Category Archives: Банков бюлетин

Банков бюлетин 14.07-18.07.2014

  • Forbes: Българската ”Игра на тронове”
    Българските олигарси се борят за политическа и финансова власт, създават и рушат съюзи, засипват се с обвинения и тази битка е на живот и смърт, пише „Forbes“. В последния си материал се шегувах, че българската банкова криза прилича на „Игра на тронове“, но съдейки по реакцията на много по-големи познавачи от мен, изглежда съм била права, казва авторката Франсис Копола в статия, поместена на сайта на американското списание, предаде БТА.
    Тя припомня кои са главните действащи лица – собственикът на Корпоративна търговска банка Цветан Василев и политикът и медиен магнат Делян Пеевски. И подчертава, че за да се разбере какво става в действителност, човек трябва да се зарови в тъмния свят на българската политика. Авторката говори за преплитащите се политически и икономически интереси, за това, че кризата има отношение към проекта „Южен поток“, а също, позовавайки се на близък до Цветан Василев източник, че залозите всъщност са по-високи – целта била неназовани олигарси да сложат ръка върху парите от ЕС за регионално развитие, предназначени за България. Както в „Игра на тронове“, всичко в тази история е свързано с пари и власт. Политиците са марионетки на олигарсите, а олигарсите се контролират от мафиоти, банките са пионки в играта, а българите плащат за корупцията на политическата си система чрез стагнация и трайна бедност, допълва Копола. Тя обаче посочва, че случващото се има и друго измерение и припомня неотдавнашно изказване на бившия германски вицеканцлер Йошка Фишер пред Европейската асоциация за рисков капитал. Той предупреждава, че руският президент има користни амбиции в района и че страните от ЕС трябва да се обединят, включително и за да се защитят от „руската мечка“. България, подобно на Украйна, е разделена на проевропейски и проруски настроения, но за разлика от Украйна, България е член на ЕС и широкото руско влияние в България може да дестабилизира източната граница на Евросъюза, пише още анализаторката. По думите й много хора питат защо ЕС не прави нищо по този въпрос. Простият отговор е, че ЕС има да решава много други проблеми като растящата бедност, високата безработица, потенциалната дългова криза в Италия, банковите проблеми в Португалия и Австрия и т.н. Към това се добавя липсата на лидерство в Еврокомисията. България просто не е на радара на ЕК в момента, а това е грешка, смята Копола. България може да е малка, но със сигурност не е маловажна. Банковата система на Балканите е тясно взаимосвързана и рисковете за нея застрашават и останалата част от Европа чрез австрийски, френски и италиански банки. Сериозна нестабилност в българската банкова система може да причини системна криза далеч отвъд границите на страната, така че ЕС би трябвало да обърне на това повече внимание, завършва анализът във „Forbes“. Източник profit.bg
  • Гечев: БНБ първо да представи документ за пасивите и активите на КТБ
    По време на консултациите при президента Росен Плевнелиев беше предложено разглеждане в парламента на специален закон, който има различни страни и механизми, но една от важните части беше дали да се възмездят всички, които имат депозити – фирми и граждани – в неограничен размер. Това предложение беше подкрепено от ДПС и ГЕРБ.
    Последните вече си бяха променили мнението от предния ден. Към вчерашния момент и до днес Българска народна банка, въпреки многобройните официални и неофициални искания, не представя никакъв официален документ за пасивите и активите на Корпоративна търговска банка, коментира пред БГНЕС депутатът от Коалиция за България, Румен Гечев. Нашата позиция е, докато нямаме такъв официален документ с разчети би било нередно да вземаме каквото и да било решение. Смятаме, че този вариант, който е предложен в проектозакона, разработен от БНБ, не е защитен интереса на българския данъкоплатец и не е приемливо нито икономически, нито политически ние да нарушаваме пазарните принципи и да отиваме дори зад закона за защита на влоговете в Европа и България до 100 000 евро. По този въпрос не постигнахме консенсус, но постигнахме консенсус по въпроса да искаме от БНБ да промени мнението си. Досега те не са имали особено желание да влязат в общия европейски надзор на банките. С това решение ние препоръчваме на БНБ да инициира процедура по приобщаване в Единната система на Европа за банков надзор. Това е и стъпка към влизане в еврозоната. Не бих могъл да кажа колко време ще отнеме процедурата по влизането ни в Единната парична система, защото са важни две неща. Първо, дали ние в момента отговаряме на изискванията, за да влезем в системата. Второ, колко време отнема самата процедура – това трябва да каже самата организация, а и нашата Народна банка. Но ние, политиците, изразихме желание и препоръка към Управителния съвет на БНБ да ускори тази процедура. Положителният момент за нас тук е, че освен надзорът на БНБ, който очевидно, че има проблеми, а ние искаме да се чувстваме по-сигурни, в надзора да участват и надзорници от европейската система. Това е задължително за всички страни-членки на еврозоната, но може при определени условия да се разпростре и върху страни, които имат валути различни от еврото и са членове на ЕС, какъвто е случаят с България. Споразумяхме се бюджетният дефицит от 1.8% да отиде на 2%, т.е. да се повиши с 0,2%, а не до 3%, както беше дадено в комюникето на президента. Може би това е някаква техническа грешка. Решението за вдигането на бюджетния дефицит с 0.2% е пожелателно. Този въпрос трябва да се разгледа от парламента. /БГНЕС/ Източник darikfinance.bg
  • Парламентът реши: До 5 години затвор за слухове срещу банки
    Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на смут и страх в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години. Това записаха депутатите в приетите на първо четене промени в Наказателния кодекс с гласовете основно на ДПС и ГЕРБ. Ако слуховете са причинили значителни вреди или значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет до десет хиляди лева, реши още парламентът.
    Промените в НК бяха внесени от депутата от ДПС Йордан Цонев, но инициативата за това дойде от БНБ, след като преди няколко седмици заради невярна информация масово клиентите на ПИБ започнаха да теглят влоговете си, което застраши банката. След като се чуха критики против промените, Йордан Цонев коментира, че знае, че текстовете не са напълно прецизни, но експертите вече работят и ще бъдат изработени най-добрите преди окончателното приемане на поправките. В началото на дебата Янаки Стоилов от БСП припомни, че тази инициатива беше на БНБ като реакция на рисковете, които изпита банковата система, след като разпространяването на информации доведе до смут и до бързо изтегляне на средства от ПИБ. „Проблемът обаче е по-основен и е дали проблемите се дължат на такива психози, или има по-дълбоки причини. Този текст създава впечатление, че има определен сектор, който трябва да бъде поставен под особено отношение, такива текстове създават мисълта дали някой не се опитва да създаде закон за защита на банките“, коментира той. Според социалиста проблемите на КТБ няма да се решат с този закон „заради това, че политици от всички цветове имат интерес и тази банка беше толерирана от всички досега“. Данаил Кирилов от ГЕРБ смята, че по-важният ресурс на банките е доверието и той не може да е предмет на зловредна атака. Екатерина Заякова от БСП обвини Цонев, че предлага да се приеме закон заради един случай. „Тази промяна е преждевременна, законодателството се променя, когато са установени трайни промени в обществените отношения“, заяви тя. Цонев й отговори, че след като не за първи път се напада банка със слухове, има промяна в отношенията. Христо Монов от БСП се обяви в защита на промените и призна, че заради атаките към ПИБ много хора са потърсили услугите на психиатри и психолози, защото са били достигнали състояния, които са до граничната норма. Източник investor.bg
  • Министерският съвет даде съгласието си България да бъде домакин през есента на 2014 г. на редовното 102-ро заседание на Съвета на Международната инвестиционна банка (МИБ). Освен България, в банката членуват Виетнам, Куба, Монголия, Руската федерация, Румъния, Словакия и Чехия. Съгласно установената практика, на ротационен принцип страна-членка е домакин на редовните заседания на Съвета на МИБ, които се използват като възможност за дискусии и размяна на мнения по въпроси от общ интерес. В срещите вземат участие изпълнителният директор на МИБ, представители на ръководството на финансовата институция, както и делегации на страните-членки. България не е била домакин на подобни срещи през последните години и при спазване на принципа на ротация й бе предложено да бъде домакин на заседанието на Съвета през 2014 г. Източник profit.bg
  • Не сме изненадани от факта, че дни наред политиците не предложиха и не обсъдиха нито едно смислено и работещо предложение за ликвидация на причините и за справяне с последствията от кризата с Корпоративна търговска банка. И че вместо да защитят интересите на общините, болниците, театрите, училищата, университетите, компаниите и останалите юридически лица, вложители в КТБ, те се занимават с преразпределение на активите на тази банка. Това коментираха от Българската стопанска камара. Оттам добавят, че няма да приемат никакво решение по отношение на КТБ, което е взето в условията на пълна мъгла и без участието на заинтересованите вложители, които са и кредитори на банката. Липсата на достоверна информация за състоянието на КТБ не е в интерес на обществото и със сигурност ще доведе до грешни решения с непоправими последствия за част от вложителите. Ето защо УС на БСК категорично призовава всички органи на държавата, имащи компетенции при изясняване на фактическото състояние на КТБ и приемане на решения в защита на банковата система и нейните клиенти, да отговорят на очакванията на обществото, като извършат необходимите промени в действащите закони за да гарантират, че: 1. Цялата информация за състоянието на КТБ ще бъде предоставена на всички кредитори на банката на общо събрание, свикано от квесторите в най-кратък срок; 2. Частният „Фонд за гарантиране на вложенията на гражданите“ ще се използва само в съответствие с неговите цели и при стриктен контрол на банките вложители в него; 3. Всички търговски банки в страната ще предложат на клиентите на КТБ договори за цесия на вземанията им от проблемната банка в размер на левовата равностойност до 100 хил. евро. Те ще открият депозит на името на съответния клиент и така ще се превърнат в кредитор на КТБ, като вземанията им ще бъдат гарантирани от Фонда. 4. Кредиторите, в които задължително трябва да бъдат включени банките по т.3 и акционерите на КТБ, да имат правото да възложат на екип, избран от общото събрание на кредиторите, да разработи оздравителен план и да насрочи следващото общо събрание за неговото разглеждане и приемане. 5. Приетият оздравителен план ще е задължителен за всички кредитори. Този план, както и всички други планове не могат да ангажират публични средства за решаване на евентуални ликвидни проблеми на КТБ. Източник profit.bg
  • Софийският районен съд /СРС/ разреши разкриване на банковата тайна за Корпоративна търговска банка /КТБ/. На 9 юли 2014 г. в СРС е постъпило искане от Софийска градска прокуратура за разкриване на банкова тайна за сметки в Корпоративна търговска банка, съобщи БГНЕС, позовавайки се на прокурор Елка Ваклинова. На същата дата е образувано дело и на същата дата съдията – докладчик се е произнесъл с решение, което е окончателно. На 10 юли 2014 г. от деловодството на СРС е изпратен препис от решението в СГП, уточняват от СРС. Допълнителна информация по случая, следва да бъде предоставена на журналистите от наблюдаващия прокурор, който води разследването. С отпадането на тайната, прокуратурата ще разполага с информация кои са кредитополучателите и вложителите на КТБ. Решението на съда означава, че данните ще са достъпни на разследващите във връзка с водените от тях дела. Източник profit.bg
  • Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната, става ясно от чл. 4, ал. 1 на Конституцията на България. Освен това, по-долу в чл. 19, ал. 3 може да се намери информация и за инвестициите, а именно, че те се закрилят от закона. Но кой закон защитава влоговете ни в търговските банки? Както може би знаете Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) е институцията за това. Основната цел на ФГВБ е защитава средствата на вложителите в банките, както и интересите на кредиторите в производствата по банкова несъстоятелност. Той е създаден със Закона за гарантиране на влоговете в банките от 1998 г. и функционира от януари 1999 г. Днес в него има малко над 2.1 млрд. лв. Вижте още: В кои ситуации е гарантиран депозитът ви? Гарантираното покритие е 196 000 лв. на принципа един вложител в една банка, като са гарантирани влоговете в левове и в чуждестранна валута. Изплащането започва не по-късно от 20 работни дни (с възможно удължаване от 10 работни дни при изключителни обстоятелства) и се извършва чрез обслужваща банка. Към настоящия момент ФГВБ гарантира спестяванията на вложителите в 26 банки. Но защо в последните дни основната тема в българските медии е дали да се гарантират депозитите до 196 000 лв. (или 100 000 евро), или в пълния им размер? Нали все пак имаме фонд, който гарантира тази сума, така както е и в ЕС. Всеки вложител знае, че при откриването на депозит в търговска банка, в общите условия е записано, че сумата гарантирана от Закона е 196 000 лв., а институцията, отговаряща за това, е ФГВБ. Същите условия са записани и в индивидуалните договори, тъй че всеки трябва да е наясно, че рискът за суми над тази граница са за негова сметка. Вложителите с големи депозити може би пренебрегват и друг основен принцип на инвеститорите – диверсификацията. Иначе казано – не всичките пари трябва да се инвестират в едни инструмент (акции, депозити, облигации и др.). Наистина – всеки е прав за себе си. Ако имаш 20 000 или 50 000 лв. в банката ти си искаш парите сега. Но ако имаш 500 000 лв. на какво основание ги искаш всичките? Ами 1 млн. лв.? Не е ли по-добре този милион да се раздели в пет банки? Или това няма да донесе същата висока доходност, нали? Защо, кой е виновен, че в търсене на по-висока доходност някой е вложил милиони в Корпоративна търговска банка? Защо някой друг трябва да плати поетия от теб риск? Защо може би законите в България отново няма да се спазят? Или те се пишат, за да са изгодни, а когато не са изгодни се променят. Факт е, че българите, или основната част от нас имат депозити до 1000 лв. (по данни на БНБ над 71%). Тези българи наистина се хранят основно с хляб и мляко, но не го афишират по медиите. Тези българи, които гласуват и избират политиците ни са най-важната част от икономиката ни. Защото без народ, за къде е тази държава? Защото без закони за къде сме? В тази ситуация всеки е длъжен да даде отговор на един основен въпрос – да остана или да замина някъде, където законите се спазват. Аз избрах първото, като се надявам, че и у нас законите ще се спазват. А ти? Източник profit.bg
  • Атанас Бостанджиев, който ръководи международните операции на най-голямата руска инвестиционна банка, напуска компания след тригодишна служба. Главният финансист Ник Хът ще бъде временно изпълняващ длъжността генерален директор на отдела, съобщи прес службата на ВТБ Кепитъл. Банката не изпълни целите си за печалби в последните пет години, отбеляза Бостанджиев във вътрешен доклад от ноември м. г. до Юрий Соловьов, заместник генерален директор на ВТБ Груп. Тогава Бостанджиев предложи закриване на отделите, които се занимават с търговия с деривати, със стоки и структурирани кредити, намаляване на клиентите от 1000 на 300 и съкращаване на 231 от общо 556 работни места, се казва в документа, цитиран от БГНЕС. Бостанджиев беше нает от ВТБ Кепитъл през май 2011 г. от Голдман Сакс груп, където беше партньор, отговарящ за дейността на компанията в Централна и Източна Европа, Близкия Изток и Африка. Преди това той е заемал висок пост в отдела за управление на продажбите в Мерил Линч в Лондон. Генералният директор на ВТБ Груп Андрей Костин, окуражен от Кремъл да се впусне в международното инвестиционно банкиране преди финансовата криза, обеща да вложи 500 милиона долара в изграждането на отдела. Той планираше да инвестира „стотици милиони евро“ на Балканите. Бостанджиев съобщи в имейл днес, че оттеглянето му е „планирано решение“, договорено с ВТБ Груп. „Сега ще взема безценният опит, който придобих с банката, в новите си роли и очаквам с нетърпение новите възможности“, отбелязва той. Операциите в чужбина на ВТБ Кепитъл включват офиси в Лондон, Ню Йорк, Хонконг, Дубай, Сингапур и София. У нас Българската централна банка постави под надзор Корпоративна търговска банка (КТБ), част от която е собственост на ВТБ Груп, след като тя остана без пари и спря всички операции. Отдел на ВТБ също така придоби 80% в държавната компания Булгартабак Холдинг през 2011 г. Източник profit.bg
  • Нито една от двете банки в групата на Корпоративна търговска банка (КТБ) няма да отворят врати на 21 юли, стана ясно от съобщение на БНБ. След като оздравителният план на централната банка не срещна подкрепа при консултациите при президента, централната банка съобщи че КТБ и Креди Агрикол България остават под специален надзор за три месеца. Процедурата беше стартирана на 20 юни с цел оздравяване на банката, след масово теглене на над 1 милиард лева за 3 дни. Два дни по-късно централната банка си постави срок – КТБ да посрещне клиентите си на 21 юли. В последствие обаче независима проверка не можа да установи какво е реалното състояние на КТБ, тъй като липсват документи за отпуснати кредити за 3.5 млрд. лева. В резултат БНБ подготви спасителен план, който предвиждаше пълна гаранция за парите на всички вложители в КТБ, дори и над 100 хил. евро. Вижте още: В какви ситуации е гарантиран депозитът ви? Каква е дупката в КТБ така и не стана ясно – сумата, за която се говори, варира от 600 милиона лева до 3.6 млрд. лева. Спасителният план, който БНБ подготви, предвиждаше Фондът за гарантиране на влоговете, резервите на БНБ и фискалният резерв да осигурят необходимите средства. Вчера след 4-часови консултации при президента съгласие за специалния закон не беше постигнато, информира bTV. Така банковата група ще остане затворена най-вероятно до 23 септември, ако междувременно парламентът не реши да се направят законодателни промени. Засега решение за отнемане на лиценза на КТБ няма. Ако това се случи и процедурата продължи по сега действащото законодателство, месец след отнемане на лиценза, управлението се поема от Фонда за гарантиране на влоговете. Законът гарантира влоговете на лица и фирми до 100 хиляди евро. Източник profit.bg
  • След постигнатия консенсус на срещата вчера при президента на Република България, в която участваха представители на основните парламентарни политически сили, правителството и БНБ, Българската народна банка предприе действия в следните две насоки: БНБ вече осъществи контакт с Изпълнителния съвет на Европейската централна банка като част от подготовката на разговор между държавния глава и президента на ЕЦБ за стартирането на процедура за кандидатстване на България за членство в единния надзорен механизъм на Европейския съюз; БНБ започна разговори с председателя на Европейския банков орган г-н Андрея Енрия за иницииране на преглед на качеството, капацитета, практиките и процедурите на управление „Банков надзор“ в БНБ. Когато това се случи, резултатите ще бъдат публично оповестени. Поради липса на съгласие относно предложения от централната банка и правителството законодателен подход, обсъден преди това с експерти на основните парламентарни политически сили, за намиране разрешение на проблемите в банковата група КТБ и за фирмите и гражданите, които имат депозити в нея над 196 хиляди лева, Българската народна банка продължава работа по процедурата на специален надзор. Съгласно сега действащата законова база (чл. 115, ал.3 от Закона за кредитните институции), максималният срок на специалния надзор е до 6 месеца, но в конкретния случай БНБ е наложила срок от 3 месеца. При продължаване на политическите консултации за търсене на консенсус относно цялостното решаване на казуса КТБ за защита на интересите на депозантите в КТБ с влогове и над 196 хиляди лева и при постигането на такъв консенсус, централната банка е готова да предостави своя експертен потенциал в изпълнение на такова решение. Източник profit.bg
  • От следващата седмица, в понеделник клиентите на КТБ ще могат да разполагат с депозитите си. Въпросът, който може би много хора си задават, е накъде ще бъдат насочени тези средства. И докато на много от участниците на БФБ ни се иска поне част от тези средства да бъдат насочени към фондовия пазар, то едва ли това ще се случи. Най-вероятно хората ще погледнат към депозитните предложения на останалите банки в страната, като определено вече ще имат едно наум. Именно поради тази причина ще погледнем какви са най-добрите предложения при лихвите по депозитите на финансовите институции в страната. До голяма степен следствие на очакванията за прилив на огромни по размер средства, като депозити, се наблюдава известно понижение в предлаганите лихви по депозитите в момента. Най-доброто предложение за депозит, със зададени критерии за срок от една година и сума от 10 000 лева откриваме при детския депозит на Интернешънъл Асет Банк – „Депозит Асет Детство“. Тук ефективната лихва е фиксирана от 4.5% на годишна база, а минималната сума за откриване на депозит – 500 лева. С малко по-ниска ефективна лихва от 4.31% на годишна база се отличава друг детски депозит – „Малечко Палечко“ на Първа инвестиционна банка. Депозитът е с променяема лихва, като няма изисквания за минималната му сума. Най-високата лихва по депозит, който не е детски, идва от Общинска банка. Ефективният лихвен процент при него е фиксиран при 4.27% на годишна база, като той е фиксиран, а минималната сума за откриването му е 50 лева. Само още шест предложения откриваме на пазара на депозити в момента (при зададените критерии) с лихвени нива над 4% – „Промоционален 12-месечен депозит“ от БАКБ (4.14%), депозит „Асет Златна Възраст“ (4.14%) от Интернешънъл Асет Банк, „Срочен VIP депозит“ с авансово получаване на лихвите от Инвестбанк (4.14%), едногодишен депозит „Аз Избирам“ от Банка Пиреос (4.14%) и депозити „Златни години“ и „Детски Депозит“ от Първа инвестиционна банка и Райфайзенбанк с лихва от 4% на годишна база. Едно сравнение с най-добрите депозитни предложения от края на миналата година ни сочи значително понижение в офертните нива на лихвите. За сравнение преди седем месеца, без да отчитаме предлаганите лихви от КТБ, най-доброто предложение идваше от Токуда Банк, където по детски депозит предлагаха ефективна лихва в размер на 6%, макар и променяема. Второто най-добро предложение бе от Интернешънъл Асет Банк, като предлаганата лихва бе в размер на 5.5% на годишна база. Инвестбанк пък предлагаше най-високата лихва по депозит, различен от детски, в размер на 5.4%. Напълно е възможно банките да продължат да понижават предлаганите лихвени проценти по депозитите, ако бъдат „заляти“ от капитали, които смятат че едва ли ще могат да въведат в употреба. Лошата новина за депозантите, може да е добра за кредитополучателите. Очакваният низходящият натиск върху лихвите по депозитите и евентуалното засилване в конкуренция между банките да кредитират, може да доведе до понижение при лихвите по кредитите (макар и не със същите темпове, предвид на това, че тепърва допълнително привлечения капитал ще трябва да заработи, а не само да носи разходи). Източник profit.bg
  • Специалният закон за преструктурирането на Корпоративна търговска банка, изготвен от БНБ и експерти на финансовото министерство, изнерви партиите. В 14 ч проектът ще бъде официално обсъждан на консултации за финансовата стабилност при президента Росен Плевнелиев. Неофициалните разговори между ГЕРБ, БСП и ДПС през уикенда обаче показаха, че партиите не дават зелена светлина пред намеренията на централната банка. Законът им бе пратен за съгласуване преди днешната среща. Според него 3,7 млрд. лв. би излязло на държавата прехвърлянето на влоговете от Корпоративна търговска банка в „Креди Агрикол“, съобщи „Стандарт“, позовавайки се на запознати с документа. Той предвижда за обезпечаване на прехвърлянето на влоговете правителството да финансира „Креди Агрикол“ с 2.2 млрд. лв. Това може да е под формата на увеличение на собствения капитал, но също така и с капиталов трансфер. За целта министърът на финансите ще може да емитира еднократно държавни ценни книжа Отделно фондът за гарантиране на влоговете ще предостави на „Кредит Агрикол“ 1,5 млрд. лв., предвижда още проектозаконът. Финансирането по двата начина в частта на капиталовия трансфер ще поеме обслужването на прехвърлените влогове и няма да подлежи на възстановяване от страна на банката. Със закона „Креди Агрикол България“ става държавна, получава всички активи на КТБ. Така обикновените вложители ще получат обратно всичките си пари. Но има обаче и такива, които няма да вземат обратно влоговете си в КТБ, гласи проектът. Това са акционерите, които имат повече от 5 на сто от гласовете в общото събрание, както и членовете на управителния и надзорния съвет, прокуристите и членовете на органите за вътрешен контрол на КТБ. Вложенията си няма да получат и физическите лица, които са съдружници в специализираните одиторски предприятия, заверили годишния финансов отчет на банката. Парите си няма да получат и съпрузите на роднините на всички тези лица до второ коляно. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и вчера се противопостави на намеренията всички средства в КТБ да бъдат защитени. „Трябва да кажат ясно откъде ще намерят пари и за другите български банки, освен това какво прави по-различни пострадалите в градушката или наводненията хора от пострадалите от управлението на някой банкер“, отсече Борисов. И попита: „Защо трябва да бъдем 100% солидарни с едните, а с другите – не? Няма ли това да е много тежък прецедент – в България има 31 банки, ако за всяка има закон?“. Експертите на БСП уклончиво поставиха пред законопроекта много въпросителни. И уточниха, че са против „бързото му гласуване и писането на коляно“. От ДПС вчера не се ангажираха с официален коментар дали ще подкрепят закона в сегашния му вид. Но уточниха, че ще заявят позицията си при консултациите в Президентството „за обсъждането на финансовото състояние на държавата и необходимостта от предприемане на законодателни мерки от страна на парламента“. От ГЕРБ, БСП и ДПС казаха за „Стандарт“, че днес при президента Плевнелиев ще се дебатират най-малко три варианта за закона: ударното му приемане в сегашния вид и пълно изплащане парите на хората, изплащане, но „с намаление“. И отсрочка при изплащането. Партиите обаче трябва да стигнат до общо решение, защото според изявлението на управителя на БНБ Иван Искров от петък държавната вече „Креди агрикол“ трябва да отвори врати с ново име на 21 юли. Източник profit.bg
  • Умерен оптимист съм за изхода от сегашната изкуствено предизвикана криза в банковата ни система. За разлика от първата и втората финансови войни, ненапразно не ги наричам кризи, през 1990-1991 г. и 1996-1997 г., подстрекателите на сегашната няма да успеят да заметат следите си. Защото имаме възможност да търсим намеса и подкрепа от европейски и други международни финансови институции, без да очакваме да се сринат съвсем нещата. Освен това българската олигархия, която е хибрид между политици, банкери, криминални финансисти и т.нар. задкулисие имаше неблагоразумието във възможно най-неподходящия момент да взриви скандала. Той стигна до обсъждане на драстични варианти за хората и вече не може да се потули причината, която го породи и активното участие на тази олигархична мрежа. Един след друг те започват да се издават. Така обществото научава кой е имал спестявания в огромни размери при привилегировани лихви, кой е теглил специални или направо необезпечени кредити, кой и откъде е преточвал ресурс, набиран от вложителите и към кои фирми по веригата. Няма начин и да се скрие историята, генезиса на лошите, проблемни кредити. Всичко това ще излезе на повърхността и заради това смятам, че започва процес на реално оздравяване на банковата система. Инициатори за това, обаче, не са БНБ, която се провали тотално в лицето на нейния гуверньор и показа пристрастност и некомпетентност. Нито политици, които и да са те от представените в парламента, нито пък бивши финансови величия, които явно също са заинтересувани от един или друг сценарии на развитие. Започва оздравяване на системата под граждански, експертен и институционален контрол, който няма как да бъде спрян. Мисля, че в България отиваме към повторение на исландския модел за демаскиране на клептокрацията в банковата и финансова сфера и за оздравяване по-нататък на този ключов сектор. Политици напоследък се опитват да убедят общественото мнение и специалистите в държавата, че са ни нужни нови заеми в огромни размери, говорят за 7 милиарда лева. Ако това се случи би върнало фиска и българската финансова система към точката на 1997 г., когато бяха останали в хазната оперативни пари в размер на няколкостотин милиона долара. Няма начин това да стане. А дори и някой да се опита да го прокара, поставяйки ултиматуми или грижейки се само за себе си, за да харчи, когато дойде на власт, това би сринало единствения успех, който България постигна в последните години, благодарение на валутния борд. Става въпрос за фискалната стабилност. В никакъв случай сега, под натиска на предизборните страсти не бива да се актуализира бюджетът. Сега не бива да се вземат никакви масирани заеми – нито вътрешни, нито външни до края на годината. Друг е въпросът, ако следващият парламент, а не този, реши да тегли стратегически заем за преструктуриране на икономиката и за оздравяване на реалния сектор, а не за погасяване на загуби, нанесени от заинтересовани банкови, финансови и политически среди. /проф. Кръстьо Петков. /БГНЕС/ Източник darikfinance.bg
  • Има ли опасност от банкова криза в Централна и Източна Европа? Инвеститорите се чудят след поредица от сътресения в региона. Първо, Българската централна банка обяви, че е готова да стабилизира банковата система с извънредна кредитна линия от 3.4 млрд. лв. После, няколко дни по-късно, унгарското правителство гласува закон, с който принуждава банките да компенсират клиентите си за „нечестни“ условия при отпуснатите заеми в чуждестранна валута преди финансовата криза през 2008 г., пише Financial Times. Като резултат от взетите от Унгария мерки и регулаторния натиск в Румъния за намаляване на дела на лошите заеми в банковите портфейли, австрийската банка Erste Group прогнозира нетна загуба за тримесечието от 1.6 млрд. евро. Най-голямата банка в Унгария, OTP, обяви, че печалбата ѝ през второто тримесечие ще намалее с 25 млрд. форинта /81 млн. евро/. А друга австрийска банка, Raiffeisen Bank прогнозира загуби в унгарските си поделения на стойност 160 млн. евро. Акциите и на трите банки, както и на други кредитни институции с експозиции в Източна Европа, като италианската UniCredit и белгийската KBC, поевтиняха. Дори всички тези събития да не сигнализират за нова системна криза или увеличаване на системния риск в региона, то те предполагат сериозни политически и регулаторни заплахи, каквито няма на Запад. Най-малко, ставащото отново повдига на дневен ред проблема с високите нива на лошите заеми в банковите портфейли в Източна Европа. По данни на Capital Economics, България, Унгария и Румъния са сред европейските държави, които регистрираха най-голям ръст на кредитирането преди финансовата криза през 2008 г., а сега са изправени пред високи нива на лошите заеми от над 15%. В България регулаторът твърди, че банковият сектор е добре капитализиран и с достатъчно ликвидност. Но доверието към банките в страната е крехко, след като последната криза разкри тесни връзки между бизнеса и политиците. Проблемите на Корпоративна търговска банка, която е четвъртата по големина в страната се дължат до голяма степен на разрива между нейния основен акционер и известен политик. Българският президент каза в понеделник, че страната ще се присъедини към единния надзорен механизъм на ЕС за банките и ще поиска партньорска проверка от Европейския банков надзор. Според експерти, да се опише точната картина на макрофинансовата стабилност в Източна Европа продължава да е изключително трудно. Дори самите централни банки, както се видя в България, изглежда нямат пълно доверие в способността си да регулират финансовия сектор. Всъщност Румъния изпревари България в искането да се присъедини към към единния банков механизъм на ЕС. Но Унгария, чието правителство е във война с банките, откакто беше избрано през 2010 г., изглежда има по-големи проблеми. Кредиторите в страната се оплакват не само от разходите, свързани с новите регулации за кредитите в чужда валута, но и от големия банков данък и данъка върху финансовите транзакции. Някои подозират политически мотиви, след като премиерът Виктор Орбан заяви миналата година, че приветства увеличаването на пазарния дял на унгарските банки на местния пазар, който е силно доминиран от чуждестранни кредитори. Най-новите мерки на правителството могат да принудят някои от чуждестранните банки да продават или да слеят унгарските си поделения. Властите в Будапеща се готвят през есента да накарат кредиторите да конвертират портфейлите си от валутни заеми на обща стойност 12 млрд. евро във форинти. В Централна и Източна Европа, кризата може да е приключила, но потенциалът за неприятни изненади остава. Източник darikfinance.bg
  • Проф. Николай Неновски, Деница Кирова и Емил Караниколов са тримата нови членове на Надзорния съвет на „Българска банка за развитие“ АД. Те заменят избраните миналата година Диана Драгнева-Иванова, Румен Порожанов и Стефан Белчев. Новият Надзорен съвет на ББР беше избран на редовното Общо събрание на Банката. Промените са в сила от днес, 17 юли, с вписването им в Търговския регистър. Професор Николай Неновски е един от най-изтъкнатите български макроикономисти, с множество изследвания и публикации в областта на монетарната политика и международните финанси. Бил е член на Управителния съвет на Българска народна банка, а през изминалата година е преподавал в Университета в Амиен, Франция. Деница Кирова е с дългогодишен и доказан опит като ръководител в публичния сектор. В момента е началник на кабинета на министъра на финансите. Преди това е работила 12 години в Комисията за финансов надзор в областта на надзора на инвестиционната дейност. Емил Караниколов е юрист и притежава богат опит в реструктурирането на публични компании. Бил е юрисконсулт в Столична община, а през 2010 година оглавява Агенцията за приватизация. Министърът на финансите упражнява правата на държавата в капитала на Българската банка за развитие (с акционерен дял 99,99% от капитала на Банката). Източник darikfinance.bg
  • Другата седмица ще стане ясно дали ще бъде сменено ръководството на „Топлофикация – София“ заради депозитите й в Корпоративна търговска банка, които са близо 80 милиона лева, съобщава БНР. Няма затруднения с оперативните и ежедневните плащания на дружеството, е уверил председателят на Столичния общински съвет Елен Герджиков. Той е уточнил, че значителна сума от средствата са предвидени за инвестиционната програма на дружеството. Герджиков е поставил въпроса за отговорността на изпълнителния директор на „Топлофикация“ Стоян Цветанов и оставка на ръководството: „Изпълнителният директор заяви, че към този момент няма никакви затруднения с разплащанията на „Топлофикация-София“. Дружеството изпълнява всички оперативни разходи, заплати, осигуровки, и че дори днес е превело към „Булгаргаз“ 6 000 000 лева. Към момента на затварянето на КТБ, дружеството е имало около 60 милиона лева на разплащателна сметка плюс 10 милиона евро на депозит, който е бил натрупан от продажба на въглеродни емисии. Става въпрос и за евентуална оставка на изпълнителния директор, евентуално поемане на отговорност за това, че такава голяма сума е поставена под някакъв риск и още повече, ако нещата се развият неблагоприятно и дружеството наистина загуби тази огромна сума. Другата седмица общинският съвет ще обсъжда този въпрос, ако дотогава, разбира се, не постъпи оставка от изпълнителния директор и, както си е в правомощията на Общинския съвет, ще бъде взето решение, дали ще бъде сменено ръководството.“ Днес от БНБ обявиха, че ако не бъде постигнат законодателен консенсус относно КТБ и дъщерната й Креди Агрикол, банките ще отворят на 21 септември, когато изтича 3-месечния специален надзор върху тях. Първоначално се планираше трезорите да отвори идния понеделник – 21 юли. Съгласно сега действащата законова база (чл. 115, ал. 3 от Закона за кредитните институции), максималният срок на специалния надзор е до 6 месеца, но в конкретния случай БНБ е наложила срок от 3 месеца, припомниха от банката. Източник investor.bg

Банков бюлетин 07.07-11.07.2014

  • БРИКС създава собствена Банка за развитие до 2016 г.
    Петте големи развиващи се икономики, криещи се под абревиатурата БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, ще отворят собствена Банка за развитие до 2016 г., съобщава The Wall Street Journal. По думите на руския финансов министър Антон Силуанов целта пред организацията ще бъде да е пряка алтернатива на Международния валутен фонд (МВФ) и да подкрепя икономиките на блока. Той изтъкна, че окончателното решение ще бъде взето по време на следващата среща на върха на БРИКС в Бразилия, която е насрочена за средата на юли.
    Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка решиха да създадат собствена Банка за развитие през 2013 г., след като инвеститори изтеглиха вложенията си в развиващите се страни, което причини множество спадове на валутите им. Отливът на капитали дойде с оглед на очакванията, че Федералният резерв на САЩ ще ограничи покупките си на активи. „Банката ще се фокусира върху инфраструктурни проекти в БРИКС, но също така ще бъде отворена и за нови членове от Организацията на обединените нации (ООН)“, посочи Силуанов. Руският министър коментира още, че всяка страна от блока ще спомогне с 2 млрд. долара за създаването на Банката за развитие, като средствата ще бъдат осигурени от националните бюджети през следващите седем години. По думите му максималният размер на банката, или т. нар. уставен капитал, ще бъде 100 млрд. долара. „Централата на Банката ще бъде разположена или в Шанхай, или в Ню Делхи“, каза Антон Силуанов. Той отказа да разкрие предпочитанията на Москва, но заяви, че Русия ще се стреми към ръководни длъжности в новата институция. Управителят на кредитора ще бъде избиран на всеки пет години. БРИКС също така обмислят създаването на фонд, който Антон Силуанов определи като „мини МВФ“. За целта Китай ще допринесе с 41 млрд. долара, Южна Африка – с 5 млрд. долара, докато Русия, Бразилия и Индия ще предоставят по 18 млрд. долара от своите валутни резерви. Фондът ще има за цел да служи и като авариен ковчежник за БРИКС, ако блокът пострада от изтичане на капитали или резки валутни обезценки. „Суапови валутни операции на фонда могат да се използват като предпазна мярка или като помощно средство за справяне с икономическата криза пост фактум“, каза още финансовият министър на Русия. Източник investor.bg
  • Представят докладите на одиторите за КТБ днес
    Днес изтича срокът от 10 работни дни за преглед на активите и пасивите на банковата група КТБ, възложен на независими одитори от квесторите на двете банки, припомнят от Българската народна банка.
    Както е известно, в КТБ АД прегледът се извършва съвместно от „Делойт Одит“ ООД, „Ърнст и Янг“ ООД и „Афа“ ООД, а в „Креди Агрикол България“ ЕАД – от „Афа“ ООД. Докладите на одиторите ще бъдат представени на квесторите, които ще ги внесат в БНБ до края на днешния работен ден. Резултатите ще бъдат публично оповестени до края на тази седмица. Източник profit.bg
  • Ватиканът ограничава управлението на активи от „Божията банка“
    Периметърът на действие на Института за религиозни дейности – официалното име на скандално известната Ватиканска банка, ще бъде значително отслабен като част от плана на папа Франциск да промени фокуса на Католическата църква към подпомагане на бедните и нуждаещите се.
    Запознати с въпроса споделиха пред Financial Times, че стратегията, която ще бъде представена през тази седмица, се очаква да ограничи възможността на 127-годишната институция да управлява активи. Банката, която десетилетия наред е източник на корупция и лошо управление и направи много, за да опетни имиджа на Ватикана, ще се върне към първоначалната си цел – изпращане на средства за мисионери и църковни групи по целия свят. Чрез премахването на функциите за управление на активи ватиканските власти се надяват да изолират източника на голяма част от скандалите, измъчващи най-малката независима държава в света от 1980 г. насам, когато Роберто Калви, наречен „Божият банкер“, бе намерен обесен под Блекфрайърския мост в Лондон. Начело в списъка с одобрените кандидати за нов ръководител на банката е бившият главен изпълнителен директор на Investco Europe Жан-Батист дьо Франсу. Той ще има задачата да подобри репутацията на институцията посредством финансовата дисциплина, с която е известен, изтъкнаха източниците. „Не можем да си позволим повече скандали“, отбеляза приближен до Папата пред изданието. Новият план на папството идва след серия от разкрития за лошо управление, както и с безпрецедентното решение на Папа Бенедикт XVI да се оттегли през февруари миналата година. През януари италиански прокурори обвиниха монсеньор Нунцио Скарано – един от най-високопоставените духовници, който се грижи за огромния инвестиционен и имотен портфейл на Ватикана, в пране на пари чрез фалшиви дарения. През май Ватиканът бе принуден да отрече, че кардинал Тарчизио Бертоне, който се пенсионира през 2013 г. от втората най-силна позиция в йерархията, е обект на разследване от местните магистрати за одобряването на заем в размер на 15 млн. евро на приближена продуцентска компания. Говорител на банката заяви, че загубите от лошото кредитиране са допринесли за спад в печалбите за 2013 г. Детайлите по финансовите показатели на най-малката държава в света се очаква да бъдат оповести в рамките на следващите 10 дни. Кардинал Бертоне отрече обвиненията и посочи, че е подложен на тормоз от страна на медиите. Източник investor.bg

    Финансовото министерство и Централната банка на Русия днес се споразумяха за въвеждането на нови правила за банкиране за държавните компании с цел те да бъдат защитени от рисковете на банковия сектор. Постигнато е споразумение минималното изискване за капитала на банките, които предлагат услуги на държавни компании, да бъде 10 млрд. рубли (300 млн. долара). Ако това условие не може да бъде изпълнено, съответната компания ще трябва да държи средствата си в контролирана от държавата банка, заяви заместник-финансовият министър Алексей Моисеев пред CNBC. „Трябва да гарантираме сигурността на средствата на тези компании,“ казва Моисеев, добавяйки, че това е превантивна мярка. Този ход идва на фона на влошаващите се перспективи пред Русия. Икономиката на страната стагнира, засегната отчасти от санкциите, наложени от САЩ и ЕС, заради ролята на Русия в украинската криза. Изнесените вчера данни на централната банка за отлива на капитали показаха, че 75 млрд. долара са изтеглени от страната в първите шест месеца на годината, според Reuters. Предложението е изпратено за разглеждане до други министерства и се очаква да бъде прието в рамките на един месец. Източник profit.bg
  • Бързите заеми ще станат по-бавни, по-недостъпни и със сигурност няма да поевтинеят след 23 юли, когато влиза в сила таванът върху лихвите в сектора. Това стана ясно от изказвания на шефове на фирми в бранша, които вече са обединени в Асоциация за отговорно небанково кредитиране (АОНК). Изискванията към клиентите на бързите заеми след две седмици ще се завишат, стана ясно от думите на Неделчо Спасов от “Изи Кредит” и Любомир Танкишев от “Кеш Кредит”. За много от продуктите вече ще се изискват поръчители и застраховки. Ще се прави по-подробно проучване на доходите. Част от по-рисковите заеми ще изчезнат, а има вариант на хората да се предлагат назаем по-големи суми, за да има финансова изгода от предоставянето им. Вероятно част от хората просто няма да бъдат обслужени и ще се пренасочат към сивия сектор, прогнозираха от асоциацията. Цената на кредита след 23 юли ще се формира по доста по-сложен начин в сравнение със сегашния, като ще включва най-различни такси за отделните компоненти на услугата, стана ясно още от обясненията на Спасов и Танкишев. “За съжаление, вече няма да е възможно разходите да бъдат представяни достатъчно прозрачно и за клиентите ще е по-трудно да сравняват офертите на отделните компании”, посочи Спасов, цитиран от вестник „Труд“. С промените в Закона за потребителския кредит се слага таван на годишния процент на разходите на бързите заеми в размер на малко над 50%. Премахват се част от таксите, а други се ограничават, като например наказателната такса при просрочие, която ще може да е до законовата лихва. Телефон за жалби Национален “горещ” телефон за оплаквания и сигнали от потребители на бързи кредити ще открие скоро Асоциацията за отговорно небанково кредитиране. Към нея ще заработи специална етична комисия, която ще разглежда жалбите. Източник profit.bg
  • Profit.bg продължава с поредицата си материали, в които ще ви представи факти за банките в страната. Днес ще се спрем на Банка ДСК. Ето и десет факта за банката, част от които не са известни на широката общественост: 1. Банката е създадена през 1951 г. като Държавна спестовна каса – единствената влогонабирателна и кредитна институция за населението. 2. С приемане на Закон за преобразуване на ДСК от 15 април 1998 г., който влиза в сила на 30 април 1998 г., ДСК е преобразувана в търговска банка. 3. От януари 1999 г. ДСК е преобразувана в еднолично акционерно дружество с държавно имущество с фирма “Банка ДСК”. 4. През 2002 г. 100% от акционерния капитал на Банка ДСК става собственост на Банкова консолидационна компания АД, а през октомври 2003 г., след успешна приватизационна процедура, Банка ОТП Унгария стана едноличен собственик на акционерния капитал на Банка ДСК. 5. В края на първото тримесечие на 2014 г. Банка ДСК управлява активи за 8.9 млрд. лв., сочат данни на централната ни банка. 6. Банката държи лидерската позиция с пазарен дял от 14.25%, равняващ се на 5.7 млрд. лв. при спестяванията на граждани и домакинства. 7. Раздадените кредити от страна на трезора са за над 8.05 млрд. лв., като от тях експозициите на дребно са 4.99 млрд. лв.. 8. За първите три месеца на 2014 г. Банка ДСК отчита печалба от 64.5 млн. лв. За цялата 2013 г. положителният финансов резултат е в размер на 193.8 млн. лв. 9. Банка ДСК притежава 66% от ДСК Управление на активи, което управлява 10 взаимни фонда. Нетната стойност на активите под управление надхвърлят 170 млн. лв. 10. През 2013 г. главният изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на банката Виолина Маринова бе удостоена с най-високото национално отличие – орден „Стара планина” първа степен. Банката пък бе обявена за „Най-добра интернет банка в България за 2013 г.” в конкурса „Най-добрите интернет банки в света 2013” на нюйоркско списание Global Finance. Банката бе отличена и като „Най-добра банка в България за 2013 г.” в конкурса „Награди за отлични постижения 2013”, организиран от британско списание „Юромъни”, а през ноември 2013 г. стана и „Банка на годината в България за 2013 г.” в конкурса на британското сп. The Banker. Източник profit.bg
  • Опашките от паникьосани вложители в София се изпариха с бързината, с която се появиха в това, което може да се нарече най-кратката банкова криза в историята. Това пише американският в. New York Times (NYT) във водеща статия „В България корупцията и недоверието превръщат обещанията в страдание“ на международното си издание във връзка с паниката, в която хиляди изтеглиха депозитите си от две банки, цитиран от БТА. В град, където конспиративните теории са толкова разпространени, колкото и дюнерджийниците, гражданите имат различни теории какво е предизвикало това внезапно паническо теглене на пари от двете най-големи банки в България миналия месец, коментират авторите на статията. Дали се дължи на спор, в който участват двама бизнесмени с политически връзки? Заговор от чуждестранни агенти като отмъщение за това, че България спира строежа на газопровод, предназначен да пренася руски природен газ?, питат авторите. Каквато и да е причината, масовите тегления от Корпоративна търговска банка и Първа инвестиционна банка привлякоха отново вниманието към крехката икономика и нефункциониращата политика, които спъват България. Недоволството на Москва от решението на България, взето под натиск от ЕС, да спре работата по газопровода „Южен поток“, засили тревогите за увеличаване на напрежението в регион, който вече е разклатен от украинската криза. Вчера руският външен министър Сергей Лавров бе в София, за да обсъди проекта за изграждане на газопровода. Изтеглянията на суми от банките задълбочиха разочарованието сред чуждестранните инвеститори и сред мултинационалната бизнес общност. Те разклатиха и доверието в способността на Българска народна банка да надзирава българската финансова система. Поставен бе и под въпрос нейният статут – на една от малкото правителствени институции, които функционират сравнително добре. С образована средна класа и атракции като черноморски плажове и старопланински върхове, България бе преди време магнит за чуждестранни компании. Но инвестициите отвън, които общо бяха над 9 милиарда през 2009 г., спаднаха до около 1,4 милиарда долара миналата година. Корупцията и непостоянната правителствена политика, както и стотици милиони долари неизплатени дългове към американски и европейски производители на електроенергия, навредиха на бизнес климата, отбеляза „New York Times“. Източник profit.bg
  • Трезор във столична банка е бил обран, съобщава bTV, като се позовава на високопоставени полицейски източници. Трима клиенти на трезора са установили липса на пари в сейфовете си преди дни, но са забавили подаването на жалби в МВР. По все още непотвърдена информация, откраднатата сума и ценни книжа са в размер на 150 000 лв. При огледа на полицията е установено, че не е проникнато с взлом. Работи се по версията за използван подправен ключ. Вътрешният министър отказа да коментира случая, но пък съобщи, че продължават разпитите на още заподозрени за банковата атака. „Тази седмица има доста хора, които са предупредени с протоколи. Дали от тях ще има задържани, ще видим тепърва. По сигналите до ДАНС са. „Глобал Маркетс“ беше една линия, по която беше осъществена криминалната атака срещу финансовата система на България. Но има още няколко, по които се работи”, коментира вътрешният министър Цветлин Йовчев. Източник profit.bg
  • ва фактора оказаха влияние върху поведението на инвеститорите на БФБ през юни. Това са очакванията свързани с оставката на правителството и нестабилността в банковия сектор, отчитат от Българската фондова борса. Като резултат на несигурността оборотът на изтъргуваните акции се увеличи със 164.41% в сравнение с предходния месец, като в същото време пазарната капитализация на повечето компании рязко намаля. В края на юни основният индекс на БФБ, Sofix падна до 551.41 пункта, което представлява понижение от 8.89% в сравнения с края на предходния месец. По-широкият и с равни тегла BG TR30 загуби 7.26% от стойността си, завършвайки месеца на ниво от 408.26 пункта. Източник darikfinance.bg
  • Група инвеститори, включваща Цветан Василев, подкрепена от руската банка ВТБ, проявява интерес към закупуването на бизнеса на Балканите на национализираната австрийска банка Hypo Alpe Adria, съобщава Reuters. За активите на изпадналия в несъстоятелност кредитор има трима вероятни кандидати, като сделката може да стане факт до края на месеца. Василев е основният собственик на Корпоративна търговска банка, която бе поставена под надзор от БНБ миналия месец. Той не е коментирал информацията. Бизнесът на Hypo в Югоизточна Европа се смята за неин основен актив. Банката беше национализирана през 2009 г., за да избегне фалит, който можеше да предизвика трусове в целия регион на ЦИЕ. Сега Австрия създава лоша банка, която да погълне повечето останали активи на Hypo. Това ще увеличи държавния дълг и бюджетния дефицит тази година. Руският бизнесмен Игор Ким от Експобанк също е в надпреварата. Третият вероятен кандидат за австрийския кредитор е финансовият инвеститор Advent International Миналата година Европейската комисия нареди на Виена да намери купувач за балканския бизнес на Hypo до средата на 2015 г. в замяна на одобрението на държавна помощ за банката. Вчера финансовият министър Михаел Шпинделгер каза пред парламента, че сделката може да бъде сключена до няколко седмици и че има общо седем заинтересовани инвеститори. Бизнесът на Hypo в Югоизочна Европа включва шест банкови мрежи и три лизингови компании в Словения, Хърватия, Сърбия, Босна и Черна гора. Източник darikfinance.bg
  • Между първо и второ четене в Народното събрание, точките за строги наказания при разгласяване на подвеждаща или създаваща паника информация за банките, ще бъдат прецизирани. Това обяви лидерът на ДПС Лютви Местан. Предложението за промените в Наказателния кодекс беше внесено от председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев, но текстът реално е изготвен от БНБ. В сегашния му вид, той предвиждат затвор за „всеки, който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на смут и страх в населението”. Така, независимо дали информацията отговаря на истината или не, нейното оповестяване може да попадне под ударите на закона. „Ще бъдат прецизирани текстовете. Няма абсолютно никаква идея да се ограничи свободата на словото. Законът няма за цел да въведе цензура”, посочи Местан. Източник darikfinance.bg
  • Въпреки че не е Creditanstalt, банковият колапс, който маркира началото на Великата депресия, предупреждението на австрийската Erste Bank за сериозна загуба и срива на цените на нейните акции, напомни отново, че проблемите на европейската банкова система не са приключили, пише The Telegraph. Важно е случващото да се разглежда в настоящия контекст, но историческите прецеденти карат финансистите да нервничат, когато Австрия се споменава в едно изречение с думата банки. Освен това вече е налице един фалит на австрийска банка през тази година, на Hypo Alpe-Adria. И двете банки – Hypo и Erste, са сред големите кредитори на развиващите се пазари в Източна Европа, някои от които преминаха през подобни цикли на възход и срив, както икономиките от периферията на еврозоната. България от друга страна, все още не е част от еврозоната, но все едно е, след като въведе валутен борд, обвързвайки собствената си валута с еврото. Страната премина през същите процеси като Гърция и Ирландия, само че малко по-късно. Дори и така последните събития с българските банки едва ли ще доведат до криза, но все пак създават съмнения за европейската банкова система, която изглежда опасно разделена от финансовото стабилизиране на държавите-членки. Дори в Украйна, където някои от австрийските банки имат сериозни експозиции, евентуално задълбочаване на Във всеки случай, нестабилността на австрийските банки в момента изглежда като остатъчен ефект от финансовата криза, разтърсила света преди няколко години, а не като начало на нов срив. Но опасенията за ставащото в Австрия са част от продължаващата слабост на европейската банкова система, която спира възстановяването на икономиката на еврозоната. Като обеща да направи „каквото е необходимо“, за да спаси еврото, Марио Драги, президентът на Европейската централна банка скъса връзката между дълговата и банковата кризи в Европа. Това, което той не успява да направи е да насърчи кредитирането, задължително за възстановяването на европейската икономика. Източник darikfinance.bg
  • Българска банка за развитие вече има нов надзорен съвет, съобщи за „Капитал“ източник, близък до банката. Изборът на новите хора в надзора на държавната банка е станал от общото събрание на акционерите (Министерството на финансите с 99.99% от капитала), провело се на 4 юли, петък. Избраните са икономистът Николай Неновски, началникът на политическия кабинет на финансовия министър Деница Кирова и изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Емил Караниколов. Нито държавната банка, нито принципалът Министерство на финансите съобщиха за събранието и решенията. Промените в банката са факт в ключов за ББР и за банковата система момент. Банката за развитие ще е една от двете държавни институции (заедно с Фонда за гарантиране на влоговете в банките), които ще влязат като акционери в поставената на 20 юни под специален надзор от БНБ Корпоративна търговска банка. Това ще стане, след като одитът на КТБ, който би трябвало да е приключил в петък, 4 юли, изясни и покаже от какви и колко средства (капиталова и ликвидна подкрепа) има нужда банката, за да бъде стабилизирана и да може да посрещне нуждите на клиентите си при отварянето й на 21 юли (виж карето). Освен средства за попълване на капиталова дупка, ако такава се отвори, в Корпоративна банка, ББР ще е и институцията, която ще трябва да осигури и ликвиден буфер, ако се наложи да се ползва такъв след 21 юли. Източник darikfinance.bg
  • Международната рейтингова агенция Fitch Ratings Ltd. потвърди дългосрочния кредитен рейтинг ‘BBB-/ВВВ’ на България съответно в чуждестранна и местна валута със стабилна перспектива. Краткосрочният кредитен рейтинг в чуждестранна валута също беше потвърден на ‘F3′, както и таванът за страната на ‘ВВВ+’. Това е второто за тази година потвърждение на рейтинга на страната от Fitch след оценката през януари. Определянето на стабилната перспектива показва, че рисковете за кредитния рейтинг на страната са добре балансирани. Според агенцията факторите, които заедно или поотделно биха могли да доведат до повишение на кредитния рейтинг, включват въвеждането на ключови структурни реформи, които ще доведат до по-висок икономически растеж и по-нататъшното значително понижаване на външната задлъжнялост на страната. Рисковите фактори, които биха могли да предизвикат негативна преоценка на кредитния рейтинг, са свързани с евентуален макроикономически или геополитически шок, който ще влоши икономическата ситуация в страната, или със събития, които биха подкопали традиционно силни страни на България в подкрепа на рейтинга – евентуално съществено отклонение от официалните бюджетни цели или евентуална поява на нестабилност в банковия сектор. Според оценката на агенцията случващото се през последните седмици не крие риск за цялата банкова система и не представлява опасност за валутния борд, който е подкрепен от значителни международни резерви. Банковият сектор е с добри средни показатели за капиталова адекватност, ликвидност и печалба, а необслужваните кредити вече не нарастват, отбелязват от Fitch. Икономическият растеж на страната изостава спрямо средното ниво в категорията ‘ВВВ’. Структурни проблеми възпрепятстват по-високия растеж и ускорената конвергенция спрямо стандарта на живот в западноевропейските страни. Нарастването в потреблението на домакинствата в страната и подобряването на икономическата активност в еврозоната, която е основен търговски партньор на България, ще бъдат двигатели на растежа през 2014 и 2015 година. Експертите от Fitch отчитат благоприятната позиция на страната по отношение на държавния дълг, който през 2013 г. е 18,9% от БВП, като нивото му заема втората най-ниска стойност в сравнение с останалите страни от ЕС и е много по-нисък от средното ниво от 40% за държавите с рейтинг ‘ВВВ’. В доклада се отчита също, че въпреки нарастването на бюджетния дефицит от 0,8% през 2012 г. на 1,5% на начислена основа през 2013 г., нивото остава умерено. Fitch прогнозират, че след лекото покачване през 2014 г. бюджетният дефицит ще се приближи до средносрочната бюджетна цел от 1% от БВП. Отчита се, че България поддържа значителен фискален резерв в размер на 7,5% от БВП към април 2014 година. Размерът на текущата сметка, наред с продължаващото акумулиране на чуждестранни активи от местните банки ще подкрепи свиването на нетния външен дълг на страната и през 2015 г. той ще съответства на средното ниво в категорията ‘ВВВ’. Източник darikfinance.bg
  • БСП не приема варианта за банкова ваканция, защото това не отговаря на икономическите интереси на страната. Вредите щяха да бъдат по-големи от ползите. Това заяви по БНР депутатът от Коалиция за България Румен Гечев. „Привържениците на тази мярка твърдяха, че това е щяло да спре паниката. Но в действителност тя беше неприемлив риск, щеше да има сериозни последици за БВП“, подчерта професор Гечев и добави, че в същото време българската държава разполагаше с необходимия финансов ресурс. „Не можехме да приемем, че ако от банките са излезли 1% от влоговете, а те общо възлизат на 60 милиарда лева, това ще създаде риск. Нека не забравяме, че имаме фискален резерв от 6 милиарда лева, от тях 2 милиарда лева свободни, а също така 2 милиарда лева в гаранционния фонд“, припомни той. Професор Гечев разказа подробности за срещата миналата неделя в Българската народна банка с участието на експерти от БСП, ДПС, ГЕРБ , Асоциацията на търговските банки. „Колегите от ГЕРБ искаха частична банкова ваканция. На срещата в неделя в БНБ ние ясно изразихме нашата позиция, което разколеба позицията на ДПС, ГЕРБ и БНБ, които искаха банкова ваканция. След нашето изказване от Асоциацията на търговските банки реагираха остро на предложението на ГЕРБ. Тяхната позиция, която съвпадна с нашата, разколеба другите три фактора и в крайна сметка се взе решение, което се оказа удачно за банковата система“, посочи депутатът от КБ. Той отбеляза, че за БСП е било обяснимо, защо трябва да подлагаме на риск цялата банкова система, заради положението в две банки. „Разчетите категорично показват, че в България не е била необходима налагането на мярка банкова ваканция. Такава мярка беше приложена неотдавна в Кипър, но там държавата беше фалирала и в САЩ по време на Голямата депресия /1929-1933/“, припомни професор Гечев. По отношение на идеята за незабавно влизане на Международния валутен фонд в България на фона на изкуствено създадената от някои банкова криза в 2 финансови институции, според него тази теза е неправомерна и предизвиква усмивка във всички, които са учили икономика. „МВФ никога не е давал пари за саниране на банкова система, той помага за изплащане на външен дълг, а ние сме много добре по този показател. Политиците трябва да внимават, когато правят такива екзотични предложения“, препоръча професор Гечев. Гечев смята, че държавата разполага с достатъчно ресурс, за да се отвори КТБ на 21 юли. Източник darikfinance.bg
  • БТК има 71 млн. евро в КТБ. Нарежданията на телекома за преводи на парите в други финансови институции не са минали. Така компанията на практика поправя собственото си изявление от 23 юни, с което твърдеше, че притежава в поставената под специален надзор от БНБ финансова институция 6.5 млн. евро. И в момента обаче дружеството продължава да бъде в стабилна финансова позиция и дейността му не е застрашена, подчертават от там. На 23 юни (понеделник и първи работен ден след петъка на 20 юни, когато БНБ постави под особен надзор КТБ) БТК излезе с информация до инвеститорите на страницата си в интернет, че кешовата й наличност по сметки в банката на Цветан Василев е 6.5 млн. евро. Това, което на практика се е случило, е, че телекомът е наредил определени трансфери на пари в четвъртък и петък – 19 и 20 юни. След прекратяването на операциите на КТБ и спирането и на електронното банкиране от финансовата институция е било невъзможно да се види дали въпросните преводи реално са извършени. Така реално съобщението от 23 юни се базира на очакването, че трансферите са факт. Седем посланици критикуват рискови промени в енергетиката. В писмо до председателя на парламента те изразяват безпокойство от идеята за ценови промени при тецове и ВЕИ. В писмо до председателя на Народното събрание Михаил Миков посланиците на седем държави изказват безпокойството си от изискването на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да бъдат намалени цените и количеството изкупувана електроенергия от възобновяеми източници и от двете американски централи в комплекса „Марица-изток“. Писмото, с което „Дневник“ разполага, е било внесено в парламента в началото на седмицата – на 30 юни (преди да стане ясно, че е възможно настоящият парламент да няма повече от едно заседание до разпускането му, заради липса на кворум). То е подписано от посланиците на Австрия, Великобритания, Република Корея, САЩ, Франция, Чехия и Япония. Преди дни ДКЕВР с жалба до Европейската комисия поиска Брюксел да обяви за неправомерна държавна помощ договорите на НЕК за задължително изкупуване на енергията от ТЕЦ „Контур глобал Марица-изток 3″ и ТЕЦ „AES Марица-изток 1″ и за прекомерна държавна помощ – договорите с ВЕИ производители. Източник darikfinance.bg
  • Финансовите пазари се държат безотговорно и на хоризонта може би се задава нов кредитен балон, предупреди в последния си годишен доклад Банката за международни разплащания (БМР). Базираният в Базел регулатор споделя мнението, че световните дългови пазари са приближили рискована територия и се отправят към спад, пише WBP Online. Институцията акцентира на нездравословното натрупване на нови корпоративни и държавни дългове от страна на мениджърите на активи, а не от банките. Освен това БМР посочи, че пазарите на акции и недвижими имоти са „твърде горещи“, като основната причина са ултраниските лихвени проценти. „Трудно е да се избегне чувството на озадачаващо разминаване между подемната сила на пазарите и основните икономически тенденции в световен мащаб“, се посочва в доклада. БМР призна, че глобалната икономика е показала обнадеждаващи признаци през последните години. Според експертите обаче светът все още не се е отърсил напълно от кризата от 2008 г. „Въпреки агресивното и широко търсене на доходност, променливостта и кредитни спредове, потъващи към исторически дъна, инвестициите продължават да бъдат слаби“, подчертава организацията. БМР също така счита, че досегашната парична политика е била относително неефективна в насърчаването на баланса за възстановяване от рецесията. „Централните банки в големите развити икономики продължават да са изправени пред необичайно бавно възстановяване въпреки продължителното извънредно смекчаване на паричната политика“, изтъкна БМР в доклада си. Въпреки това някои икономисти, включително Пол Кругман, не вярват, че темповете на развитие са твърде ниски. „Няма абсолютно никакъв макроикономически аргумент, че лихвените проценти са изключително ниски в сравнение с фундаментите. Нямаме причини да вярваме, че активи като цяло са надценени“, посочи икономистът в свой анализ за The New York Times. БМР призова властимащите да се справят със структурните недостатъци и погрешното разпределение на ресурсите, замаскирани за момента от силни финансови стимули. „Единственият източник на траен просперитет е по-силната страна на предлагането. Тя е от съществено значение за отдалечаването от дълга като основен двигател на растежа“, добавят от банката. Що се касае до банковия сектор, БМР отбеляза, че е постигнат напредък в подобряването на фундаментите. Въпреки това обаче пълното „оздравяване“ все още не е приключило. „Високата задлъжнялост е основен източник на уязвимост за банките. Кредиторите, които не са успели да се приспособят след кризата, отчитат слабости в балансите си от задлъжнелите кредитополучатели и разширяване на непогасените задължения“, коментира организацията. Източник investor.bg
  • Няколко компании за бързи кредити се обединиха в асоциация, която си е поставила за цел да насърчава добрите практики в сектора. В Асоциацията за отговорно небанково кредитиране влизат осем финансови институции, профилирани в краткосрочното потребителско кредитиране без обезпечение. Компаниите-учредителки имат общо 5 000 служители и са обслужили над 1,5 млн. кредита. Според учредителите на Асоциацията е необходимо легитимна структура да спомага за издигането на престижа на сектора, профилиран в краткосрочното потребителско кредитиране без обезпечение, включително чрез защита на правата на потребителите и лоялната конкуренция на пазара за бързи потребителски кредити, съобщиха от организацията. Председател на новоучредената организация е Неделчо Спасов (Изи кредит), а заместник председатели са Константин Кръстев (Кредисимо) и Любомир Танкишев (Кеш кредит). Всички компании-членки са равнопоставени и взимат решения заедно. Моделът на краткосрочно кредитиране без обезпечение има голямо значение за пазара на кредити. Компаниите за бързи кредити са финансов буфер и единствения легитимен отговор на внезапно възникнали потребности, които е неефективно или невъзможно да бъдат удовлетворени от други легални пазарни субекти, посочват от организацията. Налице е активно търсене на такива продукти от широк профил клиенти както от физически лица, така и от фирми, заявяват още членовете на Асоциацията. „Кредитите, предоставени от небанкови финансови институции, показват тенденция на постоянен растеж на годишна база от март 2013 г. насам. Процентът на клиентите, които теглят повторно заем, надхвърля 60 на сто. Средният размер на кредитите е 500 лв., а средният период, за който се теглят кредитите, е 6 месеца“, сподели председателят на Асоциацията Неделчо Спасов. До момента членове на АОНК, която е отворена структура, са следните компании: Би енд Джи кредит ООД (с търговска марка Макс кредит), Изи Асет Мениджмънт АД, Кеш Кредит ЕАД, Кредисимо АД, Кредихелп ООД, Микро Кредит АД, Неткредит ООД и 4 Финанс ЕООД (с търговска марка Вивус.бг). Асоциацията е регистрирана като сдружение с решение на Софийски градски съд от 29.04.2014 година. Припомняме, че преди дни в НС бе внесен Закон за небанковите финансови институции. Ако нормативният акт бъде приет, фирмите за бързи кредити ще трябва да получат лицензи за дейността си от Комисията за финансов надзор (КФН), а едно от условията е да докажат собствен капитал от 1 млн. лв. Източник investor.bg

Банков бюлетин 30.06-04.07.2014

  • БНБ предлага затвор за разпространяване на слухове срещу банки
    Българската народна банка изпрати днес предложение за допълнение в Наказателния кодекс до председателя Комисията по бюджет и финанси Йордан Цонев. От Банката предлагат в НК да бъдат добавени още два члена, с които да се криминализира разпространението на слухове и невярна информация срещу финансови институции.
    Предложението гласи следното: „В Наказателния кодекс, раздел „Престъпления против паричната и кредитна система“ се създава чл. 252 а със следното съдържание: Чл. 252 а. (1) Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години. (2) Когато с дейността по ал. 1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева“, съобщават от банката и припомнят, че това съответства с представената вчера от президента Росен Плевнелиев позиция на политическите партии и институциите, участващи в консултациите при държавния глава. Източник profit.bg
  • ЕК одобри 3.3 млрд. лева подкрепа за българските банки
    Европейската комисия одобри схема за предоставяне на ликвидност на българските банки на стойност 3.3 млрд. лева. Механизмът ще предостави нужна и пропорционална ликвидност в контекста на външни за системата небанкови обстоятелства, съобщава НТВ.
    На 29 юни българските власти поискаха одобрение за схемата, която ще предостави кредитна линия на българския банков сектор на стойност 3.3 млрд. лева и представлява форма на държавна помощ. Целта е да се отговори на спекулативните атаки, случили се през миналата седмица. Еврокомисията оцени предложението и прецени, че то е съвместимо с правилата на единния пазар на ЕС. Източник frognews.bg
  • МФ осигури подкрепа за банковата система в размер на 1,23 млрд. лв.
    От Министерство на финансите (MФ) потвърдиха, че вчера, 30 юни, е бил проведен извънреден аукцион за продажбата на краткосрочни облигации. Ведомството е пласирало успешно 5-месечни държавни ценни книжа (ДЦК) с обща номинална стойност 1,23 млрд. лева. С тях правителството осигурява първия транш от ликвидния буфер, насочен срещу спекулативните банкови атаки, информират от пресцентъра на МФ.
    От ведомството на Петър Чобанов съобщиха, че средната доходност до падежа на емисията е била 0,83%. Тя е по-висока от получената доходност по емисията 6-месечни ДЦК, пласирана през януари. Тогава доходността до падежа за книжата на стойност 400 млн. лв. бе 0,30%. Респективно годишната доходност възлезе на 0,6%. Според източници на Investor.bg средната годишна доходност по 5-месечната емисия е била 1,2-1,3%, но реално се оказва по-висока. Участниците в аукциона са подали поръчки, надхвърлящи предложения обем от 1,5 млрд. лв., посочват от МФ. От одобреното количество банките са придобили 89,7%. Пенсионноосигурителните компании, застрахователните дружества и гаранционните фондове са придобили 10,3% от номиналната стойност. Набраните 1,23 млрд. лв. са добавени към наличните бюджетни буфери за обезпечаване безусловната подкрепа на ликвидността в българската банкова система и за спокойното и гладко функциониране на сектора, уточняват от финансовото министерство. Предприетите незабавни и добре координирани действия между правителството, Българска народна банка (БНБ) и финансовата общност в страната доведоха до категоричен отпор на всякакви безпочвени спекулации и инсинуации и възстановиха доверието на гражданите в системата, гласи становището на МФ. От ведомството също отчитат, че още в понеделник, 30 юни, е било преодоляно напрежението от петък. Нормалното функциониране на банковия сектор в България също е било възстановено. Вчера БНБ също отчете, че напрежението от петък, възникнало вследствие на организираната криминална атака срещу някои български банки, е било преодоляно. Управляващите също благодарят за разбирането, след като вчера това сториха и централните банкери. „Правителството на Република България, в лицето на министър-председателя Пламен Орешарски и на министъра на финансите Петър Чобанов, благодари за подкрепата и разбирането на всички, дали своя принос за постигане на общата цел, насочена към запазване на финансовата стабилност и доверието на гражданите в нея“, гласи още становището на финансовото министерство. По-рано днес премиерът е благодарил лично на заместник-председателя на Европейската комисия и европейски комисар по конкуренцията Хоакин Алмуния за подкрепата по отношение на одобрението на държавна помощ от 3,3 млрд. лв. за банковата система у нас. Това е и своеобразно потвърждение от страна на МФ, че въпросните средства всъщност ще бъдат осигурени от държавата, а не по линия на Европейския съюз. Целта на поисканата банкова схема е за осигуряване на ликвидност за банките и съответно – успокоение на вложителите. Източник investor.bg
  • „Подкрепата за ликвидността на банковата система ще бъде използвана само ако се наложи. Буферът е налице, но той няма да се отрази на разходите на правителството“. Това заявява министърът на финансите Петър Чобанов в интервю за агенция „Ройтерс“ и допълни, че банковата система в България е с висока капиталова адекватност и ликвидност, съобщиха от пресслужбата на финансовото министерство. Според Чобанов последните събития в страната няма да повлияят на планирания бюджетен дефицит от 1.8% от брутния вътрешен продукт за тази година. Министър Чобанов коментира също така, че те няма да се отразят и на предвидения икономически растеж, който за 2014 г. е заложен на 2.1%. Според него се наблюдава акумулиране на вътрешни инвестиции, „което ни дава увереност, че нашата прогноза за тази година е постижима“, уточнявайки, че ръстът им е над 4% през всяко едно от последните две тримесечия. Министърът на финансите заяви още, че международните инвеститори са показали доверието си в България, след като през миналия месец страната набра близо 1,5 млрд. евро на международните капиталови пазари със само 2,95% купон за емисия десетгодишни облигации, която беше менажирана от „Ейч Ес Би Си“, „Ситибанк“ и „ДжейПи Морган“. Той допълни, че на предхождащата емисия през 2012 г. купонът е бил 4.25%. Министър Чобанов уточни, че страната ни излиза рядко на международните пазари и то само когато има нужда, и че през тази година това е малко вероятно да се случи отново. Източник profit.bg
  • Банките по света са засекли около 400 случая на нов зловреден софтуер, който кротко дебне в интернет браузърите, докато не види, че потребителите посещават банкови сайтове и тогава се активизира, за да краде информация, според базирана в Токио компания за антивирусен софтуер. Новият вирус започва със стара тактика – спам. Получени в електронната писма предоставя подробна информация за финансов транзакции като в самия текст има и линк. Вместо обаче потребителите да бъдат приканвани към фалшиви уебсайтове където да въведат банковите си лични данни, софтуерът вкарва зловреден код в браузъра, които впоследствие засича кога потребителят банкира онлайн, твърдят от Trend Micro. “Има графики и темринология, която ще ви накара да си помислите, че това звучи напълно законно,” казва Дж. Д. Шери, вице президент на отделно Технологии и решения в Trend Micro. “След като кликнете на него то ще свали този конкретен зловреден код.” Миналата година са се повили един милион нови видове зловреден банкво софтеур, или два пъти повече от предходната година, според Trend Micro. Новата разновидност, която носи името Emotet, първо се появява в по-големи мащаби в Германия, като 75% от случаите, в които е засечена са в Европа, Близкия Изток и Африка. Останалите 25% от оплакванията идват от Азиатско-тихоокеанският регион, САЩ и Япония. Едно от нещата, която по принцип издават подобни зловредни опити е това, че съобщенията обикновено са пълни с граматически и правописни грешки. При Emotet обаче съобщенията са по-малко съмнителни. Новият зловреден софтуер също така успява да избегне друг признак, че компютърът ви е заразен като се укрива докато потребителят не посети банков сайт, вместо да забавя дейността на компютъра като е активен през цялото време. Новият вирус прави две компютърни правила още по-важни, казва Шери. Сваляйте си антивирусна програма от реномирани компании и не кликайте на нищо, което не сте търсили сами. Източник profit.bg
  • В последните дни екипът на Profit.bg ви представи факти за Корпоративна търговска банка и Първа инвестиционна банка. Уведомихме Ви и за това кога вашият депозит е гарантиран от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Днес ще се спрем на 10 факта от историята на банковата система в страната от 1878 г. до днешна дата. Ето ги и тях: – Първите български банкноти са златните 20 и 50 лв., които са в обращение близо 22 години. Те са отпечатани в Санкт Петербург, Русия; – В края на 1878 г. проектоуставът за учредяването на БНБ е представен на княз Александър Дондуков-Корсаков. Неговото утвърждаване е с дата 25 януари 1879 г. Според този документ Българската народна банка се учредява като правителствен кредитен институт с основен капитал 2 000 000 лева. – На 6 юни същата година БНБ извършва първата банкова операция – държавата превежда 8 697 043 лв., като два милиона от тази сума са внесени за набиране на основен капитал на БНБ, а останалите – на депозит. – Първата кредитна сделка в историята на централната банка е с дата 17 август 1879 г. – През 1951 г. е създадена днешната Банка ДСК, с тогавашното си име Държавна спестовна каса – На 28 юли 1952 г. Открит е Българският монетен двор. Сеченето на разменни и възпоменателни монети започва изцяло да се осъществява на територията на страната. – Близо 13 г. по-късно (през 1964 г.) пък е създадена Българска външнотърговска банка (БВБ). Това е днешната Уникредит Булбанк, която първоначално се е помещавала в сградата на БНБ. – В края на 1964 г., или преди половин век, спестяванията на българското население са били 1.3 млрд. лв. Днес те са малко под 41 млрд. лв. – На 26 февруари 1998 г. официално е открита Печатницата на БНБ, София, за производството на банкноти и ценни книжа с висока степен на защита. – Днешният управител на Българска народна банка Иван Искров е на поста си от 2003 г. насам. Мандатът му е до октомври 2015 г. Източник profit.bg
  • Само три седмици остават до влизането в сила на промените в Закона за потребителския кредит. Няколко банки вече предложиха на пазара новите си продукти. Така те изпреварват окончателното влизане в сила на промените, което ще стане на 23 юли. Останалите банки планират да пуснат новите продукти в седмиците до края на юли, показа справка на Profit.bg. Както знаем, след тази дата всички ипотечни продукти ще бъдат без такса за усвояване, която до този момент бе % от изтеглената сума. Какво обаче предвиждат останалите промени? На първо място, отпадат и други две много важни такси, които клиентите заплащаха до този момент, а именно за годишно обслужване и предсрочно погасяване. На пазара се очаква да излезе и нов вид ипотечен кредит, непознат до този момент в страната. Смята се, че той ще е с по-висок лихвен процент, но при положение, че кредитополучателят има проблеми с изплащането му, то ще е достатъчно той да върне имота на банката. Може би една от най-значимите промени е тази, свързана с определяне на максимално допустим годишен процент на разходи (ГПР) по потребителските кредити, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Лихвата по просрочия се определя от основния лихвен процент в лева или в друга валута плюс надбавка от 10 процентни пункта. Съгласно новите изменения, кредиторът няма право на обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на кредита, след изплащане на 12 месечни погасителни вноски от усвояването му. Извън този случай, стойността на на обезщетението не може да надхвърля 1% от предварително погасената сума. Лихвените проценти трябва ясно и точно да са описани в договора, както и методиката на формирането им. Кредиторът е длъжен да направи това и на сайта си. При кредити с променлива лихва, фиксираната надбавка над предварително обявения променлив лихвен процент не може да се променя едностранно за целия срок на кредита. Дали промените ще доведат до повишено теглене на кредити в идните месеци, предстои да видим. Факт е обаче, че те ще облекчат новите кредитоплучатели, главно при самото теглене и погасяване на заемите. Източник profit.bg
  • По данни на Българска народна банка към края на май в търговските ни банки има депозирани 74.8 млрд. лв., от тях 40.9 млрд. лв. на граждани и домакинства. Днес ще ви представим десет факта за спестяванията на населението, като данни от тях са на централната банка или изчисления на Profit.bg: 1. От началото на годината спестяванията са нараснали с 1.715 млрд. лв. до рекордните в историята 40.9 млрд. лв. 2. Ръст в спестяванията има за 44-ти пореден месец, като за този период в банките сме внесли над 14.2 млрд. лв. Вижте още: Десет факта за Първа инвестиционна банка, които може би не знаете 3. Границата от 40 млрд. лв. бе премината през февруари тази година, докато 30-те милиарда лева – през август 2011 г. Нарастването от 20 до 30 млрд. лв. пък е осъществено само за 3 години и 4 месеца. 4. Българинът спестява основно в лева (53.15% от депозитите), по-малко в евро (38.83%) и едва 8.02 на сто са влогове в други валути, най-често долари. 5. От началото на годината банките са платили 559 млн. лв. лихви по вложените средства, докато сумите за 2012 и 2013 г. надхвърлят 1.3 млрд. лв. Четете още: Десет факта за КТБ, които може би не знаете 6. Откритите депозитни сметки в търговските ни банки са над 11.5 млн. Въпреки рекордните спестявания, 71.9% от влоговете са за суми до 1000 лв. 7. Средният размер на спестяванията на гражданите в търговските банки е 3342 лв. (към 31 март 2014 г.) 8. Общо 749 са влоговете в банките ни за суми от над 1 млн. лв. Средно богаташите държат на влог по 2.428 млн. лв. 9. Депозитите до 196 000 лв. са гарантирани от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Тук може да видите дали вашият влог е гарантиран. 10. Влоговете за над 100 хил. лв. в банките са 40 864 на брой. От тях само 9378 са за суми над 200 хил. лв., или над границата, която поема ФГВБ. Не пропускайте: Къде не си струва да крием ценности? Източник profit.bg
  • През месец май общата сума на активите нарасна с 292 млн. лв. (0.3%) до 86.7 млрд. лв. основно в резултат от динамиката на привлечените средства. Ликвидният капацитет на активите се запази. Регистрираният спад при паричните средства по разплащателни сметки бе компенсиран от растежа при междубанковите депозити. През отчетния период вземанията от кредитни институции бележат растеж от 666 млн. лв. (6.9%). В края на май ценните книжа намаляват със 168 млн. лв. (1.5%) главно поради свиването на дълговите инструменти на разположение за продажба и инвестициите, държани до падеж. Същевременно финансовите активи, държани за търгуване, се увеличават, а определените по справедлива стойност остават без промяна. Натрупаната обезценка на активите за петте месеца на 2014 г. е 338 млн. лв. (при 420 млн. лв. година по- рано). Спрямо май 2013 г. печалбата на банковия сектор се повишава с 99 млн. лв. и възлиза на 364 млн. лв. Ликвидната позиция на банковата система остава висока. В края на отчетния период коефициентът на ликвидните активи, изчисляван по Наредба No11 на БНБ, е 25.83% Брутните кредити (без тези за кредитни институции) продължават да се увеличават. Наблюдаваният месечен растеж със 190 млн. лв. (0.3%) е повлиян от нарастването на вземанията от некредитни институции с 83 млн. лв. (8.3%). Корпоративните кредити се увеличават с 56 млн. лв. (0.1%), а потребителските заеми – с 38 млн. лв. (0.4%). При жилищните ипотечни кредити и при експозициите към централни правителства няма съществено нарастване. Привлечените средства се увеличават с 343 млн. лв. (0.5%). Най-голям принос има Ресурсът от институции, различни от кредитни, който е с 330 млн. лв. (1.4%) повече спрямо април. Депозитите от граждани и домакинства нарастват с 228 млн. лв., като месечният темп на растеж е 0.6%. При средствата от кредитни институции е отчетено намаление с 221 млн. лв. (2.6%). Подчиненият срочен дълг и дългово-капиталовите (хибридните) инструменти се увеличават. В края на май балансовият капитал на банковата система е 11.1 млрд. лв. През отчетния месец той се повишава с 9 млн. лв. (0.1%). Източник profit.bg
  • Управителният съвет на Българската народна банка взе решение да намали, считано от 1 юли 2014 г., лихвените проценти по депозити на „Корпоративна търговска банка“ АД до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути, изчислен съгласно лихвената статистика на БНБ за размера на лихвените проценти по депозити към май 2014 г. Решението е възложено на квесторите на „Корпоративна търговска банка“ АД. Същата мярка се прилага и по отношение на дъщерното й дружество „Креди Агрикол България“ ЕАД. Решението подлежи на незабавно изпълнение. Вижте какви са средните лихви в банковата система към края на май 2014 г. Източник profit.bg
  • Най-големите 1 000 банки в света са отчели 920 млрд. долара печалба за миналата година. Водещите китайски банки са съставлявали близо една трета от тази сума, демонстрирайки нарасналата си мощ, показва ново проучване. Общата печалба преди облагане с данъци на китайските банки възлиза на 292 млрд. долара през 2013 г., или 32% от печалбата на глобалната банкова индустрия, според годишната класация на класация списание The Banker на печалбата и капиталовата сила на най-големите 1 000 банки в света. Четете още: Десет факта за Първа инвестиционна банка, които може би не знаете Глобалната печалба на банковата индустрия нараства с 23% на годишна база през 2013 г. до рекордно високото ниво. С най-голяма печалба в размер на 55 млрд. долара може да се похвали 55 Industrial and Commercial Bank of China (ICBC). China Construction Bank, Agriculture Bank of China и Bank of China допълват челните четири места в класацията. Банките в САЩ отчитат обща печалба от 183 млрд. долара, или 20% глобален дял, водени от Wells Fargo, която обяви 32 млрд. долара положителен резултат за миналата година. Вижте още: Най-добре платените банкери в света Банките в еврозоната са допринесли с едва 3% към общите печалби на световната банкова индустрия. За сравнение делът им е бил 25% преди финансовата криза от 2008 г., показва класацията. Италианските банки са изгубили общо 35 млрд. долара през миналата година, отчитайки най-лошото представяне измежду всички страни. Японските банки отчитат 64 млрд. долара печалба миналата година, което им отрежда 7% дял, следвани от банките в Канада, Франция и Австралия (по 39 млрд. долара), Бразилия (26 млрд. долара) и Великобритания (22 млрд. долара), според данните на The Banker. ICBC запазва позицията си на най-силната банка в света въз основа на притежавания от банката капитал, което отразява способността на банката да кредитира в големи мащаби и да се справя със сътресения. China Construction Bank се изкачва от петото до второто място в класацията по сила, като след нея се нареждат JPMorgan, Bank of America и HSBC. ICBC, която се настани на за първи път на челната позиция през миналата година, е една от четирите китайски банки в топ 10. Тази година Wells Fargo стана най-голямата банка в света по пазарна капитализация, след като цената на акциите й скочи. Пазарната й стойност вече възлиза на около 275 млрд. долара, или с около 75 млрд. долара повече ICBC. Според The Banker африканските банки са осигурявали най-голяма възвращаемост на капитала през миналата година в размер на 24%, което е два пъти над средното ниво за света и шест пъти над 4-те процента възвращаемост на европейските банки. Източник profit.bg
  • Само дни след като ви представихме 10 факта за Корпоративна търговска банка, днес ще се спрем на Първа инвестиционна банка. Трезорът е третата по големина банка в страната, като наскоро чества и 20 години от създаването си. Ето и 10 факта за Първа инвестиционна банка (ПИБ): 1. Първа инвестиционна банка АД е учредена на 8 октомври 1993 г. в София. ПИБ получава пълен банков лиценз за осъществяване на операции в България и в чужбина. 2. Основни акционери в банката днес са Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев, притежаващи по 42.5% от капитала на Първа инвестиционна банка. 3. През първото тримесечие на 2014 г. официално бе разрешено от БНБ и вписано в Търговски регистър вливането на МКБ Юнионбанк в ПИБ. С това Първа инвестиционна банка зае третата позиция сред най-големите български банки, като активите й достигат 8.8 млрд. лв.. 4. Коефициентът на капиталова адекватност на ПИБ към края на март е 15.73%, или доста повече от изискването за 12% на централната ни банка. Адекватността на капитала от първи ред е 14.16%. 5. Първа инвестиционна банка разполага с 190 клона. 6. Банката осъществи най-голямото до момента първично публично предлагане в историята на Българска фондова борса. Приключилата през май 2007 г. подписка успя да набере 107 млн. лв. свеж ресурс. 6. ПИБ има 13.75% пазарен дял (5.5 млрд. лв.) при депозитите на граждани и домакинства, което й отрежда второто място в страната след Банка ДСК. Заедно със спестяванията на фирмите те нарастват до 7.99 млрд. лв. 7. Раздадените кредити от Първа инвестиционна банка към 31 март са за над 6.5 млрд. лв. От тях 1.29 млрд. лв. са на граждани и домакинства. 8. От ПИБ най-често теглим жилищни кредити в евро и потребителски заеми в лева, сочат данни на централната ни банка. Фирмите се кредитират основно в евро. 9. Печалбата на банката за първите три месеца на 2014 г. възлиза на 2.75 млн. лв. 10. През 2010 г. банката регистрира своя милионен клиент. Източник profit.bg
  • Кризата в две български банки изглежда овладяна и това наистина е добра новина. Възникналите въпроси обаче остават без отговор. А който оттук нататък ги задава публично, рискува да попадне в затвора, твърди Иван Бедров пред Deutsche Welle. Държавата реши проблема с банките. Иска да заплаши със затвор всеки, който коментира публично състоянието на определена банка или на цялата система. БНБ публикува на сайта си предложение за промяна в Наказателния кодекс, а малко по-късно председателят на бюджетната комисия в Народното събрание Йордан Цонев (ДПС) го внесе за гласуване. Първа точка на предложения нов член 252а заслужава дословно цитиране: „Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.“ Втората точка увеличава потенциалното наказание до 10 години, ако с действието са „причинени другиму значителни вреди“ или пък са получени „неправомерни доходи“. Досега законът предвиждаше само глоба за „разпространяване на невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея“ – до 10 хиляди лева за медиите, които публикуват такива информации. Заплахата от глоба и досега правеше невъзможен публичния разговор за състоянието на банките. Сега този разговор е на път да се превърне в пълно табу – защото ще заплашва със затвор всеки, който се осмели да го води. Начинът, по който държавните институции реагираха на кризата около банките, провокира редица въпроси. В случая с КТБ държавата действа изключително бързо и решително – БНБ взе контрола над институцията и отстрани от управлението собственика ѝ Цветан Василев. В случая с ПИБ централната банка осигури паричен ресурс, за да може всеки клиент да изтегли колкото иска от парите си, докато ситуацията се успокои. И не отстрани никого. Седмици преди КТБ да се обърне за помощ към БНБ, вестниците около Делян Пеевски публикуваха немалко информации за банката, които Законът за кредитните институции може да интерпретира като уронващи „доброто име на банката и доверието към нея“. БНБ не глоби никого. Да, в закона пише, че се санкционира разпространяването на „невярна информация”. Тоест, централната банка трябва или да глоби за невярна информация, или да не глоби и да признае, че публикациите за т. нар. източване са истина. Втората хипотеза провокира още въпроси – какво са направили централната банка и нейният надзор, за да не позволят кредитирането към свързани фирми да надхвърли законовото ограничение? На обществото бе даден отговор – прокуратурата разследва подуправителя на БНБ Цветан Гунев, отговарящ точно за банковия надзор. Това обаче провокира друг въпрос – как г-н Гунев може да е единственият отговорен, след като е избран на този пост през юни 2013 година, а въпросните проблеми са подробно описани в публикация, излязла два месеца по-рано? Очевидно съществуват проблеми със спазването на правилата и контрола върху спазването на правилата. Очевидно е също така, че атаките срещу двете банки са били целенасочени. За КТБ се погрижиха медиите около Пеевски и прокуратурата със своята показна акция в сграда на банката. За ПИБ се погрижиха създаденият вече прецедент с другата банка, изказванията на политици за проблеми с „втора банка“ и за „фалит на държавата“, както и анонимно разпратени съобщения. ДАНС се спря на последното и направи серия от арести, сред които най-интересни са два – Венци Чикагото написал във Фейсбук, че бордът щял да падне, защото така поискали „масоните и илюминатите“, а двама инвестиционни посредници изпратили на клиентите си анализ, в който се казва, че „КТБ не е единствената“ и предстоят проблеми с други три банки. Споменати са имената на тези банки, но ПИБ не е сред тях. Как тогава Чикагото и брокерите са предизвикали паниката пред банката? Към всичко това се добавя и липсата на прозрачност около начина, по който БНБ и правителството се погрижиха за осигуряването на ликвидност в банковата система. Българите научиха от съобщение на Европейската комисия, че собственото им правителство планира да налее 3,3 милиарда лева на данъкоплатците в проблемните банки. Кои банки, по колко, при какви условия? За момента ситуацията изглежда овладяна и това наистина е добра новина. Възникналите въпроси обаче все още нямат отговор. А който оттук нататък ги задава публично, рискува да попадне в затвора. Източник darikfinance.bg
  • По отношение на КТБ случаят е доста различен, очаквам докладите на одиторите. Предварителните данни показват доста по-различна структура на банката, отколкото на останалите, заяви днес премиерът Пламен Орешарски. През последните два дни бяхме свидетели на много спасители на банковата система, в това число и в средите на тези, които предишната седмица усърдно я дестабилизираха. Понастоящем няма изтичане на ликвидност от нито една банка. Ние постоянно наблюдаваме този процес, категоричен е Орешарски. Той допълни, че буферът, който Министерството на финансите осигури, или по-скоро първия транш на буфера около 1.2 млрд. лева, е неизразходван, така че доверието е възстановено и в това се състои успокояването. Банките още веднъж доказаха, че са достатъчно ликвидни и всичко, което сме твърдели през последните години е така. Своеобразният стрес-тест, на който бяхме свидетели миналата седмица, показа, че банките издържаха със собствени ресурси, а буферът е допълнителна гаранция, че всички по-нататъшни опити за дестабилизация няма как да успеят при тези параметри, с които в момента разполага банковата система. Според Орешарски всеки може да направи справка по медиите от края на предната седмица и да идентифицира ясно истинските подбудители на паника сред населението, относно банките. По думите на премиера няма предпоставки за актуализация нито на централния бюджет, нито на бюджетите на отделните негови звена към този момент. Има достатъчно възможности НЗОК да затегне финансовия контрол върху изразходването и да финишира с минимален дефицит, както го е правила предходни години. Единственото, което малко се притеснявам, е дали ще има кворум, когато си подам оставката. Ще избера момент към края на месеца, когато парламентът осигури кворум, посочи Орешарски. Източник darikfinance.bg
  • Вариантът, по който работи БНБ в момента, е национализация на Корпоративна търговска банка, за да може тя да отвори врати на 21 юли, коментира бившият финансов министър Милен Велчев пред bTV. Велчев е главен изпълнителен директор на инвестиционното подразделение на Външнотърговската банка на Русия, „ВТБ капитал“, което са миноритарен собственик в КТБ. Бившият министър от правителството на НДСВ отново подчерта, че руският инвестиционен фонд не възнамерява да участва в увеличаването на капитала на българския кредитор. КТБ беше поставена под специален надзор от БНБ на 20 юни, а два дни по-късно стана ясно, че може да бъде капитализирана с публични средства от Българската банка за развитие и от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Преди това обаче БНБ трябва да отправи предложение към настоящите акционери да попълнят капиталовия недостиг. Освен ВТБ, 30% участие в КТБ има Оманският държавен фонд. Мажоритарен собственик на българската търговска банка е Цветан Василев. Очаква се одитът на финансите на КТБ да бъде готов следващата седмица, като от него ще стане ясно има ли капиталов недостиг в банката, и ако е налице такъв, какъв е размерът му. Източник darikfinance.bg
  • Политическите сили в парламента подкрепят предложението на БНБ за затвор на разпространителите на неверни слухове за банковата система. Необходимите промени в Наказателния кодекс могат да станат факт не по-рано от две седмици, каза председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Йордан Цонев пред БНР. След като липсата на превенция допусна такава атака, би трябвало сега да подходим по този начин, за да успокоим нещата и за да има ред в тази система. Според Цонев за банките е най-добре да се мълчи. И в Европа, и в САЩ тези неща се наказват. Хората там разбират, че трябва да пазят банковата система, защото това са парите на всички хора и стабилността и устоите на държавата. Българската народна банка поиска създаването на нов текст в Наказателния кодекс, който да преследва със затвор от две до пет години разпространението на заблуждаваща или невярна информация за банки или финансови институции, които могат да доведат до паника сред населението. Кризата в КТБ не е предизвикана от изтегляне от сметки от държавни фирми, категоричен е Йордан Цонев. На срещата при президента беше докладвано дали държавни фирми са теглили средствата си масово от КТБ. Управителят и подуправителят на БНБ казаха, че това не е така. Няма такова теглене извън лимита от 25%, който трябва да е в една банка. Онова, което е предизвикано в КТБ, не е от теглене на средства от държавните фирми. Одитът в КТБ, който ще покаже кой е теглил пари от банката, ще бъде готов до края на седмицата, каза председателят на бюджетната комисия. Според Йордан Цонев Комисията за финансов надзор е била на мястото си, а нейните действия са били безкомпромисни. Източник darikfinance.bg
  • Няма как да се събори банковата ни система със сценарии. Дори и в най-простия случай – ако някой има да връща кредити и иска да направи така, че да няма на кого да ги върне, това няма как да сработи, коментира бившеият финансов министър Симеон Дянков пред „24 часа.“ Нашите банкови регулации са по-строги от европейските и когато хармонизирахме законодателството си с ЕС, тази строгост остана. Затова банковата криза от 2008-2010 г. не удари България, въпреки че някои от банките майки навън не бяха в най-доброто си състояние. Отделно, трезорите ни държат много по-висока бърза ликвидност от една средноевропейска банка. Това е допълнителна застраховка срещу ефекта на изкуствената паника, когато някой се уплаши и тръгне да си тегли парите. Според Дянков не може да става въпрос за банково цунами. Споменът за верижните фалити през 1996 г. си остава, но не е база за сравнение. Бившият финансов министър подчертава, че пробив на борда не е възможен, дори и да е имало опити. В закона за паричния съвет няма вратички, през които да влезеш и да събориш системата. Левът е обезпечен с много силен резерв в БНБ, а ограниченията пред собствената монетарна политика са по-доброто решение в нашия случай. Голямото политическо постижение за последните 17 години е съгласието по темата за валутния борд. Бордът ще отпадне, когато България влезе в еврозоната По думите на Дянков Европа излиза от кризата, а у нас тези възможности не се използват. Когато нямаш растеж поради причини отвън, прибягваш до финансовите резерви и до заеми, за да компенсираш дефицита. Когато обаче вече имаш условия за растеж, а парите отиват за кърпене на нереформирани системи вместо например за капиталови разходи с гарантирана възвръщаемост, тогава пропускаш момента и създаваш проблеми, които някой ще трябва да решава утре. През изминалата една година се наливаха средства, за да се поддържа социално спокойствие. Това обаче е спирала надолу – нереформираните сектори искат все повече пари, без положението да се подобрява. В крайна сметка губиш и социалното спокойствие, губиш и ценно време. Появиха се и идеи за реиндустриализация чрез национализация, които озадачават Дянков. Харченето в аванс е сигурно условие за нови кризи. Европа няма да е готова за фискален съюз през следващите няколко мандата, въпреки че сега Жан-Клод Юнкер поема нещата. Страните членки просто няма да се съгласят разходните политики на всяка от тях да се определят в Брюксел. Законът за бюджета все пак е най-важният във всяка държава и е свързан с чувствителния въпрос за суверенитета. Но въвеждането на фискални правила базирани на Маастрихтските критерии във всяко от националните законодателства, е постижимо и работещо решение, смята Симеон Дянков. Източник darikfinance.bg
  • В началото на миналия месец всичко беше наред. Дори на 12 юни Международният валутен фонд обяви, че българската банкова система е „стабилна и ликвидна, с достатъчно буфери за необслужваните заеми и значителен капитал.“ Данните на БНБ публикувани вчера, потвърждават тези заключения. В края на май общата сума на активите на българската банкова система достигна 86.7 млрд. лв., нараствайки с 292 млн. лв. БНБ регистрира спад при паричните средства по разплащателни сметки, който обаче е компенсиран от ръст на междубанковите депозити. Натрупаната обезценка на активите за петте месеца на 2014 г. е 338 млн. лв., спрямо 420 млн. лв. година по-рано. Ликвидната позиция на банковата система е висока, като делът на ликвидните активи е 25.83%. Депозитите от граждани и домакинства нарастват с 228 млн. лв., като месечният темп на растеж е 0.6%. Общата печалба на банките през май е 57.3 млн. лв. Тя се увеличава с над 5 на сто на годишна база. Всичко изглеждаше наред. Тогава как се стигна до събитията от последните две седмици? Кризата започна с конфликта между депутата от ДПС Делян Пеевски и мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Пеевски подаде сигнал в полицията, че има заговор срещу него. На 13 май офисите на КТБ бяха демонстративно претърсени във връзка с този сигнал, който по-късно беше определен от главния прокурор като безпочвен. Междувременно Булгартабак обяви, че е прехвърлил задълженията си към КТБ към друга банка. А в медиите се появи анонимно съобщение за рисковете, свързани с КТБ и как тя била източвана от Василев чрез кредити към свързани с него фирми. Допълнителен и твърде странен фактор беше огласяването от страна на прокуратурата на разследването срещу подуправителя на БНБ Цветан Гунев. Новина, която имаше ясната цел да намали доверието в централната банка. На 20 юни КТБ беше поставена под надзора на БНБ, по искане от самата търговска банка, след като вложителите масово започнаха да теглят депозитите си от нея. Не случайно по-късно старши икономистът на Института за пазарна икономика, Петър Ганев коментира, че „крахът” на банката не е причинен от натрупване на лоши кредити, а от координирана атака, породена от динамиката на политическата сцена”. Източник darikfinance.bg
  • „Банките се спасиха сами“, това заяви финансистът Емил Хърсев в ефира на БНТ по повод състоянието на банковия сектор. Според него, обаче, важна роля са имали, както единната политическа декларация в неделя, така и позицията на Европейската комисия. Регулаторите в ЕС разрешиха кредитна линия от 3 млрд. лв. за гарантиране на ликвидността в банките, а Министерството на финансите осигури във вторник 1,23 млрд. лв. от буфера, емитирайки петмесечни държавни ценни книжа. Премиерът Орешарски обяви вчера, че на този етап не е имало нужда от използването на средствата. Хърсев посочи, че притесненията в обществото няма да изчезнат напълно преди да стане ясна развръзката с Корпоративна търговска банка. Според него трябва да се направят стъпки за възстановяване на някои плащания през банката преди 21 юли, когато БНБ обяви, че тя ще възобнови операциите си. Това се налага тъй като в момента институцията представлява ликвиден капан за цялата система. „В КТБ са затворени около 3 млрд. лв. на бизнеса и тази сума нараства. В банката постъпват средства, но не се правят разплащания“, обясни той. Финансистът определи законопроекта за регулиране на търговските вериги като „изключително вреден“. По думите му, „всеки опит да се определят насила търговските договори е посегателство срещу гражданското общество“. Източник pariteni.bg
  • Инвестиционната фирма „Глобал Маркетс”, чиито шефове бяха арестувани заради разпространяване на невярна информация срещу банковата система у нас, ще се раздели с лиценза си. Комисията за финансов надзор откри вчера производство по отнемане на разрешителното на дружеството да се занимава с борсова и посредническа дейност. Двама от директорите на „Глобал Маркетс” – Робърт Димитров и Кирил Джабаров, бяха обвинени от прокуратурата в разпращане на фалшиви сигнали за тревога. Според правоохранителните органи двамата, заедно с други свързани с фирмата лица, са изградили престъпна мрежа разпространяваща слухове срещу няколко трезора у нас. Те разпращали имейли, в които приканвали вложителите в няколко БГ банки да изтеглят парите си и да ги внесат при тях за управление. От КФН обясниха, че основанията да започнат отнемането на лиценза на дружеството са „констатираните системни нарушения на Закона за пазарите на финансови инструменти”. От комисията допълват, че „от 2010 година до сега КФН е извършила различни проверки на дейността на ИП „Глобал Маркетс” ООД, вследствие на които са съставени близо 120 акта за установяване на административно нарушение”. Проверяващите са установили, че във фирмата има практика за извършване на неправомерни действия с активи на клиенти. Констатирани са дори случаи, при които с пари на клиенти са сключвани сделки в полза на дружеството. Освен това „Глобал Маркетс” е била уличена в „неспазване на основополагащи принципи, регламентиращи дейността на инвестиционните посредници, заложени в ЗПФИ и актовете по прилагането му – да действа честно, справедливо и като професионалист в съответствие с най-добрите интереси на своите клиенти”, мотивираха се от КФН. Досега на инвестиционния посредник са били отправени 42 препоръки. Междувременно шефът на бюджетната комисия на НС Йордан Цонев заяви пред БНР, че до две седмици поправките в НК, поискани от БНБ, ще станат факт. Депутатът обясни, че политическите сили в парламента подкрепят предложението на БНБ разпространителите на неверни слухове за банковата система да се наказват със затвор. „След като липсата на превенция допусна такава атака, би трябвало сега да подходим по така, че да успокоим нещата и да има ред в тази система. И в Европа, и в САЩ подобни действия се наказват”, коментира Цонев. Източник pariteni.bg
  • Скорошното масово теглене на депозити от двете най-големи български банки с местна собственост подчертава проблеми в корпоративното управление на местните компании, посочват от рейтинговата агенция Fitch Ratings в съобщение, публикувано на сайта й. Рисковете за ликвидността са повишени за всички български банки след двете масови тегления на депозити, последвали бързо едно след друго, отбелязват от агенцията. Оттам обаче подчертават, че банките, които са местна собственост, са по-уязвими от загуба на доверие от вложителите заради слабости в корпоративното си управление. Докладът на Международния валутен фонд за България от юни подчертава, че усилията „да се ограничат корупцията и кронизма (назначаването на близки и приятели на високопоставени постове, особено политически – бел. ред.) включително чрез независима регулация и одит, както и чрез мерки за прилагане на законите“, са били ключови за икономическия ръст, пише в съобщението на Fitch. Слабото корпоративно управление, включително потенциалното отпускане на кредити на свързани страни, е отразено в ниския рейтинг ‘b-’ (Viability Rating – измерва кредитноспособността на финансовата институция и отразява мнението на Fitch относно вероятността тя да фалира – бел. ред.) на местната Първа инвестиционна банка (ПИБ). Политическата стабилност също би намалила рисковете за финансовата такава. Президентът вече обяви, че ще разпусне парламента на 6 август, а за 5 октомври са насрочени избори, затова политическата несигурност вероятно ще се задържи в краткосрочен план, отбелязват от агенцията. Според Fitch банките с чуждестранна собственост, които формират 70% от сектора в България, имат по-добро корпоративно управление и по-силен мениджмънт на риска. Те държат големи количества потребителски депозити, които увеличиха през последните години, за да изплатят финансирането от компаниите майки, но са по-малко изложени към загуба на потребителско доверие и може да са спечелили от приток на депозити по време на вълненията. От агенцията припомнят, че властите предприеха бързи мерки, за да облекчат ситуацията около ПИБ, включително поеха ангажимент да осигурят ликвидност за банковия сектор. Действията им са били в синхрон с мнението на агенцията, че предстои държавна помощ за ПИБ, отразено в рейтинга й ‘BB-’. Масовото теглене на депозити от ПИБ беше по-скоро задействано от електронни съобщения, отколкото от кредитни фундаменти, коментират още от Fitch. Освен че осигуриха ликвидност, властите реагираха бързо с противопоставяне на слуховете около банката, се допълва в съобщението. Агенцията не определя рейтинг на Корпоративна търговска банка, която първа стана жертва на масово теглене на депозити и беше поставена под специален надзор от БНБ. Като цяло българските банки имат солидна капитализация, обобщават от Fitch. Те посочват, че съотношението на капитала от първи ред в системата (Tier 1 ratio) е било 18,2% към края на първото тримесечие – значително над нивата, изисквани от централната банка. От агенцията изказват очаквания капитализацията да остане стабилна, с умерено генериране на вътрешен капитал в синхрон с умерен бизнес ръст. Сегашните проблеми са по-скоро свързани с доверие, отколкото с платежоспособност, коментират още анализаторите на Fitch. Източник investor.bg
  • Лидерът на политическа партия ГЕРБ Бойко Борисов не мисли за коалиции и призова политици и избиратели за повече мъдрост на предстоящите парламентарни избори. Според него много правителства преди неговото са направили нужното, за да има стабилна финансова система. Бойко Борисов каза още, че той е спасил банките от криза. „Досега винаги сме се явявали сами на избори и за радост, сме управлявали сами”, коментира той, цитиран от Dnes.bg. Според него хората усещат, че ГЕРБ може да успокои страната. „Немският вариант се случи, защото десницата им победи много, немската левица призна категоричната им победа и каза, че заради стабилността са готови да подкрепят техния канцлер. Това стана в Германия – тогава седнаха и близо 3 месеца писаха промени. Ако в България имаме такава политическа култура, такава политическа класа, такива политици – всичко е възможно“, коментира още той. Борисов каза още, че той е спасил банките от криза и дни наред финансовите експерти на ГЕРБ като Менда Стоянова, Владислав Горанов, Делян Добрев са работили с БНБ. „Аз спасих банковата криза с всичките си експерти и се надявам, ако е вярно, че е повдигнато срещу мен обвинение, че съм я подбуждал да реагира банковата система, да реагира Асоциацията на банките. Да кажат дали за тази една седмица тежка криза не са разчитали не само на експертна, а на цялата ми помощ. Включително главният прокурор да каже как се борих да не се получи срив в банковата система. Да каже дали е вярно това, което тези хора казват. Точно обратното, молехме им се да се умирят и да не се бият помежду си“, отсече Борисов. „Ние, 4 години в най-голямата криза, дори когато съм търпял упреци, че не тегля пари от банки, съм го правил с ясното съзнание да не се получи някакъв катаклизъм. Четири години в най-голямата финансова криза само България и Германия бяха извадени от процедурите за свръхдефицит, нашето правителство остави най-ниския дефицит в Европа с нисък дълг”, похвали своя кабинет той и в същото време нападна настоящия. „Това правителство падна с повече от 12% от нас на изборите. Сега те излязоха и сами признаха краха в здравната система. Към средата на годината има половин милиард дефицит в Здравната каса. Катастрофално е положението и в най-силния фонд в държавата – земеделие. Аз използвам като политик такива думи, защото на хората трябва да им е ясно. Месеци наред това правителство задържа цената на тока и парното, колкото и да е популистко, е изключително вредно, защото трябваше да разделят социалните помощи с реалната цена на тока”, упрекна той. Според него много правителства преди това на ГЕРБ са направили нужното, за да има стабилна финансова система. „Без да съм фен многократно съм казвал, че СДС с въвеждането на валутния борд направи първото значимо нещо за стабилността на банковата ни система. След кризата 1996-1997 година Костов направи много и по отношение на законодателството, което беше прието. На практика то ни спаси сега. Много хора са допринесли, включително и ние, за да има стабилност в системата“, заяви лидерът на ГЕРБ. „А какво се получава сега? Само в националната енергийна компания има 3 млрд. лв. дефицит и сега след изборите вдигнаха цената на тока, вдигат и цената на парното. Какво ще правят кметовете сега, като вдигнаха с 11% парното?”, коментира още Борисов. Източник investor.bg
  • Управителният съвет на Българската народна банка е приел промени в Наредба № 6 на БНБ за кредитиране на банки в левове срещу обезпечение при условията на чл. 33 от Закона за БНБ, съобщават от централната банка. Още по темата БНБ намали лихвите по депозитите в КТБ Българска народна банка е приела решение, съгласно което изискуемият процент на обезпечението по чл. 6 от Наредба № 6 се установява на 110 на сто (досега 125% – бел. ред.) от първоначалната сума на предоставения при необходимост ресурс. Решението е в съответствие с представения вчера на консултациите при държавния глава план на БНБ и правителството за осъществяване на всички необходими мерки за гарантиране на банковата стабилност в страната. Според чл. 6. (1) от Наредба № 6 Българската народна банка предоставя кредити в левове на банки срещу залог на: 1. монетарно злато; 2. чуждестранна валута – евро, щатски долар и швейцарски франк; 3. налични или безналични ликвидни ценни книжа, емитирани от правителството на Република България или гарантирани от него; 4. първокласни ликвидни ценни книжа, емитирани от чужди правителства и централни банки или гарантирани от тях. В случай че предоставеното обезпечение стане недостатъчно, като пазарната му стойност спадне под 105 на сто от размера на общото задължение на банката по предоставения кредит и след покана от БНБ то не бъде допълнено в тридневен срок или не бъде погасена част от кредита, за да се постигне съответствие с изискванията на ал. 1, БНБ може да направи кредита предсрочно изискуем и да пристъпи към събирането му, включително и чрез продажба на обезпечението без съдебна намеса. Източник investor.bg

Банков бюлетин 23.06-27.06.2014

  • БНБ: МВР и ДАНС да се сезират срещу слухове и спекулации
    БНБ неведнъж е подчертавала, че българската банкова система има добри показатели и функционира гладко и безпроблемно. Въпреки това в последните дни се прави опит за дестабилизация на държавата чрез организирана атака срещу български банки, без каквито и да е основания, информират от централната банка.
    От вчера насочена към една от най-големите от тях – Първа инвестиционна банка – тази атака се провежда чрез епидемия от слухове и злонамерени публични изказвания. Подобни криминални действия са пряко насочени срещу спестяванията на всеки български гражданин и срещу финансовата стабилност като основен елемент от националната сигурност на страната. Българската народна банка заявява категорично, че ще използва всички свои средства и ресурси, за да гарантира спестяванията на хората. Обръщаме се към парламента, правителството и президента на страната за подкрепа на нашите действия в защита на финансовата и банковата стабилност за доброто на България и нейните граждани. Настояваме компетентните органи, в това число прокуратура, МВР и ДАНС да приложат цялата строгост на закона срещу разпространителите на неверни и злонамерени слухове и спекулации. Източник profit.bg
  • Опашка пред офис на Първа инвестиционна банка, вложители теглят парите си
    Необичайно голяма опашка се е извила пред късния офис на Първа инвестиционна банка в МОЛ Сердика в София, установи „Онлайн Парламент“. Вложители теглят пари от клона и коментират, че се притесняват за средствата си. Според тях тече слух за финансовото състояние на банката. 
    Наблюдатели коментират, че е възможно да има сценарий за разпространение на слухове за някои банки, като това е опит за дестабилизация на системата. Призивът на експертите е хората да не се подават на подобни внушения, защото всички работещи банки у нас са финансово стабилни. Финансови експерти са категорични, че българските банки нямат проблем с ликвидността и КТБ беше специфичен случай. Според тях хората не трябва да се подават на психоза. Те обаче са обезпокоени, че ако българите започнат масово да теглят парите си от банковата система, това може да доведе до сериозни проблеми и заплаха дори за Валутния борд. Източник on-parliament.com
  • Каролев: Не искам с държавни пари да се спасява частна банка
    Казусът с КТБ и намесата на централната банка коментираха експерти в студиото на „Здравей, България“ по Нова телевизия. Според финансиста Владимир Каролев случилото се в Корпоративна търговска банка е ясно на всички.
    „Ако погледнете последните официални данни, ще видите, че по всеки един показател, включително по ликвидност, банката бе много добре капитализирана. Няма банка в света, при която да се наредят само 10% от тези, които имат пари там, и тя да издържи“, посочи Каролев. По думите му това, което трябва да се каже, е, че няма проблеми за спестяванията на хората и парите на фирмите в КТБ, „тя не е във фалит, няма и да фалира“, съобщава NovaNews.bg „Не искам с държавни пари да се спасява частна банка“, заяви още Каролев. Според него трябва да се измери ликвидната недостатъчност и след това тази „дупка“ да се предложи на всички сегашни акционери на банката и ако те откажат, държавните пари да се използват в краен случай. Според финансовия експерт Кольо Парамов намесата на Българската народна банка се е забавила. „Ръководството на БНБ не взе навреме много сериозни мерки, за да реши въпроса. Те проспаха цяла неделя и това коства на държавата един от най-големите уроци в банковото дело. За банка не трябва да се говори нищо лошо“, каза той. Според Парамов действията на държавните институции са били напълно съзнателни, с цел да бъде лишен Цветан Василев от банкерството. По думите му така институциите са работили за Делян Пеевски. „Доста произволно се спекулира с онова, което държавата има като пари на своите дружества. Според информация на икономическото министерство в КТБ има 130 млн. Тези пари не са теглени панически. Получи се обаче паническа реакция. Има наличие на медийна атака срещу банката още от миналата година“, отбеляза Руси Статков от Агенцията по приватизация. Статков е член на Надзорния съвет на агенцията. Наскоро той заяви, че приватизацията на „Булгартабак“ е била направена с цел да бъде източено предприятието. „Откакто е създаден през 2003 г. „Булгартабак холдинг“ беше в процес на приватизация. През 2011 г. не се случи онова, което трябваше да се случи. Законът беше спазен привидно. Имам съмнение в тази сделка, която не стана прозрачно“, заяви Статков. Източник darikfinance.bg
  • Акциите на Първа инвестиционна банка поевтиняха до 3.20 лв. към 15 часа днес на Българска фондова борса. При прехвърлени 96 406 акции книжата на банката поевтиняха с 17.95% до 3.20 лв. за брой. В началото на деня сделки бяха сключени на нива от 3.90 лв. за ценна книга. С 4.43 на сто спад до момента се търгуват акциите на Българо-американска кредитна банка до 4.10 лв. за брой, докато книжата на Централна кооперативна банка губят над 7% до 1.065 лв. за лот. Припомняме, че вчера за срок от три месеца бе спряна търговията с акциите на Корпоративна търговска банка. Очакванията са, че тя ще отвори отново врати на 21 юли (понеделник). Източник profit.bg
  • Публичната Корпоративна търговска банка (КТБ) е една от най-големите банки в страната. Ръстът й в последните години (главно на активите, фирменото кредитиране и депозитната база) е наистина впечатляващ, но как се стига дотам? Кога и как е създадена банката, кога се листва на Българска фондова борса и кои са нейните акционери? Отговорите на тези въпроси са посочени по-долу: 1. КТБ е учредена на учредително събрание, проведено на 28 май 1993 г. и е вписана в българския търговски регистър със съдебно решение от 6 май 1994 г. 2. Банката възниква като джойнт-венчър на Българска външнотърговска банка (по-късно преименувана на Булбанк, а понастоящем – Уникредит Булбанк) и Банката за външноикономическа дейност на СССР (понастоящем VTB) и получава лиценз номер 22 от Българска народна банка. През 1995 г. Българска външнотърговска банка придобива дела на Внешекономбанк (VTB) и става акционер с 99.9% от капитала на КТБ. 3. През 2000 г. все още държавната Булбанк продава акционерното си участие в КТБ на група частни инвеститори, включваща Цветан Василев. 4. През 2007 г. Корпоративна търговска банка осъществява първично публично предлагане (IPO). Предложените 1 млн. акции са на цени от 45 до 58.50 лв. за брой. Подадени са над 3500 поръчки за повече от 12 млн. акции на обща стойност 700 млн. лв., като поръчки са удовлетворени при максималната цена от 58.5 млн. лв., а банката набира 58.5 млн. лв. ресурс. 5. Още в първия си ден на търговия цената на книжата достигат нива от 75.50 до 87.70 лв. за брой. Четири месеца след листването си на борсата е осъществена и сделка на рекордните 111 лв. за лот. 6. През 2009 г. 30% от капитала на КТБ са придобити от Държавния главен резервен фонд на Султана на Оман чрез дъщерното му дружество Bulgarian Acquisition Company II, Люксембург. Днес фондът е вторият най-голям акционер, след Бромак ЕООД, с 50.659%. 7. КТБ е основен акционер в КТБ Асет Мениджмънт АД. Управляващото дружество управлява три фонда – КТБ Балансиран, КТБ Фонд Акции и Фонд Паричен пазар. По последни данни от БАУД в трите фонда са вложени 5.145 млн. лв. За последните 12 месеца първите два носят доход от съответно 15.87 и 18.38% на вложителите си, а Фонд Паричен пазар постига 4.6 на сто. 8. Банката е четвъртата по големина в България по размер на активите си. В края на първото тримесечие на 2014 г. те възлизат на 7.3 млрд. лв., сочат данни на централната ни банка. Справка на Profit.bg сочи, че в края на 2009 г. активите са 2.03 млрд. лв., година по-късно нарастват до 2.7 млрд. лв., а в края на 2011 г. надхвърлят 4 млрд. лв. Само след 12 месеца активите растат до 5.6 млрд. лв., а в края на 2013 г. те вече са 6.74 млрд. лв. 9. Днес всеки девети лев на българите на влог в търговските банки се намира в КТБ. Пазарният дял на банката от депозитите на гражданите и домакинствата възлиза на 11.17%, което са 4.499 млрд. лв. Само за периода от 1 януари до 31 март в банката са постъпили нетно 503 млн. нови депозити, а за последната година те са 1.429 млрд. лв . 10. Банката е една от най-печелившите в банковата ни система. За 2013 г. тя обяви положителен финансов резултат от над 71 млн. лв. спрямо 56.57 млн. лв. за 2012 г. и съответно 60.9 млн. лв. за 2011 г. и 74 млн. лв. за година по-рано. В годините от 2008 до 2013 г. общата й печалба достига 363 млн. лв. * Материалът е с информативен характер и не представлява препоръка за покупко/продажба на ценни книжа. Източник profit.bg
  • Държавният инвестиционен фонд на Оман в началото на седмицата е провел преговори с българското правителство и БНБ за рекапитализиране на поставената под надзор Корпоративна търговска банка, съобщи Reutres, като се позова на почетния консул на страната Стоян Денчев, предаде bTV. Фондът е втори по големина акционер във финансовата институция след „Бромак” на Цветан Василев и има дял от около 30 на сто. Преди дни руската ВТБ, която е най-големият миноритарен акционер, обяви, че няма да участва в спасяването на трезора. До ситуацията се стигна след поредица от медийни атаки срещу Василев, претърсване на офиси на близки до него фирми, твърдения че е източил банката и даже, че в схемата е намесен подуправител на БНБ. КТБ поискаха надзор от централната банка, а опашки от вложители се извиха пред клоновете. Вижте още: Десет факта за КТБ, които може би не знаете Според Reuters, коментарът на Денчев е първата реакция на оманския фонд на кризата около групата КТБ (която включва едноименната банка и бившата „Креди Агрикол България”). Световната агенция напомня, че премиерът Пламен Орешарски „е обявил планове да национализира Корпоративна банка, ако сегашните й акционери не я спасят”. На този етап не е ясно дали министър-председателят е направил последния коментар преди или след срещата с представителите на фонда, която се е състояла във вторник. Денчев призна пред Ройтерс, че не е запознат с резултата от разговорите. Акционерът и БНБ са отказали коментар пред агенцията. Източник profit.bg
  • Днес, 25.06.2014 г., започна заявената от БНБ и правителството проверка на активите и пасивите на банковата група КТБ, включително и на кредитния портфейл, и на инвестиционния портфейл. В КТБ АД проверката се извършва съвместно от „Делойт Одит“ ООД, „Ърнст и Янг“ ООД и „Афа“ ООД, а в „Креди Агрикол – България“ ЕАД – от „Афа“ ООД. Проверката ще завърши в рамките на десет работни дни, както беше съобщено на 22 юни 2014 г. Междувременно с цел ускоряване и оптимизиране на работата на квесторите УС на БНБ извърши следната ротация: – Станислав Георгиев Лютов и Елена Здравкова Костадинчев, досега квестори на „Креди Агрикол – България“ ЕАД, са назначени за квестори на „Корпоративна търговска банка“ АД; – Христина Иванова Стамова, досега квестор на КТБ АД, е назначена за квестор на „Креди Агрикол – България“ ЕАД заедно с Божидар Иванов Аршинков, междувременно заменил Славияна Стоилова Данаилова-Велева. Промяната цели големината на екипите на квесторите да съответства на обема на работата с оглед на различната големина на двете дружества от групата КТБ. Източник profit.bg
  • Българите са изхарчили над 11 млн. евро за покупки с карти Visa в чужбина през великденските и майските празници, сочи статистиката на Visa Европа за България. Тъй като сезонът на отпуските вече е в ход, от компанията дават няколко съвета за сигурност при използване на вашата карта в чужбина. Вижте ги: Преди да отпътувате: Проверете датата, на която изтича вашата карта Уверете се, че имате достатъчно средства в сметката Направете фотокопия на вашите Visa карта и паспорт – съхранявайте копията отделно на безопасно място Запишете телефонните номера на нашите кол центрове – можете да ги намерите в раздел „Изгубих своята Visa“ на официалната интернет страница на Visa България Когато пристигнете Постарайте се да не държите картите и парите си на едно и също място – така няма да загубите всичко едновременно, ако някой открадне чантата или портмонето ви На оживени места дръжте чантата или портмонето близо до тялото си Използвайте сейфовете в стаите на хотелите, за да съхранявате ценни вещи Когато плащате с карта Visa, проверете информацията за направената покупка, преди да поставите своя подпис или да въведете своя PIN Пазете копие от всички бележки от извършени плащания с вашата карта, за да можете да ги проверите в месечното извлечение Запомнете своя PIN, ако планирате да теглите местна валута от банкомат, и се уверете, че никой не наднича, когато го въвеждате. Източник profit.bg
  • Компанията за потребителски кредити „Провидент Файненшъл България“ се включи в двете официални дарителски кампании в помощ на бедстващото население във Варна и Североизточния регион, което пострада при големите наводнения през изминалата седмица. Провидент дари 10 хиляди евро на Българския Червен Кръст и Фондация „Помощ за благотворителността в България“, разпределяйки средствата между двете организации. Дарението е в помощ на хората, пострадали при наводненията във Варна, Добрич и Велико Търново. Компанията и нейните служители изразяват дълбоката си загриженост и съпричастност към жертвите и пострадалите при бедствието във Варна и региона. Провидент оперира в засегнатите региони чрез офисите си във Варна, Велико Търново и Шумен. „Освен даренията, компанията ще предостави и облекчения по потребителските кредити за всички наши клиенти в засегнатите от тежките наводнения райони. Ще работим заедно с тях за разсрочване на плащнията им без допълнителни такси, за да им помогнем в този труден момент“, каза Щепан Попелка, главен оперативен директор на „Провидент Файненшъл България“. Провидент е част от International Personal Finance (IPF), водещ международен доставчик на потребителски кредити, листнат на Лондонската фондова борса, и един от най-големите британски работодатели в Централна и Източна Европа. Като част от политиката си за социална отговорност, IPF има дългогодишна практика в приноса към развитието на местните общности и отделянето на значителни финансови средства за помощ в кризисни моменти. Провидент Файненшъл България е част от International Personal Finance (IPF). Групата на IPF има над 2.6 млн. клиенти и, освен в България, развива успешен бизнес в Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Румъния, Литва и Мексико. IPF стартира дейността си в България в началото на месец септември 2013 г., като Провидент Файненшъл България вече има офиси в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Шумен, Стара Загора и Велико Търново. Източник profit.bg
  • Руската банка ВТБ, която притежава 9.9% от Корпоративна търговска банка (КТБ), не планира участие в рекапитализирането на банката, която изпитва финансови проблеми. Това твърди РИА „Новости“, като се позовава на неназован източник от ВТ, предаде ​​​БНР. Руската банка разполага с акции от капитала на КТБ за 10 милиона евро, „които са изцяло хеджирани“, отбелязва източникът на агенцията. „Ние няма да спасяваме банката и да взимаме участие в рекапитализацията й“, е заявил източникът на руската агенция. РИА „Новости“ се позовава на Ройтерс, според която, ако акционерите не помогнат в рамките на месец, държавата ще увеличи капитала на КТБ с ресурси от Българската банка за развитие и Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Държавата не изключва национализация на КТБ до 21 юли, предава РИА Новости. Вчера финансовият министър Петър Чобанов действително каза, че държавата ще даде възможност на миноритарните акционери да участват в увеличението на капитала на КТБ преди държавата да влезе чрез ФГВБ и ББР. ВТБ държи 9.9% от акциите в капитала на КТБ, Суверенният фонд на Султаната на Оман – 30.35%. За първостепенното участие на двете държавни структури в увеличението на капитала на КТБ съобщи най-напред БНБ. В същото време британският делови ежедненвник Financial Times излезе с материал, в който се казва, че „българският финансов министър и централната банка на страната влязоха в сблъсък заради възможното участие на държавно контролирана руска банка в спасяването на български кредитор, който бе поставен под контрола на БНБ през уикенда“, предаде „Фокус“. Спорът за спасяването на свързаната с политици Корпоративна търговска банка напомня за близките връзки на София с Москва, които се разглеждат критично от европейските й партньори. КТБ изпадна в хаос, след като нейният най-голям клиент обвини най-големия акционер в нея в заговор за убийството му. Централната банка на страната побърза да овладее последствията в неделя, опасявайки се от срив, който може да отприщи масово изтегляне на депозитите в най-бедната страна членка на ЕС, съобщава още Financial Times. Източник profit.bg
  • Всички се питат какво ще стане с Корпоративна търговска банка, ще има ли развитие сагата, започнала в средата на миналата седмица. От БНБ казват, че нещата са под контрол, парите на хората са съхранени, и дадоха срок за решаването на проблема. Как точно ще бъде решен той обаче тепърва ще се разбере – вече се оформят първите сценарии, пише днес на страниците си вестник „Стандарт“. Кой от тях ще бъде изпълнен – ще разберем след месец. Възможни са три сценария за спасяването на Корпоративна търговска банка (КТБ). Това каза за „Стандарт“ изпълнителният директор на Българска банка за развитие (ББР) Билян Балев. В неделя от БНБ съобщиха, че ББР, заедно с фонда за гарантиране на влоговете, може да налее пари в КТБ. Тя, заедно с дъщерното си дружество „Креди Агрикол България“, бе поставена под специален надзор в петък. Единият от сценариите е БНБ да намали капитала на КТБ на база на загубите, които е претърпяла (ако се намерят такива), каза Балев. Вторият вариант е да се повиши капиталът. Директорът на ББР посочи и трети сценарий – банката да бъде придобита от държавата срещу едно евро. Това няма да бъде прецедент в българската банкова система. По време на банковата криза от 1996-1997 г. БНБ купи за един лев закъсалата Агробизнес банк на пловдивските брокери Христо Александров и Христо Данов. „И още вариации сигурно биха могли да се намерят, но трябва да се изчака“, обясни шефът на държавния трезор. Всичко се решава от БНБ, всичко е в ръцете на Централната банка, добави още той. В неделя от „Батенберг“ 1 съобщиха, че акционерните дялове в Корпоративна ще бъдат придобити от Банката за развитие. ББР обаче не е водила разговори по същество как точно ще стане това. Не е ясно как ще стане вземането на акциите, каза Балев. Според него, след като станат известни данните от ревизията, едва тогава може да имат яснота и позиция. Изборът на одиторска фирма е изцяло работа на БНБ – те слагат квесторите, те избират проверяващите. „Тази седмица няма да има новини около КТБ“, казаха от Централната банка. Ревизията в КТБ и „Креди Агрикол“ ще продължи с пълна пара. След като взе решението за поставянето на частната банка под режим на специален надзор, БНБ възложи на четиримата квестори – Христина Стамова, Славяна Данаилова, Станислав Лютов и Елена Костадинчева, пълна проверка на трезора. Ще се направи и оценка на кредитния портфейл. За целта ще бъде наета авторитетна одиторска фирма, по възможност външна, поясни Иван Искров по време на петъчната пресконференция, на която съобщи за рестрикциите върху частния трезор. Все още не е известно дали квесторите вече са се спрели на одитор. Но явно в Корпоративна търговска банка тече усилена работа и вече има известна яснота за състоянието на трезора, след като още на следващия ден бе обявена датата, на която КТБ ще отвори врати – 21 юли. Според банкови експерти обаче това не е много разумен ход, тъй като за два-три дни не може да се види в дълбочина истинското състояние на кредитната институция. Точно поради тази причина Билян Балев говори за няколко сценария за банката. В момента не бива да се изключва нито едни от тях, коментират банкери. Източник profit.bg
  • След успешното приключване на т.нар. „роуд шоу“ за срещи с потенциалните инвеститори във Франкфурт, Лондон, Париж и Виена финансовото министерство на България е взело решение да емитира 10-годишни еврооблигации за близо 1.5 млрд. евро с падеж през септември 2024 г., съобщава Dow Jones Newswire От изданието прогнозират, че средната доходност, която ще потърсят инвеститорите за новия български дълг ще бъде около 3.15%, което много по-малко от прогнозата на Пламен Орешарски, направена през миналата седмица за 4%. Най-вероятно още днес ще бъдат подадени първите предварителни заявки за облигациите от страна на заинтересовани инвеститори. Следващата седмица на база на подадените поръчки Министерството на финансите заедно с мениджърите на емисията, банките Citigroup, HSBC и JP Morgan Chase, ще вземе решение за разпределението на книжата и ще обяви резултатите от предлагането. Източник darikfinance.bg
  • Проблемът днес не е КТБ, а БНБ. БНБ не издържа собствения си стрес тест. Стрес тестовете на банките се оказаха полезен инструмент за успокояване на пазарите и възстановяване доверието в банките в САЩ и еврозоната, но не и у нас. Стрес тестът е упражнение, при което регулаторът пресмята с колко биха се обезценили активите на една банка при различни неблагоприятни, но възможни сценарии. Целта е да се разкрият предварително уязвимите банки, да се предпише увеличение на капитала им и да се стабилизират. В САЩ с един стрес тест на големите банки Тим Гайтнер, министър на финансите, успокои системата. Даже описа опита си в книга, озаглавена “Стрес тест”. В еврозоната Европейският банков орган (ЕБО) периодично подлага балансите на важните банки на стрес тестове. Първият, през 2011 г., не беше особено успешен, но впоследствие ЕБО затегна самите стрес тестове и успокои общественото мнение. У нас се твърди, че БНБ също извършва стрес тестове. Резултатите, обаче, никога не са публикувани. Хронологията от м. юни 2014 г.: 17 юни 2014 г., Ив. Искров: “КТБ е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално”. 20 юни 2014 г. 10:00 ч. – в БНБ всичко е спокойно. 10:30 ч. – в БНБ получават писмо, в което от КТБ искат банката да бъде поставена под специален надзор поради ликвидни затруднения (разбирай, свършила е парите) 11:30 ч. БНБ поставя КТБ под специален надзор. 22 юни 2014 г. БНБ обявява, че национализира КТБ и дъщерната й “Креди Агрикол България” и заличава капитала на акционерите. 23 юни 2014 г. Национализацията се отлага, първо акционерите ще бъдат поканени да увеличат капитала на двете банки. Тази последователност от събития показва, че БНБ или не знае или знае и до последния момент не казва какво става в КТБ. Инициативата за намеса идва от КТБ, не от БНБ. Следователно, ако БНБ е извършила стрес тест на КТБ, то той е бил негоден и безполезен. Нещо повече, докато шефовете на КТБ говорят за липса на ликвидност, след два-три дена, става ясно, че е необходим капитал. Това означава само едно, активите на банката не стигат да бъдат покрити задълженията й, т.е. банката е неплатежоспособна. Независимо от широко тиражираното изявление на Искров два дена по-рано, че “КТБ не е фалирала. При тези обстоятелства няма как да е известно на обществото дали и на кои други банки балансите и ликвидността висят на косъм, който може да се скъса в течение на до 3 дена. Обществото, чрез избраниците си, трябва да изиска БНБ да застане на висотата на централна банка, отговаряща за стабилността на банковата система като незабавно публикува резултатите от последните стрес тестове, методиката на извършването им и мерките, които е предписала на уязвими банки. Ако БНБ не направи това, ще трябва да се осланяме на думата на нейния управител, която днес, на 23 юни 2014 г., струва колкото капитала на Цветан Василев в КТБ. / Анализ на Любомир Христов . От 1990 до 1994 г. Христов е главен икономист и член на УС на БНБ. От 1995 до 2000 г. той е съветник на изпълнителния директор на Световната банка. От 2001 до 2005 година Христов е ръководител проекти в „Антеон Корпорация“. / Източник darikfinance.bg
  • Китай предлага да удвои капитала до 100 млрд долара, за създаването на нова международна финансова структура, която ще се конкурира със Световната банка и Азиатската банка за развитие, съобщава британският вестник Financial Тimes. Според Пекин съществуващите международни финансови институции са под силно влияние от САЩ и не предоставят на Китай никаква свобода за действие. „Нито Световната банка, нито МВФ може да реализират желанията на Китай, за това искаме да създадем своя Световна банка, която можем да контролираме“, е позицията на Пекин. В момента повече от 22 страни, включително и няколко богати дуржави от Близкия изток, са изразили интерес към новата международна финансова организация, която ще се нарича „Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции“ (Asian Infrastructure Investment Bank, или AIIB). Пекин се надява новият проект да започне да работи до края на годината. /БГНЕС/ Източник darikfinance.bg
  • Политическа несигурност, понижен кредитен рейтинг, влошаващи се бюджетни показатели и спрени евросредства – такива са предизвикателствата пред България според международни анализатори. Техните мнения обобщава за Deutsche Welle Г. Кънчев. Какво ще бъде следващото българско правителство? Според Отила Данд, вицепрезидент на мозъчния тръст Teneo Intelligence, недоволните български избиратели отново ще гласуват за силно разделен парламент. В интервю за Deutsche Welle Данд прогнозира, че това може да доведе до повторение на сценария от миналите избори, когато спечелилите от ГЕРБ не успяха да намерят коалиционен партньор и изпаднаха в опозиция. На противоположното мнение са анализаторите на Economist Intelligence Unit (EIU), които в актуалния си анализ за България твърдо предвиждат кабинет на ГЕРБ – под формата на ново правителство на малцинството или в коалиция с Реформаторския блок или ДПС. Каквото и правителство да бъде съставено обаче, то ще бъде нестабилно и политическата несигурност в България ще продължи да възпрепятства способността му да отговори на наболелите проблеми на страната, коментира за Deutsche Welle Бланка Коленикова, политически анализатор във вашингтонския мозъчния тръст IHS. „Корупцията, неефективните публични услуги, претоварената и неефективна съдебна система, в съчетание с непредсказуемостта на политиките спрямо чуждестранните инвеститори, ще продължат да влошават качеството на бизнеса и инвестиционната среда в България“, твърди Коленикова. Доказателство за несигурната инвестиционна среда е сваленият наскоро кредитен рейтинг на страната. В средата на юни Standard&Poor’s понижи дългосрочния рейтинг на България с една стъпка от BBB до BBB-, но със стабилна перспектива. Това обаче е най-ниското ниво на инвестиционен рейтинг и е само с една степен от края на инвестиционната скала, след който облигациите се считат за високорискови и се определят като инвестиционен боклук (junk). Като основна причина рейтинговата агенция изтъкна нестабилната политическа ситуация в страната. В средата на месеца беше публикувана и оценката на Международния валутен фонд, който оцени също вътрешната политическа несигурност и нейното въздействие върху реформите и инвестициите като основна заплаха за икономическия растеж на България. Засега обаче икономиката отбелязва растеж и повечето прогнози са той да се засили заедно с възстановяването на европейската икономика. Чарлс Мовит, главен икономист в IHS прогнозира, че ръстът през 2014 г. ще надмине миналогодишните 0.9% и ще достигне 1.7 на сто, благодарение и на увеличаващото се вътрешно потребление и възстановяването на основните експортни партньори на страната. Според Мовит обаче по-силен икономически ръст на българската икономика ще има едва когато настъпи осезаемо подобряване на вътрешния кредитен пазар, тъй като банките, домакинствата и предприятията все още имат висока задлъжнялост. Необходимостта от сравнително строга фискална политика, за да се запази фиксирания курс на лева към еврото, е друг фактор, който ще продължи да ограничава икономическия растеж, твърди Мовит. Състоянието на публичните финанси също се влошава осезателно в последните месеци, пишат анализаторите на EIU. Това ще бъде и голямото предизвикателство пред служебното правителство, което президентът Росен Плевнелиев предстои да назначи преди предсрочните избори. Според EIU, служебният кабинет ще трябва бързо да намери начин да подобри събираемостта на данъците и да запази бюджетния дефицит под контрол, тъй като последните данни показват влошаване на фискалните позиции на страната. Допълнителна заплаха за бюджета са и замразените от Европейската комисия еврофондове по програмите Околна среда и Регионално развитие. На този фон става очевидно, че служебният кабинет, а и следващото правителство, ще имат да решават трудни задачи. Нещо повече – политическият смут, който е обзел България от началото на 2013 г., може лесно да продължи и след предсрочните избори, заключват от EIU. Източник darikfinance.bg
  • Брутният външен дълг в края на април 2014 г. е 37 841.4 млн. евро или 92.8% от БВП, и е с 502.5 млн. евро повече, отколкото в края на 2013 г. Добрата новина е, че краткосрочните задължения намаляват, а дългосрочните растат. Всъщност ръстът на дълга е следствие до голяма степен от притока на преки чуждестранни инвестиции в страната от началото на годината. В края на април 2014 г. дългосрочните задължения са 28 132.1 млн. евро и нарастват с 538.7 млн. евро спрямо края на 2013 г. В същото време краткосрочните задължения възлизат на 9 709.3 млн. евро и намаляват с 36.2 млн. евро. Брутният външен дълг на държавата е 3 364.3 млн. евро, той нараства с 32.6 млн. евро спрямо края на 2013 г. Заради устойчивия темп на увеличение на депозитната база външните задължения на банките намаляват със 77.1 млн. евро, до 5 680.4 млн. евро. В края на април 2014 г. вътрешнофирменото кредитиране от чуждестранни компании е 16 143.3 млн. евро или с 270.1 млн. евро повече в сравнение с края на 2013 г. Нетният външен дълг расте още по-бързо. Той отразява разликата между задълженията към чужбина на български лица и компании и задълженията на българите към чуждестранни кредитори. В края на април 2014 г. нетният дълг е 15 375.6 млн. евро, като нараства с 633.6 млн. евро спрямо края на 2013 г. Данните показват приток на капитали към българския бизнес, което е добра новина за икономиката. Източник darikfinance.bg
  • Да бъдат въведени банкови гаранции за търговците, които обезвреждат автомобили за скрап, излезли от употреба електроуреди и изкупуващи отпадъци от опаковки, предвиждат промени в Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Вносители на проекта са депутатите Добрин Данев, Страхил Ангелов, Георги Свиленски и Борис Цветков от Коалиция за България. Търговците ще трябва да представят банкова гаранция в размер на 15 000 лв. и допълнително по 5 000 лв. за всяка площадка. Практиката показва, че много дружества получават разрешение за този вид дейност, за която не се изисква банкова гаранция, но същевременно незаконно приемат скрап. По този начин се заобикаля законът и различните стопански субекти са неравнопоставени, твърдят вносителите. Те допълват, че при разфасоването на коли и електроуреди се добиват метали, а при изкупуването на метални опаковки често с тях се събират и други съдържащи метал отпадъци. С промените ще се предотврати заобикалянето на закона, смятат депутатите. През януари от Асоциацията по рециклиране предупредиха, че заложни къщи търгуват незаконно с отпадъци. С промените се удължава и срокът, в който общините трябва да определят площадки за предаване на метални отпадъци – той става до края на годината. Причината е, че Министерският съвет още не е приел Националния план за управление на отпадъците. Към момента повечето общини нямат обективна готовност за пускане в експлоатация на тези площадки, посочват депутатите. Въпреки предложените днес изменения фирми от рециклиращата индустрия заплашиха с протести, тъй като са недоволни от сега действащия закон. Източник investor.bg

Банков бюлетин 16.06-20.06.2014

  • Как банкер и депутат се скараха
    Банкер и депутат се скараха. Засега депутатът печели, а банката губи пари, добити по време на приятелството. В опит да сглоби поне част от историята Татяна Ваксберг синтезира основните факти от този мафиотски сюжет в Deutsche Welle.
    Началото на тази история е с много далечна дата. Тя започва още по времето на кабинета „Станишев“, когато изпълнителната власт започва да фаворизира някои банки. Една от тях е Корпоративна търговска банка (КТБ) на Цветан Василев. Към момента, в който правителството на ГЕРБ поема управлението през 2009 година, КТБ вече държи 35 на сто от парите на всички държавни предприятия. Тази новина е съобщена от новия министър на финансите Симеон Дянков и оставя впечатлението, че става дума за нередност, сътворена от предишния кабинет, която скоро ще бъде отстранена. Но се случва точно обратното – няколко месеца по-късно, по време на управлението на ГЕРБ, в банката вече постъпват 48 на сто от парите на държавните предприятия. Тази информация е също официална – министерството на финансите я предоставя на Съюза на издателите. Цветан Василев винаги е отричал в този ръст да има нещо съмнително – нищо, че показателите на банката му приближават тези на пещерата на Аладин: през 2012 година вестник „Капитал“ изчислява, че КТБ е най-бързо растящата банка в страната – нейните активи са нараснали с 39% при средно 7% ръст за банковата система. Това развитие съвпада с друг подозрителен процес – още по времето на Тройната коалиция, управлявана от Сергей Станишев, на медийния пазар се появява непознат собственик. Той не просто изкупува стари медии и създава нови, но и завзема огромна част от разпространителската мрежа, както и печатницата ИПК „Родина“. Купувачът е Ирена Кръстева, майка на Делян Пеевски. Първата покупка на медии е осъществена през 2007 година с кредит от КТБ. Този факт бе съобщен от Софийската градска прокуратура, а като журналистическо разкритие е известен поне от 2010 година. Без цялото това припомняне днешният скандал би могъл да изглежда като нещо извънредно. В действителност обаче той е закономерност. Това, което се случва днес, е просто фаза от един криминален процес, развил се безконтролно благодарение на зависимата съдебна система. И благодарение на още нещо: че малкото гласове, които навреме разкриха и разказаха горната история, бяха обвинени, вместо да бъдат чути. Днес снежната топка вече е достигнала непосилни за окото размери. Според медиите хронологията на последните събития изглежда така: Някога партньори, днес банкерът Цветан Василев и депутатът от ДПС Делян Пеевски са в конфликт и в процес на „подялба“ на активите, към които съвместно са имали отношение. Според mediapool.bg в основата на спора стоят около 100 милиона лева, за които КТБ смята, че ѝ принадлежат. На пресконференция в началото на седмицата от КТБ заявиха, че навремето са отпуснали кредит за над 25 милиона лева на дружеството „Булгартабак холдинг“, с което се свързва Делян Пеевски. Преди месец обаче длъжникът е спрял да си изплаща кредита. Пак според КТБ банката трябва да получи още около 80 милиона лева от печалбата на „Булгартабак“ за миналата година, тъй като КТБ държи 6 на сто от акциите на компанията. Банката не получила въпросните пари, защото мажоритарният собственик решил да не се изплащат дивиденти. Според вестник „Капитал“ КТБ е опитала да внесе предложение за смяна на ръководството и за изплащане на дивидентите на предстоящото общо събрание на акционерите. Този опит е бил осуетен от Агенцията по вписванията, която е отказала да обяви поисканите от КТБ допълнителни точки в дневния ред. Според изпълнителния директор на КТБ Георги Христов, банката е завела дела срещу фирми-длъжници, за „които се твърди, че са контролирани пряко или непряко от господин Пеевски“. Пеевски на свой ред отрече да е длъжник на банката. От „Булгартабак“ също казаха, че (вече) нямат кредити в КТБ и че са „в процес на закриване на всички свои банкови сметки в КТБ“. Според по-рано постъпила информация на сайта Club Z, кредитите на тютюневия холдинг се прехвърлят към държавната Българска банка за развитие. Повечето медии обобщават, че Цветан Василев вече е загубил битката за „Булгартабак“. И тепърва му предстоят нови загуби. За това свидетелства и решение на Софийския градски съд от вторник, с което се запорират сметките на други две дружества в КТБ. Решението е взето въз основа на твърдението на трета, свързана с Пеевски фирма, че двете дружества са нейни длъжници. Според вестник „Капитал“ консолидираните активи на двете дружества достигат 1.45 милиарда лева, а запорът може да засегне сериозно КТБ. Според юристи, консултирани от изданието, последното съдийско решение е взето в нарушение на няколко главни принципа. Основният от тях е, че за компаниите се прилага законът на страната, в която е тяхното седалище. Една от засегнатите компании е регистрирана на Британските Вирджински острови, но съдия Ченалова от София е приложила към нея българския Търговски закон. Прогресивното изтикване на Цветан Василев от управлението на държавно подпомаганите финанси е събитието, около което се развиха два допълнителни сюжета – гангстерските обвинения на единия участник, че другият иска да го убие, и инсценираната готовност на социалистите да подадат оставката на Пламен Орешарски. Източник darikfinance.bg/
  • Милиардите в БНБ – добра плячка за сценаристите на дестабилизация на банковата система
    Банковата система работи добре и е стабилна. Авторитетът и компетентността на БНБ не трябва да се поставят под съмнение заради прокурорска проверка, смятат финансисти.
    „Имаме недопустима акция на прокуратурата срещу Българска народна банка“, коментира пред БТА финансистът Емил Хърсев по повод оповестената информация, че прокуратурата е започнала досъдебно производство срещу подуправителя на БНБ Цветан Гунев. Според разследващи от прокуратурата Гунев е получил обвинение заради непредприети надзорни мерки по отношение на банки, отпуснали „лоши“ кредити. Познавам технологията, по която се извършва банковия надзор, подуправителят не осъществява сам този надзор, за него работят около 300 човека – специалисти, каза Хърсев. Според него преценката коя банка в какво състояние се намира трябва да се извършва от банкери, а не от полицаи и прокурори. БНБ е една от много малкото институции, в които българите имат доверие; опитът да се постави под съмнение авторитетът й е престъпление, смята Хърсев. Той добави, че само валутният резерв в БНБ е 28 млрд. лв., а освен това там са и активите на банковото управление. Това са грамадни суми, които при една дестабилизация ще са добра плячка за сценаристите на този процес по дестабилизация на банковата система, заяви финансистът. Хората обаче не са глупави, не вярвам, че ще повярват на тези глупости и ще тръгнат да си теглят парите от която и да било банка, добави Хърсев. БНБ е член на европейската система на централните банки и участва в партньорските им проверки, коментира още Хърсев. Според него ще последва подкрепа за БНБ от страна на Европейската централна банка, защото за никоя друга банка в Европа не са давани толкова положителни оценки, както за БНБ. Източник darikfinance.bg/
  • Могат да разклатят банковата система, само като махнат валутния борд
    За първи път от 1997 г. насам се опитват да вкарат Българската народна банка в игри с политически замисъл и да навредят на нейната репутация, коментира пред БНР бившият подуправител на БНБ Мартин Заимов.
    Сегашният подуправител на Централната ни банка Цветан Гунев е обвиняем за длъжностно престъпление, че не е наложил мерки, които да спрат източването на Корпоративна търговска банка. Заимов определя колегата си като съвестен професионалист. Съдейки за българската съдебна система от мнения на партньори от Европейската комисия, съдейки и хора, които са били в подобна позиция, обвинени незаслужено, тя не е ефективна и не се отличава все още с необходимото качество, коментира Заимов. Според него няма как да се разклати банковата ни система. Единствената възможност е, ако Народното събрание реши да отмени Закона за валутния борд. В България има 27 банки и голямата част от тях са много стабилни. Няма хипотеза, при която външни интереси да доведат до трусове на банките в България. Активите на българските банки са 85-86 милиарда лева. Резервите на Централната банка, които гарантират българския лев, са от порядъка на 28 милиарда лева. Каква е тази организация или тези хора, които могат да нарушат равновесието на подобна система? Пита Мартин Заимов. Източник darikfinance.bg/
  • Проблемите между Делян Пеевски и Цветан Василев са започнали през есента на миналата година, когато банкерът разбрал, че депутатът от ДПС злоупотребява с името му. Това е версията на председателя на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка. В интервю за bTV Василев разказа за задкулисното управление на държавата и преплитането на политика и бизнес, в което разбира се той не участва. „Няколко марионетки на Делян Пеевски говорят от името на държавата. Те разпределят вече всички строителни проекти и обекти“, обяви Василев. Според него една от тези „марионетки“ е собственикът на „Водстрой“ Иван Мирински. Фирмата е участник в консорциума, избран да строи „Южен поток“. „Начинът за търга беше скандален и непрозрачен. „Южен поток“ е полезен проект за България и Европа, но търгът за основен изпълнител трябва да бъде повторен“, смята Василев. Банкерът отрече скандалът с Пеевски да има нещо общо с газопровода, въпреки съвпадението във времето. „Формално Делян Пеевски не е длъжник на Корпоративна търговска банка, но има набор от фирми, обслужвани от нея, със скрит краен собственик, които бойкотираха банката и не обслужват задълженията си“, заяви Василев. Той допълни, че е бил наясно, че реалният им собственик е Пеевски. Според Василев отказът на тези фирми да изплащат задълженията си няма да представлява проблем за КТБ, защото тя ще започне да се разпорежда с обезпечаващите кредитите активи и така или иначе ще си вземе парите. Банкерът също така призна, че КТБ е кредитирала придобиването на медийната група на Петьо Блъсков от Ирена Кръстева, но подчерта, че не е участвал в управлението на вестниците. „Никога не ми е харесвало, че вестниците на семейството на Делян Пеевски се използват за политическа саморазправа“, каза Василев. Според банкера кредитът е бил предоставен заради придобиването на терена на ИПК „Родина“. „Тогава беше време на бум на имотите. Моята цел беше да финансирам покупката, те /вестниците/ да останат за фамилията на Пеевски, а аз да участвам в потенциалния проект за имота“. Василев категорично отрече да е финансирал кампанията на партията на Николай Бареков и подчерта, че не знае откъде идват парите за „България без цензура“, като единствено бонусът, даден на Бареков при напускането на от ТВ7, може да се приема за подкрепа. Източник darikfinance.bg/
  • Разпространяването на невярна информация от представители на ръководството на банкова институция по адрес на свой клиент е абсолютно непрофесионално и противоречи на корпоративната и бизнес етика. Това се казва в позиция на „Булгартабак“, изпратена до медиите във връзка с направените коментари на Илиян Зафиров и Георги Христов, представители на ръководството на Корпоративна Търговска Банка. „Още веднъж декларираме, че „Булгартабак“ и неговите дъщерни дружества нямат кредитни задължения към КТБ към настоящия момент, като всички кредити, които са ползвани преди пълното им погасяване са обслужвани коректно“, заявяват от тютюневия холдинг. И допълват: „Само изплатените лихви и такси на банката през последните 3 години са в размер на над 4.5 млн. лева, независимо от факта, че техният размер надвишаваше неколкократно пазарните нива в страната“. Мениджмънтът на „Булгартабак“ призовава представителите на Корпоративна Търговска Банка в тридневен срок да предоставят факти или опровергаят неверните твърдения, направени вчера за „Булгартабак“. Компанията си запазва правото да потърси своите права по съдебен път. Тютюневият холдинг пряко и косвено осигурява прехраната на над 20 000 души. Само през 2013 година „Булгартабак“ е внесъл в държавния бюджет над 700 млн. лева и е инвестирал над 100 млн. лв. в изкупната кампания на български тютюни през последните 3 години, отчитат от дружеството. Източник darikfinance.bg/
  • Корпоративна търговска банка АД, четвъртата по големина банка в България, продължава да е подложена на преднамерен медиен натиск и спекулации, които целят не само дестабилизирането й, но и рискуват стабилността на цялата банкова система в страната ни. Това заявиха днес от финансовата институция, уверявайки, че КТБ е стабилна и няма никакъв риск за средствата на вложителите в нея. Банката е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално. Има повдигнати обвинения срещу Цветан Гунев, но не и доказани. Утре може да се окаже, че това е пушилка. Гунев е ръководител на „Банков надзор“, но не извършва непосредствения контрол в областта на банките, коментира днес пред БНР финансистът Стоян Александров. Според него е несериозно да се говори, че с кредити може да се източва банка, генерираща между 60 и 80 млн. лева печалба годишно. /71.2 млн. лв. за 2013 г./ Александров подчерта, че КТБ отговаря на всички условия за рефинансиране и ако в следствие на паниката част от вложителите изтеглят депозитите си, тя няма да фалира. Хората обаче биха изгубили лихвите по влоговете си, ако ги изтеглят предсрочно. Източник darikfinance.bg/
  • Съдебен абсурд постави под запор в ключово дружество на Цветан Василев – „Технологичен център – институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)“ и единия от основните му акционери основните му акционери EFV International Financial Ventures, регистрирана на Британските Вирджински острови фирма. С определение на Софийския градски съд (съдия Румяна Ченалова) от 17 юни се допуска като предварителна обезпечителна мярка назначаване на временен синдик, съобщава „Капитал“. Освен това съдът запорира и сметките на двете дружества в КТБ по искане на „Сиболе сървсис инкорпорейтид България“. Последното понастоящем е собственик на „Техноекспортстрой“, която беше приватизирана от „АТ инженеринг 2000″ с кредит от КТБ през 2012 г. Впоследствие беше прехвърлено на „Сиболе“, което е еднолична собственост на едноименна панамска офшорка. Според индивидуалния отчет на „ТЦ-ИМЕ“ към края на първото тримесечие на 2014 г. то има 870 млн. лв. активи, а консолидирано те достигат 1.45 млрд. лв., допълва вестникът. Сред дъщерните дружества на ТЦ-ИМЕ са компании, които са сред големите акционери в стъкларските заводи „Рубин“ – Плевен, и „Сръбска фабрика за стъкло“ – Парачин, русенската корабостроителница, футболния клуб „Ботев“ – Пловдив, и… БТК. EFV пък е мажоритарен акционер в „Хедж инвестмънт България“, което има дял в дистрибуторите на Kia и Subaru за България, две лизингови компании, военния завод „Дунарит“ – Русе и др. Определението предвижда незабавно изпълнение независимо дали се обжалва. Запор над офшорка От текста на съдебното определение става ясно, че „Сиболе“ твърди, че EFV му дължи 14.5 млн. евро. Съдът, от своя страна, се позовава на това, че центърът на основните интереси на офшорката е България и затова приема, че е компетентен да разглежда молбата за несъстоятелност и да назначи синдик на дружеството, въпреки че е регистрирано на Британските Вирджински острови. Юристи коментират, че определението на съдия Ченалова е правен абсурд. Съдията приема, че e допустимо откриване на производство за несъстоятелност на офшорна компания от Британските Вирджински острови съгласно българския Търговски закон. Юрисдикцията на българския съд е обоснована с правото на Европейския съюз, по-специално на Регламент (ЕО) № 1346/2000 на съвета от 29 май 2000 г. относно производството по несъстоятелност. За целта е прието, че след като Великобритания е пълноправен член на ЕС, то правото на ЕС се прилага и спрямо Британските Вирджински острови, които били част от територията на Великобритания – т.нар. отвъдморска територия. Това е изначално абсурдно, защото територията на Британските Вирджински острови не е част от ЕС и върху нея не е приложимо правото на ЕС. Източник offnews.bg/
  • Преди финансовата криза, избухнала през 2008 г., частният кредит в развитите икономики нарастваше по-бързо от брутния им вътрешен продукт. След това финансовата система се срина. Дали този спад отразява ниското търсене за кредити или ограниченото предлагане може да изглежда като технически въпрос. Но отговорът има важни последствия за политиката и перспективите за икономически растеж. А официалният отговор вероятно е погрешен. Преобладаващото мнение обикновено акцентира върху ограниченото предлагане и политиките, необходими, за да се реши този аспект на проблема. Според наложената гледна точка слабостта на банковата система, води до недостиг на ликвидност за бизнеса и особено за малките и средни предприятия. През септември 2008 г. президентът на САЩ Джордж У. Буш искаше да „освободи банките, които да възобновят кредитния поток към американските семейства и фирми.“ Стрес тестовете и рекапитализация на банките в САЩ през 2009 г. бяха приветствани като ходове от решаващо значение за възстановяването на банковата система и икономиката. От друга страна, недостатъчно строгите стрес-тестове на Европейската централна банка през 2010 г. бяха определени като причината за спада на кредитирането в еврозоната. Във Великобритания банките бяха критикувани за това, че ликвидността, предоставяна с количествени улеснения, не се превръща в кредити за реалната икономика. Ето защо Централната банка на Англия въведе схема за финансиране за кредитирането през 2012 година. Кредитната криза – особено в търговското финансиране, със сигурност беше основната причина, поради която финансовата криза доведе до рецесия в реалната икономика. Спасяванията на банки с парите на данъкоплатците, по-високите капиталови изисквания, както и улесненията на паричната политика, бяха жизненоважни за преодоляване на ограниченията при отпускането на кредити. Но има неоспорими доказателства, че веднъж щом непосредствената кризата свърши, липса на търсене на кредити играе много по-голяма роля, отколкото ограниченото предлагане, за възпрепятстването на икономическия растеж. Множество изследвания показват, че рецесията е била причинена от колапс на потреблението на домакинствата и че консумацията е паднала с най-много там, където сривът на цените на имотите е довел до най-големи загуби на нетно богатство. Това са и регионите, в които фирмите са предприели най-агресивни съкращения на работни места. За малките и средните предприятия, недостигът на клиенти, а не недостигът на кредити е основен проблем. А недостигът на клиенти се дължи на това, че бумът на кредитирането преди кризата е оставил много от домакинствата свръхзадлъжнели. Икономическият растеж може да продължи да бъде силно потиснат от високите нива на дълга, дори когато предлагането на кредити е неограничено и евтино. Много японски компании бяха свръхзадлъжнели след възхода и срива на кредитирането и цените на недвижими имоти в Япония през 80-те и началото на 90-те години на XX век. От края на 90-те години на XX век, японската банкова система предлагаше заеми за фирмите при почти нулеви лихвени проценти. Но, вместо да заемат, за да инвестират, предприемачите ограничаваха инвестициите, за да плащат дълговете си, което доведе до две десетилетия на стагнация и дефлация. От 2011 г. насам анализите на рецесията в еврозоната, изготвяни от ЕЦБ, акцентират върху отрицателното въздействие на това, че финансовата система е увредена и разпокъсана от кризата. Според централната банка високата доходност на дълга на периферните страни, води до повишаване на разходите за финансиране на банките и до непосилни условия за кредитиране. Вече е постигнат значителен напредък в решаването на тези проблеми. Последният Месечен бюлетин на ЕЦБ показва, че е налице подобряване на достъпа до кредитиране и спад на лихвените нива в най-проблемните части на еврозоната. Въпреки това спадът на кредитирането в частния сектор се ускорява в последните години от 0.6% на 2.0%. Но ЕЦБ не търси решенията на истинските проблеми, а вместо това набляга на стрес тестове и собствена версия на финансова схема за стимулиране на кредитирането. Наистина изчистването на банковата система от натрупания дълг е от съществено решение за възстановяването на европейската икономика. Япония компенсира намаляването на задлъжнялостта в частния сектор с политика на значителни публични дефицити. Но фискалните стимули са ограничени в рамките на еврозоната, където страните-членки не емитират собствените си валути. За да оцелеят и да се развиват държавите в нея, еврозоната трябва да стане по-централизирана. Разбира се, този сценарий предполага изключително труден политически избор. Но в противен случай Европа рискува да повтори опита на Япония. /Адиър Търнър, бивш председател на Комисията за финансов надзор във Великобритания, член на Комисията за финансова политика и на Камарата на лордовете. /The Project syndicate/. Източник darikfinance.bg/
  • Днес Управителният съвет на БНБ прие че „индикатори, публикувани от Българската народна банка“ по смисъла на Закона за потребителския кредит са данните от лихвената статистика, изготвяна от БНБ. Решението се приема във връзка с изменението и допълнението на Закона за потребителския кредит, което влиза в сила от 23 юли 2014 г., и с промените, с които се цели по-добра защита на потребителите. В тази връзка беше изменена и дефиницията на „референтен лихвен процент“, който представлява пазарен индекс LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR и/или индикатори, публикувани от БНБ или Националния статистически институт, или комбинация от тях. Референтният лихвен процент се използва като основа за изчисляване на приложимия към договора за кредит за потребители променлив лихвен процент. Като резултат от тези промени кредиторът вече е длъжен да прилага референтен лихвен процент по определена от него методика. Методиката трябва да съдържа ясна и разписана изчислителна процедура, в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти. Кредиторът е длъжен да публикува на интернет страницата си методиката и размера на референтния лихвен процент. По този начин потребителят има възможност сам да изчисли или провери прилагания към неговия договор за кредит референтен лихвен процент посредством наличието и публикуването на ясна изчислителна формула, базирана на публично оповестени компоненти – пазарни индекси или индикатори. В кратък срок ще бъде осигурен улеснен достъп за потребителите до данните от лихвената статистика чрез бърза връзка на началната страница на БНБ в интернет. Източник darikfinance.bg/
  • Подуправителят и ръководител на управление „Банков надзор“ Цветан Гунев е в отпуск. Това съобщиха от пресцентъра на БНБ, след като в медиите се появиха спекулации по темата. Излизането в почивка на Гунев е във връзка с образуване на досъдебно производство и за да не бъдат допускани каквито и да е съмнения за възпрепятстване на проверката, съобщиха от централната ни банка и допълниха, че Гунев ще се върне на работа след приключване на процесуалните действия. Междувременно функциите на ръководител на управление „Банков надзор“ вече се изпълняват от Нели Кордовска, главен директор на управление „Банков надзор“. Подчертаваме, че от момента, в който БНБ е уведомена за отнемане разрешението за достъп до класифицирана информация на Гунев, достъпът му до такива документи е преустановен. Между централната банка и съответните компетентни органи и институции е установено необходимото взаимодействие и комуникация. От този момент до завършване на проверката единственият, който може да коментира каквото и да е, свързано с нейния ход, е г-н Цветан Гунев и неговият адвокат, посочват още от БНБ. Все още няма яснота за какво се води разследване срещу Гунев, като в медиите се появиха спекулации, че то има връзка с конфликта между депутата от ДПС Делян Пеевски и банкера Цветан Василев. Източник profit.bg/
  • Няколко банки вече предложиха на пазара ипотечни кредити без такси за усвояване, годишно обслужване и предсрочно погасяване. Така те изпреварват окончателното влизане в сила на промените в закона за потребителския кредит, което става на 23 юли. След тази дата всички ипотечни продукти ще бъдат без тези такси. Това се посочва в месечния доклад на консултантската компания Кредит Център. „Няколко банки вече са готови с новите продукти, които са без таксите, изрично посочени в промените на закона за потребителския кредит. Както се очакваше, премахването на таксите доведе до леко повишение на лихвите, но общата цена на кредита се запазва, дори в някои случаи леко се понижава”, коментира Тихомир Тошев, изпълнителен директор на Кредит Център. „Това е добър знак за пазара и показва, че тенденцията на плавно намаление на лихвите продължава”, коментира още Тошев. „За тези клиенти, които след приемането на законовите промени решиха да изчакат, за да закупят имот с кредит, отговарящ на новите изисквания, това вече е възможно и не е необходимо да чакат 23 юли“, допълва още Тошев. „Все още на пазара няма предложение за ипотечен кредит, при който, ако имате затруднение в изплащането му, ще е достатъчно да върнете имота, а за част от клиентите този продукт събужда определен интерес и очакване”, казва Тошев. „Много вероятно е, след като се появят тези кредити, те да не отговорят на очакванията на потребителите поради по-ниския процент на финансиране на покупката и вероятно малко по-високата цена.“ „При бързите кредити, които също бяха засегнати от законовите промени, засега не се виждат промени, свързани с поставения таван на оскъпяването. Най-вероятно повечето фирми ще изчакат крайния срок на влизането им в сила, за да променят продуктите си така, че да отговорят на новите регулации. Тъй като промените бяха направени прибързано, предвид приближаващите избори, много експерти смятат, че има оставени доста вратички, които ще позволят заобикалянето им, но дали това е така ще разберем на 23 юли”, допълва Тошев. Средният размер на изтеглените ипотечни кредити през май е 33 862 евро. Съотношението на българската и европейската валута отново е в полза на лева, но все пак около ¼ от заемите са изтеглени в евро. Средният размер на кредитите в София през петия месец на годината се равнява на 42 648 евро, а 36% от заемите са в евро. Пловдив отново е градът с най-нисък размер на ипотеките – малко над 18 000 евро. Едва 8 на 100 от изтеглените кредити в Града на тепетата са в европейска валута. Увеличава се разликата в средния размер в двата големи морски града Варна и Бургас. Във Варна той се покачва и през май е малко над 35 000 евро, докато в Бургас се понижава до 22 445 евро. В Морската столица в български пари са изтеглени 80% от заемите, а в Бургас – 90% от всички кредити за месец май. Заемите между 10 000 и 30 000 евро са най-популярни сред кредитополучателите през май – те представляват над 45% от всички. Кредитите над 90 000 евро стигат до 4%, а най-малките – до 10 000 евро, съставляват 3.1%. Вторият по популярност размер пък е на заем между 30 000 и 50 000 евро, който има дял от около ¼ от всички изтеглени през месец май ипотеки, посочват от консултантската компания. С мотив, свързан с покупка на жилище, са изтеглени 97.5% от кредитите през май. За лично ползване заем са взели 1.6% от потребителите. В подходящия за ремонтни дейности месец май са налични и изтеглени кредити за СМР – техният дял е 0.9%. Срок на погасяване между 16 и 20 години и през май е най-предпочитаният от потребителите на ипотечни кредити, посочват от компанията. Малко над 42% от хората са избрали него, а други 33.3% са избрали период между 21 и 25 години. Близо 2% от потребителите са избрали да изплащат заема си над 30 години, като приблизително толкова са и клиентите, които ще погасят кредита си за период до 10 години. Външно финансиране между 70% и 80% отново е най-популярното сред потребителите. От него са се възползвали близо 30% от тях. Едва 2% са се възползвали от външен заем, покриващ между 90% и 100% от стойността на сделката. Други 4% ще използват кредит за до 40% от цената. Вторият по популярност заем пък е в рамките на 60% до 70% от цялата сума. До такъв са прибегнали 22% от кредитополучателите през май, посочват още от Кредит Център. Източник profit.bg/
  • Кои са индикаторите за стабилност на банковата система? Този въпрос вълнува общественото мнение във връзка със спекулациите относно състоянието на Корпоративна търговска банка (КТБ). Вижте кои са те, според поста на Георги Ангелов, , старши икономист във фондация „Отворено общество“, в социалната мрежа Facebook. 1. Ликвидност Банковата система разполага с около 8 милиарда лева парични средства и депозити в централната банка. Още 8 милиарда са във финансови активи, които са ликвидни и могат лесно да бъдат превърнати в налични средства. Коефициентът на ликвидност, изчисляван по Наредба № 11 на БНБ, е 26.22%, което е изключително висока стойност и осигурява стабилност на системата. Като цяло, банковата система може да устои на много голям натиск и това се доказа на практика в периода 2008-2009, когато бушуваше световната финансова криза. 2. Капитал Собственият капитал на банковата система е в размер на 11.7 милиарда лева, капиталовата адекватност от първи ред е 18.2%, а общата капиталова адекватност на системата е 20.4%. Това е значително по-високо от новите европейски изисквания за 8% и изискванията на БНБ за 13.5% и гарантира допълнителна сигурност. 3. Допълнителни буфери Фондът за гарантиране на влоговете, в който внасят средства всички български банки, има на разположение 2.1 милиарда лева, които могат да се използват при необходимост – съгласно закона за БНБ. В допълнение, БНБ има специален ликвиден буфер от 5 милиарда лева, които могат да се използват при системен риск, по реда на наредба номер 6 на БНБ. 4. Лоши кредити През последните тримесечия процентът на необслужваните кредити постепенно намалява, а банките са натрупали обезценки в размер на 5.2 милиарда (един вид буфер срещу риска от необслужваните кредити). Нетните кредити с просрочие над 90 дни спаднаха до 9.9% при 10.8% преди година. 5. Активи и депозити Банковата система притежава активи (кредити, средства и ценни книжа), които са в размер на 134% от депозитите на граждани и фирми. Съответно, депозитите са много добре обезпечени с активи, което повишава сигурността им. Източник profit.bg/
  • На свое заседание днес Управителният съвет на БНБ одобри решение, с което приема, че „индикатори, публикувани от Българската народна банка“ по смисъла на Закона за потребителския кредит (§ 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби) са данните от лихвената статистика, изготвяна от Българската народна банка, съгласно Закона за БНБ и приложимите европейски правни актове, публикувани и поддържани на интернет страницата на БНБ. Решението се приема във връзка с изменението и допълнението на Закона за потребителския кредит (ЗПК), което влиза в сила от 23.07.2014 г., и с промените, с които се цели по-добра защита на потребителите. В тази връзка беше изменена и дефиницията на „референтен лихвен процент“, който представлява пазарен индекс LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR и/или индикатори, публикувани от БНБ и/или Националния статистически институт, или комбинация от тях. Референтният лихвен процент се използва като основа за изчисляване на приложимия към договора за кредит за потребители променлив лихвен процент. Като резултат от тези промени кредиторът вече е длъжен да прилага референтен лихвен процент по определена от него методика. Методиката трябва да съдържа ясна и разписана изчислителна процедура (формула), в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори). Кредиторът е длъжен да публикува на интернет страницата си методиката и размера на референтния лихвен процент. По този начин потребителят има възможност сам да изчисли или провери прилагания към неговия договор за кредит референтен лихвен процент посредством наличието и публикуването на ясна изчислителна формула, базирана на публично оповестени компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Това решение на УС на БНБ цели постигането на по-голяма прозрачност и информираност на клиентите на кредити. В кратък срок ще бъде осигурен улеснен достъп за потребителите до данните от лихвената статистика чрез бърза връзка на началната страница на БНБ в интернет. Източник profit.bg/
  • Как се развива пазарът на попечителски услуги у нас? Какво е бъдещето на Българска фондова борса и на родния банков пазар? С тези въпроси Profit.bg се обърна към Радослав Даскалов, началник отдел „Попечителски услуги“ в Пощенска банка. Г-н Даскалов, какъв е профилът на чуждестранния инвеститор у нас? Чуждестранните инвеститори, ако говорим за капиталовия пазар, рядко ги виждаме като краен собственик, тъй като наши клиенти са други банки попечители, инвестиционни посредници, дори други депозитари като например Clearstream Banking S.A., Люксембург. Зад тях могат да стоят редица клиенти – от физически лица до големи корпорации, също и други банки попечители. Така че ние клиентът го виждаме в момента, в който той има необходимост да бъде разкрит. Иначе това, което видях като новина от тази сутрин (б. р. 16.05.2014 г.) е, че чуждестранните инвестиции са два пъти по-малко от приходите, които идват от българите в чужбина. Лошото не е, че те вкарват пари в България, лошото са малкото чуждестранни инвестиции. Спокойно мога да кажа, че в момента на капиталовия пазар нямаме сигурно тяхно завръщане от момента, в който се отдръпнаха по време на кризата. Какво сочат вашите наблюдения, какъв е пазарът на попечителски услуги към този момент в България? Пазарът на попечителски услуги е огледало на капиталовия пазар. Ние сме един вид пострейдинг услуга, не даваме консултации или съвети по инвестиционната дейност, а по-скоро следваме техните решения. От гледна точка на това, че пазарът в България е слабо ликвиден, активността на броя на сделките е минимален, бих казал, че в момента пазарът е пренаситен от участници, предлагащи услугата „попечителски услуги“, а клиентите в същото време не са толкова активни. Но остава да се надяваме… На фона на това, което казахте, как смятате: ще се задържи ли ръстът на БФБ и какъв е интересът на институционалните инвеститори? Силно се надявам, че това, което видяхме от последните месеци на миналата година и в началото на тази, да продължи. Не мога да прогнозирам с голяма точност, тъй като виждате, че има множество фактори, които влияят на борсите, дори и на българските инвеститори. Колкото и далечна да изглежда кризата в Украйна. Надявам се всички тези спестявания, които се натрупаха през последните години, да влязат в икономиката, да повишат икономомическата активност и от там да повишим капитализацията и оборота на борсата. Другото, което ме притеснява, е, че има малко на брой интересни компании, в които могат да инвестират особено чуждестранните инвеститори, тъй като те са малки по капитализация, фрий-флоут и т.н. Къде виждате интересът на пенсионните фондове? Интересът на пенсионните фондове към чуждестранните пазари се засилва, сочат нашите наблюдения, особено към регионалните. Имаше доста интересни IPO-та в Румъния, в Полша в Унгария. Нещо, което в България не сме наблюдавали от доста време. В този ред на мисли, ако банката попечител позволява технически да стъпи нейният клиент на този пазар, тогава инвестиционната дейност на пенсионния фонд се насочва към тези интересни места. Както например ние предлагаме достъп до над 100 чуждестранни пазара. Каква е вашата прогноза, как ще се развиват фондовият и банковият пазар в следващите години? Както вече казах, надявам се да не виждаме корекция и по-скоро възстановяване в региона да видим по отношение на Гърция. Да няма повече европейски локални малки кризи, като Италия, Португалия. Трябва да предизвикаме интереса на чуждите инвеститори, които по-скоро са заети със собствени проблеми. Банковият пазар е огледало на реалната икономика в страната, така че трябва да продължаваме да виждаме добрите тенденции и в икономиката. За пръв път от пет години имаме годишно спадане на безработицата в България, което е положителен сигнал. Всички тези спестявания, които чакат инвестиционни решения, ще допринесат за увеличаване на активността на банките. Когато има интересно търсене за кредит от страна на клиентите, те ще ги предлагат там и ще има по-висока доходност за всички. Източник profit.bg/
  • През юни 1984 г. делегация от трима бизнес лидери от Хонконг посещава Пекин, за да се срещне с китайския лидер Дън Сяопин. Един от членовете на делегацията е Лий Куо-Вей, тогава изпълнителен председател на Hang Seng Bank Ltd., създател на борсовия индекс Hang Seng и една от най-видните финансови институции в Хонконг. Тримата прекарват един час с Дън Сяопин, казвайки му, че на фона на продължаващите преговори за връщането на Хонконг на Китай, насрочено за 1997 г., обособената територия има нужда от гаранциите на Пекин, че Китай няма да се намеси в процъфтяващата й икономика на свободния пазар. Китайският лидер ги уверил, че от Хонконг няма да бъде взет и цент. На следващата година Hang Seng започва да развива дейност в Китай. От тогава банката се разраства значително както в Хонконг, така и в континентален Китай. Към края на 2013 г. активите й възлизат на 1.14 трлн. хонконгски долара (147 млрд. долара), или с 53% повече от 2007 г. Банката също така подкрепи капиталовиата си база след катастрофалната 2008 г., когато цената на акциите й падна с 37% и е ограничила рисковите инвестиции. В резултат отчасти на всичко това, Hang Seng заема първото място в годишната класация на най-силните банки в света на списание Bloomberg Markets. Банката прави сериозен скок в подреждането, след като през миналата година е заемала 10-о място. За да определят кои са най-силните банки в света, от Bloomberg са разгледали финансовите показатели на 97 банки от цял свят с активи за по 100 млрд. долара или повече към 1 май 2014 г. Банките са били оценявани в пет категории. Съотношението на капитала от първи ред (Tier 1) към рисково претеглените активи е съставлявало 40% от цялостния резултат на всяка банка. Съотношението на неефективните активи към всички активи е било с тегло 20% в общата оценка, както и съотношението на резервите за покриване на загуби по кредити към неефективните активи. Съотношението на депозитите към финансирането е съставлявало 15% от общия резултат. Съотношението на ефективността, което сравнява разходите с приходите, пък е получило 5% тежест. Банките са били класирани по всеки от петте критерия и местата в класирането са били претеглени и комбинирани за постигане на общия им резултат. В класацията са включени само банки, които са предоставили на Bloomberg данни за всичките пет категории. Единствената щатска банка в челните 20 е U.S. Bancorp (19), докато най-силната северноамериканска банка е канадската Desjardins, която влиза под номер 2 в класацията. Вижте още: Най-добрите банки от началото на кризата Най-силната европейска банка е германската Bayerische Landesbank (6), като това е и една от трите германски банки в първи 20. Ето и кои са 15-те най-силни банки в света, според изданието: 15. Canadian Imperial Bank of Commerce Страна: Canada Общ резултат: 35.2 Място в миналогодишната класация: 3 14. Swedbank Страна: Швеция Общ резултат: 34.7 Място в миналогодишната класация: N/A 13. United Overseas Bank Страна: Сингапур Общ резултат: 33.0 Място в миналогодишната класация: 6 Източник profit.bg/
  • Банка ДСК представи уникалната за българския пазар услуга „Получаване на MoneyGram чрез АТМ“. Тя дава възможност да получите своя MoneyGram превод директно на банкомат. Услугата е безплатна и е достъпна 24 часа, 7 дни в седмицата на всички банкомати на Банка ДСК, съобщиха от финансовата институция. За да се възползвате от услугата, трябва да имате издадена дебитна карта на Банка ДСК по разплащателна сметка в лева. MoneyGram преводът се получава по разплащателната Ви сметка, след което имате възможност да изтеглите пари в брой чрез стандартно теглене на банкомат или да ползвате средствата за плащания на ПОС терминални устройства в търговски обекти. За да получите вашия MoneyGram превод, е необходимо да извършите следните стъпки на банкомат: Поставете в банкомата дебитната карта, по чиято сметка желаете да получите превода Изберете Други услуги >>MoneyGram Прочетете и приемете Общите условия на MoneyGram Въведете ПИН на картата Въведете Референтния номер за получаване на MoneyGram превода Потвърдете сумата за получаване След получаване на MoneyGram превода по сметка, чрез бутона „Продължи“, се отива в стандартното меню за теглене на пари в брой. Сумите в брой са в рамките на лимита по банковата ви карта, като таксата е съгласно тарифата на банката за съответния вид карта. Вноските на пари в брой чрез банкомати са вече достъпни и за притежателите на кредитни карти на банката. Адресите на АТМ терминалните устройства, на които могат да се внасят пари може да видите тук. Maestro и Visa cash back Maestro/Visa cash back е услуга, която Банка ДСК предлага за своите дебитни карти. Тази услуга позволява на картодържателя да получи пари в брой от търговец, когато пазарува с дебитна карта на Банката. Услугата Maestro/Visa cash back е лесен и удобен начин да изтеглите сума в брой – до 50 лева при всяка покупка. Адресите на търговци, предлагащи услугата, може да намерите на сайта на банката. ПОС на гише Клиенти с банкови карти могат да изтеглят пари в брой във всички офиси на Банка ДСК. Чрез услугата теглене на ПОС можете да получите в брой суми, различни от предлаганите на банкомат. Източник profit.bg/

Банков бюлетин 09.06-13.06.2014

  • Банки купиха 75% от предложените днес ДЦК
    Министерството на финансите преотвори за втори път емисия 5-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), емитирана на 22 януари 2014 г. и с падеж 22 януари 2019 година.
    На проведения на 9 юни 2014 г. аукцион бяха предложени ДЦК за 50 млн. лв., като постигнатата среднопретеглената доходност е 1.80%, а коефициентът на покритие е 1,47, което съответства на поръчки за 73.4 млн. лв. При първия аукцион на емисията, проведен на 20 януари 2014 г., постигнатата доходност е 2.18%, а при първото преотваряне на 7 април 2014 г. – 1.89 на сто. Най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха банките – 75.50%, следвани от гаранционните фондове – 15%, пенсионните фондове с 7.50% и застрахователните дружества с 2 на сто. Спредът спрямо бенчмарковите германски облигации в този сегмент е в размер на 142 базисни пункта. Постигнатата доходност е под тази на облигации със сходен остатъчен матуритет на редица държави от ЕС и региона: Словения (1.91%), Обединеното кралство (1.92%), Португалия (2.26%), Полша (3.06%), Унгария (3.28%), Румъния (3.85%), Хърватия (4.10%), Гърция (4.23%) и Турция (8.29%). Източник profit.bg/
  • Креди Агрикол България става Търговска банка Виктория
    Търговска банка Виктория ЕАД е новото име на Креди Агрикол България ЕАД. Промяната в името на финансовата институция се извърши на извънредно Общо събрание на акционерите на Креди Агрикол България ЕАД, което се проведе непосредствено след като Корпоративна търговска банка АД придоби 100% от капитала на дружеството от Crédit Agricole – втората по големина кредитна институция във Франция.
    Общото събрание на акционерите освободи от длъжност и от отговорност досегашните членове на Надзорния съвет и избра нов Надзорен съвет на Търговска банка Виктория ЕАД в състав: Радосвета Василева, Орлин Русев и Абдул Салам Мохамед Абдулах Ал Муршиди. Те няма да получават възнаграждение за дейността си до постигането на заложените в бизнес плана цели. Радосвета Василева е юрисконсулт на Бромак ЕООД (мажоритарен собственик на КТБ АД), както и Председател на Управителния съвет на „Сънлайт еър“ ЕАД. Има значителен опит в областта на международното договорно право, корпоративното право и финансовата регулация. Василева притежава магистърска степен по международно икономическо право от Сорбоната (Université de Paris I Sorbonne-Panthéon), магистърска степен по икономическо право от Института по политически науки в Париж (Sciences-Po Paris), както и бакалавърска степен по международни отношения от Tufts University (САЩ). В момента е докторант по право в University College London (Великобритания). Негово превъзходителство Абдул Салам Ал Муршиди е главен изпълнителен директор на Държавния общ резервен фонд на Султаната Оман. Оглавява Борда на директорите и Инвестиционния комитет на оманската компания „Национален инвестиционен фонд“ и е член на Борда на директорите на Публичната агенция за насърчаване на инвестициите и развитие на износа на Оман. Завършил е Университета в Абърдийн, Великобритания, като магистър по петролна геология (1996 г.) и Университета на Аризона, САЩ, като бакалавър по геофизика (1989 г.). Орлин Русев е изпълнителен директор на КТБ АД от юли 2003 г., както и председател на нейния Управителен съвет от 2005 г. Г-н Русев притежава дългогодишен опит в банковата сфера. Бил е директор „Паричен пазар и ценни книжа“ в Централна кооперативна банка, началник на отдел „Левова наличност и пазари“ в ТБ България инвест АД, началник на управление „Левова наличност и ценни книжа“ в Корпоративна търговска банка АД, както и прокурист на банката. С друго свое решение Общото събрание избра специализираното одиторско предприятие КПМГ – България ООД, с което да се сключи договор за извършване на независим финансов одит, и което да провери и завери годишните финансови отчети на банката за 2014 г. и надзорните отчети, определени от БНБ. Членовете на Одитния комитет на Търговска банка Виктория ЕАД са сменени, а специализираната служба за вътрешен одит има нов ръководител. Това е Христо Христов – вътрешен одитор от КТБ АД с дългогодишен опит. Източник darikfinance.bg/
  • Как се определя лихвата ви
    На пръв поглед всичко е ясно. Избирате заем според това, с колко процента лихва го отпуска банката. Често изборът става на базата на слухове, реклами, съвети от приятели или проучвания в интернет.
    Как обаче потребителят може да е сигурен, че е избрал най-добрите условия при взимане на кредит? Първо трябва да е ясно, че цената на кредита не се измерва само в процентната лихва. Тя включва разнообразни такси. Сред тях задължителни са такса за разглеждане, такса за обезпечение, застраховка на заема и такса за отпускане, която обичайно е най-голяма. Тези такси присъстват при даването на всеки кредит, освен ако обратното задължително не е посочено от кредитора. С промените в Закона за потребителския кредит, които влизат в сила на 22 юли, бяха премахнати таксите за управление и усвояване на заемите. А таксата за предсрочно погасяване беше ограничена до най-много 1% от отпусната сума и то само ако рефинансирането се извърши през първата година след взимането на кредита. След изтичането на първите 12 месеца, банката няма право да начислява такава такса. Въпреки това, ако имаме кредит с референтен лихвен процент например от 12%, прибавяйки таксите, цената му за една година може да достигне 20% от отпусната сума. Както виждате разликата е значителна. Второ потребителите трябва да са наясно, че кредити с безсрочен фиксиран лихвен процент не се предлагат на български пазар. Обикновено при краткосрочните заеми процентът на лихвата не се променя, но това се дължи липсата на очаквани големи изменения на пазарните условия. При ипотечен кредит, лихвите могат да са фиксирани в първите една или две години, но не и за целия период на изплащане. Сами по себе си лихвите по заемите имат две съставни части. Едната е променлива, а другата, не. Променливата се нарича базов лихвен процент, а тази, която обичайно не се изменя за целия срок на договора – договорна надбавка. Базовият лихвен процент по принцип зависи от множество фактори, като инфлация, промяна на валутните курсове, ако кредитът е в друга валута, а не в лева, рискова надбавка, банкови регулации, като капиталови изисквания и т.н. От 22 юли референтният лихвен процент вече задължително ще е обвързан с пазарен индекс Libor, Euribor, Sofibor и индикатори, публикувани от Българската народна банка или Националния статистически институт, или с комбинация от тях. В задълженията на кредитора вече влиза да уведоми незабавно потребителя за всяка промяна в годишния лихвен процент и то предварително. Освен това банките трябва да дават подробна информация, как се определя реферетният лихвен процент. Въпреки това за много потребители е трудно да сравняват условията по кредитите, особено ако става въпрос за заеми с различен срок. Удобен инструмент за тази цел е т. нар. ефективен лихвен процент. Тъй като референтите лихвени проценти не са сравними, освен ако сроковете им на натрупване не са едни и същи, ефективният дава представа за цената на кредита за определен период от време и така позволява сравняването на заеми с различен матуритет. Това е особено полезен инструмент, ако решите да рефинансирате вече изтеглен заем с кредит от друга банка. В заключение, преди да теглите кредит би било хубаво да се информирате подробно за цената му и да направите сравнения и с други оферти, но отчитайки пълните разходи за обслужване, а не само референтите лихвени проценти. Източник pariteni.bg
  • Двайсетолевката – с най-много фалшификати у нас. След нея, у нас най-масово се подправят банкноти от 10 и от 50 лева, разказа пред bTV агент от ДАНС, който показа и мостри от копюрите менте. „Това съвсем не означава, че няма фалшиви 100 лева. Просто предпочитани са средните номинали. Първо, защото е икономически по-изгодно и от друга страна, защото повечето хора не обръщат внимание, когато им се дават фалшиви пари…”, обяснява агентът от родното ФБР. По думите му почти невъзможно е да се открие фалшива банкнота, ако е поставена в пачка и обикновено ментета стигат до пазара точно така. Затова – проверявайте пачките и внимавайте даже с монетите. „Най-често фалшифицираните монети са от 50 стотинки. А защо ги фалшифицират – по икономически причини естествено (…) най-вече на количеството се разчита, на това, че хората не обръщат внимание на дребните неща – като стотинките”, допълва агентът. С валутата трябва да се внимава по чейндж бюрата и по хотелите – на рецепцията често приемат всичко, твърдят от ДАНС. „Тази банкнота е истинска сама по себе си, само че не е 50 паунда, а са 5 паунда. Фалшификаторите са си играли с рапидограф да добавят нулата, както и последната буква в буквеното изражение на банкнотата”, обяснява агентът. Най-често се подправят банкнотите от 10, 20 и 50 евро, твърдят от ДАНС, така че внимавайте и с тях. Банкнотите от 100 долара също имат добри ментета, но те се произвеждат не у нас, а в Италия от престъпна организация, известна като „Наполи груп”. Изделията й се срещат и у нас, а според ДАНС – банкнотите й са много, но не така добри като българските. Само преди дни агенцията разби печатница в София, където бяха открити заготовки за банкноти от 10 до 50 лева. Над 2000 са фалшивите банкноти, открити на пазара от началото на годината досега. Като цяло, делът на ментетата е нисък: около 0.001% от всички пари в обращение. Ако имате съмнения за банкнотата – сравнете я с други, за които сте сигурни, че са истински. Най-често се подправят водният знак и холограмата. Източник profit.bg/
  • Общата преведена сума през RINGS за периода от 1 януари до 31 май 2014 г. възлиза на 272.9 млрд. лв., сочи справка на Profit.bg. През май са обработени плащания за 48 млрд. лв., спрямо 61 млрд. лв. за година по-рано. Статистиката сочи, че това е четвърти пореден месец, в който се отчита спад на преводите през системата. Отчетените 48 млрд. лв. са най-ниските за последните 31 месеца или след октомври 2011 г. Общият брой на плащанията за май е 78 787, докато от началото на годината те са 403 хиляди. За сравнение през първите пет месеца на 2013 г. трансакциите бяха 408 хиляди. Източник profit.bg/
  • За последните три години време Ти Би Ай Банк напредна от едно от последните места в класацията на кредитните институции в България, до едно от първите. Според Форума ”Банки Инвестиции Пари” това е най-добре управляваната банка в страната. Предимството на тази класация, че се основава само на финансовите показатели на кредитните институции, т. е. субективният фактор е намален до минимум. Като най-добра банка за миналата година е определена Банка ДСК, която заема челната позиция за втори пореден път. След нея от 5-то място през 2012 г. се изкачва Ти Би Ай Банк, измествайки най-голямата банка в страната, Уникредит Булбанк, на третата позиция. Най-бързо растящата банка в България през 2013 г. е Корпоративна Търговска Банка. Втора се нарежда Ти Би Ай Банк, а трета е Централна Кооперативна Банка. Четворката се допълва от Първа Инвестиционна Банка, показвайки експанзивната промяна в политиката на българските кредитни институции, които агресивно и успешно се борят за по-голям пазарен дял. По отношение на печалбите Ти Би Ай Банк е четвърта, въпреки че и тук тя бележи сериозен ръст от 16-то място през 2012 г. Най-печелившата банка за 2013 г. е Банка ДСК. Втората позиция също така стабилно заема Прокредит Банк, а трета е Уникредит Булбанк. Оценяването е направено на база резултатите от последните 3 години. Всяка от отделните години участва в модела с различно тегло – за последната година – 70%, за предходната – 20%, за най-отдалечената – 10%. Източник darikfinance.bg/
  • Централната банка на Нова Зеландия (Reserve Bank of New Zealand) повиши за трети пореден път лихвените проценти, съобщава CNBC. Възможно е финансовата институция да повиши още лихвите, за да обуздае инфлацията в растящата икономика, въпреки че силната валута и макро данните ще определят колко бързо всъщност банката ще затегне паричната си политика. Основният лихвен процент бе покачен с 25 базисни пункта до 3,25%, както очакваха анализаторите. Силният имотен пазар и високата строителна активност подклаждат инфлацията, а растящата имиграция стимулира вътрешното търсене. Тези причини посочиха централните банкери като ключови за решението им. 16 от общо 17 анкетирани от Ройтерс експерти очакваха този ход, който вече бе калкулиран и от финансовите пазари. „Повишавайки основния лихвен процент с необходимото, за да поддържа бъдещата инфлация близо до целта от 2% в средносрочен план, банката иска да подсигури устойчивостта на икономическата експанзия“, гласи официалното становище на финансовата институция, цитирано от MarketWatch. Като цяло Централната банка на Нова Зеландия занижи прогнозата си за движенията на лихвените проценти, инфлационните очаквания и тези за икономическия растеж, но банкерите не изразиха съществени намерения за евентуалното прекратяване или забавяне на темпото на планираното монетарно затягане. Източник investor.bg
  • Испанските кредитори се приближиха с още една крачка до целта си за създаване на нещо като „лоша банка“, в която да прехвърлят своите проблемни заеми, съобщиха банкери пред местните медии. Новата институцията ще бъде различна от съществуващата подкрепяна от правителството „лоша банка“ SAREB (Sociedad de Gestion de Activos Procedentes de la Reestructuracion Bancaria). Целият план e вдъхновен от подобен ход, направен в Италия от Intesa Sanpaolo и UniCredit, заедно с американския инвеститор KKR. Според неофициални информации „лошата банка“ може да започне да функционира още през това лято, предава WBP Online. „Има различни формули за изследване, като например тази в Италия“, посочи пред Ройтерс Фернандо де ла Мора от консултантска фирма Alvarez & Marsal, който работи по сделката. „Налице са инвестиционни посредници, които обмислят отпускането на пари с цел финансиране на оборотните нужди на компаниите“, добави той. Кредиторите в Испания продължават бавното си възстановяване от спукването на балона на пазара на недвижимите имоти, което предизвика необходимост от помощ от държавата. Подкрепяният от правителството кредитор SAREB събра на едно място токсичните заеми на четирите национализирани испански финансови институции. По този начин институцията абсорбира огромен дял от влошените активи от недвижимия пазар. Въпреки това тези стъпки едва ли ще разрешат изцяло всички проблеми на иберийската страна. Националният банков сектор остава силно задлъжнял, като дълговете надхвърлят окoло 5,5 пъти годишните печалби на институциите според Alvarez & Marsal (приблизително два пъти повече от средната стойност за Европа). Съотношението на лошите кредити пък остава високо – 13,4% според данни от март. Източник investor.bg
  • Бившият финансов министър на Гърция Янис Стурнарас ще оглави централната банка на страната, съобщава Ройтерс, като се позовава на изявление на институцията. Мандатът на настоящия управител на гръцката централна банка Георгиос Провополус изтича на 19 юни, допълват от институцията. Слуховете, че Стурнарас ще оглави гръцката централна банка, се носят от месеци. Вчера премиерът на Гърция Андонис Самарас ги потвърди, след като стана ясно, че един от новите министри в кабинета заема мястото на Стурнарас – иономистът Гикас Хардувелис вече е новият министър на финансите на Гърция. Стурнарас изведе икономиката на южната ни съседка на пътя на възстановяването, след като заради кризата Атина замалко не излезе от еврозоната през 2012 г. Той е икономист, с богат опит в сферата на финансите и бивш икономически съветник на правителството, когато Гърция се присъедини към еврозоната. Стурнарас успя да стабилизира финансите на Гърция, като се очаква икономиката да отбележи и слаб растеж през тази година след шест поредни години на спад. Атина успя да се завърне и на международните дългови пазари с успешната продажба на облигации за 3 млрд. евро, както и постигна първичен бюджетен излишък през 2013 г. Стурнарас обаче се превърна в магнит за критики заради политиката му на строги икономии, която се изискваше заради договорката с международните кредитори. Основната опозиция в Гърция – крайната левица СИРИЗА, се обяви против назначаването му за управител на централната банка точно заради орязаните разходи през последните години. Източник investor.bg
  • Правителствата на държавите от еврозоната са се договорили постоянният спасителен фонд на валутния блок да може да подпомага процеса по рекапитализация на затруднените банки, които са отписали 8% от техните задължения, съобщава Ройтерс. Лидерите на Европейския съюз (ЕС) се договориха преди две години, че Европейският механизъм за стабилност – постоянният спасителен фонд на еврозоната, трябва да има възможност за директно закупуване на дялово участие в банка, за да се прекъсне връзката между финансово затруднените банки и правителствата. Споразумението за рекапитализация на банките се основава на предложението на председателя на Еврогрупата – съветът на финансовите министри на държавите от валутния блок, Йерун Диселблум, което той направи миналия месец, посочва информационната агенция. Ако до 2015 г. дадена банка трябва да набере капитал, първо ще трябва да се опита да си го осигури от частни източници, а едва след това да се обърне към съответното правителство за подкрепа. То трябва да използва за рекапитализация на проблемни банки националния фонд, създаден с тази цел, който се набира от банковия сектор. След като е са използвани средства от националния спасителен фонд и след като банката е отписала поне 8 на сто от задълженията си, може да се стигне и до закупуване на дялово участие в банката от постоянния спасителен фонд на еврозоната, за да се спаси банката от колапс. Директната рекапитализация на банки от постоянния фонд на еврозоната е последната опция за спасяване на затруднени финансови институции. “Инструментът може да се активира в случай, че банката не успее да привлече достатъчно капитал от частни източници и ако съответната държава също не е в състояние да подсигури допълнителен капитал, включително и чрез инструмента за непряка капитализация на постоянния спасителен фонд”, коментира Диселблум в интервю. Глобалната финансова криза принуди Европа да пристъпи към изграждането на банков съюз – най-фундаменталната промяна от създаването на еврото насам, насочена към осигуряване на по-добри механизми за контрол и предотвратяване на нова криза, припомня Ройтерс. Източник investor.bg
  • През миналата седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви нови монетарни стимули с цел оказване на подкрепа за икономическия растеж в еврозоната и повишаване на инфлацията близо до 2-процентната цел. Лихвените проценти бяха понижени, като същевременно бяха предоставени и допълнителни средства за търговските банки, с които да се стимулира кредитирането. Освен това има и план за стартирането на програма за покупки на ценни книжа, обезпечени с активи (т. нар. asset based securities, или ABS), пише в своя блог професорът по икономика в INSEAD Антонио Фаташ. Ефективността на последните парични мерки от страна на централните банки бяха посрещнати с известен скептицизъм, защото те не водят до ускоряване на така необходимото за частния сектор кредитиране. Въпреки че беше осигурена ликвидност, изглежда, че тя е блокирана по сметките на търговските банки, които те имат при централните банки. Става дума за резервите. Поради тази причина Английската централна банка, а сега и ЕЦБ, инжектират ликвидност, която е насочена към увеличаване на кредитирането за частния сектор чрез финансовите институции, които осигуряват тази ликвидност. Ролята, която резервите играят в последните монетарни действия на ЕЦБ, понякога води до объркване. Някои изглежда смятат, че високите нива на резервите, които банките поддържат, са измерител за неуспеха на централните банки да генерират допълнителни кредити за частния сектор. Логиката е, че резервите са високи заради липсата на желание за отпускане на заеми. Това е грешният подход за ролята на резервите – че на тях се гледа като на ресурс, който чака да бъде предоставен под формата на заеми за частния сектор. Резервите са пасив в баланса на централната банка, който се създава, когато дадена централна банка реши да разпредели повече кредити за търговските банки или когато реши да закупува ценни книжа. Ако дадена търговска банка реши да отпусне кредит на някой от своите клиенти (независимо дали е домакинство или предприятие), резервите не изчезват. Веднъж щом този клиент използва заема си за покупки, тези резерви се прехвърлят от една търговска банка в друга, но нивото им остава непроменено. Как тези резерви могат да спаднат? В случая на ЕЦБ по голямата част от инжектираната ликвидност се дължи на кредитите към търговските банки. Резервите ще спаднат само тогава, когато търговските банки изплатят кредитите си на централната банка (или когато централната банка реши да намали размера на заемите, които предоставя, след като някои от по-съществените от тях бъдат възстановени). Ето защо едно повишение на провизиите за заеми от страна на ЕЦБ ще доведе до покачване на резервите. Долните графики изобразяват кредитите за търговските банки (които са актив за ЕЦБ) и резервите на търговските банки (които са пасив в баланса на ЕЦБ). И двете са в милиарди евро и са съставени по данни на ЕЦБ. Движението на линиите на двете графики е идентично. По-голямото увеличение на кредитите (Програмата за дългосрочни операции по рефинансиране, т. нар. LTROs), което започна през есента на 2011 г., доведе до силен ръст на резервите. Оттогава до днес, след като търговските банки в еврозоната започнаха да връщат заемите (доброволно), и двете графики се движат надолу. Ето защо счетоводният баланс на ЕЦБ се свива драматично през последните месеци. Новият пакет от заеми, обявен от Марио Драги, най-вероятно ще покачи линиите на графиките отново (с колко ще зависи от това как европейските финансови институции ще усетят нуждата от допълнителното финансиране на ЕЦБ). Фактът, че двете линии се движат в една посока не означава, че действията на централната банка са неефективни. Възможно е достъпът до финансиране за някои банки да ги е подтикнал да предоставят повече заеми за частния сектор. Това, което не можем да направим, е да съдим за успеха на действията от размера на резервите във финансовата система. Тяхното ниво няма да се измени, когато се раздадат заемите за частния сектор. Ако трябва да направим сравнение с Федералния резерв на САЩ, то графиките ще изглеждат съвсем различно. Там трендът е нагоре, линиите не се понижават въобще. Причината се корени във факта, че американската централна банка увеличи баланса си чрез покупки на ценни книжа. По този начин резервите бяха създадени заради покупките на ценни книжа. В този случай нивото на резервите дори е по-тясно свързано с действията на централната банка. Само тогава, когато централната банка реши да продаде тези ценни книжа, тогава и резервите ще спаднат. А именно за такъв ход Драги обеща по време на пресконференцията след официалното решение на ЕЦБ за лихвите. ЕЦБ иска да се обвърже в една истинска програма за количествени улеснения чрез покупки на ценни книжа, обезпечени с активи. Източник investor.bg
  • С повишения за повечето азиатски индекси завърши търговската сесия във вторник. Индексите се покачиха след новините за китайската инфлация, но японските акции поевтиняха, след като инвеститорите прибраха натрупаните печалби, пише CNBC. В Япония водещият бенчмарк Nikkei 225 спадна с 0,85% до 14 994,80 пункта. В Китай Shanghai Composite нарасна с 1,08% до 2 052,53 пункта. Хонконгският Hang Seng се покачи с 0,78% до 23 298,79 пункта. В Южна Корея KOSPI добави 1,09% към стойността си до 2 011,80 пункта. В Австралия S&P/ASX 200 се изкачи минимално с 0,10% до 5 469,70 пункта. В Джакарта JCI се покачи с 0,83 на сто до 4 925,44 пункта след проведените първи президентски дебати преди изборите. Индийският SENSEX отстъпи с 0,34% до 25 494,32 пункта. През май потребителската инфлация в Китай се ускори с най-бързото си темпо от четири месеца заради поскъпването на храните. Индексът на потребителските цени се покачи с 2,5% на годишна база, а този на производствените цени отстъпи с 1,4% спрямо май 2013 г. След новините Shanghai Composite се изкачи до най-високото си ниво за последните две седмици. Финансовите компании поведоха печелившите. Централната банка на Китай намали коефициента на задължителните резерви за някои банки вчера. Agricultural Bank of China и Bank of Communications увеличиха капитализацията си с по процент, а ICBC – с 2%. Ръстовете засенчиха новините, че 10-ина фирми ще осъществят своите първични публични предлагания след близо 4-месечна пауза за пазара. На борсата в Хонконг акциите на China Mobile поскъпнаха с 1%, след като мобилният оператор придоби 18% от Thai telco True Corp. за 881 млн. долара. Книжата на Citic Resources поевтиняха с 9%. Японският Nikkei 225 слезе до едноседмично дъно само ден, след като финишира на 3-месечен връх. Инвеститорите прибраха печалбите, но са и в очакване на новини от икономическия министър Акира Амари по отношение на корпоративната данъчна реформа. По думите на Амари яснота по въпроса ще има до края на седмицата. Sony изтри 0,6% от цената на акциите си въпреки новините, че е надминал конкурента си Nintendo по продажби на конзоли през 2013 г. Ценните книги на Nintendo останаха без промяна след новините. Fast Retailing сви пазарната си капитализация с 1,5%, след като съобщи, че ще повиши цените във веригите си Uniqlo с 5% считано от август. В Южна Корея KOSPI се изкачи до близо 2-седмичен връх. Днес индексът постигна най-силния си еднодневен ръст от близо четири седмици. Компаниите за потребителска електроника се радваха на завиден инвеститорски интерес. LG Electronic бе сред печелившите с ръст от 3,6% в цената на акциите. LG Display добави 6%, а Samsung Electronics – 2 процента. За австралийските акции търговската седмица започна едва днес, след като понеделник бе почивен ден. Книжата на търговците на дребно поевтиняха – тези на Pacific Brands с 9 на сто, а на The Reject Shop – с 12%. И двете компании предупредиха пазарните участници за възможни по-слаби годишни финансови резултати. Книжата на Wesfarmers поевтиняха с процент, след като изданието The Australian съобщи, че компанията проучва възможностите за закупуването на AGL Energy за около 9 млрд. австр. долара. Източник investor.bg

Банков бюлетин 02.06-06.06.2014

  • Фалира ли България?
    Едните твърдят, че България е пред фалит, а другите уверяват, че няма основание за паника – опозиция и управляващи представят напълно противоположни оценки за състоянието на българската икономика. Каква е истината? Пита Deutsche Welle.
    Държавата е в „катастрофа”, пред „фалит” е, заплашва я „гръцки сценарий” заради огромните задължения в енергетиката, дефицита в бюджета, подготвяния нов дълг, задълженията на общините и недостига в здравеопазването – казва опозицията и твърди, че бързите предсрочни избори са не само задължителни, но и неизбежни. „Пълни глупости”, „истерия”, „спекулативни твърдения”, „няма основание за паника” – отговарят управляващите. Защото бюджетният дефицит е в рамките на планираното, новата емисия е според гласуваното в бюджета, фискалният резерв е по-голям, а проблемите в енергетиката са наследени и предстои да бъдат решени. Четиримата икономически експерти, към които Deutsche Welle се обърна с четири въпроса, са сравнително умерени в отговорите си и избягват крайните оценки – както в едната, така и в другата посока. Лъчезар Богданов от „Индъстри Уоч“ посочва, че има признаци на растеж. „Макар и слабо, инвестициите и заетостта нарастват. Би следвало и публичните финанси да са в по-добро състояние, но политическата нестабилност влияе на приходите. Налице е и увеличение на някои разходи като пенсиите, което води до риск от дефицит, по-висок от планирания”, казва Богданов. Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество”, също отчита леко подобрение, движено от стабилизирането на европейската икономика. „Вътрешните фактори за растежа обаче са все още слаби, а инвестициите остават на нива, които са значително по-ниски от преди кризата. Тоест, външната среда ни дърпа нагоре, но вътрешната среда не е благоприятна. При бюджета динамиката е негативна – събираемостта на приходите куца. При планиран растеж от 9% данъчните приходи се увеличават едва с 1.67 на сто, което е индикация за проблеми със заложения бюджетен дефицит”, посочва Ангелов. Старши икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев не вижда коренна промяна на статуквото – икономиката не дава отчетливи положителни сигнали, а най-големият проблем е, че не се създават работни места. Това рефлектира върху бюджета, като основното притеснение в това отношение са не данните за изпълнението, а политическата нестабилност и популисткото говорене, което може да резултира в раздуване на разходите и издънване на бюджета. Преценката на професор Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания при БАН е, че състоянието на икономиката не е добро, като въпросът опира до здравината на публичните финанси. Според него, основни икономически индикатори очертават ситуация, която не може да генерира благоприятна перспективна оценка. И все пак: „фалит” и „катастрофа” са твърде силни думи, още повече – „гръцки сценарий”, смята Георги Ангелов. Но определено се задават сериозни проблеми, движени от енергетиката, железниците, бюджетните дефицити, спирането на еврофондовете и евентуалните финансови корекции по тях. „Не споделям драматичните очаквания за „гръцки сценарий“ – фискално основата ни остава стабилна. Има обаче опасности, които са свързани с нестабилност и популизъм, както и със скритите дисбаланси и дългове. Все пак дисбалансите в енергетиката, макар да могат да се превърнат в огромен структурен проблем, едва ли могат да катурнат бюджета по гръцки сценарий”, казва Петър Ганев. Мнението му споделя и Гарабед Минасян, според когото България няма проблем с държавния дълг. Лъчезар Богданов обяснява, че непосредствено опасни са само дългове, гарантирани от държавата (като при БДЖ), докато хипотезата за останалите е, че кредиторът сам си носи риска. В енергийния сектор обаче проблемът е траен – при сегашното регулиране и сегашните цени, загубите са предварително заложени – над 1 млрд. годишно. В някакъв момент ще трябва или да се правят радикални реформи, или тези загуби да бъдат „прехвърлени” на гърба на данъкоплатеца, посочва експертът. Според Георги Ангелов, притеснително е най-вече това, че правителството отрича проблемите и нито взима мерки за тяхното ограничаване, нито дори оценява размера им. Петър Ганев твърди на свой ред, че е налице „тотално оглупяване на тема енергетика” и „нищонеправене по важните теми, като пазар на труда, образование и пенсионно дело”. Основната характеристика както на предишното, така и на това правителство е отказът от реформи, коментира Лъчезар Богданов. Мнението му споделя и Георги Ангелов: „Освен това правителството води политика на борба срещу инвеститорите, включително чуждестранните, и въпреки обещанията за намаление на контрабандата и сивата икономика отбелязва по-лоши резултати при събираемостта в митниците”, уточнява Ангелов. „Правителството няма шанс за каквато и да е форма на ефективно управление. Не толкова поради некомпетентност, колкото поради тотално недоверие и слугуване на господари с мъгляво загатнати действителни намерения. Главната вина за съществуващия хаос носи мнозинството в НС, чиято цел е власт на всяка цена. Управляващите партии са се превърнали в партийно-фирмени образувания за лично и колективно облагодетелстване”, коментира Гарабед Минасян. Според Георги Ангелов, икономиката ще е определяща за политическата ситуация. Както сочат и проучванията, заетостта и икономическото развитие са основен приоритет на обществото. Понеже не може да отговори на тези желания, правителството завива към идеологическа и популистка реторика, която обаче домакинствата не могат да усетят в джоба си, казва Ангелов. Петър Ганев е на друго мнение. Той смята, че решаващи ще са по-скоро фактори отвъд икономиката, тъй като в момента политиката доминира над разума в икономиката. Лъчезар Богданов посочва, че никаква социална политика не може да заглуши естественото недоволство при стагниращи инвестиции и липса на работни места, а Гарабед Минасян застъпва мнението, че проблемите на България са свързани с неспособността на елита да овладее вътрешните негативни тенденции. Паралелно с това е налице натрупване на социално напрежение, което най-вероятно ще доведе (трябва да доведе) до радикално преосмисляне на социално-икономическото управление на страната, казва Минасян. Източник darikfinance.bg/
  • Печалбата на банките скочи с 45%
    През април общата сума на активите в банковата система е 86.4 млрд. лв. или 110% от брутния вътрешен продукт на страната. Кредитите намаляват с 490 млн. лв. или 4.8%, а паричните средства се увеличават със 101 млн. лв. или 1.3%.
    Натрупаната обезценка на активите в края на април е 255 млн. лв., или със 71 млн. лв. по-малко в сравнение с тази за същия период на предходната година. Към 30 април печалбата на банковия сектор е 306 млн. лв., при 211 млн. лв. година по-рано или с 45% повече. Влияние върху финансовия резултат оказват повишените финансови приходи вследствие на свиването на разходите за лихви, както и по-малкият размер на натрупаната обезценка. С други думи печалбата расте заради понижението на лихвите по депозитите на бизнеса и домакинствата, а не заради ръст на пазара и кредитирането. През 12-те месеца до април средният лихвен процент по новите срочни влогове на бизнеса и домакинствата пада с около 0.5 пр. п., сочат данните на БНБ. В същото време банките забавят темпа на изчистване на балансите си от лоши и преструктурирани кредити, въпреки че делът на проблемните заеми остава на нива над 20%. Брутните кредити, без тези за кредитни институции, се увеличават с 264 млн. лв. вследствие на растежа при корпоративните заеми. Нарастването на кредитите за бизнеса с 341 млн. лв. и на потребителските заеми с 12 млн. лв. е съпроводено с намаление при другите сегменти на кредитния портфейл. Източник darikfinance.bg/
  • Как губим пари, докато ги пестим
    Опитвайки се да намалим разходите в дневния си бюджет често губим пари, вместо да пестим. Обикновено, гледайки краткосрочно харчим повече в дългосрочен план. Уловки за потребителите се крият навсякъде, от отстъпките в магазините, до депозитните продукти на банките.
    Един от най-често срещаните начини на губене на пари чрез пестене е покупката на продукти с отстъпка по интернет. Това важи най-вече за маркови дрехи и електронни продукти. В много случаи вълшебната дума „отстъпка“ е това, което движи купувачите. Но отстъпките в българските сайтове нерядко са имагинерни. Стоки, купени значително по-евтино от САЩ, защото са от стара колекция или пък не се радват на добър прием от пазара, тук се продават с огромни надценки, достигащи няколкостотин процента. По-добре е за потребителя да купи стоката от оригиналния пазар, вместо да е доверява на българския дистрибутор. Друг често срещан предмет на отстъпки в цената са електронни стоки за които липсва периферия или поне такава на изгодни цени. Например може да си купите таблет за 200-300 лв. и да се окаже, че за него няма, достъпен на пазара, калъф или клавиатура. Нерядко хората са склонни да се възползват от отстъпката само заради изгодното предложение без да имат нужда от продукта и така директно губят пари. Друг начин за загуба на пари чрез пестене е закупуването на удължена гаранция. При електронните продукти например батерията обикновено е с ограничена гаранция до една година, която не може да се удължи. Не само това, но гаранцията не покрива физически щети, а не рядко е свързана и с множество допълни ограничения. Причината за предлагането на удължена гаранция, е че много от магазините или местните дистрибутори взимат до половината от парите, плащани от клиента за услугата. Големите магазини в последните години предлагат значителни дневни, празнични и пропорционални отстъпки. Това е стандартен начин за намаляване на излишъците от складови наличности. Нерядко същите стоки се предлагат на същата или дори по-ниска цена в други магазини и то без отстъпка. Последното важи най-вече за интернет търговците в България. В други случаи е полезно да се запитате, защо даден продукт се предлага с отстъпка. Например разпродажбите на старите колекции дрехи и дори на старите модели електроника често се маскират като маркетингови събития с големи отстъпки от рода на вече известния в България „черен петък“. В САЩ черният петък настъпва веднъж годишно, а в нашата страна това се случва доста по-често. Имайте в предвид, че често месец след въпросната разпродажба цените на намалените стоки падат рязко, а поевтиняването им е още по-голямо, когато излязат новите модели. При това понижението на цената е по-значително, когато първоначално тя е по-висока. Пазаруването в големи количества е друг начин за пестене. Но пресните продукти спират да бъдат такива след месец във фризера, независимо от външния им вид. Пазаруването на едро за домакинството често излиза по-скъпо в дългосрочен план, въпреки че пести пари в краткосрочен. Масово българите губят пари със спестовни сметки. Лихвите върху депозитите традиционно са по-ниски от инфлацията. Така че натрупването на пари по този начин в дългосрочен план може да се окаже вид самоизмама. Наистина сумата ще набъбне след 5 или 10 години, но за сметка на това покупателната стойност на пазарите ще е по-малка. Разбира се откриването на спестовна сметка е по-добро от държането на големи суми в брой. Но при малко по-голям риск средствата могат да бъдат инвестирани с много по-висока доходност, например във взаимен фонд или дори безрисково, в застраховка или друг финансов продукт с гарантираната минимална възвращаемост, обвързан с пазарен индекс. Нерядко хората губят ужасно много пари, купувайки най-евтините продукти на пазара. Наистина, не винаги по-скъпото е по-качествено. Но обикновено цената съответства на качеството на продуктите. По-евтините продукти имат много по-кратък експлоатационен живот. Да не говорим за допълните разходи и загубата на време заради по-ниската им ефективност, проблемите свързани с употребата им и плащанията за поправки. Кредитните карти са опасен инструмент. Да живееш на кредит не е чак толкова лоша идея, но за да можеш да си го позволиш трябва да имаш сигурност в бъдещите си доходи. Нещо, което се среща много рядко в България. Напоследък и в нашата страна се предлагат програми за пестене с кредитни карти, които дават различни допълни привилегии от отстъпки в магазини и ресторанти, до по-евтини самолетни билети. За целта клиентът само трябва да направи по-голям месечен баланс по сметката си. Ако похарчите 100 лв. повече, за да вземете 50 лв. обратно, определено губите пари. В пестенето няма нищо лошо, това даже е похвален навик, но не и когато с мисълта за спестяване се губят пари. Източник darikfinance.bg/
  • Доходите на хората, които съдебен изпълнител не може да пипне за дългове, ще бъдат увеличени. Това следва от промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които предлагат седем депутати от управляващото мнозинство, начело с шефа на правната комисия Четин Казак (ДПС), пише „Труд“. В момента при чиста заплата до 300 лв. законът позволява за дълг да се удържат 75 лв. на човек без деца и 60 лв., ако е родител. Така парите, които му остават за живеене – 225 лв. или 240 лв., са драстично под минималната работна заплата, която в момента е 340 лв. Това разминаване се получи, тъй като несеквестируемите доходи не са променяни от 2008 г., а за 6 години минималната заплата се увеличи със 120 лв. Недосегаемата част от заплатата и пенсията не са увеличавани, тъй като са разписани в ГПК и промяната им минава през гласуване от парламента. Затова Четин Казак и колегите му предлагат вече Министерският съвет да решава какви да са несеквестируемите суми. „Това са стойности, които подлежат на актуализация почти всяка година“, твърдят вносителите. Първата актуализация трябва да се случи 3 месеца след приемането на промените в кодекса. Депутатите от мнозинството предлагат и една революционна промяна за всички, които водят дела. Тя е сроковете за всякакви техни действия да не текат, докато трае съдебната ваканция (от 15 юли до 1 септември), както и да не се броят официалните празници. Това означава, че ако искаш да обжалваш решение, излязло на 10 юли, имаш време да пуснеш жалбата си чак през септември. С промените в ГПК ще отпадне разкарването на завелия дело между МВР и съда, за да издирва адреса на човека, който съди. Сега съдиите ще са задължени сами да установяват това с електронен достъп до регистрите на МВР и така ще спестят и 15 лв. такси на гражданите. Тази промяна беше предложена от Върховния касационен съд и заедно с други идеи на магистратите е влязла в проекта на Казак. Източник pariteni.bg
  • Насърчаването на търговията и инвестициите между България и Италия беше един от акцентите в разговора на министър-председателя Пламен Орешарски с председателя на Уникредит Джузепе Вита, съобщиха от правителствената пресслужба. Премиерът се срещна днес в Министерския съвет с Вита по повод 50-годишнината на банковата институция. „Радваме се, че банката се развива добре“, отбеляза министър-председателят. Той добави, че като цяло Европа е малко по- добре икономически, но предстои обаче още много работа за възстановяване на икономиката и банките заемат важна роля в този процес. Според премиера Орешарски банките могат да бъдат и по- активни по отношение на усвояването на европейските средства, не само при предфинансирането. „Италия е много важен партньор за нас“, добави министър-председателят и отбеляза срещата си вчера с италианския премиер Матео Ренци в Рим. „Удовлетворени сме от присъствието си в България“, заяви г-н Джузепе Вита. Той подчерта, че Уникредит развива дейност в различни държави като Германия, Полша, Турция, Япония. „Можем да подпомогнем експорта от България, както и да съдействаме за вноса към България“, отбеляза г-н Вита. Той обърна внимание, че предстои посещение на италиански инвеститори от Конфиндустрията в България, които ще могат на място да се запознаят с възможностите в страната ни. Наред с това председателят на Уникредит подчерта, че има клиенти, които проявяват интерес за инвестиции в Източна Европа в сферата на земеделието, енергетиката, комуналните услуги и минното дело. Източник pariteni.bg
  • УниКредит Булбанк, в партньорство с Пенсионно осигурително дружество Алианц България, предлага пенсионни фондове през клоновата си мрежа. Така клиентите на банката вече могат бързо и лесно да сключат договор за допълнително пенсионно осигуряване. За да определят най-точно стратегията, която ще им донесе спокойствие в златните им години, експертите от УниКредит Булбанк съветват клиентите да се възползват от разработения от банката онлайн инструмент Golden Ages, част от приложението „Твоя финансов съветник“, който е единствен по рода си на пазара. Благодарение на Golden Ages всеки клиент може да направи анализ на финансовото си състояние към момента и след пенсиониране и да избере най-подходящото за профила си разпределение на финансовите си активи. Услугата е напълно безплатна. „Както неведнъж съм казвал, една банка е толкова добра, колкото добри са клиентите й. През 2014 г. УниКредит Булбанк отбелязва 50 години от създаването си и партньорството ни с Алианц е поредното доказателство за стремежа ни с увереност в бъдещето да продължаваме да работи ЗА бъдещето на своите клиенти“, коментира Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк. „Партньорството ни с Уникредит Булбанк е поредната стъпка за затвърждаване на успешното сътрудничество между двете компании, което е в полза на клиентите. Пенсионното осигуряване е изпълнено с много социален заряд. Днес българинът се интересува много повече от допълнителното пенсионно осигуряване. Това е процес, който се развива, все повече хора се вълнуват и осъзнават възможността да получават по-високи доходи при пенсиониране“, коментира София Христова, изпълнителен директор на ПОД Алианц България. Платформата Golden Ages предлага съвети каква сума човек трябва да спестява и отделя за пенсия, как да го постигне, както и как да структурира инвестицията си. Чрез нея всеки може да изготви персонализиран спестовен и инвестиционен план за всеки клиент, както и различни решения за бъдеща финансова сигурност при настъпване на пенсиониране. „Целите на задължителните пенсионни програми в България не са постигнати към този момент, а именно заместването на дохода при пенсиониране да осигури съответствие с постигнатия стандарт на живот през активната възраст и да се избягва изпадане под прага на бедност“, коментира Цветанка Минчева, директор Банкиране на дребно в УниКредит Булбанк. Тя допълни още, че сред основните принципи на банката е да създава реални ползи за своите клиенти и това е причината да бъде създаден специален инструмент като Golden Аges, който да помогне на всеки в златните си години да живее значително по-добре. В България едва около 12% от финансовите активи на домакинствата са вложени в пенсионни фондове, докато в САЩ този показател е двойно по-голям – 24%. Това става ясно от анализите на УниКредит Булбанк и Алианц, представени на съвместен семинар. Традиционно българите предпочитат депозитите, докато отвъд океана едва 15% от активите на домакинствата са вложени в банките. Исторически е доказано, че пенсионните фондове могат да победят инфлацията. За 14 години средната инфлация е 5.22%, а средноаритметичната доходност на ДПФ Алианц България – 5.95%. Средноаритметичните доходности на българските пенсионни фондове за 2013 г. са: 5.24% за ППФ, 6.86% за ДПФ и 4.65% за УПФ. Към 31 март 2014 г. ПОД Алианц България управлява 23% от активите на пенсионните фондове в България. Дружеството притежава 44% пазарен дял по активи на доброволните пенсионни фондове. Броят на осигурените лица в трите пенсионни фонда, управлявани от дружеството, са над 941 324. Активите на всички фондове за допълнително пенсионно осигуряване са 7.24 млрд. лв., което се равнява на 9% от БВП за миналата година. По данни на Комисията за финансов надзор 3.3 млн. души, или 69% от хората в трудоспособна възраст, имат партиди в универсален пенсионен фонд; 262 хил. или 5% в професионален пенсионен фонд, 590 хил. или 12% в доброволен пенсионен фонд. За региона на Източна Европа работещите с висок доход при пенсиониране получават средно по 63% от размера на трудовото си възнаграждение след пенсиониране. Най-нисък е този показател в Чехия – 31%, а България се нарежда на второ място с 53% заместване на дохода, получаван преди пенсия. За сравнение работещите с висок доход в Унгария след пенсиониране получават близо 82% от заплатата си. Източник profit.bg/
  • banknota1Днес у нас в обращение са 329 млн. банкноти, като най-много – 103.7 млн. броя, са купюрите от 20 лв., което представлява 31.51% от всички банкноти. Делът на 50 лв. купюри е 20.09%, на 10 лв. – 19.97%, а на 2 лв. – 11.77 на сто. Най-малък брой банкноти в обращение имаме от 100 и 5 лв, съответно 9.61 на сто и 5.83%. Знаете ли обаче кои са първите български банкоти и монети и как са изглеждали те? Отговорите на този въпрос ни дават каталозите на Българска народна банка за всички емитирани от институцията в периода от Освобождението до наши дни банкноти и монети. Това са златните 20 и 50 лв., които са в обращение близо 22 години. Те са отпечатани в Санкт Петербург, Русия. Следват банкотите от 100, 5 лв. и 10 лв., издадени през 1889 и 1890 г. Ето как са изглеждали първите български банкоти:banknota2banknota3
    Какво казва историята C Освобождението на България от турско робство през 1878 г. се възстановяват традициите на българската държавност, прекъснати за повече от пет века. Започва изграждането на институциите, стопанството и управлението на модерна България. Една от съществените стъпки в тази насока е направена на 25 януари 1879 г., когато комисарят на руския император в България – княз Дондуков-Корсаков, подписва проекта за Устав, с който се учредява Българската народна банка. Тя е открита официално на 23 май 1879 г. при заминаването на руската администрация и поемането на управлението от българските власти, а на 6 юни същата година е извършена и първата банкова операция. Младата държава наследява хаос в паричното обращение – при разплащанията се използват всевъзможни монети от европейски и дори от по-далечни страни. Бързо се налага необходимостта от въвеждането на единен паричен измерител. Първите държавни бюджети за финансовите 1879 г. и 1880 г. са съставени във френски франкове. На 4 юни 1880 г. Второто обикновено народно събрание приема „Закон за правото на резание монети в Княжеството“, с който се създава българската парична единица – „лев“, разделен на сто „стотинки“. През 1881 г. в Бирмингам, Англия, са отсечени първите български монети – от 2, 5 и 10 стотинки, а на следващата година в Русия – и монети от 1 и 2 лева. Със Закона за Българската народна банка от 1885 г. се засилват чисто емисионните функции на банката, като й се дава „изключителната привилегия да издава банкноти, които ще се приемат за платежи в ковчежничествата на държавата и във всичките правителствени учреждения“. Първите български банкноти са обменими в злато. Това са златните 20 и 50 лева, отпечатани в „Экспедиция заготовления государственных бумаг“ в Санкт Петербург, Русия. През 1891 г. на БНБ се дава правото да емитира и банкноти, обменими в сребро, което на практика се осъществява след 1899 г. През своята 135-годишна история Българската народна банка печата своите банкноти в Русия, Германия, Англия, САЩ, в бившите „Държавна печатница“ и Държавна печатница за ценни книжа „Дечо Стефанов“ в София, а от 1998 г. банкнотите се печатат в новата Печатница на БНБ. Източник: profit.bg/
  • Има увеличение в годишните доходи на топ банкерите, изчисляват от Financial Times. Заплащането на 15-те най-високоплатени шефове на банки в САЩ и Европа са скочили с 10% за една година до средно 13 млн. долара, показват данни на Equilar за Financial Times. Има голяма разлика между заплащането на топ банкерите в САЩ и тези в Европа. Един пример за това е Рос Макaуън, шеф на Royal Bank of Scotland. За 2013 година той е спечелил една пета от заплатата на Лойд Бланкфайн, шеф на Goldman Sachs. Виж още: Най-високоплатените шефове на големи публични компании Най-добре платен за 2013 година, както казахме, е Лойд Бланкфайн. През 2013 година неговият доход е 19.9 млн. долара. От тях базова заплата 2 млн. долара, кеш бонус 6 млн. долара и акции и опции върху акции на стойност 11.6 млн. долара. Парите, които Бланкфайн си е изработил за 2013 година, са с 50% повече от доходите му за 2010 година. Неговите доходи са се увеличавали по следния начин: 2010 – 14.1 млн. долара 2011 – 16.2 млн. долара (+14%) 2012 – 13.3 млн. долара (-18%) 2013 – 19.9 млн. долара (+50%) Ето и 15-те най -добре платени банкери в света: 1. Лойд Бланкфайн, Goldman Sachs – 19.9 млн. долара 2. Джон Стъмп, Wells Fargo – 19.3 млн. долара 3. Майк Корбат, Citigroup – 17.6 млн. долара 4. Джеймс Гормън, Morgan Stanley – 13.9 млн. долара 5. Браян Мойнихан, Bank of America – 13.1 млн. долара 6. Антонио Орта Осорио, Lloyd Banking Group – 12.5 млн. долара 7. Джейми Даймън, JP Morgan Chase – 11.8 млн. долара 8. Стюарт Гъливър, HSBC – 11.6 млн. долара 9. Серджо Ермоти, UBS – 10.6 млн. долара 10. Брейди Дъгън, Creidt Suisse – 10.3 млн. долара 11. Антъни Дженкинс, Barclays – 9.4 млн. долара 12. Аншу Джейн, Deutsche Bank – 9 млн. долара 13. Юрген Фишен, Deutsche Bank – 7.8 млн. долара 14. Франциско Гонзалес, BBVA – 6.7 млн. долара 15. Хавиер Марин, Banco Santander – 5.8 млн. долара 16. Рос Макауън, RBS – 4 млн. долара Източник: profit.bg/
  • Вие и вашето семейство сте взели решение – ще потърсите кредитиране от банка. Основният въпрос обаче е – в каква валута ще се тегли кредитът – евро или лева? Справка на Profit.bg сочи, че независимо за какъв кредит се касае, предпочитанията в последната година клонят към националната ни валута – лева. Ръстът при експозициите на дребно за последните 12 месеца е от 540 млн. лв., като от тях 269.8 млн. лв. при потребителските кредити и 270.5 млн. лв. за жилищните ипотечни заеми. При фирмите тенденцията е сходна – ръст за заемите в лева от над 1.3 млрд. лв. и спад на кредитирането в единната европейска валута. Фактите, изложени по-горе, се потвърждават и от данните на Кредит Център, разпространени преди дни. Според тях средният размер на изтеглените ипотечни кредити в страната през април се равнява на 32 637 евро, което е с около 1000 евро повече спрямо март. Делът на българската валута е 79% в полза на лева, което представлява малко понижение в сравнение с предходния месец, посочват от компанията. Ръст се наблюдава в размера на изтеглените заеми в София – 43 434 евро спрямо около 41 000 евро през март. Едва 17% от ипотеките в столицата са в европейска валута. Пловдив продължава да държи последното място по най-нисък среден размер на изтеглените ипотечни кредити в 4-те най-големи града в страната. Градът под тепетата демонстрира допълнително понижение спрямо март с около 1000 евро, а цели 94% от заемите са изтеглени в лева. Размерът във Варна е близо 30 000 евро, а в Бургас – малко над 25 500 евро, посочват още от Кредит Център. За изтеглените си кредити от началото на 2014 г. населението е платило или дължи на търговските банки 540 млн. лв., а бизнесът – 800 млн. лв. Източник: profit.bg/
  • Над 77 000 банки са се съгласили официално да си сътрудничат със Съединените щати в рамките на нов закон за борба с укриването на данъци, съобщават световните агенции, като се позовават на Министерството на финансите във Вашингтон. От 1 юли законът FАТСА – Foreign Account Tax Compliance Act, ще задължава чуждестранните банки да информират американските власти за клиенти, подлежащи на облагане с данъци в САЩ и притежатели на сметки с над 50 000 долара. Повече от 70 страни, сред които Швейцария, Франция и Великобритания, са подписали споразумения със САЩ за прилагане на закона от техните банки, съобщи bTV. Законът беше гласуван през 2010 г. след скандала с швейцарската банка UBS, която беше принудена да плати 780 милиона долара на Вашингтон през 2009 година, тъй като е помагала на хиляди свои американски клиенти да укриват данъци. В средата на май нейната конкурентка Credit Suisse трябваше да плати глоба от 2.6 милиарда долара на американските власти за подобна дейност. Източник: profit.bg/
  • Асоциация Банка на Годината, която традиционно връчва вече две десетилетия банковите награди в България, стартира гласуването за определяне „Банка на клиента“ за всички клиенти, партньори и служители на банките на своята страница www.bankoftheyеar.bg и на уеб страниците на медийните партньори на събитието, сред които е и Profit.bg. „Банка на клиента” се определя от потребителите, докато в останалите категории на конкурса победителите се излъчват на базата на проучвания и финансови резултати, направени от експерти във финансовия сектор, припомни председателят на Асоциация Банка на годината Валентин Панайотов. Гласуването ще продължи до 12 ч. вечерта на 30 юни. Гала церемонията за обявяване на носителя на голямата награда Банка на годината и победителите в отделните категории ще бъде на 1 юли. За втори път тази година класацията вече има 8 категории, след като през 2013 г. към основните Банка на клиента, Пазарен дял, Динамика и Развитие, Чуждестранен Банков клон, Ефективност, Банка на „Тайния Клиент“, големия приз Банка на годината, се добави наградата „Най-добър банков бранд”. Наградите „Банка на годината“ в различните категории са се превърнали в символ на успех и доказателство за стабилността както за банковите институции, така и за техните клиенти. „През годините престижната класация се развива заедно с банковия пазар. През тази година няма да включваме нови категории, но ще наблюдаваме отражението на промените в банковото законодателство върху финансовите институции в страната и ще ги отразим в оценките си за сектора през 2014 г.”, прогнозира Валентин Панайотов. Източник: profit.bg/
  • Банковият сектор в най-голямата икономика на Стария континент – Германия, посрещна с неодобрение това, което чухме в четвъртък от президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги, пише WBP Online. Водещият кредитор в еврозоната намали основния си лихвен процент по рефинансиране с 10 базисни пункта до 0,15% и понижи до отрицателна стойност ставката по овърнайт депозитите за първи път в историята. Решението предизвика гневна реакция от страна на германската банкова индустрия. Според водещите асоциации в страната отрицателните лихви по депозитите и по-ниските лихвени проценти няма да помогнат на еврозоната. Вместо това ходът ще удари спестителите, унищожавайки на практика активите им и увеличавайки риска за банките. Асоциацията на германските частни банки коментира, че силно задлъжнелите компании са причината за нежеланието на кредиторите да отпускат заеми на частни дружества, а не липсата на ликвидност. „Малко вероятно е отрицателният лихвен процент по депозитите на търговските банки в ЕЦБ да доведе до желаното възстановяване на кредитирането“, посочи Михаел Кемер, управляващ директор на Асоциацията на германските частни банки. Сдружението добави, че е по-вероятно банките да поемат директно удара от корекцията на ставките, отколкото да предприемат по-рисковано кредитиране. Според Асоциацията на кооперативните банки в Германия съкращенията на лихвените проценти изпращат погрешен сигнал към спестителите в страната, където спестовната култура е дълбоко вкоренена в съзнанието на хората. „След решението на ЕЦБ и без това ниските лихвени проценти за безопасни спестовни продукти ще спаднат още. Това отслабва стимулите за германците да спестяват и поставя ефективността на частните пенсионни планове в опасност“, отбелязаха от сдружението. Асоциацията на спестовните банки потвърди тези опасения, заявявайки, че ЕЦБ създава „все по-опасни“ странични ефекти, докато стойността на активите „бъде унищожена“ чрез нови съкращения на лихвените проценти. Германските публични банки отрекоха да имат проблеми с ликвидността и заявиха, че няма да поемат по-големи рискове в условията на ниски лихвени проценти. „Чрез корекцията на нивото на лихвения процент ЕЦБ увеличи този риск и по този начин се обърнал срещу собственото си намерение да се ускори достъпа до кредити“, каза главният изпълнителен директор на Германската асоциация на публичните банки Лиан Бухолц. Източник: investor.bg
  • 1868 нови места в детските градини и ясли в 29 общини са разкрити по проекта за социалното включване между България и Световната банка от стартирането му през 2010 г., каза вицепремиерът по икономическо развитие Даниела Бобева на провелата се днес конференция за ранно детско развитие „Първите седем”. По този проект 69 общини получават около 60 млн. лв., обясни тя. Изпълняват се 5 проекта за деинституционализация на деца. Само по един от тях към момента 159 деца са настанени в 20 центъра за настаняване от семеен тип в 12 общини. Към края на февруари 2014 г. 2038 деца са настанени в приемни семейства, каза още вицепремиерът. При близки и роднини са настанени 6810 деца. От началото на годината до февруари 2014 г. е нараснал значително делът на осиновените деца, като в момента те са 113, подчерта Бобева. Броят на успешно приключилите случаи на превенция са 452, а успешно приключилите случаи за реинтеграция е около 103. Проектът се изпълнява от Министерството на труда и социалната политика. Крайният срок за приключването му е 30 септември 2015 г. На конференцията Бобева подчерта още, че трябва да има единна политика за децата, обхващаща здравната, социалната и образователна система. Без неправителствения сектор обаче не може да се постигне синергия, категорична е тя. „Ето защо политиката на правителството е насочена в това да партнираме и да предоставяме възможности на неправителствения сектор да предлага услуги за развитието на децата, най-вече в първите седем години“, заяви Бобева. Сред проблемите, които правителството трябва да разреши, са демографският срив, големият брой отпадащи от образователната система деца, сигналите за деца – жертва на домашно насилие, тревожните данни за деца, живеещи в бедност, каза вицепремиерът. Конференцията „Първите седем“ се организира от Световната банка и Уницеф в България. Източник: investor.bg
  • Европейската централна банка (ЕЦБ) най-после се реши да извърши корекции на монетарната си политика в опит да стимулира икономическата активност в региона. Базираният във Франкфурт кредитор понижи основния си лихвен процент по рефинансиране до 0,15 на сто спрямо досегашните 0,25%. Въпреки това банката отново остана особено консервативна с оглед на очакванията на повечето експерти ставката да бъде понижена до 0,1 на сто или дори до 0%. Институцията смъкна и още една от ключовите си ставки – тази по овърнайт депозитите, в пряк опит да стимулира кредитната активност в еврозоната. Досегашните 0% бяха заменени от отрицателна лихва в размер на -0,1 на сто, каквито бяха и прогнозите на повечето анализатори. Решението на ЕЦБ дойде на фона на множеството спекулации в последните дни. Непосредствено преди представянето на решението еврото се кръжеше в близост до 4-месечното дъно спрямо долара. Инвеститорите твърдо избягваха търговията и заеха изчаквателна позицията, за да разберат какви мерки ще предприеме базираната във Франкфурт институция. След новината за предприетите стъпки от страна на ЕЦБ единната европейска валута отстъпи до невижданото от 6 февруари равнище от 1,3569 долара за брой. Представените по-рано през седмицата данни показаха, че инфлацията в еврозоната е останала в „опасната зона“ под 1 на сто. Индексът на потребителските цени през май е нарасна с 0,5% на годишна база. През април измерителят се ускори с 0,7% след покачването от 0,5 на сто за март. Анализаторите очакваха показателят да отчете малко по-силен ръст от 0,6% през миналия месец. Последните данни за инфлацията на Евростат отново останаха под целевото ниво на Европейската централна банка (ЕЦБ), която желае да постигне равнище от 2 на сто. Това за пореден път засили опасенията от стагнация и дефлация във валутния блок. Измерителят остава под целевото равнище от март 2013 г. и под 1% от ноември 2013 г. Източник: investor.bg
  • Международната кредитна агенция Standard & Poor’s (S&P) понижи оценките си за 19 руски банки, предава ИТАР–ТАСС. Краткосрочната перспектива на 18 от кредиторите в Русия бе ревизирана от „стабилна“ до „отрицателна“. Корекцията при последната банка – „Съюз“, пък е от „положителна“ до „стабилна“. Дългосрочните рейтинги на банките от своя страна не бяха ревизирани. Сред кредиторите, чиито оценки претърпяха корекции до „отрицателна“ стойност, са банка „Възраждане“, „Петрокоммерц“, Уралската банка за възстановяване и развитие, Международната банка на Санкт Петербург, „Нота-банк“, KБ „Образование“, „Интеркоммерц“ и други. По-рано през деня руският финансов министър Антон Силуанов съобщи, че Русия и Китай ще създадат съвместна рейтингова агенция. По думите му бъдещата организация ще използва аналогичен инструментариум и критерии при формирането на оценките си на този, прилаган от действащите международни рейтингови агенции. Планира се първоначално новата организация да се занимава с оценката на проекти в областта на руско-китайското сътрудничество. Руският министър счита, че с утвърждаване на авторитета на новата агенция нейните услуги ще могат да се използват и от други страни, ползващи рейтингови услуги. Източник: investor.bg

Банков бюлетин 26.05-30.05.2014

  • Минимален спад на лошите и преструктурирани заеми през април
    Минимален спад на лошите и преструктурирани заеми* за населението през април, показват изчисления на Profit.bg. След като през февруари показателят достигна 19.98%, или само 0.52% по-ниско от рекордната си стойност, отбелязана през май’ 2012 г., вече два месеца се наблюдава спад.
    Понижението през март бе до 19.87 на сто, а за март – 19.83 на сто. Основната причина за втория месечен спад е по-ниското ниво на проблемни потребителски заеми, достигнали 16.77 на сто спрямо 16.83 на сто за месец по-рано и 16.90% за февруари. Лошите и предструктурирани жилищни кредити за домакинствата бележат минимален ръст от 0.01% до 21.48 на сто в края на април. Продължава обаче трайната тенденция за ръст на проблемните други кредити, достигнали рекордна стойност от 29.29 на сто спрямо 29.08 на сто за месец по-рано и 25.97 на сто за година по-рано. Какви са лихвите по кредитите в момента: През април 2014 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове нараства в сравнение с април 2013 г. с 0.84 пр.п. до 11.39%, а по тези в евро намалява с 0.35 пр.п. до 9.21%. При жилищните кредити в левове той се понижава с 0.31 пр.п. до 6.56%, а по жилищните кредити в евро –с 0.49 пр.п. до 6.86%. Средният лихвен процент по другите кредити в левове спада с 0.36 пр.п. до 8.12%, а по другите кредити в евро –с 0.77 пр.п. до 7.65%. През април 2014 г. спрямо март 2014 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове намалява с 0.21 пр.п., а по тези в евро –с 0.12 пр.п. При жилищните кредити в левове той се понижава с 0.08 пр.п., а по жилищните кредити в евро –с 0.23 пр.п. При другите кредити в левове средният лихвен процент се увеличава с 0.58 пр.п., а при другите кредити в евро –с 1.02 пр.п. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредитите за потребление в левове през април 2014 г., в сравнение със същия месец на 2013 г., се повишава с 0.40 пр.п. до 12.64%, а по кредитите за потребление в евро спада с 0.46 пр.п. до 10.83%. През април 2014 г. годишният процент на разходите по жилищните кредити в левове намалява спрямо април 2013 г. с 0.22 пр.п. до 7.51%, а по жилищните кредити в евро–с 0.33 пр.п. до 7.69%. През април 2014 г., в сравнение с март 2014 г., годишният процент на разходите по кредитите за потребление в левове се понижава с 0.24 пр.п., а по тези в евро –с 0.11 пр.п. При жилищните кредити в левове той спада с 0.09 пр.п., а при жилищните кредити в евро –с 0.34 пр.п. * Показателят включва целия размер на балансово отчитаните кредитни експозиции, които са класифицирани като необслужвани експозиции (чл.10), загуба (чл.11) и преструктурирани експозиции, съгласно чл. 13 (независимо към коя класификационна група са отнесени) по смисъла на Наредба 9 на БНБ от 3 април 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск. Сериите за показателя преди март 2009 г. включват данни за следните експозиции: нередовни, необслужвани и преструктурирани, класифицирани съгласно изискванията на Наредба 9, действащи до този месец. Източник profit.bg
  • 20% отделят една трета от доходите си за банките
    Домакинствата, които отделят над 30% от месечните си доходи за вноска по кредит, са около 20% от всички у нас. Това показват данни от анализ на БАН за икономическото развитие на страната ни.
    Едновременно с това почти 40% от семействата заявяват, че имат проблеми със събирането на вноската за кредита, а 14% казват, че доходите им не са адекватни на вноската и имат огромни проблеми. 8.5% от домакинствата с кредити закъсняват в обслужването на задълженията си с повече от 2 месеца. Причините за просрочените плащания са основно две. За по-голяма част от гражданите – две трети от отговорилите, проблемът е в хроничния недостиг на средства, като при половината от тях банките са променили едностранно условията по заема. Останалата една трета посочват като причина промяна в начина на живот – загуба на работа, непредвидени разходи за здраве и др. Делът на българските домакинства, взели кредит, е намалял с една трета за 4 години – до 22.8% през 2013 г. срещу 33.8% за 2009 г. Оказва се, че 3 от всеки 4 домакинства, прибягвали до кредит в България през 2009 г., са с ниски или ниски към средни доходи. Основната част от задълженията на българите преди 5 години – 67% от кредитите и 87% от заемите – са били взети за разходи от първа необходимост. Въпреки че банките затегнаха политиката по отпускане на кредити, кредитополучателите през 2013 г. изпитват доста по-сериозни затруднения от длъжниците през 2009 г. в обслужването на заемите си. А нивата на „лошите кредити“ нараснаха междувременно от около 5-6% на 18-19%. Източник pariteni.bg
  • Правителството в предстартово броене за 3 млрд. лв. нов дълг
    Кабинетът и парламентът трябва да одобрят договорите с 3 банки за пускане на облигациите. Така започна предстартово броене  за пускането на външен дълг в размер на 3 млрд. лв. Трите банки вече са избрани от Министерството на финансите да пласират облигации за 1,5 млрд. евро на международните пазари. Това са американските JP Morgan и Citibank и британската HSBC.
    Те бяха избрани сред 20 финансови институции, които подадоха оферти за пласиране на дълга. Подготовката за емитирането на държавни ценни книжа на международните капиталови пазари включва избирането на банки посредници и правен консултант. Договорите с тях предстои да бъдат одобрени от Министерски съвет. След това Народното събрание трябва да ратифицира самите договори, с които се поема държавния дълг: договор за подписка, договор за фискално агентство и акт за поемане на задължение относно издаването на облигации. Очаква се всичко това да стане в най-скоро време – още в началото на следващия месец, научи „Стандарт“. Ратифицирането на договорите се остави за след изборите, за да не бъде външният дълг повод за политически сблъсъци. Облигациите ще се пуснат, за да се осигурят средства за предстоящите плащания по външния дълг през януари 2015 г. Тогава е падежът на глобалните облигации, емитирани, когато финансов министър беше Милен Велчев, и хазната трябва да плати $1,086 млрд. Източник darikfinance.bg
  • Управителният съвет на БНБ прие решение за определяне на капиталов буфер за системен риск в размер на 3% от рисково-претеглените експозиции в страната, формирани от банките. Буферът за системен риск се определя на основание § 8 от Преходните и заключителни разпоредби, във връзка с чл. 12 от Наредба № 8 на БНБ за капиталовите буфери на банките и с него се цели запазване на натрупаните до настоящия момент капиталови резерви в банковата система за намаляване ефекта от дългосрочни нециклични системни или макропруденциални рискове. Буферът за системен риск влиза в сила от 1 октомври 2014 г. и се прилага към всички банки в страната. На заседанието на УС на БНБ бе потвърдено и изискването за поддържане на предпазен капиталов буфер от 2.5% от всички банки, произтичащо от чл. 3, ал. 1 от Наредба № 8 от 24 април 2014 г. на БНБ за капиталовите буфери на банките. Предпазният капиталов буфер има действие от влизането на тази наредба в сила. В рамките на предвидените в гореспоменатата наредба срокове предстои БНБ да уведоми за взетите решения Европейската комисия, Европейския съвет за системен риск, Европейския банков орган и изпращащите компетентни органи на държави-членки по произход на местните дъщерни банкови дружества. Източник profit.bg/
  • През април 2014 г. спрямо април 2013 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове спада с 0.51 пр.п. до 3.51%, а по тези в евро –с 0.58 пр.п. до 3.22%. В сравнение с март 2014 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове и по тези в евро намалява с по 0.05 пр.п., информират от централната ни банка. През април 2014 г. средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове в сравнение с април 2013 г. намалява с 0.05 пр.п. до 0.65%. При депозитите с договорен матуритет в левове той се понижава с 0.79 пр.п. до 4.10%, а по тези в евро –с 0.67 пр.п. до 3.63%. Средният лихвен процент по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в левове, спада с 0.04 пр.п. до 3.93%, а по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в евро, се увеличава с 0.20 пр.п. до 4.60%. Припомняме, че към март 2014 г. спестяванията на домакинствата в търговските банки възлизат на рекордните 40.28 млрд. лв. Източник profit.bg/
  • УниКредит Булбанк ще разпредели половината от печалбата си за 2013 г. в размер на 143.6* млн. лв. на акционерите си. Това означава, че за дивидент ще бъдат отделени 71.8 млн. лв. или по 0.25 лв. на акция. Останалата половина ще остане в банката като неразпределена печалба и ще бъде използвана за финансиране на нови проекти на клиентите на УниКредит Булбанк. Решението за разпределението на печалбата беше взето по време на провелото се днес Годишно общо събрание на акционерите на банката, съобщиха от институцията. По време на събранието акционерите приеха и одобриха и финансовите резултати на УниКредит Булбанк за изминалата година. Банката запазва позицията си на най-голямата банка на българския пазар с активи в размер на 12.7 млрд. лв. Общият клиентски портфейл на УниКредит Булбанк към 31 декември 2013 г. достига 9.53 млрд. лв., като отчита повишение от 2.4%. Депозитната база отчита ръст от близо 6% на годишна база до 8.7 млрд. лв. Източник profit.bg/
  • „БАКР – Агенция за кредитен рейтинг” потвърди дългосрочния рейтинг на финансова сила на „Корпоративна търговска банка” АД (КТБ) „ВВ+” (перспектива: стабилна) и краткосрочен рейтинг „В”. В доклада си БАКР отчита, че през 2013 г. КТБ АД извърши успешно увеличение на акционерния капитал, чрез емитиране на нова емисия акции. Изпреварващият ръст на собствения капитал (34.8% за 2013 г.) спрямо този на активите (19.6% за 2013 г.) е довел до намаляване на нивата на ливъридж (общо активи / собствен капитал) и увеличаване на общата капиталова адекватност. Агенцията отбелязва, че в резултат на подобряване на диверсификацията на депозитната база на КТБ АД съществено намалява рискът от концентрация. Към края на 2013 г. депозитите на граждани и домакинства заемат най-голям относителен дял (73.2%) в общата сума на депозитите, привлечени от КТБ АД. През периода на актуализация е регистриран и съществен спад в дела на класифицираните експозиции на КТБ АД, като към края на 2013 г. техният дял е 1.7% от брутния кредитен портфейл на банката, което е значително под средното ниво за банковата система (23.3%). Въпреки отчетеното подобрение на показателите за качество на активите, БАКР е отчела като рисков фактор концентрацията на кредитния портфейл и по-бързото му нарастване в сравнение с темповете за банковата система. От друга страна агенцията отчита, че концентрацията кореспондира със стратегическата насоченост на КТБ АД към големи корпоративни клиенти, както и че диверсификацията на кредитния портфейл по отрасли е относително добра. В доклада на агенцията е посочено, че през анализирания период нетната печалба на КТБ АД бележи годишен ръст от 25.9% и въпреки че показателят за възвращаемост на активите леко се снижава (поради по-бързото нарастване на активите), неговата стойност (1.12%) остава значително по-висока от средната за системата. През 2013 г. КТБ АД се придвижва от 6-о до 4-то място по размер на активите, 5-о място по размер на кредитния портфейл и 4-то място по размер на привлечените депозити. Източник profit.bg/
  • Западните банки са продължили да изтеглят средства от Централна и Източна Европа през четвъртото тримесечие на 2013 г., според доклад на Банката за международни разплащания (БМР), цитиран от Reuters, но като цяло кредитните условия са започнали да се подобряват. Институциите, които се отчитат пред БМР, са ограничили външната си екзпозиция в развиващите се европейски държави, с изключение на Русия и Турция, с 0.3% от БВП през четвъртото тримесечие на 2013 г., според доклада. Свиването е приблизително колкото отчетеното понижение от 0.2% в предходното тримесечие, се казва в доклада, публикуван от „Виенската инициатива“. В него се посочва още, че като цяло външните условия за финансиране са се подобрили в региона през четвъртото тримесечие на 2013 г. заради резкия скок в портфейлните инвестиции, които включват инвестициите в пазарите на облигации и акции. „Условията, както при търсенето на кредитите, така и при предлагането, се очаква да се подобрят в следващите шест месеца,“ се казва в доклада. „Кредитният растеж в Турция и настоящите страни членки на Общността на независимите държави (ОНД) остава висок; в останалата част от региона все още обаче няма ясни признаци на възстановяване на кредитния растеж като цяло.“ Виенската инициатива има за цел да предотврати прекомерното изтегляне на чужди капитали от региона, които биват заменяни с капитали от местни източници. Развиващите се европейски държави се радваха на голям приток на чужди капитали в годините на бума преди началото на световната финансова криза. Оттогава част от парите бяха изтеглени, тъй като големите банки се опитват да запълват дупките в счетоводните си баланси. Според доклада размерът на ограничаването на чуждестранното финансиране в региона варира значително. Словения, която през миналата година за малко избегна международния спасителния план, изпитва най-голям общ отлив на средства през 2013 г., които са в размер на 8.55 от БВП. Най-голям отлив на капитали през последното тримесечие на 2013 г. е имало в Словакия, Македония и Унгария, като той е бил в размер на 4.3%, 3.7% и 2.3% от БВП, респективно. Според доклада регионът все още е изправен пред редица рискове, които биха могли да се отразят отрицателно на банковото финансиране, като конфликтът между Русия и Украйна, оттеглянето на стимулите за щатската икономика и последствията от стрес тестовете в еврозоната, които могат да намалят апетита на западните банки за експозиция в региона. „Ако тези рискове се материализират, страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа може да се сблъскат с волатилност на финансовите пазари с по-високи рискове премии, ограничен достъп и по-голям натиск вследствие на процеса на деливъридж,“ се казва в доклада. Според доклада страните от региона трябва, освен другите мерки, да поддържат и гъвкав обменен курс, да създават възможност за мерки по отношение на фискалната политика и да се борят с проблема с лошите кредити, за да могат да се противопоставят на евентуални сътресения. Източник profit.bg/
  • Кеш или с карта ще платите? Българите все още предпочитат в брой, а една от основните причини е страхът от кражба. Основание за предпазливост има, тъй като българските апаши са сред световните първенци по кражби на банкови данни. Как могат да ви оберат? Скимирането е кражба на данни от магнитната лента на кредитни и дебитни карти. То става с устройство, прикрепено върху банкомат или ПОС терминал. Скимерът е незабележим и изглежда като част от терминала, предупреждава вестник „Труд“. При поставянето на карта в банкомата данните или се записват, или се предават по радио канал от скимера. За успешното осъществяване на трансакция обаче е необходим и ПИН кодът. Мошениците се сдобиват с него по два начина – като заснемат кода с микрокамера, вградена в банкомата, или като поставят на банкомата фалшива клавиатура, която запомня комбинациите. Копирането на информацията не отнема повече от 30 секунди. С присвоените данни се изготвя карта дубликат. С нея крадците пазаруват и теглят пари по целия свят за чужда сметка. При плащане на каса или в търговски обект скимирането няма как да стане без участието на човек от персонала. Ако кражбите със скимиращи устройства се докажат, загубите са за сметка на банката. Трезорите възстановяват откраднатата сума в срок до 21 дни. Това не важи, ако има доказателства, че потребителят е виновен за издаването на ПИН кода си, тъй като не е закривал клавиатурата с ръка, държал е комбинацията на лист заедно с картата или пък е казал кода на друг човек. В този случай клиентът поема загуба до 300 лв. за своя сметка. Ако човек умишлено или поради груба небрежност не спази някои от правилата за употреба на картата, или ако се опитва да измами банката, губи цялата изтеглена сума. По-безопасната алтернатива на картите с магнитна лента са тези с чип. Информацията в тях е криптирана, а устройствата за разбиване на защитите са прекалено скъпи. Все още обаче банките у нас издават комбинирани карти, в които информацията се съхранява едновременно на чип и на лента. Причината е, че не всички банкомати и ПОС терминали приемат карти с чип. За по-голяма защита на данните неотдавна българска банка, съвместно с VISA Европа, започна да предлага дебитна карта с миникомпютър. На нея има вградени дисплей, клавиатура и токън (генератор на еднократно валидни пароли). Генерираните пароли се ползват за сигурен вход и онлайн банкиране. На магнитната лента на картата не се записва информация. Така се елиминира възможността данните да бъдат копирани от скимиращи устройства. Компютърът в картата генерира еднократна уникална комбинация от цифри, валидна за вход в онлайн банкиране или за потвърждаване на плащания в интернет, което я прави сигурна за използване. Дори данните на собственика да са откраднати, крадците по никакъв начин не могат да се доберат до валидния код, който активира плащането, тъй като той се променя след всяка онлайн трансакция и важи само за 30 секунди. Основно предимство на картите е високата сигурност при плащания в интернет. С нея клиентите могат да банкират през мобилни телефони, таблети и компютри, като не се налага да помнят безброй пароли за различни достъпи. Българска лепенка пази от бандити Българи изобретиха лепенка, възпрепятстваща кражбата на данни от банкови карти чрез скимиращи устройства. Нововъведението се нарича SkimРrot и се залепва върху магнитната лента на банковата карта. Стикерът обаче работи само при банкови карти, съдържащи и магнитна лента, и микрочип. Веднъж залепен на магнитната лента, SkimProt предпазва всички данни по начин, който не може да бъде пробит от съществуващите скиминг устройства. Лепенката се състои от четири слоя, които предпазват данните, записани на магнитната лента. А сервизен код, зададен в третия слой, насочва банкоматите и ПОС терминалите да приемат банкови данни единствено от микрочипа на пластиката, за да се осъществят трансакции. По този начин, ако на банкомата има инсталирано скимиращо устройство, лепенката предпазва картата от копиране. Така дори престъпниците да са записали ПИН кода на картодържателя, те не разполагат с достатъчно данни, за да извършат превод, тъй като няма да са получили номера на самата карта. SkimProt не променя банковата карта и не пречи да функционира нормално. Върши работа при всички банкови карти, банкомати и ПОС терминали, пригодени за работа с чип карти. Когато плащате в търговски обекти с карта, снабдена със SkimProt, трябва да я поставяте в улея на терминала, четящ чипове. Трансакцията няма да е успешна, ако картата бъде прекарана през процепа, четящ магнитните ленти, тъй като информацията няма как да бъде прочетена. Проблем с трансакциите може да се получи единствено ако стикерът е залепен неправилно или целостта му е нарушена. Тогава съществува опасност банкоматът да приеме банковата карта и дори да я задържи. Ако собственикът улучи банкомат, разчитащ единствено карти с магнитна лента, има две възможности пред себе си. Едната е да отлепи лепенката и да извърши трансакция с риск картата му да бъде скимирана. Другата е да потърси банкомат, който работи с чип карти. Лепенката се продава във вериги магазини за техника, по бензиностанции и по интернет сайтовете, а цената е 9.90 лв. Залепен веднъж на магнитната лента на картата, стикерът може да се използва продължително. Не се препоръчва повторно използване на веднъж отлепена по някакъв повод лепенка. SkimРrot се подменя, когато целостта му се наруши или започне да се разлепва. Ако не бъде сменен, може да доведе да проблем в банкомата. Родното изобретение няма аналог в света и вече има международен патент. 3D защита дава високо ниво на сигурност Високо ниво на сигурност при онлайн плащания осигурява т.нар. 3D защита. Ползвайки услугата, освен стандартните данни, изисквани от търговците при плащания през интернет – номер и валидност на картата, име на притежателя и код, е необходимо да въведете и собствена 3D парола (комбинация от букви и цифри). 3D защитата не решава изцяло проблемите, свързани с кражбата на данни за кредитна карта, но има едно основно предимство – според правилата на VISA и MasterCard за регистрираните картодържатели при оспорване на плащане към търговец, който не е 3D защитен (например офшорни уебсайтове за източване на средства), спорът се решава в полза на картодържателя. Това означава, че ако ви източат парите през сайтове, а сте регистрирани по 3D защита, ще можете лесно да оспорите кражбата и да получите обратно средствата си. За да ползвате услугата, трябва да се регистрирате в обслужващата ви банка. Там ще получите временна парола, която е валидна 72 часа. Услугата е достъпна и през някои банкомати. За да получите персонална 3D парола, е необходимо да регистрирате избраната банкова карта, като използвате временния код. Постоянната парола трябва да бъде буквено-цифрена с дължина между 6 и 12 символа. За да разберете дали търговецът е регистриран за 3D защита, той трябва да има знак Verified by Visa, MasterCard SecureCode, J/Secure и American Express SafeKey. Броят на българските търговци, поддържащи услугата 3D защита, към момента е около 1000 и непрекъснато расте. Източник profit.bg/
  • Лихвите продължават да падат, но вече има ясно изразена тенденция на разграничаване на политиката на банките към бизнеса и крайните потребители. Банките, притиснати от ръста на депозитите и ограниченото търсене на кредити, започват да прехвърлят все повече тежест върху компаниите, облекчавайки условията за домакинствата. Средният лихвен процент по срочните депозити на бизнеса в лева се понижава през април с 0.34 пр.п., до 1.93%, а по тези в евро – с 0.60 пр.п., до 2.04%, спрямо март, сочат последните данни на БНБ. Лихвите по влоговете на домакинствата също падат, като при тях понижението е с 0.05 пр.п., до 3.51% в лева и 3.22% в евро. И докато доходността на депозитите намалява, то тази на кредитите за бизнеса расте. През април 2014 г. спрямо март 2014 г. средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, се повишава с 0.01 пр.п., а по кредитите до 1 млн. евро, договорени в евро – с 0.74 пр.п., съответно до 7.12% и 7.26%. Новите заеми за домакинствата обаче поевтиняват. Лихвите по потребителските кредити в лева падат с 0.21 пр.п., до 11.39%, а по тези в евро – с 0.12 пр.п., до средно 9.21%. При жилищните кредити в левове средният лихвен процент се понижава с 0.08 пр.п., а по жилищните кредити в евро – с 0.23 пр.п., до съответно 6.56% и 6.86%. Източник darikfinance.bg/
  • За разлика от Западна Европа и Северна Америка, където рискът е с тенденция да се стабилизира, развиващите се страни в Азия са нов източник на безпокойство. Забавянето на дейностите в Китай подчертават структурните трудности в икономиката, което се отразява на рентабилността на компаниите. Сектори, които страдат от свръхкапацитет, в момента са изправени пред преструктуриране.Такъв е случаят в металургията, където оптимизирането на работата на компаниите е съпроводено с увеличаване на риска.Според проучване на Кофас в Китай (страната осигурява 49% от световното производство на стомана), 80% от фирмите са страдали от забавяне на плащанията през 2013 г., което е най-високото ниво през последните три години. В този контекст, металургията в развиващите се страни в Азия в момента е единственият сектор, чиято оценка на Кофас е понижена до „много висок риск”.В същото време, въпреки че рецесията в страните от Западна Европа изглежда отива към своя край, това не се отразява съществено в подобряването на секторните рискове.За първото тримесечие на 2014 г. нивата на кредитен риск остават високи в металургията, автомобилния и строителния сектори. Първата от тези три индустрии, в която оборотът и печалбите намаляват, е зависима от останалите две – потребители на нейните продукти. Въпреки позитивните тенденции в автомобилния сектор, подкрепени от шест последователни месеца от нарастващите продажби, Кофас остава бдителен и задържа сектора в категорията „много висок риск”.Строителството, което в момента е в категорията „висок риск”, бележи спад в поръчките на европейско ниво (10% през януари 2014 г. в сравнение с януари 2013 г.), а цените като цяло спадат. Освен в Германия и Дания, където има леко възстановяване, секторът е силно повлиян от намаляването на издадените разрешения за строеж в Южна Европа, Франция и дори във Великобритания.Северноамериканските страни се развиват благоприятно, отбелязвайки продължаващи подобрения в резултатите на компаниите. Финансовата стабилност постепенно се увеличава, което води до стабилизиране на оценката на секторните рискове.По-голямата част от областите попадат в категорията „среден риск”, а краткосрочната перспектива в няколко от тях е благоприятна.Това са основно инженеринговите дейности, сфера, която привлича повече инвестиции и става все по-печеливша (средно 17,5% за края на 2013 г.) и автомобилния сектор, който вече има стабилна финансова основа. Кредитният риск в сектора на текстил и облекло е също толкова стабилен – очаква се през 2014 г. да бъдат открити нови 6000 работни места и да бъдат инвестирани повече от 4 млрд. долара.Източник darikfinance.bg/
  • 51% от малките фирми у нас не ползват никакво банково финансиране. Предпазливостта на компаниите се запазва вече втора поредна година, сочи годишната анкета на финансовия портал “Моите пари” за нагласата на малките фирми към кредитите. Сред фирмите, които все пак разчитат на банките за бизнеса си, има лек ръст на тези, които са изтеглили инвестиционен заем. Такъв продукт ползват 19% от тях, пише “Труд”. “Ползването на този вид кредити е най-показателно за това дали икономиката се раздвижва или не”, посочи шефът на “Моите пари” Деян Василев. Всяка пета компания ползва заем за оборотни средства, а 17% – фирмен овърдрафт. Размерът на най-ползвания кредит се задържа в диапазона до 20 000 лв. Рязко спада интересът към банкови гаранции и мостово финансиране. Източник darikfinance.bg/
  • Катастрофалните наводнения на Западните Балкани ще забавят икономическото развитие в тези страни. През следващите шест месеца държавите от региона ще бъдат изправени пред сериозни проблеми при снабдяването с ток, прогнозира Световната банка. До момента, според официалните данни, при наводненията и свлачищата са загинали над 50 души – в Сърбия, Босна и Херцеговина и Хърватия. Властите в Белград и Сараево определиха природното бедствие като „най-катастрофалното за последните сто години“. Покачването на нивото на водата в реките доведе до унищожаване на хиляди къщи, пътища и мостове. Наводнени бяха и огромни площи от обработваема селскостопанска земя. Сърбия и Босна и Херцеговина са двете държави, които пострадаха най-сериозно при наводненията. Щетите се оценяват на стотици милиони евро. Според сръбския премиер Александър Вучич те могат да достигнат над милиард евро. Поради близо двуседмичното прекъсване на работата на централите в Сърбия производството на ток в републиката намаля с 40 на сто. Проблеми със снабдяването с ток възникнаха и в съседните страни – Хърватия и Босна и Херцеговина. Директорът на Световната банка за Югоизточна Европа Елан Голдщайн смята, че природното бедствие ще доведе до намаляване на икономическия растеж и проблеми в работата на електрическите централи поради наводненията на мините. Източник darikfinance.bg/
  • С над една десета са се увеличили през миналата година фирмените кредити със срок на изплащане над 5 години. Това сочи доклад на Института за икономически изследвания при БАН. Тенденцията към удължаване на сроковете за погасяване на задълженията по кредитите води своето начало от влошаването на икономическата среда след 2008 г. При свито вътрешно потребление фирмите остават под финансов натиск което изисква по-голяма маневреност, възможна при по-голям дял на дългосрочното финансиране в структурата на кредитните им задължения. Още една причина за удължаване на сроковете по привлечените средства от банките е, че кредитирането през 2008 – 2009 г. беше съпроводено с бум в инвестиционното търсене, смятат от БАН. Секторното разпределение на отпуснатите кредити показва, че три сектора усвояват 63,6% от отпуснатите фирмени кредити от банките, а останалите 14 сектора в икономиката имат средно по 2,62% (на сектор) от обема от всички отпуснати кредити. Най-голям обем кредити са отпуснати в сектор „Търговия на едро, ремонт на автомобили и мотоциклети”, който е с 32,3% дял от общо отпуснатите кредити. На втора позиция с дял от 19,7% е сектор „Преработвателна промишленост”, а на трето място е сектор „Строителство” с 11,6%. Заемите над 1 млн. лв. имат дял от две трети. В зависимост от размера на предприятията най-активните потребители на дългосрочни кредите са предприятията с от 10 до 49 заети с дял от 58,2% от всички предприятия в тази група. На второ място са предприятията с от 50 до 250 заети с дял от 23,6%. Едва 1,8% от предприятията с над 250 заети ползват този банков продукт. Фирмите с персонал до 9-има заети са взели дългосрочни заеми в 16,4% от случаите. Очаквано при този банков продукт най-активни са предприятията на вътрешния пазар. Само една пета от теглилите кредити над 5 години работят за европейски (9,1%) или световни пазари (10,9%). Дългосрочни кредити се използват най-често в Североизточна (29,1%) и Южна Централна България (25,5%). Ниското търсене на тези заеми от предприятия, работещи на външни пазари, се свързва със собствеността им, която най-често е на чужденци, нямащи особена нужда от външно финансиране. 72,7% от заемите със срок на изплащане над 5 години са отпуснати на предприятия с оборот над 250 000 лв. Кредитите за фирми с оборот над 1 млн. лв. са 43,6% от всички отпуснати. В доклада на БАН се подчертава, че по отношение на търсенето на кредитни средства съществува изразено неравенство между предприятията, работещи за вътрешния пазар, и тези за износ. Нарастването на износа и БВП не е достатъчно, за да смекчи хроничния недостиг на финансови средства за болшинството от тях. Това говори за наличието на нарушения във вътрешностопанските връзки на икономиката, смятат икономистите от академията. Източник pariteni.bg

Банков бюлетин 19.05-23.05.2014

  • Пощенска банка с нова собственост
    Стабилност в дългосрочен план, отлични перспективи за развитие, достъп до международно ноу-хау и финансови решения на световно ниво – това са само част от  новите възможности пред Пощенска банка.
    Така коментира смяната на собствеността на групово ниво и навлизането на новите инвеститори – водещи американски и канадски инвестиционни фондове, г-жа Петя Димитрова, главен изпълнителен директор на финансовата институция. Тя оцени като изключително положителен знак за Пощенска банка сделката, с която финансовата група, към която принадлежи, увеличи своя капитал с 2.864 милиарда евро след успешното емитиране на нови акции на борсата в Атина през миналата седмица. След финализирането на трансакцията Юробанк Ергасиас стана първата гръцка банка с най-висок дял на частна собственост в сектора – 65%, като контролният пакет акции е контролиран от едни от най-големите и стабилни инвестиционни фондове от САЩ, Канада и Азия – Fairfax, WLR, Mackenzie, Capital, Fidelity и Brookfield. „Освен че са едни от най-големите в света, тези ключови инвеститори са фондове с дългосрочна инвестиционна цел. Това означава, че те са тук, за да останат, да развиват бизнеса на Юробанк в региона и да максимизират ползите за нашите клиенти, служители и акционери“, допълни още г-жа Димитрова. По думите й влизането на американските и канадски инвеститори в съвета на директорите на водеща банка в региона се случва за първи път и ще донесе ценен опит, допълвайки и надграждайки усилията на досегашния мениджмънт, с който новите инвеститори ще работят заедно. Ще затвърдим и лидерската си позиция на българския пазар, тъй като в момента Юробанк Ергасиас е най-добре капитализираната гръцка банка с най-висок базов собствен капитал от първи ред (19%), има отлично съотношение кредити-депозити и се радва на значителна ликвидност, допълни още г-жа Димитрова. При оценката на ползите, по думите й, специално за българския пазар те ще бъдат най-значителни за клиентите на банката. Те могат да очакват развитие в портфолиото от кредитни и депозитни продукти с още по-изгодни лихвени нива и гъвкави условия, както и в специални предложения за корпоративните клиенти на трезора. Източник profit.bg/
  • Банките купиха 25 млн. лв. държавен дълг
    Министерството на финансите преотвори емисията 2.5 годишни държавни ценни книжа с номинална стойност 50 млн. лева, емитирана на 26 март 2014 г. с падеж 26 септември 2016 година.
    На проведения на днес аукцион постигнатата среднопретеглена годишна доходност е 0.83%, като за сравнение постигнатата доходност при първия аукцион на емисията, проведен на 24.03.2014 г., е 1.07%. От страна на участниците беше отчетен висок интерес, като общият размер на подадените поръчки достигна 167.9 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 3.36. Най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха банките – 50.00%, следвани от гаранционните фондове – 40.06%, пенсионни фондове – 6.90% и застрахователни дружества – 3.04% и на сто. Спредът спрямо бенчмарковите германски облигации в този сегмент е в размер на 75 базисни пункта. Източник darikfinance.bg/
  • Столична община търси банка за 81 млн. лв. Кредит
    Общинското дружество „Център за градска мобилност” ЕАД е обявило процедура по обществена поръчка за избор на банка, която да отпусне кредит в размер на 81 млн. лв. Това става ясно от публикуваното в Агенцията по обществени поръчки обявление.
    Кредитът трябва да е за срок не по-малък от 7 години и с гратисен период по главницата не по-кратък от 12 месеца. Усвояването му ще става на части, по искане на дружеството, но всеки транш трябва да е с минимален размер от 10 млн. лв. Плащанията по главницата и лихвата ще бъдат в лева, тримесечни, считано от датата на усвояване на средствата. Едно от изискванията на възложителя е да няма комисионна за управление на усвоената част от заема. Кредитът ще бъде обезпечен със залог по сметките на „Център за градска мобилност” ЕАД и бъдещите вземания на компанията от Столична община. Решението за търсене на финансиране е взето от Столичния общински съвет на 19 декември 2013 г., а целта му е да бъдат изплатени натрупани задължения на Центъра за градска мобилност към транспортните оператори в столицата. От предоставената информация в обявлението става ясно, че паричният ресурс на общинското предприятие намалява с 46% в периода 2010-2012 г., а търговските му задължения се увеличават с 76%. Това се дължи на забавяне в разплащанията към транспортните оператори, което от 2 месеца през 2010 г. достига 5 месеца през 2012 г. За същия период с 3% намаляват приходите от субсидия за транспортна задача от Столична община, а тези от продажба на билети и синя зона се свиват съответно с 16 и 19%. Въпреки по-големият брой контрольори в градския транспорт, глобите за нередовни пътници намаляват с повече от две трети. Въпреки спадът в приходите и затруднената макроикономическа обстановка, плащанията на Центъра за градска мобилност към транспортните компании се понижават с едва 1%. Банките, желаещи да участват в поръчката трябва да имат собствен капитал от 160 млн. лв. към 31.12.2012 г. или 30.06.2013 г. и да имат минимален дългосрочен кредитен рейтинг BB- (S&P), Ba3 (Moody’s) или BB- (Fitch). Крайният срок за подаване на документи за участие е 16:30ч. на 14 юли. Източник pariteni.bg
  • ФГВБ публикува Годишния си отчет за 2013 г. Докладът на ръководството за дейността на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и годишните финансови отчети за изминалата година е достъпен в електронен формат на български и английски език. Докладът на ръководството за дейността на ФГВБ прави преглед на европейските и световните инициативи за нова финансова архитектура и проследява тригодишното изпълнение на приоритетите съгласно Стратегията за управление за 2011-2014 г.: своевременен достъп на вложителите до гарантираните им суми, алтернативни методи за разрешаване на проблемни банки, управление на риска, адекватна капитализация и сигурно и прозрачно управление на средствата, ефективна комуникация и поддържане на доверието на вложителите, добри корпоративни практики и прозрачно и ефективно управление. Бюджетът за 2014 г. също е отразен. „Годишният отчет на ФГВБ за 2013 г. прави преглед на постигнатото в съответствие с приетата през 2011 г. Стратегия“, сподели Росен Николов, председател на ФГВБ и добави: „Направеното дотук ни дава увереност, че ФГВБ и в бъдеще ще приема предизвикателствата пред него и ще изпълнява законово вменените му функции, като съдейства за поддържането на доверието на вложителите и на стабилността на банковата система.“ Приложенията към Доклада на ръководството представят основните финансови показатели, преглед на икономическата среда, банковата система през 2013 г. и системата за гарантиране на влоговете в България, инвестиционната политика и управлението на активи. Годишните финансови отчети на ФГВБ са изготвени в съответствие с Международните стандарти за финансово отчитане и са заверени от независим одитор. Източник profit.bg/
  • Втората най-голяма швейцарска банка – Credit Suisse, се е съгласила да плати над 2.5 млрд. долара глоби на властите в САЩ. Банката се призна за виновна по обвинение, че е помогнала на свои богати американски клиенти да избегнат плащане на данъци. Сключеното с банката споразумение показа, че никоя финансова институция не е над закона, заяви американският министър на правосъдието Ерик Холдър, цитиран от Нова телевизия. Така банката запазва правото си да продължи дейността си в САЩ. Делото срещу нея беше заведено след разследване на сенатска комисия. Установено беше, че тя е дала възможност на най-малко 20 хиляди богати американци да укрият от данъчните власти в САЩ между 10 и 12 млрд. долара. Източник profit.bg/
  • Deutsche Bank обяви вчера, че ще набере 8 млрд. евро нов капитал, като кралското семейство на Катар ще бъде най-сериозният нов акционер в банката. Deutsche Bank вече набра 10.2 млрд. евро през 2010 г. и още 3 млрд. евро, което обаче не бе достатъчно, за да разсее опасенията на акционерите относно капиталовата й позиция на фона на завишените регулаторни изисквания. Дял на стойност 1.75 млрд. евро вече е бил заявен от инвестиционна компания, притежавана и контролирана от шейх Хамад бин Ясим ал-Тани, се казва в изявление на Deutsche Bank. Банката планира да набере още 6.3 млрд. евро чрез предлагането на права за закупуването на акциите на настоящите акционери. От Deutsche Bank обявиха, че ще се концентрират върху „програма за ускорен растеж“, като наемат водещи банкери в САЩ и ще инвестират около 200 млн. евро в рамките на три години за дигитални подобрения в Германия и Европа, ще наемат до 100 консултанти за най-големите си корпоративни клиенти и ще увеличат екипа си, който се занимава с управление на активи, с 15% на ключови пазари в рамките на три години. Надзорният съвет на Deutsche Bank е имал среща в неделя, за да подготви увеличението на капитала, информира Reuters, позовавайки се на запознати източници. Новите регулаторни изисквания на ЕС, според които банките трябва да имат повече дялов капитал за покриване на евентуални загуби, принудиха банката да набира капитал. Спад в печалбата и увеличаване на съдебните разходи също са част от проблемите на институцията напоследък. Източник profit.bg/
  • Необслужените кредити на фирмите, специализирани в кредитирането (бързи кредити), отново са близо до рекордната си стойност, сочат изчисления на Profit.bg. В края на първото тримесечие на 2014 г. те са 29.94 на сто, което е третата най-висока стойност в историята – след постигнатите 31.23% към 30 септември 2013 г. и 29.97 на сто за година по-рано. Припомняме, че в края на 2013 г. показателят сочеше ниво от 29.62 на сто. По последни данни от централната ни банка изтеглените бързи кредити са 1.959 млрд. лв., като от тях 1.437 млрд. лв., или над 73%, са на домакинствата. Нефинансовите предприятия са изтеглили 450 млн. лв. бързи заеми към края на март 2014 г. спрямо 473 млн. лв. за тримесечие по-рано и 540 млн. лв. за година по-рано. Броят на компаниите в този сектор продължава да нараства, като към 31 март е отчетен рекорден брой от 175 дружества спрямо 1 по-малко към 31 декември 2013 г. Точно преди 12 месеца у нас имаше 159 дружества, даващи бързи кредити. Най-голям ръст в създаването на компании от сектора е отчетен през четвъртото тримесечие на 2012 г., когато нови 38 дружества започват дейност. Активите на компаниите от сектора към 31 март 2014 г. са 2.5 млрд. лв. Рекордните 3.077 млрд. лв. са отбелязани в края на 2011 г. Източник profit.bg/
  • HSBC, JPMorgan и Crédit Agricole са посочени като виновни за манипулиране на междубанковите лихви в еврозоната. „Стигнахме до предварително заключение, че тези банки са участвали в картел“, заяви Хоакин Алмуния, комисар на ЕС за конкуренцията. И трите банки отричат обвиненията, съобщава FT. Миналата година Deutsche Bank, Société Générale и Royal Bank of Scotland признаха заговор за манипулиране на Euribor, за което бяха глобени с общо 1 млрд. евро. Barclays пък избегна глоба от 690 млн. евро, тъй като от финансовата институция първи повдигнаха въпроса с достоверността на индекса на междубанковите лихви. Глобите бяха намалени с 10 на сто, защото банките се съгласиха да съдействат на разследването. Но триото кредитори, които отказват да признаят вината си, ще са обект на по-сериозни санкции. Алмуния заяви, че „през следващите седмици “ глоби могат да бъдат наложени и срещу банка, която участва в изчисляването на японския индекс на междубанковите лихви. Източник darikfinance.bg/
  • Централната банка на Унгария ще наложи лимити на кредитирането на домакинствата, за да намали прекомерната задлъжнялост, съобщава Bloomberg. Институцията призова също така за промяна на правилата, по които банките „прочистват“ портфейлите си. Според доклада за финансовата стабилност, подготвен от банката и публикуван днес, трябва да бъдат наложени ограничения за съотношението между плащанията по кредити и дохода на домакинствата, както и да се затегнат регулациите за доказване на разполагаемия доход на домакинствата. Институцията посочва, че най-вероятно няма да променя съотношението на плащанията по кредити към дохода за заемите в национална валута, но ще наложи по-стриктни регулации за заемите в чужди валути. Все още обаче не са уточнени детайлите. Възможно е да бъде създадена и „лоша банка“, с която да се ускори прочистването на банковия сектор от проблемните кредити. Проблемните кредити на унгарските банки за бизнеса достигнаха към края на миналата година 18% от общия обем на корпоративните заеми, а за частните клиенти – 18,6%. Бавните темпове, с които те намаляват, заплашва финансовата стабилност на кредиторите и представлява значителен макропруденциален (макроикономически) риск, предупреждава централната банка в документа. „Концепцията за „лоша банка“ предлагала най-ефективното и бързо решение на проблема с необслужваните заеми. Проблемните кредити в страната рязко се увеличиха след 2008 г. заради отслабването на форинта, което доведе до ръст на плащанията по дълговете на домакинствата и бизнеса. Централната банка на Унгария посочва, че банковата система на страната е стабилна и към края на 2013 г. капиталовата адекватност като цяло достига 17,4%. Нуждите от допълнителен капитал се оценяват на 18 млрд. форинта (81 млн. долара). Съотношението на кредитите към депозитите се очаква да се стабилизира до около 100% през следващите години в сравнение със 107% към края на 2013 г., прогнозира още институцията. Източник investor.bg
  • Централната банка на Турция неочаквано понижи основния лихвен процент. Причината, изтъкната от гуверньора на финансовата институция Ердем Башчъ, е в понижените „индикатори за рисковата премия“, пише Bloomberg. Централните банкери орязаха едноседмичната лихва по репо операциите с половин процентен пункт до 9,5%. Базираната в Анкара институция запази овърнайт лихвата по кредитите на 12% и овърнайт лихвения процент по депозитите на 8 на сто. Всички анкетирани от агенцията икономисти не очакваха промяна в нито една от трите лихвени ставки. „След като в последно време несигурността се понижава, а индикаторите за рисковата премия се подобряват, пазарните лихвени проценти по всички срочни структури спаднаха“, гласи официалното становище на Централната банка на Турция. През април Башчъ сигнализира за евентуални „премерени стъпки“ за улесняване достъпа до кредит. Централните банкери бяха поставени под натиск от властта да понижат лихвите по кредитите, след като през януари се наложи да повишат ставките, за да осигурят подкрепа за курса на лирата. От покачването на лихвата до днес рискът на Турция, измерен чрез 5-годишните суапове за защита от неплатежоспособност, е спаднал със 71 базисни пункта до 186 пункта, показват данни на Bloomberg. Турската лира заличи печалбите след решението на банката. Местната валута поевтинява с 0,2% до 2,0984 лири за един долар. Доходността по 2-годишните турски облигации към момента е 9,05%. Източник investor.bg
  • Дълговата криза продължава да слага своя отпечатък върху банковия сектор в Европа и това е една от причините за слабото икономическо възстановяване в Европейския съюз (ЕС) и опасността от дефлация в еврозоната, каза проф. Искра Балканска по време на дискусия на тема „Структурни изменения и регулиране в европейския банков сектор“, организирана от Института за икономически изследвания към БАН. Банките в ЕС все още са под влиянието на страха от промяна на лихвените проценти и от състоянието на някои икономики. Те все още се въздържат от инвестиции в реалния сектор и са изключително внимателни в това отношение, като искат много повече гаранции и предпочитат да влизат в експозиции с деривати. За това допълнително съдействат и очакваните по-строги изисквания от страна на регулаторите, според които европейските банки ще трябва да увеличат капитала си и да създадат система от буфери, посочи проф. Балканска. „Банките са задлъжнели и те трябва да започнат да изплащат тези суми, освен това възможностите им за инвестиции са ограничени от регулациите, които тепърва ще бъдат внесени. Слабото възстановяване на икономиката и ниската инфлация се дължат на липса на стимули, както и на загубата на конкурентоспособност на европейската индустрия като цяло. Банките са станали прекалено себични и предпазливи, че да инвестират и в крайна сметка парите се завъртат и отново отиват в Европейската централна банка (ЕЦБ)“, отговори тя на въпрос къде отива всичката ликвидност, напомпана в икономиката и защо вместо инфлация (както при енергийната криза в САЩ през 70-те) съществува риск от дефлация. Ситуацията в България е подобна, като банките водят изключително предпазлива политика, но освен това няма и къде да инвестират, в резултат на което са натрупани 40 млрд. резерви. Търсенето е слабо, защото няма икономическа активност, стимули и инвестиции, като това е проблем на целия Европейски съюз и той не е само финансов и икономически. Банките не искат да инвестират, защото няма да имат достатъчна възвръщаемост при текущата икономическа ситуация. Проблемът е, че не може с монетарни мерки да се решават икономически проблеми, за което свидетелстват липсата на реално съживяване на икономиката и неспадащото ниво на безработицата в ЕС. Макар и трудно, ЕС върви към по-обширно регулиране на банковия сектор в рамките на общността. ЕЦБ се подготвя да поеме нови задачи в областта на банковия надзор в рамките на единния банков надзорен механизъм (ЕНМ), който ще има за цел да гарантира сигурността и стабилността на европейската банкова система и да засили финансовата интеграция и стабилност в Европа. Системата ще включва ЕЦБ и националните финансови институции на държавите от еврозоната, като членовете на ЕС, където еврото не е въведено, също ще могат да участват в системата при изявено желание. „Позицията на България е, че тя не иска да се включва в единния надзорен механизъм преди да се присъедини към еврозоната, тъй като няма да има достъп до ликвидност от ЕЦБ и няма да има право на глас при вземането на решенията“, отбеляза проф. Балканска. „Влизането на България в еврозоната не е политическо решение, а е въпрос на това кога ситуацията ще е най-изгодна от икономическа гледна точка. Догодина ще се разберем с ЕЦБ за изготвянето на сериозен анализ, оценяващ рисковете и ползите от присъединяване към еврозоната. За сравнение Полша вече има 4 такива анализа. Влизането в еврозоната обаче не означава автоматично покачване на доверието към българската икономика и повишаване не кредитния ѝ рейтинг. Трябва да се направи сериозен анализ, който да оцени рисковете, защото доста неща трябва да се платят за билета за еврозоната“, коментира вицепремиерът Даниела Бобева. „Членството на България в ЕС върна държавата в икономиката по драматичен начин. Тя има огромно влияние в икономиката, реалната ѝ власт е свързана с обществените поръчки и оперативните програми и държавата ги използва по всякакви начини, но не и съобразно пазарните принципи. Икономиката не работи, защото там вече е държавата. Колкото повече са оперативните програми – толкова по-малко са възможностите за банките“, каза още тя. Източник investor.bg
  • Дебатите и спекулациите за това кога Английската централна банка (АЦБ) ще повиши лихвените проценти започнаха да врят с пълна пара, особено след като британската икономика набра скорост, пише CNBC. С всяка нова серия от данни изглежда, че финансовата институция е все по-близо до решение, но въпреки това анализаторите и инвеститорите не са готови за такова. Протоколът от последното заседание на английските централни банкери показа, че те са „по-балансирани“ относно решението, което трябва да вземат – сигнал, че те вече са по-склонни да повишат основния лихвен процент от рекордните 0,5% в момента. Деветте члена на Комитета за парична политика са гласували единодушно да не променят лихвените ставки, както се и очакваше. Но протоколът от заседанието разкрива, че централните банкери продължават да са разединени за състоянието на британската икономика. Според някои икономисти и пазарни анализатори първото покачване на лихвите може да стане най-рано през лятото на 2015 г. или през четвъртото тримесечие на следващата година. Но последните сигнали подсказват, че това може да се случи или през март 2015 г., или дори преди края на тази година. Напускащият заместник-гуверньор на АЦБ Чарли Бийн сподели пред аудиторията в London School of Economics във вторник, че придвижването към по-нормални нива най-вероятно ще шокира пазарите. „Неизбежно е, че на определен етап пазарните възприятия за несигурност ще се нормализират. Това най-вероятно ще бъде свързано със спад на цените на рискови активи“, сподели Бийн, който се пенсионира през юни след 14 години в АЦБ. Един сектор, който представлява потенциален повод за размисъл за централните банкери на Острова, е жилищният. „Въпреки че жилищният пазар извън Лондон започна да се подобрява, възстановяването е крехко, а цените остават под пиковите стойности. Важно е да не нарушим това възстановяване“, коментира директорът Ипотечно кредитиране в Lloyds Стивън Ноукс. „В Лондон цените на жилищата са почти 30% от пика, отчетен през 2007 г. Това се дължи най-вече на проблеми от страна на предлагането, които са особено видни в Лондон“, добави той. Източник investor.bg
  • Европейският регулатор търси начин да ограничи продажбата на банков дълг на клиентите на финансовите институции заради опасенията, че те не се осъзнават рисковете от подобни сделки, съобщава FT. Европейският банков орган се опасява за продажбите на банков дълг в случай, че се наложи дадена финансова институция да бъде спасявана заради опасност от банкрут или заради декапитализация. Пред последните месеци банките ускориха продажбите на дългове, за да засилят капиталовите си буфери, посочва изданието. Банковият регулатор в тази връзка иска да се увери, че финансовите институции не се обръщат към инвеститори, които не са наясно с рисковете от подобни негарантирани вложения. Анализатори коментират, че засега няма случаи на продажба на сложни инструменти, като например условно конвертируеми облигации, които се превръщат в собствен капитал при достигането на определен праг, на дребни инвеститори. Регулаторите обаче искат да избегнат скандали с подобни продажби, които измъчваха финансовия сектор преди само няколко години. Европейският банков орган планира да излезе с обръщение към банковите клиенти, в което да ги информира за опасностите от инвестицията в банков дълг. Вероятно ще се стигне и до подготовката на специални насоки, а е възможно регулаторът да поиска от Еврокомисията разрешение да предприеме и допълнителни действия. Възможно е следващата стъпка да е забрана на рекламата на подобни продукти на частни клиенти, както и въвеждането на изискване дребни инвеститори в подобни продукти да подписват декларация, че гаранционните схеми не покриват тези инвестиции. Изданието припомня скандала с Bankia през 2012 г., когато дребни инвеситори – клиенти на банката, осъзнаха, че ще трябва да поемат загуби от преференциалните акции, които бяха купили без да са наясно с рисковете от тях. Случаят предизвика вълна от съдебни искове. И други банки от Южна Европа са обект на подобни дела, като например Banca Popolare di Milano, която беше пласирала конвертируеми облигации сред частни клиенти. Британският финансов регулатор също обяви, че планира да въведе специални правила, за да се увери, че рискови продукти се предлагат само на опитни инвеститори. Източник investor.bg
  • Испанските банки са конфискували близо 50 хил. жилища през 2013 година, което е с 11,1 процента повече в сравнение с 2012 година, след като свръхзадлъжнелите им собственици са били експулсирани или е трябвало доброволно да напуснат, за да погасят дълговете си. Това съобщи Франс прес, позовавайки се на данни на испанската централна банка. Страната понесе през 2008 година двойния удар на финансовата криза и спукването на балона на недвижимите имоти. Миналата година централната банка започна да публикува статистики за иззети жилища, основавайки се в началото на своя проверка в банките, след което ги задължи редовно да й предоставят такива данни. Испанските банки, които получиха през 2012 година европейска помощ на стойност 40 милиарда евро, са иззели 49 694 жилища през 2013 година, много голяма част от които основни жилища (38 961), а останалите – второ жилище или жилища за даване под наем. В 21 521 от случаите собствениците са предали доброволно ключовете чрез процедура, позволяваща да се даде жилището на банката, за да се погасят задълженията. Банките са прибягнали до съда, за да изземат 28 173 жилища (ръст от 18,5 на сто в сравнение с 2012 година), от които по-голямата част – 26 113, вече са били освободени от обитателите им. Изваждането на свръхзадлъжнели собственици и наематели от жилищата им предизвика негодувание в Испания през последните години, което се засили след самоубийства на хора, преди да бъдат изхвърлени на улицата. Граждански организации се мобилизираха, за да попречат на тези процедури. Асоциацията на жертвите на ипотечните кредити посочва, че от създаването си през 2009 година е попречила на над 1000 случая на експулсиране и е помогнала за намиране на ново жилище на близо хиляда души. Четвъртата икономика в еврозоната преживя две рецесии за пет години. Безработицата в страната е 25,93 на сто за първото тримесечие, макар че икономиката вече изглежда е поела по пътя на възстановяването с растеж от 0,4 на сто между януари и март. Източник investor.bg
  • Централните банки на еврозоната, заедно с тези на Швейцария и Швеция, подновиха Споразумението за златото, съобщава WBPOnline. Те ще съгласуват своите трансакции на злато през следващите пет години, обяви Европейската централна банка (ЕЦБ) в свое изявление в понеделник. Централните банки на Швейцария, Швеция, 18-те държави от еврозоната и ЕЦБ заявиха, че нямат намерения да продават значителни количества злато и се ангажираха да съгласуват своите бъдещите действия на пазара на ценния метал с цел да бъдат избегнати пазарни смущения. Новото петгодишно споразумение е четвърто по ред и ще продължи изтичащото на 27 септември 2014 г. такова. Според изтичащия договор европейските банки се бяха съгласили да продават не повече от 400 тона злато на година и не повече от 2 хил. тона за всичките пет години. Първото Споразумение на централните банки за златото беше подписано през 1999 г., след като цената на актива рязко падна и финансовите институции поеха отговорността да не предприемат несъгласувани мащабни продажби на злато, които биха предизвикали големи колебания на цената му. „Златото остава важна съставна част от световните парични запаси“, се казва в изявлението, имайки предвид, че инвеститорите следят златните резерви и цената на метала като ранен показател за инфлация. Източник investor.bg

Банков бюлетин 12.05-16.05.2014

  • Къде е кредитната активност?
    От началото на годината кредитирането все още се мъчи да намери посока. Докато при фирмените заеми има минимално раздвижване, то при потребителското кредитиране има застой на фона на понижаващите се лихви по потребителските и жилищните кредити.
    2014 г. започна с по-малко песимизъм за потребителите, бизнеса и банките. С 30% на годишна база нарасна печалбата на банковия сектор от началото на годината, бизнес климатът се подобри през март и април въпреки несигурната икономическа среда, конкуренцията и недостатъчното търсене. Положителни са и оценките за икономическия растеж на България. Очакванията са позитивни, като още утре ще бъдат потвърдени или отхвърлени с експресните оценки за икономическия растеж през първото тримесечие. В такъв случай – има ли повод за оптимизъм? През първото тримесечие на годината умерена кредитна активност наблюдаваме сред фирмите в секторите търговия, селско стопанство и строителство. По-осезаем ръст има при кредитите за добивната и преработващата промишленост, но при малки обеми. През март отпуснатите потребителските кредити се увеличиха с 0,9% на годишна база до 7,278 млрд. лв., докато жилищните кредити намаляха минимално с 0,04% на година до 8,874 млрд. лв., разкриха данните на Българска народна банка от края на април. От предварителните данни на централната банка за вида и структурата на отпуснатите заеми е видно, че през първото тримесечие спрямо година по-рано основно сме теглили големи кредити за суми между 25 хил. и 50 хил. лв., както и по-малки между 1 000 и 2 500 лв. През януари-март 2014 г. броят на отпуснатите заеми за суми от 1 000 до 2 500 лв. се покачва с 25,6% на годишна база, или със 104 116 броя, до 721 458 броя. Спрямо последното тримесечие на 2013 г. повишението е с 11,7%. Размерът на заемите пък се покачва с 15,2% на годишна база, или със 102 млн. лв., до 773 млн. лв. и със 7,1% на тримесечна база. Кредитите между 25 000 и 50 000 хил. лв. са едни от най-предпочитаните, тъй като темпът им на растеж е най-висок спрямо останалите количествени категории. За първото тримесечие на 2014 г. броят им е нараснал с 5 616, или с 6,3% на годишна база, до 94 414 броя. Спрямо септември-декември 2013 г. промяната е минимално покачване от 0,4%. Що се отнася до сумите – на годишна база повишението е с близо 233,5 млн. лв., или със 7,5%, до 3,334 млрд. лв., а на тримесечна база – с 0,6 на сто. Силните ръстове при този вид количествени категории издават две неща. Първо, сумите от 1 000 до 2 500 лв. явно са предпочитаните при търсенето на потребителски заеми, докато тези от 25 000 до 100 000 лв. – за жилищно кредитиране. Всъщност, отпуснатите кредити за суми между 50 000 и 100 000 лв. са нараснали с 1,4% на годишна база що се отнася до обемите и с 1,3% що се отнася до броя им. Статистиката показва, че понижение, както спрямо година по-рано, така и в сравнение с последните три месеца на 2013 г., има при по-големите кредити – над 100 хил. лв. По-конкретно – с 5,4% и с 2,3% на годишна база се свива обемът на кредитите, съответно в границите между 500 хил. лв и до 1 млн. лв. и между 250-500 хил. лв. Фирмено кредитиране През март заемите за нефинансовите предприятия се покачиха с 1,7% на годишна база и достигнаха 35,478 млрд. лв. Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са за 1,058 млрд. лв., като в сравнение с март 2013 г. те се повишиха с цели 11,3%, разкриха още данните на БНБ. В първите три месеца на 2014 г. спрямо година по-рано банките са отпуснали повече кредити за компаниите от добивната промишленост, за тези, опериращи в сектора на недвижимите имоти, преработващата промишленост и към тези, осъществяващи дейност в сектор образование, показват изчисленията на Investor.bg на база данните на БНБ. Ръстът в кредитирането на компаниите от добивната промишленост е 22,38% на годишна база до 280 млн. лв. Заемите за фирмите, опериращи в сектора на недвижимите имоти, са скочили с 16,73% до 3,187 млрд. лв., а за тези в сектора на образованието – с 62,64% до 41 млн. лв. В преработващата промишленост кредитирането е нараснало с близо 11% на годишна база до 4,282 млрд. лв. За първите три месеца на 2014 г. кредитирането в едни от основните за българската икономика сектори и в които отпуснатите обеми са най-големи – търговия, селско стопанство, хотелиерство и ресторантьорство, строителство и енергетика – е разнопосочно. Например, в търговията има ръст от 1,14% до 7,534 млрд. лв., в селското стопанство – повишение от 2,45% до 900 млн. лв., а в строителството – с 1,08% до 3,194 млрд. лв. На другия полюс е кредитната активност в енергетиката и хотелиерския бранш. Заемите за компаниите, произвеждащи и разпределящи електрическа и топлинна енергия и газ, са спаднали с 4,27% до 1,135 млрд. лв. Хотелиерите и ресторантьорите са изтеглили със 7,31% по-малко кредити спрямо първите три месеца на 2013 г. Кредити за нефинансови предприятия, домакинства и НТООД по вид и икономически дейности към март 2014 г. (хил. лв., без овърдрафти) Категория Обем през първото тримесечие на 2013 г. Обем през първото тримесечие на 2014 г. Годишно изменение Домакинства и НТООД, в това число: 16,973,241 17,014,044 0.24% – потребителски кредити 7,214,578 7,278,158 0.88% – жилищни кредити 8,877,646 8,874,404 -0.04% Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети 7,448,265 7,533,382 1.14% Преработваща промишленост 3,863,929 4,281,241 10.80% Строителство 3,159,247 3,193,362 1.08% Операции с недвижими имоти 2,729,868 3,186,496 16.73% Хотелиерство и ресторантьорство 1,654,553 1,533,591 -7.31% Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива 1,185,264 1,134,695 -4.27% Добивна промишленост 234,654 287,161 22.38% Образование 25,230 41,033 62.64% Общо кредити (без овърдрафти) 42,445,718 43,184,254 1.74% Таблица: Изчисления на Investor.bg по данни на БНБ Източник investor.bg
  • Ще се върнат ли „златните дни“ за банковия сектор?
    Въпреки че на западните икономики им отне няколко години, за да възвърнат предкризисните си производствени нива, мнозина се съмняваха, че банките ще бъдат съпричастни със ситуацията и че ще преразгледат водения години наред модел на осъществяване на търговска дейност. Годините на бума в търговията на финансовите пазари, когато кредиторите правеха безпрецедентни печалби от облигации, валути и стоки, обаче може би приключиха окончателно. За добро или за лошо секторът започна да осъзнава това и реакцията не закъсня.
    Приходите от инструменти с фиксирана доходност, валути и стоки – т.нар. FICC (Fixed Income, Currencies and Commodities), продължиха да спадат при повечето големи американски и европейски банки през първото тримесечие на 2014 г. Тенденцията неминуемо засили натиска финансовите корпорации да преосмислят своите бизнес модели. Благодарение на по-строгата регулаторна среда и потенциалната повратна точка в 20-годишния цикъл на спад в глобалните лихвени проценти, достигнатите точно преди кризата от 2008 г. върхове изглежда малко вероятно да бъдат тествани отново. Същевременно приходите от търговия с FICC, което критиците понякога описват като „банково казино“ и отличават от традиционните инвестиционни услуги, все още заемат над 70 на сто от общите постъпления на банките според изследване на Freeman. Постъпленията от подобна дейност на Goldman Sachs през миналата година са били 72 на сто от общите приходи на банката в сравнение с 82% през 2010 г. При Morgan Stanley процентът е бил 70 на сто при 82% през 2003 г. Въведените след кризата нови регламенти както в глобален план, така и в частност в Съединените щати и Европа, ефективно ограничиха способността на банките да спекулират безконтролно с разнообразните деривативни инструменти, налични на пазара. Това логично сви ликвидността, като очакванията бяха празнината да бъде запълнена от други от традиционните доставчици на свежи пари, като например хедж фондовете. Те обаче също бяха притиснати от кризата. Влияние върху сектора оказаха и множеството скандали, породени от международните разследвания за предполагаеми манипулирания на бенчмарковите валутни курсове и лихвения процент LIBOR. Те допълнително смрачиха облаците около търговията с FICC и принудиха банките да заделят милиарди долари за евентуалните разходи за съдебни спорове. Последният пирон в ковчега дойде от Федералния резерв на САЩ, който предприе свиване на количествените улеснения и даде заявка за покачване на лихвените нива в обозромото бъдеще. Макар че на практика не промени нищо от текущото състояние на пазара, този ход на американската централна банка сигнализира, че времето на лесните пари е ограничено. Време е финансовият свят да се върне към равновесното си положение. Източник investor.bg
  • Държавата ще трябва да спасява банки с новите правила за лихвите
    Новият модел на лихвите по кредитите, който ще започне да се прилага у нас на 23 юли, не бе най-доброто решение. Той крие рискове за банковата система, ако се заложи на формиране на лихвите на базата на чужд пазарен индекс плюс фиксирана надбавка.
    Това стана ясно от изказване на банкера Петър Андронов по време на финансов форум. „Ако ситуацията беше такава през 2009 г., половината банки щяха да фалират“, добави банкерът, цитиран от „Труд“. Главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов също отбеляза, че премахването на възможността банките да променят цената на кредита може да доведе до необходимост от държавна подкрепа за сектора. Източник darikfinance.bg/
  • Нетното финансово богатство на домакинствата в Централна и Източна Европа е нараснало повече от два пъти за периода 2004 – 2013 г. до близо 780 млрд. евро. Въпреки това, нетното финансово богатство на домакинствата в региона на ЦИЕ спрямо БВП все още е около ¼ в сравнение с развитите страни, което показва значителни възможности за развитие и доближаване до стойностите в Западна Европа. Това е един от основните изводи в последния анализ на УниКредит за региона на ЦИЕ, представен по време на Годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие във Варшава. Световната финансова криза от 2008 – 2009 г. и в по-малка степен кризата с европейския държавен дълг през 2011 г. доведоха до временен спад във финансовото богатство, основно поради загуби на капиталовите пазари, както и поради промяна на състава на финансовите активи. За сравнение през 2013 г. нетното финансово богатство на домакинствата в Австрия, Германия и Италия възлиза на 6.8 трилиона евро. Като цяло разликата в нивото на разпространение на финансови услуги между страните от ЦИЕ и по-развитите пазари е най-очевидна при разглеждане на активите, а не на задълженията. „Оттук нататък доближаването на нетното финансово богатство на домакинствата от ЦИЕ до стандартите на западноевропейските страни постепенно ще продължи, главно като резултат от нарастване на спестяванията и инвестициите“, коментира Джани Франко Папа, директор на УниКредит за ЦИЕ. Наблюдава се по-голям интерес към по-сложни финансови продукти, но паричните наличности продължават да имат водеща роля. Анализите показват, че в портфейла от финансови активи най-голям дял заемат парите, държани в чужда валута и банковите депозити. В резултат от световната финансова криза от 2008 – 2009 г. домакинствата в ЦИЕ прехвърлиха значителна част от капитала си в парични активи. В последствие постепенно започна и пренасочването на средства към взаимни и пенсионни фондове, и към застрахователни продукти. Това показва както нарастване на доверието, така и ориентиране към инвестиции с дългосрочна перспектива. България – водач по депозити През 2013 г. близо 82% от финансовите активи на домакинствата в България са в банкови депозити и кешови наличности, 16% са вложени във взаимни и пенсионни фондове, както и в застрахователни продукти. В същото време едва 2% от активите на българските домакинства са инвестирани в ценни книжа. Страната се нарежда на първо място по процент на депозитите от общото финансово богатство на домакинствата в ЦИЕ. С по-висок процент е само Турция (за повече информация слайд 4 от приложената презентация). За сравнение в Австрия, Германия и Италия 38% от финансовите активи на домакинствата са под управление на взаимни и пенсионни фондове, а 25% от активите са директно инвестирани на капиталовите пазари. „През следващите години ще умереното пренасочване на активите на домакинствата към взаимни и пенсионни фондове“, посочи Кармелина Карлуцо, заместник-директор „Стратегически анализ за ЦИЕ“ на УниКредит. Според нея паричните активи обаче ще продължат да бъдат водещият клас активи дори в сравнение с ценните книжа, като може да се наблюдават някои разлики между отделните страни. Все пак увеличаването на средства под управление ще диверсифицира портфейлите на домакинствата и ще насърчи развитието на местните капиталови пазари. Жилищните кредити нарастват по-бързо от потребителските „По отношения на задълженията, макар и да има някои разлики между отделните страни, през последните няколко години ръстът при жилищните кредити е по-бърз, отколкото при потребителските“, посочи Джани Франко Папа. Според него тази тенденция ще се запази за региона на Централна и Източна Европа. За периода от 2004 до 2008 г. годишният ръст на жилищните кредити достига 37.8%, а за периода 2008 – 2013 г. – 8.2%. За сравнение през 2004 – 2008 г. и 2008 – 2013 г. потребителските кредити са нараснали на годишна база съответно с 31.6% и 0.8%. През миналата година делът на жилищните кредити от общия размер на финансови задължения на домакинствата в Централна и Източна Европа достига 57% (в данните не са включени Русия и Турция). Общите финансови задължения на домакинствата в ЦИЕ през миналата година възлизат на около 20% от БВП на целия регион, докато в Австрия, Германия и Италия те достигат 59%. В същото време общият размер на финансовите активи като дял от БВП в региона на ЦИЕ е 45%, а в Австрия, Германия и Италия – 207%. Банките остават важен финансов посредник Домакинствата продължават да разчитат на традиционните банкови продукти, показва анализът на УниКредит. Поради тази причина банките ще продължат да бъдат основни финансови посредници в Централна и Източна Европа. „Има възможност банките да увеличат ролята си на финансови съветници за домакинствата в ЦИЕ“, обобщи Кармелина Карлуцо. Тя смята още, че това ще позволи на домакинствата да открият подходящия за тях баланс между финансовите инвестиции и кредитите. Източник profit.bg/
  • Управителният съвет на Българската народна банка прие на свое заседание Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 26 от 23 април 2009 г. за финансовите институции. С измененията текстовете на наредбата се привеждат в съответствие с промените на Закона за кредитните институции, както и с най-новите международни стандарти за борбата с изпирането на пари. Определят се критериите за съществена дейност, от която ще зависи регистрацията на финансовите институции в БНБ. Установява се нов минимален размер на капитал от 1 000 000 лв., който може да бъде набран само със собствени парични средства на съдружниците и акционерите. Въвежда се задължение за обявяване на действителните собственици. Повишават се изискванията към управителите на финансовите институции, като се отчита и тяхната репутация. Детайлно е уреден редът, по който заварените финансови институции да изпълнят задължението си за пререгистрация в установения от закона срок, за да продължат да извършват дейност. Източник profit.bg/
  • Тенденцията на лихвите е към бавен спад. Ще се съобразим със закона за лихвите по кредитите, но максимално запазвайки своя интерес. Приети са едни правила от Народното събрание, които ние сме длъжни да спазваме. Винаги банките са били най-регулираните и законопослушните корпорации. Това каза банкерът Левон Хампарцумян в „Дневен ред“ по ТВ7. Как точно ще се отразят тези промени зависи от политиката на самата банка. Лихвите в момента са по-ниски, но хората не го усещат. В момента хората нямат достатъчно пари, затова им се струва, че лихвите са високи, но това се усеща от икономически активните хора, заяви Хампарцумян. Ако някой няма късмет, няма работа, защото е неквалифициран, за това не са виновни лихвите. Има хора, които съзнателно не искат да плащат и търсят всякакви поводи за това, каза още банкерът. Вижте какво още заяви тук Източник profit.bg/
  • Кредитен туризъм и концентрация на банките в дългосрочен план прогнозира доц. Григор Сарийски от БАН. По думите му с последните промени в Закона за потребителския кредит все повече хора ще предпочетат да сменят банката, от която да използват кредитен ресурс, защото вече ще могат да погасят задълженията си без такса или глоба. Също така Сарийски прогнозира, че ще продължи да процесът сливане на банки, защото големият дял от банковите печалби е канцентриран в няколко институции, предаде Дарик. Три банки държат четири пети от печалбата, докато при останалите рентабилността е основен проблем, каза Сарийски, като обясни, че именно това стимулира процеса, за който от БАН заговориха преди две години – сливания и придобивания на банки. През последните осем месеца имаше три такива сделки, напомни той и посочи, че това е нормално – банка, която не може да се самоиздържа, търси вариант за вливане в структурата на някоя по-високо рентабилна банка. „Проблемът е, че при тези сливания и придобивания се получава неблагоприятен ефект в дългосрочен план, тъй като се увеличава концентрацията на банките, а в България знаете, във всеки един сектор, в който имате по-висока концентрация, в дългосрочен план потребителят е в по-неизгодна позиция“, каза Сарийски. Той прогнозира, че ще продължи стремежът към понижаване на цената на ресурса. В настоящата ситуация на ниски лихвени равнище и при слабо възстановяване на икономиката банките ще имат възможност поне до края на първото полугодие да продължават да намаляват лихвените равнища, така че депозантите ще стават все по-недоволни и по-недоволни, но ресурсът ще продължава да расте, тъй като той просто няма къде да отиде, обясни доцентът. Специалистът изтъкна, че през 2013 година имаше активно рефинансиране на кредити, тоест по думите му е текъл процесът на „крадене на надеждни клиенти“. Много клиенти бяха привлечени с агресивното офериране на по-ниски лихви и те са се прехвърлили в банки, които могат да си позволят да предложат по-ниски лихвени равнища, обясни Сарийски. Източник profit.bg/
  • 1989 – годината на Европейското повторно обединение, беше ключова за европейския континент и бележи началото на ерата на огромно политическо, социално и икономическо развитие – особено в Централна и Източна Европа. Тази ера временно приключи през 2008 г., когато първите признаци на най-тежката финансова криза от най-новата история започнаха да преливат от Запад на Изток. Днес пазарите се стабилизират и икономическите перспективи са обнадеждаващи, въпреки че, както напрежението в Украйна, така и множеството нови банкови регулации, особено в рамките на еврозоната, дават основание за безпокойство и несигурност. Според Карл Севелда, главен изпълнителен директор на Райфайзен Банк Интернешънъл 2014 г. ще бъде решаваща за европейския банков сектор и ще бъде тест на стратегиите за диверсификация на банките,опериращи в ЦИЕ. В същото време повечето страни в Централна и Източна Европа са по-силни и по-стабилни днес, отколкото преди шест години, счита Севелда. Неговата оценка е подкрепена от основните заключения в най-новото издание на Годишния доклад за банковия сектор в ЦИЕ – съвместна публикация на анализаторите на Райфайзен Банк. Докладът беше представен по време на годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) във Варшава на 15 май. Силното отклонение в най-новите тенденции в съотношението на активите към БВП доведе до спад на общите активи на банките в еврозоната с около 2 000 милиарда евро за периода 2011 г. – края на 2013 г. През същия период, банковите активи в Централна и Източна Европа нараснаха с около 350 милиарда евро до общо 2 400 милиарда евро. Въпреки, че целият банков пазар в ЦИЕ все още представлява само една малка част от размера на банковия сектор в еврозоната, нивото на общите банкови активи в Централна и Източна Европа спрямо еврозоната продължава да се покачва бързо. Към края на 2013 г., банковите активи в ЦИЕ са в размер на 9.7 % от активите на банковата система в еврозоната, което е увеличение с 0.8 процентни пункта на годишна база.Следователно, процесът на догонване на банковия сектор на ЦИЕ, измерен като относително нарастване спрямо активите в еврозоната, е вторият по големина в историята след този от 2012 г., когато банковите активи се увеличиха с 1.3 процентни пункта. През 2013 г., страните от Централна Европа продължиха по пътя на икономическия растеж. През следващите три години, прогнозите за ръста на БВП за региона са средно между 2.5 до 3 %, което показва по-добър резултат от този на еврозоната с 1 до 1.5 процентни пункта. Предвид стабилното представяне, не е изненада, че финансовите пазари оценяват повечето страни от Централна Европа доста близо до така наречените „основни“ страни от еврозоната. В допълнение към основните двигатели на растежа, Полша, Чехия и Словакия, които заедно допринасят за около 80 % от БВП на Централна Европа, Унгария показва все по-добри перспективи за растеж. През 2013 г. общият брой на клоновете в региона са намалели с 4 % на годишна база, което се равнява на намалението през 2012 година. Единствената банка, която разшири клоновата си мрежа е руското поделение на ОТП (OTP) с повече от 50 нови клона на местния си пазар. Към края на 2013 г., СокЖен (SocGen) е с най-голямата клонова мрежа от западноевропейските банки в Централна и Източна Европа (3019), следвана от РБИ (3012) и УниКредит (2542). Напрежението в Украйна вече доведе до (временно) затваряне на клонове в Украйна и Крим. Подходът на UniCredit, SocGen, RBI и OTP към руския пазар все още не се е променил – всички те поддържат своите средносрочни планове за растеж на този пазар. Румъния, а в известна степен и Унгария, изглежда, са успели да осъществят обрат, въпреки че банките все още са загрижени от високата степен на политическа и регулаторна несигурност на унгарския пазар. В Украйна банките да почувстват натиск от значителна обезценка на валутата. По отношение на общия показател на необслужваните кредити в Централна и Източна Европа, 2013 определено беше дългоочакваната година на стабилизация. След години на ръст с по няколко процентни пункта, общото съотношение на необслужваните кредити не се промени значително през 2013 г. и се стабилизира средно на около 9%. В случая на Русия, съотношението на необслужваните кредити може да се повиши отново до около 5 до 6 %, докато в Украйна може да нарасне до над 40 %. Все пак влошаването на качеството на активите в Русия и Украйна да бъде по-малко драматично в сравнение с 2008/09, тъй като темповете на растеж на кредитите са останали в границите на едноцифрената или много ниска двуцифрена експанзия. Възвращаемостта на капитала (RoE) намалява поради по-строгите капиталови изисквания и по-консервативните стратегии на задлъжнялост. От пика си през 2008 г., общото съотношение на кредитите към депозитите в ЦИЕ се е понижило със 17 процентни пункта до около 98% през 2013 г. и продължава да се задържа доста под общото ниво в еврозоната. В еврозоната нивата също продължиха да намаляват, въпреки че за същия период спадът с е само със 7-9 процентни пункта. Това развитие отразява една по-широка тенденция в световното банково дело, резултат от нарастващия призив за финансиране от депозитната база. Привлечените депозити в ЦИЕ понастоящем са достатъчни, за да финансират възстановяването на икономиката. Банките в Централна и Източна Европа ще бъдат изправени пред по-голям натиск да инвестират привлечената депозитна база в лихвоносни и доходоносни активи през следващите две години. Източник darikfinance.bg/
  • „Дребните риби” на пазара на бързи кредити вероятно ще намалеят след нова регулация на Българската народна банка. Минималният капитал, без който нито една финансова институция няма да може да работи легално, се повишава от 250 000 лв. на 1 млн. лв. Това става ясно от промени в наредба 26 на централната банка, одобрени вчера. Предстои нормативният акт да бъде обнародван в „Държавен вестник”. Финансовите институции имат 6-месечен срок, в който трябва да се пререгистрират, пише „Труд”. В момента около 200 фирми у нас официално раздават бързи кредити. За да работят, те трябва единствено да се регистрират в БНБ и да разполагат с 250 000 лв. капитал. Четирикратното увеличение на сумата по всяка вероятност ще извади от пазара някои от най-малките играчи, които работят в ограничени региони, смятат експерти. По-едрите компании отдавна настояват за подобна стъпка с мотив, че ще се засили професионализмът в сектора, който изобилства от сигнали за некоректни практики. Искането на едрия бизнес обаче беше за по-висок праг – 5 млн. лв. Увеличаването на капитала е третата сериозна стъпка към затягане на регулациите на бързите заеми след приемането на тавана върху лихвите и включването на продуктите под 400 лв. в защитата на Закона за потребителския кредит. Последните две промени ще заработят от 23 юли и се очаква също да доведат до пазарни размествания. Депутатите Йордан Цонев от ДПС и Румен Гечев от БСП настояваха за нов закон за сектора, който не само да вдигне минималния капитал, но и да въведе лицензионен режим за фирмите. Промените, решени вчера от БНБ, обаче изпреварват намерението на депутатите. „Не съм се отказал да внеса промените. Преди това обаче експертите трябва да предложат текстовете”, заяви пред „Труд” Йордан Цонев вчера. Източник darikfinance.bg/
  • Огромният сектор на китайските „сенчести банки“ е оценен на 4,4 трилиона долара от проучване, извършено от китайската академия за социални науки /КАСН/. Учените предупреждават за рисковете, които създава незаконното банкиране за финансовата система в Поднебесната империя, предава БГНЕС. Нелегалните финансови дейности обхващат голяма мрежа за отпускане на заеми, която се намира извън законните канали и е недосегаема за техните правила. „На сянка“ от контрола на властите се намират дейности като финансиране чрез интернет, компании за кредитни гаранции и фирми, работещи с микрокредити. Учените оценяват тази незаконна система на 27 трилиона юана /$ 4,4 трилиона/, които са еквивалент на близо една пета от вътрешния банков сектор, сочи проучването на КАСН по въпроса. Размерът на тайното банкиране е малко по-нисък от предишни твърдения на агенция Moody’s, която през 2012 г. оцени сивия банков сектор на 4,8 трилиона долара. Това число представлява повече от половината от брутния вътрешен продукт на Китай. Според учените опасността от съществуването на незаконно банкиране произлиза от рисковете, които то крие и които могат бързо да обхванат законните финансови операции и икономика чрез финансовите и кредитни пазари. Източник darikfinance.bg/
  • Печалба от 9 820 хил. лв. преди данъци отчита за 2013 г. „БОРИКА – БАНКСЕРВИЗ“ АД. Изпълнението на планирания финансов резултат е 100.7 %, а ръстът спрямо 2012 г. е 3.9 %. Това стана ясно на проведеното на 14 май общо събрание на акционерите на компанията. На събранието бяха приети годишните отчети за дейността на дружеството през изминалата 2013 г. През изминалата година компанията отчита приръст на общите приходи от дейността от 4,9%, спрямо 2012 г. Изминалата година бе белязана от спад на междубанковите плащания, като намаляването на броя на преводите в БИСЕРА 6 в края на 2013 г. спрямо 2012 г. достигна 5.3% (53 450 хил. за 2013 спрямо 56 446 хил. за 2012 г.). Причината е в приетите промени в ЗДДС, ДОПК и ЗКПО, в сила от 1.1.2013 г., с които се създаде единна данъчна сметка на задължените лица. Съотношението на бюджетни и небюджетни преводи преди въвеждането на единната данъчна сметка беше 50:50. През 2013 г. това съотношение вече е 63:37 в полза на небюджетните преводи. Въпреки по-малкия брой транзакции, сумите са нараснали спрямо 2012 г., като към края на 2013 г. средната стойност на един превод достигна 2051,67 лв (1827 лв. през 2012 г.; 1731,40 през 2011 г.). В системата за картови плащания БОРИКА се запазва тенденцията за увеличаване на тегленията на АТМ и на транзакциите на ПОС терминал. През 2013 г. броят на тегленията от АТМ с местни карти, издадени чрез БОРИКА се увеличава с 3.6% спрямо 2012 г. (1.3% за 2012 г.). Плащанията през ПОС терминали нарастват със 17.2% (18.1% за 2012 г.) спрямо предходната година. За 2013 г. средната стойност на едно теглене от АТМ е 153 лв. (147 лв. през 2012 г.), а средната стойност на транзакция от ПОС е 77 лв. (81 лв. през 2012 г.). Общият брой на оперираните и поддържани от системата БОРИКА карти към края на 2013 г. е 4 352 хил. бр., като броят на картите в системата се увеличава с 5.7% спрямо предходната година. Общият брой банкомати, свързани към система БОРИКА в края на 2013 г. е 2 977, което е с 4.8 % повече спрямо декември 2012 г. Източник pariteni.bg
  • Фирмите за бързи кредити у нас ще трябва да се съобразяват с ново четири пъти по-строго изискване за минимален капитал. Това става ясно от решение на БНБ за промяна на Наредба номер 26 за финансовите институции, което вчера е прието от Управителния съвет на централната банка. Новият минимално изискуем капитал за развиване на дейност с бързи кредити у нас скача на 1 млн. лева, като сумата може да бъде набрана само със собствени парични средства на съдружниците и акционерите, съобщи Стандарт. Новият праг е четири пъти по-висок спрямо настоящото изискване за минимален капитал от 250 хил. лв. С измененията текстовете на наредбата се привеждат в съответствие с промените на Закона за кредитните институции, както и с най-новите международни стандарти за борбата с изпирането на пари, гласят мотивите на БНБ. Всичко това ще принуди всички небанкови институции у нас да се пререгистрират в БНБ. Реално обаче завишеното изискване за минимален капитал ще редуцира броя от фирмите за бързи кредити в страната, коментираха финансисти. За това ще спомогне и наскоро приетият от парламента максимален таван от близо 50,5% на допустимите разходи по бързите кредити в България. Към днешна дата дейност с отпускане на бързи заеми у нас развиват над 200 финансови институции. Освен по-висок минимален капитал фирмите за бързи заеми ще трябва да обявяват и действителните си собственици. Повишават се и изискванията към управителите на финансовите институции, като ще се отчита и тяхната репутация, предвиждат промените в наредбата. Източник pariteni.bg
  • Банките ще определят бонусите на висшия си персонал по нови правила и ще трябва да оповестяват много повече данни за политиката си за сформиране на възнагражденията. Занапред бонусите трябва да са до размера на основното възнаграждение, като по-високи суми ще се допускат само по изключение. И в тези случаи обаче допълнителното стимулиране не може да надхвърля повече от 2 пъти постоянната заплата. Това става ясно от обнародвани в „Държавен вестник“ промени в наредбата на БНБ за изискванията към възнагражденията в банките. Тя е една от пакет от общо 11 наредби, с които се въвеждат нормативите на европейското банково законодателство. Сред тях са наредби за капиталовите буфери на банките и за управление на рисковете. БНБ не публикува проекти на нормативните актове, които приема, и промените в тях се установяват постфактум, след обнародването им. Правилата за възнагражденията в банките важат за висшия ръководен персонал, служителите с контролни функции и тези, чиято дейност е свързана с поемане на риск. И досега банките бяха длъжни да оповестяват политиката си за определянето на техните заплати, но бяха свободни сами да преценяват какво да е съотношението между заплата и допълнително стимулиране. Занапред бонусите ще са ограничени до 1 заплата, а по изключение, след решение с квалифицирано мнозинство, могат да стигат и до 2 заплати. Любопитна подробност е, че България не се е възползвала от дадената от ЕС възможност да определи и по-ниски максимални граници и е решила да се придържа към общия регламент. При взимането на решение за бонус над една заплата банките ще са длъжни да уведомяват БНБ. На свой ред институцията на Иван Искров ще анализира основанията за решението и ще предоставя информация на Европейския банков орган. Самите кредитни институции ще трябва да разкриват много по-богата информация за политиката си по възнагражденията. Задължително ще се оповестява и броят на хората, получили годишно възнаграждение над 1 милион евро. Източник pariteni.bg
  • Украинската централна банка обяви, че е затворила клона си в Донецк и е евакуирала персонала му след заплахи от местните сепаратисти, които поискали пари, предаде Франс прес. „Представителите на самопровъзгласилата се Донецка народна република поискаха голяма парична сума в брой и заплашиха в случай на отказ „да прочистят“ областния отдел“ на централната банка, се казва в изявление на финансовата институция. „За да се защити животът на служителите ни, беше решено да се евакуира персоналът и да се спрат транзакциите“ в Донецка област, се казва в изявлението. Голяма част от Донецка област е под контрола на проруски въоръжени бунтовници. Тя и съседната Луганска област обявиха независимост след референдум в неделя, който бе определен като незаконен от Киев и Запада, отбелязва АФП. Министерството на външните работи на Украйна изразява „дълбоко безпокойство“ от планираните учения на руските военновъздушни сили в района на Липецк, Воронеж и Рязан, съобщи ведомството в свое изявление. В документа се отправя призив към Русия „незабавно да изтегли от украинската граница подразделенията на руските въоръжени сили и да изпълни ангажиментите си от женевските договорености“. Вчера пресслужбата на руския Западен военен окръг съобщи, че на полигона „Погоново“ във Воронежката област от 20 до 26 май ще се състоят учения „Авиадартс-2014“ с участието на самолети и хеликоптери от бази, разположени на територията на осем региона на Руската федерация. Източник vesti.bg
  • Лошите кредити в китайските банки през първото тримесечие на 2014 г. са нараснали до най-високото си ниво от първото тримесечие на 2011 г. насам, сочи последният доклад на Китайската банкова регулаторна комисия. Данните са поредният сигнал, че забавянето на икономиката засяга широк кръг от стопански инициативи в Поднебесната империя. Съотношението на необслужваните кредити нарасна c 54 млрд. юана (8,7 млрд. долара) до 1,04% от общия обем на в края на март. В края на миналата година делът бе 1 на сто, припомня MarketWatch.. Тримесечният ръст може и да изглежда нисък на фона на световните тенденции, но общата стойност на лошите кредити в Китай всъщност нарасна до 646,1 млрд. юана (104 млрд. долара) в края на март. В края на 2013 г. отчетеното равнище бе от 592,1 млрд. юана. Покачването на необслужваните заеми в банковия сектор отразява все по-големия бизнес риск в Китай с оглед на забавянето на икономическия растеж. Поднебесната империя отчете ръст за първото тримесечие от 7,4% – най-слабото покачване в последните 18 месеца. Очакванията са за цялата 2014 г. китайската икономика да се разшири с 7,3 на сто. Забавеният икономически растеж вече се отрази отрицателно на корпоративните печалби, което постави под натиск общата платежоспособност на китайския частен сектор. Освен всичко властите приложиха серия от мерки по обезкуражаване на по-ненадеждните кредитополучатели с цел свиване на огромния дълг, който надхвърля повече от два пъти брутния вътрешен продукт на страната. Източник investor.bg
  • Рейтинговата агенция Standard & Poor’s (S&P) повиши рейтингите на 4 гръцки банки – Alpha Bank, Piraeus Bank, National Bank of Greece и Eurobank Ergasias от ССС до ССС+ със стабилна перспектива, съобщава АП. Агенцията подчертава, че кредитоспособността на банките се е подобрила в резултат на достъпа им до различни инструменти за ликвидност, предоставяни от европейските власти. Друг положителен фактор е увеличаването на капитала на финансовите институции, както и намаляването на рисковете пред тях вследствие постепенното стабилизиране на гръцката икономика. S&P подчертава, че финансовата индустрия в Гърция все още е изправена пред някои рискове заради ефекта от кризата върху финансовия профил на банковия сектор. Гръцките банки набраха нов капитал, основно от частни инвеститори, след като преди това централната банка на страната проведе стрес тестове, припомня информационната агенция. Според S&P значително се е понижил рискът от нова намеса на властите в Гърция в банковия сектор. Основните рискове обаче са свързани с все още слабата икономика, влошаването на кредитните портфейли и бавното възстановяване. Източник investor.bg
  • Новозеландската финансова система остава стабилна, въпреки че съществуват някои рискове, които трябва да бъдат наблюдавани отблизо – високата задлъжнялост на домакинствата и ускоряването на цените на жилищата. Това се посочва в последният шестмесечен доклад на централната банка на островната страна, цитиран от WBP Online. „Дългът на домакинствата остава висок в сравнение с доходите, а цените на жилищата са надценени поради няколко фактора“, посочи в официално изявление гуверньорът на банката Греъм Уилър. „В резултат на това финансовата стабилност може да се влоши, ако налице е рязка корекция в цените на жилищата, особено ако те са придружени от намаляване на възможностите за погасяване на дълга“, добави Уилър. В допълнение банкерът каза, че уязвимостта на финансовата система на Китай може да наруши международните капиталови пазари, което от своя страна ще влоши и условията за финансиране в Нова Зеландия. Жилищния пазар в Нова Зеландия попада под огромен натиск през последните години. Ниските лихвени проценти и увеличаващата се имиграция повишиха силно търсенето, докато тежкото земетресение в третия по големина град на Нова Зеландия постави под заплаха възможностите за реализиране на ново строителство. През октомври миналата година Новозеландската централна банка предприе мерки за намаляване на рисковете за пазара на жилища чрез ограничаване на ипотечните кредити за по-рисковите кредитополучатели. „Ограничаването по-рисковите ипотеки изглежда донесе желания ефект за смекчаване на жилищния ценови натиск и за намаляване на риска от тежка корекция на пазара“, отбеляза от своя страна заместник-гуверньорът Грант Спенсър. През миналия месец Новозеландската централна банка повиши основната си лихва с 25 базисни пункта до 3%. Очаква се част от другите ключови лихвени ставки също да претърпят възходяща корекция през следващите две години. Източник investor.bg
  • До края на тази година ще има нови сливания на банки. Това прогнозират учени от Института за икономически изследвания при БАН, които представиха годишен доклад за икономиката на България. Новите сливания може да се очакват заради големите разлики в печалбите на банките през миналата година, заяви доц. Григор Сарийски от Института. Припомняме, че през март вливането на Юниобнак ЕАД в Първа инвестиционна банка АД бе вписано в Търговския регистър. През май БНБ разреши на Корпоративна търговска банка АД да придобие Креди Агрикол България. Като цяло според доклада на Института за икономически изследвания се очаква през 2014 г. да има известно съживяване на кредитирането и подобряване на качеството на кредитите. Банковият сектор не е хомогенен, в момента 4 – 5 са водещите финансови институции, а останалите гледат пазара отблизо, заяви доц. Сарийски. Той посочи, че продължава тенденцията активите на търговските банки да растат – от 59,09 млрд. лв. през 2007 г. те вече са 85,75 млрд. лв. Брутните кредити (без тези за кредитни институции) нарастват едва с 647 млн. лв., което е най-ниският прираст от началото на кризата. Половината от отчетеното увеличение (300 млн. лв.) е в резултат от нарастването на кредитите за бюджетния сектор. През 2013 г. местният ресурс поевтинява, населението е настроено да спестява, а фирмите да се въздържат от бизнес начинания, за които са необходими заеми. Така на практика депозираните в банките пари не работят за икономиката, заяви икономистът. Според данните, представени от него, в момента банките си отпускат взаимно заеми и държат готови пари за кредитиране. Експертът коментира, че намалява интересът на банките към държавни ценни книжа. Той отчете, че финансовите институции намаляват с 4% тези активи, тъй като покупките при сегашните лихвени равнища са свързани с риск от отрицателна преоценка. През 2014 г. банковият сектор ще продължи да е „касичка, без влияние върху оборотите в реалната икономика“, прогнозира Сарийски. Учените не бяха единодушни за очакваните промени след измененията в Закона за потребителския кредит. Според Сарийски възможността предсрочно да се погасяват кредити няма да доведе до положителен ефект, тъй като банките ще отговорят с нови компенсаторни механизми и ще се увеличи „кредитният туризъм“. Ще се стигне до концентрация на клиентите в няколко големи банки, като в същото време ще се увеличи недоверието между финансовите институции и потребителите, очаква той. Според гл. ас. Борис Гюров от Института законовите промени може да „отпушат“ кредитирането. Три сектора усвояват фирмените заеми Според доклада на БАН финансовата задлъжнялост на фирмите в страната се превръща все повече в бреме за икономическото развитие и бизнеса. Очертават се няколко извода: намаляват темповете на кредитиране, променя се структурата на отпусканите кредити, затруднен е достъпът до заеми заради забавеното връщане на ДДС, непропорционално е участието в европрограми, несъразмерност на отпусканите кредити в зависимост от пазарния сегмент. Учените представиха данни и за неравенствата в достъпа до банково кредитиране на фирмите. В момента три сектора усвояват 63,6% от отпуснатите фирмени кредити. Това са: „Търговия на едро, ремонт на автомобили и мотоциклети” (32,3%), „Преработвателна промишленост” (19.7%) и „Строителство” (11,6%). За всички останали 14 сектора в икономиката остават 2,62%. Анализаторите предлагат законодателни промени за сектора – въвеждане на единен стандарт за кредитните договори без скрити клаузи и ясно обявяване на годишния процент на разходите по обслужване на кредита. Според учените ефект ще имат и превантивни политики за намаляване на рисковете в банковата система. Такива са въвеждането на задължителни максимални прагове на съотношенията печалба/обем на кредита или оборот/обем на кредита. Във връзка с дълговете на домакинствата учените отчетоха, че към края на миналата година заемите от банки са малко над 18 млрд. лв., а към нефинансовите институции надхвърлят 2 млрд. лв. Проблем обаче остава ниската финансова култура на българските граждани, но кризата сериозно е „отрезвила“ желаещите да вземат кредити. В доклада се предлага да бъде създаден закон за фалита на физическите лица, да има независим кредитен омбудсман и да се предприемат действия за повишаване на финансовата култура на населението. Източник investor.bg

Полезни програми

  • Кредитен тест +

      Изплащате ипотечен кредит и имате чувството, че нещо не е наред. Ако живеете в България вероятно шестото чувство не Прочети повече...
  • Калкулатор на надвзети суми +

    От тук можете да стартирате новия калкулатор за изчисляване на надвзети суми при неправомерна промяна на лихвения процент по потребителски Прочети повече...
  • 1

Подкрепете Асоциацията

Facebook