Category Archives: Банков бюлетин

Банков бюлетин 08.12-12.12.2014

  • Още 4000 вложителя в КТБ се разпоредиха с парите си
    Нови 4000 вложителя в Корпоративна търговска банка се разпоредиха с депозитите си вчера, информират от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Така общият им брой от 4 декември насам вече е 64 300. До 17 часа вчера са платени 117 млн. лв., с което общата сума нарасна до 2.342 млрд. лв.
    Изплащанията бяха най-силни в първия ден, когато 25 000 души наредиха 1.07 млрд. лв. Във втория ден нови 14 200 души получиха достъп до общо 500 млн. лв. В понеделник и вторник (8 и 9 декември) съответно 9 900 и 6 100 граждани наредиха нови 309 и 200 млн. лв. В сряда (10 декември) бяха платени 146 млн. лв. на 5100 депозанта. Припомняме, че от днес достъп до влоговете си ще получат и клиентите на ТБ Виктория. Източник profit.bg
  • Правят закон за частния фалит по френски модел
    Министерството на правосъдието подготвя закон за частния фалит, съобщи икономическият министър Божидар Лукарски в ресорната парламентарна комисия. Той представи пред депутатите политическото ръководство на Министерството на икономиката и приоритетите в работата за 2015 г.
    Министърът напомни, че законът за частния фалит е стара идея, включена в много програми, включително и в тази на СДС. „Няма да навлизам в подробности, защото имам уговорка с министъра на правосъдието – там подготвят този закон“, каза той. Ролята на министерството на икономиката да подпомогне изготвянето на за законопроекта. Според Лукарски „той важи и за частни лица, може да бъде приложен и за еднолични фирми, малки и средни предприятия. Идеята е при фалит да има един гратисен период, в който съдебното изпълнение и търсенето на дълговете да бъде замразявано. Това е френски модел“. Той добави, че законопроектът е още в много суров вид и принципно е обсъждан съвсем общо с министъра на правосъдието. /БГНЕС/ Източник darikfinance.bg
  • Цв. Василев: КТБ е жертва на политико-икономическия кръг на ДПС
    Корпоративна търговска банка АД е жертва на една позорна кампания, организирана от политико-икономическия кръг на ДПС. Целта на кампанията беше да доведе банката до изкуствена несъстоятелност, за да се придобият активите й на атрактивни цени, както и да се стопят няколко дълга, казва Цветан Василев пред немския вестник „Ханделсблат“ в материал, публикуван в печатната версия на изданието на 9 декември 2014 г.
    Според Василев това се случва благодарение на политици и ключови фигури от българската прокуратура, които обслужват частни интереси. Той споделя, че като едноличен собственик на най-големия акционер в банката е предприел правни действия срещу незаконното отнемане на лиценза на КТБ АД. Според него Корпоративна търговска банка АД никога не е имала проблем с ликвидността. Василев подчертава, че въпреки масираната кампания срещу КТБ АД през последните години, тя е обслужвала компании, чиято годишна EBITDA надхвърля 240 милиона евро. Относно обвиненията в кражба, той коментира: „230 млн. евро са останали в КТБ АД по сметките на фирми, свързани с мене. Няколкостотин хиляди евро са по личните сметки на мен и моето семейство“, и допълва, че ще направи всичко възможно, за да излезе истината наяве и да докаже своята невинност. „Краят на КТБ АД е в резултат на комплот“, обобщава Василев. Според него Българската централна банка и правителството са позволили да се злоупотреби и с информация относно сметките на клиентите. „Имена и състояния на сметки станаха публични без съгласие на клиентите и въпреки че това е незаконно. В допълнение, на кредитополучателите не им беше разрешено да покриват своите вноски с депозитни средства от сметките им“, коментира мажоритарният акционер на банката. Василев казва още, че ще се завърне в България, когато е гарантирана сигурност за него и семейството му и има ясни индикации за справедлив процес. Източник profit.bg
  • Търговска банка „Виктория” отваря врати днес за всичките си вложители. Квесторите на БНБ остават в трезора. Ликвидните средства, с които разполага банката, възлизат на стойност 160 млн. лв., като се очакват и допълнителни постъпления в следващите месеци. Съдбата й зависи от поведението на вложителите – ако всички изтеглят парите си, тя няма как да съществува. Одиторите остават в банката, а днес се очаква пред малкото й клонове да с извият опашки. На каса, без предварителна заявка, ще могат да се теглят до 2 000 лв. Източник profit.bg
  • Между 2 и 3% от разпоредените до момента депозити са платени от банките кеш. Това заяви днес пред журналисти Радослав Миленков, председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). „Това показва, че хората имат доверие в банковата система към момента“, коментира Миленков. Никъде не е казано, че всички вложители ще си изтеглят парите от Търговска банка „Виктория“, която отваря врати утре. „Ако обаче това се случи, то банката ще остане с активи и с капитал в пасива си, което за банката ще е много добре, тъй като няма да има разходи за лихви. Трудно ми е обаче да кажа дали това е работещ бизнес модел и доколко той би бил устойчив“, каза още Миленков. Търговска банка „Виктория“ ще отвори врати утре, като ще изплати всички депозити на вложителите си, а не тези до 196 000 лв. Източник profit.bg
  • Нови 146 млн. лв. депозитите бяха наредени в рамките на вчерашния 10 декември, информират от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. С това общата наредена сума от 4 декември насам възлиза на 2.225 млрд. лв. Общо 60 300 вложители са получили достъп до парите си, като само в рамките на вчерашния ден те са 5100. Изплащанията бяха най-силни в първия ден, когато 25 000 души наредиха 1.07 млрд. лв. Във втория ден нови 14 200 души получиха достъп до общо 500 млн. лв. В понеделник и вторник (8 и 9 декември) съответно 9 900 и 6 100 граждани наредиха нови 309 и 200 млн. лв. Вчера стана ясно, че от утре, 12 декември (петък), ще отвори врати и ТБ Виктория. Банката ще изплаща всички вложения на депозантите си, а не до гарантираната сума от 196 000 лв. Източник profit.bg
  • Societe Generale Експресбанк и Регионалният фонд за градско развитие отпуснаха десетгодишен инвестиционен кредит на „Холдинг Загора“ ООД в размер на 3 916 240 лева по европейската инициатива за устойчиво градско развитие JESSICA. Средствата ще бъдат използвани за реконструкция и модернизация на промишлени обекти и сгради на 5 от фирмите от структурата на холдинга, както и за инвестиция в ново оборудване. Съфинансирането, осигурено от банката, е на стойност 1 335 000 евро. Проектът предвижда ремонт и рехабилитация на производствени цехове, административни сгради и инфраструктура на някои от най-големите и най-стари промишлени съоръжения в южната индустриална зона на Стара Загора. В резултат от инвестицията ще бъдат създадени 24 нови работни места и ще се подобри работната среда на над 1000 служители. В дългосрочен план обновителните дейности се очаква да повишат икономическия растеж и конкурентоспособността на целия регион. Успешното изпълнение на проекта ще допринесе също за опазване на околната среда в резултат от подобрената климатизация на помещенията, мерките за подобряване на енергийните характеристики на сградите, както и специалните грижи за зелените площи. „Радвам се, че имаме възможността да участваме във финансирането на един проект, който ще донесе много и дълготрайни ползи на Стара Загора. Южната промишлена зона е икономическото сърце на града. Вярвам, че обновителните дейности ще подействат като катализатор за допълнителни инвестиции в частния индустриален сектор и ще доведат до съживяване не само на зоната, но и на целия град“, каза Мартин Заимов – директор на Регионалния Фонд за градско развитие. JESSICA е инициатива на Европейския фонд за регионално развитие за подкрепа на устойчиви инвестиции в градска инфраструктура, наследство, образователни, спортни и културни обекти, повторно разработване на запустели терени и др. Регионалният фонд за градско развитие управлява средствата по инициатива JESSICA, предназначени за шестте големи града след София – Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе и Плевен. Проектът на Холдинг Загора е четвъртият JESSICA проект на фонда в Стара Загора. Източник profit.bg
  • Делото за връщането на лиценза на Корпоративна търговска банка (КТБ) тръгва в понеделник във Върховния административен съд, научи „Труд“. То бе образувано по жалба на „Бромак“, която държи 50.66% от акциите на КТБ и на контролираната косвено от Генералния държавен резерв на Султаната Оман „Бългериън акуизишън къмпани“, която притежава 30 на сто от капитала й. Към техните жалби се присъединиха и десетки жалби на вложители и служители в банката. Според запознати обаче съдът не ги е допуснал, тъй като нямали правен интерес. Проверка на „Труд“ показа, че всички страни са редовно призовани за понеделник. Заради делото за връщането на лиценза на КТБ, който бе отнет от БНБ на 6 ноември, беше спрян процесът за обявяването в несъстоятелност на банката. То ще продължи, след като се реши висящото дело пред ВАС. Източник profit.bg
  • Министерството на финансите преотвори за последен път през 2014 г. емисията 10=5 годишни държавни ценни книжа (ДЦК), емитирана на 15 януари 2014 г., с падеж 15 юли 2024 година. Емисията е референтна по отношение на хармонизирания дългосрочен лихвен процент за оценка степента на сближаване – част от Маастрихтските критерии през 2014 година. Проведеният на 8 декември 2014 г. аукцион беше последният за емисионната 2014 г. На него бяха пласирани книжа на стойност 55 млн. лв., като постигнатата среднопретеглена годишна доходност е 2.90% – исторически най-ниската за този сегмент. Общият размер на подадените поръчки достигна 102.52 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 1.84. Спредът спрямо бенчмарковите германски облигации в същия сегмент е 215 базисни точки. Най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха пенсионните фондове – 58.96%, следвани от банките – 26.36% и договорни и гаранционни фондове – 14.68 на сто. Източник profit.bg
  • Уникредит Булбанк ще продава автомобили в клоновете си. От банката очакват в бъдеще филиалите да се превърнат в канали да дистрибуция и на небанкови услуги. В бъдеще банковите клонове постепенно ще се превърнат в канали за дистрибуция и на небанкови продукти и услуги. Това посочи Цветанка Минчева, директор „Банкиране на дребно“ в Уникредит Булбанк, в рамките на събитие, при което финансовата институция представи новата възможност за закупуване на автомобил направо от банковия клон, която предоставя на клиентите си. Концепцията за т.нар. Car corners (или „Автомобилни ъгли“) е първата подобна за българския пазар и позволява на клиентите само с едно посещение на филиала да купят кола заедно с необходимите им застраховки, както и други допълнителни продукти, свързани с автомобила, като например зимни гуми. Концепцията се осъществява съвместно с вносителя на Mazda за България „Стар моторс“, като в първоначалната й фаза от банковите клонове ще могат да се закупят моделите Mazda 3 1.5i Emotion, Mazda 6 и кросоувъра Mazda CX-5. Те могат да изберат дали да платят стойността им в брой или на изплащане от „Уникредит лизинг“. Източник darikfinance.bg
  • Гуверньорът е морално удовлетворен от работата на БНБ по КТБ. Не отчете вина за фалиралата банка. Управителят на БНБ Иван Искров заяви, че е доволен от начина, по който централната банка се е справила с кризата около Корпоративна търговска банка (КТБ) и на практика промени позицията си по очакваната от него оставка. През лятото той обяви готовност да се оттегли от поста, като след това още няколко пъти посочи, че ще подаде оставка след постигането на решение по казуса „КТБ“ и формирането на стабилно парламентарно мнозинство и правителство. В четвъртък вечерта обаче в традиционното си обръщение към банковия сектор по повод Деня на банкера – 6 декември, гуверньорът посочи, че въпреки множеството „внушения отвън през медии, през политически сили, през експерти и т.н.“ управителният съвет на БНБ не се е поддал на натиск по казуса с КТБ и е действал съобразно духа и буквата на закона, пише „Капитал“. „Не само че не изпитвам някаква морална отговорност, но изпитвам огромно морално удовлетворение от това, че запазихме самообладание и не изпуснахме нещата изпод контрол“, обяви Искров, чиято оставка заради казуса с КТБ се иска от управляващите. Освен това той изказа възмущението си от безпрецедентните медийни и други атаки, на които е била подложена БНБ през последните месеци, и подчерта, че в годините на кризата в света са били затворени и преструктурирани десетки банки. Управителят подчерта още, че тазгодишното му обръщение към банкерите вероятно ще е последното, тъй като мандатът му изтича на 10 октомври 2015 г. Така вместо признание за слаб контрол – одитори установиха дупка от над 4 млрд. лв. в КТБ, която БНБ е допуснала през годините, Искров започна да чертае планове какво още ще свърши в централната банка. В обзора си за изминалите месеци Искров констатира, че 2014 г. се е оказала една от най-трудните за банковата система на България от времето на голямата криза през 1996-1997 г. досега. Той обаче подчерта, че въпреки трудната обстановка банковата система ще приключи годината с много добри резултати. Към септември капиталовата адекватност на системата е 22.16%, а адекватността на капитала от първи ред е 19.91%. Ликвидността на системата също е значителна – 29.75% към октомври, още преди да започне изплащането на гарантираните влогове в КТБ, което означава, че бъде още по-ликвидна. Източник darikfinance.bg
  • Българска фондова борса-София АД (БФБ) прекрати членството на Корпоративна търговска банка АД (КТБ). Решението на Съвета на директорите на борсовия оператор е взето на 10 декември (сряда) и влиза в сила от днес – 11 декември (четвъртък). Банката се лишава и от членство в Централен депозитар АД (ЦД). БФБ спира търговията с акции на КТБ и прекратява членството на трезора на основание чл. 18., ал. 1, от Част II „Правила за членство“. Основната причина е отнетият от Българска народна банка лиценз на КТБ. Поради същата причина по-рано и на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 117, ал. 9 от „Правилника за дейността“ Съветът на директорите на Централен депозитар АД също взе решение да прекрати членството на КТБ. Прехвърлянето на финансови инструменти по клиентските сметки при КТБ при друг инвестиционен посредник или по лична сметка в ЦД се извършва по реда на Правилника за дейността на ЦД АД в законоустановените срокове, гласи съобщение на дружеството, отчитащо сключените сделки, поместено на неговия сайт. Централната банка отне правото на КТБ да извършва банкова и инвестиционна дейност реално на 6 ноември заради отрицателен капитал в размер на 3,745 млрд. лв. Преди това кредитната институция бе поставена под специален надзор в продължение на над четири месеца. Припомняме, че на 26 ноември БФБ поднови търговията с книжата на КТБ, след като изтече срокът на наложената принудителна административна мярка от страна на Комисията за финансов надзор (КФН). Тогава се сключиха само две сделки. В първата се изтъргуваха две акции на банката при цена от 16,74 лв. за брой, а във втората една акция смени собственика си срещу 21 ст. Последната сделка преди поставянето на КТБ под специален надзор бе на ниво от 78,05 лв. за брой от 20 юни. На 4 декември пък започна изплащането на гарантираните депозити в КТБ. От тогава до 10 декември 60 300 души са получили достъп до спестявания за 2,225 млрд. лв., показват данните от ежедневните справки на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Гарантираните вложители пък са 255 хил. души. По-рано – на 24 ноември – Софийският градски съд спря делото за несъстоятелност на КТБ поради подадената жалба относно отнетия лиценз от фирмата на Цветан Василев „Бромак” ЕООД, която е мажоритарен акционер в банката, до Върховния административен съд. Източник investor.bg
  • Интернешънъл Ассет Банк АД е придобила дялове от Синтетика АД, Етропал АД и Делта Кредит АДСИЦ, съответно от по 9,3333%, 5,75% и 14,615%, съобщи Централен депозитар АД. Сделките със със сетълмент на 1 декември 2014 г., а преди това делът на банката е бил нулев. Вероятно става дума за репо-сделки. И при трите трансакции продавач е Euroins Romania Asigurare-Reasigurare S.A., чийто дял намалява до съответно 0,2227% в Синтетика АД, до 3,0687% в Euroins Romania Asigurare-Reasigurare S.A. и до 28,326% в Делта кредит АДСИЦ. Също така акциите на Синтетика АД са били обект на две други сделки. При първата делът на УПФ Бъдеще намалява от 10,2072% на 9,4505%на 4 декември 2014 г., а при втората в същия ден този дял се възстановява до 10,207%. Вероятно в случая става дума за репо-сделки. Също със сетълмент от 1 декември 2014 г. Quintana Properties LTD купува 18,406% от капитала на Алфа Ууд България АД, като преди това не е притежавало акции от дружеството. Продавач е Enderby Services Limited, което остава без акции в компанията. МЛ-България АД намалява дела си в Симат АД от 36,6368% на 31,895% на 2 декември 2014 г. Роял Фънд България АД е намалило участието си в Енергони АД от 5,4015% на 4,9906% на 3 декември 2014 г., а на следващия ден, 4 декември 2014 г., Eurobank Ergasias Clients ACC го е увеличило от 19,4523% на 21,279%. Пропърти Дивелъпърз ООД е намалило дела си в Капман Грийн Енерджи Фонд АД от 5,7591% на 2,2838% на 4 декември 2014 г. Buckner Enterprises Limited закупува дял от 24,003% в капитала на Парк АДСИЦ със сетълмент (дата на прехвърляне на собствеността) на 4 декември 2014 г., като преди това не е имало акции в дружеството. Продавач е Алфа финанс холдинг АД, чийто дял намалява от 42,521% на 18,518%. Сила холдинг АД е намалило на 4 декември дела си в Слънце Стара Загора – Табак АД от 67,8458% на 64,577%. Източник investor.bg
  • Нови главоболия за най-голямата германска банка – САЩ дават Deutsche Bank на съд по подозрение за укриване на данъци за стотици милиони долари, заяви прокурор Прийт Барара в понеделник, цитиран от Ройтерс. Според обвинението банката се е опитала чрез измама да спести данъчни плащания чрез мними фирми. Доклад от 24 страници проследява предполагаемите действия на Deutsche Bank. Така например през 1999 г. и 2000 г. банката е създала кухи фирми, които биха ѝ позволили да заобиколи плащането на десетки хиляди долари. Кухите компании са били създадени единствено за тази цел. „Това не е нищо повече от една криеница“, казва Барара. Според обвинителния акт делото се отнася и до данъците, които Deutsche Bank е трябвало да плати след продажбата на акции на американския фармацевтичен концерн Bristol-Myers Squibb. Банката получи тези акции в хода на придобиване през 1999 г. Американското министерство на правосъдието твърди, че Deutsche Bank е продала през пролетта на 2000 г. дружеството, което е притежавало акциите, на кухи фирми. Въпреки това, с оглед на „десетките милиони долари данъчни задължения“ продажната цена не съответствала на справедливата стойност. Прокуратурата твърди, че кухата компания е придобила акциите с помощта на краткосрочен кредит, а почти веднага след това ги е продала отново на Deutsche Bank. Продажбата е създала на кухата компания данъчен пасив, но след погасяването на кредита и други разходи тя вече не е разполагала с достатъчно пари, за да си изплати данъчните задължения. Впоследствие Deutsche Bank е продала акциите, без да си плати данъците, твърди щатското министерство на правосъдието. Сега главният прокурор на Ню Йорк настоява за изплащането на обезщетение в размер на 190 млн. долара (154 милиона евро) от Deutsche Bank и предполагаемите й съюзници, включително американската банка Wells Fargo. Тази сума покрива данъци, глоби и лихви. Deutsche Bank реагира с изненада на обвиненията и заяви, че проблемът е бил решен още през 2009 г. Говорителката на банката Рене Калабро заяви, че правителството на САЩ вече е изоставило теорията си, че банката носи отговорност в случая. Банката имаше подобни проблеми и в Германия, където бе разследвана за подобни практики. Преди около две години около 500 следователи проведоха акция в централата на банката във Франкфурт. Петима служители на банката бяха временно задържани. Служителите на банката бяха заподозрени в сериозни данъчни измами, пране на пари и възпрепятстване на правосъдието във връзка с търгуваните в Европейския съюз сертификати за емисии на въглероден диоксид, заявиха франкфуртските федерални прокурори. Системата на ЕС за търговия с емисии позволява на някои компании да изпускат определено количество въглероден диоксид в атмосферата. Ако дадена фирма отделя по-малко, то е позволено да продава излишъка под формата на сертификат. Разследващите тогава претърсиха също няколко домове и офиси в цяла Германия като част от същата операция, включително в Берлин и Дюселдорф. Разследването за предполагаемо укриване на ДДС за търговия с емисии тече от пролетта на 2010 г. Офисите на Deutsche Bank във Франкфурт бяха вече претърсени тогава, но следователите смятат, че доказателствата вероятно са били скрити от тях. Банката публикува изявление, в което се казва, че ще сътрудничи напълно на властите. По-рано през годината – през октомври, запознати с темата лица споделиха, че американски и други регулатори очакват да наложат сериозни глоби на Deutsche Bank през следващите няколко месеца. Тогава обаче ставаше дума за обвиненията към Deutsche Bank за подправянето на междубанковия индекс Libor. Регулаторите в САЩ в момента преразглеждат сериозно данъчните практики на банките и техните клиенти в САЩ. През май швейцарската Credit Suisse Group призна, че е помагала на американски клиенти да укриват данъци. Банката плати на американското министерство на правосъдието обезщетение от 2,6 млрд. долара, за да сложи край на дългогодишното разследване по въпроса. Швейцарската банка от своя страна се съгласи през 2009 г. да заплати 870 млн. долара, за да бъде отложено съдебно преследване по обвинения за данъчни измами. Банката призна по това време, че е помогнала на клиентите си да укриват данъци. Въпреки това не се стигна до формалното признаване на вина. Източник investor.bg

Банков бюлетин 01.12-05.12.2014

  • Към 12 часа са разпоредени 600 млн. лв. от КТБ
    Днес е важен ден за Фонда за гарантирането на влоговете, за вложителите в КТБ и банковата система като цяло. Процесът започна нормално, в нормален порядък, благодарение на добрата комуникация с Министерство на финансите, БНБ, търговските банки и всички други участници в процеса.
    Това заяви на пресконференция председателят на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Радослав Миленков, съобщава БГНЕС. Всичките пари са осигурени, цялата сума на гарантираните влогове в КТБ е осигурена, никой не трябва да има съмнение, че няма да има пари, заяви Миленков. Към 12.00 часа днес са се разпоредили с гарантираните си влоговете малко над 16 000 вложители, сумата с която са се разпоредили е 600 млн. лв. Процесът върви гладко, банките са осигурили необходимите служители и организация, така че да няма проблеми, подчерта той. По думите му ролята на МВР също е съществена в процеса, тъй като те осигуряват сигурността на вложителите. Миленков отправи призив към вложителите да не теглят парите си в брой, с оглед на сигурността им. Това е моментът, в който да докажем като фонд, че може да се справим с подобна негативна ситуация, това е и тест за банковата система, каза Миленков. Източник profit.bg
  • Министър Горанов подписа договор за заем на ФГВБ
    Министърът на финансите Владислав Горанов подписа днес договора за предоставяне на заем от централния бюджет в размер до 2 млрд. лв. на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) за финансирането на недостига на средствата на Фонда за изплащането на гарантираните влогове на вложителите в КТБ АД (с отнет лиценз).
    Според договора срокът на заема е до 5.5 години, има възможност за усвояване на заема на части, лихвеният процент е фиксиран в размер на 2.95%, лихвените плащания са веднъж годишно, предвидено е еднократно погасяване в срок до 15 април 2020 г., като е включена възможност за предсрочно погасяване – изцяло или частично. Не се очаква допълнително начисляване на еднократни и/или периодични такси и комисионни във връзка с усвояването и обслужването на заема, както и на такива за предсрочното му погасяване. Планира се бъдещите вземания на ФГВБ към банките за годишни премийни вноски и вземания, за които Фонда се е суброгирал, съгласно Закона за гарантиране на влоговете в банките, да бъдат използвани като обезпечение по предоставения заем, за което ще се сключи и съответен договор за залог. Припомняме, че предоставеният заем има за цел да допринесе не само за осигуряване на ликвидност на ФГВБ, но и за безпроблемното протичане на процеса по изплащане на гарантираните влогове на вложителите в банката с отнет лиценз. С Решение № 797 от 2 декември 2014 г. Министерският съвет одобри предоставянето на заема и упълномощи министър Горанов да подпише договора от името на Република България. Източник profit.bg
  • Съдът отстрани Цветан Гунев от БНБ
    Софийски градски съд отстрани от длъжност подуправителя на БНБ Цветан Гунев. Прокуратурата го обвинява, че е позволил да се увеличи с 35 милиона евро капитала на банката. Гунев е разследван и заради престъпление по служба заради това, че не е упражнил наздор над КТБ.
    По делото за източването на трезора е разпитан и анонимен свидетел, който твърди, че Гунев е назначен в Централната банка от Цветан Василев. С мотива, че може да попречи на разследването, прокуратурата за втори път настоя подуправетиля на БНБ да бъде отстранен от поста, пише bTV. „При доста интензивната ни работа установихме, че тази последна надзорна инспекция през 2013 г. година, която се използва като доказателство, че всичко в КТБ е идеално, тя фактически е формално проведена и – направо го казвам манипулирана. Само и единствено целта е да се прикрие реалното съсотяние в КТБ. Решението на магистратите от първа инстнация не е окончателно и може да бъде обжалвано. Ако това се случи делото в Софийски апелативен съд е насрочено за 11 декември. По-рано днес прокуратурата повдигна второто обвинение на подуправителя на БНБ – за нарушение на служебните му задължения с дата 25 ноември. По време на заседанието на СГС по второто искане Гунев да бъде отстранен от длъжност, адвокатите му отбелязаха, че Гунев е на работа от 24 ноември, а на следващия ден му е предявено новото обвинение. Прокуратурата иска отстраняването от длъжност на Гунев, защото според тях служебното му положение ще попречи на обективното всестранно и пълно изясняване на делото. Зам.-шефът на БНБ е обвиняем от 16 юни, като му беше взета мярка за неотклонение „подписка“. От прокуратурата съобщиха тогава, че той е обвинен за бездействие по служба – за това, че не е приложил надзорни мерки спрямо КТБ АД за нарушения и нередности в дейността й. След като гръмна скандалът, от БНБ съобщиха, че за да не бъдат допускани каквито и да е съмнения за възпрепятстване на проверката, Гунев по свое желание излязъл в отпуск до приключване на процесуалните действия. В официална позиция на централната банка се посочваше, че достъпът на Гунев до такива класифицирани документи е преустановен от момента, в който са уведомени за отнемане разрешението за достъп до класифицирана информация. Източник profit.bg
  • Народното събрание прие окончателно на второ четене данъкът върху лихвите по депозитите да остане 8%, предаде БГНЕС. Мнозинството в пленарна зала не подкрепи идеята на ГЕРБ данъкът да се върне до предишния му размер от 10%, както той бе въведен от Симеон Дянков. За връщането на размера на данъка до 10% гласуваха единствено депутатите от ГЕРБ и един независим, като то събра общо 77 гласа „за“. Против бяха общо 95 депутати от всички останали парламентарни групи, а 4 депутати се въздържаха. Предложението бе отхвърлено и в бюджетната комисия преди дни. Тази поправка на ГЕРБ бе включена в преходните и заключителните разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност. Според вносителя на предложението Менда Стоянова доходите от лихви по депозитите са доходи като всички останали. Тя даде пример, че когато си спестил пари, върху които си платил данъци, но закупиш и го дадеш под наем, то доходите от този наем също се облагат. Това е идеята и на облагането на доходите от лихви по депозитите, увери Стоянова. Таско Ерменков от БСП обяви, че 80% от влоговете са до 1000 лева и това са пари, които хората внасят за погребения и за учебници на децата си. „Това са пари за черни дни“, каза той и бе категорично против твърдението на Стоянова, че депозита в банка е равен на стопанска дейност. Облагането е върху стопанска дейност и върху данъка върху общия доход. С промени в преходните и заключителните разпоредби на същия закон бе отменена мярката, въведена от кабинета „Орешарски“, която позволява връщането на внесения Данък общ доход на лицата с доходи до размера на минималната работна заплата. Премахването на тази мярка е разписано и в закона за бюджета за догодина. Според Георги Кадиев от БСП, ГЕРБ премахват възстановяването на платен данък за доходи до 340 лв. на месец, които са около 890 000 души и ще получат общо 408 лева, като заместват това със спестен данък от 20 лева на година, което прави по 5 лева на месец. 270 000 души са на минимална заплата, а 620 000 на временна заетост, внимавайте какво правите, призова той и обяви, че вместо да се срамуваме от факта, че близо милион българи живеят с мизерните 340 лева на месец, ние махаме тази привилегия. Стъпката за данъчно облекчение за първо, втори и трето дете е добра, но не е достатъчна, каза от своя страна Корнелия Нинова. „Предлагате увеличение на минималната работна заплата от 1 януари 2015 година, но не обвързвате увеличението на обезщетение за отглеждане на дете между 1 и 2 години с подобно увеличение. Освен това не пипате детските надбавки – запазвате ги 35 лева за първо дете, 50 лева за второ и отново същата сума за трето, каза тя. Веднага след гласувано правото си на отрицателен вот използваха Михаил Миков от БСП и Йордан Цонев от ДПС и представител на Патриотичния фронт, които защитиха въведената от предишното правителство мярка. „Отпада преференция, която нямахте право да отхвърлите“, каза Цонев, а Миков обвини колегите си от АБВ, че са подкрепили отпадането на социална мярка заедно с ГЕРБ. Отмяната на тази мярка мина с гласовете на ГЕРБ, РБ и АБВ. Отново с промени в преходните и заключителните разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност Народното събрание върна изискването за измервателни уреди за акцизните стоки. Със 112 гласа „за“, 20 „против“ и 8 „въздържал се“ парламентът прие поправки, възстановяващи изискването за такива уреди. Според вносителите от ГЕРБ идеята е да се възстанови контрола върху големите производители на акцизни стоки. Темата предизвика сериозни спорове на заседание на бюджетната комисия преди дни, като своите остри възражения отправиха представители на бизнеса. Днес спорът бе продължен и в пленарна зала от депутатите. В комисията бизнесът възрази остро като подчерта, че тази мярка ще ги затрудни сериозно. От Булгартабак дори обявиха, че ако бъде възстановена тази мярка, чийто срок за влизане в сила е 31 март 2015, те ще затворят производството. Цанка Кемалова от „Булгартабак холдинг“ обяви, че предложението е представено на бранша преди минути, като за производителите на тютюневи изделия са въведени разпоредби, които са технически невъзможни за изпълнение. По думите й се въвеждат изисквания за контрол, които не са налични никъде в Европейския съюз, Кемалова подчерта, че предишната наредба е давала алтернатива – брояч на опаковки, докато сега се въвеждат броячи за късове цигари. В защита на тютюневия бранш се обяви депутатът от БСП Георги Кадиев, който обяви, че смисълът на контрола не е да се затруднява бизнесът, а вероятността да се направи зло е не по-малка от вероятността да се направи добро с въвеждането на тези уреди. Кадиев припомни коментара на „Булгартабак“, че ако се въведат тези мерки, те ще затварят врати на 31 март догодина. БСП поиска ясен разчет за финансовите ползи от тази мярка. От левицата възразиха, че поправки в толкова важен закон като този за акцизите се правят чрез промени в заключителните разпоредби на друг закон. Мярката бе подкрепена от Мартин Димитров от Реформаторския блок, според когото правителство се опитва да възстанови добрата практика на засилен контрол, но Георги Търновалийски от БСП контрира, че приходите през 2014 година, когато не е имало изискване за измервателни уреди, са на нивото от 2013 година, когато е имало такова изискване. Източник profit.bg
  • Тълпа от хора се събра пред сградата на Корпоративна търговска банка (КТБ) на ул. „Граф Игнатиев“, предаде Агенция „Фокус“. Хората се оплакаха от това, че ги връщат от банките, тъй като искат документ-справка за личните им данни. По думи на клиент на КТБ, първоначално им е казано, че парите ще мога да си получат само срещу ЕГН, но в банките не са уважили това. Жената допълни, че хората трябва да дойдат в КТБ за да срещнат с квестори, които да издадат документ, който да удостовери, че даденото лице отговаря на ЕГН-то си. Друг клиент на банката се оплака, че е отишъл пред офиса на банката и е там, защото е сменил личната си карта и трябва да удостовери и това. Има хора, които са и със сгрешени цифри от ЕГН-та на личните си карти, което се явява проблем за да получат парите се, оплакаха се хората. Източник profit.bg
  • Сутринта към 7.30 часа нямаше струпване на хора пред банковите клонове, които ще изплащат гарантираните депозити на вложители в КТБ. Малки групи се оформиха малко преди 8 часа и спокойно се наредиха един след друг. Малко след 3 часа тази нощ започнаха се появиха първите вложители в КТБ, които искат да изтеглят парите си, предаде БГНЕС. От днес 9 банки започват изплащането на гарантираните суми на вложителите в Корпоративна търговска банка АД (КТБ). 255 000 са вложителите с гарантирани депозити в КТБ. Общата сума на гарантираните сметки е 3.6 милиарда лева, като парите ще бъдат осигурени в клоновете на деветте обслужващи банки. За изтегляне на суми до 3000 лева таксата е 3 лева, след което с нарастване на сумата тя също нараства, като за най-големите суми се изисква и предварителна заявка. До 100 хиляди лева първата транзакция е безплатна, независимо дали вложителят реши да си открие сметка в обслужващата банка или да направи превод в сметка на друга финансова институция. Над тази сума обаче преводът ще струва 12 лева. Икономистите са изчислили, че ще са нужни между 5 и 7 работни дни, за да бъдат обслужени всичките 250 000 вложители в КТБ, съобщава bTV. Експертите по сигурност ни съветват директно – да не се докосваме физически до парите си, а направо да ги преведем в друга банка. Този е най-сигурният начин да се предпазим от кражба по пътя от банката до друга банка или пък до вкъщи. Експертите напомнят още, че ситуацията в момента е предпоставка и за вълна от домови кражби така, че вариантът „пари под дюшека” не е препоръчителен. В над 1000 банкови клона ще се изплащат пари. Толкова са и потенциалните работни места за крадците. „Нашата работа ще си я свършим, но не е нужно да си слагат гражданите по джобовете по 14 000 евро – толкова, колкото ще бъде средната сума, изтеглена от вложителите”, коментира министърът на вътрешните работи Веселин Вучков в сряда. Банките, които ще изпращат гарантираните депозити са: Алианц Банк България АД, Банка ДСК ЕАД, Обединена българска банка АД, Първа инвестиционна банка АД, Райфайзенбанк (България) ЕАД, СИБАНК ЕАД, УниКредит Булбанк АД, Централна кооперативна банка АД и Юробанк България АД. Вложители с последна цифра на ЕГН 0 или такава в ЕИК или БУЛСТАТ ще могат да теглят влоговете си от ДСК. Тези с последна цифра 1 – от ОББ, с последна цифра 2 – Юробанк, с последна цифра 3 – от Райфайзенбанк, с последна цифра 4 – от Алианц, с последна цифра 5 и 6 – от УниКредит, с последна цифра 7 от ЦКБ, с последна цифра 8 – от Сибанк и с последна цифра 9 от ПИБ. Източник profit.bg
  • Министерството на финансите пласира успешно емисия деветмесечни ДЦК с номинал 400 млн. евро с падеж 5 септември 2015 г. Това се случва само ден, след като от Министерството на финансите планираха и едногодишни ДЦК за още 400 млн. евро. Постигнатата среднопретеглена годишна доходност на одобрените поръчки на проведения на 3 декември 2014 г. аукцион е 0.61%, а спредът спрямо бенчмарковите федерални германски облигации е 0,65%. Издадените книжа са краткосрочни и по тях не се изплаща лихвен купон. Доходността за инвеститорите се формира на база отстъпката от номиналната стойност при придобиването им. Средната цена, по която участниците закупиха книжата, е 99.54 за 100 евро номинал. Обемът на постъпилите поръчки възлезе на близо 861.47 млн. евро, което съответства на коефициент на покритие в размер на 2.15. Разпределението на инвеститорите на аукциона е както следва: банките придобиват 64.50% от книжата, пенсионните фондове – 26.67%, застрахователните дружества – 4.27%, договорни и гаранционни фондове – 2.60% и други инвеститори – 1.96%. Източник profit.bg
  • Прокуратурата повдигна второ обвинение на подуправителя на БНБ Цветан Гунев. То е за нарушение на служебните му задължения и е с дата 25 ноември, информира БГНЕС. Това се разбра на днешното заседание на Софийски градски съд по искането Гунев да бъде отстранен от длъжност. Адвокатите на Гунев отбелязаха, че той е на работа от 24 ноември, а на следващия ден му е предявено новото обвинение. Прокуратурата иска отстраняването от длъжност на Гунев защото според тях служебното му положение ще попречи на обективното всестранно и пълно изясняване на делото. Припомняме, че Цветан Гунев е обвиняем от 16 юни като му беше взета мярка за неотклонение „подписка“. От прокуратурата съобщиха тогава, че той е обвинен за бездействие по служба – за това, че не е приложил надзорни мерки спрямо КТБ АД за нарушения и нередности в дейността й. След като гръмна скандалът на 18 юни, от БНБ съобщиха, че за да не бъдат допускани каквито и да е съмнения за възпрепятстване на проверката, Гунев по свое желание излязъл в отпуск до приключване на процесуалните действия. От БНБ тогава подчертаха, че достъпът на Гунев до такива класифицирани документи е преустановен от момента, в който са уведомени за отнемане разрешението за достъп до класифицирана информация. Източник profit.bg
  • Делът на разведените хора, решили да се сдобият със собствено жилище с ипотечен кредит, е нараснал двойно за четири години, показва анализ на УниКредит Булбанк за профила на кредитополучателите. Ако през 2010 г. едва 6% от взелите ипотечен кредит са били разведени, то през тази година техният дял нараства на 12%. В същото време делът на семействата, купили си съвместен дом, намалява плавно от 53% преди четири години до 45% през 2014 г. Средната възраст на кандидатите за заем с ипотека се задържа устойчиво на около 36 години. По отношение на образователния статус висшистите категорично държат първото място по ипотечни кредити по данни на УниКредит Булбанк, въпреки че техният дял от общия брой кредитополучатели плавно намалява. За сравнение през 2010 г. те са били 55% от взелите жилище с ипотека при 45% през тази година. „Най-важната цел за нас е да подобряваме качеството на живот на хората. И като част от водеща европейска институция осъзнаваме огромното значение, което има придобиването на собствен дом за всеки човек и обръщаме специално внимание на реалните потребности и възможностите за финансиране“, коментира Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк. Средният размер на ипотечните кредити за четири години намалява с едва 0.5% до 72.3 хил. лв. Времето на изплащане на заемите за собствено жилище също бележи лек спад до средно 22 години. По данни на Националния статистически институт през 2010 г. средният доход на кандидатите за ипотечен кредит е бил 866.95 лв., докато през тази година той се е повишил до 938.07 лв. През 2014 г. 26% от получилите ипотечен кредит са посочили, че работят като квалифицирани работници, 14% са икономисти, а 7% са инженери. В същото време артистите, фризьорите, социалните работници, учените, филолозите и пожарникарите купили си свой дом с помощ от банката се броят на пръстите на едната ръка. До края на януари 2015 г. ипотечната програма „И още нещо“ на УниКредит Булбанк е с промоционални условия и с мисъл за бъдещето чрез заделянето на 12-та, 36-та, 60-та и 84-та вноска по кредита в пенсионен фонд. Кредитополучателите обаче сами ще решават дали да внасят и по колко в партидата, която ще им открие банката или ще оставят да се натрупват само средствата, които ще бъдат заделяни. Източник profit.bg
  • Трябва да се възстанови доверието към водещите институции в банковия сектор, каквито са Българска народна банка (БНБ) и Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Към самите търговски банки доверието е високо, имайки предвид увеличаването на привлечените средства. Системата е свръхликвидна, с висока капиталова адекватност и е напът да спечели повече в сравнение с 2013 г. Това обаче се случва в условията на слабо кредитиране и ниско желание за поемане на риск от страна на икономическите агенти. Такова е актуалното състояние на банковия сектор в България според участниците в Българския икономически форум. „Недоверието е високо и то е рисково. При най-малка опасност и възникване на проблемна ситуация е възможно тя да бъде овладяна трудно, ако към институциите, които трябва да я разрешат, няма доверие“, коментира Христо Михайловски, който е член на Борда на директорите и главен изпълнителен директор на Българска агенция за кредитен рейтинг. Той очерта слабия темп в развитието на кредитния растеж и каза, че тенденцията на нарастване на класифицираните (лошите) кредити е прекъсната. Притеснително е обаче, че делът на лошите кредити към брутния кредитен портфейл нараства до 24%. Чавдар Златев, който е член на УС на Първа инвестиционна банка, посочи, че като се извади КТБ, за една година до края на септември депозитите в банковата система нарастват с 5 млрд. лв. По негови думи това показва, че населението и икономическите агенти вкарват пари в системата, което е знак за доверие, но се въздържат от поемането на риск и инвестиции. „Ръстът на потребителските и жилищните кредити за година е почти нулев. Високата безработица вероятно е причина за това. Несигурността кара хората да спестяват“, отбеляза Златев. Според него фирменото кредитиране бележи ръст от малко под 1 млрд. лв. за година, което е положително. По данни на ПИБ ликвидните активи на банковата система (без КТБ) надхвърлят 30% от всички активи на системата. Съотношение кредити/депозити от 120% Златев счита за здравословно, а в момента у нас то е 90% при депозити в системата за близо 60 млрд. лв. и кредити за близо 54 млрд. лв. „Системата най-вероятно ще спечели 850 млн. лв. през 2014 г., което е близо 8% възвръщаемост на собствения капитал. Има ръст на печалбата в сравнение с 2013 г., което е допълнителен капиталов буфер за системата“, заяви още Златев. По негови думи коефициентът на капиталова адекватност у нас е на завидно ниво в сравнение с Европа. Банкерът определи прогнозата на Министерството на финансите за ръст на потребителското кредитиране с 0,2% и на фирменото с 1,8% за 2015 г. като консервативна. Прогнозите на ПИБ са за растеж на кредитирането през 2015 г. от 3%, като по-съществена роля ще изиграят фирмите, но при физическите лица темпът ще бъде по-висок. Златев констатира, че лихвите по кредитите и по депозитите са най-ниските от въвеждането на валутния борд през 1997 г. до днес. „При ръст на депозитната база е логично лихвите по депозитите да намаляват“, посочи той. В отговор на въпрос защо лихвите все още са по-високи от тези в ЕС, Златев отговори, че рискът в България е различен от този в Западна Европа. Той каза, че дори ПИБ е получила ликвидната подкрепа на по-висока цена от тази, която получават западните банки от 0,25%-0,45%, например. Чавдар Златев е на мнение, че за присъединяването към единния банков надзор трябва да се проведе широк обществен дебат за ползите и негативите. Според него един негатив е, че надзираваните банки заплащат цена. „Най-големите три банки ще се надзирават директно, а останалите – индиректно“, посочи той. Позитивно ще бъде, че ще се подобри репутацията и ще се засили доверието в българската банкова система. Управляващият директор „Банково преструктуриране” в Zolfo Cooper Алфредо Бело е на мнение, че трябва да се възвърне доверието не само към БНБ и ФГВБ, но и да се промени институционалното мислене като цяло. Източник investor.bg
  • Главният изпълнителен директор на банка ВТБ, вторият най-голям кредитор в Русия, Андрей Костин предупреди Запада да не изключва руските банки от международната разплащателна система SWIFT. SWIFT (Society for Worldwide Inter-bank Financial Telecommunications) е глобална комуникационна междубанкова мрежа за обмен на финансова информация по преводи, документарни акредитиви, инкаса, банкови гаранции, чекове, операции и други. По думите му Русия „разполага с план Б, ако банките няма да могат да ползват SWIFT за трансакции с евро или долари. Но лично според мен, ако бъдат въведени такива санкции, то това би означавало война“, казва Костин в интервю за германския икономически всекидневник Handelsblatt. Ако на руските банки бъде забранен достъп до SWIFT, то посланикът на САЩ в Москва трябва да бъде отзован още в същия ден, заяви банкерът. „Банковата система е най-уязвимата част на руската икономика, тъй като тя се основава твърде много на долара и еврото“, признава Костин. В разгара на кризата между Русия и Запада през това лято Европейският съюз (ЕС) даде заявка, че планира блокиране на руския достъп до международната система като един от възможните варианти за нови санкции срещу Москва. SWIFT е един от основните канали за комуникация между Русия и международната финансова система. Западните сили вече използваха този вид санкции срещу Иран през 2012 г., като забраниха на доставчиците да предоставят информационни услуги на иранските кредитори. Припомняме, че руската централна банка планира да приключи създаването на своята алтернатива на SWIFT до май 2015 г. Предложението за създаване на руски аналог на SWIFT бе направено първо през септември от Руския съюз на промишлеността и банковата асоциация „Русия“. Това накара финансовото министерство да се задейства и да внесе законопроект, който предлага да се въведе система за регулиране, подобна на SWIFT, както и терминали като тези на Bloomberg и Reuters. В първото си интервю за западна медия от началото на кризата в Украйна Костин признава, че през тази година банка ВТБ ще трябва да задели 1,3 милиарда долара за резерви, тъй като украинската икономика е пред колапс. „Но ние искаме да останем там и няма да намалим кредитирането си в страната“, заяви Костин. Като цяло руските банки са ангажирани в Украйна с 25 млрд. долара. С оглед на трудната ситуация бившият руски дипломат, който е живял дълги години в Англия и Австралия, се опасява, че групата ВТБ няма да отчете през тази година почти никаква печалба. Въпреки това „ще бъде заделена голяма сума за резерви заради кредитите на украински и руски фирми“, казва той. Източник investor.bg
  • Бюджетните организации, които са имали сметки и депозити в Корпоративна търговска банка (КТБ) (с отнет лиценз), ще си получат парите до 1 февруари, реши на днешното си заседание правителството. Със решението от днес е определен не само срокът, но и начинът за възстановяване на наличните към 30 ноември средства. Възстановяването ще се извърши за сметка на средствата от централния бюджет чрез бюджетите на съответните първостепенни разпоредители еднократно или на траншове – в зависимост от необходимостта от осигуряване на тези средства за извършване на плащания от съответните бюджетни организации. Възстановяването ще се извърши в левове. За бюджетните организации, които имат средства в чуждестранна валута, е предвидено да се приложи обменният курс на Българската народна банка за съответната валута към 30 ноември 2014 година. Средствата по сметки и депозити на бюджетните организации ще се трансформират в безсрочен безлихвен левов депозит на централния бюджет с титуляр Министерството на финансите при запазване на съответните обезпечения, които са предвидени в Закона за публичните финанси, а сметките и депозитите на бюджетните организации ще бъдат закрити. С днешното решение ще бъде възстановено финансирането на текущите дейности и проекти на бюджетните организации и ще бъде защитен публичният интерес, без да се накърняват правата на останалите вложители в банката, посочват в свое съобщение от Министерския съвет. Източник investor.bg
  • Държавната помощ за банките бе основен фактор за разрешаване на финансовата криза в Европа. Но в рамките на Европейския съюз (ЕС) пряката държавна помощ е забранена, а Европейската комисия (ЕК) решава дали дадена страна членка може да предостави средства за банка с ликвиден или капиталов недостиг, но само ако застрашава финансовата стабилност на държавата. Това бяха основните акценти от изказването на Софи Бертан-Хадживелчева, ръководител Държавна помощ за финансовите услуги в генерална дирекция „Конкуренция” на ЕК, по време на конференцията „Банкова стабилност“, организирана от Асоциация „Банка на годината“. ЕК съблюдава три критерия, когато определя дали да се даде държавна помощ на дадена банка, или не. Това са жизнеспособността на банката, собственият принос на банката, т.е. споделянето на тежестта между акционери и облигационери, и дали се застрашава конкуренцията на пазара. „Ако дадена банка не е жизнеспособна, то тя трябва да се затвори. Ако банката е системно значима за дадена държава, ЕК позволява помощ за запазване или възстановяване финансовата стабилност на страната. Но това не означава, че тази банка трябва да остане на пазара впоследствие“, коментира Софи Бертан-Хадживелчева. Ако самата банка успее да събере средства по друг начин – чрез пазара или продажбата на активи, за да се намали държавната помощ, то тя трябва да го направи, посочва експертът. По думите ѝ възможността за действие при осигуряване на ликвидна подкрепа е по-голяма, отколкото ако банката изпитва капиталови проблеми. Преди ЕК да разреши предоставяне на държавна помощ, трябва да бъдат използвани всички опции за набиране на капитал, добави Бертан-Хадживелчева. По думите ѝ Първа инвестиционна банка (ПИБ) е получила държавна помощ по реда и правилата на ЕК. Бертан-Хадживелчева обаче подчерта, че всяка кредитна институция, получила помощ от държавата, се наблюдава в период от 1 до 5 години за това дали изпълнява условията, при които е предоставена паричната подкрепа. „Това се прави обикновено от фирма, избрана от ЕК“, каза още тя, като посочи, че това важи и за ПИБ. Мониторингът се прави с цел и да се определи дали „крайната помощ е нелегална“. Ако се окаже, че случаят е такъв, се образува следствие срещу банката. „В голяма част от случаите мониторингът минава безпроблемно. От това имат интерес и банката, и държавата“, коментира Бертан-Хадживелчева. Тя каза още, че почти всички държави в ЕС подкрепят своите банки. Гърция и Кипър са сред страните, които са отделили най-много средства по време на кризата. От 2008 г. до днес в рамките на ЕС са предоставени 425 млрд. евро на банките под формата на средства за рекапитализация, а още 104 млрд. евро – под формата на кредити. Единният надзорен механизъм влезе в действие в началото на ноември, припомни още Бертан-Хадживелчева и добави, че в началото на 2015 г. на два етапа ще влезе в действие директивата за преструктуриране на банки. По думите ѝ целта е намаляване и дори прекратяване на участието на данъкоплатците във финансовия сектор при възникване на кризи. 800 банки в рамките на еврозоната са се възползвали от евтиното финансиране, предоставено от Европейската централна банка (ЕЦБ) по време на финансовата криза посредством Дългoсрочните операции за рефинансиране (LTRO). Държавите, които не са членки на еврозоната, но са в рамките на ЕС, въведоха други мерки, с които предоставиха средства на банките, коментира Жоао Соарес, партньор в компанията за управленско консултиране и преструктуриране на банки Bain & Company. Той даде за пример Унгария. България разполага с буфери, които може да използва, за да създаде програми, които да бъдат алтернатива на тези, до които имат достъп само държавите членки в еврозоната, каза Соарес. Източник investor.bg
  • Световната банкова индустрия премина периода на възстановяване, за да достигне обща печалба за първи път от началото на финансовата криза според нов доклад на Boston Consulting Group (BCG), цитиран от Ройтерс. Добрата новина дойде, въпреки че европейските кредитори все още изостават далеч зад конкурентите си от Съединените щати. „Банките в Северна Америка отново растат и постигат значителна икономическа печалба (ИП). Тези в Европа обаче показват малко признаци на възстановяване“, отбелязаха от BCG в своя аналитичен доклад Global Risk 2014/15, публикуван във вторник. Икономическата печалба е добавъчна печалба, т.е. прираст над нормалната. Получава се, когато приходите на фирмата са по-големи от икономическите разходи. Реализирането ѝ често е временно явление и не е задължителен момент от дейността на фирмата. Нейното получаване в дадена дейност е сигнал за навлизане на нови фирми в отрасъла, което увеличава предлагането, намалява цените, а с това и възможностите да се извлича допълнителна печалба. Според доклада на BCG банките са генерирали ИП в размер на 18 млрд. евро през 2013 г., или 3 базисни пункта от общата сума на активите им, в сравнение с отрицателната ИП между минус 6 и минус 23 базисни пункта в предходните четири години. Анализът на BCG се базира на повече от 300 банки, които държат над 80 на сто от световните банкови активи. Банките в Северна Америка са постигнали ИП от 25 млрд. евро. Мярката също така се е подобрила в Близкия изток и Африка. В Европа ситуацията обаче е била далеч по-различна. Кредиторите от региона са отчели отрицателна ИП в размер на 136 млрд. евро през миналата година спрямо отрицателните 161 млрд. евро през 2012 г. По този начин от 2009 г. насам загубите за сектора вече надхвърлят 600 млрд. евро. Банките в еврозоната са бавни в усилията си да възстановят капитала си. Подобряването на рентабилността им е най-голямото предизвикателство, като то може да ги принуди да продадат част от губещите си звена, заяви в края на миналата седмица европейски висш банков надзорник. Докладът на BGC посочи, че кредиторите навлизат в нова ера на регламенти, при която всеки регион, продукт и юридическо лице ще бъдат обект на регулация. Според експертите това отразява намерението на регулаторните органи да предизвикат промяна в културата. „Банките трябва да приемат подхода „добър гражданин“, който да включва и активно ангажиране с широките намерения за днешните хипер-регулации“, посочиха от BSG. Източник investor.bg

Банков бюлетин 24.11-29.11.2014

  • Нов спад на лихвите по депозитите Twitter
    През октомври 2014 г. спрямо октомври 2013 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се понижава с 1.26 пр.п. до 2.65%, а по тези в евро – с 1.18 пр.п. до 2.49%.
    В сравнение със септември 2014 г., средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове спада с 0.10 пр.п., а по тези в евро – с 0.07 пр.п. През октомври 2014 г. средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове, в сравнение с октомври 2013 г., спада с 0.30 пр.п. до 0.53%. При депозитите с договорен матуритет в левове той спада с 1.13 пр.п. до 3.36%, а по тези в евро –с 0.92 пр.п. до 3.04%. Средният лихвен процент по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в левове намалява с 1.79 пр.п. до 2.31%, а по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в евро –с 2.02 пр.п. до 2.42%. Източник profit.bg
  • България и ЕИБ подписаха за структурен заем до 500 млн. Евро
    Министърът на финансите Владислав Горанов и вицепрезидентът на ЕИБ Ласло Бараняй подписаха финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за финансиране на проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 (Структурен програмен заем)“ в размер до 500 млн. евро, съобщиха от МФ.
    С подписването на този договор се осигуряват допълнителни средства, с които ще се подпомогне усвояването на средствата от фондовете на ЕС чрез частично покриване на българския принос във финансиране изпълнението на инвестиционни схеми по оперативните програми, одобрени от Европейската комисия за програмния период 2014-2020 година. По този начин ще се гарантира изпълнението на проектите, по-специално в областта на регионалното развитие, транспорта и околната среда, както и избрани транспортни схеми, одобрени в рамките на Механизма за свързване на Европа (МСЕ). По искане на правителството на Република България и след анализ и одобрение от ЕИБ, във финансовия договор е предвидена също така и възможност за ползване на средства от заема и за останалите Оперативни програми. Преди церемонията по подписването Горанов заяви, че днешното споразумение е добра основа за бъдещото сътрудничество с ЕИБ и изрази надежда, че съвместната подкрепа занапред ще продължи, както досега, но с разширена роля на банката в частния сектор. Министърът на финансите отбеляза, че основното предизвикателство пред България е свързано с начините за увеличение на инвестициите, „за да генерираме потенциал за растеж през следващата година“, и обясни, че най-удачният вариант е това да се случи чрез управлението на европейските фондове. Горанов отбеляза, че българското правителство разчита също така и на техническата експертиза, която банката може да предостави, и по-конкретно на инструментите за финансов инженеринг, които, по думите му, са доста напреднали. От своя страна, заместник-министърът на финансите Карина Караиванова изрази очакване, че страната ни ще получи авансовото плащане по договора до края на настоящата година. След подписването на споразумението вицепрезидентът на ЕИБ Ласло Бараняй пожела успех на българското правителство при реализацията на проектите и отбеляза, че тяхното изпълнение е от интерес както за българските, така и за европейските граждани. Това е вторият структурен програмен заем, който ЕИБ предоставя с цел подкрепа на правителството на Република България при усвояването на средствата от фондовете на ЕС. През 2007 г. бе подписано Кредитното споразумение за структурен програмен заем между Република България и ЕИБ за финансиране на проект „България – съфинансиране по фондовете на ЕС 2007 – 2013 г.“ в размер до 700 млн. евро. Със средства от него е осигурено националното съфинансиране на важни инфраструктурни проекти в областта на транспорта, околната среда и регионалното развитие. Източник darikfinance.bg
  • Делът на лошите кредити е най-високият от юли 2013 г. Насам
    През октомври делът на лошите и преструктурирани кредити* от общия кредитен портфейл на банките (без овърдрафтите) нараства до 23%. Това е най-високото ниво от юли 2013 г. насам. Всъщност делът на лошите заеми се покачва за трети пореден месец и то отново заради влошаването на фирмените кредити. Делът на лошите потребителски кредити намалява, а този по жилищните остава без изменение за четвърти пореден месец.
    През миналия месец делът на лошите заеми се повишава до 23% от 22,8%, отчетени през септември, изцяло заради увеличаване на този дял при фирмените кредити. Той расте до 25,1% от 24,8%, , показват изчисления на Investor.bg по данни на БНБ. Последно делът на лошите фирмени кредити бе 25,1 през октомври 2013 г. Делът на лошите потребителски заеми намалява до 16,3%, а по другите кредити – до 28,7%. Няма изменение при жилищните кредити. Нивото остава на 21,7% за четвърти пореден месец. В абсолютни стойности през октомври лошите и преструктурирани кредити се увеличават с 53 млн. лв. на месечна и със 196 млн. лв. на годишна база до 9,978 млрд. лв. Само лошите потребителски кредити намаляват с 14,85 млн. лв. за месец, докато фирмените се увеличават със 78,3 млн. лв. спрямо септември. Източник investor.bg
  • От 4 декември във всеки един клон на Пощенска банка в цялата страна вложителите с гарантирани влогове в КТБ ще могат да оперират със средствата си, съобщиха от институцията. Пощенска банка (с правно име Юробанк България АД) е една от обслужващите банки, определени с решение на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) за изплащане на гарантираните влогове в КТБ. За да гарантира отличното обслужване на вложителите с гарантирани влогове в КТБ, както и на своите настоящи клиенти, банката осигурява пълен достъп до широката си клонова мрежа. Клиентите могат да изберат удобна за тях локация от списъка с клонове на банката, публикуван на уебстраницата на банката. „Създали сме необходимата организация на работа така, че всеки един наш клиент да бъде обслужен професионално и гладко. В процеса по изплащане на гарантираните влогове ще бъдат ангажирани всички служители на клоновата ни мрежа, които ще осигурят необходимото съдействие на хората. Повечето ни клонове разполагат и с удобни паркоместа или са на централни локации във всеки квартал, достъпни за пешеходци, така че клиентите лесно могат да се придвижат от един клон до друг и да изберат най-удобното за тях място да оперират със средствата си”, заявяват от финансовата институция. Суми по гарантираните влогове в КТБ ще бъдат изплащани всеки работен ден от 8.30 до 17.00 часа. Изплащането на сумата по гаранцията ще се извършва еднократно чрез една или няколко платежни операции по избор на вложителя, който може да си открие сметка в Пощенска банка и да получи сумата по нея; да нареди превод на сумата по посочена от него сметка в банката или друга финансова институция или да изтегли парите в брой. Вложителите трябва да имат предвид, че суми над 3 000 лв. могат да се заявяват за теглене два работни дни предварително в клон на банката. Списък на необходимите документи, както и приложимата тарифа за таксите, са публикувани на официалната интернет страница на банката и са на разположение във всички финансови центрове и офиси. Вложителите могат да се разпореждат с гарантираните си суми в срок до 5 години, считано от 4 декември 2014 г. Списък и точен адрес на обслужващите финансови центрове и офиси на Пощенска банка ще намерите на: https://www.postbank.bg/bg-BG/AboutUs/08Contacts/02Branches/. Денонощна телефонна линия за обслужване на клиентите на Пощенска банка: 0700 18 555; *7224. Източник profit.bg
  • Първа Инвестиционна Банка бе класирана на първо място в категория финансови институции/банки в класацията на най-силните марки в България. Това показа резултатът от независимото проучване на потребителския сегмент на българския пазар по инициатива на глобалната организация Superbrands, което се провежда за четвърти пореден път у нас. Методиката на подбор и оценяване на брандовете е универсална за всички страни, реализиращи програмата Superbrands. Селективният процес се осъществява на два етапа: чрез конфиденциално гласуване на членовете на независимото експертно жури – Борда на Superbrands Bulgaria, и чрез национално гласуване на потребителите в интернет. Това дава възможност експертното мнение да се разгледа успоредно с мнението на потребителите. Членовете на Борда не получават материално възнаграждение, те не оценяват марка, с която са свързани, или брандове на свои конкуренти. Партньор на Superbrands в провеждането на националното гласуване на потребителите в интернет е водещият Институт за пазарни проучвания GfK Bulgaria. Superbrands е марка, която е изградила отлична репутация в своя сектор и предлага значителни материални и емоционални предимства пред конкурентите. Тези преимущества, съзнателно или несъзнателно, признават потребителите и искат да ги притежават. Superbrands трябва да демонстрира качество, надеждност и индивидуалност. Първа инвестиционна банка става лидер в категория финансови институции/банки. По този начин най-голямата българска банка, показва, че е и най-любимата българска марка сред потребителите на финансови услуги. Източник profit.bg
  • До 389 лева може да стигне таксата, ако вложител изтегли депозита си от КТБ в брой. Това става ясно от тарифата, публикувана на сайта на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Във вторник от институцията обявиха и 9-те банки, през които от 4 декември ще се изплащат депозитите в КТБ. Това са Алианц Банк, Банка ДСК, Обединена българска банка, Първа инвестиционна банка, Райфайзенбанк, СИБАНК, УниКредит Булбанк, Централна кооперативна банка и Юробанк. Хората и фирмите са разпределени в определена банка спрямо последната цифра от съответно ЕГН или ЕИК и Булстат, припомня вестник „24 часа“. Още в първия ден всеки вложител може да получи целия размер на гарантираната сума срещу документ за самоличност или за юридическите лица – ЕИК или Булстат. 255 000 са вложителите с гарантирани депозити в КТБ. Те могат да изтеглят парите в брой, да ги оставят в банката или да ги преведат в друга. Според обявената тарифа, ако вложител прехвърли парите в друга банка, няма да дължи такса, ако сумата е под 100 000 лева. За по-големите депозити за превода ще се плащат 12 лв. Източник profit.bg
  • Министерският съвет даде съгласие министърът на финансите да сключи Договор за депозит с „Първа инвестиционна банка” АД (ПИБ), представляващ държавна помощ при съобразяване с условията по Решението на Европейската комисия. На 25 ноември ЕК одобри нотифицираната индивидуална държавна помощ в полза на „ПИБ” АД. Комисията установи, че ликвидната подкрепа от България за ПИБ отговаря на правилата за държавна помощ на ЕС и че мерките са били необходими за запазване на стабилността на българската икономика и финансова система. България отпусна ликвидна подкрепа на ПИБ под формата на държавен депозит в размер на 1.2 млрд. лева като част от схема за ликвидност, одобрена от Комисията в същия ден – на 29.06.2014 г. Поради ограничения, свързани с лимита на новопоет дълг съгласно Закона за държавния бюджет за 2014 г., този депозит беше с краткосрочен падеж от 5 месеца, който изтича на 28 ноември 2014 година. В следствие на това МФ нотифицира пред ЕК нова държавна помощ за преструктуриране в полза на „Първа инвестиционна банка” АД. Планът за преструктуриране предвижда удължаване на срока на държавния депозит в размер на 900 млн. лв. да бъде с максимален срок до 18 месеца, т.е. до 28 май 2016 г. ПИБ ще се задължи да спазва условията и ограниченията по Решението на Комисията и приложението към него, което ще е неразделна част и от договора за срочен депозит, както и всички други условия, определени от Европейската комисия. Източник profit.bg
  • Министерството на финансите преотвори емисията 7-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), деноминирани в евро, емитирана на 30 април 2014 г. с падеж 12 февруари 2021 година. На проведения на 24 ноември 2014 г. аукцион бяха пласирани книжа на стойност 35 млн. евро, а постигнатата среднопретеглена годишна доходност е 2.28%. От страна на участниците беше отчетен висок интерес, като общият размер на подадените поръчки достигна 110.125 млн. евро, което съответства на коефициент на покритие от 3.15. Най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха банките – 49.07%, следвани от пенсионните фондове – 45.4%, застрахователните дружества – 4.61% и гаранционните фондове – 0.92 и на сто. Спредът спрямо бенчмарковите германски облигации в този сегмент е в размер на 206 базисни пункта. Източник profit.bg
  • Изплащането на гарантираните суми на вложителите в Корпоративна търговска банка АД (КТБ) започва на 4 декември 2014 г. и ще се извършва чрез клоновата мрежа на определените от Управителния съвет на ФГВБ 9 банки. Това са: Алианц Банк България АД, Банка ДСК ЕАД, Обединена българска банка АД, Първа инвестиционна банка АД, Райфайзенбанк (България) ЕАД, СИБАНК ЕАД, УниКредит Булбанк АД, Централна кооперативна банка АД и Юробанк България АД, съобщиха от пресцентъра на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Подборът на обслужващите банки е извършен в съответствие с утвърдените от Управителния съвет на ФГВБ критерии, от които с най-голямо относително тегло е покритието на клоновата мрежа на банката кандидат с клоновата мрежа на КТБ. Разпределението на вложителите към обслужващите банки е според последната цифра на ЕГН — за физическите лица, и последната цифра на ЕИК или БУЛСТАТ — за юридическите лица. Това е направено с цел да се постигне равномерно разпределение на вложителите според клоновата мрежа на обслужващите банки и да се осигури спокоен и гладък процес на изплащане. Разпределението на вложителите за обслужване към определените банки е следното: 0 Банка ДСК ЕАД 1 Обединена българска банка АД 2 Юробанк България АД 3 Райфайзенбанк (България) ЕАД 4 Алианц Банк България АД 5 УниКредит Булбанк АД 6 УниКредит Булбанк АД 7 Централна кооперативна банка АД 8 СИБАНК ЕАД 9 Първа инвестиционна банка АД, вкл. обслужването на чуждестранните лица Вложителите на КТБ се обслужват от понеделник до петък в работното време на съответната банка. От началния ден на изплащането – 4 декември 2014 г., всеки вложител в КТБ с гарантиран размер на влога получава достъп до целия размер на подлежащата му на изплащане сума. За да реализира това свое право, вложителят следва да посети офис на определената му обслужваща банка, където представя: за физическите лица – лична карта или документ за самоличност на чуждестранно физическо лице; за юридическите лица – ЕИК или удостоверение за регистрация по БУЛСТАТ и актуално удостоверение за регистрация, с което се удостоверяват лицата, които управляват и представляват юридическото лице, както и декларация по образец, наличен в банката (в 2 бр.). Вложителят разполага със следните възможности относно подлежащата му на изплащане сума: да си открие сметка в обслужващата банка и да остави сумата на влог в нея; да нареди превод на сумата по посочена от него сметка в друга банка; да изтегли парите в брой. Влоговете в чуждестранна валута се изплащат в левове според обменните курсове на БНБ в началния ден на изплащането. Вложителите могат да се разпореждат с гарантираните си суми в срок до 5 години, считано от 4 декември 2014 г. При разпореждане със сумите вложителите следва да имат предвид унифицираната тарифа за таксите за обслужване на вложителите на КТБ, която ще могат да намерят на уебсайта на ФГВБ в секцията за изплащане на влоговете в КТБ. Междубанков превод през БИСЕРА (еднократно) е без такса за вложителите, както и откриването на сметка в съответната обслужваща банка. Списъците на клоновата мрежа и работното време на банките, които обслужват вложителите на КТБ, ще са публикувани на уебсайта на ФГВБ в секцията за изплащане на влоговете в КТБ. Списъците ще са налични и в клоновата мрежа на обслужващите банки, както на уебсайта на КТБ. ФГВБ изплаща напълно гарантираните суми на вложителите – български и чуждестранни физически и юридически лица, в размер до 196 000 лв. за един вложител, независимо от броя на сметките му в банката. В тази сума се включват главницата и начислените лихви към датата на отнемането на лиценза на КТБ. Повече информация вложителите в КТБ могат да получат на тел: 0700 144 03 и на уебсайта на ФГВБ: www.dif.bg. Източник profit.bg
  • В нарушение на закона Българската народна банка (БНБ) отказа да предостави на Института за модерна политика (ИМП) информация за заплатите на своето ръководство. ИМП ще обжалва пред ВАС. С писмо, подписано от подуправителя на БНБ Димитър Костов, централната банка отказа да предостави информация относно възнагражденията на своето ръководство, което ИМП поиска на 5 ноември по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Поискани бяха сведения относно размера на възнагражденията за следните длъжности в БНБ – управител, подуправител, главен секретар, главен одитор, директор на дирекция. Полученият отказ е напълно незаконен и ще бъде обжалван пред Върховния административен съд, категоричен е юридическият екип на ИМП, съобщиха от института. В писмото на БНБ до ИМП се заявява, че централната банка не била задължен субект по Закона за достъп до обществена информация, защото не била орган на изпълнителната власт по чл. 19 от Закона за администрацията. ИМП подчертава, че според изричната разпоредба на чл. 3, ал.2 от ЗДОИ, задължени субекти са не само държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление, а и ВСИЧКИ останали публичноправни органи и организации. Вън от всяко съмнение е, че БНБ е публичноправен орган, създаден със специален закон. „Сигурен съм, че юристите на БНБ добре разбират, че становището им е в противоречие със Закона за достъп до обществена информация и отказът ще падне в съда. Но очевидно ръководството на БНБ се опитва да отложи колкото може повече във времето предоставянето на тази информация, прехвърляйки топката на съда. Явно има какво да крият. Конституцията и закона обаче гарантират правото на гражданите да знаят как се управляват публичните ресурси и какви са разходите за администрация във всички публичноправни органи, в т.ч. в БНБ“, подчерта основателят на ИМП Борислав Цеков. Източник darikfinance.bg
  • България е избрала банките „Сити“, „Ейч Ес Би Си“ и местните клонове на „Сосиете Женерал“ и „Уникредит“ за мостово финансиране тази година, съобщиха двама запознати източници с процеса пред Ройтерс. Българският парламент даде първоначално одобрение на плановете за вземане на допълнителни 4,5 милиарда лева за запълване на дупката в бюджета за тази година и за заздравяване на банковата система след рухването на Корпоративна търговска банка, припомня агенцията. „Две международни и две местни банки бяха избрани да предоставят мостовото финансиране… на стойност 1,3 милиарда евро (1,6 милиарда долара)“, съобщи браншови източник, пожелал да остане анонимен. Балканската страна трябва да предостави на своя Фонд за гарантиране на влоговете в банките около 2 милиарда лева, за да покрие гарантираните депозити в КТБ. Други 1 милиард лева ще бъдат използвани за рефинансирането на държавната помощ за Първа инвестиционна банка, третата най-голяма в страната, която беше засегната от паниката през юни, припомня Ройтерс. По-рано днес Европейската комисия одобри държавната помощ за Първа инвестиционна банка и се съгласи тя да бъде удължена до 18 месеца. Говорителка на финансовото министерство отказа коментар, като заяви, че имената на банките ще бъдат обявени след одобрението на правителството. Около 19 банки са изразили интерес да предоставят средствата, които България ще рефинансира, като емитира чуждестранни ценни книжа догодина. Втори източник заяви, че очаква продажбата на тези ценни книжа да бъде през февруари или март догодина в зависимост от пазарните условия. Финансовият министър Владислав Горанов заяви пред репортери, че планира да представи бюджета си и плановете за дълга за 2015 г. пред правителството в края на седмицата. Той вече съобщи, че фискалният дефицит догодина няма да превишава прага на ЕС от 3% от БВП. Новият заем ще увеличи държавния дълг на България на 28,4% от БВП тази година спрямо 18% през 2013 г., но тя ще остане страната членка на ЕС с най-нисък дълг. Източник darikfinance.bg
  • От 4 декември, чрез клоновата мрежа на 9 банки, Фондът за гарантиране на влоговете в банките започва да изплаща гарантираните размери на влоговете на вложителите в „Корпоративна търговска банка“ АД (КТБ). Алианц Банк България АД, Банка ДСК ЕАД, Обединена българска банка АД, Първа инвестиционна банка АД, Райфайзенбанк (България) ЕАД, СИБАНК ЕАД, УниКредит Булбанк АД, Централна кооперативна банка АД и Юробанк България АД – ще изплащат гарантираните суми на вложителите в КТБ. Разпределението на вложителите към обслужващите банки е според последната цифра на ЕГН — за физическите лица, и последната цифра на ЕИК или БУЛСТАТ — за юридическите лица. Това е направено с цел да се постигне равномерно разпределение на вложителите според клоновата мрежа на обслужващите банки и да се осигури спокоен и гладък процес на изплащане. Вложители с последна цифра на ЕГН 0 или такава в ЕИК или БУЛСТАТ ще могат да теглят влоговете си от ДСК. Тези с последна цифра 1 – от ОББ, с последна цифра 2 – Юробанк, с последна цифра 3 – от Райфайзенбанк, с последна цифра 4 – от Алианц, с последна цифра 5 и 6 – от УниКредит, с последна цифра 7 от ЦКБ, с последна цифра 8 – от Сибанк и с последна цифра 9 от ПИБ. Вложителите на КТБ ще се обслужват от понеделник до петък в работното време на съответната банка. От ФГВБ заявяват, че подборът на обслужващите банки е извършен в съответствие с утвърдените от Управителния съвет на фонда критерии, от които с най-голямо относително тегло е покритието на клоновата мрежа на банката кандидат с клоновата мрежа на КТБ. От Фонда за гарантира не влоговете правят още няколко разяснения: От 4 декември всеки вложител в КТБ с гарантиран размер на влога получава достъп до целия размер на подлежащата му на изплащане сума. За да реализира това свое право, вложителят следва да посети офис на определената му обслужваща банка, където представя: за физическите лица – лична карта или документ за самоличност на чуждестранно физическо лице; за юридическите лица – ЕИК или удостоверение за регистрация по БУЛСТАТ и актуално удостоверение за регистрация, с което се удостоверяват лицата, които управляват и представляват юридическото лице, както и декларация по образец. Вложителят разполага със следните възможности относно подлежащата му на изплащане сума: да си открие сметка в обслужващата банка и да остави сумата на влог в нея; да нареди превод на сумата по посочена от него сметка в друга банка; да изтегли парите в брой. Влоговете в чуждестранна валута се изплащат в левове според обменните курсове на БНБ в началния ден на изплащането. Вложителите могат да се разпореждат с гарантираните си суми в срок до 5 години, считано от 4 декември 2014г. При разпореждане със сумите вложителите следва да имат предвид унифицираната тарифа за таксите за обслужване на вложителите на КТБ, която могат да намерят на уебсайта на ФГВБ. Междубанков превод през БИСЕРА (еднократно) е без такса за вложителите, както и откриването на сметка в съответната обслужваща банка. Източник darikfinance.bg
  • Банките за втори път в рамките на половин година отказаха да отпуснат заем на газовата компания „Булгаргаз“, става ясно от страницата на Агенцията по обществени поръчки. Обявата за избор на кредитна институция беше публикувана в края на октомври. Компанията търсеше банка, която да предостави револвиращи банкови кредитни линии в четири обособени позиции. Общата сума, която държавното дружество очакваше да набере, беше 139 млн. лева. Този път избраната процедура беше договаряне без обявление с банковата институция. В крайна сметка обаче поради неявяване на нито един участник за провеждане на договаряне процедурата е спряна. В края на юни „Булгаргаз“ се опита да изтегли кредит в размер на 90 млн. долара. Поради липса на подадени оферти в търга с открита процедура обаче и тази поръчка беше прекратена. Още по темата Къде държавните дружества държат парите си? Припомняме, че тежкото финансово състояние на газовото дружество се дължи на блокираните средства в КТБ, на която БНБ вече отне лиценза за дейност. Пред депутати в 43-то Народно събрание служебният енергиен министър призна, че държавни енергийни дружества имат към 159 млн. лева, блокирани в банката. 98% от парите на „Булгаргаз“ са били в КТБ, заради предстоящи плащания, обясни още Васил Щонов. В момента КТБ е с отнет лиценз и с поискана от БНБ несъстоятелност. На този етап обаче процедурата е блокирана в Софийския градски съд след като основни акционери обжалваха мотивите за отнемането на лиценза на банката. Източник investor.bg
  • Управителният съвет на Фонда за компенсиране на инвеститорите (ФКИ) реши изплащането на компенсации на клиентите на Корпоративна търговска банка АД (КТБ) като инвестиционен посредник да става посредством Райфайзенбанк България ЕАД, гласи съобщение, поместено на сайта на ФКИ. Искането за изплащане на компенсация се предявява писмено пред ФКИ в срок една година от публикуването на съобщението, освен ако пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Информацията на сайта на ФКИ е с дата 25 ноември (вторник). ФКИ осигурява изплащане на компенсация на клиентите на инвестиционните посредници, когато последните не са в състояние да изпълнят задълженията си към клиентите поради причини, пряко свързани с тяхното финансово състояние. В случая с КТБ – Българската народна банка отне лиценза на трезора на 6 ноември. Основният мотив е отрицателния капитал на банката в размер на 3,75 млрд. лв. на база на оценките на Deloitte, EY и АФА, които приключиха на 20 октомври. Още на 7 ноември в Софийския градски съд бе внесено искането за откриване на производство по несъстоятелност на КТБ. Делото бе спряно на 24 ноември поради подадената жалба от фирмата на Цветан Василев „Бромак” ЕООД, която е мажоритарен акционер в банката, до Върховния административен съд. Именно отнет лиценз и открито производство по несъстоятелност (независимо че е спряно) са основанията, при които ФКИ се задейства. Фондът разглежда предявеното искане за изплащане на компенсация, установява вземането и неговия размер и изплаща компенсацията не по-късно от три месеца от установяване на основанието. ФКИ изплаща компенсация на всеки клиент на инвестиционен посредник в размер на 90 на сто от стойността на вземането, но не повече от 40 000 лв. Източник investor.bg
  • Централната банка на Германия (Бундесбанк) предупреждава, че корпоративният дълг се надценява, което заплашва финансовата стабилност на най-голямата икономика в Европа, пише Financial Times. Коментарите на институцията идват в момент, в който Европейската централна банка (ЕЦБ) обмисля да започне с покупките на корпоративни облигации, с което ще увеличи размера на счетоводния си баланс, но ще разсее опасността от стагнация в еврозоната. „Налице са сигнали, че търсенето на доходност води до надценяване в някои пазарни сегменти“, пише в становището на Бундесбанк. „Ефектите са предвидими особено на пазарите на корпоративни облигации и синдикирани заеми.“ ЕЦБ в момента изкупува само обезпечени облигации и ценни книжа, обезпечени с активи, като не купува корпоративен и държавен дълг. Редица анализатори прогнозират, че през декември или в началото на следващата година ЕЦБ ще разшири обхвата на покупките си. От Централната банка на Германия проявяват загриженост най-вече по отношение на ценните книжа без инвестиционна оценка – т.нар. „junk“ облигации (или високодоходни облигации). Банкерите предупреждават, че високата доходност по тези активи е доста под исторически средните нива. По изчисления на Бундесбанк доходностите по деноминираните в евро и долари „junk“ облигации за пръв път спадат под 16-годишната средна през 2011 г., като се понижават до нива, характерни за последните дни преди финансовата криза. Освен това от Бундесбанк предупреждават още, че ултра ниските лихвени проценти натежават на резултатите на германските банки. „Рентабилността на германските банки остава структурно слаба“, пише в доклада. „Ако лихвените проценти останат потиснати в близко бъдеще, печалбите на банките могат да бъдат поставени под сериозен натиск. Тогава по-високодоходни кредити ще трябва да бъдат револвирани като такива с по-ниска доходност, което ще свие печалбата.“ Лихвените проценти по депозитите, които дават повечето германски банки, вече кръжат около нулата. Членът на Управителния съвет на Бундесбанк Андреас Домбрет, който ръководи и банковия надзор, не очаква масово въвеждане на отрицателни лихвени проценти. Commerzbank е единственият голям германски кредитор, който обяви, че ще таксува големите си корпоративни клиенти, държащи големи по размер депозити. Източник investor.bg
  • Днес бе подновена търговията с книжата на КТБ, чийто лиценз бе отнет от БНБ, след като изтече срока на наложената чрез БФБ принудителна административна мярка от страна на КФН. До момента има само две сделки. В първата се изтъргуваха две акции на банката на цена от 16,74 лв. за брой, а във втората една акция смени собственика си срещу 21 ст. Най-ниската оферта продава е 17 лв., а най-високата купува – 32 ст. Последната сделка преди поставянето на КТБ под специален надзор бе на ниво от 78,05 лв. за брой от 20 юни. Всичко по темата за КТБ четете тук. Индексите на БФБ започват сесията с минимални понижения, както следва: SOFIX (-0,4%) до 519,36 пункта, BGBX40 (-0,2%) до 104,33 пункта и BGTR30 (-0,2%) до 407,19 пункта. Само секторният BGREIT е нагоре – с 0,3% до 95,56 пункта. Основните индекси на водещите европейски борси отчитат ръстове в рамките на 0,6% в ранната търговия. Книжата на туристическата компания Thomas Cook поевтиняват с близо 20% след оттеглянето на изпълнителния ѝ директор. Wall Street вчера адмирира скромно оптимистичните данни за БВП на САЩ. Акциите на Apple поевтиняха с 0,6%, след като по-рано през търговията капитализацията на гиганта надхвърли рекордните 700 млрд. долара. Азиатските индекси днес затвориха с повишения, като единствено търговията в Токио бе под натиск вследствие на поскъпването на йената спрямо долара. Търговията на регулирания пазар на акции на БФБ в началото на сесията възлиза на едва 61 хил. лв., като с оборот над 5 хил. са Формопласт (-1,3%) – 20 хил., Химимпорт (+0,8%) – 8 хил., Българска роза-Севтополис (+1,8%) – 7 хил., Трейс Груп (-0,3%) – 6 хил. и ЦКБ (+0,5%) – 5 хил. БФБ съобщи, че от 4 декември временно се спира търговията с акциите на Българска роза-Севтополис, което е във връзка с вливането в Софарма. Срещу всяка своя акция от Българска роза – Севтополис всеки акционер на дружеството ще придобие 0,463768 акции от Софарма. В първите два часа на търговия на борсата има сключени сделки с 23 емисии акции, като съотношението печеливши/губещи е 7/12, а при 4 позиции няма промяна. Книжата на Еврохолд отстъпват с 0,5%. Вчера през борсата бе осъществена портфейлна инвестиция в холдинга на стойност 8 млн. евро за 12% от капитала му от страна на фонда KJK Fund II Sicav-Sif Balkan Discovery, който набира инвестиции предимно от Финландия, Дания и Естония, и е с фокус върху Балтийския регион и Балканите, Акциите на Агрия са без промяна. Вчера те се понижиха с 1,7%, въпреки че холдингът отчете 2,5 пъти годишен ръст на печалбата през третото тримесечие до 4,143 млн. лв. За деветмесечието консолидираната печалба расте с 43% на годишна база до 7,374 млн. лв. Източник investor.bg
  • Руската икономика е разклатена от икономическите санкции и силното поевтиняване на петрола. В тези условия президентът Владимир Путин разреши на централната банка да предпише силно лекарство – значително увеличение на лихвите макар и в същото време въвеждане на плаващ курс на рублата. Подобни мерки биха могли в голяма степен да съдействат за изпадането на страната в рецесия през идната година, но пък засега не допуснаха финансова паника, рязко ускоряване на инфлацията или пък стопяване на валутните резерви. Всички тези злини, които през 90-те години помогнаха на Путин да катапултира във властта, пише Ройтерс. Наблюдателите, които следят дейността на централната банка, твърдят, че агресивните ѝ действия са под диктовката на Путин, известен с това, че отблизо ръководи руската машина на властта, давайки свобода на действията на технократите в банката. „Засилват се критиките срещу централната банка и цялото правителство – галеното кученце на Путин“, казва високопоставен правителствен източник. „Само че, ако се анализират всички елементи, сега централната банка е много по-самостоятелна, отколкото си мислят широк кръг хора.“ От високите лихви ще заболи. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) обяви, че със сигурност ще има рецесия, прогнозирайки свиване на брутния вътрешен продукт (БВП) с 0,2% за цялата 2015 г. Политиците започнаха да мърморят. Министърът на икономиката Алексей Улюкаев изпрати писмо до Кремъл през лятото, призовавайки спешно за по-силно „сътрудничество“ между банката и правителството. Това се възприе като молба за по-либерална политика в подкрепа на бизнеса. „Има напрежение между правителството и централната банка. Ефектът от тази стабилизираща политика се очертава като задълбочаване на рецесията“, коментира Кристофър Гранвил, управляващ директор на лондонската консултантска компания Trusted Sources. Самият Путин се бе оплаквал от високите разходи на кредитирането. Засега обаче той изглежда има доверие на ястребовите инстинкти на банката. „В стратегически план действията на централната банка отговарят на желанията на ръководството“, посочва Гранвил. „Стабилността е върховният приоритет, който се поставя над избягването на отрицателен растеж на всяка цена.“ При все това винаги има вероятност Путин да промени подхода си. За това той намекна във вторник, 18 ноември. Говорейки с финансовия министър Антон Силуанов, Путин призова централната банка и правителството да работят екипно. Източник investor.bg

Банков бюлетин 17.11-21.11.2014

  • ФГВБ подписва днес с девет банки, вижте кои са те
    Девет банки сключват днес договори с Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) за изплащане на парите от депозитите от затворената Корпоративна търговска банка (КТБ), научи „Стандарт“. Вчера премиерът Бойко Борисов уточни броя им след среща с банкерите от Асоциацията на банките в България (АББ).
    Става въпрос за УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Пощенска, Райфайзен, ПИБ, ОББ, СЖ Експресбанк, Общинска банка и ЦКБ, научи „Стандарт“. Повечето от изброените банки потвърдиха, че са избрани. Вижте и: Накъде ще се насочат парите от КТБ От ФГВБ преди време дадоха срок до 25 ноември да бъдат подписани всички договори и съответно уточнени всички подробности по процедурата. На тази дата ще бъде обявен окончателният списък на плащащите трезори. Разплащането на парите на вложителите в КТБ ще започне на 4 декември и всеки, който поиска, ще може да получи парите си на стойност до 196 хил. лв. Най-важните условия, на които фондът държи да отговарят кредитните институции, са да имат достатъчно голяма и стабилна клонова мрежа в цялата страна, добре подготвени кадри, системата на разплащанията да е синхронизирана и пр. Източник profit.bg
  • Спират делото за несъстоятелност на КТБ
    Производството по несъстоятелността на Корпоративна търговска банка е спряно, съобщиха от Софийски градски съд. Причината – мажоритарният акционер в трезора „Бромак” на Цветан Василев е подал жалба във Върховния административен съд срещу акта на БНБ, с който финансовата институция беше лишена от лиценз.
    Така не е ясно кога вложителите в КТБ най-накрая ще получат достъп до парите си, посочва bTV. Вчера беше съобщено, че дъщерната банка на КТБ, ТБ „Виктория“, ще бъде отворена на 12 декември след продажбата на части от кредитния й портфейл. Делото за обявяване на КТБ в несъстоятелност беше насрочено за 24 ноември от 10:30 часа. За него бяха призовани представители на трезора, БНБ, СГП и Фондът за гарантиране на влоговете в банките. Преди дни беше наложен запор върху имуществото на банката. До това развитие се стигна, след като на 6 ноември т.г. обяви, че КТБ е с отрицателен капитал от над 3.7 млрд. лева и така не отговаря на капиталовите изисквания. Според процедурата, управителният съвет на Фонда за гарантиране на влоговете трябва да назначи синдик. Не по-късно от месец след това синдикът трябва да изготви списък на кредиторите и вземанията и да извърши опис на недвижимите и движимите имоти на банката, парите и ценните книги, както и на вземанията й от трети лица. След като банката бъде обявена в несъстоятелност и активите й бъдат реализирани, ще започне изплащането на депозитите, които не се покриват от Фонда за гарантиране на влоговете. Беше обявено, че гарантираните депозити ще започнат да се изплащат от 4 декември. Източник profit.bg
  • Борисов: Ще отменим прихващанията в цесиите
    Ще отменим прихващанията в цесиите, съобщи премиерът Бойко Борисов. Премиерът посети Асоциацията на банките в България. Днес в Народното събрание ще бъде представен новият председател на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Радослав Миленков.
    Създали сме максимално добра организация за времето до 4 декември и изплащането на депозитите на хората от Корпоративна търговска банка, което ще се извършва в 9 банки, заяви министър-председателят Бойко Борисов. Премиерът посочи, че са взети всички мерки, за да няма спорове между хората. Банковите клонове ще бъдат охранявани допълнително от полицията, за да се спестят нервите на вложителите и да няма гафове. „Първият трансфер на хората ще бъде безплатен, няма да му бъде начислявана съответната такса за това“, заяви Борисов. „Надяваме се това повече никога да не ни се случва. Тъй като имаше и други спекулации, затова тук беше и Менда Стоянова, за да запознае Асоциацията на банките. Ще отменим всички прихващания в КТБ. Всички, които са се нагласили през цесиите, една вторична далавера… и са се нагласили вече. Ще отменим прихващанията в цесиите. На практика се надявам едни 800 милиона лева да си влязат обратно в държавата“, добави Борисов, цитиран от БГНЕС. Той също така изрази надежда Фондът за гарантиране на влоговете през следващите години да остане пак едно тихо пристанище. Източник profit.bg
  • ГЕРБ връща данъка върху депозитите
    Данъкът върху доходите от лихви по депозитите ще се увеличи отново на 10% през 2015 г. Това съобщи в интервю за „Труд“ председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова.
    Налогът беше въведен от началото на 2013 г. по предложение на бившия финансов министър Симеон Дянков. Предишното Народно събрание намали ставката за тази година до 8 на сто. Действащото законодателство предвижда догодина данъкът да стане 6%, през 2016 г. – 4 на сто, а след това да отпадне напълно. „Ще направим предложение за възстановяване на 10-процентния размер на данъка върху доходите от лихви. Смятам, че няма основание тези доходи да не се облагат. Още повече в контекста на КТБ, сега с обществени средства ще се платят 3,6 млрд. лв. гарантирани депозити и лихвите към тях“, коментира Стоянова. Според нея хората, които получават лихви от спестяванията си, трябва да участват във формирането на приходите в бюджета. „КТБ е допълнителен аргумент за това. Няма причина да освободим само този доход от облагане“, допълни Стоянова. Тя припомни, че има данъци за доходите от имущество, от допълнителен труд, от граждански договори и др. Данъкът върху лихвите не е от сериозните пера в бюджета. Дори през миналата година, когато ставката беше 10%, в хазната постъпиха 82,5 млн. лв. При въвеждането на налога бившият финансов министър Симеон Дянков беше обявил доста по-амбициозни цели. Той очакваше годишни постъпления от около 120 млн. лева. От началото на годината до септември от данъка върху лихвите по срочните депозити в хазната са постъпили 51,9 млн. лева. Източник darikfinance.bg
  • Във връзка с публикации в медийното пространство по повод новата монета от 2 лв. и високия обществен интерес, от Българска народна банка (БНБ) днес публикуваха следното съобщение: Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за Българската народна банка (ЗБНБ), Българската народна банка (БНБ) е институцията, която има изключителното право да пуска в обращение банкноти и монети. Номиналната стойност, техническите параметри и дизайнът на банкнотите и монетите, пускани в обращение от БНБ, се определят от Управителния съвет, съгласно чл. 25 ал. 4 от ЗБНБ). Вижте още: Ето я монетата от 2 лева (снимки) Както бе посочено в прессъобщението на БНБ от 19.11.2014 г., при изработване на дизайна на монетата е пренесена темата и изображението на Паисий Хилендарски от банкнотите в обращение с номинална стойност 2 лева, емисии 1999 г. и 2005 г. Такъв подход е използван и при определянето на дизайна на монетата от 1 лев, емисия 2002 г., като е запазена темата и изображението на Св. Иван Рилски от дизайна на банкнотата от 1 лев, емисия 1999 г. По този начин новата разменна монета ще е продължение на съществуващата концепция за серията български разменни монети, състояща се от три групи монети: I група – включваща ниските номинали от 1, 2 и 5 стотинки; II група – средните номинали от 10, 20 и 50 стотинки, и III група – включваща висок номинал от 1 лев и бъдещата монета от 2 лева. Допълнително следва да се отбележи, че изображението на Паисий Хилендарски върху монетата, както и това върху банкнотата, не представлява каноничен образ, използван от Българската православна църква, а е стилизиран светски образ (без нимб), като посланието е да се наблегне на възрожденския и будителския принос на Паисий Хилендарски в светската история на България. Това е и становището на външните консултанти на БНБ, които са взели участие при определянето на художествените качества на проекта за дизайн на монетата. Като заключение бихме искали да посочим, че БНБ винаги е отворена за диалог с широката общественост относно работата на институцията. Източник profit.bg
  • Българите притежават 7.33 млн. банкови карти и всяка една от тях може да стане жертва на скиминг, интернет измами и обикновени кражби. От SkimProt – българската компания, изобретила единствена по рода си в света защита за банкови карти, ни предлагат осем съвета, с помощта на които да защитим парите си. Сменете пин кода на новата ви карта Когато се сдобиете с нова дебитна или кредитна карта, от банката ви предоставят и пин код за нея. Първото нещо, което трябва да направите, преди да използвате картата, е да смените този код с друг по ваш избор. Така ще сте сигурни, че никой друг, освен вас, не го знае. Пин кодът ви не трябва да съществува Освен в главата ви. Не го записвайте на листче, което да носите в портфейла си. Не го съхранявайте в телефона, на таблета или компютъра си. Всички електронни устройства са уязвими за хакери, които търсят именно подобна информация. Не носете банковите си карти в портфейла Основна цел на джебчийте са нашите портфейли. Затова не е разумно да ги използвате за съхранение на важни документи, като лични карти и паспорти, както и на банкови карти. Подбирайте банкоматите, които използвате На оживени и светли места, по възможност в затворени специални помещения – добре е да избирате банкомати, при които вероятността да бъде поставено скимиращо устройство е по-малка. Внимателно оглеждайте устройството за подозрителни части – например допълнителна клавиатура, с помощта на която крадците записват пин кода ви. Ако пазарувате през телефона си Бъдете особено внимателни, ако пазарувате онлайн през мобилните си устройва, предупреждават още от SkimProt. Не използвайте отворени wi-fi мрежи, които ви правят уязвими на хакерски атаки. Не запаметявайте паролите на сайтовете, от които пазарувате, както и избягвайте да използвате автоматичното съхранение на данни, като например номер на кредитна или дебитна карта. Използвайте само проверени сайтове за онлайн пазаруване Ако използвате услугите на сайт за първи път, задължително проверете надеждността му. Направете първата си поръчка с наложен платеж, за да се уверите в надеждността на сайта. Ако не сте сигурни, че пазаруването през него е безопасно и има вероятност с данните ви да се злоупотреби, насочете се към други онлайн магазини. Използвайте 3D защитата на картата си Част от банките у нас въведоха услуга, наречена 3D сигурност на карта. Когато я използвате при пазаруване онлайн, освен стандартните данни, изисквани от търговците при плащания, е необходимо да въведете и собствена 3D парола. Пазаруването на ПОС терминал също крие рискове Когато използвате картата си, за да пазарувате на ПОС терминал, не бива да забравяте, че с данните ви може да злоупотреби и служителят, който ви обслужва. Не изпускайте картата си от поглед и ако имате възможност, самите вие я поставете в ПОС терминала. Източник profit.bg
  • Управителният съвет на Българска народна банка даде предписание на квесторите на ТБ Виктория да пристъпят към продажба на кредитните портфейли за „малък бизнес“, „потребителски кредити с ипотека“, „ипотечни кредити“ и „потребителски кредити и кредитни карти“. След сравнителен анализ на представените оферти, извършен от „Ърнст и Янг България“ ЕООД, като най-добри за ТБ “Виктория“ ЕАД са посочени офертите на Токуда банк за „малък бизнес“ и „потребителски кредити с ипотека“, на СЖ Експресбанк за „ипотечни кредити“ и на ЦКБ за „потребителски кредити и кредитни карти“. Тези оферти покриват почти 100 % от балансовата стойност на съответните кредитни портфейли. В резултат може да се очаква осигуряване на ликвидни средства общо в размер на около 180 млн. лева, които ще са достатъчни за пълно изплащане на задълженията по влогове (гарантирани и негарантирани), които са общо в размер на 160 млн. лв. Препоръката от централната банка предвижда до 10 декември 2014 г. да бъде извършено плащане от банките купувачи по сметките на ТБ „Виктория” ЕАД в БНБ. Портфейлът от „големи и средни корпоративни клиенти“ на банката няма да се продава, тъй като е постъпила само една оферта и то не за целия портфейл. С постъпилите средства, считано от 12 декември ТВ Виктория ще започне изплащане на депозитите на вложителите си. Това ще се случи осем дни след изплащането на гарантираните депозити в КТБ от страна на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. БНБ също така удължава до 22 декември срока, за който ТБ „Виктория” ЕАД е поставена под специален надзор. Считано от 12 декември , ТБ „Виктория“ ЕАД ще може да извършва всички дейности съгласно лиценза си за извършване на банкова дейност. От централната банка препоръчват и свикването на общо събрание на акционерите, на което да бъдат приети решения за: изменение на устава на банката с цел по-ефективно и икономично управление чрез преминаване от двустепенна към едностепенна система за управление; избор на Съвет на директорите на банката и освобождаване от длъжност на досегашните членове на Управителния и Надзорния съвет; избор на регистрирано одиторско предприятие, което да извърши проверка и заверка на финансовите отчети на банката за 2014 г. Очакванията са, че след 22 декември, а именно на 23 декември банката ще може да продължи нормалната си дейност. Източник profit.bg
  • Точно две седмици делят всички вложители в Корпоративна търговска банка от изплащането на гарантираните им депозити. Както е известно, Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) в страната ще започне изплащането на влоговете до 196 000 лв., считано от 4 декември. По-рано през деня бе съобщено, че досегашният председател на ФГВБ Росен Николов е освободен по негова молба и неговото място се заема от Радослав Миленков. В дните до 4 декември остава да се разреши един-единствен проблем, а това е недостигът на средства за изплащането на всички гарантирани влогове. В края на октомври натрупаните средства във Фонда за гарантиране на влоговете в банките са в размер на 2.11 млрд. лв., информират от ФГВБ. От тях 1.54 млрд. лв. са инвестирани в депозити в БНБ, а 570 млн. лв. са инвестирани в български ДЦК и срещу тях трябва да бъде осигурена ликвидност, в случай на изплащане на гарантираните влогове в КТБ и/или ТБ Виктория. Като се има предвид предварителната информация за сумата на гарантираните влогове в двете банки, поставени под специален надзор, недостигът на средства, който трябва да бъде покрит в случай на изплащане, е в размер на около 1.7 млрд. лв. Повече яснота как и при какви условия ще се случи това ще има в идните дни, но от фонда съобщиха, че са набелязали шест стъпки, за да осигурят необходимия ресурс. През идната седмица ще станат ясни и банките, през които ще се изплащат влоговете на вложителите в КТБ. Техният брой се очаква да е голям, за да не се предизвикват нови опашки и недоволства от страна на гражданите. Очаквайте утре: Накъде ще се насочат парите от Корпоративна търговска банка. Източник profit.bg
  • Радослав Миленков е определен за председател на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Правителството освободи по негова молба досегашния председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Росен Николов и определи на поста Радослав Миленков. Радослав Миленков е магистър по финанси от УНСС и притежава дългогодишен опит в банковата сфера. В професионалната си дейност е работил първоначално като инвестиционен посредник и одитор в „Делойт и Туш България”, а в периода 2003-2011 г. е заемал различни ръководни позиции в системата на Първа инвестиционна банка, включително член на управителния й съвет. От 2012 г. до момента е член на УС на Общинска банка и изпълнителен директор на банката. Отговорностите му включват дейности в сферата на управлението на риска, финанси, управлението на активи и пасиви и др. Източник profit.bg
  • До седмица дългогодишният управител на Българската народна банка Иван Искров ще подаде оставка. Като компенсация за предсрочното прекратяване на мандата той ще бъде избран за представител на България в международна финансова институция, съобщиха пред „Труд“ източници от ГЕРБ. В 12 часа вчера управителят на БНБ се появи на непланирана предварително среща с премиера Бойко Борисов в Министерския съвет. Тя е била по искане на гуверньора. След около 25 минути Искров напусна сградата в служебния си мерцедес, без да спре пред чакащите го журналисти. Според запознати на излизане от кабинета на премиера управителят на БНБ е бил видимо изнервен и е заявил, че няма да говори с медиите. За наследник на Искров управляващите обсъждат няколко варианта. Според слуховете сред кандидатите е бившият председател на Сметната палата Валери Димитров, който беше сменен при кабинета „Орешарски“. Той обаче отрече с него да са водени такива разговори. „Никой не ми е предлагал, но дори и да ми предложат, няма да се съглася“, каза Димитров пред „Труд“. В оборот се завъртяха също имената на сегашния подуправител на БНБ Калин Христов и на шефа на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев. Вчера двамата не отговаряха на мобилните си телефони. По-нереалистични варианти за поста са други две имена, които се спрягаха вчера – на служебния министър на финансите Румен Порожанов и на Светослав Гаврийски, който бе управител на БНБ в периода 1997-2003 г., а сега е главен изпълнителен директор на „Алианц Банк България“. Още в края на юли Борисов поиска оставката на Искров заради лошия контрол на БНБ над банковата система у нас, предизвикал кризата в КТБ. Преди седмица в същия дух се изказа и министърът на финансите Владислав Горанов. Вчера председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова призова отговорност за кризата с КТБ, чийто лиценз беше отнет наскоро, да понесе целият управителен съвет на БНБ начело с Искров. В края на октомври Искров заяви, че ще подаде оставка веднага щом бъде намерено решение за КТБ и след сформиране на стабилно управляващо мнозинство. Източник profit.bg
  • Вече сключените цесии и прихващания на клиенти в КТБ са трудно оспорими, тъй като са станали законно, защото дори в момента няма решение от съда от кога КТБ е в несъстоятелност, счита бившият председател на Сметната палата, Валери Димитров. Така той коментира думите на премиера Борисов, който заяви, че ще бъдат отменени прихващанията и цесиите, така че 800 млн. лв. „да си влязат обратно в държавата“. за целта председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова ще внесе промяна между първо и второ четене на актуализацията на бюджета. Валери Димитров е категоричен, че за недобросъвестни може да се смятат само тези прихващания, които са станали след вписването на исковата молба на БНБ за даване на ход за производство за несъстоятелност. Междувременно стана ясно, че делото по несъстоятелност на КТБ е спряно, заради постъпила жалба от „Бромак“ във ВАС срещу акта на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ. „Моето лично мнение е, че съдът няма да се произнесе поне до месец, защото ще се изчаква делото пред ВАС. В момента просто се чака решението на съда до производството по несъстоятелност и според мен няма яснота. Но като цяло цесиите и прихващанията, които са направени до момента по сега действащото законодателство, трудно могат да бъдат оспорени“, смята Димитров. Източник darikfinance.bg
  • Търговска банка „Виктория“ ще осигури на вложителите пълен достъп до техните средства от 12.12.2014 г., съобщи БНБ. Квесторите трябва да създадат необходимата организация на работа така че да започне обслужване без ограничения на хората с депозити в банката. Както е известно ТБ „Виктория” ЕАД, чиито акции са 100% собственост на „Корпоративна търговска банка“ АД, беше поставена под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност. Непосредствено след това започна преглед на активите и пасивите в групата КТБ, извършван от независими одиторски компании, като в ТБ „Виктория” ЕАД този преглед беше направен от „Афа“ ООД. Резултатите бяха публично оповестени от БНБ на 11 юли 2014 г., като показаха, че състоянието на кредитния портфейл на ТБ „Виктория” ЕАД е добро, включително неговото обезпечаване и необходимите провизии. Както към датата на поставянето ѝ под специален надзор, така и към настоящия момент банката не разполага с ликвидни активи, които да отговарят на изискванията на БНБ, срещу които тя да може да получи ликвидност. Банката не може да получи държавна помощ и под формата на ликвидна подкрепа от страна на правителството поради това, че е дъщерно дружество на КТБ като част от групата КТБ, а изискванията за държавна помощ трябва да са изпълнени от групата като цяло. По Закона за банковата несъстоятелност квесторите на банката-майка, която е с отнет лиценз, не могат да се разпореждат с акциите на ТБ „Виктория” ЕАД. В тази връзка тръжната процедура за продажба на обособени части от кредитния портфейл на банката остава единствената възможност за набавяне на ликвидност за изпълнение на задълженията на ТБ „Виктория” ЕАД към нейни клиенти. На основата на направения анализ може да се направи извод, че за целите на осигуряване на ликвидност, в условията на конкуренция между банките кандидат-купувачи е целесъобразно да се пристъпи към продажба на кредитни портфейли, без този на големите и средни корпоративни клиенти, като сделката може да приключи за около три седмици, отчитат от БНБ. В резултат може да се очаква осигуряване на ликвидни средства общо в размер на около 180 млн. лева, които ще са достатъчни за пълно изплащане на задълженията по гарантираните и негарантирани влогове, които са общо на стойност 160 млн. лв. Източник darikfinance.bg
  • Асен Ягодин поема позицията изпълнителен директор и член на УС на Пощенска банка с ресор „Корпоративно банкиране и финансови пазари“. От 2011 г. до 2013 г. Асен Ягодин е заемал поста главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие. Кариерата му започва в софийски клон на Пощенска банка, след което преминава в Централно управление като дилър в управление „Паричен и капиталов пазар“. През 1999 г. заема позицията началник управление „Ликвидност“, а през 2001 г. е избран за член на Съвета на директорите на финансовата институция. От 2004 г. до 2011 г. Асен Ягодин е бил и неин изпълнителен директор. Той притежава магистърски степени по „Финанси“ (1992 г.) от Университета за национално и световно стопанство и по „Бизнес Администрация“ (2005 г.) от Американския университет в България. В периода 1994 г. – 2001 г. придобива допълнителен професионален опит чрез специализации в Салмон Смит Барни-Лондон, Австрийския институт за финансови деривати, Министерството на финансите на Люксембург. Председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на Пощенска банка е Петя Димитрова. В УС влизат и Димитър Шумаров, който е и главен финансов директор и Йордан Суванджиев, който е главен директор „Управление на риска“. С назначаването на Асен Ягодин на вакантната до момента позиция мениджърският екип на финансовата институция е попълнен и не се очакват повече промени в управленския ѝ състав. До октомври миналата година Ягодин беше главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Българската банка за развитие. От септември 2008 г. той беше и член на борда на Българската фондова борса, а през януари 2010 г. беше избран за председател на съвета на директорите на БФБ, като остана на този пост до януари 2014 г. Източник darikfinance.bg
  • Ако ГЕРБ искат да постигнат това, което ние постигнахме с назначението на Делян Пеевски като отвращение в обществото, нека да номинират Стоян Мавродиев. Калин Христов също не е подходящ, защото е подуправител на БНБ в момента, а според мен цялата управа трябва да бъде сменена. Най-добре е да се направи международен конкурс, коментира в „Здравей, България“ по Нова телевизия Георги Кадиев от БСП. По думите му Комисията за финансов надзор е проспа изцяло случая с КТБ, а и не само него. Кризата с банката показа, че няколко институции са се сринали – БНБ, КФН и ДАНС, пише NovaNews.bg. „Радвам се, че колегите от БСП са възприели нашето предложение да се проведе международен конкурс и да се избере по възможност чужденец, който да оглави БНБ. Имаме нужда от една такава дисциплинираща фигура, която да въведе ред“, заяви от своя страна Гроздан Караджов от Реформаторския блок. „В ГЕРБ е дискутирана подобна идея за конкурс, но до конкретни предложения не се стигна. Няма как да коментирам кой от тримата е мой фаворит, всеки един от тях има своите положителни черти. Срокът за избор на управител на БНБ е три месеца, така че има достатъчно време, след като се подаде оставката, ако тя е факт, защото все още нямаме такъв акт“, коментира Делян Добрев от ГЕРБ. „Функциите на КФН в случая с КТБ са много лимитирани. Комисията е към БНБ, така че най-голяма вина трябва да се търси именно в централната банка“, на мнение е Добрев. По отношение на бюджета и това дали ще се бръкне в джоба на данъкоплатеца при спасяването на КТБ, той обясни, че се предвижда заем на Фонда за гарантиране на влоговете, който впоследствие ще бъде възстановен на държавата. Във връзка с обсъжданията на актуализацията на бюджета вчера, той коментира, че не са обсъждани политики, а по-скоро актуализацията е приета, за да се узакони нещо, което вече се е случило в държавата – липсата на приходи в бюджета и раздутите разходи. „Неизпълнението на приходната част в бюджета е особено тревожна. Приходите са заложени прекалено оптимистично и личи от факта, че има неизпълнение по всички видове данъци“, поясни Добрев. „Винаги в предни години държавата се е опитвала да компенсира липсата на приходи с бъдещи. Сега обаче тя не иска да го направи и аз го разбирам. Дали това е най-доброто за държавата обаче съм скептичен“, заяви Георги Кадиев. „Нито един заем не е добър за държавата, която го взима, защото кредитният й рейтинг започва да намалява. Тоест следващите пари, които ще взимаме, ще стават все по-скъпи. За Европейския съюз до 60% задлъжнялост е добре, но там има работеща икономика. Притеснява ме, че нашата икономика не е във възход и не произвеждаме БВП с надбавка“, коментира предложението за нов заем от близо 4.5 милиарда лева Гроздан Караджов. Източник darikfinance.bg
  • Казусът КТБ е тест и за ръководителите на държавата, и за обществото като цяло, коментира в ефира на Bulgaria on Air бившият служебен премиер проф. Георги Близнашки. На фона на опасенията за наличие на ебола у нас, той посочи, че банката е „един много тежък случай на вирусно състояние”. Признаците, че банката е поела по грешен път, ангажирайки се с политически фактори, са били ясни отдавна, смята още Близнашки. Според него обаче без мажоритарният собственик на КТБ – Цветан Василев, да проговори няма да разберем какво се е случило в банката. Затова и Близнашки на няколко пъти го е призовал да се върне в България. Според бившият премиер Василев вече е проговорил пред чужди служби, за да гарантира живота си. Близнашки посочи, че законът защитава ръководството на БНБ от намеса на управляващите в банковата система, но от друга страна не е ясно какво да се прави, ако ръководството не си е свършило работата. Той препоръча да се обявят собствениците на големи депозити с високи лихви в КТБ и големите кредитополучатели, което ще има своеобразен ефект на нов 10 ноември. В ефира на Bulgaria on Air Георги Близнашки направи коментар и за предстоящата реформа на съдебната система, която се очаква и от обществото, и от партньорите в Европа. Трябва обаче първо да бъде проведена сериозна дискусия за необходимите промени и нещата да се направят много прецизно. Близнашки смята, че има добри идеи в стратегията, предложена от правосъдния министър Христо Иванов. Те могат да бъдат реализиран, заяви още той и определи като позитивна промяна отпадане на някои „погрешни елементи, като например главният прокурор да се избира от Народното събрание”. Бившият служебен министър препоръча правосъдната реформа да стане много рационална, придържайки се към принципите на настоящата Конституция. Георги Близнашки, който е част от инициативния комитет, настояващ за референдум, свързан с промяна в изборните правила, съобщи още, че отново има шанс за провеждането на това допитване. Преди няколко дни Върховният административен съд е дал двуседмичен срок да се намери решение на спора между инициативния комитет и председателя на Народното събрание относно броя на набраните подписи в подписката и дали броят им може да бъде допълнен. Това дава шанс да се добавят „няколко десетки хиляди подписа” и така провеждането на референдума да стане задължително, обясни Близнашки. Днес ще бъде свикано заседание на инициативния комитет и ще се анализира какви да са следващите действия, допълни той. В коментар за изчезналите тефтери на Златанов Близнашки каза, че има интересни истини, смята бившият служебен премиер и изрази опасението си, че има подправяне на отделни страници. Тефтерите обаче са част от онези следи, че е имало политически натиск как да работи една независима агенция, заяви още той. Източник investor.bg
  • Най-голямата американска банка по активи JPMorgan Chase ще съкрати още 3 000 служители в своето поделение за банкиране на дребно, предава агенция Ройтерс, цитирана от CNBC. От банката съобщават, че ще освободят 4 000 души, работещи в картовото, търговското и автомобилното подразделения. Бройката е по-голяма в сравнение с първоначално обявените 2 000 души. Освен това трезорът ще съкрати 7 000 души в звеното за ипотечно банкиране вместо 6 000, каквито бяха първоначалните нагласи. Като цяло до края на годината JPMorgan Chase ще елиминира 27 000 работни места в своето потребителско звено на фона на допълнителните изисквания относно контрола на риска и изпълнението на регулаторните правила. В звеното за ипотечно банкиране трябва да бъдат съкратени до 18 000 души, където работата, свързана с рефинансирането на заеми и разрешаването на проблеми с лоши ипотеки от времето на финансовата криза, намалява. Редица големи банки, измежду които американските Wells Fargo и Bank of America, освобождават служители в ипотечните звена, тъй като и по-високите лихвени проценти направиха рефинансиращите операции по-непривлекателни за притежателите на жилища. JPMorgan очаква, че през 2016 г. разходите по банкирането на дребно да бъдат с 2 млрд. долара по-ниски в сравнение с 2014 г. На това се надява директорът банкиране на дребно в банката Гордън Смит по време на пресконференция. Източник investor.bg
  • Психологически експеримент на швейцарски и американски учени е показал, че нормите и ценностите на банковата култура благоприятстват извършването на измами, съобщиха сп. Nature и Associated Press. За да установят доколко работата в банка поощрява хората да бъдат нечестни, учените са привлекли като доброволци 128 сътрудници на голяма международна банка. Хората в случаен порядък са били разделени на две групи. Членовете на първата подробно са били разпитани за професионалните им задължения. Членовете на втората, контролна, група е трябвало да отговарят на въпроси от общ характер. Например: „Колко често гледате телевизия?“. След това доброволците е трябвало да хвърлят монета десет пъти подред. Преди всяко хвърляне им е било казвано кое носи печалба – ези или тура. Контролната група е съобщила за 51,6% печалба, а експерименталната – за 58,2%. Оказало се, че една четвърт от участниците в групата, на които активно са припомняли каква е професията им, са прибягвали до измами. Този ефект е бил наблюдаван само сред банковите служители. Аналогичен експеримент с участието на представители на други професии не е показал разлика между двете групи. Учените разглеждат получените резултати по следния начин: деловата култура на банковия отрасъл скрито поощрява измамата. Изследователите предлагат банковите служители да полагат клетва, като Хипократовата при лекарите, за моралните последици от своите постъпки, а не само за печалбите. Източник investor.bg
  • От 2007 г. насам светът преживя период на тежък финансов стрес, невиждан от времената на Голямата депресия, засегнала основно Северна Америка, но също и отчасти Европа и Британската империя. Кризата започна с колапса на жилищния ипотечен пазар в САЩ и се разпространи и в останалата част на света посредством сложните финансови деривати и последвалия срив на световната търговия. Много страни бяха (а някои и продължават да са) значително засегнати от тези неблагоприятни шокове, което доведе до системни банкови кризи, изискващи специално третиране. Тези системни банкови кризи са разрушителни събития не само що се касае до финансовите пазари, но и за икономиките като цяло. В основата си катаклизмите често са предшествани от продължителни периоди на висок кредитен растеж и често са свързани с големи дисбаланси в частния сектор, падежни несъответствия или некачествено анализиран валутен риск, който в крайна сметка се трансформира в кредитен риск за банковия сектор. Глобалната финансова криза остави много национални икономики, а оттам и световната икономика като цяло, с ненапълно решения въпрос за това с какъв лек да се третират т.нар. „лоши“ активи на банките. Напоследък дебатът застигна и България особено силно както в контекста на ситуацията с „Корпоративна търговска банка“ (КТБ) и дъщерното ѝ дружество Търговска банка „Виктория“, така и във връзка с едно паралелно събитие от Стария континент – проблемите с най-големия португалски кредитор Banco Espirito Santo (BES). Макар в основата си двата казуса да се различават по причините, довели до появата им, крайният ефект е сходен – сътресение в националния банков сектор и всичките проблеми, които води след себе си това. Възможен ли беше моделът „добра“-“лоша“ банка и в България? Нека погледнем към българския случай в ретроспекция. На 12 юни КТБ придоби 100% от акциите с право на глас от капитала на „Креди Агрикол България“, чието име бе променено на ТБ „Виктория“. Кредиторът продължи да функционира като самостоятелна финансова институция, специализирана в обслужването на малки и средни предприятия, както и на индивидуални клиенти. Само десет дни по-късно, на 22 юни, Българската народна банка (БНБ) постави ТБ „Виктория“ под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност за срок от три месеца. Непосредствено след това започна преглед на активите и пасивите в групата КТБ, извършван от независими одиторски компании. Резултатите показаха, че състоянието на кредитния портфейл на ТБ „Виктория“ е добро, включително неговото обезпечаване и необходимите провизии. В средата на август БНБ задължи квесторите да разработят пакет от мерки за оздравяване на банката, както и мерки за осигуряване на нейната операционна самостоятелност. На 16 септември БНБ констатира, че продължават да са налице условията и предпоставките, довели до поставяне на ТБ „Виктория“ под специален надзор, като банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност. Задълженията към депозантите и други кредитори бяха в размер общо на 285 млн. лв към септември 2014 г. Затова тогава БНБ реши да удължи до 22 ноември срока, за който ТБ „Виктория“ е поставена под специален надзор. Дни по-късно управителят на БНБ Иван Искров заяви, че „след като видяхме, че има изключително висока несигурност по отношение на активите на КТБ. След десетдневната проверка на одиторите предложихме добре известния на Запад вариант разделяне на добра и лоша банка“. „Нещата са се случвали „от независещи от нас причини, колкото и да не им харесва на политиците, когато го казвам“, добави той. Източник investor.bg
  • Радослав Миленков е определен за председател на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Министерският съвет освободи по негова молба досегашния председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Росен Николов и назначи на негово място Радослав Миленков, съобщават от пресслужбата на МС. Смяната се случва по-малко от година и половина преди изтичането на 4-годишния мандат на Росен Николов, на фона на подготовката на външен заем, със средствата от който да се изплатят всички гарантирани депозити в Корпоративна търговска банка, и на внесения проект на изцяло нов закон за гарантираните влогове. Радослав Миленков е магистър по финанси от УНСС и притежава дългогодишен опит в банковата сфера. В професионалната си дейност е работил първоначално като инвестиционен посредник и одитор в „Делойт и Туш България”, а в периода 2003-2011 г. е заемал различни ръководни позиции в системата на Първа инвестиционна банка (ПИБ), включително и член на управителния й съвет. От 2012 г. до момента е член на УС на Общинска банка и изпълнителен директор на банката. Отговорностите му включват дейности в сферата на управлението на риска, финанси, управлението на активи и пасиви и други, добавят от МС в съобщение до медиите. Росен Николов бе избран за председател на УС на ФГВБ на 17 март 2011 г., след като мандатът на предходния ръководител – Бисер Манолов, изтече. Манолов сега е един от членовете на 5-членния ръководен орган на институцията в качеството си на представител на Асоциацията на банките в България. Заместник-председател е Нели Кордовска, която е главен директор на управление „Банков надзор“ на Българска народна банка. Борислав Стратев и Светла Костова са другите двама членове на УС на ФГВБ. По-късно в парламента финансовият министър Владислав Горанов съобщи пред журналисти, че подалият днес изненадващо оставка Росен Николов е готвен за друга позиция в банковата сфера. Той е един много добър експерт, свърши много добра работа. Заедно с него и с премиера обсъдихме за какво той ще бъде използван“, каза финансовият министър. Той уточни, че Николов ще продължи да работи в банковата сфера. На въпрос дали ще стане шеф на Общинска банка, Горанов отвърна само, че самият Николов трябва да отговори. От Общинска банка идва новоназначеният днес шеф на фонда Радослав Миленков, там доскоро работеше и самият Горанов. Източник investor.bg
  • През последните години бяха положени усилия за ремонт на каналите за кредитиране на банковия сектор. В този смисъл политиците се съгласиха да се създаде банков съюз, в който Европейската централна банка (ЕЦБ) да приеме надзорни отговорности, каза членът на Изпълнителния съвет (ИС) на банката Петер Прает по време на конференция за европейската макроикономика, организирана от Credit Suisse в Лондон. „В този контекст ние очакваме, че предприетите през юни и септември инициативи за паричната политика ще дадат резултат през следващите месеци, като стимулират кредитирането на реалната икономика и в крайна сметка ускорят инфлацията близо до 2%. В действителност ние вече наблюдаваме значително облекчаване на ефективна позиция на паричната политика“, посочи Петер Прает във връзка с предприетите досега мерки от страна на ЕЦБ. „Има няколко фактора, които показват, че кредитната динамика в еврозоната вече е достигнала повратна точка“, продължи той. Членът на ИС на ЕЦБ все пак предупреди, че въпреки че много от условията, необходими за кредитна експанзия са налични, може и да отнеме време разширяването на отпускането на заеми да бъде наистина усетено от частния сектор. По думите му ЕЦБ е готова да подпомогне този процес, предава WBP Online. „ИС подчерта при последното си заседание, че ако се налага допълнително справяне с рисковете от твърде продължителния период на ниска инфлация, то ЕЦБ ще е единодушна в ангажимента да използва допълнителни нестандартни инструменти в рамките на своя мандат“, каза още той. „Стъпките, които предприехме досега, за да се укрепи банковия сектор, бяха необходими условия за едно по-силно възстановяване на кредитирането. Аз съм уверен, че ще видим още положителни ефекти“, заключи членът на ЕЦБ. Източник investor.bg

Банков бюлетин 10.11-14.11.2014

  • Кои депозити в КТБ са гарантирани и кои не
    Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) обяви отново кои от депозитните продукти на „Корпоративна търговска банка“ АД (КТБ) имат правото и ще получат изплащане на гарантираните си суми.
    Това са следните продукти на банката: Преференциален безсрочен депозит; Безсрочен депозит „Плюс”; Срочен депозит „4х4”; Безсрочен депозит „Евролев”; Стандартен срочен депозит и Преференциален депозит с издаване на депозитен сертификат (поименен). Независимо от преустановяването на предлагането на тези продукти, средствата по тях продължават да са защитени от ФГВБ, така както са защитени и средствата по другите официално обявени продукти на банката, тъй като договорите са сключени при стандартните и официално обявени лихвени условия. От ФГВБ уточняват, че изключването от гаранция се отнася за влоговете с привилегировани лихвени условия, т.е. влогове с индивидуално договорени по-добри лихвени условия от тези, които банката публично предоставя на вложителите си и прилага по отношение на тях. Източник profit.bg
  • Ханке: В никакъв случай не вземайте нов дълг за КТБ!
    Недостигът на средства във Фонда за гарантиране на влоговете трябва да бъде попълнен от фискалния резерв. Това заяви в интервю за БНР американският финансист проф. Стив Ханке, който се смята за баща на валутния борд у нас.
    Според Ханке резервът е именно за критични ситуации, но след изплащането на гарантираните депозити, парите в него трябва да бъдат възстановени. В никакъв случай държавата не трябва да поема нов дълг заради кризата с КТБ, смята Ханке. Според него БНБ е трябвало да отнеме лиценза на Корпоративна търговска банка отдавна. „Това, което трябва да бъде направено сега, е да бъдат установени хората, които са теглили заеми от банката и не са ги върнали. Те със сигурност трябва да бъдат преследвани от закона. Затварянето на КТБ и отнемането на лиценза ѝ няма да повлияят по никакъв начин на икономиката, на банковата система, след като хората с гарантирани вложения получат парите си. Всъщност КТБ никога не е била банка, а огромна машина за обезценяване на активи и влошаване на икономиката“, коментира проф. Ханке. Той счита, че БНБ носи вина за случилото се. Мнението на Ханке е, че страната ни не трябва да влиза в Европейския банков надзорен механизъм, защото така ще признае, че не може да се справи със ситуацията. „Трябва да се публикуват повече данни за банковата система. В момента от информацията, която БНБ оповестява, аз не мога да направя анализ за състоянието на банките в България, а всъщност трябва да имам тази възможност. Данните излизат много късно, освен това чрез тях не могат да се направят достатъчно изводи“, категоричен е Ханке „Дори и преди да се появи кризата с КТБ, това беше проблем. Данните за банковата система, които БНБ публикува, са като една голяма кошница с ябълки и ние можехме да заключим, че средното състояние на ябълките в кошницата е добро, дори много добро. Проблемът е, че не може да се види, ако има гнила ябълка. А гнилата ябълка беше КТБ“, подчертава професорът по икономика. Ханке допълва, че след управлението на предишното правителство, което той определя като „бедствие“, сега е обясним свръхдефицитът в държавния бюджет. Именно овладяването на този свръхдефицит ще е тестът за способността на новото правителство да се справи с управлението на страната. Източник darikfinance.bg
  • Една четвърт от парите на държавните фирми горят с КТБ
    Държавни предприятия са с блокирани над една четвърт от парите си в Корпоративна търговска банка. Справка на икономическото министерство в края на септември показва, че близо 32% от парите на БЕХ например са били в КТБ.
    Най-фрапиращо изглеждат данните за „Булгаргаз“, съобщава bTV. Според справката повече от 99% от парите на обществения доставчик са блокирани в КТБ. Подобна ситуация имаше и през лятото, когато стана ясно, че дружеството има 17 милиона лева в КТБ. Тогава от „Булгаргаз“ обясниха, че заради ежедневните плащания към „Газпром“ често тези пари оставали единствените налични по банковите им сметки, но не застрашавало плащането на газовите доставки. Повече от 55% парите на оръжейния търговец „Кинтекс“ също са блокирани в КТБ, се вижда от справката на икономическото министерство. Миналата седмица служебният енергиен министър съобщи, че се правят опити за вид продажба на сметките, така че държавните предприятия да си върнат около една трета от парите. Дали така наречените цесии ще бъдат одобрени – засега не е ясно. Източник darikfinance.bg
  • Нов дълг от 4.5 млрд. лв. и дефицит от 3.7% одобри бюджетната комисия
    Временната комисия по бюджет и финанси одобри актуализацията на бюджета за 2014 г. Законопроектът беше приет с гласовете на 13 народни представители, като останалите петима членове на комисията се въздържаха.
    В проекта новият кабинет заложи свръхдефицит от 3.7% от брутния вътрешен продукт. Причината е, че разходите до края на годината, за които няма пари, са два пъти повече от планираното. Така дупката в държавната хазна ще достигне близо 3 млрд. лв, съобщава bTV. В следващите 2 месеца ще бъде взет и нов заем от 4.5 млрд. лв. Парите ще отидат за покриване на недостига в хазната, за подкрепа на банките и за изплащане на защитените депозити в КТБ. Фондът за гарантиране на влоговете ще получи 2 млрд. лв. под формата на заем от държавата. Най-сериозен е проблемът с недостига на финансиране на поети ангажименти в Министерство на вътрешните работи, се посочва в мотивите към проекта. Източник darikfinance.bg
  • За първите девет месеца на 2014 г. Корпоративна търговска банка (КТБ) отчита загуба от 4.369 млрд. лв. спрямо печалба от 37.7 млн. лв. за година по-рано. Отчетената загуба е вследствие на осчетоводените допълнителни провизии за загуби от обезценки по кредити и вземания и на обезценки на финансови и нефинансови активи. Към 31 май банката има печалба от 14.997 млн. лв., към 20 юни тя расте до 27.129 млн. лв., а в края на месец юни КТБ вече е на загуба от 65.2 млн. лв. Сумата на активите на КТБ към 30 септември е в размер на 2.568 млрд. лв., като намалява с 4.17 млрд. лв. спрямо началото на 2014 г. Към 31 май активите са 7.6 млрд. лв., а след засиленото теглене на средства до 20 юни те намаляват до 7 млрд. лв. Само в рамките на 10 дни, до 30 юни, активите намаляват с нови 112 млн. лв. Кредитният портфейл на банката е в размер на 1.449 млрд. лв., като само 12.43 на сто от кредитите се плащат редовно. Привлечените средства към 30 септември са 6.46 млрд. лв. Източник profit.bg
  • Корпоративна търговска банка (КТБ) ще може да се продава на части, а не само като цяло предприятие. Това предвиждат промени в Закона за банковата несъстоятелност, които ще бъдат направени заедно с актуализацията на бюджета и вчера бяха приети на първото заседание на новото правителство. Финансовият министър Владислав Горанов поясни, че това се прави „за по-лесното управление на процеса на евентуална бъдеща несъстоятелност на КТБ“. Предложението е на Фонда за гарантиране на влоговете, въпреки че е внесено от МФ, изясни министърът. Така се избягва процедурата за продажба на КТБ на търг или публична продан, коментират финансисти, цитирани от вестник „Стандарт“. С промените в закона се уточнява и редът, по който бюджетните организации, чиито пари в КТБ са гарантирани с държавни ценни книжа, ще получат парите си. Срокът за това ще се определи от МС, но няма да е по-дълъг от 1 февруари 2015 г. Нови текстове в закона са предложени и за изясняване на влоговете, сключени по т. нар. преференциални или привилегировани лихвени условия. „Идеята е преценката по отношение на това кои лица имат право и дали те са ползвали преференциална лихва се насочва към датата на квестурата, а не към датата на отнемане на лиценза“, поясни Горанов. С промените се дава възможност изплащането на защитените влогове да става през няколко, а не само през една банка. С актуализацията на бюджета се вдига и таванът на държавния дълг, който може да бъде пуснат на международните пазари – от 3.9 млн. лв. на 6.9 млрд. лв. А таванът на държавния дълг в края на годината се вдига с 4.5 млрд. лв. до 22.5 млрд. лв. Освен това ще се даде възможност Министерският съвет да предоставя на Фонда за гарантиране на влоговете в банките заеми от централния бюджет в общ размер до 2 млрд. лв. Източник profit.bg
  • Независимо от публичните анонси за деклариран интерес и изпратените писма за намерения, до днес в Българската народна банка не е постъпвала оферта, съдържаща ясни финансови ангажименти и отговаряща на Закона за кредитните институции и на „Основните принципи на лицензионната политика на БНБ“. Така от централната банка отговарят на постъпили запитвания относно заявен интерес за продобиване на ТБ Виктория, която е дъщерно дружество на Корпоративна търговска банка. При интерес от страна на представители от чуждестранна финансова система от изключително значение е критерият за висока репутация на кандидата, постигната на международните финансови пазари, както и надеждност и стабилност на финансовото му състояние. Междувременно квесторите на ТБ „Виктория“ продължават своята работа в рамките на законовите изисквания и направените им предписания от УС на БНБ, уточниха от централната банка. Източник profit.bg
  • SkimProt е уникално българско изобретение, предпазващо банковите карти от скиминг. Произведението, чиято цена е само 9.90 лв., дори спечели награда „Най-иновативен продукт“ в категория „Картово производство“ на изложение в Лас Вегас. С един от основателите на компанията Георги Кънев разговаряхме на щанда им в Парадайз Център. В момента повечето банкови карти имат чип и магнитна лента. Информацията на чипа и на магнитната лента е една и съща. Защо съществуват двете технологии? Защото голяма част от банкоматите по света не могат да четат чиповете. Скимирането на банковите ни карти става през изтегляне на информацията от магнитната лента, т.е. уязвимата част на картите ни е именно лентата, каза Канев. Нашият продукт се поставя върху магнитната лента на банковата карта. Той казва на банкоматите да използват съответния чип, за да се извърши съответната операция. По този начин, дори и да има скимиращо устройство, крадците биха взели само информацията, която е на нашия продукт, която е универсална и функционира със всички карти на Visa и Mastercard, и което е най-важно – не е персонализирана. Всъщност, нашият метод е единственият в световен мащаб, който предотвратява парите въобще да напуснат сметката на крайния клиент и това е уникалното при него – че клиентът няма нужда да се занимава с проблемите, които идват впоследствие. Защо една лента тиксо няма да върши същата дейност? Това може би е най-задаваният въпрос. Българите сме много недоверчиви към иновации, които излизат от България. Причините тиксото да не предлага същата защита са две. При поставяне на картата в банкомата той търси първо магнитната лента и чрез нея се осъществява връзка, че това е банкова карта. Ако се залепи една лента тиксо, картата или ще бъде върната, или задържана от банкомата. Втората причина е, че магнитната лента излъчва информация на дадено разстояние, т.е. на вас ви трябва достатъчно дебел слой тиксо, за да изолирате информацията да не излиза от долната лента. Проблемът „скиминг“ Това е един доста добър „бизнес“, споделя Канев. В топ 10 на страницата на ФБР са хора само от региона. В глобален мащаб проблемът е за между 5.5 и 8 млрд. евро. За 2013 г., например във Франция, проблемът е за 780 млн. евро, а в Великобритания и Германия – 500 и 300 млн. евро. САЩ е определено държавата, която е ударена най-здраво от скимиращите групи, като там проблемът е за 1.5 млрд. евро. У нас стикерът може да бъде намерен във веригите бензиностанции Петрол, магазини Зора, Mr. Bricolage, Office 1 Superstore, Orange или онлайн. Два от стикерите могат да бъдат доставени на желан от вас адрес срещу 19.80 лв. Източник profit.bg
  • Министерството на финансите преотвори за пети път емисията 5 годишни държавни ценни книжа (ДЦК), емитирана на 22 януари 2014 г. с падеж 22 януари 2019 година. На проведения на 10 ноември 2014 г. аукцион, бяха пласирани книжа с номинална стойност 55 млн. лева, а постигнатата среднопретеглена годишна доходност е 2.63%. Общият размер на подадените поръчки достигна 116.25 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 2.11. Придобитите ДЦК на аукциона бяха разпределени между банки – 73.58% и пенсионни фондовете – 26.42%. Спредът спрямо бенчмарковите германски облигации в този сегмент е в размер на 263 базисни пункта. Източник profit.bg
  • Законопроектът няма да постигне изпълнение на основния посочен от вносителите мотив – по-добро „регулиране на отношенията между Фонда за гарантиране на влоговете в банките, от една страна, и банките, БНБ и други лица в случаите на временен недостиг на средства по фонда. Напротив, приемането на законопроекта ще предизвика негативна реакция от европейските институции в лицето на Европейската комисия и Европейската централна банка, както и рискове за финансовата стабилност на страната, пише управителят на БНБ, Иван Искров в писмо до председателя на парламента. Законопроектът освен това няма да постигне изпълнение и на допълнителния посочен от вносителите мотив – „елиминиране на опасността да се натоварва бюджетът с извънредни разходи, при което могат да се нарушат общоевропейските изисквания за бюджетна стабилност и ограничаване на бюджетния дефицит до 3% годишно.“ Причината за това е, че евентуалното предоставяне на финансов ресурс или държавна гаранция на Фонда за гарантиране на влоговете в банките от страна на Правителството ще представлява финансова транзакция, а не разход, и съответно се записва в частта за финансирането на бюджета, без да увеличава размера на дефицита. Подобна операция не се отразява на бюджетното салдо, изчислено както по националната, така и по европейската методология. В писмото на управителя на БНБ се подчертава също така, че законопроектът противоречи на устройствения закон на БНБ и на действащите от 01.07.1997 г. до днес принципи на валутния борд. Паричните функции и операции, които централната банка може да извършва, както и редът и начинът за инвестирането, управление и отчитането на резервите, са изчерпателно разписани в Закона за Българската народна банка и те представляват гаранция за стабилността на националната валута и фиксирания валутен курс. В писмото изрично се посочва, че законопроектът противоречи на Договора за функционирането на Европейския съюз поради нарушаване на забраната за парично финансиране, която е основно правило на икономическата и парична политика в държавите – членки на Европейския съюз. Искров подчертава, че освен посоченото дотук законопроектът би предизвикал сериозни смущения във функционирането на банковата система и би предизвикал рискове за финансовата стабилност в страната. Въвеждането на предлаганото завишаване на годишната премийна вноска, дължима от банките към гаранционния фонд, би довела най-малко до две негативни последици. Първо, банките ще бъдат принудени да понижат цената на привлечените от тях средства. Това от своя страна ще намали привлекателността на банковите депозити и ще предизвика отлив на вложители, което ще окаже натиск върху ликвидната позиция на банките. Второ, по-високите разходи на банките във връзка с евентуално повишаване на премийните им вноски към ФГВБ ще рефлектират върху цената на предлаганите кредити, което ще има негативен ефект за възстановяването на икономиката. В заключение на това, не само опитите за принуждаване на централната банка да извършва парично финансиране в нарушение на българското и европейското законодателство, но и посочените потенциални ефекти за банките от едно повишаване на размера на техните премийни вноски директно вредят на финансовата стабилност на България. Източник darikfinance.bg
  • Новото правителство се захвана да поправя закони заради Корпоративна търговска банка още на първото си заседание. Промените засягат вложителите със „специални“ лихви, цесиите и финансирането на дефицита във Фонда за гарантиране на депозитите. Те са предложени от Министерството на финансите и са включени в проекта за актуализация на Бюджет 2014 – в преходните разпоредби, пише „Сега“. Една от поправките уточнява изрично, че защитата по Закона за гарантиране на влоговете не се отнася за депозити, които към поставянето на банката под особен надзор са били с висока лихва, договорена индивидуално – независимо че след влизането на квесторите лихвите са били намалени до средните за банковата система равнища. Уточнението се прави, за да се парират възможни дела от депозанти, които ще претендират за гаранция по влоговете си, защото към датата на отнемане на лиценза на банката те вече са били с ниски лихви. Неколцина юристи вече коментираха, че сегашните разпоредби на закона са неясни и подобни дела могат да бъдат спечелени, което би увеличило сериозно разноските на фонда гарант. Според финансовия министър Владислав Горанов целта на промяната е тези рискове и неясноти да бъдат премахнати. Засега се знае, че в КТБ сумата на защитените от закона депозити е 3.7 млрд. лв. Няма официални данни колко и на каква стойност са влоговете със специални лихви, които не са гарантирани. Според бившите директори на банката те са малко, като сред тях има и депозити, които са под 100 000 евро – за общо 23 млн. лева, които също няма да бъдат компенсирани от фонда. Ще „изгорят“ и прехвърлените влогове, ако бъде приета друга поправка. Според нея депозит, който е сменил титуляра си по време на специалния надзор, остава без защита от фонда. Предвижда се и възможност Фондът за гарантиране на влоговете да се подпомага след решение на Министерския съвет. Според проекта за актуализацията на бюджета правителството може да даде на фонда заем до 2 млрд. лв. За целта е записано, че таванът за поемане на нов държавен дълг става 4.5 млрд. лв. До 2 млрд. лв. са за фонда за влоговете, а други 900 млн. лв. – за ликвидна подкрепа за банки. Междувременно съдия Калинка Илиева, на която в понеделник се падна делото за фалита на КТБ, вчера си направи отвод. Източник darikfinance.bg
  • Пет банки се съгласиха да платят глоби за общо 3.3 милиарда долара на британските и американските регулатори, заради манипулации на международните валутни пазари. Глобени са HSBC, Royal Bank of Scotland, UBS, JPMorgan Chase & Co. и Citigroup. Продължава отделно разследване за практиките на търговия с валута в Barclays. Глобите бяха наложени от британската Служба за финансов надзор /FCA/ и от американската Комисия за фючърсна търговия /CFTC/. Швейцарският регулатор FINMA наказа отделно швейцарската банка UBS със 134 милиона швейцарски франка, съобщава BBC. FCA глоби петте банки с 1.1 милиарда паунда, като заяви, че пропуските „подкопават доверието в британската финансова система и поставят почтеността ѝ в риск“. Американският регулатор глоби същите банки с 1.4 милиарда долара. FCA съобщи, че е работила в тясно сътрудничество с другите регулатори. „Днешната глоба показва сериозността на пропуските, които открихме, и компаниите трябва да поемат отговорност за поправянето им. Те трябва да гарантират, че брокерите им не мамят системата, за да увеличават печалбите и не пораждат безпокойство относно етиката на поведението си“, заяви генералният директор на FCA Мартин Уийтли. Пропуските възникнали между 1 януари 2008 и 15 октомври 2013 г., уточнява FCA. Британският регулатор отбелязва, че банките „не са упражнили адекватен и ефективен контрол“ над търговията си на международните валутни пазари, обучението е било „недостатъчно“, а „точните ценности и култура“ не са били достатъчно внедрени във външната търговия на банките. FCA установила още, че брокери в различни банки създали „сплотени групи“ за споделяне на информация за дейността на клиенти. Глобите са наложени след едногодишно разследване на FCA на твърдения, че международният валутен пазар, на който банките и други финансови компании купуват и продават валути помежду си, е бил манипулиран. На този пазар ежедневно се търгува с валута на стойност 5.3 трилиона долара. Около 40% от търговията се извършва в Лондон. Разследването на FCA било съсредоточено върху електронните комуникации между брокерите, включително системите за изпращане на съобщения и онлайн чат стаи. Източник darikfinance.bg
  • Прихващанията, извършени от кредитори на банката – преди и след отнемането на лиценза, не би следвало да бъдат обявени за нищожни в производството по несъстоятелност, коментира адв. Дамян Симеонов пред в. „Капитал Daily“. Цесията е договор между едно лице (цедент) и друго лице (цесионер), по силата на който първото прехвърля на второто свое вземане от трето лице (длъжник по вземането). Длъжникът по прехвърляното вземане не е страна по договора за цесия. Неговото съгласие не е необходимо, за да породи цесията действие. Длъжникът по прехвърленото вземане само се уведомява за настъпилата цесия, за да знае, че неговият кредитор е сменен. Съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) едно вземане може да бъде прехвърлено, освен ако законът, договорът от който произтича вземането или естеството на вземането, не допускат това. В действащото законодателство няма забрана за прехвърляне на вземане, произтичащо от договор за банков влог. В общите условия на КТБ, приложими към договорите за откриване и поддържане на сметки в банката, публикувани на уеб страницата на банката, също няма такава забрана. Следователно, ако и в индивидуалния договор на цедента за откриване на сметка в КТБ също няма такава забрана, цесията е законна, защото не противоречи нито на закона, нито на договора, от който произтича вземането. Гарантирани ли са цедираните суми? Съгласно Закона за гарантиране на влоговете в банки (ЗГВБ) гаранцията, осигурена от Фонда за гарантиране на влоговете в банки (фонда), не се прилага, ако лицето е придобило права по влога в резултат на извършени разпоредителни действия с влога след отнемането на лиценза на банката от БНБ. По аргумент за обратното, ако едно лице е придобило права по влог в КТБ, преди отнемането на лиценза на КТБ фондът следва да му изплати гарантираната сума. Прехвърлянето на вземане, произтичащо от договор за банков влог, е именно действие на разпореждане с влога. Следователно, ако едно лице, което има влог в КТБ, е прехвърлило вземането си по влога или част от него на друго лице преди отнемането на лиценза на КТБ на 6 ноември 2014 г., то второто лице следва да получи от фонда плащане на прехвърленото му вземане до размера на гарантираната по ЗГВБ сума – 196 хил. лв. По действащото законодателство, както беше посочено по-горе, фондът няма правно основание да откаже плащане на гарантираната сума на цедента, ако цесията е извършена преди отнемане на лиценза на КТБ. В случай че фондът смята, че цесията е извършена в заобикаляне на закона, т.е. единствената ѝ цел е цедентът да получи плащане от фонда над гарантирания по закон размер, без страните по цесията да са имали някакво друго основание за цесията, то фондът би следвало да установи нищожността на цесията с иск пред съда. Законни ли са прихващанията? Съгласно ЗЗД едно лице има право да прихване свое парично задължение към друго лице, което също му дължи пари, ако вземането на първото лице (това, което прави прихващането) е изискуемо и ликвидно. С отнемането на лиценза на КТБ от БНБ на 6 ноември 2014 г. действието на предишното решение на БНБ от 20 юни 2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор и спиране на изпълнение на задълженията й следва да се счита за прекратено. Следователно изявленията за прихващане, изпратени до КТБ преди 6 ноември 2014 г., са породили действие, считано от 6 ноември, а уведомленията за прихващане, изпратени след 6 ноември – от датата, на която са получени в КТБ, като и в двата случая е без значение дали и кога КТБ ще извърши осчетоводяването им. Съгласно Закона за кредитните институции поставянето на банка под специален надзор не засяга правото на кредиторите й за прихващане на свои вземания срещу вземания на банката към тях, стига условията за прихващането съгласно закона, приложим към вземането на банката, да са налице. Източник darikfinance.bg
  • Между 5 и 10 банки ще изплащат защитените депозити на вложителите в КТБ и макар срокът за теглене на парите да е пет години – опашките изглеждат неизбежни. На тях ще се наредят и доста известни лица. Състезанието между самите банки за вложителите на КТБ също е неизбежно, тъй като много от евентуалните клиенти са наистина скъпи. Почти месец преди да започне изплащането на защитените депозити в КТБ, вложители вече започнаха да се трупат пред банката, допълва bTV. Една от дошлите пред банката сподели, че се притеснява, че след половин година без достъп до спестяванията си, сега ще бъде ощетена: „Още по-неприятно е, че в дадена валута ще ги обръщат в левове, отново вложителите ще загубят“, обясни тя. Депозитите във валута ще се изчисляват по курса на БНБ за 4 декември, когато започва изплащането. Гаранционният фонд е подготвил разяснителна кампания. Един от хората, които ще загубят значителна сума, е бившият треньор на Ботев (Пловдив). Отборът се финансираше от Цветан Василев, а парите на Станимир Стоилов останали сред блокираните в КТБ. „При всички положения аз ще си потърся правата, в крайна сметка това са честни пари, за които в крайна сметка могат да се покажат и документи и всичко“, категоричен е бившият наставник на „Левски“ и националния отбор. Икономисти предупреждават – казусът далеч не е приключил. Настояват процедурата по несъстоятелност да е публична – за да е ясно какви пари ще се върнат в Гаранционния фонд при осребряването на активите, както и от коя дата КТБ се счита за неплатежоспособна, защото всички цесии след този момент могат да бъдат обявени за недействителни. Източник darikfinance.bg
  • С предложението за актуализация на Бюджет 2014 за тази година правителството предложи и изменения в Закона за гарантиране на влоговете. С тях прехвърлените чрез цесия влогове стават негарантирани от Фонда за гарантиране на влоговете. Финансовият министър Владислав Горанов определи пред депутатите от временната бюджетна комисия в 43-то Народно събрание това предложение като „тежък лобизъм в полза на Фонда за гарантиране на влоговете” и предпазна мярка срещу неоснователно изплащане. Реално цесиите и прехвърлянията са разрешени и не могат да бъдат забранени. С промените обаче новите притежатели на влоговете вече няма да бъдат сред първите кредитори на банката, каквито са вложителите. Още по темата Нов законопроект предлага гарантираните влогове да се изплащат до 7 дни Тези, които имат влогове, придобити чрез цесия, също ще бъдат кредитори, но с друго качество и вече ще очакват взимания от търговско предприятие. Това означава, че ще бъдат едни от последните, чиито задължения ще бъдат удовлетворени. Средствата за това ще дойдат не от Фонда за гарантиране на влоговете, а от т.нар. маса по несъстоятелност, която ще се натрупа с продажбата на активите на банката. Промените обаче ще дойдат със задна дата за изкупилите влогове в КТБ и вероятно това може да доведе до оспорване и завеждане на дела. В бюджетната комисия обаче финансовият министър Владислав Горанов беше категоричен, че с текстовете не се оспорва вземането. „Ние казваме, че той не е направил влог в банка и няма право на обезщетение, а има вземане от търговско предприятие, но за съжаление, на последно място”, каза министърът пред депутатите. Днес бюджетната комисия одобри на първо четене законопроекта за актуализация на Бюджет 2014. Предстои текстовете да бъдат разгледани в пленарната зала и гласувани от депутатите в 43-то Народно събрание. На 4 декември трябва да започне и изплащането на гарантираните влогове в КТБ, чийто лиценз беше отнет на 6 ноември. Източник investor.bg
  • Централната банка на Русия ще се опита да убеди експортно-ориентираните компании да конвертират приходите си в рубли в опит да стабилизира обезценяващата се валута. Това каза заместник-гуверньорът Ксения Юдаева, цитирана от Wall Street Journal. От началото на годината рублата изгуби близо 30% спрямо долара. Заради очакванията, че поевтиняването ще продължи, износителите отлагат обмяната на техните доларови и еврови приходи в рубли. Пред парламента Юдаева заяви, че централната банка „ще обсъди с износителите, че всъщност те не печелят от заигравката с обмяната на валутните приходи, получени от износ“. По принцип рублата получава подкрепа от износителите през втората половина на всеки месец, когато компаниите трябва да плащат месечните си данъци и такси. Въпреки това през октомври рублата получи малка подкрепа от износителите, тъй като руските пари бележеха дъно след дъно всеки ден. В момент, в който руските компании и банки нямат достъп до външно финансиране заради западните санкции, доларите и еврото, които продават износителите, са един от основните източници на чужда валута за вътрешния пазар. Ролята на износителите в предоставянето на ликвидност от чужбина може да нарасне още, след като централната банка спря да продава долари и евро чрез валутни интервенции, оставяйки курса на рублата да плава свободно. Юдаева не даде повече подробности относно начина, по който ще протекат преговорите с износителите, но повтори, че Русия не възнамерява да въвежда капиталови ограничения – мярка, за която президентът Владимир Путин и други висши държавници увериха, че няма да се въвежда въпреки масивните капиталови отливи. През 2006 г. Русия отмени закон, по силата на който приходите от износ задължително се конвертират в рубли – ход, който целеше да увеличи ролята на рублата в глобален мащаб, като я направи напълно конвертируема. „Смятаме, че рисковете от обезценяването на рублата, въпреки че то ни позволява да имаме бюджетен излишък дори на фона на по-ниските цени на петрола, не са здравословни за икономиката“, коментира Юдаева. Източник investor.bg
  • Централната банка на Русия е била принудена да увеличи покупките си на злато през тази година, за да усвои вътрешното производство, което западните санкции направиха трудно за продаване в чужбина, сочат източници на Ройтерс. Покупките на злато целят и повишаване на ликвидността на валутните резерви. Повечето от произведеното в Русия злато по принцип се продава на местни търговски банки, като Сбербанк или ВТБ, които след това могат да го препродават на централната банка или на чуждестранни банки. Тази година обаче чуждите банки се въздържат от покупка на руско злато, след като западните сили наложиха санкции срещу страната заради Украинската криза, твърдят изтониците. Поради това централната банка не е имал друг избор, освен да поеме вътрешното производство, което не може да бъде продадено на чуждестранни банки, два източника посочват. Централната банка е купила и голяма част от метала, който местните търговски банки са имали на разположение. Въпреки, че санкциите не забраняват изрично на западните банки да купуват руско злато, те са предпазливи относно всяка стопанска дейност, извършвана с руските им контрагенти, съобщават източници. „Така че стабилизация може да има, когато въпросът около санкциите се реши и централната банка спре да увеличава златните си резерви“, казва източник. Руската централна банка ускори значително покупките на злато тази година, показват данните на Световния съвет по златото, добавяйки близо 115 тона към своите резерви, срещу 77,5 тона през цялата 2013 г. и 75 тона през 2012 година. Централните банки по света купуваха активно злато по време на финансовата криза в опит да диверсифицират своите валутни резерви, добавяйки 1800 тона за шестте години до юни 2014 г. Руската централна банка бе сред най-активните купувачи през последното десетилетие, като запасите й почти са се утроили от края на 2004 г. насам до 1150 тона, което я прави шестият по големина притежател на злато в света сред централните банки. По-рано този месец първият подуправител на банката Ксения Юдаева каза, че централната банката може да използва злато от резервите си, за да финансира вноса, ако е необходимо. „Централните банки не трупат злато без причина. Такова поведение би имало смисъл при ситуация, в която доларовите резерви на руснаците вече не са от полза по някаква причина. В този слуай те ще искат да имат алтернативи, поради което страната натрупа голямо количество злато през последните години“, коментира Ник Браун, анализатор в Natixis. Източник investor.bg

Банков бюлетин 03.11-07.11.2014

  • БНБ отне лиценза на КТБ
    Управителният съвет на БНБ отне лиценза за извършване на банкова дейност на „Корпоративна търговска банка“ АД, съобщиха преди минути от пресцентъра на БНБ. Това е извършено на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал.1, т.1, ал. 2, т. 25 и чл.151, ал.1, предл. първо от Закона за кредитните институции и чл. 16, т. 15 от Закона за Българската народна банка.
    Какво следва съгласно това решение? УС на БНБ отнема лиценз за извършване на банкова дейност, издаден с Решение на УС на БНБ № 24/21.01.1994 г., актуализиран в съответствие със Закона за банките със Заповед № 100-00499/18.11.1999 г. на управителя на БНБ, изменен със Заповед № РД 22-0440/07.09.2000 г. на управителя на БНБ, допълнен със Заповед № РД 22-0584/01.12.2000 г. на управителя на БНБ, актуализиран в съответствие със Закона за кредитните институции със Заповед № РД 22-0859/07.05.2007 г. на управителя на БНБ, актуализиран в съответствие със Закона за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции (обн. ДВ, бр. 24 от 2009 г.) със Заповед № РД 22-2265/16.11.2009 г. на управителя на БНБ. На основание чл. 9, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“ АД. На основание чл. 9, ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност Фондът за гарантиране на влоговете в банките да бъде уведомен за подаденото искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“ АД, с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик. На основание чл. 106, ал. 3 от Закона за кредитните институции, до назначаването на синдик, квесторите на „Корпоративна търговска банка“ АД Станислав Георгиев Лютов, и Елена Здравкова Костадинчев, да продължат да упражняват правомощията си. От Централната банка посочват и мотивите за взетото решение С Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, изм. и доп. с Решение № 74 от 22.06.2014 г., във връзка със спиране на плащанията към клиенти, настъпило в резултат на масирано теглене на средства, и писмо изх. № 4098/20.06.2014 г. и писмо изх. № 4099/20.06.2014 г. от изпълнителните директори на КТБ, на основание чл. 115, ал.1 и ал. 2, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1 и ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) и чл. 16, т. 16 от Закона за Българската народна банка (ЗБНБ), КТБ е поставена под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност за срок от три месеца, като са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на банката, ограничена е дейността на банката, като й е забранено да извършва всички дейности съгласно банковия й лиценз, отстранени са от длъжност членовете на Управителния и на Надзорния съвет и са лишени от право на глас акционерите, притежаващи пряко или косвено повече от 10 на сто от акциите с право на глас. На 25.06.2014 г. беше възложена проверка на активите на КТБ, извършена съвместно от „Делойт одит“ ООД, „Ърнст енд Янг Одит“ ООД и „Афа“ ООД. Проверката на активите беше частична, като се отнасяше главно до кредитния и инвестиционния портфейл, и e извършена в срок от десет дни. Целта на проверката беше да даде оценка за състоянието и качеството на 95.4% от кредитния и на 99.1% от инвестиционния портфейл на КТБ , както и ограничен анализ на пасивите на банката. На 11 юли 2014 г. БНБ оповести публично резултатите от извършения от одиторите преглед. При извършената проверка по отношение на КТБ се установи, че за определена категория кредитополучатели (по кредити с общ размер 3.5 млрд. лв. от общ кредитен портфейл в размер на 5.4 млрд. лева) липсва съществена информация за финансовото им състояние и/или целевото усвояване на кредита. Бяха установени съществени индикации за кредитен риск относно възстановимостта на кредитни експозиции в тази категория, което би могло да доведе до съществени обезценки, но поради недостатъчната информация одиторите не бяха в състояние да коментират размера на необходимите допълнителни обезценки. С Решение № 94 от 31 юли 2014 г. на Управителния съвет на БНБ беше приет Доклад за текущото състояние на КТБ, внесен от квесторите на банката на основание чл. 121 от ЗКИ. Със същото решение на квесторите на КТБ е възложено да сключат допълнителни договори с одиторските фирми „Делойт одит“ ООД, „Ърнст енд Янг Одит“ ООД и „Афа“ ООД за цялостна оценка на активите на КТБ, която да бъде извършена в срок до 20.10.2014 г., като са дадени и допълнителни задължителни предписания за подготовка на кредитните досиета за целите на одиторската проверка, сключване на договор за правна помощ по прегледа на обезпеченията като част от процеса на подготовка на кредитните досиета и др. С Решение № 114 от 16 септември 2014 г. Управителният съвет на БНБ, като е взел предвид, че към датата на вземането на решението продължават да са налице условията и предпоставките, довели до поставяне на КТБ под специален надзор, като банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори (задълженията са в размер общо на 6 227 521 хил. лв. към м. септември 2014 г.), на основание чл. 115, ал. 1, ал. 2, т. 2 и ал. 3 и чл. 116, ал. 1, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от ЗКИ и чл. 16, т. 16 от ЗБНБ, е удължил до 20.11.2014 г. включително срока, за който КТБ е поставена под специален надзор, като до 20.11.2014 г. включително да се прилагат и мерките, съгласно т. 2-7 от Решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ, изм. и доп. с Решение № 74 от 22.06.2014 г., както и по Решение № 82 от 30.06.2014 г. на УС на БНБ. На основание чл. 107, ал. 3 от ЗКИ на квесторите на КТБ е указано най-късно до 20.10.2014 г. да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на КТБ, извършена от трите одиторски компании. На 20.10.2014 г. с писмо № БНБ-122230/20.10.2014 г. квесторите на КТБ внесоха в БНБ докладите на „Ърнст енд Янг Одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „Афа“ ООД. В периода 05.08 – 20.10.2014 г. посочените одиторски фирми са извършили анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции от КТБ. Извършеният анализ и оценка се основава на принципите за признаване и оценяване съгласно приложимите международни стандарти за финансова отчетност. Оценката е извършена на база на отчетените по регистрите на банката към 30.06.2014 г. активи и банкови гаранции с отразяване на всички съществени събития до 30.09.2014 г., оказващи влияние върху анализа. Заключението на одиторските фирми е за необходимост от обезценки на активи на КТБ в общ размер на 4.2 млрд. лева, разделена по групи активи, както следва. Успоредно с назначаването на преглед на активите на КТБ от трите одиторски фирми „Делойт Одит” ООД, „Ърнст енд Янг Одит” ООД и АФА” ООД, в периода 04.07.2014 г.- 14.10.2014 г., в КТБ е извършена проверка на място от екип от инспектори от Управление „Банков надзор“ на БНБ. Инспекцията е протекла в 3 етапа, чиито обхват и цели бяха, както след­ва: 1 етап – установяване пълнотата на кредитните досиета, които са били обект на преглед при последната надзорна инспекция (на база данни към 31.03.2013 г.) и сравнение със съдържанието на същите към дата 30.05.2014 г.; 2 етап – оценка на администрирането на кредитните досиета за кредити, отпуснати след 31.03.2013 г., както и кредитни сделки, непопадащи в извадката на прегледаните такива от последната надзорна инспекция, проведена по дан­ни към 31.03.2013 г., но включени в извадката на трите одиторски фирми, из­вършващи прегледа на активите; 3 етап – проследяване на паричните потоци, свързани с усвояването на средствата по тях и обслужването им; вероятната свързаност на кредитополучателите от кредитния портфейл на банката; про­изхода на средствата за увеличението на акционерния капитал и емисията на други капиталови инструменти, включени в капитала на институцията. Направените констатации и заключения в Доклад от надзорна инспекция в КТБ, изх. № БНБ-125089/27.10.2014 г. позволяват да се направи обосновано заключение, че контролните и ръководните органи на банката са прилага­ли порочни банкови и бизнес практики, като са представяли неверни и подвеждащи финансови и надзорни отчети. Това съвпада с изводите, направени от констатациите в докладите на трите одиторски компании. С Решение № 133 от 21 октомври 2014 г. на Управителния съвет на БНБ са приети докладите за анализ и оценка на активите на „Корпоративна търговска банка“ АД, извършени от „Делойт България” ООД, „Ърнст енд Янг Одит” ООД и „АФА“ ООД. На основание чл. 107, ал. 3 от ЗКИ, на квесторите на КТБ е указано в срок до 31.10.2014 г. да предприемат необходимите действия, съгласно Международните стандарти за финансова отчетност, за осчетоводяване в баланса на банката на резултатите от оценката и анализа на активите на КТБ към 30.09.2014 г. и да представят в БНБ финансови и надзорни отчети на КТБ съгласно „Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията от 16 април 2014 г. за определяне, в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета на техническите стандарти за изпълнение по отношение на предоставянето на информация от институциите на надзорните органи“, както следва: а) Капиталови изисквания (COREP) – Индивидуален; б) Обща рамка за финансово отчитане (ОРФО/FINREP) – Индивидуален. На 27.10.2014 г. в Народното събрание на Република България е внесен доклад „Събитията и предприетите действия, свързани с „Корпоративна търговска банка” АД и Търговска банка „Виктория” ЕАД” от името на УС на БНБ. Докладът съдържа детайлна информация за събитията и всички предприети действия и взети решения от БНБ от 20 юни 2014 г. (датата на поставяне под специален надзор на КТБ) до датата на доклада. С писмо вх. № БНБ-126265/30.10.2014 г. българското правителство, Министерството на финансите и Българската народна банка бяха уведомени за конкретните планове на новосъздаден консорциум, съставен от ЕPIC, Фонда на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман и Gemcorp, (Консорциумът) за реорганизиране на КТБ. Още сутринта на 31.10.2014 г., с писмо изх. № БНБ-12630/31.10.2014 г. до министъра на финансите, с копие до председателя на 43-тото Народно събрание и до председателя на временната Комисия по бюджет и финанси при 43-тото Народно събрание, Българската народна банка представи съдържанието на писмото с вх. № БНБ-126265/30.10.2014 г. Във връзка със съдържащото се в писмото искане за държавна помощ в размер на до 2.3 млрд. лева, от министъра на финансите в качеството му на компетентен национален орган по Закона за държавните помощи, беше поискано становище относно възможността да бъде предоставена и одобрена държавна помощ по описания от Консорциума начин и съответните размери, както и изложената схема да бъде незабавно обсъдена в работен порядък с Европейската комисия, включително относно нейното съответствие с правната рамка в ЕС за предоставяне на държавни помощи и за преструктуриране на кредитни институции, доколкото крайното одобрение на схемите за предоставяне на държавна помощ се дава от Европейската комисия, Генерална дирекция „Конкуренция“. Към днешна дата, в БНБ не е получен отговор от министъра на финансите. Съгласно Съобщение на Европейската комисия относно прилагането от 1 август 2013 г. на правилата за държавните помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза (2013/C 216/01), основно изискване е държавна помощ в ЕС да се предоставя единствено на платежоспособни и икономически жизнеспособни банки и по-конкретно, в случаите на схеми за предоставяне на ликвидна подкрепа, същите следва да бъдат използвани единствено за банки без недостиг на капитал, което обстоятелство трябва да бъде удостоверено от компетентния надзорен орган по достатъчно категоричен и неоспорим начин. На проведеното заседание на Народното събрание на 31.10.2014 г. беше разгледан внесеният от БНБ доклад „Събитията и предприетите действия, свързани с „Корпоративна търговска банка” АД и Търговска банка „Виктория” ЕАД”. Народното събрание не одобри предложението на Временната комисия по бюджет и финанси за приемане на законодателни изменения, които да задължат БНБ да предприеме действия за оздравяване на банки, когато собственият им капитал е отрицателна величина. На 4.11.2014 г., в изпълнение на Решение № 133 на Управителния съвет на БНБ, квесторите на КТБ са внесли в БНБ с писмо вх. № БНБ-127892/04.11.2014 г. финансови и надзорни отчети на КТБ към 30.09.2014 г. както следва: Капиталови изисквания (COREP) – Индивидуален, Обща рамка за финансово отчитане (ОРФО/FINREP) – Индивидуален. От представените на 4.11.2014 г. финансови и надзорни отчети на КТБ към 30.09.2014 г. Управителният съвет на Българската народна банка установява отрицателна стойност на собствения капитал на КТБ, определен според Регламент (ЕС) № 575/2013, в размер на минус 3.74 млрд. лв., както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания, съгласно чл. 92 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Отчетените от банката съотношение на базовия собствен капитал от първи ред (-188.03%), съотношение на капитала от първи ред (-188.03%) и съотношение на капиталовата адекватност (-180.18%) са в нарушение на капиталовите изисквания съгласно чл. 92 Регламент (ЕС) № 575/2013. В допълнение, с писмо вх. № БНБ-127951/05.11.2014 г. квесторите на КТБ са уведомили БНБ, че след датата на поставянето на банката под специален надзор до 31.10.2014 г. включително, в КТБ са постъпили уведомления за цесии на вземания, сключени между клиенти на банката, и волеизявления за прихващане на задължения към банката с вземания към нея, придобити по договори за цесия. Квесторите уведомяват, че към 31.10.2014 г. прехвърлените вземания по договори за цесия са на обща стойност 1.18 млрд. лева, а волеизявленията за прихващане са на стойност 779 055 млн. лева. Дори всички уведомления за цесии и прихващания да бъдат отразени в счетоводните регистри на банката, финансовият резултат на КТБ към 30.09.2014 г. би се подобрил само с 161 468 млн. лева в резултат на обезценки, които биха били освободени (респективно сторнирани) по погасени изцяло или частично задължения към банката, в резултат на направените волеизявления за прихващане на посочената по-горе стойност. В резултат, собственият капитал на КТБ, определен според Регламент (ЕС) № 575/2013, би останал отрицателна величина. Съгласно чл. 36, ал. 2, т. 2 от Закона за кредитните институции, Българската народна банка задължително отнема издадения лиценз на банката поради неплатежоспособност, когато установи, че собственият й капитал е отрицателна величина. Източник profit.bg
  • Фалитът на КТБ ще ни струва по-скъпо
    Международните кредитори на Корпоративна търговска банка предупредиха във вторник българските власти, че ако те допуснат банката да фалира, това ще излезе на държавата по-скъпо, отколкото ако финансовата институция бъде спасена с оглед рискове за години на съдебни дела. В писмо до българското правителството, цитирано от агенция Reuters, международна група облигационери в КТБ призоваха властите да преразгледат спасителната оферта, която беше предложена от консорциум през миналата седмица и която впоследствие беше отхвърлена от парламента и беше критикувана от страна на Българската централна банка, информира БНР.
    Писмото също така обвинява Централната банка, която през юни поема контрола над КТБ и на практика спря дейността й, за действия, които са били или небрежност, или умишлено измамни относно степента на проблемите в банката. Евентуалното закриване на КТБ предизвика най-тежката финансова криза в държава от Източна Европа от 90-те години насам и повече от четири месеца, след като банката затвори врати, съдбата на четвъртия по големина кредитор в България се намира в състояние на неопределеност. Писмото от вторник подчертава за опасността от заразен ефект, ако БНБ отнеме лиценза на КТБ, като решението на Централната банка се очаква в рамките на следващите няколко дни. Просто казано, цената при фалит на КТБ ще надхвърли далеч и най-високите допускания по отношение на размера на държавната помощ, необходима за спасяване на банката и на нейните вложители, се казва в писмото на международните инвеститори, притежаващи облигации (дългови книжа) на търговската банка. В писмото се твърди, че отнемането на лиценза на КТБ ще принуди стотици бизнеси да затворят, ще доведе до загуба на работни места и може да хвърли страната в рецесия. Това решение ще преследва Република България за години напред, се твърди в писмото на международните кредитори на КТБ. През юли агенция Reuters съобщи, че група облигационери, включително от САЩ и европейските хедж фондове и финансови институции, са образували комитет на кредиторите и са наели юридическо представителство в България, в случай, че КТБ бъде обявена в несъстоятелност. Корпоративна търговска банка не успя да осъществи окончателно разплащане по деноминираните в долари нейни облигации с падеж през август, чийто първоначален размер беше за 150 млн. долара. Ключовата жалба на облигационерите е за „противоречиви“ изявления на Централната банка относно здравето на КТБ. Одитът, поръчан от БНБ, показа в края на октомври, че банката ще трябва да отпише почти две трети от активите си, като едва 13 процента от отпуснати от нея кредити са били подходящо обезпечени. Тези отчети, твърдят облигационерите, противоречат с по-ранните уверения на Централната банка както пред обществеността, така и пред инвеститорите. Предполагаемите проблеми в КТБ не са се случили за една нощ, като е трябвало няколко години, за да бъдат осъществени, се казва в писмото, цитирано от Reuters, в което имената на отделните облигационери са били почернени. Човек може също така да направи лесно заключение, че БНБ умишлено си е затваряла очите и умишлено е пренебрегвала своите задължения. БНБ не е впечатлила с нищо при изпълнение на основната си функция: да работи за осигуряване на стабилността и сигурността на българската банкова система, посочват международните облигационери на КТБ. Тези, както и други претенции, ще послужат за основа на дела на вложители и кредитори за години напред, се предупреждава в писмото, изпратено до българските власти. Източник profit.bg
  • Милиони държавни пари заплашени при фалит на КТБ
    Държавни фирми с блокирани депозити в Корпоративна търговска банка са се насочили към цесиите, за да си върнат поне част от парите, става ясно от отчетите им за деветмесечието на годината, пише „Труд”.
    Според квесторите на банката до края на миналата седмица сумата на тези операции е достигнала 700 млн. лв. При договор за цесия със сумата от блокирания влог се покриват кредити към същата банка. Операцията е счетоводна. Срещу това собственикът на депозита получава част от парите си от длъжника на банката. По непотвърдена информация в случаите с КТБ се изплащали между 50 и 70% от депозитите. Държавният оръжеен търговец „Кинтекс” има 29,2 млн. лв., блокирани в КТБ, които са 64% от всичките й средства. „Кинтекс” иска 7,8 млн. евро от тях да отидат за погасяване на кредит на „Аркус”-Лясковец към банката. Фирмата е търговски партньор на „Кинтекс”, а държавното дружество има дългове към нея. В пазара на цесии иска да се включи и Българският енергиен холдинг. Той има блокирани 44,1 млн. лв. в КТБ. От холдинга са поискали квесторите на банката да разрешат дълговете на негови дъщерни дружества да бъдат погасени с блокираните средства в банката. Общинската „Топлофикация София” е с блокирани 80 млн. лева в КТБ. За да се направи някакъв вид прихващане, е нужно решение на общинския съвет, а такова не е предлагано. Общините с блокирани средства в КТБ настояват да получат парите си в пълен размер и не разглеждат варианти за цесия. В такава ситуация са Бургас, Сливен, Раковски, Казанлък, Айтос, Созопол и др. Общините не са заинтересувани да участват в цесии, защото по закон техните депозити са обезпечени на 100% с държавни ценни книжа. Така при евентуална процедура по несъстоятелност те ще са първите, които ще си получат парите. Този ред обаче не важи за държавните дружества. Източник darikfinance.bg

    БНБ възлага на своя представител в Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да предложи сключване на договор с юридическо лице, имащо международен опит, което да проследи извършените операции с активи на КТБ. Това се казва в съобщение на Централната банка, изпратено до медиите. Публикуваме го без редакторска намеса: „На свое заседание днес УС на БНБ разгледа т. 3 от Решението на Народното събрание от 31.10.2014 г., с която на БНБ беше препоръчано, във връзка с необходимостта от проследяване на извършените от акционерите и администраторите на „Корпоративна търговска банка“ АД (КТБ), както и на свързаните с тях лица, операции с активи, имущество, финансови инструменти и парични трансфери, да сключи договор с международно юридическо лице, притежаващо опит в тази сфера. Във връзка с това Управителният съвет на БНБ приема за информация решението на Народното събрание, като обръща внимание, че съгласно член 130 от Договора за функциониране на ЕС при упражняване на правомощията и изпълнението на задачите и задълженията, възложени им в съответствие с Договорите и Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, нито Европейската централна банка, нито национална централна банка, нито някой от членовете на техните органи за вземане на решения имат право да искат или да приемат указания от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, от правителство на държава членка или от някой друг орган. Институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, както и правителствата на държавите членки се задължават да спазват този принцип и да не се стремят да оказват влияние върху членовете на органите за вземане на решения на Европейската централна банка или на националните централни банки при изпълнение на техните задачи. Тази разпоредба е въведена в чл. 44 от ЗБНБ, като едно от важните изисквания за членство на страната ни в Европейския съюз и за осигуряване на съответствие на българското банково законодателство с първичното право на Съюза. В допълнение на гореизложеното Управителният съвет на БНБ, като споделя загрижеността на Народното събрание, подкрепя осигуряването на проследимост на извършените операции с активи на КТБ, довели до настоящето тежко финансово състояние на банката, и търсенето на отговорност от виновните лица. Във връзка с това и като взе предвид взетото днес решение за отнемане на лиценза на КТБ, както и функциите, които Фондът за гарантиране на влоговете в банките има в производството по несъстоятелност на банки, включително като основен кредитор на масата на несъстоятелността, Управителният съвет на БНБ възложи на представителя на БНБ в Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да предложи Фондът или назначеният от него синдик на КТБ да сключи договор с юридическо лице, притежаващо съответния за това международен опит, което да проследи извършените операции с активи на КТБ, довели до достигане на собствения й капитал до отрицателна величина и до отнемане на лиценза на банката. Използваме случая да ви информираме, че от днес на страницата на БНБ в интернет е публикуван на английски език докладът „Събитията и предприетите действия, свързани с „Корпоративна търговска банка“ АД и Търговска банка „Виктория“ ЕАД“, който бе внесен в Народното събрание от името на УС на БНБ. Документът е изпратен до президента на Европейската комисия, президента на ЕЦБ, както и до всички посолства на страните от ЕС и на евроатлантически партньори. Източник profit.bg
  • Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) започва да изплаща гарантираните депозити от 4 декември 2014 г., съобщиха от институцията в писмо до медиите. Съобщението е във връзка с отнетия днес от Българската народна банка (БНБ) лиценз за извършване на банкова дейност на КТБ. Съгласно чл. 23, ал. 5 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, ФГВБ започва изплащането на гарантираните суми на вложителите най-късно 20 работни дни след датата на отнемането на лиценза. Двадесетдневният срок е необходимото време, през което фондът ще получи от квесторите на КТБ информацията за гарантираните суми на вложителите към датата на отнемането на лиценза и ще организира безпроблемното изплащане на сумите на вложителите. Изплащането ще се извършва чрез обслужващи банки, определени от ФГВБ. Поради многобройните вложители в КТБ, фондът ще определи няколко обслужващи банки с цел избягване на ненужна концентрация и напрежение и осигуряване на спокоен и равномерен процес на изплащането. ФГВБ изплаща напълно гарантираните суми на вложителите – български и чуждестранни физически и юридически лица, в размер до 196 000 лв. за един вложител, независимо от броя на сметките му в банката. В тази сума се включват главницата и начислените лихви към датата на отнемането на лиценза на КТБ. Влоговете в чуждестранна валута се изплащат в български левове, като се преизчисляват по курса на БНБ в началния ден на изплащането. Фондът ще информира вложителите в КТБ за обслужващите банки, чрез които ще се извършва изплащането, и за разпределението на вложителите по обслужващи банки, не по-късно от 25 ноември 2014 г. Информацията ще бъде оповестена чрез медиите, на уебсайта на ФГВБ и чрез платени съобщения в два централни ежедневника. От началния ден на изплащането – 4.12.2014 г., всеки гарантиран вложител в КТБ получава достъп до целия размер на подлежащата му на изплащане сума. За да получи плащане, вложителят следва да отиде на място в определената му обслужваща банка, където представя документ за самоличност – лична карта за физическо лице, и се разпорежда със средствата си. Ако желае, той може да изтегли парите си, да нареди прехвърляне на сумата в друга, посочена от него банка, или да я остави на влог в обслужващата банка. Няма законово изискване и не е необходимо вложителят да прави заявление до ФГВБ или до обслужващата банка, за да получи изплащане на подлежащата му на гаранция сума. Управителният съвет на ФГВБ заявява: „Фондът извършва сериозна подготовка и има готовност да изпълни задълженията си по гарантирането на влоговете. Гарантираните суми на вложителите в КТБ ще бъдат изплатени в законово определения срок.“. Повече информация вложителите в КТБ могат да получат на тел: 0700 143 03 и на уебсайта на ФГВБ: www.dif.bg Източник profit.bg
  • Първа инвестиционна банка (ПИБ) влиза в Европейския банков надзор много преди България и ще бъде най-строго контролираната и надзиравана банка в България. Това написа икономистът Владимир Каролев във Facebook преди около час. Каролев обяснява и че от банката са пожелали да върнат ликвидната подкрепа от 1.2 млрд. лв. в срок до 18 месеца, или доста по-рано от стандартните 3-5 години. Причината за това е, че банката няма капиталов проблем, а стресът е плод на паника на вложители, резултат на външна атака. Планът е предаден в окончателен вариант на Европейската комисия и се чака административното одобрение на новия комисар Маргарета Вестагер. Ето и цялото мнение на Владимир Каролев. Миналата седмица са приключили последните съгласувателни дейности между Европейската Комисия, Министерство на Финансите и ПИБ по уточняване плана за възстановяване на ликвидността, дадена на Първа Инвестиционна Банка. Както всички виждаме, новият и старият кабинет са с по един крак във и извън властта, така че не съм сигурен дали от Министерство на Финансите ще успеят да обяснят точно какво се случва. Затова, накратко: 1. ПИБ е била одитирана от посочен от ЕК международен консултант и след като се е доказало, че няма капиталов проблем, а стресът е плод на паника на вложители резултат на външна (и вероятно криминална) атака, Европейската Комисия одобрява по искане на българската държава ликвидна подкрепа. 2. ПИБ я получава в размер от 1.2 милиарда лева на 30 юни (понеделник, когато и тегленията спират), след като сама преминава през кризата до предходния петък (27 юни) и изплаща почти 1 милиард лева със собствени средства. 3. Стандартната д практика, приета от ЕК, е ликвидна подкрепата да се връща за срок от 3-5 години. В този случай, поради факта, че банката няма вътрешни капиталово проблеми, управлението на ПИБ само е пожелало по-кратък срок. 4. БНБ, Министерство на финансите, ПИБ и Европейската Комисия (която има последната дума) са решили срокът да бъде 18 месеца, като 300 милиона се върнат още този месец (ноември). 5. Планът е предаден в окончателен вариант на Европейската Комисия и се чака административното одобрение на новата комисарка Маргарета Вестагер 6. През тези 18 месеца, в ПИБ ще работи европейски надзорник, който ще следи почти всички дейности на банката. Практически, ПИБ влиза в Европейския банков надзор много преди България и ще бъде най-строго контролираната и надзиравана банка в България. Това са фактите, които очаквам Министерство на Финансите да публикува (някъде) идните дни (разбира се, тези по точка 1 и 2 вече бяха изнесени официално от министър Порожанов). Всички други интерпретации са неверни спекулации и моля не им се връзвайте. Източник profit.bg
  • Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка, Обединена българска банка (ОББ) и Райфайзенбанк са петте най-големи банки у нас към 30 септември 2014 г. Последната измества Пощенска банка от топ 5, а след нея, на седма позиция по активи у нас, се нарежда Сосиете Женерал Експресбанк. Сред челните 10 попадат още Централна кооперативна банка, Алфа Банк и Банка Пиреос. Още: До 50 хил. лв. потребителски кредит без поръчител В края на третото тримесечие на 2014 г. активите на петте най-големи банки съставляват 54% от активите на банковата система. Вижте още: След КТБ: три банки привлякоха над 100 млн. лв. депозити Уникредит Булбанк е единствената банка с активи за над 10 млрд. лв. (13.8 млрд. лв.), а Банка ДСК е с 9.38 млрд. лв. Първа инвестиционна банка (Fibank) е трета с 8.4 млрд. лв., а далеч назад, със съответно 6.5 и 6.2 млрд. лв., са ОББ и Райфайзенбанк. Общо 17 от представените у нас 27 банкови институции управляват активи за над 1 млрд. лв. От началото на 2014 г. най-бързо растат активите на Уникредит Булбанк (ръст от 1.1 млрд. лв.), Първа инвестиционна банка (955 млн. лв.), Сосиете Женерал Експресбанк (585 млн. лв.) и Банка ДСК (499 млн. лв.). Именно Сосиете Женерал Експресбанк бе посочена като най-бързо развиващата се банка у нас от доклад на Deloitte, докато Банка ДСК пък е най-печелившата банка в страната към 30 септември. В края на третото тримесечие активите на банковата система са 81.7 млрд. лв., като отчитат нарастване от 1.8 млрд. лв. спрямо три месеца по-рано. Активите обаче са с близо 5 млрд. лв. по-малко спрямо рекордните 86.5 млрд. лв., отчетени в края на първото тримесечие на годината, като причината за това са поставените под специален надзор КТБ и Виктория, управлявали 7.7 млрд. лв. към 31 март 2014 г. Източник profit.bg
  • Фалитът на КТБ се отлага. Решението на БНБ да вземе лиценза на банката на Цветан Василев и да поиска от съда да я обяви в несъстоятелност трябваше да бъде обявено утре. То ще се забави с няколко дни, макар че квесторите са готови с документите, а в момента тече повторна проверка на всички данни, посочени в доклада. Фалитът обаче може да бъде обявен в петък или понеделник. Причината за отлагането е появата на мистериозен инвеститор. На 3 ноември в БНБ е подадено писмо с входящ номер, в което се заявява, че група инвеститори са готови да извадят 5.2 млрд. лева за КТБ и дори се водят преговори за привличане на голяма международна банка. Новите инвеститори настояват и за държавна подкрепа, пише вестник „Стандарт“. Инициаторът на консорциума, подал офертата, е Никола Сукманджиев, съобщиха в понеделник сайтовете Money.bg и News.bg. От справка в интернет става ясно, че Сукманджиев получил образованието си в Малта и живее там, както и че е почетен консул на островната държава в Русия. В банковите и инвеститорските среди обаче е непознат. Не са чували за него и българските дипломати, стана ясно след проверка на „Стандарт“ на най-високо ниво. Да се разгледа тази оферта, призоваха от Комитета за защита на финансовата и банковата стабилност в България. В писмото обаче няма конкретни предложения, нито са посочени по-нататъшни предложения за действия в посока оздравяване на Корпоративна. То не съдържа конкретни ангажименти и няма необходимите атрибути на официален документ, заяви за „Стандарт“ източник, пожелал анонимност. Междувременно вложители в затворената КТБ обявиха, че ще наемат международна фирма, която да разследва защо липсват активите на банката. Според одиторския доклад в КТБ се губят 4.2 млрд. лв. Вложителите от две седмици водели разговори с компанията CCI, известна с проследяване на финансови потоци в световен мащаб, съобщи Божидар Томалевски, председател на политическа партия „Другата България“. Адвокатът Александър Пелев, представител на компанията за България, каза, че нейните основатели са бивши служители в тайните служби на Израел и САЩ и че от няколко години правят подобни разследвания на капитали – както чрез физическо проследяване, така и чрез проучване на скрита за обикновените потребители информация в интернет. Все още обаче договор за наемане на компанията нямало, тъй като не е ясно как ще й бъде платено, след като средствата на вложителите са блокирани в КТБ. Томалевски, заяви, че ще ангажира всички юристи и експерти на формацията, за да бъде заведена колективна жалба на вложителите до Европейския съд в Страсбург за това, че на хората цели пет месеца им е отказан достъп до парите им. Международни кредитори на КТБ, които са предоставили на банката облигационен заем, пък предупредиха с писмо властите, че фалитът й ще струва по-скъпо от оздравяването заради редицата съдебни дела, които ще бъдат заведени и ще се водят с години. Това съобщи Reuters. КТБ трябваше да се разплати окончателно по деноминираните в долари нейни облигации с падеж през август, чийто първоначален размер беше за 150 млн. долара. Сега кредиторите, сред които са облигационери от САЩ, европейски хеджфондове и финансови институции, обвиняват БНБ в противоречиви изявления относно здравето на КТБ, както и за небрежност или умишлена измама относно степента на проблемите в банката. Те призоваха да бъде преразгледана офертата на консорциума между австрийската ЕПИК, Оманския фонд и лондонската компания „Джемп Корп“, която бе отхвърлена в края на миналата седмица от БНБ и парламента като несъстоятелна. Източник profit.bg
  • От края на юни до края на септември гражданите и домакинствата са увеличили депозитите си в банките с 584 млн. лв., сочи справка на Profit.bg Три от банките се възползваха най-добре от настоящата ситуация, като успяха да добавят по над 100 млн. лв. към депозитната си база. Лидер по този показател е най-голямата банка по активи у нас Уникредит Булбанк – с близо 215 млн. лв., следвана от Сосиете Женерал Експресбанк, която бе посочена за най-бързо развиващата се банка в страната в доклад на Deloitte, както и Банка ДСК с по 169 и 103 млн. лв. Вчера ви представихме най-печелившите банкови институции в страната, като първата позиция се заема именно от Банка ДСК. В челото по привлекателност за новите депозити са още Райфайзенбанк, Банка Пиреос, Централна кооперативна банка, Обединена българска банка, БНП Париба, Пощенска банка, Алианц Банк и СИБАНК. Въпреки спада на лихвите по депозитите, у нас все още има оферти за лихви между 3 и 4%, показа наскоро наша проверка. Истинската надпревара между банките ще започне в края на ноември или началото на декември, когато се очаква да бъдат изплатени гарантираните влогове до 196 000 лв. в Корпоративна търговска банка. Източник profit.bg
  • Зденек Метелак е новият изпълнителен директор, отговарящ за банкирането на дребно на Societe Generale Експресбанк. Г-н Метелак, който има над десет години опит в групата Societe Generale, приема поста от г-н Ян Дюмонтей, който премина към чешката Komercni Banka, част от групата Societe Generale. Зденек Метелак се присъединява към Societe Generale през 2003 година и оттогава заема различни управленски позиции в Чехия и Франция. „Радвам се, че ще бъда част от мениджмънта на една от водещите финансови институции в България. Вече 150 години Societe Generale е банка с утвърден имидж, която непрестанно се развива във всички държави, в които е представена. Както досега, ще продължа да се водя от предприемаческия, иновативния и отборния дух като основа на своята работа“, сподели г-н Метелак при встъпването си в длъжността. От 2003 г. до 2005 г. Зденек Метелак е бил част от екип Маркетинг и Продуктов мениджмънт в Komercni Banka – структура на Societe Generale в Чехия. В края на 2005 г. се присъединява към отдел Главна инспекция в Societe Generale – Франция, където прекарва 8 години на различни постове, преминавайки през разнообразни надзорни и одит проекти. Зденек Метелак има магистърска степен по Международни отношения от Икономическия университет в Прага, както и магистърска степен по Управление на бизнеса от университета Лион III – Франция. Владее английски, френски и чешки език. Женен е, с три деца. Източник profit.bg
  • Министерството на финансите преотвори за четвърти път емисията 2.5-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), емитирана на 26 март 2014 г., с падеж 26 септември 2016 година. На проведения на 3 ноември 2014 г. аукцион бяха предложени книжа с номинална стойност 55 млн. лева. Постигнатата среднопретеглена годишна доходност е 1.82%. От страна на участниците беше отчетен висок интерес, като общият размер на подадените поръчки достигна 112.5 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 2.05. Най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха банките – 73.42%, следвани от пенсионните фондове – 16.58%, застрахователните дружества – 6.36% и договорните фондове – 3.64% Спредът спрямо бенчмарковите германски облигации в този сегмент е в размер на 188 базисни пункта. Източник profit.bg
  • Злоупотребено е с парите на хората, които са влагали средства в банката. Това каза след закритото заседание временната бюджетната комисия депутатът от БСП-Лява България и член на комисията Румен Гечев. „Те са използвани за купуване на активи от други фирми или за разширяване на фирми, свързани с акционерите. Държавата трябва да направи всичко възможно, за да си прибере парите“, категоричен е Гечев. Икономистът от Реформаторския блок, Мартин Димитров коментира, че по отношение на КТБ е много важно да се проведе международно разследване и да бъдат преразгледани някои от сделките, които са правени, за да бъде защитен интересът на държавата оттук нататък. „Убеден съм, че чрез международно разследване до дупка и връщане на парите, можем да защитим държавния интерес“, категоричен е Димитров. Източник darikfinance.bg
  • С отнемането на лиценза на КТБ, БНБ прехвърли топката от своята градинка на държавата и на правителството, коментира Менда Стоянова, председател на временната комисия по бюджет и финанси в Народното събрание. Депутатите днес изслушаха на закрито заседание служебния министър на финансите Румен Порожанов за последствията за държавата при различните варианти на решения по случая с „Корпоративна търговска банка“ АД. Менда Стоянова припомни, че парламентът няма правомощия да поиска оставката на гуверньора на БНБ Иван Искров. „Ако има такава оставка, тя ще бъде изцяло морален акт от негова страна“, каза тя. „Искам ясно и категорично да кажа, че гарантираните депозити са гарантирани от държавата, не от фонда – от държавата, така е по закон и всеки един такъв депозит ще бъде изплатен, защото държавата стои зад него. Фондът за гарантиране на влоговете е само инструмент на държавата“, каза Стоянова. Тя обясни, че тогава, когато този инструмент не е достатъчен, държавата влиза в своите функции. „Така, че за мен няма основание, когото и да е било да се притеснява от това, че гарантирани депозити няма да бъдат изплатени“, заяви Стоянова. Според нея има няколко начина, по които може да се попълни необходимата сума за изплащане на гарантираните депозити. „Нееднократно е ставало дума, че във фонда има около 2.1 млрд. лв., т. е. разликата от 1.5 – 1.6 млрд. лв. ще бъде осигурена допълнително от държавата. Механизмите могат да бъдат различни, но при всички случаи това е държавата“. Менда Стоянова обясни, че във фискалния резерв има пари, така че дори да не се направи актуализация на бюджета тези средства могат временно да се използват. „Но те трябва много бързо, до края на годината да бъдат възстановени, защото всички вие знаете, че те са там, защото месец януари имаме голям падеж“ на плащанията по дълга. Предприятията и фирмите, които имат разплащателни сметки, средства, обезпечения и т. н. в КТБ ще понесат определени загуби и няма начин това да не рефлектира не само върху техните работници, а върху икономиката като цяло. Засега няма анализ колко ще струва на икономиката отнемането на лиценза, но при всички случаи още следващата година ще има отрицателен за икономиката ефект, прогнозира Менда Стоянова. /БГНЕС/ Източник darikfinance.bg
  • Фалитът е многократно по-тежък и по-скъп, отколкото оздравяването. Но за да стане ясно, да разделим този феномен „КТБ“ на две. Той има две лица. Едното е пирамидата КТБ. Второто е банката КТБ, коментира Муравей Радев пред ТВ7. Според него пирамидата КТБ трябва да бъде разградена, включително със законодателни промени, които да намалят възможността утре да се повтори тази пирамида някъде другаде. Но това е пирамидата, а банката КТБ е нещо друго. Въпреки че тя пострада много, поради съжителството с тази пирамида. И фараонът на пирамидата едва ли припокрива 100% собственика на банката. Пирамидата – това е порочно кръвосмешение между пари, власт, медии. Всичко това корупционно забъркано в една каша, в която политици, банкери и държавни институции доведоха до създаването на сегашния модел, пирамидален на КТБ. Тази банка обаче има дейност, която застрашава не само икономиката, а националната сигурност на страната, ако бъде фалирана, смята Радев. И дори към ден днешен има сериозни възможности за нейното оздравяване и стабилизиране, все още. Първо, за да отнеме лиценза, Централната банка трябва да има доклад, в който да е осчетоводена тази загуба, за която тя говори – 4.2 милиарда, и като махнем собствения капитал, остават 4 милиарда капиталова дупка. Според Радев, едва ли ще се намери одитор, който да се подпише под тази огромна загуба, защото той ще носи отговорност, тъй като утре ще има маса дела, заведени срещу България. Това е преоценка, това не са пари – това е преоценка на активи. Сега, по-важното е защо може да бъде спасена банката? Много колеги икономисти казват, че тази банка е неспасяема, това е една каца без дъно, колкото и пари да налееш, те потъват – няма спасение, посочва Радев. Според него обаче собствеността е разковничето. Тази собственост държавата трябва да притежава поне 50% от акциите на лицето на банката, не на пирамидата. Ако тя притежава тези 50% собственост, тогава ще намери много лесно други съакционери, които да внесат останалите 50%. Да се намери една неутрална фирма, но компетентна, която да влезе в дирята на средствата, които са обърнати в икономика и в активи на предприятия, и когато ги прибавят към огромната дупка от бъдещи загуби, нещата ще си отидат на мястото вероятно, и загубата, ако има такава, ще възлезе в порядъка на до 1 милиард. лв. А 1 милиард капиталова дупка лесно се попълва – държавата 500 милиона, останалите се събират лесно, смята финансистът. По думите му, дори БНБ да отнеме лиценза и да фалира КТБ, тя пак може да бъде спасена в рамките на една седмица. Положителното в случая е, че БНБ излиза от играта и цялата процедура след това се води от Фонда за гарантиране на влоговете. Той би трябвало да продава банката на части и да удовлетворява кредиторите, но може да я продаде не на части, а като цяло предприятие – било на Държавната банка за развитие, било на нова фирма, в която държавата има 50% участие. Муравей Радев прогнозира, че фалитът на Корпоративна търговска банка ще струва много, много пари, ще се отрази много зле за икономиката, много зле на банковата система, ще доведе до много съдебни дела, за които накрая ще плащаме наново ние данъкоплатците. Източник darikfinance.bg
  • Днес Управителният съвет на БНБ отне издаденото разрешение на „Корпоративна търговска банка” АД да включи в капитала си от втори ред сумата в размер на левовата равностойност на 35 млн. евро. Съгласно заповед на подуправителя на БНБ, ръководещ управление “Банков надзор” беше позволено на КТБ АД да включи в капитала си сумата от 35 млн. евро, привлечена по силата на договор за предоставяне на заем под формата на подчинен срочен дълг, сключен на 24.03.2014 г. между банката и „Технологичен център – Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)” АД. В хода на надзорната инспекция в КТБ, извършена в периода 04.07.2014 – 14.10.2014 г., на база данни към 30.06.2014 г. обаче е установено, че банката е финансирала непряко заемодателя и цялата вноска от него към КТБ по договора е направена със средства, осигурени от самата банка. Това е станало по следния начин. По договор за кредит от 25.03.2014 г. между банката и „Дунарит” АД в размер на 15 млн. евро е усвоена цялата сума и на същата дата е преведена по сметка на ТЦ-ИМЕ в банката. По договор за кредит от 25.03.2014 г. между банката и „Търговски парк Тракия” ЕАД в размер на 6 млн. евро, която на същата дата е преведена по сметка в банката на ТЦ – ИМЕ. По договор за кредит от 25.03.2014 г. между банката и „Планасат” АД в размер на 5 млн. евро на същата дата е усвоена цялата сума и е преведена по сметка на „Кен Трейд” , оттам – по сметка на „Хидроенергийни проекти” ЕООД и от него – на „Бромак” ЕООД. По договор за кредит от 25.03.2014 г. между банката и „Ривер Инвест” АД в размер на 8 млн. евро е усвоена цялата сума и е преведена по сметка на „Хедж Инвестмент България” ЕАД, а оттам – по сметка на „Оптима Интертрейд” АД. По договор за кредит от 25.03.2014 г. между банката и „Оптима Интертрейд” АД в размер на 5 млн. евро е усвоена цялата сума, като е преведена по сметка на дружеството. На 25.03.2014 г. набраните от двете трансакции общо 13 млн. евро са е преведени от „Оптима Интертрейд” АД по сметка на „Бромак” ЕООД. На 25.03.2014 г. набраните от трансакциите към „Бромак” ЕООД общо 18 млн. евро са преведени на „Сентрал Техно Инвест” ЕАД в КТБ и от него – по сметка на ТЦ-ИМЕ в същата банка. От набраните чрез трансакциите с „Дунарит” АД, „Търговски парк Тракия” ЕАД и „Сентрал Техно Инвест” ЕАД общо 39 млн. евро, на 25.03.2014 г. ТЦ- ИМЕ е превело по сметка на банката 35 млн. евро по договора за подчинен срочен дълг. По такъв начин „Корпоративна търговска банка”АД непряко е финансирала плащанията към самата нея, извършени от заемодателя „Технологичен център – Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)” АД по договор за предоставяне на заем под формата на подчинен срочен дълг, сключен на 24.03.2014 г. между банката и „Технологичен център – Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)” АД в нарушение на Закона за кредитните институции. За изброените по-горе констатирани нарушения вече е уведомена Софийска градска прокуратура. Източник darikfinance.bg
  • Deutsche Skatbank стана първата банка на Европейския съюз, която въведе отрицателни лихви за спестявания ба клиентите си на дребно, месец след като Европейската централна банка, направи същото за депозитите на кредитните институции от еврозоната. Рекордно ниските лихвени проценти в глобален мащаб от години оказват натиск върху спестяванията на населението, но ставащото в Германия е безпрецедентно Местната Skatbank е средна по големина банка, базирана в Алтенбург. Тя въведе лихва от минус 0.25% за част от своите клиенти, обвинявайки за това политиката на ЕЦБ. „Ние вече не можем да предложим покриване на разходите, дължащи се на сегашната среда на лихвени нива“, заявяват от германската банка. Вложителите, които имат депозити на стойност над 500 000 евро ще трябва да плащат за това, че държат парите си в Skatbank. Реално отрицателната лихва ще се прилага само при салда над 3 млн. евро. Парадоксът е, че на този фон кредитирането на дребно в еврозоната продължава да намалява, като по последни данни на ЕЦБ то се сви с 1.2% през септември. Източник darikfinance.bg
  • Централната банка на Русия обяви, че ще ограничи драстично размера на интервенциите на валутния пазар и ще позволи обменния курс на рублата да се определя основно от пазарни фактори. До този момент от институцията се намесваха почти всеки ден, но без особен ефект, като в същото време бяха изхарчени десетки милиарди от руския валутен резерв. Само за последните два дни банката интервенира с над 2 млрд. долара. Оттук нататък няма да се надвишава лимитът от 350 млн. долара. При ръст или спад на руската валута с повече от 5 копейки над или под коридора за търговия за деня, централната банка трябва съответно да купи или да продаде рубли на такава стойност, според собствения ѝ правилник. Вместо това от началото на октомври институцията интервенира с над 30 млрд. долара, като междувременно рублата поевтиня с 25%. Така спекулациите срещу руските пари се превърнаха в удобен начин за натиск срещу Москва, като от началото на година валутните резерви на Русия са намалели повече от 70 млрд. долара. С днешното изненадващо решение руската централна банка планира да въведе свободен плаващ курс на рублата преди края на 2014 г От институцията заявяват, че новият подход „ще предотврати формирането на условия за спекулативни кампании срещу рублата“. След обявяването на решението руската валута поевтиня с 2.8%, до до рекордно дъно от 44.9613 USD/RUB. Източник darikfinance.bg
  • Европейската централна банка вече не е само пазителка на стабилността в еврозоната, но и надзирателка на отделните банки. Това е шизофренично, защото конфликтът на интереси е предварително програмиран, твърди Ролф Венкел, цитиран от Deutsche Welle. От днес ЕCB поема надзора над 120-те най-важни банки в еврозоната – една задача, която всъщност няма нищо общо с правомощията на ЕЦБ. Откакто стана известно, че пазителите на стабилността в еврозоната ще придобият и нови, надзорни функции, икономистите не спират да предупреждават за риска от въвличане на ЕЦБ в конфликт на интереси. Мандатът ѝ на надзорник може да започне да влияе на решенията ѝ относно паричната политика, а това неизменно ще я затрудни при изпълнението на основното ѝ задължение – да брани ценовата стабилност. Мнозина веднага ще опонират, че това тук е някакъв типично германски спор – сух и академичен. Защото е факт, че към момента никъде в еврозоната няма заплаха за ценовата стабилност. Факт е също така, че откакто плащаме с евро, ЕЦБ успява да поддържа неговата стабилност. При това тя се справя с тази задача много по-добре, отколкото навремето Дойче Бундесбанк с германската марка. Защо тогава се води този спор? И защо се настоява паричната политика да бъде разделена от банковия надзор? Много просто: защото тук не става въпрос за някакви чисто академични разногласия, а за реална опасност, която произтича от предварително програмирания конфликт на интереси между надзорните и пазителските функции на ЕЦБ. В качеството си на емисионна банка ЕЦБ трябва да стимулира търговските банки да разширяват кредитирането на европейската икономика, тъй като това дава допълнителен импулс на конюнктурата в еврозоната. От друга страна, в ролята си на надзорник ЕЦБ е длъжна да следи дали банките имат достатъно собствен капитал, тоест – дали поддържат в разумни граници съотношението между собствен капитал и риск. Което е постижимо само ако работят с по-малък риск. А това означава: рестриктивен подход при кредитирането. Класически пример за конфликт на интереси! Има и още нещо: всяко решение на ЕЦБ, свързано с повишаване или намаляване на лихвите за рефинансиране, се отразява пряко върху приходите на банките, контролирани от ЕЦБ в качеството ѝ на надзорник. Паричната политика се определя от Съвета на ЕЦБ във Франкфурт. На редовните си заседания членовете му ще продължат да се изживяват основно като пазители на стабилността в еврозоната. А в новата си роля на надзорници ще влизат на специални извънредни заседания. Тоест – на тези заседания ще ходят същите хора от Съвета на ЕЦБ, само че вече предрешени като надзорници. Що за хрумване само! С две думи: в случая си имаме работа с нещо като „Банка Шизофрения“. ЕЦБ твърди, че двата стълба – на банковия надзор и на паричната политика – няма да се докосват. Само върховете им щели да се събират в една точка. И тъкмо тук се крие проблемът. Защото е добре известно, че рибата се вмирисва откъм главата. Източник darikfinance.bg
  • Показателите за състоянието на банковата система на България са добри, така че няма причина в момента да чертаем някакви песимистични сценарии за системата, заяви в предаването „Преди всички“ на БНР депутатът Румен Гечев от БСП, който е член на временната бюджетна комисия. По думите му съотношението на парите в гаранционния фонд към депозитите е по-добро от средния такъв коефициент за Европа. „Ние се надяваме да няма друг подобен проблем (отнемане на лиценза на банка, б. ред.), тъй като показателите, които са публикувани от БНБ за състоянието на банковата система, са добри. Няма причина в момента да чертаем някакви песимистични сценарии“, заяви Гечев. Същевременно той посочи няколко варианта за запълване на дупката във Фонда за гарантиране на влоговете, след като в четвъртък БНБ официално отне лиценза на КТБ. „Парите могат да бъдат осигурени или от фискалния резерв, или като гаранция от страна на държавата (което също се счита за допълнителен заем). Имаме и още един вариант – ние мислим, че трябва да се направи всичко възможно да се мобилизират средствата на БНБ, тъй като там има определени резерви в „Банково управление“ и ще проучим дали самата банкова система не може да реши сама този въпрос“. Според Гечев ползването на бюджета за тази цел е кредитиране от последна инстанция и може да бъде последният вариант. Той наистина е най-бързият вариант, защото се вземат готови пари и се плаща на вложителите, признава Гечев, но припомня също, че държавата не подарява тези пари, а на практика ги дава назаем на Гаранционния фонд и при разпродажбата на активите на банката в несъстоятелност парите трябва да се върнат обратно в бюджета. „След като фондът плати на хората с гарантирани влогове в КТБ, той няма да остане напълно празен, защото същевременно продължава да се пълни от вноските на търговските банки“, добави още Гечев. Според него Централната банка има възможност да увеличи и вноските на търговските банки към този гаранционен фонд, но самото негово попълване, разбира се, ще отнеме време. „Депозитите до 100 хил. евро са гарантирани по закон, така че държавата е длъжна в каквато и да е ситуация да намери средства и да компенсира тези вложители, фирми и граждани“, категоричен бе още депутатът от БСП. Той допуска още, че вероятно би било възможно при заявяване на банкови сметки хората да не чакат на каси, а прехвърлянето на парите им да стане по банков път. „От началото на декември до Коледа средствата трябва да бъдат изплатени на всички вложители“, каза още депутатът. Освен това той е категоричен, че българското следствие и прокуратурата трябва да си свършат работата по проследяването на целия казус. По официалните данни от прокуратурата и одиторските фирми е видно, че става дума за добре организирана операция, която за съжаление ще ангажира, макар и временно, ресурсите на държавата, защото тя трябва да реши въпроса със задължителното изплащане на гарантираните депозити, макар и под заемна форма. Държавата трябва да направи всичко възможно, за да си върне парите, заедно с лихвите, коментира Гечев темата за липсващите средства от КТБ. Припомняме, че вчера (6-и ноември) Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) обяви, че изплащането на гарантираните депозити в КТБ ще започне от 4 декември, а това ще става от няколко банки, за да се избегне струпването на всички вложители в една банка. По-рано вчера БНБ официално отне лиценза на Корпоративна търговска банка и поиска от съответния съд да открие производство по несъстоятелност. Също по-рано днес от БНБ обясниха, че през март подуправителят на банката Цветан Гунев е дал разрешение за увеличаване на капитала на банката с 35 млн. евро чрез схема от дружества, като на практика банката е финансирала сама себе си. Припомняме, на 20 юни БНБ постави КТБ под специален надзор, след като банката изчерпа ликвидността си и преустанови разплащания. Акционерите в банката с дял от над 10 на сто бяха лишени от право на глас и бяха назначени квестори. Източник investor.bg
  • Възможно е да има обжалване на решението на БНБ за отнемането на лиценза на КТБ, коментираха експертите Кольо Парамов и Валери Димитров в ефира на „Нова телевизия”. Парамов посочи, че международните одитни компании не са извършили одит, а проверка за обезценка на активите на базата на предоставените от квесторите документи. Докладът на квесторите е бил внесен в БНБ на 4 ноември, но той не е подписан от одитираща компания, посочи още Парамов. Основание за отнемането на лиценза на банката е именно този доклад, допълни още той. Дори ако бъде обжалвано отнемането на лиценза на КТБ обаче, гарантираните депозити ще бъдат изплатени и това ще започне след 20 дни, категорични са експертите. За да бъдат получени средствата – независимо дали в брой или прехвърлени в друга сметка, ще бъде нужен личен подпис на вложителя, обясниха икономистите. Вчера от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) поеха ангажимент, че изплащането на гарантираните депозити ще започне на 4 декември. Това ще става от няколко банки, за да се избегне струпването само пред една финансова институцията. От Фонда са категорични, че за изплащене на гарантираните депозити е нужно титулярите по сметки в КТБ да представят на определените банки единствено личната си карта. Двамата експерти са категорични, че е мит, че кредитите в КТБ стават предсрочно изискуеми. Плановете по кредитите могат да бъдат запазени или предоговорени със синдика на банката, който реално ще управлява институцията. Парите от кредити и други вземания се трупат в масата по несъстоятелност и от нея ще бъдат покривани задълженията на КТБ. Валери Димитров обясни, че не очаква активите на банката да бъдат продадени на безценица. Според него най-добрият вариант е КТБ да бъде продадена като фалирало предприятие. Той препоръча също ТБ „Виктория” да не бъде фалирана, а запазена и продадена, като по този начин ще влязат пари в масата по несъстоятелността и ще бъде намален размерът на задълженията на КТБ и Фонда за гарантиране на влоговете. Както е известно, към момента във Фонда има 2,1 млрд. лева и ще се наложи да бъде взет заем от 1,65 млрд. лева, който трябва да бъде гарантиран от държавата. Припомняме, че вчера (6-и ноември) БНБ отне лиценза за банкова дейност на поставената под особен надзор на 20 юни Корпоративна търговска банка (КТБ). Тогава управлението ѝ бе прехвърлено на квестори, а трезорът бе подложен на одит. Основният мотив за отнемането на лиценза е отрицателен капитал на банката от 3,75 млрд. лв. на база на оценките на Deloitte, EY и АФА, които приключиха на 20 октомври. По-рано от БНБ обясниха, че през март подуправителят на банката Цветан Гунев е дал разрешение за увеличаване на капитала на банката с 35 млн. евро чрез схема от дружества, като на практика банката е финансирала сама себе си. Също в четвъртък в отделно съобщение БНБ обяви, че възлага на своя представител в Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да предложи сключване на договор с международно фирма, която да проследи извършените операции с активи на КТБ. Решението трябва да дойде именно от Фонда, тъй като работата на централната банка по казуса с КТБ приключва с отнемането на лиценза ѝ, припомнят от банковия надзор. Припомняме, че през миналата седмица депутатите от временната бюджетна комисия решиха да препоръчат на БНБ „във връзка с необходимостта от проследяване на извършените от акционерите и администраторите на КТБ, както и на свързаните с тях лица, операции с активи, имущество, финансови инструменти и парични трансфери, да сключи договор с международно юридическо лице, притежаващо опит в тази сфера“. Точно това е заложено и сред приоритетите на публикуваната също в четвъртък програмна декларация на бъдещото правителство, където в главата за публичните финанси е записано и следното изречение: „Нормативно регламентирана публичност на кредитната история на КТБ и нейните клиенти в рамките на българското и европейско банково законодателство и без специални закони само за този конкретен казус“. Източник investor.bg
  • Казусът с КТБ се очаква да окаже отрицателен ефект за икономиката догодина, заяви пред журналисти председателят на временната бюджетна комисия в парламента Менда Стоянова. Днес депутатите от комисията изслушаха на закрито за медиите заседание финансовия министър Румен Порожанов за ситуацията с банката, която вече е с отнет лиценз. „Тепърва ще разберем колко ще струва това решение. При всички случаи още следващата година ще има отрицателен ефект за икономиката и за БВП“, заяви Стоянова. Тя отчете, че предприятията с разплащателни сметки в банката ще понесат загуби и това ще рефлектира върху техните работници и икономиката като цяло. На въпрос дали ще последва отрицателен ефект за банковата система, депутатът отговори, че случаят с КТБ е относително изолиран. Стоянова заяви, че пред депутатите финансовият министър е изразил „едно сериозно разочарование от взаимодействието си с БНБ през месеците, когато нямаше Народно събрание“. Депутатът смята, че „днес с отнемането на лиценза БНБ прехвърли топката от своята градинка към държавата и правителството“. По темата за оставката на ръководството на БНБ тя обясни, че парламентът няма правомощия да поиска оставката на управителя на Централната банка, както и законови основания да го направи. „Ако има такава оставка, тя ще бъде изцяло морален акт от негова страна“, каза тя. Менда Стоянова посочи, че Фондът за гарантиране на влоговете е инструмент на държавата, която всъщност е гарант на депозитите. Затова вложителите трябва да са спокойни за изплащането на гарантираните средства, ще се спази срокът по закон, каза тя. По въпроса за набирането на допълнителните средства, необходими на Фонда, председателят на бюджетната комисия обясни, че временно могат да се използват парите от фискалния резерв, но след това те трябва бързо да бъдат възстановени. Депутатът посочи, че тепърва ще се избере по кой начин да се набере ресурсът и това ще бъде по критериите колко ще струва това на данъкоплатците, колко бързо ще бъдат набрани средствата и какви са необходимите законови промени, тъй като в момента няма законова възможност Фондът да емитира облигации. За практическото изплащане на депозитите е разработена процедура от Фонда и по ЕГН вложителите в КТБ ще бъдат разпределени в различни банки. Менда Стоянова допълни, че актуализацията на бюджета по чисто правни причини ще трябва да бъде внесена в НС от новото правителство и тогава ще бъде гледана ускорено. Източник investor.bg
  • Банките, опериращи в България, съумяват да увеличат печалбата и активите си въпреки паниката в сектора през летните месеци, състоянието на Корпоративна търговска банка (КТБ), незадоволителния кредитен растеж, все още високия дял на лошите и преструктурирани кредити и предизвикателната макросреда. Трезорите спечелиха 57,9 млн. лв. през септември и 613,4 млн. лв. от началото на годината, като същевременно активите им се повишават с 1,04 млрд. лв., за да достигнат 81,7 млрд. лв. към края на септември. Но на какво дължим доброто представяне на 27-те кредитни институции, абстрахирайки се от положението на КТБ и ТБ „Виктория“? Или с други думи – от какво печелят банките? За положителните финансови резултати допринасят няколко фактора. На първо място това е по-високият нетен лихвен доход (НЛД) – разликата между приходите от лихви, които банките получават по отпуснатите кредити, и разходите за лихви, които трезорите плащат по привлечените средства (разплащателни сметки, спестовни влогове, срочни депозити, например). За деветмесечието на 2014 г. НЛД на банковата система расте със 7,8%, или със 138,6 млн. лв., до 1,91 млрд. лв. От своя страна динамиката на НЛД се обуславя от по-ниските лихви по депозитите, които банките предлагат, и по-малките приходи от лихви по раздадени заеми, тъй като от една страна кредитната активност е слаба, а от друга в опит да я стимулират трезорите са принудени да намалят още цената на кредитния ресурс. Ръстът на НЛД на 16 банки е положителен, като девет банки реализират растеж на показателя нд средния за системата. От петте най-големи банки по активи прирастът на НЛД на Първа инвестиционна банка, изключвайки показателя на МКБ Юнионбанк, която придоби тази година, e най-голям (+55,5% до 180,2 млн. лв.), следвана от Обединена българска банка с 15,5% за година до 177,6 млн. лв. При УниКредит Булбанк повишението е от близо 8 на сто до 331,5 млн. лв. При Банка ДСК то е от 4,81% до 373 млн. лв. Райфайзенбанк отбелязва растеж на показателя от 2,4 на сто до 175,5 млн. лв. Освен това от началото на годината до края на септември разходите за обезценки на банките намаляват. Обезценките са с 24,05 млн. лв., или с 3,44%, по-ниски спрямо година по-рано. Така през деветмесечието те са в размер на 676 млн. лв. Това се случва на фона на високия дял необслужвани кредити, който през септември се увеличи за втори пореден месец и достигна до 22,8%, след като в предходните пет месеца се понижаваше. От 27 банки разходите за обезценки на 16 от тях намаляват, 10 ги увеличават, а клонът на турската Isbank не прави разходи за обезценки. С най-много растат разходите на ПИБ – с 44,3 млн. лв. за година до 85,9 млн. лв. С най-много пък спадат обезценките на ОББ – с 29,3 млн. лв. до 72,7 млн. лв. Следва я Банка ДСК с намаление от 22,4 млн. лв. до 76,4 млн. лв. за деветмесечието. Обезценките на УниКредит са с 3,6 млн. лв. по-малки до 116,52 млн. лв. От началото на годината Райфайзенбанк прави обезценки за 82,9 млн. лв., като сумата е с 14,8 млн. лв. по-малка спрямо деветмесечието на миналата година. Третото перо, което стимулира финансовите резултати на банките, са приходите от такси и комисиони, събирани при оказване на най-различни услуги, при обслужване на разплащателна сметка или при отпускане на кредит. Приходите само от такси и комисиони са с 6%, или с 38 млн. лв., повече в сравнение с деветмесечието на миналата година и достигат 695,4 млн. лв. Предизвикателство пред банките обаче е измененият Закон за потребителския кредит, който от края на юли тази година забранява на институциите да събират и начисляват определени такси при отпускане и управление на заем. Същевременно разходите, които банките правят за такси и комисиони, макар и да растат с 10 млн. лв. през периода, възлизат на само 85 млн. лв. Това способства за нарастване на нетния доход от такси, т.е. разликата между приходите, които банките получават от оказваните услуги, и разходите, които трезорите правят за определени услуги. През деветмесечието нетният доход от такси се повишава с близо 5%, или с 27,6 млн. лв., до 610 млн. лв. Оказва се, че и административните разходи на банките не са малки. Към 30 септември те нарастват с 4,22% и се равняват на 1,25 млрд. лв. Освен това през периода печалбата на банките от финансови активи и пасиви, държани за търгуване, е само 46,74 млн. лв. спрямо 131,4 млн. лв. преди година. Става дума за финансовите инструменти от рода на държавните ценни книжа и корпоративните облигации, които банките купуват с цел продажба в бъдещ период. Това е перо от финансовия отчет, на което до голяма степен разчитат западните банки. У нас банките разчитат повече на кредитната дейност, за да реализират печалби. Отделно общата сума на финансовите активи, държани за търгуване, на тези, определени по справедлива стойност в баланса, и на тези, намиращи се на разположение за продажба, през периода е малко над 7,418 млрд. лв. В това разпределение попадат всички финансови инструменти, които носят доход на банките (основно български ДЦК чрез покупките на вътрешния пазар), но и които възнамеряват да продадат, за да реализират такъв. Показател Деветмесечие на 2013 г. Деветмесечие на 2014 г. Годишно изменение Нетен лихвен доход 1,770,893 1,909,442 7.82% Обезценки 699,884 675,839 -3.44% Приходи от такси и комисиони 657,416 695,357 5.77% Разходи за такси и комисиони 75,059 85,454 13.85% Нетен доход от такси 582,357 609,903 4.73% Административни разходи 1,200,046 1,250,593 4.21% Печалба от финансови активи и пасиви, държани за търгуване 131,423 46,375 -64.71% Таблица: Изчисления на Investor.bg по данни на БНБ Източник investor.bg
  • България не е подала уведомление, че желае да стане част от единния банков надзор в ЕС. Това отговори председателят на Надзорния съвет на единния надзорен механизъм Даниел Нуи по време на изслушване в икономическата комисия към Европейския парламент, пишат от партия ГЕРБ. В отговор на въпрос на българския евродепутат Ева Паунова Нуи коментира, че Европейската централна банка (ЕЦБ) внимателно следи случващото се в банковата сфера на страната. Тя посочи и какви са етапите за присъединяване към надзорния механизъм. „Първата стъпка е изпращането на официално уведомление поне 5 месеца преди желаната дата за присъединяване“, обясни Нуи и допълни, че ако е имало проведени срещи по този въпрос, те са били неформални. Нуи беше категорична, че страната ни не е изпратила подобно искане, но от ЕЦБ са готови да ни сътрудничат при необходимост. Пред икономическата комисия в ЕП Паунова припомни, че още през юли в България е бил постигнат широк консенсус между политически лидери и експерти за стартирането на процедурата по присъединяването ни към единния надзорен механизъм. Това стана по време на консултации при президента Росен Плевнелиев, чиято основна тема беше ситуацията около поставената под особен надзор КТБ. На 15 юли пък от БНБ съобщиха за контакт с Изпълнителния съвет на ЕЦБ, а след това няма информация за следващите действия, обясни още евродепутатът. Изграждането на единен банков надзор цели да засили стабилността на финансовата система в ЕС. Към момента обаче той все още е на хартия, а очакванията са да заработи през този месец. Страните от еврозоната автоматично трябва да се включат към новия регулатор, но останалите държави от общността също имат опцията да участват в него. Източник investor.bg

Банков бюлетин 27.10-31.10.2014

  • Мейлът, който срути КТБ
    На 18 юни (сряда), или около 48 часа преди поставянето на Корпоративна търговска банка под специален надзор, много медии в страната са получили едновременно по електронната си поща писмо, подписано от лице, представящо се за служител на Българска народна банка.
    Централната банка по-късно обяви, че няма служител с такова име. Това анонимно писмо се разпространи в интернет и дори бе изчетено изцяло по държавното Българско национално радио, без да бъде търсено предварителото потвърждение и мнение от БНБ. Писмото обяви, че подуправителят на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, е призован на разпит в Софийската градска прокуратура. Писмото също твърдеше, че той е прикривал нередности в КТБ и не е осъществявал адекватен надзор върху тази банка. Разпространението на анонимното писмо доведе до ускоряване тегленето на средства от КТБ, става ясно от доклада на централната банка, който вчера бе внесен в Народното събрание. Още същия ден от БНБ са провели среща с ръководството на КТБ, по време на която е установено, че банката не разполага с достатъчно ликвидни активи и е препоръчано да се обърне към акционерите си за осигуряване на незабавна ликвидна подкрепа. На ръководството на банката е препоръчано и да проведе разговор с правителството с цел проучване на възможността за получаване на ликвидна подкрепа съгласно реда и изискванията за предоставяне на държавна помощ в ЕС. На 20 юни от КТБ информират централната банка, че ликвидността е изчерпана и се преуставновяват разплащанията, както и всички банкови операции и се иска поставянето на банката под специален надзор. Малко преди 12 часа на 20 юни (петък) е установено, че банката разполага с 237 773 лв. при наредени чакащи плащания за над 38 млн. лв. От 14:42 часа на същия ден започва преустановяване на изплащания на средства в брой и по сметки за суми над 200 000 лв., като последният такъв превод е бил осъществен в 15:31 часа. Източник profit.bg
  • Лихвите по депозитите паднаха с над 1% за година
    През септември 2014 г. спрямо септември 2013 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се понижава с 1.17 пр.п. до 2.75%, а по тези в евро –с 1.06 пр.п. до 2.56%.
    В сравнение с август 2014 г., средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се увеличава с 0.03 пр.п., а по тези в евро –с 0.06 пр.п. През септември 2014 г. средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове, в сравнение със септември 2013 г., се понижава с 0.24 пр.п. до 0.57%. При депозитите с договорен матуритет в левове той спада с 1.11 пр.п. до 3.45%, а по тези в евро – с 0.87 пр.п. до 3.14%. Средният лихвен процент по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в левове намалява с 1.69 пр.п. до 2.39%, а по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в евро –с 1.89 пр.п. до 2.52%. Източник profit.bg
  • КТБ провал за цялата българска държава
    Имиджът на България в чужбина е толкова лош, че кризата с КТБ няма накъде повече да го влошава – тя може само да го затвърди. Какви сигнали изпраща скандалът към икономическите и финансови партньори на България? Пита Георги Папакочев вDeutsche Welle.
    „Зловонието КТБ“ вече се носи и извън пределите на България, ако вярваме на думите на Лютви Местан от ДПС. Известно потвърждение за това намираме и в оценките на две световни агенции по повод началото на мандата на новия български парламент: Reuters отбелязва, че политическите боричкания спъват усилията за решаване на банковата криза, а AFP акцентира върху засилващия се натиск над управителя на БНБ и нейния Управителен съвет, които, според този източник, са неспособни да предотвратят фалита на КТБ, поради което новият парламент се очаква да ги отстрани от постовете им. И още една оценка: „Ширещата се корупция и шуробаджанащина, слабият икономически растеж и упоритата дефлация подхранват недоверието към политиците и вече две години пораждат в страната постоянни улични протести“, написа също AFP. Бившият заместник-финансов министър и бивш подуправител на МВФ за България Илия Лингорски посочва три източника на отрицателни послания, които кризата с КТБ изпраща към икономическите и финансови партньори на България: поведението на институциите (и най-вече на БНБ), опитите за заобикаляне на европейското законодателство и липсата на защита на интересите на чуждите инвеститори. „Още от началото на кризата видяхме как изявленията на официални представители на централната банка, които във всяка държава обикновено се възприемат като безспорен факт и чиста монета, в България станаха пример за непоследователност, при това в рамките на дни. Едно се заявява, друго се случва, после се казва точно обратното. Така доверието в БНБ беше загубено много преди да се заговори за оставки в нея“, казва финансистът. Според него всички принципи на европейското законодателство, свързани със защитата на частната собственост и по-точно с гарантирането на депозитите в банковата система, са били нарушени. „Клиенти на КТБ вече 4 месеца са лишени от достъп до своите пари и депозити, за което България получи не едно предупреждение, започна разследване, заваляха негативни оценки от европейския банков орган, а ЕК започна наказателна процедура за системно нарушаване на европейското законодателство от българските институции. Начело с БНБ, при това!“, посочва Лингорски. Според него, Фондът на генералния държавен резерв на Султаната на Оман, инвеститор в КТБ, е имал много трудни четири месеца в България, включително и по отношение на репутацията си. „Представяте ли си какъв сигнал ще изпрати един провал на фонда в България – не само към близкоизточния район, а и към деловите среди по света“, пита Лингорски. Директорът на Икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов също смята, че поведението на банковия регулатор и институциите затвърждава впечатлението, че за тях е важна не защитата на интересите на вложителите, а някакви други скрити и недоизказани интереси. „Епизодът с КТБ със сигурност затвърждава облика на България като страна с лошо управление на публичния сектор и огромни проблеми в защитата на частните интереси. Западните ни партньори ще се нуждаят от солидна доза нови мерки, които да ги убедят, че България има възможност да се справи с предизвикателството“, изтъква изследователят от ЦИД. Той обаче вижда и нещо положително в банковата афера – паднали са маските на част от участниците. По примера на Хърватия и Румъния, сега най-важното е виновниците да си получат заслужените наказания според законите, както е във всяка правова държава, допълва Руслан Стефанов. В разгара на кризата с КТБ през август британският Financial Times цитира мениджър на хедж фонд, че „както и да приключи всичко, надеждността на България на международните пазари ще понесе удар“. А Daily Star коментира по същия повод, че превърналата се в политически цирк банкова криза повдига въпроса за това „дали България има необходимата политическа и институционална зрялост да стабилизира възникналата ситуация“. Илия Лингорски е категоричен, че банковите кризи нанасят възможно най-лошия удар на реномето на една държава. Според него, за да се впечатли положително, инвестиционната общност трябва да се убеди, че страната си е взела поука от случилото се, че е признала за дългогодишното толериране на неправилни и порочни практики и че е готова да демонстрира решимост за тяхното отстраняване. На първо място обаче той посочва възстановяването на доверието в БНБ. Пред Deutsche Welle финансистът лансира идеята си да бъде потърсен утвърден европейски или американски централен банкер, който да оглави УС на БНБ. „През миналата година канадският централен банкер Марк Карни стана гуверньор на британската Bank of England, бившият шеф на Израелската централна банка Стенли Фишер пък бе избран за заместник-председател на Федералния резерв на САЩ, припомня Лингорски. „Макар и екзотична за България, тази идея трябва да се обмисли, защото ние никога не сме имали такава криза на доверието към централната си банка! Каквито и патриотарски настроения да се усещат в страната, едва ли някой ще дойде у нас за да ограби националните ни интереси. Работата на централния банкер е високопрофесионална и най-добрата атестация за него са предишният му опит и постижения“, категоричен е финансистът. Според Руслан Стефанов, международното реноме на България днес е достатъчно ниско, така че кризата около КТБ по-скоро ще затвърди съществуващото мнение за страната, отколкото да породи нови негативни оценки. „Колкото до идеята за чужд експерт начело на БНБ, ние сме опитвали подобно нещо – при въвеждането на валутния борд с американския икономист Стив Ханке. Това обаче не ни спаси от другите лоши практики. За това не мисля, че само една личност може да реши проблема, дори тя да част от възможните варианти. Опитът показва, че е необходима промяна на системата. А тя следва да е резултат от усилията на всички онези, които са решили да останат да живеят в тази страна и да осъществят неотложните промени“. Източник darikfinance.bg
  • Муравей Радев: Ако Цветан Василев проговори…
    Ако Цветан Василев проговори, утре ще видите колко интересни неща ще научим. Той трябва много да внимава и да пази себе си и живота си. Много хора ще видят в него изключително опасен човек, който може да ги злепостави до такава степен, че никога да не могат да заемат висока държавна длъжност, прогнозира в студиото на „Здравей, България“ по Нова телевизия бившият финансов министър Муравей Радев.
    Според него е „малко е смешно точно Цонев и Пеевски да внесат закон за КТБ. Все едно Ал Капоне да организира митинг срещу контрабандата в Америка по времето на сухия режим. Въпреки че там чувам много смислени неща, като разкриването на банковата тайна“, съобщава NovaNews.bg. Радев смята, че БНБ е прехвърлила „горещия картоф в парламента“, внасяйки доклада за Корпоративна търговска банка. „Централната банка се опитва да го прехвърли от средата на лятото и накрая успя. Сега НС трябва да избере кое е по-малкото зло – да остави КТБ да фалира или да се опита да ѝ помогне. Но парламентът трябва да го реши, защото вече трябва да промени законите“, заяви бившият финансов министър. По думите му „по-малкото зло“ е именно банката да се стабилизира и да не се допусне нейният фалит. Радев коментира и резултатите от одита на КТБ, според който в банката има „дупка“ от над 4 милиарда лева. По думите му докладът е такъв, какъвто го поръчаш. „Когато зададеш едно задание, получаваш резултат на негова база. Те смениха заданието насред проверката. През първото тримесечие резултатите са печалба на банката. След като влязоха квесторите на 20 юни, за 1 месец установиха, че има загуба от 65 милиона, не 4 милиарда. Капиталовата адекватност тогава е била 10.5″. „Има кредити, прехвърлени от едни фирми, получили пряко кредитите от КТБ. Това е порочната схема „Цветан Василев“. Негови фирми на приближени до него лица отдалечават пряката връзка между банката и покупката на фирми на семейството. Знаете какво е италианското семейство. Ако вземем активите на тези предприятия, те ще погасят тези 4.2 млрд.“, смята Муравей Радев. Източник darikfinance.bg
  • Новосформираният консорциум ЕПИК, Фондът на генералния държавен резерв на Султаната на Оман и Gemcorp са изпратили на 29 октомври предложение за инвестиции в КТБ до Министерски съвет, Министерство на финансите и БНБ. Инвеститорите предлагат да вложат 2.3 млрд. лв. в банката, обяви в „Тази сутрин” по bTV икономистът Вера Ахундова от неправителствената организация „Ние гражданите”, която обединява вложители в КТБ. По думите ѝ офертата е получена от институциите, като тази информация беше потвърдена в ефира на bTV от служебния министър на финансите Румен Поражанов. Той обяви, че офертата е пристигнала късно снощи по електронен път. Според Вера Ахундова инвеститорите предлагат рекапитализация за над 2.3 млрд. лева, които те да вложат, като след това да има 50% тяхно участие и 50% участие на държавата. Имат няколко идеи как да стане оздравяването. Потенциалните инвеститори имат представа какви активи са в капитала и обезпеченията на банката – над 9.8 млрд лева, обясни тя. Има бизнеси и стратегически активи, които са заложили в банката и до 2-3 години тя ще излезе на печалба, уверена е Ахундова. „Ако днес депутатите гласуват тези промени, ще дадат възможност да се договорят тези условия”, коментира тя, като отрече информацията на бивш зам.-министър Милен Керемедчиев, че когато се говори за „Оманския фонд” като за възможен частен инвеститор на КТБ, не трябва да се има предвид Държавния фонд на султаната Оман. „Звучи обидно да твърдим, че неясни капитали ще влязат в България. Бяхме тотално игнорирани от БНБ, които не представиха никакъв план за КТБ”, отбеляза тя, като допълни, че не е упълномощена да дава информация, но официално тя може да бъде поискана. „Проблемът в банката е спекулативен и криминален. Имаме клиентелисткото поведение на БНБ и две групи политици – едните, които разбират какво може да се случи, и други със спекулативно поведение – тези които създадоха октоподите”, коментира Ахундова. Нужни са по-ясни параметри „Снощи постъпи този документ от консорциума, с който БНБ и Министерство на финансите вече имаха разговори. Ще го разгледаме днес”, обясни Порожанов. По думите му текстът представя тяхната визия за оздравителен план и какво би се разгледало в един или друг вариант. Според министъра обаче освен този план консорциумът трябва да представи ясни гаранции за ресурса, който ще вложи, за да покажат сериозността на техните намерения. Нужни са и по-ясни параметри и размери. Източник profit.bg
  • Първа инвестиционна банка отчита нетна печалба от 24.169 млн. лв. към 30 септември 2014 г. Година по-рано банката отчете 24.79 млн. лв. печалба. Общите приходи от банкови операции за същия период възлизат на 266.904 млн. лв. – със 76.998 млн. лв., или 40.55% повече спрямо отчетените за първите девет месеца на 2013 г., което се дължи основно на ръст при нетния лихвен доход и при другите нетни оперативни приходи. Нетният лихвен доход е в размер на 180.2 млн. лв., а нетният доход от такси и комисиони – 64.84 млн. лв. В края на септември 2014 г. балансовото число на Първа инвестиционна банка нарасна с 956 млн. лв., или с 12.84% спрямо края на 2013 г., и достигна 8.4 млрд. лв . Коефициентът на капиталова адекватност на ПИБ към края на третото тримесечие е 15.29%. Адекватността от първи ред е 14.01%, а коефициентът на ликвидност – 20.69%. По последни данни банката има 166 клонове и офиси в страната. Източник profit.bg
  • След първоначалния спад, дошъл след затварянето на КТБ в края на юни, лихвите по депозити започват да се стабилизират. Нещо повече, през последните два месеца наблюдаваме леко повишение при офертите на някои типове депозити от страна на банките (различни от детски). Противоположна е тенденцията по детските депозити, където лихвите са продължили да се понижават през разглеждания период. Виж още: Сериозно понижение на лихвите по депозитите Ето какви са най-добрите оферти на родните финансови институции за едногодишен депозит от 10 000 лева и евро: Ще започнем с левовите депозити. Най-добрата оферта по депозит, различен от детски, идва от Първа инвестиционна банка, като ефективният лихвен процент по предложението за едногодишен депозит с нарастваща лихва е 4.1%. Няма изискване за минимална сума за откриването му, като вложителите могат да внасят допълнителни средства в рамките на първите три месеца. Лихвата е променяема. За сравнение, преди два месеца най-доброто предложение за депозит, който не е детски, идваше от Българо – американска кредитна банка, като лихвата по 12-месечния промоционален депозит на финансовата институция бе фиксирана в размер на 3.91% и с минимална сума за откриване от 500 лева. Второто най-добро предложение към момента идва от четири банки, като ефективните лихви по предлаганите от тях депозити са при ниво от 3.91. Става въпрос за депозитите „Асет Златна Възраст“ на Интернешънъл Асет Банк, „Привилегия“ на Ти Би Ай Банк, „Стандартен срочен депозит“ на Тексимбанк и „Стандартен депозит“ на ЦКБ. При детските депозити (при които не се начислява данък върху лихвата), както вече споменахме, е налице понижение на лихвите. Най-добрата оферта при този род депозити в момента идва от Интернешънъл Асет Банк и е с лихва от 4.25%. За сравнение, преди два месеца този депозит също бе с най-висока ефективна лихва, която обаче бе при ниво от 4.5%. Интересен е фактът, че детският депозит на ПИБ – „Малечко Палечко“, е с по-ниска ефективна годишна лихва, в размер на 3.77%, от стандартния годишен депозит с нарастваща лихва на банката. При депозитите в евро нещата са доста сходни. Тук предложението на ПИБ за депозит с растяща лихва отново е с най-добри условия, макар и валутата да е различна, ефективната лихва е 4.1%. С по-ниска лихва обаче е второто най-добро предложение, идващо отново от четири банки. С ефективен лихвен процент от 3.68% се отличават предложенията на Интернешънъл Асет Банк – „Асет Златна възраст“, на Българо-американска кредитна банка – „Промоционален дванадесетмесечен депозит“, на Централна кооперативна банка – „Стандартен депозит EUR“, и на Ти Би АЙ Банк – „Привилегия“. Източник profit.bg
  • Единственият по рода си в света стикер за защита на банкови карти от скимиране – SkimProt, който е изцяло българско изобретение, беше представен пред високопоставени гръцки банкери. Представители на българската компания участваха в среща, по покана на Гръцката банкова асоциация, на тема превенция на скиминга.Стикерът, който осигурява 100% защита на картите срещу опити за скимиране, е презентиран пред представители на големи гръцки банки, сред които Alpha bank, Attica Bank, National bank of Greece, Bank of Piraeus и Bank ot Greece.В Гърция банковите карти през 2013 г. са 16.4 млн. Загубите от скиминг за същия период пък възлизат на 28.6 млн. евро, сочат данни на SkimProt.Загубите от скиминг у нас се равняват на 8 млн. лв. за 2013 г. Банковите карти у нас са 7.33 млн. Източник profit.bg
  • Всеки от нас разполага с по една или повече дебитни и/или кредитни карти. Какво обаче трябва да знаем за безопасното използване на пластиките ни? Екипът на SkimProt, изобретил първия в света защитен стикер срещу източване за банкови карти, обобщава десет неща, за които трябва да внимаваме. Вижте ги: 1. Персоналният идентификационен номер (ПИН) е секретен код, който в банката ни връчват в запечатан плик заедно с картата. След като запомним ПИН-а, следва да унищожим плика, както и да променим кода с друг, по-лесно запомнящ се от нас самите. Това може да бъде направено на всеки банкомат. 2. Най-често използваните ПИН кодове са 1234, 1111, 0000, 1212, дори и 6969. Ако вашият ПИН е сред посочените, съветваме ви веднага да го смените. 3. Не отбелязвайте вашия ПИН код на листче в портмонето или върху картата. Това е невероятен шанс за крадците да ви отърват от парите ви. 4 . Използвайте банкомати на оживени и светли места, особено при тегления през тъмната част от деня. 5. При теглене на пари не позволявайте на никого да ви доближава на поне 1-2 метра. 6. При въвеждане на ПИН кода е желателно да прикрием клавиатурата на банкомата с една от ръцете си.7. Когато ползвате банкомат вътре в банка, която изисква използването на картата за отваряне на вратата, не позволявайте на непознати да влизат с вас. 8. Не оставяйте колата отключена или с включен двигател, когато ползвате банкомата. Това може да ви струва излишен, в контекста на статията, съвет, но пък е често срещано явление у нас, което сериозно изкушава автоджамбазите. 9. При плащане с картата в интернет, уверете се, че страницата от която пазарувате, е сигурна. Най-лесно това може да се провери, като адресът на сайта се промени от http на https, a в долния десен ъгъл на страницата се появи „катинарче“ или „ключ“. 10. Най-важното обаче – преди да пъхнем картата, следва да огледаме банкомата. Ако забележим нещо подозрително, като например разместена клавиатура или подозрително прикрепени части, можем да потърсим друг АТМ. Въпреки всички предпазни мерки, не е сигурно, че ще успеем да се преборим с крадците, които стават все по-изобретателни. Затова купуването на защитния стикер SkimProt, предпазващ картата ни от скиминг, може да ви се стори разумна инвестиция. SkimProt се залепва върху магнитната лента на картата и скрива информацията, записана на нея. Източник profit.bg
  • Едни от най-големите последствия от стрес тестовете на Европейската централна банка (ЕЦБ) могат да бъдат усетени в Източна Европа, тъй като мултинационални банки, които трябва да набират капитал, обмислят бъдещето на дейността си на Балканите, докато други пък са изправени пред допълнителни загуби, пише Reuters. Сред 25-те банки, които не издържаха стрес тестовете на ЕЦБ, има и четири, които имат подразделения в Източна Европа. За някои банки, които минаха тестовете, пък стана ясно, че са надценили значително активите си в региона – нещо, което ще ги принуди да притежават повече капитал, вследствие на което е възможно да бъдат изправени пред допълнителни загуби. „Гръцките банки имат относително печеливши подразделения в Източна Европа и продажбата им изглежда като лесен и бърз начин за осигуряване на капитал. Това е една от вероятните опции,“ казва Лъчезар Богданов, икономически анализатор от Industry Watch. Гръцките Eurobank, Piraeus Bank и National Bank of Greece не издържаха стрес тестовете въз основа на това, че не са разполагали с достатъчно капитал в края на миналата година. На тях може почти да им се наложи да емитират акции, но ще трябва да се придържат строго към плановете си за преструктуриране, които включват намаляването на активите им на Балканите и въобще извън Гърция. Централноевропейските подразделения дърпат назад Raiffeisen и Erste Bank, които, според ЕЦБ, са надценили активите си в региона, заедно с норвежката DNB, която пък е надценила значително активи на подразделението си в Естония. Цялостната картина от стрес тестовете бе по-скоро положителна, показвайки, че банките в бившите комунистически страните членки от ЕС са в добро състояние, потвърждавайки за пореден път тенденцията от кризата от 2008 г. подразделенията в региона да се представят по-добре от някои от техните компании майки. Хора от банковата индустрия в Източна Европа твърдят от месеци, че стрес тестовете могат да предизвикат продажбата на подразделения от страна на гръцките банки, тъй като банките майки вече изпитват затруднения след дълговата криза в Гърция. Служител на NBG е споделил пред Reuters, че банката планира да продаде малък дял в турската Finansbank и да се освободи от други активи, които не са свързани с основната й дейност, но не планира да продава балкански подразделения. От Eurobank са заявили, че малки продажби от балканските подразделения са включени в плана за преструктуриране, като същото са споделили и от Piraeus. Бивш служител в Българска народна банка, който е пожелал анонимност, е заявил, че продажбите от страна на гръцките банки, за които се говори от известно време, сега може отново да дойдат на дневен ред. Споре днего обаче намирането на купувач, който да отправи добра оферта, може да е трудно заради случилото се с КТБ, което е намалило привлекателността на сектора. Представители на Обединена Българска Банка, която е собственост на National Bank of Greece и на Юробанк България, са отказали да коментират дали техните компании майки могат да ги продадат. От Reuters не са могли да се свържат с Пиреос България. Продажби в съседна Румъния също биха били логични за някои гръцки банки. „Те са доста добре капитализирани в Румъния заради правилата на централната банка, така че техните банки майки могат да се опитат да ги продадат,“ е заявил анализатор от банковия сектор, пожелал анонимност. Румънското подразделение на Eurobank Bancpost и това на National Bank of Greece – Banca Romaneasca, са отказали коментар. Анализатор в Полша пък е заявил, че португалската Millennium BCP, която не е издържала стрес тестовете, може да намали дела си в полската Bank Millennium, но впоследствие говорител на BCP в Лисабон обяви, че не се планира продажба на полското подразделение. От другата страна на уравнението експозицията на части от Централна Европа е проблем за някои банки от еврозоната. Данните от стрес тестовете на норвежката DNB Bank, която е имала положителен резултат, показват, че според ЕЦБ тя е надценила активи в естонската й банка, което, от своя страна, е довело до най-голямото понижение на капитала сред проверените 140 банки. Австрийските банки Erste и Raiffeisen, които имат голяма експозиция в Централна Европа, са минали тестовете успешно, но управителят на Централната банка на Австрия Евалд Новотни заяви, че Унгария и Украйна създават проблеми за банки, които са под негов надзор. Икономиката на Украйна се свива заради войната с проруските сепаратисти, докато в Унгария банките имат проблеми с ипотечните кредити в чуждестранна валута. Според Новотни на унгарския пазар в момента се вижда ясно, че има проблеми, но те ни най-малко не са по политически причини. В свое изявление от Erste съобщават, че увеличените провизии на банката са свързани основно с активи в Унгария и Румъния. Източник profit.bg
  • Проектът на Закон за изменение и допълнение на закона за кредитните институции, внесен от депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски, предвижда проследяване на паричните трансфери и вземания, както и операциите с финансови инструменти от дружество, избрано от централната ни банка. Проектозаконът предвижда въвеждането на специфичен ред за разкриване на банковата тайна за влоговете и кредитите на лицата, които декларират своето имущество, доходи и разходи в страната и чужбина по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Специфичният ред за разкриване на банковата тайна ще се отнася за лицата, заемащи висши държавни и други длъжност, и има за цел осигуряване на прозрачност по отношение произхода на паричните средства на вложителите – висши държавни служители и членовете на техните семейства, включително и участия в дружества, свързани с тях или за получените от тях кредити. С проекта се предвижда влоговете на дружествата, регистрирани в юрисдикция с преференциален режим (офшорки), да бъдат изплатени само след предоставяне на информация за действителните собственици на компанията. Предложението има за цел да осигури прозрачност на банковата система чрез обявяването на действителните собственици, а също и да противодейства на използването на офшорни компании за пране на пари, корупционни схеми и агресивно международно данъчно планиране. От своя страна, синдикът на банката е длъжен да сключи договор с дружество, което притежава опит за проследяване на паричните трансфери и вземания. Същото ще трябва да проследи закупуването на активи с парични средства от вложителите и разпореждането с тях от акционерите, администраторите на банката, както и със свързаните с тях лица. Ще се проследяват и паричните трансфери от и към дружества, регистрирани в юрисдикция с преференциален режим, чиято цел е закупуване на активи и имущество със средства на вложителите. Законопроектът няма за цел решаване на конкретният казус с Корпоративна търговска банка, твърдят неговите вносители. Източник profit.bg
  • Общо 1075 души участваха в анкетата на Profit.bg “Трябва ли да подаде оставка Иван Искров”? Малко над 97%, или точно 1043, смятат, че управителят на Българска народна банка трябва да подаде оставка. Едва 32 души заявяват, че Искров не следва да напуска поста си. Управителят на Българска народна банка Иван Искров има още 12 месеца от втория си мандат. Смяната на гуверньора на БНБ Иван Искров заради кризата с КТБ е точка първа от дневния ред на 43-ото народно събрание. Консенсус за това бе постигнат между лидерите на ГЕРБ и БСП Бойко Борисов и Михаил Миков. Следващото заседание на парламента обаче ще се проведе утре, тъй като днес е почивен ден за родните депутати. Източник profit.bg
  • Дори решението на Временната бюджетна комисия е много условно и то претърпява трансформации във времето. Истината е, че имаме закон и институционални отговорности по казуса КТБ и ако сме правова държава, би трябвало да следваме този закон. Законите се пишат преди да се случи нещо. Ако се пишат след като се случи нещо това не са закони, те са декрети в стил Владимир Илич Ленин, коментира в студиото на „Здравей, България“ по Нова телевизия председателят на Асоциацията на банките Левон Хампарцумян. Според него „намерението на ГЕРБ и ДПС да спасяват Корпоративна търговска банка е 50% популизъм и 50% наивизим“, съобщава NovaNews.bg. „Дори КТБ да заработи отново, тя много бързо отново ще има проблеми с ликвидността, тъй като всички вложители ще си изтеглят парите от нея“, прогнозира Хампарцумян. Той уточни, че ако идеята е банката да се спаси с държавна помощ, това трябва да се разреши от Европейската комисия, а преди да се пусне в КТБ чуждестранен инвеститор, той трябва да се проучи. „Ако се водим от икономическата логика, КТБ трябва да отиде в несъстоятелност“, счиата Хампарцумян, като сподели, че банкерите са предполагали, че в банката на Цветан Василев нещата не са наред, но не са подозирали мащаба на проблема. Източник darikfinance.bg
  • Според икономисти и финансисти проекторешението, прието от временната бюджетна комисия в парламента, ще даде възможност да се направи опит Корпоративна търговска банка да бъде спасена. Този опит обаче може да не доведе до нищо друго, освен до още по-голям отлив на активи от КТБ. Дупката в банката е по-голяма и от най-песимистичните ни очаквания и защо при това положение се налага банката да бъде спасявана не е ясно, коментира за БТА Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Предложението за промяна в Закона за кредитните институции, което залегна в приетото от комисията проекторешение, макар да взема повод от ситуацията с КТБ, ако бъде прието, ще се отнася за цялата банкова система, което е опасно, смята Ганев. Според него е опасно да се заложи в закона текст, че БНБ едва ли не е задължена да оздравява банка, която има отрицателен капитал. „Да не говорим, че БНБ няма ресурс да прави това, а и не ѝ е това работата. Голямото ми притеснение е, че явно в Народното събрание, въпреки данните от одитния доклад за КТБ, някой иска с публични средства да спасява тази банка. Още по-притеснително е, че това се прави не със специално законодателство за КТБ, а с промяна в общото банково законодателство. Ние вече не сме поставени пред избор дали да спасим КТБ и икономиката да тръгне напред, или да закрием банката и икономиката да се срине“, смята Петър Ганев. Провалът на банката вече е факт; дали ще го приемем и ще изплатим гарантираните депозити с публичен ресурс или ще тръгнем да я спасяваме също с публичен ресурс, то влиянието върху икономическия растеж ще е отрицателно и в двата случая, категоричен е той. Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество“, коментира за БТА, че самото проекторешение, взето от временната бюджетна комисия, е противоречиво. В една точка от него се залагат законодателни промени, които да дадат възможно най-бързо достъп на вложителите до гарантираните им депозити в КТБ, а в друга точка от проекторешението се казва, че КТБ ще бъде спасявана, но всъщност тези две неща си противоречат. „Ако бъдат изплатени гарантираните влогове, то това ще означава че КТБ няма да има вече вложители, а как може да се спаси банка, която няма вложители? Вторият най-важен проблем е, че решението не казва откъде ще дойдат парите за спасяване на КТБ. Просто да промениш един текст в закона не променя факта, че КТБ има близо 5 млрд. лв. загуби по лоши кредити. Държавният бюджет е с огромен свръхдефицит и ще е много трудно да се намерят в него пари за КТБ, а така наречените потенциални инвеститори са всъщност акционерите в банката, които, ако имаха пари, можеха да я спасят още през юни“, коментира анализаторът. Според Георги Ангелов проекторешението на комисията не води до нищо, освен до отлив на активи. В момента текат процедури по цесии и прихващания и те още повече ще изпразнят банката, защото вложителите с големи депозити ги продават на кредитори с добри кредити и така в банката не остава нищо. Не така оценява ситуацията финансистът проф. Христина Вучева. За БТА тя коментира, че решението за отпадането на автоматичността при обявяването на банка с отрицателен капитал във фалит като същевременно на депозантите бъдат изплатени гарантираните влогове, ще даде възможност да бъде направен опит КТБ да бъде спасена. Това обаче трябва да бъде направено достатъчно компетентно в рамките на процеса на специален надзор в банката, коментира проф. Вучева. В КТБ вече са постъпили искания за цесии и прихващания за стойност между 500 и 600 млн. лв., стана ясно вчера по време на заседанието на комисията. Според проф. Вучева опасенията, че подобни сделки могат да накърнят обществения интерес са неоснователни. Обикновено вложители, които имат по-големи от гарантираните по закон депозити в КТБ, търсят възможност да ги продадат на лица, които пък имат пък имат кредити в КТБ и по този начин да намалят загубата си, поясни Вучева. Финансистът Емил Хърсев пък коментира, че решенията, които гласува временната бюджетна комисия и се очаква да бъдат приети и в пленарна зала, не означават удължаване на срока на специалния надзор в КТБ. Променя се единствено задължението БНБ да отнема лиценза на банка с отрицателен търговски капитал, посочи той. /БТА/ Източник darikfinance.bg
  • Решението на Комисията по бюджет и финанси не задължава БНБ да печата пари, за да се покрие дупката в КТБ, заяви заместник-председателят на Народното събрание Димитър Главчев. Според него народните представители искат от БНБ решение на казуса с банката, но не и неща, които са извън закона. „В едно нещо беше прав господин Искров – задължение на държавата е да изплати парите по гарантираните депозити. Това е европейска директива – да се гарантират депозитите до 100 000 евро“, каза Главчев. Той подчерта, че проверката на трите одиторски фирми в Корпоративна търговска банка „е друга услуга, не е одит, не е и преглед по реда на международните одиторски стандарти“. „Пледлагали сме БНБ да си свърши работата. Единственият орган, който трябва да си свърши работата по закон, е БНБ. Целта на решението е БНБ да си свърши работата по действащото законодателство. Единственото е да се отвори по-широк прозорец, да не са само пет дни времето, в което да се произнасят дали да бъде обявена банката в несъстоятелност или не, да се отвори по-голям прозорец, за да се предприемат последни действия по спасяването на банката, така че това е смисълът на решението“, обясни Главчев. Източник darikfinance.bg
  • Вчера временната комисия по бюджет и финанси прие решение от четири точки, което предвижда БНБ да вземе мерки по оздравяването на всяка банка, чиито собствен капитал е станал отрицателен. Това трябва да стане с промени в Закона за кредитните институции до 6 ноември. Решението бе прието с мнозинство, но без гласовете на БСП. То предвижда още Министерският съвет съвместно с централната банка и Комисията за финансов надзор да извърши анализ на законодателството и да внесе в Народното събрание законодателни изменения, в съответствие с правото на ЕС в областта на банковото дело, гарантиращи ефективността на банковия надзор. Народното събрание в срок до 6 ноември да приеме законодателни изменения, които да осигурят изплащането на гарантираните депозити според европейското право, гласи втора точка от решението. Освен това, до 6 ноември НС трябва да приеме изменения в Закона за кредитните институции, които да задължат БНБ да предприеме действия за оздравяване на банките, когато собственият им капитал стане отрицателна величина, предвижда точка трета от решението. Последната, четвърта, точка от решението гласи: „С цел по-ефективна защита на вложителите препоръчваме на БНБ да сключи договор с международно юридическо лице за проследяване на акционерите и администраторите на КТБ и свързаните с тях лица“. Ако промените в закона бъдат приети, депутатите ще прехвърлят отговорността за решаването на казуса с КТБ обратно върху БНБ. Настоящото законодателство позволява на централната банка да остави проблема в ръцете на Народното събрание и правителството. Източник darikfinance.bg
  • Сътресенията в политическия елит ще са много сериозни след отварянето на досиетата “КТБ”, обяви вчера служебният премиер Георги Близнашки. С това изказване той се опита да даде пример как протестите срещу кабинета на Пламен Орешарски, които доведоха на власт служебния му кабинет, са успели да променят политическия живот в страната, пише “24 часа”. “Протестът си изигра ролята и повиши обществените изисквания към партиите и политиците. Но не може постоянно да се протестира”, обясни Близнашки, запитан дали би излязъл на протест и срещу следващото редовно правителство, както протестира срещу Орешарски. “Доста хора продължават с главата си да са на улицата”, каза премиерът по повод бившите си съратници от протестите. “Не би трябвало да искаме да има повече протести. Цяла Европа очаква от нас реформи и стабилно управление”, заяви още Близнашки. Премиерът окачестви смяната на 218 ръководни кадри в администрацията от служебното правителство като нещо нормално. Служебният премиер разкритикува новото Народно събрание, че се е захванало първо с решаването на казуса с КТБ, а не с предложената от неговото правителство актуализация на бюджета за 2014 г. “Само въз основа на актуализацията на бюджета биха могли да се изплатят гарантираните влогове в КТБ, тъй като фондът за гарантиране на влоговете няма достатъчно средства”, подчерта Близнашки. Източник darikfinance.bg
  • Късно вечерта в понеделник, след първия работен ден на новия парламент, се появи дългоочакваният законопроект, изготвен от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Лютви Местан и би трябвало да вдигне завесата и да разкрие какво се е случило с банката. „Искам пълна публичност по КТБ, да стане ясно, че нямам нищо общо със случая“, каза единият от вносителите – Делян Пеевски, който само преди половин година беше близък партньор на основния акционер в КТБ и понастощяем беглец от правосъдието Цветан Василев, пише „Капитал“. А семейните медии на депутата, които той нарича „моите вестници“, бяха в основата на паниката на депозантите, като в седмиците преди затварянето ѝ през юни излязоха с поредица публикации, обвиняващи Василев в източването ѝ. „Истината за КТБ е отвъд мита за банката на ДПС. Кои партии и злокобни фигури ще изплуват от банката“, допълни съпартиеца си лидерът на ДПС Лютви Местан, сякаш забравил, че почетният председател на партията – Ахмед Доган има вложени в КТБ над 880 хил. лв., както и кредитна карта с лимит 40 хил. евро. Законопроектът е в две посоки – първата е изричното разписване на правомощието на квесторите да „сключат договор с дружество, притежаващо опит в проследяване на парични трансфери и вземания, както и в операции с финансови инструменти“. Втората посока в проекта предвижда обявяване на лица, заемащи високи държавни постове сред депозантите и кредитополучателите на банка при преструктуриране и отнемане на лиценза. Но не касаят техните близки и роднини. Проектът предлага това, което институциите така или иначе трябва да правят. Първо – пред Сметната палата се декларират влоговете и кредитите, а пък НАП и прокуратурата трябва да следят, ако това не се е случило. Предложенията на ДПС са добре премерени, защото ще постигнат обявената от Лютви Местан вчера цел – да покажат, че ДПС няма нищо общо с КТБ. Източник darikfinance.bg
  • Днес от името на БНБ в Народното събрание бе внесен доклад „Събитията и предприетите действия, свързани с „Корпоративна търговска банка” АД и Търговска банка „Виктория” ЕАД”. Документът от 60 страници проследява събитията в групата КТБ от първото тримесечие на тази година до сега. Част от приложената информация за първи път се представя пред народните представители и широката общественост и предоставя в подреден вид подробности за първоначалното финансово състояние на КТБ и ТБ „Виктория“, изводи от новата надзорна проверка в КТБ, комуникацията с основните акционери, както и кореспонденцията на БНБ с Европейската комисия, Европейския банков орган и Международния валутен фонд. Към края на първото тримесечие банката е докладвала 20 големи експозиции, които възлизат на обща стойност 1608.6 млн. лв. след прилагане на изключенията и намаленията на кредитния риск, или 210% от собствения капитал в размер на 765 млн. лв. В това число 9 броя са към групи свързани лица по линия на „контрол“ и като „носители на общ риск“ на обща балансова стойност 828.9 млн. лв., а 11 броя са отчетени към индивидуални клиенти. Според докладваните от банката данни брутният размер на редовните експозиции към е 5 082 млн. лв., които заемат дял от 98.7% от общо брутните кредити. Шест месеца по-късно, към края на септември, общата сума на брутната балансова стойност на кредитите от извадката е в размер на 5 335 млн. лв. с оценка за необходими обезценки по тях в размер на 4057 млн. лв. Освен това са оценени 14 експозиции в корпоративни ценни книжа, за пет от които има активен пазар. От тези, за които няма активен пазар, четири са оценени по справедлива стойност на базата на модел и три на основата на справедлива стойност, намалена с обезценка. В отделните случаи, когато емитентите са и кредитополучатели, е взета предвид и оценката за качеството на тяхната кредитна експозиция към банката. Изводът от докладите на одиторските фирми е за необходимост от обезценки на ценни книжа в размер на 144 млн. лв. По отношение на другите активи, обхванати в оценката на одиторските фирми, включително недвижими имоти и банкови гаранции, е определена необходимост от обезценка в размер на 30 млн. лв. Стремежът на БНБ е да подпомогне народните представители при вземането на своевременни и адекватни решения, отчитайки кратките срокове, свързани със срока на специалния надзор върху двете банки, който изтича съответно на 20.11.2014 г. за КТБ и на 22.11.2014 г. за ТБ „Виктория“. Управителният съвет на БНБ призовава народните представители да бъде създадена временна комисия с участието на всички парламентарно представени сили, която приоритетно да обсъди казуса около КТБ още със започването на деловата работа по структурирането на 43-тото Народно събрание. Източник darikfinance.bg
  • Общо 25 от 123 банки, подложени на стрес тестовете на ЕЦБ, не издържат изпитанието. Общата сума на капитала, който не достига към началото на годината в тези финансови институции, възлиза на 24.6 млрд. евро. Най-зле се представи Италия, където 9 банки се провалят. Италианска е и банката с най-голям дефицит – Monte dei Paschi, на която не ѝ достигат 2.1 млрд. евро. Парадоксално, но сравнението с предишния тест на Европейската централна банка, показва влошаване на ситуацията, като тогава се провалиха само 9 кредитни институции. В Гърция формално тестовете не издържаха трите най-големи банки, но ако се отчетат и средствата привлечени през 2014 г., само Eurobank Ergasias SA и National Bank of Greece SA се нуждаят от 291 млн. евро допълнителен капитал. Оказва се, че Alpha Bank A.E. и Piraeus Bank SA са си научили урока и са готови да посрещнат предизвикателствата на ЕЦБ. Тестовете включваха финансовите резултати за 2013 г. и в тях не се отчитат средствата привлечени от банките през тази година. Така 12 от провалилите се банки вече са направили необходимото, за да запълнят установения по време от проверката дефицит. Остават 13 банки, които трябва да увеличат капитала си с около 10 милиарда евро. Тези банки трябва да уведомят до две седмици ЕЦБ за това как смятат да привлекат необходимия капитал. Източник darikfinance.bg
  • Парламентарната група на ГЕРБ на спешно заседание е решила, че ще предложи да отпадне текстът от решението на временната бюджетна комисия за КТБ, според който БНБ е длъжна да предложи действия за оздравяване на банките, когато собственият им капитал стане отрицателна величина, като отчита макроикономическия ефект и ефекта върху държавния бюджет. „Искахме с най-добри намерения да се опитаме да оздравим банката. Чакахме г-н Искров да даде доклада, неговият доклад е категоричен, че банката е в не тежко, а на практика в много тежко състояние. Оттам нататък решението на бюджетната комисия няма смисъл“, обясни лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Председателят на временната бюджетна комисия в НС Менда Стоянова разясни, че идеята е била в кратки срокове да се направят законови промени, с които да се трансформират текстовете от директива, което по принцип трябва да стане до 31 декември, за да могат да се използват евентуално за оздравяване на банката при подходяща оферта. Според нея обаче това, което е предложил консорциумът между Gemcorp, EPIC и Оманския фонд, е доста нагло, защото показва, че намеренията на инвеститорите не са сериозни. „Те искат оздравяване на банката, но нямат достатъчни изисквания към себе си, а към държавата“, коментира тя. Борисов призна, че от думите на Искров е разбрал, че не може да се направи каквото и да било. „Имаше надежда, че вчера въпросният фонд ще даде оферта, с която би могло да се възстанови, оздрави или спаси банката. Сутринта се запознах с това, г-н Искров от трибуната на парламента я прочете, аз съм опитен човек, това не може да спаси банката. И при това положение всички други хипотези, няма смисъл да чакаме 3-4 дена още и да кажем пак същото. Преди два дни, когато беше комисията, имаше такава хипотеза и затова в точка 3 сме казали, че може да се опита до 6 ноември. След днешното изказване на Искров аз не виждам смисъл да чакаме 6 дни“, призна Борисов. Менда Стоянова пък заяви, че Искров има и морална отговорност за случилото се. Тя се възмути и от изказването на управителя на БНБ, който по-рано от парламентарната трибуна заяви, че евентуално решение на Народното събрание, с което да задължи БНБ да предлага оздравяване на банки, противоречи на европейски норми и той няма как да го изпълни. След като обвини във виновно бездействие заради случая с КТБ управителя на БНБ Иван Искров лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов призна, че очаква всеки момент той да си подаде оставката. Източник investor.bg
  • Министерският съвет да подготви и внесе в Народното събрание предложения за изменения в пълно съответствие с правото на ЕС на закони в областта на банковото дело, включително на Закона за БНБ, на Закона за кредитните институции и Закона за гарантиране на влоговете. Това реши Народното събрание, в свое в своя позиция по казуса „КТБ“. По предложение на Мартин Димитров от РБ и Менда Стоянов от ГЕРБ от текста на временната бюджетна комисия отпадна спорната трета точка, която задължаваше БНБ да предложи действия за оздравяване на банките, когато собственият им капитал стане отрицателна величина. Парламентът отхвърли предложението на Янаки Стоилов от БСП да се гласува текст: „Народното събрание приема доклада на БНБ, като изразява неодобрение на действията на БНБ по надзора на КТБ. Очаквайте подробности! Източник vesti.bg

Банков бюлетин 20.10-24.10.2014

  • Казусът КТБ – какво (не) се случи досега
    Горещият картоф „Корпоративна търговска банка“ вече четвърти месец занимава голяма част от българското население. При това в случая потърпевши са не само клиентите на бившата четвърта по големина банка в страната, но и клиентите на фирмите, чиито пари са блокирани в нея. По този начин се възпрепятства нормалното функциониране на бизнеса им. Какво ще се случи с банката и с депозитите в нея все още е неясно, въпреки че БНБ предостави информация за одита, който предприеха  одиторските фирми „Ърнст енд Янг одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „АФА“ ООД.
    Но нека припомним какво се случи и какво не до този момент. Всичко започна още на 11 юни, когато Корпоративна търговска банка проведе общо събрание на акционерите. В същия ден на разпит в прокуратурата бяха привикани членовете от управата на банката по повод на сигнал на „Протестна мрежа“ с данни за организирана престъпна група между Цветан Василев, Делян Пеевски и Николай Бареков. Ден по-късно, на 12 юни, КТБ разпространи съобщение, че прокуратурата уронва престижа й. В същия ден банката съобщи, че е придобила банката „Креди Агрикол България“, която беше прекръстена на ТБ „Виктория“. За председател на надзорния съвет на новата банка е избрана дъщерята на Цветан Василев – Радосвета Василева. На 13 юни изпълнителният директор на КТБ Георги Христов коментира пред медиите, че между Цветан Василев и Делян Пеевски е възникнало напрежение. По-късно през деня в медиите плъзва новината, че Пеевски е поръчал убийството на Цветан Василев. Трима души бяха обвинени за готвеното покушение. Съдът обаче ги пусна без мярка за отклонение заради липса на каквото и да било основание за задържането им. Прокуратурата се отказа да поддържа обвинението. На 16 и 17 юни започва масирано теглене на пари от клонове на КТБ. Същевременно от банката коментираха снимка на огромната опашка пред един от клоновете във Варна с обяснението, че тя е заради наводнено помещение, което е наложило работата да спре за няколко часа. На 17 юни БНБ представя становище във връзка с напрежението около КТБ, в което твърди, че банката е стабилна, разполага с достатъчно ликвидност и работи нормално. Само ден по-късно прокуратурата съобщи, че подуправителят на БНБ и ръководител на „Банков надзор“ Цветан Гунев е обвиняем за длъжностно престъпление за това, че не е упражнил контрол върху отпуснати 19 „лоши“ кредита от „една банка“ – КТБ. В същия ден Комисията за финансов надзор предупреди, че ще налага санкции за невярна и подвеждаща информация за банки и фирми, чиито акции се търгуват на борсата. На 19 юни КТБ публикува отворено писмо, в което твърди, че банката е „с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално“. Същевременно от финансовата институция изразяват надежда, че клиентите са разумни и няма да позволят „една злонамерена медийна кампания да постигне своите користни цели“. На 20 юни се стигна до пика в кризата – КТБ поиска подкрепа от БНБ, която от своя страна наложи специален контрол над банката. Последват обещания, че банката ще бъде отворена след месец – на 21 юли. „Ще изпълним ангажимента си КТБ да бъде отворена на 21 юли и да има ликвидни средства“, казва и бившият премиер Пламен Орешарски. На 22 юни БНБ потвърждава, че КТБ ще отвори на 21 юли. Централната банка посочва, че заедно с правителството ще осигури необходимата ликвидна подкрепа за банковата група, така че да бъдат удовлетворени в пълния им размер задълженията ѝ към нейните клиенти. Междувременно Управителният съвет на БНБ поставя под специален надзор за три месеца дъщерното дружество на КТБ – търговска банка „Виктория“. На 23 юни КТБ информира чрез прессъобщение, че гражданските ѝ трезори ще работят. Банката допълва, че не е изключена от платежната система и платежни нареждания към КТБ могат да се изпълняват, включително и с цел погасяване на кредити. На следващия ден тогавашният Пламен Орешарски съобщава, че Корпоративна търговска банка ще смени своите акционери, като на мястото на дотогавашните ще влязат Българската банка за развитие и Фондът за гарантиране на влоговете. На 25 юни Комисията за финансов надзор (КФН) временно отстранява от борсовата търговия Корпоративна търговска банка АД и Креди Агрикол България ЕАД за срока на специалния надзор от три месеца или до отпадането му. На същия ден започва проверката на активите, пасивите и инвестиционния портфейл на КТБ и Креди Агрикол България от одиторските фирми „Делойт Одит“, „Ърнст и Янг“ и „Афа“. На 27 юни КФН извършва проверки за разпространението на подвеждаща информация относно КТБ, Първа инвестиционна банка и Булгартабак, в нарушение на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. Проверките се извършват сред множество лица и медии, които са правили изявления и коментари по отношение на публичните гореспоменатите публични дружества. Близо две седмици по-късно, на 9 юли, БНБ съобщава, че края на седмицата ще бъдат оповестени докладите на одиторите на КТБ. Същия ден изтича и срокът от 10 работни дни за преглед на активите и пасивите на банковата група КТБ. Два дена след това в свое изявление БНБ съобщава, че липсват пълни досиета за повече от половината кредити в КТБ. В доклада за състоянието на банката се посочва, че е много вероятно документите за кредити на стойност 3,5 млрд. лева да са унищожени, както и че лицензът на КТБ ще бъде отнет. В отговор бившият мажоритарен собственик на банката Цветан Василев разпространява писмо до медиите, в което посочва, че е станал жертва на целенасочена и манипулативна кампания и задава въпроса защо акционерите не са били допуснати да намерят решение за излизане от ситуацията. На 14 юли Софийският градски съд освобождава главната счетоводителка на КТБ Мария Димова и изпълнителния директор на банката Орлин Русев, оставяйки за постоянно в ареста само главната касиерка Маргарита Петрова и заместник главната счетоводителка Борислава Кючукова. На Димова е наложена мярка за неотклонение „домашен арест“, а Русев излиза на свобода под парична гаранция от 10 хил. лева. На следващия ден БНБ продължава специалния надзор над КТБ и съобщава, че поради липсата на консенсус банката няма да отвори врати на 21 юли. Междувременно правителството поддържа позицията, че е по-добре жизнената част от КТБ да продължи да работи, вместо да бъде приложена стандартната схема на затваряне на банката и обезпечаване на вложителите до 100 хил. евро. В края на деня БСП, ДПС И ГЕРБ се договарят за гласуването на специален закон за КТБ, според който всички депозити в нея ще бъдат гарантирани. На 16 юли Софийският районен съд постановява разкриване на банковата тайна за кредитополучателите на КТБ. В икономическите среди пък все по-широка подкрепа набира идеята да бъде дадена възможност на акционерите на КТБ да рекапитализират банката. На 18 юли от съобщение на финансовото министерство става ясно, че държавата ще се намеси в КТБ само при положение, че акционерите не осигурят необходимите средства за оздравяването ѝ. Междувременно БФБ-София спира търговията с акциите на КТБ до 25 септември, след административна мярка на КФН. На 21 юли Ройтерс съобщава, че Държавният резервен фонд на Султаната Оман, който е акционер в КТБ, ще представи спасителен план за банката до три месеца. Като възможни сценарии се посочват разводняване на дела на мажоритарния собственик и участие на независими експерти в управлението на банката. На 28 юли отново Ройтерс предава, че КТБ няма да извърши плащане по падежиращите на 8 август облигации на стойност 150 млн. долара, заради специалния надзор, под който е поставена от БНБ. Медията посочва, че тогава облигационерите ще се наредят на опашката за разпределяне на приходите от евентуалната разпродажба на активи на банката. На 30 юли справка на Министерството на финансите посочва, че 25,16% от средствата на БФБ-София са блокирани в КТБ, а други 13,04% – в Креди Агрикол България. Ден по-късно БНБ съобщава, че оценката на активите на КТБ трябва да бъде готова до 20 октомври. Това означава, че срокът, под който банката ще трябва да остане под специален надзор, ще бъде удължен. На 2 август Европейската комисия (ЕК) изпраща писмо до тогавашния финансов министър в оставка Петър Чобанов и подуправителя на БНБ Калин Христов, в което Брюксел настоява през следващите дни да бъде осигурен достъп на вложителите до техните гарантирани депозити в КТБ. На 11 юли около 300 вложители в КТБ излизат на протест пред сградата на БНБ, настоявайки да получат достъп до парите си още в следващите дни. Същия ден служебният министър на финансите Румен Порожанов и управителят на БНБ Иван Искров посочват в писмо до ЕК, възможността за междинен частичен достъп до депозитите в КТБ не е уредена съгласно действащото законодателство и не може да бъде осъществена без съответни законови промени. Ден по-късно като обвиняем за длъжностно присвояване в особено големи размери е привлечен мажоритарният собственик и председател на надзорния съвет на КТБ Цветан Василев. Прокуратурата съобщава, че веднага след привличането му като обвиняем на 28 юли, на Цветан Василев е издадена Европейска заповед за арест и е обявен за издирване в Шенгенската информационна система. На 19 юли служебният премиер Георги Близнашки съобщава, че Виенски фонд проявява интерес към КТБ. По думите на проф. Близнашки фондът се надява, че до 10 дни ще направи своите предложения. На 22 юли БНБ посочва, че ще очаква конкретни предложени от най-големите акционери в КТБ за бъдещето на банката до края на август. Централната банка отбелязва още, че са изпратени писма до „Бромак“ ЕООД и оманския фонд. На 25 юли в изявление до медиите Цветан Василев съобщава, че продължава да работи върху модела за преструктуриране на банката съвместно с партньорите си от оманския фонд. Мажоритатният собственик на КТБ уверява, че акционерите са близо до представяне на принципно решение за оздравяването на кредитната институция, което да е в пълно съответствие с нормативно установените изисквания за капиталова адекватсност и ликвидност. На следващия ден Цветан Василев е обявен за международно издирване от всички страни членки на Интерпол. Междувременно с решение на Софийския градски съд от 22 август имуществото на Василев е запорирано по искане на прокуратурата. На 1 септември БНБ съобщава, че двата най-големи акционера в КТБ – „Бромак“ АД и оманският фонд, са декларирали принципни намерения за евентуални бъдещи действия по въпроса с бъдещето на банката. Цветан Василев, който е едноличен собственик на „Бромак“ АД, заявява, че в следващите дни инвестиционна компания ще внесе в БНБ структурно предложение. От своя страна фондът заявява намерение за създаване на консорциум от инвеститори, които ще направят предложение за преструктуриране на КТБ. Седмица по-късно, на 8 септември, Георги Близнашки заявява, че банковият надзор си е затварял очите за много нередности във финансовата сфера. Той нарича проблема с КТБ бомба с цъкащ механизъм, намеквайки, че в сектора може да се появят още подобни проблеми. На 10 септември финансовият консултант с изключителни права – EPIC, избран от консорциума на оманския фонд и други непосочени акционери и потенциални инвеститори, поисква достъп до непублична информация, свързана с КТБ. EPIC иска на базата на тази информация да бъдат водени разговори с правителството и с БНБ за изготвяне на план за преструктуриране на КТБ. На 16 септември Цветан Василев се предава на Управлението на криминалната полиция в Белград. След това бива отведен в съда, където изчаква да му бъде определена мярка за задържане съгласно бюлетината на Интерпол. Същия ден БНБ удължава срока на специалния надзор над КТБ и ТБ „Виктория“ съответно до 20 и 22 ноември. На следващия ден съдът в Сърбия пуска от ареста Цветан Василев срещу подписка. Предстои сръбският съд да реши дали да уважи искането на българския съд за екстрадицията на банкера в София. На 19 септември управителят на БНБ Иван Искров посочва, че КТБ не може да отвори без политически решени. Според него вариантът сегашните акционери да осигурят 6,5 млрд. лева, за да попълнят капитала на банката, става все по-теоретичен. Два дни по-късно Искров заявява, че нито от КТБ, нито от ТБ „Виктория“ е била искана ликвидна помощ от страна на централната банка, а и че такава е нямало как да им бъде предоставена, тъй като не разполагали с нужните обезпечения. На 25 септември Европейската комисия започва досъдебна процедура срещу България заради казуса с КТБ. Причината е в закъснението с изплащането на гарантираните депозити заради неправилно транспониране на европейското законодателство. На 30 септември БНР съобщава, че властите в Лихтенщайн разследват Цветан Василев за пране на пари. На следващия ден властите в страната потвърждават информацията. На 13 октомври БНБ заявява, че КТБ може да бъде преструктурирана само след законови промени, регламентиращи реда и условията за това доколкото инструментите за преструктуриране и тяхното прилагане не са уредени към настоящия момент в българското законодателство. На следващия ден става ясно, че от близо седмица Софийската градска прокуратура също разследва Цветан Василев и съпругата му за пране на пари. Според наказателния кодекс по това престъпление се предвижда лишаване от свобода за срок между една до шест години. На 17 октомври временно отстранените от длъжностите си ръководители на КТБ отново изразяват опасенията си, че се правят опити за незаконно отнемане на лиценза на поставената под надзор банка. Според ръководството на кредитната институция тя е в добро финансово състояние, но заради целенасочени действия на квесторите капиталът ѝ ще остане отрицателен. На 19 октомври Цветан Василев заявява, че има оферта за оздравяването на КТБ от консорциум, но БНБ мълчи по-въпроса. Няколко дни по-рано БНБ съобщава, че EPIC все още не представила планове и варианти за оздравяване или преструктуриране на КТВ и ТБ „Виктория“. Ден по-късно Министерството на финансите съобщава, че „Банк Российский Кредит“ иска да придобие Търговска банка „Виктория“. Конкретни финансови параметри не се посочват. На 20 октомври квесторите на КТБ внасят в БНБ докладите за извършения от „АФА“ ООД, „Делойт Одит“ ООД и „Ърнст едн Янг Одит“ ООД анализа на състоянието на банката. Междувременно от централната банка опровергават твърденията на Цветан Василев, че е внесена оферта за оздравяването на КТБ. На 21 октомври чрез писмо до служебния премиер Георги Близнашки, БНБ и финансовия министър Румен Порожанов оманският фонд заявява интереса си за оздравяване на КТБ, но без участието на Цветан Василев. От фонда настояват в рамките на настоящата седмица да се проведе среща с централната банка, но не се коментира нито план за преструктуриране, нито се предлага конкретна сума за ликвидна или капиталова подкрепа за КТБ. Източник investor.bg
  • Банките се готвят за фалит на КТБ?
    Банки се готвят да вдигнат лихви по депозити, да обявят нови промоции, както и атрактивни планове за преструктуриране на стари кредити, съобщава „24 часа„, като се позовава на източници във финансовите среди.
    Причината е, че някои трезори се надяват така да привлекат част от вложителите в КТБ, както и част от собствениците на „здрави“ кредити. Тези намерения са свързани с това, че според повечето прогнози поставената под специален надзор от лятото КТБ ще остане без лиценз до края на този месец, а вероятно и по-рано. Окончателният одит ще е готов днес и ще бъде внесен в БНБ. Централната банка трябва да вземе решение в зависимост от доклада и от наличието на легитимни предложения от акционери или инвеститори. Източници от БНБ прогнозираха, че ако отнемането на лиценза бъде обявено до края на октомври, в 20-дневен срок след това ще има готовност за изплащане на защитените депозити. Според правилата това ще стане чрез фонда за гарантиране на влоговете, който вероятно ще избере банки оператори, за да избегне опашките. Всеки притежател на гарантиран депозит трябва да заяви във фонда дали иска изплащане в брой на цялата сума, на част от него, или да поиска прехвърлянето му в друга банка. Информирани източници съобщиха още, че одитният доклад май ще потвърди декапитализация на банката между 700 млн. и 900 млн. лв. Такива данни имаше в доклада на одиторите „Делойт“, „Ърнст и Янг“ и „Афа“, които изчислиха капиталова дупка към август от близо 1 млрд. лв. По данни на финансовото министерство и на БНБ гарантираните депозити в КТБ са 3,684 млрд. лв., а в ТБ „Виктория“ – 55 млн. лв. Във фонда за гарантиране на влоговете има 2,103 млрд. лв. При този вариант държавата трябва да покрие разликата от 1,7 млрд. лв. Очакванията са това да стане чрез държавно гарантирани облигации, които ще емитира фондът, както и със заем от бюджета в размер на 700 млн. лв. Това обаче ще е възможно само ако новият парламент гласува бързо актуализирането на държавния бюджет, където двете опции са записани. Съдбата на КТБ след отнемане на лиценза, ако такова решение бъде взето, ще се развива по закона за кредитните институции. Според него, липсата на средства над собствения капитал на банката, който е 680 млн. лв., задължава БНБ да обяви процедура по несъстоятелност. Финансови експерти са категорични, че тази процедура дава ход на изплащането на защитените депозити, но в същото време не отменя възможността на по-късен етап оздравяване на банката. Решението за това обаче вече ще бъде в ръцете на назначени синдици. По- различни са вариантите за решение на съдбата на дъщерната на КТБ ТБ „Виктория“, защото за нея има търг за продажба на обособени части на портфейла, а в последните дни се появиха съобщения и за кандидат-купувачи в лицето на руската „Росийски кредит“. Източник darikfinance.bg
  • Цветан Василев за мръсната игра на държавата…
    Цветан Василев публикува пореден пост в личния си блог. Ето какво пише банкерът (публикацията е без редакторска намеса):
    На 16 октомври 2014 г. в поредното си прессъобщение БНБ отново доказа нежеланието си да води сериозна дискусия за преструктурирането на КТБ, доведена до настоящото състояние, благодарение на действията и бездействията и на банковия регулатор. Жалките обяснения от страна на Централната банка, ръководена от г-н Искров, че EPIC не бил представлявал Оманския фонд като акционер в банката, представляват поредният елементарен и нескопосан претекст, под който реални преговори и действия по възстановяването на финансовата институция така и да не започнат (само преди няколко години БНБ не посмя публично да опровергае твърденията за непрозрачност на капитала на КТБ по повод участието на Оманския фонд в него чрез люксембургска компания). Очевидно за цялата общественост е, че БНБ започна да прибягва до абсурдни извинения, само и само да не изпълни законовите си задължения, а да продължи послушно със слугинажа в интерес на коалицията „ППП“, активно обслужвана от определени неправителствени организации. Едва ли у някого е останало и капка съмнение, че за изпълнението на целта по съсипването на финансовата институция е впрегнат целият наличен ресурс – от следствието и прокуратурата, през квесторите – до одиторите. По всичко личи, че ликвидаторите в лицето на тази коалиция, макар и с известно забавяне, са на път да доведат постановката си до нейния „закономерен“ завършек, изразяващ се в подготвянето на почвата за ликвидацията на банката и така желаното разграбване на нейните апетитни активи. Последните, разбира се, ще бъдат скоростно разпределени на „правилните“ инвеститори, и то – на завидно добри цени. За да се случи всичко това, бяха необходими известни, не особено трудни за изпълнение, подготвителни действия, а именно – кредитният портфейл на банката да бъде услужливо разделен от квесторите и одиторите в четири категории, като „най-добрите“ активи са в първата група, а „най-лошите“ – в четвъртата. Очаквано, разпределението на кредити в отделни групи е само формално и не отчита по никакъв начин спецификата на структурата на кредитния портфейл на банката. Фактът, че същият този портфейл, макар и с асиметричен профил, във всеки един момент (до поставянето на банката под особен надзор) е разполагал със своите надеждни обезпечения, изразяващи се включително и във възможността за осъществяване на допълнителен контрол върху някои от компаниите кредитополучатели, ще бъде удобно премълчан и дори изопачен в настъпващата заключителна фаза на този евтин фарс. Няма да има особено значение и това, че именно този модел на управление на кредитния портфейл на банката е бил в основата на успешния и бърз възход на институцията цели 14 години, с което впрочем очевидно ликвидаторите така и не успяха да се примирят. В тази връзка е ценно да се приведат само няколко кратки, но показателни примера за модела, по който се подготвя разграбването на финансовата институция и най-вече – на клиентите и вложителите в нея. „Коректността“ и „адекватността“ на критериите, използвани за разпределението на кредитния й портфейл в долупосочените групи, не се нуждаят от пространен коментар, тъй като говорят достатъчно сами за себе си: 1. Групата на „Петрол“, придобита от няколко дружества с инвестиционна цел, контролирани от банката (а не от мажоритарния й собственик), е с обща експозиция от 200 млн. евро. Оценката на предприятията съгласно последния международен одит, извършен на принципа „replacement cost“, надхвърля 400 млн. евро. Интерес буди разпределението на кредитите, предоставени от банката на тази група (която група нормално би следвало да се разглежда като едно цяло). Три от четирите компании – основни акционери в „Петрол“, са поставени в трета категория, а четвъртата от тях – във втора.Това навежда на мисълта, че се цели „Петрол“ да бъде продаден в крайна сметка на цена до 130 млн. евро на „подходящите“ купувачи или на онези, които са готови да доплатят разликата до пазарната стойност на ликвидаторите и техните всемогъщи опекуни. Само за сведение – налице са оферти за покупката на същата тази група за цена над 300 млн. евро, т.е. загубата за банката, респективно за всички нейни кредитори и клиенти, ще е в размер на над 200 млн. евро, ако бъде приложен замисленият от ликвидаторите сценарий. 2. Групата хотели „Сана Спейс“ са представени с кредити, включени във втората група, с размер от 6,5 млн. евро. Минималната стойност на петте хотела от групата възлиза на 25 млн. евро – цена, която заинтересовани лица са готови да заплатят и към настоящия момент. Равносметката показва загуба от още 19 млн. евро, и то при положение, че кредитът на групата бъде продаден по номинал, което само по себе си е съмнително да се случи. 3. Кредитът на „Рубин Инвест“ е поставен във втора група, като експозицията е в размер на 15 млн. евро. Важно е да се подчертае, че към днешна дата само продукцията на склад и вземанията от клиенти на предприятието са на тази стойност. Стъкларският завод в гр. Плевен е с производствен капацитет около 100 хил. тона годишно и струва поне 50 млн. евро. Независимо от това има огромен риск същият да бъде пласиран практически безплатно. Не би било изненадващо, ако сред кандидат-купувачите се окаже и предишният собственик на завода, комуто да е поставено условие да свидетелства срещу определено лице в услуга и по начин, указан от ликвидаторите. Това накратко представлява моделът, който ще опитат да използват авторите на този пошъл сценарий. Той естествено ще бъде допълнително гарниран със заплахи и притискане на още хора, които да свидетелстват срещу мен, за да се постигне в крайна сметка моето окончателно публично опозоряване. Удобно прикрито зад него, ограбването на кредиторите и клиентите на банката ще се върши несъмнено много по-лесно и ефективно. В този смисъл приказките за „огромни дупки“, които пропагандната машина на ликвидаторите бълва още от самото начало на атаката срещу банката, се основават на показанията на няколко кошаревски свидетели и на предварителните „доклади“ на одиторите, които оставят горчивия привкус за предизвестеност. Неслучайно е бързото „изчезване“ на стотици кредитни досиета и „невъзможността“ да бъдат установени и оценени иначе надлежно учредените обезпечения. Тук е мястото да обърна внимание – и то, преди всичко на онези, които ме обвиниха в почти всички смъртни грехове – че само за последните три години чрез еднолична ми фирма „Бромак“ ЕООД инвестирах в капитала на банката следните средства: – 40 млн. евро при увеличението на капитала на КТБ АД през май 2013 г.; – 30 млн. евро подчинен срочен дълг, който с начислените лихви към настоящия момент възлиза на около 35 млн. евро; Вън от горното, следва да се отчита и фактът, че капитализираната печалба на банката след заплатени данъци за периода 2011 – 2014 г., през който съм обвинен в извършване на твърдените присвоявания, надхвърля 200 млн. лева. Именно затова ще продължа да се боря докрай, като за пореден път ще изясня моята роля в процеса по преструктуриране на банката, която, както многократно съм казвал, се превърна в проекта на моя живот, въпреки че тя – като институция – има свой собствен живот – с или без мен. Направих и продължавам да правя всичко по силите си, дори в този невероятно труден за мен и моето семейство момент, да организирам консорциум от известни международни компании и инвестиционни фондове, който да работи за възстановяването и оздравяването на КТБ АД. Концепцията е разработена с помощта на екип, включващ известни международни консултантски компании, няколко големи инвестиционни фонда, както и партньорите ми от Оманския държавен фонд. Убеден съм, че това продължава да бъде единственият работещ и приложим план за отварянето на банката, който отчита специфичния й профил. Капитализацията на финансовата институция следва да се осъществи основно на акционерно ниво. За целта най-вероятно е да се използва „Бромак“ (вече без мое участие), като за целта ще се изплатят определен обем от кредити (по моя преценка – около 2 млрд. лева) и придобиване срещу това на собствеността върху някои финансирани от банката активи и проекти. По този начин капиталът на банката може да бъде възстановен до регулаторните изисквания, а ликвидността да бъде достатъчна, за да се уверят клиентите в способността на банката да изпълнява своите ангажименти. В заключение искам да подчертая, че страхът на всички участници в заговора срещу мен и банката, че истината за наивната им алчност може да излезе наяве, ги принуждава да не подбират средства в тази кампания. За съжаление, никой от тях, в това число и ръководството на Централната банка, не съзнава, че в крайна сметка пътят, по който водят КТБ, ще има изключително тежки последствия за цялата система, а в резултат – и за тях самите. Призовавам всички, от които зависят решенията за бъдещето на КТБ, да проявят повече разум и отговорност в този ключов момент, защото техните действия се следят не само от цялото българско общество, но и в международен мащаб. Казусът „КТБ“ ще влезе в учебниците и ако те обслужат личните интереси на поръчителите на този варварски спектакъл, имената им ще се наредят в позорния списък на хората с власт, довели държавата до икономическа и финансова катастрофа. Те имат своя исторически шанс да разсеят съмненията, че са зависими и по един безспорен начин да докажат, че наистина са компетентни и достойни професионалисти, които заслужават доверието, гласувано им, за да заемат отговорните си постове. Надявам се Централната банка, начело с г-н Искров, да преглътне своето его и да устои на силния натиск от страна на ликвидаторите, като заедно с отговорните институции в казуса вземе най-доброто решение както за банката, така и за цялата банкова и финансова система. Източник profit.bg
  • ЕС призова България да осигури достъп до депозитите в КТБ
    Банковият регулатор на ЕС призова България да предостави достъп до гарантираните депозити на вложителите в Корпоративна Търговска Банка (КТБ) от 21 октомври, заявявайки, че настоящите ограничения са нарушение на правилата на ЕС. 
    Европейският банков орган започна разследване миналия месец срещу Българска народна банка (БНФ) и Фонда за гарантиране на депозитите за това дали има нарушение на европейските правила, според които депозантите трябва да получат парите си 25 дни, след като достъпът до сметките им е бил ограничен. Европейската комисия също стартира наказателна процедура срещу страната. Централната банка на България пое контрол над четвъртата най-голяма българска банка и спря дейността й през юни, след като масово теглене на депозити предизвика най-голямата банкова криза в страната от 90-те години. Десетки хиляди вложители в банката все още нямат достъп до парите си. „Европейският банков орган (ЕБО) формално поиска БНБ да направи така, че вложителите в КТБ да имат достъп до гарантираните депозити до 21 октомври 2014 г.“ се казва в изявление на регулатора. От ЕБО заявиха, че централната банка трябва или да позволи достъп до гарантираните депозити до 100 000 евро за всеки вложител, или да нареди на Фонда за гарантиране на депозитите да изплати сумите. Фондът трябва да започне да изплаща средства, ако централната банка откаже да действа, добавят от регулатора. Финансовият министър от временното правителство на страната заяви, че се подготвят законодателни промени по отношение на депозитите, които да синхронизират правилата с тези в ЕС и обяви, че вложителите ще имат достъп до парите си през ноември, след като страната реши дали да спасява банката или дали да я остави да фалира, пише Reuters. Според БНБ решение за бъдещето на банката трябва да бъде взето до 20 ноември, след излизането на резултатите от международния одит в банката, както и да се предостави време на настоящите и други инвеститори да предоставят евентуален план за преструктуриране. От ЕБО изразиха притеснения за дългия период от време, който отнема разрешаването на финансовата ситуация в банката и за ефекта, който той има върху несигурността на депозантите и други кредитори в България и извън страната. КТБ има депозити на стойност над 6 млрд. лв, от които 3.6 млрд. лв. са гарантирани, а банката пропусна окончателното плащане по емисия облигации на стойност 150 млн. долара. Снощи докладът на международните одитори Deloitte, EY и AFA бе получен в БНБ. Банката се очаква да обяви резултатите в следващите дни. Източник profit.bg
  • Гарантираните депозити в Корпоративна търговска банка е много вероятно да бъдат изплатени през декември, ако бъдат следвани законите в страната. В понеделник докладът на одиторите на банката бе внесен в БНБ, която вчера обяви, че са необходими обезценки на активи за над 4.2 млрд. лв. Управителният съвет на БНБ възложи на квесторите да осчетоводят загубите до 31 октомври 2014 г. и да предоставят в централната банка съответните надзорни отчети, които са необходими за вземане на решенията, предвидени в Закона за кредитните институции. Какво означава това? С обезценките, посочени по-горе, собственият капитал ще стане отрицателна величина. В този случай по закон БНБ ще трябва да отнеме лиценза на Корпоративна търговска банка до 5 работни дни. След отнемането на лиценза започват да текат 20-те дни (отново по закон), в който срок Фондът за гарантиране на влоговете в банките ще трябва да започне да изплаща гарантираните суми (до 196 000 лв.) Тъй като във фонда към момента има 2.1 млрд. лв., а тази сума е недостатъчна за изплащането на гарантираните депозити, то не е изключено и удължаването на срока с нови 10 дни, каквато възможност има по закон. Винаги има едно „НО“ Тъй като в момента има заявен интерес за оздравяването на банката, а срокът за подаване на оферти е до 20 ноември, не е изключено през следващите дни да се проведат серия от разговори и срещи между заинтересованите лица и БНБ. Един подобен интерес от страна на инвеститор би означавал и достъп до кредитните досиета на КТБ, за да могат те също да направят оценка и да се запознаят със състоянието на банката. Не е ясно дали заявеният интерес към момента е обвързан с подадени конкретни оферти, тъй като, според Цветан Василев, в централната банка има подадена оферта от консорциум, сформиран от банкера, находящ се в Сърбия. Според БНБ обаче подобно предложение липсва. Вчера пък бе обявено, че Генералният Държавен резервен фонд на Оман е заявил интерес за оздравяване на Корпоративна търговска банка, но без участието на мажоритарния собственик Цветан Василев. Това става ясно от писмо, изпратено до премиера Георги Близнашки, до министъра на финансите Румен Порожанов и до Българската народна банка. От фонда предлагат среща с екип от БНБ още през тази седмица, като в консорциума за спасяването на КТБ ще участват и ЕПИК, както и нов партньор – „Джемкорп Капитал ЛЛП“ с управляващ партньор Атанас Бостанджиев – бивш шеф на инвестиционното звено на най-голямата руска инвестиционна банка ВТБ. Оздравяването на банката със сигурност е най-добрият вариант за нея, докато фалитът й би бил пагубен за доста фирми, а според анализатори над 80 000 души ще останат без работа, а стабилността на банковата система ще бъде сериозно разклатена. Подобно е мнението и на икономиста Владимир Каролев, който тази сутрин по БНТ заяви: „Най-много се притеснявам от това, което се случва в КТБ, да не започне нова банкова паника“. Източник profit.bg
  • Незаконно копиране на данни от карти за безкасово плащане с цел използването им без знанието на картодържателя – това е скиминг. Престъпното действие, което в България се наказва със затвор от една до осем години, причинява щети между 100 000 и 650 000 лв. на банките у нас годишно – в зависимост от големината на институцията. Това сочат данните на SkimProt – българска компания, автор на единствения стикер в света, защитаващ картите от скимиране. Тези суми отиват за възстановяване на загубите в резултат на скиминг. За потърпевшите клиенти пък остават 400 лв. собствен риск, с чието изплащане банката не се ангажира. Не се води и точна статистика на възстановените суми, но те са едва около 20% от откраднатото, показват данни на SkimProt. Общата открадната сума чрез скиминг у нас пък достига близо 8 млн.. лв. през 2013 г. Какво точно представлява скимингът? За да се доберат до данните от банковите карти, престъпниците монтират допълнителни устройства, наречени скимери, на банкомати и POS терминали. На банкомата се поставя камера, която записва PIN кода на собственика. Честа практика е и фалшивата клавиатура, която има същата функция. Скимерът, скрит в устройството, пък копира данните от магнитната лента на картата. Вторият начин, по който крадат парите ни, е при пазаруване на POS терминал. Това се прави отново с помощта на камера и става с участието на продавача. Вижте още: Знаете ли колко са банковите карти у нас? При третия вид скиминг вече се използват по-напреднали технологии. Обект на атаките са безконтактните банкови карти. Данните от тях могат да бъдат откраднати със специално устройство. Необходимо е само крадецът да се приближи до вас, за да се сдобие с цялата информация, от която има нужда. Най-новото при този вид престъпления пък е вирус в банкомата. Смята се, че той дава възможност на престъпниците да теглят пари, без да използват банкови карти, а чрез набиране на определена комбинация от клавиатурата. Престъпниците – все по-изобретателни Ако си мислите, че когато теглите пари от затворено помещение на банката, в което се влиза с карта, сте защитени, значи грешите. Известни са случаи на добавени скиминг устройства и при подобни банкомати. В чужбина пък изобретателен българин създава фалшив POS терминал, който няма връзка с банка. Изобщо, скимингът е познат като български патент извън пределите на страната ни. Данни на ФБР сочат, че всяка девета от десет групи е с български, румънски или сръбски произход. Източник profit.bg
  • Страшната истина лъсна. КТБ се оказа бомба с невиждани последствия. Задмина многократно финансовите пирамиди, които рухнаха от средата на 90-те. Дългоочакваният одит на БНБ показа: 82 фирми са източили КТБ. Те са взели 64% от всички раздадени от банката кредити. Скандалните данни са записани в одита на банката, извършен от „Ърнст енд Янг одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „АФА“ ООД. БНБ публикува вчера на страницата си само извадки от него. Според тях, както „Стандарт“ първи съобщи, капиталовата дупка в Корпоративна е 4.222 млрд. лв. Тези 82 фирми са главните виновници за огромния процент лоши кредити в банката (или обезценките на активи). Неизрядните длъжници формират 3.434 млрд. лв. от всички 4.057 млрд. лв. невъзвръщаеми заеми от КТБ, по данни от 30.09.2014 г. Към същата дата общата сума на активите на поставената под специален надзор банка възлиза на 6.662 млрд. лв. Всички депозити на гражданите в Корпоративна пък са били 4.371 млрд. лв. Или заради престъпното управление на трезора на практика са източени всички спестявания на гражданите в него, или две трети от капитала на банката. „Поради гореизброените причини БНБ изпраща докладите на одиторите на вниманието на Софийска градска прокуратура“, обяви централният депозитар. Още със старта през лятото на следственото дело за източване на банката едно от главните неща, които разследващите проверяват, е раздаването на кредити на фирми, свързани с бившия мажоритарен собственик Цветан Василев и ръководени от негови секретарки, шофьори и други служители. Още в първия работен ден на 43-ото народно събрание БНБ ще връчи обобщена информация заедно с всички свои решения по случая на депутатите. Фирмите от рисковата група са предимно холдингови структури, преобладаващата част от които обаче нямат собствена оперативна дейност и никакъв персонал, констатират одиторите. Те са създадени сравнително отскоро и разчитат главно на трети лица, за да си връщат кредитите. Повечето от тях се афишират като инвестиционни дружества, но в кредитните им досиета липсват погасителни планове. Най-тревожно е обаче състоянието на обезпеченията по техните кредити. Според заключението на одиторите, „коефициентът на покритие на дълга с валидни обезпечения, като се вземе предвид възстановимата им стойност, е едва около 2%“. Това означава, че едва два процента от отпуснатите заеми могат да се покрият при продажба на заложените обезпечения. От което проверяващите правят извода, че при разрешаването на заемите ръководството на банката не се придържало към разумни и консервативни банкови практики. Масови са случаите в КТБ на липса на пълни анализи на бизнес планове и разчети към проектите и тяхното финансиране. Ръководството на банката не е осъществявало наблюдение и контрол над редовното погасяване на кредитите и е допускало да се предоговарят многократно някои от тях, без да има необходимите обосновки за това, констатират одиторите. Документацията в кредитните досиета е в плачевно състояние, което не е позволявало да се осигури редовно наблюдение върху заемите. Прокуратурата вече повдигна обвинение за източване на над 206 млн. лв. от КТБ срещу Цветан Василев. Той се разследва и за пране на пари. Василев е в Белград в очакване на делото за екстрадирането му. Източник profit.bg
  • Препоръките, издавани от Европейския банков орган (ЕБО), нямат задължителен и правнобвързващ за компетентния орган характер, посочват от Българската народна банка (БНБ). Припомняме, че Европейският банков надзор поиска от БНБ да гарантира на вложителите в КТБ и ТБ „Виктория“ достъп до влоговете им. Според ЕБО, БНБ и фондът за гарантиране на влоговете нарушават европейски закони, затова започна разследване за нарушаване на европейските разпоредби на 25 септември. В отговор на писмото на председателя на ЕБО, БНБ заявява: Както вече БНБ е отбелязала в предишни становища, дефиницията за „неналичен депозит“, съгласно член 1, параграф 3, подточка (i) от Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозитите не би могла да бъде директно приложена, доколкото не е безусловна и достатъчно ясна и точна, а тези условия, съгласно практиката на Съда на ЕС, обуславят възможността за директно прилагане. Дефиницията сама по себе си не предоставя директни правомощия на определен компетентен орган в държава членка, тя само посочва характеристиките на „неналичен депозит“. При съобразяване с тази дефиниция в националното законодателство следва да бъде определен компетентен орган и неговите правомощия, включващи специфични национални мерки, чрез които да се установи, че депозитите са неналични. Както вече БНБ е посочвала, Директива 94/19/ЕО установява минимална хармонизация и са необходими мерки по въвеждането й в националното законодателство, с които да се постигне целения с Директивата резултат, при съблюдаване на пълно съответствие с националната правна рамка и съобразяване с особеностите на националната правна система. Установяването на „неналичен депозит“, съгласно член 1, параграф 3 подточка (i) от Директива 94/19/ЕО , следва да бъде направено от „съответния компетентен орган“, който обаче се определя съгласно националното право и има правомощия, изчерпателно определени от националното законодателство. В тази връзка единственото правомощие, предоставено на БНБ, съгласно националните разпоредби, въвеждащи изискването на член 1, параграф 3, подточка (i) от Директива 94/19/ЕО, е да отнеме лиценза на банка при установяване, че условията, определени в чл. 36 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), са налице. Отнемането на лиценза на банка подлежи на оспорване пред Върховния административен съд. Всяко друго решение, взето от БНБ извън кръга на нормативноустановената й компетентност , би било нищожно. БНБ не разполага с правомощия, съгласно националното законодателство, да установи, че депозитите в дадена кредитна институция са неналични чрез друг акт, различен от отнемането на лиценза за банкова дейност. Горепосоченото е валидно и за Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), който може да плати гарантирания размер на депозитите при условията на член 23 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ), единствено когато БНБ е отнела лиценза за банкова дейност на съответна банка и при никакви други условия. Освен това такова решение предполага изразходване на средства на Фонда за милиарди левове и не би могло да бъде взето без ясно правно основание в националното законодателство. Всеки административен орган следва да взема своите решения и да оповестява административните си актове в рамките на обхвата на своите правомощия, установени в националното право. В случай че се установи, че националното право, въвеждайки съответната директива на ЕС, определя в по-тесен смисъл и не предоставя в пълен обем правомощия на съответния компетентен орган така, както изисква директивата, националното право следва да се измени. Член 1, параграф 3, подточка (i) от Директива 94/19/ЕО, който по същността си е дефиниция, следва да бъде подходящо транспониран в националното законодателство. Тази разпоредба изисква задължително национални законодателни мерки за въвеждането й, които да съответстват на националния правен ред и особености. Такива мерки, както са определени от българския законодател, представляват отнемането на лиценза за банкова дейност като предпоставка за изплащане на депозити от страна на ФГВБ. Не е налице друга национална мярка, въвеждаща в българското законодателство член 1, параграф 3, подточка (i) от Директива 94/19/ЕО. В допълнение поставянето на банка под специален надзор, включващо спиране на изпълнението на нейните задължения, е национална надзорна мярка, приложима съгласно раздел осми на глава единадесета от ЗКИ. Тази мярка е наложена чрез административен акт, който БНБ е приела през юни 2014 г. при спазване на законовите изисквания. Той не е оспорен пред съда, влязъл е в сила и е породил правно действие. Съгласно чл. 115, ал. 3 от ЗКИ тази мярка може да бъде приложена за период най-много до шест месеца. При условие, че този срок е прекомерно дълъг спрямо сроковете за изплащане на гарантираните депозити съгласно Директива 94/19/ЕО, националното законодателство следва да бъде съответно променено. В контекста на гореизложеното БНБ заявява, че независимо, че констатациите относно твърдяното несъответствие с правото на ЕС засягат БНБ и ФГВБ, нито една от двете институции не разполага с компетентност да измени националното законодателство за преодоляване на несъответствието. Такива правомощия има единствено българският парламент. Отбелязва се също така, че в националното законодателство не са налице разпоредби и процедури, които оправомощават БНБ да даде възможност за частичен достъп до депозити. Както беше посочено по-горе, с изключение на разпоредбата на чл. 23 от ЗГВБ, не са налице други условия за изплащане на гарантирани депозити съгласно българското законодателство. Не са налице също така разпоредби, на основание на които в случай на недостатъчност на ликвидните средства в банка, да бъде извършено частично изплащане или разпределение на тези средства. При такива обстоятелства българският законодател не е възложил на БНБ компетенции да разрешава или отказва частичен достъп до депозити в банка и всяко такова решение, взето от БНБ, би било оспоримо и би породило правна несигурност. В допълнение БНБ е уведомила ЕБО, че оценката и анализа на активите на КТБ, извършени от одиторските фирми „Делойт България“ ООД, „Ърнст енд Янг Одит“ ООД и „Афа“ ООД, вече са приключили. Управителният съвет на БНБ е възложил на квесторите да осчетоводят изготвените в пълно съответствие с международните стандарти за финансова отчетност оценки и до 31.10.2014 г. да представят в БНБ необходимите надзорни отчети за вземане на решенията, предвидени в Закона за кредитните институции. БНБ информира ЕБО за предприетите до настоящия момент мерки, които вече са в ход. БНБ посочва, че във връзка с откритата от Европейската комисия процедура за нарушение на Директива 94/19/EC, за която България беше уведомена на 26.09.2014 г., страната изрази позиция, одобрена от Министерския съвет. По констатацията на Комисията, че неправилно са транспонирани чл. 1, параграф 3 и чл. 10, параграф 1, т. 1 от Директива 94/19/ЕО, е застъпено със съответни аргументи становището, че при транспонирането на директивата българският законодател се е стремял да облече в правна форма търсения от европейския правен акт резултат, отчитайки конкретните разпоредби и духа на директивата. Независимо от това е изразено съгласие, че има известно несъответствие в частта за наличието на максимално бърз достъп на вложителите до гарантираните суми. За отстраняване на несъответствието е в процес на разработване проект на нов Закон за гарантиране на влоговете в банките. Представен е и конкретен времеви график за приемането му. Поет е ангажимент във връзка с транспонирането на новата Директива 2014/59/ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници до края на 2014 г. да бъде съществено променена процедурата за поставяне на банки под специален надзор по о Закона за кредитните институции. Новото законодателство, което е в процес на разработване, ще отчете констатациите на ЕБО и ЕК. БНБ изразява готовност да продължи да предоставя своя експертен опит, за да съдейства на компетентните органи в България в процеса на законодателните промени, така че да се гарантира пълно съответствие с правото на ЕС. Текстът е публикуван без редаксторска намеса, а за българската общественост от банката посочват: Обръщаме внимание на българската общественост, че съгласно Регламент (ЕС) № 1093/2010 г. за създаване на ЕБО препоръките, издавани от ЕБО, нямат задължителен и правнобвързващ за компетентния орган характер. Целта на препоръките е да се постигне налагане на последователни, ефикасни и ефективни надзорни практики в рамките на Европейската система за финансов надзор и осигуряване на общо, еднакво и последователно прилагане на правото на ЕС. Процедурата, установена в чл. 16 и 17 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 г., предвижда, че при неизпълнение на препоръките на ЕБО в посочените срокове ЕБО уведомява ЕК, която от своя страна може да издаде официално становище. Източник profit.bg
  • Към 30 септември 2014 г. общата сума на всички активи на КТБ е в размер на 6.66 млрд. лв., констатираха одиторските фирми „Ърнст енд Янг одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „АФА“ ООД. Заключението е за необходимост от обезценки на активи на банката в общ размер на 4.222 млрд. лв. Сумарно, към 30 септември 2014 г. общата сума на брутната балансова стойност на кредитите е в размер на 5.335 млрд. лв. с оценка за необходими обезценки по тях в размер на 4.057 млрд. лв., се казва още в анализа им. Високо ликвидните средства на банката (парични средства по сметки в централната банка и в наличност) към 30 септември 2014 г. са 331 млн. лв. Увеличението от 187 млн. лв. в сравнение с 30 юни 2014 г. е резултат на прехвърляне по сметки в БНБ на средства, държани по кореспондентски сметки в търговски банки и постъпления от погашения по главници и лихви. На основата на баланса на банката и резултатите от анализа и оценката на основни балансови позиции (в т.ч. кредити, инвестиционен портфейл, ценни книжа, други активи, недвижими имоти) и издадени банкови гаранции от банката, могат да се направят следните изводи: Ръководството на банката не се е придържало към разумни и консервативни банкови практики. След поставянето на банката под специален надзор се установяват множество пропуски, допускани преди поставянето й в този статут: – В процеса на отпускане на кредити липсва задълбочено проучване на кредитоискателите, отсъстват пълни анализи на бизнес планове и разчети относно проектите, обосноваващи финансирането. – Липсва контрол при учредяването и текущото наблюдение на договаряните обезпечения. Извършеният анализ показва, че значителна част от обезпеченията са с пропуски при тяхното учредяване или са несъществуващи, което ги прави нереализируеми. Коефициентът на покритие на кредитния портфейл на банката с валидни обезпечения е около 13 на сто. – Липсва текущо наблюдение и контрол върху дейността на кредитополучателите и целевото използване на средствата от отпуснатите кредити. Допускани са множество предоговаряния на кредити, без да са налице необходимите обосновки за това. – Документацията в кредитните досиета не е поддържана в състояние, което да позволява на банката да управлява своите вземания с цел получаване на икономическите ползи, свързани с тях. – В дейността на банката се наблюдават необичайни за банковата система порочни бизнес практики, които са извършвани чрез сложни операции, целящи прикриване на същността на сделки и трансакции. Един от примерите за това е специфичният начин на кредитиране, опосредствано от „дружества със специална цел“, холдинги и други подобни, с цел финансиране на придобиването на активи, не отговаря на стандартните и надеждни банкови практики. – Представяните от ръководството на банката преди нейното поставяне под специален надзор финансови и надзорни отчети пред управление „Банков надзор“ на БНБ са били недостоверни и подвеждащи. Поради гореизброените причини БНБ изпраща докладите на одиторите на вниманието на Софийска градска прокуратура. Управителният съвет на БНБ възложи на квесторите да осчетоводят изготвените в пълно съответствие със стандартите на МСФО оценки и до 31.10.2014 г. да представят в БНБ съответните надзорни отчети, които са необходими за вземане на решенията, предвидени в Закона за кредитните институции. Други решения, сред които преструктуриране и/или оздравяване на КТБ, са възможни, ако Народното събрание в рамките на законодателните си правомощия намери за уместно и своевременно приеме изменения и допълнения на действащото законодателство, включително и по отношение на ресурсното обезпечаване. С цел вземането на информирано решение и подпомагане работата на народните представители по казуса КТБ, Управителният съвет на БНБ ще внесе на 27 октомври 2014 г., първия работен ден на 43-ото НС, обобщена информация за събитията и всички взети решения на БНБ по отношение на групата КТБ от 20 юни 2014 г. (деня на поставяне под специален надзор на КТБ) до настоящия момент. Източник profit.bg
  • Най-малко 11 банки от шест европейски държави не са издържали стрес тестовете, информира испанската информационна агенция Efe, позовавайки се на няколко неназовани финансови източници. Резултатите от стрес тестовете, направени на 130 банки от страна на ЕЦБ, се очаква да бъдат обявени в неделя. Четири гръцки банки, три италиански и две австрийски са сред тези, за които предварителните данни показват, че не са издържали тестовете, твърдят от Efe. От агенцията не споменават колко капитал ще е необходимо банките да наберат, като допълват, че това може да се промени, тъй като данните могат да бъдат ревизирани в последната минута. Еврото поевтиня след излизането на новината. Говорител на ЕЦБ обяви, че банката не може да коментира финансови институции или спекулации. Според него всички данни, излизащи преди официалните резултати, които ще бъдат обявени на 26 октомври, са „спекулативни.“ Според Efe кипърска банка, както и по една от Белгия и Португалия, не са издържали тестовете. Стрес тестовете имат за цел да проверят как банките се справят при различни икономически сценарии. Източник profit.bg
  • Дупката в капитала на КТБ може да стигне до 4 милиарда лева. Страшната прогноза излиза от одита на банката, поставена на 20 юни под специален надзор от БНБ. Това разкриха за „Стандарт“ запознати с документа, който ще бъде оповестен днес. Всички очаквания на финансовите експерти досега сочеха недостиг от около 1.2 до 2 млрд. лв. Но заедно с лошите кредити дупката се разраства до 4 милиарда. Финансиране на свързани фирми и лица, близки до бившия мажоритарен собственик Цветан Василев, са разкрили още одиторите. Те проверяват и подозрения за отчети, които не отговарят на истината, но са внесени от КТБ в управление „Банков надзор“. Подозренията за огромни нарушения, граничещи с престъпления, в поставената под особен надзор Корпоративна търговска банка (КТБ) ще излязат верни. Това установиха квесторите на КТБ, анализирайки одита на банката, направен от най-авторитетните дружества в бранша – „Ърнст енд Янг“, „Делойт одит“ и АФА. Квесторите влязоха в трезора веднага след неговото затваряне от Централната банка на 20 юни 2014 г. Четиримесечните ревизии по безспорен начин установиха прилагането на порочни практики при отпускането на кредити от банката. Освен това свързани фирми и лица, близки до съсобственика на трезора Цветан Василев, са получавали неправомерно финансиране. Все повече се затвърждава подозрението, че бившите собственици и управляващите банката са представяли в БНБ отчети с данни, които не отговорят на действителното състояние на трезора. Какви са несъответствията и как точно са ставали измамите тепърва ще се проверява. Поради тази причина вече е разпоредено да се предприеме подготовка за промени в наръчниците и инструкциите на надзорния регистър, за да се предотвратят бъдещи злоупотреби. Промените в единния регистър на надзора се подготвят в съответствие с изискванията и практиките на Европейската централна банка. Източник profit.bg
  • На 19 октомври 2014 г. в интервю, излъчено по Нова телевизия в предаването Дикoff, г-н Цветан Василев твърди, че има подадена оферта на консорциум за оздравяването на Корпоративна търговска банка, но „БНБ мълчи“. В тази връзка, следва да отбележим, че днес до 18 ч. такава оферта не е била получена в БНБ. Междувременно от страна на квесторите на КТБ АД бяха внесени в БНБ на 20 октомври 2014 г. доклади за извършени от „АФА” ООД, „Делойт Одит” ООД и „Ърнст енд Янг Одит” ООД анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции на клиенти на КТБ АД. До 31 октомври пък е срокът за отчета за капиталовата адекватност на КТБ на база изготвената пълна оценка на активите и след извършване на съответни счетоводни операции. КТБ беше затворена на 20 юни. До 20 ноември ще се приемат предложения за оздравяване на банката. Източник profit.bg
  • Министерството на финансите преотвори емисията 10,5-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), емитирана на 15 януари 2014 г. с падеж 15 юли 2024 година. Емисията е референтна по отношение на хармонизирания дългосрочен лихвен процент за оценка степента на сближаване, част от Маастрихтските критерии през 2014 година. На проведения на 20 октомври 2014 г. аукцион бяха пласирани книжа на стойност 55 млн. лв., а постигнатата среднопретеглена годишна доходност е 3.5%. Общият размер на подадените поръчки достигна 78.4 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 1.43. Най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха банките – 61.91%, следвани от пенсионните фондове – 23.64%, застрахователни дружества – 12% и гаранционни фондове – 2.45 на сто. Източник profit.bg
  • Руска банка е предявила интерес към купуване на Търговска банка „Виктория“, потвърдиха за „Хоризонт“ от финансовото министерство. Там е получено писмо от „Банк Российский кредит“, в което се заявява интерес към инвестиции в българската банкова система, като е посочена специално банка „Виктория“, дъщерна на КТБ и също е под специален надзор. При първоначалните оценки, представени от квесторите, банка „Виктория“ бе определана като „здрава“ и „добре управлявана“. Различните сценарии за решаване на казуса включваха и продажбата на кредитния портфейл на „Виктория“. От БНБ нито потвърждават, нито отричат информацията за заявения интерес от руската банка. По-късно през деня се очаква оценителите на Корпоративна търговска банка и на банка „Виктория“ да внесат доклада си за състоянието им в БНБ. На практика това означава, че трябва да е ясна пълната оценка на активите, както и размерът на финансовата „дупка“ в КТБ, посочва БНР. Решенията за бъдещето на КТБ и банка „Виктория“ не могат да се вземат преди ясната оценка за състоянието на групата. Пълната оценка на активите трябва да е готова днес, според сроковете, поставени от БНБ. Същевременно трябва да са ясни и офертите в тръжната процедура за продажбата на части от кредитния портфейл на дъщерната банка „Виктория“. След като се запознае с анализа, УС на Държавния трезор ще оповести своето решение за съдбата на Корпоративна търговска банка и то ще влезе в Министерския съвет. Вариантите са два – отнемането на лиценза и обявяването на фалит на КТБ, което означава откриване на процедура по изплащане на средствата на вложителите, или – оздравяване на банката и отварянето й за клиентите след месец. Процедурата по изпълнението на окончателното решение ще приключи до 20-и ноември. Очакваният доклад за състоянието на Корпоративна търговска банка и дъщерната й банка „Виктория“ е ключов и за австрийския фонд ЕПИК, който единствен бе заявил интерес към оздравяване на групата. На среща с вложителите в КТБ миналата седмица представителите на фонда са потвърдили, че според тях банката е достатъчно стабилна, за да бъде оздравена. Междувременно от БНБ отрекоха да има подадена оферта от фонда, отрекоха и че той представлява тримата най-големи инвеститори: компанията „Бромак“ на Цветан Василев, Оманския фонд и ВТБ „Капитал“. Фондът не е представил никакви планове за преструктуриране или рекапитализиране на банката. Още миналата седмица БНБ предупреди, че Австрийският фонд ЕПИК е представил редовни документи, подписани единствено от фирмата „Бромак“, но собственикът Цветан Василев е разследван за пране на пари и други престъпления, а за да бъде допуснат до оздравяване на банката, трябва „да се имат предвид изискванията за надеждност и пригодност“. От фонда са потвърдили пред вложителите интереса си към оздравяване на Корпоративна търговска банка, но са били категорични, че не могат да предоставят каквито и да е планове, преди да видят доклада на одиторите и да установят реалното състояние на банката. В същото време отстранените изпълнителни директори неведнъж изразиха позицията, че банката се води умишлено към фалит, въпреки че е още жизнеспособна, след четири месеца специален надзор. Той изтича точно след месец, като подуправителят на БНБ Димитър Костов е поел ангажимент пред вложителите, че надзорът няма да бъде удължаван. Източник profit.bg
  • Банки се готвят да вдигнат лихви по депозити, да обявят нови промоции, както и атрактивни планове за преструктуриране на стари кредити, съобщава „24 часа“, като се позовава на източници във финансовите среди. Причината е, че някои трезори се надяват така да привлекат част от депозантите в КТБ, както и част от собствениците на „здрави“ кредити. Тези намерения са свързани с това, че според повечето прогнози поставената под специален надзор от лятото КТБ ще остане без лиценз до края на този месец, а вероятно и по-рано. Окончателният одит ще е готов днес и ще бъде внесен в БНБ. Централната банка трябва да вземе решение в зависимост от доклада и от наличието на легитимни предложения от акционери или инвеститори. Източници от БНБ прогнозираха, че ако отнемането на лиценза бъде обявено до края на октомври, в 20-дневен срок след това ще има готовност за изплащане на защитените депозити. Според правилата това ще стане чрез фонда за гарантиране на влоговете, който вероятно ще избере банки оператори, за да избегне опашките. Всеки притежател на гарантиран депозит трябва да заяви във фонда дали иска изплащане в брой на цялата сума, на част от него или да поиска прехвърлянето му в друга банка. Информирани източници съобщиха още, че одитният доклад май ще потвърди декапитализация на банката между 700 млн. и 900 млн. лв. Такива данни имаше в доклада на одиторите „Делойт“, „Ърнст и Янг“ и „Афа“, които изчислиха капиталова дупка към август от близо 1 млрд. лв. По данни на финансовото министерство и на БНБ, гарантираните депозити в КТБ са 3.684 млрд. лв., а в ТБ „Виктория“ – 55 млн. лв. Във фонда за гарантиране на влоговете има 2.103 млрд. лв. При този вариант държавата трябва да покрие разликата от 1.7 млрд. лв. Очакванията са това да стане чрез държавно гарантирани облигации, които ще емитира фондът, както и със заем от бюджета в размер на 700 млн. лв. Това обаче ще е възможно само ако новият парламент гласува бързо актуализирането на държавния бюджет, където двете опции са записани. Съдбата на КТБ след отнемане на лиценза, ако такова решение бъде взето, ще се развива по закона за кредитните институции. Според него, липсата на средства над собствения капитал на банката, който е 680 млн. лв., задължава БНБ да обяви процедура по несъстоятелност. Финансови експерти са категорични, че тази процедура дава ход на изплащането на защитените депозити, но в същото време не отменя възможността на по-късен етап оздравяване на банката. Решението за това обаче вече ще бъде в ръцете на назначени синдици. По- различни са вариантите за решение на съдбата на дъщерната на КТБ ТБ „Виктория“, защото за нея има търг за продажба на обособени части на портфейла, а в последните дни се появиха съобщения и за кандидат-купувачи в лицето на руската „Росийски кредит“. Запознати с последния одит довериха също, че раздадените кредити вече били подредени в четири групи. В група А са събрани всички заеми, отпуснати на реални работещи компании, които се обслужват без забавяния. В група Б са вкарани кредитите, по които вече има забавяния над 30 дни. В група С са събрани проблемните кредити, получателите на които са лица без реален бизнес, офшорни компании или такива с неясни собственици, през които се предполага, че банката е декапитализирана. В последната група – Д, са кредитополучателите в технически фалит и без никакви обезпечения. Запознати твърдят, че най-много били заемите в последните две групи – общо за около 3.5 млрд. лв., а в първите две размерът бил около 1.8 млрд. лв. Източник profit.bg
  • Днес изтича крайният срок, който Българската народна банка даде на трите одиторски фирми, проверяващи банковата група КТБ, за изготвяне на техните доклади. „На основание на Закона за кредитните институции, УС на БНБ указва на квесторите на КТБ АД най-късно до 20.10.2014 г. да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на КТБ АД, извършена от трите одиторски компании – „Ърнст и Янг Одит“ ООД, „Делойт одит“ ООД и „Афа“ ООД“, заявиха от БНБ. До 31 октомври пък е срокът за отчета за капиталовата адекватност на КТБ на база изготвената пълна оценка на активите и след извършване на съответни счетоводни операции, припомня БГНЕС. Източник profit.bg
  • „Моето мнение сякаш никой не го иска. Бях очернен включително и от вашето съсловие. Това заяви банкерът Цветан Василев пред Нова телевизия от Сърбия. Само мога да кажа, че съм направил всичко възможно да се направи консорциум, който да представи най-добрата оферта. Доколкото виждам, Централната банка няма такова желание. Има такава оферта”, допълни Василев, в отговор на въпрос на Сашо Диков дали наистина има оферта за спасението на КТБ. Източник profit.bg
  • Българските банки изживяха тази година стрес тест, какъвто европейските банки разиграват само на хартия. Това заяви в предаването „Факторът Кошлуков“ по TV7 финансистът Емил Хърсев. Той подчерта, че това ни дава основание да спим малко по-спокойно. Той посъветва вложителите да не местят парите си от родните банки в чуждестранни, тъй като това може да им коства финансови загуби и е свързано с риск. Финансистът упрекна управниците и БНБ заради отношението им към КТБ. Банката не получи нужната подкрепа. Те показаха неумело ръководене на една банка по време на оздравителната й процедура. А това поставя под съмнение възможността на институциите да се справят с друга подобна ситуация, допълни Хърсев. Той смята, че има вариант за спасяването на КТБ. Банката може да бъде оздравена чрез „ЕПИК“. Фондът твърди, че е в състояние да осигури финансиране дори и в най-тежкия сценарий. Източник profit.bg
  • Държавата може да подпомогне финансово спасяването на Корпоративна търговска банка, но само след пълен анализ, доказващ възможността за нейното възстановяване. Това заяви вицепремиерът и министър на регионалното развитие с в служебното правителство Екатерина Захариева във връзка с условието, поставено от Оманския фонд, за включването на държавата в евентуалното оздравяване на банката. Захариева посочи, че не е информирана за състояли се вече преговори с Генералния държавен резервен фонд на Султаната на Оман. „Ако се реши и се направи пълен анализ, че е възможно тази банка да бъде спасена и възстановена, трябва да се чуе предложението на инвеститорите, които искат да инвестират, колко имат намерение да инвестират, какво, как и в какъв срок и трябва да се направи анализ какво как и откъде ще дойде“, каза Захариева. Вицепремиерът посочи, че според оповестените данни дефицитът в КТБ е по-голям от очакванията. Източник darikfinance.bg
  • Половин милиард лева са влезли в банките само през септември, това показват последните данни на БНБ. Обемът на влоговете на неправителствения сектор се покачва до 58.9 млрд. лв., поставяйки нов рекорд. От тях депозитите на домакинствата са 39.2 млрд. лв. или с 8.6% повече от същия месец на предходната година. Депозитите на бизнеса са 16.2 млрд. лв. и нарастват с 6.7% на годишна база. Влоговете на банките пък се увеличават до 3.5 млрд. лв. От данните се вижда, че ръстът на депозитите е равномерен във всички сектори, което отразява както несигурността на бизнеса и хората, така и липсата на достатъчно инвестиционни възможности в стагниращата българска икономика. В същото време ръстът на кредитирането е 2.6% на годишна база през септември. Общият обем на отпуснатите кредити нараства с 0.3 млрд. лв. спрямо август, достигайки 56 млрд. лв. Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 1.3 млрд. лв. в края на септември 2014 г. В сравнение със септември 2013 г. те нарастват с 39.5%. Качеството на кредитния портфейл на банките се влошава през септември. Лошите и преструктурирани заеми нарастват с 252 млн. лв., до 22.8% от всички отпуснати кредити без овърдрафта. Това увеличение се дължи основно на влошаването на качеството на портфейла от заеми за бизнеса и вероятно е свързано със събитията около Корпоративна търговска банка. През септември лошите и преструктурирани кредити за нефинансовите предприятия се увеличават с 257 млн. лв., до 24.8% от отпуснатите от банките. Източник darikfinance.bg
  • Само ако БНБ реши да увеличи вноските на банките във Фонда за гарантиране на влоговете, лихвените проценти по кредитите ще се вдигнат. Това коментира главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова пред БНТ. Според нея, в момента лихвените нива по депозитите са ниски, както и по кредитите, дори по-ниски от преди кризата. Въпреки това хората са доста предпазливи и внимателни да правят инвестиции. По повод на одита в КТБ Маринова посочи, че ще е по-добре банката да се оздрави, за да се успокои обстановката в страната. „В момента, когато е напрегнато, и фирмите, и гражданите се страхуват да предприемат каквито и да е инвестиционни намерения“, смята Марионова. Но с оглед на изнесените резултати от одитите за Корпоративна търговска банка, не се знае дали ще се намери инвеститор, който да направи такава голяма инвестиция – и капиталова, и ликвидна. Другият вариант е обявяване на несъстоятелност и изплащане на гарантираните депозити. „Високият доход означава висок риск и всеки трябва да си прави сметка къде инвестира своите средства“, категорична е Маринова. Какво ще се случи със депозити, които са над прага на гарантираните, ще реши правителството и парламентът, смята тя. Източник darikfinance.bg
  • Продължаваме да чакаме одитния доклад за Корпоративна търговска банка. Това, което БНБ показа, не е това, което трябваше да покаже, коментира Емил Хърсев пред TV7. Според финансиста съобщението на централната банка представлява извадки от някакъв документ, механично пренасяне на числа в „резюме“. Хърсев е категоричен, че ако оценката, представена в одита е вярна, то КТБ вече не съществува. „Не може да съществува финансова институция с кредитен портфейл, в който 80% са загуба, а останалите тепърва ще ги търсим“. Спасяването на КТБ би било много по-евтино, отколкото несъстоятелността, в който случай, нацията ще понесе загуба от над 10 млрд. лв., отчита Хърсев. Според него обаче проблемът е, че според изнесените данни вече няма банка за спасяване. „Ако са прави колегите. Уважаваните одиторски фирми, то правилният извод е, че тук банка изобщо не съществува. Може да е имало някога, но банка вече тук няма. Тя е изчезнала и единственото, което остава е да предадем на историята мощите и да започнем да търсим какво е това безумно престъпление, което се е извършило, за да имаме изчезване на 80% от субстанцията на една финансова институция“, смята Хърсев. По думите му, ако наистина става въпрос за подобна гигантска престъпна схема, то е необяснимо, как тя е могла да съществува години наред. Източник darikfinance.bg
  • Много е важно да се каже, че в този доклад няма някои неща, които преди това се говореха, най-вече от прокурори – няма изнесени пари с чували или липсващи кредитни досиета, коментира резултатите от одита на Корпоративна търговска финансистът Владимир Каролев. Пред БНТ той посочи, че сумата от 4.2 милиарда лв. е счетоводна оценка на обезценката на активите на КТБ. Три от петте най-големи счетоводни компании са направили оценка на активите на банката, а именно кредитния портфейл на банката – инвестиционния, държавни ценни книжа, и сградите на банката. Според тях липсва достатъчно обезпечение по кредитите. По думите на Каролев обезценката се дължи на липсата на достатъчно документи, необходими по международните финансови счетоводни стандарти. Той обясни, че според сега действащия Закон за кредитните институции до 30 октомври квесторите трябва да отразят тази обезценка в официалните отчети на КТБ, което означава, че банката ще има отрицателен капитал. Пак според закона това означава в петдневен срок БНБ да вземе решение за отнемането на лиценза и след това в 20-дневен срок да започне изплащането на депозитите до 196 000 лв. „В края на прессъобщението на БНБ е оставена следната вратичка, според мен правилно. Понеже има заявен интерес от инвестиционен фонд във Виена, предложение за рекапитализиране на банката, Управителният съвет на БНБ е предоставил такава възможност – следващият парламент да промени закона в тази му част. Ако пък банката мине през фалит е изключително важно назначените от съда синдици задължително да получат международна експертна помощ, защото България няма такъв капацитет“, смята Владимир Каролев. Източник darikfinance.bg
  • Корпоративна търговска банка технически не е фалирала, но най-вероятната хипотеза е отнемане на лиценза и несъстоятелност заяви председателят на Управителния съвет на Асоциация на банките в България Левон Хампарцумян пред bTV след оповестяването на резултатите от одита на кредитора. Хампарцумян посочи, че за плащане на гарантираните от закона депозити ще е нужно държавата да изтегли нов дълг в рамките на 1.5 млрд. лева, като останалите около 2 млрд. банките заделят от печалбите си от 1998 г. насам във Фонда за гарантиране на влоговете. „Ако някой реши да пълни кацата без дъно, теоретично е възможно да се съживи тази банка. Говорим за 4-5 млрд. лева ликвидност, това е от всеки работещ българин да поискаме 2000 лева“, подчерта Хампарцумян. Той заяви, че когато средствата станат разполагаеми, вероятно дребните вложители в КТБ ще имат достъп до тях не само в клоновете на трезора, но и в офисите на 2-3 от по-големите финансови институции, „за да няма стрес и напрежение в системата“. Хампарцумян е категоричен, че фирмите и физическите лица с реална дейност ще платят кредитите си, но част от тях може да бъдат отписани, когато станат ясни отношенията им с трезора. „Очевидно е, че в КТБ е имало огромни злоупотреби, направени от хората, които са управлявали банката“, каза банкерът и напомни, че Оманският фонд се е дистанцирал от мажоритарния собственик Цветан Василев. Той определи случая като „криминален“. Според Хампарцумян установената дупка от над 4-милиарда лв. в Корпоративна търговска банка е това, което одиторите очакват да липсва към края на годината на база обезпечения и обслужвани кредити. Банкерът посочи, че кухите фирми чрез счетоводни трикове са създавали впечатлението, че плащат задълженията си. „Прокуратурата трябва да каже дали е източена, била е зле управлявана и са създадени условия КТБ да натрупа огромни загуби“, коментира той. Хампарцумян подчерта, че освен ръководството на КТБ, вина за настоящата ситуация имат и отговорните институции в държавата. По думите му обаче в БНБ работят големи специалисти, които няма начин да бъдат подведени за много дълъг период. Левон Хампарцумян е категоричен, че случилото се в КТБ не застрашава банковата система. Източник darikfinance.bg
  • Централната банка ще внесе казуса КТБ в парламента, още в първия работен ден на депутатите. БНБ обяви, че е разгледала доклада за анализа и оценката на активите на Корпоративна търговска банка АД, извършена от одиторските фирми Ърнст енд Янг одит ООД, Делойт България ООД и АФА ООД. Във основа на представените данни централната банка изпраща докладите на одиторите на вниманието на Софийска градска прокуратура. Според БНБ решения за преструктуриране или оздравяване на КТБ, са възможни, ако Народното събрание в рамките на законодателните си правомощия намери за уместно и своевременно приеме изменения и допълнения на действащото законодателство, включително и по отношение на ресурсното обезпечаване. С цел вземането на информирано решение и подпомагане работата на народните представители по казуса КТБ, Управителният съвет на БНБ ще внесе на 27.10.2014 г., първия работен ден на 43-ото НС, обобщена информация за събитията и всички взети решения на БНБ по отношение на групата КТБ от 20 юни 2014 г. до настоящия момент. Извършеният анализ и оценка се основава на принципите за признаване и оценяване съгласно приложимите международни стандарти за финансова отчетност. Към края на септември общата сума на всички активи на банката е в размер на 6 662 млн. лева. Заключението на одиторските фирми е за необходимост от обезценки на активи на КТБ в общ размер на 4 222 млн. лева. На база представените данни от одита могат да се направят следните изводи. Ръководството на КТБ не се е придържало към разумни и консервативни банкови практики. В процеса на отпускане на кредити липсва задълбочено проучване на кредитоискателите, отсъстват пълни анализи на бизнес планове и разчети относно проектите, обосноваващи финансирането. Липсва контрол при учредяването и текущото наблюдение на договаряните обезпечения. Извършеният анализ показва, че значителна част от обезпеченията са с пропуски при тяхното учредяване или са несъществуващи, което ги прави нереализируеми. Коефициентът на покритие на кредитния портфейл на банката с валидни обезпечения е едва около 13 на сто. Липсва текущо наблюдение и контрол върху дейността на кредитополучателите и целевото използване на средствата от отпуснатите кредити. Допускани са множество предоговаряния на кредити, без да са налице необходимите обосновки за това. Документацията в кредитните досиета не е поддържана в състояние, което да позволява на банката да управлява своите вземания с цел получаване на икономическите ползи, свързани с тях. В дейността на КТБ се наблюдават необичайни за банковата система порочни бизнес практики, които са извършвани чрез сложни операции, целящи прикриване на същността на сделки и транзакции. Един от примерите за това е специфичният начин на кредитиране, опосредствано от „дружества със специална цел“, холдинги и други подобни, с цел финансиране на придобиването на активи, не отговаря на стандартните и надеждни банкови практики. Овен това се оказва, че представяните от ръководството на КТБ преди нейното поставяне под специален надзор финансови и надзорни отчети пред управление „Банков надзор“ на БНБ са били недостоверни и подвеждащи. Източник darikfinance.bg
  • Вероятно няма да има друга възможност освен да се отнеме лицензът на КТБ, защото обезценката на кредитите ще бъде твърде голяма. Това заяви пред БНР проф. Емилия Миланова – бивш подуправител на БНБ с ресор „Банков надзор“. Тя обясни, че преценката ѝ се базира на извадки от предварителния доклад на одиторите, който се разпространяваше в публичното пространство. „Видях маниера, по който са оценявани активите. Ако това е продължило по-нататък с допълнителната информация, която те са събрали, за да направят съответната оценка“, то „обезценката ще бъде достатъчно голяма, така че няма да има никаква друга възможност, освен да се отнеме лиценза на банката“. В понеделник квесторите в КТБ внесоха в БНБ доклада на одиторските фирми за състоянието на банката, но резултатите от него все още не са оповестени публично. Специалният надзор, като оздравителна процедура, трябва да се провежда за много кратко време, категорична е проф. Миланова. Според нея начинът, по който е управлявана КТБ от квесторите в последните месеци е водел банката към несъстоятелност. „Това е абсурдно, в продължение на толкова много месеци да е затворена банката, тя да не изпълнява абсолютно никакви операции, да не провеждаш никакви оздравителни операции по отношение на нея и да очакваш, че ще се случи нещо оздравително“. Според проф. Миланова е трябвало да се създаде работна група от представители на БНБ и Министерството на финансите, която да разработи няколко варианта за оздравяване на банката с участие на акционерите или инвеститори. Източник darikfinance.bg
  • Австрийският инвестиционен фонд EPIC, официално се разграничи от Цветан Василев и неговата компания „Бромак“, в писмо до БНБ. От фонда за рискови инвестиции, който е нает като консултант за евентуално рекапитализиране на Корпоративна търговска банка, заявяват, че искат да се дистанцират от „всякакви публични изявления, правени, или които ще бъдат направени както от „Бромак“, така и от Цветан Василев“. Също както и при официалното писмо на Оманския фонд, EPIC настоява за среща с представители на БНБ и други държавни институции, на която да се изработи график за работата по оздравяването на банката и да се обсъдят „екшън“ планове. Конкретни предложения и числа обаче няма. В писмото се посочва, че „евентуална дискусия през обществените медии е потенциално опасна“. Освен това Петер Голдшейдер, управляващ партньор в EPIC, допълва, че вече е изпратил исканото от БНБ пълномощно, че представлява регистрираното в Люксембург дружество Bulgarian Acquisition Company II S.a.r.L., което е косвено контролирано чрез други компании от Генералния държавен резерв на Султаната на Оман и държи дял от 32% в КТБ. Голдшейдер посочва, че EPIC няма специално споразумение за представителство с другия голям миноритарен акционер, руската банка ВТБ. Но е получил заявление за подкрепа в усилията да се спаси и стабилизира Корпоративна търговска банка. Източник darikfinance.bg
  • Нацията ще загуби много при несъстоятелност на КТБ. Загубите за държавата ще са над 10 милиарда, прогнозира финансистът Емил Хърсев пред bTV. „Винаги, когато се стигне до обявяване на несъстоятелност, се губи. Има термин за това – „разсипване“. Дано не се стигне до фалит на КТБ. Тогава ще ревем всички ние. Ако действително се тръгне към фалит на банката, всички хорово ще реват, дори тези които сега само наблюдават“, коментира финансистът, цитирайки вложителка в КТБ. „Ние натрупахме един негативен опит, че когато една банка изпадне в ликвиден проблем, никой не помага отникъде, а я оставят сама да падне. Това ще доведе до нарастване на лихвите, другите банки ще увеличат цените на кредитите“, прогнозира Хърсев. Източник darikfinance.bg
  • Дъщерната банка на КТБ – „Виктория“, се източва от квесторите, назначени от БНБ да я оздравяват – алармират служители на банката. В сигнала им до bTV са приложени фактури за хиляди левове, изплатени към консултантски фирми. С парите на вложителите в банката квесторите плащат на консултантите за дейности, които трябва да се вършат от самите служители във „Виктория“. Една от платените фактури към фирмата „Буллойерс“ ООД е на стойност 17 000 лева, които са платени само за 4 дни работа. Във фактурата е посочено, че става въпроса за труд, извършван в продължение на 120 часа. Така излиза, че в денонощието консулталните са работили по 30 часа. Общата сума, одобрена от квесторите и платена на фирмата, е почти 100 000 лв – платени с парите на вложители в търговската банка. В доходоносната дейност са замесени двама квестори, две фирми и няколко физически лица. Румен Димитров е един от собствениците на фирма „Буллойерс“. Той и съдружникът му са получили 100 000 от банката до този момент. Димитров е отказал да коментира случая. Съдружник на Димитров е Бисер Атанасов. Според документите, с които bTV разполага, той е взел пари от „Виктория“ освен през „Буллойерс“, и през друга своя фирма. Става въпрос за още 108 000 лева. Източник darikfinance.bg
  • Позицията на Българската стопанска камара крие сериозен риск от разклащане на устоите на българската банкова система. Това заяви главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова, цитирана от БНР. Вчера тя подаде оставка като член на Управителният съвет на БСК. Повод за това беше обявеното миналата седмица искане на синдикатите и сдруженията на работодателите за оставката на управата на БНБ поради действията на банковия регулатор за продажба на кредитите на ТБ „Виктория“ – част от групата на Корпоративна търговска банка. В тази връзка Маринова заяви, че подава оставка като член на Управителния съвет на Българската стопанска камара. „Не мога да позволя нито моето име, нито авторитетът на Банка ДСК да бъдат свързани с опити за нагнетяването на напрежението в банковата сфера. По тази причина подавам оставка като член на Управителния съвет на Българската стопанска камара“, обясни Маринова. По думите ѝ исканията за оставки в БНБ могат да доведат до дестабилизация на банковата система и допълнително усложняване на нелеката обстановка в страната. Източник darikfinance.bg
  • Докладът на квесторите за КТБ, ще бъде негативен и ще се опита да докаже дупка от 3 милиарда. Но независимо от това какъв ще бъде той, все още има шансове банката да бъде спасена, смята бившият финансов министър Стоян Александров. Пред TV7 той посочи, че възможните решения за оздравяване на КТБ са изисквали технологично време, което не е било използвано за обсъждането им. Александров допълни, че дори в процеса на преговори за съставяне на правителство политиците не са потърсили мнение за финансовата и банковата стабилност от екипа експерти, търсещи решения за КТБ. Според финансиста от всички варианти фалитът на КТБ не само е най-скъпият, защото ще опразни гаранционния фонд, ще глътне допълнителни средства и ще затрудни редица институции и фирми, свързани с банката, но е и сред най-опасните сценарии, защото води към финансова нестабилност. Той подозира, че нормалното иначе договаряне за цесии, което сега се превръща в „много лоша практика“ заради голямото редуциране на дълговете, може да предизвика атаки и срещу други банки. Източник darikfinance.bg
  • Цветан Василев се опитва да организира консорциум от известни международни компании и инвестиционни фондове, който да работи за възстановяването и оздравяването на КТБ АД. Концепцията е разработена с помощта на екип, включващ известни международни консултантски компании, няколко големи инвестиционни фонда, както и Оманския държавен фонд. Това заявява мажоритарният акционер в КТБ в позиция, публикувана в личния му сайт. Според него капитализацията на финансовата институция следва да се осъществи основно на акционерно ниво. За целта най-вероятно е да се използва „Бромак“, но без участието на самия Василев, като за целта се изплатят определен обем от кредити – около 2 млрд. лева и придобиване срещу това на собствеността върху някои финансирани от банката активи и проекти. По този начин капиталът на банката може да бъде възстановен до регулаторните изисквания, а ликвидността да бъде достатъчна, за да се уверят клиентите в способността на банката да изпълнява своите ангажименти, смята Василев. Според него, по всичко личи, че ликвидаторите, макар и с известно забавяне, са на път да доведат постановката си до нейния „закономерен“ завършек, изразяващ се в подготвянето на почвата за ликвидацията на КТБ и така желаното разграбване на нейните апетитни активи. Последните, разбира се, ще бъдат скоростно разпределени на „правилните“ инвеститори, и то – на завидно добри цени. За да се случи всичко това, бяха необходими известни, не особено трудни за изпълнение, подготвителни действия, а именно – кредитният портфейл на банката да бъде услужливо разделен от квесторите и одиторите в четири категории, като „най-добрите“ активи са в първата група, а „най-лошите“ – в четвъртата. Очаквано, разпределението на кредити в отделни групи е само формално и не отчита по никакъв начин спецификата на структурата на кредитния портфейл на банката, смята разследваният от прокуратурата банкер. Той посочва, че същият този портфейл, макар и с асиметричен профил, във всеки един момент до поставянето на банката под особен надзор е разполагал със своите надеждни обезпечения, изразяващи се включително и във възможността за осъществяване на допълнителен контрол върху някои от компаниите кредитополучатели. Василев посочва като пример за тезата си групата на „Петрол“, придобита от няколко дружества с инвестиционна цел, контролирани от банката. Дистрибуторът на горива е с обща експозиция от 200 млн. евро. Оценката на предприятията съгласно последния международен одит, извършен на принципа „replacement cost“, надхвърля 400 млн. евро. Според Василев интерес буди разпределението на кредитите, предоставени от банката на тази група. Три от четирите компании – основни акционери в „Петрол“, са поставени в трета категория, а четвъртата от тях – във втора. Това, смята Василев показва, че се цели „Петрол“ да бъде продаден в крайна сметка на цена до 130 млн. евро на „подходящите“ купувачи или на онези, които са готови да доплатят разликата до пазарната стойност на ликвидаторите и техните всемогъщи опекуни. Налице са оферти за покупката на същата тази група за цена над 300 млн. евро, т. е. загубата за банката, респективно за всички нейни кредитори и клиенти, ще е в размер на над 200 млн. евро, ако бъде приложен замисленият от ликвидаторите сценарий, прогнозира Цветан Василев. Източник darikfinance.bg
  • След поставянето на Корпоративна търговска банка под специален надзор от БНБ на 20 юни, фирми, които са с големи заеми от банката, са започнали да сменят и да преобразуват собствеността и управлението си, показва проверка в Търговския регистър. Рокадите по принцип не са незаконни, но при някои случаи промените са били сполучливи, а при други – не, пише в. „Преса“. Така например на 1 август „Хедж Инвестмънт България“, компания, която според информацията на „Капитал“ има над 69 млн. лв. дълг към банката, се е опитала да смени директорите си. Квесторите от КТБ обаче сигнализирали съда, че са заемодатели и че не са били уведомени за общото събрание. Затова съдът отменил процедурата. Успешни обаче са били промените в редица други фирми. „Интегрирани пътни системи“ АД, която е имала в края на 2013 г. близо 66 млн. лв. дълг към КТБ, е сменила директора си. Веселин Бушев е преотстъпил на 24 септември мястото си на сърбина Радоман Вулевич. Дали Вулевич е бил запознат, че започва да носи отговорност за фирма с дългове, не е ясно. Друг интересен случай има с фирмата „Корект фарм“, която дължи 54 млн. лв. на КТБ. През юли собствеността ѝ е била сменена. Костадин Каракостов е продал фирмата на Николай Гергов. Дни преди това Каракостов е поискал съдът да запорира нейния 18-процентов дял в „Петрол“, тъй като имало опит да й го отнемат. В мотивите фирмата признава, че има множество дългове и е неспособна да ги плаща. В крайна сметка делото е спряно „поради отказ“. Преди ден „Преса“ съобщи и за други интересни промени. Продадена е била „Акванада“, която в края на 2011 г. е имала 33,5 млн. лв. дълг към КТБ. Това лято срещу 5000 лв. Надежда Ананиева продава фирмата на сърбина Горан Ристович. Сръбските нишки обаче не свършват дотук. През септември сърбинът Родолюб Николич придобива „Хидроенергийни проекти“ от близката до Цветан Василев „Кен трейд“. Фирмата има 44 млн. лв. дълг към КТБ. Източник darikfinance.bg
  • Под похлупака, държан над КТБ, ще се окаже дупка и ще стане ясно колко хора са се хранили от тази дупка. Това заяви вчера пред bTV главният прокурор Сотир Цацаров. Той обеща, че имената на хората, които са се „хранили“ от КТБ ще станат ясни, но в момента не може да ги разкрие, тъй като те представляват следствена тайна. “ Няма да скрия нито един разпит и документ“ , закани се Цацаров. „Може би не сме действали елегантно, но действахме ефективно – с претърсвания, разпити, изземвания на документи. Прокуратурата не моли, а изисква“ , каза прокурорът. Според него трябва да се изчака да стане готов докладът на одиторите на БНБ за състоянието на Корпоративна търговска банка. „За да не оставим убеждението, че някой е действал в интерес на някого, а друг крие нещо – нека това, което пише в доклада, бъде представено публично. Тогава ще стане ясно дали сме действали ефективно“ , каза Цацаров. По думите на главния прокурор преплитането на финансови и икономически интереси в КТБ не е имало политическа украса. Източник darikfinance.bg
  • Решението за съдбата на Корпоративна търговска банка е на БНБ. Това заявиха проф. Христина Вучева и проф. Валери Димитров пред БНТ. Според експертите Управителният съвет на централната банка и правителството трябва да обсъдят ползите и възможните загуби и въз основата на одиторския доклад да се изчисли капиталовата адекватност на КТБ. Тогава при отрицателна капиталова адекватност УС на БНБ трябва незабавно да подложи банката на ликвидация, обясниха финансистите. Проф. Христина Вучева напомни, че още от поставянето на КТБ под особен надзор е била „за“ нейното оздравяване по време на специалния надзор. „Аз винаги бях на позиция, че оздравяването на КТБ е най-добрият вариант“, каза тя. И припомни, че още тогава е имало хора, които са казали, че става дума за 3,4 млрд. лв. лоши кредити. Според нея обяснението за случващото се сега е, че има един счетоводен стандарт за оценки на кредити, който е бил преразгледан след световната финансова криза и има нов допълнен, който се прилага едва от 2013 г. „Оценката на риска, на загубата, на лошия кредит, е твърде субективно нещо от този, който прави правилата“, каза проф. Вучева. Тя уточни, че говоренето за дупка от 4,2 млрд. лв. е „малко художествено определение”. И напомни, че на 31 юли в съобщението на БНБ, с което се прие отчетът на квесторите, се посочва, че има загуби от около 60 млн. лв. След това обаче от тях се е искало да се променят правилата и към днес въз основа на новите правила излиза сумата от 4,2 млрд. лв. Не е ясно кой е направил тези правила, но не са одиторските фирми, уточни експертът. Според нея Управителният съвет на банката и правителството трябва да преценят и да обсъдят ползите и възможните загуби. Тя каза, че ако има някаква възможност да влияе на решението, би се опитала да направи така, че да не се ликвидира тази банка. Вучева коментира, че сега може да се мисли за вариант да затворят КТБ и да спасят банка „Виктория“. Тогава може по закон да се прехвърлят всички пасиви на КТБ във „Виктория“, а ликвидаторът да събира дълговете. Според проф. Валери Димитров БНБ е пропуснала възможността за прилагане на оздравителни мерки по време на специалния надзор. Той каза, че винаги е бил привърженик на това, че банка трябва да се спасява, но в момента ситуацията е такава, че марката КТБ е непоправимо дискредитирана, увредена е нейната репутация. Професорът смята, че едва ли тази банка ще може да бъде спасена, ако в нея се налеят каквито и да е средства, защото това няма да предотврати банковата паника. Обещанието за ликвидност, което ще спаси банката, трябва да бъде дадено от лице, което да успокои вложителите и да им каже, че няма смисъл да си теглят парите, защото влоговете им са на сигурно място. Такова обещание може да даде само държавата или някоя голяма банка, която да погълне КТБ, което обаче не се очертава, добави той. Решението тежи върху плещите на УС на БНБ. На основата на одиторския доклад квесторите трябва да изчислят капиталовата адекватност и тогава при отрицателна капиталова адекватност УС на БНБ трябва незабавно да подложи банката на ликвидация, каза експертът. Според Димитров в момента най-важно е как ще се попълни Фондът за гарантиране на влоговете. Той трябва да бъде попълнен незабавно от тези, които имат интерес от стабилност – това е банковата общност, не само държавата, подчерта той. По думите му вложителите с негарантирани депозити ще претърпят загуби. Според националния омбудсман Константин Пенчев обаче КТБ се е оказала „не банка, а черна дупка“ и лицензът й трябва да бъде отнет незабавно. Пред БНР той припомни, че първите доклади на одиторите са били обнадеждаващи, но последвалата проверка на кредитните досиета е показала, че голяма част от тях не са обезпечени. Според Пенчев има правна възможност БНБ да реши проблема с поставената под особен надзор банка и без да е сформирано Народно събрание и ново правителство. „Член 36 от Закона за кредитните институции казва, че ако една банка пет дни не си плаща изискуемите задължения поради проблеми в ликвидността й и въобще капиталови проблеми, и БНБ прецени, че в близко бъдеще тези проблеми няма да бъдат решени, тя е длъжна, не става въпрос за преценка, да отнеме лиценза й“, категоричен беше омбудсманът. Няма вариант вложителите да не получат гарантираните си депозити, но това ще стане с „огромно закъснение“, коментира още той. Според Пенчев дори и да се наложи държавата да взима нов заем, парите на хората ще бъдат възстановени. Омбудсманът обаче предупреди, че влоговете с преференциални лихви, дори и да са в размер под 100 хил. евро, не подлежат на обезщетяване, според записаното в закона. Техният брой все още не е изяснен. Според Пенчев ще има съдебни спорове по отношение на тези депозити, когато се окаже, че те няма да бъдат възстановени. Източник investor.bg

Банков бюлетин 13.10-17.10.2014

  • Плащат защитените депозити в КТБ около 10 декември
    Специалният надзор над КТБ няма да бъде удължаван. Казусът със затворени КТБ и ТБ „Виктория“ ще се реши до 20 ноември. В случай че се пристъпи към отнемане на лиценза, гарантираните депозити до 100 000 евро ще бъдат изплатени до 10 декември.
    Това е съобщил подуправителят на БНБ Димитър Костов пред трима представители на вложителите в затворената банка, научи „24 часа“ от участници в нея. От БНБ потвърдиха и информацията на „24 часа“ – консултантът EPIC няма договор с централната банка и най-вероятно няма да има. Централните банкери официално обявиха причините: ЕПИК не е представил документ, който да доказват, че представлява акционера VTB Capital. Нямало официален документ и за представителство на акционера Bulgarian Acquisition Company II Люксембург – дружеството, контролирано чрез други компании от Генералния държавен резерв на Султаната на Оман. До момента EPIC показал в централната банка само мандатно писмо от Оманския фонд, който обаче не е пряк акционер в КТБ. Освен това, писмото било подписано от лице, за което до момента не е потвърдено, че има представителни права по отношение на фонда. Досега EPIC е представил редовни документи единствено от „Бромак“. Като се позовават на публични съобщения, свързани с разследване за пране на пари и други престъпления срещу собственика на „Бромак“ Цветан Василев, от БНБ добавят, че по тази причина те са особено внимателни. От централната банка казват също, че досега EPIC не е представил поискани от тях с официлни писма документи, доказващи финансовата готовност на акционерите, „които EPIC евентуално представлява“, за оздравяване на КТБ. Нямало отговор и на писмото им от 8 октомври, в което имало бележки по искания от EPIC договор за конфиденциалност с квесторите на КТБ. Източник profit.bg
  • Топ 4 на страховете на българските кредитополучатели
    Какви са основните опасения на потребителите, когато пристъпват към тегленето на ипотечен кредит? Задълбоченият анализ на поведението и страховете на домакинствата у нас, направен от експертите на Кредит Център, формулира Топ 4 на страховете така:
    (1) страх от задлъжнялост за дълъг период от време (2) страх от загуба на доходи (3) рязко покачване на лихвите (4) рязък спад в цената на закупения имот. „Месец септември е подходящ за проучване на възможностите за покупка на имот и организиране на първи огледи. Голям процент от клиентите през есента се консултират с цел до края на годината да реализират сделка. И ако преди години основните опасения, които споделяха, се отнасяха до скритите в малкия шрифт условия на банките, то днес се открояват по-скоро субективните страхове”, коментира Тихомир Тошев, изпълнителен директор на Кредит Център. „След кризата, в която в публичното пространство твърде често се говореше за лоши кредити и фалит на физически лица, съвестните и отговорни клиенти се завърнаха към старата максима на българина “по-добре да си го платя и да знам, че си е мое”. Това виждаме и от официалната статистика, където покупките на имот с изцяло собствени средства са около 70% от сделките, а само около 30% от сделките са с ипотечен кредит“, допълва Тошев. Анализът еднозначно показва, че страховете се дължат основно на липсата на традиции в ползването на ипотечни кредити у нас. Практиката от послендите 10 години е спорна, тъй като кризата сложи своя отпечатък върху пазара и превъзмогването на последиците ще отнеме време. Тази предлазливост има своите положителни страни – хората вземат разумни, оразмерени спрямо техните възможности решения и това силно ограничава риска от проблеми на по-късен етап. Втори по значимост са опасенията, свързани със загуба на доходи. Близо 30% от клиентите търсят гаранция в случай на безработица. “Практиката ни е показала, че трайно безработни остават само хората, които са ниско образовани или не искат да работят”, коментира Тошев. “Затова съветваме клиентите първо да планират кредитите си така, че да могат да покриват вноската, ако един от членовете на домакинството остане временно без доходи или да поддържат резерв от спестени средства, равен на поне три месечни вноски по ипотеката”. Вариант за защита остават и застраховките срещу безработица, които се предлагат на пазара през последните години. Рязката промяна в лихвените нива плаши почти половината от потребителите. Основните м опасения са свързани с исторически ниските нива на индексите “софибор” и “юрибор” в момента и очакванията те да започнат да се покачват. “Важно е потребителите да знаят две основи правила – всеки кредит може и трябва да бъде предоговарян, ако лихвата по него стане непазарна. И второ – покачването на индексите се случва паралелно с растежа на икономиката на съответната страна или общност, което се отразява и на доходите на работещите”, обяснява Тошев. Най-малък (под 20%) е делът на клиентите, които споделят опасения за спад в стойността на имота. Според Тошев кризата дойде неочаквано за част от българите, но продължи достатъчно дълго, за да приемем новите цени на имотите за нормални. Последната година имаме стабилизиран имотен пазар и очакванията за знаичтелен спад наистина са неоснователни. Промените в Закона за потребителкия кредит относно появата на кредити с ограничена отговорност дават решение за точно този дял от потребителите. Средният размер на кредитите за страната през септември отново демонстрира ръст и е 35 352 евро. Съотношението между еврото и лева пак е в полза на родната валута, която заема дял от 88% от всички при 85% за последния летен месец август. Средният размер в София през първия есенен месец достига близо 40 000 евро, което е покачване спрямо предходния август. Тенденцията при останалите големи градове е по-умерена и не демонстрира съществени промени. Еврото остава най-популярно в столицата – 33% от кредитите са в тази валута, докато в в другите 3 големи града над 90% от заемите са изтеглени в български пари. Покачва се възрастовата граница на най-активните кредитополучатели. Близо половината от тях през септември са на възраст между 36 и 45 години, а тези над 45-годишна възраст заемат дял от над 15% от всички. Най-младите са общо 3.8% от потребителите на ипотеки през изминалия месец, посочват още от Кредит Център. За пореден месец кредитите между 10 000 и 30 000 евро остават най-желаните сред потребителите. През септември те вече са над 55% от всички. Около ¼ от ипотеките са на стойност между 30 000 и 50 000 евро, а най-скъпите – тези над 90 000 евро, заемат дял от 4.2%. Най-ниските по размер заеми – до 10 000 евро, са 3.4% от всички през септември. Само 0.4% от всички кредити са изтеглени за лично ползване. Останалите са използвани за придобиването на жилище. Най-предпочитаният срок остава този между 16 и 25 години – над 45% са избрали този период за погасяване на задълженията си. Вторият по популярност е този между 21 и 25 години, като най-дългият – над 30 години, е изборът на едва 1.4% от потребителите. До 10 години ипотеката си ще изплащат 2.7% от потребителите на ипотечни кредити през септември. Финансиране на 60% до 70% от стойността на имота продължава да ползва най-голям дял от кредитополучателите – 26%. С 1% расте делът на най-сериозното външно финансиране и през септември този дял е 3%. Кредит, покриващ най-малко от стойността – до 40%, е бил изборът на 6% от потребителите на кредити. Източник profit.bg
  • КТБ разделя ГЕРБ и БСП
    В резултат на 4-часовите разговори по 4 от основните приоритети имаме съвпадение на възгледите си с БСП. Това заяви Менда Стоянова от ГЕРБ след консултациите с БСП.
    Според нея обща позиция е постигната за евроатлантическата ориентация на България и спазване на ангажиментите, поети в международните договори, подобряване на бизнес средата и насърчаване на инвестициите, влизането в банковия съюз, както и създаването на единния енергиен европейски съюз. Приоритет е възстановяване на доверието на ЕК към България и възстановяване на плащанията по европрограмите, каза Стоянова. По другите 8 приоритета обаче не са постигнати съвпадения на мненията. По два от тях има принципни съгласия, но сериозни различия в начина на осъществяване – това са темите за КТБ и инфраструктурните проекти. БСП настоява бъдещото правителство веднага да реши въпроса с КТБ и възстановяване на средствата на вложителите. Според Стоянова ГЕРБ също са извели като приоритет гарантиране на парите на вложителите, но в интерес на цялата българска икономика и на целия български народ е да има вярно решение за казуса КТБ, а то може да се вземе само на базата на сериозен анализ на данните. От ГЕРБ настояват БНБ да назначи международен признат консултант, който на базата на данните и фактите в КТБ, да предложи начините, по които банката да излезе от ситуацията и тези начини да бъдат остойностени, за това колко ще струват на държавата и на цялата икономика, на българския данъкоплатец. Източник darikfinance.bg

    На 15 и 16 октомври 2014 г. в медиите бе разпространена информация, че базираната в Австрия компания ЕPIC представлява тримата основни акционери на Корпоративна търговска банка АД (КТБ), разработила е няколко варианта за спасяване на КТБ, желае да рекапитализира КТБ, готова е да добави в капитала на банката самостоятелно или в сътрудничество с държавата 600 млн. лв., но не получава достатъчно съдействие и необходимото разбиране от българските власти, включително БНБ, за да оцени реалното състояние на КТБ. Във връзка с гореизложеното и в качеството си на държавна институция, която регулира и осъществява надзор върху дейността на банките в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите, бихме искали да поясним следното: ЕPIC не е представил в БНБ документи, удостоверяващи, че представлява акционера VTB Capital. EPIC не е представил в БНБ документи, удостоверяващи, че представлява акционера Bulgarian Acquisition Company II S.a.r.L., Люксембург. Bulgarian Acquisition Company II S.a.r.L., Люксембург е дружество, косвено контролирано чрез други компании от Генералния държавен резерв на Султаната на Оман. Към настоящия момент EPIC е представил мандатно писмо от Фонда на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман (Фонда), който обаче не е пряк акционер в КТБ. Също така мандатното писмо е подписано от лице, за което не е потвърдено, че има представителни права по отношение на Фонда. EPIC е представил в БНБ единствено редовни оторизационни документи, подписани от „Бромак“ ЕООД. По този повод БНБ вече е обърнала внимание, че във връзка с медийните публикации, свързани с разследване за пране на пари и други престъпления срещу собственика на “Бромак” ЕООД Цветан Василев, следва да се имат предвид изискванията за надеждност и пригодност, на които трябва да отговарят лицата, които пряко или косвено притежават или придобиват акции на банка, съгласно българското и европейското законодателство. В допълнение към това, към настоящия момент от EPIC не са представени поисканите с писма на БНБ от 15 септември 2014 г. и 30 септември 2014 г. документи, удостоверяващи готовността на акционерите, които EPIC евентуално представлява, да осигурят нужните финансови средства за оздравяването на КТБ, както и действителната разполагаемост с такива средства или други активи от страна на тези акционери. Във връзка с друга част от разпространяваните твърдения следва да бъде отбелязано, че до този момент EPIC не е представил в БНБ планове и варианти за оздравяване или преструктуриране на КТБ или ТБ „Виктория“ ЕАД. Последното засега писмо, изпратено от БНБ до EPIC, е от 3 октомври 2014 г., в което отново се изискват горепосочените документи, като до този момент няма постъпил отговор. На 8 октомври 2014 г. на EPIC са изпратени бележки и предложения по текста на Споразумение за неразкриване на информация, което би следвало да бъде подписано с квесторите на КТБ и ТБ „Виктория“ АД. До този момент няма постъпил отговор и по този въпрос. В заключение бихме искали да заявим, че БНБ отново потвърждава своята готовност за диалог и обсъждане на законово допустимите пазарни решения и предложения за решаване на изключително важния и сложен въпрос с КТБ. Централната банка и екипите от квестори и одитори продължават работата в съответствие с обявения публично график и в съществуващите законови рамки за точна и прецизна оценка на състоянието на банкова група КТБ и взимане на най-доброто решение. БНБ няма да се поддаде на каквито и да е необосновани атаки през медиите към институцията и систематични опити за оказване на натиск и компрометиране на независимата централна банка. Ръководили сме се и ще продължаваме да го правим само и единствено от интересите на българската общественост в съответствие с действащото законодателство. Източник profit.bg
  • Съотношението кредити/депозити за банките в страната може да ни даде информация дали дадена инситуция е агресивна или не в следваната политика. Изчисления на Profit.bg сочат, че съотношението за банковата система е 91.14, като тук не са включени Корпоративна търговска банка и дъщерната й ТБ Виктория. Най-ниското съотношение у нас е 32.54%, а най-високото – 126.64 на сто. Ниското съотношение кредити/депозити показва, че банките не печелят толкова, колкото биха искали и могли. Високото съотношение пък говори за агресивна политика, но същевременно и за опасност от липсата на ликвидност за покриване на непредизвикани нужди от средства. С най-високо съотношение в страната са Българска банка за развитие, което може да бъде обяснено с факта, че нейната основна дейност е именно кредитирането, т.е. подпомагането на бизнеса. Държавната банка няма политика за набиране на депозити, чрез които да развива дейността си, а се финансира от чуждестранни партньори. Именно поради тези факти, сравнението й с останалите търговски банки по този показател е донякъде неправилно. Следват Те Дже Зираат Банкасъ и Банка Пиреос, а в челото са още Ти Би Ай Банк, Пощенска банка и Обединена Българска Банка, изпреварили Банка ДСК, Райфайзенбанк и Сосиете Женерал Експресбанк. Именно последната бе посочена преди дни като най-бързо развиващата се банкова институция в страната. Най-ниско съотношение кредити/депозити имат Общинска банка и Алфа банк, съответно 32.54 и 40.79, както и Сити Банк, Тексимбанк, Търговска банка Д и Инвестбанк, чието съотношение е между 55 и 60. По-ниско съотношение от средното за банковата система имат още Токуда банк, ЦКБ, ИНГ Банк, Алианц Банк, Интернешънъл Асет Банк, Иншанк и Първа инвестиционна банка (Fibank). Източник profit.bg
  • След четири месеца мъгла около съдбата на Корпоративна търговска банка изплуват схеми, чрез които всеки търси начин да се спасява поединично. Например, хора с кредити към банката се опитват да платят по-евтино заема си за сметка на вложители с големи депозити, които пък се опитват да получат повече от гарантираните до 100 000 евро. Това става въпреки предупреждението на БНБ, че подобно прехвърляне може да се обяви за недействително, ако титулярят и на депозита, и на кредита не е едно и също лице още към датата на затваряне на банката. Как работи схемата? Вложител прехвърля депозита си – например 1 милион лева, на друг клиент на банката с кредит в същия размер. Длъжникът погасява заема към банката с прехвърления депозит, а след това плаща на вложителя между 70 и 50 процента от депозита му. Така за единия – кредитът излиза по-евтино, а другият получава повече от гарантираните до 100 000 евро, посочва bTV. Схема, която вече е прилагана – през 1997 г. „Тези, които имат над 100 хиляди евро депозити, естествено, те никога няма да ги видят в пълния размер и са готови на всичко, за да вземат над 100 хиляди. Недостатъкът на тази схема е, че тя убива банката, това означава, че банката никога повече няма да проработи”, посочи адв. Николай Хаджигенов. Разрешено ли е? И въпреки предупреждението на БНБ в решение от средата на септември, че подобни прихващания могат да се обявяват за недействителни, ако депозитът е прехвърлен след затварянето на банката, вложители с големи депозити в КТБ признават – предложенията валят. „Активизирали са се както хора, които търсят допустима печалба, така и хищници – има предложения до 45 – 50%, което означава, че те ако имат кредит за 10 милиона, ще го покрият, като си купят влог за пет милиона”, посочи Вера Христова, която е вложител в банката и има фирма за облекла. Юристите също получават подобни запитвания от клиентите си. „Не би трябвало да се случва принципно такова нещо, но ако се случва такова нещо, то става изцяло със знанието на БНБ и на квесторите, при пълно затъмнение”, коментира Хаджигенов. Според други адвокати, пожелали анонимност, сделки има. БНБ и квесторите запазиха мълчание и не отговориха разрешавани ли са подобни прихващания. Така, ако подобна сделка бъде обявена впоследствие за недействителна, рискът на практика остава за сметка на кредитополучателя – тъй като вложителят, така или иначе, е получил поне част от парите си. Едно е сигурно – колкото повече продължава агонията около КТБ – толкова повече работа ще има за съда и адвокатите в следващите години. Източник profit.bg
  • Финансовите министри на 28-те страни от ЕС се договориха в Люксембург за въвеждане на автоматичен обмен на банкови данни, съобщи ТАСС. Това съобщи ресорният еврокомисар Алгирдас Шемета. „Банковата тайна е мъртва. Автоматичният обмен на информация ще се прилага в най-широк вид“, каза той, цитиран от вестник „Труд“. Очаква от 2017 г. всички страни-членки да минат на автоматичен обмен на банковата тайна. Това означава, че ако жител на една държава от ЕС открива сметка в банка на друга страна членка на съюза, данъчните властите на държавата, чийто гражданин е той, ще бъдат уведомявани автоматично. Ще се огласяват и натрупаните лихви от банкови влогове. Източник profit.bg
  • Имате ли банкова карта? Дебитна или кредитна е тя? А знаете ли колко са общо картите, издадени в България? Данни на централната ни банка сочат, че българите притежават 7.33 млн. карти, най-много от които са Visa Electron (2.94 млн. броя) и Maestro (2.6 млн. броя). На една кредитна карта пък се падат по близо 7 дебитни, сочи още статистиката на БНБ. Данни на българската компания Skim Prot, разработила единствения по рода си в света стикер, предпазващ дебитните и кредитните карти от копиране и източване, сочат, че обемът на трансакциите за 2013 г. надхвърля 20 млрд. лв. Прогнозните данни за 2014 и 2015 г. пък сочат, че обемите ще продължат да нарастват с по близо 1.5 млрд. лв. годишно. Така например през 2018 г. общият обем на трансакциите в страната ни ще достигне рекордните 27 млрд. лв. На фона на растящото ползване на банкови карти в страна, скимингът се превръща във все по-голям проблем, както у нас, така и в чужбина. Загубите у нас само за миналата 2013 г. се разняват на 8 млн. лв., а за 2012 г. – на 7.7 млн. лв., сочат още данни на Skim Prot. Източник profit.bg
  • По повод на изявления, изразяващи мнението, че БНБ трябва да назначи международен консултант, който на базата на данните за състоянието на „Корпоративна търговска банка” („КТБ” АД) да предложи начините за преструктуриране на банката, от централната банка заявяват: Още през месец юли Българската народна банка е назначила международни консултанти във връзка с осъществяване на надзорните й функции по силата на Закона за кредитните институции. Както е известно, и в момента в „КТБ” АД се извършва цялостна оценка на качеството на активите, която трябва да бъде осъществена в срок до 20 октомври 2014 г., от три независими одиторски компании: „АФА“ ООД , „ДЕЛОЙТ ОДИТ“ ООД и „ЪРНСТ И ЯНГ“ ООД. Последните две са сред четирите най-добри международни компании, които участваха в проведената през тази година в еврозоната оценка на качеството на активите на 128-те най-големи банкови групи. БНБ е отговорна за избора на консултанти единствено и само по отношение на оценката на качеството на активите и произтичащото от нея отражение върху оценката на капиталовата адекватност на КТБ, като в тази посока са предприети своевременно необходимите действия. Що се отнася до възможните начини на преструктуриране на КТБ и изобщо на банки, дефинирани като проблемни, следва да се има предвид, че различните инструменти за преструктуриране, както и условията за прилагането им, са добре известни и детайлно разписани в Директива 2014/59/ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, чието въвеждане в българското законодателство предстои до края на 2014 г. В тази връзка, ако се наложи преструктуриране на КТБ, то може да бъде извършено само след приемането на съответни законодателни промени, регламентиращи реда и условията за това, доколкото инструментите за преструктуриране и тяхното прилагане не са уредени към настоящия момент в българското законодателство. В случай че планът за преструктуриране изисква и държавна помощ, следва да се има предвид, че министърът на финансите е националният орган, съгласно Закона за държавните помощи, който осъществява наблюдението, координацията и взаимодействието с Европейската комисия в областта на държавните помощи. Такъв план следва да бъде подготвен с водещата роля на Министерството на финансите в съответствие с правилата и изискванията за държавна помощ в Европейския съюз. В случай че правителството се нуждае от консултант за тази дейност, то може да наеме такъв. В тази насока е проведена и съответната кореспонденция с Министерството на финансите. Нееднократно сме заявявали, че БНБ ще продължи да подпомага министерството с експертния си потенциал в рамките на своите компетенции и правомощия при подготовката и разработването на планове за преструктуриране, свързани с прилагането на схеми за държавна помощ в банковия сектор. Източник profit.bg
  • Около 70% от сделките за покупка на имот се финансират изцяло със собствени средства, като само за 30% се тегли ипотечен кредит. Това сочи проучване на “Кредит център”. Средно 35 352 евро е стойността на изтеглените ипотечни кредити в страната през септември. Най-много заеми, обезпечени със собственост, теглят жителите на София. Половината от търсещите ипотечен кредит у нас през септември са се опасявали да не би лихвата по него да се увеличи рязко. Основните страхове са свързани с исторически ниските нива на индексите Софибор и Euribor в момента. С промените в закона за кредитирането, влезли в сила през юли, банките са задължени да обвържат определянето на лихвите по кредитите с пазарен индекс или икономически показател. В повечето случаи за целта се използват именно двата индикатора, отчитащи нивата на междубанковите лихви, съответно в левове и в евро. Според “Кредит център” предпазливостта има своите положителни страни – хората вземат разумни, премерени спрямо техните възможности решения и това силно ограничава риска от проблеми на по-късен етап. Втори по значимост са опасенията, свързани със загуба на доходи. Близо 30% от анкетираните търсят гаранции в случай на безработица. Най-малък е делът на хората, които се опасяват от спад в стойността на имота. Според “Кредит център” кризата дойде неочаквано за част от българите, но продължи достатъчно дълго, за да се приемат новите цени на имотите за нормални. През последната година имотния пазар се стабилизира и няма основания за очаквания за значителен спад на цените. Източник darikfinance.bg
  • Български банки са готови да купят кредити от затворената ТБ „Виктория“ – дъщерна на КТБ, за над 300 милиона лева, научи „Преса“. Днес изтече срокът, даден от БНБ, за подаване на оферти. Чрез продажба на кредити „на парче“ централната банка ще се опита да осигури ликвидност за малката „Виктория“, така че, когато тя отвори врати, да има пари за депозантите, които искат да се изтеглят от трезора. След това кредитната институция ще бъде ликвидирана. Поне 15 банки са подали оферти до 15 октомври, сред тях са повечето големи трезори. Кредитите са разделени на сегменти – потребителски, ипотечни, за малкия и средния бизнес. Клиентите трябва да са спокойни – дори и да обслужват заемите си не към „Виктория“, а към друга банка, условията в договора няма да се променят, казаха експерти. Предстои БНБ да направи „къса листа“, в която да влязат трите най-добри предложения за различните пакети. След това банките, които искат да купят заемите, ще имат време за щателна проверка на състоянието на всички кредити, обясниха източници на „Преса“. До финализиране на търга обаче може и да не се стигне, ако държавата или частни инвеститори представят детайлен план за спасяване на банковата група на КТБ. По данни от март тази година „Виктория“ е раздала кредити за над 327 млн. лв., а привлечените средства в трезора са на обща стойност над 364 млн. лв. Истината за КТБ трябва да излезе наяве на 20 октомври. Тогава БНБ е обещала да бъде готова оценката за състоянието й. До 20 ноември новото правителство трябва да вземе решение за съдбата на финансовата институция – ликвидация или стабилизиране. Тогава ще започне и изплащането на гарантираните влогове на българите, обяви министърът на финансите Румен Порожанов. Източник darikfinance.bg
  • Увеличение на всички транзакции, реализирани с кредитни карти, с близо 30% за първите девет месеца на 2014 г. и с над 65% на транзакциите на ПОС спрямо същия период година по-рано. Същевременно броят на транзакциите за теглене на пари в брой намалява с 16% на годишна база, а средната сума на покупка с 20%, което означава, че клиенти ползват все по-често кредитната си карта за ежедневни покупки. Търговците, при които се наблюдава най-голяма концентрация на обороти с кредитни карти, са супермаркети, бензиностанции, магазини за черна и бяла техника, мебели и дрехи. Това отчитат анализаторите на Пощенска банка. Според тях българите вече използват кредитната карта като платежно средство при покупки на стоки и услуги, а не за теглене на пари в брой. Промяната вероятно се дължи и на факта, че редица финансови институции в страната вече инвестират в обучение на клиентите за разумно ползване на кредитната карта, като развиват програми за лоялност. Така те променят навиците за плащане в брой или с дебитна карта и насърчават ползването на кредитна карта. „Истината е, че ако хората се научат да използват кредитните карти разумно, ще се убедят, че те са отлично платежно средство, което е не само удобно, а носещо ползи. Няма друг платежен инструмент, който да ви позволява да контролирате финансите си по същия начин, да ви дава възможност да вземете една стока сега и да я изплащате на вноски и в същото време да получавате пари обратно всеки път, когато го използвате”, коментира Виктор Цветков, началник отдел „Карти и картови разплащания” в Пощенска банка. Източник darikfinance.bg
  • От КТ „Подкрепа“ и Националния синдикат на работещите в системата на финансите и застраховането настояват да се обяви по какви критерии са избрани и назначени квесторите в КТБ и ТБ „Виктория“. Освен искат да се обяви и дали БНБ разполага с данни колко до този момент струва процедурата по специалния надзор над двете банки, съобщиха от синдикалните организации. По какви критерии са избрани и назначени квесторите в „Корпоративна търговска банка“ АД и Търговска банка „Виктория“ ЕАД? Отговарят ли те на изискванията на чл. 11, ал. 1 от Закона за кредитните институции и съответствието с тези изисквания удостоверено ли е по надлежен начин със съответните необходими документи? Проверено ли е наличието на необходимите и достатъчни квалификация и професионален опит в банковата дейност, както и тяхната лична и професионална репутация, от кого и по какъв начин? Има ли конфликт на интереси? Питат синдикатите. На какво основание са назначени т. нар. екипи от консултанти и помощници на квесторите, БНБ запозната ли е с техните личностни и професионални качества, упражнява ли надзор върху тяхната численост и дейност, броя реално отработени часове, количеството и качеството на свършената от тях работа и размера на изплатените им възнаграждения? Какво е съотношението между размера на техните възнаграждения и средния размер на възнагражденията на служителите в двете банки и как той кореспондира със задължителните предписания на БНБ за намаляване на административните разходи на тези банки? В ежемесечните квесторски доклади до БНБ съдържа ли се информация относно размера на разходите, пряко или косвено свързани със специалния надзор, вкл. за възнаграждения на екипите от консултанти и помощници на квесторите и има ли поставени някакви ограничения? БНБ разполага ли с данни колко струва до този момент процедурата по специален надзор на двете банки? В какво точно се изразяват оздравителните мерки за двете банки, предприети от квесторите, допринасят ли те за стабилността на банковия сектор, какъв ще е ефектът върху финансовата система и цялата икономика на България, ако те не бъдат оздравени и чия ще е отговорността? Каква е стойността на наличните ликвидни средства в двете банки към настоящия момент? Наясно ли е БНБ със затрудненията и ограниченията, пред които са изправени служителите на двете банки, както и с безпрецедентното отношение към тях от страна на назначените квестори и техните екипи от консултанти и помощници, и какво предприе тя в резултат на конкретно отправени към нея искания в тази връзка? Причината за тези въпроси са появилите се съмнения спрямо работата на квесторите в двете банки. Източник darikfinance.bg
  • Не вярвам, че КТБ ще бъде отворена. Това заяви в „Здравей, България“ по Нова телевизия адвокатът Галя Сербезова, която е вложител в банката. Предлага се да ни се плаща с облигации – вместо пари ще ни дадат обезценени книжки. Става въпрос за гарантираните депозити до 100 000 евро. Имаме такава информация и това предложение за изменение на Закона за Гарантиране на влоговете е внесено в Министерския съвет, съобщи тя и добави, че те не са съгласни. „В понеделник трябва да излезе сакралният доклад на одиторите в КТБ, за да видим има ли капиталова дупка в банката и какво ще се прави. Чакаме вече четири месеца“, допълни още адвокатът Сербезова, пише NovaNews.bg. „Това са пари, които съм заделил за черни дни. Дълги години бях оперен артист. Парите са ми спечелени с две гласни връзки. Те са около 25-26 хил. евро“, каза Иван Велчев, също вложител в КТБ. Той допълни, че тези пари му трябват, за да живее добре, ако се наложи да отиде на лекар и да си купи лекарства. Източник darikfinance.bg
  • Твърде големите, за да фалират вероятно ще трябва да платят скъпо за това , че държавата гарантира сигурността им. Регулаторите в глобален мащаб настояват банките да увеличат провизиите за покриване на евентуални загуби. Дефицитът, пред който са изправени кредиторите от JPMorgan Chase & Co до HSBC Holdings Plc може да достигне 870.00 милиарда долара, според оценки от Alliance Bernstein Ltd. или да да бъде едва 237 милиарда по прогноза на Barclays Plc. Разликата е толкова голяма, защото базираният в Базел Съвет за финансова стабилност предлага различни възможности за дела на капиталовите провизии, спрямо обема на рисково-претеглените активи. Въпросните активи в портфейлите на най-големите банки в света възлизат на 21 трилиона долара. „Посоката е ясно и е ясно, че говорим за огромни суми“, коментира пред Bloomberg Емил Петров, който оглавява отдела за капиталови решения на Nomura International Plc в Лондон. „Това, което е по-малко ясно е как да стигнем до тях. Регулаторните срокове се простират далеч в бъдещето, но колко бързо пазарът ще наложи пълното им спазване? “ Съвет за финансова стабилност иска да ограничи щетите, които евентуален фалит на голяма банка може да донесе на глобалната икономика. Източник darikfinance.bg
  • Понижаващите се лихви по срочни депозити вече за никого не са изненада и през изминалия септември банките продължиха с намаляването на лихвените проценти. Това сочи септемврийският анализ на MoitePari.bg. Новото през септември е, че една много малка част от офертите бяха подобрени. Тези подобрения са обаче твърде плахи и крайно недостатъчни, за да се говори за нова тенденция на покачване на лихвите. Аналогична беше ситуацията и по отношение на спестовните сметки. За разлика от срочните депозити, при безсрочните само една банка подобри условията си. При потребителските кредити банките не бяха особено активни. Една от тях удължи промоционалния срок на най-добрата си оферта. Други две пък заложиха на подобряване в условията, като понижиха лихвения разход за клиента. Пониженията може да се определят като значителни, тъй като са в порядъка между 1,00-2,00 пр.п. При срочните депозити активността на банките и през септември беше насочена към понижаване на лихвите. БАКБ е с нови по-ниски лихви по срочни депозити в първия ден от месец септември. Банката понижи лихвите по част от срочните депозити за физически лица, като понижението беше в порядъка на 0,10-0,20 п.п. Инвестбанк започна предлагане на нов срочен депозит „Екстра +“. Той може да бъде сключен за срок от 3, 4 и 6 месеца и се предлага в трите базови валути – BGN, EUR и USD. ЦКБ е с нови по-високи лихви по тримесечните стандартни срочни депозити в лева и евро. Банката увеличи с 0,25 п.п. лихвата по левовия и с 0,50 п.п. тази по евровия депозит. Fibank увеличи лихвите по Едногодишния свободен депозит в лева и евро. Средното нарастване на лихвата по периоди на депозита беше с 1,80 пр.п. Интернешънъл Асет банк понижи лихвите по всички депозити за физически лица с около 0,25-0,50 пр.п. Общинска банка понижи лихвите по срочни депозити за физически лица с 0,30 пр.п. при депозитите в лева и евро и с 0,20 пр.п. тези в долари. Societe Generale Експресбанк понижи с около 0,40-0,50 пр. п. лихвите по преобладаващата част от срочните депозити за физически лица. Банка Пиреос понижи лихвите по срочни депозити. Понижението засегна преобладаващата част от депозитите за физически лица в лева и евро. То беше в границите между 0,20-0,30 п.п. Невисока беше активността на банките и при потребителските кредити. Fibank удължи промоцията по промоционалния потребителски кредит в лева и евро. Т. нар. „Лесен кредит“ се предлага с промоционална лихва от 6,5% за първите три години от срока на кредита. Промоцията беше удължена до края на октомври 2014 г. Пощенска банка промени условията по потребителски кредити в началото на месец септември. Банката премахна разделението на лихвата според срока на кредита. До този момент лихвата при кредити със срок над 7 г. беше с 1,00 пr.п. по-висока от тази със срок до 7 г. Максималният срок на всички потребителски кредити беше намален от 10 на 7 години. От 03 септември Банката започна предлагане на нов „Експресен потребителски кредит“. С въвеждането на новия потребителски кредит, Пощенска банка се ангажира в рамките на 2 работни часа от подаването на искането за кредит да изготви становище, с което да одобри, отхвърли или да изиска допълнителна информация от страна на клиента. При одобрение банката дава възможност за сключване на договор за потребителски кредит и усвояването му в рамките на 1 работен час. От 15.09 Пощенска банка стартира промоционална кампания по потребителските кредити за обединяване на задължения. Банката понижи с около 1,50 – 2,00 пr.п. лихвите по тези заеми. Срокът на промоцията е до 14.11.2014 г. СИБанк в средата на месеца промени условията по потребителските кредити по програма „Премиум“ и „Адванс“. Банката въведе нов вид такса в размер на 100 лв., която се дължи от клиента след подписване на договора. ЦКБ подобри условията по потребителски кредити в средата на септември. Банката понижи лихвите по всичките си потребителски кредити, като понижението беше в диапазона между 1,10 и 1,10 пр.п. при различните оферти. Най-чувствително беше подобрението при левовите кредити. Слаба беше активността на банките по отношение на жилищните и ипотечни кредити. Само две са банките, които предприеха такива през изминалия месец. Първата от тях е СИБанк. Корекции при нея претърпя продуктът „Реалност”. Лихвените нива при кредити за клиенти с доход до 1000 лв. се понижиха с 1.10 пр.п., а за клиенти с по-високи от тези доходи – с 0.70 пр.п. Корекция претърпя и максималното финансиране. Въведено беше разграничение спрямо целта на кредита. При пълна отговорност на кредитополучателя максималното финансиране е 85%, а когато целта на кредита е за ремонт, подобрения или реконструкции, то е 60%. При ограничена отговорност на кредитополучателя банката въведе разделение според типа сторителство. Така при монолитно строителство максималното финансиране е 55%, а при панел – 50%. Втората банка, която промени своите условия беше Societe Generale Експресбанк. Новост при банката е, че въведе възможност при някои от продуктите лихвата да е фиксирана за срок от 10 г., макар да е формирана на база 3 месечния Софибор/Юрибор плюс надбавка. При жилищния кредит и ипотечния кредит, отпуснат паралелно с жилищния, лихвата е в размер на 6.60%, а при нецелевия ипотечен кредит тя е 7.50%. Посочените лихви са валидни при пълна отговорност на кредитополучателя. Корекция претърпяха и нивата при вариант плаваща лихва. Те бяха понижени като продуктите, които бяха коригирани са отново същите. При жилищния кредит и кредит Мост пониженията в лихвата за лева достигна до 0.35 пр.п., за евро – до 0.55 пр.п. При ипотечен кредит, отпуснат паралелно с жилищен, лихвата вече е само една, независимо от срока и е в размер на 6.30% за лева и 6% за евро. Нецелевият кредит също вече е само с една лихва, независимо от срока на кредита. За кредити в лева тя е в размер на 7.20%, а в евро – 6.50%. Наред с тези промени банката понижи и таксата си за разглеждане на документи при кредити за суми над 50 000 лв. Източник darikfinance.bg
  • Европейският банков орган (ЕБО) се готви да затвори вратичките, които позволяват на банките да заобикалят наложените лимити върху бонусите. Трезорите просто възнаграждават служителите си чрез плащания, носещи други наименования, пише Bloomberg. Според върховния европейски банков регулатор по свое усмотрение 39 банки в Европейския съюз (ЕС) предоставят на персонала си възнаграждения според постигнатите резултати, които класифицират като фиксирани плащания, като допълнение към основната работна заплата. Тези допълнителни възнаграждения обаче нарушават европейските правила, касаещи банковите бонуси, защото в повечето случаи те не са нито фиксирани като размер, нито постоянни като заплащане. Миналата година европейските лидери въведоха строги правила относно банковите бонуси с цел да се справят с „хазартната зависимост“ сред банкерите, обвинявана за разпалването на финансовата криза от 2008 г. Royal Bank of Scotland Group Plc и HSBC Holdings Plc са сред европейските кредитори, които плащат допълнително на висшите си служители, за да заобиколят рестрикциите, касаещи фиксираните бонуси. Банките обвързват допълнителните възнаграждения с представянето на мениджърите. Lloyds Banking Group Plc и Barclays Plc също използват подобни методи. HSBC бе първата банка във Великобритания, която разкри плановете си за периодично отпусканите суми. Банките, които възнаграждават своя персонал на база личен принос, „ще трябва да ги третират като променливи възнаграждения и да променят политиката си така, че да бъде в унисон с европейските правила“, гласи становището на ЕБО. „Повечето периодично отпускани суми“, които регулаторът анализира, не се квалифицират като фиксирани плащания поради това, че „финансовите институции могат да ги пригодят или да ги спрат едностранно, без никакво основание“. Отговорността банките да се съобразят с новите правила на ЕБО ще падне върху новата Европейска комисия, водена от Жан-Клод Юнкер. Източник investor.bg
  • Защитата на Цветан Василев не е уведомена официално за започнало преди седмица разследване за пране на пари срещу банкера и неговата съпруга в България, заяви в ефира на „Нова телевизия“ един от адвокатите на Василев – Константин Симеонов. Той уточни още, че няма информация на базата на какво е започнало разследването. Припомняме, че в началото на октомври стана ясно, че проверка по подозрения за пране на пари е започнала прокуратурата в Лихтенщайн. Адвокатът на Василев обясни, че не знае дали българското разследване е свързано с тази проверка. Според публикации в медиите у нас съмненията идват от факта, че съпругата на Цветан Василев е закупила имот в Швейцария на стойност 20 млн. евро малко преди КТБ да бъде затворена. Константин Симеонов обаче заяви, че имотът е закупен преди две години с инвестиционна цел. „Парите, с които е закупен, са заемни“, уточни още адвокатът и допълни, че от фирмите, отпуснали средствата, няма нито една, която да дължи пари на КТБ. Цветан Василев не би могъл да влезе в България и да се предаде на българските власти, без да е отменена заповедта за задържане и искането за издирване от страна на Интерпол, коментира още адвокатът на банкера. Според него процедурата е такава, че сръбските власти са щели да го задържат на границата в изпълнение на заповедта за издирване и да го върнат в Белград, където отново да се изчаква заседание на съда по искане за екстрадиция, изпратено от България. Припомняме, че на 16 септември Цветан Василев се предаде в управлението на Криминалната полиция на Сърбия в Нови Белград. Преди това съдът у нас отказа да отмени искането за задържането му, поискано от защитата на банкера. В момента той е с мярка подписка и очаква съдът да реши за екстрадирането му в България. Заседание по искането на българската прокуратура обаче още не е насрочено, обясни още адвокатът на банкера. Той беше категоричен, че протакане няма, а съдебните власти следват своите процедури. Източник investor.bg
  • Третата по големина американска банка Citigroup увеличава тримесечната си печалба с 6,6% заради по-високите приходи от търговия с облигации и отчетения ръст в кредитирането, предава Bloomberg. Кредиторът обаче прекратява операциите си по потребителско кредитиране на 11 пазара, измежду които Чехия и Унгария в Европа, информира Financial Times. Нетната печалба за периода от юли до септември възлиза на 3,44 млрд. долара, или по 1,07 долара на акция, спрямо реализираните година по-рано 3,23 млрд. долара, или 1 долар на акция. Изключвайки еднократните ефекти, печалбата на акция е 1,15 долара, което е повече от очакванията на анкетираните от Bloomberg 23-ма анализатори за печалба от 1,12 долара. Банката преустановява дейностите по потребителско финансиране в Чехия и Унгария в Европа, както и в Япония, Египет, Коста Рика, Салвадор, Гуам, Гватемала, Никарагуа, Панама и Перу. Напускането на японския пазар за банкиране на дребно бе предизвестено. Общите приходи на Citigroup растат до 19,6 млрд. долара от 17,9 млрд. долара, отчетени през третото тримесечие на 2013 г. Само приходите от пазара на финансови инструменти с фиксирана доходност се повишават с 5% на годишна база до 2,98 млрд. долара. Търговската активност и пазарната волатилност са се увеличили във финалните седмици на тримесечието заради по-скъпия долар, опасенията, че Шотландия ще напусне Обединеното кралство и Бил Грос, който напусна Pacific Investment Management Co. Волатилността води до покачване на търговията, тъй като клиентите хеджират или спекулират с посоката на движението на ценните книжа. През третото тримесечие търговските заеми, отпуснати от най-големите американски банки, растат с 2,8%, а револвираните задължения се увеличават с 1,1%, сочат данни на Федералния резерв на САЩ. Фирменото и потребителското финансиране в Citigroup също растат през тримесечието. Акциите на Citigroup губят 4,2% от стойността си от началото на годината. Преди старта на търговията на Wall Street книжата на трезора поскъпват с 2,40% до 51,10 долара за брой. Източник investor.bg
  • На фона на растящото ползване на банкови карти в страната скимингът се превръща във все по-голям проблем както у нас, така и в чужбина, коментиратот българската компания Skim Prot, разработила стикер, предпазващ кредитните и дебитните карти от копиране и източване. Според техните изчисления загубите в България от скиминг през миналата 2013 г. се равняват на 8 млн. лева, а за 2012 година – на 7,7 млн. лева, предава БТА. Скимирането всъщност е „клониране“ или копиране на банкова карта. Скимиращите устройства струват обикновено само няколко десетки лева. Монтирани на банкоматите те се използват за кражба на данни от картите, които са само с магнитна лента. Такива са повечето банкови карти в САЩ, откъдето се източват и най-много пари. Съвременните карти с чип са по-трудни за копиране, посочват специалистите. Банковата статистика показва, че обемът на трансакциите за 2013 г. у нас надхвърля 20 млрд. лева. Прогнозните данни за 2014 г. и 2015 г. пък сочат, че обемите ще продължат да нарастват с по приблизително 1,5 млрд. лева годишно. Така например през 2018 г. общият обем на транзакциите в страната ни ще достигне рекордните 27 млрд. лева. По информация на Централната банка, цитирана от Skim Prot, българите притежават 7,33 млн. карти, най-много от които са Visa Electron (2,94 млн. броя) и Maestro (2,6 млн. броя). На една кредитна карта пък се падат по близо 7 дебитни, сочи още статистиката на БНБ. Киберпрестъпленията струват на световната икономика около 445 млрд. долара годишно, а загубите, свързани с лична информация, като откраднати данни за кредитни карти, се оценяват на 150 млрд. долара, показва проучване, спонсорирано от софтуерната компания McAfee и цитирано от агенция Ройтерс в средата на годината. Най-малката сума, която може да загуби световната икономика от подобни престъпления, е 375 млрд. долара на година, докато максималната е около 575 млрд. долара, показа още проучването. Източник investor.bg
  • Инвестиционното банкиране отбелязва грандиозно завръщане. За първи път от повече от една година тримесечните резултати на най-големите американски банки се очаква да зависят в голяма степен от търговските сделки. Причината е прозаична – световните финансови пазари, които през по-голямата част от годината едва се движиха, започнаха да растат през третото тримесечие заради спекулациите за повишаване на лихвените проценти в САЩ и намаляването на лихвените проценти в Европа, а това дава възможност на търговските отдели на банките да печелят отново пари, пише в свой анализ The Wall Street Journal. Увеличението на активността на борсовия пазар се предизвика основно от сигнали, че икономиката на САЩ се възстановява. В допълнение и действията на Европейската централна банка (ЕЦБ) за стимулиране на растежа, както и референдумът за независимост на Шотландия, насърчиха ръстовете. Силните колебания на пазарите подобряват от своя страна приходите от търговските операции на банките, които преди това разчитаха повече на кредитния си бизнес и на големи сделки, като сливания и придобивания. В сравнение с отчетените през миналата година обеми сега банките се справят по-добре. По онова време обемите на търговията се сринаха заради несигурността около възможното увеличение на лихвените проценти от страна на Фед. „Търговията вече не е албатросът, какъвто го помним през предходните тримесечия“, казва анализаторът Девин Райън от JMP Securities. С това той има предвид слабостта в търговията с облигации, валути и суровини. Както Citigroup, така и Goldman Sachs, Morgan Stanley и Wells Fargo вероятно ще увеличат печалбите си през третото тримесечие на годината, смятат анализаторите. Във вторник J. P. Morgan ще стане първата голяма американска банка, която ще представи своите финансови данни. Анализатори очакват, че след регистрираната нетна загуба през предходната година сега банката ще се върне в зоната на печалбата. Само Bank of America ще се представи относително слабо. Тя трябваше да плати по извънсъдебно споразумение с Министерството на правосъдието на САЩ около 16 млрд. долара заради нарушения на банката, свързани с финансовата криза от 2008 г. Обвиненията са свързани с търговията с ипотечни ценни книжа, извършвана както от самата банка, така и от компании като Countrywide Financial и Merrill Lynch, придобити от Bank of America след избухването на кризата. От BofA заявиха, че споразумението се очаква да намали печалбата за третото тримесечие с около 5,3 млрд. долара преди облагането с данъци, или с около 43 цента на акция след облагането. Приходите на петте най-големи американски банки през третото тримесечие вероятно ще достигнат около 16 млрд. долара – приблизително същата сума, която бе отчетена преди година, смятат анализатори на Nomura. Остава неясно обаче дали по-рано започналият низходящ тренд се спира. Забавянето в търговията на Wall Street породи въпроси за дългосрочния потенциал на бизнес сегмента. Особено силно са били засегнати поделенията за търговия с инструменти с ценни книжа с фиксиран доход, валути и суровини (Fixed-income, currency and commodities – FICC). Тази търговия е била засегната заради новите разпоредби относно капиталовите изисквания и рисковите позиции. През първата половина на годината приходите от FICC на глобалните инвестиционни банки са спаднали с 13 на сто, изчислява браншовата агенция Coalition. Но през третото тримесечие на годината се очаква ръст на този сегмент от поне 5%, счита анализаторът Кристиан Болу от Credit Suisse. Въпреки това обаче дейността в областта на FICC е значително по-ниска, отколкото преди кризата и преди краткото „възпламеняване“ през 2009 и 2010 г., когато ниските лихвени проценти и пакетите с фискални стимули предизвикаха наплив към търговията с облигации. Въпреки това търговците на Wall Street приветстват дори и леко съживяване. Средностатистически дневният обем на търговията с облигации от САЩ през септември скача с 11% в сравнение с август до най-високото ниво за тази година, показват данните на индустриалната асоциация SIFMA. Индексът KBW Bank, който следи представянето на акциите на 24 банки, се свива през последните три месеца с 2,3 на сто, което приблизително отговаря и на представянето на индекса S&P 500. Въпреки това акциите на петте най-големи банки в САЩ се повишават благодарение на своите големи инвестиционни банкови отдели. Те скачат с между 4 и 10 процента. Мисълта, че инвестиционното банкиране показва нови признаци на живот, или най-малкото се стабилизира, за мнозина е истинска надежда. „Когато пазарите не се движат силно, нашите клиенти не правят почти никакви трансакции“, заяви президентът на Goldman Sachs Гари Кон в края на май по време на инвеститорска конференция. В рамките на няколко седмици обаче един микс от бизнес новини и политически решения се погрижи за увеличаване на търговските дейности. Пазарите бяха волатилни и през юли, утихнаха през август и увеличиха активността си през септември – малко преди края на третото тримесечие. Причината за финалния спринт през септември бе напускането на Pimco от Бил Грос и шотландския вот за независимост. Преди всичко обаче валутите се събудиха от един дълъг сън. „Най-важното събитие бе движението на еврото спрямо долара. Започна една нова тенденция“, заяви наскоро Леонардо Ардуини от Citigroup. Последните колебания представляват според него една здравословна нестабилност и не са резултат от криза, а от една нова тенденция. Междувременно Стив Чубак от Nomura очаква Goldman да има с около 40% повече приходи от FICC търговия. По този начин банката ще е лидер по този показател. В същото време се очаква освен инвестиционното банкиране добри резултати да има и в областта на кредитирането. Поради сезонни ефекти обаче през третото тримесечие се очаква малко по-бавен растеж спрямо предходното тримесечие. Очаква се и обемът на лошите кредити да спадне допълнително. Източник investor.bg
  • Когато в понеделник започнат разговорите между китайския премиер Ли Къцян и неговият руски колега Дмитрий Медведев, след които се очаква да бъдат подписани повече от 50 сделки, това ще бъде поредната проява на надежди, че Китай ще се притече на помощ, след като санкциите на САЩ и Европейския съюз блокираха достъпа на руските банки и компании до ново западно финансиране, пише Financial Times. Но въпреки постоянните ръкостискания и подписани договори, китайските пари трудно се осигуряват. Според редица изпълнителни директори и банкери китайските банки и инвеститори се опъват. Те не искат да се противопоставят на Запада, осигурявайки финансирането, от което Москва отчаяно се нуждае. „Ако очаквате да бързаме и да правим всичко, което американските и европейските банки вече не могат да вършат, ще бъдете разочаровани“, коментира представител на Bank of China. „Искаме да развиваме бизнеса си в Русия, но трябва да претеглим и рисковете.“ Анонимният представител споделя през изданието, че най-големите трезори в Поднебесната империя имат стратегически интереси и другаде. Те не желаят да бъдат използвани от Русия за заобикаляне на щатските и европейските санкции. Предпазливостта определено се отразява на данните за кредитирането. От началото на септември корпоративният кредитен портфейл на Industrial and Commercial Bank of China в Русия е само 3,35 млрд. рубли (83 млн. долара), този на Bank of China е за 2,15 млрд. рубли, докато China Construction Bank е отпуснала на руски компании 1,3 млрд. рубли. Числата бледнеят в сравнение с дълга за 134 млрд. долара, който руските банки и предприятия трябва да изплатят до края на 2015 г. По-голямата част от тези задължения са към европейски и американски банки. Руските компании също са наясно с трудностите. Те срещат проблеми при търговското финансиране и управлението на паричните средства – област, в която наскоро се обърнаха към китайските кредитни институции за помощ. Налице са и сигнали, че Централната банка на Китай следи трансферите за и от руските физически и юридически лица, за да бъде сигурна, че в трансакциите не участват санкционирани компании или олигарси. През септември руските осведомителни агенции съобщиха, че някои китайски търговски банки са отказали да преведат пари на руските си клиенти чрез офшорни сметки. „Вярвам, че активността на китайските банки ще се увеличи. Но за това е нужно време, през което те да се запознаят с Русия“, коментира директор във ВТБ Капитал – втората най-голяма руска банка, обект на западните санкции. Източник investor.bg
  • През уикенда най-големите банки в САЩ, Европа и Япония изразиха съгласие относно нови процедури, които да предпазят глобалната финансова система от фалити на големи банки, пише Wall Street Journal. По време на среща във Федералния резерв (Фед) във Вашингтон изпълнителните директори на 18 от най-големите американски, европейски и японски кредитни институции постигнаха принципно съгласие да изчакат най-много 48 часа преди да прекратяват сделки за търговия с деривати и да събират вземания от дадена финансова институция, изпаднала в затруднение. На срещата, която се състоя при закрити врата, участваха топ банкери, измежду които Лойд Бланкфейн на Goldman Sachs Group, Антъни Дженкинс на Barclays, Майкъл Корбат на Citigroup, както и представители на Bank of America Corp., Bank of Tokyo Mitsubishi-UFJ Ltd. и Credit Suisse Group. Отлагането ще даде време на регулаторите да прехвърлят активите и някои задължения на банкрутиращата банка в нова „мостова“ компания. С това ще се премахне необходимостта от развалянето на вече сключени сделки за търговия с деривати или да се предприемат продажби на активи по време на сътресения. Промените, за които настояват световните регулаторни органи и които трябва да влязат в сила през януари, са насочени към разрешаването на проблема с т.нар. банки, които са твърде големи, за да фалират. Банковите регулаторни органи приветстват постигнатото споразумение. В съвместно изявление Фед и Федералната комисия за депозитно застраховане споделят, че са „окуражени от това усилие“. От Съвета за финансова стабилност отбелязват, че „щом влезе в сила, актът ще спомогне за намаляването на риска състоянието на дадена банка със значителни по размер трансгранични операции да предизвика каскада от опустошителни събития“. Дериватите, за които става дума, са т.нар. суапове. Те формират пазар на стойност 710 трлн. долара, който се срина през септември 2008 г., когато инвестиционната банка Lehman Brothers Holdings Inc. фалира. Сделките се използват от компаниите, за да хеджират или спекулират с всичко – от движенията на лихвените проценти до цената на петрола. След кризата американските регулатори разработиха план, залегнал в измененията на финансовия закон Дод-Франк от 2010 г., с цел избягване на нова криза заради фалираща банка, защитавайки нейната компания майка от фалит и запазвайки операциите й по света. Целта е да се избегне паниката от септември 2008 г. Регулаторите и в други страни разработват подобни подходи за справяне с фалиращи финансови компании. Според регулатори и специалисти по банкови фалити важен елемент, за да заработи планът, е да се даде възможност на компаниите да не прекратяват суаповите сделки веднага щом дадена компания изпадне в беда. След фалита на Lehman Brothers се случи именно това. През последните няколко седмици гуверньорът на Английската централна банка и председател на Съвета за финансова стабилност Марк Карни ускори действията по приемане на промените. Целта е да бъдат готови за обсъждане през ноември, когато в Австралия ще се състои срещата на държавите от Г-20. Източник investor.bg

Банков бюлетин 06.10-10.10.2014

  • България в плен на банковата криза
    По повод изборите в България две чужди медии припомнят скандала с КТБ и сложните обвързаности между политика, банки и олигарси. Тези обвързаности те определят и като неовладяния болен проблем на страната, пише Deutsche Welle.
    В интервю за ФАЦ българският президент Росен Плевнелиев дава оценка за нечистите машинации на КТБ. Сривът на банката е ярък пример за всичко, което в България не функционира, отбелязва по този повод изданието. „КТБ съществуваше благодарение на тясната обвързаност между политика, олигарси и банки, а не на последно място и с медийните концерни“, обобщава Плевнелиев случая, разкрил пределно ясно недостатъците на правовата държава в България. Буквално пред очите на централната банка години наред КТБ е отпускала съмнителни кредити на фирми, притежавани от мажоритарния ѝ собственик. „Доколкото разбирам от официалните изявления на БНБ и прокуратурата, собственикът на КТБ Цветан Василев се е самообслужвал в банката, използвайки я за собствени инвестиции в други фирми“, казва държавният глава. По непрозрачен начин КТБ е отпускала кредити без гаранции не само на фирми на Василев, но и на свързани с нея влиятелни хора. Кои са тези хора, какви услуги в замяна са правили те и дали някога ще бъдат изправени на съд е въпрос, който хората в България вече седмици наред си задават, посочва германското издание. Според българския държавен глава, КТБ е „политическа банка“, успяла да се издигне до четвъртия най-голям кредитен институт в България единствено благодарение на връзките си с властимащите. В нея са били прехвърлени над 80 на сто от парите на държавата – властите, министерствата и държавните фирми са били инструктирани да оперират единствено чрез тази банка и да държат парите си в нея. Тази практика започва в края на 90-те години и продължава при управлението на няколко кабинета, включително този на Симеон Сакскобургготски и последвалото го коалиционно правителство на социалистите. Плевнелиев признава, че и при управлявалата от 2009 да 2013 година партия ГЕРБ една голяма част от държавните финанси са продължили да бъдат в КТБ. Плевнелиев нарича това обвързване на управлението на ГЕРБ с банката на Цветан Василев „непряко“. Тази практика е прекратена от служебното правителство на Марин Райков. Оттогава министерствата и държавните компании отново могат да държат парите си в повече от една банка. Но щетите вече са нанесени. Още не се знае точно колко ще струва този скандал на българския данъкоплатец, при положение че измежду 250-те хиляди клиенти на КТБ е имало и общини (например Бургас), държавни енергоснабдителни компании и фирми от военнопромишления комплекс на страната. Българските медии твърдят, че са застрашени 80 хиляди работни места. По-нататък президентът Росен Плевнелиев се спира и на някои „очевидни пропуски“ в надзора върху КТБ, но назовава и някои други „заподозрени“: „Много медии бяха финансирани от КТБ, или може би е по-добре да попитаме: кои не бяха?“, казва Плевнелиев. В тази връзка той споменава и за проблема с неясната собственост на медиите в България. Под заглавие „България в плен на банковата криза“ на скандала с КТБ се спира и швейцарското радио и телевизия SRF. През юни една от най-големите български банки беше щурмувана от клиенти, а впоследствие и затворена. Сривът ѝ е резултат от сблъсъка между двама скандално известни български олигарси – шефа на КТБ Цветан Василев и медийния магнат Делян Пеевски, който нагази дълбоко в политиката. Цитиран е преподавателят в УНСС Стоян Александров, който също потвърждава, че КТБ е раздавала кредити на свързани с мажоритарния ѝ собственик Цветан Василев фирми. „Това означава, че собственици на фирми, притежаващи дялове от банката, са си самоотпускали кредити и с парите са придобивали други фирми. По този начин те са успели да изкупят повече от 10 на сто от българската икономика“, посочва икономистът. Експлозивната смес от взаимни обвинения и заплахи, включително със смърт, между двамата олигарси в крайна сметка доведе до затварянето на КТБ и поставянето ѝ под надзор. „Оттогава насам банковият надзор и БНБ мълчат – те не казват какво е действителното състояние на банката, нито колко ще струва неотложното ѝ саниране. Не е ясно дали България изобщо ще може да си позволи такова оздравяване и какво ще струва това на българската икономика, посочва още швейцарското издание. Източник darikfinance.bg
  • Най-голямата сделка с просрочен дълг за сезона
    Фронтекс Интернешънъл ЕАД се пребори в конкуренция с още 12 международни и български участника за придобиването на портфейл от необслужвани потребителски кредити с номинал 94 милиона лева. 
    След продължилата четири месеца процедура в два кръга продавачът, водеща небанкова финансова институция, избра да сключи сделка с българската компания. Това е най-голямата по обем подобна сделка за годината. Основните критерии за избор по търга бяха цена, пазарна репутация и работни практики, съблюдавани от компаниите при събирането на задължения. Възложителят е обърнал и особено внимание на критерия „произход на средствата“ на участниците. Този критерий беше подложен на сериозни проучвания. Секторът за придобиване на вземания бележи сериозен ръст в страната през последните няколко години и появата на български компании демонстрира потенциал за развитие в бранша и ефективността на нови български дружества. Фронтекс Интернешънъл ЕАД е създадена през 2009 г., като част от AG Capital, компания в сектора за услуги, свързани с недвижимите имоти. От 2013 г. основен акционер в дружеството е EEAF (Emerging Europe Accession Fund) – фонд с акционери Европейската Банка за Възстановяване и Развитие (ЕБВР), Европейският Инвестиционен Фонд (EIF), Черноморската Банка за Търговия и Развитие (ЧБТР) и др., управляван от мениджърското дружество Axxess Capital. Източник darikfinance.bg
  • Василев: Възстановяването на КТБ – чрез продажба на активи
    Възстановяване на КТБ АД може да се постигне само чрез продажба на активите, финансирани от банката, на реалната им пазарна стойност, която по моя оценка е над 2,5 млрд евро. Успях да привлека инвеститори след много срещи и преговори след бруталните събития от това лято.
    Това заявява от днес в личния си сайт мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев в специална декларация, адресирана до клиентите на банката, към членовете на групи и движения, съпричастни към съдбата на финансовата институция, поставена под специален надзор. Концепцията се основава точно на стратегическото придобиване на активи, финансирани от банката по тяхната оптимална стойност. Това автоматично изключва продажбата на основните активи на подценени цени. КТБ АД може да бъде възстановена на минимална цена за държавата и обществото. Минимална в сравнение с цената, която би се платила при нейната ликвидация. По повод на разпространените информации за продажба на СФ Парачин, Сърбия, искам да разясня, че търся най-доброто решение за завода, но в никакъв случай това решение няма да бъде в ущърб на КТБ АД, декларира Цветан Василев. Нещо повече, независимо от трудностите, свързани с неизпълнението на поети ангажименти от КТБ АД по този проект, в резултат на поставянето й под специален надзор, проектът ще бъде спасен, за да може инвестираните средства да бъдат възстановени напълно на банката, респективно на вложителите й. Интерес за продажбата на активите по подценена стойност имат само тези, които целят ликвидацията на КТБ АД и личното си облагодетелстване. В конкретния случай, същите тези „морално чисти“ хора не се посвениха да предложат срамна сделка на заинтересован от покупка на подценени активи – срещу свидетелстване срещу мене. Подход, който разбира се, се насърчава услужливо от онези, които работят по съшиването на доказателствата за моята и на моите колеги вина, твърди Цветан Василев в декларацията си от днес. Аналогичен, според него, е и случаят и с Виваком. “ Ако не беше нашата съпротива, досега акциите на Виваком щяха да лежат в някое дебело чекмедже. Представяте ли си, че в България е възможно изпълнителен директор на компания да укрива книга на акционери и временни удостоверения с една-единствена цел – да услужи за постигане на целите на своите покровители. По едно стечение на обстоятелствата този изпълнителен директор е един от „достойните“ свидетели на обективното следствие и прокуратура. Същият доказано е фалшифицирал документи заедно с други лица от т.нар. група на 7-те (вече 6-те), управлявана от основния свидетел на прокуратурата Бисер Лазов, което също не значи нищо за компетентните органи“, пише Цветанов. А същият правен център на атаката срещу него е поискал несъстоятелност на въпросната компания още през май т.г.с една цел – да присвои 14,5 млн евро и да се добере до акциите на Виваком. Василев предлага и мерки за възстановяване на банката. Въпреки унизителното отношение към мене и колегите ми, подклаждано главно от въпросния ликвидационен център, аз работя непрестанно по тази трудна задача—трудна не защото е невъзможна, а защото има няколко центъра, които непрекъснато работят за възпрепятстването на възстановяването на КТБ АД. Нямайте съмнение, че възстановяване на КТБ АД може да се постигне само чрез продажба на активите, финансирани от банката, на реалната им пазарна стойност, която по моя оценка е над 2,5 млрд евро, смята Василев. Естествено това би могло да бъде възможно единствено с цената на мои лични загуби — участието ми в КТБ АД, както и в други компании — на които съм готов и които съм декларирал на консорциума от частни инвеститори, декларира мажоритарният собственик. Успях да привлека тези инвеститори след много срещи и преговори след бруталните събития от това лято, пише Василев. Концепцията се основава точно на стратегическото придобиване на активи, финансирани от банката по тяхната оптимална стойност. Това автоматично изключва продажбата на основните активи на подценени цени, смята той. Цялата тази концепция на акционерите и на новите потенциални инвеститори е в рязък контраст с поведението на квесторите и на БНБ, които вече подготвят почвата за продажбата на активите на КТБ АД и Виктория ЕАД на подценени цени, разделяйки кредитите на добри, по-малко добри и лоши. Това поведение странно съвпада с тържествените декларации от тандема Цонев-Пеевски относно тяхна инициатива за проектозакон за КТБ АД. „Добрите“ кредити, които включват активите на подценени цени, ще отидат в „добри“ ръце, за да могат да покрият частично разхода на Фонда за гарантиране на влоговете в банките при ликвидация и да осигурят очакваните печалби на тези, които са си поставили за мисия да ликвидират КТБ АД. А така наречените „лоши“ кредити, идентифицирани като лоши по неконвенционална и вероятно неслучайна методология, обслужваща интересите на организаторите на атентата срещу КТБ АД, са предназначени за „доказателствен материал“ за обвинението срещу мене и моите колеги, декларира Василев. С настоящото още веднъж искам да заявя, че КТБ АД може да бъде възстановена на минимална цена за държавата и обществото. Минимална в сравнение с цената, която би се платила при нейната ликвидация. Защото при такава хипотеза цената ще е кумулативна! И много по-висока! Цветан Василев накрая на декларацията си благодари на всички, които му вярват и подкрепят, както и че е убеден, че времето ще покаже правотата му. Източник darikfinance.bg
  • Влиянието на държавния дълг върху една икономика е сходно на това, което имат различните лекарствени вещества върху човешкото тяло – при необходимост и в определени количества може да помогне, но в твърде големи количества може да бъде изключително вреден. За разлика от лекарствата, нивото на държавен дълг, което може да не вреди на икономиката, рядко е предварително известно, поради което е необходим силно консервативен подход при поемането на нов дълг. Това ясно се вижда от опита на страни като Румъния и Латвия, които в края на 2008 и началото на 2009 г. бяха принудени да поискат спасителна помощ от МВФ. Към края на септември 2008 г. двете страни са на трето и четвърто място в ЕС по най-нисък публичен дълг – малко над 11% от БВП. В същото време страни като Италия имат публичен дълг от 104.7% от БВП, но финансовите пазари продължават да финансират бюджетните им дефицити. Този скорошен урок трябва да е достатъчен за всички, които си мислят, че публичният дълг в България е много нисък и ако се увеличава постепенно, това не само че не би навредило, а би помогнало на икономиката. От няколко години страната се намира в неизследвана територия поради изключително свитите нива на фискален резерв, който управляващите могат да използват свободно, както и систематичното му употреба за покриване на текущи разходи и дефицити. Освен това държавата работи за шеста поредна година с бюджетни дефицити, които започват да нарастват от 2013 г. Прогнозата на Министерството на финансите е дефицитите да продължат поне до 2016 г. В същото се наблюдава и постоянен ръст на публичната задлъжнялост, при това с високи темпове. На този фон, а и имайки предвид злополучния опит на Румъния и Латвия, предложението за увеличаване на бюджетния дефицит с над 1.5 млрд. лв., който ще бъде финансиран с емисия на нов дълг буди притеснения. Новите заеми се увеличават с още 2.9 млрд. лв. за подкрепа на банковата система. Средствата могат да бъдат използвани за осигуряване на ликвидна подкрепа на банките или за предоставяне на до 700 млн. лв. под формата на заем на Фонда за гарантиране на влоговете. Това изисква увеличаване на тавана на дълга с 4.5 млрд. лв., които, ако бъдат емитирани, ще увеличат държавния дълг до 28.4% от брутния вътрешен продукт, а ако към него се добавят и задълженията на общините, консолидираният държавен ще приближи 30% от БВП. За да поставим това съотношение в перспектива, нека се върнем до началото на 2013 г., когато държавният дълг възлизаше на 15% от БВП. След леко увеличение той достига 17.9% към края на 2013 г. Към края на август 2014 г. той вече е 23%, част от които са глобалните облигации, които са с падеж 15 януари 2015 г. Те представляват около 2.2% от БВП, изчислени на база прогнозния БВП за 2013 г. и обменен курс от 1.26 щатски долара за 1 евро. Ако се изключат от сметката за държавния дълг в края на годината, то след актуализацията той би достигнал 26.2%, което е увеличение от близо 75% в сравнение с началото на 2013 г. А ако се има предвид държавният дълг от януари 2009 г., когато той е 13%, увеличението е повече от двойно. Притеснителен е не само размерът на дълга, но и неговото предназначение. Предвидените 2.9 млрд. лв. за ликвидна подкрепа на банковата система изпращат изключително негативен сигнал. Изглежда все едно настоящите управляващи очакват системата да бъде изправена пред затруднения и се презастраховат, за всеки случай. Подобни действия обаче могат вместо да предотвратят евентуални проблеми, да се превърнат в причината за такива, ако икономическите участници ги изтълкуват като знак, че правителството знае нещо, което те не знаят. Другият притеснителен аргумент в мотивите към актуализацията на бюджета е предвиждането на 700 млн. лв. държавен заем към Фонда за гарантиране на влоговете и отпускане на държавна гаранция на същия в размер на до 2 млрд. лв. Това означава, че управляващите вече се готвят за различни варианти за справяне със ситуацията в КТБ, въпреки че пълна информация за състоянието на банката ще има не по-рано от 20 октомври. Политическата нестабилност, продължаваща вече повече от година и половина в страната, както и създалата се деликатна ситуация около КТБ, а и куп друг фактори, предполагат значително по-консервативен подход към поемането на нов държавен дълг. Техническото решение „трябват ни още 4.5 млрд. лв.” не е добра платформа за дългова емисия, тъй като рано или късно тези пари трябва да се върнат. Ако те се използват за текущи разходи като заплати например, това значи, че като дойде моментът за изплащане на дълга, парите ще са изядени отдавна и управляващите ще трябва да вземат нов дълг или да осигурят повече приходи. Подобно поведение вкарва страната в своеобразна дългова спирала – нов дълг за изплащане на стария и още дълг за покриване на бюджетните дефицити. /Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика/ Източник darikfinance.bg
  • Три от състезаващите се имат желание за целия портфейл, включително и необслужваните заеми на ТБ „Виктория“, която е собственост на Корпоративна търговска банка. А една иска освен редовни и само необслужвани фирмени заеми. Така малко над половината от банките в страната са проявили интерес към пакетите кредити, пише „Капитал Daily“. Кредитният портфейл на „Виктория“ е разделен на обособени части по сегменти – големи и средни корпоративни клиенти, малък бизнес, жилищни ипотечни кредити, потребителски заеми с ипотека, отделно потребителски, овърдрафт и кредитни карти. Необслужваните заеми също са пакетирани поотделно фирмени и на физически лица. Три банки – Банка ДСК, Централна кооперативна банка (ЦКБ) и Инвестбанк – са проявили интерес към целия портфейл на „Виктория“, включително и към необслужваните. Българска банка за развитие (ББР) е заявила интерес към фирмените просрочия в портфейла и към пакетите малък бизнес и големи и средни корпоративни клиенти. По закон функциите и дейността на държавната ББР са да подпомага развитието на малкия и средния бизнес, осигурявайки ресурс на достъпни за него цени, затова е странен интересът към лошия портфейл на големите клиенти. Най-голям интерес са предизвикали частите от портфейла, в които са пакетирани заеми „малък бизнес“, ипотечните и потребителските кредити с ипотеки – 12 банки са заявили интерес към тези сегменти в портфейла. Следва проверка от кандидат-купувачите на портфейлите от кредити, за които са заявили интерес. До 15 октомври трябва да подадат оферти, ако интересът им остане валиден и след проверката на състоянието на заемите. След това според графика, който БНБ обяви в свое прессъобщение на 16 септември, двамата квестори трябва да внесат подадените оферти в централната банка. От БНБ уточниха, че покани за участие са изпратени само до банките. В края на миналата седмица централната банка разпространи съобщение, в което повтаряше казаното на 16 септември. Отново беше посочено, „че е възможно да не бъде взето окончателно решение за продажба на кредитния портфейл на ТБ „Виктория“. Окончателната преценка на това решение ще бъде извършена от управителния съвет на БНБ след анализ на комплекс от обстоятелства, в т.ч. стойността на получените оферти, резултатът от проведените преговори с EPIC като представител на най-големите акционери на КТБ, както и подходът, който окончателно ще бъде възприет спрямо групата КТБ.“ Източник darikfinance.bg
  • Главният прокурор, премиерът и омбудсманът получили 3 имена, които търгували активи на КТБ – адвоката Лазар Карадалиев, бизнесмена Веселин Бушев и ексбоса на охранителната фирма “Клуб 777” Валери Димитров. Цветан Василев се готви да изтъргува завода си в Сърбия, а в България трима души разпродават активите на длъжниците на Корпоративна търговска банка, съобщава “24 часа”. Комитетът на вложителите в КТБ предупреди за тези действия главния прокурор Сотир Цацаров, премиера Георги Близнашки и омбудсмана Константин Пенчев. От сигнала се разбира, че най-вероятно Василев търси усилено купувач на стъкларския си завод в сръбския град Парачин. Според осведомени едно от най-големите предприятия за амбалаж на Балканите е било предложено вече на турската компания Sisecam. Освен това в сигнала до прокуратурата се посочва, че незаконната разпродажба на активи се извършва чрез адвоката на Цветан Василев – Лазар Карадалиев, бизнесмена Веселин Бушев и Валери Димитров. Източник darikfinance.bg
  • Обратното броене за разрешаване на кризата с КТБ започна. Само около седмица остава (без да броим почивните дни) до приключването на пълния одит на Корпоративна търговска банка, пише вестник „Стандарт“. 20 октомври 2014 г. бе датата, фиксирана в съобщение на БНБ от средата на септември, като краен срок за представяне на резултатите от цялостната оценка на активите и състоянието на КТБ и доклад за състоянието на капиталовата адекватност на трезора от квесторите й. А те са „Ърнст енд Янг“, „Делойт“ и АФА. Преди това обаче – до 15 октомври (средата на следващата седмица), те трябва „да осигурят представянето на окончателните оферти“ за покупката на части от кредитния портфейл на ТБ „Виктория“ – другата поставена под специален надзор банка от групата КТБ. Неотдавна централната банка взе решение за продажба на кредити от по-малкия трезор, за да може да се осигурят средства за покриване на задълженията му. А до 20 октомври квесторите са длъжни да внесат и доклад в БНБ за получените оферти с информация дали постигнатата най-висока цена може да покрие всички задължения към депозанти и кредитори. За целта бяха изпратени покани до всички банки да участват в този своеобразен търг. Отзовали са се около 15 кредитни институции, твърдят запознати. Ако обаче предполагаемите купувачи на КТБ включат в предложението си и банка „Виктория“, то тогава всички тези оферти се оказват безсмислени, защото тя ще се продава в пакет с цялата група, се казва в съобщението на БНБ. В такъв случай за нея също важи срокът до 20 октомври. От 28 октомври до 20 ноември пък ще се приемат предложения от досегашните акционери и други инвеститори за оздравяване на КТБ, които обаче трябва да са максимално конкретни и свързани с точни числа, настояват от Централната банка. До момента заявки за такова участие има само от EPIC – Европейската приватизационна и инвестиционна корпорация, която се афишира като представител на досегашните акционери и нови инвеститори. Тя и други евентуални кандидати за КТБ имат по-малко от месец да подготвят максимално конкретни оферти, които БНБ трябва да разгледа и оцени. Окончателното й решение ще бъде обявено на 20 ноември, когато е крайният срок на специалния надзор за групата КТБ, поставен от централните банкери. Пак според съобщението от Централната банка от 16.09.2014 г. до тази дата задълженията на КТБ към депозанти и кредитори са 6.2 млрд. лв., а на „Виктория“ – 286 млн. лв. Квесторите пък трябва да направят оценка на 488 кредитни сделки по 380 кредита в КТБ. Цената на консултантските услуги за стандартни случаи е 100 евро на час, докато КТБ се смята за много повече от стандартен клиент. До момента за квесторски услуги са платени 1.6 млн. лева, заяви ужиленият вложител Вежди Рашидов пред „Стандарт“. Да не се повтори случаят от банковата криза от 1996-97 г., когато цялото разпродадено имущество и активи на няколко затворени банки не стигнаха да се плати само на квестори и синдици, припомнят запознати. И докато се чакат сроковете, посочени от БНБ, изнервените вложители и кредитори на КТБ са на предела на търпението си. Стотици граждани и още толкова малки и големи фирми се чудят как да се разплащат и откъде да търсят заеми, за да не фалират или да умрат от глад. Сигурно има вече и компании, които са в действителен банкрут заради загубите си от затворените банки. В същото време се появиха съмнения за продажби на активи и други закононарушения, които допълнително нагнетяват обстановката. И експерти, и бизнес, и политици, и ощетени граждани са убедени, че първите действия на новите парламент и правителство трябва да са за разрешаване на кризата с двата трезора. Дали обаче нервите на потърпевшите ще издържат, докато политиците стегнат редиците си? Източник profit.bg
  • След две седмици мълчание, Цветан Василев публикува нова декларация на личния си сайт. Екипът на Profit.bg я публикува без редакторска намеса: Уважаеми дами и господа, Уважаеми клиенти на КТБ АД, Уважаеми членове на групи и движения, съпричастни към съдбата на КТБ АД, Напоследък зачестиха „сигналите“ срещу хора, защитаващи каузата на КТБ АД и работещи по моята правна защита, относно „злоупотреби“ с активи, финансирани от КТБ АД. Връх на тази тенденция са отворените писма от КТБalive, вложители на КТБ АД и Комитета за финансова и банкова стабилност, съпроводени със сигнали до българската прокуратура. В тази връзка, бих искал да подчертая, че през целия период от поставянето на КТБ АД под особен надзор досега, основните ми усилия са насочени в две главни направления: I. Защита на активите КТБ АД от посегателствата на онези, които изготвиха плана за унищожение на банката. Като доказателства за моята теза ще приведа няколко примера: А. Основните свидетели срещу мене и моите колеги от КТБ АД представляват няколко дружества, които разполагат със значими активи, финансирани напълно или частично от банката. Освен това, огромната част от фирмените книжа на тези дружества „изненадващо“ липсват — факт, относно който са информирани компетентните български органи преди време. От тези органи до момента няма никаква реакция. Могат да бъдат зададени въпроси дали това е случайно съвпадение, или не. Б. Хората в основата на комплота срещу КТБ АД твърдо следват максимата „Крадецът вика дръжте крадеца“. В предишното си обръщение обясних, че преди да започнат атаките срещу мене и банката, бях изнудван за безвъзмездно прехвърляне на акции от Виваком, Петрол и Дунарит на определени фирми, зад които стоят определени хора. Имам сериозни съмнения, че правната кантора, обслужваща съответните изнудвачи, които се превърнаха и в своеобразни ликвидатори на КТБ АД, сега стои зад всички сигнали, схеми и подбудителства срещу банката и нейните акционери. По ирония на съдбата, въпросните изнудвачи, които стоят зад атаката срещу КТБ АД, удобно заблуждават обществото в противното. По повод на разпространените информации за продажба на СФ Парачин, Сърбия, искам да разясня, че търся най-доброто решение за завода, но в никакъв случай това решение няма да бъде в ущърб на КТБ АД. Нещо повече, независимо от трудностите, свързани с неизпълнението на поети ангажименти от КТБ АД по този проект, в резултат на поставянето й под специален надзор, проектът ще бъде спасен, за да може инвестираните средства да бъдат възстановени напълно на банката, респективно на вложителите й. Интерес за продажбата (покупката) на активите по подценена стойност имат само тези, които целят ликвидацията на КТБ АД и личното си облагодетелстване. В конкретния случай, същите тези „морално чисти“ хора не се посвениха да предложат срамна сделка на заинтересован от покупка на подценени активи – срещу свидетелстване срещу мене. Подход, който разбира се, се насърчава услужливо от онези, които работят по съшиването на доказателствата за моята и на моите колеги вина. Аналогичен е и случаят и с Виваком. Ако не беше нашата съпротива, досега акциите на Виваком щяха да лежат в някое дебело чекмедже. Представяте ли си, че в България е възможно изпълнителен директор на компания да укрива книга на акционери и временни удостоверения с една единствена цел – да услужи за постигане на целите на своите покровители. По едно стечение на обстоятелствата този изпълнителен директор е един от „достойните“ свидетели на обективното следствие и прокуратура. Същият доказано е фалшифицирал документи заедно с други лица от т.нар. група на 7-те (вече 6-те), управлявана от основния свидетел на прокуратурата Бисер Лазов, което също не значи нищо за компетентните органи. За да завърша този пасаж и като доказателство за сценария на ликвидаторите, ще Ви кажа, че същият този правен център на атаката поиска несъстоятелност на въпросната компания още през май с една цел – да присвои 14,5 млн евро и да се добере до акциите на Виваком. Това е моята гледна точка по този въпрос, дами и господа! II. Възстановяване на КТБ АД Въпреки унизителното отношение към мене и колегите ми, подклаждано главно от въпросния ликвидационен център, аз работя непрестанно по тази трудна задача—трудна не защото е невъзможна, а защото има няколко центъра, които непрекъснато работят за възпрепятстването на възстановяването на КТБ АД. Нямайте съмнение, че възстановяване на КТБ АД може да се постигне само чрез продажба на активите, финансирани от банката, на реалната им пазарна стойност, която по моя оценка е над 2,5 млрд евро. Естествено това би могло да бъде възможно единствено с цената на мои лични загуби — участието ми в КТБ АД, както и в други компании — на които съм готов и които съм декларирал на консорциума от частни инвеститори. Успях да привлека тези инвеститори след много срещи и преговори след бруталните събития от това лято. Концепцията се основава точно на стратегическото придобиване на активи, финансирани от банката по тяхната оптимална стойност. Това автоматично изключва продажбата на основните активи на подценени цени. Цялата тази концепция на акционерите и на новите потенциални инвеститори е в рязък контраст с поведението на квесторите и на БНБ, които вече подготвят почвата за продажбата на активите на КТБ АД и Виктория ЕАД на подценени цени, разделяйки кредитите на добри, по-малко добри и лоши. Това поведение странно съвпада с тържествените декларации от тандема Цонев-Пеевски относно тяхна инициатива за проектозакон за КТБ АД. „Добрите“ кредити, които включват активите на подценени цени, ще отидат в „добри“ ръце, за да да могат да покрият частично разхода на Фонда за гарантиране на влоговете в банките при ликвидация и да осигурят очакваните печалби на тези, които са си поставили за мисия да ликвидират КТБ АД. А така наречените „лоши“ кредити, идентифицирани като лоши по неконвенционална и вероятно неслучайна методология, обслужваща интересите на организаторите на атентата срещу КТБ АД, са предназначени за „доказателствен материал“ за обвинението срещу мене и моите колеги. В резултат, губещи ще сте Вие, дами и господа! С настоящото още веднъж искам да заявя, че КТБ АД може да бъде възстановена на минимална цена за държавата и обществото. Минимална в сравнение с цената, която би се платила при нейната ликвидация. Защото при такава хипотеза цената ще е кумулативна! И много по-висока. Благодаря на всички, които ми вярват и ме подкрепят! Убеден съм, че времето ще докаже правотата ни! Източник profit.bg
  • Проблемите в банковата система у нас от края на юни оказаха неминуемо негативно влияние върху небанковия финансов сектор. Във връзка с активното участие на банковата група КТБ на пазара на небанкови финансови услуги, Комисията за финансов надзор незабавно проведе дистанционни проверки и тематичен стрес тест с цел оценка на възможните загуби при неблагоприятно развитие на ситуацията. На база на експозициите на небанкови финансови дружества към двете кредитни институции, поставени под специален надзор, налице е висока вероятност за възникване на големи по размер загуби. При развитие на неблагоприятен сценарий, като обявяването в несъстоятелност на банковата група КТБ, директните загуби от блокирани средства в тях, под формата на депозити и разплащателни сметки, се оценят на 42.9 млн. лв. за капиталовия пазар и 41.1 млн. лв. за застрахователния сегмент. Докато осигурителният пазар няма директни блокирани средства в двете засегнати кредитни институции, при него, освен директните загуби от при тежаваните акции и облигации на КТБ, са оценени и косвени загуби, които фондовете за допълнително пенсионно осигуряване биха понесли в резултат на инвестициите им в колективни инвестиционни схеми, които имат блокирани средства в банковата група КТБ. Оцененият общ размер на загубите за осигурителния пазар възлиза на почти 19 млн. лв. Тези оценки трябва да се разглеждат като долна граница на възможните загуби за небанковия финансов сектор. Източник profit.bg
  • Заплащането на банкерите може да се извършва по по-усложнена схема, а сумите да имат по-малко нули, ако това зависеше от Международния валутен фонд (МВФ). В най-новия си доклад за световната финансова стабилност МВФ оценява заплащането на ръководителите, корпоративното управление и поемането на рискове в някои от най-големите банки в света и препоръчва мерки, според които само разумното поемане на риск би се заплащало. За световната финансова криза допринесоха редица количествени и качествени фактори, но в доклада на МВФ се казва, че структурата на заплащане на ръководителите е насърчавала банкерите да предприемат недалновидни рискове с трайни негативни последици. Причините за подобно поемане на риск са много и сложни, но съществува общо съгласие във финансовата индустрия, публичния сектор и академичните среди, че структурата на заплащане в някои финансови институции, която подтиква към поемането на по-големи рискове, е изиграла важна роля. За да бъде ограничено рисковото поведение, от МВФ предлагат редица реформи в заплащането, които банките могат да въведат. Например, по-високото заплащане обвързано с по-дългосрочните резултати се свързва с по-малко риск. Нещо повече, банките, в чиято акционерна структура има повече институционални акционери, предприемат по-малко рискове. Както може да се очаква, периодите на сериозни финансови сътресения променят някои от тези ефекти, защото стимулите се променят, когато една банка е близо до дефолт. Най-спорното предложение е мярка, според която мениджърите ще трябва да връщат получени в миналото бонуси, ако се установи, че впоследствие решенията им са довели до дългосрочни негативни последствия. Надеждата е, че по този начин ръководителите е бъдат насърчени да поемат част от инвестиционните рискове, които са необходими за устойчивата дейност на банката, но поемането на рискове ще е обвързано с дългосрочното представяне вместо с тримесечните резултати. Особено притеснително за МВФ е, че ръководители могат да използват впечатляващите си краткосрочни резултати като трамплин към нова кариера, докато в счетоводния баланс на банката остава една бомба със закъснител. От МВФ също така предлагат промени и в бордовете на директорите, които ще им гарантират известна независимост от ръководството. Пример за обратното бе главният изпълнителен директор на JPMorgan Chase Джейми Даймън, който бе едновременно начело на компания и част от борда на директорите. От МВФ признават, че препоръките може да имат нежелани последствия. Промените в управлението и заплащанията могат да направят така че банковите дейности, които МВФ иска да следи, да се преместят в сивия сектор или към небанковите кредитни институции, за да бъде избегната регулацията. Докладът и препоръките на МВФ за момента са малко повече от спекулации, но засилената регулация и обсъждането на заплащането вероятно предстоят. Източник profit.bg
  • Трябва да се укрепи бюджетната и финансова дисциплина. В момента по пътя, който сме тръгнали, не вещае добър изход. Това заяви Васил Велев, председателят на Асоциацията на индустриалния капитал. Той коментира по БНТ перспективите за развитие пред България през идните няколко месеца. „При това увеличение на външния дълг, което се планира, при този бюджетен дефицит, който се планира от служебното правителство на Близнашки, ако това се случи, е много вероятно държавата да изгуби инвестиционния си кредитен рейтинг. Много е вероятно да се оскъпи кредитът, да стане трудно рефинансирането на дълга“, прогнозира Васил Велев. Той изрази своето несъгласие с предлаганата актуализация на държавния бюджет. „Не могат да се взимат до безкрай заеми, които да се харчат не за инвестиции, а за текущи разходи“, подчерта Велев и добави: „Това вече наистина наподобява гръцкия сценарий“. Правителството на служебния премиер Георги Близнашки по поръчение на президента Росен Плевнелиев реши да предложи актуализация на държавния бюджет, която предвижда взимането на нов заем в размер на 4,5 милиарда лева и увеличаване на дефицита много над допустимите от Европейската комисия 3%. Предполага се, че актуализацията ще бъде приета от новото Народно събрание, което се състави след изборите на 5 октомври. Първият опит за промяна на параметрите на бюджета беше направен през последните дни на предишното 42 НС от депутатите на ГЕРБ и ДПС. В крайна сметка Бойко Борисов, който най-силно настояваше за актуализацията, изненадващо оттегли своето искане. Повечето икономисти както през лятото, така и сега остро критикуват някои аспекти на предлаганата промяна на бюджета. Според тях искането за теглене на нов заем не е наложително, а е по-скоро за „разкош“. Те посочват, че във фискалния резерв страната ни разполага към края на август със сумата от 8,9 милиарда лева. Тя е напълно достатъчна, за да се посрещнат плащанията по външния дълг от септември до януари-февруари следващата година. Източник darikfinance.bg
  • Една от компаниите майки на португалската банка Banco Espirito Santo потвърди, че днес ще подаде заявление за фалит, задълбочавайки сагата около финансовата институция, която трябваше да бъде спасена с държавни пари през август. Espirito Santo Financial Group (ESFG) обяви, че този ход идва след решенията на съд в Люксембург, който миналата седмица й е отказал форма на защита от кредитори. ESFG допълни, че нейното подразделение Espírito Santo Financière (ESFIL) също е подало заявление за фалит. „Очаква се на 10 октомври съдът в Люксембург да издаде нареждането за влизане в процедура по фалит и да назначи един или повече синдици, които да се разпореждат с активите на ESFG и ESFIL,“ се казва в изявлението на групата. Мажоритарен собственик на ESFG е Espirito Santo International (ESI), относно чието финансово състояние се появиха опасения след одит от централната банка през май. Проблемите се задълбочиха през юли, когато плащания на банката по ценни книжа, емитирани от ESI, бяха забавени. Малко след това ESFG помоли търговията с акциите й да бъде спряна поради „материални затруднения“ в ESI. ESFG притежава 25% от Banco Espirito Santo, а книжата и на двете компании се обезцениха през лятото. Разпродажбите на книжата породиха опасения в цял свят, тъй като инвеститорите се притесняваха проблемите да не се разпространят и към други европейски банки. През август Централната банка на Португалия отпусна на Banco Espirito Santo спасителни средства на стойност около 6.5 млрд. долара и раздели финансовата институция по модела „добра банка/лоша банка“. Дейността и активите на Banco Espirito Santo бяха прехвърлени в така наречената „добра банка,“ която носи името Novo Banco. На вложителите и облигационерите им бе казано, че няма да изгубят никакви пари. Източник profit.bg
  • Полската централна банка понижи основния си лихвен процент с повече от очакваното в сряда вследствие на натиска от кризите в еврозоната и Украйна. След 15-месечна пауза най-голямата икономика в Източна Европа се върна към намалението на лихвите в отговор на спадащото индустриално производство и забавящата се инфлация, отчасти поради пренасищането с хранителни продукти, които бяха предназначени за Русия преди въвеждането на санкциите за износ. Паричният съвет на банката понижи основния лихвен процент до новото рекордно дъно в историята от 2% спрямо досегашните 2,5 на сто. Пазарните очаквания в анкетата на Ройтерс бяха за по-леко понижение с 25 базисни пункта. „Изненадата е в размера на намалението на основния лихвен процент“, каза Адам Антоняк, икономист в полския кредитор Pekao. „Изглежда, че Съветът се опитва да компенсира изгубеното време“, добави той. След решението доходността по полските бенчмаркови облигации с падеж след 10 години спадна първоначално с 9 базисни пункта до 2,81% – рекордно дъно, за да се възстанови леко по-късно. Злотата пък поевтиня с 0,13 на сто до 15-месечния минимум от 3,3079 за един долар. Икономиката на Полша леко се забави през второто тримесечие на годината, засегната от спада на активността в съседна Германия, която е основен купувач на полските стоки и услуги. Негативно влияние оказаха и двустранните санкции между Европа и Русия, произтичащи от кризата в Украйна. Въпреки това годишният икономически растеж от 3,3% в периода април-юни все още е по-висок от средния темп в еврозоната от 0,7%. Полската експанзия бе стимулирана от стабилното представяне на вътрешното търсене, докато безработицата остана на 4-годишно дъно. Полша бе единствената икономика в Европа, която избегна рецесията след глобалната финансова криза през 2008 г. Централната банка обаче бе принудена да намали лихвите с 225 базисни пункта в цикъл, който продължи от октомври 2012 г. до юли 2013 г. Източник investor.bg
  • Неназован за момента поради юридически причини британски банкер е признал участие в манипулирането на London Interbank Offered Rate (LIBOR) – усредненият лихвен процент, отразяващ лихвите, по които кредиторите предлагат негарантирани заеми на лондонския междубанков пазар. Според информация на BBC банкерът се е признал за виновен в петък миналата седмица. Подобни самопризнания по-рано са направили и още двама висши банкови слухители в САЩ. Новината идва на фона на глобалните усилия за разследване на някои от най-големите банкови институции в света поради опасенията за продължаващо манипулиране на валутните и стоковите пазари. Правителството на Великобритания обяви през февруари, че американският борсов оператор за търговия с деривати IntercontinentalExchange (ICE) ще поеме отговорността за администрирането на LIBOR. Един от ходовете вследствие на решението бе определянето на нов лихвен процент от Асоциацията на британските банкери (BBA), като целта бе възвръщане на доверието в системата. Скандалът с LIBOR избухна през май 2012 г., като оттогава насам британските и американските регулатори, както и централните банкери се ангажираха да реформират процеса, по който се променят ставките в системата. Barclays бе първата банка, публично обвинена в манипулиране на LIBOR. Кредиторът бе глобен с 290 млн. паунда от британските и американските финансови регулатори през юли 2012 г. Освен това Боб Даймънд, тогавашен главен изпълнителен директор на банката, се оттегли от поста след натиск от страна на властите в Лондон. През март Английската централна банка съобщи, че провежда вътрешно разследване на твърденията, че служители на институцията са били информирани за манипулиране на форекс пазара или за обмен на поверителна информация за потребители. В официално изявление институцията посочи, че „обширен преглед на документи, имейли и други книжа към днешна дата не намери доказателства, че служители на АЦБ са заговорничили по някакъв начин за манипулиране на валутния пазар или в споделянето на поверителна информация за потребителите“. Опасенията за възможни манипулации на валутните пазари накараха в последните месеци някои от най-големите банки по света да обмислят да спрат достъпа на служителите си до т.нар. чат стаи. Те се превърнаха в широко използвани инструменти за достъп до модерния борсов под. Въпреки това те срещат и яростната критика на регулаторните органи, които ги считат за потенциални „гнезда“ за сключване на тайни споразумения между трейдърите в ущърб на трети страни и за манипулиране на пазара. Източник investor.bg
  • Бившите ръководители на испанската спестовна банка Caja Madrid, която изигра ключова роля в най-голямото спасяване в банковия сектор в страната, са злоупотребявали със служебните си кредитни карти, предава Bloomberg. Бившият управителен директор в Международния валутен фонд (МВФ) Родриго Рато, който ръководи сливането на Caja Madrid с още шест спестовни банки за създаването на групата Bankia, и още 86 други служители са изхарчили общо над 15 млн. евро между 2003 и 2012 г. Тегления, разходи за дрехи и ресторанти са описани в доклад на испански антикорупционен прокурор до съдията, разследващ събитията, почти довели до фалит Bankia през 2012 г. и последвалото спасяване на банката. Разкритията във финансовата институция, за която отидоха 22 млрд. евро европейски средства, предназначени за спасяването на изпадналите в немилост банки в страната, породиха масово недоволство в измъчваната от шестгодишна рецесия и рекордно висока безработица Испания. „Хората са по-ядосани за 15-те млн. евро от кредитните карти, отколкото за 22-та млрд. евро, нужни за спасяването на банката, защото могат да си представят по какъв начин са били похарчени“, коментира професорът по икономика в Публичния университет в Навара Хавиер Диас-Хименес. „Това е позорен скандал и показва какво се случва, когато няма отчетност“, посочи той. Министърът на икономиката Луис де Гиндос заяви, че правителственият фонд за спасяване на банки, който е собственик на Bankia, ще се опита да възстанови похарчените пари. „Това е неправомерно поведение. Имайки предвид размера на сумата, напълно разбирам възмущението на испанския народ“, каза Гиндос. Скандалът вече взе първите си жертви. Местното правителство на Мадрид премахна бившия член на борда на Caja Madrid Пабло Абехас от поста му генерален директор по икономическите въпроси, съобщи правителствен говорител по телефона. Абехас е похарчил 247 хил. евро от своята карта между 2006 и 2012 г., според копие на прокурорския доклад. Генералният секретар на клона на синдиката Union General de Trabajadores (UGT) в Мадрид Хосе Рикардо Мартинес се оттегли от поста си. Той е похарчил 44 хил. евро по своята карта между 2010 и 2012 г., по данни от прокурорския доклад. Рато, който ръководи МВФ между 2004 и 2007 г., е имал да връща 55 хил. евро на Bankia през юли, според доклада. Предшественикът на Рата като председател на Caja Madrid Мигел Блеса е направил сметки за 437 хил. евро между 2003 и 2010 г. Стигането на групи като Bankia, сформирани от обединяването на бивши спестовни банки, на крачка от фалита показва провала на модела, в който липсата на ясно изразен собственик оставя организацията уязвима от управленски злоупотреби, посочва Диас-Гименес. Източник investor.bg

Полезни програми

  • Кредитен тест +

      Изплащате ипотечен кредит и имате чувството, че нещо не е наред. Ако живеете в България вероятно шестото чувство не Прочети повече...
  • Калкулатор на надвзети суми +

    От тук можете да стартирате новия калкулатор за изчисляване на надвзети суми при неправомерна промяна на лихвения процент по потребителски Прочети повече...
  • 1

Подкрепете Асоциацията

Facebook