не стана ясно – сумата, за която се говори, варира от 600 милиона лева до 3.6 млрд. лева. Спасителният план, който БНБ подготви, предвиждаше Фондът за гарантиране на влоговете, резервите на БНБ и фискалният резерв да осигурят необходимите средства. Вчера след 4-часови консултации при президента съгласие за специалния закон не беше постигнато, информира bTV. Така банковата група ще остане затворена най-вероятно до 23 септември, ако междувременно парламентът не реши да се направят законодателни промени. Засега решение за отнемане на лиценза на КТБ няма. Ако това се случи и процедурата продължи по сега действащото законодателство, месец след отнемане на лиценза, управлението се поема от Фонда за гарантиране на влоговете. Законът гарантира влоговете на лица и фирми до 100 хиляди евро. Източник profit.bg
  • След постигнатия консенсус на срещата вчера при президента на Република България, в която участваха представители на основните парламентарни политически сили, правителството и БНБ, Българската народна банка предприе действия в следните две насоки: БНБ вече осъществи контакт с Изпълнителния съвет на Европейската централна банка като част от подготовката на разговор между държавния глава и президента на ЕЦБ за стартирането на процедура за кандидатстване на България за членство в единния надзорен механизъм на Европейския съюз; БНБ започна разговори с председателя на Европейския банков орган г-н Андрея Енрия за иницииране на преглед на качеството, капацитета, практиките и процедурите на управление „Банков надзор“ в БНБ. Когато това се случи, резултатите ще бъдат публично оповестени. Поради липса на съгласие относно предложения от централната банка и правителството законодателен подход, обсъден преди това с експерти на основните парламентарни политически сили, за намиране разрешение на проблемите в банковата група КТБ и за фирмите и гражданите, които имат депозити в нея над 196 хиляди лева, Българската народна банка продължава работа по процедурата на специален надзор. Съгласно сега действащата законова база (чл. 115, ал.3 от Закона за кредитните институции), максималният срок на специалния надзор е до 6 месеца, но в конкретния случай БНБ е наложила срок от 3 месеца. При продължаване на политическите консултации за търсене на консенсус относно цялостното решаване на казуса КТБ за защита на интересите на депозантите в КТБ с влогове и над 196 хиляди лева и при постигането на такъв консенсус, централната банка е готова да предостави своя експертен потенциал в изпълнение на такова решение. Източник profit.bg
  • От следващата седмица, в понеделник клиентите на КТБ ще могат да разполагат с депозитите си. Въпросът, който може би много хора си задават, е накъде ще бъдат насочени тези средства. И докато на много от участниците на БФБ ни се иска поне част от тези средства да бъдат насочени към фондовия пазар, то едва ли това ще се случи. Най-вероятно хората ще погледнат към депозитните предложения на останалите банки в страната, като определено вече ще имат едно наум. Именно поради тази причина ще погледнем какви са най-добрите предложения при лихвите по депозитите на финансовите институции в страната. До голяма степен следствие на очакванията за прилив на огромни по размер средства, като депозити, се наблюдава известно понижение в предлаганите лихви по депозитите в момента. Най-доброто предложение за депозит, със зададени критерии за срок от една година и сума от 10 000 лева откриваме при детския депозит на Интернешънъл Асет Банк – „Депозит Асет Детство“. Тук ефективната лихва е фиксирана от 4.5% на годишна база, а минималната сума за откриване на депозит – 500 лева. С малко по-ниска ефективна лихва от 4.31% на годишна база се отличава друг детски депозит – „Малечко Палечко“ на Първа инвестиционна банка. Депозитът е с променяема лихва, като няма изисквания за минималната му сума. Най-високата лихва по депозит, който не е детски, идва от Общинска банка. Ефективният лихвен процент при него е фиксиран при 4.27% на годишна база, като той е фиксиран, а минималната сума за откриването му е 50 лева. Само още шест предложения откриваме на пазара на депозити в момента (при зададените критерии) с лихвени нива над 4% – „Промоционален 12-месечен депозит“ от БАКБ (4.14%), депозит „Асет Златна Възраст“ (4.14%) от Интернешънъл Асет Банк, „Срочен VIP депозит“ с авансово получаване на лихвите от Инвестбанк (4.14%), едногодишен депозит „Аз Избирам“ от Банка Пиреос (4.14%) и депозити „Златни години“ и „Детски Депозит“ от Първа инвестиционна банка и Райфайзенбанк с лихва от 4% на годишна база. Едно сравнение с най-добрите депозитни предложения от края на миналата година ни сочи значително понижение в офертните нива на лихвите. За сравнение преди седем месеца, без да отчитаме предлаганите лихви от КТБ, най-доброто предложение идваше от Токуда Банк, където по детски депозит предлагаха ефективна лихва в размер на 6%, макар и променяема. Второто най-добро предложение бе от Интернешънъл Асет Банк, като предлаганата лихва бе в размер на 5.5% на годишна база. Инвестбанк пък предлагаше най-високата лихва по депозит, различен от детски, в размер на 5.4%. Напълно е възможно банките да продължат да понижават предлаганите лихвени проценти по депозитите, ако бъдат „заляти“ от капитали, които смятат че едва ли ще могат да въведат в употреба. Лошата новина за депозантите, може да е добра за кредитополучателите. Очакваният низходящият натиск върху лихвите по депозитите и евентуалното засилване в конкуренция между банките да кредитират, може да доведе до понижение при лихвите по кредитите (макар и не със същите темпове, предвид на това, че тепърва допълнително привлечения капитал ще трябва да заработи, а не само да носи разходи). Източник profit.bg
  • Специалният закон за преструктурирането на Корпоративна търговска банка, изготвен от БНБ и експерти на финансовото министерство, изнерви партиите. В 14 ч проектът ще бъде официално обсъждан на консултации за финансовата стабилност при президента Росен Плевнелиев. Неофициалните разговори между ГЕРБ, БСП и ДПС през уикенда обаче показаха, че партиите не дават зелена светлина пред намеренията на централната банка. Законът им бе пратен за съгласуване преди днешната среща. Според него 3,7 млрд. лв. би излязло на държавата прехвърлянето на влоговете от Корпоративна търговска банка в „Креди Агрикол“, съобщи „Стандарт“, позовавайки се на запознати с документа. Той предвижда за обезпечаване на прехвърлянето на влоговете правителството да финансира „Креди Агрикол“ с 2.2 млрд. лв. Това може да е под формата на увеличение на собствения капитал, но също така и с капиталов трансфер. За целта министърът на финансите ще може да емитира еднократно държавни ценни книжа Отделно фондът за гарантиране на влоговете ще предостави на „Кредит Агрикол“ 1,5 млрд. лв., предвижда още проектозаконът. Финансирането по двата начина в частта на капиталовия трансфер ще поеме обслужването на прехвърлените влогове и няма да подлежи на възстановяване от страна на банката. Със закона „Креди Агрикол България“ става държавна, получава всички активи на КТБ. Така обикновените вложители ще получат обратно всичките си пари. Но има обаче и такива, които няма да вземат обратно влоговете си в КТБ, гласи проектът. Това са акционерите, които имат повече от 5 на сто от гласовете в общото събрание, както и членовете на управителния и надзорния съвет, прокуристите и членовете на органите за вътрешен контрол на КТБ. Вложенията си няма да получат и физическите лица, които са съдружници в специализираните одиторски предприятия, заверили годишния финансов отчет на банката. Парите си няма да получат и съпрузите на роднините на всички тези лица до второ коляно. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и вчера се противопостави на намеренията всички средства в КТБ да бъдат защитени. „Трябва да кажат ясно откъде ще намерят пари и за другите български банки, освен това какво прави по-различни пострадалите в градушката или наводненията хора от пострадалите от управлението на някой банкер“, отсече Борисов. И попита: „Защо трябва да бъдем 100% солидарни с едните, а с другите – не? Няма ли това да е много тежък прецедент – в България има 31 банки, ако за всяка има закон?“. Експертите на БСП уклончиво поставиха пред законопроекта много въпросителни. И уточниха, че са против „бързото му гласуване и писането на коляно“. От ДПС вчера не се ангажираха с официален коментар дали ще подкрепят закона в сегашния му вид. Но уточниха, че ще заявят позицията си при консултациите в Президентството „за обсъждането на финансовото състояние на държавата и необходимостта от предприемане на законодателни мерки от страна на парламента“. От ГЕРБ, БСП и ДПС казаха за „Стандарт“, че днес при президента Плевнелиев ще се дебатират най-малко три варианта за закона: ударното му приемане в сегашния вид и пълно изплащане парите на хората, изплащане, но „с намаление“. И отсрочка при изплащането. Партиите обаче трябва да стигнат до общо решение, защото според изявлението на управителя на БНБ Иван Искров от петък държавната вече „Креди агрикол“ трябва да отвори врати с ново име на 21 юли. Източник profit.bg
  • Умерен оптимист съм за изхода от сегашната изкуствено предизвикана криза в банковата ни система. За разлика от първата и втората финансови войни, ненапразно не ги наричам кризи, през 1990-1991 г. и 1996-1997 г., подстрекателите на сегашната няма да успеят да заметат следите си. Защото имаме възможност да търсим намеса и подкрепа от европейски и други международни финансови институции, без да очакваме да се сринат съвсем нещата. Освен това българската олигархия, която е хибрид между политици, банкери, криминални финансисти и т.нар. задкулисие имаше неблагоразумието във възможно най-неподходящия момент да взриви скандала. Той стигна до обсъждане на драстични варианти за хората и вече не може да се потули причината, която го породи и активното участие на тази олигархична мрежа. Един след друг те започват да се издават. Така обществото научава кой е имал спестявания в огромни размери при привилегировани лихви, кой е теглил специални или направо необезпечени кредити, кой и откъде е преточвал ресурс, набиран от вложителите и към кои фирми по веригата. Няма начин и да се скрие историята, генезиса на лошите, проблемни кредити. Всичко това ще излезе на повърхността и заради това смятам, че започва процес на реално оздравяване на банковата система. Инициатори за това, обаче, не са БНБ, която се провали тотално в лицето на нейния гуверньор и показа пристрастност и некомпетентност. Нито политици, които и да са те от представените в парламента, нито пък бивши финансови величия, които явно също са заинтересувани от един или друг сценарии на развитие. Започва оздравяване на системата под граждански, експертен и институционален контрол, който няма как да бъде спрян. Мисля, че в България отиваме към повторение на исландския модел за демаскиране на клептокрацията в банковата и финансова сфера и за оздравяване по-нататък на този ключов сектор. Политици напоследък се опитват да убедят общественото мнение и специалистите в държавата, че са ни нужни нови заеми в огромни размери, говорят за 7 милиарда лева. Ако това се случи би върнало фиска и българската финансова система към точката на 1997 г., когато бяха останали в хазната оперативни пари в размер на няколкостотин милиона долара. Няма начин това да стане. А дори и някой да се опита да го прокара, поставяйки ултиматуми или грижейки се само за себе си, за да харчи, когато дойде на власт, това би сринало единствения успех, който България постигна в последните години, благодарение на валутния борд. Става въпрос за фискалната стабилност. В никакъв случай сега, под натиска на предизборните страсти не бива да се актуализира бюджетът. Сега не бива да се вземат никакви масирани заеми – нито вътрешни, нито външни до края на годината. Друг е въпросът, ако следващият парламент, а не този, реши да тегли стратегически заем за преструктуриране на икономиката и за оздравяване на реалния сектор, а не за погасяване на загуби, нанесени от заинтересовани банкови, финансови и политически среди. /проф. Кръстьо Петков. /БГНЕС/ Източник darikfinance.bg
  • Има ли опасност от банкова криза в Централна и Източна Европа? Инвеститорите се чудят след поредица от сътресения в региона. Първо, Българската централна банка обяви, че е готова да стабилизира банковата система с извънредна кредитна линия от 3.4 млрд. лв. После, няколко дни по-късно, унгарското правителство гласува закон, с който принуждава банките да компенсират клиентите си за „нечестни“ условия при отпуснатите заеми в чуждестранна валута преди финансовата криза през 2008 г., пише Financial Times. Като резултат от взетите от Унгария мерки и регулаторния натиск в Румъния за намаляване на дела на лошите заеми в банковите портфейли, австрийската банка Erste Group прогнозира нетна загуба за тримесечието от 1.6 млрд. евро. Най-голямата банка в Унгария, OTP, обяви, че печалбата ѝ през второто тримесечие ще намалее с 25 млрд. форинта /81 млн. евро/. А друга австрийска банка, Raiffeisen Bank прогнозира загуби в унгарските си поделения на стойност 160 млн. евро. Акциите и на трите банки, както и на други кредитни институции с експозиции в Източна Европа, като италианската UniCredit и белгийската KBC, поевтиняха. Дори всички тези събития да не сигнализират за нова системна криза или увеличаване на системния риск в региона, то те предполагат сериозни политически и регулаторни заплахи, каквито няма на Запад. Най-малко, ставащото отново повдига на дневен ред проблема с високите нива на лошите заеми в банковите портфейли в Източна Европа. По данни на Capital Economics, България, Унгария и Румъния са сред европейските държави, които регистрираха най-голям ръст на кредитирането преди финансовата криза през 2008 г., а сега са изправени пред високи нива на лошите заеми от над 15%. В България регулаторът твърди, че банковият сектор е добре капитализиран и с достатъчно ликвидност. Но доверието към банките в страната е крехко, след като последната криза разкри тесни връзки между бизнеса и политиците. Проблемите на Корпоративна търговска банка, която е четвъртата по големина в страната се дължат до голяма степен на разрива между нейния основен акционер и известен политик. Българският президент каза в понеделник, че страната ще се присъедини към единния надзорен механизъм на ЕС за банките и ще поиска партньорска проверка от Европейския банков надзор. Според експерти, да се опише точната картина на макрофинансовата стабилност в Източна Европа продължава да е изключително трудно. Дори самите централни банки, както се видя в България, изглежда нямат пълно доверие в способността си да регулират финансовия сектор. Всъщност Румъния изпревари България в искането да се присъедини към към единния банков механизъм на ЕС. Но Унгария, чието правителство е във война с банките, откакто беше избрано през 2010 г., изглежда има по-големи проблеми. Кредиторите в страната се оплакват не само от разходите, свързани с новите регулации за кредитите в чужда валута, но и от големия банков данък и данъка върху финансовите транзакции. Някои подозират политически мотиви, след като премиерът Виктор Орбан заяви миналата година, че приветства увеличаването на пазарния дял на унгарските банки на местния пазар, който е силно доминиран от чуждестранни кредитори. Най-новите мерки на правителството могат да принудят някои от чуждестранните банки да продават или да слеят унгарските си поделения. Властите в Будапеща се готвят през есента да накарат кредиторите да конвертират портфейлите си от валутни заеми на обща стойност 12 млрд. евро във форинти. В Централна и Източна Европа, кризата може да е приключила, но потенциалът за неприятни изненади остава. Източник darikfinance.bg
  • Проф. Николай Неновски, Деница Кирова и Емил Караниколов са тримата нови членове на Надзорния съвет на „Българска банка за развитие“ АД. Те заменят избраните миналата година Диана Драгнева-Иванова, Румен Порожанов и Стефан Белчев. Новият Надзорен съвет на ББР беше избран на редовното Общо събрание на Банката. Промените са в сила от днес, 17 юли, с вписването им в Търговския регистър. Професор Николай Неновски е един от най-изтъкнатите български макроикономисти, с множество изследвания и публикации в областта на монетарната политика и международните финанси. Бил е член на Управителния съвет на Българска народна банка, а през изминалата година е преподавал в Университета в Амиен, Франция. Деница Кирова е с дългогодишен и доказан опит като ръководител в публичния сектор. В момента е началник на кабинета на министъра на финансите. Преди това е работила 12 години в Комисията за финансов надзор в областта на надзора на инвестиционната дейност. Емил Караниколов е юрист и притежава богат опит в реструктурирането на публични компании. Бил е юрисконсулт в Столична община, а през 2010 година оглавява Агенцията за приватизация. Министърът на финансите упражнява правата на държавата в капитала на Българската банка за развитие (с акционерен дял 99,99% от капитала на Банката). Източник darikfinance.bg
  • Другата седмица ще стане ясно дали ще бъде сменено ръководството на „Топлофикация – София“ заради депозитите й в Корпоративна търговска банка, които са близо 80 милиона лева, съобщава БНР. Няма затруднения с оперативните и ежедневните плащания на дружеството, е уверил председателят на Столичния общински съвет Елен Герджиков. Той е уточнил, че значителна сума от средствата са предвидени за инвестиционната програма на дружеството. Герджиков е поставил въпроса за отговорността на изпълнителния директор на „Топлофикация“ Стоян Цветанов и оставка на ръководството: „Изпълнителният директор заяви, че към този момент няма никакви затруднения с разплащанията на „Топлофикация-София“. Дружеството изпълнява всички оперативни разходи, заплати, осигуровки, и че дори днес е превело към „Булгаргаз“ 6 000 000 лева. Към момента на затварянето на КТБ, дружеството е имало около 60 милиона лева на разплащателна сметка плюс 10 милиона евро на депозит, който е бил натрупан от продажба на въглеродни емисии. Става въпрос и за евентуална оставка на изпълнителния директор, евентуално поемане на отговорност за това, че такава голяма сума е поставена под някакъв риск и още повече, ако нещата се развият неблагоприятно и дружеството наистина загуби тази огромна сума. Другата седмица общинският съвет ще обсъжда този въпрос, ако дотогава, разбира се, не постъпи оставка от изпълнителния директор и, както си е в правомощията на Общинския съвет, ще бъде взето решение, дали ще бъде сменено ръководството.“ Днес от БНБ обявиха, че ако не бъде постигнат законодателен консенсус относно КТБ и дъщерната й Креди Агрикол, банките ще отворят на 21 септември, когато изтича 3-месечния специален надзор върху тях. Първоначално се планираше трезорите да отвори идния понеделник – 21 юли. Съгласно сега действащата законова база (чл. 115, ал. 3 от Закона за кредитните институции), максималният срок на специалния надзор е до 6 месеца, но в конкретния случай БНБ е наложила срок от 3 месеца, припомниха от банката. Източник investor.bg

Банков бюлетин 07.07-11.07.2014

  • БРИКС създава собствена Банка за развитие до 2016 г.
    Петте големи развиващи се икономики, криещи се под абревиатурата БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, ще отворят собствена Банка за развитие до 2016 г., съобщава The Wall Street Journal. По думите на руския финансов министър Антон Силуанов целта пред организацията ще бъде да е пряка алтернатива на Международния валутен фонд (МВФ) и да подкрепя икономиките на блока. Той изтъкна, че окончателното решение ще бъде взето по време на следващата среща на върха на БРИКС в Бразилия, която е насрочена за средата на юли.
    Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка решиха да създадат собствена Банка за развитие през 2013 г., след като инвеститори изтеглиха вложенията си в развиващите се страни, което причини множество спадове на валутите им. Отливът на капитали дойде с оглед на очакванията, че Федералният резерв на САЩ ще ограничи покупките си на активи. „Банката ще се фокусира върху инфраструктурни проекти в БРИКС, но също така ще бъде отворена и за нови членове от Организацията на обединените нации (ООН)“, посочи Силуанов. Руският министър коментира още, че всяка страна от блока ще спомогне с 2 млрд. долара за създаването на Банката за развитие, като средствата ще бъдат осигурени от националните бюджети през следващите седем години. По думите му максималният размер на банката, или т. нар. уставен капитал, ще бъде 100 млрд. долара. „Централата на Банката ще бъде разположена или в Шанхай, или в Ню Делхи“, каза Антон Силуанов. Той отказа да разкрие предпочитанията на Москва, но заяви, че Русия ще се стреми към ръководни длъжности в новата институция. Управителят на кредитора ще бъде избиран на всеки пет години. БРИКС също така обмислят създаването на фонд, който Антон Силуанов определи като „мини МВФ“. За целта Китай ще допринесе с 41 млрд. долара, Южна Африка – с 5 млрд. долара, докато Русия, Бразилия и Индия ще предоставят по 18 млрд. долара от своите валутни резерви. Фондът ще има за цел да служи и като авариен ковчежник за БРИКС, ако блокът пострада от изтичане на капитали или резки валутни обезценки. „Суапови валутни операции на фонда могат да се използват като предпазна мярка или като помощно средство за справяне с икономическата криза пост фактум“, каза още финансовият министър на Русия. Източник investor.bg
  • Представят докладите на одиторите за КТБ днес
    Днес изтича срокът от 10 работни дни за преглед на активите и пасивите на банковата група КТБ, възложен на независими одитори от квесторите на двете банки, припомнят от Българската народна банка.
    Както е известно, в КТБ АД прегледът се извършва съвместно от „Делойт Одит“ ООД, „Ърнст и Янг“ ООД и „Афа“ ООД, а в „Креди Агрикол България“ ЕАД – от „Афа“ ООД. Докладите на одиторите ще бъдат представени на квесторите, които ще ги внесат в БНБ до края на днешния работен ден. Резултатите ще бъдат публично оповестени до края на тази седмица. Източник profit.bg
  • Ватиканът ограничава управлението на активи от „Божията банка“
    Периметърът на действие на Института за религиозни дейности – официалното име на скандално известната Ватиканска банка, ще бъде значително отслабен като част от плана на папа Франциск да промени фокуса на Католическата църква към подпомагане на бедните и нуждаещите се.
    Запознати с въпроса споделиха пред Financial Times, че стратегията, която ще бъде представена през тази седмица, се очаква да ограничи възможността на 127-годишната институция да управлява активи. Банката, която десетилетия наред е източник на корупция и лошо управление и направи много, за да опетни имиджа на Ватикана, ще се върне към първоначалната си цел – изпращане на средства за мисионери и църковни групи по целия свят. Чрез премахването на функциите за управление на активи ватиканските власти се надяват да изолират източника на голяма част от скандалите, измъчващи най-малката независима държава в света от 1980 г. насам, когато Роберто Калви, наречен „Божият банкер“, бе намерен обесен под Блекфрайърския мост в Лондон. Начело в списъка с одобрените кандидати за нов ръководител на банката е бившият главен изпълнителен директор на Investco Europe Жан-Батист дьо Франсу. Той ще има задачата да подобри репутацията на институцията посредством финансовата дисциплина, с която е известен, изтъкнаха източниците. „Не можем да си позволим повече скандали“, отбеляза приближен до Папата пред изданието. Новият план на папството идва след серия от разкрития за лошо управление, както и с безпрецедентното решение на Папа Бенедикт XVI да се оттегли през февруари миналата година. През януари италиански прокурори обвиниха монсеньор Нунцио Скарано – един от най-високопоставените духовници, който се грижи за огромния инвестиционен и имотен портфейл на Ватикана, в пране на пари чрез фалшиви дарения. През май Ватиканът бе принуден да отрече, че кардинал Тарчизио Бертоне, който се пенсионира през 2013 г. от втората най-силна позиция в йерархията, е обект на разследване от местните магистрати за одобряването на заем в размер на 15 млн. евро на приближена продуцентска компания. Говорител на банката заяви, че загубите от лошото кредитиране са допринесли за спад в печалбите за 2013 г. Детайлите по финансовите показатели на най-малката държава в света се очаква да бъдат оповести в рамките на следващите 10 дни. Кардинал Бертоне отрече обвиненията и посочи, че е подложен на тормоз от страна на медиите. Източник investor.bg

    Финансовото министерство и Централната банка на Русия днес се споразумяха за въвеждането на нови правила за банкиране за държавните компании с цел те да бъдат защитени от рисковете на банковия сектор. Постигнато е споразумение минималното изискване за капитала на банките, които предлагат услуги на държавни компании, да бъде 10 млрд. рубли (300 млн. долара). Ако това условие не може да бъде изпълнено, съответната компания ще трябва да държи средствата си в контролирана от държавата банка, заяви заместник-финансовият министър Алексей Моисеев пред CNBC. „Трябва да гарантираме сигурността на средствата на тези компании,“ казва Моисеев, добавяйки, че това е превантивна мярка. Този ход идва на фона на влошаващите се перспективи пред Русия. Икономиката на страната стагнира, засегната отчасти от санкциите, наложени от САЩ и ЕС, заради ролята на Русия в украинската криза. Изнесените вчера данни на централната банка за отлива на капитали показаха, че 75 млрд. долара са изтеглени от страната в първите шест месеца на годината, според Reuters. Предложението е изпратено за разглеждане до други министерства и се очаква да бъде прието в рамките на един месец. Източник profit.bg
  • Бързите заеми ще станат по-бавни, по-недостъпни и със сигурност няма да поевтинеят след 23 юли, когато влиза в сила таванът върху лихвите в сектора. Това стана ясно от изказвания на шефове на фирми в бранша, които вече са обединени в Асоциация за отговорно небанково кредитиране (АОНК). Изискванията към клиентите на бързите заеми след две седмици ще се завишат, стана ясно от думите на Неделчо Спасов от “Изи Кредит” и Любомир Танкишев от “Кеш Кредит”. За много от продуктите вече ще се изискват поръчители и застраховки. Ще се прави по-подробно проучване на доходите. Част от по-рисковите заеми ще изчезнат, а има вариант на хората да се предлагат назаем по-големи суми, за да има финансова изгода от предоставянето им. Вероятно част от хората просто няма да бъдат обслужени и ще се пренасочат към сивия сектор, прогнозираха от асоциацията. Цената на кредита след 23 юли ще се формира по доста по-сложен начин в сравнение със сегашния, като ще включва най-различни такси за отделните компоненти на услугата, стана ясно още от обясненията на Спасов и Танкишев. “За съжаление, вече няма да е възможно разходите да бъдат представяни достатъчно прозрачно и за клиентите ще е по-трудно да сравняват офертите на отделните компании”, посочи Спасов, цитиран от вестник „Труд“. С промените в Закона за потребителския кредит се слага таван на годишния процент на разходите на бързите заеми в размер на малко над 50%. Премахват се част от таксите, а други се ограничават, като например наказателната такса при просрочие, която ще може да е до законовата лихва. Телефон за жалби Национален “горещ” телефон за оплаквания и сигнали от потребители на бързи кредити ще открие скоро Асоциацията за отговорно небанково кредитиране. Към нея ще заработи специална етична комисия, която ще разглежда жалбите. Източник profit.bg
  • Profit.bg продължава с поредицата си материали, в които ще ви представи факти за банките в страната. Днес ще се спрем на Банка ДСК. Ето и десет факта за банката, част от които не са известни на широката общественост: 1. Банката е създадена през 1951 г. като Държавна спестовна каса – единствената влогонабирателна и кредитна институция за населението. 2. С приемане на Закон за преобразуване на ДСК от 15 април 1998 г., който влиза в сила на 30 април 1998 г., ДСК е преобразувана в търговска банка. 3. От януари 1999 г. ДСК е преобразувана в еднолично акционерно дружество с държавно имущество с фирма “Банка ДСК”. 4. През 2002 г. 100% от акционерния капитал на Банка ДСК става собственост на Банкова консолидационна компания АД, а през октомври 2003 г., след успешна приватизационна процедура, Банка ОТП Унгария стана едноличен собственик на акционерния капитал на Банка ДСК. 5. В края на първото тримесечие на 2014 г. Банка ДСК управлява активи за 8.9 млрд. лв., сочат данни на централната ни банка. 6. Банката държи лидерската позиция с пазарен дял от 14.25%, равняващ се на 5.7 млрд. лв. при спестяванията на граждани и домакинства. 7. Раздадените кредити от страна на трезора са за над 8.05 млрд. лв., като от тях експозициите на дребно са 4.99 млрд. лв.. 8. За първите три месеца на 2014 г. Банка ДСК отчита печалба от 64.5 млн. лв. За цялата 2013 г. положителният финансов резултат е в размер на 193.8 млн. лв. 9. Банка ДСК притежава 66% от ДСК Управление на активи, което управлява 10 взаимни фонда. Нетната стойност на активите под управление надхвърлят 170 млн. лв. 10. През 2013 г. главният изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на банката Виолина Маринова бе удостоена с най-високото национално отличие – орден „Стара планина” първа степен. Банката пък бе обявена за „Най-добра интернет банка в България за 2013 г.” в конкурса „Най-добрите интернет банки в света 2013” на нюйоркско списание Global Finance. Банката бе отличена и като „Най-добра банка в България за 2013 г.” в конкурса „Награди за отлични постижения 2013”, организиран от британско списание „Юромъни”, а през ноември 2013 г. стана и „Банка на годината в България за 2013 г.” в конкурса на британското сп. The Banker. Източник profit.bg
  • Опашките от паникьосани вложители в София се изпариха с бързината, с която се появиха в това, което може да се нарече най-кратката банкова криза в историята. Това пише американският в. New York Times (NYT) във водеща статия „В България корупцията и недоверието превръщат обещанията в страдание“ на международното си издание във връзка с паниката, в която хиляди изтеглиха депозитите си от две банки, цитиран от БТА. В град, където конспиративните теории са толкова разпространени, колкото и дюнерджийниците, гражданите имат различни теории какво е предизвикало това внезапно паническо теглене на пари от двете най-големи банки в България миналия месец, коментират авторите на статията. Дали се дължи на спор, в който участват двама бизнесмени с политически връзки? Заговор от чуждестранни агенти като отмъщение за това, че България спира строежа на газопровод, предназначен да пренася руски природен газ?, питат авторите. Каквато и да е причината, масовите тегления от Корпоративна търговска банка и Първа инвестиционна банка привлякоха отново вниманието към крехката икономика и нефункциониращата политика, които спъват България. Недоволството на Москва от решението на България, взето под натиск от ЕС, да спре работата по газопровода „Южен поток“, засили тревогите за увеличаване на напрежението в регион, който вече е разклатен от украинската криза. Вчера руският външен министър Сергей Лавров бе в София, за да обсъди проекта за изграждане на газопровода. Изтеглянията на суми от банките задълбочиха разочарованието сред чуждестранните инвеститори и сред мултинационалната бизнес общност. Те разклатиха и доверието в способността на Българска народна банка да надзирава българската финансова система. Поставен бе и под въпрос нейният статут – на една от малкото правителствени институции, които функционират сравнително добре. С образована средна класа и атракции като черноморски плажове и старопланински върхове, България бе преди време магнит за чуждестранни компании. Но инвестициите отвън, които общо бяха над 9 милиарда през 2009 г., спаднаха до около 1,4 милиарда долара миналата година. Корупцията и непостоянната правителствена политика, както и стотици милиони долари неизплатени дългове към американски и европейски производители на електроенергия, навредиха на бизнес климата, отбеляза „New York Times“. Източник profit.bg
  • Трезор във столична банка е бил обран, съобщава bTV, като се позовава на високопоставени полицейски източници. Трима клиенти на трезора са установили липса на пари в сейфовете си преди дни, но са забавили подаването на жалби в МВР. По все още непотвърдена информация, откраднатата сума и ценни книжа са в размер на 150 000 лв. При огледа на полицията е установено, че не е проникнато с взлом. Работи се по версията за използван подправен ключ. Вътрешният министър отказа да коментира случая, но пък съобщи, че продължават разпитите на още заподозрени за банковата атака. „Тази седмица има доста хора, които са предупредени с протоколи. Дали от тях ще има задържани, ще видим тепърва. По сигналите до ДАНС са. „Глобал Маркетс“ беше една линия, по която беше осъществена криминалната атака срещу финансовата система на България. Но има още няколко, по които се работи”, коментира вътрешният министър Цветлин Йовчев. Източник profit.bg
  • ва фактора оказаха влияние върху поведението на инвеститорите на БФБ през юни. Това са очакванията свързани с оставката на правителството и нестабилността в банковия сектор, отчитат от Българската фондова борса. Като резултат на несигурността оборотът на изтъргуваните акции се увеличи със 164.41% в сравнение с предходния месец, като в същото време пазарната капитализация на повечето компании рязко намаля. В края на юни основният индекс на БФБ, Sofix падна до 551.41 пункта, което представлява понижение от 8.89% в сравнения с края на предходния месец. По-широкият и с равни тегла BG TR30 загуби 7.26% от стойността си, завършвайки месеца на ниво от 408.26 пункта. Източник darikfinance.bg
  • Група инвеститори, включваща Цветан Василев, подкрепена от руската банка ВТБ, проявява интерес към закупуването на бизнеса на Балканите на национализираната австрийска банка Hypo Alpe Adria, съобщава Reuters. За активите на изпадналия в несъстоятелност кредитор има трима вероятни кандидати, като сделката може да стане факт до края на месеца. Василев е основният собственик на Корпоративна търговска банка, която бе поставена под надзор от БНБ миналия месец. Той не е коментирал информацията. Бизнесът на Hypo в Югоизточна Европа се смята за неин основен актив. Банката беше национализирана през 2009 г., за да избегне фалит, който можеше да предизвика трусове в целия регион на ЦИЕ. Сега Австрия създава лоша банка, която да погълне повечето останали активи на Hypo. Това ще увеличи държавния дълг и бюджетния дефицит тази година. Руският бизнесмен Игор Ким от Експобанк също е в надпреварата. Третият вероятен кандидат за австрийския кредитор е финансовият инвеститор Advent International Миналата година Европейската комисия нареди на Виена да намери купувач за балканския бизнес на Hypo до средата на 2015 г. в замяна на одобрението на държавна помощ за банката. Вчера финансовият министър Михаел Шпинделгер каза пред парламента, че сделката може да бъде сключена до няколко седмици и че има общо седем заинтересовани инвеститори. Бизнесът на Hypo в Югоизочна Европа включва шест банкови мрежи и три лизингови компании в Словения, Хърватия, Сърбия, Босна и Черна гора. Източник darikfinance.bg
  • Между първо и второ четене в Народното събрание, точките за строги наказания при разгласяване на подвеждаща или създаваща паника информация за банките, ще бъдат прецизирани. Това обяви лидерът на ДПС Лютви Местан. Предложението за промените в Наказателния кодекс беше внесено от председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев, но текстът реално е изготвен от БНБ. В сегашния му вид, той предвиждат затвор за „всеки, който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на смут и страх в населението”. Така, независимо дали информацията отговаря на истината или не, нейното оповестяване може да попадне под ударите на закона. „Ще бъдат прецизирани текстовете. Няма абсолютно никаква идея да се ограничи свободата на словото. Законът няма за цел да въведе цензура”, посочи Местан. Източник darikfinance.bg
  • Въпреки че не е Creditanstalt, банковият колапс, който маркира началото на Великата депресия, предупреждението на австрийската Erste Bank за сериозна загуба и срива на цените на нейните акции, напомни отново, че проблемите на европейската банкова система не са приключили, пише The Telegraph. Важно е случващото да се разглежда в настоящия контекст, но историческите прецеденти карат финансистите да нервничат, когато Австрия се споменава в едно изречение с думата банки. Освен това вече е налице един фалит на австрийска банка през тази година, на Hypo Alpe-Adria. И двете банки – Hypo и Erste, са сред големите кредитори на развиващите се пазари в Източна Европа, някои от които преминаха през подобни цикли на възход и срив, както икономиките от периферията на еврозоната. България от друга страна, все още не е част от еврозоната, но все едно е, след като въведе валутен борд, обвързвайки собствената си валута с еврото. Страната премина през същите процеси като Гърция и Ирландия, само че малко по-късно. Дори и така последните събития с българските банки едва ли ще доведат до криза, но все пак създават съмнения за европейската банкова система, която изглежда опасно разделена от финансовото стабилизиране на държавите-членки. Дори в Украйна, където някои от австрийските банки имат сериозни експозиции, евентуално задълбочаване на Във всеки случай, нестабилността на австрийските банки в момента изглежда като остатъчен ефект от финансовата криза, разтърсила света преди няколко години, а не като начало на нов срив. Но опасенията за ставащото в Австрия са част от продължаващата слабост на европейската банкова система, която спира възстановяването на икономиката на еврозоната. Като обеща да направи „каквото е необходимо“, за да спаси еврото, Марио Драги, президентът на Европейската централна банка скъса връзката между дълговата и банковата кризи в Европа. Това, което той не успява да направи е да насърчи кредитирането, задължително за възстановяването на европейската икономика. Източник darikfinance.bg
  • Българска банка за развитие вече има нов надзорен съвет, съобщи за „Капитал“ източник, близък до банката. Изборът на новите хора в надзора на държавната банка е станал от общото събрание на акционерите (Министерството на финансите с 99.99% от капитала), провело се на 4 юли, петък. Избраните са икономистът Николай Неновски, началникът на политическия кабинет на финансовия министър Деница Кирова и изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Емил Караниколов. Нито държавната банка, нито принципалът Министерство на финансите съобщиха за събранието и решенията. Промените в банката са факт в ключов за ББР и за банковата система момент. Банката за развитие ще е една от двете държавни институции (заедно с Фонда за гарантиране на влоговете в банките), които ще влязат като акционери в поставената на 20 юни под специален надзор от БНБ Корпоративна търговска банка. Това ще стане, след като одитът на КТБ, който би трябвало да е приключил в петък, 4 юли, изясни и покаже от какви и колко средства (капиталова и ликвидна подкрепа) има нужда банката, за да бъде стабилизирана и да може да посрещне нуждите на клиентите си при отварянето й на 21 юли (виж карето). Освен средства за попълване на капиталова дупка, ако такава се отвори, в Корпоративна банка, ББР ще е и институцията, която ще трябва да осигури и ликвиден буфер, ако се наложи да се ползва такъв след 21 юли. Източник darikfinance.bg
  • Международната рейтингова агенция Fitch Ratings Ltd. потвърди дългосрочния кредитен рейтинг ‘BBB-/ВВВ’ на България съответно в чуждестранна и местна валута със стабилна перспектива. Краткосрочният кредитен рейтинг в чуждестранна валута също беше потвърден на ‘F3′, както и таванът за страната на ‘ВВВ+’. Това е второто за тази година потвърждение на рейтинга на страната от Fitch след оценката през януари. Определянето на стабилната перспектива показва, че рисковете за кредитния рейтинг на страната са добре балансирани. Според агенцията факторите, които заедно или поотделно биха могли да доведат до повишение на кредитния рейтинг, включват въвеждането на ключови структурни реформи, които ще доведат до по-висок икономически растеж и по-нататъшното значително понижаване на външната задлъжнялост на страната. Рисковите фактори, които биха могли да предизвикат негативна преоценка на кредитния рейтинг, са свързани с евентуален макроикономически или геополитически шок, който ще влоши икономическата ситуация в страната, или със събития, които биха подкопали традиционно силни страни на България в подкрепа на рейтинга – евентуално съществено отклонение от официалните бюджетни цели или евентуална поява на нестабилност в банковия сектор. Според оценката на агенцията случващото се през последните седмици не крие риск за цялата банкова система и не представлява опасност за валутния борд, който е подкрепен от значителни международни резерви. Банковият сектор е с добри средни показатели за капиталова адекватност, ликвидност и печалба, а необслужваните кредити вече не нарастват, отбелязват от Fitch. Икономическият растеж на страната изостава спрямо средното ниво в категорията ‘ВВВ’. Структурни проблеми възпрепятстват по-високия растеж и ускорената конвергенция спрямо стандарта на живот в западноевропейските страни. Нарастването в потреблението на домакинствата в страната и подобряването на икономическата активност в еврозоната, която е основен търговски партньор на България, ще бъдат двигатели на растежа през 2014 и 2015 година. Експертите от Fitch отчитат благоприятната позиция на страната по отношение на държавния дълг, който през 2013 г. е 18,9% от БВП, като нивото му заема втората най-ниска стойност в сравнение с останалите страни от ЕС и е много по-нисък от средното ниво от 40% за държавите с рейтинг ‘ВВВ’. В доклада се отчита също, че въпреки нарастването на бюджетния дефицит от 0,8% през 2012 г. на 1,5% на начислена основа през 2013 г., нивото остава умерено. Fitch прогнозират, че след лекото покачване през 2014 г. бюджетният дефицит ще се приближи до средносрочната бюджетна цел от 1% от БВП. Отчита се, че България поддържа значителен фискален резерв в размер на 7,5% от БВП към април 2014 година. Размерът на текущата сметка, наред с продължаващото акумулиране на чуждестранни активи от местните банки ще подкрепи свиването на нетния външен дълг на страната и през 2015 г. той ще съответства на средното ниво в категорията ‘ВВВ’. Източник darikfinance.bg
  • БСП не приема варианта за банкова ваканция, защото това не отговаря на икономическите интереси на страната. Вредите щяха да бъдат по-големи от ползите. Това заяви по БНР депутатът от Коалиция за България Румен Гечев. „Привържениците на тази мярка твърдяха, че това е щяло да спре паниката. Но в действителност тя беше неприемлив риск, щеше да има сериозни последици за БВП“, подчерта професор Гечев и добави, че в същото време българската държава разполагаше с необходимия финансов ресурс. „Не можехме да приемем, че ако от банките са излезли 1% от влоговете, а те общо възлизат на 60 милиарда лева, това ще създаде риск. Нека не забравяме, че имаме фискален резерв от 6 милиарда лева, от тях 2 милиарда лева свободни, а също така 2 милиарда лева в гаранционния фонд“, припомни той. Професор Гечев разказа подробности за срещата миналата неделя в Българската народна банка с участието на експерти от БСП, ДПС, ГЕРБ , Асоциацията на търговските банки. „Колегите от ГЕРБ искаха частична банкова ваканция. На срещата в неделя в БНБ ние ясно изразихме нашата позиция, което разколеба позицията на ДПС, ГЕРБ и БНБ, които искаха банкова ваканция. След нашето изказване от Асоциацията на търговските банки реагираха остро на предложението на ГЕРБ. Тяхната позиция, която съвпадна с нашата, разколеба другите три фактора и в крайна сметка се взе решение, което се оказа удачно за банковата система“, посочи депутатът от КБ. Той отбеляза, че за БСП е било обяснимо, защо трябва да подлагаме на риск цялата банкова система, заради положението в две банки. „Разчетите категорично показват, че в България не е била необходима налагането на мярка банкова ваканция. Такава мярка беше приложена неотдавна в Кипър, но там държавата беше фалирала и в САЩ по време на Голямата депресия /1929-1933/“, припомни професор Гечев. По отношение на идеята за незабавно влизане на Международния валутен фонд в България на фона на изкуствено създадената от някои банкова криза в 2 финансови институции, според него тази теза е неправомерна и предизвиква усмивка във всички, които са учили икономика. „МВФ никога не е давал пари за саниране на банкова система, той помага за изплащане на външен дълг, а ние сме много добре по този показател. Политиците трябва да внимават, когато правят такива екзотични предложения“, препоръча професор Гечев. Гечев смята, че държавата разполага с достатъчно ресурс, за да се отвори КТБ на 21 юли. Източник darikfinance.bg
  • БТК има 71 млн. евро в КТБ. Нарежданията на телекома за преводи на парите в други финансови институции не са минали. Така компанията на практика поправя собственото си изявление от 23 юни, с което твърдеше, че притежава в поставената под специален надзор от БНБ финансова институция 6.5 млн. евро. И в момента обаче дружеството продължава да бъде в стабилна финансова позиция и дейността му не е застрашена, подчертават от там. На 23 юни (понеделник и първи работен ден след петъка на 20 юни, когато БНБ постави под особен надзор КТБ) БТК излезе с информация до инвеститорите на страницата си в интернет, че кешовата й наличност по сметки в банката на Цветан Василев е 6.5 млн. евро. Това, което на практика се е случило, е, че телекомът е наредил определени трансфери на пари в четвъртък и петък – 19 и 20 юни. След прекратяването на операциите на КТБ и спирането и на електронното банкиране от финансовата институция е било невъзможно да се види дали въпросните преводи реално са извършени. Така реално съобщението от 23 юни се базира на очакването, че трансферите са факт. Седем посланици критикуват рискови промени в енергетиката. В писмо до председателя на парламента те изразяват безпокойство от идеята за ценови промени при тецове и ВЕИ. В писмо до председателя на Народното събрание Михаил Миков посланиците на седем държави изказват безпокойството си от изискването на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да бъдат намалени цените и количеството изкупувана електроенергия от възобновяеми източници и от двете американски централи в комплекса „Марица-изток“. Писмото, с което „Дневник“ разполага, е било внесено в парламента в началото на седмицата – на 30 юни (преди да стане ясно, че е възможно настоящият парламент да няма повече от едно заседание до разпускането му, заради липса на кворум). То е подписано от посланиците на Австрия, Великобритания, Република Корея, САЩ, Франция, Чехия и Япония. Преди дни ДКЕВР с жалба до Европейската комисия поиска Брюксел да обяви за неправомерна държавна помощ договорите на НЕК за задължително изкупуване на енергията от ТЕЦ „Контур глобал Марица-изток 3″ и ТЕЦ „AES Марица-изток 1″ и за прекомерна държавна помощ – договорите с ВЕИ производители. Източник darikfinance.bg
  • Финансовите пазари се държат безотговорно и на хоризонта може би се задава нов кредитен балон, предупреди в последния си годишен доклад Банката за международни разплащания (БМР). Базираният в Базел регулатор споделя мнението, че световните дългови пазари са приближили рискована територия и се отправят към спад, пише WBP Online. Институцията акцентира на нездравословното натрупване на нови корпоративни и държавни дългове от страна на мениджърите на активи, а не от банките. Освен това БМР посочи, че пазарите на акции и недвижими имоти са „твърде горещи“, като основната причина са ултраниските лихвени проценти. „Трудно е да се избегне чувството на озадачаващо разминаване между подемната сила на пазарите и основните икономически тенденции в световен мащаб“, се посочва в доклада. БМР призна, че глобалната икономика е показала обнадеждаващи признаци през последните години. Според експертите обаче светът все още не се е отърсил напълно от кризата от 2008 г. „Въпреки агресивното и широко търсене на доходност, променливостта и кредитни спредове, потъващи към исторически дъна, инвестициите продължават да бъдат слаби“, подчертава организацията. БМР също така счита, че досегашната парична политика е била относително неефективна в насърчаването на баланса за възстановяване от рецесията. „Централните банки в големите развити икономики продължават да са изправени пред необичайно бавно възстановяване въпреки продължителното извънредно смекчаване на паричната политика“, изтъкна БМР в доклада си. Въпреки това някои икономисти, включително Пол Кругман, не вярват, че темповете на развитие са твърде ниски. „Няма абсолютно никакъв макроикономически аргумент, че лихвените проценти са изключително ниски в сравнение с фундаментите. Нямаме причини да вярваме, че активи като цяло са надценени“, посочи икономистът в свой анализ за The New York Times. БМР призова властимащите да се справят със структурните недостатъци и погрешното разпределение на ресурсите, замаскирани за момента от силни финансови стимули. „Единственият източник на траен просперитет е по-силната страна на предлагането. Тя е от съществено значение за отдалечаването от дълга като основен двигател на растежа“, добавят от банката. Що се касае до банковия сектор, БМР отбеляза, че е постигнат напредък в подобряването на фундаментите. Въпреки това обаче пълното „оздравяване“ все още не е приключило. „Високата задлъжнялост е основен източник на уязвимост за банките. Кредиторите, които не са успели да се приспособят след кризата, отчитат слабости в балансите си от задлъжнелите кредитополучатели и разширяване на непогасените задължения“, коментира организацията. Източник investor.bg
  • Няколко компании за бързи кредити се обединиха в асоциация, която си е поставила за цел да насърчава добрите практики в сектора. В Асоциацията за отговорно небанково кредитиране влизат осем финансови институции, профилирани в краткосрочното потребителско кредитиране без обезпечение. Компаниите-учредителки имат общо 5 000 служители и са обслужили над 1,5 млн. кредита. Според учредителите на Асоциацията е необходимо легитимна структура да спомага за издигането на престижа на сектора, профилиран в краткосрочното потребителско кредитиране без обезпечение, включително чрез защита на правата на потребителите и лоялната конкуренция на пазара за бързи потребителски кредити, съобщиха от организацията. Председател на новоучредената организация е Неделчо Спасов (Изи кредит), а заместник председатели са Константин Кръстев (Кредисимо) и Любомир Танкишев (Кеш кредит). Всички компании-членки са равнопоставени и взимат решения заедно. Моделът на краткосрочно кредитиране без обезпечение има голямо значение за пазара на кредити. Компаниите за бързи кредити са финансов буфер и единствения легитимен отговор на внезапно възникнали потребности, които е неефективно или невъзможно да бъдат удовлетворени от други легални пазарни субекти, посочват от организацията. Налице е активно търсене на такива продукти от широк профил клиенти както от физически лица, така и от фирми, заявяват още членовете на Асоциацията. „Кредитите, предоставени от небанкови финансови институции, показват тенденция на постоянен растеж на годишна база от март 2013 г. насам. Процентът на клиентите, които теглят повторно заем, надхвърля 60 на сто. Средният размер на кредитите е 500 лв., а средният период, за който се теглят кредитите, е 6 месеца“, сподели председателят на Асоциацията Неделчо Спасов. До момента членове на АОНК, която е отворена структура, са следните компании: Би енд Джи кредит ООД (с търговска марка Макс кредит), Изи Асет Мениджмънт АД, Кеш Кредит ЕАД, Кредисимо АД, Кредихелп ООД, Микро Кредит АД, Неткредит ООД и 4 Финанс ЕООД (с търговска марка Вивус.бг). Асоциацията е регистрирана като сдружение с решение на Софийски градски съд от 29.04.2014 година. Припомняме, че преди дни в НС бе внесен Закон за небанковите финансови институции. Ако нормативният акт бъде приет, фирмите за бързи кредити ще трябва да получат лицензи за дейността си от Комисията за финансов надзор (КФН), а едно от условията е да докажат собствен капитал от 1 млн. лв. Източник investor.bg

Банков бюлетин 30.06-04.07.2014

  • БНБ предлага затвор за разпространяване на слухове срещу банки
    Българската народна банка изпрати днес предложение за допълнение в Наказателния кодекс до председателя Комисията по бюджет и финанси Йордан Цонев. От Банката предлагат в НК да бъдат добавени още два члена, с които да се криминализира разпространението на слухове и невярна информация срещу финансови институции.
    Предложението гласи следното: „В Наказателния кодекс, раздел „Престъпления против паричната и кредитна система“ се създава чл. 252 а със следното съдържание: Чл. 252 а. (1) Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години. (2) Когато с дейността по ал. 1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева“, съобщават от банката и припомнят, че това съответства с представената вчера от президента Росен Плевнелиев позиция на политическите партии и институциите, участващи в консултациите при държавния глава. Източник profit.bg
  • ЕК одобри 3.3 млрд. лева подкрепа за българските банки
    Европейската комисия одобри схема за предоставяне на ликвидност на българските банки на стойност 3.3 млрд. лева. Механизмът ще предостави нужна и пропорционална ликвидност в контекста на външни за системата небанкови обстоятелства, съобщава НТВ.
    На 29 юни българските власти поискаха одобрение за схемата, която ще предостави кредитна линия на българския банков сектор на стойност 3.3 млрд. лева и представлява форма на държавна помощ. Целта е да се отговори на спекулативните атаки, случили се през миналата седмица. Еврокомисията оцени предложението и прецени, че то е съвместимо с правилата на единния пазар на ЕС. Източник frognews.bg
  • МФ осигури подкрепа за банковата система в размер на 1,23 млрд. лв.
    От Министерство на финансите (MФ) потвърдиха, че вчера, 30 юни, е бил проведен извънреден аукцион за продажбата на краткосрочни облигации. Ведомството е пласирало успешно 5-месечни държавни ценни книжа (ДЦК) с обща номинална стойност 1,23 млрд. лева. С тях правителството осигурява първия транш от ликвидния буфер, насочен срещу спекулативните банкови атаки, информират от пресцентъра на МФ.
    От ведомството на Петър Чобанов съобщиха, че средната доходност до падежа на емисията е била 0,83%. Тя е по-висока от получената доходност по емисията 6-месечни ДЦК, пласирана през януари. Тогава доходността до падежа за книжата на стойност 400 млн. лв. бе 0,30%. Респективно годишната доходност възлезе на 0,6%. Според източници на Investor.bg средната годишна доходност по 5-месечната емисия е била 1,2-1,3%, но реално се оказва по-висока. Участниците в аукциона са подали поръчки, надхвърлящи предложения обем от 1,5 млрд. лв., посочват от МФ. От одобреното количество банките са придобили 89,7%. Пенсионноосигурителните компании, застрахователните дружества и гаранционните фондове са придобили 10,3% от номиналната стойност. Набраните 1,23 млрд. лв. са добавени към наличните бюджетни буфери за обезпечаване безусловната подкрепа на ликвидността в българската банкова система и за спокойното и гладко функциониране на сектора, уточняват от финансовото министерство. Предприетите незабавни и добре координирани действия между правителството, Българска народна банка (БНБ) и финансовата общност в страната доведоха до категоричен отпор на всякакви безпочвени спекулации и инсинуации и възстановиха доверието на гражданите в системата, гласи становището на МФ. От ведомството също отчитат, че още в понеделник, 30 юни, е било преодоляно напрежението от петък. Нормалното функциониране на банковия сектор в България също е било възстановено. Вчера БНБ също отчете, че напрежението от петък, възникнало вследствие на организираната криминална атака срещу някои български банки, е било преодоляно. Управляващите също благодарят за разбирането, след като вчера това сториха и централните банкери. „Правителството на Република България, в лицето на министър-председателя Пламен Орешарски и на министъра на финансите Петър Чобанов, благодари за подкрепата и разбирането на всички, дали своя принос за постигане на общата цел, насочена към запазване на финансовата стабилност и доверието на гражданите в нея“, гласи още становището на финансовото министерство. По-рано днес премиерът е благодарил лично на заместник-председателя на Европейската комисия и европейски комисар по конкуренцията Хоакин Алмуния за подкрепата по отношение на одобрението на държавна помощ от 3,3 млрд. лв. за банковата система у нас. Това е и своеобразно потвърждение от страна на МФ, че въпросните средства всъщност ще бъдат осигурени от държавата, а не по линия на Европейския съюз. Целта на поисканата банкова схема е за осигуряване на ликвидност за банките и съответно – успокоение на вложителите. Източник investor.bg
  • „Подкрепата за ликвидността на банковата система ще бъде използвана само ако се наложи. Буферът е налице, но той няма да се отрази на разходите на правителството“. Това заявява министърът на финансите Петър Чобанов в интервю за агенция „Ройтерс“ и допълни, че банковата система в България е с висока капиталова адекватност и ликвидност, съобщиха от пресслужбата на финансовото министерство. Според Чобанов последните събития в страната няма да повлияят на планирания бюджетен дефицит от 1.8% от брутния вътрешен продукт за тази година. Министър Чобанов коментира също така, че те няма да се отразят и на предвидения икономически растеж, който за 2014 г. е заложен на 2.1%. Според него се наблюдава акумулиране на вътрешни инвестиции, „което ни дава увереност, че нашата прогноза за тази година е постижима“, уточнявайки, че ръстът им е над 4% през всяко едно от последните две тримесечия. Министърът на финансите заяви още, че международните инвеститори са показали доверието си в България, след като през миналия месец страната набра близо 1,5 млрд. евро на международните капиталови пазари със само 2,95% купон за емисия десетгодишни облигации, която беше менажирана от „Ейч Ес Би Си“, „Ситибанк“ и „ДжейПи Морган“. Той допълни, че на предхождащата емисия през 2012 г. купонът е бил 4.25%. Министър Чобанов уточни, че страната ни излиза рядко на международните пазари и то само когато има нужда, и че през тази година това е малко вероятно да се случи отново. Източник profit.bg
  • Банките по света са засекли около 400 случая на нов зловреден софтуер, който кротко дебне в интернет браузърите, докато не види, че потребителите посещават банкови сайтове и тогава се активизира, за да краде информация, според базирана в Токио компания за антивирусен софтуер. Новият вирус започва със стара тактика – спам. Получени в електронната писма предоставя подробна информация за финансов транзакции като в самия текст има и линк. Вместо обаче потребителите да бъдат приканвани към фалшиви уебсайтове където да въведат банковите си лични данни, софтуерът вкарва зловреден код в браузъра, които впоследствие засича кога потребителят банкира онлайн, твърдят от Trend Micro. “Има графики и темринология, която ще ви накара да си помислите, че това звучи напълно законно,” казва Дж. Д. Шери, вице президент на отделно Технологии и решения в Trend Micro. “След като кликнете на него то ще свали този конкретен зловреден код.” Миналата година са се повили един милион нови видове зловреден банкво софтеур, или два пъти повече от предходната година, според Trend Micro. Новата разновидност, която носи името Emotet, първо се появява в по-големи мащаби в Германия, като 75% от случаите, в които е засечена са в Европа, Близкия Изток и Африка. Останалите 25% от оплакванията идват от Азиатско-тихоокеанският регион, САЩ и Япония. Едно от нещата, която по принцип издават подобни зловредни опити е това, че съобщенията обикновено са пълни с граматически и правописни грешки. При Emotet обаче съобщенията са по-малко съмнителни. Новият зловреден софтуер също така успява да избегне друг признак, че компютърът ви е заразен като се укрива докато потребителят не посети банков сайт, вместо да забавя дейността на компютъра като е активен през цялото време. Новият вирус прави две компютърни правила още по-важни, казва Шери. Сваляйте си антивирусна програма от реномирани компании и не кликайте на нищо, което не сте търсили сами. Източник profit.bg
  • В последните дни екипът на Profit.bg ви представи факти за Корпоративна търговска банка и Първа инвестиционна банка. Уведомихме Ви и за това кога вашият депозит е гарантиран от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Днес ще се спрем на 10 факта от историята на банковата система в страната от 1878 г. до днешна дата. Ето ги и тях: – Първите български банкноти са златните 20 и 50 лв., които са в обращение близо 22 години. Те са отпечатани в Санкт Петербург, Русия; – В края на 1878 г. проектоуставът за учредяването на БНБ е представен на княз Александър Дондуков-Корсаков. Неговото утвърждаване е с дата 25 януари 1879 г. Според този документ Българската народна банка се учредява като правителствен кредитен институт с основен капитал 2 000 000 лева. – На 6 юни същата година БНБ извършва първата банкова операция – държавата превежда 8 697 043 лв., като два милиона от тази сума са внесени за набиране на основен капитал на БНБ, а останалите – на депозит. – Първата кредитна сделка в историята на централната банка е с дата 17 август 1879 г. – През 1951 г. е създадена днешната Банка ДСК, с тогавашното си име Държавна спестовна каса – На 28 юли 1952 г. Открит е Българският монетен двор. Сеченето на разменни и възпоменателни монети започва изцяло да се осъществява на територията на страната. – Близо 13 г. по-късно (през 1964 г.) пък е създадена Българска външнотърговска банка (БВБ). Това е днешната Уникредит Булбанк, която първоначално се е помещавала в сградата на БНБ. – В края на 1964 г., или преди половин век, спестяванията на българското население са били 1.3 млрд. лв. Днес те са малко под 41 млрд. лв. – На 26 февруари 1998 г. официално е открита Печатницата на БНБ, София, за производството на банкноти и ценни книжа с висока степен на защита. – Днешният управител на Българска народна банка Иван Искров е на поста си от 2003 г. насам. Мандатът му е до октомври 2015 г. Източник profit.bg
  • Само три седмици остават до влизането в сила на промените в Закона за потребителския кредит. Няколко банки вече предложиха на пазара новите си продукти. Така те изпреварват окончателното влизане в сила на промените, което ще стане на 23 юли. Останалите банки планират да пуснат новите продукти в седмиците до края на юли, показа справка на Profit.bg. Както знаем, след тази дата всички ипотечни продукти ще бъдат без такса за усвояване, която до този момент бе % от изтеглената сума. Какво обаче предвиждат останалите промени? На първо място, отпадат и други две много важни такси, които клиентите заплащаха до този момент, а именно за годишно обслужване и предсрочно погасяване. На пазара се очаква да излезе и нов вид ипотечен кредит, непознат до този момент в страната. Смята се, че той ще е с по-висок лихвен процент, но при положение, че кредитополучателят има проблеми с изплащането му, то ще е достатъчно той да върне имота на банката. Може би една от най-значимите промени е тази, свързана с определяне на максимално допустим годишен процент на разходи (ГПР) по потребителските кредити, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Лихвата по просрочия се определя от основния лихвен процент в лева или в друга валута плюс надбавка от 10 процентни пункта. Съгласно новите изменения, кредиторът няма право на обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на кредита, след изплащане на 12 месечни погасителни вноски от усвояването му. Извън този случай, стойността на на обезщетението не може да надхвърля 1% от предварително погасената сума. Лихвените проценти трябва ясно и точно да са описани в договора, както и методиката на формирането им. Кредиторът е длъжен да направи това и на сайта си. При кредити с променлива лихва, фиксираната надбавка над предварително обявения променлив лихвен процент не може да се променя едностранно за целия срок на кредита. Дали промените ще доведат до повишено теглене на кредити в идните месеци, предстои да видим. Факт е обаче, че те ще облекчат новите кредитоплучатели, главно при самото теглене и погасяване на заемите. Източник profit.bg
  • По данни на Българска народна банка към края на май в търговските ни банки има депозирани 74.8 млрд. лв., от тях 40.9 млрд. лв. на граждани и домакинства. Днес ще ви представим десет факта за спестяванията на населението, като данни от тях са на централната банка или изчисления на Profit.bg: 1. От началото на годината спестяванията са нараснали с 1.715 млрд. лв. до рекордните в историята 40.9 млрд. лв. 2. Ръст в спестяванията има за 44-ти пореден месец, като за този период в банките сме внесли над 14.2 млрд. лв. Вижте още: Десет факта за Първа инвестиционна банка, които може би не знаете 3. Границата от 40 млрд. лв. бе премината през февруари тази година, докато 30-те милиарда лева – през август 2011 г. Нарастването от 20 до 30 млрд. лв. пък е осъществено само за 3 години и 4 месеца. 4. Българинът спестява основно в лева (53.15% от депозитите), по-малко в евро (38.83%) и едва 8.02 на сто са влогове в други валути, най-често долари. 5. От началото на годината банките са платили 559 млн. лв. лихви по вложените средства, докато сумите за 2012 и 2013 г. надхвърлят 1.3 млрд. лв. Четете още: Десет факта за КТБ, които може би не знаете 6. Откритите депозитни сметки в търговските ни банки са над 11.5 млн. Въпреки рекордните спестявания, 71.9% от влоговете са за суми до 1000 лв. 7. Средният размер на спестяванията на гражданите в търговските банки е 3342 лв. (към 31 март 2014 г.) 8. Общо 749 са влоговете в банките ни за суми от над 1 млн. лв. Средно богаташите държат на влог по 2.428 млн. лв. 9. Депозитите до 196 000 лв. са гарантирани от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Тук може да видите дали вашият влог е гарантиран. 10. Влоговете за над 100 хил. лв. в банките са 40 864 на брой. От тях само 9378 са за суми над 200 хил. лв., или над границата, която поема ФГВБ. Не пропускайте: Къде не си струва да крием ценности? Източник profit.bg
  • През месец май общата сума на активите нарасна с 292 млн. лв. (0.3%) до 86.7 млрд. лв. основно в резултат от динамиката на привлечените средства. Ликвидният капацитет на активите се запази. Регистрираният спад при паричните средства по разплащателни сметки бе компенсиран от растежа при междубанковите депозити. През отчетния период вземанията от кредитни институции бележат растеж от 666 млн. лв. (6.9%). В края на май ценните книжа намаляват със 168 млн. лв. (1.5%) главно поради свиването на дълговите инструменти на разположение за продажба и инвестициите, държани до падеж. Същевременно финансовите активи, държани за търгуване, се увеличават, а определените по справедлива стойност остават без промяна. Натрупаната обезценка на активите за петте месеца на 2014 г. е 338 млн. лв. (при 420 млн. лв. година по- рано). Спрямо май 2013 г. печалбата на банковия сектор се повишава с 99 млн. лв. и възлиза на 364 млн. лв. Ликвидната позиция на банковата система остава висока. В края на отчетния период коефициентът на ликвидните активи, изчисляван по Наредба No11 на БНБ, е 25.83% Брутните кредити (без тези за кредитни институции) продължават да се увеличават. Наблюдаваният месечен растеж със 190 млн. лв. (0.3%) е повлиян от нарастването на вземанията от некредитни институции с 83 млн. лв. (8.3%). Корпоративните кредити се увеличават с 56 млн. лв. (0.1%), а потребителските заеми – с 38 млн. лв. (0.4%). При жилищните ипотечни кредити и при експозициите към централни правителства няма съществено нарастване. Привлечените средства се увеличават с 343 млн. лв. (0.5%). Най-голям принос има Ресурсът от институции, различни от кредитни, който е с 330 млн. лв. (1.4%) повече спрямо април. Депозитите от граждани и домакинства нарастват с 228 млн. лв., като месечният темп на растеж е 0.6%. При средствата от кредитни институции е отчетено намаление с 221 млн. лв. (2.6%). Подчиненият срочен дълг и дългово-капиталовите (хибридните) инструменти се увеличават. В края на май балансовият капитал на банковата система е 11.1 млрд. лв. През отчетния месец той се повишава с 9 млн. лв. (0.1%). Източник profit.bg
  • Управителният съвет на Българската народна банка взе решение да намали, считано от 1 юли 2014 г., лихвените проценти по депозити на „Корпоративна търговска банка“ АД до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути, изчислен съгласно лихвената статистика на БНБ за размера на лихвените проценти по депозити към май 2014 г. Решението е възложено на квесторите на „Корпоративна търговска банка“ АД. Същата мярка се прилага и по отношение на дъщерното й дружество „Креди Агрикол България“ ЕАД. Решението подлежи на незабавно изпълнение. Вижте какви са средните лихви в банковата система към края на май 2014 г. Източник profit.bg
  • Най-големите 1 000 банки в света са отчели 920 млрд. долара печалба за миналата година. Водещите китайски банки са съставлявали близо една трета от тази сума, демонстрирайки нарасналата си мощ, показва ново проучване. Общата печалба преди облагане с данъци на китайските банки възлиза на 292 млрд. долара през 2013 г., или 32% от печалбата на глобалната банкова индустрия, според годишната класация на класация списание The Banker на печалбата и капиталовата сила на най-големите 1 000 банки в света. Четете още: Десет факта за Първа инвестиционна банка, които може би не знаете Глобалната печалба на банковата индустрия нараства с 23% на годишна база през 2013 г. до рекордно високото ниво. С най-голяма печалба в размер на 55 млрд. долара може да се похвали 55 Industrial and Commercial Bank of China (ICBC). China Construction Bank, Agriculture Bank of China и Bank of China допълват челните четири места в класацията. Банките в САЩ отчитат обща печалба от 183 млрд. долара, или 20% глобален дял, водени от Wells Fargo, която обяви 32 млрд. долара положителен резултат за миналата година. Вижте още: Най-добре платените банкери в света Банките в еврозоната са допринесли с едва 3% към общите печалби на световната банкова индустрия. За сравнение делът им е бил 25% преди финансовата криза от 2008 г., показва класацията. Италианските банки са изгубили общо 35 млрд. долара през миналата година, отчитайки най-лошото представяне измежду всички страни. Японските банки отчитат 64 млрд. долара печалба миналата година, което им отрежда 7% дял, следвани от банките в Канада, Франция и Австралия (по 39 млрд. долара), Бразилия (26 млрд. долара) и Великобритания (22 млрд. долара), според данните на The Banker. ICBC запазва позицията си на най-силната банка в света въз основа на притежавания от банката капитал, което отразява способността на банката да кредитира в големи мащаби и да се справя със сътресения. China Construction Bank се изкачва от петото до второто място в класацията по сила, като след нея се нареждат JPMorgan, Bank of America и HSBC. ICBC, която се настани на за първи път на челната позиция през миналата година, е една от четирите китайски банки в топ 10. Тази година Wells Fargo стана най-голямата банка в света по пазарна капитализация, след като цената на акциите й скочи. Пазарната й стойност вече възлиза на около 275 млрд. долара, или с около 75 млрд. долара повече ICBC. Според The Banker африканските банки са осигурявали най-голяма възвращаемост на капитала през миналата година в размер на 24%, което е два пъти над средното ниво за света и шест пъти над 4-те процента възвращаемост на европейските банки. Източник profit.bg
  • Само дни след като ви представихме 10 факта за Корпоративна търговска банка, днес ще се спрем на Първа инвестиционна банка. Трезорът е третата по големина банка в страната, като наскоро чества и 20 години от създаването си. Ето и 10 факта за Първа инвестиционна банка (ПИБ): 1. Първа инвестиционна банка АД е учредена на 8 октомври 1993 г. в София. ПИБ получава пълен банков лиценз за осъществяване на операции в България и в чужбина. 2. Основни акционери в банката днес са Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев, притежаващи по 42.5% от капитала на Първа инвестиционна банка. 3. През първото тримесечие на 2014 г. официално бе разрешено от БНБ и вписано в Търговски регистър вливането на МКБ Юнионбанк в ПИБ. С това Първа инвестиционна банка зае третата позиция сред най-големите български банки, като активите й достигат 8.8 млрд. лв.. 4. Коефициентът на капиталова адекватност на ПИБ към края на март е 15.73%, или доста повече от изискването за 12% на централната ни банка. Адекватността на капитала от първи ред е 14.16%. 5. Първа инвестиционна банка разполага с 190 клона. 6. Банката осъществи най-голямото до момента първично публично предлагане в историята на Българска фондова борса. Приключилата през май 2007 г. подписка успя да набере 107 млн. лв. свеж ресурс. 6. ПИБ има 13.75% пазарен дял (5.5 млрд. лв.) при депозитите на граждани и домакинства, което й отрежда второто място в страната след Банка ДСК. Заедно със спестяванията на фирмите те нарастват до 7.99 млрд. лв. 7. Раздадените кредити от Първа инвестиционна банка към 31 март са за над 6.5 млрд. лв. От тях 1.29 млрд. лв. са на граждани и домакинства. 8. От ПИБ най-често теглим жилищни кредити в евро и потребителски заеми в лева, сочат данни на централната ни банка. Фирмите се кредитират основно в евро. 9. Печалбата на банката за първите три месеца на 2014 г. възлиза на 2.75 млн. лв. 10. През 2010 г. банката регистрира своя милионен клиент. Източник profit.bg
  • Кризата в две български банки изглежда овладяна и това наистина е добра новина. Възникналите въпроси обаче остават без отговор. А който оттук нататък ги задава публично, рискува да попадне в затвора, твърди Иван Бедров пред Deutsche Welle. Държавата реши проблема с банките. Иска да заплаши със затвор всеки, който коментира публично състоянието на определена банка или на цялата система. БНБ публикува на сайта си предложение за промяна в Наказателния кодекс, а малко по-късно председателят на бюджетната комисия в Народното събрание Йордан Цонев (ДПС) го внесе за гласуване. Първа точка на предложения нов член 252а заслужава дословно цитиране: „Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.“ Втората точка увеличава потенциалното наказание до 10 години, ако с действието са „причинени другиму значителни вреди“ или пък са получени „неправомерни доходи“. Досега законът предвиждаше само глоба за „разпространяване на невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея“ – до 10 хиляди лева за медиите, които публикуват такива информации. Заплахата от глоба и досега правеше невъзможен публичния разговор за състоянието на банките. Сега този разговор е на път да се превърне в пълно табу – защото ще заплашва със затвор всеки, който се осмели да го води. Начинът, по който държавните институции реагираха на кризата около банките, провокира редица въпроси. В случая с КТБ държавата действа изключително бързо и решително – БНБ взе контрола над институцията и отстрани от управлението собственика ѝ Цветан Василев. В случая с ПИБ централната банка осигури паричен ресурс, за да може всеки клиент да изтегли колкото иска от парите си, докато ситуацията се успокои. И не отстрани никого. Седмици преди КТБ да се обърне за помощ към БНБ, вестниците около Делян Пеевски публикуваха немалко информации за банката, които Законът за кредитните институции може да интерпретира като уронващи „доброто име на банката и доверието към нея“. БНБ не глоби никого. Да, в закона пише, че се санкционира разпространяването на „невярна информация”. Тоест, централната банка трябва или да глоби за невярна информация, или да не глоби и да признае, че публикациите за т. нар. източване са истина. Втората хипотеза провокира още въпроси – какво са направили централната банка и нейният надзор, за да не позволят кредитирането към свързани фирми да надхвърли законовото ограничение? На обществото бе даден отговор – прокуратурата разследва подуправителя на БНБ Цветан Гунев, отговарящ точно за банковия надзор. Това обаче провокира друг въпрос – как г-н Гунев може да е единственият отговорен, след като е избран на този пост през юни 2013 година, а въпросните проблеми са подробно описани в публикация, излязла два месеца по-рано? Очевидно съществуват проблеми със спазването на правилата и контрола върху спазването на правилата. Очевидно е също така, че атаките срещу двете банки са били целенасочени. За КТБ се погрижиха медиите около Пеевски и прокуратурата със своята показна акция в сграда на банката. За ПИБ се погрижиха създаденият вече прецедент с другата банка, изказванията на политици за проблеми с „втора банка“ и за „фалит на държавата“, както и анонимно разпратени съобщения. ДАНС се спря на последното и направи серия от арести, сред които най-интересни са два – Венци Чикагото написал във Фейсбук, че бордът щял да падне, защото така поискали „масоните и илюминатите“, а двама инвестиционни посредници изпратили на клиентите си анализ, в който се казва, че „КТБ не е единствената“ и предстоят проблеми с други три банки. Споменати са имената на тези банки, но ПИБ не е сред тях. Как тогава Чикагото и брокерите са предизвикали паниката пред банката? Към всичко това се добавя и липсата на прозрачност около начина, по който БНБ и правителството се погрижиха за осигуряването на ликвидност в банковата система. Българите научиха от съобщение на Европейската комисия, че собственото им правителство планира да налее 3,3 милиарда лева на данъкоплатците в проблемните банки. Кои банки, по колко, при какви условия? За момента ситуацията изглежда овладяна и това наистина е добра новина. Възникналите въпроси обаче все още нямат отговор. А който оттук нататък ги задава публично, рискува да попадне в затвора. Източник darikfinance.bg
  • По отношение на КТБ случаят е доста различен, очаквам докладите на одиторите. Предварителните данни показват доста по-различна структура на банката, отколкото на останалите, заяви днес премиерът Пламен Орешарски. През последните два дни бяхме свидетели на много спасители на банковата система, в това число и в средите на тези, които предишната седмица усърдно я дестабилизираха. Понастоящем няма изтичане на ликвидност от нито една банка. Ние постоянно наблюдаваме този процес, категоричен е Орешарски. Той допълни, че буферът, който Министерството на финансите осигури, или по-скоро първия транш на буфера около 1.2 млрд. лева, е неизразходван, така че доверието е възстановено и в това се състои успокояването. Банките още веднъж доказаха, че са достатъчно ликвидни и всичко, което сме твърдели през последните години е така. Своеобразният стрес-тест, на който бяхме свидетели миналата седмица, показа, че банките издържаха със собствени ресурси, а буферът е допълнителна гаранция, че всички по-нататъшни опити за дестабилизация няма как да успеят при тези параметри, с които в момента разполага банковата система. Според Орешарски всеки може да направи справка по медиите от края на предната седмица и да идентифицира ясно истинските подбудители на паника сред населението, относно банките. По думите на премиера няма предпоставки за актуализация нито на централния бюджет, нито на бюджетите на отделните негови звена към този момент. Има достатъчно възможности НЗОК да затегне финансовия контрол върху изразходването и да финишира с минимален дефицит, както го е правила предходни години. Единственото, което малко се притеснявам, е дали ще има кворум, когато си подам оставката. Ще избера момент към края на месеца, когато парламентът осигури кворум, посочи Орешарски. Източник darikfinance.bg
  • Вариантът, по който работи БНБ в момента, е национализация на Корпоративна търговска банка, за да може тя да отвори врати на 21 юли, коментира бившият финансов министър Милен Велчев пред bTV. Велчев е главен изпълнителен директор на инвестиционното подразделение на Външнотърговската банка на Русия, „ВТБ капитал“, което са миноритарен собственик в КТБ. Бившият министър от правителството на НДСВ отново подчерта, че руският инвестиционен фонд не възнамерява да участва в увеличаването на капитала на българския кредитор. КТБ беше поставена под специален надзор от БНБ на 20 юни, а два дни по-късно стана ясно, че може да бъде капитализирана с публични средства от Българската банка за развитие и от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Преди това обаче БНБ трябва да отправи предложение към настоящите акционери да попълнят капиталовия недостиг. Освен ВТБ, 30% участие в КТБ има Оманският държавен фонд. Мажоритарен собственик на българската търговска банка е Цветан Василев. Очаква се одитът на финансите на КТБ да бъде готов следващата седмица, като от него ще стане ясно има ли капиталов недостиг в банката, и ако е налице такъв, какъв е размерът му. Източник darikfinance.bg
  • Политическите сили в парламента подкрепят предложението на БНБ за затвор на разпространителите на неверни слухове за банковата система. Необходимите промени в Наказателния кодекс могат да станат факт не по-рано от две седмици, каза председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Йордан Цонев пред БНР. След като липсата на превенция допусна такава атака, би трябвало сега да подходим по този начин, за да успокоим нещата и за да има ред в тази система. Според Цонев за банките е най-добре да се мълчи. И в Европа, и в САЩ тези неща се наказват. Хората там разбират, че трябва да пазят банковата система, защото това са парите на всички хора и стабилността и устоите на държавата. Българската народна банка поиска създаването на нов текст в Наказателния кодекс, който да преследва със затвор от две до пет години разпространението на заблуждаваща или невярна информация за банки или финансови институции, които могат да доведат до паника сред населението. Кризата в КТБ не е предизвикана от изтегляне от сметки от държавни фирми, категоричен е Йордан Цонев. На срещата при президента беше докладвано дали държавни фирми са теглили средствата си масово от КТБ. Управителят и подуправителят на БНБ казаха, че това не е така. Няма такова теглене извън лимита от 25%, който трябва да е в една банка. Онова, което е предизвикано в КТБ, не е от теглене на средства от държавните фирми. Одитът в КТБ, който ще покаже кой е теглил пари от банката, ще бъде готов до края на седмицата, каза председателят на бюджетната комисия. Според Йордан Цонев Комисията за финансов надзор е била на мястото си, а нейните действия са били безкомпромисни. Източник darikfinance.bg
  • Няма как да се събори банковата ни система със сценарии. Дори и в най-простия случай – ако някой има да връща кредити и иска да направи така, че да няма на кого да ги върне, това няма как да сработи, коментира бившеият финансов министър Симеон Дянков пред „24 часа.“ Нашите банкови регулации са по-строги от европейските и когато хармонизирахме законодателството си с ЕС, тази строгост остана. Затова банковата криза от 2008-2010 г. не удари България, въпреки че някои от банките майки навън не бяха в най-доброто си състояние. Отделно, трезорите ни държат много по-висока бърза ликвидност от една средноевропейска банка. Това е допълнителна застраховка срещу ефекта на изкуствената паника, когато някой се уплаши и тръгне да си тегли парите. Според Дянков не може да става въпрос за банково цунами. Споменът за верижните фалити през 1996 г. си остава, но не е база за сравнение. Бившият финансов министър подчертава, че пробив на борда не е възможен, дори и да е имало опити. В закона за паричния съвет няма вратички, през които да влезеш и да събориш системата. Левът е обезпечен с много силен резерв в БНБ, а ограниченията пред собствената монетарна политика са по-доброто решение в нашия случай. Голямото политическо постижение за последните 17 години е съгласието по темата за валутния борд. Бордът ще отпадне, когато България влезе в еврозоната По думите на Дянков Европа излиза от кризата, а у нас тези възможности не се използват. Когато нямаш растеж поради причини отвън, прибягваш до финансовите резерви и до заеми, за да компенсираш дефицита. Когато обаче вече имаш условия за растеж, а парите отиват за кърпене на нереформирани системи вместо например за капиталови разходи с гарантирана възвръщаемост, тогава пропускаш момента и създаваш проблеми, които някой ще трябва да решава утре. През изминалата една година се наливаха средства, за да се поддържа социално спокойствие. Това обаче е спирала надолу – нереформираните сектори искат все повече пари, без положението да се подобрява. В крайна сметка губиш и социалното спокойствие, губиш и ценно време. Появиха се и идеи за реиндустриализация чрез национализация, които озадачават Дянков. Харченето в аванс е сигурно условие за нови кризи. Европа няма да е готова за фискален съюз през следващите няколко мандата, въпреки че сега Жан-Клод Юнкер поема нещата. Страните членки просто няма да се съгласят разходните политики на всяка от тях да се определят в Брюксел. Законът за бюджета все пак е най-важният във всяка държава и е свързан с чувствителния въпрос за суверенитета. Но въвеждането на фискални правила базирани на Маастрихтските критерии във всяко от националните законодателства, е постижимо и работещо решение, смята Симеон Дянков. Източник darikfinance.bg
  • В началото на миналия месец всичко беше наред. Дори на 12 юни Международният валутен фонд обяви, че българската банкова система е „стабилна и ликвидна, с достатъчно буфери за необслужваните заеми и значителен капитал.“ Данните на БНБ публикувани вчера, потвърждават тези заключения. В края на май общата сума на активите на българската банкова система достигна 86.7 млрд. лв., нараствайки с 292 млн. лв. БНБ регистрира спад при паричните средства по разплащателни сметки, който обаче е компенсиран от ръст на междубанковите депозити. Натрупаната обезценка на активите за петте месеца на 2014 г. е 338 млн. лв., спрямо 420 млн. лв. година по-рано. Ликвидната позиция на банковата система е висока, като делът на ликвидните активи е 25.83%. Депозитите от граждани и домакинства нарастват с 228 млн. лв., като месечният темп на растеж е 0.6%. Общата печалба на банките през май е 57.3 млн. лв. Тя се увеличава с над 5 на сто на годишна база. Всичко изглеждаше наред. Тогава как се стигна до събитията от последните две седмици? Кризата започна с конфликта между депутата от ДПС Делян Пеевски и мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Пеевски подаде сигнал в полицията, че има заговор срещу него. На 13 май офисите на КТБ бяха демонстративно претърсени във връзка с този сигнал, който по-късно беше определен от главния прокурор като безпочвен. Междувременно Булгартабак обяви, че е прехвърлил задълженията си към КТБ към друга банка. А в медиите се появи анонимно съобщение за рисковете, свързани с КТБ и как тя била източвана от Василев чрез кредити към свързани с него фирми. Допълнителен и твърде странен фактор беше огласяването от страна на прокуратурата на разследването срещу подуправителя на БНБ Цветан Гунев. Новина, която имаше ясната цел да намали доверието в централната банка. На 20 юни КТБ беше поставена под надзора на БНБ, по искане от самата търговска банка, след като вложителите масово започнаха да теглят депозитите си от нея. Не случайно по-късно старши икономистът на Института за пазарна икономика, Петър Ганев коментира, че „крахът” на банката не е причинен от натрупване на лоши кредити, а от координирана атака, породена от динамиката на политическата сцена”. Източник darikfinance.bg
  • „Банките се спасиха сами“, това заяви финансистът Емил Хърсев в ефира на БНТ по повод състоянието на банковия сектор. Според него, обаче, важна роля са имали, както единната политическа декларация в неделя, така и позицията на Европейската комисия. Регулаторите в ЕС разрешиха кредитна линия от 3 млрд. лв. за гарантиране на ликвидността в банките, а Министерството на финансите осигури във вторник 1,23 млрд. лв. от буфера, емитирайки петмесечни държавни ценни книжа. Премиерът Орешарски обяви вчера, че на този етап не е имало нужда от използването на средствата. Хърсев посочи, че притесненията в обществото няма да изчезнат напълно преди да стане ясна развръзката с Корпоративна търговска банка. Според него трябва да се направят стъпки за възстановяване на някои плащания през банката преди 21 юли, когато БНБ обяви, че тя ще възобнови операциите си. Това се налага тъй като в момента институцията представлява ликвиден капан за цялата система. „В КТБ са затворени около 3 млрд. лв. на бизнеса и тази сума нараства. В банката постъпват средства, но не се правят разплащания“, обясни той. Финансистът определи законопроекта за регулиране на търговските вериги като „изключително вреден“. По думите му, „всеки опит да се определят насила търговските договори е посегателство срещу гражданското общество“. Източник pariteni.bg
  • Инвестиционната фирма „Глобал Маркетс”, чиито шефове бяха арестувани заради разпространяване на невярна информация срещу банковата система у нас, ще се раздели с лиценза си. Комисията за финансов надзор откри вчера производство по отнемане на разрешителното на дружеството да се занимава с борсова и посредническа дейност. Двама от директорите на „Глобал Маркетс” – Робърт Димитров и Кирил Джабаров, бяха обвинени от прокуратурата в разпращане на фалшиви сигнали за тревога. Според правоохранителните органи двамата, заедно с други свързани с фирмата лица, са изградили престъпна мрежа разпространяваща слухове срещу няколко трезора у нас. Те разпращали имейли, в които приканвали вложителите в няколко БГ банки да изтеглят парите си и да ги внесат при тях за управление. От КФН обясниха, че основанията да започнат отнемането на лиценза на дружеството са „констатираните системни нарушения на Закона за пазарите на финансови инструменти”. От комисията допълват, че „от 2010 година до сега КФН е извършила различни проверки на дейността на ИП „Глобал Маркетс” ООД, вследствие на които са съставени близо 120 акта за установяване на административно нарушение”. Проверяващите са установили, че във фирмата има практика за извършване на неправомерни действия с активи на клиенти. Констатирани са дори случаи, при които с пари на клиенти са сключвани сделки в полза на дружеството. Освен това „Глобал Маркетс” е била уличена в „неспазване на основополагащи принципи, регламентиращи дейността на инвестиционните посредници, заложени в ЗПФИ и актовете по прилагането му – да действа честно, справедливо и като професионалист в съответствие с най-добрите интереси на своите клиенти”, мотивираха се от КФН. Досега на инвестиционния посредник са били отправени 42 препоръки. Междувременно шефът на бюджетната комисия на НС Йордан Цонев заяви пред БНР, че до две седмици поправките в НК, поискани от БНБ, ще станат факт. Депутатът обясни, че политическите сили в парламента подкрепят предложението на БНБ разпространителите на неверни слухове за банковата система да се наказват със затвор. „След като липсата на превенция допусна такава атака, би трябвало сега да подходим по така, че да успокоим нещата и да има ред в тази система. И в Европа, и в САЩ подобни действия се наказват”, коментира Цонев. Източник pariteni.bg
  • Скорошното масово теглене на депозити от двете най-големи български банки с местна собственост подчертава проблеми в корпоративното управление на местните компании, посочват от рейтинговата агенция Fitch Ratings в съобщение, публикувано на сайта й. Рисковете за ликвидността са повишени за всички български банки след двете масови тегления на депозити, последвали бързо едно след друго, отбелязват от агенцията. Оттам обаче подчертават, че банките, които са местна собственост, са по-уязвими от загуба на доверие от вложителите заради слабости в корпоративното си управление. Докладът на Международния валутен фонд за България от юни подчертава, че усилията „да се ограничат корупцията и кронизма (назначаването на близки и приятели на високопоставени постове, особено политически – бел. ред.) включително чрез независима регулация и одит, както и чрез мерки за прилагане на законите“, са били ключови за икономическия ръст, пише в съобщението на Fitch. Слабото корпоративно управление, включително потенциалното отпускане на кредити на свързани страни, е отразено в ниския рейтинг ‘b-’ (Viability Rating – измерва кредитноспособността на финансовата институция и отразява мнението на Fitch относно вероятността тя да фалира – бел. ред.) на местната Първа инвестиционна банка (ПИБ). Политическата стабилност също би намалила рисковете за финансовата такава. Президентът вече обяви, че ще разпусне парламента на 6 август, а за 5 октомври са насрочени избори, затова политическата несигурност вероятно ще се задържи в краткосрочен план, отбелязват от агенцията. Според Fitch банките с чуждестранна собственост, които формират 70% от сектора в България, имат по-добро корпоративно управление и по-силен мениджмънт на риска. Те държат големи количества потребителски депозити, които увеличиха през последните години, за да изплатят финансирането от компаниите майки, но са по-малко изложени към загуба на потребителско доверие и може да са спечелили от приток на депозити по време на вълненията. От агенцията припомнят, че властите предприеха бързи мерки, за да облекчат ситуацията около ПИБ, включително поеха ангажимент да осигурят ликвидност за банковия сектор. Действията им са били в синхрон с мнението на агенцията, че предстои държавна помощ за ПИБ, отразено в рейтинга й ‘BB-’. Масовото теглене на депозити от ПИБ беше по-скоро задействано от електронни съобщения, отколкото от кредитни фундаменти, коментират още от Fitch. Освен че осигуриха ликвидност, властите реагираха бързо с противопоставяне на слуховете около банката, се допълва в съобщението. Агенцията не определя рейтинг на Корпоративна търговска банка, която първа стана жертва на масово теглене на депозити и беше поставена под специален надзор от БНБ. Като цяло българските банки имат солидна капитализация, обобщават от Fitch. Те посочват, че съотношението на капитала от първи ред в системата (Tier 1 ratio) е било 18,2% към края на първото тримесечие – значително над нивата, изисквани от централната банка. От агенцията изказват очаквания капитализацията да остане стабилна, с умерено генериране на вътрешен капитал в синхрон с умерен бизнес ръст. Сегашните проблеми са по-скоро свързани с доверие, отколкото с платежоспособност, коментират още анализаторите на Fitch. Източник investor.bg
  • Лидерът на политическа партия ГЕРБ Бойко Борисов не мисли за коалиции и призова политици и избиратели за повече мъдрост на предстоящите парламентарни избори. Според него много правителства преди неговото са направили нужното, за да има стабилна финансова система. Бойко Борисов каза още, че той е спасил банките от криза. „Досега винаги сме се явявали сами на избори и за радост, сме управлявали сами”, коментира той, цитиран от Dnes.bg. Според него хората усещат, че ГЕРБ може да успокои страната. „Немският вариант се случи, защото десницата им победи много, немската левица призна категоричната им победа и каза, че заради стабилността са готови да подкрепят техния канцлер. Това стана в Германия – тогава седнаха и близо 3 месеца писаха промени. Ако в България имаме такава политическа култура, такава политическа класа, такива политици – всичко е възможно“, коментира още той. Борисов каза още, че той е спасил банките от криза и дни наред финансовите експерти на ГЕРБ като Менда Стоянова, Владислав Горанов, Делян Добрев са работили с БНБ. „Аз спасих банковата криза с всичките си експерти и се надявам, ако е вярно, че е повдигнато срещу мен обвинение, че съм я подбуждал да реагира банковата система, да реагира Асоциацията на банките. Да кажат дали за тази една седмица тежка криза не са разчитали не само на експертна, а на цялата ми помощ. Включително главният прокурор да каже как се борих да не се получи срив в банковата система. Да каже дали е вярно това, което тези хора казват. Точно обратното, молехме им се да се умирят и да не се бият помежду си“, отсече Борисов. „Ние, 4 години в най-голямата криза, дори когато съм търпял упреци, че не тегля пари от банки, съм го правил с ясното съзнание да не се получи някакъв катаклизъм. Четири години в най-голямата финансова криза само България и Германия бяха извадени от процедурите за свръхдефицит, нашето правителство остави най-ниския дефицит в Европа с нисък дълг”, похвали своя кабинет той и в същото време нападна настоящия. „Това правителство падна с повече от 12% от нас на изборите. Сега те излязоха и сами признаха краха в здравната система. Към средата на годината има половин милиард дефицит в Здравната каса. Катастрофално е положението и в най-силния фонд в държавата – земеделие. Аз използвам като политик такива думи, защото на хората трябва да им е ясно. Месеци наред това правителство задържа цената на тока и парното, колкото и да е популистко, е изключително вредно, защото трябваше да разделят социалните помощи с реалната цена на тока”, упрекна той. Според него много правителства преди това на ГЕРБ са направили нужното, за да има стабилна финансова система. „Без да съм фен многократно съм казвал, че СДС с въвеждането на валутния борд направи първото значимо нещо за стабилността на банковата ни система. След кризата 1996-1997 година Костов направи много и по отношение на законодателството, което беше прието. На практика то ни спаси сега. Много хора са допринесли, включително и ние, за да има стабилност в системата“, заяви лидерът на ГЕРБ. „А какво се получава сега? Само в националната енергийна компания има 3 млрд. лв. дефицит и сега след изборите вдигнаха цената на тока, вдигат и цената на парното. Какво ще правят кметовете сега, като вдигнаха с 11% парното?”, коментира още Борисов. Източник investor.bg
  • Управителният съвет на Българската народна банка е приел промени в Наредба № 6 на БНБ за кредитиране на банки в левове срещу обезпечение при условията на чл. 33 от Закона за БНБ, съобщават от централната банка. Още по темата БНБ намали лихвите по депозитите в КТБ Българска народна банка е приела решение, съгласно което изискуемият процент на обезпечението по чл. 6 от Наредба № 6 се установява на 110 на сто (досега 125% – бел. ред.) от първоначалната сума на предоставения при необходимост ресурс. Решението е в съответствие с представения вчера на консултациите при държавния глава план на БНБ и правителството за осъществяване на всички необходими мерки за гарантиране на банковата стабилност в страната. Според чл. 6. (1) от Наредба № 6 Българската народна банка предоставя кредити в левове на банки срещу залог на: 1. монетарно злато; 2. чуждестранна валута – евро, щатски долар и швейцарски франк; 3. налични или безналични ликвидни ценни книжа, емитирани от правителството на Република България или гарантирани от него; 4. първокласни ликвидни ценни книжа, емитирани от чужди правителства и централни банки или гарантирани от тях. В случай че предоставеното обезпечение стане недостатъчно, като пазарната му стойност спадне под 105 на сто от размера на общото задължение на банката по предоставения кредит и след покана от БНБ то не бъде допълнено в тридневен срок или не бъде погасена част от кредита, за да се постигне съответствие с изискванията на ал. 1, БНБ може да направи кредита предсрочно изискуем и да пристъпи към събирането му, включително и чрез продажба на обезпечението без съдебна намеса. Източник investor.bg

Банков бюлетин 23.06-27.06.2014

  • БНБ: МВР и ДАНС да се сезират срещу слухове и спекулации
    БНБ неведнъж е подчертавала, че българската банкова система има добри показатели и функционира гладко и безпроблемно. Въпреки това в последните дни се прави опит за дестабилизация на държавата чрез организирана атака срещу български банки, без каквито и да е основания, информират от централната банка.
    От вчера насочена към една от най-големите от тях – Първа инвестиционна банка – тази атака се провежда чрез епидемия от слухове и злонамерени публични изказвания. Подобни криминални действия са пряко насочени срещу спестяванията на всеки български гражданин и срещу финансовата стабилност като основен елемент от националната сигурност на страната. Българската народна банка заявява категорично, че ще използва всички свои средства и ресурси, за да гарантира спестяванията на хората. Обръщаме се към парламента, правителството и президента на страната за подкрепа на нашите действия в защита на финансовата и банковата стабилност за доброто на България и нейните граждани. Настояваме компетентните органи, в това число прокуратура, МВР и ДАНС да приложат цялата строгост на закона срещу разпространителите на неверни и злонамерени слухове и спекулации. Източник profit.bg
  • Опашка пред офис на Първа инвестиционна банка, вложители теглят парите си
    Необичайно голяма опашка се е извила пред късния офис на Първа инвестиционна банка в МОЛ Сердика в София, установи „Онлайн Парламент“. Вложители теглят пари от клона и коментират, че се притесняват за средствата си. Според тях тече слух за финансовото състояние на банката. 
    Наблюдатели коментират, че е възможно да има сценарий за разпространение на слухове за някои банки, като това е опит за дестабилизация на системата. Призивът на експертите е хората да не се подават на подобни внушения, защото всички работещи банки у нас са финансово стабилни. Финансови експерти са категорични, че българските банки нямат проблем с ликвидността и КТБ беше специфичен случай. Според тях хората не трябва да се подават на психоза. Те обаче са обезпокоени, че ако българите започнат масово да теглят парите си от банковата система, това може да доведе до сериозни проблеми и заплаха дори за Валутния борд. Източник on-parliament.com
  • Каролев: Не искам с държавни пари да се спасява частна банка
    Казусът с КТБ и намесата на централната банка коментираха експерти в студиото на „Здравей, България“ по Нова телевизия. Според финансиста Владимир Каролев случилото се в Корпоративна търговска банка е ясно на всички.
    „Ако погледнете последните официални данни, ще видите, че по всеки един показател, включително по ликвидност, банката бе много добре капитализирана. Няма банка в света, при която да се наредят само 10% от тези, които имат пари там, и тя да издържи“, посочи Каролев. По думите му това, което трябва да се каже, е, че няма проблеми за спестяванията на хората и парите на фирмите в КТБ, „тя не е във фалит, няма и да фалира“, съобщава NovaNews.bg „Не искам с държавни пари да се спасява частна банка“, заяви още Каролев. Според него трябва да се измери ликвидната недостатъчност и след това тази „дупка“ да се предложи на всички сегашни акционери на банката и ако те откажат, държавните пари да се използват в краен случай. Според финансовия експерт Кольо Парамов намесата на Българската народна банка се е забавила. „Ръководството на БНБ не взе навреме много сериозни мерки, за да реши въпроса. Те проспаха цяла неделя и това коства на държавата един от най-големите уроци в банковото дело. За банка не трябва да се говори нищо лошо“, каза той. Според Парамов действията на държавните институции са били напълно съзнателни, с цел да бъде лишен Цветан Василев от банкерството. По думите му така институциите са работили за Делян Пеевски. „Доста произволно се спекулира с онова, което държавата има като пари на своите дружества. Според информация на икономическото министерство в КТБ има 130 млн. Тези пари не са теглени панически. Получи се обаче паническа реакция. Има наличие на медийна атака срещу банката още от миналата година“, отбеляза Руси Статков от Агенцията по приватизация. Статков е член на Надзорния съвет на агенцията. Наскоро той заяви, че приватизацията на „Булгартабак“ е била направена с цел да бъде източено предприятието. „Откакто е създаден през 2003 г. „Булгартабак холдинг“ беше в процес на приватизация. През 2011 г. не се случи онова, което трябваше да се случи. Законът беше спазен привидно. Имам съмнение в тази сделка, която не стана прозрачно“, заяви Статков. Източник darikfinance.bg
  • Акциите на Първа инвестиционна банка поевтиняха до 3.20 лв. към 15 часа днес на Българска фондова борса. При прехвърлени 96 406 акции книжата на банката поевтиняха с 17.95% до 3.20 лв. за брой. В началото на деня сделки бяха сключени на нива от 3.90 лв. за ценна книга. С 4.43 на сто спад до момента се търгуват акциите на Българо-американска кредитна банка до 4.10 лв. за брой, докато книжата на Централна кооперативна банка губят над 7% до 1.065 лв. за лот. Припомняме, че вчера за срок от три месеца бе спряна търговията с акциите на Корпоративна търговска банка. Очакванията са, че тя ще отвори отново врати на 21 юли (понеделник). Източник profit.bg
  • Публичната Корпоративна търговска банка (КТБ) е една от най-големите банки в страната. Ръстът й в последните години (главно на активите, фирменото кредитиране и депозитната база) е наистина впечатляващ, но как се стига дотам? Кога и как е създадена банката, кога се листва на Българска фондова борса и кои са нейните акционери? Отговорите на тези въпроси са посочени по-долу: 1. КТБ е учредена на учредително събрание, проведено на 28 май 1993 г. и е вписана в българския търговски регистър със съдебно решение от 6 май 1994 г. 2. Банката възниква като джойнт-венчър на Българска външнотърговска банка (по-късно преименувана на Булбанк, а понастоящем – Уникредит Булбанк) и Банката за външноикономическа дейност на СССР (понастоящем VTB) и получава лиценз номер 22 от Българска народна банка. През 1995 г. Българска външнотърговска банка придобива дела на Внешекономбанк (VTB) и става акционер с 99.9% от капитала на КТБ. 3. През 2000 г. все още държавната Булбанк продава акционерното си участие в КТБ на група частни инвеститори, включваща Цветан Василев. 4. През 2007 г. Корпоративна търговска банка осъществява първично публично предлагане (IPO). Предложените 1 млн. акции са на цени от 45 до 58.50 лв. за брой. Подадени са над 3500 поръчки за повече от 12 млн. акции на обща стойност 700 млн. лв., като поръчки са удовлетворени при максималната цена от 58.5 млн. лв., а банката набира 58.5 млн. лв. ресурс. 5. Още в първия си ден на търговия цената на книжата достигат нива от 75.50 до 87.70 лв. за брой. Четири месеца след листването си на борсата е осъществена и сделка на рекордните 111 лв. за лот. 6. През 2009 г. 30% от капитала на КТБ са придобити от Държавния главен резервен фонд на Султана на Оман чрез дъщерното му дружество Bulgarian Acquisition Company II, Люксембург. Днес фондът е вторият най-голям акционер, след Бромак ЕООД, с 50.659%. 7. КТБ е основен акционер в КТБ Асет Мениджмънт АД. Управляващото дружество управлява три фонда – КТБ Балансиран, КТБ Фонд Акции и Фонд Паричен пазар. По последни данни от БАУД в трите фонда са вложени 5.145 млн. лв. За последните 12 месеца първите два носят доход от съответно 15.87 и 18.38% на вложителите си, а Фонд Паричен пазар постига 4.6 на сто. 8. Банката е четвъртата по големина в България по размер на активите си. В края на първото тримесечие на 2014 г. те възлизат на 7.3 млрд. лв., сочат данни на централната ни банка. Справка на Profit.bg сочи, че в края на 2009 г. активите са 2.03 млрд. лв., година по-късно нарастват до 2.7 млрд. лв., а в края на 2011 г. надхвърлят 4 млрд. лв. Само след 12 месеца активите растат до 5.6 млрд. лв., а в края на 2013 г. те вече са 6.74 млрд. лв. 9. Днес всеки девети лев на българите на влог в търговските банки се намира в КТБ. Пазарният дял на банката от депозитите на гражданите и домакинствата възлиза на 11.17%, което са 4.499 млрд. лв. Само за периода от 1 януари до 31 март в банката са постъпили нетно 503 млн. нови депозити, а за последната година те са 1.429 млрд. лв . 10. Банката е една от най-печелившите в банковата ни система. За 2013 г. тя обяви положителен финансов резултат от над 71 млн. лв. спрямо 56.57 млн. лв. за 2012 г. и съответно 60.9 млн. лв. за 2011 г. и 74 млн. лв. за година по-рано. В годините от 2008 до 2013 г. общата й печалба достига 363 млн. лв. * Материалът е с информативен характер и не представлява препоръка за покупко/продажба на ценни книжа. Източник profit.bg
  • Държавният инвестиционен фонд на Оман в началото на седмицата е провел преговори с българското правителство и БНБ за рекапитализиране на поставената под надзор Корпоративна търговска банка, съобщи Reutres, като се позова на почетния консул на страната Стоян Денчев, предаде bTV. Фондът е втори по големина акционер във финансовата институция след „Бромак” на Цветан Василев и има дял от около 30 на сто. Преди дни руската ВТБ, която е най-големият миноритарен акционер, обяви, че няма да участва в спасяването на трезора. До ситуацията се стигна след поредица от медийни атаки срещу Василев, претърсване на офиси на близки до него фирми, твърдения че е източил банката и даже, че в схемата е намесен подуправител на БНБ. КТБ поискаха надзор от централната банка, а опашки от вложители се извиха пред клоновете. Вижте още: Десет факта за КТБ, които може би не знаете Според Reuters, коментарът на Денчев е първата реакция на оманския фонд на кризата около групата КТБ (която включва едноименната банка и бившата „Креди Агрикол България”). Световната агенция напомня, че премиерът Пламен Орешарски „е обявил планове да национализира Корпоративна банка, ако сегашните й акционери не я спасят”. На този етап не е ясно дали министър-председателят е направил последния коментар преди или след срещата с представителите на фонда, която се е състояла във вторник. Денчев призна пред Ройтерс, че не е запознат с резултата от разговорите. Акционерът и БНБ са отказали коментар пред агенцията. Източник profit.bg
  • Днес, 25.06.2014 г., започна заявената от БНБ и правителството проверка на активите и пасивите на банковата група КТБ, включително и на кредитния портфейл, и на инвестиционния портфейл. В КТБ АД проверката се извършва съвместно от „Делойт Одит“ ООД, „Ърнст и Янг“ ООД и „Афа“ ООД, а в „Креди Агрикол – България“ ЕАД – от „Афа“ ООД. Проверката ще завърши в рамките на десет работни дни, както беше съобщено на 22 юни 2014 г. Междувременно с цел ускоряване и оптимизиране на работата на квесторите УС на БНБ извърши следната ротация: – Станислав Георгиев Лютов и Елена Здравкова Костадинчев, досега квестори на „Креди Агрикол – България“ ЕАД, са назначени за квестори на „Корпоративна търговска банка“ АД; – Христина Иванова Стамова, досега квестор на КТБ АД, е назначена за квестор на „Креди Агрикол – България“ ЕАД заедно с Божидар Иванов Аршинков, междувременно заменил Славияна Стоилова Данаилова-Велева. Промяната цели големината на екипите на квесторите да съответства на обема на работата с оглед на различната големина на двете дружества от групата КТБ. Източник profit.bg
  • Българите са изхарчили над 11 млн. евро за покупки с карти Visa в чужбина през великденските и майските празници, сочи статистиката на Visa Европа за България. Тъй като сезонът на отпуските вече е в ход, от компанията дават няколко съвета за сигурност при използване на вашата карта в чужбина. Вижте ги: Преди да отпътувате: Проверете датата, на която изтича вашата карта Уверете се, че имате достатъчно средства в сметката Направете фотокопия на вашите Visa карта и паспорт – съхранявайте копията отделно на безопасно място Запишете телефонните номера на нашите кол центрове – можете да ги намерите в раздел „Изгубих своята Visa“ на официалната интернет страница на Visa България Когато пристигнете Постарайте се да не държите картите и парите си на едно и също място – така няма да загубите всичко едновременно, ако някой открадне чантата или портмонето ви На оживени места дръжте чантата или портмонето близо до тялото си Използвайте сейфовете в стаите на хотелите, за да съхранявате ценни вещи Когато плащате с карта Visa, проверете информацията за направената покупка, преди да поставите своя подпис или да въведете своя PIN Пазете копие от всички бележки от извършени плащания с вашата карта, за да можете да ги проверите в месечното извлечение Запомнете своя PIN, ако планирате да теглите местна валута от банкомат, и се уверете, че никой не наднича, когато го въвеждате. Източник profit.bg
  • Компанията за потребителски кредити „Провидент Файненшъл България“ се включи в двете официални дарителски кампании в помощ на бедстващото население във Варна и Североизточния регион, което пострада при големите наводнения през изминалата седмица. Провидент дари 10 хиляди евро на Българския Червен Кръст и Фондация „Помощ за благотворителността в България“, разпределяйки средствата между двете организации. Дарението е в помощ на хората, пострадали при наводненията във Варна, Добрич и Велико Търново. Компанията и нейните служители изразяват дълбоката си загриженост и съпричастност към жертвите и пострадалите при бедствието във Варна и региона. Провидент оперира в засегнатите региони чрез офисите си във Варна, Велико Търново и Шумен. „Освен даренията, компанията ще предостави и облекчения по потребителските кредити за всички наши клиенти в засегнатите от тежките наводнения райони. Ще работим заедно с тях за разсрочване на плащнията им без допълнителни такси, за да им помогнем в този труден момент“, каза Щепан Попелка, главен оперативен директор на „Провидент Файненшъл България“. Провидент е част от International Personal Finance (IPF), водещ международен доставчик на потребителски кредити, листнат на Лондонската фондова борса, и един от най-големите британски работодатели в Централна и Източна Европа. Като част от политиката си за социална отговорност, IPF има дългогодишна практика в приноса към развитието на местните общности и отделянето на значителни финансови средства за помощ в кризисни моменти. Провидент Файненшъл България е част от International Personal Finance (IPF). Групата на IPF има над 2.6 млн. клиенти и, освен в България, развива успешен бизнес в Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Румъния, Литва и Мексико. IPF стартира дейността си в България в началото на месец септември 2013 г., като Провидент Файненшъл България вече има офиси в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Шумен, Стара Загора и Велико Търново. Източник profit.bg
  • Руската банка ВТБ, която притежава 9.9% от Корпоративна търговска банка (КТБ), не планира участие в рекапитализирането на банката, която изпитва финансови проблеми. Това твърди РИА „Новости“, като се позовава на неназован източник от ВТ, предаде ​​​БНР. Руската банка разполага с акции от капитала на КТБ за 10 милиона евро, „които са изцяло хеджирани“, отбелязва източникът на агенцията. „Ние няма да спасяваме банката и да взимаме участие в рекапитализацията й“, е заявил източникът на руската агенция. РИА „Новости“ се позовава на Ройтерс, според която, ако акционерите не помогнат в рамките на месец, държавата ще увеличи капитала на КТБ с ресурси от Българската банка за развитие и Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Държавата не изключва национализация на КТБ до 21 юли, предава РИА Новости. Вчера финансовият министър Петър Чобанов действително каза, че държавата ще даде възможност на миноритарните акционери да участват в увеличението на капитала на КТБ преди държавата да влезе чрез ФГВБ и ББР. ВТБ държи 9.9% от акциите в капитала на КТБ, Суверенният фонд на Султаната на Оман – 30.35%. За първостепенното участие на двете държавни структури в увеличението на капитала на КТБ съобщи най-напред БНБ. В същото време британският делови ежедненвник Financial Times излезе с материал, в който се казва, че „българският финансов министър и централната банка на страната влязоха в сблъсък заради възможното участие на държавно контролирана руска банка в спасяването на български кредитор, който бе поставен под контрола на БНБ през уикенда“, предаде „Фокус“. Спорът за спасяването на свързаната с политици Корпоративна търговска банка напомня за близките връзки на София с Москва, които се разглеждат критично от европейските й партньори. КТБ изпадна в хаос, след като нейният най-голям клиент обвини най-големия акционер в нея в заговор за убийството му. Централната банка на страната побърза да овладее последствията в неделя, опасявайки се от срив, който може да отприщи масово изтегляне на депозитите в най-бедната страна членка на ЕС, съобщава още Financial Times. Източник profit.bg
  • Всички се питат какво ще стане с Корпоративна търговска банка, ще има ли развитие сагата, започнала в средата на миналата седмица. От БНБ казват, че нещата са под контрол, парите на хората са съхранени, и дадоха срок за решаването на проблема. Как точно ще бъде решен той обаче тепърва ще се разбере – вече се оформят първите сценарии, пише днес на страниците си вестник „Стандарт“. Кой от тях ще бъде изпълнен – ще разберем след месец. Възможни са три сценария за спасяването на Корпоративна търговска банка (КТБ). Това каза за „Стандарт“ изпълнителният директор на Българска банка за развитие (ББР) Билян Балев. В неделя от БНБ съобщиха, че ББР, заедно с фонда за гарантиране на влоговете, може да налее пари в КТБ. Тя, заедно с дъщерното си дружество „Креди Агрикол България“, бе поставена под специален надзор в петък. Единият от сценариите е БНБ да намали капитала на КТБ на база на загубите, които е претърпяла (ако се намерят такива), каза Балев. Вторият вариант е да се повиши капиталът. Директорът на ББР посочи и трети сценарий – банката да бъде придобита от държавата срещу едно евро. Това няма да бъде прецедент в българската банкова система. По време на банковата криза от 1996-1997 г. БНБ купи за един лев закъсалата Агробизнес банк на пловдивските брокери Христо Александров и Христо Данов. „И още вариации сигурно биха могли да се намерят, но трябва да се изчака“, обясни шефът на държавния трезор. Всичко се решава от БНБ, всичко е в ръцете на Централната банка, добави още той. В неделя от „Батенберг“ 1 съобщиха, че акционерните дялове в Корпоративна ще бъдат придобити от Банката за развитие. ББР обаче не е водила разговори по същество как точно ще стане това. Не е ясно как ще стане вземането на акциите, каза Балев. Според него, след като станат известни данните от ревизията, едва тогава може да имат яснота и позиция. Изборът на одиторска фирма е изцяло работа на БНБ – те слагат квесторите, те избират проверяващите. „Тази седмица няма да има новини около КТБ“, казаха от Централната банка. Ревизията в КТБ и „Креди Агрикол“ ще продължи с пълна пара. След като взе решението за поставянето на частната банка под режим на специален надзор, БНБ възложи на четиримата квестори – Христина Стамова, Славяна Данаилова, Станислав Лютов и Елена Костадинчева, пълна проверка на трезора. Ще се направи и оценка на кредитния портфейл. За целта ще бъде наета авторитетна одиторска фирма, по възможност външна, поясни Иван Искров по време на петъчната пресконференция, на която съобщи за рестрикциите върху частния трезор. Все още не е известно дали квесторите вече са се спрели на одитор. Но явно в Корпоративна търговска банка тече усилена работа и вече има известна яснота за състоянието на трезора, след като още на следващия ден бе обявена датата, на която КТБ ще отвори врати – 21 юли. Според банкови експерти обаче това не е много разумен ход, тъй като за два-три дни не може да се види в дълбочина истинското състояние на кредитната институция. Точно поради тази причина Билян Балев говори за няколко сценария за банката. В момента не бива да се изключва нито едни от тях, коментират банкери. Източник profit.bg
  • След успешното приключване на т.нар. „роуд шоу“ за срещи с потенциалните инвеститори във Франкфурт, Лондон, Париж и Виена финансовото министерство на България е взело решение да емитира 10-годишни еврооблигации за близо 1.5 млрд. евро с падеж през септември 2024 г., съобщава Dow Jones Newswire От изданието прогнозират, че средната доходност, която ще потърсят инвеститорите за новия български дълг ще бъде около 3.15%, което много по-малко от прогнозата на Пламен Орешарски, направена през миналата седмица за 4%. Най-вероятно още днес ще бъдат подадени първите предварителни заявки за облигациите от страна на заинтересовани инвеститори. Следващата седмица на база на подадените поръчки Министерството на финансите заедно с мениджърите на емисията, банките Citigroup, HSBC и JP Morgan Chase, ще вземе решение за разпределението на книжата и ще обяви резултатите от предлагането. Източник darikfinance.bg
  • Проблемът днес не е КТБ, а БНБ. БНБ не издържа собствения си стрес тест. Стрес тестовете на банките се оказаха полезен инструмент за успокояване на пазарите и възстановяване доверието в банките в САЩ и еврозоната, но не и у нас. Стрес тестът е упражнение, при което регулаторът пресмята с колко биха се обезценили активите на една банка при различни неблагоприятни, но възможни сценарии. Целта е да се разкрият предварително уязвимите банки, да се предпише увеличение на капитала им и да се стабилизират. В САЩ с един стрес тест на големите банки Тим Гайтнер, министър на финансите, успокои системата. Даже описа опита си в книга, озаглавена “Стрес тест”. В еврозоната Европейският банков орган (ЕБО) периодично подлага балансите на важните банки на стрес тестове. Първият, през 2011 г., не беше особено успешен, но впоследствие ЕБО затегна самите стрес тестове и успокои общественото мнение. У нас се твърди, че БНБ също извършва стрес тестове. Резултатите, обаче, никога не са публикувани. Хронологията от м. юни 2014 г.: 17 юни 2014 г., Ив. Искров: “КТБ е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално”. 20 юни 2014 г. 10:00 ч. – в БНБ всичко е спокойно. 10:30 ч. – в БНБ получават писмо, в което от КТБ искат банката да бъде поставена под специален надзор поради ликвидни затруднения (разбирай, свършила е парите) 11:30 ч. БНБ поставя КТБ под специален надзор. 22 юни 2014 г. БНБ обявява, че национализира КТБ и дъщерната й “Креди Агрикол България” и заличава капитала на акционерите. 23 юни 2014 г. Национализацията се отлага, първо акционерите ще бъдат поканени да увеличат капитала на двете банки. Тази последователност от събития показва, че БНБ или не знае или знае и до последния момент не казва какво става в КТБ. Инициативата за намеса идва от КТБ, не от БНБ. Следователно, ако БНБ е извършила стрес тест на КТБ, то той е бил негоден и безполезен. Нещо повече, докато шефовете на КТБ говорят за липса на ликвидност, след два-три дена, става ясно, че е необходим капитал. Това означава само едно, активите на банката не стигат да бъдат покрити задълженията й, т.е. банката е неплатежоспособна. Независимо от широко тиражираното изявление на Искров два дена по-рано, че “КТБ не е фалирала. При тези обстоятелства няма как да е известно на обществото дали и на кои други банки балансите и ликвидността висят на косъм, който може да се скъса в течение на до 3 дена. Обществото, чрез избраниците си, трябва да изиска БНБ да застане на висотата на централна банка, отговаряща за стабилността на банковата система като незабавно публикува резултатите от последните стрес тестове, методиката на извършването им и мерките, които е предписала на уязвими банки. Ако БНБ не направи това, ще трябва да се осланяме на думата на нейния управител, която днес, на 23 юни 2014 г., струва колкото капитала на Цветан Василев в КТБ. / Анализ на Любомир Христов . От 1990 до 1994 г. Христов е главен икономист и член на УС на БНБ. От 1995 до 2000 г. той е съветник на изпълнителния директор на Световната банка. От 2001 до 2005 година Христов е ръководител проекти в „Антеон Корпорация“. / Източник darikfinance.bg
  • Китай предлага да удвои капитала до 100 млрд долара, за създаването на нова международна финансова структура, която ще се конкурира със Световната банка и Азиатската банка за развитие, съобщава британският вестник Financial Тimes. Според Пекин съществуващите международни финансови институции са под силно влияние от САЩ и не предоставят на Китай никаква свобода за действие. „Нито Световната банка, нито МВФ може да реализират желанията на Китай, за това искаме да създадем своя Световна банка, която можем да контролираме“, е позицията на Пекин. В момента повече от 22 страни, включително и няколко богати дуржави от Близкия изток, са изразили интерес към новата международна финансова организация, която ще се нарича „Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции“ (Asian Infrastructure Investment Bank, или AIIB). Пекин се надява новият проект да започне да работи до края на годината. /БГНЕС/ Източник darikfinance.bg
  • Политическа несигурност, понижен кредитен рейтинг, влошаващи се бюджетни показатели и спрени евросредства – такива са предизвикателствата пред България според международни анализатори. Техните мнения обобщава за Deutsche Welle Г. Кънчев. Какво ще бъде следващото българско правителство? Според Отила Данд, вицепрезидент на мозъчния тръст Teneo Intelligence, недоволните български избиратели отново ще гласуват за силно разделен парламент. В интервю за Deutsche Welle Данд прогнозира, че това може да доведе до повторение на сценария от миналите избори, когато спечелилите от ГЕРБ не успяха да намерят коалиционен партньор и изпаднаха в опозиция. На противоположното мнение са анализаторите на Economist Intelligence Unit (EIU), които в актуалния си анализ за България твърдо предвиждат кабинет на ГЕРБ – под формата на ново правителство на малцинството или в коалиция с Реформаторския блок или ДПС. Каквото и правителство да бъде съставено обаче, то ще бъде нестабилно и политическата несигурност в България ще продължи да възпрепятства способността му да отговори на наболелите проблеми на страната, коментира за Deutsche Welle Бланка Коленикова, политически анализатор във вашингтонския мозъчния тръст IHS. „Корупцията, неефективните публични услуги, претоварената и неефективна съдебна система, в съчетание с непредсказуемостта на политиките спрямо чуждестранните инвеститори, ще продължат да влошават качеството на бизнеса и инвестиционната среда в България“, твърди Коленикова. Доказателство за несигурната инвестиционна среда е сваленият наскоро кредитен рейтинг на страната. В средата на юни Standard&Poor’s понижи дългосрочния рейтинг на България с една стъпка от BBB до BBB-, но със стабилна перспектива. Това обаче е най-ниското ниво на инвестиционен рейтинг и е само с една степен от края на инвестиционната скала, след който облигациите се считат за високорискови и се определят като инвестиционен боклук (junk). Като основна причина рейтинговата агенция изтъкна нестабилната политическа ситуация в страната. В средата на месеца беше публикувана и оценката на Международния валутен фонд, който оцени също вътрешната политическа несигурност и нейното въздействие върху реформите и инвестициите като основна заплаха за икономическия растеж на България. Засега обаче икономиката отбелязва растеж и повечето прогнози са той да се засили заедно с възстановяването на европейската икономика. Чарлс Мовит, главен икономист в IHS прогнозира, че ръстът през 2014 г. ще надмине миналогодишните 0.9% и ще достигне 1.7 на сто, благодарение и на увеличаващото се вътрешно потребление и възстановяването на основните експортни партньори на страната. Според Мовит обаче по-силен икономически ръст на българската икономика ще има едва когато настъпи осезаемо подобряване на вътрешния кредитен пазар, тъй като банките, домакинствата и предприятията все още имат висока задлъжнялост. Необходимостта от сравнително строга фискална политика, за да се запази фиксирания курс на лева към еврото, е друг фактор, който ще продължи да ограничава икономическия растеж, твърди Мовит. Състоянието на публичните финанси също се влошава осезателно в последните месеци, пишат анализаторите на EIU. Това ще бъде и голямото предизвикателство пред служебното правителство, което президентът Росен Плевнелиев предстои да назначи преди предсрочните избори. Според EIU, служебният кабинет ще трябва бързо да намери начин да подобри събираемостта на данъците и да запази бюджетния дефицит под контрол, тъй като последните данни показват влошаване на фискалните позиции на страната. Допълнителна заплаха за бюджета са и замразените от Европейската комисия еврофондове по програмите Околна среда и Регионално развитие. На този фон става очевидно, че служебният кабинет, а и следващото правителство, ще имат да решават трудни задачи. Нещо повече – политическият смут, който е обзел България от началото на 2013 г., може лесно да продължи и след предсрочните избори, заключват от EIU. Източник darikfinance.bg
  • Брутният външен дълг в края на април 2014 г. е 37 841.4 млн. евро или 92.8% от БВП, и е с 502.5 млн. евро повече, отколкото в края на 2013 г. Добрата новина е, че краткосрочните задължения намаляват, а дългосрочните растат. Всъщност ръстът на дълга е следствие до голяма степен от притока на преки чуждестранни инвестиции в страната от началото на годината. В края на април 2014 г. дългосрочните задължения са 28 132.1 млн. евро и нарастват с 538.7 млн. евро спрямо края на 2013 г. В същото време краткосрочните задължения възлизат на 9 709.3 млн. евро и намаляват с 36.2 млн. евро. Брутният външен дълг на държавата е 3 364.3 млн. евро, той нараства с 32.6 млн. евро спрямо края на 2013 г. Заради устойчивия темп на увеличение на депозитната база външните задължения на банките намаляват със 77.1 млн. евро, до 5 680.4 млн. евро. В края на април 2014 г. вътрешнофирменото кредитиране от чуждестранни компании е 16 143.3 млн. евро или с 270.1 млн. евро повече в сравнение с края на 2013 г. Нетният външен дълг расте още по-бързо. Той отразява разликата между задълженията към чужбина на български лица и компании и задълженията на българите към чуждестранни кредитори. В края на април 2014 г. нетният дълг е 15 375.6 млн. евро, като нараства с 633.6 млн. евро спрямо края на 2013 г. Данните показват приток на капитали към българския бизнес, което е добра новина за икономиката. Източник darikfinance.bg
  • Да бъдат въведени банкови гаранции за търговците, които обезвреждат автомобили за скрап, излезли от употреба електроуреди и изкупуващи отпадъци от опаковки, предвиждат промени в Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Вносители на проекта са депутатите Добрин Данев, Страхил Ангелов, Георги Свиленски и Борис Цветков от Коалиция за България. Търговците ще трябва да представят банкова гаранция в размер на 15 000 лв. и допълнително по 5 000 лв. за всяка площадка. Практиката показва, че много дружества получават разрешение за този вид дейност, за която не се изисква банкова гаранция, но същевременно незаконно приемат скрап. По този начин се заобикаля законът и различните стопански субекти са неравнопоставени, твърдят вносителите. Те допълват, че при разфасоването на коли и електроуреди се добиват метали, а при изкупуването на метални опаковки често с тях се събират и други съдържащи метал отпадъци. С промените ще се предотврати заобикалянето на закона, смятат депутатите. През януари от Асоциацията по рециклиране предупредиха, че заложни къщи търгуват незаконно с отпадъци. С промените се удължава и срокът, в който общините трябва да определят площадки за предаване на метални отпадъци – той става до края на годината. Причината е, че Министерският съвет още не е приел Националния план за управление на отпадъците. Към момента повечето общини нямат обективна готовност за пускане в експлоатация на тези площадки, посочват депутатите. Въпреки предложените днес изменения фирми от рециклиращата индустрия заплашиха с протести, тъй като са недоволни от сега действащия закон. Източник investor.bg

Банков бюлетин 16.06-20.06.2014

  • Как банкер и депутат се скараха
    Банкер и депутат се скараха. Засега депутатът печели, а банката губи пари, добити по време на приятелството. В опит да сглоби поне част от историята Татяна Ваксберг синтезира основните факти от този мафиотски сюжет в Deutsche Welle.
    Началото на тази история е с много далечна дата. Тя започва още по времето на кабинета „Станишев“, когато изпълнителната власт започва да фаворизира някои банки. Една от тях е Корпоративна търговска банка (КТБ) на Цветан Василев. Към момента, в който правителството на ГЕРБ поема управлението през 2009 година, КТБ вече държи 35 на сто от парите на всички държавни предприятия. Тази новина е съобщена от новия министър на финансите Симеон Дянков и оставя впечатлението, че става дума за нередност, сътворена от предишния кабинет, която скоро ще бъде отстранена. Но се случва точно обратното – няколко месеца по-късно, по време на управлението на ГЕРБ, в банката вече постъпват 48 на сто от парите на държавните предприятия. Тази информация е също официална – министерството на финансите я предоставя на Съюза на издателите. Цветан Василев винаги е отричал в този ръст да има нещо съмнително – нищо, че показателите на банката му приближават тези на пещерата на Аладин: през 2012 година вестник „Капитал“ изчислява, че КТБ е най-бързо растящата банка в страната – нейните активи са нараснали с 39% при средно 7% ръст за банковата система. Това развитие съвпада с друг подозрителен процес – още по времето на Тройната коалиция, управлявана от Сергей Станишев, на медийния пазар се появява непознат собственик. Той не просто изкупува стари медии и създава нови, но и завзема огромна част от разпространителската мрежа, както и печатницата ИПК „Родина“. Купувачът е Ирена Кръстева, майка на Делян Пеевски. Първата покупка на медии е осъществена през 2007 година с кредит от КТБ. Този факт бе съобщен от Софийската градска прокуратура, а като журналистическо разкритие е известен поне от 2010 година. Без цялото това припомняне днешният скандал би могъл да изглежда като нещо извънредно. В действителност обаче той е закономерност. Това, което се случва днес, е просто фаза от един криминален процес, развил се безконтролно благодарение на зависимата съдебна система. И благодарение на още нещо: че малкото гласове, които навреме разкриха и разказаха горната история, бяха обвинени, вместо да бъдат чути. Днес снежната топка вече е достигнала непосилни за окото размери. Според медиите хронологията на последните събития изглежда така: Някога партньори, днес банкерът Цветан Василев и депутатът от ДПС Делян Пеевски са в конфликт и в процес на „подялба“ на активите, към които съвместно са имали отношение. Според mediapool.bg в основата на спора стоят около 100 милиона лева, за които КТБ смята, че ѝ принадлежат. На пресконференция в началото на седмицата от КТБ заявиха, че навремето са отпуснали кредит за над 25 милиона лева на дружеството „Булгартабак холдинг“, с което се свързва Делян Пеевски. Преди месец обаче длъжникът е спрял да си изплаща кредита. Пак според КТБ банката трябва да получи още около 80 милиона лева от печалбата на „Булгартабак“ за миналата година, тъй като КТБ държи 6 на сто от акциите на компанията. Банката не получила въпросните пари, защото мажоритарният собственик решил да не се изплащат дивиденти. Според вестник „Капитал“ КТБ е опитала да внесе предложение за смяна на ръководството и за изплащане на дивидентите на предстоящото общо събрание на акционерите. Този опит е бил осуетен от Агенцията по вписванията, която е отказала да обяви поисканите от КТБ допълнителни точки в дневния ред. Според изпълнителния директор на КТБ Георги Христов, банката е завела дела срещу фирми-длъжници, за „които се твърди, че са контролирани пряко или непряко от господин Пеевски“. Пеевски на свой ред отрече да е длъжник на банката. От „Булгартабак“ също казаха, че (вече) нямат кредити в КТБ и че са „в процес на закриване на всички свои банкови сметки в КТБ“. Според по-рано постъпила информация на сайта Club Z, кредитите на тютюневия холдинг се прехвърлят към държавната Българска банка за развитие. Повечето медии обобщават, че Цветан Василев вече е загубил битката за „Булгартабак“. И тепърва му предстоят нови загуби. За това свидетелства и решение на Софийския градски съд от вторник, с което се запорират сметките на други две дружества в КТБ. Решението е взето въз основа на твърдението на трета, свързана с Пеевски фирма, че двете дружества са нейни длъжници. Според вестник „Капитал“ консолидираните активи на двете дружества достигат 1.45 милиарда лева, а запорът може да засегне сериозно КТБ. Според юристи, консултирани от изданието, последното съдийско решение е взето в нарушение на няколко главни принципа. Основният от тях е, че за компаниите се прилага законът на страната, в която е тяхното седалище. Една от засегнатите компании е регистрирана на Британските Вирджински острови, но съдия Ченалова от София е приложила към нея българския Търговски закон. Прогресивното изтикване на Цветан Василев от управлението на държавно подпомаганите финанси е събитието, около което се развиха два допълнителни сюжета – гангстерските обвинения на единия участник, че другият иска да го убие, и инсценираната готовност на социалистите да подадат оставката на Пламен Орешарски. Източник darikfinance.bg/
  • Милиардите в БНБ – добра плячка за сценаристите на дестабилизация на банковата система
    Банковата система работи добре и е стабилна. Авторитетът и компетентността на БНБ не трябва да се поставят под съмнение заради прокурорска проверка, смятат финансисти.
    „Имаме недопустима акция на прокуратурата срещу Българска народна банка“, коментира пред БТА финансистът Емил Хърсев по повод оповестената информация, че прокуратурата е започнала досъдебно производство срещу подуправителя на БНБ Цветан Гунев. Според разследващи от прокуратурата Гунев е получил обвинение заради непредприети надзорни мерки по отношение на банки, отпуснали „лоши“ кредити. Познавам технологията, по която се извършва банковия надзор, подуправителят не осъществява сам този надзор, за него работят около 300 човека – специалисти, каза Хърсев. Според него преценката коя банка в какво състояние се намира трябва да се извършва от банкери, а не от полицаи и прокурори. БНБ е една от много малкото институции, в които българите имат доверие; опитът да се постави под съмнение авторитетът й е престъпление, смята Хърсев. Той добави, че само валутният резерв в БНБ е 28 млрд. лв., а освен това там са и активите на банковото управление. Това са грамадни суми, които при една дестабилизация ще са добра плячка за сценаристите на този процес по дестабилизация на банковата система, заяви финансистът. Хората обаче не са глупави, не вярвам, че ще повярват на тези глупости и ще тръгнат да си теглят парите от която и да било банка, добави Хърсев. БНБ е член на европейската система на централните банки и участва в партньорските им проверки, коментира още Хърсев. Според него ще последва подкрепа за БНБ от страна на Европейската централна банка, защото за никоя друга банка в Европа не са давани толкова положителни оценки, както за БНБ. Източник darikfinance.bg/
  • Могат да разклатят банковата система, само като махнат валутния борд
    За първи път от 1997 г. насам се опитват да вкарат Българската народна банка в игри с политически замисъл и да навредят на нейната репутация, коментира пред БНР бившият подуправител на БНБ Мартин Заимов.
    Сегашният подуправител на Централната ни банка Цветан Гунев е обвиняем за длъжностно престъпление, че не е наложил мерки, които да спрат източването на Корпоративна търговска банка. Заимов определя колегата си като съвестен професионалист. Съдейки за българската съдебна система от мнения на партньори от Европейската комисия, съдейки и хора, които са били в подобна позиция, обвинени незаслужено, тя не е ефективна и не се отличава все още с необходимото качество, коментира Заимов. Според него няма как да се разклати банковата ни система. Единствената възможност е, ако Народното събрание реши да отмени Закона за валутния борд. В България има 27 банки и голямата част от тях са много стабилни. Няма хипотеза, при която външни интереси да доведат до трусове на банките в България. Активите на българските банки са 85-86 милиарда лева. Резервите на Централната банка, които гарантират българския лев, са от порядъка на 28 милиарда лева. Каква е тази организация или тези хора, които могат да нарушат равновесието на подобна система? Пита Мартин Заимов. Източник darikfinance.bg/
  • Проблемите между Делян Пеевски и Цветан Василев са започнали през есента на миналата година, когато банкерът разбрал, че депутатът от ДПС злоупотребява с името му. Това е версията на председателя на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка. В интервю за bTV Василев разказа за задкулисното управление на държавата и преплитането на политика и бизнес, в което разбира се той не участва. „Няколко марионетки на Делян Пеевски говорят от името на държавата. Те разпределят вече всички строителни проекти и обекти“, обяви Василев. Според него една от тези „марионетки“ е собственикът на „Водстрой“ Иван Мирински. Фирмата е участник в консорциума, избран да строи „Южен поток“. „Начинът за търга беше скандален и непрозрачен. „Южен поток“ е полезен проект за България и Европа, но търгът за основен изпълнител трябва да бъде повторен“, смята Василев. Банкерът отрече скандалът с Пеевски да има нещо общо с газопровода, въпреки съвпадението във времето. „Формално Делян Пеевски не е длъжник на Корпоративна търговска банка, но има набор от фирми, обслужвани от нея, със скрит краен собственик, които бойкотираха банката и не обслужват задълженията си“, заяви Василев. Той допълни, че е бил наясно, че реалният им собственик е Пеевски. Според Василев отказът на тези фирми да изплащат задълженията си няма да представлява проблем за КТБ, защото тя ще започне да се разпорежда с обезпечаващите кредитите активи и така или иначе ще си вземе парите. Банкерът също така призна, че КТБ е кредитирала придобиването на медийната група на Петьо Блъсков от Ирена Кръстева, но подчерта, че не е участвал в управлението на вестниците. „Никога не ми е харесвало, че вестниците на семейството на Делян Пеевски се използват за политическа саморазправа“, каза Василев. Според банкера кредитът е бил предоставен заради придобиването на терена на ИПК „Родина“. „Тогава беше време на бум на имотите. Моята цел беше да финансирам покупката, те /вестниците/ да останат за фамилията на Пеевски, а аз да участвам в потенциалния проект за имота“. Василев категорично отрече да е финансирал кампанията на партията на Николай Бареков и подчерта, че не знае откъде идват парите за „България без цензура“, като единствено бонусът, даден на Бареков при напускането на от ТВ7, може да се приема за подкрепа. Източник darikfinance.bg/
  • Разпространяването на невярна информация от представители на ръководството на банкова институция по адрес на свой клиент е абсолютно непрофесионално и противоречи на корпоративната и бизнес етика. Това се казва в позиция на „Булгартабак“, изпратена до медиите във връзка с направените коментари на Илиян Зафиров и Георги Христов, представители на ръководството на Корпоративна Търговска Банка. „Още веднъж декларираме, че „Булгартабак“ и неговите дъщерни дружества нямат кредитни задължения към КТБ към настоящия момент, като всички кредити, които са ползвани преди пълното им погасяване са обслужвани коректно“, заявяват от тютюневия холдинг. И допълват: „Само изплатените лихви и такси на банката през последните 3 години са в размер на над 4.5 млн. лева, независимо от факта, че техният размер надвишаваше неколкократно пазарните нива в страната“. Мениджмънтът на „Булгартабак“ призовава представителите на Корпоративна Търговска Банка в тридневен срок да предоставят факти или опровергаят неверните твърдения, направени вчера за „Булгартабак“. Компанията си запазва правото да потърси своите права по съдебен път. Тютюневият холдинг пряко и косвено осигурява прехраната на над 20 000 души. Само през 2013 година „Булгартабак“ е внесъл в държавния бюджет над 700 млн. лева и е инвестирал над 100 млн. лв. в изкупната кампания на български тютюни през последните 3 години, отчитат от дружеството. Източник darikfinance.bg/
  • Корпоративна търговска банка АД, четвъртата по големина банка в България, продължава да е подложена на преднамерен медиен натиск и спекулации, които целят не само дестабилизирането й, но и рискуват стабилността на цялата банкова система в страната ни. Това заявиха днес от финансовата институция, уверявайки, че КТБ е стабилна и няма никакъв риск за средствата на вложителите в нея. Банката е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално. Има повдигнати обвинения срещу Цветан Гунев, но не и доказани. Утре може да се окаже, че това е пушилка. Гунев е ръководител на „Банков надзор“, но не извършва непосредствения контрол в областта на банките, коментира днес пред БНР финансистът Стоян Александров. Според него е несериозно да се говори, че с кредити може да се източва банка, генерираща между 60 и 80 млн. лева печалба годишно. /71.2 млн. лв. за 2013 г./ Александров подчерта, че КТБ отговаря на всички условия за рефинансиране и ако в следствие на паниката част от вложителите изтеглят депозитите си, тя няма да фалира. Хората обаче биха изгубили лихвите по влоговете си, ако ги изтеглят предсрочно. Източник darikfinance.bg/
  • Съдебен абсурд постави под запор в ключово дружество на Цветан Василев – „Технологичен център – институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)“ и единия от основните му акционери основните му акционери EFV International Financial Ventures, регистрирана на Британските Вирджински острови фирма. С определение на Софийския градски съд (съдия Румяна Ченалова) от 17 юни се допуска като предварителна обезпечителна мярка назначаване на временен синдик, съобщава „Капитал“. Освен това съдът запорира и сметките на двете дружества в КТБ по искане на „Сиболе сървсис инкорпорейтид България“. Последното понастоящем е собственик на „Техноекспортстрой“, която беше приватизирана от „АТ инженеринг 2000″ с кредит от КТБ през 2012 г. Впоследствие беше прехвърлено на „Сиболе“, което е еднолична собственост на едноименна панамска офшорка. Според индивидуалния отчет на „ТЦ-ИМЕ“ към края на първото тримесечие на 2014 г. то има 870 млн. лв. активи, а консолидирано те достигат 1.45 млрд. лв., допълва вестникът. Сред дъщерните дружества на ТЦ-ИМЕ са компании, които са сред големите акционери в стъкларските заводи „Рубин“ – Плевен, и „Сръбска фабрика за стъкло“ – Парачин, русенската корабостроителница, футболния клуб „Ботев“ – Пловдив, и… БТК. EFV пък е мажоритарен акционер в „Хедж инвестмънт България“, което има дял в дистрибуторите на Kia и Subaru за България, две лизингови компании, военния завод „Дунарит“ – Русе и др. Определението предвижда незабавно изпълнение независимо дали се обжалва. Запор над офшорка От текста на съдебното определение става ясно, че „Сиболе“ твърди, че EFV му дължи 14.5 млн. евро. Съдът, от своя страна, се позовава на това, че центърът на основните интереси на офшорката е България и затова приема, че е компетентен да разглежда молбата за несъстоятелност и да назначи синдик на дружеството, въпреки че е регистрирано на Британските Вирджински острови. Юристи коментират, че определението на съдия Ченалова е правен абсурд. Съдията приема, че e допустимо откриване на производство за несъстоятелност на офшорна компания от Британските Вирджински острови съгласно българския Търговски закон. Юрисдикцията на българския съд е обоснована с правото на Европейския съюз, по-специално на Регламент (ЕО) № 1346/2000 на съвета от 29 май 2000 г. относно производството по несъстоятелност. За целта е прието, че след като Великобритания е пълноправен член на ЕС, то правото на ЕС се прилага и спрямо Британските Вирджински острови, които били част от територията на Великобритания – т.нар. отвъдморска територия. Това е изначално абсурдно, защото територията на Британските Вирджински острови не е част от ЕС и върху нея не е приложимо правото на ЕС. Източник offnews.bg/
  • Преди финансовата криза, избухнала през 2008 г., частният кредит в развитите икономики нарастваше по-бързо от брутния им вътрешен продукт. След това финансовата система се срина. Дали този спад отразява ниското търсене за кредити или ограниченото предлагане може да изглежда като технически въпрос. Но отговорът има важни последствия за политиката и перспективите за икономически растеж. А официалният отговор вероятно е погрешен. Преобладаващото мнение обикновено акцентира върху ограниченото предлагане и политиките, необходими, за да се реши този аспект на проблема. Според наложената гледна точка слабостта на банковата система, води до недостиг на ликвидност за бизнеса и особено за малките и средни предприятия. През септември 2008 г. президентът на САЩ Джордж У. Буш искаше да „освободи банките, които да възобновят кредитния поток към американските семейства и фирми.“ Стрес тестовете и рекапитализация на банките в САЩ през 2009 г. бяха приветствани като ходове от решаващо значение за възстановяването на банковата система и икономиката. От друга страна, недостатъчно строгите стрес-тестове на Европейската централна банка през 2010 г. бяха определени като причината за спада на кредитирането в еврозоната. Във Великобритания банките бяха критикувани за това, че ликвидността, предоставяна с количествени улеснения, не се превръща в кредити за реалната икономика. Ето защо Централната банка на Англия въведе схема за финансиране за кредитирането през 2012 година. Кредитната криза – особено в търговското финансиране, със сигурност беше основната причина, поради която финансовата криза доведе до рецесия в реалната икономика. Спасяванията на банки с парите на данъкоплатците, по-високите капиталови изисквания, както и улесненията на паричната политика, бяха жизненоважни за преодоляване на ограниченията при отпускането на кредити. Но има неоспорими доказателства, че веднъж щом непосредствената кризата свърши, липса на търсене на кредити играе много по-голяма роля, отколкото ограниченото предлагане, за възпрепятстването на икономическия растеж. Множество изследвания показват, че рецесията е била причинена от колапс на потреблението на домакинствата и че консумацията е паднала с най-много там, където сривът на цените на имотите е довел до най-големи загуби на нетно богатство. Това са и регионите, в които фирмите са предприели най-агресивни съкращения на работни места. За малките и средните предприятия, недостигът на клиенти, а не недостигът на кредити е основен проблем. А недостигът на клиенти се дължи на това, че бумът на кредитирането преди кризата е оставил много от домакинствата свръхзадлъжнели. Икономическият растеж може да продължи да бъде силно потиснат от високите нива на дълга, дори когато предлагането на кредити е неограничено и евтино. Много японски компании бяха свръхзадлъжнели след възхода и срива на кредитирането и цените на недвижими имоти в Япония през 80-те и началото на 90-те години на XX век. От края на 90-те години на XX век, японската банкова система предлагаше заеми за фирмите при почти нулеви лихвени проценти. Но, вместо да заемат, за да инвестират, предприемачите ограничаваха инвестициите, за да плащат дълговете си, което доведе до две десетилетия на стагнация и дефлация. От 2011 г. насам анализите на рецесията в еврозоната, изготвяни от ЕЦБ, акцентират върху отрицателното въздействие на това, че финансовата система е увредена и разпокъсана от кризата. Според централната банка високата доходност на дълга на периферните страни, води до повишаване на разходите за финансиране на банките и до непосилни условия за кредитиране. Вече е постигнат значителен напредък в решаването на тези проблеми. Последният Месечен бюлетин на ЕЦБ показва, че е налице подобряване на достъпа до кредитиране и спад на лихвените нива в най-проблемните части на еврозоната. Въпреки това спадът на кредитирането в частния сектор се ускорява в последните години от 0.6% на 2.0%. Но ЕЦБ не търси решенията на истинските проблеми, а вместо това набляга на стрес тестове и собствена версия на финансова схема за стимулиране на кредитирането. Наистина изчистването на банковата система от натрупания дълг е от съществено решение за възстановяването на европейската икономика. Япония компенсира намаляването на задлъжнялостта в частния сектор с политика на значителни публични дефицити. Но фискалните стимули са ограничени в рамките на еврозоната, където страните-членки не емитират собствените си валути. За да оцелеят и да се развиват държавите в нея, еврозоната трябва да стане по-централизирана. Разбира се, този сценарий предполага изключително труден политически избор. Но в противен случай Европа рискува да повтори опита на Япония. /Адиър Търнър, бивш председател на Комисията за финансов надзор във Великобритания, член на Комисията за финансова политика и на Камарата на лордовете. /The Project syndicate/. Източник darikfinance.bg/
  • Днес Управителният съвет на БНБ прие че „индикатори, публикувани от Българската народна банка“ по смисъла на Закона за потребителския кредит са данните от лихвената статистика, изготвяна от БНБ. Решението се приема във връзка с изменението и допълнението на Закона за потребителския кредит, което влиза в сила от 23 юли 2014 г., и с промените, с които се цели по-добра защита на потребителите. В тази връзка беше изменена и дефиницията на „референтен лихвен процент“, който представлява пазарен индекс LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR и/или индикатори, публикувани от БНБ или Националния статистически институт, или комбинация от тях. Референтният лихвен процент се използва като основа за изчисляване на приложимия към договора за кредит за потребители променлив лихвен процент. Като резултат от тези промени кредиторът вече е длъжен да прилага референтен лихвен процент по определена от него методика. Методиката трябва да съдържа ясна и разписана изчислителна процедура, в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти. Кредиторът е длъжен да публикува на интернет страницата си методиката и размера на референтния лихвен процент. По този начин потребителят има възможност сам да изчисли или провери прилагания към неговия договор за кредит референтен лихвен процент посредством наличието и публикуването на ясна изчислителна формула, базирана на публично оповестени компоненти – пазарни индекси или индикатори. В кратък срок ще бъде осигурен улеснен достъп за потребителите до данните от лихвената статистика чрез бърза връзка на началната страница на БНБ в интернет. Източник darikfinance.bg/
  • Подуправителят и ръководител на управление „Банков надзор“ Цветан Гунев е в отпуск. Това съобщиха от пресцентъра на БНБ, след като в медиите се появиха спекулации по темата. Излизането в почивка на Гунев е във връзка с образуване на досъдебно производство и за да не бъдат допускани каквито и да е съмнения за възпрепятстване на проверката, съобщиха от централната ни банка и допълниха, че Гунев ще се върне на работа след приключване на процесуалните действия. Междувременно функциите на ръководител на управление „Банков надзор“ вече се изпълняват от Нели Кордовска, главен директор на управление „Банков надзор“. Подчертаваме, че от момента, в който БНБ е уведомена за отнемане разрешението за достъп до класифицирана информация на Гунев, достъпът му до такива документи е преустановен. Между централната банка и съответните компетентни органи и институции е установено необходимото взаимодействие и комуникация. От този момент до завършване на проверката единственият, който може да коментира каквото и да е, свързано с нейния ход, е г-н Цветан Гунев и неговият адвокат, посочват още от БНБ. Все още няма яснота за какво се води разследване срещу Гунев, като в медиите се появиха спекулации, че то има връзка с конфликта между депутата от ДПС Делян Пеевски и банкера Цветан Василев. Източник profit.bg/
  • Няколко банки вече предложиха на пазара ипотечни кредити без такси за усвояване, годишно обслужване и предсрочно погасяване. Така те изпреварват окончателното влизане в сила на промените в закона за потребителския кредит, което става на 23 юли. След тази дата всички ипотечни продукти ще бъдат без тези такси. Това се посочва в месечния доклад на консултантската компания Кредит Център. „Няколко банки вече са готови с новите продукти, които са без таксите, изрично посочени в промените на закона за потребителския кредит. Както се очакваше, премахването на таксите доведе до леко повишение на лихвите, но общата цена на кредита се запазва, дори в някои случаи леко се понижава”, коментира Тихомир Тошев, изпълнителен директор на Кредит Център. „Това е добър знак за пазара и показва, че тенденцията на плавно намаление на лихвите продължава”, коментира още Тошев. „За тези клиенти, които след приемането на законовите промени решиха да изчакат, за да закупят имот с кредит, отговарящ на новите изисквания, това вече е възможно и не е необходимо да чакат 23 юли“, допълва още Тошев. „Все още на пазара няма предложение за ипотечен кредит, при който, ако имате затруднение в изплащането му, ще е достатъчно да върнете имота, а за част от клиентите този продукт събужда определен интерес и очакване”, казва Тошев. „Много вероятно е, след като се появят тези кредити, те да не отговорят на очакванията на потребителите поради по-ниския процент на финансиране на покупката и вероятно малко по-високата цена.“ „При бързите кредити, които също бяха засегнати от законовите промени, засега не се виждат промени, свързани с поставения таван на оскъпяването. Най-вероятно повечето фирми ще изчакат крайния срок на влизането им в сила, за да променят продуктите си така, че да отговорят на новите регулации. Тъй като промените бяха направени прибързано, предвид приближаващите избори, много експерти смятат, че има оставени доста вратички, които ще позволят заобикалянето им, но дали това е така ще разберем на 23 юли”, допълва Тошев. Средният размер на изтеглените ипотечни кредити през май е 33 862 евро. Съотношението на българската и европейската валута отново е в полза на лева, но все пак около ¼ от заемите са изтеглени в евро. Средният размер на кредитите в София през петия месец на годината се равнява на 42 648 евро, а 36% от заемите са в евро. Пловдив отново е градът с най-нисък размер на ипотеките – малко над 18 000 евро. Едва 8 на 100 от изтеглените кредити в Града на тепетата са в европейска валута. Увеличава се разликата в средния размер в двата големи морски града Варна и Бургас. Във Варна той се покачва и през май е малко над 35 000 евро, докато в Бургас се понижава до 22 445 евро. В Морската столица в български пари са изтеглени 80% от заемите, а в Бургас – 90% от всички кредити за месец май. Заемите между 10 000 и 30 000 евро са най-популярни сред кредитополучателите през май – те представляват над 45% от всички. Кредитите над 90 000 евро стигат до 4%, а най-малките – до 10 000 евро, съставляват 3.1%. Вторият по популярност размер пък е на заем между 30 000 и 50 000 евро, който има дял от около ¼ от всички изтеглени през месец май ипотеки, посочват от консултантската компания. С мотив, свързан с покупка на жилище, са изтеглени 97.5% от кредитите през май. За лично ползване заем са взели 1.6% от потребителите. В подходящия за ремонтни дейности месец май са налични и изтеглени кредити за СМР – техният дял е 0.9%. Срок на погасяване между 16 и 20 години и през май е най-предпочитаният от потребителите на ипотечни кредити, посочват от компанията. Малко над 42% от хората са избрали него, а други 33.3% са избрали период между 21 и 25 години. Близо 2% от потребителите са избрали да изплащат заема си над 30 години, като приблизително толкова са и клиентите, които ще погасят кредита си за период до 10 години. Външно финансиране между 70% и 80% отново е най-популярното сред потребителите. От него са се възползвали близо 30% от тях. Едва 2% са се възползвали от външен заем, покриващ между 90% и 100% от стойността на сделката. Други 4% ще използват кредит за до 40% от цената. Вторият по популярност заем пък е в рамките на 60% до 70% от цялата сума. До такъв са прибегнали 22% от кредитополучателите през май, посочват още от Кредит Център. Източник profit.bg/
  • Кои са индикаторите за стабилност на банковата система? Този въпрос вълнува общественото мнение във връзка със спекулациите относно състоянието на Корпоративна търговска банка (КТБ). Вижте кои са те, според поста на Георги Ангелов, , старши икономист във фондация „Отворено общество“, в социалната мрежа Facebook. 1. Ликвидност Банковата система разполага с около 8 милиарда лева парични средства и депозити в централната банка. Още 8 милиарда са във финансови активи, които са ликвидни и могат лесно да бъдат превърнати в налични средства. Коефициентът на ликвидност, изчисляван по Наредба № 11 на БНБ, е 26.22%, което е изключително висока стойност и осигурява стабилност на системата. Като цяло, банковата система може да устои на много голям натиск и това се доказа на практика в периода 2008-2009, когато бушуваше световната финансова криза. 2. Капитал Собственият капитал на банковата система е в размер на 11.7 милиарда лева, капиталовата адекватност от първи ред е 18.2%, а общата капиталова адекватност на системата е 20.4%. Това е значително по-високо от новите европейски изисквания за 8% и изискванията на БНБ за 13.5% и гарантира допълнителна сигурност. 3. Допълнителни буфери Фондът за гарантиране на влоговете, в който внасят средства всички български банки, има на разположение 2.1 милиарда лева, които могат да се използват при необходимост – съгласно закона за БНБ. В допълнение, БНБ има специален ликвиден буфер от 5 милиарда лева, които могат да се използват при системен риск, по реда на наредба номер 6 на БНБ. 4. Лоши кредити През последните тримесечия процентът на необслужваните кредити постепенно намалява, а банките са натрупали обезценки в размер на 5.2 милиарда (един вид буфер срещу риска от необслужваните кредити). Нетните кредити с просрочие над 90 дни спаднаха до 9.9% при 10.8% преди година. 5. Активи и депозити Банковата система притежава активи (кредити, средства и ценни книжа), които са в размер на 134% от депозитите на граждани и фирми. Съответно, депозитите са много добре обезпечени с активи, което повишава сигурността им. Източник profit.bg/
  • На свое заседание днес Управителният съвет на БНБ одобри решение, с което приема, че „индикатори, публикувани от Българската народна банка“ по смисъла на Закона за потребителския кредит (§ 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби) са данните от лихвената статистика, изготвяна от Българската народна банка, съгласно Закона за БНБ и приложимите европейски правни актове, публикувани и поддържани на интернет страницата на БНБ. Решението се приема във връзка с изменението и допълнението на Закона за потребителския кредит (ЗПК), което влиза в сила от 23.07.2014 г., и с промените, с които се цели по-добра защита на потребителите. В тази връзка беше изменена и дефиницията на „референтен лихвен процент“, който представлява пазарен индекс LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR и/или индикатори, публикувани от БНБ и/или Националния статистически институт, или комбинация от тях. Референтният лихвен процент се използва като основа за изчисляване на приложимия към договора за кредит за потребители променлив лихвен процент. Като резултат от тези промени кредиторът вече е длъжен да прилага референтен лихвен процент по определена от него методика. Методиката трябва да съдържа ясна и разписана изчислителна процедура (формула), в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори). Кредиторът е длъжен да публикува на интернет страницата си методиката и размера на референтния лихвен процент. По този начин потребителят има възможност сам да изчисли или провери прилагания към неговия договор за кредит референтен лихвен процент посредством наличието и публикуването на ясна изчислителна формула, базирана на публично оповестени компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Това решение на УС на БНБ цели постигането на по-голяма прозрачност и информираност на клиентите на кредити. В кратък срок ще бъде осигурен улеснен достъп за потребителите до данните от лихвената статистика чрез бърза връзка на началната страница на БНБ в интернет. Източник profit.bg/
  • Как се развива пазарът на попечителски услуги у нас? Какво е бъдещето на Българска фондова борса и на родния банков пазар? С тези въпроси Profit.bg се обърна към Радослав Даскалов, началник отдел „Попечителски услуги“ в Пощенска банка. Г-н Даскалов, какъв е профилът на чуждестранния инвеститор у нас? Чуждестранните инвеститори, ако говорим за капиталовия пазар, рядко ги виждаме като краен собственик, тъй като наши клиенти са други банки попечители, инвестиционни посредници, дори други депозитари като например Clearstream Banking S.A., Люксембург. Зад тях могат да стоят редица клиенти – от физически лица до големи корпорации, също и други банки попечители. Така че ние клиентът го виждаме в момента, в който той има необходимост да бъде разкрит. Иначе това, което видях като новина от тази сутрин (б. р. 16.05.2014 г.) е, че чуждестранните инвестиции са два пъти по-малко от приходите, които идват от българите в чужбина. Лошото не е, че те вкарват пари в България, лошото са малкото чуждестранни инвестиции. Спокойно мога да кажа, че в момента на капиталовия пазар нямаме сигурно тяхно завръщане от момента, в който се отдръпнаха по време на кризата. Какво сочат вашите наблюдения, какъв е пазарът на попечителски услуги към този момент в България? Пазарът на попечителски услуги е огледало на капиталовия пазар. Ние сме един вид пострейдинг услуга, не даваме консултации или съвети по инвестиционната дейност, а по-скоро следваме техните решения. От гледна точка на това, че пазарът в България е слабо ликвиден, активността на броя на сделките е минимален, бих казал, че в момента пазарът е пренаситен от участници, предлагащи услугата „попечителски услуги“, а клиентите в същото време не са толкова активни. Но остава да се надяваме… На фона на това, което казахте, как смятате: ще се задържи ли ръстът на БФБ и какъв е интересът на институционалните инвеститори? Силно се надявам, че това, което видяхме от последните месеци на миналата година и в началото на тази, да продължи. Не мога да прогнозирам с голяма точност, тъй като виждате, че има множество фактори, които влияят на борсите, дори и на българските инвеститори. Колкото и далечна да изглежда кризата в Украйна. Надявам се всички тези спестявания, които се натрупаха през последните години, да влязат в икономиката, да повишат икономомическата активност и от там да повишим капитализацията и оборота на борсата. Другото, което ме притеснява, е, че има малко на брой интересни компании, в които могат да инвестират особено чуждестранните инвеститори, тъй като те са малки по капитализация, фрий-флоут и т.н. Къде виждате интересът на пенсионните фондове? Интересът на пенсионните фондове към чуждестранните пазари се засилва, сочат нашите наблюдения, особено към регионалните. Имаше доста интересни IPO-та в Румъния, в Полша в Унгария. Нещо, което в България не сме наблюдавали от доста време. В този ред на мисли, ако банката попечител позволява технически да стъпи нейният клиент на този пазар, тогава инвестиционната дейност на пенсионния фонд се насочва към тези интересни места. Както например ние предлагаме достъп до над 100 чуждестранни пазара. Каква е вашата прогноза, как ще се развиват фондовият и банковият пазар в следващите години? Както вече казах, надявам се да не виждаме корекция и по-скоро възстановяване в региона да видим по отношение на Гърция. Да няма повече европейски локални малки кризи, като Италия, Португалия. Трябва да предизвикаме интереса на чуждите инвеститори, които по-скоро са заети със собствени проблеми. Банковият пазар е огледало на реалната икономика в страната, така че трябва да продължаваме да виждаме добрите тенденции и в икономиката. За пръв път от пет години имаме годишно спадане на безработицата в България, което е положителен сигнал. Всички тези спестявания, които чакат инвестиционни решения, ще допринесат за увеличаване на активността на банките. Когато има интересно търсене за кредит от страна на клиентите, те ще ги предлагат там и ще има по-висока доходност за всички. Източник profit.bg/
  • През юни 1984 г. делегация от трима бизнес лидери от Хонконг посещава Пекин, за да се срещне с китайския лидер Дън Сяопин. Един от членовете на делегацията е Лий Куо-Вей, тогава изпълнителен председател на Hang Seng Bank Ltd., създател на борсовия индекс Hang Seng и една от най-видните финансови институции в Хонконг. Тримата прекарват един час с Дън Сяопин, казвайки му, че на фона на продължаващите преговори за връщането на Хонконг на Китай, насрочено за 1997 г., обособената територия има нужда от гаранциите на Пекин, че Китай няма да се намеси в процъфтяващата й икономика на свободния пазар. Китайският лидер ги уверил, че от Хонконг няма да бъде взет и цент. На следващата година Hang Seng започва да развива дейност в Китай. От тогава банката се разраства значително както в Хонконг, така и в континентален Китай. Към края на 2013 г. активите й възлизат на 1.14 трлн. хонконгски долара (147 млрд. долара), или с 53% повече от 2007 г. Банката също така подкрепи капиталовиата си база след катастрофалната 2008 г., когато цената на акциите й падна с 37% и е ограничила рисковите инвестиции. В резултат отчасти на всичко това, Hang Seng заема първото място в годишната класация на най-силните банки в света на списание Bloomberg Markets. Банката прави сериозен скок в подреждането, след като през миналата година е заемала 10-о място. За да определят кои са най-силните банки в света, от Bloomberg са разгледали финансовите показатели на 97 банки от цял свят с активи за по 100 млрд. долара или повече към 1 май 2014 г. Банките са били оценявани в пет категории. Съотношението на капитала от първи ред (Tier 1) към рисково претеглените активи е съставлявало 40% от цялостния резултат на всяка банка. Съотношението на неефективните активи към всички активи е било с тегло 20% в общата оценка, както и съотношението на резервите за покриване на загуби по кредити към неефективните активи. Съотношението на депозитите към финансирането е съставлявало 15% от общия резултат. Съотношението на ефективността, което сравнява разходите с приходите, пък е получило 5% тежест. Банките са били класирани по всеки от петте критерия и местата в класирането са били претеглени и комбинирани за постигане на общия им резултат. В класацията са включени само банки, които са предоставили на Bloomberg данни за всичките пет категории. Единствената щатска банка в челните 20 е U.S. Bancorp (19), докато най-силната северноамериканска банка е канадската Desjardins, която влиза под номер 2 в класацията. Вижте още: Най-добрите банки от началото на кризата Най-силната европейска банка е германската Bayerische Landesbank (6), като това е и една от трите германски банки в първи 20. Ето и кои са 15-те най-силни банки в света, според изданието: 15. Canadian Imperial Bank of Commerce Страна: Canada Общ резултат: 35.2 Място в миналогодишната класация: 3 14. Swedbank Страна: Швеция Общ резултат: 34.7 Място в миналогодишната класация: N/A 13. United Overseas Bank Страна: Сингапур Общ резултат: 33.0 Място в миналогодишната класация: 6 Източник profit.bg/
  • Банка ДСК представи уникалната за българския пазар услуга „Получаване на MoneyGram чрез АТМ“. Тя дава възможност да получите своя MoneyGram превод директно на банкомат. Услугата е безплатна и е достъпна 24 часа, 7 дни в седмицата на всички банкомати на Банка ДСК, съобщиха от финансовата институция. За да се възползвате от услугата, трябва да имате издадена дебитна карта на Банка ДСК по разплащателна сметка в лева. MoneyGram преводът се получава по разплащателната Ви сметка, след което имате възможност да изтеглите пари в брой чрез стандартно теглене на банкомат или да ползвате средствата за плащания на ПОС терминални устройства в търговски обекти. За да получите вашия MoneyGram превод, е необходимо да извършите следните стъпки на банкомат: Поставете в банкомата дебитната карта, по чиято сметка желаете да получите превода Изберете Други услуги >>MoneyGram Прочетете и приемете Общите условия на MoneyGram Въведете ПИН на картата Въведете Референтния номер за получаване на MoneyGram превода Потвърдете сумата за получаване След получаване на MoneyGram превода по сметка, чрез бутона „Продължи“, се отива в стандартното меню за теглене на пари в брой. Сумите в брой са в рамките на лимита по банковата ви карта, като таксата е съгласно тарифата на банката за съответния вид карта. Вноските на пари в брой чрез банкомати са вече достъпни и за притежателите на кредитни карти на банката. Адресите на АТМ терминалните устройства, на които могат да се внасят пари може да видите тук. Maestro и Visa cash back Maestro/Visa cash back е услуга, която Банка ДСК предлага за своите дебитни карти. Тази услуга позволява на картодържателя да получи пари в брой от търговец, когато пазарува с дебитна карта на Банката. Услугата Maestro/Visa cash back е лесен и удобен начин да изтеглите сума в брой – до 50 лева при всяка покупка. Адресите на търговци, предлагащи услугата, може да намерите на сайта на банката. ПОС на гише Клиенти с банкови карти могат да изтеглят пари в брой във всички офиси на Банка ДСК. Чрез услугата теглене на ПОС можете да получите в брой суми, различни от предлаганите на банкомат. Източник profit.bg/

Полезни програми

  • Кредитен тест +

      Изплащате ипотечен кредит и имате чувството, че нещо не е наред. Ако живеете в България вероятно шестото чувство не Прочети повече...
  • Калкулатор на надвзети суми +

    От тук можете да стартирате новия калкулатор за изчисляване на надвзети суми при неправомерна промяна на лихвения процент по потребителски Прочети повече...
  • 1

Подкрепете Асоциацията

Facebook