Category Archives: Банков бюлетин

Банков бюлетин 19.01-23.01.2015

  • Глобалната финансова система излиза извън контрол
    Икономическият пророк, който предвиди кризата с Lehman с невероятна точност, е още по-притеснен за състоянието на глобалната финансова система през 2015 г.
    Все повече страни се опитват да девалвират валутите си. Всички големи централни банки целенасочено надуват балони, за да отложат деня на разплата. Този път и развиващите се пазари са въвлечени в тресавището, пише The Telegraph. „Живеем в свят, който е опасно нестабилен“, смята Уилям Уайт, председател на Комисията за икономически проучвания в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. „Свидетели сме на истински валутни войни и всички участват. Нямам представа къде ще свърши това.“ Уайт е бивш главен икономист на Банката за международни разплащания и понастоящем е съветник на германския канцлер Ангела Меркел. Според него еластичността на глобалната финансова система в момента е разпъната повече, отколкото беше през 2008 г. в навечерието на Голямата рецесия. Крайностите са достигнали почти всяко кътче на земното кълбо, като делът на общият обем на публичните и частните дългове в брутния вътрешен продукт на света днес е с 20 процентни пункта по-висок. Уайт смята, че количествените улеснения в Европа са обречени на провал в този късен етап от кризата и дори могат да доведат до задълбочаване на проблемите. „Доходността на държавните облигации е на рекордно ниски нива“, коментира Уайт пред The Telegraph на Световния икономически форум в Давос. „Количествените улеснения няма да помогнат на всички. Европа е в много по-голяма степен зависима, в сравнение със САЩ, от състоянието на малките и средните предприятия, а те получават парите си от банките, не от пазара на облигации“. „Дори и след стрес тестовете банките продължават да намаляват кредитирането. Те не отпускат заеми на малки фирми по различни причини, а лихвеният диференциал продължава да расте“. Според Уайт, количествените улеснения са просто скрита форма на конкурентна девалвация на парите. В Япония използват същата стратегия, но без особен успех. „Налице е значителен риск, защото централната банка на Япония финансира 40% от всички държавни разходи. Това би могло да приключи само с висока инфлация или дори с хиперинфлация“. В същото време „развиващите се пазари се включиха, предпазвайки се от натиска за поскъпване на техните валути, с натрупване на огромни валутни резерви. Този път в играта участват и корпорациите от Азия и Латинска Америка, които взеха назаем около 6 трилиона долара, основно през офшорни центрове. Това ще доведе до огромни проблеми, когато лихвите по американския дълг започнат да се покачват“. Източник darikfinance.bg
  • Швейцарска буря на валутните пазари
    Акциите на най-голямата платформа за валутна търговия в САЩ, FXCM се сриват с 86% в началото на сесията на американските пазари, след като поевтиняха с 15.06% вчера.
    Причината? Бурята, която предизвика на валутните пазари решението на Националната банка на Швейцария да освободи курса на франка от еврото и да намали лихвените си нива. В резултат, само за часове клиентите на FXCM изгубиха 225 милиона долара, като от компанията отчетоха безпрецедентна волатилност в търговията с швейцарския франк. Други валутни търговци като Global Brokers NZ Ltd. направо затвориха врати вчера, за да се предпазят от загубите, свързани с франка. Швейцарските пари скочиха за минути с 41% срещу еврото, като по-късно се оказа, че рязкото движение и огромният брой на сделките са предотвратили изпълняването на част от поръчките. Мениджърите на пари в Лондон, като Deutsche Bank AG, UBS Group AG и Goldman Sachs Group Inc., спряха да изпълняват поръчките. Това в крайна сметка ограничи поскъпването на франка до рекордните 29%, като последва рязко низходящо движение. От FXCM предупредиха, че в резултат на загубите „компанията може да влезе в нарушение на някои регулаторни капиталови изисквания“. Източник darikfinance.bg
  • МФ пласира 6-месечни ДЦК за 200 млн. лв.
    Министерство на финансите (МФ) е пласирало успешно вчера 6-месечни държавни ценни книжа (ДЦК) с номинална стойност 200 млн. лв., съобщава пресцентърът на ведомството. Според информацията постигнатата доходност до падежа на емисията на 21 юли 2015 г. е 0,16%, а годишната – 0,32 на сто. Общият размер на подадените поръчки достигна 598,12 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 2,99.
    о този начин спредът спрямо германските ДЦК в този матуритетен сегмент достигна 51 базисни пункта. От МФ посочват, че на проведения на 19 януари аукцион от страна на участниците е бил отчетен висок интерес както към количеството, предложено за продажба със състезателни поръчки, така и към несъстезателната част, определена за разпределение между инвеститорите. Най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха банките – 70%, следвани от пенсионните фондове с 10,63%, застрахователни дружества и други инвеститори с по 9,66% и гаранционни фондове с 0,05%. През 2015 г. правителството ще пласира книжа на вътрешния пазар за 950 млн. лв. Само през януари ще бъдат набрани 300 млн. лв. Освен вече проведените търгове на 13 януари и 19 януари МФ ще пласира и 3-годишни ДЦК за 50 млн. лв. на 26 януари. МФ вече обяви и календара на вътрешните емисии за февруари. Чрез два търга правителството ще пласира книжа за общо 450 млн. лв. На 2 февруари ще бъдат емитирани 5-годишни ДЦК с номинална стойност 50 млн. лв., а на 9 февруари – 3-месечни съкровищни облигации за 400 млн. лв. Източник investor.bg
  • Промените в Закона за потребителския кредит и случаят с КТБ бяха сред основните фактори, които „рисуваха“ картината на кредитния пазар през цялата изминала година. Това се посочва в обобщението за изтеклия 12-месечен период на консултантската компания Кредит Център. „Годината стартира с ниска активност и пасивно поведение от страна на потребителите, тъй като проитоворечивите тези в публичното говорене по отношение на промените в закона объркваха хората и те предпочитаха да заемат изчаквателна позиция“, коментира Тихомир Тошев, изпълнителен директор на Кредит Център. „Може да се каже, че тази тенденция бе валидна за цялото първо шестмесечие. През втората половина на 2014 г. станахме свидетели на раздвижване, особено през последните 3 месеца на годината“, допълва Тошев. По думите му, кредитирането логично се е оживило като резултат от адаптирането на участниците на пазара към промените и съответно подобряването на условията по ипотечните кредити. От друга страна, ниските лихви по депозитите и усещането за несигурност, резултат от банковите сътресения, са накарали редица потребители да преосмислят съхранието на парите си. Много от тях са взели именно решението за покупка на имот с наличните средства и доплащане на сделката с ипотечен или потребителски кредит. Годината донесе и друга, по-позитивна тенденция на ипотечния пазар. От компанията регистрираха ръст в търсенето на ипотеки за покупка на жилища в строеж. В повечето случаи искането бе за финансиране на етап Акт 15. От своя страна, строителите станаха по-гъвкави в предлагането на различни схеми за покупка на ново строителство, което позволи на клиентите да купуват без съществени рискове и затруднения. Друго традиционно за пролетния сезон раздвижване бе свързано с ръст на запитванията за 100% финансиране при покупка на жилище. През април броят на заинтересованите от такъв тип кредитиране нарасна с около 15%. Поради спирането на спада на цените на имотите в най-големите градове някои клиенти решиха да се сдобият с жилище, без да чакат повече. Онези, които не разполагаха със спестени средства, потърсиха опцията за стопроцентова ипотека. С наближаването на влизането в сила на промените в закона, на пазара се появиха нови ипотечни продукти. В опит да изпреварят новата регулация, някои банки започнаха да предлагат кредити без такси за усвояване, годишно обслужване и предсрочно погасяване. Както се очакваше, премахването на таксите доведе до леко повишение на лихвите, но общата цена на кредита се запази, дори в някои случаи леко се понижи, коментираха от Кредит Център. Премахването на таксата за предсрочно погасяване раздвижи пазара на рефинансиране на кредитите и даде повече увереност на новите предитополучателите, които през предишните години целенасочено търсеха кредитни продукти без такса за предсрочно погасяване. През август първите сделки по новите правила станаха факт, като първите кредити с ограничена отговорност откриха своите клиенти. В традиционно слабия за финансови сделки ваканционен месец активността на пазара на кредититране се запази стабилна. Есента доведе до по-голям ръст в запитванията за ипотечни кредити – около 20%. За това, освен чисто икономическите фактори, допринесе и успокояването на политическата сцена. Домакинствата традиционно пристъпиха към проучване на възможностите за покупка на жилище, а най-активните от тях успяха да затворят сделките преди края на календарната година. Друг двигател на активизирането бе желанието на много потребители за покупка на по-качествен апартамент и периодът им предложи всички предпоставки за подобна стъпка. На годишна база ръстът в броя на сделките бе около 5%, посочват от компанията. Същевремено продължи понижаването на лихвите по ипотечни кредити и в края на 2014 офертите се движеха между 6 и 7%. Средният размер на изтеглените ипотечни кредити за изминалата 2014 г. е 34 534 евро, което е леко покачване – с около 1 500 евро спрямо 2013 година. Най-високата стойност отново е в София – близо 45 000 евро, като това е най-високата стойност за столицата от последните 5 години насам. Във Варна тенденцията е обратна – средният размер на заемите – малко под 30 000 евро, е най-ниската за 5-годишния период. Близо 26 000 е средният размер в Бургас, а стойността за Пловдив е малко под 22 000 – и в двата града не се наблюдава сериозно движение в сравнение с предходни години, посочват още от Кредит Център. Съотношението между еврото и лева за страната през годината е 16/84, като най-популярна е българската валута в Пловдив сред големите населени места. Във Варна и Бургас съответно 83% и 89% са изтеглените заеми са в лева. Най-ниска е популярността на родната валута в столицата, където е изборът на ¾ от потребителите. Без съществени промени остава разпределението на клиентите по възрастови групи. Малко над 47% е делът на потребителите между 26 и 35 години, които са и най-активните кредитополучатели. Втората по големина група е тази на хората между 36 и 45 години – малко над 34% е техният дял. Над 45 години са 10.8% от потребителите, а най-младите представляват близо 8%, посочват от Кредит Център. Най-популярните по размер заеми са тези между 10 000 и 30 000 евро – представляват близо 48% от всички. Малко над 27% са кредитите на стойност между 30 000 и 50 000 евро. Като цяло, тези заеми намаляват дела си спрямо предходни години. Малко по-високи – с около 1-2% спрямо предходни години, растат дяловете на заемите съответно между 70 000 и 90 000 евро, както и тези над 90 000 евро. Растат и заемите на стойност между 50 000 и 70 000 евро – през 2014 година те представляват 12.33% от всички. Кредитите до 10 000 евро са 3.75%, се казва още в анализа на Кредит Център. Близо 45% от изтеглилите заем през 2014 година ще го изплащат между 16 и 20 години, като техният дял е нараснал спрямо предходните няколко 12-месечия. Увеличил се е и процентът на хората, които са избрали да изплащат заема си между 21 и 25 години. От 10 до 15 години с вноски по кредит ще се ангажират около 10% от потребителите, а избралите най-краткия срок – до 10 години, заемат около 1.5%. Най-дългият срок – над 30 години е изборът на 1.86% от хората, а между 26 и 30 години вноски ще плащат 9.4% от потребителите. Между 70% и 80% външно финансиране е изборът на най-много потребители, сключили сделка през 2014 година – 24.25% заемат те от всички. Следващата по брой група клиенти е тази на хората, които покриват между 60% и 70% от стойността с кредит. Третата група е на тези, взели решението да ползват 50% до 60% външен заем – те са 17% от всички. Клиентите, ползващи заем за 40% до 50% са малко над 15% от всички, а 12.42% е делът на хората, които се възползват от кредит за 80% до 90% от стойността. Със заем над 90% покупка правят 2.74%, а най-малък процент финансиране – до 40%, потребяват точно 5% от клиентите през 2014 година. Най-много на брой от изтеглилите кредит домакинства са тези с доход между 1 500 и 2 000 лева. Тези хора са близо половината от всички потребители – 48.42%. Малко над 1/5 или 21% от хората, изтеглили заем, имат месечен доход в размер на 2 000 до 2 500 лева. Близо 19% от хората със заем от 2014 година получават месечно над 2 500 лева. Почти 9% е делът на потребителите, чиито доходи са между 1 000 и 1 500 лева. Домакинствата с най-ниски доходи – до 1 000 лева, но въпреки това изтеглили кредит, съставляват точно 3% от всички, сочат данните на Кредит Център. Източник profit.bg
  • Дни преди предсрочните парламентарни избори в Гърция, централната банка на южната ни съседка се готви да защити финансовия сектор на страната от нови сътресения. За тази цел Атина поиска от Европейската централна банка да одобри извънредна стендбай кредитна линия, информира bTV. Решението идва след като две големи местни банки (Euro Bank и Alpha Bank) поискаха да използват средства от държавния фонд за ликвидност при извънредни ситуации, пише електронното издание на в. Катимерини. Очаква се масово теглене преди вота на 25 януари. „Изпратихме искане до ЕЦБ за ликвидна подкрепа на всичките четири големи банки, за да имаме щит за банковата система”, обясни неназован представител на централната банка. Всяка финансова институция ще може сама да прецени дали да се възползва от помощта. Очаква се изборите да бъдат спечелени от крайно лявата СИРИЗА, която иска да обяви за незаконно отнемането на жилища за неплатени ипотеки под 300 000 евро. Анализатори очакват несигурност и непредвидими политически решения през следващите месеци. При подобна ситуация през 2012 г. се стигна до масово теглене от банките. Източник profit.bg
  • Не очаквайте твърде много от срещата за определяне на паричната политика на Европейската централна банка в четвъртък, предупреди управителят на Банката на Австрия и член на борда на ЕЦБ, Евалд Новотни. На пресконференцията на Euromoney във Виена той коментира, че не очаква дефлация в еврозоната, но все пак движението на цените трябва да бъде следено от близо. По думите му една силна централна банка може да ограничи инфлацията, но дефлацията е много по-трудна за преодоляване. Пазарите реагираха с рязко поевтиняване на еврото спрямо долара към вчерашното ниво на затваряне от 1.1151 EUR/USD, но единната валута бързо се възстанови и вече поскъпва с 0.16%, до 1.1570 EUR/USD, което показва, че инвеститорите също са предпазливо настроени към възможността за нови количествени улеснения в еврозоната. Източник darikfinance.bg
  • Българските банки са на прага на множество промени през 2015 г. Част от тях представляват отговор на кризата от юни 2014 г. и имат за цел да гарантират, че случилото се с КТБ няма да се повтори. Други са част от коригиращите мерки, заложени в плана за реформи на глобалната финансова система, договорен от страните от Г20 и Борда за финансова стабилност и имат за цел да направят финансовата система по-сигурна, по-проста, прозрачна и справедлива, смята Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк В този смисъл важно събитие за сектора без съмнение ще бъде подробната проверка на балансите на банките с помощта на външна консултантска фирма. Според Павлов тя да се извърши по методология и критерии, съответстваща на най-добрите стандарти и след съгласуване с ЕЦБ. Анализът най-вероятно ще бъде направен на база на резултатите на банките към края на 2015г. През 2015 г. предстои и въвеждането в българското законодателство на европейската директива за Възстановяване и извеждане по организиран начин на проблемни банки от пазара. Това трябва не само да направи банките по-сигурни и по-стабилни, но и да гарантира, че в случай, че се наложи извеждане по принудителен път от пазара на проблемни банки, рискът това да бъде съпроводено с допълнителна тежест за бюджета ще се намали. Очаква се да разберем в резултат на какви структурни мерки България ще може да се присъедини към еврозоната. Това, което изглежда ясно от днешна гледна точка, е, че постигането на напредък по отношение на въвеждането на еврото има връзка с напредъка в борбата с корупцията и организираната престъпност, достигането на европейските стандарти за функциониране на съдебната система и върховенството на закона, и в крайна сметка с успешното излизане на България от съществуващия механизъм за сътрудничество и проверка в тази област. През тази година би трябвало да видим дали и в какви срокове ще бъда възможно България да се присъедини към банковия съюз, като първа стъпка от по-общия процес на по-тясна интеграция на страната към институционалните структури на Европейския монетарен съюз. В УниКредит Булбанк гледат на ускореното присъединяване на България към банковия съюз, като стъпка в правилната посока. Влизането в банковия съюз ще допринесе за превръщането на България в познат и нормално приеман играч, и в крайна сметка ще даде допълнителни аргументи за допускането на България по-скоро в еврозоната. В условията на бавно протичащо възстановяване на икономическата активност и заетостта в комбинация с продължаващите дефлационни процеси и твърде мудното и скъпо принудително събиране на вземанията, оперативната среда за банките ще продължи да бъде трудна и през 2015 г. Търсенето на нови кредити ще остане слабо. То ще бъде допълнително ограничавано от бавното и несигурно възстановяване на пазара на недвижими имоти. На този фон лихвите ще продължат да следват низходяща тенденция, макар и вероятно със скорост далеч по-скромна от наблюдаваната през втората половина на изминалата 2014 г., а съотношението кредити депозити да намалява, превръщайки в нарастваща степен българския банков сектор в нетен кредитор спрямо останалия свят. Налице е потенциал за въвеждането на мерки за подобряване на ефективността на банковия сектор, особено като се има предвид влошаването на съотношението разходи-към приходи през последните няколко години. Източник darikfinance.bg
  • Мястото на българския банков сектор в Централна и Източна Европа Снимка: Investor.bg Банковите системи на Полша, Чехия и Словакия са едни от най-атрактивните що се отнася до състоянието на макроикономическата среда и цената на банковите услуги спрямо рисковете, пред които се изправят кредитните институции. Следват ги Румъния и Турция, а като най-неатрактивни страни се възприемат Унгария, Хърватия и България. Това са част от акцентите от дискусиите, посветени на състоянието на банковата индустрия в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), в рамките на 20-ото юбилейно издание на форума на списание Euromoney за региона, който се проведе във Виена. Към този момент няма индикации, че големи банкови групи ще преустановят дейност в някои от държавите в региона въпреки регулаторните и данъчните пречки, които съществуват на места, ситуацията в Украйна и състоянието на Русия. Заключението на участниците в дискусиите по време на конференцията е, че санкциите срещу Русия оказват влияние върху банките в ЦИЕ. Директорът на Citi за ЦИЕ Марк Луе разкри, че банката намалява експозициите към Украйна и разширява бизнеса си в Румъния и Казахстан. Австрийската Raiffeisen Bank International (RBI) остава ангажирана към региона, заяви нейният главен изпълнителен директор Карл Севелда, въпреки че ръководителят на корпоративния бизнес на кредитора Питър Ленкх каза, че няма как да се пренебрегне фактът, че липсата на печалби в Унгария се отразяват на цялостните резултати на групата. Италианската UniCredit също продължава да разчита много на региона за своя растеж. Като фактор, допринасящ за развитието на сектора, бе посочен процесът на деливъридж, т.е. банките разчитат все повече на местни средства като източник за финансиране на своите дейности, а не толкова на паричните средства на банките майки oт чужбина. Финансирането в сектора става все по-балансирано и диверсифицирано, смята директорът с ресор стратегии и държавна политика в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Пироска Наги. Друг факт е, че кредитирането в местна валута расте повсеместно в региона. Например, през 2014 г. в Румъния корпоративните и потребителските кредити в чужда валута намаляват с 3% на годишна база при ръст от 10% на заемите в леи, представи данни членът на Управителния съвет на австрийската банкова група Erste Group Йозеф Сикела. Българската банкова индустрия през погледа на анализаторите Бавният растеж, дефлацията и безработицата властват над българската икономика, но на фона на ниската й уязвимост поради стабилната финансова рамка и балансираната външна позиция. От друга страна политическата несигурност може да подкопае стабилността в средносрочен план, ако се отлага извършването на реформи и се повиши бюджетният дефицит. Това се посочва в анализите на унгарската OTP Bank и австрийската Raiffeisen Bank International относно икономиката и банковата система на България. Експертите на двете банки, които оперират и на българска територия посредством Банка ДСК и Райфайзенбанк, посочват, че сформираната управляваща коалиция е крехка, но най-вероятно ще вдигне на крака икономиката. RBI смятат, че ако правителството покаже ангажираност към реформите и управлява открито, ще изкара своя мандат. Акумулираните фискални дисбаланси от фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) ще се отразят на икономическия растеж на България през 2015 г., смятат от RBI, които предвиждат ръст от 1,2% през тази година и 2,1% през 2016 г. Прогнозата за растежа на ОТР Bank през тази година е за 1,7%. Акцент в анализа на унгарския кредитор е и намаляващата безработица. Според Наги от ЕБВР България е една от страните в региона на ЦИЕ, чийто банков сектор изпитва затруднения заради мини банковата криза от лятото на 2014 г. Eкспертите на RBI посочват, че случилото се остава изолиран случай за банковата система и не се е отразило на сектора или на валутния борд. По отношение на кредитната активност и лихвите по кредитите от австрийската банка очакват, че търсенето на заеми ще расте през първото тримесечие на 2015 г., следвайки тренда от 2014 г. Това ще се случи именно на фона на умереното понижение на лихвените проценти и на високата ликвидност на банките. В своя банков анализ за региона от ОТР Bank посочват, че търсенето на кредити от страна на фирмите е движело пазара през миналата година, след като почти не е помръдвало през 2013 г. Не може да се каже същото за пазара на потребителски кредити, където търсенето намалява. В анализа си за региона италианската банка UniCredit също отчете ръста на фирменото кредитиране като основен двигател на кредитната активност у нас. От унгарския кредитор посочват и факта, че размерът на депозитите се върна на нивата от преди банковата паника от лятото и спестяванията отново растат. В рамките на конференцията главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян коментира, че България трябва да се стреми да приеме еврото и да се присъедини към банковия съюз възможно най-скоро. Източник investor.bg
  • Централните банки по света засилват своите действия в борбата със забавящата се инфлация, пише Bloomberg в свой анализ. От изданието посочват, че в сряда Канадската централна банка неочаквано намали основната си лихва за първи път от 2009 година насам заради ниските цени на петрола. От юни 2014 година досега петролът е загубил 56% от цената си. В същото време Японската централна банка разширява непрекъснато своята кредитираща програма, а двама членове на Английската централна банка вече оттеглиха своите искания за повишаване на основния лихвен процент. По-късно днес ще се проведе и заседанието на Европейската централна банка, на което ще стане ясно дали институцията ще предприеме още действия за стабилизиране на икономиката на еврозоната. Очакванията са да бъде представена програма за изкупуване на държавни ценни книжа на стойност от 50 млрд. евро месечно за поне една година. На фона на тези действия преди дни Международният валутен фонд (МВФ) оряза прогнозата си за равнището на инфлацията през тази година почти наполовина – от 1,8% до 1%. Това е под лимита от 2% годишна инфлация, поставен от повечето водещи централни банки в световен мащаб. Заплахата от дефлация пък беше една от основните тема за дебати и по време на икономическия форум в Давос. Делегатите коментираха как повече банки могат да предприемат мерки срещу ограничаване на спада на инфлацията и дали Федералният резерв на САЩ ще бъде в състояние да повиши лихвата през тази година. Според оценки институцията може би преосмисля предварителните си изявления, че ще повишава лихвата, заради забавянето на световната икономика и разочароващи данни за потребителските разходи на американците. Според бившия финансов министър на САЩ Лорънс Съмърс централните банки на Япония, САЩ и еврозоната няма да успеят да постигнат целите си от 2% годишна инфлация. Тази прогноза беше направена преди Централната банка на Канада да предприеме намаляване на лихвата с 0,25 пункта до 0,75 на сто. Днес обаче фокусът е върху ЕЦБ и Марио Драги. Прогнозите са, че президентът на централната банка ще съобщи за плановете си да похарчи 1,1 трилиона евро до декември 2016 година, или по 50 млрд. евро месечно, за изкупуване на държавни ценни книжа. Източник investor.bg
  • тенденции на пазара според Forton 0 Препоръчай (0) Банките в България ще бъдат все по-активни в преструктурирането и реализирането на портфейлите им от бизнес имоти през тази година. Това прогнозира консултантската компания Forton, стратегически партньор в България и Македония на Cushman & Wakefield. Като други водещи тенденции на пазара се открояват рестартът на „замразени” проекти, най-вече в сегмента на офисите, както и трансформирането на неработещи търговски проекти в индустриални. Компанията отчита, че през миналата година активи на стойност 239 млн. евро са сменили собствениците си у нас. Голяма част от тези сделки обаче са свързани с финансово преструктуриране на дългове и капитал, предприето от предишни собственици или от банки, които са придобили активите заради кредити. От този обем само 84 млн. евро са генерирани от традиционните инвестиционни сделки, обясни Михаела Лашова, изпълнителен директор на Forton. Компанията обаче отчита, че инвестиционният интерес нараства, особено към активи, които вече генерират доход. Като цяло пазарът на бизнес имоти у нас вече е преминал фазата на възстановяване и стабилизиране и се очаква постепенно, трайно възстановяване на активността. България обаче все още е в периферията на интереса на международните инвеститори, а повечето сделки на пазара се сключват с местни играчи. Офиси Най-видимо е възстановяването на пазара на офис площи през 2014 г. Cпоред данните на консултантската компания усвоените площи са нараснали с 42% през миналата година спрямо предходната. На малко над 154 000 кв. метра възлиза обемът на заетите в последните 12 месеца офиси при малко над 108 000 кв. метра предходната година. Около 90 на сто от новите усвоени офиси са заети от компании от сектора на информационните технологии и изнесените бизнес услуги, като се затвърждава тенденцията те да търсят възможности за експанзия и извън София. Един от примерите е компанията 60К, която е наела 1 200 кв. метра за новия си офис в Пловдив. Общо усвоените площи от аутсорсинг компании извън столицата са 7 хил. кв. метра. Делът на незаетите площи в столицата пада от близо 30% в последното тримесечие на 2013 г. на малко над 26% за същия период на 2014 г. Основен двигател на тази тенденция е интересът към офиси клас А от страна на разширяващи се международни компании, предимно в IT и аутсорсинг секторите. Общият обем на съвременните офис площи в София към момента е приблизително 1,7 млн. кв. метра, като в процес на активно изграждане са 124 хил. кв. метра. Наемите се задържат между 10,5 и 12,5 евро на кв. метър, като очакванията са през тази година сделки да се сключват по-скоро в горното ниво на този диапазон. Инвестициите в офиси за 2014 година възлизат на 66 млн. евро, като тенденцията е към увеличаване на инвестиционната активност. Рестартират се и преустановени проекти – например „Омега център” в Бургас, няколко по-малки сгради във Варна и други. Проектът на 2015 г. си остава сградата на Capital Fort на бул. „Цариградско шосе” в София, която се очаква да излезе на пазара през тази година. Пазарът вече очаква и обявените разширения на Sofia Airport Center и на Expo 2000. По-значимо предлагане на пазара обаче се очаква по-скоро към 2017 г. Източник investor.bg

Банков бюлетин 12.01-16.01.2015

  • Швейцарският франк скочи с 29% и бутна еврото
    Швейцарският франк скочи до 0.8546 EUR/CHF, преминавайки с едно рязко движение границата на паритета. Националната банка на Швейцария изненада днес пазарите като внезапно премахна приетия преди 3 години таван от 1.20 EUR/CHF.
    Изглежда перспективите за единната валута са толкова слаби, че при фиксирано ниво еврото тегли надолу и франка. Минималният праг бе приет от SNB като средство за повишаване на конкурентоспосбността на износа и ограничаване на валутния риск от дълговата криза в еврозоната. От банката съобщиха, че при текущите условия и различни парични политики, поддържането на минимален праг спрямо еврото вече не е оправдано. За да ограничи ефекта от внезапното си решение SNB понижи основния си лихвен процент до минус 0.75% от досегашните минус 0.25%. Въпреки това швейцарският франк скочи с близо 29% срещу еврото, до 0.8546 EUR/CHF. В последствие намаляването на лихвените нива оказа своето влияние и швейцарската валута се върна над 1 евро, като вече поевтинява с 14.25%, до 1.0299 EUR/CHF. Решението на SNB оказва силен натиск върху кросовете на еврото и срещу останалите основни валути. Еврото падна до 9 годишно дъно от 1.1603 долара, поевтинява с 1.52%, до 136.2100 йени и с 0.84%, до 0.7674 паунда. Източник darikfinance.bg
  • Лихвата по срочните депозити падна под 1%
    Лихвата по някои стандартни срочни депозити падна под 1%. Рекордно ниската доходност важи за влоговете със сравнително кратък срок от 3 или 6 месеца, става ясно от лихвените условия на банките у нас.
    Това е най-ниската доходност на срочните депозити през последните 10 години, пише в. Труд. Десет банки у нас предлагат лихва от 0.23% до 0.9% по депозитите със срок от 3 месеца. Трябва да се има предвид обаче, че такива са лихвите само по някои продукти на тези банки. Въпреки че доходността по влоговете е далеч от тази преди 3-4 години, все още има различни оферти с по-добри условия. Не липсват и трезори, които поддържат сравнително високи лихви по аналогични продукти. Например по тримесечни депозити може да бъдат намерени лихви и от порядъка на 2.5% до 3%. От сайтовете на трезорите става ясно, че дори и по 6-месечните депозити има доста оферти с лихва под 1%. Таванът на лихвата по тези сметки е 3.5%. Малко по-високи са лихвите по депозитите със срок от 1 година. При тях може да се намерят оферти с доходност между 3.5% и 4%. Източник profit.bg
  • Банките искат по-високи лихви, за да купуват държавния дълг
    Министерството на финансите пусна в обращение нова емисия бенчмаркови облигации с 10.5 годишен падеж, деноминирани в лева.На проведения на 12 януари аукцион бяха пласирани успешно книжа за 50 млн. лв. при среднопретеглена доходност от 3.09 процента.
    Общият размер на подадените поръчки достигна 181.03 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 3.62. При последния аукцион на предишната емисия на облигации с 10.5 годишен падеж, който се проведе през декември, беше постигната доходност от 2.90%., при коефициент на покритие от 1.84. Повишаването на доходността, търсена на от инвеститорите изглежда отразява амбициозните цели на правителството за набиране на нов дълг за 8.1 млрд. лв. през 2015 г. Вероятно, въпреки високият интерес към държавните облигации, тяхната цена ще продължи да намалява и съответно доходността и разходите за обслужването им да растат в течение на годината. Емисията, предложена на инвеститорите вчера, е референтна по отношение на хармонизирания дългосрочен лихвен процент за оценка степента на сближаване, който е един от Маастрихтските критерии. От страна на участниците беше отчетен висок интерес както към количеството, предложено за продажба със състезателни поръчки, така и към несъстезателната част, определена за разпределение между инвеститорите. Най-голямо количество облигации на аукциона придобиха банките – 50%, следвани от пенсионните фондове с 46.54% и застрахователните дружества с 3.46%. Източник darikfinance.bg
  • Във връзка с изтичане на мандата на заместник-председателя на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) в началото на месец февруари, Управителният съвет на БНБ определи Нели Кордовска за заместник-председател на Управителния съвет на ФГВБ. Нели Кордовска е главен директор на управление „Банков надзор” на БНБ. Новият 4-годишен мандат на Кордовска като заместник-председател на ФГВБ ще започне да тече от 4 февруари 2015 г. Само преди два месеца правителството освободи предходния председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Росен Николов и определи на поста Радослав Миленков. Междувременно от сайта на ФГВБ става ясно, че до края на вчерашния работен ден 94 800 вложители в КТБ са се разпоредили с гарантираните си влогове в размер на 3.336 млрд. лв. Източник profit.bg
  • Министерският съвет определи заместник-министъра на финансите Карина Караиванова за управител за Република България в Съвета на управителите на Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР). На този пост тя ще замени вицепремиера по икономическото развитие в периода 2013-2014 Даниела Бобева. Черноморската банка е независима международна институция с регионален характер. Дейността й е насочена към финансиране и насърчаване на регионални проекти от публичния и частния сектор, както и към поощряване на търговската активност между страните-акционери. България е със статут на страна-учредител и членството й дава възможност за участие в разпределянето на финансовия ресурс на банката, както и при избора на конкретните проекти и тяхната реализация. Участието в тази регионална финансова институция позволява на страната ни да влияе при определянето на регионалната политика и при вземането на решения от съществено значение за развитието на региона. Източник profit.bg
  • Върховният административен съд отказа да разгледа жалбите на акционерите в Корпоративна търговска банка (КТБ) срещу отнемането на лиценза й. На сайта на институцията е посочено, че акционерите нямат правен интерес да оспорват мярката, наложена от Управителния съвет на БНБ. Затова и съдът прекратява делото. През ноември „Бромак“, „Бългериан Акуизишън къмпани“, Орлин Русев и Вера Ахундова внесоха жалби във ВАС срещу отнемането на лиценза на КТБ. Въпреки че заседанието по делото беше насрочено за 9 февруари, съдът излезе с определението за прекратяване близо месец по-рано. В определението съдът посочва: че интересите на акционерите се засягат с отнемането на лиценза, но „доколкото те поемат собствен икономически риск от участието си, а засегнатият икономически интерес не обуславя правен интерес от съдебното оспорване. Акционерите нямат пряк и личен правен интерес от оспорване на решението за отнемане на банковия лиценз, те са засегнати косвено от предприетите от надзорния орган специални мерки“, пише в определението. Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок. От началния ден на изплащането – 4 декември 2014 г., до 17:00 ч. на 13 януари 2015 г. 93 700 вложители в КТБ са се разпоредили с гарантираните си влогове в размер на 3.31 млрд. лв. Източник profit.bg
  • Щатският долар е поскъпнал с 13.35% спрямо българския лев за 2014 г., сочат изчисления на Profit.bg. В края на периода 1 долар се е разменял за 1.60841 лв. спрямо 1.41902 лв. в края на 2013 г. Докъде ще поевтинее левът спрямо долара е равносилно на въпроса докъде ще поевтинее еврото спрямо долара, а отговорът струва не милиони, а милиарди. Едва ли има някой, който би се нагърбил да даде конкретен отговор. Затова ще се обърнем към консенсусните очаквания на пазарните специалисти. Общо взето, почти всички валутни анализатори смятат, че еврото ще продължи да поевтинява през тази година (което трябва да е първият предупредителен сигнал). Обикновено, когато всички очакват нещо да се случи, това е първият признак, предшестващ случването на противоположното (теорията за масовите очаквания). Прочетете и очакванията на Павел Николов от Евро Финанс за основната валутна двойка Очакванията за допълнителни стимули от страна на ЕЦБ (до края на този месец) в условията на предстоящо повишение на лихвите от страна на Фед (евентуално към средата на годината) са факторите, които оказват низходящ натиск върху еврото (респективно лева). Доларът достигна през изминалата седмица нов деветгодишен максимум спрямо лева при нива от 1.6640 лева, което е съществено повишение спрямо дъното му от май миналата година при 1.3975 (19%). Депозантите, които решат да се насочат към депозити в долари, трябва да имат няколко неща наум: На първо място, в условията на ниски лихви по този род депозити (около 2.5% годишно), те се превръщат във валутни спекулации (предвид на темповете на изменение на долара от 10-15% годишно). А лихвите по щатските влогове са дори още по-ниски – в нивата около 1-1.5% годишно за повечето банки. И докато по-нататъшно поскъпване на долара спрямо лева ще е в тяхна полза, евентуално поевтиняване на щатската валута ще слага негативен знак към тяхната доходност. Въпросът е готови ли сте за това и осъзнавате ли на какво ще се подложите. Практиката сочи, че мотив за това да си държат парите на депозит, дори и в условията на понижаващи се лихви, е сигурността, а не толкова доходността. В тази насока, депозантите в щатски долари могат да се захванат с нещо, което не е точно по вкуса им. На второ място, идва моментът с продължителността на периода. Колкото по-дългосрочен е един депозит (в долари), толкова по-голяма става несигурността, свързана с валутния курс. На специалистите им е трудно да прогнозират къде ще е курсът след месец, а какво остава да да прогнозират къде ще е след година? Казано по друг начин, колкото по-дълъг е срокът, толкова по-несигурни стават прогнозите на специалистите. Годишните прогнози на анализаторите за еврото спрямо долара варират в широки граници, като в момента консенсусът е за поевтиняване на еврото до 1.15 до края на 2016 година. Ако прогнозата се сбъдне, то това би било повишение на еврото (левът) с 2.2%. Явно дори и специалистите не очакват по-нататъшно силно понижение при единната валута в средносрочен план. Пътят към тази стойност, макар и близо, няма да е еднопосочен, като най-вероятно ще видим както понижения, така и повишения. Не е сигурно обаче дали на депозантите ще им издържат нервите, ако например еврото (левът), поскъпне в даден момент с примерно 5% спрямо долара и направи доходността на едногодишно чакане отрицателна. Една от най-лошите грешки на новите инвеститори (тъй като ще се превърнете в инвеститори в щатски долари, при избиране на депозит в долари) е да прехвърлят миналото представяне на един актив в бъдеще. Това води често и до сериозни загуби. Трябва да сте наясно, че поскъпването на долара през изминалата година не означава задължително, че доларът ще поскъпва и през тази година (дори и някой да се опитва да ви втълпи това). Ако напълно осъзнавате риска обаче, и сте склонни да го приемете, и ако смятате, че доларът ще продължи да поскъпва спрямо лева, то няма нищо лошо в това да депозирате в щатски долари. * Материалът е с информативен характер и не представлява препоръка за покупко-продажба на валута. Източник profit.bg
  • Одиторът KPMG не носи основната вина за срива в Корпоративна търговска банка, но има съпричастност. Такъв коментар направи пред bTV председателят на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори Ваня Донева. 100 000 лв. глоба ще плати одиторската компания заради занижен контрол в КТБ. Санкцията е заради „значителни пропуски” и липса на логика при извършените одити на отчетите на КТБ, чийто лиценз беше отнет през ноември. По закон, максималната глоба при такова нарушение е 20 000 лв. В случая обаче глобата е умножена по пет – за всяка от годините, за които се отнася проверката на комисията – от 2009 г. до 2013 г. KPMG имат право да я обжалват. С персонални глоби от по 40 000 лв. и 60 000 лв. са наказани и двама одитори от компанията. Председателят на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори обясни, че за отнемане на правата на одиторското предприятие по закон са необходими четири гласа, а са били събрани три. „Това пак означава мнозинство, но не и определеното от закона мнозинство”, подчерта тя. „Ролята на одитора е да казва увереност, че финансовите отчети показват стабилност. Ръководителят на банката и „Банков надзор” на БНБ са отговорни. Би трябвало одиторът да сигнализира БНБ, а част от проблемите са заради недокладване на „Банков надзор”, че има пропуски във вътрешната система на банката”, обясни още Ваня Донева. Тя не влезе в подробности заради забраната от закона да обсъжда подобни данни. „Ролята на одиторите е да бъдат бдителни и да правят разследване – има противоречия в одиторската документация. Констатираните пропуски на вътрешната контролна система на банката би трябвало да светнат лампичката на одитора за допълнителни проверки. В докладите обаче няма никакви резерви – те имат чисти мнения, че всичко е наред. Нередностите според одиторите са пренебрежими”, посочи обаче Донева. „Основният птоблем е компрометираната независимост на одитора. Щом се случи това, се поставя под съмнение обективността на докладите им. Всичко, което излезе на повърхността от други институции, е било на страниците на докладите на одиторите”, подчерта още председателят на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. По думите й, одиторът може да изисква каквото му трябва, за да изпълни своя одитен ангажимент. „Не се съмнявам в експерността на KPMG, не знам дали ръководството на банката е подвеждало…”, спомена обаче Донева. „Заплаха за независимостта на одитора има, когато някой от дружеството е в близки отношения с акционер или директор на банката. Това може да бъде заплаха за независимостта и няма допълнителни мерки и процедури, които да са в състояние да гарантират неговата независимост”, каза в заключение тя. Източник profit.bg
  • НАП ще събира неплатени здравни вноски от българи, след като получи информация от търговските банки какви сметки имат в тях борчлиите. А след това ще изиска плащането им. Това право на агенцията ще се даде със законови промени като целта е всяка година делът на трудносъбираемите осигуровки да се топи с 10%, пише в управленската програма на правителството за сектор „Здравеопазване“. „Идеята е на Министерството на финансите, ние настоявахме недобросъвестните работодатели, които не превеждат своята част от здравните вноски на служителите си, да бъдат публично обявени“, коментираха за „Труд“ от здравното ведомство. Оказало се, че точно такива шефове дължали най-малко 180 млн. лв. „Целта е да се разбере колко точно са неизрядните граждани като се имат предвид кредитите, които те плащат към банките“, коментираха от НАП. И в момента агенцията има достъп до кредитния регистър, но законовите разпоредби трябвало да се прецизират. Според експертите от НАП длъжниците на здравни вноски са по-малко от 2 милиона, защото в това число са и българите зад граница. Миналата година имаше идея НАП автоматично да получава информация за откриване и закриване на банкови сметки на граждани, но тя не бе подкрепена от партиите. Управленската програма предвижда още държавата постепенно да повишава частта, която плаща за здраве за осигуряваните от нея групи – съдии, полицаи, държавни служители, като се стигне до превеждане на реална вноска върху доходите им. Ще се отреже всякаква възможност за планов прием на неосигурени, те ще могат да разчитат само на спешна помощ. Източник darikfinance.bg
  • Част от спестяванията на гръцките вложители могат да бъдат пренасочени в български банки, прогнозира пред БНР икономистът Калоян Стайков. Той е категоричен, че проблемите с банките в Гърция няма да се отразят върху българската банкова система, независимо от това, че в България оперират няколко кредитни институции, които са част от гръцки финансови групи. „По никакъв начин българските банки не могат да помогнат с изпращане на депозити от тук до гръцките банки. Просто размерите са много по-малки и съответно тази помощ няма да е достатъчна. Това, което видяхме предния път, че когато гръцките банки изпитват проблем, те започват да продават част от дъщерните си дружества в други страни, но задържаха тези в България, защото бяха печеливши. В краен случай, дори и нещо да се случи с гръцките банки, най-лошото, което можем да видим, е да се продаде някоя от банките“ в България, коментира Стайков. Гръцкият финансов сектор в момента е под сериозен натиск заради спекулациите около бъдещо на страната и възможните действия на СИРИЗА, лявата коалиция, която вероятно ще спечели извънредните избори в Гърция на 25 януари. От началото на годината гърците изтеглиха от банковата система над 3 милиарда евро, по данни на гръцкото министерство на финансите. А днес Европейската централна банка заплаши да спре финансирането за банковия сектор в Гърция в размер на 30 млрд. евро, в случай че държавата преустанови програмата за икономии и реформи или поиска да се преструктурират нейните дългове. Източник darikfinance.bg
  • Парламентарната правна комисия гласува за освобождаването на Цветан Гунев като подуправител на Българската народна банка (БНБ). Присъстващите 11 депутати от комисията гласуваха единодушно за предложението, като дебат по него нямаше. Отсъстваха вносителите на решението, сред които Цветан Цветанов (ГЕРБ). Това накара зам.-председателя на комисията Мая Манолова (БСП) да отправи забележка, че това е несериозно отношение. „След като председателят на ПГ на ГЕРБ си има ангажименти, нищо не пречеше някой от останалите вносители да дойде“, заяви социалистката. Председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) обясни, че досега няма голяма практика комисии да прекратяват правомощия на членове на ръководството на БНБ, но това е било съгласувано с председателския съвет на Народното събрание. Вчера премиерът Бойко Борисов коментира, че се надява парламентът бързо да избере нов подуправител на БНБ, отговарящ за банковия надзор. Изборът се налага, след като през декември съдът отстрани от този пост Цветан Гунев, който е обвиняем от 16 юни миналата година за бездействие по служба – за това, че не е приложил надзорни мерки спрямо КТБ за нарушения и нередности в дейността й. Той беше отстранен с мотива, че ако остане на работа, може да окаже натиск върху свидетелите по делото срещу него. Източник investor.bg

Банков бюлетин 05.01-09.01.2015

  • Светът е извън баланс в началото на 2015 г.
    Разместванията на пазарите и политиките могат да се засилят през първото тримесечие на годината, предупреждава Saxo Bank. Светът навлиза в 2015 година в състояние на абсолютен дисбаланс в икономическата и парична политика и е изправен пред безпрецедентен брой геополитически рискове.
    Очаквайте пазарите да достигнат точката на максимална волатилност още през първото тримесечие на 2015 година. Последните прогнози на Saxo Bank показват, че световната икономика и политика са извън баланс повече от всякога и сме изправени пред големи геополитически рискове, които могат да се задълбочат с понижаването цените на петрола под 60 долара за барел. Нивата на инфлацията са безпрецедентно ниски, въпреки че в повечето развити икономики паричната политика е силно експанзивна, но в развиващите се пазари тя е рестриктивна. Федералният резерв в САЩ е единствената централна банка в развития свят, за която се очаква да започне да затяга паричната си политика скоро, вероятно около средата на годината. Междувременно лихвените спредове се свиват, а доходността на активите е близо до исторически най-ниските си нива. Балансирането на световната икономика през 2015 г. ще изисква противодействие на забавянето на развиващите се пазари, справяне с дефлацията и изправяне срещу нарастващите нива на дълга, спрямо брутния вътрешен продукт. Стийн Якобсен, главен икономист на Saxo Bank, смята, че в крайна сметка „пътят на най-малкото съпротивление през 2015 г. е по-слаб долар, стабилни до малко по-високи цени на енергоресурсите и непроменени лихвени проценти“. Въпреки това волатилността ще се засилва през първото тримесечие, тъй като Европейската централна банка рискува да вземе противоречивото решение и да въведе нова програма за количествени облекчения. Въобще валутните пазари са изправени пред значителна волатилност през 2015 г. Най-вероятната тенденция е към поевтиняване на долара, въпреки че Saxo Bank очаква възходящият тренд на щатската валута да продължи през първото тримесечие с възможни валутни войни, особено в Азия. Основните препоръки за валутната търговия на Saxo Bank през първото тримесечие на 2015 г. са дълги позиции върху кроса USD/CHF, заради вероятно намаляване на отрицателните лихви на Швейцарската национална банка през март 2015 г. и къси позиции върху кросовете CNY/USD и JPY/USD, като подготовка за възможна девалвация на китайската валута, която би предизвикала износ на дефлация от Китай към останалия свят. Saxo Bank очаква световната икономика да нарасне с до 3% през 2015 г., в сравнение с 2.2% през 2014 г., в следствие на по-ниските цени на енергията, отхлабването на бюджетната дисциплина в развитите икономики и нарастването на търговията. Най-големият риск за света ще бъде геополитическото напрежение. Въпреки относително ниския темп на растеж в еврозоната под 1% през 2015 г., Saxo Bank предвижда държавите от средиземноморския регион и Източна Европа да са двигателят на икономическото възстановяване. „Най-накрая европейската икономика ще се трансформира и ще се задвижва от малки, иновативни и активни компании. Това е отлична новина за бъдещето на Европа“, смята Якобсен. Източник darikfinance.bg
  • Първи признаци на инфлация
    Производствена инфлация от 0.3% в България отчита НСИ за ноември. С толкова са се повишили цените на производител на вътрешния пазар спрямо същия месец на 2013 г. Така за първи път от почти 2 години насам производствените цени в страната нарастват.
    За жалост това увеличение не е следствие от засилване на икономическата активност, а от административни мерки, като повишаването на цената на тока от ДКЕВР. Увеличение на цените е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 3.2%, докато цените намаляват в преработващата промишленост – с 1.4%, и в добивната промишленост – с 0.5%. Само за месеца, спрямо октомври, цените на производител на вътрешния пазар намаляват с 0.6%. Общият индекс на цените на производител, в който се включва и износът, през ноември спада с 0.5% спрямо предходния месец. А на годишна база няма изменение на индикатора. Източник darikfinance.bg
  • Цветан Василев продава Виваком
    Текат преговори с голяма авторитетна американска компания за придобиване на дялове от „Виваком“. Това става ясно от интервю на Цветан Василев за вестник „Банкер”, в което той заявява желание „максимално възможната стойност на компанията да покрие значителна част от пасива на КТБ АД“.
    КТБ финансира сделката за купуването на „Виваком“ през 2012 г. и банката заедно с руската „Внешторгбанк“ (ВТБ) станаха основните акционери в нея. Според Василев касата на финансовия благодетел на ДПС се е поизпразнила след опоскването на „Булгартабак“ и спирането на кранчето на „Водстрой“ и това е наложило да се търсят нови активи за разграбване като „Петрол“ и „Виваком“. Обобщен вариант на интервюто на Василев, публикуван на личния му сайт: „Имената на кукловодите, преките участници и техните съучастници в умишленото съсипване на КТБ АД са ясни и ще излязат по време на множеството дела, които са заведени срещу България“, казва мажоритарният акционер на Корпоративна търговска банка АД Цветан Василев в интервю от 5 януари 2014 г. за в. „Банкеръ“. Той изразява съжаление, че представителите на банковата гилдия не са имали доблестта да коментират скандалната атака срещу КТБ АД и подчертава, че обществото още не е осъзнало на каква гигантска манипулация е станало свидетел. Според Василев персоналната атака срещу него има за цел той да бъде отстранен, а създаденото от него – заграбено: „Цялата държавна машина е впрегната за реализацията на този позорен план — от следствието и прокуратурата, през полицията и службите за сигурност, до БНБ, НАП и правителството“. Той допълва, че подбудите на организаторите са формулирани още от древния философ Сенека, според когото „основните фактори, които мотивират някого да посегне на друг човек, са ламтежи, завист, омраза и страх“. Съвпадението на датата, на която започва атаката срещу банката – 12 юни 2014 г., с финализирането на сделката по придобиване на Креди Агрикол България ЕАД според Цветан Василев свидетелства, че поредният успех на КТБ АД е бил трън в очите на организаторите на покушението. По отношение на ролята на БНБ в сценария неговото мнение е, че Централната банка и ръководството й са променили отношението си към КТБ АД под натиск основно на изтъкнати личности от ДПС и техни съратници от други партии. „Има вероятност гуверньорът на БНБ да знае най-добре с какво точно организаторите на атаката срещу КТБ АД са осигурили подчинението на ръководството на БНБ. За мене обаче ключов е въпросът за личната съвест и отговорност, защото е категорично неморално да жертваш интересите на цялото общество, за да изтъргуваш стари свои грехове“, коментира Василев. Резултатът е, че Централната банка е попаднала в животинските лапи на политико-икономически кръгове, известни със своите репресивни методи и ламтежи за грабеж. Съдбата на „Виваком“ е друга тема, широко застъпена в интервюто за в. „Банкеръ“. „Виваком“ винаги е била от първостепенен интерес не само за освирепелия финансов благодетел на ДПС без доказани доходи и неговите съмишленици, но и за много други политически хиени в българската джунгла. След като не се поддадох на изнудването да прехвърля „Виваком“ на тези кръгове, а прокуратурата си затвори очите за моя сигнал срещу рекетьорите, беше даден старт на прецизно подготвения сценарий срещу банката, който се разигра професионално“, посочва мажоритарният акционер на КТБ АД. По думите му, касата на финансовия благодетел на ДПС се е поизпразнила след опоскването на „Булгартабак“ и спирането на кранчето на „Водстрой“ и това е наложило да се търсят нови активи за разграбване като „Петрол“ и „Виваком“. „Носят се слухове, че наточилите се за „Виваком“ постепенно искат да сложат свои хора на ключови позиции, които вероятно съвсем случайно да насочват средства към посочени от организаторите на преврата компании“, казва Цветан Василев, цитиран от bTV. Той за първи път разкрива, че софийският клон на VTB Capital (руската инвестиционна банка, която има акционерно участие в собствеността на „Виваком“) също се е поддал на нездравите влияния. Василев споделя, че в момента текат преговори с голяма, авторитетна американска компания за придобиване на дялове от „Виваком“, а неговото желание е „максимално възможната стойност на компанията да покрие значителна част от пасива на КТБ АД“. На въпрос за цесиите, сключвани между на кредитополучатели и депозанти в КТБ АД, Цветан Василев предлага, в случай че бъдат окончателно отменени, те да послужат за оценка на активите на банката, вместо„въображаемите провизии, начислени при скалъпените и несериозни доклади на трите одиторски компании“: „Конкретно, ако една кредитна експозиция от 10 милиона е изплатена 100% от цесия, която е отменена, тази експозиция трябва да бъде предложена за откупуване на 100%“. Според него само по този начин ще се защити максимално интересът на вложителите и акционерите на КТБ АД, колкото и този подход да не се харесва на БНБ и на тези, които й дърпат конците. В интервюто Цветан Василев отговаря и на въпроси за предстоящото дело във Върховния административен съд, с което акционерите обжалват отнемането на лиценза на банката. Той коментира също и скандалите със „случайното“ разпределение на дела. Източник profit.bg
  • Само два процента от защитените влогове в КТБ са изтеглени кеш. Това показва, че те вярват на българската финансова система и влагат парите си в нея. Всеки един от нас си е направил изводите и прави всичко възможно да не се повтарят подобни сценарии. Това каза по време на брифинг в Министерство на финансите председателят на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Радослав Миленков (на снимката), съобщава novini.bg 90% от средствата на вложителите са изплатени. 91 300 вложители до момента са поискали влоговете си, добави той. Радослав Миленков посочи, че най-натоварено е било през първите дни на изплащане на влоговете. Всички средства бяха осигурени още преди отварянето на банките. Част от средствата бяха вложени в държавни ценни книжа, обясни той и изрази задоволство от това, че не е било допуснато да има стълпотворения и неприятни сцени. Слуховете, че съдбата на КТБ ще бъде последвана и от други банки, са неверни. Това е изолиран случай. Уроците са научени от лятото до сега, затова всякакви спекулации не трябва да са на дневен ред. Ще се направят и необходимите законови промени, така че слабостите да бъдат отстранени. Това каза финансовият министър Владислав Горанов. Това, че медийният интерес към случая с КТБ вече намалява, показва, че си вършим добре работата, посочи финансовият министър Владислав Горанов. „Оценката на правителството е, че Радослав Миленков успя да се справи и се видя, че българската банкова система и системата за гарантиране на влоговете работи и може да бъде приведена в съответствие с европейските стандарти“, заяви Горанов. Министърът изрази надежда, че ВКС ще реши казуса с КТБ бързо. Имам уверението, че в кратки срокове ще имаме решение по жалбите на клиентите на КТБ срещу решението на за отнемане на лиценза на КТБ от БНБ. Със сигурност надзорът не се е справил, след като днес сме тук. Промени в закона, касаещи банковата несъстоятелност, няма да се правят, посочи Горанов. Увреждане на масата на несъстоятелността няма да бъде допуснато, подчерта той. Изнесените картини от КТБ не са част от активите на банката, посочи Радослав Миленков. Финансовият министър съобщи, че нов външен дълг ще се тегли в началото на годината, като увери, че той ще бъде възможно най-евтин. Горанов увери, че стъпките, които се предприемат са единствено със стриктното спазване на точките по управленската програма на правителството. Източник profit.bg
  • Утре, 8 януари, в Министерството на финансите ще се проведе среща на министър Владислав Горанов с председателя на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) Радослав Миленков и ръководителите на банките, обслужващи вложителите на КТБ при изплащането на гарантираните им влогове. На срещата ще се отчете резултатът през първия месец от стартиралото на 4 декември 2014 г. изплащане на гарантираните суми. Към края на днешния работен ден общата изплатена сума от Фонда за гарантиране на влоговете в банките възлиза на 3.25 млрд. лв. Парите си до момента са разпоредели 91 300 вложители в Корпоративна търговска банка. Източник profit.bg
  • Голяма част от водещите банки в България понижиха лихвените нива по депозитите си, показва справка на Profit.bg. При част от банките лихвите по едногодишните депозити са на нива от 2-3%, но има и такива с под 2%. Въпреки спада на лихвите, българите продължават да увеличават спестяванията си в търговските банки. Към 30 ноември 2014 г. гражданите и домакинствата имат 37.26 млрд. лв. на влог в банките, което е с 321 млн. лв. повече спрямо месец по-рано. Разходите за лихви на банките през ноември са били 69.7 млн. лв., което е най-ниското им ниво от 6 години насам. За последно лихвите, платени от банките в страната по депозитите, са под 70 млн. лв. през ноември 2008 г., но тогава спестяванията на домакинствата са 21.7 млрд. лв. От началото на годината банките платиха 881 млн. лв. лихви за депозираните средства на гражданите, спрямо 1.254 млрд. лв. за година по-рано. Това ще рече, че за първи път от 5 години насам, търговските банки ще имат по-малко от 1 млрд. лв. разходи за лихви по депозитите на граждани и домакинства. По последни данни на БНБ 52.28% от спестяванията са в лева, 39.69 на сто в евро и 8.03 на сто в други валути, но най-вече долари. Именно доларовите депозити обаче са най-печелившите за последните 12 месеца, тъй като както вчера ви съобщихме щатската валута е поскъпнала с над 13% спрямо лева за 2014 г. Лихвите днес: По данни на Българска народна банка през ноември 2014 г. спрямо ноември 2013 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове намалява с 1.51 пр.п. до 2.46%, а по тези в евро – с 1.32 пр.п. до 2.29%. В сравнение с октомври 2014 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се понижава с 0.19 пр.п., а по тези в евро – с 0.20 пр.п. През ноември 2014 г. средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове, в сравнение с ноември 2013 г., се понижава с 0.40 пр.п. до 0.52%. При депозитите с договорен матуритет в левове той спада с 1.18 пр.п. до 3.25%, а по тези в евро – с 0.98 пр.п. до 2.94%. Средният лихвен процент по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в левове намалява с 1.95 пр.п. до 2.17%, а по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в евро – с 2.34 пр.п. до 2.17%. КТБ Продължава и изплащането на гарантираните депозити от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. До края на вчерашния ден 90 800 души са се разпоредили с парите си, като те са в общ размер на 3.236 млрд. лв. Депозитите се изплащат през девет български банки. Източник profit.bg
  • „Повечето картини, иззети вчера от КТБ, са подарък на Цветан Василев. Тези картини не подлежат на конфискация без решение на български съд”. Това коментира в студиото на „Здравей, България” по Нова телевизия адвокатът на Цветан Василев Менко Менков. „Цветан Василев няма как да знае каква е стойността на нещо, което му е подарено”, подчерта адвокат Менков. „Тази акция цели отклоняване на общественото внимание от съществените проблеми в КТБ”, смята Менков. Вчера прокуратурата иззе десетки ценни творби от КТБ. „Разполагаме с протокол за доброволно предаване, с което са предадени 20 картини, които са описани по много странен начин. Няма данни да са присъствали експерти. Освен това не е установено чия собственост са картините “, каза още адвокатът на мажоритарния собственик на КТБ. „Информацията, с която разполагам е, че в последния работен ден преди Коледа Софийският градски съд е издал определение, въз основа, на което е издадена обезпечителна заповед. Това означава, че за обвинението, което е повдигнато на Цветан Василев се предвижда конфискация на имущество и прокуратурата е в правото си да поиска запор или обезпечение. Това е по реда на НПК. За утре има насрочен оглед от съдия-изпълнител въз основа на тази обезпечителна заповед. Кое наложи да се отива вчера по спешност да се взимат картините?”, добави Менко Менков. „Цветан Василев дори и да иска не може да се върне в България. Той е в Сърбия и е с мярка занеотклонение „подписка”. Всеки ден той трябва да ходи в полицейското управление, отнет му е паспорта. Ако се опита да се върне в България, ще бъде прибран на границата”, заяви още Менков. „До този момент ние имаме отговор, че прокуратурата не желае да чуе обясненията на Цветан Василев, което е изключително странно. Има писмено постановление на прокуратурата, че те не желаят да разпитат Цветан Василев с видеоконферентна връзка”, твърди адвокатът на мажоритарният собственик на КТБ. Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров пък обясни, че е при изземването на картините все пак е имало четирима експерти. „Преди две години се прие промяна в закона, според която всяка колекция от картини трябва да се регистрира в регистъра на Националния исторически музей. Нито Цветан Василев, нито КТБ са направили това. Заради това ще има дело и картините ще бъдат конфискувани”, заяви проф. Димитров. Източник profit.bg
  • Изчезването на Корпоративна търговска банка (КТБ) е оказало пряко влияние върху падането на лихвите по кредитите и депозитите в страната. Тази връзка изтъкна председателят на Асоциацията на банките Левон Хампарцумян в „Лице в лице” по bTV. Друго фактор за намаляването на лихвите е ситуацията в света и в Европа в частност. „Изчезването на КТБ, която със сигурност вдигаше лихвените нива, за да постигне нейните си цели, по някакъв естествен начин доведе и до падане на лихвите. Вече няма кой да изкривява пазара по този начин. Други банки, които са били изкушени да дават по-високи лихви, в един момент разбраха, че много хубаво не е на хубаво и си свалиха лихвите. По-големите банки преди месеци дадоха също пример. Това са процеси, които са до известна степен реактивни и не стават от днес за утре. Естественият ход на нещата в една по-предсказуема икономическа среда е лихвите да бъдат по-ниски”, коментира банкерът. Хампарцумян каза още, че би трябвало обществото да продължи да пита защо е станало така, че този „неустойчив бизнес модел, оставен да се развива прекалено много”, се е случил, за да не се повтори. „Да вярват (хората) на собствения си разум, да питат, да четат, да се образоват, да имат непосредственото си впечатление от работата със съответната институция. Не можем да се сърдим, че някой някоя бракма я рекламира като най-хубавото нещо на света. Че институциите са отказали да се намесят по подходящ начин – съзнателно, несъзнателно, може да е некомпетентност, може да е някакъв вид въздействие… Имаме ситуация, в която ключови за стабилността на страната институции отказаха. И това трябва да се изследва”, заяви той. Според него е необходимо да има добре работещи институции и тяхната репутация също е важна: „Вече репутацията на хората, които не са си свършили работата и физическата им свобода, професионалната им кариера трябва да бъдат засегнати, след като стане ясно какво е станало”. В тази връзка банкерът коментира, че гуверньорът на БНБ Иван Искров няма директна вина. По думите му банковата система е стабилна, а институциите са станали по-внимателни: „Нека да приемем, че парен каша душа. По-важното е да се анализира защо стана така – да се намерят причинно-следствените връзки, кой какво е направил, кой е виновен, кой невинен”. Според него така ще се неутрализира изкушението някой друг да се превърне във втория Цветан Василев или да се появи втората КТБ. „Като видите някой, че почва с футболни отбори, пък партии, пък вестници – става комедия, в която ние участваме и ролите са ни определили тези хора, и те не са задкулисие, на някакви полуидиоти, зашеметени от обстоятелствата. А ние не сме такъв народ”, каза банкерът. Той каза още, че е важно България да влезе в Банковия съюз и това трябва да се случи максимално бързо: „Ясно трябва да заемем позиция – влизаме ли в еврозоната, кога. И да влезем в единния надзорен механизъм и Банковия съюз съответно. Вододелът е или декларираш, че искаш да направиш необходимото, или се съгласяваме, че сме някъде в периферията, в Б отбора и нямаме право да се оплакваме”. Източник profit.bg
  • През третото тримесечие на 2014 г. в Националния център за анализ (НЦА) на БНБ са регистрирани и задържани общо 489 броя неистински български банкноти, циркулирали в паричното обращение. Броят на фалшивите банкноти от началото на годината вече е 2499, което е най-високото ниво от 4 години насам, показа справка на Profit.bg. Припомняме, че за първото и второто тримесечие на 2014 г. бяха регистрирани 938 и 1072 неистински банкноти. За цялата 2013 г. броят на неистинските банкноти, регистриран от Националния център за анализ е 1492, а година по-рано – 1370. През 2011 г. фалшивите банкноти бяха 2276, а за 2010 г. бе достигната ненадминатата до момента бройка от 6664. Какви банкноти най-често се фалшифицират? През първите три месеца на 2014 г. у нас имаше бум на фалшиви десетолевки. Оттогава насам, повече от половината банкноти, заловени и регистрирани са двайсетолевките. Малко над 12% от неистинските банкноти са от по 50 лева. Добрата защита на банкнотата от 100 лева явно я прави трудна за фалшифициране, тъй като за деветте месеца до 30 септември са заловени едва 12 броя от столевката. Източник profit.bg
  • Нов Закон за ипотечното кредитиране, който е в унисон с приетата през март 2014 г. евродиректива, се очаква да бъде приет най-вероятно до пролетта, научи „Монитор”. Според депутата от ДПС Йордан Цонев, член на комисията по бюджет и финанси на парламента, проектът за новия закон за ипотечния кредит се готви от БНБ. „Със сигурност до пролетта ние трябва да го приемем”, категоричен е той. Тихомир Тошев от „Кредит център” смята, че основните неща в новия закон ще са нормативите, регламентиращи работата на кредитните посредници. По думите му така хората ще са по-сигурни, ползвайки услугите им, и това ще им носи ползи. Най-характерното за кредитния пазар през миналата година бе отпадането на таксата за предсрочното погасяване за ипотечните кредити, както и на други 2 такси – за усвояване и управление. Беше въведено задължението лихвата да се формира с пазарен индекс, върху който да се начислява надбавка. Това доведе до промени на пазара. Структурата на предлаганите кредитни продукти вече е по-различна. „Законовата промяна реално не донесе ценова промяна на кредитите”, смята Тошев. „Отпадането на таксите при някои банки доведе до повишаване на лихвата и в общи линии цената на кредита се запази. От началото на годината обаче се затвърди тенденцията за спад на лихвите по ипотеките, но търсенето не се увеличи. Появиха се и нови кредити като например тези с ограничена отговорност, когато кредитополучателят губи само ипотекирания имот и не му се налага да доплаща, ако пазарната му стойност в момента на вземането от банката е по-ниска“. Според консултанта политическите промени и проблемите около КТБ накараха хората да са по-предпазливи при взимането на кредит. По думите му през 2014 г. повече хора разбраха какво е ГПР и че той е основният показател за цената на кредита. „Те са настроени повече да спестяват, отколкото да задлъжняват. Ако се налага, гледат да плащат по-ниски месечни вноски, които не са рискови за доходите им. Може би това ще продължи и догодина. Други рискуват и теглят ипотека между 70% и 85% от цената, като собствените спестявания ги използват след това, за да довършат купения на шпакловка и замазка апартамент. Най-често ползваната ипотека за готово за живеене жилище е между 60% и 75% от цената”, допълва Тошев. За 2015 г. лихвите по ипотеките ще са между 4,5% и 7,5%, прогнозират от консултантската компания. Очаква се ръст и в кредитите за строителство на жилищни проекти, което отчасти ще увеличи и офертите за финансиране на по-ранен етап на строителството на купувачите на недвижими имоти. Източник darikfinance.bg
  • Държавният дълг се е повишил до 23,1% от брутния вътрешен продукт на страната през ноември миналата година по данни на Министерството на финансите. Към този момент задълженията на страната са достигнали 9,59 млрд. евро (18,77 млрд. лв.). От тях близо 4 млрд. евро са вътрешен дълг, а външният e 5,57 млрд. евро. Данните на финансовото министерство показват още, че 58,8% от държавния дълг е в евро, а 30,8 на сто е в националната валута, пише „Труд“. За сравнение през същия месец на 2013 г. държавният дълг на България е бил 6,78 млрд. евро (13,27 млрд. лв.), или едва 16,8 на сто от БВП. Към декември 2014 г. съотношението на държавния дълг към БВП със сигурност се е увеличило. През последния месец на миналата година финансовото министерство предложи на пазара държавни ценни книжа за близо 800 млн. евро. Освен това беше взет заем от четири банки за 1,5 млрд. евро заради необходимостта да се изплатят гарантираните влогове в затворената КТБ. Държавният дълг ще продължи да расте и през 2015 г. В бюджета е заложено до края на тази година той да достигне 29,7% от БВП. Още през януари ведомството на финансовия министър Владислав Горанов планира да вземе нов дълг от близо 300 млн. лв. на вътрешните пазари. Това ще стане чрез три отделни емисии. Източник darikfinance.bg
  • Последните данни на Международният валутен фонд показват свиване на глобалните валутни резерви през третото тримесечие на 2014 г. до 11.78 трлн. долара или с 200 млрд. по-малко, отколкото в края на предходния отчетен период. В същото време делът на долара в кошницата от валути е нараснал от 60.7% на 62.3%, което показва, че част от централните банки ребалансират портфейлите си, увеличавайки тежестта на щатските пари и то за сметка на еврото. Делът на единната валута е намалял от 24.1% на 22.6%. Това вероятно е една от основните причини за поевтиняването на еврото със 7.7% през третото тримесечие на миналата година. Намаляването на експозициите в евро от страната на централните банки е наистина тревожен сигнал. От една страна засиленият интерес към долара може да се дължи на повишени рискови очаквания, но това не обяснява оттеглянето от единната валута. Делът на валутните резерви в евро през третото тримесечие на миналата година е най-ниският от 2002 г. година насам. И тъй като през четвъртото тримесечие фундаментите на валутните пазари не се промениха съществено, тенденцията на бягство от еврото вероятно е продължила. В по-дългосрочен план, през 2015 г. се очаква Европейската централна банка да излезе на пазара с масирана програма за количествени улеснения в подкрепа на икономическото възстановяване на еврозоната. В същото време пазарът се подготвя за увеличаване на лихвените нива в САЩ през втората половина на годината, което предполага, че натискът върху еврото ще се засилва. Вчера единната валута достигна близо деветгодишно дъно от 1.1889 долара. Източник darikfinance.bg
  • Печалбата на банките в България нараства с 55 млн. лв., до 728 млн. лв. през ноември. Това става на фона на свиване на привлечените средства и отписване на проблемни активи. Може да се каже, че кризата от лятото имаше положителен изчистващ ефект върху българската банкова система. За сравнение през цялата 2013 г. печалбата на банките беше 585 млн. лв. В края на ноември общата сума на активите на банковата система възлиза на 80.4 млрд. лв. Данните на БНБ не включват КТБ и ТБ Виктория. Спрямо предходния месец балансовото число отбелязва спад с 1.1% или 906 млн. лв. поради намаление на привлечените средства. Свиване е регистрирано при паричните средства и при вземанията от кредитни институции. То се дължи основно на намаляване на привлечения ресурс от компаниите-майки. В края на ноември коефициентът на ликвидни активи на 27-те банки в България възлиза на доста високите 28.84%. Размерът на брутните кредити – без тези за кредитни институции, през ноември нараства с 583 млн. лв., но експозициите на дребно намаляват с 23 млн. лв. както при жилищните ипотечни кредити, така и при потребителското кредитиране. Растежът на депозитите от граждани и домакинства е с 321 млн. лв. и представлява най-голямото месечно изменение от юни досега. През месеца кредитните институции са начислили допълнителна обезценка за 89 млн. лв., а натрупаният размер на отписаните активи от началото на 2014 г. възлиза на 1 млрд. лв. Източник darikfinance.bg
  • През тази година правителството най-вероятно ще излезе два пъти на международните пазари. Министерството на финансите (МФ) ще пласира дълг, с който да рефинансира заема за попълване на недостига във Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), взет с цел осигуряване на средства за изплащане на гарантираните влогове в Корпоративна търговска банка (КТБ). Това съобщи министърът на финансите Владислав Горанов по време на брифинг, проведен в МФ. На пресконференцията присъстваха председателят на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете Радослав Миленков и изпълнителните директори на деветте банки, обслужващи клиентите на КТБ при изплащането на сумите. Предвижда се първата емисия да бъде осъществена до средата на 2015 г., а втората – през есента. Министърът не коментира конкретни параметри относно емисиите на ценни книжа като размер и срочност, например. „Най-подходящ обикновено е периодът в началото на годината, когато пазарите са най-ликвидни. Вероятно първата част от планираната външна емисия ще бъде реализирана до първата половина на годината, а друга част – през есента на 2015 г.“, каза Горанов. „Повече детайли не е целесъобразно да даваме от гледна точка на това, че срещу нас са пазарът и неговите очаквания. Мисля, че стоим добре. Достатъчно ликвидни са както външните пазари, така и правителството. Така че няма напрежение и необходимост от спешни действия“, продължи той, добавяйки, че МФ ще се придържа към приетата емисионна политика за 2015 г. „Очакваме добри резултати за доходност, т.е. българската държава да се финансира евтино.“ Владислав Горанов коментира още съдебното дело за отнемането на лиценза на КТБ и работата на Българска народна банка (БНБ). „Ако Върховният административен съд реши, че решението за отнемането на лиценза на КТБ е неправилно, според мен навлизаме в хипотеза, според която ФГВБ продължава да бъде най-големият кредитор на КТБ. КТБ отваря и нейните управляващи органи, които бяха отстранени от БНБ, си заемат местата. И животът продължава, докъдето стигне“, отговори Горанов на въпрос какво се случва, ако ВАС отсъди, че БНБ е отнела лиценза на КТБ неправомерно. „Доколкото ми е известно, с определение на българския съд Цветан Гунев е отстранен от изпълнението на задълженията си като ръководител на подуправление „Банков надзор“, каза Горанов по повод работата на регулатора в случая с КТБ. „Моята оценка е, че надзорът не се е справил, щом се стигна до тук днес да водим този разговор.“ „Според законите към момента не са налице хипотези, при които подуправител или управителят на БНБ да бъдат отстранени“, коментира финансовият министър вероятността гуверньорът на централната банка Иван Искров да бъде сменен. Горанов говори и относно промените в пенсионния модел, като отново подчерта, че целта е правото на избор. Той не отхвърли, но и не изказа категорично мнение „за“ създаването на лични партиди в Националния осигурителен институт (НОИ), каквато идея дойде от редиците на Реформаторския блок. „Въпреки че никъде по света няма такава иновация, общо взето в повечето страни от Европа имаме двустълбов модел“, каза в тази връзка Горанов, като определи дебата по темата като „много полезен“. Министърът на финансите изрази увереност, че до 31 март 2015 г. „ще имаме един дългосрочен и завършен комплект от решения за пенсионната система, който да бъде припознат от всички политически сили“. Източник investor.bg
  • През ноември делът на държавния дълг като част от брутния вътрешен продукт (БВП) нараства до 23,1% в резултат на емисиите на ценни книжа на вътрешния пазар. За сравнение – през октомври съотношението намаля до 22,8 на сто вследствие на понижението на вътрешния дълг. В абсолютно изражение общите задължения на държавата възлизат на близо 9,598 млрд. евро, показват данните на Министерството на финансите (МФ). Само външният дълг е за 5,58 млрд. евро, а вътрешните задължения са в размер на 4,018 млрд. евро. През месеца са извършени плащания по дълга за 22,24 млн. евро (43,5 млн. лв.) – десет пъти по-малко в сравнение с изплатените задължения през октомври. Нивото на външния дълг остава непроменено – 13,4 на сто, а делът на вътрешните задължения се покачва до 9,7% от 9,4%, колкото бе месец по-рано. В структурата на дълга относителният дял на вътрешния държавен дълг е 41,9%, а на външния – 58,1%, показват още изчисленията на министерството. През ноември МФ пласира две емисии на средносрочни съкровищни облигации със срок 2,5-години и 5 години, както и две емисии на дългосрочни държавни ценни книжа (ДЦК) със срок 7 години, на обща стойност 238,454 млн. лв. Покачването на дела на вътрешния дълг и от там – на държавния, се дължи изцяло на тези аукциони. Финансирането чрез ДЦК на вътрешния пазар през ноември е с 99,6 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2013 г. Съотношението дълг към БВП обаче ще нарасне още през декември. Тогава МФ предложи на пазара ценни книжа за малко над 800 млн. евро (1,619 млрд. лв.) и сключи заем с четири банки за 1,5 млрд. евро при лихва от 1,08%. Показателят ще расте и през 2015 г., през която ведомството ще пласира 6,9 млрд. лв. на международните пазари и 950 млн. лв. на вътрешния пазар. За 2015 г. МФ предвижда ръст на държавния дълг до 29,7% от БВП. Тази година обаче финансовото министерство не предвижда емисии на еврови и 7-годишни книжа. МФ пристъпва към изпълнение на емисионната политика за 2015 г. още през януари, когато ще предложи на пазара книжа за 300 млн. лв. През месеца пък падежират и облигации за близо 1,09 млрд. долара, пласирани от Милен Велчев преди десет години, когато бе финансов министър. Част от парите бяха набавени чрез емисията еврооблигации през лятото на миналата година. През новата 2015 г. се очакват погашения на задължения към участници на вътрешния пазар за общо 3,107 млрд. лв., от които 259,902 млн. лв. са само лихвите, а сумата по главниците е 2,826, млрд. лв. Приблизително още толкова ще бъдат погашенията и по външния дълг, с което в абсолютна стойност държавният дълг ще нарасне с около 2 млрд. лв. през 2015 г. Държавногарантираният дълг намалява с приблизително 9,8 млн. евро спрямо октомври и в предпоследния месец на 2014 г. достига до 338,3 млн. лв. евро. 23,7 млн. евро от тях са вътрешните държавни гаранции. Понижението се дължи на извършените погашения по външни и вътрешни държавногарантирани заеми през месеца. Съотношението държавногарантиран дълг към БВП намалява за пръв път от юли – с 1 процентен пункт до 0,8%, показват още данните на МФ. По силата на чл. 18 от Закона за държавния дълг държавногарантираният дълг представлява всички финансови задължения, за които Министерският съвет е издал гаранции от името и за сметка на държавата при спазване изискванията на Конституцията. Tака към края на ноември по отношение на отрасловата структура най-много държавни гаранции са предоставени на компаниите в сектор енергетика (61,9%), следвани от тези в сектор транспорт (24%) и други (14,1%). На вътрешния пазар държавата дава гаранции по силата на Закона за студентското кредитиране, а по външните задължения – за проекти към СБ, ЕИБ, ЕБВР и други. Източник investor.bg
  • Броят на банковите фалити в САЩ към края на 2014 г. е достигнал най-ниското си ниво от 2007 г. според данните на Комисията по застраховане на депозитите (FDIC), цитирани от The Wall Street Journal. За последно на 19 декември Комисията спря дейността на Northern Star Bank в Минесота. Кредиторът стана осемнадесетата банка, която затвори врати в страната през миналата година. През 2007 г. в САЩ фалираха само три финансови институции, докато през 2010 г. тази цифра достигна историческия връх от 157 банки. През 2012 г. в несъстоятелност бяха обявени 51 банки, а през 2013 г. – 24. От началото на кризата американските банки значително подобриха балансите си, като същевременно разшириха кредитирането и печалбите. Въпреки това броят на фалитите в сектора все още е по-висок, отколкото преди кризата, когато броят на фалиралите финансови институции за година бе едноцифрен. Броят на проблемните институции в САЩ се понижава в продължение на 14 последователни тримесечия. Към 30 септември 2014 г. броят им бе 329 в сравнение с 354 към края на юни според Комисията по застраховане на депозитите. Максимално ниво от 888 проблемни банки бе отчетено в периода януари-март 2011 г. В периода преди кризата от 2007 г. в неформалния списък попадаха само 76 финансови институции. FDIC застрахова депозитите до 250 000 долара. В обхвата на органа в момента попадат 6589 банки и спестовни институции в страната. Източник investor.bg

Банков бюлетин 08.12-12.12.2014

  • Още 4000 вложителя в КТБ се разпоредиха с парите си
    Нови 4000 вложителя в Корпоративна търговска банка се разпоредиха с депозитите си вчера, информират от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Така общият им брой от 4 декември насам вече е 64 300. До 17 часа вчера са платени 117 млн. лв., с което общата сума нарасна до 2.342 млрд. лв.
    Изплащанията бяха най-силни в първия ден, когато 25 000 души наредиха 1.07 млрд. лв. Във втория ден нови 14 200 души получиха достъп до общо 500 млн. лв. В понеделник и вторник (8 и 9 декември) съответно 9 900 и 6 100 граждани наредиха нови 309 и 200 млн. лв. В сряда (10 декември) бяха платени 146 млн. лв. на 5100 депозанта. Припомняме, че от днес достъп до влоговете си ще получат и клиентите на ТБ Виктория. Източник profit.bg
  • Правят закон за частния фалит по френски модел
    Министерството на правосъдието подготвя закон за частния фалит, съобщи икономическият министър Божидар Лукарски в ресорната парламентарна комисия. Той представи пред депутатите политическото ръководство на Министерството на икономиката и приоритетите в работата за 2015 г.
    Министърът напомни, че законът за частния фалит е стара идея, включена в много програми, включително и в тази на СДС. „Няма да навлизам в подробности, защото имам уговорка с министъра на правосъдието – там подготвят този закон“, каза той. Ролята на министерството на икономиката да подпомогне изготвянето на за законопроекта. Според Лукарски „той важи и за частни лица, може да бъде приложен и за еднолични фирми, малки и средни предприятия. Идеята е при фалит да има един гратисен период, в който съдебното изпълнение и търсенето на дълговете да бъде замразявано. Това е френски модел“. Той добави, че законопроектът е още в много суров вид и принципно е обсъждан съвсем общо с министъра на правосъдието. /БГНЕС/ Източник darikfinance.bg
  • Цв. Василев: КТБ е жертва на политико-икономическия кръг на ДПС
    Корпоративна търговска банка АД е жертва на една позорна кампания, организирана от политико-икономическия кръг на ДПС. Целта на кампанията беше да доведе банката до изкуствена несъстоятелност, за да се придобият активите й на атрактивни цени, както и да се стопят няколко дълга, казва Цветан Василев пред немския вестник „Ханделсблат“ в материал, публикуван в печатната версия на изданието на 9 декември 2014 г.
    Според Василев това се случва благодарение на политици и ключови фигури от българската прокуратура, които обслужват частни интереси. Той споделя, че като едноличен собственик на най-големия акционер в банката е предприел правни действия срещу незаконното отнемане на лиценза на КТБ АД. Според него Корпоративна търговска банка АД никога не е имала проблем с ликвидността. Василев подчертава, че въпреки масираната кампания срещу КТБ АД през последните години, тя е обслужвала компании, чиято годишна EBITDA надхвърля 240 милиона евро. Относно обвиненията в кражба, той коментира: „230 млн. евро са останали в КТБ АД по сметките на фирми, свързани с мене. Няколкостотин хиляди евро са по личните сметки на мен и моето семейство“, и допълва, че ще направи всичко възможно, за да излезе истината наяве и да докаже своята невинност. „Краят на КТБ АД е в резултат на комплот“, обобщава Василев. Според него Българската централна банка и правителството са позволили да се злоупотреби и с информация относно сметките на клиентите. „Имена и състояния на сметки станаха публични без съгласие на клиентите и въпреки че това е незаконно. В допълнение, на кредитополучателите не им беше разрешено да покриват своите вноски с депозитни средства от сметките им“, коментира мажоритарният акционер на банката. Василев казва още, че ще се завърне в България, когато е гарантирана сигурност за него и семейството му и има ясни индикации за справедлив процес. Източник profit.bg
  • Търговска банка „Виктория” отваря врати днес за всичките си вложители. Квесторите на БНБ остават в трезора. Ликвидните средства, с които разполага банката, възлизат на стойност 160 млн. лв., като се очакват и допълнителни постъпления в следващите месеци. Съдбата й зависи от поведението на вложителите – ако всички изтеглят парите си, тя няма как да съществува. Одиторите остават в банката, а днес се очаква пред малкото й клонове да с извият опашки. На каса, без предварителна заявка, ще могат да се теглят до 2 000 лв. Източник profit.bg
  • Между 2 и 3% от разпоредените до момента депозити са платени от банките кеш. Това заяви днес пред журналисти Радослав Миленков, председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). „Това показва, че хората имат доверие в банковата система към момента“, коментира Миленков. Никъде не е казано, че всички вложители ще си изтеглят парите от Търговска банка „Виктория“, която отваря врати утре. „Ако обаче това се случи, то банката ще остане с активи и с капитал в пасива си, което за банката ще е много добре, тъй като няма да има разходи за лихви. Трудно ми е обаче да кажа дали това е работещ бизнес модел и доколко той би бил устойчив“, каза още Миленков. Търговска банка „Виктория“ ще отвори врати утре, като ще изплати всички депозити на вложителите си, а не тези до 196 000 лв. Източник profit.bg
  • Нови 146 млн. лв. депозитите бяха наредени в рамките на вчерашния 10 декември, информират от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. С това общата наредена сума от 4 декември насам възлиза на 2.225 млрд. лв. Общо 60 300 вложители са получили достъп до парите си, като само в рамките на вчерашния ден те са 5100. Изплащанията бяха най-силни в първия ден, когато 25 000 души наредиха 1.07 млрд. лв. Във втория ден нови 14 200 души получиха достъп до общо 500 млн. лв. В понеделник и вторник (8 и 9 декември) съответно 9 900 и 6 100 граждани наредиха нови 309 и 200 млн. лв. Вчера стана ясно, че от утре, 12 декември (петък), ще отвори врати и ТБ Виктория. Банката ще изплаща всички вложения на депозантите си, а не до гарантираната сума от 196 000 лв. Източник profit.bg
  • Societe Generale Експресбанк и Регионалният фонд за градско развитие отпуснаха десетгодишен инвестиционен кредит на „Холдинг Загора“ ООД в размер на 3 916 240 лева по европейската инициатива за устойчиво градско развитие JESSICA. Средствата ще бъдат използвани за реконструкция и модернизация на промишлени обекти и сгради на 5 от фирмите от структурата на холдинга, както и за инвестиция в ново оборудване. Съфинансирането, осигурено от банката, е на стойност 1 335 000 евро. Проектът предвижда ремонт и рехабилитация на производствени цехове, административни сгради и инфраструктура на някои от най-големите и най-стари промишлени съоръжения в южната индустриална зона на Стара Загора. В резултат от инвестицията ще бъдат създадени 24 нови работни места и ще се подобри работната среда на над 1000 служители. В дългосрочен план обновителните дейности се очаква да повишат икономическия растеж и конкурентоспособността на целия регион. Успешното изпълнение на проекта ще допринесе също за опазване на околната среда в резултат от подобрената климатизация на помещенията, мерките за подобряване на енергийните характеристики на сградите, както и специалните грижи за зелените площи. „Радвам се, че имаме възможността да участваме във финансирането на един проект, който ще донесе много и дълготрайни ползи на Стара Загора. Южната промишлена зона е икономическото сърце на града. Вярвам, че обновителните дейности ще подействат като катализатор за допълнителни инвестиции в частния индустриален сектор и ще доведат до съживяване не само на зоната, но и на целия град“, каза Мартин Заимов – директор на Регионалния Фонд за градско развитие. JESSICA е инициатива на Европейския фонд за регионално развитие за подкрепа на устойчиви инвестиции в градска инфраструктура, наследство, образователни, спортни и културни обекти, повторно разработване на запустели терени и др. Регионалният фонд за градско развитие управлява средствата по инициатива JESSICA, предназначени за шестте големи града след София – Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе и Плевен. Проектът на Холдинг Загора е четвъртият JESSICA проект на фонда в Стара Загора. Източник profit.bg
  • Делото за връщането на лиценза на Корпоративна търговска банка (КТБ) тръгва в понеделник във Върховния административен съд, научи „Труд“. То бе образувано по жалба на „Бромак“, която държи 50.66% от акциите на КТБ и на контролираната косвено от Генералния държавен резерв на Султаната Оман „Бългериън акуизишън къмпани“, която притежава 30 на сто от капитала й. Към техните жалби се присъединиха и десетки жалби на вложители и служители в банката. Според запознати обаче съдът не ги е допуснал, тъй като нямали правен интерес. Проверка на „Труд“ показа, че всички страни са редовно призовани за понеделник. Заради делото за връщането на лиценза на КТБ, който бе отнет от БНБ на 6 ноември, беше спрян процесът за обявяването в несъстоятелност на банката. То ще продължи, след като се реши висящото дело пред ВАС. Източник profit.bg
  • Министерството на финансите преотвори за последен път през 2014 г. емисията 10=5 годишни държавни ценни книжа (ДЦК), емитирана на 15 януари 2014 г., с падеж 15 юли 2024 година. Емисията е референтна по отношение на хармонизирания дългосрочен лихвен процент за оценка степента на сближаване – част от Маастрихтските критерии през 2014 година. Проведеният на 8 декември 2014 г. аукцион беше последният за емисионната 2014 г. На него бяха пласирани книжа на стойност 55 млн. лв., като постигнатата среднопретеглена годишна доходност е 2.90% – исторически най-ниската за този сегмент. Общият размер на подадените поръчки достигна 102.52 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 1.84. Спредът спрямо бенчмарковите германски облигации в същия сегмент е 215 базисни точки. Най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха пенсионните фондове – 58.96%, следвани от банките – 26.36% и договорни и гаранционни фондове – 14.68 на сто. Източник profit.bg
  • Уникредит Булбанк ще продава автомобили в клоновете си. От банката очакват в бъдеще филиалите да се превърнат в канали да дистрибуция и на небанкови услуги. В бъдеще банковите клонове постепенно ще се превърнат в канали за дистрибуция и на небанкови продукти и услуги. Това посочи Цветанка Минчева, директор „Банкиране на дребно“ в Уникредит Булбанк, в рамките на събитие, при което финансовата институция представи новата възможност за закупуване на автомобил направо от банковия клон, която предоставя на клиентите си. Концепцията за т.нар. Car corners (или „Автомобилни ъгли“) е първата подобна за българския пазар и позволява на клиентите само с едно посещение на филиала да купят кола заедно с необходимите им застраховки, както и други допълнителни продукти, свързани с автомобила, като например зимни гуми. Концепцията се осъществява съвместно с вносителя на Mazda за България „Стар моторс“, като в първоначалната й фаза от банковите клонове ще могат да се закупят моделите Mazda 3 1.5i Emotion, Mazda 6 и кросоувъра Mazda CX-5. Те могат да изберат дали да платят стойността им в брой или на изплащане от „Уникредит лизинг“. Източник darikfinance.bg
  • Гуверньорът е морално удовлетворен от работата на БНБ по КТБ. Не отчете вина за фалиралата банка. Управителят на БНБ Иван Искров заяви, че е доволен от начина, по който централната банка се е справила с кризата около Корпоративна търговска банка (КТБ) и на практика промени позицията си по очакваната от него оставка. През лятото той обяви готовност да се оттегли от поста, като след това още няколко пъти посочи, че ще подаде оставка след постигането на решение по казуса „КТБ“ и формирането на стабилно парламентарно мнозинство и правителство. В четвъртък вечерта обаче в традиционното си обръщение към банковия сектор по повод Деня на банкера – 6 декември, гуверньорът посочи, че въпреки множеството „внушения отвън през медии, през политически сили, през експерти и т.н.“ управителният съвет на БНБ не се е поддал на натиск по казуса с КТБ и е действал съобразно духа и буквата на закона, пише „Капитал“. „Не само че не изпитвам някаква морална отговорност, но изпитвам огромно морално удовлетворение от това, че запазихме самообладание и не изпуснахме нещата изпод контрол“, обяви Искров, чиято оставка заради казуса с КТБ се иска от управляващите. Освен това той изказа възмущението си от безпрецедентните медийни и други атаки, на които е била подложена БНБ през последните месеци, и подчерта, че в годините на кризата в света са били затворени и преструктурирани десетки банки. Управителят подчерта още, че тазгодишното му обръщение към банкерите вероятно ще е последното, тъй като мандатът му изтича на 10 октомври 2015 г. Така вместо признание за слаб контрол – одитори установиха дупка от над 4 млрд. лв. в КТБ, която БНБ е допуснала през годините, Искров започна да чертае планове какво още ще свърши в централната банка. В обзора си за изминалите месеци Искров констатира, че 2014 г. се е оказала една от най-трудните за банковата система на България от времето на голямата криза през 1996-1997 г. досега. Той обаче подчерта, че въпреки трудната обстановка банковата система ще приключи годината с много добри резултати. Към септември капиталовата адекватност на системата е 22.16%, а адекватността на капитала от първи ред е 19.91%. Ликвидността на системата също е значителна – 29.75% към октомври, още преди да започне изплащането на гарантираните влогове в КТБ, което означава, че бъде още по-ликвидна. Източник darikfinance.bg
  • Българска фондова борса-София АД (БФБ) прекрати членството на Корпоративна търговска банка АД (КТБ). Решението на Съвета на директорите на борсовия оператор е взето на 10 декември (сряда) и влиза в сила от днес – 11 декември (четвъртък). Банката се лишава и от членство в Централен депозитар АД (ЦД). БФБ спира търговията с акции на КТБ и прекратява членството на трезора на основание чл. 18., ал. 1, от Част II „Правила за членство“. Основната причина е отнетият от Българска народна банка лиценз на КТБ. Поради същата причина по-рано и на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 117, ал. 9 от „Правилника за дейността“ Съветът на директорите на Централен депозитар АД също взе решение да прекрати членството на КТБ. Прехвърлянето на финансови инструменти по клиентските сметки при КТБ при друг инвестиционен посредник или по лична сметка в ЦД се извършва по реда на Правилника за дейността на ЦД АД в законоустановените срокове, гласи съобщение на дружеството, отчитащо сключените сделки, поместено на неговия сайт. Централната банка отне правото на КТБ да извършва банкова и инвестиционна дейност реално на 6 ноември заради отрицателен капитал в размер на 3,745 млрд. лв. Преди това кредитната институция бе поставена под специален надзор в продължение на над четири месеца. Припомняме, че на 26 ноември БФБ поднови търговията с книжата на КТБ, след като изтече срокът на наложената принудителна административна мярка от страна на Комисията за финансов надзор (КФН). Тогава се сключиха само две сделки. В първата се изтъргуваха две акции на банката при цена от 16,74 лв. за брой, а във втората една акция смени собственика си срещу 21 ст. Последната сделка преди поставянето на КТБ под специален надзор бе на ниво от 78,05 лв. за брой от 20 юни. На 4 декември пък започна изплащането на гарантираните депозити в КТБ. От тогава до 10 декември 60 300 души са получили достъп до спестявания за 2,225 млрд. лв., показват данните от ежедневните справки на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Гарантираните вложители пък са 255 хил. души. По-рано – на 24 ноември – Софийският градски съд спря делото за несъстоятелност на КТБ поради подадената жалба относно отнетия лиценз от фирмата на Цветан Василев „Бромак” ЕООД, която е мажоритарен акционер в банката, до Върховния административен съд. Източник investor.bg
  • Интернешънъл Ассет Банк АД е придобила дялове от Синтетика АД, Етропал АД и Делта Кредит АДСИЦ, съответно от по 9,3333%, 5,75% и 14,615%, съобщи Централен депозитар АД. Сделките със със сетълмент на 1 декември 2014 г., а преди това делът на банката е бил нулев. Вероятно става дума за репо-сделки. И при трите трансакции продавач е Euroins Romania Asigurare-Reasigurare S.A., чийто дял намалява до съответно 0,2227% в Синтетика АД, до 3,0687% в Euroins Romania Asigurare-Reasigurare S.A. и до 28,326% в Делта кредит АДСИЦ. Също така акциите на Синтетика АД са били обект на две други сделки. При първата делът на УПФ Бъдеще намалява от 10,2072% на 9,4505%на 4 декември 2014 г., а при втората в същия ден този дял се възстановява до 10,207%. Вероятно в случая става дума за репо-сделки. Също със сетълмент от 1 декември 2014 г. Quintana Properties LTD купува 18,406% от капитала на Алфа Ууд България АД, като преди това не е притежавало акции от дружеството. Продавач е Enderby Services Limited, което остава без акции в компанията. МЛ-България АД намалява дела си в Симат АД от 36,6368% на 31,895% на 2 декември 2014 г. Роял Фънд България АД е намалило участието си в Енергони АД от 5,4015% на 4,9906% на 3 декември 2014 г., а на следващия ден, 4 декември 2014 г., Eurobank Ergasias Clients ACC го е увеличило от 19,4523% на 21,279%. Пропърти Дивелъпърз ООД е намалило дела си в Капман Грийн Енерджи Фонд АД от 5,7591% на 2,2838% на 4 декември 2014 г. Buckner Enterprises Limited закупува дял от 24,003% в капитала на Парк АДСИЦ със сетълмент (дата на прехвърляне на собствеността) на 4 декември 2014 г., като преди това не е имало акции в дружеството. Продавач е Алфа финанс холдинг АД, чийто дял намалява от 42,521% на 18,518%. Сила холдинг АД е намалило на 4 декември дела си в Слънце Стара Загора – Табак АД от 67,8458% на 64,577%. Източник investor.bg
  • Нови главоболия за най-голямата германска банка – САЩ дават Deutsche Bank на съд по подозрение за укриване на данъци за стотици милиони долари, заяви прокурор Прийт Барара в понеделник, цитиран от Ройтерс. Според обвинението банката се е опитала чрез измама да спести данъчни плащания чрез мними фирми. Доклад от 24 страници проследява предполагаемите действия на Deutsche Bank. Така например през 1999 г. и 2000 г. банката е създала кухи фирми, които биха ѝ позволили да заобиколи плащането на десетки хиляди долари. Кухите компании са били създадени единствено за тази цел. „Това не е нищо повече от една криеница“, казва Барара. Според обвинителния акт делото се отнася и до данъците, които Deutsche Bank е трябвало да плати след продажбата на акции на американския фармацевтичен концерн Bristol-Myers Squibb. Банката получи тези акции в хода на придобиване през 1999 г. Американското министерство на правосъдието твърди, че Deutsche Bank е продала през пролетта на 2000 г. дружеството, което е притежавало акциите, на кухи фирми. Въпреки това, с оглед на „десетките милиони долари данъчни задължения“ продажната цена не съответствала на справедливата стойност. Прокуратурата твърди, че кухата компания е придобила акциите с помощта на краткосрочен кредит, а почти веднага след това ги е продала отново на Deutsche Bank. Продажбата е създала на кухата компания данъчен пасив, но след погасяването на кредита и други разходи тя вече не е разполагала с достатъчно пари, за да си изплати данъчните задължения. Впоследствие Deutsche Bank е продала акциите, без да си плати данъците, твърди щатското министерство на правосъдието. Сега главният прокурор на Ню Йорк настоява за изплащането на обезщетение в размер на 190 млн. долара (154 милиона евро) от Deutsche Bank и предполагаемите й съюзници, включително американската банка Wells Fargo. Тази сума покрива данъци, глоби и лихви. Deutsche Bank реагира с изненада на обвиненията и заяви, че проблемът е бил решен още през 2009 г. Говорителката на банката Рене Калабро заяви, че правителството на САЩ вече е изоставило теорията си, че банката носи отговорност в случая. Банката имаше подобни проблеми и в Германия, където бе разследвана за подобни практики. Преди около две години около 500 следователи проведоха акция в централата на банката във Франкфурт. Петима служители на банката бяха временно задържани. Служителите на банката бяха заподозрени в сериозни данъчни измами, пране на пари и възпрепятстване на правосъдието във връзка с търгуваните в Европейския съюз сертификати за емисии на въглероден диоксид, заявиха франкфуртските федерални прокурори. Системата на ЕС за търговия с емисии позволява на някои компании да изпускат определено количество въглероден диоксид в атмосферата. Ако дадена фирма отделя по-малко, то е позволено да продава излишъка под формата на сертификат. Разследващите тогава претърсиха също няколко домове и офиси в цяла Германия като част от същата операция, включително в Берлин и Дюселдорф. Разследването за предполагаемо укриване на ДДС за търговия с емисии тече от пролетта на 2010 г. Офисите на Deutsche Bank във Франкфурт бяха вече претърсени тогава, но следователите смятат, че доказателствата вероятно са били скрити от тях. Банката публикува изявление, в което се казва, че ще сътрудничи напълно на властите. По-рано през годината – през октомври, запознати с темата лица споделиха, че американски и други регулатори очакват да наложат сериозни глоби на Deutsche Bank през следващите няколко месеца. Тогава обаче ставаше дума за обвиненията към Deutsche Bank за подправянето на междубанковия индекс Libor. Регулаторите в САЩ в момента преразглеждат сериозно данъчните практики на банките и техните клиенти в САЩ. През май швейцарската Credit Suisse Group призна, че е помагала на американски клиенти да укриват данъци. Банката плати на американското министерство на правосъдието обезщетение от 2,6 млрд. долара, за да сложи край на дългогодишното разследване по въпроса. Швейцарската банка от своя страна се съгласи през 2009 г. да заплати 870 млн. долара, за да бъде отложено съдебно преследване по обвинения за данъчни измами. Банката призна по това време, че е помогнала на клиентите си да укриват данъци. Въпреки това не се стигна до формалното признаване на вина. Източник investor.bg

Банков бюлетин 01.12-05.12.2014

  • Към 12 часа са разпоредени 600 млн. лв. от КТБ
    Днес е важен ден за Фонда за гарантирането на влоговете, за вложителите в КТБ и банковата система като цяло. Процесът започна нормално, в нормален порядък, благодарение на добрата комуникация с Министерство на финансите, БНБ, търговските банки и всички други участници в процеса.
    Това заяви на пресконференция председателят на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Радослав Миленков, съобщава БГНЕС. Всичките пари са осигурени, цялата сума на гарантираните влогове в КТБ е осигурена, никой не трябва да има съмнение, че няма да има пари, заяви Миленков. Към 12.00 часа днес са се разпоредили с гарантираните си влоговете малко над 16 000 вложители, сумата с която са се разпоредили е 600 млн. лв. Процесът върви гладко, банките са осигурили необходимите служители и организация, така че да няма проблеми, подчерта той. По думите му ролята на МВР също е съществена в процеса, тъй като те осигуряват сигурността на вложителите. Миленков отправи призив към вложителите да не теглят парите си в брой, с оглед на сигурността им. Това е моментът, в който да докажем като фонд, че може да се справим с подобна негативна ситуация, това е и тест за банковата система, каза Миленков. Източник profit.bg
  • Министър Горанов подписа договор за заем на ФГВБ
    Министърът на финансите Владислав Горанов подписа днес договора за предоставяне на заем от централния бюджет в размер до 2 млрд. лв. на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) за финансирането на недостига на средствата на Фонда за изплащането на гарантираните влогове на вложителите в КТБ АД (с отнет лиценз).
    Според договора срокът на заема е до 5.5 години, има възможност за усвояване на заема на части, лихвеният процент е фиксиран в размер на 2.95%, лихвените плащания са веднъж годишно, предвидено е еднократно погасяване в срок до 15 април 2020 г., като е включена възможност за предсрочно погасяване – изцяло или частично. Не се очаква допълнително начисляване на еднократни и/или периодични такси и комисионни във връзка с усвояването и обслужването на заема, както и на такива за предсрочното му погасяване. Планира се бъдещите вземания на ФГВБ към банките за годишни премийни вноски и вземания, за които Фонда се е суброгирал, съгласно Закона за гарантиране на влоговете в банките, да бъдат използвани като обезпечение по предоставения заем, за което ще се сключи и съответен договор за залог. Припомняме, че предоставеният заем има за цел да допринесе не само за осигуряване на ликвидност на ФГВБ, но и за безпроблемното протичане на процеса по изплащане на гарантираните влогове на вложителите в банката с отнет лиценз. С Решение № 797 от 2 декември 2014 г. Министерският съвет одобри предоставянето на заема и упълномощи министър Горанов да подпише договора от името на Република България. Източник profit.bg
  • Съдът отстрани Цветан Гунев от БНБ
    Софийски градски съд отстрани от длъжност подуправителя на БНБ Цветан Гунев. Прокуратурата го обвинява, че е позволил да се увеличи с 35 милиона евро капитала на банката. Гунев е разследван и заради престъпление по служба заради това, че не е упражнил наздор над КТБ.
    По делото за източването на трезора е разпитан и анонимен свидетел, който твърди, че Гунев е назначен в Централната банка от Цветан Василев. С мотива, че може да попречи на разследването, прокуратурата за втори път настоя подуправетиля на БНБ да бъде отстранен от поста, пише bTV. „При доста интензивната ни работа установихме, че тази последна надзорна инспекция през 2013 г. година, която се използва като доказателство, че всичко в КТБ е идеално, тя фактически е формално проведена и – направо го казвам манипулирана. Само и единствено целта е да се прикрие реалното съсотяние в КТБ. Решението на магистратите от първа инстнация не е окончателно и може да бъде обжалвано. Ако това се случи делото в Софийски апелативен съд е насрочено за 11 декември. По-рано днес прокуратурата повдигна второто обвинение на подуправителя на БНБ – за нарушение на служебните му задължения с дата 25 ноември. По време на заседанието на СГС по второто искане Гунев да бъде отстранен от длъжност, адвокатите му отбелязаха, че Гунев е на работа от 24 ноември, а на следващия ден му е предявено новото обвинение. Прокуратурата иска отстраняването от длъжност на Гунев, защото според тях служебното му положение ще попречи на обективното всестранно и пълно изясняване на делото. Зам.-шефът на БНБ е обвиняем от 16 юни, като му беше взета мярка за неотклонение „подписка“. От прокуратурата съобщиха тогава, че той е обвинен за бездействие по служба – за това, че не е приложил надзорни мерки спрямо КТБ АД за нарушения и нередности в дейността й. След като гръмна скандалът, от БНБ съобщиха, че за да не бъдат допускани каквито и да е съмнения за възпрепятстване на проверката, Гунев по свое желание излязъл в отпуск до приключване на процесуалните действия. В официална позиция на централната банка се посочваше, че достъпът на Гунев до такива класифицирани документи е преустановен от момента, в който са уведомени за отнемане разрешението за достъп до класифицирана информация. Източник profit.bg
  • Народното събрание прие окончателно на второ четене данъкът върху лихвите по депозитите да остане 8%, предаде БГНЕС. Мнозинството в пленарна зала не подкрепи идеята на ГЕРБ данъкът да се върне до предишния му размер от 10%, както той бе въведен от Симеон Дянков. За връщането на размера на данъка до 10% гласуваха единствено депутатите от ГЕРБ и един независим, като то събра общо 77 гласа „за“. Против бяха общо 95 депутати от всички останали парламентарни групи, а 4 депутати се въздържаха. Предложението бе отхвърлено и в бюджетната комисия преди дни. Тази поправка на ГЕРБ бе включена в преходните и заключителните разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност. Според вносителя на предложението Менда Стоянова доходите от лихви по депозитите са доходи като всички останали. Тя даде пример, че когато си спестил пари, върху които си платил данъци, но закупиш и го дадеш под наем, то доходите от този наем също се облагат. Това е идеята и на облагането на доходите от лихви по депозитите, увери Стоянова. Таско Ерменков от БСП обяви, че 80% от влоговете са до 1000 лева и това са пари, които хората внасят за погребения и за учебници на децата си. „Това са пари за черни дни“, каза той и бе категорично против твърдението на Стоянова, че депозита в банка е равен на стопанска дейност. Облагането е върху стопанска дейност и върху данъка върху общия доход. С промени в преходните и заключителните разпоредби на същия закон бе отменена мярката, въведена от кабинета „Орешарски“, която позволява връщането на внесения Данък общ доход на лицата с доходи до размера на минималната работна заплата. Премахването на тази мярка е разписано и в закона за бюджета за догодина. Според Георги Кадиев от БСП, ГЕРБ премахват възстановяването на платен данък за доходи до 340 лв. на месец, които са около 890 000 души и ще получат общо 408 лева, като заместват това със спестен данък от 20 лева на година, което прави по 5 лева на месец. 270 000 души са на минимална заплата, а 620 000 на временна заетост, внимавайте какво правите, призова той и обяви, че вместо да се срамуваме от факта, че близо милион българи живеят с мизерните 340 лева на месец, ние махаме тази привилегия. Стъпката за данъчно облекчение за първо, втори и трето дете е добра, но не е достатъчна, каза от своя страна Корнелия Нинова. „Предлагате увеличение на минималната работна заплата от 1 януари 2015 година, но не обвързвате увеличението на обезщетение за отглеждане на дете между 1 и 2 години с подобно увеличение. Освен това не пипате детските надбавки – запазвате ги 35 лева за първо дете, 50 лева за второ и отново същата сума за трето, каза тя. Веднага след гласувано правото си на отрицателен вот използваха Михаил Миков от БСП и Йордан Цонев от ДПС и представител на Патриотичния фронт, които защитиха въведената от предишното правителство мярка. „Отпада преференция, която нямахте право да отхвърлите“, каза Цонев, а Миков обвини колегите си от АБВ, че са подкрепили отпадането на социална мярка заедно с ГЕРБ. Отмяната на тази мярка мина с гласовете на ГЕРБ, РБ и АБВ. Отново с промени в преходните и заключителните разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност Народното събрание върна изискването за измервателни уреди за акцизните стоки. Със 112 гласа „за“, 20 „против“ и 8 „въздържал се“ парламентът прие поправки, възстановяващи изискването за такива уреди. Според вносителите от ГЕРБ идеята е да се възстанови контрола върху големите производители на акцизни стоки. Темата предизвика сериозни спорове на заседание на бюджетната комисия преди дни, като своите остри възражения отправиха представители на бизнеса. Днес спорът бе продължен и в пленарна зала от депутатите. В комисията бизнесът възрази остро като подчерта, че тази мярка ще ги затрудни сериозно. От Булгартабак дори обявиха, че ако бъде възстановена тази мярка, чийто срок за влизане в сила е 31 март 2015, те ще затворят производството. Цанка Кемалова от „Булгартабак холдинг“ обяви, че предложението е представено на бранша преди минути, като за производителите на тютюневи изделия са въведени разпоредби, които са технически невъзможни за изпълнение. По думите й се въвеждат изисквания за контрол, които не са налични никъде в Европейския съюз, Кемалова подчерта, че предишната наредба е давала алтернатива – брояч на опаковки, докато сега се въвеждат броячи за късове цигари. В защита на тютюневия бранш се обяви депутатът от БСП Георги Кадиев, който обяви, че смисълът на контрола не е да се затруднява бизнесът, а вероятността да се направи зло е не по-малка от вероятността да се направи добро с въвеждането на тези уреди. Кадиев припомни коментара на „Булгартабак“, че ако се въведат тези мерки, те ще затварят врати на 31 март догодина. БСП поиска ясен разчет за финансовите ползи от тази мярка. От левицата възразиха, че поправки в толкова важен закон като този за акцизите се правят чрез промени в заключителните разпоредби на друг закон. Мярката бе подкрепена от Мартин Димитров от Реформаторския блок, според когото правителство се опитва да възстанови добрата практика на засилен контрол, но Георги Търновалийски от БСП контрира, че приходите през 2014 година, когато не е имало изискване за измервателни уреди, са на нивото от 2013 година, когато е имало такова изискване. Източник profit.bg
  • Тълпа от хора се събра пред сградата на Корпоративна търговска банка (КТБ) на ул. „Граф Игнатиев“, предаде Агенция „Фокус“. Хората се оплакаха от това, че ги връщат от банките, тъй като искат документ-справка за личните им данни. По думи на клиент на КТБ, първоначално им е казано, че парите ще мога да си получат само срещу ЕГН, но в банките не са уважили това. Жената допълни, че хората трябва да дойдат в КТБ за да срещнат с квестори, които да издадат документ, който да удостовери, че даденото лице отговаря на ЕГН-то си. Друг клиент на банката се оплака, че е отишъл пред офиса на банката и е там, защото е сменил личната си карта и трябва да удостовери и това. Има хора, които са и със сгрешени цифри от ЕГН-та на личните си карти, което се явява проблем за да получат парите се, оплакаха се хората. Източник profit.bg
  • Сутринта към 7.30 часа нямаше струпване на хора пред банковите клонове, които ще изплащат гарантираните депозити на вложители в КТБ. Малки групи се оформиха малко преди 8 часа и спокойно се наредиха един след друг. Малко след 3 часа тази нощ започнаха се появиха първите вложители в КТБ, които искат да изтеглят парите си, предаде БГНЕС. От днес 9 банки започват изплащането на гарантираните суми на вложителите в Корпоративна търговска банка АД (КТБ). 255 000 са вложителите с гарантирани депозити в КТБ. Общата сума на гарантираните сметки е 3.6 милиарда лева, като парите ще бъдат осигурени в клоновете на деветте обслужващи банки. За изтегляне на суми до 3000 лева таксата е 3 лева, след което с нарастване на сумата тя също нараства, като за най-големите суми се изисква и предварителна заявка. До 100 хиляди лева първата транзакция е безплатна, независимо дали вложителят реши да си открие сметка в обслужващата банка или да направи превод в сметка на друга финансова институция. Над тази сума обаче преводът ще струва 12 лева. Икономистите са изчислили, че ще са нужни между 5 и 7 работни дни, за да бъдат обслужени всичките 250 000 вложители в КТБ, съобщава bTV. Експертите по сигурност ни съветват директно – да не се докосваме физически до парите си, а направо да ги преведем в друга банка. Този е най-сигурният начин да се предпазим от кражба по пътя от банката до друга банка или пък до вкъщи. Експертите напомнят още, че ситуацията в момента е предпоставка и за вълна от домови кражби така, че вариантът „пари под дюшека” не е препоръчителен. В над 1000 банкови клона ще се изплащат пари. Толкова са и потенциалните работни места за крадците. „Нашата работа ще си я свършим, но не е нужно да си слагат гражданите по джобовете по 14 000 евро – толкова, колкото ще бъде средната сума, изтеглена от вложителите”, коментира министърът на вътрешните работи Веселин Вучков в сряда. Банките, които ще изпращат гарантираните депозити са: Алианц Банк България АД, Банка ДСК ЕАД, Обединена българска банка АД, Първа инвестиционна банка АД, Райфайзенбанк (България) ЕАД, СИБАНК ЕАД, УниКредит Булбанк АД, Централна кооперативна банка АД и Юробанк България АД. Вложители с последна цифра на ЕГН 0 или такава в ЕИК или БУЛСТАТ ще могат да теглят влоговете си от ДСК. Тези с последна цифра 1 – от ОББ, с последна цифра 2 – Юробанк, с последна цифра 3 – от Райфайзенбанк, с последна цифра 4 – от Алианц, с последна цифра 5 и 6 – от УниКредит, с последна цифра 7 от ЦКБ, с последна цифра 8 – от Сибанк и с последна цифра 9 от ПИБ. Източник profit.bg
  • Министерството на финансите пласира успешно емисия деветмесечни ДЦК с номинал 400 млн. евро с падеж 5 септември 2015 г. Това се случва само ден, след като от Министерството на финансите планираха и едногодишни ДЦК за още 400 млн. евро. Постигнатата среднопретеглена годишна доходност на одобрените поръчки на проведения на 3 декември 2014 г. аукцион е 0.61%, а спредът спрямо бенчмарковите федерални германски облигации е 0,65%. Издадените книжа са краткосрочни и по тях не се изплаща лихвен купон. Доходността за инвеститорите се формира на база отстъпката от номиналната стойност при придобиването им. Средната цена, по която участниците закупиха книжата, е 99.54 за 100 евро номинал. Обемът на постъпилите поръчки възлезе на близо 861.47 млн. евро, което съответства на коефициент на покритие в размер на 2.15. Разпределението на инвеститорите на аукциона е както следва: банките придобиват 64.50% от книжата, пенсионните фондове – 26.67%, застрахователните дружества – 4.27%, договорни и гаранционни фондове – 2.60% и други инвеститори – 1.96%. Източник profit.bg
  • Прокуратурата повдигна второ обвинение на подуправителя на БНБ Цветан Гунев. То е за нарушение на служебните му задължения и е с дата 25 ноември, информира БГНЕС. Това се разбра на днешното заседание на Софийски градски съд по искането Гунев да бъде отстранен от длъжност. Адвокатите на Гунев отбелязаха, че той е на работа от 24 ноември, а на следващия ден му е предявено новото обвинение. Прокуратурата иска отстраняването от длъжност на Гунев защото според тях служебното му положение ще попречи на обективното всестранно и пълно изясняване на делото. Припомняме, че Цветан Гунев е обвиняем от 16 юни като му беше взета мярка за неотклонение „подписка“. От прокуратурата съобщиха тогава, че той е обвинен за бездействие по служба – за това, че не е приложил надзорни мерки спрямо КТБ АД за нарушения и нередности в дейността й. След като гръмна скандалът на 18 юни, от БНБ съобщиха, че за да не бъдат допускани каквито и да е съмнения за възпрепятстване на проверката, Гунев по свое желание излязъл в отпуск до приключване на процесуалните действия. От БНБ тогава подчертаха, че достъпът на Гунев до такива класифицирани документи е преустановен от момента, в който са уведомени за отнемане разрешението за достъп до класифицирана информация. Източник profit.bg
  • Делът на разведените хора, решили да се сдобият със собствено жилище с ипотечен кредит, е нараснал двойно за четири години, показва анализ на УниКредит Булбанк за профила на кредитополучателите. Ако през 2010 г. едва 6% от взелите ипотечен кредит са били разведени, то през тази година техният дял нараства на 12%. В същото време делът на семействата, купили си съвместен дом, намалява плавно от 53% преди четири години до 45% през 2014 г. Средната възраст на кандидатите за заем с ипотека се задържа устойчиво на около 36 години. По отношение на образователния статус висшистите категорично държат първото място по ипотечни кредити по данни на УниКредит Булбанк, въпреки че техният дял от общия брой кредитополучатели плавно намалява. За сравнение през 2010 г. те са били 55% от взелите жилище с ипотека при 45% през тази година. „Най-важната цел за нас е да подобряваме качеството на живот на хората. И като част от водеща европейска институция осъзнаваме огромното значение, което има придобиването на собствен дом за всеки човек и обръщаме специално внимание на реалните потребности и възможностите за финансиране“, коментира Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк. Средният размер на ипотечните кредити за четири години намалява с едва 0.5% до 72.3 хил. лв. Времето на изплащане на заемите за собствено жилище също бележи лек спад до средно 22 години. По данни на Националния статистически институт през 2010 г. средният доход на кандидатите за ипотечен кредит е бил 866.95 лв., докато през тази година той се е повишил до 938.07 лв. През 2014 г. 26% от получилите ипотечен кредит са посочили, че работят като квалифицирани работници, 14% са икономисти, а 7% са инженери. В същото време артистите, фризьорите, социалните работници, учените, филолозите и пожарникарите купили си свой дом с помощ от банката се броят на пръстите на едната ръка. До края на януари 2015 г. ипотечната програма „И още нещо“ на УниКредит Булбанк е с промоционални условия и с мисъл за бъдещето чрез заделянето на 12-та, 36-та, 60-та и 84-та вноска по кредита в пенсионен фонд. Кредитополучателите обаче сами ще решават дали да внасят и по колко в партидата, която ще им открие банката или ще оставят да се натрупват само средствата, които ще бъдат заделяни. Източник profit.bg
  • Трябва да се възстанови доверието към водещите институции в банковия сектор, каквито са Българска народна банка (БНБ) и Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Към самите търговски банки доверието е високо, имайки предвид увеличаването на привлечените средства. Системата е свръхликвидна, с висока капиталова адекватност и е напът да спечели повече в сравнение с 2013 г. Това обаче се случва в условията на слабо кредитиране и ниско желание за поемане на риск от страна на икономическите агенти. Такова е актуалното състояние на банковия сектор в България според участниците в Българския икономически форум. „Недоверието е високо и то е рисково. При най-малка опасност и възникване на проблемна ситуация е възможно тя да бъде овладяна трудно, ако към институциите, които трябва да я разрешат, няма доверие“, коментира Христо Михайловски, който е член на Борда на директорите и главен изпълнителен директор на Българска агенция за кредитен рейтинг. Той очерта слабия темп в развитието на кредитния растеж и каза, че тенденцията на нарастване на класифицираните (лошите) кредити е прекъсната. Притеснително е обаче, че делът на лошите кредити към брутния кредитен портфейл нараства до 24%. Чавдар Златев, който е член на УС на Първа инвестиционна банка, посочи, че като се извади КТБ, за една година до края на септември депозитите в банковата система нарастват с 5 млрд. лв. По негови думи това показва, че населението и икономическите агенти вкарват пари в системата, което е знак за доверие, но се въздържат от поемането на риск и инвестиции. „Ръстът на потребителските и жилищните кредити за година е почти нулев. Високата безработица вероятно е причина за това. Несигурността кара хората да спестяват“, отбеляза Златев. Според него фирменото кредитиране бележи ръст от малко под 1 млрд. лв. за година, което е положително. По данни на ПИБ ликвидните активи на банковата система (без КТБ) надхвърлят 30% от всички активи на системата. Съотношение кредити/депозити от 120% Златев счита за здравословно, а в момента у нас то е 90% при депозити в системата за близо 60 млрд. лв. и кредити за близо 54 млрд. лв. „Системата най-вероятно ще спечели 850 млн. лв. през 2014 г., което е близо 8% възвръщаемост на собствения капитал. Има ръст на печалбата в сравнение с 2013 г., което е допълнителен капиталов буфер за системата“, заяви още Златев. По негови думи коефициентът на капиталова адекватност у нас е на завидно ниво в сравнение с Европа. Банкерът определи прогнозата на Министерството на финансите за ръст на потребителското кредитиране с 0,2% и на фирменото с 1,8% за 2015 г. като консервативна. Прогнозите на ПИБ са за растеж на кредитирането през 2015 г. от 3%, като по-съществена роля ще изиграят фирмите, но при физическите лица темпът ще бъде по-висок. Златев констатира, че лихвите по кредитите и по депозитите са най-ниските от въвеждането на валутния борд през 1997 г. до днес. „При ръст на депозитната база е логично лихвите по депозитите да намаляват“, посочи той. В отговор на въпрос защо лихвите все още са по-високи от тези в ЕС, Златев отговори, че рискът в България е различен от този в Западна Европа. Той каза, че дори ПИБ е получила ликвидната подкрепа на по-висока цена от тази, която получават западните банки от 0,25%-0,45%, например. Чавдар Златев е на мнение, че за присъединяването към единния банков надзор трябва да се проведе широк обществен дебат за ползите и негативите. Според него един негатив е, че надзираваните банки заплащат цена. „Най-големите три банки ще се надзирават директно, а останалите – индиректно“, посочи той. Позитивно ще бъде, че ще се подобри репутацията и ще се засили доверието в българската банкова система. Управляващият директор „Банково преструктуриране” в Zolfo Cooper Алфредо Бело е на мнение, че трябва да се възвърне доверието не само към БНБ и ФГВБ, но и да се промени институционалното мислене като цяло. Източник investor.bg
  • Главният изпълнителен директор на банка ВТБ, вторият най-голям кредитор в Русия, Андрей Костин предупреди Запада да не изключва руските банки от международната разплащателна система SWIFT. SWIFT (Society for Worldwide Inter-bank Financial Telecommunications) е глобална комуникационна междубанкова мрежа за обмен на финансова информация по преводи, документарни акредитиви, инкаса, банкови гаранции, чекове, операции и други. По думите му Русия „разполага с план Б, ако банките няма да могат да ползват SWIFT за трансакции с евро или долари. Но лично според мен, ако бъдат въведени такива санкции, то това би означавало война“, казва Костин в интервю за германския икономически всекидневник Handelsblatt. Ако на руските банки бъде забранен достъп до SWIFT, то посланикът на САЩ в Москва трябва да бъде отзован още в същия ден, заяви банкерът. „Банковата система е най-уязвимата част на руската икономика, тъй като тя се основава твърде много на долара и еврото“, признава Костин. В разгара на кризата между Русия и Запада през това лято Европейският съюз (ЕС) даде заявка, че планира блокиране на руския достъп до международната система като един от възможните варианти за нови санкции срещу Москва. SWIFT е един от основните канали за комуникация между Русия и международната финансова система. Западните сили вече използваха този вид санкции срещу Иран през 2012 г., като забраниха на доставчиците да предоставят информационни услуги на иранските кредитори. Припомняме, че руската централна банка планира да приключи създаването на своята алтернатива на SWIFT до май 2015 г. Предложението за създаване на руски аналог на SWIFT бе направено първо през септември от Руския съюз на промишлеността и банковата асоциация „Русия“. Това накара финансовото министерство да се задейства и да внесе законопроект, който предлага да се въведе система за регулиране, подобна на SWIFT, както и терминали като тези на Bloomberg и Reuters. В първото си интервю за западна медия от началото на кризата в Украйна Костин признава, че през тази година банка ВТБ ще трябва да задели 1,3 милиарда долара за резерви, тъй като украинската икономика е пред колапс. „Но ние искаме да останем там и няма да намалим кредитирането си в страната“, заяви Костин. Като цяло руските банки са ангажирани в Украйна с 25 млрд. долара. С оглед на трудната ситуация бившият руски дипломат, който е живял дълги години в Англия и Австралия, се опасява, че групата ВТБ няма да отчете през тази година почти никаква печалба. Въпреки това „ще бъде заделена голяма сума за резерви заради кредитите на украински и руски фирми“, казва той. Източник investor.bg
  • Бюджетните организации, които са имали сметки и депозити в Корпоративна търговска банка (КТБ) (с отнет лиценз), ще си получат парите до 1 февруари, реши на днешното си заседание правителството. Със решението от днес е определен не само срокът, но и начинът за възстановяване на наличните към 30 ноември средства. Възстановяването ще се извърши за сметка на средствата от централния бюджет чрез бюджетите на съответните първостепенни разпоредители еднократно или на траншове – в зависимост от необходимостта от осигуряване на тези средства за извършване на плащания от съответните бюджетни организации. Възстановяването ще се извърши в левове. За бюджетните организации, които имат средства в чуждестранна валута, е предвидено да се приложи обменният курс на Българската народна банка за съответната валута към 30 ноември 2014 година. Средствата по сметки и депозити на бюджетните организации ще се трансформират в безсрочен безлихвен левов депозит на централния бюджет с титуляр Министерството на финансите при запазване на съответните обезпечения, които са предвидени в Закона за публичните финанси, а сметките и депозитите на бюджетните организации ще бъдат закрити. С днешното решение ще бъде възстановено финансирането на текущите дейности и проекти на бюджетните организации и ще бъде защитен публичният интерес, без да се накърняват правата на останалите вложители в банката, посочват в свое съобщение от Министерския съвет. Източник investor.bg
  • Държавната помощ за банките бе основен фактор за разрешаване на финансовата криза в Европа. Но в рамките на Европейския съюз (ЕС) пряката държавна помощ е забранена, а Европейската комисия (ЕК) решава дали дадена страна членка може да предостави средства за банка с ликвиден или капиталов недостиг, но само ако застрашава финансовата стабилност на държавата. Това бяха основните акценти от изказването на Софи Бертан-Хадживелчева, ръководител Държавна помощ за финансовите услуги в генерална дирекция „Конкуренция” на ЕК, по време на конференцията „Банкова стабилност“, организирана от Асоциация „Банка на годината“. ЕК съблюдава три критерия, когато определя дали да се даде държавна помощ на дадена банка, или не. Това са жизнеспособността на банката, собственият принос на банката, т.е. споделянето на тежестта между акционери и облигационери, и дали се застрашава конкуренцията на пазара. „Ако дадена банка не е жизнеспособна, то тя трябва да се затвори. Ако банката е системно значима за дадена държава, ЕК позволява помощ за запазване или възстановяване финансовата стабилност на страната. Но това не означава, че тази банка трябва да остане на пазара впоследствие“, коментира Софи Бертан-Хадживелчева. Ако самата банка успее да събере средства по друг начин – чрез пазара или продажбата на активи, за да се намали държавната помощ, то тя трябва да го направи, посочва експертът. По думите ѝ възможността за действие при осигуряване на ликвидна подкрепа е по-голяма, отколкото ако банката изпитва капиталови проблеми. Преди ЕК да разреши предоставяне на държавна помощ, трябва да бъдат използвани всички опции за набиране на капитал, добави Бертан-Хадживелчева. По думите ѝ Първа инвестиционна банка (ПИБ) е получила държавна помощ по реда и правилата на ЕК. Бертан-Хадживелчева обаче подчерта, че всяка кредитна институция, получила помощ от държавата, се наблюдава в период от 1 до 5 години за това дали изпълнява условията, при които е предоставена паричната подкрепа. „Това се прави обикновено от фирма, избрана от ЕК“, каза още тя, като посочи, че това важи и за ПИБ. Мониторингът се прави с цел и да се определи дали „крайната помощ е нелегална“. Ако се окаже, че случаят е такъв, се образува следствие срещу банката. „В голяма част от случаите мониторингът минава безпроблемно. От това имат интерес и банката, и държавата“, коментира Бертан-Хадживелчева. Тя каза още, че почти всички държави в ЕС подкрепят своите банки. Гърция и Кипър са сред страните, които са отделили най-много средства по време на кризата. От 2008 г. до днес в рамките на ЕС са предоставени 425 млрд. евро на банките под формата на средства за рекапитализация, а още 104 млрд. евро – под формата на кредити. Единният надзорен механизъм влезе в действие в началото на ноември, припомни още Бертан-Хадживелчева и добави, че в началото на 2015 г. на два етапа ще влезе в действие директивата за преструктуриране на банки. По думите ѝ целта е намаляване и дори прекратяване на участието на данъкоплатците във финансовия сектор при възникване на кризи. 800 банки в рамките на еврозоната са се възползвали от евтиното финансиране, предоставено от Европейската централна банка (ЕЦБ) по време на финансовата криза посредством Дългoсрочните операции за рефинансиране (LTRO). Държавите, които не са членки на еврозоната, но са в рамките на ЕС, въведоха други мерки, с които предоставиха средства на банките, коментира Жоао Соарес, партньор в компанията за управленско консултиране и преструктуриране на банки Bain & Company. Той даде за пример Унгария. България разполага с буфери, които може да използва, за да създаде програми, които да бъдат алтернатива на тези, до които имат достъп само държавите членки в еврозоната, каза Соарес. Източник investor.bg
  • Световната банкова индустрия премина периода на възстановяване, за да достигне обща печалба за първи път от началото на финансовата криза според нов доклад на Boston Consulting Group (BCG), цитиран от Ройтерс. Добрата новина дойде, въпреки че европейските кредитори все още изостават далеч зад конкурентите си от Съединените щати. „Банките в Северна Америка отново растат и постигат значителна икономическа печалба (ИП). Тези в Европа обаче показват малко признаци на възстановяване“, отбелязаха от BCG в своя аналитичен доклад Global Risk 2014/15, публикуван във вторник. Икономическата печалба е добавъчна печалба, т.е. прираст над нормалната. Получава се, когато приходите на фирмата са по-големи от икономическите разходи. Реализирането ѝ често е временно явление и не е задължителен момент от дейността на фирмата. Нейното получаване в дадена дейност е сигнал за навлизане на нови фирми в отрасъла, което увеличава предлагането, намалява цените, а с това и възможностите да се извлича допълнителна печалба. Според доклада на BCG банките са генерирали ИП в размер на 18 млрд. евро през 2013 г., или 3 базисни пункта от общата сума на активите им, в сравнение с отрицателната ИП между минус 6 и минус 23 базисни пункта в предходните четири години. Анализът на BCG се базира на повече от 300 банки, които държат над 80 на сто от световните банкови активи. Банките в Северна Америка са постигнали ИП от 25 млрд. евро. Мярката също така се е подобрила в Близкия изток и Африка. В Европа ситуацията обаче е била далеч по-различна. Кредиторите от региона са отчели отрицателна ИП в размер на 136 млрд. евро през миналата година спрямо отрицателните 161 млрд. евро през 2012 г. По този начин от 2009 г. насам загубите за сектора вече надхвърлят 600 млрд. евро. Банките в еврозоната са бавни в усилията си да възстановят капитала си. Подобряването на рентабилността им е най-голямото предизвикателство, като то може да ги принуди да продадат част от губещите си звена, заяви в края на миналата седмица европейски висш банков надзорник. Докладът на BGC посочи, че кредиторите навлизат в нова ера на регламенти, при която всеки регион, продукт и юридическо лице ще бъдат обект на регулация. Според експертите това отразява намерението на регулаторните органи да предизвикат промяна в културата. „Банките трябва да приемат подхода „добър гражданин“, който да включва и активно ангажиране с широките намерения за днешните хипер-регулации“, посочиха от BSG. Източник investor.bg

Банков бюлетин 24.11-29.11.2014

  • Нов спад на лихвите по депозитите Twitter
    През октомври 2014 г. спрямо октомври 2013 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се понижава с 1.26 пр.п. до 2.65%, а по тези в евро – с 1.18 пр.п. до 2.49%.
    В сравнение със септември 2014 г., средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове спада с 0.10 пр.п., а по тези в евро – с 0.07 пр.п. През октомври 2014 г. средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове, в сравнение с октомври 2013 г., спада с 0.30 пр.п. до 0.53%. При депозитите с договорен матуритет в левове той спада с 1.13 пр.п. до 3.36%, а по тези в евро –с 0.92 пр.п. до 3.04%. Средният лихвен процент по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в левове намалява с 1.79 пр.п. до 2.31%, а по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в евро –с 2.02 пр.п. до 2.42%. Източник profit.bg
  • България и ЕИБ подписаха за структурен заем до 500 млн. Евро
    Министърът на финансите Владислав Горанов и вицепрезидентът на ЕИБ Ласло Бараняй подписаха финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за финансиране на проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 (Структурен програмен заем)“ в размер до 500 млн. евро, съобщиха от МФ.
    С подписването на този договор се осигуряват допълнителни средства, с които ще се подпомогне усвояването на средствата от фондовете на ЕС чрез частично покриване на българския принос във финансиране изпълнението на инвестиционни схеми по оперативните програми, одобрени от Европейската комисия за програмния период 2014-2020 година. По този начин ще се гарантира изпълнението на проектите, по-специално в областта на регионалното развитие, транспорта и околната среда, както и избрани транспортни схеми, одобрени в рамките на Механизма за свързване на Европа (МСЕ). По искане на правителството на Република България и след анализ и одобрение от ЕИБ, във финансовия договор е предвидена също така и възможност за ползване на средства от заема и за останалите Оперативни програми. Преди церемонията по подписването Горанов заяви, че днешното споразумение е добра основа за бъдещото сътрудничество с ЕИБ и изрази надежда, че съвместната подкрепа занапред ще продължи, както досега, но с разширена роля на банката в частния сектор. Министърът на финансите отбеляза, че основното предизвикателство пред България е свързано с начините за увеличение на инвестициите, „за да генерираме потенциал за растеж през следващата година“, и обясни, че най-удачният вариант е това да се случи чрез управлението на европейските фондове. Горанов отбеляза, че българското правителство разчита също така и на техническата експертиза, която банката може да предостави, и по-конкретно на инструментите за финансов инженеринг, които, по думите му, са доста напреднали. От своя страна, заместник-министърът на финансите Карина Караиванова изрази очакване, че страната ни ще получи авансовото плащане по договора до края на настоящата година. След подписването на споразумението вицепрезидентът на ЕИБ Ласло Бараняй пожела успех на българското правителство при реализацията на проектите и отбеляза, че тяхното изпълнение е от интерес както за българските, така и за европейските граждани. Това е вторият структурен програмен заем, който ЕИБ предоставя с цел подкрепа на правителството на Република България при усвояването на средствата от фондовете на ЕС. През 2007 г. бе подписано Кредитното споразумение за структурен програмен заем между Република България и ЕИБ за финансиране на проект „България – съфинансиране по фондовете на ЕС 2007 – 2013 г.“ в размер до 700 млн. евро. Със средства от него е осигурено националното съфинансиране на важни инфраструктурни проекти в областта на транспорта, околната среда и регионалното развитие. Източник darikfinance.bg
  • Делът на лошите кредити е най-високият от юли 2013 г. Насам
    През октомври делът на лошите и преструктурирани кредити* от общия кредитен портфейл на банките (без овърдрафтите) нараства до 23%. Това е най-високото ниво от юли 2013 г. насам. Всъщност делът на лошите заеми се покачва за трети пореден месец и то отново заради влошаването на фирмените кредити. Делът на лошите потребителски кредити намалява, а този по жилищните остава без изменение за четвърти пореден месец.
    През миналия месец делът на лошите заеми се повишава до 23% от 22,8%, отчетени през септември, изцяло заради увеличаване на този дял при фирмените кредити. Той расте до 25,1% от 24,8%, , показват изчисления на Investor.bg по данни на БНБ. Последно делът на лошите фирмени кредити бе 25,1 през октомври 2013 г. Делът на лошите потребителски заеми намалява до 16,3%, а по другите кредити – до 28,7%. Няма изменение при жилищните кредити. Нивото остава на 21,7% за четвърти пореден месец. В абсолютни стойности през октомври лошите и преструктурирани кредити се увеличават с 53 млн. лв. на месечна и със 196 млн. лв. на годишна база до 9,978 млрд. лв. Само лошите потребителски кредити намаляват с 14,85 млн. лв. за месец, докато фирмените се увеличават със 78,3 млн. лв. спрямо септември. Източник investor.bg
  • От 4 декември във всеки един клон на Пощенска банка в цялата страна вложителите с гарантирани влогове в КТБ ще могат да оперират със средствата си, съобщиха от институцията. Пощенска банка (с правно име Юробанк България АД) е една от обслужващите банки, определени с решение на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) за изплащане на гарантираните влогове в КТБ. За да гарантира отличното обслужване на вложителите с гарантирани влогове в КТБ, както и на своите настоящи клиенти, банката осигурява пълен достъп до широката си клонова мрежа. Клиентите могат да изберат удобна за тях локация от списъка с клонове на банката, публикуван на уебстраницата на банката. „Създали сме необходимата организация на работа така, че всеки един наш клиент да бъде обслужен професионално и гладко. В процеса по изплащане на гарантираните влогове ще бъдат ангажирани всички служители на клоновата ни мрежа, които ще осигурят необходимото съдействие на хората. Повечето ни клонове разполагат и с удобни паркоместа или са на централни локации във всеки квартал, достъпни за пешеходци, така че клиентите лесно могат да се придвижат от един клон до друг и да изберат най-удобното за тях място да оперират със средствата си”, заявяват от финансовата институция. Суми по гарантираните влогове в КТБ ще бъдат изплащани всеки работен ден от 8.30 до 17.00 часа. Изплащането на сумата по гаранцията ще се извършва еднократно чрез една или няколко платежни операции по избор на вложителя, който може да си открие сметка в Пощенска банка и да получи сумата по нея; да нареди превод на сумата по посочена от него сметка в банката или друга финансова институция или да изтегли парите в брой. Вложителите трябва да имат предвид, че суми над 3 000 лв. могат да се заявяват за теглене два работни дни предварително в клон на банката. Списък на необходимите документи, както и приложимата тарифа за таксите, са публикувани на официалната интернет страница на банката и са на разположение във всички финансови центрове и офиси. Вложителите могат да се разпореждат с гарантираните си суми в срок до 5 години, считано от 4 декември 2014 г. Списък и точен адрес на обслужващите финансови центрове и офиси на Пощенска банка ще намерите на: https://www.postbank.bg/bg-BG/AboutUs/08Contacts/02Branches/. Денонощна телефонна линия за обслужване на клиентите на Пощенска банка: 0700 18 555; *7224. Източник profit.bg
  • Първа Инвестиционна Банка бе класирана на първо място в категория финансови институции/банки в класацията на най-силните марки в България. Това показа резултатът от независимото проучване на потребителския сегмент на българския пазар по инициатива на глобалната организация Superbrands, което се провежда за четвърти пореден път у нас. Методиката на подбор и оценяване на брандовете е универсална за всички страни, реализиращи програмата Superbrands. Селективният процес се осъществява на два етапа: чрез конфиденциално гласуване на членовете на независимото експертно жури – Борда на Superbrands Bulgaria, и чрез национално гласуване на потребителите в интернет. Това дава възможност експертното мнение да се разгледа успоредно с мнението на потребителите. Членовете на Борда не получават материално възнаграждение, те не оценяват марка, с която са свързани, или брандове на свои конкуренти. Партньор на Superbrands в провеждането на националното гласуване на потребителите в интернет е водещият Институт за пазарни проучвания GfK Bulgaria. Superbrands е марка, която е изградила отлична репутация в своя сектор и предлага значителни материални и емоционални предимства пред конкурентите. Тези преимущества, съзнателно или несъзнателно, признават потребителите и искат да ги притежават. Superbrands трябва да демонстрира качество, надеждност и индивидуалност. Първа инвестиционна банка става лидер в категория финансови институции/банки. По този начин най-голямата българска банка, показва, че е и най-любимата българска марка сред потребителите на финансови услуги. Източник profit.bg
  • До 389 лева може да стигне таксата, ако вложител изтегли депозита си от КТБ в брой. Това става ясно от тарифата, публикувана на сайта на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Във вторник от институцията обявиха и 9-те банки, през които от 4 декември ще се изплащат депозитите в КТБ. Това са Алианц Банк, Банка ДСК, Обединена българска банка, Първа инвестиционна банка, Райфайзенбанк, СИБАНК, УниКредит Булбанк, Централна кооперативна банка и Юробанк. Хората и фирмите са разпределени в определена банка спрямо последната цифра от съответно ЕГН или ЕИК и Булстат, припомня вестник „24 часа“. Още в първия ден всеки вложител може да получи целия размер на гарантираната сума срещу документ за самоличност или за юридическите лица – ЕИК или Булстат. 255 000 са вложителите с гарантирани депозити в КТБ. Те могат да изтеглят парите в брой, да ги оставят в банката или да ги преведат в друга. Според обявената тарифа, ако вложител прехвърли парите в друга банка, няма да дължи такса, ако сумата е под 100 000 лева. За по-големите депозити за превода ще се плащат 12 лв. Източник profit.bg
  • Министерският съвет даде съгласие министърът на финансите да сключи Договор за депозит с „Първа инвестиционна банка” АД (ПИБ), представляващ държавна помощ при съобразяване с условията по Решението на Европейската комисия. На 25 ноември ЕК одобри нотифицираната индивидуална държавна помощ в полза на „ПИБ” АД. Комисията установи, че ликвидната подкрепа от България за ПИБ отговаря на правилата за държавна помощ на ЕС и че мерките са били необходими за запазване на стабилността на българската икономика и финансова система. България отпусна ликвидна подкрепа на ПИБ под формата на държавен депозит в размер на 1.2 млрд. лева като част от схема за ликвидност, одобрена от Комисията в същия ден – на 29.06.2014 г. Поради ограничения, свързани с лимита на новопоет дълг съгласно Закона за държавния бюджет за 2014 г., този депозит беше с краткосрочен падеж от 5 месеца, който изтича на 28 ноември 2014 година. В следствие на това МФ нотифицира пред ЕК нова държавна помощ за преструктуриране в полза на „Първа инвестиционна банка” АД. Планът за преструктуриране предвижда удължаване на срока на държавния депозит в размер на 900 млн. лв. да бъде с максимален срок до 18 месеца, т.е. до 28 май 2016 г. ПИБ ще се задължи да спазва условията и ограниченията по Решението на Комисията и приложението към него, което ще е неразделна част и от договора за срочен депозит, както и всички други условия, определени от Европейската комисия. Източник profit.bg
  • Министерството на финансите преотвори емисията 7-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), деноминирани в евро, емитирана на 30 април 2014 г. с падеж 12 февруари 2021 година. На проведения на 24 ноември 2014 г. аукцион бяха пласирани книжа на стойност 35 млн. евро, а постигнатата среднопретеглена годишна доходност е 2.28%. От страна на участниците беше отчетен висок интерес, като общият размер на подадените поръчки достигна 110.125 млн. евро, което съответства на коефициент на покритие от 3.15. Най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха банките – 49.07%, следвани от пенсионните фондове – 45.4%, застрахователните дружества – 4.61% и гаранционните фондове – 0.92 и на сто. Спредът спрямо бенчмарковите германски облигации в този сегмент е в размер на 206 базисни пункта. Източник profit.bg
  • Изплащането на гарантираните суми на вложителите в Корпоративна търговска банка АД (КТБ) започва на 4 декември 2014 г. и ще се извършва чрез клоновата мрежа на определените от Управителния съвет на ФГВБ 9 банки. Това са: Алианц Банк България АД, Банка ДСК ЕАД, Обединена българска банка АД, Първа инвестиционна банка АД, Райфайзенбанк (България) ЕАД, СИБАНК ЕАД, УниКредит Булбанк АД, Централна кооперативна банка АД и Юробанк България АД, съобщиха от пресцентъра на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Подборът на обслужващите банки е извършен в съответствие с утвърдените от Управителния съвет на ФГВБ критерии, от които с най-голямо относително тегло е покритието на клоновата мрежа на банката кандидат с клоновата мрежа на КТБ. Разпределението на вложителите към обслужващите банки е според последната цифра на ЕГН — за физическите лица, и последната цифра на ЕИК или БУЛСТАТ — за юридическите лица. Това е направено с цел да се постигне равномерно разпределение на вложителите според клоновата мрежа на обслужващите банки и да се осигури спокоен и гладък процес на изплащане. Разпределението на вложителите за обслужване към определените банки е следното: 0 Банка ДСК ЕАД 1 Обединена българска банка АД 2 Юробанк България АД 3 Райфайзенбанк (България) ЕАД 4 Алианц Банк България АД 5 УниКредит Булбанк АД 6 УниКредит Булбанк АД 7 Централна кооперативна банка АД 8 СИБАНК ЕАД 9 Първа инвестиционна банка АД, вкл. обслужването на чуждестранните лица Вложителите на КТБ се обслужват от понеделник до петък в работното време на съответната банка. От началния ден на изплащането – 4 декември 2014 г., всеки вложител в КТБ с гарантиран размер на влога получава достъп до целия размер на подлежащата му на изплащане сума. За да реализира това свое право, вложителят следва да посети офис на определената му обслужваща банка, където представя: за физическите лица – лична карта или документ за самоличност на чуждестранно физическо лице; за юридическите лица – ЕИК или удостоверение за регистрация по БУЛСТАТ и актуално удостоверение за регистрация, с което се удостоверяват лицата, които управляват и представляват юридическото лице, както и декларация по образец, наличен в банката (в 2 бр.). Вложителят разполага със следните възможности относно подлежащата му на изплащане сума: да си открие сметка в обслужващата банка и да остави сумата на влог в нея; да нареди превод на сумата по посочена от него сметка в друга банка; да изтегли парите в брой. Влоговете в чуждестранна валута се изплащат в левове според обменните курсове на БНБ в началния ден на изплащането. Вложителите могат да се разпореждат с гарантираните си суми в срок до 5 години, считано от 4 декември 2014 г. При разпореждане със сумите вложителите следва да имат предвид унифицираната тарифа за таксите за обслужване на вложителите на КТБ, която ще могат да намерят на уебсайта на ФГВБ в секцията за изплащане на влоговете в КТБ. Междубанков превод през БИСЕРА (еднократно) е без такса за вложителите, както и откриването на сметка в съответната обслужваща банка. Списъците на клоновата мрежа и работното време на банките, които обслужват вложителите на КТБ, ще са публикувани на уебсайта на ФГВБ в секцията за изплащане на влоговете в КТБ. Списъците ще са налични и в клоновата мрежа на обслужващите банки, както на уебсайта на КТБ. ФГВБ изплаща напълно гарантираните суми на вложителите – български и чуждестранни физически и юридически лица, в размер до 196 000 лв. за един вложител, независимо от броя на сметките му в банката. В тази сума се включват главницата и начислените лихви към датата на отнемането на лиценза на КТБ. Повече информация вложителите в КТБ могат да получат на тел: 0700 144 03 и на уебсайта на ФГВБ: www.dif.bg. Източник profit.bg
  • В нарушение на закона Българската народна банка (БНБ) отказа да предостави на Института за модерна политика (ИМП) информация за заплатите на своето ръководство. ИМП ще обжалва пред ВАС. С писмо, подписано от подуправителя на БНБ Димитър Костов, централната банка отказа да предостави информация относно възнагражденията на своето ръководство, което ИМП поиска на 5 ноември по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Поискани бяха сведения относно размера на възнагражденията за следните длъжности в БНБ – управител, подуправител, главен секретар, главен одитор, директор на дирекция. Полученият отказ е напълно незаконен и ще бъде обжалван пред Върховния административен съд, категоричен е юридическият екип на ИМП, съобщиха от института. В писмото на БНБ до ИМП се заявява, че централната банка не била задължен субект по Закона за достъп до обществена информация, защото не била орган на изпълнителната власт по чл. 19 от Закона за администрацията. ИМП подчертава, че според изричната разпоредба на чл. 3, ал.2 от ЗДОИ, задължени субекти са не само държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление, а и ВСИЧКИ останали публичноправни органи и организации. Вън от всяко съмнение е, че БНБ е публичноправен орган, създаден със специален закон. „Сигурен съм, че юристите на БНБ добре разбират, че становището им е в противоречие със Закона за достъп до обществена информация и отказът ще падне в съда. Но очевидно ръководството на БНБ се опитва да отложи колкото може повече във времето предоставянето на тази информация, прехвърляйки топката на съда. Явно има какво да крият. Конституцията и закона обаче гарантират правото на гражданите да знаят как се управляват публичните ресурси и какви са разходите за администрация във всички публичноправни органи, в т.ч. в БНБ“, подчерта основателят на ИМП Борислав Цеков. Източник darikfinance.bg
  • България е избрала банките „Сити“, „Ейч Ес Би Си“ и местните клонове на „Сосиете Женерал“ и „Уникредит“ за мостово финансиране тази година, съобщиха двама запознати източници с процеса пред Ройтерс. Българският парламент даде първоначално одобрение на плановете за вземане на допълнителни 4,5 милиарда лева за запълване на дупката в бюджета за тази година и за заздравяване на банковата система след рухването на Корпоративна търговска банка, припомня агенцията. „Две международни и две местни банки бяха избрани да предоставят мостовото финансиране… на стойност 1,3 милиарда евро (1,6 милиарда долара)“, съобщи браншови източник, пожелал да остане анонимен. Балканската страна трябва да предостави на своя Фонд за гарантиране на влоговете в банките около 2 милиарда лева, за да покрие гарантираните депозити в КТБ. Други 1 милиард лева ще бъдат използвани за рефинансирането на държавната помощ за Първа инвестиционна банка, третата най-голяма в страната, която беше засегната от паниката през юни, припомня Ройтерс. По-рано днес Европейската комисия одобри държавната помощ за Първа инвестиционна банка и се съгласи тя да бъде удължена до 18 месеца. Говорителка на финансовото министерство отказа коментар, като заяви, че имената на банките ще бъдат обявени след одобрението на правителството. Около 19 банки са изразили интерес да предоставят средствата, които България ще рефинансира, като емитира чуждестранни ценни книжа догодина. Втори източник заяви, че очаква продажбата на тези ценни книжа да бъде през февруари или март догодина в зависимост от пазарните условия. Финансовият министър Владислав Горанов заяви пред репортери, че планира да представи бюджета си и плановете за дълга за 2015 г. пред правителството в края на седмицата. Той вече съобщи, че фискалният дефицит догодина няма да превишава прага на ЕС от 3% от БВП. Новият заем ще увеличи държавния дълг на България на 28,4% от БВП тази година спрямо 18% през 2013 г., но тя ще остане страната членка на ЕС с най-нисък дълг. Източник darikfinance.bg
  • От 4 декември, чрез клоновата мрежа на 9 банки, Фондът за гарантиране на влоговете в банките започва да изплаща гарантираните размери на влоговете на вложителите в „Корпоративна търговска банка“ АД (КТБ). Алианц Банк България АД, Банка ДСК ЕАД, Обединена българска банка АД, Първа инвестиционна банка АД, Райфайзенбанк (България) ЕАД, СИБАНК ЕАД, УниКредит Булбанк АД, Централна кооперативна банка АД и Юробанк България АД – ще изплащат гарантираните суми на вложителите в КТБ. Разпределението на вложителите към обслужващите банки е според последната цифра на ЕГН — за физическите лица, и последната цифра на ЕИК или БУЛСТАТ — за юридическите лица. Това е направено с цел да се постигне равномерно разпределение на вложителите според клоновата мрежа на обслужващите банки и да се осигури спокоен и гладък процес на изплащане. Вложители с последна цифра на ЕГН 0 или такава в ЕИК или БУЛСТАТ ще могат да теглят влоговете си от ДСК. Тези с последна цифра 1 – от ОББ, с последна цифра 2 – Юробанк, с последна цифра 3 – от Райфайзенбанк, с последна цифра 4 – от Алианц, с последна цифра 5 и 6 – от УниКредит, с последна цифра 7 от ЦКБ, с последна цифра 8 – от Сибанк и с последна цифра 9 от ПИБ. Вложителите на КТБ ще се обслужват от понеделник до петък в работното време на съответната банка. От ФГВБ заявяват, че подборът на обслужващите банки е извършен в съответствие с утвърдените от Управителния съвет на фонда критерии, от които с най-голямо относително тегло е покритието на клоновата мрежа на банката кандидат с клоновата мрежа на КТБ. От Фонда за гарантира не влоговете правят още няколко разяснения: От 4 декември всеки вложител в КТБ с гарантиран размер на влога получава достъп до целия размер на подлежащата му на изплащане сума. За да реализира това свое право, вложителят следва да посети офис на определената му обслужваща банка, където представя: за физическите лица – лична карта или документ за самоличност на чуждестранно физическо лице; за юридическите лица – ЕИК или удостоверение за регистрация по БУЛСТАТ и актуално удостоверение за регистрация, с което се удостоверяват лицата, които управляват и представляват юридическото лице, както и декларация по образец. Вложителят разполага със следните възможности относно подлежащата му на изплащане сума: да си открие сметка в обслужващата банка и да остави сумата на влог в нея; да нареди превод на сумата по посочена от него сметка в друга банка; да изтегли парите в брой. Влоговете в чуждестранна валута се изплащат в левове според обменните курсове на БНБ в началния ден на изплащането. Вложителите могат да се разпореждат с гарантираните си суми в срок до 5 години, считано от 4 декември 2014г. При разпореждане със сумите вложителите следва да имат предвид унифицираната тарифа за таксите за обслужване на вложителите на КТБ, която могат да намерят на уебсайта на ФГВБ. Междубанков превод през БИСЕРА (еднократно) е без такса за вложителите, както и откриването на сметка в съответната обслужваща банка. Източник darikfinance.bg
  • Банките за втори път в рамките на половин година отказаха да отпуснат заем на газовата компания „Булгаргаз“, става ясно от страницата на Агенцията по обществени поръчки. Обявата за избор на кредитна институция беше публикувана в края на октомври. Компанията търсеше банка, която да предостави револвиращи банкови кредитни линии в четири обособени позиции. Общата сума, която държавното дружество очакваше да набере, беше 139 млн. лева. Този път избраната процедура беше договаряне без обявление с банковата институция. В крайна сметка обаче поради неявяване на нито един участник за провеждане на договаряне процедурата е спряна. В края на юни „Булгаргаз“ се опита да изтегли кредит в размер на 90 млн. долара. Поради липса на подадени оферти в търга с открита процедура обаче и тази поръчка беше прекратена. Още по темата Къде държавните дружества държат парите си? Припомняме, че тежкото финансово състояние на газовото дружество се дължи на блокираните средства в КТБ, на която БНБ вече отне лиценза за дейност. Пред депутати в 43-то Народно събрание служебният енергиен министър призна, че държавни енергийни дружества имат към 159 млн. лева, блокирани в банката. 98% от парите на „Булгаргаз“ са били в КТБ, заради предстоящи плащания, обясни още Васил Щонов. В момента КТБ е с отнет лиценз и с поискана от БНБ несъстоятелност. На този етап обаче процедурата е блокирана в Софийския градски съд след като основни акционери обжалваха мотивите за отнемането на лиценза на банката. Източник investor.bg
  • Управителният съвет на Фонда за компенсиране на инвеститорите (ФКИ) реши изплащането на компенсации на клиентите на Корпоративна търговска банка АД (КТБ) като инвестиционен посредник да става посредством Райфайзенбанк България ЕАД, гласи съобщение, поместено на сайта на ФКИ. Искането за изплащане на компенсация се предявява писмено пред ФКИ в срок една година от публикуването на съобщението, освен ако пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Информацията на сайта на ФКИ е с дата 25 ноември (вторник). ФКИ осигурява изплащане на компенсация на клиентите на инвестиционните посредници, когато последните не са в състояние да изпълнят задълженията си към клиентите поради причини, пряко свързани с тяхното финансово състояние. В случая с КТБ – Българската народна банка отне лиценза на трезора на 6 ноември. Основният мотив е отрицателния капитал на банката в размер на 3,75 млрд. лв. на база на оценките на Deloitte, EY и АФА, които приключиха на 20 октомври. Още на 7 ноември в Софийския градски съд бе внесено искането за откриване на производство по несъстоятелност на КТБ. Делото бе спряно на 24 ноември поради подадената жалба от фирмата на Цветан Василев „Бромак” ЕООД, която е мажоритарен акционер в банката, до Върховния административен съд. Именно отнет лиценз и открито производство по несъстоятелност (независимо че е спряно) са основанията, при които ФКИ се задейства. Фондът разглежда предявеното искане за изплащане на компенсация, установява вземането и неговия размер и изплаща компенсацията не по-късно от три месеца от установяване на основанието. ФКИ изплаща компенсация на всеки клиент на инвестиционен посредник в размер на 90 на сто от стойността на вземането, но не повече от 40 000 лв. Източник investor.bg
  • Централната банка на Германия (Бундесбанк) предупреждава, че корпоративният дълг се надценява, което заплашва финансовата стабилност на най-голямата икономика в Европа, пише Financial Times. Коментарите на институцията идват в момент, в който Европейската централна банка (ЕЦБ) обмисля да започне с покупките на корпоративни облигации, с което ще увеличи размера на счетоводния си баланс, но ще разсее опасността от стагнация в еврозоната. „Налице са сигнали, че търсенето на доходност води до надценяване в някои пазарни сегменти“, пише в становището на Бундесбанк. „Ефектите са предвидими особено на пазарите на корпоративни облигации и синдикирани заеми.“ ЕЦБ в момента изкупува само обезпечени облигации и ценни книжа, обезпечени с активи, като не купува корпоративен и държавен дълг. Редица анализатори прогнозират, че през декември или в началото на следващата година ЕЦБ ще разшири обхвата на покупките си. От Централната банка на Германия проявяват загриженост най-вече по отношение на ценните книжа без инвестиционна оценка – т.нар. „junk“ облигации (или високодоходни облигации). Банкерите предупреждават, че високата доходност по тези активи е доста под исторически средните нива. По изчисления на Бундесбанк доходностите по деноминираните в евро и долари „junk“ облигации за пръв път спадат под 16-годишната средна през 2011 г., като се понижават до нива, характерни за последните дни преди финансовата криза. Освен това от Бундесбанк предупреждават още, че ултра ниските лихвени проценти натежават на резултатите на германските банки. „Рентабилността на германските банки остава структурно слаба“, пише в доклада. „Ако лихвените проценти останат потиснати в близко бъдеще, печалбите на банките могат да бъдат поставени под сериозен натиск. Тогава по-високодоходни кредити ще трябва да бъдат револвирани като такива с по-ниска доходност, което ще свие печалбата.“ Лихвените проценти по депозитите, които дават повечето германски банки, вече кръжат около нулата. Членът на Управителния съвет на Бундесбанк Андреас Домбрет, който ръководи и банковия надзор, не очаква масово въвеждане на отрицателни лихвени проценти. Commerzbank е единственият голям германски кредитор, който обяви, че ще таксува големите си корпоративни клиенти, държащи големи по размер депозити. Източник investor.bg
  • Днес бе подновена търговията с книжата на КТБ, чийто лиценз бе отнет от БНБ, след като изтече срока на наложената чрез БФБ принудителна административна мярка от страна на КФН. До момента има само две сделки. В първата се изтъргуваха две акции на банката на цена от 16,74 лв. за брой, а във втората една акция смени собственика си срещу 21 ст. Най-ниската оферта продава е 17 лв., а най-високата купува – 32 ст. Последната сделка преди поставянето на КТБ под специален надзор бе на ниво от 78,05 лв. за брой от 20 юни. Всичко по темата за КТБ четете тук. Индексите на БФБ започват сесията с минимални понижения, както следва: SOFIX (-0,4%) до 519,36 пункта, BGBX40 (-0,2%) до 104,33 пункта и BGTR30 (-0,2%) до 407,19 пункта. Само секторният BGREIT е нагоре – с 0,3% до 95,56 пункта. Основните индекси на водещите европейски борси отчитат ръстове в рамките на 0,6% в ранната търговия. Книжата на туристическата компания Thomas Cook поевтиняват с близо 20% след оттеглянето на изпълнителния ѝ директор. Wall Street вчера адмирира скромно оптимистичните данни за БВП на САЩ. Акциите на Apple поевтиняха с 0,6%, след като по-рано през търговията капитализацията на гиганта надхвърли рекордните 700 млрд. долара. Азиатските индекси днес затвориха с повишения, като единствено търговията в Токио бе под натиск вследствие на поскъпването на йената спрямо долара. Търговията на регулирания пазар на акции на БФБ в началото на сесията възлиза на едва 61 хил. лв., като с оборот над 5 хил. са Формопласт (-1,3%) – 20 хил., Химимпорт (+0,8%) – 8 хил., Българска роза-Севтополис (+1,8%) – 7 хил., Трейс Груп (-0,3%) – 6 хил. и ЦКБ (+0,5%) – 5 хил. БФБ съобщи, че от 4 декември временно се спира търговията с акциите на Българска роза-Севтополис, което е във връзка с вливането в Софарма. Срещу всяка своя акция от Българска роза – Севтополис всеки акционер на дружеството ще придобие 0,463768 акции от Софарма. В първите два часа на търговия на борсата има сключени сделки с 23 емисии акции, като съотношението печеливши/губещи е 7/12, а при 4 позиции няма промяна. Книжата на Еврохолд отстъпват с 0,5%. Вчера през борсата бе осъществена портфейлна инвестиция в холдинга на стойност 8 млн. евро за 12% от капитала му от страна на фонда KJK Fund II Sicav-Sif Balkan Discovery, който набира инвестиции предимно от Финландия, Дания и Естония, и е с фокус върху Балтийския регион и Балканите, Акциите на Агрия са без промяна. Вчера те се понижиха с 1,7%, въпреки че холдингът отчете 2,5 пъти годишен ръст на печалбата през третото тримесечие до 4,143 млн. лв. За деветмесечието консолидираната печалба расте с 43% на годишна база до 7,374 млн. лв. Източник investor.bg
  • Руската икономика е разклатена от икономическите санкции и силното поевтиняване на петрола. В тези условия президентът Владимир Путин разреши на централната банка да предпише силно лекарство – значително увеличение на лихвите макар и в същото време въвеждане на плаващ курс на рублата. Подобни мерки биха могли в голяма степен да съдействат за изпадането на страната в рецесия през идната година, но пък засега не допуснаха финансова паника, рязко ускоряване на инфлацията или пък стопяване на валутните резерви. Всички тези злини, които през 90-те години помогнаха на Путин да катапултира във властта, пише Ройтерс. Наблюдателите, които следят дейността на централната банка, твърдят, че агресивните ѝ действия са под диктовката на Путин, известен с това, че отблизо ръководи руската машина на властта, давайки свобода на действията на технократите в банката. „Засилват се критиките срещу централната банка и цялото правителство – галеното кученце на Путин“, казва високопоставен правителствен източник. „Само че, ако се анализират всички елементи, сега централната банка е много по-самостоятелна, отколкото си мислят широк кръг хора.“ От високите лихви ще заболи. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) обяви, че със сигурност ще има рецесия, прогнозирайки свиване на брутния вътрешен продукт (БВП) с 0,2% за цялата 2015 г. Политиците започнаха да мърморят. Министърът на икономиката Алексей Улюкаев изпрати писмо до Кремъл през лятото, призовавайки спешно за по-силно „сътрудничество“ между банката и правителството. Това се възприе като молба за по-либерална политика в подкрепа на бизнеса. „Има напрежение между правителството и централната банка. Ефектът от тази стабилизираща политика се очертава като задълбочаване на рецесията“, коментира Кристофър Гранвил, управляващ директор на лондонската консултантска компания Trusted Sources. Самият Путин се бе оплаквал от високите разходи на кредитирането. Засега обаче той изглежда има доверие на ястребовите инстинкти на банката. „В стратегически план действията на централната банка отговарят на желанията на ръководството“, посочва Гранвил. „Стабилността е върховният приоритет, който се поставя над избягването на отрицателен растеж на всяка цена.“ При все това винаги има вероятност Путин да промени подхода си. За това той намекна във вторник, 18 ноември. Говорейки с финансовия министър Антон Силуанов, Путин призова централната банка и правителството да работят екипно. Източник investor.bg

Банков бюлетин 17.11-21.11.2014

  • ФГВБ подписва днес с девет банки, вижте кои са те
    Девет банки сключват днес договори с Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) за изплащане на парите от депозитите от затворената Корпоративна търговска банка (КТБ), научи „Стандарт“. Вчера премиерът Бойко Борисов уточни броя им след среща с банкерите от Асоциацията на банките в България (АББ).
    Става въпрос за УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Пощенска, Райфайзен, ПИБ, ОББ, СЖ Експресбанк, Общинска банка и ЦКБ, научи „Стандарт“. Повечето от изброените банки потвърдиха, че са избрани. Вижте и: Накъде ще се насочат парите от КТБ От ФГВБ преди време дадоха срок до 25 ноември да бъдат подписани всички договори и съответно уточнени всички подробности по процедурата. На тази дата ще бъде обявен окончателният списък на плащащите трезори. Разплащането на парите на вложителите в КТБ ще започне на 4 декември и всеки, който поиска, ще може да получи парите си на стойност до 196 хил. лв. Най-важните условия, на които фондът държи да отговарят кредитните институции, са да имат достатъчно голяма и стабилна клонова мрежа в цялата страна, добре подготвени кадри, системата на разплащанията да е синхронизирана и пр. Източник profit.bg
  • Спират делото за несъстоятелност на КТБ
    Производството по несъстоятелността на Корпоративна търговска банка е спряно, съобщиха от Софийски градски съд. Причината – мажоритарният акционер в трезора „Бромак” на Цветан Василев е подал жалба във Върховния административен съд срещу акта на БНБ, с който финансовата институция беше лишена от лиценз.
    Така не е ясно кога вложителите в КТБ най-накрая ще получат достъп до парите си, посочва bTV. Вчера беше съобщено, че дъщерната банка на КТБ, ТБ „Виктория“, ще бъде отворена на 12 декември след продажбата на части от кредитния й портфейл. Делото за обявяване на КТБ в несъстоятелност беше насрочено за 24 ноември от 10:30 часа. За него бяха призовани представители на трезора, БНБ, СГП и Фондът за гарантиране на влоговете в банките. Преди дни беше наложен запор върху имуществото на банката. До това развитие се стигна, след като на 6 ноември т.г. обяви, че КТБ е с отрицателен капитал от над 3.7 млрд. лева и така не отговаря на капиталовите изисквания. Според процедурата, управителният съвет на Фонда за гарантиране на влоговете трябва да назначи синдик. Не по-късно от месец след това синдикът трябва да изготви списък на кредиторите и вземанията и да извърши опис на недвижимите и движимите имоти на банката, парите и ценните книги, както и на вземанията й от трети лица. След като банката бъде обявена в несъстоятелност и активите й бъдат реализирани, ще започне изплащането на депозитите, които не се покриват от Фонда за гарантиране на влоговете. Беше обявено, че гарантираните депозити ще започнат да се изплащат от 4 декември. Източник profit.bg
  • Борисов: Ще отменим прихващанията в цесиите
    Ще отменим прихващанията в цесиите, съобщи премиерът Бойко Борисов. Премиерът посети Асоциацията на банките в България. Днес в Народното събрание ще бъде представен новият председател на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Радослав Миленков.
    Създали сме максимално добра организация за времето до 4 декември и изплащането на депозитите на хората от Корпоративна търговска банка, което ще се извършва в 9 банки, заяви министър-председателят Бойко Борисов. Премиерът посочи, че са взети всички мерки, за да няма спорове между хората. Банковите клонове ще бъдат охранявани допълнително от полицията, за да се спестят нервите на вложителите и да няма гафове. „Първият трансфер на хората ще бъде безплатен, няма да му бъде начислявана съответната такса за това“, заяви Борисов. „Надяваме се това повече никога да не ни се случва. Тъй като имаше и други спекулации, затова тук беше и Менда Стоянова, за да запознае Асоциацията на банките. Ще отменим всички прихващания в КТБ. Всички, които са се нагласили през цесиите, една вторична далавера… и са се нагласили вече. Ще отменим прихващанията в цесиите. На практика се надявам едни 800 милиона лева да си влязат обратно в държавата“, добави Борисов, цитиран от БГНЕС. Той също така изрази надежда Фондът за гарантиране на влоговете през следващите години да остане пак едно тихо пристанище. Източник profit.bg
  • ГЕРБ връща данъка върху депозитите
    Данъкът върху доходите от лихви по депозитите ще се увеличи отново на 10% през 2015 г. Това съобщи в интервю за „Труд“ председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова.
    Налогът беше въведен от началото на 2013 г. по предложение на бившия финансов министър Симеон Дянков. Предишното Народно събрание намали ставката за тази година до 8 на сто. Действащото законодателство предвижда догодина данъкът да стане 6%, през 2016 г. – 4 на сто, а след това да отпадне напълно. „Ще направим предложение за възстановяване на 10-процентния размер на данъка върху доходите от лихви. Смятам, че няма основание тези доходи да не се облагат. Още повече в контекста на КТБ, сега с обществени средства ще се платят 3,6 млрд. лв. гарантирани депозити и лихвите към тях“, коментира Стоянова. Според нея хората, които получават лихви от спестяванията си, трябва да участват във формирането на приходите в бюджета. „КТБ е допълнителен аргумент за това. Няма причина да освободим само този доход от облагане“, допълни Стоянова. Тя припомни, че има данъци за доходите от имущество, от допълнителен труд, от граждански договори и др. Данъкът върху лихвите не е от сериозните пера в бюджета. Дори през миналата година, когато ставката беше 10%, в хазната постъпиха 82,5 млн. лв. При въвеждането на налога бившият финансов министър Симеон Дянков беше обявил доста по-амбициозни цели. Той очакваше годишни постъпления от около 120 млн. лева. От началото на годината до септември от данъка върху лихвите по срочните депозити в хазната са постъпили 51,9 млн. лева. Източник darikfinance.bg
  • Във връзка с публикации в медийното пространство по повод новата монета от 2 лв. и високия обществен интерес, от Българска народна банка (БНБ) днес публикуваха следното съобщение: Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за Българската народна банка (ЗБНБ), Българската народна банка (БНБ) е институцията, която има изключителното право да пуска в обращение банкноти и монети. Номиналната стойност, техническите параметри и дизайнът на банкнотите и монетите, пускани в обращение от БНБ, се определят от Управителния съвет, съгласно чл. 25 ал. 4 от ЗБНБ). Вижте още: Ето я монетата от 2 лева (снимки) Както бе посочено в прессъобщението на БНБ от 19.11.2014 г., при изработване на дизайна на монетата е пренесена темата и изображението на Паисий Хилендарски от банкнотите в обращение с номинална стойност 2 лева, емисии 1999 г. и 2005 г. Такъв подход е използван и при определянето на дизайна на монетата от 1 лев, емисия 2002 г., като е запазена темата и изображението на Св. Иван Рилски от дизайна на банкнотата от 1 лев, емисия 1999 г. По този начин новата разменна монета ще е продължение на съществуващата концепция за серията български разменни монети, състояща се от три групи монети: I група – включваща ниските номинали от 1, 2 и 5 стотинки; II група – средните номинали от 10, 20 и 50 стотинки, и III група – включваща висок номинал от 1 лев и бъдещата монета от 2 лева. Допълнително следва да се отбележи, че изображението на Паисий Хилендарски върху монетата, както и това върху банкнотата, не представлява каноничен образ, използван от Българската православна църква, а е стилизиран светски образ (без нимб), като посланието е да се наблегне на възрожденския и будителския принос на Паисий Хилендарски в светската история на България. Това е и становището на външните консултанти на БНБ, които са взели участие при определянето на художествените качества на проекта за дизайн на монетата. Като заключение бихме искали да посочим, че БНБ винаги е отворена за диалог с широката общественост относно работата на институцията. Източник profit.bg
  • Българите притежават 7.33 млн. банкови карти и всяка една от тях може да стане жертва на скиминг, интернет измами и обикновени кражби. От SkimProt – българската компания, изобретила единствена по рода си в света защита за банкови карти, ни предлагат осем съвета, с помощта на които да защитим парите си. Сменете пин кода на новата ви карта Когато се сдобиете с нова дебитна или кредитна карта, от банката ви предоставят и пин код за нея. Първото нещо, което трябва да направите, преди да използвате картата, е да смените този код с друг по ваш избор. Така ще сте сигурни, че никой друг, освен вас, не го знае. Пин кодът ви не трябва да съществува Освен в главата ви. Не го записвайте на листче, което да носите в портфейла си. Не го съхранявайте в телефона, на таблета или компютъра си. Всички електронни устройства са уязвими за хакери, които търсят именно подобна информация. Не носете банковите си карти в портфейла Основна цел на джебчийте са нашите портфейли. Затова не е разумно да ги използвате за съхранение на важни документи, като лични карти и паспорти, както и на банкови карти. Подбирайте банкоматите, които използвате На оживени и светли места, по възможност в затворени специални помещения – добре е да избирате банкомати, при които вероятността да бъде поставено скимиращо устройство е по-малка. Внимателно оглеждайте устройството за подозрителни части – например допълнителна клавиатура, с помощта на която крадците записват пин кода ви. Ако пазарувате през телефона си Бъдете особено внимателни, ако пазарувате онлайн през мобилните си устройва, предупреждават още от SkimProt. Не използвайте отворени wi-fi мрежи, които ви правят уязвими на хакерски атаки. Не запаметявайте паролите на сайтовете, от които пазарувате, както и избягвайте да използвате автоматичното съхранение на данни, като например номер на кредитна или дебитна карта. Използвайте само проверени сайтове за онлайн пазаруване Ако използвате услугите на сайт за първи път, задължително проверете надеждността му. Направете първата си поръчка с наложен платеж, за да се уверите в надеждността на сайта. Ако не сте сигурни, че пазаруването през него е безопасно и има вероятност с данните ви да се злоупотреби, насочете се към други онлайн магазини. Използвайте 3D защитата на картата си Част от банките у нас въведоха услуга, наречена 3D сигурност на карта. Когато я използвате при пазаруване онлайн, освен стандартните данни, изисквани от търговците при плащания, е необходимо да въведете и собствена 3D парола. Пазаруването на ПОС терминал също крие рискове Когато използвате картата си, за да пазарувате на ПОС терминал, не бива да забравяте, че с данните ви може да злоупотреби и служителят, който ви обслужва. Не изпускайте картата си от поглед и ако имате възможност, самите вие я поставете в ПОС терминала. Източник profit.bg
  • Управителният съвет на Българска народна банка даде предписание на квесторите на ТБ Виктория да пристъпят към продажба на кредитните портфейли за „малък бизнес“, „потребителски кредити с ипотека“, „ипотечни кредити“ и „потребителски кредити и кредитни карти“. След сравнителен анализ на представените оферти, извършен от „Ърнст и Янг България“ ЕООД, като най-добри за ТБ “Виктория“ ЕАД са посочени офертите на Токуда банк за „малък бизнес“ и „потребителски кредити с ипотека“, на СЖ Експресбанк за „ипотечни кредити“ и на ЦКБ за „потребителски кредити и кредитни карти“. Тези оферти покриват почти 100 % от балансовата стойност на съответните кредитни портфейли. В резултат може да се очаква осигуряване на ликвидни средства общо в размер на около 180 млн. лева, които ще са достатъчни за пълно изплащане на задълженията по влогове (гарантирани и негарантирани), които са общо в размер на 160 млн. лв. Препоръката от централната банка предвижда до 10 декември 2014 г. да бъде извършено плащане от банките купувачи по сметките на ТБ „Виктория” ЕАД в БНБ. Портфейлът от „големи и средни корпоративни клиенти“ на банката няма да се продава, тъй като е постъпила само една оферта и то не за целия портфейл. С постъпилите средства, считано от 12 декември ТВ Виктория ще започне изплащане на депозитите на вложителите си. Това ще се случи осем дни след изплащането на гарантираните депозити в КТБ от страна на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. БНБ също така удължава до 22 декември срока, за който ТБ „Виктория” ЕАД е поставена под специален надзор. Считано от 12 декември , ТБ „Виктория“ ЕАД ще може да извършва всички дейности съгласно лиценза си за извършване на банкова дейност. От централната банка препоръчват и свикването на общо събрание на акционерите, на което да бъдат приети решения за: изменение на устава на банката с цел по-ефективно и икономично управление чрез преминаване от двустепенна към едностепенна система за управление; избор на Съвет на директорите на банката и освобождаване от длъжност на досегашните членове на Управителния и Надзорния съвет; избор на регистрирано одиторско предприятие, което да извърши проверка и заверка на финансовите отчети на банката за 2014 г. Очакванията са, че след 22 декември, а именно на 23 декември банката ще може да продължи нормалната си дейност. Източник profit.bg
  • Точно две седмици делят всички вложители в Корпоративна търговска банка от изплащането на гарантираните им депозити. Както е известно, Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) в страната ще започне изплащането на влоговете до 196 000 лв., считано от 4 декември. По-рано през деня бе съобщено, че досегашният председател на ФГВБ Росен Николов е освободен по негова молба и неговото място се заема от Радослав Миленков. В дните до 4 декември остава да се разреши един-единствен проблем, а това е недостигът на средства за изплащането на всички гарантирани влогове. В края на октомври натрупаните средства във Фонда за гарантиране на влоговете в банките са в размер на 2.11 млрд. лв., информират от ФГВБ. От тях 1.54 млрд. лв. са инвестирани в депозити в БНБ, а 570 млн. лв. са инвестирани в български ДЦК и срещу тях трябва да бъде осигурена ликвидност, в случай на изплащане на гарантираните влогове в КТБ и/или ТБ Виктория. Като се има предвид предварителната информация за сумата на гарантираните влогове в двете банки, поставени под специален надзор, недостигът на средства, който трябва да бъде покрит в случай на изплащане, е в размер на около 1.7 млрд. лв. Повече яснота как и при какви условия ще се случи това ще има в идните дни, но от фонда съобщиха, че са набелязали шест стъпки, за да осигурят необходимия ресурс. През идната седмица ще станат ясни и банките, през които ще се изплащат влоговете на вложителите в КТБ. Техният брой се очаква да е голям, за да не се предизвикват нови опашки и недоволства от страна на гражданите. Очаквайте утре: Накъде ще се насочат парите от Корпоративна търговска банка. Източник profit.bg
  • Радослав Миленков е определен за председател на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Правителството освободи по негова молба досегашния председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Росен Николов и определи на поста Радослав Миленков. Радослав Миленков е магистър по финанси от УНСС и притежава дългогодишен опит в банковата сфера. В професионалната си дейност е работил първоначално като инвестиционен посредник и одитор в „Делойт и Туш България”, а в периода 2003-2011 г. е заемал различни ръководни позиции в системата на Първа инвестиционна банка, включително член на управителния й съвет. От 2012 г. до момента е член на УС на Общинска банка и изпълнителен директор на банката. Отговорностите му включват дейности в сферата на управлението на риска, финанси, управлението на активи и пасиви и др. Източник profit.bg
  • До седмица дългогодишният управител на Българската народна банка Иван Искров ще подаде оставка. Като компенсация за предсрочното прекратяване на мандата той ще бъде избран за представител на България в международна финансова институция, съобщиха пред „Труд“ източници от ГЕРБ. В 12 часа вчера управителят на БНБ се появи на непланирана предварително среща с премиера Бойко Борисов в Министерския съвет. Тя е била по искане на гуверньора. След около 25 минути Искров напусна сградата в служебния си мерцедес, без да спре пред чакащите го журналисти. Според запознати на излизане от кабинета на премиера управителят на БНБ е бил видимо изнервен и е заявил, че няма да говори с медиите. За наследник на Искров управляващите обсъждат няколко варианта. Според слуховете сред кандидатите е бившият председател на Сметната палата Валери Димитров, който беше сменен при кабинета „Орешарски“. Той обаче отрече с него да са водени такива разговори. „Никой не ми е предлагал, но дори и да ми предложат, няма да се съглася“, каза Димитров пред „Труд“. В оборот се завъртяха също имената на сегашния подуправител на БНБ Калин Христов и на шефа на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев. Вчера двамата не отговаряха на мобилните си телефони. По-нереалистични варианти за поста са други две имена, които се спрягаха вчера – на служебния министър на финансите Румен Порожанов и на Светослав Гаврийски, който бе управител на БНБ в периода 1997-2003 г., а сега е главен изпълнителен директор на „Алианц Банк България“. Още в края на юли Борисов поиска оставката на Искров заради лошия контрол на БНБ над банковата система у нас, предизвикал кризата в КТБ. Преди седмица в същия дух се изказа и министърът на финансите Владислав Горанов. Вчера председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова призова отговорност за кризата с КТБ, чийто лиценз беше отнет наскоро, да понесе целият управителен съвет на БНБ начело с Искров. В края на октомври Искров заяви, че ще подаде оставка веднага щом бъде намерено решение за КТБ и след сформиране на стабилно управляващо мнозинство. Източник profit.bg
  • Вече сключените цесии и прихващания на клиенти в КТБ са трудно оспорими, тъй като са станали законно, защото дори в момента няма решение от съда от кога КТБ е в несъстоятелност, счита бившият председател на Сметната палата, Валери Димитров. Така той коментира думите на премиера Борисов, който заяви, че ще бъдат отменени прихващанията и цесиите, така че 800 млн. лв. „да си влязат обратно в държавата“. за целта председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова ще внесе промяна между първо и второ четене на актуализацията на бюджета. Валери Димитров е категоричен, че за недобросъвестни може да се смятат само тези прихващания, които са станали след вписването на исковата молба на БНБ за даване на ход за производство за несъстоятелност. Междувременно стана ясно, че делото по несъстоятелност на КТБ е спряно, заради постъпила жалба от „Бромак“ във ВАС срещу акта на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ. „Моето лично мнение е, че съдът няма да се произнесе поне до месец, защото ще се изчаква делото пред ВАС. В момента просто се чака решението на съда до производството по несъстоятелност и според мен няма яснота. Но като цяло цесиите и прихващанията, които са направени до момента по сега действащото законодателство, трудно могат да бъдат оспорени“, смята Димитров. Източник darikfinance.bg
  • Търговска банка „Виктория“ ще осигури на вложителите пълен достъп до техните средства от 12.12.2014 г., съобщи БНБ. Квесторите трябва да създадат необходимата организация на работа така че да започне обслужване без ограничения на хората с депозити в банката. Както е известно ТБ „Виктория” ЕАД, чиито акции са 100% собственост на „Корпоративна търговска банка“ АД, беше поставена под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност. Непосредствено след това започна преглед на активите и пасивите в групата КТБ, извършван от независими одиторски компании, като в ТБ „Виктория” ЕАД този преглед беше направен от „Афа“ ООД. Резултатите бяха публично оповестени от БНБ на 11 юли 2014 г., като показаха, че състоянието на кредитния портфейл на ТБ „Виктория” ЕАД е добро, включително неговото обезпечаване и необходимите провизии. Както към датата на поставянето ѝ под специален надзор, така и към настоящия момент банката не разполага с ликвидни активи, които да отговарят на изискванията на БНБ, срещу които тя да може да получи ликвидност. Банката не може да получи държавна помощ и под формата на ликвидна подкрепа от страна на правителството поради това, че е дъщерно дружество на КТБ като част от групата КТБ, а изискванията за държавна помощ трябва да са изпълнени от групата като цяло. По Закона за банковата несъстоятелност квесторите на банката-майка, която е с отнет лиценз, не могат да се разпореждат с акциите на ТБ „Виктория” ЕАД. В тази връзка тръжната процедура за продажба на обособени части от кредитния портфейл на банката остава единствената възможност за набавяне на ликвидност за изпълнение на задълженията на ТБ „Виктория” ЕАД към нейни клиенти. На основата на направения анализ може да се направи извод, че за целите на осигуряване на ликвидност, в условията на конкуренция между банките кандидат-купувачи е целесъобразно да се пристъпи към продажба на кредитни портфейли, без този на големите и средни корпоративни клиенти, като сделката може да приключи за около три седмици, отчитат от БНБ. В резултат може да се очаква осигуряване на ликвидни средства общо в размер на около 180 млн. лева, които ще са достатъчни за пълно изплащане на задълженията по гарантираните и негарантирани влогове, които са общо на стойност 160 млн. лв. Източник darikfinance.bg
  • Асен Ягодин поема позицията изпълнителен директор и член на УС на Пощенска банка с ресор „Корпоративно банкиране и финансови пазари“. От 2011 г. до 2013 г. Асен Ягодин е заемал поста главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие. Кариерата му започва в софийски клон на Пощенска банка, след което преминава в Централно управление като дилър в управление „Паричен и капиталов пазар“. През 1999 г. заема позицията началник управление „Ликвидност“, а през 2001 г. е избран за член на Съвета на директорите на финансовата институция. От 2004 г. до 2011 г. Асен Ягодин е бил и неин изпълнителен директор. Той притежава магистърски степени по „Финанси“ (1992 г.) от Университета за национално и световно стопанство и по „Бизнес Администрация“ (2005 г.) от Американския университет в България. В периода 1994 г. – 2001 г. придобива допълнителен професионален опит чрез специализации в Салмон Смит Барни-Лондон, Австрийския институт за финансови деривати, Министерството на финансите на Люксембург. Председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на Пощенска банка е Петя Димитрова. В УС влизат и Димитър Шумаров, който е и главен финансов директор и Йордан Суванджиев, който е главен директор „Управление на риска“. С назначаването на Асен Ягодин на вакантната до момента позиция мениджърският екип на финансовата институция е попълнен и не се очакват повече промени в управленския ѝ състав. До октомври миналата година Ягодин беше главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Българската банка за развитие. От септември 2008 г. той беше и член на борда на Българската фондова борса, а през януари 2010 г. беше избран за председател на съвета на директорите на БФБ, като остана на този пост до януари 2014 г. Източник darikfinance.bg
  • Ако ГЕРБ искат да постигнат това, което ние постигнахме с назначението на Делян Пеевски като отвращение в обществото, нека да номинират Стоян Мавродиев. Калин Христов също не е подходящ, защото е подуправител на БНБ в момента, а според мен цялата управа трябва да бъде сменена. Най-добре е да се направи международен конкурс, коментира в „Здравей, България“ по Нова телевизия Георги Кадиев от БСП. По думите му Комисията за финансов надзор е проспа изцяло случая с КТБ, а и не само него. Кризата с банката показа, че няколко институции са се сринали – БНБ, КФН и ДАНС, пише NovaNews.bg. „Радвам се, че колегите от БСП са възприели нашето предложение да се проведе международен конкурс и да се избере по възможност чужденец, който да оглави БНБ. Имаме нужда от една такава дисциплинираща фигура, която да въведе ред“, заяви от своя страна Гроздан Караджов от Реформаторския блок. „В ГЕРБ е дискутирана подобна идея за конкурс, но до конкретни предложения не се стигна. Няма как да коментирам кой от тримата е мой фаворит, всеки един от тях има своите положителни черти. Срокът за избор на управител на БНБ е три месеца, така че има достатъчно време, след като се подаде оставката, ако тя е факт, защото все още нямаме такъв акт“, коментира Делян Добрев от ГЕРБ. „Функциите на КФН в случая с КТБ са много лимитирани. Комисията е към БНБ, така че най-голяма вина трябва да се търси именно в централната банка“, на мнение е Добрев. По отношение на бюджета и това дали ще се бръкне в джоба на данъкоплатеца при спасяването на КТБ, той обясни, че се предвижда заем на Фонда за гарантиране на влоговете, който впоследствие ще бъде възстановен на държавата. Във връзка с обсъжданията на актуализацията на бюджета вчера, той коментира, че не са обсъждани политики, а по-скоро актуализацията е приета, за да се узакони нещо, което вече се е случило в държавата – липсата на приходи в бюджета и раздутите разходи. „Неизпълнението на приходната част в бюджета е особено тревожна. Приходите са заложени прекалено оптимистично и личи от факта, че има неизпълнение по всички видове данъци“, поясни Добрев. „Винаги в предни години държавата се е опитвала да компенсира липсата на приходи с бъдещи. Сега обаче тя не иска да го направи и аз го разбирам. Дали това е най-доброто за държавата обаче съм скептичен“, заяви Георги Кадиев. „Нито един заем не е добър за държавата, която го взима, защото кредитният й рейтинг започва да намалява. Тоест следващите пари, които ще взимаме, ще стават все по-скъпи. За Европейския съюз до 60% задлъжнялост е добре, но там има работеща икономика. Притеснява ме, че нашата икономика не е във възход и не произвеждаме БВП с надбавка“, коментира предложението за нов заем от близо 4.5 милиарда лева Гроздан Караджов. Източник darikfinance.bg
  • Казусът КТБ е тест и за ръководителите на държавата, и за обществото като цяло, коментира в ефира на Bulgaria on Air бившият служебен премиер проф. Георги Близнашки. На фона на опасенията за наличие на ебола у нас, той посочи, че банката е „един много тежък случай на вирусно състояние”. Признаците, че банката е поела по грешен път, ангажирайки се с политически фактори, са били ясни отдавна, смята още Близнашки. Според него обаче без мажоритарният собственик на КТБ – Цветан Василев, да проговори няма да разберем какво се е случило в банката. Затова и Близнашки на няколко пъти го е призовал да се върне в България. Според бившият премиер Василев вече е проговорил пред чужди служби, за да гарантира живота си. Близнашки посочи, че законът защитава ръководството на БНБ от намеса на управляващите в банковата система, но от друга страна не е ясно какво да се прави, ако ръководството не си е свършило работата. Той препоръча да се обявят собствениците на големи депозити с високи лихви в КТБ и големите кредитополучатели, което ще има своеобразен ефект на нов 10 ноември. В ефира на Bulgaria on Air Георги Близнашки направи коментар и за предстоящата реформа на съдебната система, която се очаква и от обществото, и от партньорите в Европа. Трябва обаче първо да бъде проведена сериозна дискусия за необходимите промени и нещата да се направят много прецизно. Близнашки смята, че има добри идеи в стратегията, предложена от правосъдния министър Христо Иванов. Те могат да бъдат реализиран, заяви още той и определи като позитивна промяна отпадане на някои „погрешни елементи, като например главният прокурор да се избира от Народното събрание”. Бившият служебен министър препоръча правосъдната реформа да стане много рационална, придържайки се към принципите на настоящата Конституция. Георги Близнашки, който е част от инициативния комитет, настояващ за референдум, свързан с промяна в изборните правила, съобщи още, че отново има шанс за провеждането на това допитване. Преди няколко дни Върховният административен съд е дал двуседмичен срок да се намери решение на спора между инициативния комитет и председателя на Народното събрание относно броя на набраните подписи в подписката и дали броят им може да бъде допълнен. Това дава шанс да се добавят „няколко десетки хиляди подписа” и така провеждането на референдума да стане задължително, обясни Близнашки. Днес ще бъде свикано заседание на инициативния комитет и ще се анализира какви да са следващите действия, допълни той. В коментар за изчезналите тефтери на Златанов Близнашки каза, че има интересни истини, смята бившият служебен премиер и изрази опасението си, че има подправяне на отделни страници. Тефтерите обаче са част от онези следи, че е имало политически натиск как да работи една независима агенция, заяви още той. Източник investor.bg
  • Най-голямата американска банка по активи JPMorgan Chase ще съкрати още 3 000 служители в своето поделение за банкиране на дребно, предава агенция Ройтерс, цитирана от CNBC. От банката съобщават, че ще освободят 4 000 души, работещи в картовото, търговското и автомобилното подразделения. Бройката е по-голяма в сравнение с първоначално обявените 2 000 души. Освен това трезорът ще съкрати 7 000 души в звеното за ипотечно банкиране вместо 6 000, каквито бяха първоначалните нагласи. Като цяло до края на годината JPMorgan Chase ще елиминира 27 000 работни места в своето потребителско звено на фона на допълнителните изисквания относно контрола на риска и изпълнението на регулаторните правила. В звеното за ипотечно банкиране трябва да бъдат съкратени до 18 000 души, където работата, свързана с рефинансирането на заеми и разрешаването на проблеми с лоши ипотеки от времето на финансовата криза, намалява. Редица големи банки, измежду които американските Wells Fargo и Bank of America, освобождават служители в ипотечните звена, тъй като и по-високите лихвени проценти направиха рефинансиращите операции по-непривлекателни за притежателите на жилища. JPMorgan очаква, че през 2016 г. разходите по банкирането на дребно да бъдат с 2 млрд. долара по-ниски в сравнение с 2014 г. На това се надява директорът банкиране на дребно в банката Гордън Смит по време на пресконференция. Източник investor.bg
  • Психологически експеримент на швейцарски и американски учени е показал, че нормите и ценностите на банковата култура благоприятстват извършването на измами, съобщиха сп. Nature и Associated Press. За да установят доколко работата в банка поощрява хората да бъдат нечестни, учените са привлекли като доброволци 128 сътрудници на голяма международна банка. Хората в случаен порядък са били разделени на две групи. Членовете на първата подробно са били разпитани за професионалните им задължения. Членовете на втората, контролна, група е трябвало да отговарят на въпроси от общ характер. Например: „Колко често гледате телевизия?“. След това доброволците е трябвало да хвърлят монета десет пъти подред. Преди всяко хвърляне им е било казвано кое носи печалба – ези или тура. Контролната група е съобщила за 51,6% печалба, а експерименталната – за 58,2%. Оказало се, че една четвърт от участниците в групата, на които активно са припомняли каква е професията им, са прибягвали до измами. Този ефект е бил наблюдаван само сред банковите служители. Аналогичен експеримент с участието на представители на други професии не е показал разлика между двете групи. Учените разглеждат получените резултати по следния начин: деловата култура на банковия отрасъл скрито поощрява измамата. Изследователите предлагат банковите служители да полагат клетва, като Хипократовата при лекарите, за моралните последици от своите постъпки, а не само за печалбите. Източник investor.bg
  • От 2007 г. насам светът преживя период на тежък финансов стрес, невиждан от времената на Голямата депресия, засегнала основно Северна Америка, но също и отчасти Европа и Британската империя. Кризата започна с колапса на жилищния ипотечен пазар в САЩ и се разпространи и в останалата част на света посредством сложните финансови деривати и последвалия срив на световната търговия. Много страни бяха (а някои и продължават да са) значително засегнати от тези неблагоприятни шокове, което доведе до системни банкови кризи, изискващи специално третиране. Тези системни банкови кризи са разрушителни събития не само що се касае до финансовите пазари, но и за икономиките като цяло. В основата си катаклизмите често са предшествани от продължителни периоди на висок кредитен растеж и често са свързани с големи дисбаланси в частния сектор, падежни несъответствия или некачествено анализиран валутен риск, който в крайна сметка се трансформира в кредитен риск за банковия сектор. Глобалната финансова криза остави много национални икономики, а оттам и световната икономика като цяло, с ненапълно решения въпрос за това с какъв лек да се третират т.нар. „лоши“ активи на банките. Напоследък дебатът застигна и България особено силно както в контекста на ситуацията с „Корпоративна търговска банка“ (КТБ) и дъщерното ѝ дружество Търговска банка „Виктория“, така и във връзка с едно паралелно събитие от Стария континент – проблемите с най-големия португалски кредитор Banco Espirito Santo (BES). Макар в основата си двата казуса да се различават по причините, довели до появата им, крайният ефект е сходен – сътресение в националния банков сектор и всичките проблеми, които води след себе си това. Възможен ли беше моделът „добра“-“лоша“ банка и в България? Нека погледнем към българския случай в ретроспекция. На 12 юни КТБ придоби 100% от акциите с право на глас от капитала на „Креди Агрикол България“, чието име бе променено на ТБ „Виктория“. Кредиторът продължи да функционира като самостоятелна финансова институция, специализирана в обслужването на малки и средни предприятия, както и на индивидуални клиенти. Само десет дни по-късно, на 22 юни, Българската народна банка (БНБ) постави ТБ „Виктория“ под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност за срок от три месеца. Непосредствено след това започна преглед на активите и пасивите в групата КТБ, извършван от независими одиторски компании. Резултатите показаха, че състоянието на кредитния портфейл на ТБ „Виктория“ е добро, включително неговото обезпечаване и необходимите провизии. В средата на август БНБ задължи квесторите да разработят пакет от мерки за оздравяване на банката, както и мерки за осигуряване на нейната операционна самостоятелност. На 16 септември БНБ констатира, че продължават да са налице условията и предпоставките, довели до поставяне на ТБ „Виктория“ под специален надзор, като банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност. Задълженията към депозантите и други кредитори бяха в размер общо на 285 млн. лв към септември 2014 г. Затова тогава БНБ реши да удължи до 22 ноември срока, за който ТБ „Виктория“ е поставена под специален надзор. Дни по-късно управителят на БНБ Иван Искров заяви, че „след като видяхме, че има изключително висока несигурност по отношение на активите на КТБ. След десетдневната проверка на одиторите предложихме добре известния на Запад вариант разделяне на добра и лоша банка“. „Нещата са се случвали „от независещи от нас причини, колкото и да не им харесва на политиците, когато го казвам“, добави той. Източник investor.bg
  • Радослав Миленков е определен за председател на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Министерският съвет освободи по негова молба досегашния председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Росен Николов и назначи на негово място Радослав Миленков, съобщават от пресслужбата на МС. Смяната се случва по-малко от година и половина преди изтичането на 4-годишния мандат на Росен Николов, на фона на подготовката на външен заем, със средствата от който да се изплатят всички гарантирани депозити в Корпоративна търговска банка, и на внесения проект на изцяло нов закон за гарантираните влогове. Радослав Миленков е магистър по финанси от УНСС и притежава дългогодишен опит в банковата сфера. В професионалната си дейност е работил първоначално като инвестиционен посредник и одитор в „Делойт и Туш България”, а в периода 2003-2011 г. е заемал различни ръководни позиции в системата на Първа инвестиционна банка (ПИБ), включително и член на управителния й съвет. От 2012 г. до момента е член на УС на Общинска банка и изпълнителен директор на банката. Отговорностите му включват дейности в сферата на управлението на риска, финанси, управлението на активи и пасиви и други, добавят от МС в съобщение до медиите. Росен Николов бе избран за председател на УС на ФГВБ на 17 март 2011 г., след като мандатът на предходния ръководител – Бисер Манолов, изтече. Манолов сега е един от членовете на 5-членния ръководен орган на институцията в качеството си на представител на Асоциацията на банките в България. Заместник-председател е Нели Кордовска, която е главен директор на управление „Банков надзор“ на Българска народна банка. Борислав Стратев и Светла Костова са другите двама членове на УС на ФГВБ. По-късно в парламента финансовият министър Владислав Горанов съобщи пред журналисти, че подалият днес изненадващо оставка Росен Николов е готвен за друга позиция в банковата сфера. Той е един много добър експерт, свърши много добра работа. Заедно с него и с премиера обсъдихме за какво той ще бъде използван“, каза финансовият министър. Той уточни, че Николов ще продължи да работи в банковата сфера. На въпрос дали ще стане шеф на Общинска банка, Горанов отвърна само, че самият Николов трябва да отговори. От Общинска банка идва новоназначеният днес шеф на фонда Радослав Миленков, там доскоро работеше и самият Горанов. Източник investor.bg
  • През последните години бяха положени усилия за ремонт на каналите за кредитиране на банковия сектор. В този смисъл политиците се съгласиха да се създаде банков съюз, в който Европейската централна банка (ЕЦБ) да приеме надзорни отговорности, каза членът на Изпълнителния съвет (ИС) на банката Петер Прает по време на конференция за европейската макроикономика, организирана от Credit Suisse в Лондон. „В този контекст ние очакваме, че предприетите през юни и септември инициативи за паричната политика ще дадат резултат през следващите месеци, като стимулират кредитирането на реалната икономика и в крайна сметка ускорят инфлацията близо до 2%. В действителност ние вече наблюдаваме значително облекчаване на ефективна позиция на паричната политика“, посочи Петер Прает във връзка с предприетите досега мерки от страна на ЕЦБ. „Има няколко фактора, които показват, че кредитната динамика в еврозоната вече е достигнала повратна точка“, продължи той. Членът на ИС на ЕЦБ все пак предупреди, че въпреки че много от условията, необходими за кредитна експанзия са налични, може и да отнеме време разширяването на отпускането на заеми да бъде наистина усетено от частния сектор. По думите му ЕЦБ е готова да подпомогне този процес, предава WBP Online. „ИС подчерта при последното си заседание, че ако се налага допълнително справяне с рисковете от твърде продължителния период на ниска инфлация, то ЕЦБ ще е единодушна в ангажимента да използва допълнителни нестандартни инструменти в рамките на своя мандат“, каза още той. „Стъпките, които предприехме досега, за да се укрепи банковия сектор, бяха необходими условия за едно по-силно възстановяване на кредитирането. Аз съм уверен, че ще видим още положителни ефекти“, заключи членът на ЕЦБ. Източник investor.bg

Банков бюлетин 10.11-14.11.2014

  • Кои депозити в КТБ са гарантирани и кои не
    Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) обяви отново кои от депозитните продукти на „Корпоративна търговска банка“ АД (КТБ) имат правото и ще получат изплащане на гарантираните си суми.
    Това са следните продукти на банката: Преференциален безсрочен депозит; Безсрочен депозит „Плюс”; Срочен депозит „4х4”; Безсрочен депозит „Евролев”; Стандартен срочен депозит и Преференциален депозит с издаване на депозитен сертификат (поименен). Независимо от преустановяването на предлагането на тези продукти, средствата по тях продължават да са защитени от ФГВБ, така както са защитени и средствата по другите официално обявени продукти на банката, тъй като договорите са сключени при стандартните и официално обявени лихвени условия. От ФГВБ уточняват, че изключването от гаранция се отнася за влоговете с привилегировани лихвени условия, т.е. влогове с индивидуално договорени по-добри лихвени условия от тези, които банката публично предоставя на вложителите си и прилага по отношение на тях. Източник profit.bg
  • Ханке: В никакъв случай не вземайте нов дълг за КТБ!
    Недостигът на средства във Фонда за гарантиране на влоговете трябва да бъде попълнен от фискалния резерв. Това заяви в интервю за БНР американският финансист проф. Стив Ханке, който се смята за баща на валутния борд у нас.
    Според Ханке резервът е именно за критични ситуации, но след изплащането на гарантираните депозити, парите в него трябва да бъдат възстановени. В никакъв случай държавата не трябва да поема нов дълг заради кризата с КТБ, смята Ханке. Според него БНБ е трябвало да отнеме лиценза на Корпоративна търговска банка отдавна. „Това, което трябва да бъде направено сега, е да бъдат установени хората, които са теглили заеми от банката и не са ги върнали. Те със сигурност трябва да бъдат преследвани от закона. Затварянето на КТБ и отнемането на лиценза ѝ няма да повлияят по никакъв начин на икономиката, на банковата система, след като хората с гарантирани вложения получат парите си. Всъщност КТБ никога не е била банка, а огромна машина за обезценяване на активи и влошаване на икономиката“, коментира проф. Ханке. Той счита, че БНБ носи вина за случилото се. Мнението на Ханке е, че страната ни не трябва да влиза в Европейския банков надзорен механизъм, защото така ще признае, че не може да се справи със ситуацията. „Трябва да се публикуват повече данни за банковата система. В момента от информацията, която БНБ оповестява, аз не мога да направя анализ за състоянието на банките в България, а всъщност трябва да имам тази възможност. Данните излизат много късно, освен това чрез тях не могат да се направят достатъчно изводи“, категоричен е Ханке „Дори и преди да се появи кризата с КТБ, това беше проблем. Данните за банковата система, които БНБ публикува, са като една голяма кошница с ябълки и ние можехме да заключим, че средното състояние на ябълките в кошницата е добро, дори много добро. Проблемът е, че не може да се види, ако има гнила ябълка. А гнилата ябълка беше КТБ“, подчертава професорът по икономика. Ханке допълва, че след управлението на предишното правителство, което той определя като „бедствие“, сега е обясним свръхдефицитът в държавния бюджет. Именно овладяването на този свръхдефицит ще е тестът за способността на новото правителство да се справи с управлението на страната. Източник darikfinance.bg
  • Една четвърт от парите на държавните фирми горят с КТБ
    Държавни предприятия са с блокирани над една четвърт от парите си в Корпоративна търговска банка. Справка на икономическото министерство в края на септември показва, че близо 32% от парите на БЕХ например са били в КТБ.
    Най-фрапиращо изглеждат данните за „Булгаргаз“, съобщава bTV. Според справката повече от 99% от парите на обществения доставчик са блокирани в КТБ. Подобна ситуация имаше и през лятото, когато стана ясно, че дружеството има 17 милиона лева в КТБ. Тогава от „Булгаргаз“ обясниха, че заради ежедневните плащания към „Газпром“ често тези пари оставали единствените налични по банковите им сметки, но не застрашавало плащането на газовите доставки. Повече от 55% парите на оръжейния търговец „Кинтекс“ също са блокирани в КТБ, се вижда от справката на икономическото министерство. Миналата седмица служебният енергиен министър съобщи, че се правят опити за вид продажба на сметките, така че държавните предприятия да си върнат около една трета от парите. Дали така наречените цесии ще бъдат одобрени – засега не е ясно. Източник darikfinance.bg
  • Нов дълг от 4.5 млрд. лв. и дефицит от 3.7% одобри бюджетната комисия
    Временната комисия по бюджет и финанси одобри актуализацията на бюджета за 2014 г. Законопроектът беше приет с гласовете на 13 народни представители, като останалите петима членове на комисията се въздържаха.
    В проекта новият кабинет заложи свръхдефицит от 3.7% от брутния вътрешен продукт. Причината е, че разходите до края на годината, за които няма пари, са два пъти повече от планираното. Така дупката в държавната хазна ще достигне близо 3 млрд. лв, съобщава bTV. В следващите 2 месеца ще бъде взет и нов заем от 4.5 млрд. лв. Парите ще отидат за покриване на недостига в хазната, за подкрепа на банките и за изплащане на защитените депозити в КТБ. Фондът за гарантиране на влоговете ще получи 2 млрд. лв. под формата на заем от държавата. Най-сериозен е проблемът с недостига на финансиране на поети ангажименти в Министерство на вътрешните работи, се посочва в мотивите към проекта. Източник darikfinance.bg
  • За първите девет месеца на 2014 г. Корпоративна търговска банка (КТБ) отчита загуба от 4.369 млрд. лв. спрямо печалба от 37.7 млн. лв. за година по-рано. Отчетената загуба е вследствие на осчетоводените допълнителни провизии за загуби от обезценки по кредити и вземания и на обезценки на финансови и нефинансови активи. Към 31 май банката има печалба от 14.997 млн. лв., към 20 юни тя расте до 27.129 млн. лв., а в края на месец юни КТБ вече е на загуба от 65.2 млн. лв. Сумата на активите на КТБ към 30 септември е в размер на 2.568 млрд. лв., като намалява с 4.17 млрд. лв. спрямо началото на 2014 г. Към 31 май активите са 7.6 млрд. лв., а след засиленото теглене на средства до 20 юни те намаляват до 7 млрд. лв. Само в рамките на 10 дни, до 30 юни, активите намаляват с нови 112 млн. лв. Кредитният портфейл на банката е в размер на 1.449 млрд. лв., като само 12.43 на сто от кредитите се плащат редовно. Привлечените средства към 30 септември са 6.46 млрд. лв. Източник profit.bg
  • Корпоративна търговска банка (КТБ) ще може да се продава на части, а не само като цяло предприятие. Това предвиждат промени в Закона за банковата несъстоятелност, които ще бъдат направени заедно с актуализацията на бюджета и вчера бяха приети на първото заседание на новото правителство. Финансовият министър Владислав Горанов поясни, че това се прави „за по-лесното управление на процеса на евентуална бъдеща несъстоятелност на КТБ“. Предложението е на Фонда за гарантиране на влоговете, въпреки че е внесено от МФ, изясни министърът. Така се избягва процедурата за продажба на КТБ на търг или публична продан, коментират финансисти, цитирани от вестник „Стандарт“. С промените в закона се уточнява и редът, по който бюджетните организации, чиито пари в КТБ са гарантирани с държавни ценни книжа, ще получат парите си. Срокът за това ще се определи от МС, но няма да е по-дълъг от 1 февруари 2015 г. Нови текстове в закона са предложени и за изясняване на влоговете, сключени по т. нар. преференциални или привилегировани лихвени условия. „Идеята е преценката по отношение на това кои лица имат право и дали те са ползвали преференциална лихва се насочва към датата на квестурата, а не към датата на отнемане на лиценза“, поясни Горанов. С промените се дава възможност изплащането на защитените влогове да става през няколко, а не само през една банка. С актуализацията на бюджета се вдига и таванът на държавния дълг, който може да бъде пуснат на международните пазари – от 3.9 млн. лв. на 6.9 млрд. лв. А таванът на държавния дълг в края на годината се вдига с 4.5 млрд. лв. до 22.5 млрд. лв. Освен това ще се даде възможност Министерският съвет да предоставя на Фонда за гарантиране на влоговете в банките заеми от централния бюджет в общ размер до 2 млрд. лв. Източник profit.bg
  • Независимо от публичните анонси за деклариран интерес и изпратените писма за намерения, до днес в Българската народна банка не е постъпвала оферта, съдържаща ясни финансови ангажименти и отговаряща на Закона за кредитните институции и на „Основните принципи на лицензионната политика на БНБ“. Така от централната банка отговарят на постъпили запитвания относно заявен интерес за продобиване на ТБ Виктория, която е дъщерно дружество на Корпоративна търговска банка. При интерес от страна на представители от чуждестранна финансова система от изключително значение е критерият за висока репутация на кандидата, постигната на международните финансови пазари, както и надеждност и стабилност на финансовото му състояние. Междувременно квесторите на ТБ „Виктория“ продължават своята работа в рамките на законовите изисквания и направените им предписания от УС на БНБ, уточниха от централната банка. Източник profit.bg
  • SkimProt е уникално българско изобретение, предпазващо банковите карти от скиминг. Произведението, чиято цена е само 9.90 лв., дори спечели награда „Най-иновативен продукт“ в категория „Картово производство“ на изложение в Лас Вегас. С един от основателите на компанията Георги Кънев разговаряхме на щанда им в Парадайз Център. В момента повечето банкови карти имат чип и магнитна лента. Информацията на чипа и на магнитната лента е една и съща. Защо съществуват двете технологии? Защото голяма част от банкоматите по света не могат да четат чиповете. Скимирането на банковите ни карти става през изтегляне на информацията от магнитната лента, т.е. уязвимата част на картите ни е именно лентата, каза Канев. Нашият продукт се поставя върху магнитната лента на банковата карта. Той казва на банкоматите да използват съответния чип, за да се извърши съответната операция. По този начин, дори и да има скимиращо устройство, крадците биха взели само информацията, която е на нашия продукт, която е универсална и функционира със всички карти на Visa и Mastercard, и което е най-важно – не е персонализирана. Всъщност, нашият метод е единственият в световен мащаб, който предотвратява парите въобще да напуснат сметката на крайния клиент и това е уникалното при него – че клиентът няма нужда да се занимава с проблемите, които идват впоследствие. Защо една лента тиксо няма да върши същата дейност? Това може би е най-задаваният въпрос. Българите сме много недоверчиви към иновации, които излизат от България. Причините тиксото да не предлага същата защита са две. При поставяне на картата в банкомата той търси първо магнитната лента и чрез нея се осъществява връзка, че това е банкова карта. Ако се залепи една лента тиксо, картата или ще бъде върната, или задържана от банкомата. Втората причина е, че магнитната лента излъчва информация на дадено разстояние, т.е. на вас ви трябва достатъчно дебел слой тиксо, за да изолирате информацията да не излиза от долната лента. Проблемът „скиминг“ Това е един доста добър „бизнес“, споделя Канев. В топ 10 на страницата на ФБР са хора само от региона. В глобален мащаб проблемът е за между 5.5 и 8 млрд. евро. За 2013 г., например във Франция, проблемът е за 780 млн. евро, а в Великобритания и Германия – 500 и 300 млн. евро. САЩ е определено държавата, която е ударена най-здраво от скимиращите групи, като там проблемът е за 1.5 млрд. евро. У нас стикерът може да бъде намерен във веригите бензиностанции Петрол, магазини Зора, Mr. Bricolage, Office 1 Superstore, Orange или онлайн. Два от стикерите могат да бъдат доставени на желан от вас адрес срещу 19.80 лв. Източник profit.bg
  • Министерството на финансите преотвори за пети път емисията 5 годишни държавни ценни книжа (ДЦК), емитирана на 22 януари 2014 г. с падеж 22 януари 2019 година. На проведения на 10 ноември 2014 г. аукцион, бяха пласирани книжа с номинална стойност 55 млн. лева, а постигнатата среднопретеглена годишна доходност е 2.63%. Общият размер на подадените поръчки достигна 116.25 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 2.11. Придобитите ДЦК на аукциона бяха разпределени между банки – 73.58% и пенсионни фондовете – 26.42%. Спредът спрямо бенчмарковите германски облигации в този сегмент е в размер на 263 базисни пункта. Източник profit.bg
  • Законопроектът няма да постигне изпълнение на основния посочен от вносителите мотив – по-добро „регулиране на отношенията между Фонда за гарантиране на влоговете в банките, от една страна, и банките, БНБ и други лица в случаите на временен недостиг на средства по фонда. Напротив, приемането на законопроекта ще предизвика негативна реакция от европейските институции в лицето на Европейската комисия и Европейската централна банка, както и рискове за финансовата стабилност на страната, пише управителят на БНБ, Иван Искров в писмо до председателя на парламента. Законопроектът освен това няма да постигне изпълнение и на допълнителния посочен от вносителите мотив – „елиминиране на опасността да се натоварва бюджетът с извънредни разходи, при което могат да се нарушат общоевропейските изисквания за бюджетна стабилност и ограничаване на бюджетния дефицит до 3% годишно.“ Причината за това е, че евентуалното предоставяне на финансов ресурс или държавна гаранция на Фонда за гарантиране на влоговете в банките от страна на Правителството ще представлява финансова транзакция, а не разход, и съответно се записва в частта за финансирането на бюджета, без да увеличава размера на дефицита. Подобна операция не се отразява на бюджетното салдо, изчислено както по националната, така и по европейската методология. В писмото на управителя на БНБ се подчертава също така, че законопроектът противоречи на устройствения закон на БНБ и на действащите от 01.07.1997 г. до днес принципи на валутния борд. Паричните функции и операции, които централната банка може да извършва, както и редът и начинът за инвестирането, управление и отчитането на резервите, са изчерпателно разписани в Закона за Българската народна банка и те представляват гаранция за стабилността на националната валута и фиксирания валутен курс. В писмото изрично се посочва, че законопроектът противоречи на Договора за функционирането на Европейския съюз поради нарушаване на забраната за парично финансиране, която е основно правило на икономическата и парична политика в държавите – членки на Европейския съюз. Искров подчертава, че освен посоченото дотук законопроектът би предизвикал сериозни смущения във функционирането на банковата система и би предизвикал рискове за финансовата стабилност в страната. Въвеждането на предлаганото завишаване на годишната премийна вноска, дължима от банките към гаранционния фонд, би довела най-малко до две негативни последици. Първо, банките ще бъдат принудени да понижат цената на привлечените от тях средства. Това от своя страна ще намали привлекателността на банковите депозити и ще предизвика отлив на вложители, което ще окаже натиск върху ликвидната позиция на банките. Второ, по-високите разходи на банките във връзка с евентуално повишаване на премийните им вноски към ФГВБ ще рефлектират върху цената на предлаганите кредити, което ще има негативен ефект за възстановяването на икономиката. В заключение на това, не само опитите за принуждаване на централната банка да извършва парично финансиране в нарушение на българското и европейското законодателство, но и посочените потенциални ефекти за банките от едно повишаване на размера на техните премийни вноски директно вредят на финансовата стабилност на България. Източник darikfinance.bg
  • Новото правителство се захвана да поправя закони заради Корпоративна търговска банка още на първото си заседание. Промените засягат вложителите със „специални“ лихви, цесиите и финансирането на дефицита във Фонда за гарантиране на депозитите. Те са предложени от Министерството на финансите и са включени в проекта за актуализация на Бюджет 2014 – в преходните разпоредби, пише „Сега“. Една от поправките уточнява изрично, че защитата по Закона за гарантиране на влоговете не се отнася за депозити, които към поставянето на банката под особен надзор са били с висока лихва, договорена индивидуално – независимо че след влизането на квесторите лихвите са били намалени до средните за банковата система равнища. Уточнението се прави, за да се парират възможни дела от депозанти, които ще претендират за гаранция по влоговете си, защото към датата на отнемане на лиценза на банката те вече са били с ниски лихви. Неколцина юристи вече коментираха, че сегашните разпоредби на закона са неясни и подобни дела могат да бъдат спечелени, което би увеличило сериозно разноските на фонда гарант. Според финансовия министър Владислав Горанов целта на промяната е тези рискове и неясноти да бъдат премахнати. Засега се знае, че в КТБ сумата на защитените от закона депозити е 3.7 млрд. лв. Няма официални данни колко и на каква стойност са влоговете със специални лихви, които не са гарантирани. Според бившите директори на банката те са малко, като сред тях има и депозити, които са под 100 000 евро – за общо 23 млн. лева, които също няма да бъдат компенсирани от фонда. Ще „изгорят“ и прехвърлените влогове, ако бъде приета друга поправка. Според нея депозит, който е сменил титуляра си по време на специалния надзор, остава без защита от фонда. Предвижда се и възможност Фондът за гарантиране на влоговете да се подпомага след решение на Министерския съвет. Според проекта за актуализацията на бюджета правителството може да даде на фонда заем до 2 млрд. лв. За целта е записано, че таванът за поемане на нов държавен дълг става 4.5 млрд. лв. До 2 млрд. лв. са за фонда за влоговете, а други 900 млн. лв. – за ликвидна подкрепа за банки. Междувременно съдия Калинка Илиева, на която в понеделник се падна делото за фалита на КТБ, вчера си направи отвод. Източник darikfinance.bg
  • Пет банки се съгласиха да платят глоби за общо 3.3 милиарда долара на британските и американските регулатори, заради манипулации на международните валутни пазари. Глобени са HSBC, Royal Bank of Scotland, UBS, JPMorgan Chase & Co. и Citigroup. Продължава отделно разследване за практиките на търговия с валута в Barclays. Глобите бяха наложени от британската Служба за финансов надзор /FCA/ и от американската Комисия за фючърсна търговия /CFTC/. Швейцарският регулатор FINMA наказа отделно швейцарската банка UBS със 134 милиона швейцарски франка, съобщава BBC. FCA глоби петте банки с 1.1 милиарда паунда, като заяви, че пропуските „подкопават доверието в британската финансова система и поставят почтеността ѝ в риск“. Американският регулатор глоби същите банки с 1.4 милиарда долара. FCA съобщи, че е работила в тясно сътрудничество с другите регулатори. „Днешната глоба показва сериозността на пропуските, които открихме, и компаниите трябва да поемат отговорност за поправянето им. Те трябва да гарантират, че брокерите им не мамят системата, за да увеличават печалбите и не пораждат безпокойство относно етиката на поведението си“, заяви генералният директор на FCA Мартин Уийтли. Пропуските възникнали между 1 януари 2008 и 15 октомври 2013 г., уточнява FCA. Британският регулатор отбелязва, че банките „не са упражнили адекватен и ефективен контрол“ над търговията си на международните валутни пазари, обучението е било „недостатъчно“, а „точните ценности и култура“ не са били достатъчно внедрени във външната търговия на банките. FCA установила още, че брокери в различни банки създали „сплотени групи“ за споделяне на информация за дейността на клиенти. Глобите са наложени след едногодишно разследване на FCA на твърдения, че международният валутен пазар, на който банките и други финансови компании купуват и продават валути помежду си, е бил манипулиран. На този пазар ежедневно се търгува с валута на стойност 5.3 трилиона долара. Около 40% от търговията се извършва в Лондон. Разследването на FCA било съсредоточено върху електронните комуникации между брокерите, включително системите за изпращане на съобщения и онлайн чат стаи. Източник darikfinance.bg
  • Прихващанията, извършени от кредитори на банката – преди и след отнемането на лиценза, не би следвало да бъдат обявени за нищожни в производството по несъстоятелност, коментира адв. Дамян Симеонов пред в. „Капитал Daily“. Цесията е договор между едно лице (цедент) и друго лице (цесионер), по силата на който първото прехвърля на второто свое вземане от трето лице (длъжник по вземането). Длъжникът по прехвърляното вземане не е страна по договора за цесия. Неговото съгласие не е необходимо, за да породи цесията действие. Длъжникът по прехвърленото вземане само се уведомява за настъпилата цесия, за да знае, че неговият кредитор е сменен. Съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) едно вземане може да бъде прехвърлено, освен ако законът, договорът от който произтича вземането или естеството на вземането, не допускат това. В действащото законодателство няма забрана за прехвърляне на вземане, произтичащо от договор за банков влог. В общите условия на КТБ, приложими към договорите за откриване и поддържане на сметки в банката, публикувани на уеб страницата на банката, също няма такава забрана. Следователно, ако и в индивидуалния договор на цедента за откриване на сметка в КТБ също няма такава забрана, цесията е законна, защото не противоречи нито на закона, нито на договора, от който произтича вземането. Гарантирани ли са цедираните суми? Съгласно Закона за гарантиране на влоговете в банки (ЗГВБ) гаранцията, осигурена от Фонда за гарантиране на влоговете в банки (фонда), не се прилага, ако лицето е придобило права по влога в резултат на извършени разпоредителни действия с влога след отнемането на лиценза на банката от БНБ. По аргумент за обратното, ако едно лице е придобило права по влог в КТБ, преди отнемането на лиценза на КТБ фондът следва да му изплати гарантираната сума. Прехвърлянето на вземане, произтичащо от договор за банков влог, е именно действие на разпореждане с влога. Следователно, ако едно лице, което има влог в КТБ, е прехвърлило вземането си по влога или част от него на друго лице преди отнемането на лиценза на КТБ на 6 ноември 2014 г., то второто лице следва да получи от фонда плащане на прехвърленото му вземане до размера на гарантираната по ЗГВБ сума – 196 хил. лв. По действащото законодателство, както беше посочено по-горе, фондът няма правно основание да откаже плащане на гарантираната сума на цедента, ако цесията е извършена преди отнемане на лиценза на КТБ. В случай че фондът смята, че цесията е извършена в заобикаляне на закона, т.е. единствената ѝ цел е цедентът да получи плащане от фонда над гарантирания по закон размер, без страните по цесията да са имали някакво друго основание за цесията, то фондът би следвало да установи нищожността на цесията с иск пред съда. Законни ли са прихващанията? Съгласно ЗЗД едно лице има право да прихване свое парично задължение към друго лице, което също му дължи пари, ако вземането на първото лице (това, което прави прихващането) е изискуемо и ликвидно. С отнемането на лиценза на КТБ от БНБ на 6 ноември 2014 г. действието на предишното решение на БНБ от 20 юни 2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор и спиране на изпълнение на задълженията й следва да се счита за прекратено. Следователно изявленията за прихващане, изпратени до КТБ преди 6 ноември 2014 г., са породили действие, считано от 6 ноември, а уведомленията за прихващане, изпратени след 6 ноември – от датата, на която са получени в КТБ, като и в двата случая е без значение дали и кога КТБ ще извърши осчетоводяването им. Съгласно Закона за кредитните институции поставянето на банка под специален надзор не засяга правото на кредиторите й за прихващане на свои вземания срещу вземания на банката към тях, стига условията за прихващането съгласно закона, приложим към вземането на банката, да са налице. Източник darikfinance.bg
  • Между 5 и 10 банки ще изплащат защитените депозити на вложителите в КТБ и макар срокът за теглене на парите да е пет години – опашките изглеждат неизбежни. На тях ще се наредят и доста известни лица. Състезанието между самите банки за вложителите на КТБ също е неизбежно, тъй като много от евентуалните клиенти са наистина скъпи. Почти месец преди да започне изплащането на защитените депозити в КТБ, вложители вече започнаха да се трупат пред банката, допълва bTV. Една от дошлите пред банката сподели, че се притеснява, че след половин година без достъп до спестяванията си, сега ще бъде ощетена: „Още по-неприятно е, че в дадена валута ще ги обръщат в левове, отново вложителите ще загубят“, обясни тя. Депозитите във валута ще се изчисляват по курса на БНБ за 4 декември, когато започва изплащането. Гаранционният фонд е подготвил разяснителна кампания. Един от хората, които ще загубят значителна сума, е бившият треньор на Ботев (Пловдив). Отборът се финансираше от Цветан Василев, а парите на Станимир Стоилов останали сред блокираните в КТБ. „При всички положения аз ще си потърся правата, в крайна сметка това са честни пари, за които в крайна сметка могат да се покажат и документи и всичко“, категоричен е бившият наставник на „Левски“ и националния отбор. Икономисти предупреждават – казусът далеч не е приключил. Настояват процедурата по несъстоятелност да е публична – за да е ясно какви пари ще се върнат в Гаранционния фонд при осребряването на активите, както и от коя дата КТБ се счита за неплатежоспособна, защото всички цесии след този момент могат да бъдат обявени за недействителни. Източник darikfinance.bg
  • С предложението за актуализация на Бюджет 2014 за тази година правителството предложи и изменения в Закона за гарантиране на влоговете. С тях прехвърлените чрез цесия влогове стават негарантирани от Фонда за гарантиране на влоговете. Финансовият министър Владислав Горанов определи пред депутатите от временната бюджетна комисия в 43-то Народно събрание това предложение като „тежък лобизъм в полза на Фонда за гарантиране на влоговете” и предпазна мярка срещу неоснователно изплащане. Реално цесиите и прехвърлянията са разрешени и не могат да бъдат забранени. С промените обаче новите притежатели на влоговете вече няма да бъдат сред първите кредитори на банката, каквито са вложителите. Още по темата Нов законопроект предлага гарантираните влогове да се изплащат до 7 дни Тези, които имат влогове, придобити чрез цесия, също ще бъдат кредитори, но с друго качество и вече ще очакват взимания от търговско предприятие. Това означава, че ще бъдат едни от последните, чиито задължения ще бъдат удовлетворени. Средствата за това ще дойдат не от Фонда за гарантиране на влоговете, а от т.нар. маса по несъстоятелност, която ще се натрупа с продажбата на активите на банката. Промените обаче ще дойдат със задна дата за изкупилите влогове в КТБ и вероятно това може да доведе до оспорване и завеждане на дела. В бюджетната комисия обаче финансовият министър Владислав Горанов беше категоричен, че с текстовете не се оспорва вземането. „Ние казваме, че той не е направил влог в банка и няма право на обезщетение, а има вземане от търговско предприятие, но за съжаление, на последно място”, каза министърът пред депутатите. Днес бюджетната комисия одобри на първо четене законопроекта за актуализация на Бюджет 2014. Предстои текстовете да бъдат разгледани в пленарната зала и гласувани от депутатите в 43-то Народно събрание. На 4 декември трябва да започне и изплащането на гарантираните влогове в КТБ, чийто лиценз беше отнет на 6 ноември. Източник investor.bg
  • Централната банка на Русия ще се опита да убеди експортно-ориентираните компании да конвертират приходите си в рубли в опит да стабилизира обезценяващата се валута. Това каза заместник-гуверньорът Ксения Юдаева, цитирана от Wall Street Journal. От началото на годината рублата изгуби близо 30% спрямо долара. Заради очакванията, че поевтиняването ще продължи, износителите отлагат обмяната на техните доларови и еврови приходи в рубли. Пред парламента Юдаева заяви, че централната банка „ще обсъди с износителите, че всъщност те не печелят от заигравката с обмяната на валутните приходи, получени от износ“. По принцип рублата получава подкрепа от износителите през втората половина на всеки месец, когато компаниите трябва да плащат месечните си данъци и такси. Въпреки това през октомври рублата получи малка подкрепа от износителите, тъй като руските пари бележеха дъно след дъно всеки ден. В момент, в който руските компании и банки нямат достъп до външно финансиране заради западните санкции, доларите и еврото, които продават износителите, са един от основните източници на чужда валута за вътрешния пазар. Ролята на износителите в предоставянето на ликвидност от чужбина може да нарасне още, след като централната банка спря да продава долари и евро чрез валутни интервенции, оставяйки курса на рублата да плава свободно. Юдаева не даде повече подробности относно начина, по който ще протекат преговорите с износителите, но повтори, че Русия не възнамерява да въвежда капиталови ограничения – мярка, за която президентът Владимир Путин и други висши държавници увериха, че няма да се въвежда въпреки масивните капиталови отливи. През 2006 г. Русия отмени закон, по силата на който приходите от износ задължително се конвертират в рубли – ход, който целеше да увеличи ролята на рублата в глобален мащаб, като я направи напълно конвертируема. „Смятаме, че рисковете от обезценяването на рублата, въпреки че то ни позволява да имаме бюджетен излишък дори на фона на по-ниските цени на петрола, не са здравословни за икономиката“, коментира Юдаева. Източник investor.bg
  • Централната банка на Русия е била принудена да увеличи покупките си на злато през тази година, за да усвои вътрешното производство, което западните санкции направиха трудно за продаване в чужбина, сочат източници на Ройтерс. Покупките на злато целят и повишаване на ликвидността на валутните резерви. Повечето от произведеното в Русия злато по принцип се продава на местни търговски банки, като Сбербанк или ВТБ, които след това могат да го препродават на централната банка или на чуждестранни банки. Тази година обаче чуждите банки се въздържат от покупка на руско злато, след като западните сили наложиха санкции срещу страната заради Украинската криза, твърдят изтониците. Поради това централната банка не е имал друг избор, освен да поеме вътрешното производство, което не може да бъде продадено на чуждестранни банки, два източника посочват. Централната банка е купила и голяма част от метала, който местните търговски банки са имали на разположение. Въпреки, че санкциите не забраняват изрично на западните банки да купуват руско злато, те са предпазливи относно всяка стопанска дейност, извършвана с руските им контрагенти, съобщават източници. „Така че стабилизация може да има, когато въпросът около санкциите се реши и централната банка спре да увеличава златните си резерви“, казва източник. Руската централна банка ускори значително покупките на злато тази година, показват данните на Световния съвет по златото, добавяйки близо 115 тона към своите резерви, срещу 77,5 тона през цялата 2013 г. и 75 тона през 2012 година. Централните банки по света купуваха активно злато по време на финансовата криза в опит да диверсифицират своите валутни резерви, добавяйки 1800 тона за шестте години до юни 2014 г. Руската централна банка бе сред най-активните купувачи през последното десетилетие, като запасите й почти са се утроили от края на 2004 г. насам до 1150 тона, което я прави шестият по големина притежател на злато в света сред централните банки. По-рано този месец първият подуправител на банката Ксения Юдаева каза, че централната банката може да използва злато от резервите си, за да финансира вноса, ако е необходимо. „Централните банки не трупат злато без причина. Такова поведение би имало смисъл при ситуация, в която доларовите резерви на руснаците вече не са от полза по някаква причина. В този слуай те ще искат да имат алтернативи, поради което страната натрупа голямо количество злато през последните години“, коментира Ник Браун, анализатор в Natixis. Източник investor.bg

Банков бюлетин 03.11-07.11.2014

  • БНБ отне лиценза на КТБ
    Управителният съвет на БНБ отне лиценза за извършване на банкова дейност на „Корпоративна търговска банка“ АД, съобщиха преди минути от пресцентъра на БНБ. Това е извършено на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал.1, т.1, ал. 2, т. 25 и чл.151, ал.1, предл. първо от Закона за кредитните институции и чл. 16, т. 15 от Закона за Българската народна банка.
    Какво следва съгласно това решение? УС на БНБ отнема лиценз за извършване на банкова дейност, издаден с Решение на УС на БНБ № 24/21.01.1994 г., актуализиран в съответствие със Закона за банките със Заповед № 100-00499/18.11.1999 г. на управителя на БНБ, изменен със Заповед № РД 22-0440/07.09.2000 г. на управителя на БНБ, допълнен със Заповед № РД 22-0584/01.12.2000 г. на управителя на БНБ, актуализиран в съответствие със Закона за кредитните институции със Заповед № РД 22-0859/07.05.2007 г. на управителя на БНБ, актуализиран в съответствие със Закона за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции (обн. ДВ, бр. 24 от 2009 г.) със Заповед № РД 22-2265/16.11.2009 г. на управителя на БНБ. На основание чл. 9, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“ АД. На основание чл. 9, ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност Фондът за гарантиране на влоговете в банките да бъде уведомен за подаденото искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“ АД, с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик. На основание чл. 106, ал. 3 от Закона за кредитните институции, до назначаването на синдик, квесторите на „Корпоративна търговска банка“ АД Станислав Георгиев Лютов, и Елена Здравкова Костадинчев, да продължат да упражняват правомощията си. От Централната банка посочват и мотивите за взетото решение С Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, изм. и доп. с Решение № 74 от 22.06.2014 г., във връзка със спиране на плащанията към клиенти, настъпило в резултат на масирано теглене на средства, и писмо изх. № 4098/20.06.2014 г. и писмо изх. № 4099/20.06.2014 г. от изпълнителните директори на КТБ, на основание чл. 115, ал.1 и ал. 2, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1 и ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) и чл. 16, т. 16 от Закона за Българската народна банка (ЗБНБ), КТБ е поставена под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност за срок от три месеца, като са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на банката, ограничена е дейността на банката, като й е забранено да извършва всички дейности съгласно банковия й лиценз, отстранени са от длъжност членовете на Управителния и на Надзорния съвет и са лишени от право на глас акционерите, притежаващи пряко или косвено повече от 10 на сто от акциите с право на глас. На 25.06.2014 г. беше възложена проверка на активите на КТБ, извършена съвместно от „Делойт одит“ ООД, „Ърнст енд Янг Одит“ ООД и „Афа“ ООД. Проверката на активите беше частична, като се отнасяше главно до кредитния и инвестиционния портфейл, и e извършена в срок от десет дни. Целта на проверката беше да даде оценка за състоянието и качеството на 95.4% от кредитния и на 99.1% от инвестиционния портфейл на КТБ , както и ограничен анализ на пасивите на банката. На 11 юли 2014 г. БНБ оповести публично резултатите от извършения от одиторите преглед. При извършената проверка по отношение на КТБ се установи, че за определена категория кредитополучатели (по кредити с общ размер 3.5 млрд. лв. от общ кредитен портфейл в размер на 5.4 млрд. лева) липсва съществена информация за финансовото им състояние и/или целевото усвояване на кредита. Бяха установени съществени индикации за кредитен риск относно възстановимостта на кредитни експозиции в тази категория, което би могло да доведе до съществени обезценки, но поради недостатъчната информация одиторите не бяха в състояние да коментират размера на необходимите допълнителни обезценки. С Решение № 94 от 31 юли 2014 г. на Управителния съвет на БНБ беше приет Доклад за текущото състояние на КТБ, внесен от квесторите на банката на основание чл. 121 от ЗКИ. Със същото решение на квесторите на КТБ е възложено да сключат допълнителни договори с одиторските фирми „Делойт одит“ ООД, „Ърнст енд Янг Одит“ ООД и „Афа“ ООД за цялостна оценка на активите на КТБ, която да бъде извършена в срок до 20.10.2014 г., като са дадени и допълнителни задължителни предписания за подготовка на кредитните досиета за целите на одиторската проверка, сключване на договор за правна помощ по прегледа на обезпеченията като част от процеса на подготовка на кредитните досиета и др. С Решение № 114 от 16 септември 2014 г. Управителният съвет на БНБ, като е взел предвид, че към датата на вземането на решението продължават да са налице условията и предпоставките, довели до поставяне на КТБ под специален надзор, като банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори (задълженията са в размер общо на 6 227 521 хил. лв. към м. септември 2014 г.), на основание чл. 115, ал. 1, ал. 2, т. 2 и ал. 3 и чл. 116, ал. 1, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от ЗКИ и чл. 16, т. 16 от ЗБНБ, е удължил до 20.11.2014 г. включително срока, за който КТБ е поставена под специален надзор, като до 20.11.2014 г. включително да се прилагат и мерките, съгласно т. 2-7 от Решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ, изм. и доп. с Решение № 74 от 22.06.2014 г., както и по Решение № 82 от 30.06.2014 г. на УС на БНБ. На основание чл. 107, ал. 3 от ЗКИ на квесторите на КТБ е указано най-късно до 20.10.2014 г. да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на КТБ, извършена от трите одиторски компании. На 20.10.2014 г. с писмо № БНБ-122230/20.10.2014 г. квесторите на КТБ внесоха в БНБ докладите на „Ърнст енд Янг Одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „Афа“ ООД. В периода 05.08 – 20.10.2014 г. посочените одиторски фирми са извършили анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции от КТБ. Извършеният анализ и оценка се основава на принципите за признаване и оценяване съгласно приложимите международни стандарти за финансова отчетност. Оценката е извършена на база на отчетените по регистрите на банката към 30.06.2014 г. активи и банкови гаранции с отразяване на всички съществени събития до 30.09.2014 г., оказващи влияние върху анализа. Заключението на одиторските фирми е за необходимост от обезценки на активи на КТБ в общ размер на 4.2 млрд. лева, разделена по групи активи, както следва. Успоредно с назначаването на преглед на активите на КТБ от трите одиторски фирми „Делойт Одит” ООД, „Ърнст енд Янг Одит” ООД и АФА” ООД, в периода 04.07.2014 г.- 14.10.2014 г., в КТБ е извършена проверка на място от екип от инспектори от Управление „Банков надзор“ на БНБ. Инспекцията е протекла в 3 етапа, чиито обхват и цели бяха, както след­ва: 1 етап – установяване пълнотата на кредитните досиета, които са били обект на преглед при последната надзорна инспекция (на база данни към 31.03.2013 г.) и сравнение със съдържанието на същите към дата 30.05.2014 г.; 2 етап – оценка на администрирането на кредитните досиета за кредити, отпуснати след 31.03.2013 г., както и кредитни сделки, непопадащи в извадката на прегледаните такива от последната надзорна инспекция, проведена по дан­ни към 31.03.2013 г., но включени в извадката на трите одиторски фирми, из­вършващи прегледа на активите; 3 етап – проследяване на паричните потоци, свързани с усвояването на средствата по тях и обслужването им; вероятната свързаност на кредитополучателите от кредитния портфейл на банката; про­изхода на средствата за увеличението на акционерния капитал и емисията на други капиталови инструменти, включени в капитала на институцията. Направените констатации и заключения в Доклад от надзорна инспекция в КТБ, изх. № БНБ-125089/27.10.2014 г. позволяват да се направи обосновано заключение, че контролните и ръководните органи на банката са прилага­ли порочни банкови и бизнес практики, като са представяли неверни и подвеждащи финансови и надзорни отчети. Това съвпада с изводите, направени от констатациите в докладите на трите одиторски компании. С Решение № 133 от 21 октомври 2014 г. на Управителния съвет на БНБ са приети докладите за анализ и оценка на активите на „Корпоративна търговска банка“ АД, извършени от „Делойт България” ООД, „Ърнст енд Янг Одит” ООД и „АФА“ ООД. На основание чл. 107, ал. 3 от ЗКИ, на квесторите на КТБ е указано в срок до 31.10.2014 г. да предприемат необходимите действия, съгласно Международните стандарти за финансова отчетност, за осчетоводяване в баланса на банката на резултатите от оценката и анализа на активите на КТБ към 30.09.2014 г. и да представят в БНБ финансови и надзорни отчети на КТБ съгласно „Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията от 16 април 2014 г. за определяне, в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета на техническите стандарти за изпълнение по отношение на предоставянето на информация от институциите на надзорните органи“, както следва: а) Капиталови изисквания (COREP) – Индивидуален; б) Обща рамка за финансово отчитане (ОРФО/FINREP) – Индивидуален. На 27.10.2014 г. в Народното събрание на Република България е внесен доклад „Събитията и предприетите действия, свързани с „Корпоративна търговска банка” АД и Търговска банка „Виктория” ЕАД” от името на УС на БНБ. Докладът съдържа детайлна информация за събитията и всички предприети действия и взети решения от БНБ от 20 юни 2014 г. (датата на поставяне под специален надзор на КТБ) до датата на доклада. С писмо вх. № БНБ-126265/30.10.2014 г. българското правителство, Министерството на финансите и Българската народна банка бяха уведомени за конкретните планове на новосъздаден консорциум, съставен от ЕPIC, Фонда на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман и Gemcorp, (Консорциумът) за реорганизиране на КТБ. Още сутринта на 31.10.2014 г., с писмо изх. № БНБ-12630/31.10.2014 г. до министъра на финансите, с копие до председателя на 43-тото Народно събрание и до председателя на временната Комисия по бюджет и финанси при 43-тото Народно събрание, Българската народна банка представи съдържанието на писмото с вх. № БНБ-126265/30.10.2014 г. Във връзка със съдържащото се в писмото искане за държавна помощ в размер на до 2.3 млрд. лева, от министъра на финансите в качеството му на компетентен национален орган по Закона за държавните помощи, беше поискано становище относно възможността да бъде предоставена и одобрена държавна помощ по описания от Консорциума начин и съответните размери, както и изложената схема да бъде незабавно обсъдена в работен порядък с Европейската комисия, включително относно нейното съответствие с правната рамка в ЕС за предоставяне на държавни помощи и за преструктуриране на кредитни институции, доколкото крайното одобрение на схемите за предоставяне на държавна помощ се дава от Европейската комисия, Генерална дирекция „Конкуренция“. Към днешна дата, в БНБ не е получен отговор от министъра на финансите. Съгласно Съобщение на Европейската комисия относно прилагането от 1 август 2013 г. на правилата за държавните помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза (2013/C 216/01), основно изискване е държавна помощ в ЕС да се предоставя единствено на платежоспособни и икономически жизнеспособни банки и по-конкретно, в случаите на схеми за предоставяне на ликвидна подкрепа, същите следва да бъдат използвани единствено за банки без недостиг на капитал, което обстоятелство трябва да бъде удостоверено от компетентния надзорен орган по достатъчно категоричен и неоспорим начин. На проведеното заседание на Народното събрание на 31.10.2014 г. беше разгледан внесеният от БНБ доклад „Събитията и предприетите действия, свързани с „Корпоративна търговска банка” АД и Търговска банка „Виктория” ЕАД”. Народното събрание не одобри предложението на Временната комисия по бюджет и финанси за приемане на законодателни изменения, които да задължат БНБ да предприеме действия за оздравяване на банки, когато собственият им капитал е отрицателна величина. На 4.11.2014 г., в изпълнение на Решение № 133 на Управителния съвет на БНБ, квесторите на КТБ са внесли в БНБ с писмо вх. № БНБ-127892/04.11.2014 г. финансови и надзорни отчети на КТБ към 30.09.2014 г. както следва: Капиталови изисквания (COREP) – Индивидуален, Обща рамка за финансово отчитане (ОРФО/FINREP) – Индивидуален. От представените на 4.11.2014 г. финансови и надзорни отчети на КТБ към 30.09.2014 г. Управителният съвет на Българската народна банка установява отрицателна стойност на собствения капитал на КТБ, определен според Регламент (ЕС) № 575/2013, в размер на минус 3.74 млрд. лв., както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания, съгласно чл. 92 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Отчетените от банката съотношение на базовия собствен капитал от първи ред (-188.03%), съотношение на капитала от първи ред (-188.03%) и съотношение на капиталовата адекватност (-180.18%) са в нарушение на капиталовите изисквания съгласно чл. 92 Регламент (ЕС) № 575/2013. В допълнение, с писмо вх. № БНБ-127951/05.11.2014 г. квесторите на КТБ са уведомили БНБ, че след датата на поставянето на банката под специален надзор до 31.10.2014 г. включително, в КТБ са постъпили уведомления за цесии на вземания, сключени между клиенти на банката, и волеизявления за прихващане на задължения към банката с вземания към нея, придобити по договори за цесия. Квесторите уведомяват, че към 31.10.2014 г. прехвърлените вземания по договори за цесия са на обща стойност 1.18 млрд. лева, а волеизявленията за прихващане са на стойност 779 055 млн. лева. Дори всички уведомления за цесии и прихващания да бъдат отразени в счетоводните регистри на банката, финансовият резултат на КТБ към 30.09.2014 г. би се подобрил само с 161 468 млн. лева в резултат на обезценки, които биха били освободени (респективно сторнирани) по погасени изцяло или частично задължения към банката, в резултат на направените волеизявления за прихващане на посочената по-горе стойност. В резултат, собственият капитал на КТБ, определен според Регламент (ЕС) № 575/2013, би останал отрицателна величина. Съгласно чл. 36, ал. 2, т. 2 от Закона за кредитните институции, Българската народна банка задължително отнема издадения лиценз на банката поради неплатежоспособност, когато установи, че собственият й капитал е отрицателна величина. Източник profit.bg
  • Фалитът на КТБ ще ни струва по-скъпо
    Международните кредитори на Корпоративна търговска банка предупредиха във вторник българските власти, че ако те допуснат банката да фалира, това ще излезе на държавата по-скъпо, отколкото ако финансовата институция бъде спасена с оглед рискове за години на съдебни дела. В писмо до българското правителството, цитирано от агенция Reuters, международна група облигационери в КТБ призоваха властите да преразгледат спасителната оферта, която беше предложена от консорциум през миналата седмица и която впоследствие беше отхвърлена от парламента и беше критикувана от страна на Българската централна банка, информира БНР.
    Писмото също така обвинява Централната банка, която през юни поема контрола над КТБ и на практика спря дейността й, за действия, които са били или небрежност, или умишлено измамни относно степента на проблемите в банката. Евентуалното закриване на КТБ предизвика най-тежката финансова криза в държава от Източна Европа от 90-те години насам и повече от четири месеца, след като банката затвори врати, съдбата на четвъртия по големина кредитор в България се намира в състояние на неопределеност. Писмото от вторник подчертава за опасността от заразен ефект, ако БНБ отнеме лиценза на КТБ, като решението на Централната банка се очаква в рамките на следващите няколко дни. Просто казано, цената при фалит на КТБ ще надхвърли далеч и най-високите допускания по отношение на размера на държавната помощ, необходима за спасяване на банката и на нейните вложители, се казва в писмото на международните инвеститори, притежаващи облигации (дългови книжа) на търговската банка. В писмото се твърди, че отнемането на лиценза на КТБ ще принуди стотици бизнеси да затворят, ще доведе до загуба на работни места и може да хвърли страната в рецесия. Това решение ще преследва Република България за години напред, се твърди в писмото на международните кредитори на КТБ. През юли агенция Reuters съобщи, че група облигационери, включително от САЩ и европейските хедж фондове и финансови институции, са образували комитет на кредиторите и са наели юридическо представителство в България, в случай, че КТБ бъде обявена в несъстоятелност. Корпоративна търговска банка не успя да осъществи окончателно разплащане по деноминираните в долари нейни облигации с падеж през август, чийто първоначален размер беше за 150 млн. долара. Ключовата жалба на облигационерите е за „противоречиви“ изявления на Централната банка относно здравето на КТБ. Одитът, поръчан от БНБ, показа в края на октомври, че банката ще трябва да отпише почти две трети от активите си, като едва 13 процента от отпуснати от нея кредити са били подходящо обезпечени. Тези отчети, твърдят облигационерите, противоречат с по-ранните уверения на Централната банка както пред обществеността, така и пред инвеститорите. Предполагаемите проблеми в КТБ не са се случили за една нощ, като е трябвало няколко години, за да бъдат осъществени, се казва в писмото, цитирано от Reuters, в което имената на отделните облигационери са били почернени. Човек може също така да направи лесно заключение, че БНБ умишлено си е затваряла очите и умишлено е пренебрегвала своите задължения. БНБ не е впечатлила с нищо при изпълнение на основната си функция: да работи за осигуряване на стабилността и сигурността на българската банкова система, посочват международните облигационери на КТБ. Тези, както и други претенции, ще послужат за основа на дела на вложители и кредитори за години напред, се предупреждава в писмото, изпратено до българските власти. Източник profit.bg
  • Милиони държавни пари заплашени при фалит на КТБ
    Държавни фирми с блокирани депозити в Корпоративна търговска банка са се насочили към цесиите, за да си върнат поне част от парите, става ясно от отчетите им за деветмесечието на годината, пише „Труд”.
    Според квесторите на банката до края на миналата седмица сумата на тези операции е достигнала 700 млн. лв. При договор за цесия със сумата от блокирания влог се покриват кредити към същата банка. Операцията е счетоводна. Срещу това собственикът на депозита получава част от парите си от длъжника на банката. По непотвърдена информация в случаите с КТБ се изплащали между 50 и 70% от депозитите. Държавният оръжеен търговец „Кинтекс” има 29,2 млн. лв., блокирани в КТБ, които са 64% от всичките й средства. „Кинтекс” иска 7,8 млн. евро от тях да отидат за погасяване на кредит на „Аркус”-Лясковец към банката. Фирмата е търговски партньор на „Кинтекс”, а държавното дружество има дългове към нея. В пазара на цесии иска да се включи и Българският енергиен холдинг. Той има блокирани 44,1 млн. лв. в КТБ. От холдинга са поискали квесторите на банката да разрешат дълговете на негови дъщерни дружества да бъдат погасени с блокираните средства в банката. Общинската „Топлофикация София” е с блокирани 80 млн. лева в КТБ. За да се направи някакъв вид прихващане, е нужно решение на общинския съвет, а такова не е предлагано. Общините с блокирани средства в КТБ настояват да получат парите си в пълен размер и не разглеждат варианти за цесия. В такава ситуация са Бургас, Сливен, Раковски, Казанлък, Айтос, Созопол и др. Общините не са заинтересувани да участват в цесии, защото по закон техните депозити са обезпечени на 100% с държавни ценни книжа. Така при евентуална процедура по несъстоятелност те ще са първите, които ще си получат парите. Този ред обаче не важи за държавните дружества. Източник darikfinance.bg

    БНБ възлага на своя представител в Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да предложи сключване на договор с юридическо лице, имащо международен опит, което да проследи извършените операции с активи на КТБ. Това се казва в съобщение на Централната банка, изпратено до медиите. Публикуваме го без редакторска намеса: „На свое заседание днес УС на БНБ разгледа т. 3 от Решението на Народното събрание от 31.10.2014 г., с която на БНБ беше препоръчано, във връзка с необходимостта от проследяване на извършените от акционерите и администраторите на „Корпоративна търговска банка“ АД (КТБ), както и на свързаните с тях лица, операции с активи, имущество, финансови инструменти и парични трансфери, да сключи договор с международно юридическо лице, притежаващо опит в тази сфера. Във връзка с това Управителният съвет на БНБ приема за информация решението на Народното събрание, като обръща внимание, че съгласно член 130 от Договора за функциониране на ЕС при упражняване на правомощията и изпълнението на задачите и задълженията, възложени им в съответствие с Договорите и Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, нито Европейската централна банка, нито национална централна банка, нито някой от членовете на техните органи за вземане на решения имат право да искат или да приемат указания от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, от правителство на държава членка или от някой друг орган. Институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, както и правителствата на държавите членки се задължават да спазват този принцип и да не се стремят да оказват влияние върху членовете на органите за вземане на решения на Европейската централна банка или на националните централни банки при изпълнение на техните задачи. Тази разпоредба е въведена в чл. 44 от ЗБНБ, като едно от важните изисквания за членство на страната ни в Европейския съюз и за осигуряване на съответствие на българското банково законодателство с първичното право на Съюза. В допълнение на гореизложеното Управителният съвет на БНБ, като споделя загрижеността на Народното събрание, подкрепя осигуряването на проследимост на извършените операции с активи на КТБ, довели до настоящето тежко финансово състояние на банката, и търсенето на отговорност от виновните лица. Във връзка с това и като взе предвид взетото днес решение за отнемане на лиценза на КТБ, както и функциите, които Фондът за гарантиране на влоговете в банките има в производството по несъстоятелност на банки, включително като основен кредитор на масата на несъстоятелността, Управителният съвет на БНБ възложи на представителя на БНБ в Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да предложи Фондът или назначеният от него синдик на КТБ да сключи договор с юридическо лице, притежаващо съответния за това международен опит, което да проследи извършените операции с активи на КТБ, довели до достигане на собствения й капитал до отрицателна величина и до отнемане на лиценза на банката. Използваме случая да ви информираме, че от днес на страницата на БНБ в интернет е публикуван на английски език докладът „Събитията и предприетите действия, свързани с „Корпоративна търговска банка“ АД и Търговска банка „Виктория“ ЕАД“, който бе внесен в Народното събрание от името на УС на БНБ. Документът е изпратен до президента на Европейската комисия, президента на ЕЦБ, както и до всички посолства на страните от ЕС и на евроатлантически партньори. Източник profit.bg
  • Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) започва да изплаща гарантираните депозити от 4 декември 2014 г., съобщиха от институцията в писмо до медиите. Съобщението е във връзка с отнетия днес от Българската народна банка (БНБ) лиценз за извършване на банкова дейност на КТБ. Съгласно чл. 23, ал. 5 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, ФГВБ започва изплащането на гарантираните суми на вложителите най-късно 20 работни дни след датата на отнемането на лиценза. Двадесетдневният срок е необходимото време, през което фондът ще получи от квесторите на КТБ информацията за гарантираните суми на вложителите към датата на отнемането на лиценза и ще организира безпроблемното изплащане на сумите на вложителите. Изплащането ще се извършва чрез обслужващи банки, определени от ФГВБ. Поради многобройните вложители в КТБ, фондът ще определи няколко обслужващи банки с цел избягване на ненужна концентрация и напрежение и осигуряване на спокоен и равномерен процес на изплащането. ФГВБ изплаща напълно гарантираните суми на вложителите – български и чуждестранни физически и юридически лица, в размер до 196 000 лв. за един вложител, независимо от броя на сметките му в банката. В тази сума се включват главницата и начислените лихви към датата на отнемането на лиценза на КТБ. Влоговете в чуждестранна валута се изплащат в български левове, като се преизчисляват по курса на БНБ в началния ден на изплащането. Фондът ще информира вложителите в КТБ за обслужващите банки, чрез които ще се извършва изплащането, и за разпределението на вложителите по обслужващи банки, не по-късно от 25 ноември 2014 г. Информацията ще бъде оповестена чрез медиите, на уебсайта на ФГВБ и чрез платени съобщения в два централни ежедневника. От началния ден на изплащането – 4.12.2014 г., всеки гарантиран вложител в КТБ получава достъп до целия размер на подлежащата му на изплащане сума. За да получи плащане, вложителят следва да отиде на място в определената му обслужваща банка, където представя документ за самоличност – лична карта за физическо лице, и се разпорежда със средствата си. Ако желае, той може да изтегли парите си, да нареди прехвърляне на сумата в друга, посочена от него банка, или да я остави на влог в обслужващата банка. Няма законово изискване и не е необходимо вложителят да прави заявление до ФГВБ или до обслужващата банка, за да получи изплащане на подлежащата му на гаранция сума. Управителният съвет на ФГВБ заявява: „Фондът извършва сериозна подготовка и има готовност да изпълни задълженията си по гарантирането на влоговете. Гарантираните суми на вложителите в КТБ ще бъдат изплатени в законово определения срок.“. Повече информация вложителите в КТБ могат да получат на тел: 0700 143 03 и на уебсайта на ФГВБ: www.dif.bg Източник profit.bg
  • Първа инвестиционна банка (ПИБ) влиза в Европейския банков надзор много преди България и ще бъде най-строго контролираната и надзиравана банка в България. Това написа икономистът Владимир Каролев във Facebook преди около час. Каролев обяснява и че от банката са пожелали да върнат ликвидната подкрепа от 1.2 млрд. лв. в срок до 18 месеца, или доста по-рано от стандартните 3-5 години. Причината за това е, че банката няма капиталов проблем, а стресът е плод на паника на вложители, резултат на външна атака. Планът е предаден в окончателен вариант на Европейската комисия и се чака административното одобрение на новия комисар Маргарета Вестагер. Ето и цялото мнение на Владимир Каролев. Миналата седмица са приключили последните съгласувателни дейности между Европейската Комисия, Министерство на Финансите и ПИБ по уточняване плана за възстановяване на ликвидността, дадена на Първа Инвестиционна Банка. Както всички виждаме, новият и старият кабинет са с по един крак във и извън властта, така че не съм сигурен дали от Министерство на Финансите ще успеят да обяснят точно какво се случва. Затова, накратко: 1. ПИБ е била одитирана от посочен от ЕК международен консултант и след като се е доказало, че няма капиталов проблем, а стресът е плод на паника на вложители резултат на външна (и вероятно криминална) атака, Европейската Комисия одобрява по искане на българската държава ликвидна подкрепа. 2. ПИБ я получава в размер от 1.2 милиарда лева на 30 юни (понеделник, когато и тегленията спират), след като сама преминава през кризата до предходния петък (27 юни) и изплаща почти 1 милиард лева със собствени средства. 3. Стандартната д практика, приета от ЕК, е ликвидна подкрепата да се връща за срок от 3-5 години. В този случай, поради факта, че банката няма вътрешни капиталово проблеми, управлението на ПИБ само е пожелало по-кратък срок. 4. БНБ, Министерство на финансите, ПИБ и Европейската Комисия (която има последната дума) са решили срокът да бъде 18 месеца, като 300 милиона се върнат още този месец (ноември). 5. Планът е предаден в окончателен вариант на Европейската Комисия и се чака административното одобрение на новата комисарка Маргарета Вестагер 6. През тези 18 месеца, в ПИБ ще работи европейски надзорник, който ще следи почти всички дейности на банката. Практически, ПИБ влиза в Европейския банков надзор много преди България и ще бъде най-строго контролираната и надзиравана банка в България. Това са фактите, които очаквам Министерство на Финансите да публикува (някъде) идните дни (разбира се, тези по точка 1 и 2 вече бяха изнесени официално от министър Порожанов). Всички други интерпретации са неверни спекулации и моля не им се връзвайте. Източник profit.bg
  • Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка, Обединена българска банка (ОББ) и Райфайзенбанк са петте най-големи банки у нас към 30 септември 2014 г. Последната измества Пощенска банка от топ 5, а след нея, на седма позиция по активи у нас, се нарежда Сосиете Женерал Експресбанк. Сред челните 10 попадат още Централна кооперативна банка, Алфа Банк и Банка Пиреос. Още: До 50 хил. лв. потребителски кредит без поръчител В края на третото тримесечие на 2014 г. активите на петте най-големи банки съставляват 54% от активите на банковата система. Вижте още: След КТБ: три банки привлякоха над 100 млн. лв. депозити Уникредит Булбанк е единствената банка с активи за над 10 млрд. лв. (13.8 млрд. лв.), а Банка ДСК е с 9.38 млрд. лв. Първа инвестиционна банка (Fibank) е трета с 8.4 млрд. лв., а далеч назад, със съответно 6.5 и 6.2 млрд. лв., са ОББ и Райфайзенбанк. Общо 17 от представените у нас 27 банкови институции управляват активи за над 1 млрд. лв. От началото на 2014 г. най-бързо растат активите на Уникредит Булбанк (ръст от 1.1 млрд. лв.), Първа инвестиционна банка (955 млн. лв.), Сосиете Женерал Експресбанк (585 млн. лв.) и Банка ДСК (499 млн. лв.). Именно Сосиете Женерал Експресбанк бе посочена като най-бързо развиващата се банка у нас от доклад на Deloitte, докато Банка ДСК пък е най-печелившата банка в страната към 30 септември. В края на третото тримесечие активите на банковата система са 81.7 млрд. лв., като отчитат нарастване от 1.8 млрд. лв. спрямо три месеца по-рано. Активите обаче са с близо 5 млрд. лв. по-малко спрямо рекордните 86.5 млрд. лв., отчетени в края на първото тримесечие на годината, като причината за това са поставените под специален надзор КТБ и Виктория, управлявали 7.7 млрд. лв. към 31 март 2014 г. Източник profit.bg
  • Фалитът на КТБ се отлага. Решението на БНБ да вземе лиценза на банката на Цветан Василев и да поиска от съда да я обяви в несъстоятелност трябваше да бъде обявено утре. То ще се забави с няколко дни, макар че квесторите са готови с документите, а в момента тече повторна проверка на всички данни, посочени в доклада. Фалитът обаче може да бъде обявен в петък или понеделник. Причината за отлагането е появата на мистериозен инвеститор. На 3 ноември в БНБ е подадено писмо с входящ номер, в което се заявява, че група инвеститори са готови да извадят 5.2 млрд. лева за КТБ и дори се водят преговори за привличане на голяма международна банка. Новите инвеститори настояват и за държавна подкрепа, пише вестник „Стандарт“. Инициаторът на консорциума, подал офертата, е Никола Сукманджиев, съобщиха в понеделник сайтовете Money.bg и News.bg. От справка в интернет става ясно, че Сукманджиев получил образованието си в Малта и живее там, както и че е почетен консул на островната държава в Русия. В банковите и инвеститорските среди обаче е непознат. Не са чували за него и българските дипломати, стана ясно след проверка на „Стандарт“ на най-високо ниво. Да се разгледа тази оферта, призоваха от Комитета за защита на финансовата и банковата стабилност в България. В писмото обаче няма конкретни предложения, нито са посочени по-нататъшни предложения за действия в посока оздравяване на Корпоративна. То не съдържа конкретни ангажименти и няма необходимите атрибути на официален документ, заяви за „Стандарт“ източник, пожелал анонимност. Междувременно вложители в затворената КТБ обявиха, че ще наемат международна фирма, която да разследва защо липсват активите на банката. Според одиторския доклад в КТБ се губят 4.2 млрд. лв. Вложителите от две седмици водели разговори с компанията CCI, известна с проследяване на финансови потоци в световен мащаб, съобщи Божидар Томалевски, председател на политическа партия „Другата България“. Адвокатът Александър Пелев, представител на компанията за България, каза, че нейните основатели са бивши служители в тайните служби на Израел и САЩ и че от няколко години правят подобни разследвания на капитали – както чрез физическо проследяване, така и чрез проучване на скрита за обикновените потребители информация в интернет. Все още обаче договор за наемане на компанията нямало, тъй като не е ясно как ще й бъде платено, след като средствата на вложителите са блокирани в КТБ. Томалевски, заяви, че ще ангажира всички юристи и експерти на формацията, за да бъде заведена колективна жалба на вложителите до Европейския съд в Страсбург за това, че на хората цели пет месеца им е отказан достъп до парите им. Международни кредитори на КТБ, които са предоставили на банката облигационен заем, пък предупредиха с писмо властите, че фалитът й ще струва по-скъпо от оздравяването заради редицата съдебни дела, които ще бъдат заведени и ще се водят с години. Това съобщи Reuters. КТБ трябваше да се разплати окончателно по деноминираните в долари нейни облигации с падеж през август, чийто първоначален размер беше за 150 млн. долара. Сега кредиторите, сред които са облигационери от САЩ, европейски хеджфондове и финансови институции, обвиняват БНБ в противоречиви изявления относно здравето на КТБ, както и за небрежност или умишлена измама относно степента на проблемите в банката. Те призоваха да бъде преразгледана офертата на консорциума между австрийската ЕПИК, Оманския фонд и лондонската компания „Джемп Корп“, която бе отхвърлена в края на миналата седмица от БНБ и парламента като несъстоятелна. Източник profit.bg
  • От края на юни до края на септември гражданите и домакинствата са увеличили депозитите си в банките с 584 млн. лв., сочи справка на Profit.bg Три от банките се възползваха най-добре от настоящата ситуация, като успяха да добавят по над 100 млн. лв. към депозитната си база. Лидер по този показател е най-голямата банка по активи у нас Уникредит Булбанк – с близо 215 млн. лв., следвана от Сосиете Женерал Експресбанк, която бе посочена за най-бързо развиващата се банка в страната в доклад на Deloitte, както и Банка ДСК с по 169 и 103 млн. лв. Вчера ви представихме най-печелившите банкови институции в страната, като първата позиция се заема именно от Банка ДСК. В челото по привлекателност за новите депозити са още Райфайзенбанк, Банка Пиреос, Централна кооперативна банка, Обединена българска банка, БНП Париба, Пощенска банка, Алианц Банк и СИБАНК. Въпреки спада на лихвите по депозитите, у нас все още има оферти за лихви между 3 и 4%, показа наскоро наша проверка. Истинската надпревара между банките ще започне в края на ноември или началото на декември, когато се очаква да бъдат изплатени гарантираните влогове до 196 000 лв. в Корпоративна търговска банка. Източник profit.bg
  • Зденек Метелак е новият изпълнителен директор, отговарящ за банкирането на дребно на Societe Generale Експресбанк. Г-н Метелак, който има над десет години опит в групата Societe Generale, приема поста от г-н Ян Дюмонтей, който премина към чешката Komercni Banka, част от групата Societe Generale. Зденек Метелак се присъединява към Societe Generale през 2003 година и оттогава заема различни управленски позиции в Чехия и Франция. „Радвам се, че ще бъда част от мениджмънта на една от водещите финансови институции в България. Вече 150 години Societe Generale е банка с утвърден имидж, която непрестанно се развива във всички държави, в които е представена. Както досега, ще продължа да се водя от предприемаческия, иновативния и отборния дух като основа на своята работа“, сподели г-н Метелак при встъпването си в длъжността. От 2003 г. до 2005 г. Зденек Метелак е бил част от екип Маркетинг и Продуктов мениджмънт в Komercni Banka – структура на Societe Generale в Чехия. В края на 2005 г. се присъединява към отдел Главна инспекция в Societe Generale – Франция, където прекарва 8 години на различни постове, преминавайки през разнообразни надзорни и одит проекти. Зденек Метелак има магистърска степен по Международни отношения от Икономическия университет в Прага, както и магистърска степен по Управление на бизнеса от университета Лион III – Франция. Владее английски, френски и чешки език. Женен е, с три деца. Източник profit.bg
  • Министерството на финансите преотвори за четвърти път емисията 2.5-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), емитирана на 26 март 2014 г., с падеж 26 септември 2016 година. На проведения на 3 ноември 2014 г. аукцион бяха предложени книжа с номинална стойност 55 млн. лева. Постигнатата среднопретеглена годишна доходност е 1.82%. От страна на участниците беше отчетен висок интерес, като общият размер на подадените поръчки достигна 112.5 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 2.05. Най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха банките – 73.42%, следвани от пенсионните фондове – 16.58%, застрахователните дружества – 6.36% и договорните фондове – 3.64% Спредът спрямо бенчмарковите германски облигации в този сегмент е в размер на 188 базисни пункта. Източник profit.bg
  • Злоупотребено е с парите на хората, които са влагали средства в банката. Това каза след закритото заседание временната бюджетната комисия депутатът от БСП-Лява България и член на комисията Румен Гечев. „Те са използвани за купуване на активи от други фирми или за разширяване на фирми, свързани с акционерите. Държавата трябва да направи всичко възможно, за да си прибере парите“, категоричен е Гечев. Икономистът от Реформаторския блок, Мартин Димитров коментира, че по отношение на КТБ е много важно да се проведе международно разследване и да бъдат преразгледани някои от сделките, които са правени, за да бъде защитен интересът на държавата оттук нататък. „Убеден съм, че чрез международно разследване до дупка и връщане на парите, можем да защитим държавния интерес“, категоричен е Димитров. Източник darikfinance.bg
  • С отнемането на лиценза на КТБ, БНБ прехвърли топката от своята градинка на държавата и на правителството, коментира Менда Стоянова, председател на временната комисия по бюджет и финанси в Народното събрание. Депутатите днес изслушаха на закрито заседание служебния министър на финансите Румен Порожанов за последствията за държавата при различните варианти на решения по случая с „Корпоративна търговска банка“ АД. Менда Стоянова припомни, че парламентът няма правомощия да поиска оставката на гуверньора на БНБ Иван Искров. „Ако има такава оставка, тя ще бъде изцяло морален акт от негова страна“, каза тя. „Искам ясно и категорично да кажа, че гарантираните депозити са гарантирани от държавата, не от фонда – от държавата, така е по закон и всеки един такъв депозит ще бъде изплатен, защото държавата стои зад него. Фондът за гарантиране на влоговете е само инструмент на държавата“, каза Стоянова. Тя обясни, че тогава, когато този инструмент не е достатъчен, държавата влиза в своите функции. „Така, че за мен няма основание, когото и да е било да се притеснява от това, че гарантирани депозити няма да бъдат изплатени“, заяви Стоянова. Според нея има няколко начина, по които може да се попълни необходимата сума за изплащане на гарантираните депозити. „Нееднократно е ставало дума, че във фонда има около 2.1 млрд. лв., т. е. разликата от 1.5 – 1.6 млрд. лв. ще бъде осигурена допълнително от държавата. Механизмите могат да бъдат различни, но при всички случаи това е държавата“. Менда Стоянова обясни, че във фискалния резерв има пари, така че дори да не се направи актуализация на бюджета тези средства могат временно да се използват. „Но те трябва много бързо, до края на годината да бъдат възстановени, защото всички вие знаете, че те са там, защото месец януари имаме голям падеж“ на плащанията по дълга. Предприятията и фирмите, които имат разплащателни сметки, средства, обезпечения и т. н. в КТБ ще понесат определени загуби и няма начин това да не рефлектира не само върху техните работници, а върху икономиката като цяло. Засега няма анализ колко ще струва на икономиката отнемането на лиценза, но при всички случаи още следващата година ще има отрицателен за икономиката ефект, прогнозира Менда Стоянова. /БГНЕС/ Източник darikfinance.bg
  • Фалитът е многократно по-тежък и по-скъп, отколкото оздравяването. Но за да стане ясно, да разделим този феномен „КТБ“ на две. Той има две лица. Едното е пирамидата КТБ. Второто е банката КТБ, коментира Муравей Радев пред ТВ7. Според него пирамидата КТБ трябва да бъде разградена, включително със законодателни промени, които да намалят възможността утре да се повтори тази пирамида някъде другаде. Но това е пирамидата, а банката КТБ е нещо друго. Въпреки че тя пострада много, поради съжителството с тази пирамида. И фараонът на пирамидата едва ли припокрива 100% собственика на банката. Пирамидата – това е порочно кръвосмешение между пари, власт, медии. Всичко това корупционно забъркано в една каша, в която политици, банкери и държавни институции доведоха до създаването на сегашния модел, пирамидален на КТБ. Тази банка обаче има дейност, която застрашава не само икономиката, а националната сигурност на страната, ако бъде фалирана, смята Радев. И дори към ден днешен има сериозни възможности за нейното оздравяване и стабилизиране, все още. Първо, за да отнеме лиценза, Централната банка трябва да има доклад, в който да е осчетоводена тази загуба, за която тя говори – 4.2 милиарда, и като махнем собствения капитал, остават 4 милиарда капиталова дупка. Според Радев, едва ли ще се намери одитор, който да се подпише под тази огромна загуба, защото той ще носи отговорност, тъй като утре ще има маса дела, заведени срещу България. Това е преоценка, това не са пари – това е преоценка на активи. Сега, по-важното е защо може да бъде спасена банката? Много колеги икономисти казват, че тази банка е неспасяема, това е една каца без дъно, колкото и пари да налееш, те потъват – няма спасение, посочва Радев. Според него обаче собствеността е разковничето. Тази собственост държавата трябва да притежава поне 50% от акциите на лицето на банката, не на пирамидата. Ако тя притежава тези 50% собственост, тогава ще намери много лесно други съакционери, които да внесат останалите 50%. Да се намери една неутрална фирма, но компетентна, която да влезе в дирята на средствата, които са обърнати в икономика и в активи на предприятия, и когато ги прибавят към огромната дупка от бъдещи загуби, нещата ще си отидат на мястото вероятно, и загубата, ако има такава, ще възлезе в порядъка на до 1 милиард. лв. А 1 милиард капиталова дупка лесно се попълва – държавата 500 милиона, останалите се събират лесно, смята финансистът. По думите му, дори БНБ да отнеме лиценза и да фалира КТБ, тя пак може да бъде спасена в рамките на една седмица. Положителното в случая е, че БНБ излиза от играта и цялата процедура след това се води от Фонда за гарантиране на влоговете. Той би трябвало да продава банката на части и да удовлетворява кредиторите, но може да я продаде не на части, а като цяло предприятие – било на Държавната банка за развитие, било на нова фирма, в която държавата има 50% участие. Муравей Радев прогнозира, че фалитът на Корпоративна търговска банка ще струва много, много пари, ще се отрази много зле за икономиката, много зле на банковата система, ще доведе до много съдебни дела, за които накрая ще плащаме наново ние данъкоплатците. Източник darikfinance.bg
  • Днес Управителният съвет на БНБ отне издаденото разрешение на „Корпоративна търговска банка” АД да включи в капитала си от втори ред сумата в размер на левовата равностойност на 35 млн. евро. Съгласно заповед на подуправителя на БНБ, ръководещ управление “Банков надзор” беше позволено на КТБ АД да включи в капитала си сумата от 35 млн. евро, привлечена по силата на договор за предоставяне на заем под формата на подчинен срочен дълг, сключен на 24.03.2014 г. между банката и „Технологичен център – Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)” АД. В хода на надзорната инспекция в КТБ, извършена в периода 04.07.2014 – 14.10.2014 г., на база данни към 30.06.2014 г. обаче е установено, че банката е финансирала непряко заемодателя и цялата вноска от него към КТБ по договора е направена със средства, осигурени от самата банка. Това е станало по следния начин. По договор за кредит от 25.03.2014 г. между банката и „Дунарит” АД в размер на 15 млн. евро е усвоена цялата сума и на същата дата е преведена по сметка на ТЦ-ИМЕ в банката. По договор за кредит от 25.03.2014 г. между банката и „Търговски парк Тракия” ЕАД в размер на 6 млн. евро, която на същата дата е преведена по сметка в банката на ТЦ – ИМЕ. По договор за кредит от 25.03.2014 г. между банката и „Планасат” АД в размер на 5 млн. евро на същата дата е усвоена цялата сума и е преведена по сметка на „Кен Трейд” , оттам – по сметка на „Хидроенергийни проекти” ЕООД и от него – на „Бромак” ЕООД. По договор за кредит от 25.03.2014 г. между банката и „Ривер Инвест” АД в размер на 8 млн. евро е усвоена цялата сума и е преведена по сметка на „Хедж Инвестмент България” ЕАД, а оттам – по сметка на „Оптима Интертрейд” АД. По договор за кредит от 25.03.2014 г. между банката и „Оптима Интертрейд” АД в размер на 5 млн. евро е усвоена цялата сума, като е преведена по сметка на дружеството. На 25.03.2014 г. набраните от двете трансакции общо 13 млн. евро са е преведени от „Оптима Интертрейд” АД по сметка на „Бромак” ЕООД. На 25.03.2014 г. набраните от трансакциите към „Бромак” ЕООД общо 18 млн. евро са преведени на „Сентрал Техно Инвест” ЕАД в КТБ и от него – по сметка на ТЦ-ИМЕ в същата банка. От набраните чрез трансакциите с „Дунарит” АД, „Търговски парк Тракия” ЕАД и „Сентрал Техно Инвест” ЕАД общо 39 млн. евро, на 25.03.2014 г. ТЦ- ИМЕ е превело по сметка на банката 35 млн. евро по договора за подчинен срочен дълг. По такъв начин „Корпоративна търговска банка”АД непряко е финансирала плащанията към самата нея, извършени от заемодателя „Технологичен център – Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)” АД по договор за предоставяне на заем под формата на подчинен срочен дълг, сключен на 24.03.2014 г. между банката и „Технологичен център – Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)” АД в нарушение на Закона за кредитните институции. За изброените по-горе констатирани нарушения вече е уведомена Софийска градска прокуратура. Източник darikfinance.bg
  • Deutsche Skatbank стана първата банка на Европейския съюз, която въведе отрицателни лихви за спестявания ба клиентите си на дребно, месец след като Европейската централна банка, направи същото за депозитите на кредитните институции от еврозоната. Рекордно ниските лихвени проценти в глобален мащаб от години оказват натиск върху спестяванията на населението, но ставащото в Германия е безпрецедентно Местната Skatbank е средна по големина банка, базирана в Алтенбург. Тя въведе лихва от минус 0.25% за част от своите клиенти, обвинявайки за това политиката на ЕЦБ. „Ние вече не можем да предложим покриване на разходите, дължащи се на сегашната среда на лихвени нива“, заявяват от германската банка. Вложителите, които имат депозити на стойност над 500 000 евро ще трябва да плащат за това, че държат парите си в Skatbank. Реално отрицателната лихва ще се прилага само при салда над 3 млн. евро. Парадоксът е, че на този фон кредитирането на дребно в еврозоната продължава да намалява, като по последни данни на ЕЦБ то се сви с 1.2% през септември. Източник darikfinance.bg
  • Централната банка на Русия обяви, че ще ограничи драстично размера на интервенциите на валутния пазар и ще позволи обменния курс на рублата да се определя основно от пазарни фактори. До този момент от институцията се намесваха почти всеки ден, но без особен ефект, като в същото време бяха изхарчени десетки милиарди от руския валутен резерв. Само за последните два дни банката интервенира с над 2 млрд. долара. Оттук нататък няма да се надвишава лимитът от 350 млн. долара. При ръст или спад на руската валута с повече от 5 копейки над или под коридора за търговия за деня, централната банка трябва съответно да купи или да продаде рубли на такава стойност, според собствения ѝ правилник. Вместо това от началото на октомври институцията интервенира с над 30 млрд. долара, като междувременно рублата поевтиня с 25%. Така спекулациите срещу руските пари се превърнаха в удобен начин за натиск срещу Москва, като от началото на година валутните резерви на Русия са намалели повече от 70 млрд. долара. С днешното изненадващо решение руската централна банка планира да въведе свободен плаващ курс на рублата преди края на 2014 г От институцията заявяват, че новият подход „ще предотврати формирането на условия за спекулативни кампании срещу рублата“. След обявяването на решението руската валута поевтиня с 2.8%, до до рекордно дъно от 44.9613 USD/RUB. Източник darikfinance.bg
  • Европейската централна банка вече не е само пазителка на стабилността в еврозоната, но и надзирателка на отделните банки. Това е шизофренично, защото конфликтът на интереси е предварително програмиран, твърди Ролф Венкел, цитиран от Deutsche Welle. От днес ЕCB поема надзора над 120-те най-важни банки в еврозоната – една задача, която всъщност няма нищо общо с правомощията на ЕЦБ. Откакто стана известно, че пазителите на стабилността в еврозоната ще придобият и нови, надзорни функции, икономистите не спират да предупреждават за риска от въвличане на ЕЦБ в конфликт на интереси. Мандатът ѝ на надзорник може да започне да влияе на решенията ѝ относно паричната политика, а това неизменно ще я затрудни при изпълнението на основното ѝ задължение – да брани ценовата стабилност. Мнозина веднага ще опонират, че това тук е някакъв типично германски спор – сух и академичен. Защото е факт, че към момента никъде в еврозоната няма заплаха за ценовата стабилност. Факт е също така, че откакто плащаме с евро, ЕЦБ успява да поддържа неговата стабилност. При това тя се справя с тази задача много по-добре, отколкото навремето Дойче Бундесбанк с германската марка. Защо тогава се води този спор? И защо се настоява паричната политика да бъде разделена от банковия надзор? Много просто: защото тук не става въпрос за някакви чисто академични разногласия, а за реална опасност, която произтича от предварително програмирания конфликт на интереси между надзорните и пазителските функции на ЕЦБ. В качеството си на емисионна банка ЕЦБ трябва да стимулира търговските банки да разширяват кредитирането на европейската икономика, тъй като това дава допълнителен импулс на конюнктурата в еврозоната. От друга страна, в ролята си на надзорник ЕЦБ е длъжна да следи дали банките имат достатъно собствен капитал, тоест – дали поддържат в разумни граници съотношението между собствен капитал и риск. Което е постижимо само ако работят с по-малък риск. А това означава: рестриктивен подход при кредитирането. Класически пример за конфликт на интереси! Има и още нещо: всяко решение на ЕЦБ, свързано с повишаване или намаляване на лихвите за рефинансиране, се отразява пряко върху приходите на банките, контролирани от ЕЦБ в качеството ѝ на надзорник. Паричната политика се определя от Съвета на ЕЦБ във Франкфурт. На редовните си заседания членовете му ще продължат да се изживяват основно като пазители на стабилността в еврозоната. А в новата си роля на надзорници ще влизат на специални извънредни заседания. Тоест – на тези заседания ще ходят същите хора от Съвета на ЕЦБ, само че вече предрешени като надзорници. Що за хрумване само! С две думи: в случая си имаме работа с нещо като „Банка Шизофрения“. ЕЦБ твърди, че двата стълба – на банковия надзор и на паричната политика – няма да се докосват. Само върховете им щели да се събират в една точка. И тъкмо тук се крие проблемът. Защото е добре известно, че рибата се вмирисва откъм главата. Източник darikfinance.bg
  • Показателите за състоянието на банковата система на България са добри, така че няма причина в момента да чертаем някакви песимистични сценарии за системата, заяви в предаването „Преди всички“ на БНР депутатът Румен Гечев от БСП, който е член на временната бюджетна комисия. По думите му съотношението на парите в гаранционния фонд към депозитите е по-добро от средния такъв коефициент за Европа. „Ние се надяваме да няма друг подобен проблем (отнемане на лиценза на банка, б. ред.), тъй като показателите, които са публикувани от БНБ за състоянието на банковата система, са добри. Няма причина в момента да чертаем някакви песимистични сценарии“, заяви Гечев. Същевременно той посочи няколко варианта за запълване на дупката във Фонда за гарантиране на влоговете, след като в четвъртък БНБ официално отне лиценза на КТБ. „Парите могат да бъдат осигурени или от фискалния резерв, или като гаранция от страна на държавата (което също се счита за допълнителен заем). Имаме и още един вариант – ние мислим, че трябва да се направи всичко възможно да се мобилизират средствата на БНБ, тъй като там има определени резерви в „Банково управление“ и ще проучим дали самата банкова система не може да реши сама този въпрос“. Според Гечев ползването на бюджета за тази цел е кредитиране от последна инстанция и може да бъде последният вариант. Той наистина е най-бързият вариант, защото се вземат готови пари и се плаща на вложителите, признава Гечев, но припомня също, че държавата не подарява тези пари, а на практика ги дава назаем на Гаранционния фонд и при разпродажбата на активите на банката в несъстоятелност парите трябва да се върнат обратно в бюджета. „След като фондът плати на хората с гарантирани влогове в КТБ, той няма да остане напълно празен, защото същевременно продължава да се пълни от вноските на търговските банки“, добави още Гечев. Според него Централната банка има възможност да увеличи и вноските на търговските банки към този гаранционен фонд, но самото негово попълване, разбира се, ще отнеме време. „Депозитите до 100 хил. евро са гарантирани по закон, така че държавата е длъжна в каквато и да е ситуация да намери средства и да компенсира тези вложители, фирми и граждани“, категоричен бе още депутатът от БСП. Той допуска още, че вероятно би било възможно при заявяване на банкови сметки хората да не чакат на каси, а прехвърлянето на парите им да стане по банков път. „От началото на декември до Коледа средствата трябва да бъдат изплатени на всички вложители“, каза още депутатът. Освен това той е категоричен, че българското следствие и прокуратурата трябва да си свършат работата по проследяването на целия казус. По официалните данни от прокуратурата и одиторските фирми е видно, че става дума за добре организирана операция, която за съжаление ще ангажира, макар и временно, ресурсите на държавата, защото тя трябва да реши въпроса със задължителното изплащане на гарантираните депозити, макар и под заемна форма. Държавата трябва да направи всичко възможно, за да си върне парите, заедно с лихвите, коментира Гечев темата за липсващите средства от КТБ. Припомняме, че вчера (6-и ноември) Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) обяви, че изплащането на гарантираните депозити в КТБ ще започне от 4 декември, а това ще става от няколко банки, за да се избегне струпването на всички вложители в една банка. По-рано вчера БНБ официално отне лиценза на Корпоративна търговска банка и поиска от съответния съд да открие производство по несъстоятелност. Също по-рано днес от БНБ обясниха, че през март подуправителят на банката Цветан Гунев е дал разрешение за увеличаване на капитала на банката с 35 млн. евро чрез схема от дружества, като на практика банката е финансирала сама себе си. Припомняме, на 20 юни БНБ постави КТБ под специален надзор, след като банката изчерпа ликвидността си и преустанови разплащания. Акционерите в банката с дял от над 10 на сто бяха лишени от право на глас и бяха назначени квестори. Източник investor.bg
  • Възможно е да има обжалване на решението на БНБ за отнемането на лиценза на КТБ, коментираха експертите Кольо Парамов и Валери Димитров в ефира на „Нова телевизия”. Парамов посочи, че международните одитни компании не са извършили одит, а проверка за обезценка на активите на базата на предоставените от квесторите документи. Докладът на квесторите е бил внесен в БНБ на 4 ноември, но той не е подписан от одитираща компания, посочи още Парамов. Основание за отнемането на лиценза на банката е именно този доклад, допълни още той. Дори ако бъде обжалвано отнемането на лиценза на КТБ обаче, гарантираните депозити ще бъдат изплатени и това ще започне след 20 дни, категорични са експертите. За да бъдат получени средствата – независимо дали в брой или прехвърлени в друга сметка, ще бъде нужен личен подпис на вложителя, обясниха икономистите. Вчера от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) поеха ангажимент, че изплащането на гарантираните депозити ще започне на 4 декември. Това ще става от няколко банки, за да се избегне струпването само пред една финансова институцията. От Фонда са категорични, че за изплащене на гарантираните депозити е нужно титулярите по сметки в КТБ да представят на определените банки единствено личната си карта. Двамата експерти са категорични, че е мит, че кредитите в КТБ стават предсрочно изискуеми. Плановете по кредитите могат да бъдат запазени или предоговорени със синдика на банката, който реално ще управлява институцията. Парите от кредити и други вземания се трупат в масата по несъстоятелност и от нея ще бъдат покривани задълженията на КТБ. Валери Димитров обясни, че не очаква активите на банката да бъдат продадени на безценица. Според него най-добрият вариант е КТБ да бъде продадена като фалирало предприятие. Той препоръча също ТБ „Виктория” да не бъде фалирана, а запазена и продадена, като по този начин ще влязат пари в масата по несъстоятелността и ще бъде намален размерът на задълженията на КТБ и Фонда за гарантиране на влоговете. Както е известно, към момента във Фонда има 2,1 млрд. лева и ще се наложи да бъде взет заем от 1,65 млрд. лева, който трябва да бъде гарантиран от държавата. Припомняме, че вчера (6-и ноември) БНБ отне лиценза за банкова дейност на поставената под особен надзор на 20 юни Корпоративна търговска банка (КТБ). Тогава управлението ѝ бе прехвърлено на квестори, а трезорът бе подложен на одит. Основният мотив за отнемането на лиценза е отрицателен капитал на банката от 3,75 млрд. лв. на база на оценките на Deloitte, EY и АФА, които приключиха на 20 октомври. По-рано от БНБ обясниха, че през март подуправителят на банката Цветан Гунев е дал разрешение за увеличаване на капитала на банката с 35 млн. евро чрез схема от дружества, като на практика банката е финансирала сама себе си. Също в четвъртък в отделно съобщение БНБ обяви, че възлага на своя представител в Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да предложи сключване на договор с международно фирма, която да проследи извършените операции с активи на КТБ. Решението трябва да дойде именно от Фонда, тъй като работата на централната банка по казуса с КТБ приключва с отнемането на лиценза ѝ, припомнят от банковия надзор. Припомняме, че през миналата седмица депутатите от временната бюджетна комисия решиха да препоръчат на БНБ „във връзка с необходимостта от проследяване на извършените от акционерите и администраторите на КТБ, както и на свързаните с тях лица, операции с активи, имущество, финансови инструменти и парични трансфери, да сключи договор с международно юридическо лице, притежаващо опит в тази сфера“. Точно това е заложено и сред приоритетите на публикуваната също в четвъртък програмна декларация на бъдещото правителство, където в главата за публичните финанси е записано и следното изречение: „Нормативно регламентирана публичност на кредитната история на КТБ и нейните клиенти в рамките на българското и европейско банково законодателство и без специални закони само за този конкретен казус“. Източник investor.bg
  • Казусът с КТБ се очаква да окаже отрицателен ефект за икономиката догодина, заяви пред журналисти председателят на временната бюджетна комисия в парламента Менда Стоянова. Днес депутатите от комисията изслушаха на закрито за медиите заседание финансовия министър Румен Порожанов за ситуацията с банката, която вече е с отнет лиценз. „Тепърва ще разберем колко ще струва това решение. При всички случаи още следващата година ще има отрицателен ефект за икономиката и за БВП“, заяви Стоянова. Тя отчете, че предприятията с разплащателни сметки в банката ще понесат загуби и това ще рефлектира върху техните работници и икономиката като цяло. На въпрос дали ще последва отрицателен ефект за банковата система, депутатът отговори, че случаят с КТБ е относително изолиран. Стоянова заяви, че пред депутатите финансовият министър е изразил „едно сериозно разочарование от взаимодействието си с БНБ през месеците, когато нямаше Народно събрание“. Депутатът смята, че „днес с отнемането на лиценза БНБ прехвърли топката от своята градинка към държавата и правителството“. По темата за оставката на ръководството на БНБ тя обясни, че парламентът няма правомощия да поиска оставката на управителя на Централната банка, както и законови основания да го направи. „Ако има такава оставка, тя ще бъде изцяло морален акт от негова страна“, каза тя. Менда Стоянова посочи, че Фондът за гарантиране на влоговете е инструмент на държавата, която всъщност е гарант на депозитите. Затова вложителите трябва да са спокойни за изплащането на гарантираните средства, ще се спази срокът по закон, каза тя. По въпроса за набирането на допълнителните средства, необходими на Фонда, председателят на бюджетната комисия обясни, че временно могат да се използват парите от фискалния резерв, но след това те трябва бързо да бъдат възстановени. Депутатът посочи, че тепърва ще се избере по кой начин да се набере ресурсът и това ще бъде по критериите колко ще струва това на данъкоплатците, колко бързо ще бъдат набрани средствата и какви са необходимите законови промени, тъй като в момента няма законова възможност Фондът да емитира облигации. За практическото изплащане на депозитите е разработена процедура от Фонда и по ЕГН вложителите в КТБ ще бъдат разпределени в различни банки. Менда Стоянова допълни, че актуализацията на бюджета по чисто правни причини ще трябва да бъде внесена в НС от новото правителство и тогава ще бъде гледана ускорено. Източник investor.bg
  • Банките, опериращи в България, съумяват да увеличат печалбата и активите си въпреки паниката в сектора през летните месеци, състоянието на Корпоративна търговска банка (КТБ), незадоволителния кредитен растеж, все още високия дял на лошите и преструктурирани кредити и предизвикателната макросреда. Трезорите спечелиха 57,9 млн. лв. през септември и 613,4 млн. лв. от началото на годината, като същевременно активите им се повишават с 1,04 млрд. лв., за да достигнат 81,7 млрд. лв. към края на септември. Но на какво дължим доброто представяне на 27-те кредитни институции, абстрахирайки се от положението на КТБ и ТБ „Виктория“? Или с други думи – от какво печелят банките? За положителните финансови резултати допринасят няколко фактора. На първо място това е по-високият нетен лихвен доход (НЛД) – разликата между приходите от лихви, които банките получават по отпуснатите кредити, и разходите за лихви, които трезорите плащат по привлечените средства (разплащателни сметки, спестовни влогове, срочни депозити, например). За деветмесечието на 2014 г. НЛД на банковата система расте със 7,8%, или със 138,6 млн. лв., до 1,91 млрд. лв. От своя страна динамиката на НЛД се обуславя от по-ниските лихви по депозитите, които банките предлагат, и по-малките приходи от лихви по раздадени заеми, тъй като от една страна кредитната активност е слаба, а от друга в опит да я стимулират трезорите са принудени да намалят още цената на кредитния ресурс. Ръстът на НЛД на 16 банки е положителен, като девет банки реализират растеж на показателя нд средния за системата. От петте най-големи банки по активи прирастът на НЛД на Първа инвестиционна банка, изключвайки показателя на МКБ Юнионбанк, която придоби тази година, e най-голям (+55,5% до 180,2 млн. лв.), следвана от Обединена българска банка с 15,5% за година до 177,6 млн. лв. При УниКредит Булбанк повишението е от близо 8 на сто до 331,5 млн. лв. При Банка ДСК то е от 4,81% до 373 млн. лв. Райфайзенбанк отбелязва растеж на показателя от 2,4 на сто до 175,5 млн. лв. Освен това от началото на годината до края на септември разходите за обезценки на банките намаляват. Обезценките са с 24,05 млн. лв., или с 3,44%, по-ниски спрямо година по-рано. Така през деветмесечието те са в размер на 676 млн. лв. Това се случва на фона на високия дял необслужвани кредити, който през септември се увеличи за втори пореден месец и достигна до 22,8%, след като в предходните пет месеца се понижаваше. От 27 банки разходите за обезценки на 16 от тях намаляват, 10 ги увеличават, а клонът на турската Isbank не прави разходи за обезценки. С най-много растат разходите на ПИБ – с 44,3 млн. лв. за година до 85,9 млн. лв. С най-много пък спадат обезценките на ОББ – с 29,3 млн. лв. до 72,7 млн. лв. Следва я Банка ДСК с намаление от 22,4 млн. лв. до 76,4 млн. лв. за деветмесечието. Обезценките на УниКредит са с 3,6 млн. лв. по-малки до 116,52 млн. лв. От началото на годината Райфайзенбанк прави обезценки за 82,9 млн. лв., като сумата е с 14,8 млн. лв. по-малка спрямо деветмесечието на миналата година. Третото перо, което стимулира финансовите резултати на банките, са приходите от такси и комисиони, събирани при оказване на най-различни услуги, при обслужване на разплащателна сметка или при отпускане на кредит. Приходите само от такси и комисиони са с 6%, или с 38 млн. лв., повече в сравнение с деветмесечието на миналата година и достигат 695,4 млн. лв. Предизвикателство пред банките обаче е измененият Закон за потребителския кредит, който от края на юли тази година забранява на институциите да събират и начисляват определени такси при отпускане и управление на заем. Същевременно разходите, които банките правят за такси и комисиони, макар и да растат с 10 млн. лв. през периода, възлизат на само 85 млн. лв. Това способства за нарастване на нетния доход от такси, т.е. разликата между приходите, които банките получават от оказваните услуги, и разходите, които трезорите правят за определени услуги. През деветмесечието нетният доход от такси се повишава с близо 5%, или с 27,6 млн. лв., до 610 млн. лв. Оказва се, че и административните разходи на банките не са малки. Към 30 септември те нарастват с 4,22% и се равняват на 1,25 млрд. лв. Освен това през периода печалбата на банките от финансови активи и пасиви, държани за търгуване, е само 46,74 млн. лв. спрямо 131,4 млн. лв. преди година. Става дума за финансовите инструменти от рода на държавните ценни книжа и корпоративните облигации, които банките купуват с цел продажба в бъдещ период. Това е перо от финансовия отчет, на което до голяма степен разчитат западните банки. У нас банките разчитат повече на кредитната дейност, за да реализират печалби. Отделно общата сума на финансовите активи, държани за търгуване, на тези, определени по справедлива стойност в баланса, и на тези, намиращи се на разположение за продажба, през периода е малко над 7,418 млрд. лв. В това разпределение попадат всички финансови инструменти, които носят доход на банките (основно български ДЦК чрез покупките на вътрешния пазар), но и които възнамеряват да продадат, за да реализират такъв. Показател Деветмесечие на 2013 г. Деветмесечие на 2014 г. Годишно изменение Нетен лихвен доход 1,770,893 1,909,442 7.82% Обезценки 699,884 675,839 -3.44% Приходи от такси и комисиони 657,416 695,357 5.77% Разходи за такси и комисиони 75,059 85,454 13.85% Нетен доход от такси 582,357 609,903 4.73% Административни разходи 1,200,046 1,250,593 4.21% Печалба от финансови активи и пасиви, държани за търгуване 131,423 46,375 -64.71% Таблица: Изчисления на Investor.bg по данни на БНБ Източник investor.bg
  • България не е подала уведомление, че желае да стане част от единния банков надзор в ЕС. Това отговори председателят на Надзорния съвет на единния надзорен механизъм Даниел Нуи по време на изслушване в икономическата комисия към Европейския парламент, пишат от партия ГЕРБ. В отговор на въпрос на българския евродепутат Ева Паунова Нуи коментира, че Европейската централна банка (ЕЦБ) внимателно следи случващото се в банковата сфера на страната. Тя посочи и какви са етапите за присъединяване към надзорния механизъм. „Първата стъпка е изпращането на официално уведомление поне 5 месеца преди желаната дата за присъединяване“, обясни Нуи и допълни, че ако е имало проведени срещи по този въпрос, те са били неформални. Нуи беше категорична, че страната ни не е изпратила подобно искане, но от ЕЦБ са готови да ни сътрудничат при необходимост. Пред икономическата комисия в ЕП Паунова припомни, че още през юли в България е бил постигнат широк консенсус между политически лидери и експерти за стартирането на процедурата по присъединяването ни към единния надзорен механизъм. Това стана по време на консултации при президента Росен Плевнелиев, чиято основна тема беше ситуацията около поставената под особен надзор КТБ. На 15 юли пък от БНБ съобщиха за контакт с Изпълнителния съвет на ЕЦБ, а след това няма информация за следващите действия, обясни още евродепутатът. Изграждането на единен банков надзор цели да засили стабилността на финансовата система в ЕС. Към момента обаче той все още е на хартия, а очакванията са да заработи през този месец. Страните от еврозоната автоматично трябва да се включат към новия регулатор, но останалите държави от общността също имат опцията да участват в него. Източник investor.bg

Банков бюлетин 27.10-31.10.2014

  • Мейлът, който срути КТБ
    На 18 юни (сряда), или около 48 часа преди поставянето на Корпоративна търговска банка под специален надзор, много медии в страната са получили едновременно по електронната си поща писмо, подписано от лице, представящо се за служител на Българска народна банка.
    Централната банка по-късно обяви, че няма служител с такова име. Това анонимно писмо се разпространи в интернет и дори бе изчетено изцяло по държавното Българско национално радио, без да бъде търсено предварителото потвърждение и мнение от БНБ. Писмото обяви, че подуправителят на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, е призован на разпит в Софийската градска прокуратура. Писмото също твърдеше, че той е прикривал нередности в КТБ и не е осъществявал адекватен надзор върху тази банка. Разпространението на анонимното писмо доведе до ускоряване тегленето на средства от КТБ, става ясно от доклада на централната банка, който вчера бе внесен в Народното събрание. Още същия ден от БНБ са провели среща с ръководството на КТБ, по време на която е установено, че банката не разполага с достатъчно ликвидни активи и е препоръчано да се обърне към акционерите си за осигуряване на незабавна ликвидна подкрепа. На ръководството на банката е препоръчано и да проведе разговор с правителството с цел проучване на възможността за получаване на ликвидна подкрепа съгласно реда и изискванията за предоставяне на държавна помощ в ЕС. На 20 юни от КТБ информират централната банка, че ликвидността е изчерпана и се преуставновяват разплащанията, както и всички банкови операции и се иска поставянето на банката под специален надзор. Малко преди 12 часа на 20 юни (петък) е установено, че банката разполага с 237 773 лв. при наредени чакащи плащания за над 38 млн. лв. От 14:42 часа на същия ден започва преустановяване на изплащания на средства в брой и по сметки за суми над 200 000 лв., като последният такъв превод е бил осъществен в 15:31 часа. Източник profit.bg
  • Лихвите по депозитите паднаха с над 1% за година
    През септември 2014 г. спрямо септември 2013 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се понижава с 1.17 пр.п. до 2.75%, а по тези в евро –с 1.06 пр.п. до 2.56%.
    В сравнение с август 2014 г., средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се увеличава с 0.03 пр.п., а по тези в евро –с 0.06 пр.п. През септември 2014 г. средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове, в сравнение със септември 2013 г., се понижава с 0.24 пр.п. до 0.57%. При депозитите с договорен матуритет в левове той спада с 1.11 пр.п. до 3.45%, а по тези в евро – с 0.87 пр.п. до 3.14%. Средният лихвен процент по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в левове намалява с 1.69 пр.п. до 2.39%, а по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в евро –с 1.89 пр.п. до 2.52%. Източник profit.bg
  • КТБ провал за цялата българска държава
    Имиджът на България в чужбина е толкова лош, че кризата с КТБ няма накъде повече да го влошава – тя може само да го затвърди. Какви сигнали изпраща скандалът към икономическите и финансови партньори на България? Пита Георги Папакочев вDeutsche Welle.
    „Зловонието КТБ“ вече се носи и извън пределите на България, ако вярваме на думите на Лютви Местан от ДПС. Известно потвърждение за това намираме и в оценките на две световни агенции по повод началото на мандата на новия български парламент: Reuters отбелязва, че политическите боричкания спъват усилията за решаване на банковата криза, а AFP акцентира върху засилващия се натиск над управителя на БНБ и нейния Управителен съвет, които, според този източник, са неспособни да предотвратят фалита на КТБ, поради което новият парламент се очаква да ги отстрани от постовете им. И още една оценка: „Ширещата се корупция и шуробаджанащина, слабият икономически растеж и упоритата дефлация подхранват недоверието към политиците и вече две години пораждат в страната постоянни улични протести“, написа също AFP. Бившият заместник-финансов министър и бивш подуправител на МВФ за България Илия Лингорски посочва три източника на отрицателни послания, които кризата с КТБ изпраща към икономическите и финансови партньори на България: поведението на институциите (и най-вече на БНБ), опитите за заобикаляне на европейското законодателство и липсата на защита на интересите на чуждите инвеститори. „Още от началото на кризата видяхме как изявленията на официални представители на централната банка, които във всяка държава обикновено се възприемат като безспорен факт и чиста монета, в България станаха пример за непоследователност, при това в рамките на дни. Едно се заявява, друго се случва, после се казва точно обратното. Така доверието в БНБ беше загубено много преди да се заговори за оставки в нея“, казва финансистът. Според него всички принципи на европейското законодателство, свързани със защитата на частната собственост и по-точно с гарантирането на депозитите в банковата система, са били нарушени. „Клиенти на КТБ вече 4 месеца са лишени от достъп до своите пари и депозити, за което България получи не едно предупреждение, започна разследване, заваляха негативни оценки от европейския банков орган, а ЕК започна наказателна процедура за системно нарушаване на европейското законодателство от българските институции. Начело с БНБ, при това!“, посочва Лингорски. Според него, Фондът на генералния държавен резерв на Султаната на Оман, инвеститор в КТБ, е имал много трудни четири месеца в България, включително и по отношение на репутацията си. „Представяте ли си какъв сигнал ще изпрати един провал на фонда в България – не само към близкоизточния район, а и към деловите среди по света“, пита Лингорски. Директорът на Икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов също смята, че поведението на банковия регулатор и институциите затвърждава впечатлението, че за тях е важна не защитата на интересите на вложителите, а някакви други скрити и недоизказани интереси. „Епизодът с КТБ със сигурност затвърждава облика на България като страна с лошо управление на публичния сектор и огромни проблеми в защитата на частните интереси. Западните ни партньори ще се нуждаят от солидна доза нови мерки, които да ги убедят, че България има възможност да се справи с предизвикателството“, изтъква изследователят от ЦИД. Той обаче вижда и нещо положително в банковата афера – паднали са маските на част от участниците. По примера на Хърватия и Румъния, сега най-важното е виновниците да си получат заслужените наказания според законите, както е във всяка правова държава, допълва Руслан Стефанов. В разгара на кризата с КТБ през август британският Financial Times цитира мениджър на хедж фонд, че „както и да приключи всичко, надеждността на България на международните пазари ще понесе удар“. А Daily Star коментира по същия повод, че превърналата се в политически цирк банкова криза повдига въпроса за това „дали България има необходимата политическа и институционална зрялост да стабилизира възникналата ситуация“. Илия Лингорски е категоричен, че банковите кризи нанасят възможно най-лошия удар на реномето на една държава. Според него, за да се впечатли положително, инвестиционната общност трябва да се убеди, че страната си е взела поука от случилото се, че е признала за дългогодишното толериране на неправилни и порочни практики и че е готова да демонстрира решимост за тяхното отстраняване. На първо място обаче той посочва възстановяването на доверието в БНБ. Пред Deutsche Welle финансистът лансира идеята си да бъде потърсен утвърден европейски или американски централен банкер, който да оглави УС на БНБ. „През миналата година канадският централен банкер Марк Карни стана гуверньор на британската Bank of England, бившият шеф на Израелската централна банка Стенли Фишер пък бе избран за заместник-председател на Федералния резерв на САЩ, припомня Лингорски. „Макар и екзотична за България, тази идея трябва да се обмисли, защото ние никога не сме имали такава криза на доверието към централната си банка! Каквито и патриотарски настроения да се усещат в страната, едва ли някой ще дойде у нас за да ограби националните ни интереси. Работата на централния банкер е високопрофесионална и най-добрата атестация за него са предишният му опит и постижения“, категоричен е финансистът. Според Руслан Стефанов, международното реноме на България днес е достатъчно ниско, така че кризата около КТБ по-скоро ще затвърди съществуващото мнение за страната, отколкото да породи нови негативни оценки. „Колкото до идеята за чужд експерт начело на БНБ, ние сме опитвали подобно нещо – при въвеждането на валутния борд с американския икономист Стив Ханке. Това обаче не ни спаси от другите лоши практики. За това не мисля, че само една личност може да реши проблема, дори тя да част от възможните варианти. Опитът показва, че е необходима промяна на системата. А тя следва да е резултат от усилията на всички онези, които са решили да останат да живеят в тази страна и да осъществят неотложните промени“. Източник darikfinance.bg
  • Муравей Радев: Ако Цветан Василев проговори…
    Ако Цветан Василев проговори, утре ще видите колко интересни неща ще научим. Той трябва много да внимава и да пази себе си и живота си. Много хора ще видят в него изключително опасен човек, който може да ги злепостави до такава степен, че никога да не могат да заемат висока държавна длъжност, прогнозира в студиото на „Здравей, България“ по Нова телевизия бившият финансов министър Муравей Радев.
    Според него е „малко е смешно точно Цонев и Пеевски да внесат закон за КТБ. Все едно Ал Капоне да организира митинг срещу контрабандата в Америка по времето на сухия режим. Въпреки че там чувам много смислени неща, като разкриването на банковата тайна“, съобщава NovaNews.bg. Радев смята, че БНБ е прехвърлила „горещия картоф в парламента“, внасяйки доклада за Корпоративна търговска банка. „Централната банка се опитва да го прехвърли от средата на лятото и накрая успя. Сега НС трябва да избере кое е по-малкото зло – да остави КТБ да фалира или да се опита да ѝ помогне. Но парламентът трябва да го реши, защото вече трябва да промени законите“, заяви бившият финансов министър. По думите му „по-малкото зло“ е именно банката да се стабилизира и да не се допусне нейният фалит. Радев коментира и резултатите от одита на КТБ, според който в банката има „дупка“ от над 4 милиарда лева. По думите му докладът е такъв, какъвто го поръчаш. „Когато зададеш едно задание, получаваш резултат на негова база. Те смениха заданието насред проверката. През първото тримесечие резултатите са печалба на банката. След като влязоха квесторите на 20 юни, за 1 месец установиха, че има загуба от 65 милиона, не 4 милиарда. Капиталовата адекватност тогава е била 10.5″. „Има кредити, прехвърлени от едни фирми, получили пряко кредитите от КТБ. Това е порочната схема „Цветан Василев“. Негови фирми на приближени до него лица отдалечават пряката връзка между банката и покупката на фирми на семейството. Знаете какво е италианското семейство. Ако вземем активите на тези предприятия, те ще погасят тези 4.2 млрд.“, смята Муравей Радев. Източник darikfinance.bg
  • Новосформираният консорциум ЕПИК, Фондът на генералния държавен резерв на Султаната на Оман и Gemcorp са изпратили на 29 октомври предложение за инвестиции в КТБ до Министерски съвет, Министерство на финансите и БНБ. Инвеститорите предлагат да вложат 2.3 млрд. лв. в банката, обяви в „Тази сутрин” по bTV икономистът Вера Ахундова от неправителствената организация „Ние гражданите”, която обединява вложители в КТБ. По думите ѝ офертата е получена от институциите, като тази информация беше потвърдена в ефира на bTV от служебния министър на финансите Румен Поражанов. Той обяви, че офертата е пристигнала късно снощи по електронен път. Според Вера Ахундова инвеститорите предлагат рекапитализация за над 2.3 млрд. лева, които те да вложат, като след това да има 50% тяхно участие и 50% участие на държавата. Имат няколко идеи как да стане оздравяването. Потенциалните инвеститори имат представа какви активи са в капитала и обезпеченията на банката – над 9.8 млрд лева, обясни тя. Има бизнеси и стратегически активи, които са заложили в банката и до 2-3 години тя ще излезе на печалба, уверена е Ахундова. „Ако днес депутатите гласуват тези промени, ще дадат възможност да се договорят тези условия”, коментира тя, като отрече информацията на бивш зам.-министър Милен Керемедчиев, че когато се говори за „Оманския фонд” като за възможен частен инвеститор на КТБ, не трябва да се има предвид Държавния фонд на султаната Оман. „Звучи обидно да твърдим, че неясни капитали ще влязат в България. Бяхме тотално игнорирани от БНБ, които не представиха никакъв план за КТБ”, отбеляза тя, като допълни, че не е упълномощена да дава информация, но официално тя може да бъде поискана. „Проблемът в банката е спекулативен и криминален. Имаме клиентелисткото поведение на БНБ и две групи политици – едните, които разбират какво може да се случи, и други със спекулативно поведение – тези които създадоха октоподите”, коментира Ахундова. Нужни са по-ясни параметри „Снощи постъпи този документ от консорциума, с който БНБ и Министерство на финансите вече имаха разговори. Ще го разгледаме днес”, обясни Порожанов. По думите му текстът представя тяхната визия за оздравителен план и какво би се разгледало в един или друг вариант. Според министъра обаче освен този план консорциумът трябва да представи ясни гаранции за ресурса, който ще вложи, за да покажат сериозността на техните намерения. Нужни са и по-ясни параметри и размери. Източник profit.bg
  • Първа инвестиционна банка отчита нетна печалба от 24.169 млн. лв. към 30 септември 2014 г. Година по-рано банката отчете 24.79 млн. лв. печалба. Общите приходи от банкови операции за същия период възлизат на 266.904 млн. лв. – със 76.998 млн. лв., или 40.55% повече спрямо отчетените за първите девет месеца на 2013 г., което се дължи основно на ръст при нетния лихвен доход и при другите нетни оперативни приходи. Нетният лихвен доход е в размер на 180.2 млн. лв., а нетният доход от такси и комисиони – 64.84 млн. лв. В края на септември 2014 г. балансовото число на Първа инвестиционна банка нарасна с 956 млн. лв., или с 12.84% спрямо края на 2013 г., и достигна 8.4 млрд. лв . Коефициентът на капиталова адекватност на ПИБ към края на третото тримесечие е 15.29%. Адекватността от първи ред е 14.01%, а коефициентът на ликвидност – 20.69%. По последни данни банката има 166 клонове и офиси в страната. Източник profit.bg
  • След първоначалния спад, дошъл след затварянето на КТБ в края на юни, лихвите по депозити започват да се стабилизират. Нещо повече, през последните два месеца наблюдаваме леко повишение при офертите на някои типове депозити от страна на банките (различни от детски). Противоположна е тенденцията по детските депозити, където лихвите са продължили да се понижават през разглеждания период. Виж още: Сериозно понижение на лихвите по депозитите Ето какви са най-добрите оферти на родните финансови институции за едногодишен депозит от 10 000 лева и евро: Ще започнем с левовите депозити. Най-добрата оферта по депозит, различен от детски, идва от Първа инвестиционна банка, като ефективният лихвен процент по предложението за едногодишен депозит с нарастваща лихва е 4.1%. Няма изискване за минимална сума за откриването му, като вложителите могат да внасят допълнителни средства в рамките на първите три месеца. Лихвата е променяема. За сравнение, преди два месеца най-доброто предложение за депозит, който не е детски, идваше от Българо – американска кредитна банка, като лихвата по 12-месечния промоционален депозит на финансовата институция бе фиксирана в размер на 3.91% и с минимална сума за откриване от 500 лева. Второто най-добро предложение към момента идва от четири банки, като ефективните лихви по предлаганите от тях депозити са при ниво от 3.91. Става въпрос за депозитите „Асет Златна Възраст“ на Интернешънъл Асет Банк, „Привилегия“ на Ти Би Ай Банк, „Стандартен срочен депозит“ на Тексимбанк и „Стандартен депозит“ на ЦКБ. При детските депозити (при които не се начислява данък върху лихвата), както вече споменахме, е налице понижение на лихвите. Най-добрата оферта при този род депозити в момента идва от Интернешънъл Асет Банк и е с лихва от 4.25%. За сравнение, преди два месеца този депозит също бе с най-висока ефективна лихва, която обаче бе при ниво от 4.5%. Интересен е фактът, че детският депозит на ПИБ – „Малечко Палечко“, е с по-ниска ефективна годишна лихва, в размер на 3.77%, от стандартния годишен депозит с нарастваща лихва на банката. При депозитите в евро нещата са доста сходни. Тук предложението на ПИБ за депозит с растяща лихва отново е с най-добри условия, макар и валутата да е различна, ефективната лихва е 4.1%. С по-ниска лихва обаче е второто най-добро предложение, идващо отново от четири банки. С ефективен лихвен процент от 3.68% се отличават предложенията на Интернешънъл Асет Банк – „Асет Златна възраст“, на Българо-американска кредитна банка – „Промоционален дванадесетмесечен депозит“, на Централна кооперативна банка – „Стандартен депозит EUR“, и на Ти Би АЙ Банк – „Привилегия“. Източник profit.bg
  • Единственият по рода си в света стикер за защита на банкови карти от скимиране – SkimProt, който е изцяло българско изобретение, беше представен пред високопоставени гръцки банкери. Представители на българската компания участваха в среща, по покана на Гръцката банкова асоциация, на тема превенция на скиминга.Стикерът, който осигурява 100% защита на картите срещу опити за скимиране, е презентиран пред представители на големи гръцки банки, сред които Alpha bank, Attica Bank, National bank of Greece, Bank of Piraeus и Bank ot Greece.В Гърция банковите карти през 2013 г. са 16.4 млн. Загубите от скиминг за същия период пък възлизат на 28.6 млн. евро, сочат данни на SkimProt.Загубите от скиминг у нас се равняват на 8 млн. лв. за 2013 г. Банковите карти у нас са 7.33 млн. Източник profit.bg
  • Всеки от нас разполага с по една или повече дебитни и/или кредитни карти. Какво обаче трябва да знаем за безопасното използване на пластиките ни? Екипът на SkimProt, изобретил първия в света защитен стикер срещу източване за банкови карти, обобщава десет неща, за които трябва да внимаваме. Вижте ги: 1. Персоналният идентификационен номер (ПИН) е секретен код, който в банката ни връчват в запечатан плик заедно с картата. След като запомним ПИН-а, следва да унищожим плика, както и да променим кода с друг, по-лесно запомнящ се от нас самите. Това може да бъде направено на всеки банкомат. 2. Най-често използваните ПИН кодове са 1234, 1111, 0000, 1212, дори и 6969. Ако вашият ПИН е сред посочените, съветваме ви веднага да го смените. 3. Не отбелязвайте вашия ПИН код на листче в портмонето или върху картата. Това е невероятен шанс за крадците да ви отърват от парите ви. 4 . Използвайте банкомати на оживени и светли места, особено при тегления през тъмната част от деня. 5. При теглене на пари не позволявайте на никого да ви доближава на поне 1-2 метра. 6. При въвеждане на ПИН кода е желателно да прикрием клавиатурата на банкомата с една от ръцете си.7. Когато ползвате банкомат вътре в банка, която изисква използването на картата за отваряне на вратата, не позволявайте на непознати да влизат с вас. 8. Не оставяйте колата отключена или с включен двигател, когато ползвате банкомата. Това може да ви струва излишен, в контекста на статията, съвет, но пък е често срещано явление у нас, което сериозно изкушава автоджамбазите. 9. При плащане с картата в интернет, уверете се, че страницата от която пазарувате, е сигурна. Най-лесно това може да се провери, като адресът на сайта се промени от http на https, a в долния десен ъгъл на страницата се появи „катинарче“ или „ключ“. 10. Най-важното обаче – преди да пъхнем картата, следва да огледаме банкомата. Ако забележим нещо подозрително, като например разместена клавиатура или подозрително прикрепени части, можем да потърсим друг АТМ. Въпреки всички предпазни мерки, не е сигурно, че ще успеем да се преборим с крадците, които стават все по-изобретателни. Затова купуването на защитния стикер SkimProt, предпазващ картата ни от скиминг, може да ви се стори разумна инвестиция. SkimProt се залепва върху магнитната лента на картата и скрива информацията, записана на нея. Източник profit.bg
  • Едни от най-големите последствия от стрес тестовете на Европейската централна банка (ЕЦБ) могат да бъдат усетени в Източна Европа, тъй като мултинационални банки, които трябва да набират капитал, обмислят бъдещето на дейността си на Балканите, докато други пък са изправени пред допълнителни загуби, пише Reuters. Сред 25-те банки, които не издържаха стрес тестовете на ЕЦБ, има и четири, които имат подразделения в Източна Европа. За някои банки, които минаха тестовете, пък стана ясно, че са надценили значително активите си в региона – нещо, което ще ги принуди да притежават повече капитал, вследствие на което е възможно да бъдат изправени пред допълнителни загуби. „Гръцките банки имат относително печеливши подразделения в Източна Европа и продажбата им изглежда като лесен и бърз начин за осигуряване на капитал. Това е една от вероятните опции,“ казва Лъчезар Богданов, икономически анализатор от Industry Watch. Гръцките Eurobank, Piraeus Bank и National Bank of Greece не издържаха стрес тестовете въз основа на това, че не са разполагали с достатъчно капитал в края на миналата година. На тях може почти да им се наложи да емитират акции, но ще трябва да се придържат строго към плановете си за преструктуриране, които включват намаляването на активите им на Балканите и въобще извън Гърция. Централноевропейските подразделения дърпат назад Raiffeisen и Erste Bank, които, според ЕЦБ, са надценили активите си в региона, заедно с норвежката DNB, която пък е надценила значително активи на подразделението си в Естония. Цялостната картина от стрес тестовете бе по-скоро положителна, показвайки, че банките в бившите комунистически страните членки от ЕС са в добро състояние, потвърждавайки за пореден път тенденцията от кризата от 2008 г. подразделенията в региона да се представят по-добре от някои от техните компании майки. Хора от банковата индустрия в Източна Европа твърдят от месеци, че стрес тестовете могат да предизвикат продажбата на подразделения от страна на гръцките банки, тъй като банките майки вече изпитват затруднения след дълговата криза в Гърция. Служител на NBG е споделил пред Reuters, че банката планира да продаде малък дял в турската Finansbank и да се освободи от други активи, които не са свързани с основната й дейност, но не планира да продава балкански подразделения. От Eurobank са заявили, че малки продажби от балканските подразделения са включени в плана за преструктуриране, като същото са споделили и от Piraeus. Бивш служител в Българска народна банка, който е пожелал анонимност, е заявил, че продажбите от страна на гръцките банки, за които се говори от известно време, сега може отново да дойдат на дневен ред. Споре днего обаче намирането на купувач, който да отправи добра оферта, може да е трудно заради случилото се с КТБ, което е намалило привлекателността на сектора. Представители на Обединена Българска Банка, която е собственост на National Bank of Greece и на Юробанк България, са отказали да коментират дали техните компании майки могат да ги продадат. От Reuters не са могли да се свържат с Пиреос България. Продажби в съседна Румъния също биха били логични за някои гръцки банки. „Те са доста добре капитализирани в Румъния заради правилата на централната банка, така че техните банки майки могат да се опитат да ги продадат,“ е заявил анализатор от банковия сектор, пожелал анонимност. Румънското подразделение на Eurobank Bancpost и това на National Bank of Greece – Banca Romaneasca, са отказали коментар. Анализатор в Полша пък е заявил, че португалската Millennium BCP, която не е издържала стрес тестовете, може да намали дела си в полската Bank Millennium, но впоследствие говорител на BCP в Лисабон обяви, че не се планира продажба на полското подразделение. От другата страна на уравнението експозицията на части от Централна Европа е проблем за някои банки от еврозоната. Данните от стрес тестовете на норвежката DNB Bank, която е имала положителен резултат, показват, че според ЕЦБ тя е надценила активи в естонската й банка, което, от своя страна, е довело до най-голямото понижение на капитала сред проверените 140 банки. Австрийските банки Erste и Raiffeisen, които имат голяма експозиция в Централна Европа, са минали тестовете успешно, но управителят на Централната банка на Австрия Евалд Новотни заяви, че Унгария и Украйна създават проблеми за банки, които са под негов надзор. Икономиката на Украйна се свива заради войната с проруските сепаратисти, докато в Унгария банките имат проблеми с ипотечните кредити в чуждестранна валута. Според Новотни на унгарския пазар в момента се вижда ясно, че има проблеми, но те ни най-малко не са по политически причини. В свое изявление от Erste съобщават, че увеличените провизии на банката са свързани основно с активи в Унгария и Румъния. Източник profit.bg
  • Проектът на Закон за изменение и допълнение на закона за кредитните институции, внесен от депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски, предвижда проследяване на паричните трансфери и вземания, както и операциите с финансови инструменти от дружество, избрано от централната ни банка. Проектозаконът предвижда въвеждането на специфичен ред за разкриване на банковата тайна за влоговете и кредитите на лицата, които декларират своето имущество, доходи и разходи в страната и чужбина по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Специфичният ред за разкриване на банковата тайна ще се отнася за лицата, заемащи висши държавни и други длъжност, и има за цел осигуряване на прозрачност по отношение произхода на паричните средства на вложителите – висши държавни служители и членовете на техните семейства, включително и участия в дружества, свързани с тях или за получените от тях кредити. С проекта се предвижда влоговете на дружествата, регистрирани в юрисдикция с преференциален режим (офшорки), да бъдат изплатени само след предоставяне на информация за действителните собственици на компанията. Предложението има за цел да осигури прозрачност на банковата система чрез обявяването на действителните собственици, а също и да противодейства на използването на офшорни компании за пране на пари, корупционни схеми и агресивно международно данъчно планиране. От своя страна, синдикът на банката е длъжен да сключи договор с дружество, което притежава опит за проследяване на паричните трансфери и вземания. Същото ще трябва да проследи закупуването на активи с парични средства от вложителите и разпореждането с тях от акционерите, администраторите на банката, както и със свързаните с тях лица. Ще се проследяват и паричните трансфери от и към дружества, регистрирани в юрисдикция с преференциален режим, чиято цел е закупуване на активи и имущество със средства на вложителите. Законопроектът няма за цел решаване на конкретният казус с Корпоративна търговска банка, твърдят неговите вносители. Източник profit.bg
  • Общо 1075 души участваха в анкетата на Profit.bg “Трябва ли да подаде оставка Иван Искров”? Малко над 97%, или точно 1043, смятат, че управителят на Българска народна банка трябва да подаде оставка. Едва 32 души заявяват, че Искров не следва да напуска поста си. Управителят на Българска народна банка Иван Искров има още 12 месеца от втория си мандат. Смяната на гуверньора на БНБ Иван Искров заради кризата с КТБ е точка първа от дневния ред на 43-ото народно събрание. Консенсус за това бе постигнат между лидерите на ГЕРБ и БСП Бойко Борисов и Михаил Миков. Следващото заседание на парламента обаче ще се проведе утре, тъй като днес е почивен ден за родните депутати. Източник profit.bg
  • Дори решението на Временната бюджетна комисия е много условно и то претърпява трансформации във времето. Истината е, че имаме закон и институционални отговорности по казуса КТБ и ако сме правова държава, би трябвало да следваме този закон. Законите се пишат преди да се случи нещо. Ако се пишат след като се случи нещо това не са закони, те са декрети в стил Владимир Илич Ленин, коментира в студиото на „Здравей, България“ по Нова телевизия председателят на Асоциацията на банките Левон Хампарцумян. Според него „намерението на ГЕРБ и ДПС да спасяват Корпоративна търговска банка е 50% популизъм и 50% наивизим“, съобщава NovaNews.bg. „Дори КТБ да заработи отново, тя много бързо отново ще има проблеми с ликвидността, тъй като всички вложители ще си изтеглят парите от нея“, прогнозира Хампарцумян. Той уточни, че ако идеята е банката да се спаси с държавна помощ, това трябва да се разреши от Европейската комисия, а преди да се пусне в КТБ чуждестранен инвеститор, той трябва да се проучи. „Ако се водим от икономическата логика, КТБ трябва да отиде в несъстоятелност“, счиата Хампарцумян, като сподели, че банкерите са предполагали, че в банката на Цветан Василев нещата не са наред, но не са подозирали мащаба на проблема. Източник darikfinance.bg
  • Според икономисти и финансисти проекторешението, прието от временната бюджетна комисия в парламента, ще даде възможност да се направи опит Корпоративна търговска банка да бъде спасена. Този опит обаче може да не доведе до нищо друго, освен до още по-голям отлив на активи от КТБ. Дупката в банката е по-голяма и от най-песимистичните ни очаквания и защо при това положение се налага банката да бъде спасявана не е ясно, коментира за БТА Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Предложението за промяна в Закона за кредитните институции, което залегна в приетото от комисията проекторешение, макар да взема повод от ситуацията с КТБ, ако бъде прието, ще се отнася за цялата банкова система, което е опасно, смята Ганев. Според него е опасно да се заложи в закона текст, че БНБ едва ли не е задължена да оздравява банка, която има отрицателен капитал. „Да не говорим, че БНБ няма ресурс да прави това, а и не ѝ е това работата. Голямото ми притеснение е, че явно в Народното събрание, въпреки данните от одитния доклад за КТБ, някой иска с публични средства да спасява тази банка. Още по-притеснително е, че това се прави не със специално законодателство за КТБ, а с промяна в общото банково законодателство. Ние вече не сме поставени пред избор дали да спасим КТБ и икономиката да тръгне напред, или да закрием банката и икономиката да се срине“, смята Петър Ганев. Провалът на банката вече е факт; дали ще го приемем и ще изплатим гарантираните депозити с публичен ресурс или ще тръгнем да я спасяваме също с публичен ресурс, то влиянието върху икономическия растеж ще е отрицателно и в двата случая, категоричен е той. Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество“, коментира за БТА, че самото проекторешение, взето от временната бюджетна комисия, е противоречиво. В една точка от него се залагат законодателни промени, които да дадат възможно най-бързо достъп на вложителите до гарантираните им депозити в КТБ, а в друга точка от проекторешението се казва, че КТБ ще бъде спасявана, но всъщност тези две неща си противоречат. „Ако бъдат изплатени гарантираните влогове, то това ще означава че КТБ няма да има вече вложители, а как може да се спаси банка, която няма вложители? Вторият най-важен проблем е, че решението не казва откъде ще дойдат парите за спасяване на КТБ. Просто да промениш един текст в закона не променя факта, че КТБ има близо 5 млрд. лв. загуби по лоши кредити. Държавният бюджет е с огромен свръхдефицит и ще е много трудно да се намерят в него пари за КТБ, а така наречените потенциални инвеститори са всъщност акционерите в банката, които, ако имаха пари, можеха да я спасят още през юни“, коментира анализаторът. Според Георги Ангелов проекторешението на комисията не води до нищо, освен до отлив на активи. В момента текат процедури по цесии и прихващания и те още повече ще изпразнят банката, защото вложителите с големи депозити ги продават на кредитори с добри кредити и така в банката не остава нищо. Не така оценява ситуацията финансистът проф. Христина Вучева. За БТА тя коментира, че решението за отпадането на автоматичността при обявяването на банка с отрицателен капитал във фалит като същевременно на депозантите бъдат изплатени гарантираните влогове, ще даде възможност да бъде направен опит КТБ да бъде спасена. Това обаче трябва да бъде направено достатъчно компетентно в рамките на процеса на специален надзор в банката, коментира проф. Вучева. В КТБ вече са постъпили искания за цесии и прихващания за стойност между 500 и 600 млн. лв., стана ясно вчера по време на заседанието на комисията. Според проф. Вучева опасенията, че подобни сделки могат да накърнят обществения интерес са неоснователни. Обикновено вложители, които имат по-големи от гарантираните по закон депозити в КТБ, търсят възможност да ги продадат на лица, които пък имат пък имат кредити в КТБ и по този начин да намалят загубата си, поясни Вучева. Финансистът Емил Хърсев пък коментира, че решенията, които гласува временната бюджетна комисия и се очаква да бъдат приети и в пленарна зала, не означават удължаване на срока на специалния надзор в КТБ. Променя се единствено задължението БНБ да отнема лиценза на банка с отрицателен търговски капитал, посочи той. /БТА/ Източник darikfinance.bg
  • Решението на Комисията по бюджет и финанси не задължава БНБ да печата пари, за да се покрие дупката в КТБ, заяви заместник-председателят на Народното събрание Димитър Главчев. Според него народните представители искат от БНБ решение на казуса с банката, но не и неща, които са извън закона. „В едно нещо беше прав господин Искров – задължение на държавата е да изплати парите по гарантираните депозити. Това е европейска директива – да се гарантират депозитите до 100 000 евро“, каза Главчев. Той подчерта, че проверката на трите одиторски фирми в Корпоративна търговска банка „е друга услуга, не е одит, не е и преглед по реда на международните одиторски стандарти“. „Пледлагали сме БНБ да си свърши работата. Единственият орган, който трябва да си свърши работата по закон, е БНБ. Целта на решението е БНБ да си свърши работата по действащото законодателство. Единственото е да се отвори по-широк прозорец, да не са само пет дни времето, в което да се произнасят дали да бъде обявена банката в несъстоятелност или не, да се отвори по-голям прозорец, за да се предприемат последни действия по спасяването на банката, така че това е смисълът на решението“, обясни Главчев. Източник darikfinance.bg
  • Вчера временната комисия по бюджет и финанси прие решение от четири точки, което предвижда БНБ да вземе мерки по оздравяването на всяка банка, чиито собствен капитал е станал отрицателен. Това трябва да стане с промени в Закона за кредитните институции до 6 ноември. Решението бе прието с мнозинство, но без гласовете на БСП. То предвижда още Министерският съвет съвместно с централната банка и Комисията за финансов надзор да извърши анализ на законодателството и да внесе в Народното събрание законодателни изменения, в съответствие с правото на ЕС в областта на банковото дело, гарантиращи ефективността на банковия надзор. Народното събрание в срок до 6 ноември да приеме законодателни изменения, които да осигурят изплащането на гарантираните депозити според европейското право, гласи втора точка от решението. Освен това, до 6 ноември НС трябва да приеме изменения в Закона за кредитните институции, които да задължат БНБ да предприеме действия за оздравяване на банките, когато собственият им капитал стане отрицателна величина, предвижда точка трета от решението. Последната, четвърта, точка от решението гласи: „С цел по-ефективна защита на вложителите препоръчваме на БНБ да сключи договор с международно юридическо лице за проследяване на акционерите и администраторите на КТБ и свързаните с тях лица“. Ако промените в закона бъдат приети, депутатите ще прехвърлят отговорността за решаването на казуса с КТБ обратно върху БНБ. Настоящото законодателство позволява на централната банка да остави проблема в ръцете на Народното събрание и правителството. Източник darikfinance.bg
  • Сътресенията в политическия елит ще са много сериозни след отварянето на досиетата “КТБ”, обяви вчера служебният премиер Георги Близнашки. С това изказване той се опита да даде пример как протестите срещу кабинета на Пламен Орешарски, които доведоха на власт служебния му кабинет, са успели да променят политическия живот в страната, пише “24 часа”. “Протестът си изигра ролята и повиши обществените изисквания към партиите и политиците. Но не може постоянно да се протестира”, обясни Близнашки, запитан дали би излязъл на протест и срещу следващото редовно правителство, както протестира срещу Орешарски. “Доста хора продължават с главата си да са на улицата”, каза премиерът по повод бившите си съратници от протестите. “Не би трябвало да искаме да има повече протести. Цяла Европа очаква от нас реформи и стабилно управление”, заяви още Близнашки. Премиерът окачестви смяната на 218 ръководни кадри в администрацията от служебното правителство като нещо нормално. Служебният премиер разкритикува новото Народно събрание, че се е захванало първо с решаването на казуса с КТБ, а не с предложената от неговото правителство актуализация на бюджета за 2014 г. “Само въз основа на актуализацията на бюджета биха могли да се изплатят гарантираните влогове в КТБ, тъй като фондът за гарантиране на влоговете няма достатъчно средства”, подчерта Близнашки. Източник darikfinance.bg
  • Късно вечерта в понеделник, след първия работен ден на новия парламент, се появи дългоочакваният законопроект, изготвен от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Лютви Местан и би трябвало да вдигне завесата и да разкрие какво се е случило с банката. „Искам пълна публичност по КТБ, да стане ясно, че нямам нищо общо със случая“, каза единият от вносителите – Делян Пеевски, който само преди половин година беше близък партньор на основния акционер в КТБ и понастощяем беглец от правосъдието Цветан Василев, пише „Капитал“. А семейните медии на депутата, които той нарича „моите вестници“, бяха в основата на паниката на депозантите, като в седмиците преди затварянето ѝ през юни излязоха с поредица публикации, обвиняващи Василев в източването ѝ. „Истината за КТБ е отвъд мита за банката на ДПС. Кои партии и злокобни фигури ще изплуват от банката“, допълни съпартиеца си лидерът на ДПС Лютви Местан, сякаш забравил, че почетният председател на партията – Ахмед Доган има вложени в КТБ над 880 хил. лв., както и кредитна карта с лимит 40 хил. евро. Законопроектът е в две посоки – първата е изричното разписване на правомощието на квесторите да „сключат договор с дружество, притежаващо опит в проследяване на парични трансфери и вземания, както и в операции с финансови инструменти“. Втората посока в проекта предвижда обявяване на лица, заемащи високи държавни постове сред депозантите и кредитополучателите на банка при преструктуриране и отнемане на лиценза. Но не касаят техните близки и роднини. Проектът предлага това, което институциите така или иначе трябва да правят. Първо – пред Сметната палата се декларират влоговете и кредитите, а пък НАП и прокуратурата трябва да следят, ако това не се е случило. Предложенията на ДПС са добре премерени, защото ще постигнат обявената от Лютви Местан вчера цел – да покажат, че ДПС няма нищо общо с КТБ. Източник darikfinance.bg
  • Днес от името на БНБ в Народното събрание бе внесен доклад „Събитията и предприетите действия, свързани с „Корпоративна търговска банка” АД и Търговска банка „Виктория” ЕАД”. Документът от 60 страници проследява събитията в групата КТБ от първото тримесечие на тази година до сега. Част от приложената информация за първи път се представя пред народните представители и широката общественост и предоставя в подреден вид подробности за първоначалното финансово състояние на КТБ и ТБ „Виктория“, изводи от новата надзорна проверка в КТБ, комуникацията с основните акционери, както и кореспонденцията на БНБ с Европейската комисия, Европейския банков орган и Международния валутен фонд. Към края на първото тримесечие банката е докладвала 20 големи експозиции, които възлизат на обща стойност 1608.6 млн. лв. след прилагане на изключенията и намаленията на кредитния риск, или 210% от собствения капитал в размер на 765 млн. лв. В това число 9 броя са към групи свързани лица по линия на „контрол“ и като „носители на общ риск“ на обща балансова стойност 828.9 млн. лв., а 11 броя са отчетени към индивидуални клиенти. Според докладваните от банката данни брутният размер на редовните експозиции към е 5 082 млн. лв., които заемат дял от 98.7% от общо брутните кредити. Шест месеца по-късно, към края на септември, общата сума на брутната балансова стойност на кредитите от извадката е в размер на 5 335 млн. лв. с оценка за необходими обезценки по тях в размер на 4057 млн. лв. Освен това са оценени 14 експозиции в корпоративни ценни книжа, за пет от които има активен пазар. От тези, за които няма активен пазар, четири са оценени по справедлива стойност на базата на модел и три на основата на справедлива стойност, намалена с обезценка. В отделните случаи, когато емитентите са и кредитополучатели, е взета предвид и оценката за качеството на тяхната кредитна експозиция към банката. Изводът от докладите на одиторските фирми е за необходимост от обезценки на ценни книжа в размер на 144 млн. лв. По отношение на другите активи, обхванати в оценката на одиторските фирми, включително недвижими имоти и банкови гаранции, е определена необходимост от обезценка в размер на 30 млн. лв. Стремежът на БНБ е да подпомогне народните представители при вземането на своевременни и адекватни решения, отчитайки кратките срокове, свързани със срока на специалния надзор върху двете банки, който изтича съответно на 20.11.2014 г. за КТБ и на 22.11.2014 г. за ТБ „Виктория“. Управителният съвет на БНБ призовава народните представители да бъде създадена временна комисия с участието на всички парламентарно представени сили, която приоритетно да обсъди казуса около КТБ още със започването на деловата работа по структурирането на 43-тото Народно събрание. Източник darikfinance.bg
  • Общо 25 от 123 банки, подложени на стрес тестовете на ЕЦБ, не издържат изпитанието. Общата сума на капитала, който не достига към началото на годината в тези финансови институции, възлиза на 24.6 млрд. евро. Най-зле се представи Италия, където 9 банки се провалят. Италианска е и банката с най-голям дефицит – Monte dei Paschi, на която не ѝ достигат 2.1 млрд. евро. Парадоксално, но сравнението с предишния тест на Европейската централна банка, показва влошаване на ситуацията, като тогава се провалиха само 9 кредитни институции. В Гърция формално тестовете не издържаха трите най-големи банки, но ако се отчетат и средствата привлечени през 2014 г., само Eurobank Ergasias SA и National Bank of Greece SA се нуждаят от 291 млн. евро допълнителен капитал. Оказва се, че Alpha Bank A.E. и Piraeus Bank SA са си научили урока и са готови да посрещнат предизвикателствата на ЕЦБ. Тестовете включваха финансовите резултати за 2013 г. и в тях не се отчитат средствата привлечени от банките през тази година. Така 12 от провалилите се банки вече са направили необходимото, за да запълнят установения по време от проверката дефицит. Остават 13 банки, които трябва да увеличат капитала си с около 10 милиарда евро. Тези банки трябва да уведомят до две седмици ЕЦБ за това как смятат да привлекат необходимия капитал. Източник darikfinance.bg
  • Парламентарната група на ГЕРБ на спешно заседание е решила, че ще предложи да отпадне текстът от решението на временната бюджетна комисия за КТБ, според който БНБ е длъжна да предложи действия за оздравяване на банките, когато собственият им капитал стане отрицателна величина, като отчита макроикономическия ефект и ефекта върху държавния бюджет. „Искахме с най-добри намерения да се опитаме да оздравим банката. Чакахме г-н Искров да даде доклада, неговият доклад е категоричен, че банката е в не тежко, а на практика в много тежко състояние. Оттам нататък решението на бюджетната комисия няма смисъл“, обясни лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Председателят на временната бюджетна комисия в НС Менда Стоянова разясни, че идеята е била в кратки срокове да се направят законови промени, с които да се трансформират текстовете от директива, което по принцип трябва да стане до 31 декември, за да могат да се използват евентуално за оздравяване на банката при подходяща оферта. Според нея обаче това, което е предложил консорциумът между Gemcorp, EPIC и Оманския фонд, е доста нагло, защото показва, че намеренията на инвеститорите не са сериозни. „Те искат оздравяване на банката, но нямат достатъчни изисквания към себе си, а към държавата“, коментира тя. Борисов призна, че от думите на Искров е разбрал, че не може да се направи каквото и да било. „Имаше надежда, че вчера въпросният фонд ще даде оферта, с която би могло да се възстанови, оздрави или спаси банката. Сутринта се запознах с това, г-н Искров от трибуната на парламента я прочете, аз съм опитен човек, това не може да спаси банката. И при това положение всички други хипотези, няма смисъл да чакаме 3-4 дена още и да кажем пак същото. Преди два дни, когато беше комисията, имаше такава хипотеза и затова в точка 3 сме казали, че може да се опита до 6 ноември. След днешното изказване на Искров аз не виждам смисъл да чакаме 6 дни“, призна Борисов. Менда Стоянова пък заяви, че Искров има и морална отговорност за случилото се. Тя се възмути и от изказването на управителя на БНБ, който по-рано от парламентарната трибуна заяви, че евентуално решение на Народното събрание, с което да задължи БНБ да предлага оздравяване на банки, противоречи на европейски норми и той няма как да го изпълни. След като обвини във виновно бездействие заради случая с КТБ управителя на БНБ Иван Искров лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов призна, че очаква всеки момент той да си подаде оставката. Източник investor.bg
  • Министерският съвет да подготви и внесе в Народното събрание предложения за изменения в пълно съответствие с правото на ЕС на закони в областта на банковото дело, включително на Закона за БНБ, на Закона за кредитните институции и Закона за гарантиране на влоговете. Това реши Народното събрание, в свое в своя позиция по казуса „КТБ“. По предложение на Мартин Димитров от РБ и Менда Стоянов от ГЕРБ от текста на временната бюджетна комисия отпадна спорната трета точка, която задължаваше БНБ да предложи действия за оздравяване на банките, когато собственият им капитал стане отрицателна величина. Парламентът отхвърли предложението на Янаки Стоилов от БСП да се гласува текст: „Народното събрание приема доклада на БНБ, като изразява неодобрение на действията на БНБ по надзора на КТБ. Очаквайте подробности! Източник vesti.bg

Полезни програми

  • Кредитен тест +

      Изплащате ипотечен кредит и имате чувството, че нещо не е наред. Ако живеете в България вероятно шестото чувство не Прочети повече...
  • Калкулатор на надвзети суми +

    От тук можете да стартирате новия калкулатор за изчисляване на надвзети суми при неправомерна промяна на лихвения процент по потребителски Прочети повече...
  • 1

Подкрепете Асоциацията

Facebook