Category Archives: Банков бюлетин

Банков бюлетин 23.03-27.03.2015

burkan-bank-G

Лихвите по депозитите паднаха от 4.5 на 2% за две години; Знаете ли колко банкноти циркулират у нас?; СГС назначи Лазар Илиев и Росен Ангелчев за синдици в КТБ; Държавата печели до 40.5 млн. лв. от депозита в ПИБ; Мая Манолова внася в парламента закон за частния фалит; ЕЦБ предупреди гръцките банки да спрат да финансират държавата; Искров обвини политиците за фалита на КТБ
burkan-bank-G

  • Лихвите по депозитите продължават да падат, сочат данни на Българска народна банка.
    За две години средните лихви отчитат спад от 4.55 на сто на средно 2 на сто.
    Въпреки понижението на лихвените нива, депозитите остават една от малкото алтернативи за спестяванията на българите. По последни официални данни депозитите на домакинствата в търговските банки са за над 41 млрд. лв., като за споменатия по-горе период бележат ръст от над 5 млрд. лв. Ето и последната информация от централната ни банка за лихвите: През февруари 2015 г. спрямо февруари 2014 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се понижава с 1.65 пр.п. до 2.01%, а по тези в евро – с 1.53 пр.п. до 1.83%. В сравнение с януари 2015 г., средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове спада с 0.35 пр.п., а по тези в евро –с 0.22 пр.п. През февруари 2015 г. средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове, в сравнение с февруари 2014 г., спада с 0.28 пр.п. до 0.41%. При депозитите с договорен матуритет в левове той намалява с 1.27 пр.п. до 2.92%, а по тези в евро –с 1.11 пр.п. до 2.63%. Средният лихвен процент по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в левове се понижава с 2.19 пр.п. до1.79%, а по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в евро –с 2.81 пр.п. до 1.84%. Припомняме, че през февруари 2014 г. спрямо февруари 2013 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се понижава с 0.89 пр.п. до 3.66%, а по тези в евро – с 0.68 пр.п. до 3.36%. Източник profit.bg
  • Знаете ли колко банкноти циркулират у нас?
    В края на четвъртото тримесечие на 2014 г. у нас в обращение са 396.7 млн. броя банкноти, които са с 32.1 млн. броя, или с 8.81% повече, в сравнение с края на септември 2014 г.
    Прирастът на стойността им спрямо същия период е 9.24% (960.3 млн. лв.), като в края на годината общата стойност на банкнотите в обращение възлиза на 11.35 млрд. лв. За едногодишен период общият брой на банкнотите в обращение нарасна с 37.4 млн. броя (10.42%), а стойността им съответно с 1 313.4 млн. лв. (13.08%). Основен дял в годишното нарастване по стойност на банкнотите в обращение заемат купюрите от 100 и 50 лева. Номиналната стойност на банкнотите от 50 лева в обращение в края на 2014 г. е в размер на 3.993 млрд. лв., което им отрежда най-големия дял (35.17%) в общата стойност на банкнотите в обращение. С най-малък дял е стойността на банкнотите от 2 лева – 0.75%. С най-голям дял в броя на банкнотите в обращение в края на 2014 г. е купюрата от 20 лева – 32.23%, като в края на 2014 г. в обращение са 127.8 млн. броя банкноти от тази купюра. За едногодишен период делът на банкнотите в обращение по брой е нараснал при купюрите от 50 и 100 лева съответно с 0.66 и 0.40 процентни пункта. В края на декември 2014 г. броят на тези купюри в обращение им отрежда дялове, както следва: 50 лева – 20.13% и 100 лева – 9.54%. За същия период е намалял делът на броя на банкнотите в обращение при купюрите от 2, 5, 10 и 20 лева, съответно с 0.42, 0.23, 0.25 и 0.06 процентни пункта. Дяловете на тези купюри в обращение в края на 2014 г. са съответно 10.75% за банкнотата от 2 лева, 5.63% за банкнотата от 5 лева, 20.71% за банкнотата от 10 лева и 32.23% за банкнотата от 20 лева. В края на декември 2014 г. общата стойност на разменните монети в обращение е 225.5 млн. лв. В края на четвъртото тримесечие на 2014 г. в обращение са 1.779 млрд. броя разменни монети, които са с 44.9 млн. броя, или с 2.59% повече в сравнение с края на третото тримесечие. По отношение на стойността им нарастването спрямо края на предходното тримесечие е в размер на 5.917 млрд. лв., или 2.69%. За едногодишен период прирастът им по брой е 152.7 млн. броя (9.39%), а по стойност е 19.5 млн. лв. (9.49%). Продължава дългосрочната тенденция на постоянно нарастване на годишна база на общия брой на разменните монети в обращение, както и тази, с по-бърз темп в сравнение с останалите монети да нараства броят на монетите с ниска номинална стойност. За едногодишен период броят на разменните монети от 1 и 2 стотинки е нараснал съответно с 46.3 млн. броя и с 44.9 млн. броя, или 9.40% и 10.96%. Монетата от 1 лев също запазва високия си годишен ръст през последните години, като към края на 2014 г. спрямо края на 2013 г. броят им в обращение нараства с 10.64%. Нарастването на годишна база при останалите монети е в границите от 7.88% за монетите от 20 стотинки и до 8.92% при монетите от 50 стотинки. В края на декември 2014 г. дяловете на монетите от 2, 5 и 50 стотинки, както и на 1 лев, в общия брой монети в обращение са нараснали в сравнение с края на септември, съответно с 0.09, 0.01, 0.01 и 0.02 процентни пункта. В края на декември 2014 г. с най-голям дял по отношение на брой монети в обращение е монетата от 1 стотинка – 30.27%, като запазва дела си от края на предходната 2013 г. С най-малък дял е броят на разменните монети от 50 стотинки (4.86%). За едногодишен период промените в структурата на монетите в обращение по брой като цяло следват своите дългосрочни тенденции, характеризиращи се с увеличение на дела на монетите от 1 и 2 стотинки. От 2012 година насам подобна тенденция се очерта и за монетите от 1 лев, като годишният темп на нарастване при тези монети се запазва висок през цялата 2014 г. В резултат на това делът им в общия брой на разменните монети в обращение е нараснал, както следва: при монетите от 2 стотинки с 0.36 процентни пункта, а при монетите от 1 лев, с 0.06 процентни пункта. За едногодишен период дяловете на разменните монети от 5, 10, 20 и 50 стотинки намаляват съответно с 0.11, 0.16, 0.14 и 0.02 процентни пункта. Източник profit.bg
  • СГС назначи Лазар Илиев и Росен Ангелчев за синдици в КТБ
    Софийски градски съд (СГС) назначи двамата временни синдици в КТБ, посочени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Това са Лазар Илиев и Росен Ангелчев.
    Синдиците имат два дни срок, за да встъпят в длъжност и след това правомощията на квесторите се прекратяват. По-рано днес ФГВБ депозира в съда молба с искане за назначаване на временен синдик на Корпоративна търговска банка АД (КТБ АД). В писмото си от фонда заявиха, че поради обжалването на акта на Българската народна банка за отнемането на лиценза на КТБ АД производството по несъстоятелност на банката е спряно с определение на съда до приключване на административноправния спор. Продължилият няколко месеца спор забавя откриването на производството по несъстоятелност на КТБ АД и неминуемо води до намаляване стойността на активите на банката и съответно до намаляване размера на средствата, които ще се възстановят. Предвид тези обстоятелства, от фонда предложиха Лазар Илиев и Росен Ангелчев. Предложените лица са включени в списъка, воден от Българската народна банка, отговарят на изискванията на чл. 25 от ЗБН и са изразили писменото си съгласие да изпълняват длъжността временен синдик на КТБ АД. Лазар Илиев притежава многогодишен опит като юрист в банковата сфера. До предлагането му за временен синдик на КТБ АД Илиев работи като главен секретар на Сметната палата, където преди това, между 2011 и 2014 г., е директор на дирекция „Административна дейност“. От 2002 до 2010 г. работи в Централна кооперативна банка АД, първоначално като директор на дирекция „Правна“, а през последните шест години като член на Управителния й съвет и изпълнителен директор. В периода от 1993 до 2002 г. Илиев е главен юрисконсулт и директор на дирекция „Правна“ в Първа инвестиционна банка АД. Преди това, от 1989 до 1993 г., е работил като юрист в управление „Правно“ на Българската народна банка. От 1988 до 1989 г. е бил стажант-съдия в Софийския окръжен съд. Илиев е магистър по право от СУ „Климент Охридски“. Притежава квалификация от Austrian Bankers College. Притежава високи организационни умения и компетенции в областта на правото, икономиката, финансите и управлението на работните процеси, придобити в хода на професионалното му развитие. Росен Ангелчев притежава богат опит като юрист, пише БГНЕС. До предлагането му за временен синдик на КТБ АД Ангелчев е държавен експерт в дирекция „Енергийна сигурност“ в Министерството на енергетиката, където работи от началото на 2015 г. От 2004 до 2015 г. работи в Министерството на икономиката, където заема различни позиции – началник на отдел „Ликвидация“ (2004-2006 г.), зам.-председател на Борда на директорите на „Вазовските машиностроителни заводи“ ЕАД (2005-2006 г.), главен експерт в отдел „Капиталови пазари и преструктуриране“ към дирекция „Корпоративно управление и преструктуриране“ (2006-2008 г.) и държавен инспектор в дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ (2008–2015 г.). От 2002 до 2004 г. работи в АК „Балкан“ (в несъстоятелност) първоначално като главен юрисконсулт, а впоследствие като ръководител направление „Задгранични представителства“. Бил е помощник-синдик в БСИ „Минералбанк“ АД (в несъстоятелност) през 2000-2001 г. Между 1997 и 2000 г. е главен юрисконсулт в Частна земеделска и инвестиционна банка АД (в несъстоятелност), а от 1992 до 1997 г. е юрисконсулт в Първа частна банка АД. Професионалната си дейност започва в Министерството на външните работи. Ангелчев е юрист по международно право от Московския институт по международни отношения. Притежава добри ръководни умения и опит в областта на несъстоятелността и ликвидацията на търговски дружества. Източник profit.bg
  • Държавата печели до 40.5 млн. лв. от депозита в ПИБ
    През лятото на 2014 г. Първа инвестиционна банка получи държавна подкрепа, след като стана жертва на криминална атака и само за един ден се наложи банката да изплати около 800 млн. лв. Първоначално подкрепата бе в размер на 1.2 млрд. лв., но още през месец ноември миналата година стана ясно, че ПИБ е възстановила 300 млн. лв.
    Преди няколко седмици пък финансовият министър Владислав Горанов заяви, че сумата е намаляла с още 100 млн. лв. Според плана, приет от Европейската комисия – ПИБ трябва да възстанови на държавата всички средства до 28 май 2016 г. В началото на месец март тази година Европейската комисия (ЕК) публикува писмото, с което тя одобрява държавна помощ под формата на 900 млн. лв. депозит от Министерството на финансите в Първа инвестиционна банка. Документът представлява стратегически план за възстановяването на държавната подкрепа от страна на банката, директно одобрен е от Европейската комисия и е задължителен за ПИБ. Изпълнението на плана, от своя страна, се следи от независима фирма и се докладва на всеки три месеца на ЕК. Напук на някои некомпетентни изказвания, получените средства от ПИБ обаче не са държавен подарък. В публикувания документ се казва, че банката ще заплати за отпуснатите средства лихва, която варира в диапазон между 0.8% и 3%. Това означава, че за целия период от година и половина държавата ще получи между 10.8 млн. лв. и 40.5 млн. лв. приходи от лихви. Според държавните закони, този тип депозити са обезпечени с ценни книжа или други активи, което гарантира, че държавата ще получи няколко милиона лева лихви без да поема излишни рискове. За сравнение, последните ликвидни заеми, отпускани от Европейската централна банка (ЕЦБ) и насочени към банките в Еврозоната, бяха с ниски лихви от 0.25%. Тази лихва се формираше на база основния лихвен процент на ЕЦБ плюс надбавка от 0.1 процентни пункта. Малко по-късно председателят на ЕЦБ Марио Драги свали основната лихва до 0.05%, което означава, че следващите финансови инжекции, които ще получат банките от Еврозоната ще бъдат с лихви от 0.15%. Това показва, че българската държава е сключила отлична сделка и ще получи доста добра доходност на средствата, които е поставила на депозит в Първа инвестиционна банка, отколкото ЕЦБ получава от отпусканите към банките в Еврозоната средства. Източник profit.bg

  • Мая Манолова внася в парламента закон за частния фалит
    Закон за частния фалит ще внесе в парламента депутатът от БСП Мая Манолова. Това обяви тя в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия.
    Депутатите в парламента, в това число и ГЕРБ, вече подкрепиха на първо четене нейно предложение за промени в Закона за частните съдебни изпълнители. „Вчера постигнахме много голяма победа – която е на гражданите, срещу монопола и частните съдебни изпълнители, срещу банките, топлофикациите, мобилни оператори, които събират вземанията си с частни съдебни изпълнители“, заяви Мая Манолова, цитирана от Novanews.bg. „Много често заради едно задължение, събирано през частния съдебен изпълнител, без гражданинът даже да разбере, че е обект на принудително изпълнение, една сутрин се събужда със запорирано трудово възнаграждение, сметки, даже и с изнесени за продажба имоти“, обясни Мая Манолова. По думите ѝ има и случаи, в които хората не само не дължат пари, но даже са надплатили част от задълженията си. Докато доказват това пред съда обаче, имотът им е изнесен и продаден. С промените в Закона частните съдебни изпълнители няма да могат да начисляват такси, които са по-големи от дълга. „Обмислям между първо и второ четене да предложа таксите да не могат да надвишават половината от задължението“, обясни Манолова. Източник darikfinance.bg
  • ЕЦБ предупреди гръцките банки да спрат да финансират държавата
    Европейската централна банка е инструктирала най-големите банки в Гърция да се въздържат от покупки на правителствени облигации. Този ход увеличава натиска върху управляващите в Атина да постигнат споразумение с международните кредитори.
    За ограничителната мярка на гръцките банки е било съобщено късно вчера, пише The Financial Times. Гърция трябва да отстъпи пред международните си кредитори, за да бъдат отпуснати оставащите около 7.2 млрд. евро по настоящата спасителна програма за страната. Със забраната ЕЦБ на практика оставя гръцкото правителството без източници на финансиране, освен данъчните приходи. Банките в Гърция няма как да не се съобразят наложената мярка, защото са зависими от парите, които ЕЦБ им отпуска през гръцката централна банка. И за тях кранчето се затяга. ЕЦБ наложи таван от 3.5 млрд. евро на обема на новите средства, които могат да бъдат използвани от гръцките банки чрез Механизма за спешна ликвидност /ELA/. Миналия месец Европейската централна банка спря да приема гръцки облигации като обезпечение, което би позволило на гръцките търговски банки да се възползват от нейните редовни операции за осигуряване на ликвидност. Президентът на ЕЦБ Марио Драги отхвърля критиките на гръцките власти, че ги притиска до стената. По-рано този месец Драги отчете, че заемите за Гърция от ЕЦБ вече възлизат на над 100 млрд. евро или около две трети от брутния вътрешен продукт на страната. Източник darikfinance.bg
  • Искров обвини политиците за фалита на КТБ
    БНБ направи всичко възможно банката да отвори врати на 21 юли. Бяхме потърсили европейско решение, с планове и схеми, за жалост политическите сили не постигнаха консенсус, заяви управителят на БНБ Иван Искров, пред временната анкетна комисия за КТБ в парламента.
    По думите му след като не бе приет специален закон, БНБ е продължила да действа по съществуващото законодателство и така се е стигнало до отнемане на лиценза на банката. Към днешна дата са изплатени почти всички депозити в КТБ, няма напрежение в българската банкова система, тя работи спокойно, каза Искров. Той поясни, че голяма част от материалите, поискани от депутатите от комисията, не могат да бъдат предоставени, защото са дадени на прокуратурата. Така те представляват не само банкова тайна, а вече са и следствена такава. Искров отбеляза, че тази анкетна комисия за изясняване на фактите около КТБ е закъсняла. Искахме законови промени много по-рано, те сега се случват, но пет-шест месеца по-късно, каза управителят на БНБ. В рамките на надзора всяка банка предоставя доклади за своята дейност, които се подготвят от мениджърите на банката, те носят основна вина за случилото се в КТБ, посочи Искров. БНБ извършва и инспекции на място, изготвят се доклади и се правят препоръки, ако има отклонения. Искров подчерта, че банковият надзор е изцяло в правомощията на един от подуправителите на Централната банка. Единственият документ, който се гледа от Управителния съвет на Централната банка, е докладът за състоянието на банковата система. В него се поставя акцент върху състоянието като цяло, подчерта Искров и добави,че никога през последните 10 години КТБ не е поставяна като банка с някакви проблеми в тези доклади. Моделът КТБ едва ли опира само до надзорните функции на Централната банка, заяви Искров и отбеляза, че ако в КТБ е имало нормални кредити, то оценката за състоянието на банката е нямало да бъде такава, че да доведе до отнемане на лиценза ѝ. На практика обаче КТБ имаше активи, които чрез специални инвестиционни дружества, холдинги, поставени лица са придобити от други и не са под надзора на БНБ. /БТА/ Източник darikfinance.bg

Банков бюлетин 16.03-20.03.2015

photo_big_113582

Пускаме еврооблигации на международните пазари; Плащаме над 100 000 лева на банките за лихви и такси в живота си; Горанов: Спираме ограбването на активите на КТБ; Ангарски: Банковите закони в България не действат; Рекордни валутни резерви в България; Приеха промените в Закона за банковата несъстоятелност; Стоянова: Искров да подаде оставка; Русия продава щатските си облигации; САЩ удариха тавана на дълга

  • photo_big_113582Пускаме еврооблигации на международните пазари
    България започна емитирането на нов дълг на международните пазари вчера, съобщиха Reuters и Wall Street Journal. Страната ни e предложила три емисии, деноминирани в евро облигации със срок 7, 12 и 20 години.
    Според информационните агенции правителството иска да набере 3.1 млрд. евро от аукциона. По информация на Wall Street Journal купувачите са подали заявки за над 4 млрд. евро, а според Reuters – за над 5.5 млрд. евро. Новите 7-годишни дългови книжа се предлагат на инвеститорите с около 2.2% годишна лихва. Целта е да бъдат набрани 1.25 млрд. евро. От 12-годишните еврооблигации се очаква правителството да осигури 1 млрд. евро. Лихвата по тях е около 2.75%. Най-висока е доходността при 20-годишните облигации – около 3.3% на годишна база, съобщи вестник „Труд“. Информацията за продажбата е била изпратена до европейските борси от посредниците по пласирането на новия външен дълг. Това са банките Citigroup, HSBC, Societe Generale и UniCredit. От ведомството на министъра на финансите Владислав Горанов отказаха да съобщят подробности, докато не приключи търгът. Емитирането на еврооблигациите става няколко седмици, след като парламентът ратифицира договора за посредничество за новия външен дълг между правителството и четирите международни банки. Споразумението ще действа в периода 2015 – 2017 г., а максималната сума на задълженията в този период е 16 млрд. лв. Около 12 млрд. лв. от тях ще се използват за покриване на стари задължения, които трябва да бъдат върнати в следващите 3 години. Според Закона за бюджета през 2015 г. България може да вземе общо 6.9 млрд. лв. външен дълг. Източник profit.bg
  • Плащаме над 100 000 лева на банките за лихви и такси в живота си
    На всеки човек се налага в определена фаза от живота му да тегли кредит. Дали ще е за покупка на имот, автомобил или друга по-значителна покупка, кредитът става неизменна част от нашия финансов живот.
    Вече посочихме определени правила и граници, спазването на които могат да ви предпазят от това да изпаднете в свръхзадлъжнялост и сериозно да нарушите стандарта си на живот. Виж още: Колко кредити е разумно да си позволите? Замисля ли сте се колко ще дадете на банките и другите финансови институции под формата на лихви, такси и комисиони през живота си? Сега ще се опитаме да дадем отговор на този въпрос, като ще вземем предвид средния кредитополучател, който си е купил имот с ипотечен кредит и е ползвал потребителски кредит в рамките на разумното – вноските по кредитите му не превишават 40-50% от дохода му. Средният ипотечен кредит, ползван от българите за покупка на имот, възлиза на 34 534 евро за изминалата година, като той се движи в относително тесни граници между 30 и 40 000 евро през последните години. На база на този размер на ипотечния кредит, при максимален срок от 30 години и най-ниския годишен процент на разходите, предлаган от банките в момента, общо изплатените лихви ще възлизат на 43 359 евро за периода на кредита. Виж още: Как да изберем най-изгодния ипотечен кредит? Този кредит ще е с месечна вноска от 185 евро, което оставя малко място за допълнителни кредити, особено за хората с по-ниски доходи. Ако доходът ви е от 1 000 лева на месец (511 евро), то вноската по потребителски кредит, която можете да си позволите, при максимална норма на задлъжнялост (от 50%), е 70 евро. Такава е вноската по потребителски кредит в размер на около 7 000 евро, при максимален срок от 12 години. Ако приемем, че този кредит се подновява непрекъснато през времето, в което погасявате ипотечния си кредит, или за срок от 35 години, то теоретично (при запазване на текущия годишен процент на разходите), за този период и посочената сума ще сте платили още 11 000 евро под формата на лихви, такси и комисиони. Добавени към лихвите, платени по ипотечния кредит, ще сте платили 54 359 евро за двата кредита (106 316). Въз основа на месечния доход от 1 000 лева, в разглеждания случай, това означава, че трябва да работите осем години и десет месеца в живота си само за банката. Следвайки друго важно правило, добре е да сте изчистили всичките си задължения преди настъпването на пенсионна възраст, като трябва да сте изтеглили тези кредити на 30 години за мъжете, съответно 28 години за жените (на база текущата възраст за пенсиониране) или трябва да намалите срока на кредитите (съответно и сумите, ако сте ги теглили на по-късна възраст). Разходите за лихви могат да се намалят съществено, но от хората с по-високи доходи. Те биха могли да си позволят по-големи месечни вноски (въз основа на правилото да не са свръхзадлъжнели), съответно по-кратък срок на погасяване на задълженията си, което автоматично означава и по-малко дадени средства на банките за лихви, такси и комисиони. Източник profit.bg
  • Горанов: Спираме ограбването на активите на КТБ
    В резултат от няколкодневните усилия на представителите на всички политически сили в НС и екипа на Министерството на финансите днес министърът на финансите Владислав Горанов представи готовия текст за законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност.
    „Промените имат за цел да се създадат предпоставки за максимално опазване на обществения интерес и да се прекрати ограбването на активите на КТБ“ – заяви министър Горанов на брифинг в МФ. Законодателната инициатива е подписана от народни представители от всички парламентарно представени политически партии и ще бъде заведена в деловодството на НС в понеделник, 16 март – последният ден в срока за промени между първо и второ гласуване на ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност, внесен от Реформаторския блок. „За първи път от години насам можем да видим такава съвместна законодателна инициатива на всички политически партии в НС, като символичното значение на това е, че когато има много важна за цялото общество задача, може да се намери консенсусно решение дори и между различни по убеждение партийни субекти“ – каза още финансовият министър. Министър Владислав Горанов представи някои от основните изменения. Въвежда се институтът на временния синдик, който за разлика от този в търговската несъстоятелност, има повече правомощия, свързани с управлението и опазването на имуществото на КТБ в периода между отнемането на лиценза й и произнасянето на съда за откриването на производство по несъстоятелност. Временният синдик е нова правна фигура, защото банковата несъстоятелност е много по-различна от търговската по философия и обществена значимост. Предвижда се да бъдат назначени от съда двама синдици по предложение на ФГВБ, като с назначаването им правомощията на квесторите се прекратяват. Заложени са мерки за публичност и контрол на дейността им – те всяка седмица ще се отчитат пред министъра на финансите, а на интернет страницата на ФГВБ ще се публикува информация за всичките им дейности по отношение на искове, разпоредителни действия, сключване на договори и др. При констатирано неспазване на задълженията е предвидена възможност за смяната им. Тези законодателни изменения са необходими, защото „квестурата не е форма на защита на имуществото при несъстоятелност, тя е форма на управление на банката в режим, в който надзорният орган е преценил, че има необходимост от временно специално надзираване на банката“. Финансовият министър посочи, че проблемът идва от празнотата в законодателството, която е във времето между отнемането на лиценза на банката и обявяването на несъстоятелността й. „С изменението на законодателството ние преподредихме приоритетите на осребряването на масата на несъстоятелността, за да гарантираме равнопоставеност на кредиторите и да предотвратим всякакъв опит някои от тях да се удовлетворят преимуществено пред други. Сегашните мерки имат охранителна роля по отношение разграбването на КТБ, преди да са приключили производствата, свързани с несъстоятелността и нейното стартиране“ – разясни министърът на финансите. Източник profit.bg
  • Ангарски: Банковите закони в България не действат
    Държавата се занимава много време с един проблем и иска да го реши с отделни закони. Трябва да се направи за в бъдеще едно цялостно законодателство, което да не позволи да се повтори случаят КТБ, коментира пред БНР финансистът Красимир Ангарски.
    Според него тези, които решават казуса КТБ, трябваше да се запознаят с историята и да разберат, че нашите закони не действат. Правилно Международният валутен фонд съветва, но те не казват за извънредно законодателство, а говорят за цялостно решение, за да не се случват повече такива прецеденти. Ние искаме един проблем да го решим с отделни закони, което, според мен, не е най-доброто. Единствено доброто е, ако може да се стопира поне това, но пропуснатото е огромно. Ако от тези, които зависеше, се бяха запознали с историята, щяха да знаят, че тези наши закони не действат. Във всички банки, в които имахме досега обявяване на фалити и несъстоятелност, се стигаше до подобни неща – разграбване. Сега нямаше да има тези проблеми, нямаше да има нужда от това законодателство, ако беше влязъл Фондът, както ние предлагаме, и Българската банка за развитие, нямаше да има една стотинка къде да изтече. Нямаше да има никакви квестори и на държавата щеше по-малко да й струва. Десетки фирми сега ще влязат в дела, някои ще фалират, някои ще се облагодетелстват, прогнозира Ангарски. Вариантът за одържавяване на КТБ нямаше да доведе до загуба на 1 млрд. лв. активи на банката, смята той. Аз това се чудя как може сега толкова да се активизират, а тогава толкова леко да се прецени да се върви по този път. Законът от 97-а година, когато се вкараха тези проблеми да се решават от съда, се оказа неефективен. Би било добре да се задължи съдът в рамките на един месец да се реши проблемът, но ние нямаме финансов съд. Как ще може за кратък срок да реши това дело? Примерно, ако от Фонда бяха станали собственици и беше одържавена банката и тогава някой не е доволен от техните решения и да отиде в съда, съдът да е арбитър, а не съдът да решава за колко да се одобряват сделките – кое за колко да бъде продадено? По повод идеята виновните за източването на КТБ да отговарят пред закона със собственото си имущество, финансистът беше категоричен – от предишните фалирали банки да сте чули някой да е отговарял с нещо, да го е преследвал законът? Аз не съм чул. Но дано се търси отговорност. Източник darikfinance.bg
  • Рекордни валутни резерви в България
    Валутните резерви на България достигнаха рекордните 17.18 млрд. евро. Това показват последните данни на БНБ, след плащането на дълг за 1.10 милиарда евро през янаури.
    Към края на февруари международните резерви и ликвидност в чуждестранна валута се увеличат с 1.5 млрд. евро спрямо предходния месец, когато възлизаха на 15.65 млрд. евро. В същото време очакваните плащания към външни кредитори през следващите 12 месеца са на стойност 2.65 млрд. евро. Данните показват, че БНБ активно инвестира в чуждестранни държавни облигации, които съставляват по-голямата част от валутните резерви на България. На този фон решението за изтегляне на нови дългове от правителството за рефинансиране на външните задължения на страната наистина изглежда странно. Едва ли е необходимо България да финансира чужди кредитори, при условие, че валутният резерв е пълен и стойността му надхвърля значително сумата на парите в обращение. Източник darikfinance.bg
  • Приеха промените в Закона за банковата несъстоятелност
    Народното събрание одобри назначението на временен синдик в КТБ. Това се случи с окончателното приемане на промените в Закона за банковата несъстоятелност. За промените, съгласие по които парламентарно представените партии декларираха миналата седмица, гласуваха 88 народни представители, четирима се въздържаха, а гласове против нямаше.
    Временният синдик ще бъде назначаван от съда по предложение на Фонда за гарантиране на влоговете, а дейността му – наблюдавана от министъра на финансите. С новите текстове се дава възможност на синдика да иска прекратяване, разваляне или унищожаване на сделки, по които банката е страна. Той ще може да внася отменителни искове, с които да атакува сключени преди отнемането на лиценза сделки по прихващания. Законът предвижда временният синдик да публикува ежеседмични отчети за дейността си. Временният синдик ще може да наеме специализирана компания, която да издири имуществото и да проследи трансакциите, извършени от банката, като така да осигури връщане на част от тези средства Измененията бяха поискани преди седмица от премиера Бойко Борисов, а днес вече са факт с единодушната подкрепа на депутатите. Мотивите на премиера бяха, че активите на банката се разграбват и това трябва да се спре с временен синдик. След като съдът отказа да го назначи, депутатите промениха по спешност закона. Източник darikfinance.bg
  • Стоянова: Искров да подаде оставка
    Ние битка с ръководството на БНБ не водим. Има закон, който трябва да се спазва. Стана ясно, че в този закон има пробойни, които са били използвани във времето на специалния надзор, коментира пред БНТ председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова.
    Според нея управителят на БНБ Иван Искров има моралното задължение да подаде оставка. Стоянова е категорична, че промените в Закона за банковата несъстоятелност са необходими, защото вече няколко месеца съдът не се произнася и не обявява банката в несъстоятелност. Пред Върховния административен съд се води делото на акционерите в КТБ срещу решението на БНБ за отнемане на лиценза. Това дело трябва да приключи, за да може да започне делото пред Софийския градски съд за обявяване на банката във фалит. „Имаме поредното определение на съда за отлагане на делото, поради това, че един от жалбоподателите не е представил още два екземпляра на жалбата, които трябва да бъдат връчени на определени лица”, посочи председателят на парламентарната бюджетна комисия. Тя подчерта, че „временният синдик ще бъде задължен да управлява делата на банката, да опазва нейното имущество. В предвидените от закона случаи да прави искане за прекратяване, разваляне или унищожаване на сделки, по които банката е страна,“ защото активите на КТБ са намалели с около 800 млн. лв. Източник darikfinance.bg
  • Русия продава щатските си облигации
    Русия намалява инвестициите си в американски дълг, отчете финансовото министерство на САЩ.
    През януари Русия е продала щатски облигации за 3.8 млрд. долара. Обемът на руските експозиции е паднал до 82.2 млрд. долара. Най-големите държатели на дълга на САЩ са Китай с 1.239 трлн. долара и Япония с 1.238 трлн. През януари Пекин е намалил експозицията си с 3 млрд. долара, докато Токио е увеличило със 7 млрд. долара валутните си резерви, инвестирани в щатски облигации. Докладът за нетните капиталови потоци в САЩ показа приток на капитали в размер на 88.3 млрд. долара, но дългосрочните инвестиции намаляват с 27.2 млрд. долара. Източник darikfinance.bg
  • САЩ удариха тавана на дълга
    Държавният дълг на САЩ достигна вчера лимита, установен със закон от Конгреса, съобщи американското финансово министерство.
    За да може държавните институции да продължат да функционират ще бъдат предприети „извънредни мерки“. Финансовият министър Джак Лю се надява, че републиканското мнозинство в Конгреса ще прояви разбиране и ще гласува ново повдигане на тавана на дълга. При обсъждането на бюджета за фискалната 2016 г., която стартира на 1 октомври, републиканците и демократите бяха на диаметрално различни позиции по въпроса както за бюджетния дефицит, така и по отношение на разходите за отбрана, образование, здравеопазване и т.н. Финансовият министър Джак Лю още през декември предупреди законодателите за достигане на тавана на дълга, напомняйки им, че повишаването на лимита не означава разрешаването на допълнителни разходи. Засега не е ясно дали републиканците са готови на отстъпки, за да не се повтори финансовата криза през октомври 2013 г. Тогава федералните учреждения затвориха врати за 2 седмици заради липса на средства. В крайна сметка между републиканци и демократи бе постигнат компромис и бюджетът беше приет. Настоящата дългова криза вероятно също ще достигне своя пик през октомври. До тогава финансовото министерство може да запазва платежоспособността на държавата с преразпределяне на разходите и отлагане на плащания. След това за САЩ има реалната опасност да фалират по държавния си дълг. В момента той възлиза на 18.155 трилиона долара, като планираният дефицит за фискалната година е на стойност 477 млрд. долара. Съотношението между дълга и брутния вътрешен продукт на САЩ е 103%. Източник darikfinance.bg

Банков бюлетин 09.03-13.03.2015

photo_big_113543

photo_big_113543

  • Доларът заплашва света с нова криза
    Докладът „Глобалният доларов кредит: връзки с американската монетарна политика и ливъридж“ за първи път е публикуван от Банката за международни разплащания през януари, но неговото значение нараства с всеки изминал ден.
    Данните сочат, как нулевите лихвени нива на Фед и мерките за количествени улеснения са наводнили развиващите се пазари с доларова ликвидност. Проблемът е толкова голям, че заплашва да потопи света в нова глобална финансова криза. Компаниите, инвеститорите и правителствата в Азия и Латинска Америка са напълнили портфейлите си с долари назаем, при извънредно ниски лихвени нива. Сега, когато паричният цикъл се обръща, а доларът поскъпва в очакване централната банка на САЩ да започне да повишава лихвите си, всички те са заплашени. Противно на общоприетото схващане, светът днес разчита на долара в по-голяма степен, откогато и да е било. Кредитите в щатската валута, раздадени извън САЩ, възлизат на повече от 9 трилиона долара, спрямо около 2 трилиона в началото на века. Огромна част от тези средства са дължими от развиващите се азиатски икономики. Техният частен и държавен дълг, деноминиран в долари, се е удвоил от последната финансова криза през 2008 г., нараствайки до 4.5 трилиона. Сумата включва и активите на банките замаскирани на такива места като Лондон, Цюрих или на Каймановите острови. В резултат светът е извънредно чувствителен към курса на долара и лихвените нива на Фед. Според Банката за международни разплащания всяка промяна на тези два фактора се отразява незабавно на цените на активи за 5 трилиона долара. Доларовият индекс DXY се повиши от юли насам с 24%, бележейки най-бързия си скок от средата на 90-те години на XX век, като днес достигна рекордните 100.06 пункта. Източник darikfinance.bg
  • Фонд на Грамърси продаде 32% от българска банка
    Вторият по големина акционер в Българо – американска кредитна банка Gramercy select master fund e прехвърлил 32.73% от капитала на банката, става ясно от съобщение на X3News.
    Купувач на дела е LTBI Holdings LLC. Сделката е осъществена на цена от 4.29 лв. за брой или за общо 34.67 млн. лв. Контролираната от председателя на надзорния съвет на БАКБ Цветелина Бориславова Си Ес Ай Еф притежава 61.5% от капитала на банката. Към края на 2014 г. активите на Българо – американска кредитна банка са за 815 млн. лв. Банката приключи преходната година със загуба от 8.9 млн. лв. спрямо отрицателен финансов резултат от 15.996 млн. лв. за година по-рано. Източник profit.bg
  • Покупка на имот? Въпрос и на лихви…
    Една от основните тези на имотните агенти, когато съветват хората да си купят имот, е, че цените на имотите са спрели своя спад и са отбелязали лек ръст през последната една година.
    Дали обаче покупката на имот е била по-изгодна преди година? Този въпрос, освен от гледната точка откъм търсене и предлагане (дали преди година е имало по-голямо и по-качествено предлагане или не), има и една чисто финансова страна, ако става въпрос за покупка на имот с ползването на ипотечен кредит. Цената на финансирането. Всички ще ви кажат, че не знаем какви ще са лихвите след една година, а още по-трудно е да се определи какви ще са те след 10 години. И докато нямаме кристална топка, в която да погледнем бъдещето, можем да се обърнем назад към миналото. Преди година годишният процент на разходите по ипотечните кредити е средно при ниво от 8.1% в лева, докато към днешна дата е 7.04%. В началото на 2013 година средният процент на разходите е 8.3%. Най-високият годишен процент на разходите е регистриран в средата на 2009 година при нива от 10.7912%. Или казано по друг начин, през последните шест години сме свидетели на непрестанно понижение на лихвите. Ситуацията е доста сходна и при ипотечните кредити в евро. Към днешна дата средният годишен процент на разходите по ипотечните кредити е 7.1045% (въз основа на данни от сайта moitepari.bg) спрямо 8.17% година по-рано. В началото на 2013 година процентът е 8.3%. Пикът на средните годишни разходи е достигнат в средата на 2009 година при нива от 10.76%. Настоящите годишни проценти на разходите по ипотечните кредити в лева и евро са най-ниските от началото на статистиката през 2006 година. А какво би означавало това в цифри? Изтеглен кредит от 150 000 лева преди година за срок от 25 години е с месечна погасителна вноска от 758.61 лева (при равно погасяване на задължението). За целия период на кредита сумата, която ще се върне на банката, възлиза на 227 587 лева (ако няма промяна в лихвите). Същата сума, изтеглена въз основа на средния годишен процент на разходите към днешна дата, е с погасителна вноска от 694.70 лева за периода на кредита. Или както се вижда, вноската е с близо 65 лева по-ниска на месец. За целия срок на кредита, на база на настоящите лихви, сумата, върната на банката, възлиза на 208 413 лева – с близо 20 000 лева по-малко спрямо теглен само преди година кредит. Разбира се, важно е какви ще са лихвите в бъдеще. На този етап прогнозите на специалистите са за по-нататъшни ниски лихви. Станахме свидетели на сериозно понижение в нивата на лихвите по депозитите през последната година и половина, което дава сериозен резерв за понижаване на лихвите и по кредитите. Естествено, такива са прогнозите за близките една-две години и никой не се нагърбва с по-дългосрочни прогнози. Все повече стават офертите и предлаганите възможности за фиксиране на лихвите за период между 5 и 10 години. Въпросът има още няколко страни. Въз основа на новия закон за ипотечните кредити, кредитополучателите към днешна дата са далеч по-защитени от тези преди няколко години. Защитата е по няколко направления – от една страна, новите кредитополучатели не са застрашени от еднолично и необосновано повишение на лихвите от страна на банките, като те няма да бъдат наказани и с такси при предсрочно погасяване на кредитите (доста често срещани наказания преди три-четири години). Липсата на наказателни такси им дава възможност за „пазарни лихви“ и рефинансиране при по-изгодни условия, ако тяхната финансова институция не намалява лихвите с темпове, подобни на останалите банки. Скоро се очаква да отпадне възможността кредитополучателите да станат доживотни длъжници на банките, ако имотът им бъде продаден за по-малко, отколкото дължат те на финансовата институция. Източник profit.bg
  • 947 искания за цесии в КТБ
    За периода, в който КТБ е била под специален надзор – от 20 юни до 6 ноември, когато лицензът на банката е отнет, са постъпили 947 искания за цесии, прихващане на задължения и искания за изпълнение на платежни операции.
    Цесията е сделка между депозанти главно с негарантирани влогове и кредитни длъжници за прихващане на задълженията и вземанията. Схемите по тези прехвърляния водеха до намаляване на вземанията с от 30-50% и дори до 70% по време на хода на кризата с КТБ. След разглеждането им, като неоснователни са определени общо 112 подобни искания за обща сума в размер на 83.93 милиона лева. Като основателни са приети 156 уведомления за цесии без изявление за прихващане за сумата от 260.97 милиона лева. От тях като основателни са приети 109 броя уведомления за цесии без изявление за прихващане, или т. вар. „раздробявания“ на депозити на стойност 40.51 милиона лева. За основателни са приети и 47 искания за цесии без изявления за прихващане от цесионерите на стойност 220.47 милиона лева, съгласно консолидирания отчет на КТБ. Основателните уведомления за цесии с изявление за прихващане са 668 броя за общата сума по исканията в размер на 848.41 милиора лева. Основателните уведомления за цесии, последвани от неоснователни прихващания, са 4 на брой за сумата от 46.81 милиона лева. Към момента в процес на разглеждане са 6 искания, от които пет са за сумата от 43.14 милиона лева и едно е за сумата от 13 милиона лева. Източник profit.bg
  • Банките у нас печелят по 45 лв. в секунда
    През първия месец на 2015 г. банковата система в страната е реализирала печалба от 121 млн. лв. Това е най-високата месечна печалба за банките в страната от март 2009 г.
    Средно на минута това прави по 2710 лв., а на секунда – по 45.17 лв. Най-високата месечна печалба на системата за 2014 г. бе от юли, достигнала 89 млн. лв., а най-ниска – през декември – едва 18 млн. лв. Вижте още: 13 от българските банки с печалба от над 10 млн. лв. за 2014 г. Една от причините за това са ниските разходи за обезценка на активите, които за януари възлизат на 13 млн. лв. Основните постъпления на банките са от платените лихви по кредитите на бизнеса и гражданите, както и от такси и комисиони. По данни на БНБ само за януари банките отчитат приходи от лихви в размер на 323 млн. лв. Лихвените разходи, от своя страна, възлизат на 95 млн. лв., като това е сумата, платена на гражданите и бизнеса за депозитите им в банките. Или иначе казано, банките реализират нетен лихвен доход от 228 млн. лв. Също високи са и приходите на банките от такси и комисиони, възлизащи на 76.927 млн. лв. Разходите на системата по това перо пък са 10.47 млн. лв. Т.е. нетният доход от такси и комисиони надхвърля 66 млн. лв. Основните разходи на банките у нас са за персонал – 60.9 млн. лв., както и други административни разходи – 76.4 млн. лв. Източник profit.bg
  • Банкерът Христо Данов осъди прокуратурата
    Банкерът Христо Данов осъди прокуратурата за 25 000 лева. Бившият изпълнителен директор на фалиралата Агробизнесбанк Христо Данов осъди прокуратурата за претърпени болки, страдания и стрес по време на 13-годишен процес срещу него. От 1998 до 2011 г. той бе обвиняем за раздаване на необезпечени кредити. Имаше забрана да напуска страната и мярка от 10 милиона неденоминирани лв. ВКС обаче го оправда.
    Данов заведе дело срещу прокуратурата и го спечели. Сега държавното обвинение трябва да му плати 25 000 лв. обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините. Според Пловдивския окръжен съд продължилото твърде дълго наказателно преследване срещу Данов му е причинило вреди – стрес, накърняване на честта и достойнството му, злепоставяне в обществото и опозоряване на доброто му име. След 7 г. бездействие и 32 млн. лева Военното НДК е за основен ремонт.7 г. след като министърът на отбраната Николай Цонев спря довършителните работи по т.нар. Военно НДК, лъскавата сграда на пъпа на София е пред основен ремонт. Това твърди инж. Апостол Апостолов, представител на строителния консорциум РСРП, който преди 2 г. спечели обществената поръчка за тотална реконструкция на сградата. Тогава кабинетът я отне от армията и я даде на Министерството на правосъдието за нуждите на Софийския районен съд и Софийската районна прокуратура. Мотивът бе липсата на елементарни условия за работа в старата претъпкана къща до Римската стена. Източник darikfinance.bg
  • Прихващанията на вземания в КТБ са невалидни и незаконни
    Прихващанията в КТБ, заради които бяха направени един куп цесии, са невалидни и недействителни според точния смисъл на закона и на специалния надзор, който БНБ наложи на Корпоративна търговска банка, коментира пред БНР финансовият експерт проф. Валери Димитров. Според него всяко друго тълкувание на Закона за кредитните институции е неточно.
    След като БНБ наложи режима на специалния надзор, всъщност тя спря изпълнението на задълженията на банката и по този начин превърна влоговете в неизискуеми по време на специалния надзор и с тях не могат да стават прихващания. За съжаление обаче тръгна практиката да се признават прихващания, с което се ощетява цялата група кредитори на банката и най-вече привилегированите кредитори – Фондът за гарантиране на влоговете, държавата и вложителите. Фондът е администратор на производството, но той представлява и публичния интерес, тъй като, освен че трябва да възстанови голяма част от изплатеното, действа и в интерес на негарантираните вложители и държавата. Напълно легитимен е стремежът Фондът да поеме това производство колкото се може по-бързо. Има смисъл в това Фондът да поеме контрола върху банката, доколкото съдът се бави с решаването на проблема с отнемането на лиценза, а всъщност производството по несъстоятелност не може да стартира и не може да бъде назначен синдик. Това е големият проблем. Най-доброто нормативно решение би било Фондът да бъде назначен за квестор на банката. Напълно рационален е стремежът той да поеме колкото е възможно по-скоро контрола върху банката, защото той действа в интерес на всички останали кредитори. По думите на Димитров практиката в САЩ е такава. Федералната корпорация за гарантиране на влоговете става първоначално квестор и след това синдик на банките, обявени в несъстоятелност. Лицензът на КТБ е отнет и тя вече не може да бъде съживена, независимо от решенията на съда. Въпросът е сега, след като Фондът е платил на вложителите с гарантирани размери на депозитите, той да поеме контрола над банката. Според проф. Валери Димитров прихващанията в КТБ, признати от квесторите, категорично са невалидни, такава е и позицията ръководството на Фонда за гарантиране на влоговете и на министъра на финансите Владислав Горанов. Източник darikfinance.bg
  • Съдебен абсурд връща на Цветан Василев контрола над ТЦ-ИМЕ
    Софииският апелативен съд отмени временния синдик и запорите на сметките на ключовото дружество. Решението премахва едно от най-противоречивите определения на отстранената съдия Румяна Ченалова, с което тя назначи временен синдик в чуждестранна компания, пише „Капитал Daily“.
    Става въпрос за предварителните обезпечителни мерки поискани от свързваното с депутата Делян Пеевски „Сиболе сървсис инкорпорейтид България“ спрямо контролираното от банкера Цветан Василев „Технологичен център – институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)“ и единия от основните му акционери – офшорката EFV International Financial Ventures (44%), регистрирана на Британските Вирджински острови. Определението на съдия Ченалова бе постановено на 17 юни, дни преди затварянето на Корпоративна търговска банка, и с него ефективно беше отрязан достъпа на Василев и неговата институция до ключово дружество в корпоративната му империя, през което се разпределяха парични потоци към различни негови бизнеси. Сред дъщерните дружества на ТЦ-ИМЕ са компании, които са сред големите акционери в стъкларските заводи „Рубин“ – Плевен, и „Сръбска фабрика за стъкло“ – Парачин, русенската корабостроителница, футболния клуб „Ботев“ – Пловдив, и… БТК. Сега с определението на САС от 4 март временният синдик в ТЦ-ИМЕ е отстранен и това вероятно ще отприщи нова битка между лагерите на Пеевски и Василев за контрола над него. Аргументацията на Апелативния съд да събори определението на градския е, че изводите му „са направени единствено от твърденията на молителя, които се явяват недостатъчни, без да са представени доказателства да подкрепят тази теза“. В определението на САС дори не се стига до оборване на най-фрапантните части от определението на Ченалова, които още при постановяването бяха определени от юристи като правен абсурд. С аргумента, че центърът на основните интереси на офшорката EFV е България съдът приема, че е компетентен да разглежда молбата за несъстоятелност и да назначи синдик на дружеството, въпреки че е регистрирано на Британските Вирджински острови. От подхода на Ченалова става ясно, че за нея липсват граници и действията на българския Търговски закон и юрисдикцията на българския съд може да се прострат навсякъде. Източник darikfinance.bg
  • ЕЦБ започва да се чуди за финансирането на гръцките банки
    Европейската централна банка отново ще обсъди дали да увеличи размера на програмата за спешно финансиране на гръцките банки, съобщава AFP.
    Управителният съвет на ЕЦБ вероятно ще обсъди въпроса на конференция в четвъртък. Гръцките банки разчитат на финансиране от механизма за предоставяне на спешна ликвидна помощ ELA, финансиран от ЕЦБ. На заседание в Никозия миналата седмица, беше решено таванът на ELA да се повиши с 500 млн. евро, до 68.8 млрд. евро. Имайки предвид променящата се ситуация в Гърция, ЕЦБ внимателно ще наблюдава внимателно ситуацията с ликвидността на банковия сектор и вероятно ще заседава по въпроса всяка седмица. Източник darikfinance.bg
  • Над 1 милиард лева изгоряха в КТБ
    Цесии за над 850 млн. лв. признаха квесторите на КТБ. 668 уведомления за цесии с депозити от КТБ, след които е последвало и искане за отписване на кредит към банката, са признали квесторите.
    В ход е разглеждането на още 6 уведомления за цесии, общо за над 56 млн. лв. Това става ясно от финансовия отчет на КТБ, който още не е заверен, пише „24 часа“. Квесторите са разгледали и 109 уведомления за смяна на собственика на депозит за обща сума 40,5 млн. лв. След като са обявили смяната, новите титуляри са поискали влоговете им да бъдат раздробени, вероятно за да попаднат в обсега на гарантираните депозити. Заявките обаче не са били признати от квесторите. Други собственици на партиди не са извършили действия по тях, сочат данните. Причината за повечето откази за признаване на цесии и раздробяване на депозити са приети законови поправки, които обявиха такива сделки за невалидни, ако са извършени след поставянето на банката под особен надзор. Активите на КТБ към началото на 2015 г. са на обща стойност 1,835 млрд. лв., като за последните три месеца на 2014 г. те са намалели със 733,8 млн. лв. КТБ е приключила 2014 г. със загуба от 4,27 млрд. лв., сочи отчетът. Тя е със 100, 2 млн. лв. по-малка от тази, която бе обявена към септември миналата година. В момента основен кредитор на КТБ остава Фондът за гарантиране на влоговете в банките, който вече покри със свои средства и със заем от бюджета защитените депозити. Общата сума за тази операция е 3,5 млрд. лв., като заемът към бюджета трябва да бъде върнат от осребряване на имуществото на банката. Според финансовия отчет негарантираните депозити в КТБ към края на 2014 г. са 1,32 млрд. лв. Източник darikfinance.bg
  • Шефка в БНБ изтеглила влог от КТБ ден преди затварянето на банката
    Временно изпълняващата длъжността шеф на банковия надзор в БНБ Нели Кордовска е изтеглила парите си от КТБ ден преди затварянето на банката.
    Това потвърди пред Би Ти Ви Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в парламента, като се позова на писмо от БНБ, получено в Народното събрание. Кордовска е изтеглила 64 195 евро на 19 юни 2014 г. – ден преди БНБ официално да обяви, че поставя КТБ под специален надзор. Според Стоянова много хора в БНБ са разполагали с вътрешна информация за ставащото в трезора на Цветан Василев дни, преди да бъде поставен под надзор. В същото време има служители на централната банка, които чакаха като всички останали да получат достъп до парите си, добави тя. Временния синдик, който ще бъде назначен в Корпоративна търговска банка (КТБ) след готвените спешни промени в Закона за банковата несъстоятелност, ще контролира прихващанията в банката; тъй като квесторите на БНБ нямат това право, обясни Стоянова. По думите й в настъпилото в КТБ безвремие никой не контролира сделките на квесторите, а активите се топят. С намаляването активите на КТБ намаляват и шансовете на кредиторите, а и на Фонда за гарантиране на влоговете да обезпечат парите си, обясни тя. „В доклада на четирите компании беше посочено, че от всичките активи на банката, добрите са около 1,8–2 млрд. лв. Сега половината от тях вече ги няма“, припомни Стоянова. „Ако се правят прихващания, е ясно че квесторите са разрешавали такива, те се правят с добри активи. Един синдик има право да се намеси, дори да иска съдебни дела за тези прихващания, а квесторът няма право“, обясни тя. „Обезпечените кредитори си получиха парите, но там на тяхно място застана държавата и фонда, които извадиха 3 млрд. и половина и ги платиха. Точно тези кредитори, които не са обезпечени, и имат сериозни влогове в КТБ, точно те се опитват по един или друг начин, чрез прихващане, което квесторите разрешават, да предредят фонда за гарантиране на влоговете, респективно държавата, да предредят всички останали по-малки кредитори, които нямат възможности за добри адвокати“, смята Стоянова. Банковият надзор се провали в казуса КТБ, а може би той се проваля и в други случаи, за които не знаем, заяви тя. „Аз продължавам да искам оставката на Искров и не съм съгласна той с писмо до НС да казва, че е готов да даде оставката, когато се определи нов управител. В неговия мандат се случи това,което всички твърдяха, че не може да се случи в България, редно е да си подаде оставката“, заяви Стоянова. Източник vesti.bg

Банков бюлетин 02.03-06.03.2015

photo_big_113352

По-високите лихви по депозитите са свързани с валутен риск; Банките с печалба от 121 млн. лв. за януари; Комисия ще разследва фалита на КТБ; Осъдиха шефа на Кристалбанк, ако се върне в България; Само дългова абстиненция може да спаси света; България трябва да почисти банковата си система; Шоуто за реклама на българския дълг започва през март

photo_big_113352

  • По-високите лихви по депозитите са свързани с валутен риск
    Живеем в нов свят на ниски лихви, като целта на водещите централни банки е стимулиране на ръста и справяне със заплахата от дефлация. В тази насока се предприемат и рекордни програми за стимулиране на икономиките.
    Относително нова е заплахата от дефлация пред европейската икономика, чието възстановяване все още е с променлив характер. Макар и нова в Европа, тази заплаха отдавна е позната на света и допринесе за така нареченото „загубено десетилетие в Япония“. Именно поради известните последствия от този феномен за икономиката, дефлацията се приема сериозно от страна на ЕЦБ и банката полага сериозни усилия, за да се справи с нея. Дефлацията в еврозоната продължи да се ускорява в началото на годината, като през януари тя възлезе на рекордните 0.5%. Това е най-високото ниво на дефлация в еврозоната и ЕС от юли 2009 г. насам. Резултатът от политиката на централната финансова институция най-вероятно ще са ниски лихви поне в следващите няколко години, както и низходящ натиск върху единната валута. Няма как политиката на ЕЦБ и дефлацията да не оказват въздействие и върху родната икономика и лихви у нас. И макар понижението на лихвите по депозитите от последната близо година да е лоша новина за депозантите, като цяло е много добра за икономиката – особено по направление на експортноориентираните компании и бизнеса, разчитащ на финансиране от банките. В същото време дефлацията започва да става все по-сериозен проблем и за България. В страната ни е отчетена втората най-висока дефлация в ЕС през януари в размер на 2.3%. Едно сравнение на лихвите по депозитите у нас и в Европа сочи, че страната ни вече не е в челото на класацията по нива на лихви. Тя започва сериозно да изостава и по нива на реални лихвени проценти. Лихвите по депозитите в страни като Турция, Сърбия, Исландия, Унгария, Македония, Румъния, Ирландия, Норвегия и Полша са по-високи от тези у нас. Преди да потърсят облагодетелстване от по-високите лихви в тези страни обаче родните депозанти трябва да осъзнаят, че ще бъдат изправени пред сериозен рист – валутен риск. При неблагоприятно стечение на обстоятелствата този риск може да изяде изцяло по-добрата доходност и дори да доведе до загуби. Страна Инфлация Лихви Валута Изм. към евро 1 г. Сърбия 2,00% 7,00% RSD -4,05% Унгария -1,00% 2,54% HUF 1,09% Македония -1,00% 2,50% MKD 0,34% Исландия 1,00% 4,45% ISK 3,87% Турция 7,50% 9,50% TRY -15,39% Полша -0,50% 1,35% PLN 0,49% Румъния 0,80% 2,00% RON 0,67% Норвегия 1,90% 1,80% NOK -4,25% България -1,00% 1,25% EUR – * Данни: deposit.org Както се вижда от таблицата по-горе, въпреки че номиналните лихви в Турция са най-високи, националната валута на страната се обезценява спрямо еврото с над 15% през последната една година. Това прави депозитите изключително рискови. В Сърбия ситуацията е доста подобна. Страната се отличава с високите номинални лихви. Обезценката на сръбския динар спрямо еврото обаче изяжда голяма част от тази изпреварваща доходност. Динарът е поевтинял с над 4% за последната една година. Валутата на Исландия е сред малкото местни валути на посочените европейски страни, поскъпнали спрямо еврото – с 3.8%. Казано по друг начин, хората, които обмислят депозити в друга европейска страна извън пределите на еврозоната, трябва да осъзнаят, че се превръщат в спекуланти, като доходността им ще зависи не само от нивото на номиналния лихвен поцент, но и от движението на местната валута спрямо еврото. Това, освен позитиви при евентуално поскъпване на еврото, може да носи и сериозни негативи при поевтиняването на валутите. Източник profit.bg
  • Банките с печалба от 121 млн. лв. за януари
    През първия месец на 2015 г. не настъпват съществени промени в структурата на балансите на кредитните институции. Спрямо декември 2014 г. активите на банковата система се увеличават с 1 млрд. лв. (1.2%).
    Паричните средства намаляват с 38 млн. лв. (0.4%). Инвестициите в ценни книжа отчитат спад (със 113 млн. лв.) поради падеж през месеца на ДЦК. През месеца балансовият капитал на банковата система се повишава със 130 млн. лв. През януари брутните кредити и аванси се увеличават с 1 млрд. лв. (1.6%) поради нарастването на вземанията от банки (с 1.5 млрд. лв., 13.8%). В кредитния портфейл се свиват както кредитите на предприятия (с 276 млн. лв., 0.8%), така и експозициите на дребно (със 101 млн. лв., 0.6%). Заемите за некредитни институции намаляват със 100 млн. лв. (7.0%). Балансовата позиция кредити и вземания възлиза на 61.8 млрд. лв. в края на януари 2015 г. Финансовите пасиви, оценени по амортизирана стойност, нарастват с 919 млн. лв. (1.2%). Депозитите от граждани и домакинства се увеличават със 779 млн. лв. (1.9%). Растежът на привлечените средства в банковата система изцяло се дължи на резиденти. Ликвидната позиция на банковата система продължава да се засилва. Към 31 януари ликвидните aктиви на банковата система достигат 23.7 млрд. лв. и са с 1.5 млрд. лв. повече спрямо края на декември 2014 г. Нарастването е в резултат на съществения растеж на средствата по разплащателни сметки. Коефициентът на ликвидност, изчисляван по Наредба № 11 на БНБ, се повишава до 31.78%. Към 31 януари печалбата на банковата система е 121 млн. лв., или с 48 млн. лв. повече спрямо отчетената година по-рано. Не настъпват негативни промени в нивото и остротата на кредитния риск. Разходите за обезценка на активите в края на януари са 13 млн. лв. Към декември 2014 г. коефициентът на обща капиталова адекватност на банковата система по Директива 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013 за капиталовите изисквания е 21.95%. Съотношението на базовия собствен капитал от първи ред е 19.51%, а на капитала от първи ред – 19.97%. Източник profit.bg
  • Комисия ще разследва фалита на КТБ
    Депутатите създадоха временна анкетна комисия, която да проучи действията на държавните органи и институциите, които е следвало да упражнят контрол и да противодействат на източването на КТБ в периода от 2009 до 2014 г.
    Срокът на действие на комисията, както и съставът й, обаче ще бъде определени следващата седмица, защото се оказа, че част от парламентарните групи не са готови с предложенията си за членове. Предложението за създаването на комисията е внесено от депутати от всички парламентарни групи. Комисията ще проучи действията на банковия надзор на БНБ, Комисията за финансов надзор и ДАНС, където е финансовото разузнаване. Работата ѝ ще завърши и с препоръки за законови промени, които да затегнат контрола. Източник darikfinance.bg
  • Осъдиха шефа на Кристалбанк, ако се върне в България
    Иван Китов – емблематично име от годините на масови банкови фалити, бе окончателно осъден вчера. Това става 18 години след старта на разследването срещу него за раздавани необезпечени кредити.
    Шефът на „Кристалбанк“ и „Бизнесбанк“ да лежи 6 години в затвора, постанови Върховният касационен съд. Но Китов отдавна е в Коста Рика, пише „Преса“. След Веска Меджидиева, Китов е вторият осъден за дейността си на банкер у нас. Кристалбанк постави началото на банковите фалити в България през 90-те години на миналия век, по време на управлението на БСП, довели до краха на банковата система в страната. Към януари 1996 г. „Кристалбанк“ има задължения за 437 млн. лв., като кредитите, раздадени на нейни акционери, възлизат на 93% от финансовите ѝ активи. Банката изпада в неплатежоспособност и нейният лиценз е отнет от БНБ на 8 март 1996 г. Източник darikfinance.bg
  • Само дългова абстиненция може да спаси света
    Само масови фалити могат да сложат край на световното пристрастяване към дълга. Докато задълженията растат, все повече се увеличават и затрудненията в плащането им.
    В реч в края на миналата седмица, с характерна латиноамериканска продължителност от умопомрачителните 3 часа, аржентинският президент Кристина Фернандес де Кирхнер, заяви, че Аржентина е единствената страна в света, която е намалила задълженията си в последните години, пише The Telegraph. Кирхнер не е съвсем права, но не е и далеч от истината. Въпросът е дали това „постижение“ трябва да бъде обект на хвалби и национална гордост, след като е реализирано с неизпълнение на задълженията към кредиторите. Едно е ясно, и други ще последват аржентинския пример, и то скоро. Светът потъва в море от дългове, както частни, така и публични. Все по-малко вероятно е от тази ситуация да има друг изход освен масови фалити. Последният пример е изправената пред неплатежоспособност австрийска провинция Каринтия, която е на път да фалира по дълг от 10.2 млрд. евро, към кредиторите на банкрутиралата банка Hypo Alpe Adria, след като правителството във Виена отказа да се намеси. При тази ситуация заемодателите ще бъдат принудени да плащат за последиците от собствената си глупост, както това вече се случи с частните кредитори на Гърция. Ситуацията със задлъжнялостта в глобален мащаб сега е дори по-лоша, отколкото беше преди фалита на Lehman Brothers. Според последните данни на McKinsey Global Institute, размерът на глобалния дълг се е увеличил със 17% от 2007 г. насам, до 57 трилиона долара. Намаляването на задлъжнялостта на частния сектор е ограничено и във всеки случай е компенсирано от нарастващите публични дългове. Известният успех да западните държави да намалят скоростта на потъването в дълговата спирала се случва на фона на бум на кредитирането в развиващите се страни. Общата задлъжнялост на Китай е нараснала четири пъти от 2007 г. насам, до 28 трилиона долара или 282% от брутния вътрешен продукт на страната. Проблемът е, че поддържането на икономическия растеж се оказва невъзможно без нови дългове. Зависимостта от кредитите е глобален феномен. Някои икономисти твърдят, че няма нужда да се тревожим за експлозията на дълга, тъй като тя е само огледален образ на нарастващото благосъстояние и цени на активите. Но размерът на дълговете вече е толкова голям, че те не могат да бъдат изплатени, а само рефинансирани с нови заеми. Твърде много излишен производствен капацитет и твърде много дълг създават отровна комбинация. Източник darikfinance.bg
  • България трябва да почисти банковата си система
    Проваленият надзор над банките, особено тези с местен собственик, събори страната в групата на европейските страни с най-висок икономически риск. Рязкото пропадане означава засилен мониторинг от страна на Европейската комисия.
    Но най-вече трябва да има конкретно действие на местна територия – рязко засилване на надзора от страна на БНБ. За три месеца управление коалицията не предприе нищо за подобряване на контрола над финансовите институции, а дни след доклада на Брюксел за дисбалансите и БНБ, и финансовото министерство мълчат за проблема. Но под натиска на ЕК ще трябва да се начертаят мерки и то още през април, пише „Капитал“. Далечната заплаха от констатациите на Брюксел е наказателна процедура за България и финансови санкции. Трайният ефект обаче ще е, че външните инвеститори ще виждат страната в най-рисковата категория. След като еврокомисията направи първата стъпка – публикува оценката си за дисбалансите, следва докладът да бъде разгледан от финансовите министри на държавите членки на заседанието им този месец. През април всяка страна трябва да предостави своите планове за стабилни публични финанси (програми за стабилност или програми за конвергенция), както и за реформи и мерки за постигане на устойчив растеж в области като заетост, образование, изследвания, иновации, енергетика или социално приобщаване (национални програми за реформи). През май комисията трябва да предложи специфичните за всяка държава препоръки. Те ще съдържат съобразени с положението в съответната страна политически съвети в области, смятани за приоритетни през следващите 12-18 месеца. Съветът обсъжда препоръките, а Европейският съвет ги одобрява. Това означава, че на държавите членки се дават политически съвети, преди да завършат изготвянето на проектобюджетите си за следващата година. Най-накрая, в края на юни или началото на юли, съветът официално приема конкретните препоръки за всяка държава. Планът за корективни действия трябва да има ясна пътна карта и крайни срокове. Тъй като страната ни вече е в графата „специален мониторинг“, тя ще бъде наблюдавана изкъсо за спазването на предписанията. Това включва различни мисии, които ще посещават България няколко пъти през следващите 12 месеца. „До средата на март в България ще пристигне мисия на Европейската комисия, която ще се срещне с управителя на БНБ Иван Искров“, съобщи във вторник вицепремиерът Ивайло Калфин, който е на посещение в Брюксел. Ако комисията установи неизпълнение на предписанията, тя трябва да пристъпи към санкции. Това обаче ще се случи, ако бъде констатирано двукратно неизпълнение на поставените цели и срокове от страна на държава членка. Тогава се предвижда еднократно трансфериране на сума, равна на 0.1% от БВП на съответната страна, т.е. 8.2 млн. лв. в случая с България. Средствата се дават на комисията под формата на лихвоносен депозит, който се връща, когато започне да спазва предписанията. Практиката досега обаче показва, че дори и тогава не се налагат санкции. Според Анна Бушер, директор в DG ECFIN (Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“), отговарящ за растежа, конкуренцията и структурните реформи, вероятността да се стигне до директни наказания на държава членка е твърде малка. Източник darikfinance.bg
  • Шоуто за реклама на българския дълг започва през март
    На 16 март България стартира тридневно роуд шоу за презентиране на емисии облигации, които ще бъдат пуснати на борсата в Люксембург през пролетта.
    Целта на дълга е покриване на фискалния дефицит в бюджета за тази година. България, която е една от най-слабо задлъжнелите членки на Европейския съюз, планира да набере общо 6.9 млрд. лева с емитиране на еврооблигации, след като четвъртият по-големина кредитор в страната, Корпоративна търговска банка, фалира през миналата година, съобщава Reuters. От българското финансово министерство определят пазарните условия като благоприятни след обявяването на програмата на ЕЦБ за изкупуване на дългови активи. Еврооблигациите са част от тригодишната програма на българското правителство за 8 млрд. евро нов дълг, предлагането на който ще се управлява от Citi, HSBC, Societe Generale и Unicredit. По време на роуд шоуто емисиите ще бъдат представени в Мюнхен, Франкфурт, Лондон, Виена и Париж. Българското правителство още не е решило дали да издаде една или две емисии еврооблигации с различен матуритет, който може да варира между 5 и 15 години в зависимост от заявеното търсене. Рейтинговата агенция Standard & Poor’s намали кредитния рейтинг на България на „BB +“ от „BBB-“ през декември, изваждайки го от инвестиционната скала, заради слабости в банковата система на страната. Другата водеща международна агенция Moody’s обаче потвърди през февруари оценката си за българския дълг, „Baa2″ със стабилна перспектива. Източник darikfinance.bg

Банков бюлетин 23.02-27.02.2015

photo_big_113222

Гръцките банки в България; AmEx повишава лихвите по кредитните карти на 1 милион души; Замира ли кредитирането?; Нашите банки застрашени, гръцки загубили 50 млрд. евро за 100 дни; Бум на лошите кредити в Русия; Лихвите падат до рекордно ниски нива; БНБ готви нов закон за ипотеките; Пълен обрат за дълга на Горанов; Скок на проблемните кредити през януари; Схема за източване на банки с офшорна компания

photo_big_113222

  • Гръцките банки в България
    Седмично от банките в Гърция са се теглите по над 3 млрд. евро, а загубите за банковата система в последните три и половина месеца се оценяват на над 50 млрд. евро.
    Кои са представените у нас гръцки банки и какви са техните резултати през 2014 г. Активи В края на 2014 г. активите на трите гръцки банки (вече няколко месеца Пощенска банка* не попада в този списък) в страната ни са за 13 млрд. лв., което представлява 15.8% дял от съвкупните активи на банковата ни система. Година по-рано активите са 13.7 млрд. лв., или 16 на сто. Обединена Българска Банка управлява активи за 6.57 млрд. лв., с което се нарежда на 4-а позиция сред най-големите ни банки. Активите на Алфа Банк и Банка Пиреос са респективно 3.6 млрд. лв. и 3.25 млрд. лв., което ги прави 9-ата и 10-ата най-големи банки в България. За последните 12 месеца активите на Алфа Банк растат със 7.8 млн. лв., а на Банка Пиреос и ОББ намаляват. Печалби Обединена Българска Банка приключи изминалата 2014 г. с печалба от 76.2 млн. лв. спрямо положителен резултат от 16.8 млн. лв. за година по-рано. Алфа Банк и Пиреос отчитат загуби от 1.3 и 32.2 млн. лв., сочат данни на Българска народна банка. Година по-рано и трите банки отчетоха печалби. Депозити Само за година Банка Пиреос успя да привлече 330 млн. лв. спестявания от гражданите, а ОББ – 205 млн. лв. Ръстът при депозитите от домакинствата на Алфа Банк е от 111 млн. лв. Кредити При кредитирането на домакинствата най-голям ръст се отчита в портфейла на Алфа Банк, като той е от 2.2 млн. лв. Банка Пиреос и ОББ намаляват кредитния си портфейл с 25.667 млн. лв. и 99.49 млн. лв. Гръцката криза Как и дали ще се отрази политическата обстановка в Гърция и масовото теглене на средства от местните банки на представените у нас институции? Масовите тегления в южната ни съседка може би вече са към края си, тъй като страната се договори за 4-месечно удължаване на спасителния план. Предложените реформи включват мерки срещу укриването на данъци и корупцията и опити за търсене на спестявания и ефективност. А както се видя от случилото се в България, така по всяка вероятност ще се получи и в Гърция – връщане на депозитите отново в банките. Въпрос на време, или както се казва по български – всяко чудо за три дни. *От май 2014 г. 64.6% от капитала на банката е собственост на канадски и американски фондове Източник profit.bg
  • AmEx повишава лихвите по кредитните карти на 1 милион души
    Компанията за кредитни карти American Express Co. уведоми над един милион от своите клиенти, че от този месец годишните лихви по картите им ще се повишат средно с 2.5 процентни пункта до минимум 12.99%.
    Повишението се предопределя от факта, че лихвите по кредитните карти на компанията са значително по-ниски от тези на конкурентните компании при сходни изисквания за издаването им, съобщават от Bloomberg. Подобна мярка е изключително нетрадиционна сред финансовите институции. Обикновено големи промени в условията по кредити се предполагат от нарастването на лихвите или увеличаване на рисковете, коментират спецалисти. Фед държи нивата на лихвите близки до нулевото равнище от 2008 година насам, а подобрението на икономическата среда доведе до спад в размера на неизплащаните кредити до рекордно ниски стойности. Новите лихви ще се отнасят до новите покупки и трансфери, уведомяват още от компанията. От там оправдаха промяната в лихвите като „нормална част от бизнеса“, според Елизабет Кроста, говорител на компанията. „Анализирахме портфейла си от кредитни карти и установихме, че годишният процент на разходите по тях е значително по-нисък от този на конкурентни компании, с около 3.25 процентни пункта по-точно“, коментира Кроста. Средните лихви по кредитните карти възлизат на около 15.76% към края на миналата седмица, според данни на Bankrate.com. Картоиздателят загуби сериозна час от бизнеса си след отказа на един от най-големите й клиенти, в лицето на Costco, и кобрандираната с търговската верига карта. Тя подсигуряваше около 20% от издадените карти. От началото на годината акциите на компанията са се понижили с 13% и са най-губещият компонент на Dow Jones Industrial Average. Източник profit.bg
  • Замира ли кредитирането?
    Кредитирането на сектор Домакинства и НТООД през януари бележи понижение от 2% на годишна база, според данни на Българска народна банка.
    Това е и трети пореден месец, в който се отчита спад, сочи справка на Profit.bg. Понижението е най-малко при потребителските и жилищни кредити – 1.1 и 1.3% спад, докато при другите кредити – 18.4%. Така в края на януари кредитите, отпуснати от банките на домакинствата, са за 18.2 млрд. лв. Най-много – 8.7 млрд. лв., са жилищните заеми, а потребителските – 7.3 млрд. лв. Защо банките не кредитират? Банките, всъщност, имат голямо желание да кредитират. Проблемът е, че заради трудната икономическа обстановка качествени проекти от страна на бизнеса се намират по-рядко, а домакинствата, решили се да закупят имот с кредит, са малко. При това, въпреки че лихвите по заемите през последните месеци намаляха. Вижте още: Как да изберем най-изгодния ипотечен кредит? За да се обърне тенденцията, трябва да видим както намаляване на безработицата в страната, така и повече преки чуждестранни инвестиции, което пък едва ли ще се случи без стабилно правителство. Кой сега е номер 1? Едва седем от банките в страната имат кредитен портфейл от над 1 млрд. лв. към домакинствата. Лидери са Банка ДСК и Уникредит Булбанк, следвани от ОББ и Пощенска банка. В челото са още Райфайзенбанк, Първа инвестиционна банка и Сосиете Женерал Експресбанк. Именно последната банка отчита най-голям ръст в новите кредити през последната година, като добавя над 158 млн. лв. заеми. Сериозен ръст има и при Първа инвестиционна банка, но той се дължи най-вече на придобиването на МКБ Юнионбанк. Още: 13 от банките в България с печалба от над 10 млн. лв. за 2014 г. Ръст от над 10 млн. лв. в отдадените заеми през 2014 г. на домакинствата се наблюдава и при Сибанк, ЦКБ, Пощенска банка, Ти Би ай Банк, Инвестбанк и Алианц Банк България. Източник profit.bg
  • Нашите банки застрашени, гръцки загубили 50 млрд. евро за 100 дни
    Загуби в размер на 50 млрд. евро е регистрирала банковата система на страната през последните три месеца и половина, пише вестник „Катимерини”. Причина за това са политическата нестабилност в Гърция, предсрочните избори и голямата несигурност от високия риск на преговорите с кредиторите.
    Според изданието загубите се дължали предимно на такива фактори, като голямото теглене на пари от влоговете, оценявано на 22 млрд. евро, а също падането на рейтинга на банките, спирането на междубанковите сделки, нарастването на количеството пари и появата на нови необслужвани заеми – всичко това довело до загуби на стойност 23 млрд. евро и други. Поради силните си връзки с гръцкия бизнес и гръцкия банков сектор България и нейните балкански съседи са изключително уязвими пред заплахата от финансовия колапс на Гърция, въпреки че зависимостта им е по-малка отколкото преди няколко години, коментира Reuters, цитиран от „Фокус“. Въпреки че засега Атина си осигурява удължаване на спасителната програма, опасността от евентуално излизане от еврозоната остава, а гръцките банки, които са застрашени от изтичане на капитали, ще бъдат принудени да орежат финансирането на чуждестранните си дъщерни дружества. Те са концентрирани в балканските страни, като в България гръцките банки генерират почти една пета от БВП на страната. Активите на гръцките банки в Албания, Македония и Сърбия възлизат на респективно 18, 16 и 12% от БВП на трите страни. В същото време България изпраща около 7% от износа си за Гърция Банкери бият тревога, че от края на октомври досега банките в Гърция са навлезли в орбита на несигурност, която би имала сериозни последствия за домакинствата и бизнеса, за ликвидността на банковата система и за инвестициите, посочва вестник „24 часа“. Позовавайки се на J. P. Morgan, вестник „Катимерини“ пише, че само миналата седмица, малко преди да бъде постигнато споразумението с Еврогрупата за удължаване на спасителната програма, гърците са изтеглили около 3 млрд. евро от своите влогове в банките. J. P. Morgan смята, че изтичането на капитали от банките тази година е достигнало около 25 млрд. евро, което означава, че седмично от банките са се теглели над 3 млрд. евро. Източник profit.bg
  • Бум на лошите кредити в Русия
    Банките в Русия са изправени пред скок на лошите кредити с просрочие над 90 дни до 23% от общия кредитен портфейл през 2015 г., спрямо едва около 8% през миналата година. Това прогнозира Standard & Poor’s.
    Кредитните институции вече пострадаха от забавянето на икономиката, срива на рублата, падането на цените на петрола и западните санкции. Русия е принудена да осъществява големи капиталови инжекции и други мерки, за да не допусне срив в сектора, които от март миналата година няма достъп до световните финансови пазари. Според основния сценарий в прогнозата на Standard & Poor’s руските банки ще се нуждаят от провизии на стойност около 2.5 трилиона рубли /41 млрд. долара/ за покриване на риска от лошите кредити в портфейлите им. В най-негативния сценарий обаче се предвижда скок на проблемните задължения с до 40%, който със сигурност би потопил банковата система на страната. Според Сергей Вороненко, анализатор в международната рейтингова агенция, печалбата на руския банков сектор ще бъде близо до нулата през тази година, а необходимото допълнително финансиране от държавата може да достигне 15% от брутния вътрешен продукт на страната или над 300 млрд. долара. Източник darikfinance.bg
  • Лихвите падат до рекордно ниски нива
    Лихвите по депозитите на бизнеса и домакинствата падат през януари до рекордно ниски нива. Доходността на много от депозитните продукти за граждани вече е под 1% в лева и евро.
    Средният лихвен процент по срочните влогове на бизнеса в левове през януари 2015 г. пада с 0.15 пр.п., до 1.15%, а по тези в евро, с 0.34 пр.п., до 1.03%, сочат данните на БНБ. Но силен спад може да се очаква през март, когато Европейската централна банка стартира програмата си за количествени улеснения на стойност 60 млрд. евро на месец. Излишъкът от ликвидност в еврозоната неизбежно ще повлияе и на лихвите по депозитите в единната валута в България, а от там и на доходността на финансовите инструменти деноминирани в лева. През януари лихвите по срочните влогове на домакинствата в лева намаляват с 0.27 пр.п., до средно 2.36%, а по тези в евро, с 0.11 пр.п., до 2.05%. За предходните 12 месеца пониженията на лихвените нива са съответно 1.53 пр.п. и 1.39 пр.п. Лихвите по кредитите също падат. През януари 2015 г. спрямо декември 2014 г. средните лихвени проценти по заемите за бизнеса до 1 млн. евро, договорени в левове, и по тези до 1 млн. евро, договорени в евро се понижават с по 0.16 пр.п., до съответствено 6.31% и 6.20%. Истински срив при цените на потребителските кредити в лева отчита БНБ. Лихвите по новите заеми за потребление в левове се понижават с 0.88 пр.п., до средно 11.45%, по тези в евро, с 0.05 пр.п. до 8.34%. При жилищните кредити в левове средният лихвен процент намалява с 0.06 пр.п., а по жилищните кредити в евро нараства с 0.14 пр.п., съответно до 6.18% и до 6.83%. Източник darikfinance.bg
  • БНБ готви нов закон за ипотеките
    Обезпечението по ипотечните кредити ще бъде ограничено до цената на ипотекирания имот, без допълнителни задължения за клиентите в неплатежоспособност. Това предвижда законопроект за ипотечния кредит, който БНБ подготвя, посочват от Асоциацията на кредитните консултанти.
    Експертите от Асоциацията прогнозират поевтиняване на ипотечните кредити с процент – процент и половина до края на годината, съобщава БНР. Законопроектът се подготвя в отговор на изискванията на европейска директива, чиято цел е да постигне по-голяма защита за клиентите на банкови услуги. Така, ако се окаже, че не сте в състояние да изплащате своята ипотека, банката ще трябва да се задоволи само със стойността на ипотекирания имот, без да посяга към останалото ви имущество. „В момента повечето оферти са за финансиране до 50%, т.е. да имате поне половината от стойността на имота, който закупувате. Ако в бъдеще има някакъв проблем, вие ще отговаряте само до продажбата на имота и цената, на която бъде реализиран“, пояснява Тихомир Тошев от Асоциацията на кредитните консултанти. Независимо от регулаторите промени, лихвите по ипотечните кредити ще продължават да падат и през тази година. „Виждаме, че тенденцията от последните четири години е те да вървят надолу и още в края на тази година аз очаквам, че и тук ще имаме лихви, които ще се движат в рамките между 5 и 6.5 процента“, прогнозира Тихомир Тошев. Източник darikfinance.bg
  • Пълен обрат за дълга на Горанов
    Народното събрание одобри програмата за изтегляне на заеми за 8 млрд. евро през фондовия пазар в Люксембург. От 223-ма гласували 161 депутати гласуваха „за“, 50 бяха против, а 12 се въздържаха.
    Пълен обрат настъпи в позициите на редица политически сили, които се бяха обявили категорично срещу плановете на финансовия министър Владислав Горанов за вземане на дълг. АБВ, ДПС и БДЦ подкрепиха предложението на правителството. Така с гласовете на ГЕРБ, Реформаторския блок, ДПС, АБВ и БДЦ искането на кабинета мина безпроблемно. „Против“ гласуваха от БСП и „Атака“, а депутатите от Патриотичният фронт се въздържаха. Единственият наистина спорен момент в предложението на правителството е изборът на банките, които ще управляват емитирането на дълга. Иначе решението на Народното събрание не променя нищо. Средносрочната програма предоставя възможност за прилагане на гъвкав подход при избора на дългови пазари, инструменти, срочност и валути. Максималните, но не и задължителни граници за емитиране на дълг по тази програма, са сума от 8 млрд. евро до 2017 г., доходност до 10% и матуритет до 30 години. Програмата ще бъде регистрирана на фондовата борса в Люксембург в търсене на предвидимост и по-ниски рискови премии за инвеститорите. Предлагането на дълговите емисии ще се управлява от Citigroup Global Markets Limited, HSBC Bank Plc., Société Générale и UniCredit Bank AG. От посочваната сума, около 6 млрд. евро са предвидени за погасяване на стари задължения, а с остатъка ще се финансират бюджетните дефицити на правителството през следващите 3 години. Източник darikfinance.bg
  • Скок на проблемните кредити през януари
    Януари започна с ръст на депозитите и спад на кредитирането. В края на месеца влоговете в банките на неправителствения сектор са на стойност 58.950 млрд. лв. В сравнение със същия месец на 2014 г. те се увеличават с 2.4%.
    Въпреки големия спад на лихвените нива по депозитите през последната година, те продължават да растат. При това БНБ отчита увеличение на банковите влогове, както от страна на бизнеса, така и от населението. Тези тенденции на спестяване въобще не са добри за икономиката. Общият обем на частните депозити достига 70.9% от от брутния вътрешен продукт на страната и нарастването им означава, че бизнесът на инвестира в растеж и нови работни места, а хората не храчат. Фактът, че това става на фона на рекордни ниски лихвени нива пък отразява липсата на инвестиционни възможности. Бизнесът вече държи 15.611 млрд. лв. в банките, докато спестяванията на домакинствата се покачват с 4.3%, до 39.986 млрд. лв. Единствено влоговете на финансовите предприятия намаляват и то рязко, с 10.5% на годишна база през януари 2015 година. В същото време кредитирането се свива. В края на януари кредитите за неправителствения сектор са на стойност 49.909 млрд. лв. Те намаляват с 8.4% на годишна база, като спад има както при отпуснатите заеми за бизнеса, така и при тези за населението. И докато обемът на отпуснатите кредити, без овърдрафта се свива с 331 млн. лв. спрямо декември, делът на лошите и преструктурирани задължения на бизнеса и домакинствата нараства рязко с половин процентен пункт, до 24.53%. Източник darikfinance.bg
  • Схема за източване на банки с офшорна компания
    Балканстрой се опитва да се отърве от кредиторите си, като използва офшорна компания. Това става ясно от съвместно съобщение на „Обединена българска банка“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД.
    Двете банки са финансирали изграждането на завод за гипсокартон и гипсови изделия „Техногипс“ ЕАД, собственост на „Балканстрой“ АД. Кредитът е бил обезпечен със залог на цялото търговско предприятие на „Техногипс“ ЕАД, както и на отделните негови активи. Cлед като двете банки предприемат действия за принудително събиране на кредита, офшорна компания Investo Business Corp., регистрирана на остров Тортола, с капитал от 100 долара, представлявана от лице, участвало в управлението на фирми от групата на „Балканстрой“ АД, предприема координирани с длъжника действия, които препятстват законосъобразното удовлетворяване на банките от заложеното имущество. За съжаление, установяваме прилагане на добре позната схема да се използва анонимността на офшорни компании при опит за ограничаване и практическо обезмисляне на законовите права на кредиторите. На 9 февруари в Централния регистър на особените залози в полза на офшорната компания Investo Business Corp. е вписан залог върху всички движими вещи, машини и съоръжения на „Техногипс“ ЕАД за сума от 60 милиона лева. Четири часа по-късно офшорната компания пристъпва към продажба на заложеното имущество, което длъжникът ѝ предава незабавно и доброволно. За разлика от услужливото поведение на длъжника към офшорната компания, на двете банки е отказан достъп до заложените активи. Случаят показва явен стремеж за отнемане възможността на кредиторите да се ползват от предоставената им от закона защита, като съществува риск да се проведе процедура по продажба на заложените активи без реално разгласяване, ред и правила за участие, с което имуществото да се продаде на предварително определен единствен облагодетелстван купувач. Според пазарна оценка от декември 2014 г., заложените движими вещи имат стойност от над 30 милиона лева. ОББ АД и „Уникредит булбанк“ АД считат, че евентуалната им продажба на стойност, занижена спрямо тези нива, ще бъде явен опит за нарушение на закона и увреждане на интересите на кредиторите на дружеството. Източник darikfinance.bg

Банков бюлетин 16.02-20.02.2015

photo_big_113125

Парламентът отложи дебатите по договора за заем; Борисов се срещна с Асоциацията на търговските банки; Как да си открием тайна банкова сметка; Обиски в швейцарски клон на банка HSBC; Държавата създава лоша банка за Пеевски?; ЕЦБ спасява гръцките банки; Китай е закупил рекордно количество дългосрочен американски дълг през 2014 г.

photo_big_113125

  • Парламентът отложи дебатите по договора за заем
    Депутатите отложиха гласуването на ратификацията на договора на правителството за нов заем от 16 милиарда лева. Припомняме, че вчера не се стигна до гласуване, защото работното време на народните представители свърши, а обсъждането не беше приключило.
    Искането за отлагане на гласуването днес беше направено от съпредседателя на ПФ Валери Симеонов и беше подкрепено от всички присъстващи в пленарна зала депутати от ГЕРБ, РБ и ПФ. „Вземането на решение на всеки един от нас е много отговорна задача и ние можем да вземем решение след подробното запознаване с нуждата от вземането на заема. Не беше направено нужното за разясняване на договора и трябва да го обсъдим с експерти“, мотивира се Симеонов. Оказа се, че ПФ още няма окончателно решение как да гласува, въпреки че вчера финансовият министър Владислав Горанов говори с тях, както и с другите коалиционни партньори на ГЕРБ от АБВ и РБ. БСП реагира остро на искането на Симеонов за отлагане на решението. „Това, което се случва, е един алъш-вериш и покупко-продажба на цели парламентарни групи. Нямате нужда от цяла седмица, за да ви купят, след като Горанов ви е отделил 16 минути вчера, по една минута на всеки един милиард“, възрази социалистът Георги Кадиев. Той призова депутатите да гласуват още днес и да отхвърлят договора за заема. „Ако трябва да ходим на избори – да ходим, по-добре така, отколкото дългове за децата ни“, коментира той. Още вчера от думите на вицепремиера Румяна Бъчварова стана ясно, че гласуването ще бъде отложено, защото ГЕРБ ще търсят партньорите си в управляващото мнозинство за разговори по темата за дълга. Тя обясни, че дори има уговорена среща между тях, но не уточни кога. Засега зад дълга твърдо стоят само ГЕРБ и РБ. От АВБ бяха категорични, че няма да го подкрепят, БСП, ДПС и „Атака“ също са против. Засега позицията на патриотите не е ясна. Със 118 „за“ (гласове на ГЕРБ, РБ, ПФ, БДЦ и, АБВ), 68 „против“ (БСП, ДПС и „Атака“) и 1 въздържал се парламентът прие искането на Симеонов. . След като искането на Симеонов за отлагане на дебата днес беше прието, депутатите от БСП започнаха да скандират „Оставка“!, което провокира председателя на НС Цецка Цачева да ги призове :“Колеги, напишете в писмен вид оставките си и ги депозирайте още днес в деловодството на парламента“. Източник investor.bg
  • Борисов се срещна с Асоциацията на търговските банки
    Премиерът Бойко Борисов разговаря днес в Министерския съвет с членове на Управителния съвет на Асоциацията на търговските банки в България, съобщиха от пресцентъра на Министерски съвет.
    По време на срещата представителите на асоциацията поставиха проблема за липсата на титуляр на поста подуправител на БНБ с ресор „Банков надзор“. Беше обсъдено, че решение е необходимо да бъде взето. В рамките на разговора министър-председателят и членовете на асоциацията изразиха общото си мнение, че кандидатурата за поста трябва да бъде на достатъчно авторитетен и подготвен специалист, който да гарантира стабилност на надзорната дейност на Централната банка и да възстанови доверието в банковата система. Източник profit.bg
  • Как да си открием тайна банкова сметка
    Тайните швейцарски банкови сметки са придобили скандална слава в обществото, до голяма степен благодарение на филмите за Джеймс Бонд и за това, че редица от най-големите банки в света си навлякоха сериозни проблеми.
    UBS най-накрая потвърди, че е разследвана от щатските власти – отново, за това, че е помагала на богати американци да укриват данъци. Банката вече плати 780 млн. долара през 2009 г. във връзка с друго разследване за укриване на данъци. В същото време HSBC пострада от сериозно изтичане на финансови данни, които бяха откраднати от бившия й служител Ерве Фалчиани и които разкриха подробностите за хиляди клиентски сметки. И така, как работи швейцарската банкова система? Как се открива банкова сметка Да се открие тайна банкова сметка в Швейцария или Люксембург не е толкова сложно, колкото мнозина си мислят. Както при всички други банкови сметки, кандидатът попълва формуляри и трябва да представи документ за самоличност. Както отбелязва бивш частен банкер обаче, нивото на контрол по отношение на установяването на самоличността се е променило значително през последното десетилетие. „В края на 90-те години бяха необходими само няколко листа формат A4, за да се открие сметка,“ казва пред Business Insider Джей Ваананен, които от години пише анонимно за потайния свят на частното банкиране. „До 2005-2007 г. документите, които трябваше да се попълнят, нараснаха до 10 листа, а по днешните стандарти трябва да се премине през около 100 страници.“ Поради нивото на секретност около швейцарската и люксембургската банкова индустрия, контролът на документите за самоличност е доста по-затегнат, отколкото е бил. Както може да се види, данните на UBS и HSBC и последвалите разследвания се концентрират основно около периода преди кризата и основно в началото на миналото десетилетие. „Вярвам, когато от HSBC казват, че нещата са различни сега, защото индустрията се промени значително през последните 20 години. Отношението към банките и данъчното счетоводство се промени драматично от онова време. Банките са изплашени до смърт от това по невнимание да не попаднат под ударите на регулаторните органи.“ Вижте още: Свързани с България лица укрили над 380 млн. долара в Швейцария Какви са ползите ви от „тайната” банкова сметка? За разлика от обикновените банкови сметки, швейцарските използват номера, а не имена. По закон банкерите не трябва да разкриват съществуването на дадена сметка, на кого принадлежи или някаква друга информация, без вашето изрично позволение или при много специални обстоятелства. На практика, ако сте много богат, какъвто е случаят с музикалната легенда Дейвид Боуи или модната дизайнерка Диане фон Фюрстенберг, можете да скриете там парите си от властите. Независимо дали имате 1 долар или 1 млн. долара в банковата си сметка, никой няма да получи тази информация, без вие първо да сте одобрили това. Тайната обхваща дори и директорите на банката. „Хората забравят, че в Швейцария и Люксембург, където съм работил преди, законите около банковата тайна са толкова строги, че дори и другите подразделения на дадена банка не са наясно с информацията, която имат подразделения в Швейцария или Люксембург,“ казва Ваананен. „Дори и ако си в борда на директорите на компанията майка (освен в случаите, когато си в борда на директорите на подразделенията в Швейцария или Люксембург), няма да разполагаш с информация за дейностите или клиентите на тази банка. Ще имаш само общи данни за печалбата и т.н..“ Стивън Грийн, който бе главен изпълнителен директор на HSBC в периода 2006-2010 г., все още не е коментирал изтичането на данни за швейцарските банкови сметки, но британското правителство го призова да свидетелства. Предвид факта обаче, че Грийн е бил председател и на HSBC Private Banking Holdings (Швейцария), той може да бъде подложен на сериозен разпит. Източник profit.bg
  • Обиски в швейцарски клон на банка HSBC
    Десет дни след разкритията на световния печат за огромен финансов и данъчен скандал, свързан с швейцарския клон на банка HSBC Private Bank, властите в страната решиха да открият наказателно разследване за пране на пари при утежнени обстоятелства и извършиха обиски в офиса на трезора в Женева.
    В момента прокурорът на кантона Женева Оливие Жорно и главният прокурор Ив Бртоса извършват обиск в банката, се казва в комюнике на прокуратурата. Наказателното разследване срещу неизвестно лице е за пране на пари при утежнени обстоятелства след неотдавнашните публични разкрития за действията на HSBC Private Bank. Швейцарското законодателство предвижда съдебно преследване за пране на пари на банка, ако тя не е взела всички необходими организационни мерки да предотврати такива нарушения в нея. Източник profit.bg
  • ЕЦБ спасява гръцките банки
    Европейската централна банка увеличи обема на спешната финансова помощ за гръцките банки по програмата ELA /Emergency Liquidity Assistance/ до 68.3 млрд. евро.
    Решение за това беше взето на заседание на Съвета на управителите на ЕЦБ във Франкфурт. Тази финансова помощ е спасителна за гръцките банки, които изпитват сериозен недостиг на средства. Докато преговорите между Гърция и нейните кредитори за продължават, несигурността по отношение на бъдещето на страната се засилва. А възможността за държавен фалит и излизане от еврозоната плашат гръцките вложители и инвеститори. Така банките са под двоен натиск. От една страна масовото изтегляне на влогове заплашва тяхната стабилност, а от друга акциите и облигациите им са подложени на разпродажби, което прави невъзможно набирането на капитал през пазара. Преди две седмици ЕЦБ повиши обема на средства по ELA до 65 млрд. долара, но вчера стана ясно, че от 57.5 млрд. евро от тях вече са изхарчени. Източник darikfinance.bg
  • Китай е закупил рекордно количество дългосрочен американски дълг през 2014 г.
    Китай е закупил най-голямото количество американски дълг с падеж от повече от една година в историята през 2014 г., показаха изчисления на The Wall Street Journal, базирани на най-новите данни на Министерството на финансите във Вашингтон.
    Нетното нарастване на покупките на американски ​​облигации с падеж от 2 до 30 години от страна на Китай е достигнало 185,683 млрд. долара през миналата година, надминавайки предишния връх от 123,454 млрд. долара през 2009 г. Същевременно обаче общият щатски дълг, държан от Китай е спаднал с 25,8 млрд. долара до 1,2443 трлн. долара към 31 декември 2014 г., съобщиха от финансовото ведомство. Спадът отразява големите продажби на съкровищни ​​бонове, които падежират в рамките на една година или по-малко. Последните данни подчертават ролята на Китай на пазара на дългосрочни ценни книжа на фона на резките изменения на доходността в последната година. Доходността по 10-годишните облигации спадна до 2,17% към края на 2014 г. от 3,03% към края на 2013 г. Към края на сесията на Wall Street в четвъртък доходността по книжата с падеж през 2025 г. бе 2,11%. Спадът в доходността по американските книжа се случи въпреки очакванията на експертите на Wall Street, според които лихвите трябваше да поемат нагоре с оглед на прогнозирания по-оптимистичен икономически растеж в страната и все по-голямата вероятност Федералният резерв да прибегне до покачване на ставките. Източник investor.bg

Банков бюлетин 09.02-13.02.2015

images8

Свързани с България лица укрили над 380 млн. долара в Швейцария; Внезапните валутни войни; Централните банки купуват злато с пълна сила; Идва революция на електронните разплащания в България; АБВ внесе в парламента закон за личния фалит; Цветан Василев разпродава империята си, Рубин вече е продаден; Заимов: Необходим е външен одит на банковата система в България

images8

1. Свързани с България лица укрили над 380 млн. долара в Швейцария
Общо 74 души, свързани с България, са се възползвали от схемата за укриване на доходи в швейцарски банки, показват данни, публикувани от Консорциум на разследващите журналисти. Данните се появиха първо във френския вестник Le Monde и в британския Guardian.

Проектът обхваща близо 60 000 файла, които предоставят подробности за над 100 000 клиенти на HSBC и техните банкови сметки за периода 2006 – 2007 г. Разследването показва, че през сметките на HSBC в периода между ноември 2006 г. и март 2007 г. са прехвърлени над 180 млрд. евро на повече от 100 хиляди клиенти и 20 хиляди офшорни компании. Данните за този период са откраднати от HSBC от Ерве Фалчиани, който е бивш служител на банката. Конкретно за България данните сочат, че от тези 74 души 11% имат български паспорт или по националност са българи. Според разследването е засечено откриването на 95 клиентски акаунта в периода 1988 – 2006 г., които пък свързани с 204 банкови сметки. Максималната сума, свързана с клиент от България, пък възлиза на 264.1 млн. долара. Прехвърлените през тези сметки суми са на стойност приблизително 380.8 млн. долара. По този показател страната ни се нарежда на 138-о място от 154 държави. По размер на сумите на първо място се нарежда Швейцария с над 31 млрд долара, следвана от от Великобритания (21.7 млрд. долара) и Венецуела (14.8 млрд. долара). Водещата позиция по брой на клиентите отново е за Швейцария с 11 235 души. Тук челната тройка се оформя от Франция (9 187 души) и Великобритания (8 884 души). От Консорциума на разследващите журналисти не са публикували подробна информация за страните с по трима или по-малко клиенти. От там също така отбелязват, че всеки клиент може да е свързан с по повече от една страна. В разследването има над 19 000 клиенти, които не са свързани с нито една страна. Източник profit.bg

2. Внезапните валутни войни
Шест години и половина след световната финансова криза, централните банки както в развиващите се, така и в развитите икономики продължават да следват безпрецедентно активни и непредсказуеми парични политики. Колко още остава преди това необичайно поведение да приключи?

Само през последния месец Австралия, Индия, Мексико и други намалиха лихвите. Китай понижи задължителните резерви на банките. Дания и Швеция въведоха отрицателни лихвени нива. Дори привидно стабилни държави предприеха напълно неочаквани ходове. Късайки връзката между еврото и франка Националната банка на Швейцария изненада пазарите. Няколко дни по-късно Сингапур също неочаквано промени режима за определяне на валутния курс. Закономерно Европейската централна банка се ангажира с голяма и сравнително отворена програма за мащабни покупки на активи. ЕЦБ действа под натиска на засилващите се опасения, че лихвените стимули сами по себе си не могат да стимулират трайно икономическия растеж. Сега обаче тя насърчава прекомерното поемане на риск на финансовите пазари, което би могло да застраши икономическата стабилност и просперитет, както го направи през 2008 г. Дори Федералният резерв на САЩ, който оперира в бързо възстановяваща се икономика, подчертава всеки месец необходимостта от „търпение“, когато става въпрос за повишаване на лихвените нива. Тази позиция ще става все по-трудно защитима, ако възстановяването на пазара на труда бъде придружено с все по-бърз ръст на заплатите на американците. Но въпреки вече налетите огромни парични стимули, темпът на растеж на световната икономика остава потиснат. А слабото търсене и високите нива на дълга подхранват опасенията за дефлация в еврозоната и Япония. Ако анемичното потребление и големите дългове са единствените фактори в играта, то последният кръг от парични стимули е решение. Но те не са. Ключовите пречки за икономическия растеж до голяма степен остават незасегнати от политиките на централните банки. Като за начало финансовите институции не могат да се справят със структурните компоненти – например инвестициите в инфраструктура, подобряване на функционирането на пазарите на труда, както и фискалните реформи. Няма как централните банки да накарат домакинствата да харчат парите си. Само правителствата и бизнеса могат да правят нови инвестиции, ускорявайки икономическия растеж. Не е учудващо, че инструментите на паричната политика изглеждат все по-ненадеждни за генериране на растеж, стабилна инфлация и финансовата стабилност. Централните банки са принудени да водят политики, които далеч не са идеални, не на последно място, защото все по-често рискуват да влязат в необявени валутни войни. С изключение на Фед, централните банки се страхуват от последиците от поскъпването на паричните си единици върху конкурентоспособността на местните компании и много от тях работят активно за отслабване на валутите си. Различните икономически резултати на паричните политики в трите водещи и системно важни икономики в света- еврозоната, Япония и САЩ, добавят още един слой на объркване за останалите държави и най-вече за тези с малки и отворени пазари. Разбира се няма как всички валути да се обезценяват една срещу друга едновременно. Но сегашните политики могат да продължат сравнително успешно още известно време при две условия. Първото условие е Фед да изтърпи рязкото поскъпване на долара. Като се имат предвид вече изразените опасения на Федералния резерв на САЩ към последствията от скъпия долар върху износа и доходите, изпълнението на това условие въобще не е сигурно. И все пак, докато САЩ поддържат темповете си на икономически растеж и създаване на работни места, Фед вероятно ще се въздържа да се включи във валутните войни. Второто условие за широко обезценяване на валутите е готовността на финансовите пазари да поддържат рискови позиции, които не са подкрепени от икономическите фундаменти. Централни банки, които са де факто най-добрият приятел на финансовите пазари тези дни, настояват за все по-голямо поемане на финансов риск, като средство за намаляване на икономическия такъв. Във всеки случай, централните банки ще трябва да спрат настоящите си политики в даден момент. Въпросът е дали пристрастената към стимулите глобална икономика ще може да се справи с такава промяна или светът ще се плъзне по-дълбоко във валутните войни. /Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz, в The Project Syndicate/ Източник darikfinance.bg

3. Централните банки купуват злато с пълна сила
Централните банки в глобален мащаб са добавили нови 477.2 метрични тона към златните си резерви през миналата година. Това е вторият по големина ръст за последните 50 години и е със 17% повече от 2013 година по данни на Световния златен съвет.

На база на средната цена на метала за миналата година централните банки са платили около 19.4 млрд. долара за увеличаване на резервите си. Така те продължават възходящата тенденция на покупките от последните 5 години, след 20-годишен период на продажби, започнал в края на 80-те години на миналия век. От Световния златен съвет прогнозират, че през 2015 г. покупките на злато от централните банки ще възлязат на над 400 тона. Днес спот цената на метала се покачва с 0.18%, до 1 221.07 долара за тройунция, пречупвайки низходящия тренд от последните 3 седмици. Източник darikfinance.bg

4. АБВ внесе в парламента закон за личния фалит
Парламентарната група на АБВ внесе в деловодството на Народното събрание законопроект за защита на физическите лица от свръхзадълженост. Целта на проекта е да бъдат защитени хората при влошена икономическа среда при неудачи от личен житейски характер, при неудачи като стопанска инициатива.

Кирил Цочев от АБВ посочи, че обикновено при такива неудачи човек отговаря с цялото си имущество. В България в момента търговските дружества отговарят до размера на имуществото, докато физическите лица продължават да бъдат вечни длъжници и след осребряване на имуществото им, каза депутатът. „Ние спазваме добрите практики в Европа“, изтъкна народният представител и допълни, че съгласно регламент на ЕС от 2000 година при подобни ситуации се препоръчва да се уеднаквят условията за физическите и за юридическите лица. Защита при свръхзадълженост може да получи физическо лице със задължения в размер над 5 хил. лв., които при това нахвърлят с поне една трета оценката на имуществото му, Защита при свръхзадълженост може да получи физическо лице със задължения в размер над 5 хил. лв. предвижда проектът на АБВ. Защитените длъжници ще бъдат вписвани в публичен регистър към Агенцията по вписвания. От доходите им ще се правят отчисления в банкова сметка, с които да се покриват задълженията към кредиторите. Длъжникът няма да има право да се разпорежда с парите до изтичане на 3 години от обявяване на решението за поставяне под защита от свръхзадълженост. Длъжник, който е получил закрила, няма да има право за срок от десет години от обявяване на решението да участва в учредяване на търговски дружества, нито в управителни органи на дружества, кооперации или организации с нестопанска цел. След изтичане на 10 години от обявяване на решението за поставяне под защита длъжникът и всички обявени съдебни актове и документи за него ще се заличават от регистъра. Преди изтичането на този срок той няма право да иска повторна защита от кредиторите. В законопроекта е определено какво е свръхзадлъжнялост при добросъвестни граждани и им се дава възможност за втори старт в обществото. Хора, които използват това за умишлени фалити, за вземане на кредити, които след това нямат намерение да връщат, не се категоризират в този закон. Цочев изрази надежда законът да възбуди интерес в пленарната зала и да бъде приет. Източник darikfinance.bg

5. Цветан Василев разпродава империята си, Рубин вече е продаден
Намиращият се в Сърбия банкер Цветан Василев е успял да продаде ключов актив от бизнес империята си – стъкларския завод „Рубин“ в Плевен, като сделката е за 25 млн. лв., пише „Преса“.

В края на 2014 г. сградите, оборудването и земята са придобити от новоучреденото дружество „Рубин пропърти“, след което са апортирани в капитала му. Акционерите в него са „Кепитъл инвестмънт“ (с 99% участие) и физическото лице Йосиф Леон Уизел, който държи една акция. 99% от „Кепитъл инвестмънт“ се притежават от 33-годишния Антоний Иванов, който е изпълнителен директор на „Рубин пропърти“. За него няма данни, че има опит в индустрията. В регистрите Иванов фигурира само като собственик на „Про трейд България“ – фирма с никакви приходи и 8000 лв. активи. Стъкларският завод в Плевен беше съвестна инвестиция на Цветан Василев и бизнесмена Богомил Манчев. Собственикът на КТБ купи предприятието през 2012 г. чрез близки до него фирми. Източник darikfinance.bg

6. Заимов: Необходим е външен одит на банковата система в България
Процесът на оценка на активите на банките от страна на регулаторите беше извършен в САЩ и във всички развити икономически държави в Европа, беше направено, защото стана ясно, че, от една страна, именно традиционните одити, така и надзорните функции на съответните централни банки не са достатъчни, за да може добре да се оцени състоянието на активите. Това ще се случи и в България, коментира пред БНР бившият подуправител на БНБ Мартин Заимов.

Според него би било добре да бъде сменен управителят на банковия надзор, тъй като той ще има важна роля в процеса. „Струва ми се, че процесът за избор на компания, в момента, в който бъде направен качествено, т.е. списъкът с компании, които могат да направят оценката, е ясен, ако бъде избирано между тях, заданието, което им се даде е качествено и хората, които избират тази компания, са на ниво, мисля, че ще могат да се справят с тази задача. Не знам дали българската политическа класа ще успее да избере подходящ подуправител на надзора“. Заимов счита, че влизането на България е Европейския банков надзор и в еврозоната е неизбежно. „Ние неминуемо ще бъдем част от него, но въпросът е кога това ще стане, така както неминуемо левът ще бъде заменен с евро. Според мен причината тези неща да не се случват по-бързо, е, че в европейските институции и европейската политическа класа нямат доверие на днешната власт в България“. Източник darikfinance.bg

Банков бюлетин 02.02-06.02.2015

NTIzNzU=

Фондът за гарантиране на влоговете ще подпомага банки; Загуби от по над 10% при основните гръцки банки; Три банки добавиха по над 1 млрд. лв. активи през 2014 г.; КТБ приключи 2014 г. със загуба за милиарди Twitter; Нови правила за избор подуправител в БНБ; Правителството вкарва чужди одитори в банките; Финансов омбудсман ще се грижи за длъжниците на банките

NTIzNzU=

  1. Загуби от по над 10% при основните гръцки банки
    Гръцките акции поведоха понижението, като основният гръцки индекс загуби 5% в началото на деня, но възстанови част от спада до 3.6% към обяд. Водещи тенденцията на понижение бяха банковите книжа, като акциите на Piraeus поевтиняха с 27% при отварянето. Малко по-късно банката възстанови част от загубеното, като книжата й се търгуват с понижение от 14.6%. Сред най-малко губещите бяха акциите на Alpha Bank, поевтинели с 10%. ЕЦБ изненада пазарите късно в сряда, като обяви, че ще наложи нови минимални изисквания за кредитен рейтинг на гръцките облигации, с което прехвърли финансовото бреме върху Централната банка на Гърция, която трябва да финансира кредиторите си. Източник: Profit.bg
    Европейските акции се понижиха след по-твърдия тон на ЕЦБ към Гърция и опасенията, че страната може да изпита сериозни финансови трудности в близките седмици. Гръцките акции поведоха понижението, като основният гръцки индекс загуби 5% в началото на деня, но възстанови част от спада до 3.6% към обяд. Водещи тенденцията на понижение бяха банковите книжа, като акциите на Piraeus поевтиняха с 27% при отварянето. Малко по-късно банката възстанови част от загубеното, като книжата й се търгуват с понижение от 14.6%. Сред най-малко губещите бяха акциите на Alpha Bank, поевтинели с 10%. ЕЦБ изненада пазарите късно в сряда, като обяви, че ще наложи нови минимални изисквания за кредитен рейтинг на гръцките облигации, с което прехвърли финансовото бреме върху Централната банка на Гърция, която трябва да финансира кредиторите си. Решението дойде, след като новият финансов министър на Гърция Янис Варуфакис излезе от срещата си с президента на ЕЦБ Марио Драги и заяви, че ЕЦБ ще направи „каквото е необходимо“, за да подкрепи страните членки на еврозоната, като Гърция. Индексът, следящ представянето на 50-те водещи европейски компании, се понижи с 0.6%. Акциите на френската финансова институция BNP Paribas бяха сред губещите банки, като загубиха 3% от стойността си, след като стана ясно, че печалбата на френската банка се е понижила с 96.7% през изминалата година. Събитията около Гърция заглушиха въздействието на други финансови новини в световен мащаб, сред които намаляването на минималните банкови резерви в Китай от страна на централната банка на страната.
  2. Фондът за гарантиране на влоговете ще подпомага банки
    Фондът за гарантиране на влоговете в банките ще може да предоставя краткосрочна ликвидна помощ на кредитни институции, за да се избегне риска да изпаднат в неплатежоспособност. Това предвижда законопроект за дейността на фонда, приет вчера на първо четене в бюджетната комисия в парламента. Ликвидната помощ ще се отпуска след съгласуване с БНБ, посочва вестник „Труд“. Средствата ще се дават срещу бъдещи вземания на банките, като например кредити. Източник: Profit.bg
    Фондът за гарантиране на влоговете в банките ще може да предоставя краткосрочна ликвидна помощ на кредитни институции, за да се избегне риска да изпаднат в неплатежоспособност. Това предвижда законопроект за дейността на фонда, приет вчера на първо четене в бюджетната комисия в парламента. Ликвидната помощ ще се отпуска след съгласуване с БНБ, посочва вестник „Труд“. Средствата ще се дават срещу бъдещи вземания на банките, като например кредити. Според бившият финансов министър и депутат от ДПС Петър Чобанов трябва да се прецизират текстовете, с които се определя в кои случаи Фондът за гарантиране на влоговете ще дава ликвидна подкрепа на банките. Цветанка Михайлова от финансовото министерство обясни още, че тази помощ ще се третира като държавна и за нея ще бъде уведомявана Европейската комисия. Законопроектът предвижда още при изпадане на банка в неплатежоспособност гарантираните депозити да се плащат до 7 работни дни. Ще има и по-висока защита – до 250 000 лв. за депозити, по които се влагат средства от продажба на жилище или изплащане на обезпечение след развод или пенсиониране. Гаранцията за по-високата сума ще важи само 3 месеца след превода на парите.
  3. Три банки добавиха по над 1 млрд. лв. активи през 2014 г.
    Уникредит Булбанк е добавила 2.11 млрд. лв. – до 14.8 млрд. лв., като остава единствената банка у нас с активи за над 10 млрд. лв. Публичната Първа инвестиционна банка, чийто книжа се търгуват днес на ниво от 2.50 лв. за брой, повиши управляваните си активи с 1.2 млрд. лв., до 8.6 млрд. лв. с което заема третата позиция в подреждането на най-големите трезори. Второто място по активи пък е за Банка ДСК, добавила 1.09 млрд. лв. през изминалата година – до 9.97 млрд. лв. Източник: Profit.bg
    Три от представените в България 28 търговски банки са увеличили активите си през 2014 г. с внушителните за страната ни 1 млрд. лв. Уникредит Булбанк е добавила 2.11 млрд. лв. – до 14.8 млрд. лв., като остава единствената банка у нас с активи за над 10 млрд. лв. Публичната Първа инвестиционна банка, чийто книжа се търгуват днес на ниво от 2.50 лв. за брой, повиши управляваните си активи с 1.2 млрд. лв., до 8.6 млрд. лв. с което заема третата позиция в подреждането на най-големите трезори. Второто място по активи пък е за Банка ДСК, добавила 1.09 млрд. лв. през изминалата година – до 9.97 млрд. лв. Малко над 900 млн. лв. е нарастването в активите на Сосиете Женерал Експресбанк до 4.5 млрд. лв., а Пощенска банка и ЦКБ отчитат ръст от над 400 млн. лв. БНП Париба, Сити Банк, Сибанк, Инвестбанк, Българска банка за развитие, Интернешънъл Асет Банк и Алианц Банк са останалите трезори, отчели ръст в активите си с повече от 100 млн. лв. Едва четири от банките у нас са отчели понижение в управляваните активи. Това са Виктория с намаление от 212 млн. лв., Обединена Българска банка и Банка Пиреос, понижили активите си с 144 и 105 млн. лв., както и ИНГ Банк със спад от 13.4 млн. лв. Припомняме, че печалбата на банковата система за 2014 г. възлиза на 746 млн. лв., докато година по-рано тя бе 585 млн. лв.
  4. КТБ приключи 2014 г. със загуба за милиарди Twitter
    Отчетената загуба основно е следствие на осчетоводените допълнителни провизии за загуби от обезценки по кредити и вземания и на обезценки на финансовите и нефинансови активи. Реализираният резултат през 2013 г. е печалба в размер на 71 млн. лв. Сумата на активите към края на 2014 г. е в размер на 1.8 млрд. лв. и в сравнение с началото на годината е 3.7 пъти по-ниска (4.9 млрд. лв.). Кредитният портфейл на банката към 31 декември е в размер на 724.29 млн. лв. (нето, след приспадане на провизии за загуби от обезценка) и е с относителен дял от 39.5% в общата сума на активите. Източник: Profit.bg
    Корпоративна търговска банка е приключила 2014 г. с неодитирана загуба в размер на 4.269 млрд. лв., става ясно от отчет на банката, публикуван на X3News. Отчетената загуба основно е следствие на осчетоводените допълнителни провизии за загуби от обезценки по кредити и вземания и на обезценки на финансовите и нефинансови активи. Реализираният резултат през 2013 г. е печалба в размер на 71 млн. лв. Сумата на активите към края на 2014 г. е в размер на 1.8 млрд. лв. и в сравнение с началото на годината е 3.7 пъти по-ниска (4.9 млрд. лв.). Кредитният портфейл на банката към 31 декември е в размер на 724.29 млн. лв. (нето, след приспадане на провизии за загуби от обезценка) и е с относителен дял от 39.5% в общата сума на активите. За периода от началото на 2014 г. балансовата стойност на кредитите намалява с 84.3% (3.89 млрд. лв.), основно в резултат на извършената обезценка и на прихващане по предоставени кредити и задължения по привлечени средства. Редовните кредитни експозии са в размер на 119 млн. лв. и са с дял от 2.56% от общата сума на кредитния портфейл. Непросрочените и необезценени редовни кредитни експозиции са в размер на 4.9 млн. лв. и са с дял от 4.13% от сумата на редовните кредити. Само за последното тримесечие на 2014 г. задълженията на 68 кредитополучатели по 148 кредита на обща стойност 2.85 млрд. лв. са обявени за предсрочно изискуеми.
  5. Нови правила за избор подуправител в БНБ
    Иван Искров предлага Димитър Костов за шеф на банковия надзор . Предложението заедно с приложените към него документи се публикува на специализирания тематичен сайт на Интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 7 дни преди изслушването. То ще се състои на открито заседание на Комисията по бюджет и финанси, което се излъчва в реално време в Интернет чрез страницата на парламента. Източник: darikfinance.bg
    Парламентът прие правила за изслушване и избор на подуправител на Българската народна банка, ръководител на управление „Банков надзор“. През януари НС освободи бившия подуправител с ресор банков надзор Цветан Гунев. Приемането на процедурни правила е необходимо във връзка с постъпилото от Управителя на Българската народна банка предложение за избиране на Димитър Костов за подуправител на БНБ. Иван Искров предлага Димитър Костов за шеф на банковия надзор . Предложението заедно с приложените към него документи се публикува на специализирания тематичен сайт на Интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 7 дни преди изслушването. То ще се състои на открито заседание на Комисията по бюджет и финанси, което се излъчва в реално време в Интернет чрез страницата на парламента. Кандидатът се представя от вносителя на предложението – управителя на БНБ, трябва да е до две минути. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за предложения. Личното представяне на кандидата и на неговата концепция за дейността на управление „Банков надзор“ е до 10 минути. В последвалата дискусия народните представители ще могат да зададат въпроси, на които той ще може да отговори в рамките на 10 минути. Комисията може да изисква допълнителна информация, както от кандидата, така и от съответния компетентен орган. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. Заседанието на парламента, на което ще се състои изборът ще се излъчва в реално време в Интернет страницата на Народното събрание. С решение на парламента на заседанието присъства предложения кандидат. Гласуването е явно чрез компютризираната система. Когато кандидатът не получи необходимите гласове, парламентът приема решение за откриване на нова процедура за избор. /БТА/
  6. Правителството вкарва чужди одитори в банките
    Активите на банките в България ще преминат през цялостна външна оценка, за да се прецени тяхното качество. Това каза за „Капитал Daily“ финансовият министър Владислав Горанов. Одитът няма да се извършва от Българската народна банка (БНБ), която и сега по закон трябва да прави месечни доклади за състоянието на активите. „За извършването на оценката Министерството на финансите ще търси компаниите, които правиха одита на европейските банки преди присъединяването им към банковия съюз през миналата година“, обясни министърът. Източник: darikfinance.bg
    Банките ще бъдат проверени от чужди одитори. Ревизиите ще бъдат направени от компаниите, които ползва ЕЦБ, обясни финансовият министър. Активите на банките в България ще преминат през цялостна външна оценка, за да се прецени тяхното качество. Това каза за „Капитал Daily“ финансовият министър Владислав Горанов. Одитът няма да се извършва от Българската народна банка (БНБ), която и сега по закон трябва да прави месечни доклади за състоянието на активите. „За извършването на оценката Министерството на финансите ще търси компаниите, които правиха одита на европейските банки преди присъединяването им към банковия съюз през миналата година“, обясни министърът. Външната оценка ще се прави, за да се върне доверието в банковата система, обясни Горанов. То се загуби, след като БНБ допусна години наред КТБ да раздава кредити на свързани лица без обезпечение. Сега централната банка няма как да убеди обществото, че надзорът не е допуснал подобни практики и в други финансови институции. По думите на Владислав Горанов в предстоящия външен одит участието на БНБ ще е ограничено до създаване на екип, който да направи заданието към проверяващите. Във всяка една от 11-те държави – членки на еврозоната, Европейската централна банка (ЕЦБ) е използвала различни одиторски компании, показа проверка на „Капитал Daily“. Ревизиите на 128-те банки са били направени основно от американските финансови групи – BlackRock Solutions и Oliver Wyman. Дейно участие са взели и одиторите от „голямата четворка“ – PricewaterhouseCoopers, KPMG, Deloitte и EY. Двете американски компании нямат офиси в България. Одиторската четворка има местни представителства, но към KPMG – България, доверието също спадна, тъй като компанията години наред не е забелязвала ставащото се в КТБ. Финансовият министър е на мнение, че таксите по извършването на ревизията трябва да бъдат платени от търговските банки.
  7. Финансов омбудсман ще се грижи за длъжниците на банките
    Това съобщи на среща в Ловеч народният представител от ГЕРБ Диана Йорданова, която е заместник-председател на Парламентарната комисия по бюджет и финанси и член на комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Източник: darikfinance.bg
    Финансов омбудсман ще регулира отношенията между банките и клиентите. Създаването на такава институция е идея, залегнала в програмата за управление на правителството. Това съобщи на среща в Ловеч народният представител от ГЕРБ Диана Йорданова, която е заместник-председател на Парламентарната комисия по бюджет и финанси и член на комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Според нея създаването на такава институция ще предотврати опити за измама и ще облекчи бизнеса при получаване на кредити. „Има много случаи, в които банките увеличават лихвените си проценти, хората не са уведомени, малко са запознати и с дребния шрифт на договорите“, заяви Йорданова. Тя допълни, че финансовият омбудсман ще има възможност да договаря с различните банки достатъчно облекчени условия за опреден тип бизнес. Той ще бъде медиаторът между банката и човека, който е решил да развива бизнес. Очаква се до средата на годината тази институция да стане факт. /БТА/

Банков бюлетин 26.01-30.01.2015

  • Решението за кредитите в швейцарски франкове е икономическо
    Протестът не може да реши проблемите на хората изтеглили кредити в швейцарски франкове. Той не залага на икономическото начало, а то е водещо за банките и нашите съдилища. А и исканията на протестиращите са, меко казано, неизпълними, коментира Васил Кендов, председател на Асоциацията на потребителите на банкови и финансови услуги, цитиран от БГНЕС.
    Според него първият сигнал, че предстои повишаване курса на швейцарския франк бе прекалено настойчивото предлагане на кредитите в тази валута – по-добри условия, подчертано усърдие при подготовката на служителите, които ги оферират. Обикновено, когато една банка хвърля толкова усилия, тя иска да направиш точно това – да изтеглиш кредита именно в швейцарски франкове. Банкерите със сигурност имат повече информация от нас. Според традиционните корпоративни навици рекламираш това, което не ти върви или друго, от което искаш да спечелиш най-много. В случая става дума за второто. След първоначалното покачване на курса на швейцарския франк швейцарците сами си въведоха валутен борд, защото повишаването стана твърде бързо. Когато една страна сама си наложи валутен борд, за да възпре поскъпването, това не значи, че ще стои в борд завинаги, защото той възпрепятства икономическия растеж. След като Марио Драги, президентът на ЕЦБ декларира, че ще се печатат огромни суми евро всеки месец, за какво им е на швейцарците да продължават да купуват швейцарски франкове и да ги държат на склад в трезорите си? Така съвсем логично падна фиксираният курс на франка към еврото. Преди 3-4 години се появи първият проблем. Швейцарският франк за първи път поскъпна у нас до 1.60 лв. Преди това кредитите се отпускаха при курс около 1.20 CHF/BGN. Реално погледнато, трудностите се появиха още при тегленето на кредитите, но не бяха засечени като такива нито от кредитоискателите, нито от кредитните инспектори в банките, нито от изявяващите се като кредитни консултанти. Франкът беше стабилна валута, а първите проблеми, институционални, на ЕС бяха вече на лице. При кредити за по 30 години, нямаше как това да не доведе до поскъпване на франка спрямо еврото, за което сме вързани с валутен борд. Другата причина – ако се вземе предвид, че приходите на хората са в лева, а не в швейцарски франкове, то при всяка вноска банката си удържа комисиона за обмен на валута. Това на практика правеше кредита едва 5% по-евтин. Кендов смята, че хората в момента са разделени на четири групи. В първата влизат тези, които вече са завели дела, но продължават да плащат по ипотеките си във франкове. Те са и най-пострадалите, защото са платили доста адвокатски хонорари за решение на проблема си, което от самото начало беше ясно, че няма да стане в съда. Има голяма част пострадали, които продължават да плащат, но не са взели никакви мерки за последващо поскъпване на франка и сега са в безизходица. Точно те сега ще бъдат принудени да се откажат от претенциите си, ако искат да се споразумеят с банката, продала им поскъпналия кредит. Има група пострадали кредитополучатели в швейцарски франкове, които са спрели да плащат още при първото поскъпване. Третата, най-голямата група заложиха на „индивидуалните оферти на банката“. Превалутираха кредитите в друга валута и се уредиха с 40% нараснал дълг. Те ще имат проблеми след около година и половина, когато ще разберат, че EURIBOR, освен че може да е 0.3%, може и да расте стремглаво, като швейцарския франк. Т.е. те просто са отложили проблема си. В последната, четвърта група са тези, на които предстои да спрат плащането. Дано те четат тези редове, защото определено ще имат нужда от помощ. Решението за пострадалите клиенти – кредитополучатели в швейцарски франкове ще бъде икономическо, но не юридическо. И ще бъде постигнато с общи действия, смята Кендов. Източник darikfinance.bg
  • Банките ударно закриват клонове
    Закриването на банкови клонове ще бъде една от основните тенденции на пазара на финансови услуги през 2015 г. Закриването на поделения от страна на кредитните институции започна още преди една-две години. Но сега се очаква това да продължи с по-бързи темпове.
    Причината за това е все по-бързото навлизане на банкирането от разстояние, за което не е необходимо да се ходи на крака до трезора. Онлайн услугите, а в последно време и навлизането на мобилното банкиране, правят общуването с финансовите институции виртуално и много лесно. Въпреки това данните сочат, че едва 2% от българите използват онлайн банкиране. По този показател страната ни се нарежда на дъното на класацията в Европа заедно с Румъния, Гърция, Сърбия и Турция. Услугата се използва най-много в Белгия и Холандия – от над 70% от клиентите на банките. Средно за ЕС онлайн банкирането се използва от 27% от клиентите. Този процент за България е твърде малък на фона на 40-те процента българи, ползващи интернет, пише вестник „Стандарт“. В същото време България е номер едно по брой банкови клонове на глава от населението. На 100 000 души у нас се падат 62 офиса на банки. За сравнение, в Норвегия те са едва 10, а в Германия на 100 000 души се падат по 14 банкови клона. Показателите само на Италия са като тези у нас. Ще са ни необходими 10-15 години, за да стигне процентите, които сега отчитат скандинавските държави, прогнозира неотдавна на финансов форум Петър Андронов, шеф на СИБАНК. Този срок обаче може да е и 5 г., защото ползването на онлайн услуги нараства изключително бързо, твърдят IT специалисти. Андронов даде за пример холандска банка, в чийто офис на ден влизат не повече от 20 клиенти, останалите ползват услугите й през смартфона, таблета или домашния компютър. В резултат на това от 2000 до 2012 г. броят на банковите клонове в Холандия е намалял с 52%. Очакванията са физическите офиси на трезорите да загубят своето значение с времето. Банкерите виждат бъдещето в онлайн банкирането, в съчетание с предоставянето на услуги, посредством колцентровете, особено на фона на все повечето участници в социалните мрежи, които банките разпознават като новия канал на комуникация с клиентите. Към края на 2013 г. активните участници в социалните мрежи са 1.7 млрд. в глобален мащаб, става ясно от данни в медиите. Банките ударно закриват клонове Навлизането на онлайн банкирането в голяма степен зависи от опасенията, свързани със сигурността. След хакерска атака 30% от клиентите на най-голямата германската банка са се насочили от онлайн към банкиране през колцентрове, сочат данни от европейски проучвания на сигурността. Вместо традиционните банкови клонове, пълни с гишета и чиновнички зад тях, иновативните кредитни институции правят т. нар. офиси на бъдещето, където всичко е максимално компютризирано. Всеки клиент може да получи интересуващата го информация на компютрите, както и да извърши всяка операция „на самообслужване“. Служителите не стоят зад гишета, а се разхождат между клиентите, готови да им помогнат със съвет или консултация. Първият такъв офис откри УниКредит Булбанк в Бизнес парка преди една-две години, последван от друг в центъра на София. С три иновативни работни места пък се обзаведе за нула време Райфайзенбанк България. Пощенска банка откри първия си специализиран център за малкия и средния бизнес в София през декември, до края на 2015 г. тези специализирани центрове ще бъдат 18. С тях започва въвеждането на нов модел клиентско обслужване, съчетаващ иновации и предоставяне на профилирани услуги на всяка група клиенти. Стратегията на банката предвижда откриване на тясно профилирани бизнес офиси в цялата страна. Източник profit.bg
  • Скок на дълга на държавата и бизнеса
    Брутният външен дълг на България е достигнал 38 819.2 млн. евро в края на ноември 2014 г. или 96.4% от БВП, което е с 1 895 млн. евро повече спрямо края на 2013 г.
    Статистиката на БНБ показва няколко ясни тенденции. От една страна задълженията на държавата растат, което е обяснимо с големия дефицит в бюджета за миналата година в размер на 3.7% от брутния вътрешен продукт на страната. Външният дълг на държавата към ноември 2014 г. е 5 056.2 млн. евро, като се увеличава с 1644.2 млн. евро или 48.2% спрямо края на 2013 г. В същото време банките, в които депозитната база надхвърля обема на отпуснатите кредити, погасяват задълженията си към своите чуждестранни собственици, за да намалят текущите си разходи. Външните задължения на сектор Банки са 5 157 млн. евро. Те се понижават с 694.3 млн. евро спрямо края на 2013 г. На фона на дефлацията и политическата несигурност и влошаването на бизнес климата в страната, до някаква степен изненадващо, външният дълг на бизнеса расте. Външните задължения на фирмите са 12 403.4 млн. евро. Те нарастват със 173.9 млн. евро от началото на 2014 г. А вътрешнофирменото кредитиране е 16 202.6 млн. евро, което е със 771.1 млн. евро повече в сравнение с края на 2013 г. Очевидно, въпреки всички проблеми, икономическата активност на бизнеса в България се засилва, а с нея и нуждата от нови заеми. Друг фактор за значителното увеличение на вътрешнофирменото кредитиране е по-ниската цена на заемния ресурс, с оглед на рекордно ниските лихвени нива в много от страните в еврозоната. Източник darikfinance.bg
  • Кредитното застраховане е последният лъч на надежда на европейските компании в условията на ограничен икономически ръст и дефлация на Стария континент. Около тази теза се обединяват участниците в дискусионния панел на Coface Country Risk Conference 2015 с фокус дребния и среден бизнес в Европа. Конференцията събира представители на световния бизнес във френската столица Париж, като Investor.bg е единствената българска медия, акредитирана за събитието. В дискусията се включиха представители на сектора от две от най-големите икономики на континента – Франция и Италия. По думите на Натали Кестенер, директор на компанията за автомобилно и медицинско оборудване Restagraf, кредитното застраховане е в основата на хеджирането на рисковете пред малките и средни предприятия. „Ако имам нужната власт, първото нещо, което бих направила, е хармонизирането на сроковете за изплащане на задълженията в Eвропа. Различните правила спъват лесното правете на бизнес“, изтъква тя. Според ръководителя на италианския производител на цигарени изделия Manifatture Sigaro Toscano Аурелио Реджина бизнесът на Апенините започва да отчита известно раздвижване въпреки като цяло негативните статистически данни. „Вътрешното търсене се засилва. Не ми се иска да търся причина за това в стабилността на правителството, но твърде вероятно е и това да има своето влияние. Италианските фирми, които оцеляха през най-тежката криза, сега са по-силни“, посочва Реджина. Участие в дискусионния панел взе и Никола Дюфурк, главен изпълнителен директор на Френската банка за публични инвестиции (Banque publique d’investissement de France – BPIFrance). Според него френският бизнес усеща тежестта на множеството икономически регулации. Това (регулаторните режими – бел. авт.) кара компаниите да финансират иновациите в Калифорния, но не и във Франция“, отбелязва той. „Когато се срещам с германски фирми, те ми казват, че Франция финансира Калифорния. Това не трябва да продължава. Няма причина Германия да постига силен растеж на износа, а ние да не го правим“, коментира Никола Дюфурк. Според ръководителя на BPIFrance структурата на финансиране на иновациите разкрива неефективността на пазара. „Усилията на правителството да осигури финансирането на иновациите могат да доведат и до дисбаланс, като се съсредоточат във финансирането на по-малко печелившите сектори и на по-рисковите иновации“, отбелязва Дюфурк. „Основната пречка пред френския малък и среден бизнес е психологията. Потенциалът е налице“, добавя още Никола Дюфурк. „Ако не беше кредитното застраховане, последиците от кризата щяха да са още по-мрачни“, заявява още той. Източник investor.bg
  • Средните лихвени проценти по новите депозити на населението през декември са се изменили минимално спрямо ноември, показват данни на БНБ. Лихвите по новопривлечените депозити на домакинствата в левове се покачват с 0,2 процентни пункта до 2,6%, а по евровите отстъпват с 0,1 пункта до 2,2% За последните 12 месеца средната лихва по новопривлечените левови депозити на населението спада с 1,1 пункта, а по евровите – с 1,3 пункта. Средната лихва по фирмените депозити в лева през декември се понижава с 0,2 пункта до 1,3% по левовите, а по евровите се покачва с 0,4% до 1,4%. За последната година лихвите по новопривлечените фирмени депозити в лева се понижават с 1,2 пункта, а по тези в евро – с 0,9 пункта. Средни лихвени проценти по новопривлечени депозити Декември 2014 изменение месечно годишно Фирми депозити с договорен матуритет в левове 1,30 -0,15 -1,21 депозити с договорен матуритет в евро 1,37 0,36 -0,87 Домакинства депозити с договорен матуритет в левове 2,63 0,17 -1,13 депозити с договорен матуритет в евро 2,16 -0,13 -1,27 Средни лихвени проценти по всички привлечени депозити Декември 2014 изменение месечно годишно Фирми овърнайт-депозити в левове 0,23 0,01 -0,04 овърнайт-депозити в евро 0,17 -0,01 -0,10 депозити с договорен матуритет в левове 2,07 -0,16 -1,37 депозити с договорен матуритет в евро 1,85 -0,13 -1,57 депозити, договорени за ползване след предизвестие, в левове 0,50 0,06 -0,12 депозити, договорени за ползване след предизвестие, в евро 0,10 -0,06 -0,13 Домакинства овърнайт-депозити в левове 0,50 -0,02 -0,32 овърнайт-депозити в евро 1,18 -0,24 -0,72 депозити с договорен матуритет в левове 3,09 -0,16 -1,25 депозити с договорен матуритет в евро 2,79 -0,15 -1,06 депозити, договорени за ползване след предизвестие, в левове 2,15 -0,02 -2,01 депозити, договорени за ползване след предизвестие, в евро 2,14 -0,03 -2,47 Източник investor.bg
  • Управителят на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров внесе в деловодството на Народното събрание предложение за избор на подуправителя Димитър Костов като ръководител на управление „Банков надзор“, съобщиха от централната банка. Предложението е във връзка с освобождаването на Цветан Гунев от ръководния му пост в БНБ. Решението за това беше взето от Народното събрание на 21 януари. В своите мотиви за предложението Иван Искров посочва, че в момента Димитър Костов ръководи управление „Банково“ и е изпълнявал длъжността ръководител на „Банков надзор“ в периода, в който Гунев излезе в отпуска – от средата на юни 2014 година досега. Димитър Костов е подуправител на БНБ от 2005 година досега и за този период е доказал своята висока квалификация, добре познат е в професионалната общност и защитава имиджа и интересите на страната в редица международни институции, посочва още управителят на БНБ. От централната банка изтъкват и някои от важните задачи, които Костов е изпълнил, сред които сливането на платежните системи БОРИКА и „Банксервиз“, свързването на българската банкова система с еврозоната по осъществяването на платежни услуги посредством включване в ТАРГЕТ 2, както и изграждането на спомагателна система за плащания на дребно в евро на територията на страната (БИСЕРА 7). Костов е участвал и в изготвянето на предложения в областта на използването на минималните задължителни резерви като инструмент на антицикличната политика на БНБ, както и за внедряването на нова банкова счетоводна система. „Опитът в областта на публичните финанси и особено в Министерството на финансите в изключително трудния за България икономически преход в началото на 90-те години на миналия век, му дава хладнокръвие, трезв и прагматичен поглед върху макроикономическите баланси и процеси в страната“, допълва Иван Искров в своето предложение до депутатите. Кратката биографична справка на сайта на БНБ показва, че Димитър Костов е икономист, завършил е Университета за национално и световно стопанство през 1981 г.. Има следдипломни квалификации в Икономическия институт в Болдър, щата Колорадо, САЩ, и Института за публични и международни отношения „Удро Уилсън” към университета в Принстън, САЩ. Преди да заеме длъжността подуправител на БНБ през юни 2011 година е бил председател на УС на Асоциацията на търговските банки и изпълнителен директор на търговска банка „Алианц България” от август 1999 година. Бил е и изпълнителен директор на „Централна кооперативна банка” в периода май 1997 година до август 1999 година. Димитър Костов е бил и министър на финансите в правителството на Жан Виденов (1995 – 1997 година). Източник investor.bg
  • Президентът на ЕЦБ Марио Драги твърде рано вкара в действие „тежката артилерия“. Резултатът обаче няма да е добър, коментира икономическият експерт на Deutsche Welle Ролф Венкел. Духът беше пуснат от бутилката. ЕЦБ ще налее много повече пари в изкупуването на държавни и фирмени облигации, отколкото очакваха експертите. От сега до септември 2016 година ЕЦБ смята да изкупува всеки месец дългове за по 60 милиарда евро. Това означава, че банката ще налива огромни суми на пазара в продължение на 20 месеца, като сумата ще достигне 1.2 трилиона евро. Пазарите очакваха значително по-малка сума от порядъка на 500 милиарда до най-много един трилион. По този начин президентът на ЕЦБ Марио Драги изстрелва и последния си патрон. При това доста прибързано и без да има нужда. Той копира експеримента на американската Централна банка, която след финансовата криза не само понижи основния си лихвен процент, но и започна масово изкупуване на облигации за милиарди – тази тактика явно доведе до успех, защото американската икономика се съвзе и през последното тримесечие в САЩ беше регистриран икономически растеж от пет процента. Сметката на Драги е ясна. С политиката на евтините пари той иска да окуражи банките да отпускат повече кредити на бизнеса, за да може той да инвестира и да създава работни места. Освен това Драги иска да прогони призрака на дефлацията – онази опасна спирала, при която спадащите цени вървят ръка за ръка с увеличаващ се брой фирмени фалити и растяща безработица. Още отсега той бие тревога, че инфлационните очаквания са достигнали исторически ниски нива. Един предвидливо играещ шахматист обаче мисли поне с няколко хода напред, без да ги осъществява моментално. Марио Драги дълго преследваше именно такава стратегия, като заявяваше, че ЕЦБ ще стори всичко необходимо за спасяването на еврото. Тези уверения успокояваха пазарите, без да има нужда да се изстрелва и последният патрон. Защо Драги прави това тъкмо сега? Една централна банка би трябвало да изкупува държавни облигации само в крайни ситуации. Такава ситуация в Европа обаче няма. Тъкмо обратното, независимо от значителните рискове, икономиката на страните от еврозоната върви нагоре, макар и с различини скорости. Средносрочно перспективите дори са още по-добри, защото ниската цена на петрола дава стимул на частното потребление. Същото се отнася и за девалвацията на еврото, която може да помогне на износа. А и т.нар. призрак на дефлацията всъщност не съществува. Ниското ниво на инфлацията се дължи най-вече на поевтиняването на петрола. А цените и трудовите възнаграждения в европейския юг и в бъдеще ще трябва да се понижават, ако тези държави искат да възстановят своята конкурентноспособност. Отчетеният от статистиката лек спад на потребителските цени освен това няма нищо общо с дефлацията, при която е налице всеобхватен и продължителен процес на понижаване на цените. Какво тогава цели да постигне Драги със своята програма? Изглежда той е бил притиснат от политиците, и по-специално от тези в Италия и Франция. Формално ЕЦБ е политически независима институция, но би било наивно да се предполага, че тя действа в политически вакуум. Италианците и французите искат да спечелят време, тъй като все още не успяват да прокарат необходимите структурни реформи в страните си. По друг начин не могат да се обяснят крайните действия на Драги. Защото една Централна банка не бива да води конюнктурна политика. А наливането на пари няма да допринесе за съживяването на икономиката и за повишаване на инфлационните очаквания, поне докато лихвите в еврозоната са на исторически ниски нива. В крайна сметка, фирмите не инвестират само затова, че лихвите по кредитите са ниски – те го правят само когато са уверени, че търговските им перспективи се подобряват. Марио Драги поема и значителен риск със своя ход. Пренасищането на пазарите с пари увеличава опасността от образуването на „балони“ вя секторите на недвижимите имоти и фондовата търговия. Освен това то отслабва натиска за реформи. Действията на Драги са не само прибързани и преждевременни. Той може да предизвика и ефект, който е точно обратен на желания от него. А доверието към ЕЦБ може да бъде унищожено веднъж завинаги. Източник darikfinance.bg
  • България отговаря на започналата наказателна процедура от Брюксел със скоростно приемане на промени, въвеждащи европейските изисквания. На 18 декември 2014 г. Министерският съвет внесе в Народното събрание законопроект, който, след като влезе в сила, ще замени сега действащия Закон за гарантиране на влоговете в банките, пише „Капитал Daily“. Въпросът е особено актуален в контекста на ситуацията около Корпоративна търговска банка (КТБ). С поставянето на банката под специален надзор се преустанови достъпът на вложителите до техните средства в продължение на няколко месеца. В края на септември 2014 г. Европейският банков орган уведоми БНБ за откриване на процедура по разследване срещу България за нарушение на правото на ЕС във връзка с неспазване сроковете за изплащане на гарантирани депозити. В отговор БНБ посочи, че съгласно националното ни законодателство изплащането на депозитите следва да се извърши едва след отнемане лиценза на съответната банка. Наред с други промени законопроектът цели да промени сроковете и условията за изплащане на гарантираните депозити в съответствие с преработената Директива 2014/49/ЕС и препоръката, отправена ни от Европейския банков орган. Гарантираният размер на влоговете остава непроменен в общия случай и е в размер на 196 хил. лв. или 100 хил. евро. Същевременно се въвежда по-висок размер на гаранцията за някои видове депозити. Така, ако влогът е направен във връзка с определени важни събития в живота на вложителя, той е гарантиран за по-висока сума – до 250 хил. лв. Отпадат и част от изключенията, при които влоговете не са гарантирани по сегашния закон. Директивата изисква на вложителите да бъде осигуряван достъп до гарантираните суми в по-кратки срокове. От друга страна, наред с отнемането на лиценза се въвеждат и други обстоятелства, при наличието на които може да се пристъпи към изплащане на гарантираните депозити. Предвижда се легална дефиниция на „неналичен влог“. Това е влог, който е изискуем и дължим, но не е бил платен от банката съгласно приложимите към него законови или договорни условия. Предвиждат се промени по отношение на начините, по които се финансира Фондът за гарантиране на влоговете в банките. Законопроектът предвижда отпадане на встъпителните вноски на банките като средство за финансиране на фонда. Годишната премийна вноска, която всяка банка прави, ще бъде определяна пропорционално на степента на риска за банката. Тя ще се изчислява върху размера на гарантираните влогове за предходната година, формиран като средна стойност от размера на гарантираните влогове към края на всяко тримесечие. Когато Фондът за гарантиране на влогове няма достатъчно налични средства, законопроектът предвижда да се събрат извънредни премийни вноски от банките. Размерът на вноските е до 0.5% от гарантираните влогове за една календарна година, изчислени към последното тримесечие, предхождащо датата на превеждане на вноските. Една от съществените промени е свързана с възможността средствата на фонда да бъдат използвани за „спасяване“ на банки, застрашени от неплатежоспособност. Източник darikfinance.bg
  • Полското правителство планира да конвертира в злоти ипотечните заеми, взети в швейцарски франкове от полски граждани. Целта е да се намали задлъжнялостта на частния сектор в страната, както и валутният риск, заяви премиерът на Полша днес, съобщава The Wall Street Journal. През уикенда имаше протести в големите градове с искания за облекчения по ипотечните заеми, взети в швейцарски франкове. Стойността на някои от тях вече надхвърля два пъти първоначалната, след като от 2008 г. насам швейцарската валута поскъпна значително заради дълговата криза в Европа, a през последните седмици скочи още, след като Националната банка на Швейцария премахна границата от 1.20 EUR/CHF. Правителството ще представи в сряда подробни предложения за заемите, деноминирани във франкове, които изплащат повече от половин милион полски кредитополучатели. Това става месеци преди парламентарните и президентски избори в страната. Властите във Варшава черпят опит от унгарското правителство, което още през миналата година реши да конвертира кредитите във франкове във форинти при фиксиран валутен курс. Министърът на финансите на Полша и управителят на централната банка миналата седмица инструктираха кредитните институции в страната да намалят лихвените нива по заемите във франкове за сметка на нормите си на печалба. Финансовият министър не изключва също така възможността полският съд да обяви ипотеките в швейцарски франкове за незаконни спекулации на част от банките. Източник darikfinance.bg
  • Министерството на финансите пусна в обращение нова емисия 3-годишни държавни облигации, деноминирани в лева, с падеж 28 януари 2018 година. На проведения днес аукцион бяха пласирани успешно книжа а 50 млн. лв. при среднопретеглена доходност от 0.69%. Общият размер на подадените поръчки достигна 219.80 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 4.40. Спредът спрямо бенчмарковите германски облигации в този сегмент е в размер на 83 базисни пункта. От страна на участниците беше отчетен висок интерес както към количеството, предложено за продажба със състезателни поръчки, така и към несъстезателната част, определена за разпределение между инвеститорите. Най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха банките, 50.00%, следвани от пенсионните фондове с 32.67% и договорните фондове със 17.33%. Източник darikfinance.bg
  • Общият тренд на понижаване на лихвените нива от българските банки беше разбит на разнопосочни движения в края на миналата година. В някои сегменти на пазара цените на кредитите ще продължат да се понижават, но в други дъното вече е достигнато. В сравнение с ноември 2014 г. средният лихвен процент по срочните депозити за бизнеса в левове спада с 0.15 пр.п., до 1.30%, а по тези в евро се увеличава с 0.36 пр.п., до 1.37%, показват данните на БНБ. Точно в обрана посока се движат лихвите по влоговете на домакинствата. През декември средният лихвен процент по депозитите в левове нараства с 0.17 пр.п., до 2.63%, а по тези в евро намалява с 0.13 пр.п., до 2.16%. При кредитите положението е подобно. Лихвите по заемите за бизнеса на стойност до 1 млн. евро, деноминирани в левове се уличават с 0.19 пр.п., до 6.47%, а по тези в евро покачването е с 0.20 пр.п., до 6.36%. Спрямо ноември 2014 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се увеличава с 0.87 пр.п., до 12.33%, а по тези в евро се понижава с 0.31 пр.п., до 8.29%. При жилищните кредити в левове той спада с 0.10 пр.п., до 6.24%, а по жилищните кредити в евро, с 0.09 пр.п., до 6.69%. През 2014 г. лихвите по ипотечните кредити в лева са се понижили с 0.82 пр.п., докато по тези в евро са паднали с 0.48 пр.п. Тенденцията на намаление на лихвите по ипотечните кредити вероятно ще продължи, заради по-малкия риск в сектора на фона на възстановяването на търсенето на пазара на имотите и ръста на цените на жилищата в големите градове. Източник darikfinance.bg
  • Новото правителство на Гърция продължава да плаши инвеститорите. Днес премиерът Алексис Ципрас стресна няколко основни сектора на гръцката икономика и притесни политиците в целия Европейски съюз. В резултат основният фондов индекс в Атина пада с 8.23%, до 719.01 пункта, понижавайки се за трети пореден ден, откакто лявата коалиция СИРИЗА спечели извънредните избори на 25 януари. Най-големите потърпевши от несигурността на пазара са гръцките банки. Докато изтеглянето на депозити от тях продължава с пълна сила, сумата на изтеглените пари от гръцките вложители за последните 2 месеца вероятно вече надхвърля 20 млрд. евро. На този фон ликвидната подкрепа от страната на Европейската централна банка за сектора е ключова. Но лидерът на СИРИЗА, Ципрас вече многократно се обяви за преразглеждане на дълговете и спиране на политиката на строги икономии в Гърция. Действия, които се определят като неприемливи от ЕЦБ. Акциите на National Bank of Greece SA поевтиняват с 25.45% в Атина, докато пазарната капитализация на Piraeus Bank SA пада с 27.56%. Ципрас обаче не спря дотук. Той постави под въпрос плановете на ЕС да наложи нови санкции срещу Русия, засилвайки напрежението между него и консервативните европейски политици. След което дойде ред на приватизацията на държавни активи. Новото гръцко правителство възнамерява да прекрати процедурите за раздържавяване на пристанищата в Пирея и Солун, които са най-големите в страната. Зам-министърът на морския флот Теодорос Дрицас заяви след първото заседание на кабинета начело с новия премиер: „Ние ще спрем приватизацията на пирейското и солунското пристанище като част от програмата на СИРИЗА“. На заседанието беше предложена и реформа в ключовия за Гърция туристически сектор. С цел да бъдат увеличени приходите Ципрас обеща да промени вида на масовите туристически услуги, премахвайки пакетите „ол инклузив“ в гръцките курорти. Правителството възнамерява да насърчи прехода към традиционен тип ваканция, по време на която туристите посещават местните заведения и забележителности. Източник darikfinance.bg
  • Реформаторският блок поиска оставките на ръководството на Българска народна банка и Комисията за финансов надзор. Радан Кънев призова това да се случи заради загуба на доверия във финансовите институции. „Вместо да градят доверие БНБ и КФН се превърнаха във фактори на нестабилност за финансовата система на страната. Съмненията в тяхната компетентност, добросъвестност и безпристрастност доведоха до необходимост от държавна финансова подкрепа за банкови институции и до излишно и опасно напрежение около доходността и активите на универсалните пенсионни фондове, в които са вложени парите на милиони работещи български граждани. Това е позицията на Реформаторския блок“, заяви Кънев от парламентарната трибуна. Освен официалната позиция на реформаторите Радан Кънев добави, „че когато парите ги няма, някой ги е откраднал. Второто е, че когато не изриташ крадеца навреме, накрая на ревизия плащат всички“. Източник darikfinance.bg
  • Societe Generale Експресбанк обяви назначението на нов главен изпълнителен директор – Арно Льоклер. Той пристига в България след 5 години в Rusfinance Bank – руското подразделение за потребителско финансиране на Societe Generale Group. Професионалният опит на Арно Льоклер в Societe Generale започва през 1996 г. във Франция. Той заема различни позиции, включително инспектор и супервайзър на банкирането на дребно. През 2005 г. Льоклер се мести в Хамбург, Германия, където е един от изпълнителните директори, отговарящ за Продажбите, Маркетинга и IT на Hanseatic Bank (75% собственост на Societe Generale). През септември 2009 г. става главен изпълнителен директор на Rusfinance Bank и под негово ръководство банката с активи на стойност от 100 млрд. рубли се изкачва в топ 3 на автомобилно финансиране и топ 5 на потребителското финансиране в Русия. „Очаквам с нетърпение да започна работата си в България. Обстановката тук е много динамична и всяка банка трябва да дава най-доброто от себе си, за да заслужи своите клиенти. През 2014 г. Societe Generale Експресбанк отбеляза силен ръст в привлечените средства и отпуснатите кредити на пазара, затвърждавайки своята стабилност, изцяло клиентски-ориентиран подход и широка гама от услуги. Ще работя с екипа на банката за засилване на този резултат“, сподели Арно Льоклер по повод назначението си. Льоклер има магистърска степен по Одит и Корпоративни финанси от едно от най-видните бизнес учебни заведения в света – университета HEC в Париж. Владее френски, английски, немски и руски. Източник profit.bg
  • Ниските доходи на българина го правят особено изобретателен в пестенето на пари. Екипът на Profit.bg ще ви предложи няколко начина, чрез които можем да пестим значителни средства месечно. Супермаркетите Огромното разнообразие от стоки в супермаркетите, както и подредбата в тях, ни карат да харчим повече и повече. Затова най-добре ще е да пазарувате с предварително изготвен списък, а за да се възползвате от част от намаленията, ви е необходима и карта, издадена от магазина. Купуването на торбичка не е голям разход, но замислете се каква сума се получава, ако всеки ден оставяте по 10 или 20 стотинки само за найлонова торбичка. Имайте предвид, че пазаруването на по-големи разфасовки също може да ви спести пари, така че сравнявайте цената спрямо количеството на закупената стока. Вижте още: Няколко трика на супермаркетите, чрез които харчим повече пари Бензин Спадът на цените на горивата за последния месец вече е приблизително 20 на сто. Това обаче не означава, че не можем да намалим сметката си с още примерно 1-2 лева. Първо, поискайте карта от вашата бензиностанция, тъй като с нея горивата са с между 2 и 12 ст. по-евтини. Второ, при дълъг път можете да сравните цените на горивата в различните градове на fuelo.net и да прецените къде ще ви е изгодно да напълните резервоара на колата ви. Почивки Сезонът на ранните записвания вече тече, а както знаем, те могат да намалят сметката за семейната ваканция с до 20%. Така че, ако вече знаете кога ще почивате, защо не решите и къде ще ползвате отпуската си тази година. Това ще намали сумата за морето или планината, а средствата може да насочите към покупката на нужна вещ, плащане на сметки и др. Четете още: 10 от най-експремните методи за пестене на пари Дрехи Да, факт е, че българите купуват малко дрехи, тъй като доходите ни са ниски. След Коледа и Нова година времето, в което всеки от нас е по-разточително настроен, магазините масово намалиха цените и в момента могат да се видят цени с до 50% по-ниски. А защо да не купите зимна дреха на доста по-ниска цена, която ще ползвате догодина, или лятна дреха през зимата, а не точно в разгара на лятото? Токът Основна част от комуналните ни разходи са свързани със сметката ни за ток. Главно заради празниците и зимата сметките ни през последните месеци са доста по-високи от средните за годината. Ето и няколко идеи как можем да пестим от ток. Саниране Много се изговори и изписа за санирането на панелните жилища у нас. Да, наистина това е още една мярка за пестене на пари, а тук определено не става въпрос за стотинки, а за стотици левове годишно. Според специалистите една санирана сграда може да спести между 40 и 50% от разходите ни за електро и топлоенергия. Кредити Спадът на лихвите по кредитите през последните години би трябвало да ни подсети кога и при каква лихва сме теглили заема си. Знаете ли, че е възможно да предоговорите кредита си? Това може да стане със съдействието на кредитен консултант като Кредит Център (за вас тази услуга е безплатна). Да, това по всяка вероятност ще ви отнеме известно време, но какво ще кажете, ако в крайна сметка пестите по 50 лв. месечно? Банкова карта Тегленето от банкомат на банката, издател на вашата карта, би ви спестявало между 70 ст. и 1 лв. при всяко теглене на средства. Също така, имайте предвид, че не е добра идея да теглите по 20 или 50 лв., а доста по-добре ще е, ако ползвате банкомата за суми от порядъка на 200 или 400 лв. Източник profit.bg
  • Гърците са изтегли депозити на обща стойност 7 млрд. евро само за 40 дни, съобщи агенция Bloomberg, позовавайки се на двама сигурни източници от банкерските среди в Гърция. Според тях гърците искат да защитят своите пари от сътресенията около предсрочните парламентарни избори, посочва БГНЕС. Още през декември, когато по традиция депозитите растат, бяха изтеглени около 3 милиарда евро. До средата на този месец са били изтеглени още 4 милиарда евро. Според данните на централната банка през ноември депозитите в гръцките банки са възлизали на общо 164.3 милиарда евро. Заради тегленията две гръцки банки – Юробанк и Алфа банк, поискаха достъп до фонда за спешна помощ за ликвидност. Източник profit.bg

Банков бюлетин 19.01-23.01.2015

  • Глобалната финансова система излиза извън контрол
    Икономическият пророк, който предвиди кризата с Lehman с невероятна точност, е още по-притеснен за състоянието на глобалната финансова система през 2015 г.
    Все повече страни се опитват да девалвират валутите си. Всички големи централни банки целенасочено надуват балони, за да отложат деня на разплата. Този път и развиващите се пазари са въвлечени в тресавището, пише The Telegraph. „Живеем в свят, който е опасно нестабилен“, смята Уилям Уайт, председател на Комисията за икономически проучвания в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. „Свидетели сме на истински валутни войни и всички участват. Нямам представа къде ще свърши това.“ Уайт е бивш главен икономист на Банката за международни разплащания и понастоящем е съветник на германския канцлер Ангела Меркел. Според него еластичността на глобалната финансова система в момента е разпъната повече, отколкото беше през 2008 г. в навечерието на Голямата рецесия. Крайностите са достигнали почти всяко кътче на земното кълбо, като делът на общият обем на публичните и частните дългове в брутния вътрешен продукт на света днес е с 20 процентни пункта по-висок. Уайт смята, че количествените улеснения в Европа са обречени на провал в този късен етап от кризата и дори могат да доведат до задълбочаване на проблемите. „Доходността на държавните облигации е на рекордно ниски нива“, коментира Уайт пред The Telegraph на Световния икономически форум в Давос. „Количествените улеснения няма да помогнат на всички. Европа е в много по-голяма степен зависима, в сравнение със САЩ, от състоянието на малките и средните предприятия, а те получават парите си от банките, не от пазара на облигации“. „Дори и след стрес тестовете банките продължават да намаляват кредитирането. Те не отпускат заеми на малки фирми по различни причини, а лихвеният диференциал продължава да расте“. Според Уайт, количествените улеснения са просто скрита форма на конкурентна девалвация на парите. В Япония използват същата стратегия, но без особен успех. „Налице е значителен риск, защото централната банка на Япония финансира 40% от всички държавни разходи. Това би могло да приключи само с висока инфлация или дори с хиперинфлация“. В същото време „развиващите се пазари се включиха, предпазвайки се от натиска за поскъпване на техните валути, с натрупване на огромни валутни резерви. Този път в играта участват и корпорациите от Азия и Латинска Америка, които взеха назаем около 6 трилиона долара, основно през офшорни центрове. Това ще доведе до огромни проблеми, когато лихвите по американския дълг започнат да се покачват“. Източник darikfinance.bg
  • Швейцарска буря на валутните пазари
    Акциите на най-голямата платформа за валутна търговия в САЩ, FXCM се сриват с 86% в началото на сесията на американските пазари, след като поевтиняха с 15.06% вчера.
    Причината? Бурята, която предизвика на валутните пазари решението на Националната банка на Швейцария да освободи курса на франка от еврото и да намали лихвените си нива. В резултат, само за часове клиентите на FXCM изгубиха 225 милиона долара, като от компанията отчетоха безпрецедентна волатилност в търговията с швейцарския франк. Други валутни търговци като Global Brokers NZ Ltd. направо затвориха врати вчера, за да се предпазят от загубите, свързани с франка. Швейцарските пари скочиха за минути с 41% срещу еврото, като по-късно се оказа, че рязкото движение и огромният брой на сделките са предотвратили изпълняването на част от поръчките. Мениджърите на пари в Лондон, като Deutsche Bank AG, UBS Group AG и Goldman Sachs Group Inc., спряха да изпълняват поръчките. Това в крайна сметка ограничи поскъпването на франка до рекордните 29%, като последва рязко низходящо движение. От FXCM предупредиха, че в резултат на загубите „компанията може да влезе в нарушение на някои регулаторни капиталови изисквания“. Източник darikfinance.bg
  • МФ пласира 6-месечни ДЦК за 200 млн. лв.
    Министерство на финансите (МФ) е пласирало успешно вчера 6-месечни държавни ценни книжа (ДЦК) с номинална стойност 200 млн. лв., съобщава пресцентърът на ведомството. Според информацията постигнатата доходност до падежа на емисията на 21 юли 2015 г. е 0,16%, а годишната – 0,32 на сто. Общият размер на подадените поръчки достигна 598,12 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 2,99.
    о този начин спредът спрямо германските ДЦК в този матуритетен сегмент достигна 51 базисни пункта. От МФ посочват, че на проведения на 19 януари аукцион от страна на участниците е бил отчетен висок интерес както към количеството, предложено за продажба със състезателни поръчки, така и към несъстезателната част, определена за разпределение между инвеститорите. Най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха банките – 70%, следвани от пенсионните фондове с 10,63%, застрахователни дружества и други инвеститори с по 9,66% и гаранционни фондове с 0,05%. През 2015 г. правителството ще пласира книжа на вътрешния пазар за 950 млн. лв. Само през януари ще бъдат набрани 300 млн. лв. Освен вече проведените търгове на 13 януари и 19 януари МФ ще пласира и 3-годишни ДЦК за 50 млн. лв. на 26 януари. МФ вече обяви и календара на вътрешните емисии за февруари. Чрез два търга правителството ще пласира книжа за общо 450 млн. лв. На 2 февруари ще бъдат емитирани 5-годишни ДЦК с номинална стойност 50 млн. лв., а на 9 февруари – 3-месечни съкровищни облигации за 400 млн. лв. Източник investor.bg
  • Промените в Закона за потребителския кредит и случаят с КТБ бяха сред основните фактори, които „рисуваха“ картината на кредитния пазар през цялата изминала година. Това се посочва в обобщението за изтеклия 12-месечен период на консултантската компания Кредит Център. „Годината стартира с ниска активност и пасивно поведение от страна на потребителите, тъй като проитоворечивите тези в публичното говорене по отношение на промените в закона объркваха хората и те предпочитаха да заемат изчаквателна позиция“, коментира Тихомир Тошев, изпълнителен директор на Кредит Център. „Може да се каже, че тази тенденция бе валидна за цялото първо шестмесечие. През втората половина на 2014 г. станахме свидетели на раздвижване, особено през последните 3 месеца на годината“, допълва Тошев. По думите му, кредитирането логично се е оживило като резултат от адаптирането на участниците на пазара към промените и съответно подобряването на условията по ипотечните кредити. От друга страна, ниските лихви по депозитите и усещането за несигурност, резултат от банковите сътресения, са накарали редица потребители да преосмислят съхранието на парите си. Много от тях са взели именно решението за покупка на имот с наличните средства и доплащане на сделката с ипотечен или потребителски кредит. Годината донесе и друга, по-позитивна тенденция на ипотечния пазар. От компанията регистрираха ръст в търсенето на ипотеки за покупка на жилища в строеж. В повечето случаи искането бе за финансиране на етап Акт 15. От своя страна, строителите станаха по-гъвкави в предлагането на различни схеми за покупка на ново строителство, което позволи на клиентите да купуват без съществени рискове и затруднения. Друго традиционно за пролетния сезон раздвижване бе свързано с ръст на запитванията за 100% финансиране при покупка на жилище. През април броят на заинтересованите от такъв тип кредитиране нарасна с около 15%. Поради спирането на спада на цените на имотите в най-големите градове някои клиенти решиха да се сдобият с жилище, без да чакат повече. Онези, които не разполагаха със спестени средства, потърсиха опцията за стопроцентова ипотека. С наближаването на влизането в сила на промените в закона, на пазара се появиха нови ипотечни продукти. В опит да изпреварят новата регулация, някои банки започнаха да предлагат кредити без такси за усвояване, годишно обслужване и предсрочно погасяване. Както се очакваше, премахването на таксите доведе до леко повишение на лихвите, но общата цена на кредита се запази, дори в някои случаи леко се понижи, коментираха от Кредит Център. Премахването на таксата за предсрочно погасяване раздвижи пазара на рефинансиране на кредитите и даде повече увереност на новите предитополучателите, които през предишните години целенасочено търсеха кредитни продукти без такса за предсрочно погасяване. През август първите сделки по новите правила станаха факт, като първите кредити с ограничена отговорност откриха своите клиенти. В традиционно слабия за финансови сделки ваканционен месец активността на пазара на кредититране се запази стабилна. Есента доведе до по-голям ръст в запитванията за ипотечни кредити – около 20%. За това, освен чисто икономическите фактори, допринесе и успокояването на политическата сцена. Домакинствата традиционно пристъпиха към проучване на възможностите за покупка на жилище, а най-активните от тях успяха да затворят сделките преди края на календарната година. Друг двигател на активизирането бе желанието на много потребители за покупка на по-качествен апартамент и периодът им предложи всички предпоставки за подобна стъпка. На годишна база ръстът в броя на сделките бе около 5%, посочват от компанията. Същевремено продължи понижаването на лихвите по ипотечни кредити и в края на 2014 офертите се движеха между 6 и 7%. Средният размер на изтеглените ипотечни кредити за изминалата 2014 г. е 34 534 евро, което е леко покачване – с около 1 500 евро спрямо 2013 година. Най-високата стойност отново е в София – близо 45 000 евро, като това е най-високата стойност за столицата от последните 5 години насам. Във Варна тенденцията е обратна – средният размер на заемите – малко под 30 000 евро, е най-ниската за 5-годишния период. Близо 26 000 е средният размер в Бургас, а стойността за Пловдив е малко под 22 000 – и в двата града не се наблюдава сериозно движение в сравнение с предходни години, посочват още от Кредит Център. Съотношението между еврото и лева за страната през годината е 16/84, като най-популярна е българската валута в Пловдив сред големите населени места. Във Варна и Бургас съответно 83% и 89% са изтеглените заеми са в лева. Най-ниска е популярността на родната валута в столицата, където е изборът на ¾ от потребителите. Без съществени промени остава разпределението на клиентите по възрастови групи. Малко над 47% е делът на потребителите между 26 и 35 години, които са и най-активните кредитополучатели. Втората по големина група е тази на хората между 36 и 45 години – малко над 34% е техният дял. Над 45 години са 10.8% от потребителите, а най-младите представляват близо 8%, посочват от Кредит Център. Най-популярните по размер заеми са тези между 10 000 и 30 000 евро – представляват близо 48% от всички. Малко над 27% са кредитите на стойност между 30 000 и 50 000 евро. Като цяло, тези заеми намаляват дела си спрямо предходни години. Малко по-високи – с около 1-2% спрямо предходни години, растат дяловете на заемите съответно между 70 000 и 90 000 евро, както и тези над 90 000 евро. Растат и заемите на стойност между 50 000 и 70 000 евро – през 2014 година те представляват 12.33% от всички. Кредитите до 10 000 евро са 3.75%, се казва още в анализа на Кредит Център. Близо 45% от изтеглилите заем през 2014 година ще го изплащат между 16 и 20 години, като техният дял е нараснал спрямо предходните няколко 12-месечия. Увеличил се е и процентът на хората, които са избрали да изплащат заема си между 21 и 25 години. От 10 до 15 години с вноски по кредит ще се ангажират около 10% от потребителите, а избралите най-краткия срок – до 10 години, заемат около 1.5%. Най-дългият срок – над 30 години е изборът на 1.86% от хората, а между 26 и 30 години вноски ще плащат 9.4% от потребителите. Между 70% и 80% външно финансиране е изборът на най-много потребители, сключили сделка през 2014 година – 24.25% заемат те от всички. Следващата по брой група клиенти е тази на хората, които покриват между 60% и 70% от стойността с кредит. Третата група е на тези, взели решението да ползват 50% до 60% външен заем – те са 17% от всички. Клиентите, ползващи заем за 40% до 50% са малко над 15% от всички, а 12.42% е делът на хората, които се възползват от кредит за 80% до 90% от стойността. Със заем над 90% покупка правят 2.74%, а най-малък процент финансиране – до 40%, потребяват точно 5% от клиентите през 2014 година. Най-много на брой от изтеглилите кредит домакинства са тези с доход между 1 500 и 2 000 лева. Тези хора са близо половината от всички потребители – 48.42%. Малко над 1/5 или 21% от хората, изтеглили заем, имат месечен доход в размер на 2 000 до 2 500 лева. Близо 19% от хората със заем от 2014 година получават месечно над 2 500 лева. Почти 9% е делът на потребителите, чиито доходи са между 1 000 и 1 500 лева. Домакинствата с най-ниски доходи – до 1 000 лева, но въпреки това изтеглили кредит, съставляват точно 3% от всички, сочат данните на Кредит Център. Източник profit.bg
  • Дни преди предсрочните парламентарни избори в Гърция, централната банка на южната ни съседка се готви да защити финансовия сектор на страната от нови сътресения. За тази цел Атина поиска от Европейската централна банка да одобри извънредна стендбай кредитна линия, информира bTV. Решението идва след като две големи местни банки (Euro Bank и Alpha Bank) поискаха да използват средства от държавния фонд за ликвидност при извънредни ситуации, пише електронното издание на в. Катимерини. Очаква се масово теглене преди вота на 25 януари. „Изпратихме искане до ЕЦБ за ликвидна подкрепа на всичките четири големи банки, за да имаме щит за банковата система”, обясни неназован представител на централната банка. Всяка финансова институция ще може сама да прецени дали да се възползва от помощта. Очаква се изборите да бъдат спечелени от крайно лявата СИРИЗА, която иска да обяви за незаконно отнемането на жилища за неплатени ипотеки под 300 000 евро. Анализатори очакват несигурност и непредвидими политически решения през следващите месеци. При подобна ситуация през 2012 г. се стигна до масово теглене от банките. Източник profit.bg
  • Не очаквайте твърде много от срещата за определяне на паричната политика на Европейската централна банка в четвъртък, предупреди управителят на Банката на Австрия и член на борда на ЕЦБ, Евалд Новотни. На пресконференцията на Euromoney във Виена той коментира, че не очаква дефлация в еврозоната, но все пак движението на цените трябва да бъде следено от близо. По думите му една силна централна банка може да ограничи инфлацията, но дефлацията е много по-трудна за преодоляване. Пазарите реагираха с рязко поевтиняване на еврото спрямо долара към вчерашното ниво на затваряне от 1.1151 EUR/USD, но единната валута бързо се възстанови и вече поскъпва с 0.16%, до 1.1570 EUR/USD, което показва, че инвеститорите също са предпазливо настроени към възможността за нови количествени улеснения в еврозоната. Източник darikfinance.bg
  • Българските банки са на прага на множество промени през 2015 г. Част от тях представляват отговор на кризата от юни 2014 г. и имат за цел да гарантират, че случилото се с КТБ няма да се повтори. Други са част от коригиращите мерки, заложени в плана за реформи на глобалната финансова система, договорен от страните от Г20 и Борда за финансова стабилност и имат за цел да направят финансовата система по-сигурна, по-проста, прозрачна и справедлива, смята Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк В този смисъл важно събитие за сектора без съмнение ще бъде подробната проверка на балансите на банките с помощта на външна консултантска фирма. Според Павлов тя да се извърши по методология и критерии, съответстваща на най-добрите стандарти и след съгласуване с ЕЦБ. Анализът най-вероятно ще бъде направен на база на резултатите на банките към края на 2015г. През 2015 г. предстои и въвеждането в българското законодателство на европейската директива за Възстановяване и извеждане по организиран начин на проблемни банки от пазара. Това трябва не само да направи банките по-сигурни и по-стабилни, но и да гарантира, че в случай, че се наложи извеждане по принудителен път от пазара на проблемни банки, рискът това да бъде съпроводено с допълнителна тежест за бюджета ще се намали. Очаква се да разберем в резултат на какви структурни мерки България ще може да се присъедини към еврозоната. Това, което изглежда ясно от днешна гледна точка, е, че постигането на напредък по отношение на въвеждането на еврото има връзка с напредъка в борбата с корупцията и организираната престъпност, достигането на европейските стандарти за функциониране на съдебната система и върховенството на закона, и в крайна сметка с успешното излизане на България от съществуващия механизъм за сътрудничество и проверка в тази област. През тази година би трябвало да видим дали и в какви срокове ще бъда възможно България да се присъедини към банковия съюз, като първа стъпка от по-общия процес на по-тясна интеграция на страната към институционалните структури на Европейския монетарен съюз. В УниКредит Булбанк гледат на ускореното присъединяване на България към банковия съюз, като стъпка в правилната посока. Влизането в банковия съюз ще допринесе за превръщането на България в познат и нормално приеман играч, и в крайна сметка ще даде допълнителни аргументи за допускането на България по-скоро в еврозоната. В условията на бавно протичащо възстановяване на икономическата активност и заетостта в комбинация с продължаващите дефлационни процеси и твърде мудното и скъпо принудително събиране на вземанията, оперативната среда за банките ще продължи да бъде трудна и през 2015 г. Търсенето на нови кредити ще остане слабо. То ще бъде допълнително ограничавано от бавното и несигурно възстановяване на пазара на недвижими имоти. На този фон лихвите ще продължат да следват низходяща тенденция, макар и вероятно със скорост далеч по-скромна от наблюдаваната през втората половина на изминалата 2014 г., а съотношението кредити депозити да намалява, превръщайки в нарастваща степен българския банков сектор в нетен кредитор спрямо останалия свят. Налице е потенциал за въвеждането на мерки за подобряване на ефективността на банковия сектор, особено като се има предвид влошаването на съотношението разходи-към приходи през последните няколко години. Източник darikfinance.bg
  • Мястото на българския банков сектор в Централна и Източна Европа Снимка: Investor.bg Банковите системи на Полша, Чехия и Словакия са едни от най-атрактивните що се отнася до състоянието на макроикономическата среда и цената на банковите услуги спрямо рисковете, пред които се изправят кредитните институции. Следват ги Румъния и Турция, а като най-неатрактивни страни се възприемат Унгария, Хърватия и България. Това са част от акцентите от дискусиите, посветени на състоянието на банковата индустрия в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), в рамките на 20-ото юбилейно издание на форума на списание Euromoney за региона, който се проведе във Виена. Към този момент няма индикации, че големи банкови групи ще преустановят дейност в някои от държавите в региона въпреки регулаторните и данъчните пречки, които съществуват на места, ситуацията в Украйна и състоянието на Русия. Заключението на участниците в дискусиите по време на конференцията е, че санкциите срещу Русия оказват влияние върху банките в ЦИЕ. Директорът на Citi за ЦИЕ Марк Луе разкри, че банката намалява експозициите към Украйна и разширява бизнеса си в Румъния и Казахстан. Австрийската Raiffeisen Bank International (RBI) остава ангажирана към региона, заяви нейният главен изпълнителен директор Карл Севелда, въпреки че ръководителят на корпоративния бизнес на кредитора Питър Ленкх каза, че няма как да се пренебрегне фактът, че липсата на печалби в Унгария се отразяват на цялостните резултати на групата. Италианската UniCredit също продължава да разчита много на региона за своя растеж. Като фактор, допринасящ за развитието на сектора, бе посочен процесът на деливъридж, т.е. банките разчитат все повече на местни средства като източник за финансиране на своите дейности, а не толкова на паричните средства на банките майки oт чужбина. Финансирането в сектора става все по-балансирано и диверсифицирано, смята директорът с ресор стратегии и държавна политика в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Пироска Наги. Друг факт е, че кредитирането в местна валута расте повсеместно в региона. Например, през 2014 г. в Румъния корпоративните и потребителските кредити в чужда валута намаляват с 3% на годишна база при ръст от 10% на заемите в леи, представи данни членът на Управителния съвет на австрийската банкова група Erste Group Йозеф Сикела. Българската банкова индустрия през погледа на анализаторите Бавният растеж, дефлацията и безработицата властват над българската икономика, но на фона на ниската й уязвимост поради стабилната финансова рамка и балансираната външна позиция. От друга страна политическата несигурност може да подкопае стабилността в средносрочен план, ако се отлага извършването на реформи и се повиши бюджетният дефицит. Това се посочва в анализите на унгарската OTP Bank и австрийската Raiffeisen Bank International относно икономиката и банковата система на България. Експертите на двете банки, които оперират и на българска територия посредством Банка ДСК и Райфайзенбанк, посочват, че сформираната управляваща коалиция е крехка, но най-вероятно ще вдигне на крака икономиката. RBI смятат, че ако правителството покаже ангажираност към реформите и управлява открито, ще изкара своя мандат. Акумулираните фискални дисбаланси от фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) ще се отразят на икономическия растеж на България през 2015 г., смятат от RBI, които предвиждат ръст от 1,2% през тази година и 2,1% през 2016 г. Прогнозата за растежа на ОТР Bank през тази година е за 1,7%. Акцент в анализа на унгарския кредитор е и намаляващата безработица. Според Наги от ЕБВР България е една от страните в региона на ЦИЕ, чийто банков сектор изпитва затруднения заради мини банковата криза от лятото на 2014 г. Eкспертите на RBI посочват, че случилото се остава изолиран случай за банковата система и не се е отразило на сектора или на валутния борд. По отношение на кредитната активност и лихвите по кредитите от австрийската банка очакват, че търсенето на заеми ще расте през първото тримесечие на 2015 г., следвайки тренда от 2014 г. Това ще се случи именно на фона на умереното понижение на лихвените проценти и на високата ликвидност на банките. В своя банков анализ за региона от ОТР Bank посочват, че търсенето на кредити от страна на фирмите е движело пазара през миналата година, след като почти не е помръдвало през 2013 г. Не може да се каже същото за пазара на потребителски кредити, където търсенето намалява. В анализа си за региона италианската банка UniCredit също отчете ръста на фирменото кредитиране като основен двигател на кредитната активност у нас. От унгарския кредитор посочват и факта, че размерът на депозитите се върна на нивата от преди банковата паника от лятото и спестяванията отново растат. В рамките на конференцията главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян коментира, че България трябва да се стреми да приеме еврото и да се присъедини към банковия съюз възможно най-скоро. Източник investor.bg
  • Централните банки по света засилват своите действия в борбата със забавящата се инфлация, пише Bloomberg в свой анализ. От изданието посочват, че в сряда Канадската централна банка неочаквано намали основната си лихва за първи път от 2009 година насам заради ниските цени на петрола. От юни 2014 година досега петролът е загубил 56% от цената си. В същото време Японската централна банка разширява непрекъснато своята кредитираща програма, а двама членове на Английската централна банка вече оттеглиха своите искания за повишаване на основния лихвен процент. По-късно днес ще се проведе и заседанието на Европейската централна банка, на което ще стане ясно дали институцията ще предприеме още действия за стабилизиране на икономиката на еврозоната. Очакванията са да бъде представена програма за изкупуване на държавни ценни книжа на стойност от 50 млрд. евро месечно за поне една година. На фона на тези действия преди дни Международният валутен фонд (МВФ) оряза прогнозата си за равнището на инфлацията през тази година почти наполовина – от 1,8% до 1%. Това е под лимита от 2% годишна инфлация, поставен от повечето водещи централни банки в световен мащаб. Заплахата от дефлация пък беше една от основните тема за дебати и по време на икономическия форум в Давос. Делегатите коментираха как повече банки могат да предприемат мерки срещу ограничаване на спада на инфлацията и дали Федералният резерв на САЩ ще бъде в състояние да повиши лихвата през тази година. Според оценки институцията може би преосмисля предварителните си изявления, че ще повишава лихвата, заради забавянето на световната икономика и разочароващи данни за потребителските разходи на американците. Според бившия финансов министър на САЩ Лорънс Съмърс централните банки на Япония, САЩ и еврозоната няма да успеят да постигнат целите си от 2% годишна инфлация. Тази прогноза беше направена преди Централната банка на Канада да предприеме намаляване на лихвата с 0,25 пункта до 0,75 на сто. Днес обаче фокусът е върху ЕЦБ и Марио Драги. Прогнозите са, че президентът на централната банка ще съобщи за плановете си да похарчи 1,1 трилиона евро до декември 2016 година, или по 50 млрд. евро месечно, за изкупуване на държавни ценни книжа. Източник investor.bg
  • тенденции на пазара според Forton 0 Препоръчай (0) Банките в България ще бъдат все по-активни в преструктурирането и реализирането на портфейлите им от бизнес имоти през тази година. Това прогнозира консултантската компания Forton, стратегически партньор в България и Македония на Cushman & Wakefield. Като други водещи тенденции на пазара се открояват рестартът на „замразени” проекти, най-вече в сегмента на офисите, както и трансформирането на неработещи търговски проекти в индустриални. Компанията отчита, че през миналата година активи на стойност 239 млн. евро са сменили собствениците си у нас. Голяма част от тези сделки обаче са свързани с финансово преструктуриране на дългове и капитал, предприето от предишни собственици или от банки, които са придобили активите заради кредити. От този обем само 84 млн. евро са генерирани от традиционните инвестиционни сделки, обясни Михаела Лашова, изпълнителен директор на Forton. Компанията обаче отчита, че инвестиционният интерес нараства, особено към активи, които вече генерират доход. Като цяло пазарът на бизнес имоти у нас вече е преминал фазата на възстановяване и стабилизиране и се очаква постепенно, трайно възстановяване на активността. България обаче все още е в периферията на интереса на международните инвеститори, а повечето сделки на пазара се сключват с местни играчи. Офиси Най-видимо е възстановяването на пазара на офис площи през 2014 г. Cпоред данните на консултантската компания усвоените площи са нараснали с 42% през миналата година спрямо предходната. На малко над 154 000 кв. метра възлиза обемът на заетите в последните 12 месеца офиси при малко над 108 000 кв. метра предходната година. Около 90 на сто от новите усвоени офиси са заети от компании от сектора на информационните технологии и изнесените бизнес услуги, като се затвърждава тенденцията те да търсят възможности за експанзия и извън София. Един от примерите е компанията 60К, която е наела 1 200 кв. метра за новия си офис в Пловдив. Общо усвоените площи от аутсорсинг компании извън столицата са 7 хил. кв. метра. Делът на незаетите площи в столицата пада от близо 30% в последното тримесечие на 2013 г. на малко над 26% за същия период на 2014 г. Основен двигател на тази тенденция е интересът към офиси клас А от страна на разширяващи се международни компании, предимно в IT и аутсорсинг секторите. Общият обем на съвременните офис площи в София към момента е приблизително 1,7 млн. кв. метра, като в процес на активно изграждане са 124 хил. кв. метра. Наемите се задържат между 10,5 и 12,5 евро на кв. метър, като очакванията са през тази година сделки да се сключват по-скоро в горното ниво на този диапазон. Инвестициите в офиси за 2014 година възлизат на 66 млн. евро, като тенденцията е към увеличаване на инвестиционната активност. Рестартират се и преустановени проекти – например „Омега център” в Бургас, няколко по-малки сгради във Варна и други. Проектът на 2015 г. си остава сградата на Capital Fort на бул. „Цариградско шосе” в София, която се очаква да излезе на пазара през тази година. Пазарът вече очаква и обявените разширения на Sofia Airport Center и на Expo 2000. По-значимо предлагане на пазара обаче се очаква по-скоро към 2017 г. Източник investor.bg

Полезни програми

  • Кредитен тест +

      Изплащате ипотечен кредит и имате чувството, че нещо не е наред. Ако живеете в България вероятно шестото чувство не Прочети повече...
  • Калкулатор на надвзети суми +

    От тук можете да стартирате новия калкулатор за изчисляване на надвзети суми при неправомерна промяна на лихвения процент по потребителски Прочети повече...
  • 1

Подкрепете Асоциацията

Facebook