Category Archives: Банков бюлетин

Банков бюлетин 20.10-24.10.2014

  • Казусът КТБ – какво (не) се случи досега
    Горещият картоф „Корпоративна търговска банка“ вече четвърти месец занимава голяма част от българското население. При това в случая потърпевши са не само клиентите на бившата четвърта по големина банка в страната, но и клиентите на фирмите, чиито пари са блокирани в нея. По този начин се възпрепятства нормалното функциониране на бизнеса им. Какво ще се случи с банката и с депозитите в нея все още е неясно, въпреки че БНБ предостави информация за одита, който предприеха  одиторските фирми „Ърнст енд Янг одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „АФА“ ООД.
    Но нека припомним какво се случи и какво не до този момент. Всичко започна още на 11 юни, когато Корпоративна търговска банка проведе общо събрание на акционерите. В същия ден на разпит в прокуратурата бяха привикани членовете от управата на банката по повод на сигнал на „Протестна мрежа“ с данни за организирана престъпна група между Цветан Василев, Делян Пеевски и Николай Бареков. Ден по-късно, на 12 юни, КТБ разпространи съобщение, че прокуратурата уронва престижа й. В същия ден банката съобщи, че е придобила банката „Креди Агрикол България“, която беше прекръстена на ТБ „Виктория“. За председател на надзорния съвет на новата банка е избрана дъщерята на Цветан Василев – Радосвета Василева. На 13 юни изпълнителният директор на КТБ Георги Христов коментира пред медиите, че между Цветан Василев и Делян Пеевски е възникнало напрежение. По-късно през деня в медиите плъзва новината, че Пеевски е поръчал убийството на Цветан Василев. Трима души бяха обвинени за готвеното покушение. Съдът обаче ги пусна без мярка за отклонение заради липса на каквото и да било основание за задържането им. Прокуратурата се отказа да поддържа обвинението. На 16 и 17 юни започва масирано теглене на пари от клонове на КТБ. Същевременно от банката коментираха снимка на огромната опашка пред един от клоновете във Варна с обяснението, че тя е заради наводнено помещение, което е наложило работата да спре за няколко часа. На 17 юни БНБ представя становище във връзка с напрежението около КТБ, в което твърди, че банката е стабилна, разполага с достатъчно ликвидност и работи нормално. Само ден по-късно прокуратурата съобщи, че подуправителят на БНБ и ръководител на „Банков надзор“ Цветан Гунев е обвиняем за длъжностно престъпление за това, че не е упражнил контрол върху отпуснати 19 „лоши“ кредита от „една банка“ – КТБ. В същия ден Комисията за финансов надзор предупреди, че ще налага санкции за невярна и подвеждаща информация за банки и фирми, чиито акции се търгуват на борсата. На 19 юни КТБ публикува отворено писмо, в което твърди, че банката е „с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално“. Същевременно от финансовата институция изразяват надежда, че клиентите са разумни и няма да позволят „една злонамерена медийна кампания да постигне своите користни цели“. На 20 юни се стигна до пика в кризата – КТБ поиска подкрепа от БНБ, която от своя страна наложи специален контрол над банката. Последват обещания, че банката ще бъде отворена след месец – на 21 юли. „Ще изпълним ангажимента си КТБ да бъде отворена на 21 юли и да има ликвидни средства“, казва и бившият премиер Пламен Орешарски. На 22 юни БНБ потвърждава, че КТБ ще отвори на 21 юли. Централната банка посочва, че заедно с правителството ще осигури необходимата ликвидна подкрепа за банковата група, така че да бъдат удовлетворени в пълния им размер задълженията ѝ към нейните клиенти. Междувременно Управителният съвет на БНБ поставя под специален надзор за три месеца дъщерното дружество на КТБ – търговска банка „Виктория“. На 23 юни КТБ информира чрез прессъобщение, че гражданските ѝ трезори ще работят. Банката допълва, че не е изключена от платежната система и платежни нареждания към КТБ могат да се изпълняват, включително и с цел погасяване на кредити. На следващия ден тогавашният Пламен Орешарски съобщава, че Корпоративна търговска банка ще смени своите акционери, като на мястото на дотогавашните ще влязат Българската банка за развитие и Фондът за гарантиране на влоговете. На 25 юни Комисията за финансов надзор (КФН) временно отстранява от борсовата търговия Корпоративна търговска банка АД и Креди Агрикол България ЕАД за срока на специалния надзор от три месеца или до отпадането му. На същия ден започва проверката на активите, пасивите и инвестиционния портфейл на КТБ и Креди Агрикол България от одиторските фирми „Делойт Одит“, „Ърнст и Янг“ и „Афа“. На 27 юни КФН извършва проверки за разпространението на подвеждаща информация относно КТБ, Първа инвестиционна банка и Булгартабак, в нарушение на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. Проверките се извършват сред множество лица и медии, които са правили изявления и коментари по отношение на публичните гореспоменатите публични дружества. Близо две седмици по-късно, на 9 юли, БНБ съобщава, че края на седмицата ще бъдат оповестени докладите на одиторите на КТБ. Същия ден изтича и срокът от 10 работни дни за преглед на активите и пасивите на банковата група КТБ. Два дена след това в свое изявление БНБ съобщава, че липсват пълни досиета за повече от половината кредити в КТБ. В доклада за състоянието на банката се посочва, че е много вероятно документите за кредити на стойност 3,5 млрд. лева да са унищожени, както и че лицензът на КТБ ще бъде отнет. В отговор бившият мажоритарен собственик на банката Цветан Василев разпространява писмо до медиите, в което посочва, че е станал жертва на целенасочена и манипулативна кампания и задава въпроса защо акционерите не са били допуснати да намерят решение за излизане от ситуацията. На 14 юли Софийският градски съд освобождава главната счетоводителка на КТБ Мария Димова и изпълнителния директор на банката Орлин Русев, оставяйки за постоянно в ареста само главната касиерка Маргарита Петрова и заместник главната счетоводителка Борислава Кючукова. На Димова е наложена мярка за неотклонение „домашен арест“, а Русев излиза на свобода под парична гаранция от 10 хил. лева. На следващия ден БНБ продължава специалния надзор над КТБ и съобщава, че поради липсата на консенсус банката няма да отвори врати на 21 юли. Междувременно правителството поддържа позицията, че е по-добре жизнената част от КТБ да продължи да работи, вместо да бъде приложена стандартната схема на затваряне на банката и обезпечаване на вложителите до 100 хил. евро. В края на деня БСП, ДПС И ГЕРБ се договарят за гласуването на специален закон за КТБ, според който всички депозити в нея ще бъдат гарантирани. На 16 юли Софийският районен съд постановява разкриване на банковата тайна за кредитополучателите на КТБ. В икономическите среди пък все по-широка подкрепа набира идеята да бъде дадена възможност на акционерите на КТБ да рекапитализират банката. На 18 юли от съобщение на финансовото министерство става ясно, че държавата ще се намеси в КТБ само при положение, че акционерите не осигурят необходимите средства за оздравяването ѝ. Междувременно БФБ-София спира търговията с акциите на КТБ до 25 септември, след административна мярка на КФН. На 21 юли Ройтерс съобщава, че Държавният резервен фонд на Султаната Оман, който е акционер в КТБ, ще представи спасителен план за банката до три месеца. Като възможни сценарии се посочват разводняване на дела на мажоритарния собственик и участие на независими експерти в управлението на банката. На 28 юли отново Ройтерс предава, че КТБ няма да извърши плащане по падежиращите на 8 август облигации на стойност 150 млн. долара, заради специалния надзор, под който е поставена от БНБ. Медията посочва, че тогава облигационерите ще се наредят на опашката за разпределяне на приходите от евентуалната разпродажба на активи на банката. На 30 юли справка на Министерството на финансите посочва, че 25,16% от средствата на БФБ-София са блокирани в КТБ, а други 13,04% – в Креди Агрикол България. Ден по-късно БНБ съобщава, че оценката на активите на КТБ трябва да бъде готова до 20 октомври. Това означава, че срокът, под който банката ще трябва да остане под специален надзор, ще бъде удължен. На 2 август Европейската комисия (ЕК) изпраща писмо до тогавашния финансов министър в оставка Петър Чобанов и подуправителя на БНБ Калин Христов, в което Брюксел настоява през следващите дни да бъде осигурен достъп на вложителите до техните гарантирани депозити в КТБ. На 11 юли около 300 вложители в КТБ излизат на протест пред сградата на БНБ, настоявайки да получат достъп до парите си още в следващите дни. Същия ден служебният министър на финансите Румен Порожанов и управителят на БНБ Иван Искров посочват в писмо до ЕК, възможността за междинен частичен достъп до депозитите в КТБ не е уредена съгласно действащото законодателство и не може да бъде осъществена без съответни законови промени. Ден по-късно като обвиняем за длъжностно присвояване в особено големи размери е привлечен мажоритарният собственик и председател на надзорния съвет на КТБ Цветан Василев. Прокуратурата съобщава, че веднага след привличането му като обвиняем на 28 юли, на Цветан Василев е издадена Европейска заповед за арест и е обявен за издирване в Шенгенската информационна система. На 19 юли служебният премиер Георги Близнашки съобщава, че Виенски фонд проявява интерес към КТБ. По думите на проф. Близнашки фондът се надява, че до 10 дни ще направи своите предложения. На 22 юли БНБ посочва, че ще очаква конкретни предложени от най-големите акционери в КТБ за бъдещето на банката до края на август. Централната банка отбелязва още, че са изпратени писма до „Бромак“ ЕООД и оманския фонд. На 25 юли в изявление до медиите Цветан Василев съобщава, че продължава да работи върху модела за преструктуриране на банката съвместно с партньорите си от оманския фонд. Мажоритатният собственик на КТБ уверява, че акционерите са близо до представяне на принципно решение за оздравяването на кредитната институция, което да е в пълно съответствие с нормативно установените изисквания за капиталова адекватсност и ликвидност. На следващия ден Цветан Василев е обявен за международно издирване от всички страни членки на Интерпол. Междувременно с решение на Софийския градски съд от 22 август имуществото на Василев е запорирано по искане на прокуратурата. На 1 септември БНБ съобщава, че двата най-големи акционера в КТБ – „Бромак“ АД и оманският фонд, са декларирали принципни намерения за евентуални бъдещи действия по въпроса с бъдещето на банката. Цветан Василев, който е едноличен собственик на „Бромак“ АД, заявява, че в следващите дни инвестиционна компания ще внесе в БНБ структурно предложение. От своя страна фондът заявява намерение за създаване на консорциум от инвеститори, които ще направят предложение за преструктуриране на КТБ. Седмица по-късно, на 8 септември, Георги Близнашки заявява, че банковият надзор си е затварял очите за много нередности във финансовата сфера. Той нарича проблема с КТБ бомба с цъкащ механизъм, намеквайки, че в сектора може да се появят още подобни проблеми. На 10 септември финансовият консултант с изключителни права – EPIC, избран от консорциума на оманския фонд и други непосочени акционери и потенциални инвеститори, поисква достъп до непублична информация, свързана с КТБ. EPIC иска на базата на тази информация да бъдат водени разговори с правителството и с БНБ за изготвяне на план за преструктуриране на КТБ. На 16 септември Цветан Василев се предава на Управлението на криминалната полиция в Белград. След това бива отведен в съда, където изчаква да му бъде определена мярка за задържане съгласно бюлетината на Интерпол. Същия ден БНБ удължава срока на специалния надзор над КТБ и ТБ „Виктория“ съответно до 20 и 22 ноември. На следващия ден съдът в Сърбия пуска от ареста Цветан Василев срещу подписка. Предстои сръбският съд да реши дали да уважи искането на българския съд за екстрадицията на банкера в София. На 19 септември управителят на БНБ Иван Искров посочва, че КТБ не може да отвори без политически решени. Според него вариантът сегашните акционери да осигурят 6,5 млрд. лева, за да попълнят капитала на банката, става все по-теоретичен. Два дни по-късно Искров заявява, че нито от КТБ, нито от ТБ „Виктория“ е била искана ликвидна помощ от страна на централната банка, а и че такава е нямало как да им бъде предоставена, тъй като не разполагали с нужните обезпечения. На 25 септември Европейската комисия започва досъдебна процедура срещу България заради казуса с КТБ. Причината е в закъснението с изплащането на гарантираните депозити заради неправилно транспониране на европейското законодателство. На 30 септември БНР съобщава, че властите в Лихтенщайн разследват Цветан Василев за пране на пари. На следващия ден властите в страната потвърждават информацията. На 13 октомври БНБ заявява, че КТБ може да бъде преструктурирана само след законови промени, регламентиращи реда и условията за това доколкото инструментите за преструктуриране и тяхното прилагане не са уредени към настоящия момент в българското законодателство. На следващия ден става ясно, че от близо седмица Софийската градска прокуратура също разследва Цветан Василев и съпругата му за пране на пари. Според наказателния кодекс по това престъпление се предвижда лишаване от свобода за срок между една до шест години. На 17 октомври временно отстранените от длъжностите си ръководители на КТБ отново изразяват опасенията си, че се правят опити за незаконно отнемане на лиценза на поставената под надзор банка. Според ръководството на кредитната институция тя е в добро финансово състояние, но заради целенасочени действия на квесторите капиталът ѝ ще остане отрицателен. На 19 октомври Цветан Василев заявява, че има оферта за оздравяването на КТБ от консорциум, но БНБ мълчи по-въпроса. Няколко дни по-рано БНБ съобщава, че EPIC все още не представила планове и варианти за оздравяване или преструктуриране на КТВ и ТБ „Виктория“. Ден по-късно Министерството на финансите съобщава, че „Банк Российский Кредит“ иска да придобие Търговска банка „Виктория“. Конкретни финансови параметри не се посочват. На 20 октомври квесторите на КТБ внасят в БНБ докладите за извършения от „АФА“ ООД, „Делойт Одит“ ООД и „Ърнст едн Янг Одит“ ООД анализа на състоянието на банката. Междувременно от централната банка опровергават твърденията на Цветан Василев, че е внесена оферта за оздравяването на КТБ. На 21 октомври чрез писмо до служебния премиер Георги Близнашки, БНБ и финансовия министър Румен Порожанов оманският фонд заявява интереса си за оздравяване на КТБ, но без участието на Цветан Василев. От фонда настояват в рамките на настоящата седмица да се проведе среща с централната банка, но не се коментира нито план за преструктуриране, нито се предлага конкретна сума за ликвидна или капиталова подкрепа за КТБ. Източник investor.bg
  • Банките се готвят за фалит на КТБ?
    Банки се готвят да вдигнат лихви по депозити, да обявят нови промоции, както и атрактивни планове за преструктуриране на стари кредити, съобщава „24 часа„, като се позовава на източници във финансовите среди.
    Причината е, че някои трезори се надяват така да привлекат част от вложителите в КТБ, както и част от собствениците на „здрави“ кредити. Тези намерения са свързани с това, че според повечето прогнози поставената под специален надзор от лятото КТБ ще остане без лиценз до края на този месец, а вероятно и по-рано. Окончателният одит ще е готов днес и ще бъде внесен в БНБ. Централната банка трябва да вземе решение в зависимост от доклада и от наличието на легитимни предложения от акционери или инвеститори. Източници от БНБ прогнозираха, че ако отнемането на лиценза бъде обявено до края на октомври, в 20-дневен срок след това ще има готовност за изплащане на защитените депозити. Според правилата това ще стане чрез фонда за гарантиране на влоговете, който вероятно ще избере банки оператори, за да избегне опашките. Всеки притежател на гарантиран депозит трябва да заяви във фонда дали иска изплащане в брой на цялата сума, на част от него, или да поиска прехвърлянето му в друга банка. Информирани източници съобщиха още, че одитният доклад май ще потвърди декапитализация на банката между 700 млн. и 900 млн. лв. Такива данни имаше в доклада на одиторите „Делойт“, „Ърнст и Янг“ и „Афа“, които изчислиха капиталова дупка към август от близо 1 млрд. лв. По данни на финансовото министерство и на БНБ гарантираните депозити в КТБ са 3,684 млрд. лв., а в ТБ „Виктория“ – 55 млн. лв. Във фонда за гарантиране на влоговете има 2,103 млрд. лв. При този вариант държавата трябва да покрие разликата от 1,7 млрд. лв. Очакванията са това да стане чрез държавно гарантирани облигации, които ще емитира фондът, както и със заем от бюджета в размер на 700 млн. лв. Това обаче ще е възможно само ако новият парламент гласува бързо актуализирането на държавния бюджет, където двете опции са записани. Съдбата на КТБ след отнемане на лиценза, ако такова решение бъде взето, ще се развива по закона за кредитните институции. Според него, липсата на средства над собствения капитал на банката, който е 680 млн. лв., задължава БНБ да обяви процедура по несъстоятелност. Финансови експерти са категорични, че тази процедура дава ход на изплащането на защитените депозити, но в същото време не отменя възможността на по-късен етап оздравяване на банката. Решението за това обаче вече ще бъде в ръцете на назначени синдици. По- различни са вариантите за решение на съдбата на дъщерната на КТБ ТБ „Виктория“, защото за нея има търг за продажба на обособени части на портфейла, а в последните дни се появиха съобщения и за кандидат-купувачи в лицето на руската „Росийски кредит“. Източник darikfinance.bg
  • Цветан Василев за мръсната игра на държавата…
    Цветан Василев публикува пореден пост в личния си блог. Ето какво пише банкерът (публикацията е без редакторска намеса):
    На 16 октомври 2014 г. в поредното си прессъобщение БНБ отново доказа нежеланието си да води сериозна дискусия за преструктурирането на КТБ, доведена до настоящото състояние, благодарение на действията и бездействията и на банковия регулатор. Жалките обяснения от страна на Централната банка, ръководена от г-н Искров, че EPIC не бил представлявал Оманския фонд като акционер в банката, представляват поредният елементарен и нескопосан претекст, под който реални преговори и действия по възстановяването на финансовата институция така и да не започнат (само преди няколко години БНБ не посмя публично да опровергае твърденията за непрозрачност на капитала на КТБ по повод участието на Оманския фонд в него чрез люксембургска компания). Очевидно за цялата общественост е, че БНБ започна да прибягва до абсурдни извинения, само и само да не изпълни законовите си задължения, а да продължи послушно със слугинажа в интерес на коалицията „ППП“, активно обслужвана от определени неправителствени организации. Едва ли у някого е останало и капка съмнение, че за изпълнението на целта по съсипването на финансовата институция е впрегнат целият наличен ресурс – от следствието и прокуратурата, през квесторите – до одиторите. По всичко личи, че ликвидаторите в лицето на тази коалиция, макар и с известно забавяне, са на път да доведат постановката си до нейния „закономерен“ завършек, изразяващ се в подготвянето на почвата за ликвидацията на банката и така желаното разграбване на нейните апетитни активи. Последните, разбира се, ще бъдат скоростно разпределени на „правилните“ инвеститори, и то – на завидно добри цени. За да се случи всичко това, бяха необходими известни, не особено трудни за изпълнение, подготвителни действия, а именно – кредитният портфейл на банката да бъде услужливо разделен от квесторите и одиторите в четири категории, като „най-добрите“ активи са в първата група, а „най-лошите“ – в четвъртата. Очаквано, разпределението на кредити в отделни групи е само формално и не отчита по никакъв начин спецификата на структурата на кредитния портфейл на банката. Фактът, че същият този портфейл, макар и с асиметричен профил, във всеки един момент (до поставянето на банката под особен надзор) е разполагал със своите надеждни обезпечения, изразяващи се включително и във възможността за осъществяване на допълнителен контрол върху някои от компаниите кредитополучатели, ще бъде удобно премълчан и дори изопачен в настъпващата заключителна фаза на този евтин фарс. Няма да има особено значение и това, че именно този модел на управление на кредитния портфейл на банката е бил в основата на успешния и бърз възход на институцията цели 14 години, с което впрочем очевидно ликвидаторите така и не успяха да се примирят. В тази връзка е ценно да се приведат само няколко кратки, но показателни примера за модела, по който се подготвя разграбването на финансовата институция и най-вече – на клиентите и вложителите в нея. „Коректността“ и „адекватността“ на критериите, използвани за разпределението на кредитния й портфейл в долупосочените групи, не се нуждаят от пространен коментар, тъй като говорят достатъчно сами за себе си: 1. Групата на „Петрол“, придобита от няколко дружества с инвестиционна цел, контролирани от банката (а не от мажоритарния й собственик), е с обща експозиция от 200 млн. евро. Оценката на предприятията съгласно последния международен одит, извършен на принципа „replacement cost“, надхвърля 400 млн. евро. Интерес буди разпределението на кредитите, предоставени от банката на тази група (която група нормално би следвало да се разглежда като едно цяло). Три от четирите компании – основни акционери в „Петрол“, са поставени в трета категория, а четвъртата от тях – във втора.Това навежда на мисълта, че се цели „Петрол“ да бъде продаден в крайна сметка на цена до 130 млн. евро на „подходящите“ купувачи или на онези, които са готови да доплатят разликата до пазарната стойност на ликвидаторите и техните всемогъщи опекуни. Само за сведение – налице са оферти за покупката на същата тази група за цена над 300 млн. евро, т.е. загубата за банката, респективно за всички нейни кредитори и клиенти, ще е в размер на над 200 млн. евро, ако бъде приложен замисленият от ликвидаторите сценарий. 2. Групата хотели „Сана Спейс“ са представени с кредити, включени във втората група, с размер от 6,5 млн. евро. Минималната стойност на петте хотела от групата възлиза на 25 млн. евро – цена, която заинтересовани лица са готови да заплатят и към настоящия момент. Равносметката показва загуба от още 19 млн. евро, и то при положение, че кредитът на групата бъде продаден по номинал, което само по себе си е съмнително да се случи. 3. Кредитът на „Рубин Инвест“ е поставен във втора група, като експозицията е в размер на 15 млн. евро. Важно е да се подчертае, че към днешна дата само продукцията на склад и вземанията от клиенти на предприятието са на тази стойност. Стъкларският завод в гр. Плевен е с производствен капацитет около 100 хил. тона годишно и струва поне 50 млн. евро. Независимо от това има огромен риск същият да бъде пласиран практически безплатно. Не би било изненадващо, ако сред кандидат-купувачите се окаже и предишният собственик на завода, комуто да е поставено условие да свидетелства срещу определено лице в услуга и по начин, указан от ликвидаторите. Това накратко представлява моделът, който ще опитат да използват авторите на този пошъл сценарий. Той естествено ще бъде допълнително гарниран със заплахи и притискане на още хора, които да свидетелстват срещу мен, за да се постигне в крайна сметка моето окончателно публично опозоряване. Удобно прикрито зад него, ограбването на кредиторите и клиентите на банката ще се върши несъмнено много по-лесно и ефективно. В този смисъл приказките за „огромни дупки“, които пропагандната машина на ликвидаторите бълва още от самото начало на атаката срещу банката, се основават на показанията на няколко кошаревски свидетели и на предварителните „доклади“ на одиторите, които оставят горчивия привкус за предизвестеност. Неслучайно е бързото „изчезване“ на стотици кредитни досиета и „невъзможността“ да бъдат установени и оценени иначе надлежно учредените обезпечения. Тук е мястото да обърна внимание – и то, преди всичко на онези, които ме обвиниха в почти всички смъртни грехове – че само за последните три години чрез еднолична ми фирма „Бромак“ ЕООД инвестирах в капитала на банката следните средства: – 40 млн. евро при увеличението на капитала на КТБ АД през май 2013 г.; – 30 млн. евро подчинен срочен дълг, който с начислените лихви към настоящия момент възлиза на около 35 млн. евро; Вън от горното, следва да се отчита и фактът, че капитализираната печалба на банката след заплатени данъци за периода 2011 – 2014 г., през който съм обвинен в извършване на твърдените присвоявания, надхвърля 200 млн. лева. Именно затова ще продължа да се боря докрай, като за пореден път ще изясня моята роля в процеса по преструктуриране на банката, която, както многократно съм казвал, се превърна в проекта на моя живот, въпреки че тя – като институция – има свой собствен живот – с или без мен. Направих и продължавам да правя всичко по силите си, дори в този невероятно труден за мен и моето семейство момент, да организирам консорциум от известни международни компании и инвестиционни фондове, който да работи за възстановяването и оздравяването на КТБ АД. Концепцията е разработена с помощта на екип, включващ известни международни консултантски компании, няколко големи инвестиционни фонда, както и партньорите ми от Оманския държавен фонд. Убеден съм, че това продължава да бъде единственият работещ и приложим план за отварянето на банката, който отчита специфичния й профил. Капитализацията на финансовата институция следва да се осъществи основно на акционерно ниво. За целта най-вероятно е да се използва „Бромак“ (вече без мое участие), като за целта ще се изплатят определен обем от кредити (по моя преценка – около 2 млрд. лева) и придобиване срещу това на собствеността върху някои финансирани от банката активи и проекти. По този начин капиталът на банката може да бъде възстановен до регулаторните изисквания, а ликвидността да бъде достатъчна, за да се уверят клиентите в способността на банката да изпълнява своите ангажименти. В заключение искам да подчертая, че страхът на всички участници в заговора срещу мен и банката, че истината за наивната им алчност може да излезе наяве, ги принуждава да не подбират средства в тази кампания. За съжаление, никой от тях, в това число и ръководството на Централната банка, не съзнава, че в крайна сметка пътят, по който водят КТБ, ще има изключително тежки последствия за цялата система, а в резултат – и за тях самите. Призовавам всички, от които зависят решенията за бъдещето на КТБ, да проявят повече разум и отговорност в този ключов момент, защото техните действия се следят не само от цялото българско общество, но и в международен мащаб. Казусът „КТБ“ ще влезе в учебниците и ако те обслужат личните интереси на поръчителите на този варварски спектакъл, имената им ще се наредят в позорния списък на хората с власт, довели държавата до икономическа и финансова катастрофа. Те имат своя исторически шанс да разсеят съмненията, че са зависими и по един безспорен начин да докажат, че наистина са компетентни и достойни професионалисти, които заслужават доверието, гласувано им, за да заемат отговорните си постове. Надявам се Централната банка, начело с г-н Искров, да преглътне своето его и да устои на силния натиск от страна на ликвидаторите, като заедно с отговорните институции в казуса вземе най-доброто решение както за банката, така и за цялата банкова и финансова система. Източник profit.bg
  • ЕС призова България да осигури достъп до депозитите в КТБ
    Банковият регулатор на ЕС призова България да предостави достъп до гарантираните депозити на вложителите в Корпоративна Търговска Банка (КТБ) от 21 октомври, заявявайки, че настоящите ограничения са нарушение на правилата на ЕС. 
    Европейският банков орган започна разследване миналия месец срещу Българска народна банка (БНФ) и Фонда за гарантиране на депозитите за това дали има нарушение на европейските правила, според които депозантите трябва да получат парите си 25 дни, след като достъпът до сметките им е бил ограничен. Европейската комисия също стартира наказателна процедура срещу страната. Централната банка на България пое контрол над четвъртата най-голяма българска банка и спря дейността й през юни, след като масово теглене на депозити предизвика най-голямата банкова криза в страната от 90-те години. Десетки хиляди вложители в банката все още нямат достъп до парите си. „Европейският банков орган (ЕБО) формално поиска БНБ да направи така, че вложителите в КТБ да имат достъп до гарантираните депозити до 21 октомври 2014 г.“ се казва в изявление на регулатора. От ЕБО заявиха, че централната банка трябва или да позволи достъп до гарантираните депозити до 100 000 евро за всеки вложител, или да нареди на Фонда за гарантиране на депозитите да изплати сумите. Фондът трябва да започне да изплаща средства, ако централната банка откаже да действа, добавят от регулатора. Финансовият министър от временното правителство на страната заяви, че се подготвят законодателни промени по отношение на депозитите, които да синхронизират правилата с тези в ЕС и обяви, че вложителите ще имат достъп до парите си през ноември, след като страната реши дали да спасява банката или дали да я остави да фалира, пише Reuters. Според БНБ решение за бъдещето на банката трябва да бъде взето до 20 ноември, след излизането на резултатите от международния одит в банката, както и да се предостави време на настоящите и други инвеститори да предоставят евентуален план за преструктуриране. От ЕБО изразиха притеснения за дългия период от време, който отнема разрешаването на финансовата ситуация в банката и за ефекта, който той има върху несигурността на депозантите и други кредитори в България и извън страната. КТБ има депозити на стойност над 6 млрд. лв, от които 3.6 млрд. лв. са гарантирани, а банката пропусна окончателното плащане по емисия облигации на стойност 150 млн. долара. Снощи докладът на международните одитори Deloitte, EY и AFA бе получен в БНБ. Банката се очаква да обяви резултатите в следващите дни. Източник profit.bg
  • Гарантираните депозити в Корпоративна търговска банка е много вероятно да бъдат изплатени през декември, ако бъдат следвани законите в страната. В понеделник докладът на одиторите на банката бе внесен в БНБ, която вчера обяви, че са необходими обезценки на активи за над 4.2 млрд. лв. Управителният съвет на БНБ възложи на квесторите да осчетоводят загубите до 31 октомври 2014 г. и да предоставят в централната банка съответните надзорни отчети, които са необходими за вземане на решенията, предвидени в Закона за кредитните институции. Какво означава това? С обезценките, посочени по-горе, собственият капитал ще стане отрицателна величина. В този случай по закон БНБ ще трябва да отнеме лиценза на Корпоративна търговска банка до 5 работни дни. След отнемането на лиценза започват да текат 20-те дни (отново по закон), в който срок Фондът за гарантиране на влоговете в банките ще трябва да започне да изплаща гарантираните суми (до 196 000 лв.) Тъй като във фонда към момента има 2.1 млрд. лв., а тази сума е недостатъчна за изплащането на гарантираните депозити, то не е изключено и удължаването на срока с нови 10 дни, каквато възможност има по закон. Винаги има едно „НО“ Тъй като в момента има заявен интерес за оздравяването на банката, а срокът за подаване на оферти е до 20 ноември, не е изключено през следващите дни да се проведат серия от разговори и срещи между заинтересованите лица и БНБ. Един подобен интерес от страна на инвеститор би означавал и достъп до кредитните досиета на КТБ, за да могат те също да направят оценка и да се запознаят със състоянието на банката. Не е ясно дали заявеният интерес към момента е обвързан с подадени конкретни оферти, тъй като, според Цветан Василев, в централната банка има подадена оферта от консорциум, сформиран от банкера, находящ се в Сърбия. Според БНБ обаче подобно предложение липсва. Вчера пък бе обявено, че Генералният Държавен резервен фонд на Оман е заявил интерес за оздравяване на Корпоративна търговска банка, но без участието на мажоритарния собственик Цветан Василев. Това става ясно от писмо, изпратено до премиера Георги Близнашки, до министъра на финансите Румен Порожанов и до Българската народна банка. От фонда предлагат среща с екип от БНБ още през тази седмица, като в консорциума за спасяването на КТБ ще участват и ЕПИК, както и нов партньор – „Джемкорп Капитал ЛЛП“ с управляващ партньор Атанас Бостанджиев – бивш шеф на инвестиционното звено на най-голямата руска инвестиционна банка ВТБ. Оздравяването на банката със сигурност е най-добрият вариант за нея, докато фалитът й би бил пагубен за доста фирми, а според анализатори над 80 000 души ще останат без работа, а стабилността на банковата система ще бъде сериозно разклатена. Подобно е мнението и на икономиста Владимир Каролев, който тази сутрин по БНТ заяви: „Най-много се притеснявам от това, което се случва в КТБ, да не започне нова банкова паника“. Източник profit.bg
  • Незаконно копиране на данни от карти за безкасово плащане с цел използването им без знанието на картодържателя – това е скиминг. Престъпното действие, което в България се наказва със затвор от една до осем години, причинява щети между 100 000 и 650 000 лв. на банките у нас годишно – в зависимост от големината на институцията. Това сочат данните на SkimProt – българска компания, автор на единствения стикер в света, защитаващ картите от скимиране. Тези суми отиват за възстановяване на загубите в резултат на скиминг. За потърпевшите клиенти пък остават 400 лв. собствен риск, с чието изплащане банката не се ангажира. Не се води и точна статистика на възстановените суми, но те са едва около 20% от откраднатото, показват данни на SkimProt. Общата открадната сума чрез скиминг у нас пък достига близо 8 млн.. лв. през 2013 г. Какво точно представлява скимингът? За да се доберат до данните от банковите карти, престъпниците монтират допълнителни устройства, наречени скимери, на банкомати и POS терминали. На банкомата се поставя камера, която записва PIN кода на собственика. Честа практика е и фалшивата клавиатура, която има същата функция. Скимерът, скрит в устройството, пък копира данните от магнитната лента на картата. Вторият начин, по който крадат парите ни, е при пазаруване на POS терминал. Това се прави отново с помощта на камера и става с участието на продавача. Вижте още: Знаете ли колко са банковите карти у нас? При третия вид скиминг вече се използват по-напреднали технологии. Обект на атаките са безконтактните банкови карти. Данните от тях могат да бъдат откраднати със специално устройство. Необходимо е само крадецът да се приближи до вас, за да се сдобие с цялата информация, от която има нужда. Най-новото при този вид престъпления пък е вирус в банкомата. Смята се, че той дава възможност на престъпниците да теглят пари, без да използват банкови карти, а чрез набиране на определена комбинация от клавиатурата. Престъпниците – все по-изобретателни Ако си мислите, че когато теглите пари от затворено помещение на банката, в което се влиза с карта, сте защитени, значи грешите. Известни са случаи на добавени скиминг устройства и при подобни банкомати. В чужбина пък изобретателен българин създава фалшив POS терминал, който няма връзка с банка. Изобщо, скимингът е познат като български патент извън пределите на страната ни. Данни на ФБР сочат, че всяка девета от десет групи е с български, румънски или сръбски произход. Източник profit.bg
  • Страшната истина лъсна. КТБ се оказа бомба с невиждани последствия. Задмина многократно финансовите пирамиди, които рухнаха от средата на 90-те. Дългоочакваният одит на БНБ показа: 82 фирми са източили КТБ. Те са взели 64% от всички раздадени от банката кредити. Скандалните данни са записани в одита на банката, извършен от „Ърнст енд Янг одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „АФА“ ООД. БНБ публикува вчера на страницата си само извадки от него. Според тях, както „Стандарт“ първи съобщи, капиталовата дупка в Корпоративна е 4.222 млрд. лв. Тези 82 фирми са главните виновници за огромния процент лоши кредити в банката (или обезценките на активи). Неизрядните длъжници формират 3.434 млрд. лв. от всички 4.057 млрд. лв. невъзвръщаеми заеми от КТБ, по данни от 30.09.2014 г. Към същата дата общата сума на активите на поставената под специален надзор банка възлиза на 6.662 млрд. лв. Всички депозити на гражданите в Корпоративна пък са били 4.371 млрд. лв. Или заради престъпното управление на трезора на практика са източени всички спестявания на гражданите в него, или две трети от капитала на банката. „Поради гореизброените причини БНБ изпраща докладите на одиторите на вниманието на Софийска градска прокуратура“, обяви централният депозитар. Още със старта през лятото на следственото дело за източване на банката едно от главните неща, които разследващите проверяват, е раздаването на кредити на фирми, свързани с бившия мажоритарен собственик Цветан Василев и ръководени от негови секретарки, шофьори и други служители. Още в първия работен ден на 43-ото народно събрание БНБ ще връчи обобщена информация заедно с всички свои решения по случая на депутатите. Фирмите от рисковата група са предимно холдингови структури, преобладаващата част от които обаче нямат собствена оперативна дейност и никакъв персонал, констатират одиторите. Те са създадени сравнително отскоро и разчитат главно на трети лица, за да си връщат кредитите. Повечето от тях се афишират като инвестиционни дружества, но в кредитните им досиета липсват погасителни планове. Най-тревожно е обаче състоянието на обезпеченията по техните кредити. Според заключението на одиторите, „коефициентът на покритие на дълга с валидни обезпечения, като се вземе предвид възстановимата им стойност, е едва около 2%“. Това означава, че едва два процента от отпуснатите заеми могат да се покрият при продажба на заложените обезпечения. От което проверяващите правят извода, че при разрешаването на заемите ръководството на банката не се придържало към разумни и консервативни банкови практики. Масови са случаите в КТБ на липса на пълни анализи на бизнес планове и разчети към проектите и тяхното финансиране. Ръководството на банката не е осъществявало наблюдение и контрол над редовното погасяване на кредитите и е допускало да се предоговарят многократно някои от тях, без да има необходимите обосновки за това, констатират одиторите. Документацията в кредитните досиета е в плачевно състояние, което не е позволявало да се осигури редовно наблюдение върху заемите. Прокуратурата вече повдигна обвинение за източване на над 206 млн. лв. от КТБ срещу Цветан Василев. Той се разследва и за пране на пари. Василев е в Белград в очакване на делото за екстрадирането му. Източник profit.bg
  • Препоръките, издавани от Европейския банков орган (ЕБО), нямат задължителен и правнобвързващ за компетентния орган характер, посочват от Българската народна банка (БНБ). Припомняме, че Европейският банков надзор поиска от БНБ да гарантира на вложителите в КТБ и ТБ „Виктория“ достъп до влоговете им. Според ЕБО, БНБ и фондът за гарантиране на влоговете нарушават европейски закони, затова започна разследване за нарушаване на европейските разпоредби на 25 септември. В отговор на писмото на председателя на ЕБО, БНБ заявява: Както вече БНБ е отбелязала в предишни становища, дефиницията за „неналичен депозит“, съгласно член 1, параграф 3, подточка (i) от Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозитите не би могла да бъде директно приложена, доколкото не е безусловна и достатъчно ясна и точна, а тези условия, съгласно практиката на Съда на ЕС, обуславят възможността за директно прилагане. Дефиницията сама по себе си не предоставя директни правомощия на определен компетентен орган в държава членка, тя само посочва характеристиките на „неналичен депозит“. При съобразяване с тази дефиниция в националното законодателство следва да бъде определен компетентен орган и неговите правомощия, включващи специфични национални мерки, чрез които да се установи, че депозитите са неналични. Както вече БНБ е посочвала, Директива 94/19/ЕО установява минимална хармонизация и са необходими мерки по въвеждането й в националното законодателство, с които да се постигне целения с Директивата резултат, при съблюдаване на пълно съответствие с националната правна рамка и съобразяване с особеностите на националната правна система. Установяването на „неналичен депозит“, съгласно член 1, параграф 3 подточка (i) от Директива 94/19/ЕО , следва да бъде направено от „съответния компетентен орган“, който обаче се определя съгласно националното право и има правомощия, изчерпателно определени от националното законодателство. В тази връзка единственото правомощие, предоставено на БНБ, съгласно националните разпоредби, въвеждащи изискването на член 1, параграф 3, подточка (i) от Директива 94/19/ЕО, е да отнеме лиценза на банка при установяване, че условията, определени в чл. 36 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), са налице. Отнемането на лиценза на банка подлежи на оспорване пред Върховния административен съд. Всяко друго решение, взето от БНБ извън кръга на нормативноустановената й компетентност , би било нищожно. БНБ не разполага с правомощия, съгласно националното законодателство, да установи, че депозитите в дадена кредитна институция са неналични чрез друг акт, различен от отнемането на лиценза за банкова дейност. Горепосоченото е валидно и за Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), който може да плати гарантирания размер на депозитите при условията на член 23 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ), единствено когато БНБ е отнела лиценза за банкова дейност на съответна банка и при никакви други условия. Освен това такова решение предполага изразходване на средства на Фонда за милиарди левове и не би могло да бъде взето без ясно правно основание в националното законодателство. Всеки административен орган следва да взема своите решения и да оповестява административните си актове в рамките на обхвата на своите правомощия, установени в националното право. В случай че се установи, че националното право, въвеждайки съответната директива на ЕС, определя в по-тесен смисъл и не предоставя в пълен обем правомощия на съответния компетентен орган така, както изисква директивата, националното право следва да се измени. Член 1, параграф 3, подточка (i) от Директива 94/19/ЕО, който по същността си е дефиниция, следва да бъде подходящо транспониран в националното законодателство. Тази разпоредба изисква задължително национални законодателни мерки за въвеждането й, които да съответстват на националния правен ред и особености. Такива мерки, както са определени от българския законодател, представляват отнемането на лиценза за банкова дейност като предпоставка за изплащане на депозити от страна на ФГВБ. Не е налице друга национална мярка, въвеждаща в българското законодателство член 1, параграф 3, подточка (i) от Директива 94/19/ЕО. В допълнение поставянето на банка под специален надзор, включващо спиране на изпълнението на нейните задължения, е национална надзорна мярка, приложима съгласно раздел осми на глава единадесета от ЗКИ. Тази мярка е наложена чрез административен акт, който БНБ е приела през юни 2014 г. при спазване на законовите изисквания. Той не е оспорен пред съда, влязъл е в сила и е породил правно действие. Съгласно чл. 115, ал. 3 от ЗКИ тази мярка може да бъде приложена за период най-много до шест месеца. При условие, че този срок е прекомерно дълъг спрямо сроковете за изплащане на гарантираните депозити съгласно Директива 94/19/ЕО, националното законодателство следва да бъде съответно променено. В контекста на гореизложеното БНБ заявява, че независимо, че констатациите относно твърдяното несъответствие с правото на ЕС засягат БНБ и ФГВБ, нито една от двете институции не разполага с компетентност да измени националното законодателство за преодоляване на несъответствието. Такива правомощия има единствено българският парламент. Отбелязва се също така, че в националното законодателство не са налице разпоредби и процедури, които оправомощават БНБ да даде възможност за частичен достъп до депозити. Както беше посочено по-горе, с изключение на разпоредбата на чл. 23 от ЗГВБ, не са налице други условия за изплащане на гарантирани депозити съгласно българското законодателство. Не са налице също така разпоредби, на основание на които в случай на недостатъчност на ликвидните средства в банка, да бъде извършено частично изплащане или разпределение на тези средства. При такива обстоятелства българският законодател не е възложил на БНБ компетенции да разрешава или отказва частичен достъп до депозити в банка и всяко такова решение, взето от БНБ, би било оспоримо и би породило правна несигурност. В допълнение БНБ е уведомила ЕБО, че оценката и анализа на активите на КТБ, извършени от одиторските фирми „Делойт България“ ООД, „Ърнст енд Янг Одит“ ООД и „Афа“ ООД, вече са приключили. Управителният съвет на БНБ е възложил на квесторите да осчетоводят изготвените в пълно съответствие с международните стандарти за финансова отчетност оценки и до 31.10.2014 г. да представят в БНБ необходимите надзорни отчети за вземане на решенията, предвидени в Закона за кредитните институции. БНБ информира ЕБО за предприетите до настоящия момент мерки, които вече са в ход. БНБ посочва, че във връзка с откритата от Европейската комисия процедура за нарушение на Директива 94/19/EC, за която България беше уведомена на 26.09.2014 г., страната изрази позиция, одобрена от Министерския съвет. По констатацията на Комисията, че неправилно са транспонирани чл. 1, параграф 3 и чл. 10, параграф 1, т. 1 от Директива 94/19/ЕО, е застъпено със съответни аргументи становището, че при транспонирането на директивата българският законодател се е стремял да облече в правна форма търсения от европейския правен акт резултат, отчитайки конкретните разпоредби и духа на директивата. Независимо от това е изразено съгласие, че има известно несъответствие в частта за наличието на максимално бърз достъп на вложителите до гарантираните суми. За отстраняване на несъответствието е в процес на разработване проект на нов Закон за гарантиране на влоговете в банките. Представен е и конкретен времеви график за приемането му. Поет е ангажимент във връзка с транспонирането на новата Директива 2014/59/ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници до края на 2014 г. да бъде съществено променена процедурата за поставяне на банки под специален надзор по о Закона за кредитните институции. Новото законодателство, което е в процес на разработване, ще отчете констатациите на ЕБО и ЕК. БНБ изразява готовност да продължи да предоставя своя експертен опит, за да съдейства на компетентните органи в България в процеса на законодателните промени, така че да се гарантира пълно съответствие с правото на ЕС. Текстът е публикуван без редаксторска намеса, а за българската общественост от банката посочват: Обръщаме внимание на българската общественост, че съгласно Регламент (ЕС) № 1093/2010 г. за създаване на ЕБО препоръките, издавани от ЕБО, нямат задължителен и правнобвързващ за компетентния орган характер. Целта на препоръките е да се постигне налагане на последователни, ефикасни и ефективни надзорни практики в рамките на Европейската система за финансов надзор и осигуряване на общо, еднакво и последователно прилагане на правото на ЕС. Процедурата, установена в чл. 16 и 17 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 г., предвижда, че при неизпълнение на препоръките на ЕБО в посочените срокове ЕБО уведомява ЕК, която от своя страна може да издаде официално становище. Източник profit.bg
  • Към 30 септември 2014 г. общата сума на всички активи на КТБ е в размер на 6.66 млрд. лв., констатираха одиторските фирми „Ърнст енд Янг одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „АФА“ ООД. Заключението е за необходимост от обезценки на активи на банката в общ размер на 4.222 млрд. лв. Сумарно, към 30 септември 2014 г. общата сума на брутната балансова стойност на кредитите е в размер на 5.335 млрд. лв. с оценка за необходими обезценки по тях в размер на 4.057 млрд. лв., се казва още в анализа им. Високо ликвидните средства на банката (парични средства по сметки в централната банка и в наличност) към 30 септември 2014 г. са 331 млн. лв. Увеличението от 187 млн. лв. в сравнение с 30 юни 2014 г. е резултат на прехвърляне по сметки в БНБ на средства, държани по кореспондентски сметки в търговски банки и постъпления от погашения по главници и лихви. На основата на баланса на банката и резултатите от анализа и оценката на основни балансови позиции (в т.ч. кредити, инвестиционен портфейл, ценни книжа, други активи, недвижими имоти) и издадени банкови гаранции от банката, могат да се направят следните изводи: Ръководството на банката не се е придържало към разумни и консервативни банкови практики. След поставянето на банката под специален надзор се установяват множество пропуски, допускани преди поставянето й в този статут: – В процеса на отпускане на кредити липсва задълбочено проучване на кредитоискателите, отсъстват пълни анализи на бизнес планове и разчети относно проектите, обосноваващи финансирането. – Липсва контрол при учредяването и текущото наблюдение на договаряните обезпечения. Извършеният анализ показва, че значителна част от обезпеченията са с пропуски при тяхното учредяване или са несъществуващи, което ги прави нереализируеми. Коефициентът на покритие на кредитния портфейл на банката с валидни обезпечения е около 13 на сто. – Липсва текущо наблюдение и контрол върху дейността на кредитополучателите и целевото използване на средствата от отпуснатите кредити. Допускани са множество предоговаряния на кредити, без да са налице необходимите обосновки за това. – Документацията в кредитните досиета не е поддържана в състояние, което да позволява на банката да управлява своите вземания с цел получаване на икономическите ползи, свързани с тях. – В дейността на банката се наблюдават необичайни за банковата система порочни бизнес практики, които са извършвани чрез сложни операции, целящи прикриване на същността на сделки и трансакции. Един от примерите за това е специфичният начин на кредитиране, опосредствано от „дружества със специална цел“, холдинги и други подобни, с цел финансиране на придобиването на активи, не отговаря на стандартните и надеждни банкови практики. – Представяните от ръководството на банката преди нейното поставяне под специален надзор финансови и надзорни отчети пред управление „Банков надзор“ на БНБ са били недостоверни и подвеждащи. Поради гореизброените причини БНБ изпраща докладите на одиторите на вниманието на Софийска градска прокуратура. Управителният съвет на БНБ възложи на квесторите да осчетоводят изготвените в пълно съответствие със стандартите на МСФО оценки и до 31.10.2014 г. да представят в БНБ съответните надзорни отчети, които са необходими за вземане на решенията, предвидени в Закона за кредитните институции. Други решения, сред които преструктуриране и/или оздравяване на КТБ, са възможни, ако Народното събрание в рамките на законодателните си правомощия намери за уместно и своевременно приеме изменения и допълнения на действащото законодателство, включително и по отношение на ресурсното обезпечаване. С цел вземането на информирано решение и подпомагане работата на народните представители по казуса КТБ, Управителният съвет на БНБ ще внесе на 27 октомври 2014 г., първия работен ден на 43-ото НС, обобщена информация за събитията и всички взети решения на БНБ по отношение на групата КТБ от 20 юни 2014 г. (деня на поставяне под специален надзор на КТБ) до настоящия момент. Източник profit.bg
  • Най-малко 11 банки от шест европейски държави не са издържали стрес тестовете, информира испанската информационна агенция Efe, позовавайки се на няколко неназовани финансови източници. Резултатите от стрес тестовете, направени на 130 банки от страна на ЕЦБ, се очаква да бъдат обявени в неделя. Четири гръцки банки, три италиански и две австрийски са сред тези, за които предварителните данни показват, че не са издържали тестовете, твърдят от Efe. От агенцията не споменават колко капитал ще е необходимо банките да наберат, като допълват, че това може да се промени, тъй като данните могат да бъдат ревизирани в последната минута. Еврото поевтиня след излизането на новината. Говорител на ЕЦБ обяви, че банката не може да коментира финансови институции или спекулации. Според него всички данни, излизащи преди официалните резултати, които ще бъдат обявени на 26 октомври, са „спекулативни.“ Според Efe кипърска банка, както и по една от Белгия и Португалия, не са издържали тестовете. Стрес тестовете имат за цел да проверят как банките се справят при различни икономически сценарии. Източник profit.bg
  • Дупката в капитала на КТБ може да стигне до 4 милиарда лева. Страшната прогноза излиза от одита на банката, поставена на 20 юни под специален надзор от БНБ. Това разкриха за „Стандарт“ запознати с документа, който ще бъде оповестен днес. Всички очаквания на финансовите експерти досега сочеха недостиг от около 1.2 до 2 млрд. лв. Но заедно с лошите кредити дупката се разраства до 4 милиарда. Финансиране на свързани фирми и лица, близки до бившия мажоритарен собственик Цветан Василев, са разкрили още одиторите. Те проверяват и подозрения за отчети, които не отговарят на истината, но са внесени от КТБ в управление „Банков надзор“. Подозренията за огромни нарушения, граничещи с престъпления, в поставената под особен надзор Корпоративна търговска банка (КТБ) ще излязат верни. Това установиха квесторите на КТБ, анализирайки одита на банката, направен от най-авторитетните дружества в бранша – „Ърнст енд Янг“, „Делойт одит“ и АФА. Квесторите влязоха в трезора веднага след неговото затваряне от Централната банка на 20 юни 2014 г. Четиримесечните ревизии по безспорен начин установиха прилагането на порочни практики при отпускането на кредити от банката. Освен това свързани фирми и лица, близки до съсобственика на трезора Цветан Василев, са получавали неправомерно финансиране. Все повече се затвърждава подозрението, че бившите собственици и управляващите банката са представяли в БНБ отчети с данни, които не отговорят на действителното състояние на трезора. Какви са несъответствията и как точно са ставали измамите тепърва ще се проверява. Поради тази причина вече е разпоредено да се предприеме подготовка за промени в наръчниците и инструкциите на надзорния регистър, за да се предотвратят бъдещи злоупотреби. Промените в единния регистър на надзора се подготвят в съответствие с изискванията и практиките на Европейската централна банка. Източник profit.bg
  • На 19 октомври 2014 г. в интервю, излъчено по Нова телевизия в предаването Дикoff, г-н Цветан Василев твърди, че има подадена оферта на консорциум за оздравяването на Корпоративна търговска банка, но „БНБ мълчи“. В тази връзка, следва да отбележим, че днес до 18 ч. такава оферта не е била получена в БНБ. Междувременно от страна на квесторите на КТБ АД бяха внесени в БНБ на 20 октомври 2014 г. доклади за извършени от „АФА” ООД, „Делойт Одит” ООД и „Ърнст енд Янг Одит” ООД анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции на клиенти на КТБ АД. До 31 октомври пък е срокът за отчета за капиталовата адекватност на КТБ на база изготвената пълна оценка на активите и след извършване на съответни счетоводни операции. КТБ беше затворена на 20 юни. До 20 ноември ще се приемат предложения за оздравяване на банката. Източник profit.bg
  • Министерството на финансите преотвори емисията 10,5-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), емитирана на 15 януари 2014 г. с падеж 15 юли 2024 година. Емисията е референтна по отношение на хармонизирания дългосрочен лихвен процент за оценка степента на сближаване, част от Маастрихтските критерии през 2014 година. На проведения на 20 октомври 2014 г. аукцион бяха пласирани книжа на стойност 55 млн. лв., а постигнатата среднопретеглена годишна доходност е 3.5%. Общият размер на подадените поръчки достигна 78.4 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 1.43. Най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха банките – 61.91%, следвани от пенсионните фондове – 23.64%, застрахователни дружества – 12% и гаранционни фондове – 2.45 на сто. Източник profit.bg
  • Руска банка е предявила интерес към купуване на Търговска банка „Виктория“, потвърдиха за „Хоризонт“ от финансовото министерство. Там е получено писмо от „Банк Российский кредит“, в което се заявява интерес към инвестиции в българската банкова система, като е посочена специално банка „Виктория“, дъщерна на КТБ и също е под специален надзор. При първоначалните оценки, представени от квесторите, банка „Виктория“ бе определана като „здрава“ и „добре управлявана“. Различните сценарии за решаване на казуса включваха и продажбата на кредитния портфейл на „Виктория“. От БНБ нито потвърждават, нито отричат информацията за заявения интерес от руската банка. По-късно през деня се очаква оценителите на Корпоративна търговска банка и на банка „Виктория“ да внесат доклада си за състоянието им в БНБ. На практика това означава, че трябва да е ясна пълната оценка на активите, както и размерът на финансовата „дупка“ в КТБ, посочва БНР. Решенията за бъдещето на КТБ и банка „Виктория“ не могат да се вземат преди ясната оценка за състоянието на групата. Пълната оценка на активите трябва да е готова днес, според сроковете, поставени от БНБ. Същевременно трябва да са ясни и офертите в тръжната процедура за продажбата на части от кредитния портфейл на дъщерната банка „Виктория“. След като се запознае с анализа, УС на Държавния трезор ще оповести своето решение за съдбата на Корпоративна търговска банка и то ще влезе в Министерския съвет. Вариантите са два – отнемането на лиценза и обявяването на фалит на КТБ, което означава откриване на процедура по изплащане на средствата на вложителите, или – оздравяване на банката и отварянето й за клиентите след месец. Процедурата по изпълнението на окончателното решение ще приключи до 20-и ноември. Очакваният доклад за състоянието на Корпоративна търговска банка и дъщерната й банка „Виктория“ е ключов и за австрийския фонд ЕПИК, който единствен бе заявил интерес към оздравяване на групата. На среща с вложителите в КТБ миналата седмица представителите на фонда са потвърдили, че според тях банката е достатъчно стабилна, за да бъде оздравена. Междувременно от БНБ отрекоха да има подадена оферта от фонда, отрекоха и че той представлява тримата най-големи инвеститори: компанията „Бромак“ на Цветан Василев, Оманския фонд и ВТБ „Капитал“. Фондът не е представил никакви планове за преструктуриране или рекапитализиране на банката. Още миналата седмица БНБ предупреди, че Австрийският фонд ЕПИК е представил редовни документи, подписани единствено от фирмата „Бромак“, но собственикът Цветан Василев е разследван за пране на пари и други престъпления, а за да бъде допуснат до оздравяване на банката, трябва „да се имат предвид изискванията за надеждност и пригодност“. От фонда са потвърдили пред вложителите интереса си към оздравяване на Корпоративна търговска банка, но са били категорични, че не могат да предоставят каквито и да е планове, преди да видят доклада на одиторите и да установят реалното състояние на банката. В същото време отстранените изпълнителни директори неведнъж изразиха позицията, че банката се води умишлено към фалит, въпреки че е още жизнеспособна, след четири месеца специален надзор. Той изтича точно след месец, като подуправителят на БНБ Димитър Костов е поел ангажимент пред вложителите, че надзорът няма да бъде удължаван. Източник profit.bg
  • Банки се готвят да вдигнат лихви по депозити, да обявят нови промоции, както и атрактивни планове за преструктуриране на стари кредити, съобщава „24 часа“, като се позовава на източници във финансовите среди. Причината е, че някои трезори се надяват така да привлекат част от депозантите в КТБ, както и част от собствениците на „здрави“ кредити. Тези намерения са свързани с това, че според повечето прогнози поставената под специален надзор от лятото КТБ ще остане без лиценз до края на този месец, а вероятно и по-рано. Окончателният одит ще е готов днес и ще бъде внесен в БНБ. Централната банка трябва да вземе решение в зависимост от доклада и от наличието на легитимни предложения от акционери или инвеститори. Източници от БНБ прогнозираха, че ако отнемането на лиценза бъде обявено до края на октомври, в 20-дневен срок след това ще има готовност за изплащане на защитените депозити. Според правилата това ще стане чрез фонда за гарантиране на влоговете, който вероятно ще избере банки оператори, за да избегне опашките. Всеки притежател на гарантиран депозит трябва да заяви във фонда дали иска изплащане в брой на цялата сума, на част от него или да поиска прехвърлянето му в друга банка. Информирани източници съобщиха още, че одитният доклад май ще потвърди декапитализация на банката между 700 млн. и 900 млн. лв. Такива данни имаше в доклада на одиторите „Делойт“, „Ърнст и Янг“ и „Афа“, които изчислиха капиталова дупка към август от близо 1 млрд. лв. По данни на финансовото министерство и на БНБ, гарантираните депозити в КТБ са 3.684 млрд. лв., а в ТБ „Виктория“ – 55 млн. лв. Във фонда за гарантиране на влоговете има 2.103 млрд. лв. При този вариант държавата трябва да покрие разликата от 1.7 млрд. лв. Очакванията са това да стане чрез държавно гарантирани облигации, които ще емитира фондът, както и със заем от бюджета в размер на 700 млн. лв. Това обаче ще е възможно само ако новият парламент гласува бързо актуализирането на държавния бюджет, където двете опции са записани. Съдбата на КТБ след отнемане на лиценза, ако такова решение бъде взето, ще се развива по закона за кредитните институции. Според него, липсата на средства над собствения капитал на банката, който е 680 млн. лв., задължава БНБ да обяви процедура по несъстоятелност. Финансови експерти са категорични, че тази процедура дава ход на изплащането на защитените депозити, но в същото време не отменя възможността на по-късен етап оздравяване на банката. Решението за това обаче вече ще бъде в ръцете на назначени синдици. По- различни са вариантите за решение на съдбата на дъщерната на КТБ ТБ „Виктория“, защото за нея има търг за продажба на обособени части на портфейла, а в последните дни се появиха съобщения и за кандидат-купувачи в лицето на руската „Росийски кредит“. Запознати с последния одит довериха също, че раздадените кредити вече били подредени в четири групи. В група А са събрани всички заеми, отпуснати на реални работещи компании, които се обслужват без забавяния. В група Б са вкарани кредитите, по които вече има забавяния над 30 дни. В група С са събрани проблемните кредити, получателите на които са лица без реален бизнес, офшорни компании или такива с неясни собственици, през които се предполага, че банката е декапитализирана. В последната група – Д, са кредитополучателите в технически фалит и без никакви обезпечения. Запознати твърдят, че най-много били заемите в последните две групи – общо за около 3.5 млрд. лв., а в първите две размерът бил около 1.8 млрд. лв. Източник profit.bg
  • Днес изтича крайният срок, който Българската народна банка даде на трите одиторски фирми, проверяващи банковата група КТБ, за изготвяне на техните доклади. „На основание на Закона за кредитните институции, УС на БНБ указва на квесторите на КТБ АД най-късно до 20.10.2014 г. да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на КТБ АД, извършена от трите одиторски компании – „Ърнст и Янг Одит“ ООД, „Делойт одит“ ООД и „Афа“ ООД“, заявиха от БНБ. До 31 октомври пък е срокът за отчета за капиталовата адекватност на КТБ на база изготвената пълна оценка на активите и след извършване на съответни счетоводни операции, припомня БГНЕС. Източник profit.bg
  • „Моето мнение сякаш никой не го иска. Бях очернен включително и от вашето съсловие. Това заяви банкерът Цветан Василев пред Нова телевизия от Сърбия. Само мога да кажа, че съм направил всичко възможно да се направи консорциум, който да представи най-добрата оферта. Доколкото виждам, Централната банка няма такова желание. Има такава оферта”, допълни Василев, в отговор на въпрос на Сашо Диков дали наистина има оферта за спасението на КТБ. Източник profit.bg
  • Българските банки изживяха тази година стрес тест, какъвто европейските банки разиграват само на хартия. Това заяви в предаването „Факторът Кошлуков“ по TV7 финансистът Емил Хърсев. Той подчерта, че това ни дава основание да спим малко по-спокойно. Той посъветва вложителите да не местят парите си от родните банки в чуждестранни, тъй като това може да им коства финансови загуби и е свързано с риск. Финансистът упрекна управниците и БНБ заради отношението им към КТБ. Банката не получи нужната подкрепа. Те показаха неумело ръководене на една банка по време на оздравителната й процедура. А това поставя под съмнение възможността на институциите да се справят с друга подобна ситуация, допълни Хърсев. Той смята, че има вариант за спасяването на КТБ. Банката може да бъде оздравена чрез „ЕПИК“. Фондът твърди, че е в състояние да осигури финансиране дори и в най-тежкия сценарий. Източник profit.bg
  • Държавата може да подпомогне финансово спасяването на Корпоративна търговска банка, но само след пълен анализ, доказващ възможността за нейното възстановяване. Това заяви вицепремиерът и министър на регионалното развитие с в служебното правителство Екатерина Захариева във връзка с условието, поставено от Оманския фонд, за включването на държавата в евентуалното оздравяване на банката. Захариева посочи, че не е информирана за състояли се вече преговори с Генералния държавен резервен фонд на Султаната на Оман. „Ако се реши и се направи пълен анализ, че е възможно тази банка да бъде спасена и възстановена, трябва да се чуе предложението на инвеститорите, които искат да инвестират, колко имат намерение да инвестират, какво, как и в какъв срок и трябва да се направи анализ какво как и откъде ще дойде“, каза Захариева. Вицепремиерът посочи, че според оповестените данни дефицитът в КТБ е по-голям от очакванията. Източник darikfinance.bg
  • Половин милиард лева са влезли в банките само през септември, това показват последните данни на БНБ. Обемът на влоговете на неправителствения сектор се покачва до 58.9 млрд. лв., поставяйки нов рекорд. От тях депозитите на домакинствата са 39.2 млрд. лв. или с 8.6% повече от същия месец на предходната година. Депозитите на бизнеса са 16.2 млрд. лв. и нарастват с 6.7% на годишна база. Влоговете на банките пък се увеличават до 3.5 млрд. лв. От данните се вижда, че ръстът на депозитите е равномерен във всички сектори, което отразява както несигурността на бизнеса и хората, така и липсата на достатъчно инвестиционни възможности в стагниращата българска икономика. В същото време ръстът на кредитирането е 2.6% на годишна база през септември. Общият обем на отпуснатите кредити нараства с 0.3 млрд. лв. спрямо август, достигайки 56 млрд. лв. Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 1.3 млрд. лв. в края на септември 2014 г. В сравнение със септември 2013 г. те нарастват с 39.5%. Качеството на кредитния портфейл на банките се влошава през септември. Лошите и преструктурирани заеми нарастват с 252 млн. лв., до 22.8% от всички отпуснати кредити без овърдрафта. Това увеличение се дължи основно на влошаването на качеството на портфейла от заеми за бизнеса и вероятно е свързано със събитията около Корпоративна търговска банка. През септември лошите и преструктурирани кредити за нефинансовите предприятия се увеличават с 257 млн. лв., до 24.8% от отпуснатите от банките. Източник darikfinance.bg
  • Само ако БНБ реши да увеличи вноските на банките във Фонда за гарантиране на влоговете, лихвените проценти по кредитите ще се вдигнат. Това коментира главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова пред БНТ. Според нея, в момента лихвените нива по депозитите са ниски, както и по кредитите, дори по-ниски от преди кризата. Въпреки това хората са доста предпазливи и внимателни да правят инвестиции. По повод на одита в КТБ Маринова посочи, че ще е по-добре банката да се оздрави, за да се успокои обстановката в страната. „В момента, когато е напрегнато, и фирмите, и гражданите се страхуват да предприемат каквито и да е инвестиционни намерения“, смята Марионова. Но с оглед на изнесените резултати от одитите за Корпоративна търговска банка, не се знае дали ще се намери инвеститор, който да направи такава голяма инвестиция – и капиталова, и ликвидна. Другият вариант е обявяване на несъстоятелност и изплащане на гарантираните депозити. „Високият доход означава висок риск и всеки трябва да си прави сметка къде инвестира своите средства“, категорична е Маринова. Какво ще се случи със депозити, които са над прага на гарантираните, ще реши правителството и парламентът, смята тя. Източник darikfinance.bg
  • Продължаваме да чакаме одитния доклад за Корпоративна търговска банка. Това, което БНБ показа, не е това, което трябваше да покаже, коментира Емил Хърсев пред TV7. Според финансиста съобщението на централната банка представлява извадки от някакъв документ, механично пренасяне на числа в „резюме“. Хърсев е категоричен, че ако оценката, представена в одита е вярна, то КТБ вече не съществува. „Не може да съществува финансова институция с кредитен портфейл, в който 80% са загуба, а останалите тепърва ще ги търсим“. Спасяването на КТБ би било много по-евтино, отколкото несъстоятелността, в който случай, нацията ще понесе загуба от над 10 млрд. лв., отчита Хърсев. Според него обаче проблемът е, че според изнесените данни вече няма банка за спасяване. „Ако са прави колегите. Уважаваните одиторски фирми, то правилният извод е, че тук банка изобщо не съществува. Може да е имало някога, но банка вече тук няма. Тя е изчезнала и единственото, което остава е да предадем на историята мощите и да започнем да търсим какво е това безумно престъпление, което се е извършило, за да имаме изчезване на 80% от субстанцията на една финансова институция“, смята Хърсев. По думите му, ако наистина става въпрос за подобна гигантска престъпна схема, то е необяснимо, как тя е могла да съществува години наред. Източник darikfinance.bg
  • Много е важно да се каже, че в този доклад няма някои неща, които преди това се говореха, най-вече от прокурори – няма изнесени пари с чували или липсващи кредитни досиета, коментира резултатите от одита на Корпоративна търговска финансистът Владимир Каролев. Пред БНТ той посочи, че сумата от 4.2 милиарда лв. е счетоводна оценка на обезценката на активите на КТБ. Три от петте най-големи счетоводни компании са направили оценка на активите на банката, а именно кредитния портфейл на банката – инвестиционния, държавни ценни книжа, и сградите на банката. Според тях липсва достатъчно обезпечение по кредитите. По думите на Каролев обезценката се дължи на липсата на достатъчно документи, необходими по международните финансови счетоводни стандарти. Той обясни, че според сега действащия Закон за кредитните институции до 30 октомври квесторите трябва да отразят тази обезценка в официалните отчети на КТБ, което означава, че банката ще има отрицателен капитал. Пак според закона това означава в петдневен срок БНБ да вземе решение за отнемането на лиценза и след това в 20-дневен срок да започне изплащането на депозитите до 196 000 лв. „В края на прессъобщението на БНБ е оставена следната вратичка, според мен правилно. Понеже има заявен интерес от инвестиционен фонд във Виена, предложение за рекапитализиране на банката, Управителният съвет на БНБ е предоставил такава възможност – следващият парламент да промени закона в тази му част. Ако пък банката мине през фалит е изключително важно назначените от съда синдици задължително да получат международна експертна помощ, защото България няма такъв капацитет“, смята Владимир Каролев. Източник darikfinance.bg
  • Корпоративна търговска банка технически не е фалирала, но най-вероятната хипотеза е отнемане на лиценза и несъстоятелност заяви председателят на Управителния съвет на Асоциация на банките в България Левон Хампарцумян пред bTV след оповестяването на резултатите от одита на кредитора. Хампарцумян посочи, че за плащане на гарантираните от закона депозити ще е нужно държавата да изтегли нов дълг в рамките на 1.5 млрд. лева, като останалите около 2 млрд. банките заделят от печалбите си от 1998 г. насам във Фонда за гарантиране на влоговете. „Ако някой реши да пълни кацата без дъно, теоретично е възможно да се съживи тази банка. Говорим за 4-5 млрд. лева ликвидност, това е от всеки работещ българин да поискаме 2000 лева“, подчерта Хампарцумян. Той заяви, че когато средствата станат разполагаеми, вероятно дребните вложители в КТБ ще имат достъп до тях не само в клоновете на трезора, но и в офисите на 2-3 от по-големите финансови институции, „за да няма стрес и напрежение в системата“. Хампарцумян е категоричен, че фирмите и физическите лица с реална дейност ще платят кредитите си, но част от тях може да бъдат отписани, когато станат ясни отношенията им с трезора. „Очевидно е, че в КТБ е имало огромни злоупотреби, направени от хората, които са управлявали банката“, каза банкерът и напомни, че Оманският фонд се е дистанцирал от мажоритарния собственик Цветан Василев. Той определи случая като „криминален“. Според Хампарцумян установената дупка от над 4-милиарда лв. в Корпоративна търговска банка е това, което одиторите очакват да липсва към края на годината на база обезпечения и обслужвани кредити. Банкерът посочи, че кухите фирми чрез счетоводни трикове са създавали впечатлението, че плащат задълженията си. „Прокуратурата трябва да каже дали е източена, била е зле управлявана и са създадени условия КТБ да натрупа огромни загуби“, коментира той. Хампарцумян подчерта, че освен ръководството на КТБ, вина за настоящата ситуация имат и отговорните институции в държавата. По думите му обаче в БНБ работят големи специалисти, които няма начин да бъдат подведени за много дълъг период. Левон Хампарцумян е категоричен, че случилото се в КТБ не застрашава банковата система. Източник darikfinance.bg
  • Централната банка ще внесе казуса КТБ в парламента, още в първия работен ден на депутатите. БНБ обяви, че е разгледала доклада за анализа и оценката на активите на Корпоративна търговска банка АД, извършена от одиторските фирми Ърнст енд Янг одит ООД, Делойт България ООД и АФА ООД. Във основа на представените данни централната банка изпраща докладите на одиторите на вниманието на Софийска градска прокуратура. Според БНБ решения за преструктуриране или оздравяване на КТБ, са възможни, ако Народното събрание в рамките на законодателните си правомощия намери за уместно и своевременно приеме изменения и допълнения на действащото законодателство, включително и по отношение на ресурсното обезпечаване. С цел вземането на информирано решение и подпомагане работата на народните представители по казуса КТБ, Управителният съвет на БНБ ще внесе на 27.10.2014 г., първия работен ден на 43-ото НС, обобщена информация за събитията и всички взети решения на БНБ по отношение на групата КТБ от 20 юни 2014 г. до настоящия момент. Извършеният анализ и оценка се основава на принципите за признаване и оценяване съгласно приложимите международни стандарти за финансова отчетност. Към края на септември общата сума на всички активи на банката е в размер на 6 662 млн. лева. Заключението на одиторските фирми е за необходимост от обезценки на активи на КТБ в общ размер на 4 222 млн. лева. На база представените данни от одита могат да се направят следните изводи. Ръководството на КТБ не се е придържало към разумни и консервативни банкови практики. В процеса на отпускане на кредити липсва задълбочено проучване на кредитоискателите, отсъстват пълни анализи на бизнес планове и разчети относно проектите, обосноваващи финансирането. Липсва контрол при учредяването и текущото наблюдение на договаряните обезпечения. Извършеният анализ показва, че значителна част от обезпеченията са с пропуски при тяхното учредяване или са несъществуващи, което ги прави нереализируеми. Коефициентът на покритие на кредитния портфейл на банката с валидни обезпечения е едва около 13 на сто. Липсва текущо наблюдение и контрол върху дейността на кредитополучателите и целевото използване на средствата от отпуснатите кредити. Допускани са множество предоговаряния на кредити, без да са налице необходимите обосновки за това. Документацията в кредитните досиета не е поддържана в състояние, което да позволява на банката да управлява своите вземания с цел получаване на икономическите ползи, свързани с тях. В дейността на КТБ се наблюдават необичайни за банковата система порочни бизнес практики, които са извършвани чрез сложни операции, целящи прикриване на същността на сделки и транзакции. Един от примерите за това е специфичният начин на кредитиране, опосредствано от „дружества със специална цел“, холдинги и други подобни, с цел финансиране на придобиването на активи, не отговаря на стандартните и надеждни банкови практики. Овен това се оказва, че представяните от ръководството на КТБ преди нейното поставяне под специален надзор финансови и надзорни отчети пред управление „Банков надзор“ на БНБ са били недостоверни и подвеждащи. Източник darikfinance.bg
  • Вероятно няма да има друга възможност освен да се отнеме лицензът на КТБ, защото обезценката на кредитите ще бъде твърде голяма. Това заяви пред БНР проф. Емилия Миланова – бивш подуправител на БНБ с ресор „Банков надзор“. Тя обясни, че преценката ѝ се базира на извадки от предварителния доклад на одиторите, който се разпространяваше в публичното пространство. „Видях маниера, по който са оценявани активите. Ако това е продължило по-нататък с допълнителната информация, която те са събрали, за да направят съответната оценка“, то „обезценката ще бъде достатъчно голяма, така че няма да има никаква друга възможност, освен да се отнеме лиценза на банката“. В понеделник квесторите в КТБ внесоха в БНБ доклада на одиторските фирми за състоянието на банката, но резултатите от него все още не са оповестени публично. Специалният надзор, като оздравителна процедура, трябва да се провежда за много кратко време, категорична е проф. Миланова. Според нея начинът, по който е управлявана КТБ от квесторите в последните месеци е водел банката към несъстоятелност. „Това е абсурдно, в продължение на толкова много месеци да е затворена банката, тя да не изпълнява абсолютно никакви операции, да не провеждаш никакви оздравителни операции по отношение на нея и да очакваш, че ще се случи нещо оздравително“. Според проф. Миланова е трябвало да се създаде работна група от представители на БНБ и Министерството на финансите, която да разработи няколко варианта за оздравяване на банката с участие на акционерите или инвеститори. Източник darikfinance.bg
  • Австрийският инвестиционен фонд EPIC, официално се разграничи от Цветан Василев и неговата компания „Бромак“, в писмо до БНБ. От фонда за рискови инвестиции, който е нает като консултант за евентуално рекапитализиране на Корпоративна търговска банка, заявяват, че искат да се дистанцират от „всякакви публични изявления, правени, или които ще бъдат направени както от „Бромак“, така и от Цветан Василев“. Също както и при официалното писмо на Оманския фонд, EPIC настоява за среща с представители на БНБ и други държавни институции, на която да се изработи график за работата по оздравяването на банката и да се обсъдят „екшън“ планове. Конкретни предложения и числа обаче няма. В писмото се посочва, че „евентуална дискусия през обществените медии е потенциално опасна“. Освен това Петер Голдшейдер, управляващ партньор в EPIC, допълва, че вече е изпратил исканото от БНБ пълномощно, че представлява регистрираното в Люксембург дружество Bulgarian Acquisition Company II S.a.r.L., което е косвено контролирано чрез други компании от Генералния държавен резерв на Султаната на Оман и държи дял от 32% в КТБ. Голдшейдер посочва, че EPIC няма специално споразумение за представителство с другия голям миноритарен акционер, руската банка ВТБ. Но е получил заявление за подкрепа в усилията да се спаси и стабилизира Корпоративна търговска банка. Източник darikfinance.bg
  • Нацията ще загуби много при несъстоятелност на КТБ. Загубите за държавата ще са над 10 милиарда, прогнозира финансистът Емил Хърсев пред bTV. „Винаги, когато се стигне до обявяване на несъстоятелност, се губи. Има термин за това – „разсипване“. Дано не се стигне до фалит на КТБ. Тогава ще ревем всички ние. Ако действително се тръгне към фалит на банката, всички хорово ще реват, дори тези които сега само наблюдават“, коментира финансистът, цитирайки вложителка в КТБ. „Ние натрупахме един негативен опит, че когато една банка изпадне в ликвиден проблем, никой не помага отникъде, а я оставят сама да падне. Това ще доведе до нарастване на лихвите, другите банки ще увеличат цените на кредитите“, прогнозира Хърсев. Източник darikfinance.bg
  • Дъщерната банка на КТБ – „Виктория“, се източва от квесторите, назначени от БНБ да я оздравяват – алармират служители на банката. В сигнала им до bTV са приложени фактури за хиляди левове, изплатени към консултантски фирми. С парите на вложителите в банката квесторите плащат на консултантите за дейности, които трябва да се вършат от самите служители във „Виктория“. Една от платените фактури към фирмата „Буллойерс“ ООД е на стойност 17 000 лева, които са платени само за 4 дни работа. Във фактурата е посочено, че става въпроса за труд, извършван в продължение на 120 часа. Така излиза, че в денонощието консулталните са работили по 30 часа. Общата сума, одобрена от квесторите и платена на фирмата, е почти 100 000 лв – платени с парите на вложители в търговската банка. В доходоносната дейност са замесени двама квестори, две фирми и няколко физически лица. Румен Димитров е един от собствениците на фирма „Буллойерс“. Той и съдружникът му са получили 100 000 от банката до този момент. Димитров е отказал да коментира случая. Съдружник на Димитров е Бисер Атанасов. Според документите, с които bTV разполага, той е взел пари от „Виктория“ освен през „Буллойерс“, и през друга своя фирма. Става въпрос за още 108 000 лева. Източник darikfinance.bg
  • Позицията на Българската стопанска камара крие сериозен риск от разклащане на устоите на българската банкова система. Това заяви главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова, цитирана от БНР. Вчера тя подаде оставка като член на Управителният съвет на БСК. Повод за това беше обявеното миналата седмица искане на синдикатите и сдруженията на работодателите за оставката на управата на БНБ поради действията на банковия регулатор за продажба на кредитите на ТБ „Виктория“ – част от групата на Корпоративна търговска банка. В тази връзка Маринова заяви, че подава оставка като член на Управителния съвет на Българската стопанска камара. „Не мога да позволя нито моето име, нито авторитетът на Банка ДСК да бъдат свързани с опити за нагнетяването на напрежението в банковата сфера. По тази причина подавам оставка като член на Управителния съвет на Българската стопанска камара“, обясни Маринова. По думите ѝ исканията за оставки в БНБ могат да доведат до дестабилизация на банковата система и допълнително усложняване на нелеката обстановка в страната. Източник darikfinance.bg
  • Докладът на квесторите за КТБ, ще бъде негативен и ще се опита да докаже дупка от 3 милиарда. Но независимо от това какъв ще бъде той, все още има шансове банката да бъде спасена, смята бившият финансов министър Стоян Александров. Пред TV7 той посочи, че възможните решения за оздравяване на КТБ са изисквали технологично време, което не е било използвано за обсъждането им. Александров допълни, че дори в процеса на преговори за съставяне на правителство политиците не са потърсили мнение за финансовата и банковата стабилност от екипа експерти, търсещи решения за КТБ. Според финансиста от всички варианти фалитът на КТБ не само е най-скъпият, защото ще опразни гаранционния фонд, ще глътне допълнителни средства и ще затрудни редица институции и фирми, свързани с банката, но е и сред най-опасните сценарии, защото води към финансова нестабилност. Той подозира, че нормалното иначе договаряне за цесии, което сега се превръща в „много лоша практика“ заради голямото редуциране на дълговете, може да предизвика атаки и срещу други банки. Източник darikfinance.bg
  • Цветан Василев се опитва да организира консорциум от известни международни компании и инвестиционни фондове, който да работи за възстановяването и оздравяването на КТБ АД. Концепцията е разработена с помощта на екип, включващ известни международни консултантски компании, няколко големи инвестиционни фонда, както и Оманския държавен фонд. Това заявява мажоритарният акционер в КТБ в позиция, публикувана в личния му сайт. Според него капитализацията на финансовата институция следва да се осъществи основно на акционерно ниво. За целта най-вероятно е да се използва „Бромак“, но без участието на самия Василев, като за целта се изплатят определен обем от кредити – около 2 млрд. лева и придобиване срещу това на собствеността върху някои финансирани от банката активи и проекти. По този начин капиталът на банката може да бъде възстановен до регулаторните изисквания, а ликвидността да бъде достатъчна, за да се уверят клиентите в способността на банката да изпълнява своите ангажименти, смята Василев. Според него, по всичко личи, че ликвидаторите, макар и с известно забавяне, са на път да доведат постановката си до нейния „закономерен“ завършек, изразяващ се в подготвянето на почвата за ликвидацията на КТБ и така желаното разграбване на нейните апетитни активи. Последните, разбира се, ще бъдат скоростно разпределени на „правилните“ инвеститори, и то – на завидно добри цени. За да се случи всичко това, бяха необходими известни, не особено трудни за изпълнение, подготвителни действия, а именно – кредитният портфейл на банката да бъде услужливо разделен от квесторите и одиторите в четири категории, като „най-добрите“ активи са в първата група, а „най-лошите“ – в четвъртата. Очаквано, разпределението на кредити в отделни групи е само формално и не отчита по никакъв начин спецификата на структурата на кредитния портфейл на банката, смята разследваният от прокуратурата банкер. Той посочва, че същият този портфейл, макар и с асиметричен профил, във всеки един момент до поставянето на банката под особен надзор е разполагал със своите надеждни обезпечения, изразяващи се включително и във възможността за осъществяване на допълнителен контрол върху някои от компаниите кредитополучатели. Василев посочва като пример за тезата си групата на „Петрол“, придобита от няколко дружества с инвестиционна цел, контролирани от банката. Дистрибуторът на горива е с обща експозиция от 200 млн. евро. Оценката на предприятията съгласно последния международен одит, извършен на принципа „replacement cost“, надхвърля 400 млн. евро. Според Василев интерес буди разпределението на кредитите, предоставени от банката на тази група. Три от четирите компании – основни акционери в „Петрол“, са поставени в трета категория, а четвъртата от тях – във втора. Това, смята Василев показва, че се цели „Петрол“ да бъде продаден в крайна сметка на цена до 130 млн. евро на „подходящите“ купувачи или на онези, които са готови да доплатят разликата до пазарната стойност на ликвидаторите и техните всемогъщи опекуни. Налице са оферти за покупката на същата тази група за цена над 300 млн. евро, т. е. загубата за банката, респективно за всички нейни кредитори и клиенти, ще е в размер на над 200 млн. евро, ако бъде приложен замисленият от ликвидаторите сценарий, прогнозира Цветан Василев. Източник darikfinance.bg
  • След поставянето на Корпоративна търговска банка под специален надзор от БНБ на 20 юни, фирми, които са с големи заеми от банката, са започнали да сменят и да преобразуват собствеността и управлението си, показва проверка в Търговския регистър. Рокадите по принцип не са незаконни, но при някои случаи промените са били сполучливи, а при други – не, пише в. „Преса“. Така например на 1 август „Хедж Инвестмънт България“, компания, която според информацията на „Капитал“ има над 69 млн. лв. дълг към банката, се е опитала да смени директорите си. Квесторите от КТБ обаче сигнализирали съда, че са заемодатели и че не са били уведомени за общото събрание. Затова съдът отменил процедурата. Успешни обаче са били промените в редица други фирми. „Интегрирани пътни системи“ АД, която е имала в края на 2013 г. близо 66 млн. лв. дълг към КТБ, е сменила директора си. Веселин Бушев е преотстъпил на 24 септември мястото си на сърбина Радоман Вулевич. Дали Вулевич е бил запознат, че започва да носи отговорност за фирма с дългове, не е ясно. Друг интересен случай има с фирмата „Корект фарм“, която дължи 54 млн. лв. на КТБ. През юли собствеността ѝ е била сменена. Костадин Каракостов е продал фирмата на Николай Гергов. Дни преди това Каракостов е поискал съдът да запорира нейния 18-процентов дял в „Петрол“, тъй като имало опит да й го отнемат. В мотивите фирмата признава, че има множество дългове и е неспособна да ги плаща. В крайна сметка делото е спряно „поради отказ“. Преди ден „Преса“ съобщи и за други интересни промени. Продадена е била „Акванада“, която в края на 2011 г. е имала 33,5 млн. лв. дълг към КТБ. Това лято срещу 5000 лв. Надежда Ананиева продава фирмата на сърбина Горан Ристович. Сръбските нишки обаче не свършват дотук. През септември сърбинът Родолюб Николич придобива „Хидроенергийни проекти“ от близката до Цветан Василев „Кен трейд“. Фирмата има 44 млн. лв. дълг към КТБ. Източник darikfinance.bg
  • Под похлупака, държан над КТБ, ще се окаже дупка и ще стане ясно колко хора са се хранили от тази дупка. Това заяви вчера пред bTV главният прокурор Сотир Цацаров. Той обеща, че имената на хората, които са се „хранили“ от КТБ ще станат ясни, но в момента не може да ги разкрие, тъй като те представляват следствена тайна. “ Няма да скрия нито един разпит и документ“ , закани се Цацаров. „Може би не сме действали елегантно, но действахме ефективно – с претърсвания, разпити, изземвания на документи. Прокуратурата не моли, а изисква“ , каза прокурорът. Според него трябва да се изчака да стане готов докладът на одиторите на БНБ за състоянието на Корпоративна търговска банка. „За да не оставим убеждението, че някой е действал в интерес на някого, а друг крие нещо – нека това, което пише в доклада, бъде представено публично. Тогава ще стане ясно дали сме действали ефективно“ , каза Цацаров. По думите на главния прокурор преплитането на финансови и икономически интереси в КТБ не е имало политическа украса. Източник darikfinance.bg
  • Решението за съдбата на Корпоративна търговска банка е на БНБ. Това заявиха проф. Христина Вучева и проф. Валери Димитров пред БНТ. Според експертите Управителният съвет на централната банка и правителството трябва да обсъдят ползите и възможните загуби и въз основата на одиторския доклад да се изчисли капиталовата адекватност на КТБ. Тогава при отрицателна капиталова адекватност УС на БНБ трябва незабавно да подложи банката на ликвидация, обясниха финансистите. Проф. Христина Вучева напомни, че още от поставянето на КТБ под особен надзор е била „за“ нейното оздравяване по време на специалния надзор. „Аз винаги бях на позиция, че оздравяването на КТБ е най-добрият вариант“, каза тя. И припомни, че още тогава е имало хора, които са казали, че става дума за 3,4 млрд. лв. лоши кредити. Според нея обяснението за случващото се сега е, че има един счетоводен стандарт за оценки на кредити, който е бил преразгледан след световната финансова криза и има нов допълнен, който се прилага едва от 2013 г. „Оценката на риска, на загубата, на лошия кредит, е твърде субективно нещо от този, който прави правилата“, каза проф. Вучева. Тя уточни, че говоренето за дупка от 4,2 млрд. лв. е „малко художествено определение”. И напомни, че на 31 юли в съобщението на БНБ, с което се прие отчетът на квесторите, се посочва, че има загуби от около 60 млн. лв. След това обаче от тях се е искало да се променят правилата и към днес въз основа на новите правила излиза сумата от 4,2 млрд. лв. Не е ясно кой е направил тези правила, но не са одиторските фирми, уточни експертът. Според нея Управителният съвет на банката и правителството трябва да преценят и да обсъдят ползите и възможните загуби. Тя каза, че ако има някаква възможност да влияе на решението, би се опитала да направи така, че да не се ликвидира тази банка. Вучева коментира, че сега може да се мисли за вариант да затворят КТБ и да спасят банка „Виктория“. Тогава може по закон да се прехвърлят всички пасиви на КТБ във „Виктория“, а ликвидаторът да събира дълговете. Според проф. Валери Димитров БНБ е пропуснала възможността за прилагане на оздравителни мерки по време на специалния надзор. Той каза, че винаги е бил привърженик на това, че банка трябва да се спасява, но в момента ситуацията е такава, че марката КТБ е непоправимо дискредитирана, увредена е нейната репутация. Професорът смята, че едва ли тази банка ще може да бъде спасена, ако в нея се налеят каквито и да е средства, защото това няма да предотврати банковата паника. Обещанието за ликвидност, което ще спаси банката, трябва да бъде дадено от лице, което да успокои вложителите и да им каже, че няма смисъл да си теглят парите, защото влоговете им са на сигурно място. Такова обещание може да даде само държавата или някоя голяма банка, която да погълне КТБ, което обаче не се очертава, добави той. Решението тежи върху плещите на УС на БНБ. На основата на одиторския доклад квесторите трябва да изчислят капиталовата адекватност и тогава при отрицателна капиталова адекватност УС на БНБ трябва незабавно да подложи банката на ликвидация, каза експертът. Според Димитров в момента най-важно е как ще се попълни Фондът за гарантиране на влоговете. Той трябва да бъде попълнен незабавно от тези, които имат интерес от стабилност – това е банковата общност, не само държавата, подчерта той. По думите му вложителите с негарантирани депозити ще претърпят загуби. Според националния омбудсман Константин Пенчев обаче КТБ се е оказала „не банка, а черна дупка“ и лицензът й трябва да бъде отнет незабавно. Пред БНР той припомни, че първите доклади на одиторите са били обнадеждаващи, но последвалата проверка на кредитните досиета е показала, че голяма част от тях не са обезпечени. Според Пенчев има правна възможност БНБ да реши проблема с поставената под особен надзор банка и без да е сформирано Народно събрание и ново правителство. „Член 36 от Закона за кредитните институции казва, че ако една банка пет дни не си плаща изискуемите задължения поради проблеми в ликвидността й и въобще капиталови проблеми, и БНБ прецени, че в близко бъдеще тези проблеми няма да бъдат решени, тя е длъжна, не става въпрос за преценка, да отнеме лиценза й“, категоричен беше омбудсманът. Няма вариант вложителите да не получат гарантираните си депозити, но това ще стане с „огромно закъснение“, коментира още той. Според Пенчев дори и да се наложи държавата да взима нов заем, парите на хората ще бъдат възстановени. Омбудсманът обаче предупреди, че влоговете с преференциални лихви, дори и да са в размер под 100 хил. евро, не подлежат на обезщетяване, според записаното в закона. Техният брой все още не е изяснен. Според Пенчев ще има съдебни спорове по отношение на тези депозити, когато се окаже, че те няма да бъдат възстановени. Източник investor.bg

Банков бюлетин 13.10-17.10.2014

  • Плащат защитените депозити в КТБ около 10 декември
    Специалният надзор над КТБ няма да бъде удължаван. Казусът със затворени КТБ и ТБ „Виктория“ ще се реши до 20 ноември. В случай че се пристъпи към отнемане на лиценза, гарантираните депозити до 100 000 евро ще бъдат изплатени до 10 декември.
    Това е съобщил подуправителят на БНБ Димитър Костов пред трима представители на вложителите в затворената банка, научи „24 часа“ от участници в нея. От БНБ потвърдиха и информацията на „24 часа“ – консултантът EPIC няма договор с централната банка и най-вероятно няма да има. Централните банкери официално обявиха причините: ЕПИК не е представил документ, който да доказват, че представлява акционера VTB Capital. Нямало официален документ и за представителство на акционера Bulgarian Acquisition Company II Люксембург – дружеството, контролирано чрез други компании от Генералния държавен резерв на Султаната на Оман. До момента EPIC показал в централната банка само мандатно писмо от Оманския фонд, който обаче не е пряк акционер в КТБ. Освен това, писмото било подписано от лице, за което до момента не е потвърдено, че има представителни права по отношение на фонда. Досега EPIC е представил редовни документи единствено от „Бромак“. Като се позовават на публични съобщения, свързани с разследване за пране на пари и други престъпления срещу собственика на „Бромак“ Цветан Василев, от БНБ добавят, че по тази причина те са особено внимателни. От централната банка казват също, че досега EPIC не е представил поискани от тях с официлни писма документи, доказващи финансовата готовност на акционерите, „които EPIC евентуално представлява“, за оздравяване на КТБ. Нямало отговор и на писмото им от 8 октомври, в което имало бележки по искания от EPIC договор за конфиденциалност с квесторите на КТБ. Източник profit.bg
  • Топ 4 на страховете на българските кредитополучатели
    Какви са основните опасения на потребителите, когато пристъпват към тегленето на ипотечен кредит? Задълбоченият анализ на поведението и страховете на домакинствата у нас, направен от експертите на Кредит Център, формулира Топ 4 на страховете така:
    (1) страх от задлъжнялост за дълъг период от време (2) страх от загуба на доходи (3) рязко покачване на лихвите (4) рязък спад в цената на закупения имот. „Месец септември е подходящ за проучване на възможностите за покупка на имот и организиране на първи огледи. Голям процент от клиентите през есента се консултират с цел до края на годината да реализират сделка. И ако преди години основните опасения, които споделяха, се отнасяха до скритите в малкия шрифт условия на банките, то днес се открояват по-скоро субективните страхове”, коментира Тихомир Тошев, изпълнителен директор на Кредит Център. „След кризата, в която в публичното пространство твърде често се говореше за лоши кредити и фалит на физически лица, съвестните и отговорни клиенти се завърнаха към старата максима на българина “по-добре да си го платя и да знам, че си е мое”. Това виждаме и от официалната статистика, където покупките на имот с изцяло собствени средства са около 70% от сделките, а само около 30% от сделките са с ипотечен кредит“, допълва Тошев. Анализът еднозначно показва, че страховете се дължат основно на липсата на традиции в ползването на ипотечни кредити у нас. Практиката от послендите 10 години е спорна, тъй като кризата сложи своя отпечатък върху пазара и превъзмогването на последиците ще отнеме време. Тази предлазливост има своите положителни страни – хората вземат разумни, оразмерени спрямо техните възможности решения и това силно ограничава риска от проблеми на по-късен етап. Втори по значимост са опасенията, свързани със загуба на доходи. Близо 30% от клиентите търсят гаранция в случай на безработица. “Практиката ни е показала, че трайно безработни остават само хората, които са ниско образовани или не искат да работят”, коментира Тошев. “Затова съветваме клиентите първо да планират кредитите си така, че да могат да покриват вноската, ако един от членовете на домакинството остане временно без доходи или да поддържат резерв от спестени средства, равен на поне три месечни вноски по ипотеката”. Вариант за защита остават и застраховките срещу безработица, които се предлагат на пазара през последните години. Рязката промяна в лихвените нива плаши почти половината от потребителите. Основните м опасения са свързани с исторически ниските нива на индексите “софибор” и “юрибор” в момента и очакванията те да започнат да се покачват. “Важно е потребителите да знаят две основи правила – всеки кредит може и трябва да бъде предоговарян, ако лихвата по него стане непазарна. И второ – покачването на индексите се случва паралелно с растежа на икономиката на съответната страна или общност, което се отразява и на доходите на работещите”, обяснява Тошев. Най-малък (под 20%) е делът на клиентите, които споделят опасения за спад в стойността на имота. Според Тошев кризата дойде неочаквано за част от българите, но продължи достатъчно дълго, за да приемем новите цени на имотите за нормални. Последната година имаме стабилизиран имотен пазар и очакванията за знаичтелен спад наистина са неоснователни. Промените в Закона за потребителкия кредит относно появата на кредити с ограничена отговорност дават решение за точно този дял от потребителите. Средният размер на кредитите за страната през септември отново демонстрира ръст и е 35 352 евро. Съотношението между еврото и лева пак е в полза на родната валута, която заема дял от 88% от всички при 85% за последния летен месец август. Средният размер в София през първия есенен месец достига близо 40 000 евро, което е покачване спрямо предходния август. Тенденцията при останалите големи градове е по-умерена и не демонстрира съществени промени. Еврото остава най-популярно в столицата – 33% от кредитите са в тази валута, докато в в другите 3 големи града над 90% от заемите са изтеглени в български пари. Покачва се възрастовата граница на най-активните кредитополучатели. Близо половината от тях през септември са на възраст между 36 и 45 години, а тези над 45-годишна възраст заемат дял от над 15% от всички. Най-младите са общо 3.8% от потребителите на ипотеки през изминалия месец, посочват още от Кредит Център. За пореден месец кредитите между 10 000 и 30 000 евро остават най-желаните сред потребителите. През септември те вече са над 55% от всички. Около ¼ от ипотеките са на стойност между 30 000 и 50 000 евро, а най-скъпите – тези над 90 000 евро, заемат дял от 4.2%. Най-ниските по размер заеми – до 10 000 евро, са 3.4% от всички през септември. Само 0.4% от всички кредити са изтеглени за лично ползване. Останалите са използвани за придобиването на жилище. Най-предпочитаният срок остава този между 16 и 25 години – над 45% са избрали този период за погасяване на задълженията си. Вторият по популярност е този между 21 и 25 години, като най-дългият – над 30 години, е изборът на едва 1.4% от потребителите. До 10 години ипотеката си ще изплащат 2.7% от потребителите на ипотечни кредити през септември. Финансиране на 60% до 70% от стойността на имота продължава да ползва най-голям дял от кредитополучателите – 26%. С 1% расте делът на най-сериозното външно финансиране и през септември този дял е 3%. Кредит, покриващ най-малко от стойността – до 40%, е бил изборът на 6% от потребителите на кредити. Източник profit.bg
  • КТБ разделя ГЕРБ и БСП
    В резултат на 4-часовите разговори по 4 от основните приоритети имаме съвпадение на възгледите си с БСП. Това заяви Менда Стоянова от ГЕРБ след консултациите с БСП.
    Според нея обща позиция е постигната за евроатлантическата ориентация на България и спазване на ангажиментите, поети в международните договори, подобряване на бизнес средата и насърчаване на инвестициите, влизането в банковия съюз, както и създаването на единния енергиен европейски съюз. Приоритет е възстановяване на доверието на ЕК към България и възстановяване на плащанията по европрограмите, каза Стоянова. По другите 8 приоритета обаче не са постигнати съвпадения на мненията. По два от тях има принципни съгласия, но сериозни различия в начина на осъществяване – това са темите за КТБ и инфраструктурните проекти. БСП настоява бъдещото правителство веднага да реши въпроса с КТБ и възстановяване на средствата на вложителите. Според Стоянова ГЕРБ също са извели като приоритет гарантиране на парите на вложителите, но в интерес на цялата българска икономика и на целия български народ е да има вярно решение за казуса КТБ, а то може да се вземе само на базата на сериозен анализ на данните. От ГЕРБ настояват БНБ да назначи международен признат консултант, който на базата на данните и фактите в КТБ, да предложи начините, по които банката да излезе от ситуацията и тези начини да бъдат остойностени, за това колко ще струват на държавата и на цялата икономика, на българския данъкоплатец. Източник darikfinance.bg

    На 15 и 16 октомври 2014 г. в медиите бе разпространена информация, че базираната в Австрия компания ЕPIC представлява тримата основни акционери на Корпоративна търговска банка АД (КТБ), разработила е няколко варианта за спасяване на КТБ, желае да рекапитализира КТБ, готова е да добави в капитала на банката самостоятелно или в сътрудничество с държавата 600 млн. лв., но не получава достатъчно съдействие и необходимото разбиране от българските власти, включително БНБ, за да оцени реалното състояние на КТБ. Във връзка с гореизложеното и в качеството си на държавна институция, която регулира и осъществява надзор върху дейността на банките в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите, бихме искали да поясним следното: ЕPIC не е представил в БНБ документи, удостоверяващи, че представлява акционера VTB Capital. EPIC не е представил в БНБ документи, удостоверяващи, че представлява акционера Bulgarian Acquisition Company II S.a.r.L., Люксембург. Bulgarian Acquisition Company II S.a.r.L., Люксембург е дружество, косвено контролирано чрез други компании от Генералния държавен резерв на Султаната на Оман. Към настоящия момент EPIC е представил мандатно писмо от Фонда на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман (Фонда), който обаче не е пряк акционер в КТБ. Също така мандатното писмо е подписано от лице, за което не е потвърдено, че има представителни права по отношение на Фонда. EPIC е представил в БНБ единствено редовни оторизационни документи, подписани от „Бромак“ ЕООД. По този повод БНБ вече е обърнала внимание, че във връзка с медийните публикации, свързани с разследване за пране на пари и други престъпления срещу собственика на “Бромак” ЕООД Цветан Василев, следва да се имат предвид изискванията за надеждност и пригодност, на които трябва да отговарят лицата, които пряко или косвено притежават или придобиват акции на банка, съгласно българското и европейското законодателство. В допълнение към това, към настоящия момент от EPIC не са представени поисканите с писма на БНБ от 15 септември 2014 г. и 30 септември 2014 г. документи, удостоверяващи готовността на акционерите, които EPIC евентуално представлява, да осигурят нужните финансови средства за оздравяването на КТБ, както и действителната разполагаемост с такива средства или други активи от страна на тези акционери. Във връзка с друга част от разпространяваните твърдения следва да бъде отбелязано, че до този момент EPIC не е представил в БНБ планове и варианти за оздравяване или преструктуриране на КТБ или ТБ „Виктория“ ЕАД. Последното засега писмо, изпратено от БНБ до EPIC, е от 3 октомври 2014 г., в което отново се изискват горепосочените документи, като до този момент няма постъпил отговор. На 8 октомври 2014 г. на EPIC са изпратени бележки и предложения по текста на Споразумение за неразкриване на информация, което би следвало да бъде подписано с квесторите на КТБ и ТБ „Виктория“ АД. До този момент няма постъпил отговор и по този въпрос. В заключение бихме искали да заявим, че БНБ отново потвърждава своята готовност за диалог и обсъждане на законово допустимите пазарни решения и предложения за решаване на изключително важния и сложен въпрос с КТБ. Централната банка и екипите от квестори и одитори продължават работата в съответствие с обявения публично график и в съществуващите законови рамки за точна и прецизна оценка на състоянието на банкова група КТБ и взимане на най-доброто решение. БНБ няма да се поддаде на каквито и да е необосновани атаки през медиите към институцията и систематични опити за оказване на натиск и компрометиране на независимата централна банка. Ръководили сме се и ще продължаваме да го правим само и единствено от интересите на българската общественост в съответствие с действащото законодателство. Източник profit.bg
  • Съотношението кредити/депозити за банките в страната може да ни даде информация дали дадена инситуция е агресивна или не в следваната политика. Изчисления на Profit.bg сочат, че съотношението за банковата система е 91.14, като тук не са включени Корпоративна търговска банка и дъщерната й ТБ Виктория. Най-ниското съотношение у нас е 32.54%, а най-високото – 126.64 на сто. Ниското съотношение кредити/депозити показва, че банките не печелят толкова, колкото биха искали и могли. Високото съотношение пък говори за агресивна политика, но същевременно и за опасност от липсата на ликвидност за покриване на непредизвикани нужди от средства. С най-високо съотношение в страната са Българска банка за развитие, което може да бъде обяснено с факта, че нейната основна дейност е именно кредитирането, т.е. подпомагането на бизнеса. Държавната банка няма политика за набиране на депозити, чрез които да развива дейността си, а се финансира от чуждестранни партньори. Именно поради тези факти, сравнението й с останалите търговски банки по този показател е донякъде неправилно. Следват Те Дже Зираат Банкасъ и Банка Пиреос, а в челото са още Ти Би Ай Банк, Пощенска банка и Обединена Българска Банка, изпреварили Банка ДСК, Райфайзенбанк и Сосиете Женерал Експресбанк. Именно последната бе посочена преди дни като най-бързо развиващата се банкова институция в страната. Най-ниско съотношение кредити/депозити имат Общинска банка и Алфа банк, съответно 32.54 и 40.79, както и Сити Банк, Тексимбанк, Търговска банка Д и Инвестбанк, чието съотношение е между 55 и 60. По-ниско съотношение от средното за банковата система имат още Токуда банк, ЦКБ, ИНГ Банк, Алианц Банк, Интернешънъл Асет Банк, Иншанк и Първа инвестиционна банка (Fibank). Източник profit.bg
  • След четири месеца мъгла около съдбата на Корпоративна търговска банка изплуват схеми, чрез които всеки търси начин да се спасява поединично. Например, хора с кредити към банката се опитват да платят по-евтино заема си за сметка на вложители с големи депозити, които пък се опитват да получат повече от гарантираните до 100 000 евро. Това става въпреки предупреждението на БНБ, че подобно прехвърляне може да се обяви за недействително, ако титулярят и на депозита, и на кредита не е едно и също лице още към датата на затваряне на банката. Как работи схемата? Вложител прехвърля депозита си – например 1 милион лева, на друг клиент на банката с кредит в същия размер. Длъжникът погасява заема към банката с прехвърления депозит, а след това плаща на вложителя между 70 и 50 процента от депозита му. Така за единия – кредитът излиза по-евтино, а другият получава повече от гарантираните до 100 000 евро, посочва bTV. Схема, която вече е прилагана – през 1997 г. „Тези, които имат над 100 хиляди евро депозити, естествено, те никога няма да ги видят в пълния размер и са готови на всичко, за да вземат над 100 хиляди. Недостатъкът на тази схема е, че тя убива банката, това означава, че банката никога повече няма да проработи”, посочи адв. Николай Хаджигенов. Разрешено ли е? И въпреки предупреждението на БНБ в решение от средата на септември, че подобни прихващания могат да се обявяват за недействителни, ако депозитът е прехвърлен след затварянето на банката, вложители с големи депозити в КТБ признават – предложенията валят. „Активизирали са се както хора, които търсят допустима печалба, така и хищници – има предложения до 45 – 50%, което означава, че те ако имат кредит за 10 милиона, ще го покрият, като си купят влог за пет милиона”, посочи Вера Христова, която е вложител в банката и има фирма за облекла. Юристите също получават подобни запитвания от клиентите си. „Не би трябвало да се случва принципно такова нещо, но ако се случва такова нещо, то става изцяло със знанието на БНБ и на квесторите, при пълно затъмнение”, коментира Хаджигенов. Според други адвокати, пожелали анонимност, сделки има. БНБ и квесторите запазиха мълчание и не отговориха разрешавани ли са подобни прихващания. Така, ако подобна сделка бъде обявена впоследствие за недействителна, рискът на практика остава за сметка на кредитополучателя – тъй като вложителят, така или иначе, е получил поне част от парите си. Едно е сигурно – колкото повече продължава агонията около КТБ – толкова повече работа ще има за съда и адвокатите в следващите години. Източник profit.bg
  • Финансовите министри на 28-те страни от ЕС се договориха в Люксембург за въвеждане на автоматичен обмен на банкови данни, съобщи ТАСС. Това съобщи ресорният еврокомисар Алгирдас Шемета. „Банковата тайна е мъртва. Автоматичният обмен на информация ще се прилага в най-широк вид“, каза той, цитиран от вестник „Труд“. Очаква от 2017 г. всички страни-членки да минат на автоматичен обмен на банковата тайна. Това означава, че ако жител на една държава от ЕС открива сметка в банка на друга страна членка на съюза, данъчните властите на държавата, чийто гражданин е той, ще бъдат уведомявани автоматично. Ще се огласяват и натрупаните лихви от банкови влогове. Източник profit.bg
  • Имате ли банкова карта? Дебитна или кредитна е тя? А знаете ли колко са общо картите, издадени в България? Данни на централната ни банка сочат, че българите притежават 7.33 млн. карти, най-много от които са Visa Electron (2.94 млн. броя) и Maestro (2.6 млн. броя). На една кредитна карта пък се падат по близо 7 дебитни, сочи още статистиката на БНБ. Данни на българската компания Skim Prot, разработила единствения по рода си в света стикер, предпазващ дебитните и кредитните карти от копиране и източване, сочат, че обемът на трансакциите за 2013 г. надхвърля 20 млрд. лв. Прогнозните данни за 2014 и 2015 г. пък сочат, че обемите ще продължат да нарастват с по близо 1.5 млрд. лв. годишно. Така например през 2018 г. общият обем на трансакциите в страната ни ще достигне рекордните 27 млрд. лв. На фона на растящото ползване на банкови карти в страна, скимингът се превръща във все по-голям проблем, както у нас, така и в чужбина. Загубите у нас само за миналата 2013 г. се разняват на 8 млн. лв., а за 2012 г. – на 7.7 млн. лв., сочат още данни на Skim Prot. Източник profit.bg
  • По повод на изявления, изразяващи мнението, че БНБ трябва да назначи международен консултант, който на базата на данните за състоянието на „Корпоративна търговска банка” („КТБ” АД) да предложи начините за преструктуриране на банката, от централната банка заявяват: Още през месец юли Българската народна банка е назначила международни консултанти във връзка с осъществяване на надзорните й функции по силата на Закона за кредитните институции. Както е известно, и в момента в „КТБ” АД се извършва цялостна оценка на качеството на активите, която трябва да бъде осъществена в срок до 20 октомври 2014 г., от три независими одиторски компании: „АФА“ ООД , „ДЕЛОЙТ ОДИТ“ ООД и „ЪРНСТ И ЯНГ“ ООД. Последните две са сред четирите най-добри международни компании, които участваха в проведената през тази година в еврозоната оценка на качеството на активите на 128-те най-големи банкови групи. БНБ е отговорна за избора на консултанти единствено и само по отношение на оценката на качеството на активите и произтичащото от нея отражение върху оценката на капиталовата адекватност на КТБ, като в тази посока са предприети своевременно необходимите действия. Що се отнася до възможните начини на преструктуриране на КТБ и изобщо на банки, дефинирани като проблемни, следва да се има предвид, че различните инструменти за преструктуриране, както и условията за прилагането им, са добре известни и детайлно разписани в Директива 2014/59/ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, чието въвеждане в българското законодателство предстои до края на 2014 г. В тази връзка, ако се наложи преструктуриране на КТБ, то може да бъде извършено само след приемането на съответни законодателни промени, регламентиращи реда и условията за това, доколкото инструментите за преструктуриране и тяхното прилагане не са уредени към настоящия момент в българското законодателство. В случай че планът за преструктуриране изисква и държавна помощ, следва да се има предвид, че министърът на финансите е националният орган, съгласно Закона за държавните помощи, който осъществява наблюдението, координацията и взаимодействието с Европейската комисия в областта на държавните помощи. Такъв план следва да бъде подготвен с водещата роля на Министерството на финансите в съответствие с правилата и изискванията за държавна помощ в Европейския съюз. В случай че правителството се нуждае от консултант за тази дейност, то може да наеме такъв. В тази насока е проведена и съответната кореспонденция с Министерството на финансите. Нееднократно сме заявявали, че БНБ ще продължи да подпомага министерството с експертния си потенциал в рамките на своите компетенции и правомощия при подготовката и разработването на планове за преструктуриране, свързани с прилагането на схеми за държавна помощ в банковия сектор. Източник profit.bg
  • Около 70% от сделките за покупка на имот се финансират изцяло със собствени средства, като само за 30% се тегли ипотечен кредит. Това сочи проучване на “Кредит център”. Средно 35 352 евро е стойността на изтеглените ипотечни кредити в страната през септември. Най-много заеми, обезпечени със собственост, теглят жителите на София. Половината от търсещите ипотечен кредит у нас през септември са се опасявали да не би лихвата по него да се увеличи рязко. Основните страхове са свързани с исторически ниските нива на индексите Софибор и Euribor в момента. С промените в закона за кредитирането, влезли в сила през юли, банките са задължени да обвържат определянето на лихвите по кредитите с пазарен индекс или икономически показател. В повечето случаи за целта се използват именно двата индикатора, отчитащи нивата на междубанковите лихви, съответно в левове и в евро. Според “Кредит център” предпазливостта има своите положителни страни – хората вземат разумни, премерени спрямо техните възможности решения и това силно ограничава риска от проблеми на по-късен етап. Втори по значимост са опасенията, свързани със загуба на доходи. Близо 30% от анкетираните търсят гаранции в случай на безработица. Най-малък е делът на хората, които се опасяват от спад в стойността на имота. Според “Кредит център” кризата дойде неочаквано за част от българите, но продължи достатъчно дълго, за да се приемат новите цени на имотите за нормални. През последната година имотния пазар се стабилизира и няма основания за очаквания за значителен спад на цените. Източник darikfinance.bg
  • Български банки са готови да купят кредити от затворената ТБ „Виктория“ – дъщерна на КТБ, за над 300 милиона лева, научи „Преса“. Днес изтече срокът, даден от БНБ, за подаване на оферти. Чрез продажба на кредити „на парче“ централната банка ще се опита да осигури ликвидност за малката „Виктория“, така че, когато тя отвори врати, да има пари за депозантите, които искат да се изтеглят от трезора. След това кредитната институция ще бъде ликвидирана. Поне 15 банки са подали оферти до 15 октомври, сред тях са повечето големи трезори. Кредитите са разделени на сегменти – потребителски, ипотечни, за малкия и средния бизнес. Клиентите трябва да са спокойни – дори и да обслужват заемите си не към „Виктория“, а към друга банка, условията в договора няма да се променят, казаха експерти. Предстои БНБ да направи „къса листа“, в която да влязат трите най-добри предложения за различните пакети. След това банките, които искат да купят заемите, ще имат време за щателна проверка на състоянието на всички кредити, обясниха източници на „Преса“. До финализиране на търга обаче може и да не се стигне, ако държавата или частни инвеститори представят детайлен план за спасяване на банковата група на КТБ. По данни от март тази година „Виктория“ е раздала кредити за над 327 млн. лв., а привлечените средства в трезора са на обща стойност над 364 млн. лв. Истината за КТБ трябва да излезе наяве на 20 октомври. Тогава БНБ е обещала да бъде готова оценката за състоянието й. До 20 ноември новото правителство трябва да вземе решение за съдбата на финансовата институция – ликвидация или стабилизиране. Тогава ще започне и изплащането на гарантираните влогове на българите, обяви министърът на финансите Румен Порожанов. Източник darikfinance.bg
  • Увеличение на всички транзакции, реализирани с кредитни карти, с близо 30% за първите девет месеца на 2014 г. и с над 65% на транзакциите на ПОС спрямо същия период година по-рано. Същевременно броят на транзакциите за теглене на пари в брой намалява с 16% на годишна база, а средната сума на покупка с 20%, което означава, че клиенти ползват все по-често кредитната си карта за ежедневни покупки. Търговците, при които се наблюдава най-голяма концентрация на обороти с кредитни карти, са супермаркети, бензиностанции, магазини за черна и бяла техника, мебели и дрехи. Това отчитат анализаторите на Пощенска банка. Според тях българите вече използват кредитната карта като платежно средство при покупки на стоки и услуги, а не за теглене на пари в брой. Промяната вероятно се дължи и на факта, че редица финансови институции в страната вече инвестират в обучение на клиентите за разумно ползване на кредитната карта, като развиват програми за лоялност. Така те променят навиците за плащане в брой или с дебитна карта и насърчават ползването на кредитна карта. „Истината е, че ако хората се научат да използват кредитните карти разумно, ще се убедят, че те са отлично платежно средство, което е не само удобно, а носещо ползи. Няма друг платежен инструмент, който да ви позволява да контролирате финансите си по същия начин, да ви дава възможност да вземете една стока сега и да я изплащате на вноски и в същото време да получавате пари обратно всеки път, когато го използвате”, коментира Виктор Цветков, началник отдел „Карти и картови разплащания” в Пощенска банка. Източник darikfinance.bg
  • От КТ „Подкрепа“ и Националния синдикат на работещите в системата на финансите и застраховането настояват да се обяви по какви критерии са избрани и назначени квесторите в КТБ и ТБ „Виктория“. Освен искат да се обяви и дали БНБ разполага с данни колко до този момент струва процедурата по специалния надзор над двете банки, съобщиха от синдикалните организации. По какви критерии са избрани и назначени квесторите в „Корпоративна търговска банка“ АД и Търговска банка „Виктория“ ЕАД? Отговарят ли те на изискванията на чл. 11, ал. 1 от Закона за кредитните институции и съответствието с тези изисквания удостоверено ли е по надлежен начин със съответните необходими документи? Проверено ли е наличието на необходимите и достатъчни квалификация и професионален опит в банковата дейност, както и тяхната лична и професионална репутация, от кого и по какъв начин? Има ли конфликт на интереси? Питат синдикатите. На какво основание са назначени т. нар. екипи от консултанти и помощници на квесторите, БНБ запозната ли е с техните личностни и професионални качества, упражнява ли надзор върху тяхната численост и дейност, броя реално отработени часове, количеството и качеството на свършената от тях работа и размера на изплатените им възнаграждения? Какво е съотношението между размера на техните възнаграждения и средния размер на възнагражденията на служителите в двете банки и как той кореспондира със задължителните предписания на БНБ за намаляване на административните разходи на тези банки? В ежемесечните квесторски доклади до БНБ съдържа ли се информация относно размера на разходите, пряко или косвено свързани със специалния надзор, вкл. за възнаграждения на екипите от консултанти и помощници на квесторите и има ли поставени някакви ограничения? БНБ разполага ли с данни колко струва до този момент процедурата по специален надзор на двете банки? В какво точно се изразяват оздравителните мерки за двете банки, предприети от квесторите, допринасят ли те за стабилността на банковия сектор, какъв ще е ефектът върху финансовата система и цялата икономика на България, ако те не бъдат оздравени и чия ще е отговорността? Каква е стойността на наличните ликвидни средства в двете банки към настоящия момент? Наясно ли е БНБ със затрудненията и ограниченията, пред които са изправени служителите на двете банки, както и с безпрецедентното отношение към тях от страна на назначените квестори и техните екипи от консултанти и помощници, и какво предприе тя в резултат на конкретно отправени към нея искания в тази връзка? Причината за тези въпроси са появилите се съмнения спрямо работата на квесторите в двете банки. Източник darikfinance.bg
  • Не вярвам, че КТБ ще бъде отворена. Това заяви в „Здравей, България“ по Нова телевизия адвокатът Галя Сербезова, която е вложител в банката. Предлага се да ни се плаща с облигации – вместо пари ще ни дадат обезценени книжки. Става въпрос за гарантираните депозити до 100 000 евро. Имаме такава информация и това предложение за изменение на Закона за Гарантиране на влоговете е внесено в Министерския съвет, съобщи тя и добави, че те не са съгласни. „В понеделник трябва да излезе сакралният доклад на одиторите в КТБ, за да видим има ли капиталова дупка в банката и какво ще се прави. Чакаме вече четири месеца“, допълни още адвокатът Сербезова, пише NovaNews.bg. „Това са пари, които съм заделил за черни дни. Дълги години бях оперен артист. Парите са ми спечелени с две гласни връзки. Те са около 25-26 хил. евро“, каза Иван Велчев, също вложител в КТБ. Той допълни, че тези пари му трябват, за да живее добре, ако се наложи да отиде на лекар и да си купи лекарства. Източник darikfinance.bg
  • Твърде големите, за да фалират вероятно ще трябва да платят скъпо за това , че държавата гарантира сигурността им. Регулаторите в глобален мащаб настояват банките да увеличат провизиите за покриване на евентуални загуби. Дефицитът, пред който са изправени кредиторите от JPMorgan Chase & Co до HSBC Holdings Plc може да достигне 870.00 милиарда долара, според оценки от Alliance Bernstein Ltd. или да да бъде едва 237 милиарда по прогноза на Barclays Plc. Разликата е толкова голяма, защото базираният в Базел Съвет за финансова стабилност предлага различни възможности за дела на капиталовите провизии, спрямо обема на рисково-претеглените активи. Въпросните активи в портфейлите на най-големите банки в света възлизат на 21 трилиона долара. „Посоката е ясно и е ясно, че говорим за огромни суми“, коментира пред Bloomberg Емил Петров, който оглавява отдела за капиталови решения на Nomura International Plc в Лондон. „Това, което е по-малко ясно е как да стигнем до тях. Регулаторните срокове се простират далеч в бъдещето, но колко бързо пазарът ще наложи пълното им спазване? “ Съвет за финансова стабилност иска да ограничи щетите, които евентуален фалит на голяма банка може да донесе на глобалната икономика. Източник darikfinance.bg
  • Понижаващите се лихви по срочни депозити вече за никого не са изненада и през изминалия септември банките продължиха с намаляването на лихвените проценти. Това сочи септемврийският анализ на MoitePari.bg. Новото през септември е, че една много малка част от офертите бяха подобрени. Тези подобрения са обаче твърде плахи и крайно недостатъчни, за да се говори за нова тенденция на покачване на лихвите. Аналогична беше ситуацията и по отношение на спестовните сметки. За разлика от срочните депозити, при безсрочните само една банка подобри условията си. При потребителските кредити банките не бяха особено активни. Една от тях удължи промоционалния срок на най-добрата си оферта. Други две пък заложиха на подобряване в условията, като понижиха лихвения разход за клиента. Пониженията може да се определят като значителни, тъй като са в порядъка между 1,00-2,00 пр.п. При срочните депозити активността на банките и през септември беше насочена към понижаване на лихвите. БАКБ е с нови по-ниски лихви по срочни депозити в първия ден от месец септември. Банката понижи лихвите по част от срочните депозити за физически лица, като понижението беше в порядъка на 0,10-0,20 п.п. Инвестбанк започна предлагане на нов срочен депозит „Екстра +“. Той може да бъде сключен за срок от 3, 4 и 6 месеца и се предлага в трите базови валути – BGN, EUR и USD. ЦКБ е с нови по-високи лихви по тримесечните стандартни срочни депозити в лева и евро. Банката увеличи с 0,25 п.п. лихвата по левовия и с 0,50 п.п. тази по евровия депозит. Fibank увеличи лихвите по Едногодишния свободен депозит в лева и евро. Средното нарастване на лихвата по периоди на депозита беше с 1,80 пр.п. Интернешънъл Асет банк понижи лихвите по всички депозити за физически лица с около 0,25-0,50 пр.п. Общинска банка понижи лихвите по срочни депозити за физически лица с 0,30 пр.п. при депозитите в лева и евро и с 0,20 пр.п. тези в долари. Societe Generale Експресбанк понижи с около 0,40-0,50 пр. п. лихвите по преобладаващата част от срочните депозити за физически лица. Банка Пиреос понижи лихвите по срочни депозити. Понижението засегна преобладаващата част от депозитите за физически лица в лева и евро. То беше в границите между 0,20-0,30 п.п. Невисока беше активността на банките и при потребителските кредити. Fibank удължи промоцията по промоционалния потребителски кредит в лева и евро. Т. нар. „Лесен кредит“ се предлага с промоционална лихва от 6,5% за първите три години от срока на кредита. Промоцията беше удължена до края на октомври 2014 г. Пощенска банка промени условията по потребителски кредити в началото на месец септември. Банката премахна разделението на лихвата според срока на кредита. До този момент лихвата при кредити със срок над 7 г. беше с 1,00 пr.п. по-висока от тази със срок до 7 г. Максималният срок на всички потребителски кредити беше намален от 10 на 7 години. От 03 септември Банката започна предлагане на нов „Експресен потребителски кредит“. С въвеждането на новия потребителски кредит, Пощенска банка се ангажира в рамките на 2 работни часа от подаването на искането за кредит да изготви становище, с което да одобри, отхвърли или да изиска допълнителна информация от страна на клиента. При одобрение банката дава възможност за сключване на договор за потребителски кредит и усвояването му в рамките на 1 работен час. От 15.09 Пощенска банка стартира промоционална кампания по потребителските кредити за обединяване на задължения. Банката понижи с около 1,50 – 2,00 пr.п. лихвите по тези заеми. Срокът на промоцията е до 14.11.2014 г. СИБанк в средата на месеца промени условията по потребителските кредити по програма „Премиум“ и „Адванс“. Банката въведе нов вид такса в размер на 100 лв., която се дължи от клиента след подписване на договора. ЦКБ подобри условията по потребителски кредити в средата на септември. Банката понижи лихвите по всичките си потребителски кредити, като понижението беше в диапазона между 1,10 и 1,10 пр.п. при различните оферти. Най-чувствително беше подобрението при левовите кредити. Слаба беше активността на банките по отношение на жилищните и ипотечни кредити. Само две са банките, които предприеха такива през изминалия месец. Първата от тях е СИБанк. Корекции при нея претърпя продуктът „Реалност”. Лихвените нива при кредити за клиенти с доход до 1000 лв. се понижиха с 1.10 пр.п., а за клиенти с по-високи от тези доходи – с 0.70 пр.п. Корекция претърпя и максималното финансиране. Въведено беше разграничение спрямо целта на кредита. При пълна отговорност на кредитополучателя максималното финансиране е 85%, а когато целта на кредита е за ремонт, подобрения или реконструкции, то е 60%. При ограничена отговорност на кредитополучателя банката въведе разделение според типа сторителство. Така при монолитно строителство максималното финансиране е 55%, а при панел – 50%. Втората банка, която промени своите условия беше Societe Generale Експресбанк. Новост при банката е, че въведе възможност при някои от продуктите лихвата да е фиксирана за срок от 10 г., макар да е формирана на база 3 месечния Софибор/Юрибор плюс надбавка. При жилищния кредит и ипотечния кредит, отпуснат паралелно с жилищния, лихвата е в размер на 6.60%, а при нецелевия ипотечен кредит тя е 7.50%. Посочените лихви са валидни при пълна отговорност на кредитополучателя. Корекция претърпяха и нивата при вариант плаваща лихва. Те бяха понижени като продуктите, които бяха коригирани са отново същите. При жилищния кредит и кредит Мост пониженията в лихвата за лева достигна до 0.35 пр.п., за евро – до 0.55 пр.п. При ипотечен кредит, отпуснат паралелно с жилищен, лихвата вече е само една, независимо от срока и е в размер на 6.30% за лева и 6% за евро. Нецелевият кредит също вече е само с една лихва, независимо от срока на кредита. За кредити в лева тя е в размер на 7.20%, а в евро – 6.50%. Наред с тези промени банката понижи и таксата си за разглеждане на документи при кредити за суми над 50 000 лв. Източник darikfinance.bg
  • Европейският банков орган (ЕБО) се готви да затвори вратичките, които позволяват на банките да заобикалят наложените лимити върху бонусите. Трезорите просто възнаграждават служителите си чрез плащания, носещи други наименования, пише Bloomberg. Според върховния европейски банков регулатор по свое усмотрение 39 банки в Европейския съюз (ЕС) предоставят на персонала си възнаграждения според постигнатите резултати, които класифицират като фиксирани плащания, като допълнение към основната работна заплата. Тези допълнителни възнаграждения обаче нарушават европейските правила, касаещи банковите бонуси, защото в повечето случаи те не са нито фиксирани като размер, нито постоянни като заплащане. Миналата година европейските лидери въведоха строги правила относно банковите бонуси с цел да се справят с „хазартната зависимост“ сред банкерите, обвинявана за разпалването на финансовата криза от 2008 г. Royal Bank of Scotland Group Plc и HSBC Holdings Plc са сред европейските кредитори, които плащат допълнително на висшите си служители, за да заобиколят рестрикциите, касаещи фиксираните бонуси. Банките обвързват допълнителните възнаграждения с представянето на мениджърите. Lloyds Banking Group Plc и Barclays Plc също използват подобни методи. HSBC бе първата банка във Великобритания, която разкри плановете си за периодично отпусканите суми. Банките, които възнаграждават своя персонал на база личен принос, „ще трябва да ги третират като променливи възнаграждения и да променят политиката си така, че да бъде в унисон с европейските правила“, гласи становището на ЕБО. „Повечето периодично отпускани суми“, които регулаторът анализира, не се квалифицират като фиксирани плащания поради това, че „финансовите институции могат да ги пригодят или да ги спрат едностранно, без никакво основание“. Отговорността банките да се съобразят с новите правила на ЕБО ще падне върху новата Европейска комисия, водена от Жан-Клод Юнкер. Източник investor.bg
  • Защитата на Цветан Василев не е уведомена официално за започнало преди седмица разследване за пране на пари срещу банкера и неговата съпруга в България, заяви в ефира на „Нова телевизия“ един от адвокатите на Василев – Константин Симеонов. Той уточни още, че няма информация на базата на какво е започнало разследването. Припомняме, че в началото на октомври стана ясно, че проверка по подозрения за пране на пари е започнала прокуратурата в Лихтенщайн. Адвокатът на Василев обясни, че не знае дали българското разследване е свързано с тази проверка. Според публикации в медиите у нас съмненията идват от факта, че съпругата на Цветан Василев е закупила имот в Швейцария на стойност 20 млн. евро малко преди КТБ да бъде затворена. Константин Симеонов обаче заяви, че имотът е закупен преди две години с инвестиционна цел. „Парите, с които е закупен, са заемни“, уточни още адвокатът и допълни, че от фирмите, отпуснали средствата, няма нито една, която да дължи пари на КТБ. Цветан Василев не би могъл да влезе в България и да се предаде на българските власти, без да е отменена заповедта за задържане и искането за издирване от страна на Интерпол, коментира още адвокатът на банкера. Според него процедурата е такава, че сръбските власти са щели да го задържат на границата в изпълнение на заповедта за издирване и да го върнат в Белград, където отново да се изчаква заседание на съда по искане за екстрадиция, изпратено от България. Припомняме, че на 16 септември Цветан Василев се предаде в управлението на Криминалната полиция на Сърбия в Нови Белград. Преди това съдът у нас отказа да отмени искането за задържането му, поискано от защитата на банкера. В момента той е с мярка подписка и очаква съдът да реши за екстрадирането му в България. Заседание по искането на българската прокуратура обаче още не е насрочено, обясни още адвокатът на банкера. Той беше категоричен, че протакане няма, а съдебните власти следват своите процедури. Източник investor.bg
  • Третата по големина американска банка Citigroup увеличава тримесечната си печалба с 6,6% заради по-високите приходи от търговия с облигации и отчетения ръст в кредитирането, предава Bloomberg. Кредиторът обаче прекратява операциите си по потребителско кредитиране на 11 пазара, измежду които Чехия и Унгария в Европа, информира Financial Times. Нетната печалба за периода от юли до септември възлиза на 3,44 млрд. долара, или по 1,07 долара на акция, спрямо реализираните година по-рано 3,23 млрд. долара, или 1 долар на акция. Изключвайки еднократните ефекти, печалбата на акция е 1,15 долара, което е повече от очакванията на анкетираните от Bloomberg 23-ма анализатори за печалба от 1,12 долара. Банката преустановява дейностите по потребителско финансиране в Чехия и Унгария в Европа, както и в Япония, Египет, Коста Рика, Салвадор, Гуам, Гватемала, Никарагуа, Панама и Перу. Напускането на японския пазар за банкиране на дребно бе предизвестено. Общите приходи на Citigroup растат до 19,6 млрд. долара от 17,9 млрд. долара, отчетени през третото тримесечие на 2013 г. Само приходите от пазара на финансови инструменти с фиксирана доходност се повишават с 5% на годишна база до 2,98 млрд. долара. Търговската активност и пазарната волатилност са се увеличили във финалните седмици на тримесечието заради по-скъпия долар, опасенията, че Шотландия ще напусне Обединеното кралство и Бил Грос, който напусна Pacific Investment Management Co. Волатилността води до покачване на търговията, тъй като клиентите хеджират или спекулират с посоката на движението на ценните книжа. През третото тримесечие търговските заеми, отпуснати от най-големите американски банки, растат с 2,8%, а револвираните задължения се увеличават с 1,1%, сочат данни на Федералния резерв на САЩ. Фирменото и потребителското финансиране в Citigroup също растат през тримесечието. Акциите на Citigroup губят 4,2% от стойността си от началото на годината. Преди старта на търговията на Wall Street книжата на трезора поскъпват с 2,40% до 51,10 долара за брой. Източник investor.bg
  • На фона на растящото ползване на банкови карти в страната скимингът се превръща във все по-голям проблем както у нас, така и в чужбина, коментиратот българската компания Skim Prot, разработила стикер, предпазващ кредитните и дебитните карти от копиране и източване. Според техните изчисления загубите в България от скиминг през миналата 2013 г. се равняват на 8 млн. лева, а за 2012 година – на 7,7 млн. лева, предава БТА. Скимирането всъщност е „клониране“ или копиране на банкова карта. Скимиращите устройства струват обикновено само няколко десетки лева. Монтирани на банкоматите те се използват за кражба на данни от картите, които са само с магнитна лента. Такива са повечето банкови карти в САЩ, откъдето се източват и най-много пари. Съвременните карти с чип са по-трудни за копиране, посочват специалистите. Банковата статистика показва, че обемът на трансакциите за 2013 г. у нас надхвърля 20 млрд. лева. Прогнозните данни за 2014 г. и 2015 г. пък сочат, че обемите ще продължат да нарастват с по приблизително 1,5 млрд. лева годишно. Така например през 2018 г. общият обем на транзакциите в страната ни ще достигне рекордните 27 млрд. лева. По информация на Централната банка, цитирана от Skim Prot, българите притежават 7,33 млн. карти, най-много от които са Visa Electron (2,94 млн. броя) и Maestro (2,6 млн. броя). На една кредитна карта пък се падат по близо 7 дебитни, сочи още статистиката на БНБ. Киберпрестъпленията струват на световната икономика около 445 млрд. долара годишно, а загубите, свързани с лична информация, като откраднати данни за кредитни карти, се оценяват на 150 млрд. долара, показва проучване, спонсорирано от софтуерната компания McAfee и цитирано от агенция Ройтерс в средата на годината. Най-малката сума, която може да загуби световната икономика от подобни престъпления, е 375 млрд. долара на година, докато максималната е около 575 млрд. долара, показа още проучването. Източник investor.bg
  • Инвестиционното банкиране отбелязва грандиозно завръщане. За първи път от повече от една година тримесечните резултати на най-големите американски банки се очаква да зависят в голяма степен от търговските сделки. Причината е прозаична – световните финансови пазари, които през по-голямата част от годината едва се движиха, започнаха да растат през третото тримесечие заради спекулациите за повишаване на лихвените проценти в САЩ и намаляването на лихвените проценти в Европа, а това дава възможност на търговските отдели на банките да печелят отново пари, пише в свой анализ The Wall Street Journal. Увеличението на активността на борсовия пазар се предизвика основно от сигнали, че икономиката на САЩ се възстановява. В допълнение и действията на Европейската централна банка (ЕЦБ) за стимулиране на растежа, както и референдумът за независимост на Шотландия, насърчиха ръстовете. Силните колебания на пазарите подобряват от своя страна приходите от търговските операции на банките, които преди това разчитаха повече на кредитния си бизнес и на големи сделки, като сливания и придобивания. В сравнение с отчетените през миналата година обеми сега банките се справят по-добре. По онова време обемите на търговията се сринаха заради несигурността около възможното увеличение на лихвените проценти от страна на Фед. „Търговията вече не е албатросът, какъвто го помним през предходните тримесечия“, казва анализаторът Девин Райън от JMP Securities. С това той има предвид слабостта в търговията с облигации, валути и суровини. Както Citigroup, така и Goldman Sachs, Morgan Stanley и Wells Fargo вероятно ще увеличат печалбите си през третото тримесечие на годината, смятат анализаторите. Във вторник J. P. Morgan ще стане първата голяма американска банка, която ще представи своите финансови данни. Анализатори очакват, че след регистрираната нетна загуба през предходната година сега банката ще се върне в зоната на печалбата. Само Bank of America ще се представи относително слабо. Тя трябваше да плати по извънсъдебно споразумение с Министерството на правосъдието на САЩ около 16 млрд. долара заради нарушения на банката, свързани с финансовата криза от 2008 г. Обвиненията са свързани с търговията с ипотечни ценни книжа, извършвана както от самата банка, така и от компании като Countrywide Financial и Merrill Lynch, придобити от Bank of America след избухването на кризата. От BofA заявиха, че споразумението се очаква да намали печалбата за третото тримесечие с около 5,3 млрд. долара преди облагането с данъци, или с около 43 цента на акция след облагането. Приходите на петте най-големи американски банки през третото тримесечие вероятно ще достигнат около 16 млрд. долара – приблизително същата сума, която бе отчетена преди година, смятат анализатори на Nomura. Остава неясно обаче дали по-рано започналият низходящ тренд се спира. Забавянето в търговията на Wall Street породи въпроси за дългосрочния потенциал на бизнес сегмента. Особено силно са били засегнати поделенията за търговия с инструменти с ценни книжа с фиксиран доход, валути и суровини (Fixed-income, currency and commodities – FICC). Тази търговия е била засегната заради новите разпоредби относно капиталовите изисквания и рисковите позиции. През първата половина на годината приходите от FICC на глобалните инвестиционни банки са спаднали с 13 на сто, изчислява браншовата агенция Coalition. Но през третото тримесечие на годината се очаква ръст на този сегмент от поне 5%, счита анализаторът Кристиан Болу от Credit Suisse. Въпреки това обаче дейността в областта на FICC е значително по-ниска, отколкото преди кризата и преди краткото „възпламеняване“ през 2009 и 2010 г., когато ниските лихвени проценти и пакетите с фискални стимули предизвикаха наплив към търговията с облигации. Въпреки това търговците на Wall Street приветстват дори и леко съживяване. Средностатистически дневният обем на търговията с облигации от САЩ през септември скача с 11% в сравнение с август до най-високото ниво за тази година, показват данните на индустриалната асоциация SIFMA. Индексът KBW Bank, който следи представянето на акциите на 24 банки, се свива през последните три месеца с 2,3 на сто, което приблизително отговаря и на представянето на индекса S&P 500. Въпреки това акциите на петте най-големи банки в САЩ се повишават благодарение на своите големи инвестиционни банкови отдели. Те скачат с между 4 и 10 процента. Мисълта, че инвестиционното банкиране показва нови признаци на живот, или най-малкото се стабилизира, за мнозина е истинска надежда. „Когато пазарите не се движат силно, нашите клиенти не правят почти никакви трансакции“, заяви президентът на Goldman Sachs Гари Кон в края на май по време на инвеститорска конференция. В рамките на няколко седмици обаче един микс от бизнес новини и политически решения се погрижи за увеличаване на търговските дейности. Пазарите бяха волатилни и през юли, утихнаха през август и увеличиха активността си през септември – малко преди края на третото тримесечие. Причината за финалния спринт през септември бе напускането на Pimco от Бил Грос и шотландския вот за независимост. Преди всичко обаче валутите се събудиха от един дълъг сън. „Най-важното събитие бе движението на еврото спрямо долара. Започна една нова тенденция“, заяви наскоро Леонардо Ардуини от Citigroup. Последните колебания представляват според него една здравословна нестабилност и не са резултат от криза, а от една нова тенденция. Междувременно Стив Чубак от Nomura очаква Goldman да има с около 40% повече приходи от FICC търговия. По този начин банката ще е лидер по този показател. В същото време се очаква освен инвестиционното банкиране добри резултати да има и в областта на кредитирането. Поради сезонни ефекти обаче през третото тримесечие се очаква малко по-бавен растеж спрямо предходното тримесечие. Очаква се и обемът на лошите кредити да спадне допълнително. Източник investor.bg
  • Когато в понеделник започнат разговорите между китайския премиер Ли Къцян и неговият руски колега Дмитрий Медведев, след които се очаква да бъдат подписани повече от 50 сделки, това ще бъде поредната проява на надежди, че Китай ще се притече на помощ, след като санкциите на САЩ и Европейския съюз блокираха достъпа на руските банки и компании до ново западно финансиране, пише Financial Times. Но въпреки постоянните ръкостискания и подписани договори, китайските пари трудно се осигуряват. Според редица изпълнителни директори и банкери китайските банки и инвеститори се опъват. Те не искат да се противопоставят на Запада, осигурявайки финансирането, от което Москва отчаяно се нуждае. „Ако очаквате да бързаме и да правим всичко, което американските и европейските банки вече не могат да вършат, ще бъдете разочаровани“, коментира представител на Bank of China. „Искаме да развиваме бизнеса си в Русия, но трябва да претеглим и рисковете.“ Анонимният представител споделя през изданието, че най-големите трезори в Поднебесната империя имат стратегически интереси и другаде. Те не желаят да бъдат използвани от Русия за заобикаляне на щатските и европейските санкции. Предпазливостта определено се отразява на данните за кредитирането. От началото на септември корпоративният кредитен портфейл на Industrial and Commercial Bank of China в Русия е само 3,35 млрд. рубли (83 млн. долара), този на Bank of China е за 2,15 млрд. рубли, докато China Construction Bank е отпуснала на руски компании 1,3 млрд. рубли. Числата бледнеят в сравнение с дълга за 134 млрд. долара, който руските банки и предприятия трябва да изплатят до края на 2015 г. По-голямата част от тези задължения са към европейски и американски банки. Руските компании също са наясно с трудностите. Те срещат проблеми при търговското финансиране и управлението на паричните средства – област, в която наскоро се обърнаха към китайските кредитни институции за помощ. Налице са и сигнали, че Централната банка на Китай следи трансферите за и от руските физически и юридически лица, за да бъде сигурна, че в трансакциите не участват санкционирани компании или олигарси. През септември руските осведомителни агенции съобщиха, че някои китайски търговски банки са отказали да преведат пари на руските си клиенти чрез офшорни сметки. „Вярвам, че активността на китайските банки ще се увеличи. Но за това е нужно време, през което те да се запознаят с Русия“, коментира директор във ВТБ Капитал – втората най-голяма руска банка, обект на западните санкции. Източник investor.bg
  • През уикенда най-големите банки в САЩ, Европа и Япония изразиха съгласие относно нови процедури, които да предпазят глобалната финансова система от фалити на големи банки, пише Wall Street Journal. По време на среща във Федералния резерв (Фед) във Вашингтон изпълнителните директори на 18 от най-големите американски, европейски и японски кредитни институции постигнаха принципно съгласие да изчакат най-много 48 часа преди да прекратяват сделки за търговия с деривати и да събират вземания от дадена финансова институция, изпаднала в затруднение. На срещата, която се състоя при закрити врата, участваха топ банкери, измежду които Лойд Бланкфейн на Goldman Sachs Group, Антъни Дженкинс на Barclays, Майкъл Корбат на Citigroup, както и представители на Bank of America Corp., Bank of Tokyo Mitsubishi-UFJ Ltd. и Credit Suisse Group. Отлагането ще даде време на регулаторите да прехвърлят активите и някои задължения на банкрутиращата банка в нова „мостова“ компания. С това ще се премахне необходимостта от развалянето на вече сключени сделки за търговия с деривати или да се предприемат продажби на активи по време на сътресения. Промените, за които настояват световните регулаторни органи и които трябва да влязат в сила през януари, са насочени към разрешаването на проблема с т.нар. банки, които са твърде големи, за да фалират. Банковите регулаторни органи приветстват постигнатото споразумение. В съвместно изявление Фед и Федералната комисия за депозитно застраховане споделят, че са „окуражени от това усилие“. От Съвета за финансова стабилност отбелязват, че „щом влезе в сила, актът ще спомогне за намаляването на риска състоянието на дадена банка със значителни по размер трансгранични операции да предизвика каскада от опустошителни събития“. Дериватите, за които става дума, са т.нар. суапове. Те формират пазар на стойност 710 трлн. долара, който се срина през септември 2008 г., когато инвестиционната банка Lehman Brothers Holdings Inc. фалира. Сделките се използват от компаниите, за да хеджират или спекулират с всичко – от движенията на лихвените проценти до цената на петрола. След кризата американските регулатори разработиха план, залегнал в измененията на финансовия закон Дод-Франк от 2010 г., с цел избягване на нова криза заради фалираща банка, защитавайки нейната компания майка от фалит и запазвайки операциите й по света. Целта е да се избегне паниката от септември 2008 г. Регулаторите и в други страни разработват подобни подходи за справяне с фалиращи финансови компании. Според регулатори и специалисти по банкови фалити важен елемент, за да заработи планът, е да се даде възможност на компаниите да не прекратяват суаповите сделки веднага щом дадена компания изпадне в беда. След фалита на Lehman Brothers се случи именно това. През последните няколко седмици гуверньорът на Английската централна банка и председател на Съвета за финансова стабилност Марк Карни ускори действията по приемане на промените. Целта е да бъдат готови за обсъждане през ноември, когато в Австралия ще се състои срещата на държавите от Г-20. Източник investor.bg

Банков бюлетин 06.10-10.10.2014

  • България в плен на банковата криза
    По повод изборите в България две чужди медии припомнят скандала с КТБ и сложните обвързаности между политика, банки и олигарси. Тези обвързаности те определят и като неовладяния болен проблем на страната, пише Deutsche Welle.
    В интервю за ФАЦ българският президент Росен Плевнелиев дава оценка за нечистите машинации на КТБ. Сривът на банката е ярък пример за всичко, което в България не функционира, отбелязва по този повод изданието. „КТБ съществуваше благодарение на тясната обвързаност между политика, олигарси и банки, а не на последно място и с медийните концерни“, обобщава Плевнелиев случая, разкрил пределно ясно недостатъците на правовата държава в България. Буквално пред очите на централната банка години наред КТБ е отпускала съмнителни кредити на фирми, притежавани от мажоритарния ѝ собственик. „Доколкото разбирам от официалните изявления на БНБ и прокуратурата, собственикът на КТБ Цветан Василев се е самообслужвал в банката, използвайки я за собствени инвестиции в други фирми“, казва държавният глава. По непрозрачен начин КТБ е отпускала кредити без гаранции не само на фирми на Василев, но и на свързани с нея влиятелни хора. Кои са тези хора, какви услуги в замяна са правили те и дали някога ще бъдат изправени на съд е въпрос, който хората в България вече седмици наред си задават, посочва германското издание. Според българския държавен глава, КТБ е „политическа банка“, успяла да се издигне до четвъртия най-голям кредитен институт в България единствено благодарение на връзките си с властимащите. В нея са били прехвърлени над 80 на сто от парите на държавата – властите, министерствата и държавните фирми са били инструктирани да оперират единствено чрез тази банка и да държат парите си в нея. Тази практика започва в края на 90-те години и продължава при управлението на няколко кабинета, включително този на Симеон Сакскобургготски и последвалото го коалиционно правителство на социалистите. Плевнелиев признава, че и при управлявалата от 2009 да 2013 година партия ГЕРБ една голяма част от държавните финанси са продължили да бъдат в КТБ. Плевнелиев нарича това обвързване на управлението на ГЕРБ с банката на Цветан Василев „непряко“. Тази практика е прекратена от служебното правителство на Марин Райков. Оттогава министерствата и държавните компании отново могат да държат парите си в повече от една банка. Но щетите вече са нанесени. Още не се знае точно колко ще струва този скандал на българския данъкоплатец, при положение че измежду 250-те хиляди клиенти на КТБ е имало и общини (например Бургас), държавни енергоснабдителни компании и фирми от военнопромишления комплекс на страната. Българските медии твърдят, че са застрашени 80 хиляди работни места. По-нататък президентът Росен Плевнелиев се спира и на някои „очевидни пропуски“ в надзора върху КТБ, но назовава и някои други „заподозрени“: „Много медии бяха финансирани от КТБ, или може би е по-добре да попитаме: кои не бяха?“, казва Плевнелиев. В тази връзка той споменава и за проблема с неясната собственост на медиите в България. Под заглавие „България в плен на банковата криза“ на скандала с КТБ се спира и швейцарското радио и телевизия SRF. През юни една от най-големите български банки беше щурмувана от клиенти, а впоследствие и затворена. Сривът ѝ е резултат от сблъсъка между двама скандално известни български олигарси – шефа на КТБ Цветан Василев и медийния магнат Делян Пеевски, който нагази дълбоко в политиката. Цитиран е преподавателят в УНСС Стоян Александров, който също потвърждава, че КТБ е раздавала кредити на свързани с мажоритарния ѝ собственик Цветан Василев фирми. „Това означава, че собственици на фирми, притежаващи дялове от банката, са си самоотпускали кредити и с парите са придобивали други фирми. По този начин те са успели да изкупят повече от 10 на сто от българската икономика“, посочва икономистът. Експлозивната смес от взаимни обвинения и заплахи, включително със смърт, между двамата олигарси в крайна сметка доведе до затварянето на КТБ и поставянето ѝ под надзор. „Оттогава насам банковият надзор и БНБ мълчат – те не казват какво е действителното състояние на банката, нито колко ще струва неотложното ѝ саниране. Не е ясно дали България изобщо ще може да си позволи такова оздравяване и какво ще струва това на българската икономика, посочва още швейцарското издание. Източник darikfinance.bg
  • Най-голямата сделка с просрочен дълг за сезона
    Фронтекс Интернешънъл ЕАД се пребори в конкуренция с още 12 международни и български участника за придобиването на портфейл от необслужвани потребителски кредити с номинал 94 милиона лева. 
    След продължилата четири месеца процедура в два кръга продавачът, водеща небанкова финансова институция, избра да сключи сделка с българската компания. Това е най-голямата по обем подобна сделка за годината. Основните критерии за избор по търга бяха цена, пазарна репутация и работни практики, съблюдавани от компаниите при събирането на задължения. Възложителят е обърнал и особено внимание на критерия „произход на средствата“ на участниците. Този критерий беше подложен на сериозни проучвания. Секторът за придобиване на вземания бележи сериозен ръст в страната през последните няколко години и появата на български компании демонстрира потенциал за развитие в бранша и ефективността на нови български дружества. Фронтекс Интернешънъл ЕАД е създадена през 2009 г., като част от AG Capital, компания в сектора за услуги, свързани с недвижимите имоти. От 2013 г. основен акционер в дружеството е EEAF (Emerging Europe Accession Fund) – фонд с акционери Европейската Банка за Възстановяване и Развитие (ЕБВР), Европейският Инвестиционен Фонд (EIF), Черноморската Банка за Търговия и Развитие (ЧБТР) и др., управляван от мениджърското дружество Axxess Capital. Източник darikfinance.bg
  • Василев: Възстановяването на КТБ – чрез продажба на активи
    Възстановяване на КТБ АД може да се постигне само чрез продажба на активите, финансирани от банката, на реалната им пазарна стойност, която по моя оценка е над 2,5 млрд евро. Успях да привлека инвеститори след много срещи и преговори след бруталните събития от това лято.
    Това заявява от днес в личния си сайт мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев в специална декларация, адресирана до клиентите на банката, към членовете на групи и движения, съпричастни към съдбата на финансовата институция, поставена под специален надзор. Концепцията се основава точно на стратегическото придобиване на активи, финансирани от банката по тяхната оптимална стойност. Това автоматично изключва продажбата на основните активи на подценени цени. КТБ АД може да бъде възстановена на минимална цена за държавата и обществото. Минимална в сравнение с цената, която би се платила при нейната ликвидация. По повод на разпространените информации за продажба на СФ Парачин, Сърбия, искам да разясня, че търся най-доброто решение за завода, но в никакъв случай това решение няма да бъде в ущърб на КТБ АД, декларира Цветан Василев. Нещо повече, независимо от трудностите, свързани с неизпълнението на поети ангажименти от КТБ АД по този проект, в резултат на поставянето й под специален надзор, проектът ще бъде спасен, за да може инвестираните средства да бъдат възстановени напълно на банката, респективно на вложителите й. Интерес за продажбата на активите по подценена стойност имат само тези, които целят ликвидацията на КТБ АД и личното си облагодетелстване. В конкретния случай, същите тези „морално чисти“ хора не се посвениха да предложат срамна сделка на заинтересован от покупка на подценени активи – срещу свидетелстване срещу мене. Подход, който разбира се, се насърчава услужливо от онези, които работят по съшиването на доказателствата за моята и на моите колеги вина, твърди Цветан Василев в декларацията си от днес. Аналогичен, според него, е и случаят и с Виваком. “ Ако не беше нашата съпротива, досега акциите на Виваком щяха да лежат в някое дебело чекмедже. Представяте ли си, че в България е възможно изпълнителен директор на компания да укрива книга на акционери и временни удостоверения с една-единствена цел – да услужи за постигане на целите на своите покровители. По едно стечение на обстоятелствата този изпълнителен директор е един от „достойните“ свидетели на обективното следствие и прокуратура. Същият доказано е фалшифицирал документи заедно с други лица от т.нар. група на 7-те (вече 6-те), управлявана от основния свидетел на прокуратурата Бисер Лазов, което също не значи нищо за компетентните органи“, пише Цветанов. А същият правен център на атаката срещу него е поискал несъстоятелност на въпросната компания още през май т.г.с една цел – да присвои 14,5 млн евро и да се добере до акциите на Виваком. Василев предлага и мерки за възстановяване на банката. Въпреки унизителното отношение към мене и колегите ми, подклаждано главно от въпросния ликвидационен център, аз работя непрестанно по тази трудна задача—трудна не защото е невъзможна, а защото има няколко центъра, които непрекъснато работят за възпрепятстването на възстановяването на КТБ АД. Нямайте съмнение, че възстановяване на КТБ АД може да се постигне само чрез продажба на активите, финансирани от банката, на реалната им пазарна стойност, която по моя оценка е над 2,5 млрд евро, смята Василев. Естествено това би могло да бъде възможно единствено с цената на мои лични загуби — участието ми в КТБ АД, както и в други компании — на които съм готов и които съм декларирал на консорциума от частни инвеститори, декларира мажоритарният собственик. Успях да привлека тези инвеститори след много срещи и преговори след бруталните събития от това лято, пише Василев. Концепцията се основава точно на стратегическото придобиване на активи, финансирани от банката по тяхната оптимална стойност. Това автоматично изключва продажбата на основните активи на подценени цени, смята той. Цялата тази концепция на акционерите и на новите потенциални инвеститори е в рязък контраст с поведението на квесторите и на БНБ, които вече подготвят почвата за продажбата на активите на КТБ АД и Виктория ЕАД на подценени цени, разделяйки кредитите на добри, по-малко добри и лоши. Това поведение странно съвпада с тържествените декларации от тандема Цонев-Пеевски относно тяхна инициатива за проектозакон за КТБ АД. „Добрите“ кредити, които включват активите на подценени цени, ще отидат в „добри“ ръце, за да могат да покрият частично разхода на Фонда за гарантиране на влоговете в банките при ликвидация и да осигурят очакваните печалби на тези, които са си поставили за мисия да ликвидират КТБ АД. А така наречените „лоши“ кредити, идентифицирани като лоши по неконвенционална и вероятно неслучайна методология, обслужваща интересите на организаторите на атентата срещу КТБ АД, са предназначени за „доказателствен материал“ за обвинението срещу мене и моите колеги, декларира Василев. С настоящото още веднъж искам да заявя, че КТБ АД може да бъде възстановена на минимална цена за държавата и обществото. Минимална в сравнение с цената, която би се платила при нейната ликвидация. Защото при такава хипотеза цената ще е кумулативна! И много по-висока! Цветан Василев накрая на декларацията си благодари на всички, които му вярват и подкрепят, както и че е убеден, че времето ще покаже правотата му. Източник darikfinance.bg
  • Влиянието на държавния дълг върху една икономика е сходно на това, което имат различните лекарствени вещества върху човешкото тяло – при необходимост и в определени количества може да помогне, но в твърде големи количества може да бъде изключително вреден. За разлика от лекарствата, нивото на държавен дълг, което може да не вреди на икономиката, рядко е предварително известно, поради което е необходим силно консервативен подход при поемането на нов дълг. Това ясно се вижда от опита на страни като Румъния и Латвия, които в края на 2008 и началото на 2009 г. бяха принудени да поискат спасителна помощ от МВФ. Към края на септември 2008 г. двете страни са на трето и четвърто място в ЕС по най-нисък публичен дълг – малко над 11% от БВП. В същото време страни като Италия имат публичен дълг от 104.7% от БВП, но финансовите пазари продължават да финансират бюджетните им дефицити. Този скорошен урок трябва да е достатъчен за всички, които си мислят, че публичният дълг в България е много нисък и ако се увеличава постепенно, това не само че не би навредило, а би помогнало на икономиката. От няколко години страната се намира в неизследвана територия поради изключително свитите нива на фискален резерв, който управляващите могат да използват свободно, както и систематичното му употреба за покриване на текущи разходи и дефицити. Освен това държавата работи за шеста поредна година с бюджетни дефицити, които започват да нарастват от 2013 г. Прогнозата на Министерството на финансите е дефицитите да продължат поне до 2016 г. В същото се наблюдава и постоянен ръст на публичната задлъжнялост, при това с високи темпове. На този фон, а и имайки предвид злополучния опит на Румъния и Латвия, предложението за увеличаване на бюджетния дефицит с над 1.5 млрд. лв., който ще бъде финансиран с емисия на нов дълг буди притеснения. Новите заеми се увеличават с още 2.9 млрд. лв. за подкрепа на банковата система. Средствата могат да бъдат използвани за осигуряване на ликвидна подкрепа на банките или за предоставяне на до 700 млн. лв. под формата на заем на Фонда за гарантиране на влоговете. Това изисква увеличаване на тавана на дълга с 4.5 млрд. лв., които, ако бъдат емитирани, ще увеличат държавния дълг до 28.4% от брутния вътрешен продукт, а ако към него се добавят и задълженията на общините, консолидираният държавен ще приближи 30% от БВП. За да поставим това съотношение в перспектива, нека се върнем до началото на 2013 г., когато държавният дълг възлизаше на 15% от БВП. След леко увеличение той достига 17.9% към края на 2013 г. Към края на август 2014 г. той вече е 23%, част от които са глобалните облигации, които са с падеж 15 януари 2015 г. Те представляват около 2.2% от БВП, изчислени на база прогнозния БВП за 2013 г. и обменен курс от 1.26 щатски долара за 1 евро. Ако се изключат от сметката за държавния дълг в края на годината, то след актуализацията той би достигнал 26.2%, което е увеличение от близо 75% в сравнение с началото на 2013 г. А ако се има предвид държавният дълг от януари 2009 г., когато той е 13%, увеличението е повече от двойно. Притеснителен е не само размерът на дълга, но и неговото предназначение. Предвидените 2.9 млрд. лв. за ликвидна подкрепа на банковата система изпращат изключително негативен сигнал. Изглежда все едно настоящите управляващи очакват системата да бъде изправена пред затруднения и се презастраховат, за всеки случай. Подобни действия обаче могат вместо да предотвратят евентуални проблеми, да се превърнат в причината за такива, ако икономическите участници ги изтълкуват като знак, че правителството знае нещо, което те не знаят. Другият притеснителен аргумент в мотивите към актуализацията на бюджета е предвиждането на 700 млн. лв. държавен заем към Фонда за гарантиране на влоговете и отпускане на държавна гаранция на същия в размер на до 2 млрд. лв. Това означава, че управляващите вече се готвят за различни варианти за справяне със ситуацията в КТБ, въпреки че пълна информация за състоянието на банката ще има не по-рано от 20 октомври. Политическата нестабилност, продължаваща вече повече от година и половина в страната, както и създалата се деликатна ситуация около КТБ, а и куп друг фактори, предполагат значително по-консервативен подход към поемането на нов държавен дълг. Техническото решение „трябват ни още 4.5 млрд. лв.” не е добра платформа за дългова емисия, тъй като рано или късно тези пари трябва да се върнат. Ако те се използват за текущи разходи като заплати например, това значи, че като дойде моментът за изплащане на дълга, парите ще са изядени отдавна и управляващите ще трябва да вземат нов дълг или да осигурят повече приходи. Подобно поведение вкарва страната в своеобразна дългова спирала – нов дълг за изплащане на стария и още дълг за покриване на бюджетните дефицити. /Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика/ Източник darikfinance.bg
  • Три от състезаващите се имат желание за целия портфейл, включително и необслужваните заеми на ТБ „Виктория“, която е собственост на Корпоративна търговска банка. А една иска освен редовни и само необслужвани фирмени заеми. Така малко над половината от банките в страната са проявили интерес към пакетите кредити, пише „Капитал Daily“. Кредитният портфейл на „Виктория“ е разделен на обособени части по сегменти – големи и средни корпоративни клиенти, малък бизнес, жилищни ипотечни кредити, потребителски заеми с ипотека, отделно потребителски, овърдрафт и кредитни карти. Необслужваните заеми също са пакетирани поотделно фирмени и на физически лица. Три банки – Банка ДСК, Централна кооперативна банка (ЦКБ) и Инвестбанк – са проявили интерес към целия портфейл на „Виктория“, включително и към необслужваните. Българска банка за развитие (ББР) е заявила интерес към фирмените просрочия в портфейла и към пакетите малък бизнес и големи и средни корпоративни клиенти. По закон функциите и дейността на държавната ББР са да подпомага развитието на малкия и средния бизнес, осигурявайки ресурс на достъпни за него цени, затова е странен интересът към лошия портфейл на големите клиенти. Най-голям интерес са предизвикали частите от портфейла, в които са пакетирани заеми „малък бизнес“, ипотечните и потребителските кредити с ипотеки – 12 банки са заявили интерес към тези сегменти в портфейла. Следва проверка от кандидат-купувачите на портфейлите от кредити, за които са заявили интерес. До 15 октомври трябва да подадат оферти, ако интересът им остане валиден и след проверката на състоянието на заемите. След това според графика, който БНБ обяви в свое прессъобщение на 16 септември, двамата квестори трябва да внесат подадените оферти в централната банка. От БНБ уточниха, че покани за участие са изпратени само до банките. В края на миналата седмица централната банка разпространи съобщение, в което повтаряше казаното на 16 септември. Отново беше посочено, „че е възможно да не бъде взето окончателно решение за продажба на кредитния портфейл на ТБ „Виктория“. Окончателната преценка на това решение ще бъде извършена от управителния съвет на БНБ след анализ на комплекс от обстоятелства, в т.ч. стойността на получените оферти, резултатът от проведените преговори с EPIC като представител на най-големите акционери на КТБ, както и подходът, който окончателно ще бъде възприет спрямо групата КТБ.“ Източник darikfinance.bg
  • Главният прокурор, премиерът и омбудсманът получили 3 имена, които търгували активи на КТБ – адвоката Лазар Карадалиев, бизнесмена Веселин Бушев и ексбоса на охранителната фирма “Клуб 777” Валери Димитров. Цветан Василев се готви да изтъргува завода си в Сърбия, а в България трима души разпродават активите на длъжниците на Корпоративна търговска банка, съобщава “24 часа”. Комитетът на вложителите в КТБ предупреди за тези действия главния прокурор Сотир Цацаров, премиера Георги Близнашки и омбудсмана Константин Пенчев. От сигнала се разбира, че най-вероятно Василев търси усилено купувач на стъкларския си завод в сръбския град Парачин. Според осведомени едно от най-големите предприятия за амбалаж на Балканите е било предложено вече на турската компания Sisecam. Освен това в сигнала до прокуратурата се посочва, че незаконната разпродажба на активи се извършва чрез адвоката на Цветан Василев – Лазар Карадалиев, бизнесмена Веселин Бушев и Валери Димитров. Източник darikfinance.bg
  • Обратното броене за разрешаване на кризата с КТБ започна. Само около седмица остава (без да броим почивните дни) до приключването на пълния одит на Корпоративна търговска банка, пише вестник „Стандарт“. 20 октомври 2014 г. бе датата, фиксирана в съобщение на БНБ от средата на септември, като краен срок за представяне на резултатите от цялостната оценка на активите и състоянието на КТБ и доклад за състоянието на капиталовата адекватност на трезора от квесторите й. А те са „Ърнст енд Янг“, „Делойт“ и АФА. Преди това обаче – до 15 октомври (средата на следващата седмица), те трябва „да осигурят представянето на окончателните оферти“ за покупката на части от кредитния портфейл на ТБ „Виктория“ – другата поставена под специален надзор банка от групата КТБ. Неотдавна централната банка взе решение за продажба на кредити от по-малкия трезор, за да може да се осигурят средства за покриване на задълженията му. А до 20 октомври квесторите са длъжни да внесат и доклад в БНБ за получените оферти с информация дали постигнатата най-висока цена може да покрие всички задължения към депозанти и кредитори. За целта бяха изпратени покани до всички банки да участват в този своеобразен търг. Отзовали са се около 15 кредитни институции, твърдят запознати. Ако обаче предполагаемите купувачи на КТБ включат в предложението си и банка „Виктория“, то тогава всички тези оферти се оказват безсмислени, защото тя ще се продава в пакет с цялата група, се казва в съобщението на БНБ. В такъв случай за нея също важи срокът до 20 октомври. От 28 октомври до 20 ноември пък ще се приемат предложения от досегашните акционери и други инвеститори за оздравяване на КТБ, които обаче трябва да са максимално конкретни и свързани с точни числа, настояват от Централната банка. До момента заявки за такова участие има само от EPIC – Европейската приватизационна и инвестиционна корпорация, която се афишира като представител на досегашните акционери и нови инвеститори. Тя и други евентуални кандидати за КТБ имат по-малко от месец да подготвят максимално конкретни оферти, които БНБ трябва да разгледа и оцени. Окончателното й решение ще бъде обявено на 20 ноември, когато е крайният срок на специалния надзор за групата КТБ, поставен от централните банкери. Пак според съобщението от Централната банка от 16.09.2014 г. до тази дата задълженията на КТБ към депозанти и кредитори са 6.2 млрд. лв., а на „Виктория“ – 286 млн. лв. Квесторите пък трябва да направят оценка на 488 кредитни сделки по 380 кредита в КТБ. Цената на консултантските услуги за стандартни случаи е 100 евро на час, докато КТБ се смята за много повече от стандартен клиент. До момента за квесторски услуги са платени 1.6 млн. лева, заяви ужиленият вложител Вежди Рашидов пред „Стандарт“. Да не се повтори случаят от банковата криза от 1996-97 г., когато цялото разпродадено имущество и активи на няколко затворени банки не стигнаха да се плати само на квестори и синдици, припомнят запознати. И докато се чакат сроковете, посочени от БНБ, изнервените вложители и кредитори на КТБ са на предела на търпението си. Стотици граждани и още толкова малки и големи фирми се чудят как да се разплащат и откъде да търсят заеми, за да не фалират или да умрат от глад. Сигурно има вече и компании, които са в действителен банкрут заради загубите си от затворените банки. В същото време се появиха съмнения за продажби на активи и други закононарушения, които допълнително нагнетяват обстановката. И експерти, и бизнес, и политици, и ощетени граждани са убедени, че първите действия на новите парламент и правителство трябва да са за разрешаване на кризата с двата трезора. Дали обаче нервите на потърпевшите ще издържат, докато политиците стегнат редиците си? Източник profit.bg
  • След две седмици мълчание, Цветан Василев публикува нова декларация на личния си сайт. Екипът на Profit.bg я публикува без редакторска намеса: Уважаеми дами и господа, Уважаеми клиенти на КТБ АД, Уважаеми членове на групи и движения, съпричастни към съдбата на КТБ АД, Напоследък зачестиха „сигналите“ срещу хора, защитаващи каузата на КТБ АД и работещи по моята правна защита, относно „злоупотреби“ с активи, финансирани от КТБ АД. Връх на тази тенденция са отворените писма от КТБalive, вложители на КТБ АД и Комитета за финансова и банкова стабилност, съпроводени със сигнали до българската прокуратура. В тази връзка, бих искал да подчертая, че през целия период от поставянето на КТБ АД под особен надзор досега, основните ми усилия са насочени в две главни направления: I. Защита на активите КТБ АД от посегателствата на онези, които изготвиха плана за унищожение на банката. Като доказателства за моята теза ще приведа няколко примера: А. Основните свидетели срещу мене и моите колеги от КТБ АД представляват няколко дружества, които разполагат със значими активи, финансирани напълно или частично от банката. Освен това, огромната част от фирмените книжа на тези дружества „изненадващо“ липсват — факт, относно който са информирани компетентните български органи преди време. От тези органи до момента няма никаква реакция. Могат да бъдат зададени въпроси дали това е случайно съвпадение, или не. Б. Хората в основата на комплота срещу КТБ АД твърдо следват максимата „Крадецът вика дръжте крадеца“. В предишното си обръщение обясних, че преди да започнат атаките срещу мене и банката, бях изнудван за безвъзмездно прехвърляне на акции от Виваком, Петрол и Дунарит на определени фирми, зад които стоят определени хора. Имам сериозни съмнения, че правната кантора, обслужваща съответните изнудвачи, които се превърнаха и в своеобразни ликвидатори на КТБ АД, сега стои зад всички сигнали, схеми и подбудителства срещу банката и нейните акционери. По ирония на съдбата, въпросните изнудвачи, които стоят зад атаката срещу КТБ АД, удобно заблуждават обществото в противното. По повод на разпространените информации за продажба на СФ Парачин, Сърбия, искам да разясня, че търся най-доброто решение за завода, но в никакъв случай това решение няма да бъде в ущърб на КТБ АД. Нещо повече, независимо от трудностите, свързани с неизпълнението на поети ангажименти от КТБ АД по този проект, в резултат на поставянето й под специален надзор, проектът ще бъде спасен, за да може инвестираните средства да бъдат възстановени напълно на банката, респективно на вложителите й. Интерес за продажбата (покупката) на активите по подценена стойност имат само тези, които целят ликвидацията на КТБ АД и личното си облагодетелстване. В конкретния случай, същите тези „морално чисти“ хора не се посвениха да предложат срамна сделка на заинтересован от покупка на подценени активи – срещу свидетелстване срещу мене. Подход, който разбира се, се насърчава услужливо от онези, които работят по съшиването на доказателствата за моята и на моите колеги вина. Аналогичен е и случаят и с Виваком. Ако не беше нашата съпротива, досега акциите на Виваком щяха да лежат в някое дебело чекмедже. Представяте ли си, че в България е възможно изпълнителен директор на компания да укрива книга на акционери и временни удостоверения с една единствена цел – да услужи за постигане на целите на своите покровители. По едно стечение на обстоятелствата този изпълнителен директор е един от „достойните“ свидетели на обективното следствие и прокуратура. Същият доказано е фалшифицирал документи заедно с други лица от т.нар. група на 7-те (вече 6-те), управлявана от основния свидетел на прокуратурата Бисер Лазов, което също не значи нищо за компетентните органи. За да завърша този пасаж и като доказателство за сценария на ликвидаторите, ще Ви кажа, че същият този правен център на атаката поиска несъстоятелност на въпросната компания още през май с една цел – да присвои 14,5 млн евро и да се добере до акциите на Виваком. Това е моята гледна точка по този въпрос, дами и господа! II. Възстановяване на КТБ АД Въпреки унизителното отношение към мене и колегите ми, подклаждано главно от въпросния ликвидационен център, аз работя непрестанно по тази трудна задача—трудна не защото е невъзможна, а защото има няколко центъра, които непрекъснато работят за възпрепятстването на възстановяването на КТБ АД. Нямайте съмнение, че възстановяване на КТБ АД може да се постигне само чрез продажба на активите, финансирани от банката, на реалната им пазарна стойност, която по моя оценка е над 2,5 млрд евро. Естествено това би могло да бъде възможно единствено с цената на мои лични загуби — участието ми в КТБ АД, както и в други компании — на които съм готов и които съм декларирал на консорциума от частни инвеститори. Успях да привлека тези инвеститори след много срещи и преговори след бруталните събития от това лято. Концепцията се основава точно на стратегическото придобиване на активи, финансирани от банката по тяхната оптимална стойност. Това автоматично изключва продажбата на основните активи на подценени цени. Цялата тази концепция на акционерите и на новите потенциални инвеститори е в рязък контраст с поведението на квесторите и на БНБ, които вече подготвят почвата за продажбата на активите на КТБ АД и Виктория ЕАД на подценени цени, разделяйки кредитите на добри, по-малко добри и лоши. Това поведение странно съвпада с тържествените декларации от тандема Цонев-Пеевски относно тяхна инициатива за проектозакон за КТБ АД. „Добрите“ кредити, които включват активите на подценени цени, ще отидат в „добри“ ръце, за да да могат да покрият частично разхода на Фонда за гарантиране на влоговете в банките при ликвидация и да осигурят очакваните печалби на тези, които са си поставили за мисия да ликвидират КТБ АД. А така наречените „лоши“ кредити, идентифицирани като лоши по неконвенционална и вероятно неслучайна методология, обслужваща интересите на организаторите на атентата срещу КТБ АД, са предназначени за „доказателствен материал“ за обвинението срещу мене и моите колеги. В резултат, губещи ще сте Вие, дами и господа! С настоящото още веднъж искам да заявя, че КТБ АД може да бъде възстановена на минимална цена за държавата и обществото. Минимална в сравнение с цената, която би се платила при нейната ликвидация. Защото при такава хипотеза цената ще е кумулативна! И много по-висока. Благодаря на всички, които ми вярват и ме подкрепят! Убеден съм, че времето ще докаже правотата ни! Източник profit.bg
  • Проблемите в банковата система у нас от края на юни оказаха неминуемо негативно влияние върху небанковия финансов сектор. Във връзка с активното участие на банковата група КТБ на пазара на небанкови финансови услуги, Комисията за финансов надзор незабавно проведе дистанционни проверки и тематичен стрес тест с цел оценка на възможните загуби при неблагоприятно развитие на ситуацията. На база на експозициите на небанкови финансови дружества към двете кредитни институции, поставени под специален надзор, налице е висока вероятност за възникване на големи по размер загуби. При развитие на неблагоприятен сценарий, като обявяването в несъстоятелност на банковата група КТБ, директните загуби от блокирани средства в тях, под формата на депозити и разплащателни сметки, се оценят на 42.9 млн. лв. за капиталовия пазар и 41.1 млн. лв. за застрахователния сегмент. Докато осигурителният пазар няма директни блокирани средства в двете засегнати кредитни институции, при него, освен директните загуби от при тежаваните акции и облигации на КТБ, са оценени и косвени загуби, които фондовете за допълнително пенсионно осигуряване биха понесли в резултат на инвестициите им в колективни инвестиционни схеми, които имат блокирани средства в банковата група КТБ. Оцененият общ размер на загубите за осигурителния пазар възлиза на почти 19 млн. лв. Тези оценки трябва да се разглеждат като долна граница на възможните загуби за небанковия финансов сектор. Източник profit.bg
  • Заплащането на банкерите може да се извършва по по-усложнена схема, а сумите да имат по-малко нули, ако това зависеше от Международния валутен фонд (МВФ). В най-новия си доклад за световната финансова стабилност МВФ оценява заплащането на ръководителите, корпоративното управление и поемането на рискове в някои от най-големите банки в света и препоръчва мерки, според които само разумното поемане на риск би се заплащало. За световната финансова криза допринесоха редица количествени и качествени фактори, но в доклада на МВФ се казва, че структурата на заплащане на ръководителите е насърчавала банкерите да предприемат недалновидни рискове с трайни негативни последици. Причините за подобно поемане на риск са много и сложни, но съществува общо съгласие във финансовата индустрия, публичния сектор и академичните среди, че структурата на заплащане в някои финансови институции, която подтиква към поемането на по-големи рискове, е изиграла важна роля. За да бъде ограничено рисковото поведение, от МВФ предлагат редица реформи в заплащането, които банките могат да въведат. Например, по-високото заплащане обвързано с по-дългосрочните резултати се свързва с по-малко риск. Нещо повече, банките, в чиято акционерна структура има повече институционални акционери, предприемат по-малко рискове. Както може да се очаква, периодите на сериозни финансови сътресения променят някои от тези ефекти, защото стимулите се променят, когато една банка е близо до дефолт. Най-спорното предложение е мярка, според която мениджърите ще трябва да връщат получени в миналото бонуси, ако се установи, че впоследствие решенията им са довели до дългосрочни негативни последствия. Надеждата е, че по този начин ръководителите е бъдат насърчени да поемат част от инвестиционните рискове, които са необходими за устойчивата дейност на банката, но поемането на рискове ще е обвързано с дългосрочното представяне вместо с тримесечните резултати. Особено притеснително за МВФ е, че ръководители могат да използват впечатляващите си краткосрочни резултати като трамплин към нова кариера, докато в счетоводния баланс на банката остава една бомба със закъснител. От МВФ също така предлагат промени и в бордовете на директорите, които ще им гарантират известна независимост от ръководството. Пример за обратното бе главният изпълнителен директор на JPMorgan Chase Джейми Даймън, който бе едновременно начело на компания и част от борда на директорите. От МВФ признават, че препоръките може да имат нежелани последствия. Промените в управлението и заплащанията могат да направят така че банковите дейности, които МВФ иска да следи, да се преместят в сивия сектор или към небанковите кредитни институции, за да бъде избегната регулацията. Докладът и препоръките на МВФ за момента са малко повече от спекулации, но засилената регулация и обсъждането на заплащането вероятно предстоят. Източник profit.bg
  • Трябва да се укрепи бюджетната и финансова дисциплина. В момента по пътя, който сме тръгнали, не вещае добър изход. Това заяви Васил Велев, председателят на Асоциацията на индустриалния капитал. Той коментира по БНТ перспективите за развитие пред България през идните няколко месеца. „При това увеличение на външния дълг, което се планира, при този бюджетен дефицит, който се планира от служебното правителство на Близнашки, ако това се случи, е много вероятно държавата да изгуби инвестиционния си кредитен рейтинг. Много е вероятно да се оскъпи кредитът, да стане трудно рефинансирането на дълга“, прогнозира Васил Велев. Той изрази своето несъгласие с предлаганата актуализация на държавния бюджет. „Не могат да се взимат до безкрай заеми, които да се харчат не за инвестиции, а за текущи разходи“, подчерта Велев и добави: „Това вече наистина наподобява гръцкия сценарий“. Правителството на служебния премиер Георги Близнашки по поръчение на президента Росен Плевнелиев реши да предложи актуализация на държавния бюджет, която предвижда взимането на нов заем в размер на 4,5 милиарда лева и увеличаване на дефицита много над допустимите от Европейската комисия 3%. Предполага се, че актуализацията ще бъде приета от новото Народно събрание, което се състави след изборите на 5 октомври. Първият опит за промяна на параметрите на бюджета беше направен през последните дни на предишното 42 НС от депутатите на ГЕРБ и ДПС. В крайна сметка Бойко Борисов, който най-силно настояваше за актуализацията, изненадващо оттегли своето искане. Повечето икономисти както през лятото, така и сега остро критикуват някои аспекти на предлаганата промяна на бюджета. Според тях искането за теглене на нов заем не е наложително, а е по-скоро за „разкош“. Те посочват, че във фискалния резерв страната ни разполага към края на август със сумата от 8,9 милиарда лева. Тя е напълно достатъчна, за да се посрещнат плащанията по външния дълг от септември до януари-февруари следващата година. Източник darikfinance.bg
  • Една от компаниите майки на португалската банка Banco Espirito Santo потвърди, че днес ще подаде заявление за фалит, задълбочавайки сагата около финансовата институция, която трябваше да бъде спасена с държавни пари през август. Espirito Santo Financial Group (ESFG) обяви, че този ход идва след решенията на съд в Люксембург, който миналата седмица й е отказал форма на защита от кредитори. ESFG допълни, че нейното подразделение Espírito Santo Financière (ESFIL) също е подало заявление за фалит. „Очаква се на 10 октомври съдът в Люксембург да издаде нареждането за влизане в процедура по фалит и да назначи един или повече синдици, които да се разпореждат с активите на ESFG и ESFIL,“ се казва в изявлението на групата. Мажоритарен собственик на ESFG е Espirito Santo International (ESI), относно чието финансово състояние се появиха опасения след одит от централната банка през май. Проблемите се задълбочиха през юли, когато плащания на банката по ценни книжа, емитирани от ESI, бяха забавени. Малко след това ESFG помоли търговията с акциите й да бъде спряна поради „материални затруднения“ в ESI. ESFG притежава 25% от Banco Espirito Santo, а книжата и на двете компании се обезцениха през лятото. Разпродажбите на книжата породиха опасения в цял свят, тъй като инвеститорите се притесняваха проблемите да не се разпространят и към други европейски банки. През август Централната банка на Португалия отпусна на Banco Espirito Santo спасителни средства на стойност около 6.5 млрд. долара и раздели финансовата институция по модела „добра банка/лоша банка“. Дейността и активите на Banco Espirito Santo бяха прехвърлени в така наречената „добра банка,“ която носи името Novo Banco. На вложителите и облигационерите им бе казано, че няма да изгубят никакви пари. Източник profit.bg
  • Полската централна банка понижи основния си лихвен процент с повече от очакваното в сряда вследствие на натиска от кризите в еврозоната и Украйна. След 15-месечна пауза най-голямата икономика в Източна Европа се върна към намалението на лихвите в отговор на спадащото индустриално производство и забавящата се инфлация, отчасти поради пренасищането с хранителни продукти, които бяха предназначени за Русия преди въвеждането на санкциите за износ. Паричният съвет на банката понижи основния лихвен процент до новото рекордно дъно в историята от 2% спрямо досегашните 2,5 на сто. Пазарните очаквания в анкетата на Ройтерс бяха за по-леко понижение с 25 базисни пункта. „Изненадата е в размера на намалението на основния лихвен процент“, каза Адам Антоняк, икономист в полския кредитор Pekao. „Изглежда, че Съветът се опитва да компенсира изгубеното време“, добави той. След решението доходността по полските бенчмаркови облигации с падеж след 10 години спадна първоначално с 9 базисни пункта до 2,81% – рекордно дъно, за да се възстанови леко по-късно. Злотата пък поевтиня с 0,13 на сто до 15-месечния минимум от 3,3079 за един долар. Икономиката на Полша леко се забави през второто тримесечие на годината, засегната от спада на активността в съседна Германия, която е основен купувач на полските стоки и услуги. Негативно влияние оказаха и двустранните санкции между Европа и Русия, произтичащи от кризата в Украйна. Въпреки това годишният икономически растеж от 3,3% в периода април-юни все още е по-висок от средния темп в еврозоната от 0,7%. Полската експанзия бе стимулирана от стабилното представяне на вътрешното търсене, докато безработицата остана на 4-годишно дъно. Полша бе единствената икономика в Европа, която избегна рецесията след глобалната финансова криза през 2008 г. Централната банка обаче бе принудена да намали лихвите с 225 базисни пункта в цикъл, който продължи от октомври 2012 г. до юли 2013 г. Източник investor.bg
  • Неназован за момента поради юридически причини британски банкер е признал участие в манипулирането на London Interbank Offered Rate (LIBOR) – усредненият лихвен процент, отразяващ лихвите, по които кредиторите предлагат негарантирани заеми на лондонския междубанков пазар. Според информация на BBC банкерът се е признал за виновен в петък миналата седмица. Подобни самопризнания по-рано са направили и още двама висши банкови слухители в САЩ. Новината идва на фона на глобалните усилия за разследване на някои от най-големите банкови институции в света поради опасенията за продължаващо манипулиране на валутните и стоковите пазари. Правителството на Великобритания обяви през февруари, че американският борсов оператор за търговия с деривати IntercontinentalExchange (ICE) ще поеме отговорността за администрирането на LIBOR. Един от ходовете вследствие на решението бе определянето на нов лихвен процент от Асоциацията на британските банкери (BBA), като целта бе възвръщане на доверието в системата. Скандалът с LIBOR избухна през май 2012 г., като оттогава насам британските и американските регулатори, както и централните банкери се ангажираха да реформират процеса, по който се променят ставките в системата. Barclays бе първата банка, публично обвинена в манипулиране на LIBOR. Кредиторът бе глобен с 290 млн. паунда от британските и американските финансови регулатори през юли 2012 г. Освен това Боб Даймънд, тогавашен главен изпълнителен директор на банката, се оттегли от поста след натиск от страна на властите в Лондон. През март Английската централна банка съобщи, че провежда вътрешно разследване на твърденията, че служители на институцията са били информирани за манипулиране на форекс пазара или за обмен на поверителна информация за потребители. В официално изявление институцията посочи, че „обширен преглед на документи, имейли и други книжа към днешна дата не намери доказателства, че служители на АЦБ са заговорничили по някакъв начин за манипулиране на валутния пазар или в споделянето на поверителна информация за потребителите“. Опасенията за възможни манипулации на валутните пазари накараха в последните месеци някои от най-големите банки по света да обмислят да спрат достъпа на служителите си до т.нар. чат стаи. Те се превърнаха в широко използвани инструменти за достъп до модерния борсов под. Въпреки това те срещат и яростната критика на регулаторните органи, които ги считат за потенциални „гнезда“ за сключване на тайни споразумения между трейдърите в ущърб на трети страни и за манипулиране на пазара. Източник investor.bg
  • Бившите ръководители на испанската спестовна банка Caja Madrid, която изигра ключова роля в най-голямото спасяване в банковия сектор в страната, са злоупотребявали със служебните си кредитни карти, предава Bloomberg. Бившият управителен директор в Международния валутен фонд (МВФ) Родриго Рато, който ръководи сливането на Caja Madrid с още шест спестовни банки за създаването на групата Bankia, и още 86 други служители са изхарчили общо над 15 млн. евро между 2003 и 2012 г. Тегления, разходи за дрехи и ресторанти са описани в доклад на испански антикорупционен прокурор до съдията, разследващ събитията, почти довели до фалит Bankia през 2012 г. и последвалото спасяване на банката. Разкритията във финансовата институция, за която отидоха 22 млрд. евро европейски средства, предназначени за спасяването на изпадналите в немилост банки в страната, породиха масово недоволство в измъчваната от шестгодишна рецесия и рекордно висока безработица Испания. „Хората са по-ядосани за 15-те млн. евро от кредитните карти, отколкото за 22-та млрд. евро, нужни за спасяването на банката, защото могат да си представят по какъв начин са били похарчени“, коментира професорът по икономика в Публичния университет в Навара Хавиер Диас-Хименес. „Това е позорен скандал и показва какво се случва, когато няма отчетност“, посочи той. Министърът на икономиката Луис де Гиндос заяви, че правителственият фонд за спасяване на банки, който е собственик на Bankia, ще се опита да възстанови похарчените пари. „Това е неправомерно поведение. Имайки предвид размера на сумата, напълно разбирам възмущението на испанския народ“, каза Гиндос. Скандалът вече взе първите си жертви. Местното правителство на Мадрид премахна бившия член на борда на Caja Madrid Пабло Абехас от поста му генерален директор по икономическите въпроси, съобщи правителствен говорител по телефона. Абехас е похарчил 247 хил. евро от своята карта между 2006 и 2012 г., според копие на прокурорския доклад. Генералният секретар на клона на синдиката Union General de Trabajadores (UGT) в Мадрид Хосе Рикардо Мартинес се оттегли от поста си. Той е похарчил 44 хил. евро по своята карта между 2010 и 2012 г., по данни от прокурорския доклад. Рато, който ръководи МВФ между 2004 и 2007 г., е имал да връща 55 хил. евро на Bankia през юли, според доклада. Предшественикът на Рата като председател на Caja Madrid Мигел Блеса е направил сметки за 437 хил. евро между 2003 и 2010 г. Стигането на групи като Bankia, сформирани от обединяването на бивши спестовни банки, на крачка от фалита показва провала на модела, в който липсата на ясно изразен собственик оставя организацията уязвима от управленски злоупотреби, посочва Диас-Гименес. Източник investor.bg

Банков бюлетин 29.09-03.10.2014

  • Двама от трима българи живеят на кредит
    63% от хората у нас имат потребителски кредит, а половината от тях са готови да изтеглят втори. Това показват резултатите от ново изследване на финансите на българите.
    Най-често срещаната месечна вноска е в интервала между 150-200 лева, като най-голям е делът на тези, които отделят по 10-20% от дохода си, за да погасяват заема, съобщи bTV. Целта на изтегления кредит обикновено е свързана с ремонт и обзавеждане (24 на сто от заемите). Следват покриване на текущи разходи, покупка на имот без ипотека и покупката на автомобил. При ползващите потребителски кредит обикновено първият изтеглен е за суми над 24 000 лева, а вторият обичайно е в размер до 3000 лева. И докато 63% от българите имат потребителски кредит, останалите 37 на сто не ползват такъв продукт, защото не искат да задлъжняват. Източник profit.bg
  • Необслужваните кредити скачат заради КТБ
    Делът на необслужваните фирмени кредити ще скочи над 21% заради проблемите около групата на КТБ – Корпоративна търговска банка и дъщерната й ТБ „Виктория“.
    Но като цяло банките в България ще се радват на ръст в търсенето на кредити и на повече депозити – заради възстановяването на икономиката, което означава подобряване на финансовото състояние на фирмите, и заради спадащата безработица, която ще подкрепи доходите на домакинствата. Тази прогноза прави консултантската компания „Делойт“ в обзор за банковия сектор на Източна Европа. Миналата година делът на просрочените бизнес заеми в България се покачи от 18.9 до 19%, припомня докладът, пише „Сега“. „Делойт“ отбелязва, че през последните години банките с български собственици увеличават пазарния си дял за сметка на чуждестранните и че през 2013 г. най-бързо растящите банки у нас са били КТБ и ПИБ. Смяна на квесторите пък поискаха служителите на банка „Виктория“ и КТ „Подкрепа“. Те сезираха БНБ, че има остър конфликт между назначените от нея квестори, който вреди на работата им в поставената под надзор банка. Служители на ТБ „Виктория“ получавали противоречиви дори взаимоизключващи се указания, а единият от квесторите си взел за консултант юрист, който има достъп до базите данни, а е на щат в друга банка. КТ „Подкрепа“ обвини шефовете в БНБ, че се крият и бягат от разговори. Синдикалистите имали насрочена среща с шефа на „Банков надзор“ Нели Кордовска. Тя обаче била отменена в последния момент от секретарка, която препоръчала синдикатът да потърси управителя на БНБ Иван Искров, а неговата секретарка също отклонила искането за среща. От БНБ не коментираха пред „Сега“ казуса. Източник darikfinance.bg
  • Клиентите на КТБ не могат да съдят БНБ
    Според ВАС поставянето на финансовата институция под особен надзор е благоприятно за вложителите и кредиторите.
    Абсурдите около поставената под особен надзор Корпоративна търговска банка се увеличават с всеки изминал ден. Според Върховния административен съд клиентите на банката нямат правен интерес да атакуват решенията на БНБ, въпреки че точно заради тях вече трети месец нямат достъп до парите си. Съдиите дори обявяват, че решението на БНБ за особен надзор е благоприятно за вложителите и останалите кредитори на банката, пише „Сега“. Определението идва на фона на нарастващото недоволство от неспособността на БНБ повече от три месеца да реши дали КТБ трябва да бъде оздравена или обявена в несъстоятелност. Преди седмица Европейската комисия откри наказателна процедура срещу България точно заради факта, че вложителите в КТБ и дъщерната ѝ банка „Виктория“ нямат достъп до парите си. Съдебният акт е поредното доказателство за трайната практика на ВАС да ограничава достъпа до правосъдие чрез субективна преценка кой има право да обжалва актове на властта. Прави впечатление и фактът, че ВАС безпрецедентно прати официално съобщение за определението си по делото. По този повод юристи заподозряха, че целта е да се уведомят хората, че няма смисъл да се жалват от действията на БНБ. Жалбоподателят в конкретния случай е Анелия Димитрова от София. Тя оспорва точката от решението за особения надзор, с която дейността на КТБ е ограничена, като й е забранено да извършва всички дейности по лиценза си. Димитрова твърди, че в тази клауза решението на БНБ е немотивирано, противоречи на европейска директива и не съответства на целта на закона. Жената аргументира правния си интерес да атакува решението на БНБ с това, че е клиент на банката и има безсрочен рамков договор с нея за платежни услуги за потребители. Съдиите Емилия Миткова, Мира Райчева и Весела Павлова обаче се съгласяват с доводите на юристите на БНБ, че жалбата е недопустима, тъй като Димитрова не е адресат на решението на централната банка и няма пряк и личен интерес да го оспорва в съда. Адресат на решението на БНБ е КТБ. Съдиите препращат Димитрова към граждански процес срещу КТБ. Причината е, че въпросите за действието и съдържанието на отделни клаузи в договорите, сключени между дадена банка и нейни клиенти, както и неизпълнението на задължения по договорите, са предмет на регулиране от гражданското, а не от административното право. На практика според решението на съда само квесторите, назначени от БНБ да упражняват специален надзор над КТБ могат да оспорват политиката на централната банка по отношение на кредитора. Източник darikfinance.bg
  • Само преди месец Profit.bg посочи, че домакинствата в страната нямат алтернатива на банковите депозити. Въпреки понижението на лихвите по този вид банкови продукти, през август в банките са депозирани с 307 млн. лв. повече от изтеглените суми от трезорите. Така към 31 август общо населението държи на влог 40.957 млрд. лв., което е по-малко от 6 млн. лв. под рекордa, отчетен през май месец. Припомняме, че само месец по-късно в страната се разрази банкова криза, довела до затварянето на Корпоративна търговска банка и Креди Агрикол България (вече ТБ Виктория). Блокираните средства, депозирани в КТБ, са за 4.499 млрд. лв., или близо 11% от съвкупните спестявания на населението в банките. По последни данни от централната банка 52.09 на сто от спестяванията са в лева, 39.86 на сто в евро и 8.05% в други валути, най-често долари. Вчера ви информирахме, че именно доларовите депозити са най-доходоносните от началото на годината, въпреки предлаганите най-ниски лихви от страна на трезорите. От началото на годината населението е получило 841 млн. лв. от лихви по спестяванията си спрямо 918 млн. лв. за първите осем месеца на 2013 г. Източник profit.bg
  • Днес бе изпратен официален отговор от УС на БНБ до национално представените работодателски и синдикални организации – Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара Съюз на българския бизнес, Българска търговско-промишлена палата, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, Конфедерация на независимите синдикати в България, Конфедерация на труда „Подкрепа”, в отговор на тяхно писмо, относно информация за продажба на кредитите на ТБ „Виктория“ ЕАД. Текстът на писмото гласи: Profit.bg публикува писмото без редакторска намеса: Уважаеми господа, В отговор на горепосоченото Ваше писмо, адресирано до управителя и членовете на Управителния съвет на БНБ, относно информация за продажба на кредитите на ТБ „Виктория“ ЕАД, след като обсъдихме въпроса, Ви информираме за следното: Във връзка с цитираната от Вас информация в медиите използваме случая да припомним, че с прессъобщение от 16.09.2014 г. Българската народна банка публикува на интернет страницата си обстойна информация, относно взетите от Управителния съвет на БНБ решения за удължаване на срока на специалния надзор за „Корпоративна търговска банка“ АД („КТБ“ АД) и ТБ „Виктория“ ЕАД с още 2 месеца, съответно до 20-ти и 22-ри ноември 2014 г., както и мотивите за това и предстоящите действия по отношение на двете банки. Прессъобщението посочи, че продължават да са налице условията, довели до поставяне на двете банки под специален надзор, а именно – остър недостиг на ликвидност за изпълнение на задълженията към вложителите и други кредитори. Тези задължения към септември 2014 г. са в размер на 6.227 млрд. лв. за „КТБ“ АД и 285.786 млн. лв. за ТБ „Виктория“ ЕАД. Прессъобщението на БНБ уточни, че „КТБ“ АД е поставена под специален надзор поради недостиг на ликвидност и не може да предостави ликвидна подкрепа на своята дъщерна банка ТБ “Виктория“ ЕАД. От своя страна ТБ „Виктория“ ЕАД не разполага с ликвидни активи, които да отговарят на изискванията на Наредба № 6 на БНБ и срещу които да получи ликвидност от БНБ по реда на правилата за кредитор от последна инстанция. Независимо че оценката на активите и надзорните отчети на ТБ „Виктория“ ЕАД показват, че към този момент банката посреща регулаторните изисквания за капиталова адекватност, банката също така не може да получи държавна помощ. Причината за това е, че при разрешаването на такава помощ от Генерална дирекция „Конкурентоспособност“ на Европейската комисия ТБ „Виктория“ ЕАД трябва да се разглежда като част от групата на КТБ, съответно изискванията за държавна помощ трябва да са изпълнени от групата като цяло. Ето защо, както бе посочено и в прессъобщението на БНБ от 16 септември 2014 г., към момента единственият източник за осигуряване на ликвидност на ТБ „Виктория“ ЕАД остава продажбата на неликвидни активи – кредити. При липсата на алтернативни източници за набавяне на ликвидност от банката, без която тя не би могла да посрещне задълженията към своите вложители и други кредитори, на квесторите на ТБ „Виктория“ ЕАД бяха дадени задължителни предписания, както следва: – В срок до 23 септември 2014 г. да изпратят покани до банките за участие в тръжна процедура за продажба на обособена част от кредитния портфейл на банката, като при наличие на интерес осигурят представянето на окончателните оферти не по-късно от 15 октомври 2014 г. Както вече бе обявено в прессъобщението на БНБ от 16 септември 2014 г., поканите са изпратени единствено до банки, на които бе дадена възможност да подадат оферти в продължение на три седмици. – В срок до 20 октомври 2014 г. да внесат в БНБ доклад за получените оферти с информация дали най-високата предложена цена покрива всички задължения на ТБ „Виктория“ ЕАД към кредитори и депозанти. Важно допълнение в публично оповестените на 16 септември 2014 г. решения на УС на БНБ бе уточнението, че е възможно да не бъде взето окончателно решение за продажба на кредитния портфейл на ТБ „Виктория“ ЕАД. Окончателната преценка на това решение ще бъде извършена от УС на БНБ след анализ на комплекс от обстоятелства, в т.ч. стойността на получените оферти, резултата от проведените преговори с EPIC като представител на най-големите акционери на „КТБ“ АД, както и подхода, който окончателно ще бъде възприет спрямо групата КТБ. Следва да се има предвид, че в рамките на специалния надзор спрямо ТБ „Виктория“ ЕАД не е била наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 4 от Закона за кредитните институции, свързана с определяне на условия и допълнителни изисквания относно реда за разпореждане с имущество на банката. Следователно квесторите имат право да се разпореждат с част от активите на банката, когато такива действия са необходими за осигуряване на необходимата ликвидност за възстановяване на операциите й, при пазарни условия и под контрола на БНБ. Също така използваме повода, за да потвърдим необосноваността на една друга идея, която тези дни бе подхвърлена в публичното пространство – продажбата на активи на банката да се извърши в рамките на производство по обявяването й в несъстоятелност. Следва да се има предвид, че към настоящия момент ТБ „Виктория“ ЕАД изпитва недостиг на ликвидност, но няма основание за искане за откриване на производство по несъстоятелност. Както беше оповестено още на 11 юли 2014 г., напомняме, че в резултат от прегледа на активите в двете банки от групата КТБ, извършен от независимите одитори, ТБ „Виктория“ ЕАД е банка с добро състояние на кредитния портфейл и неговото обезпечаване. В заключение бихме желали да отбележим, че избраният от Вас от началото на случая с групата КТБ начин на комуникация с българската общественост, а именно чрез необосновани атаки през медиите към БНБ и систематични опити за оказване на натиск и компрометиране на независимата централна банка, не е от полза нито за разрешаването на този изключително важен и сложен казус, нито за съхраняването на доверието в банковата система. Такъв подход не съответства на сериозността на материята, която предполага отговорно и професионално отношение, при отчитане на известни ограничения за публичност, необходими за по-бързото и акуратно разрешаване на казуса. Превратното представяне на действията на БНБ е в ущърб на интересите на българското общество. За съжаление въпреки публично заявените намерения и разнопосочните работни идеи до този момент в БНБ не е получено нито едно законообосновано и структурирано предложение от Ваша страна, свързано с групата КТБ, което би било полезно и би спомогнало за решаването на казуса. Източник profit.bg
  • Депозитите в лева и евро са най-разпространени сред домакинствата у нас, като съставляват съответно близо 92 на сто от влоговете на населението ни. Безспорно номер 1 са депозитите в националната ни валута, тъй като и доходите ни са в лева. По последни данни на централната ни банка 52.14 на сто от депозитите са именно в лева, а други 39.83% са в евро. Едва 8.02 на сто от депозитите на населението са в други валути, най-често долари. Именно тази депозити обаче са най-печелившите от гледна точка на доходността си, сочи справка на Profit.bg. Защо това е така? Лихвите по доларовите депозити у нас започват от 1.2% за малки суми и достигат до около 3 на сто, сочи наша справка сред най-големите банки в страната. Да, наистина предлаганите лихви по евровите и левовите ни спестявания са малко по-високи, но винаги има едно „НО“, нали? В случая трябва да се отбележи, че доларът е поскъпнал с 4.5% до края на август спрямо лева, а към днешна дата ръстът е от 8.5 на сто. Повишението спрямо еврото пък е от близо 3 процента. Валутният риск обаче в случая е налице и вложителят няма сигурност дали доходността му ще се запази и в следващите месеци. За пример можем да посочим понижението на долара спрямо лева с 1.85% през 2011 г. и 4.35% на сто за 2012 г. Източник profit.bg
  • Три варианта на промени в закона за гарантиране на влоговете обмислят във финансовото министерство и БНБ, научи „24 часа“. Причина за поправките е стартиралата наказателна процедура срещу България от Брюксел заради забавено изплащане на защитените влогове в поставените под специален надзор КТБ и дъщерната ТБ „Виктория“. Първият вариант предвижда гаранционният фонд да изплаща веднага защитени влогове в поставена под надзор банка, ако надзорният режим се удължи с над 3 месеца. Вторият вариант бил да се допусне прехвърляне на вземания по влогове от банка под надзор към работещи банки. Като краен срок за такива операции ще бъде записана датата на отнемане на лиценза на банката или датата за повторното отваряне. Третата възможност била в издаването на ценни книжа за пълния размер на защитения влог, които да могат да се „осребряват“ от държавата или друга банка при поискване от притежателя. Който и вариант или комбинация от варианти да се приеме, ще наложат и промени в обхвата на специалния надзор, обясняват експерти. Това може да стане като се разреши при определени условия режимът да функционира паралелно с осигуряване достъп на вложителите до парите им. Изпратено било запитване до Брюксел за това дали и доколко достъпът до влогове е съвместим с особения надзор. В промените може да се впише и възможност фондът за гарантиране на влоговете да има право да поиска директно, а не чрез държавата, заем по различни европейски схеми за гарантиране на депозитите. Ако промените в закона, които готвим, бъдат гласувани от новия парламент, още през ноември може да започнат разплащанията по защитени влогове в КТБ, заяви вчера пред Нова телевизия служебният финансов министър Румен Порожанов. Той прогнозира, че заради интереса на виенския фонд през консултанта ЕПИК затворените банки могат да бъде оздравени. Предстояло сключването на договор за конфиденциалност с кандидат-инвеститорите и предоставянето на информация за тях от квесторите в КТБ. „За мен това е най-добрият вариант, защото оздравяването на банката ще стане с инвестиции на акционерите, а ако се наложи ликвидна подкрепа от държавата, тя ще е частична“, заяви Порожанов. „Много е важно какви инвестиции ще предложат самите акционери“, смята още той. Министърът допусна възможност за КТБ, както при ПИБ, за ликвидна подкрепа банката да вземе кредит срещу оздравителен план. Той не изключи напълно и варианта за обявяване на несъстоятелност на КТБ, при която гаранционният фонд ще влезе и ще започне плащанията на гарантираните влогове 20 дни след обявяването на фалита. Порожанов обаче отказа да се ангажира с прогноза кой сценарий за КТБ е най-вероятен. Източник profit.bg
  • 7 930 000 лева са били откраднати чрез скиминг в България през миналата година, показват данните на компанията за финансови анализи “Таймтрик”. Банковите карти са били 8 259 629, или средно по една на човек. Скимингът е метод за събиране на данни от кредитна, дебитна или друга банкова карта чрез банкомат или ПОС терминал. Измамникът предварително монтира на машината записващо устройство тип скенер – скимер, което разчита и копира данните от магнитната лента на банковата карта. То не може да се забележи и когато човек сложи картата си в “заразеното” устройство, скимерът моментално записва данните от картата. След това получената информация се нанася на нова пластика и се използва за източване на средствата на нищо неподозиращата жертва. Има различни видове скимиране, но всички разчитат на магнитната лента на банковата карта, за да свалят информацията, която им трябва. Повечето карти разполагат и с чип. Той е много по-модерна и защитена технология, докато магнитната лента се използва от 50-те години. Съвременните банкомати имат четци и за лентата, и за чипа, за да могат да се ползват и по-стари банкови карти. За извършване на трансакция обикновено се използва много по-незащитената магнитна лента. По неофициални даннни най-големите спецове със скиминга са наши сънародници, пише вестник „24 часа“. От всички измами от този тип в света 95% са извършени от българи, твърдят експерти. През 2008 г., заради въвеждането на чипа, се е наблюдавал спад на кражбите със скиминг, защото измамниците не знаели как да го заобиколят. От 2010 година обаче те се справят с проблема и оттогава размерът на откраднатото непрекъснато расте. България не прави изключение от общото “правило”. През 2012 г. чрез скиминг у нас са били източени 7.71 млн. лв., а през 2008 г., откогато се води статистиката – 6.89 млн. лв. В България обаче кражбите чрез скиминг са значително по-малко, отколкото в Западна Европа. От този вид престъпления джобовете на французите например са олекнали с 900 млн. лв. само през 2013 г. Жителите на страната с най-мощната икономика на Стария континент – Германия, са се простили с 80 млн. лв. Най-пострадали обаче са англичаните. Само за миналата година те изгубили 934 млн. лв. Общо в Европа са откраднати малко над 3 млрд. лв. “Заради въвеждането на чиповете измамниците станаха много по-изобретателни”, разказва Георги Кънев, един от създателите на стикера срещу скиминг SkimProt. “Преди те просто монтираха един скимер на банкомата и се надяваха да не ги хванат, а сега има най-различни методи“, допълва той. Един от тях е скимиране, докато човек плаща през ПОС терминал. При подаване на картата операторът на каса я взема, уж я забърсва, а всъщност я прокарва през четец и получава всички данни от нея. Има и толкова развити измами, при които в самия ПОС терминал е монтиран миниатюрен скимер. В някои фабрики пък мошениците подкупват служител и банкоматът излиза оттам с монтирана записвачка. Проблемът за измамниците е, че след няколко скимирания банките разбират коя е заразената машина и демонтират записвачката.Дори за това обаче вече са измислени две схеми. В Русия например е създаден специален софтуер, с който се заразява банкоматът, така че да записва данните на карта при теглене на пари. Тази измама може да бъде хваната, но обикновено се извършва от компютърния специалист, който отговаря за машината. Най-иновативният метод за скимиране е измислен от българин. По поръчка на собственик на заведение в Русия той създава специален ПОС терминал, който всъщност не е свързан към банка. Когато човек плаща при него с карта, той я подава, измамникът уж отчита плащане, не получава пари, но се сдобива с всичките данни на клиента. Банките пък няма как да разберат къде е станало скимирането, тъй като терминалът не е свързан към никоя финансова институция. Така измамникът може спокойно да събира данни, без да бъде хванат. При тегленето на парите също е измислена схема. Един от бандата за скимиране събира данните от банкомати в Европа и ги праща на друг член на групата, който се намира в Южна Америка. Там той тегли парите, като цялото действие се развива за по-малко от 30 минути. Заради големите разстояния в различните континенти рядко се стига до хващане. “Ако случайно ги заловят, подкупват полицията”, разказва Георги. “За крайния клиент най-лошото при скиминга е, че няма как да разбере, че е бил скимиран”, допълва той. Във всяка страна законите за възстановяване на откраднати чрез скиминг пари са различни. “В България от 0 до 400 лв. е риск на клиента и не се връща нищо”, обяснява Емил Цолов, маркетинг мениджър на SkimProt. “Не се води и точна статистика на възстановените суми, но те са едва около 20% от откраднатото”, допълва експертът. Българи създадоха стикер срещу измамата Защитите срещу скиминг са малко и повечето са насочени чак след кражбата. Има обаче една протекция, която предпазва парите, преди да са излезли от картата. Това е създаденият от българи стикер срещу източване SkimProt. Той бе отличен с награда за иновации на последното изложение за банкови карти “Картес” в Лас Вегас. Тайната на продукта се крие в четирите му слоя. Първият е защитно покритие, предпазващо лепенката при всекидневното използване на банковата карта. Вторият слой е магнитна лента със записан код, указващ на банкоматите да четат чипа на картата, и нули вместо информацията на магнитната лента. Екранизиращият слой е създаден специално за SkimProt. Той скрива напълно информацията от магнитната лента на картата. Последната съставка е специализирано лепило, което едновременно залепва добре към картата и може лесно да се отлепи при нужда. SkimProt съдържа само сервизен код. Стикерът казва на банкомата да си набави нужната за извършването на трансакцията информация от много по-защитения чип на картата. Ако на банкомата има скимер, той ще получи от SkimProt само комбинация от много нули и сервизния код на лепенката. По този начин собственикът на картата извършва безопасна трансакция. Стикерът работи с почти всички банкомати у нас и в чужбина. Проблем може да се появи само ако банкоматът, който човек използва, не е снабден с четец за електронни чипове. Тогава SkimProt просто се отлепя от картата и за трансакцията се ползва обикновената незащитена магнитна лента. Заради технологията си при отлепването SkimProt не оставя никакви следи по магнитната лента. След отлепването не се препоръчва повторното залепване на стикера. SkimProt може да се използва и за безкасови плащания на ПОС терминали, като за целта картата трябва да се постави в процепа на четеца и да се следват инструкциите на екрана. Източник profit.bg
  • Темата за Корпоративна търговска банка вече трети месец занимава голяма част от българското население. Не става дума само за хората и фирмите, чиито спестявания са в бившата четвърта по големина банка в страната. Става въпрос и за клиентите на фирмите, чиито пари са блокирани и по този начин се възпрепятства нормалното функциониране на бизнеса им. Основният въпрос – кога ще отвори банката, може би е най-често задаваното питане у нас от 20 юни насам. Датите започваха от 21 юли, а вече са преместени за ноември, декември и дори началото на 2015 г. Хронологията на събитията На 17 юни 2014 г. Българска народна банка обяви, че Корпоративна търговска банка (КТБ) функционира нормално. Два дни по-късно (19 юни) същото посочиха и от самата банка, като заявиха, че са стабилна финансова институция. След по-малко от 24 часа, след масирани тегления, атаки по медиите и опашки от желаещи да приберат спестяванията си, банката се обръща към ценралната банка с информацията, че поради изчерпване на ликвидността преустановява разплащанията, както и на всички видове банкови операции. Банката е поставена под специален надзор. Следват редица обещания, че КТБ ще бъде отворена на 21 юли. Ще изпълним ангажимента си КТБ да бъде отворена на 21 юли и да има ликвидни средства, заявява бившият премиер Пламен Орешарски. Бившият министър на финансите Петър Чобанов пък посочва, че на 21 юли хората ще имат избор между това да оставят депозитите си в КТБ, която към този момент може да е държавна, или да ги пренасочат към друга банка, включително държавната ББР, която ще започне да набира депозити. Освен това Чобанов казва, че средствата във Фонда за гарантиране на влоговете в банките са достатъчни за покриване на нуждите, но малко по-късно от БНБ информират, че недостъгът на средства е от 3.6 млрд. лв. Орешарски дори отива и по-далеч, като две седмици по-късно заявава, че първо ще отвори КТБ, а след това ще подаде оставка. След седмица се включва отново управителят на централната банка, който казва, че бившата Креди Агрикол (сега Виктория) ще бъде одържавена и ще отвори на 21 юли, или иначе казано след 10 дни. Няколко дни след като поредното обещание не е спазено и изпълнено, финансистът Владимир Каролев обявява, че политиците са притиснали Иван Искров да обяви датата 21 юли. По-късно от БНБ съобщиха, че датата не е била едностранно обявена от КТБ, а е резултат от съгласие между политическите представители, правителството и самата БНБ. Широко отразяване в медиите получават Вежди Рашидов и Иван Костов, за които е ясно, че имат депозити в КТБ. Според Рашидов, ако Цветан Василев проговори, ще срине цялата държава, докато Костов споделя, че ще каже по телевизията персонално имената на виновните, ако банката бъде ограбена. След всъпването в длъжност на служебния кабинет на сцената излиза и Румен Порожанов, който е служебен финансов министър. В края на август той заявява, че вложителите ще получат по 500 – 1000 лв., за да може да падне напрежението поне сред хората с малки вложения. След като и отварянето на ТБ Виктория, която е дъщерна на КТБ, а също и отпускането на 500-1000 лв., не се осъществи, като че ли поне едно нещо е ясно – най-добрият вариант е банката да бъде спасена, по възможност без пари от държавата, а с помощта на акционерите си. Междувременно и ЕК ни смъмри за пореден път и след като препоръча осигуряване на достъп до средствата на вложителите, ни изпрати уведомително писмо. Европейският банков орган ще разследва дали има нарушение на европейската директира за гарантиране на депозитите в случая КТБ. Засега най-реалистично изглежда, при работещ парламент, достъп до депозитите да има до края на настоящата година. Според Владимир Каролев обаче дори и това не е реалистично. Дали обаче ще е достатъчно парламентът да заработи, за да отвори и банката, предстои да видим. Според главния прокурор „цялата истина ще излезе в съда“. Дано…Източник profit.bg
  • Единственият източник за осигуряване на ликвидност за дъщерната на КТБ банка “Виктория” е продажбата на кредити. Това обяви вчера БНБ в отговор на позицията, разпространена от работодателските организации и синдикатите в началото на седмицата, че са против продажбата на кредитите, тъй като това ще доведе до ликвидация на трезора, вместо до оздравяване, пише “Труд”. В отговора си БНБ посочва, че банката отговаря на изискванията за капиталова адекватност. Въпреки това КТБ не може да осигури ликвидна подкрепа за своята дъщерна банка. “Виктория” не може да ползва и държавна помощ. Освен това собствените й ликвидни активи не отговарят на законовите изисквания, за да може БНБ да й окаже подкрепа. Според работодателите и синдикатите продажбата на кредити е в противоречие със Закона за кредитните институции. Юристи пък обясниха, че не се налагат спешни действия по търсене на ликвидност, защото банката в момента не изплаща депозити. От БНБ обаче са категорични, че квесторите по закон имат право да се разпореждат с част от активите на банката.Това е допустимо, ако води до осигуряване на необходимите средства за възстановяване на работата й, твърди БНБ. Източник darikfinance.bg
  • Банките в България са се застраховали срещу риска от спекулативни атаки и през август са увеличили привлечените средства с 888 млн. лв. Така общата сума на активите нараства с 968 млн. лв., до 80.4 млрд. лв. или 87.4 млрд. лв. с включване на банковата група КТБ. Данните на БНБ показват, че увеличението се дължи синовно на приток на депозити от предприятия. Депозитите със срок над 7 дни от граждани и домакинства нарастват с 293 млн. лв., а тези от кредитни институции намаляват с 232 млн. лв. Засилило се е отпускането на заеми между самите банки. Така свободният ресурс е инвестиран основно във вземания от кредитни институции, които се увеличават с 1.1 млрд. лв. Същественото увеличение на средствата по разплащателни сметки и междубанкови депозити до 7 дни с 843 млн. лв. или 11.6% значително надхвърля намалението при паричните средства. Портфейлите с ценни книжа са с 43 млн. лв. по-малко спрямо края на юли поради свиването на финансовите активи, държани за търгуване. Натрупаната обезценка на активите за 27-те институции в края на август е 588 млн. лв., при 626 млн. лв. за същите банки година по-рано. Към края на месеца печалбата на 27-те банки е в размер на 556 млн. лева. И докато междубанковото кредитиране расте, корпоративните заеми намаляват с 35 млн. лв., а експозициите на дребно, с 12 млн. лв. Данните отразяват свитото търсене на кредити в страната и предполагат тенденция на поскъпване на кредитния ресурс, заради големия обем на привлечените депозити в банковата система. Източник darikfinance.bg
  • Три варианта на промени в закона за гарантиране на влоговете обмислят във финансовото министерство и БНБ, научи „24 часа“. Причина за поправките е стартиралата наказателна процедура срещу България от Брюксел заради забавено изплащане на защитените влогове в поставените под специален надзор КТБ и дъщерната ТБ „Виктория“. Първият вариант предвижда гаранционният фонд да изплаща веднага защитени влогове в поставена под надзор банка, ако надзорният режим се удължи с над 3 месеца. Вторият вариант бил да се допусне прехвърляне на вземания по влогове от банка под надзор към работещи банки. Като краен срок за такива операции ще бъде записана датата на отнемане на лиценза на банката или датата за повторното отваряне. Третата възможност била в издаването на ценни книжа за пълния размер на защитения влог, които да могат да се „осребряват“ от държавата или друга банка при поискване от притежателя. Който и вариант или комбинация от варианти да се приеме, ще наложат и промени в обхвата на специалния надзор, обясняват експерти. Това може да стане като се разреши при определени условия режимът да функционира паралелно с осигуряване достъп на вложителите до парите им. Изпратено било запитване до Брюксел за това дали и доколко достъпът до влогове е съвместим с особения надзор. В промените може да се впише и възможност фондът за гарантиране на влоговете да има право да поиска директно, а не чрез държавата, заем по различни европейски схеми за гарантиране на депозитите. Ако промените в закона, които готвим, бъдат гласувани от новия парламент, още през ноември може да започнат разплащанията по защитени влогове в КТБ, заяви вчера пред Нова телевизия служебният финансов министър Румен Порожанов. Той прогнозира, че заради интереса през консултанта EPIC затворените банки могат да бъде оздравени. Предстояло сключването на договор за конфиденциалност с кандидат-инвеститорите и предоставянето на информация за тях от квесторите в КТБ. „За мен това е най-добрият вариант, защото оздравяването на банката ще стане с инвестиции на акционерите, а ако се наложи ликвидна подкрепа от държавата, тя ще е частична“, заяви Порожанов. „Много е важно какви инвестиции ще предложат самите акционери“. Министърът допусна възможност за КТБ, както при ПИБ, за ликвидна подкрепа банката да вземе кредит срещу оздравителен план. Той не изключи напълно и варианта за обявяване на несъстоятелност на КТБ, при която гаранционният фонд ще влезе и ще започне плащанията на гарантираните влогове 20 дни след обявяването на фалита. Порожанов обаче отказа да се ангажира с прогноза кой сценарий за КТБ е най-вероятен. Източник darikfinance.bg
  • Международно юридическо лице за финансово разузнаване трябва да разследва всички и всичко в Корпоративна търговска банка. Това обяви лидерът на ДПС Лютви Местан в Хасково. Той подчерта, че с КТБ е свързан значителен публичен интерес и е дълг на всички партии да имат ясна позиция по темата. „Нашата е в няколко пункта. Първо, необходимо е да се узнае цялата, повтарям, цялата истина за КТБ. Особено когато става въпрос за съмнения за обвързаност на политици и политически интереси с тази банка. ДПС е най-заинтересованата партия от разкриването на пълната истина за евентуални политически връзки и зависимости с КТБ“, каза Местан. „Припомням, че ДПС в разгара на скандала за КТБ, към края на мандата на 42-рото НС, внесе законопроект в 4 точки, чрез който ние поискахме разкриването на банковата тайна на всички публични фигури в българската политика и управлението на страната. Важна уговорка – и настоящи, и от целия преход – от 1990 година насам. Става въпрос да се разкрие банковата тайна на всички публични фигури вложители и кредитори, кредитополучатели в КТБ“, подчерта Местан. От партията също така настояват час по-скоро България да се включи към Европейския банков съюз и оттам всички български банки да бъдат подложени на европейския банков надзор, на банковата регулация, защото има тежки съмнения, че надзорът и регулацията не са достатъчно ефективни. Местан допълни, че е разговарял с Йордан Цонев и Делян Пеевски. „Готови са със законопроекта, ще го внесат, още в първия ден на учредяването на 43-тото НС. Преди техните два подписа, ще стои моят подпис като председател на ДПС, за да поема политическа отговорност в защита на този публичен интерес“. Източник darikfinance.bg
  • Решението на БНБ да държи КТБ затворена е в противоречие с европейското законодателство и в частност с Европейската директива за схемите за гарантиране на влоговете. Неспазването на върховенството на Европейското право ще доведе от една страна до санкции за България, а от друга до пряка възможност засегнатите вложители да предявят искове за нанесени щети от Република България. С това негативно развитие на ситуацията БНБ е била запозната още на 1-ви август 2014 г. с официално писмо от Джонатан Фоул, директор на дирекция „вътрешен пазар и услуги“ към Европейската комисия, съобщи Ирина Абаджиева-Репуц, председател на Християндемократическата партия на България, партньор на Реформаторския блок. Във вторник тя ще сезира Върховния административен съд с жалба за отмяна на решението на БНБ от 16-ти септември 2014 г., с което се удължава особения надзор на КТБ. Според Абаджиева, съгласно общите принципи на правото на ЕС, националните органи са длъжни да прилагат европейските регулации дори при наличието на противоречащи разпоредби в националното право. Ето защо Управителния съвет на БНБ е следвало да приложи изискванията на Директива 94/19/ЕО. В жалбата се посочва, че е недопустимо при очертаното противоречие между норма, част от националното законодателство и текст на Директивата да бъде неглижиран акт на ЕС с мотив, че той няма пряко действие. Източник darikfinance.bg
  • Две от най-често използваните услуги на Националния осигурителен институт (НОИ) от 1 октомври вече са електронизирани, съобщават от Института. Първата от тях дава възможност за заявяване по електронен път на заявление за превеждане на пенсия в банка и/или смяна на адреса на пенсионера. С попълването на заявлението лицата, които живеят и получават пенсия в България, могат по електронен път да декларират начина за нейното изплащане – чрез пощенска станция или чрез банка, както и да заявят смяна на адреса си. Другата нова е-услуга „Проследяване на решения по жалби“ е със справочен характер. Чрез нея лицата, подали жалби след 1 октомври срещу издадени от органи на НОИ административни актове, могат да се информират за процеса на обработка на подадената жалба и взетото решение. За жалбоподателите ще бъде възможно и директно търсене по конкретен входящ номер и дата на жалба. След намиране на жалбата се появява справка за актуалния статус на нейната обработка, а при постановено решение – за неговото съдържание. И двете услуги са достъпни чрез интернет страницата на Националният осигурителен институт. Източник investor.bg
  • Проблемите с ликвидността на Корпоративна търговска банка (КТБ) са изолиран случай в иначе добре капитализираната банкова система в България, заяви анализаторът в агенцията за кредитен рейтинг Standard & Poor’s (S&P) Кай Щукенброк, цитиран от Ройтерс. „Смятаме, че това е специфичен проблем на тази конкретна банка, а не систематичен такъв на банковата система като цяло, чиято капитализация е на добри нива“, каза той пред Ройтерс. Щукенброк, който е старши директор, отговарящ за Централна и Източна Европа добави, че освобождаването от задължения, което е в ход в българския банков сектор, тежи на растежа. Проблем е и липсата на висококачествено търсене на заеми, отбеляза той. Анализаторът посочи и нуждата от нов модел на икономически растеж за страната ни, бивайки най-бедният член на Европейския съюз. „Основният проблем на България е, че тя така и не намери нов модел на растеж. Преди кризата строителството на недвижими имоти движеше икономиката. Този модел обаче си отиде заедно с рецесията. Сега липсва нова идея, нов модел или подход. То обяснява до някаква степен сравнително ниския растеж в страната“, смята Щукенброк. Кредитният рейтинг на S&P за България е BBB- (наи-ниският инвестиционен – бел. ред.) със стабилна перспектива. Източник investor.bg
  • Новите правила на Европейския съюз (ЕС) за банките и пазарите могат да бъдат променени бързо, така че да се получи правилен баланс между ефективното регулиране и насърчаване на финансирането на икономиката. Това е позицията на новия еврокомисар по финансовите услуги Джонатан Хил в писмен коментар в навечерието на изслушването му от Европейския парламент (ЕП), предаде Ройтерс. Хил посочва, че неговият основен приоритет ще бъде изпълнението, прилагането и оценката на новите правила. „Във всичко, което правим, особено предвид предизвикателствата, пред които е изправена Европа по отношение на работните места и растежа, ние трябва да получим баланс между правото на ефективно регулиране и увеличаването на средствата в нашата икономика“, коментира Хил. Той ще говори пред евродепутатите в комисията по икономическите въпроси. Някои от нейните членове обаче за заели твърда позиция и няма да искат промяна на правилата. В навечерието на изслушванията на новите еврокомисари те отговарят на писмени въпроси на евродепутатите, пояснява онлайн изданието EUObserver.com. В писмените отговори новите еврокомисари се стремят да отговорят на критиките по отношение на тяхната независимост от националните правителства и на евентуален конфликт на интереси, посочва изданието. Мигел Ариас Канете от Испания например, който се предвижда да отговаря за енергетиката и изменението на климата, се очаква да се сблъска с порой от критики в изслушването му в сряда (1 октомври) заради неговите и на семейството му бизнес интереси в петролната индустрия. Групата на Зелените в Европейския парламент вече написа отворено писмо, в което поставя под въпрос годността му за работата. „Аз никога няма да действам по въпроси от моя портфейл, в които мога да имам лични, семейни или финансови интереси, които биха могли да застрашат моята независимост. Ако съм изправен пред ситуация от този вид, ще информирам незабавно председателя на Европейската комисия“, посочва Канете в писменото си изявление. Той допълва, че за шестте години като част от правителството на Испания никога не е взимал решения, от които да е имал директен или индиректен интерес. И той като повечето си колеги акцентира върху европейския си опит, като подчертава, че в продължение на 13 години е бил член на Европарламента в комисиите по бюджета, земеделието и рибарството, а последните две е и председателствал. Шведката Сесилия Малстрьом също защитава опита си в европейската сфера, който ще и позволи да поеме търговските въпроси, включително и преговорите за търговско споразумение със САЩ. Тя подчертава, че е посветила последните 25 години от живота си на европейските въпроси. Финландецът Юрки Катайнер пък многократно използва „строител на мостове“, за да опише ролята си на супер-еврокомисар, а французинът Пиер Московиси обещава да третира еднакво всички правителства и да не се притеснява да активира процедурата за икономически дисбаланси, ако такива бъдат установени. По отношение на данъчната политика, която минава в ресора му, Московиси посочва, че ще подкрепя хармонизацията на данъчното законодателство на държавите-членки в блока, включително и за големите корпорации – становище, което вероятно би подразнило някои държави-членки, привличащи световни концерни с ниските данъци и благоприятни данъчни системи. Унгарецът Тибор Наврачич пък се разграничава енергично от това, което се случва в Будапеща, като подчертава, че се е отказал от министерски пост, за да поеме работата в новата Еврокомисия. Източник investor.bg
  • С актуализацията на бюджета за тази година, която служебният кабинет предлага, се залагат възможности за ликвидна подкрепа в банковата система, тъй като ефектите за икономиката биха били доста по-неблагоприятни, отколкото ако това не бъде направено. Това заяви в интервю за БНР в предаването „Неделя 150″ финансовият министър Румен Порожанов. Вчера МФ предложи поемане на нов държавен дълг, в който е включена възможност за предоставяне на ликвидна подкрепа в рамките на одобрената държавна помощ от ЕК в размер до 2,9 млрд. лв. Според Румен Порожанов това е единствената алтернатива в момента за покриването на дефицита, който евентуално ще се очертае в банковата сфера. Той посочи, че появата на подобни ликвидни проблеми е нещо ново и за първи път се появява тази година, което се явява и една от основните тежести на публичните финанси. „С актуализацията на бюджета залагаме допълнително около 2,8 милиарда лева за евентуално ново финансиране в банковата система“, каза министърът. Така с актуализацията на бюджета се залагат общо около 5,7 млрд. лв. „за евентуално ново финансиране“ в банковата сфера. Порожанов поясни, че има варианти за тяхното използване в зависимост от това дали ще бъде отнет лицензът на банката или тя ще бъде оздравена. Задължително ще има префинансиране на ликвидна подкрепа, която е дадена в момента за конкретна банка, обясни финансовият министър. Става въпрос за частично префинансиране, уточни той. Ако в случая с КТБ се стигне до отнемане на лиценза и изплащане на вложителите през Фонда за гарантиране на влоговете, който има ликвиден недостиг от 1,6 милиарда лева, залагаме опция за държавна гаранция за ползване облигационен заем от гаранционния фонд, обясни министърът. „Заложили сме до 2 милиарда лева общо, така че Фондът да пласира емисии облигации на вътрешния пазар, гарантирани от държавата. Това би бил най-добрият вариант за нас“, коментира Порожанов. Той допълни, че МФ е в непрекъснати разговори с ФГВ. От Фонда обаче изразяват опасения, че може да не успеят да пласират цялата емисия, която би покрила недостига и затова в проекта за актуализация е предвидена възможността и да се отпусне заем от държавата до 700 млн. лв. На въпрос трябва ли да се спасява КТБ с държавни средства Порожанов коментира, че в служебното правителство са на мнение, че оставянето на Фонда за гарантиране на влоговете със заем, а не с ликвидни средства, би породило по-скоро напрежение и недоверие. Във връзка със започналата от ЕК наказателна процедура срещу България за това, че не е въвела адекватно в законодателството си директивата за изплащане на депозити Порожанов коментира, че вече се работи по исканите от Еврокомисията промени за банките. „Трябва да променим нашия закон, така че да отговори на изискванията. Работи се и промяната ще се внесе още в началото на работата на следващото Народно събрание“, каза министърът. До края на октомври трябва да има решение за съдбата на КТБ, каза още финансистът. „При решение за оздравяване на банката, трябва да се види дали ще бъде предоставен жизнеспособен план от акционерите. Затова се залагат тези буфери за ликвидна подкрепа за банковата система, но като опция, а не задължително условие“, каза Румен Порожанов. Румен Порожанов коментира, че кабинетът ще се съобрази с поисканата от бизнеса и синдикатите отсрочка и най-вероятно обсъждането на проектоактуализацията на бюджета в тристранката ще се отложи от понеделник за сряда. Министърът коментира, че бележката на организациите на работодатели и синдикати е резонна. В петък национално представените работодателски и синдикални организации възразиха срещу неспазването от страна на Секретариата на НСТС на нормативно утвърдените срокове за предоставяне на членовете на съвета на документите, включени за дискусия в дневния ред на съвета. Те поискаха поне 48 часа преди заседанието на тристранката, за да имат време за вътрешни консултации с членовете си. Относно спрените плащания по двете оперативни програми – „Околна среда“ и две оси от „Регионално развитие“, министърът коментира, че се работи по екшън план за възстановяване на плащанията. По програма „Околна среда” се очаква отварянето на програмата да се случи в края на октомври. Два са проблемите във финансирането на здравеопазването – недофинансирането през Националната здравноосигурителна каса и през Министерството на здравеопазването, каза още Порожанов по темата за дефицита в здравната система. Той коментира, че след втората актуализация на бюджета на Здравната каса от 100 милиона лева би следвало недостигът до края на годината да бъде покрит. По негово мнение принципно следващата власт трябва да съсредоточи усилията си към по-голяма ефективност при разходването на средствата в здравния фонд. Недостигът при социалните плащания е около 40 милиона лева, каза още финансистът. Към тях следва да се добавят и компенсациите заради увеличението на цената на тока от 1 октомври. Това са още между 7 и 8 милиона лева до края на годината, изчисли той. И допълни, че е наложително в социалната сфера още от догодина да се стартират някои от най-важните реформи. Източник investor.bg

Банков бюлетин 22.09-27.09.2014

  • Банките повишават лихвите по кредитите месец след законовите промени
    Малко повече от месец след влизането в сила на промените в Закона за потребителския кредит банките повишават минимално лихвените проценти по всички видове кредити за фирми и домакинства.
    През август лихвите са по-ниски в сравнение със същия месец на предходната година, но ставките у нас остават едни от най-високите в Европейския съюз.
    Трябва да се отбележи обаче, че по-точният измерител на цената на кредита – т. нар. годишен процент на разходите (ГПР), който включва всички лихвени плащания по заема, както и всички такси, комисиони и други разходи за сметка на клиента, през август спрямо юли намалява само при потребителските кредити. За месец ГПР по жилищните кредити нараства, но в сравнение с година по-рано разходите по този вид заеми са по-ниски. Тенденцията за понижение на лихвените проценти на годишна база по всички видове кредити се запазва, докато ефектът от нормативните промени, влезли в сила на 23 юли, засега е видим основно при заемите за потребление. Целта на законовите изменения бе да смъкнат осезаемо разходите по кредитите, но пълното им влияние все още не е налице. Лихвената статистика на Българска народна банка обаче показва, че през август банките са покачили минимално лихвените проценти, за да компенсират част от отпадналите такси и комисиони, което е довело до промени и в ГПР. През август сме могли да изтеглим потребителски заем в левове при лихва от 11,35%, което е със 0,07 процентни пункта повече спрямо юли. За сравнение – година по-рано средната лихва по този вид кредити е била по-висока, а именно – 11,65%. Заемите в евро се предлагат при лихва от 9,18% при 9,59% преди година. ГПР по потребителските заеми в левове са с 0,14 пр. пункта по-ниски спрямо юли. През август лихвата е 12,26% при цели 13,05% преди година. ГПР по потребителските заеми в евро се понижава по-осезаемо – с 33 пр. пункта на месечна и с 1,29 пр. пункта на годишна база до 10,09%. През осмия месец на годината лихвата по жилищните кредити в левове се покачва с 0,14 пр. пункта до 6,60%. Все пак разходите по жилищните заеми в родна валута са по-ниски спрямо август 2013 г., когато сме могли да изтеглим кредит при лихва от 6,82 на сто. Банките предлагат еврови жилищни заеми при лихва от 7,08%, което е повече спрямо юли. Тогава трезорите даваха кредити при 6,89%. Преди година обаче лихвата е била по-висока – 7,32 на сто. Още по темата Кредитирането се свива през август, делът на лошите кредити расте минимално Домакинствата и бизнесът върнаха 1 млрд. лв. в банките през август ГПР по този вид кредити се покачват минимално спрямо юли, но са по-ниски в сравнение с август миналата година. Лихвата, заедно с таксите и комисионите за сметка на клиента, по жилищните заеми в левове е 7,28%, а по евровите – 7,93 на сто. Анализ на УниКредит Булбанк показва, че лихвите по фирмените и ипотечните кредити, отпуснати в евро, са най-високи в България в сравнение с всички държави членки на ЕС. Страната ни е втора по размер на ставките по потребителските заеми в евро, докато лихвите по фирмените спестявания са третите най-високи. Според банкерите в действителност лихвите по кредитите реагират не само на фундаменталните фактори като търсенето и предлагането, но и на несигурността. Тази седмица в столицата на Букурещ, Румъния, изпълнителният директор на банката Левон Хампарцумян направи прогноза, че процесът по сближаване на лихвените проценти у нас и в Европа ще продължава. През август растат и лихвите по фирмените заеми. Банките отпускат кредити до 1 млн. евро, договорени в левове, за предприятията при по-висока лихва спрямо юли, а именно – 6,57 на сто. Ставката обаче е по-ниска в сравнение с година по-рано. Такава е ситуацията и при кредитите до 1 млн. евро, договорени в единната валута. При тях лихвата е 5,86%, като е по-ниска с 0,55 пр. пункта спрямо август 2013 г. и по-висока с 0,43 пр. пункта спрямо юли 2014 г. При по-големите корпоративни кредити – тези над 1 млн. евро, промените са разнопосочни. Но и лихвите по тях са по-волатилни. През август по този вид заеми лихвите са съответно 5,86% за левовите и 7,70% за евровите. Средни лихвени проценти по новоотпуснати кредити Август 2014 изменение месечно годишно Фирми кредити до 1 млн. евро, договорени в левове 6.57 0.32 -0.63 кредити до 1 млн. евро, договорени в евро 6.42 0.43 -0.55 кредити над 1 млн. евро, договорени в левове 5.86 -0.19 -2.03 кредити над 1 млн. евро, договорени в евро 7.70 2.07 -0.30 Домакинства кредити за потребление в левове 11.35 0.07 -0.30 кредити за потребление в евро 9.18 0.06 -0.41 жилищни кредити в левове 6.60 0.14 -0.22 жилищни кредити в евро 7.08 0.19 -0.24 други кредити в левове 7.61 0.36 -0.58 други кредити в евро 7.40 0.57 -0.65 ГПР* по кредити за потребление в левове 12.26 -0.14 -0.79 ГПР* по кредити за потребление в евро 10.09 -0.33 -1.29 ГПР* по жилищни кредити в левове 7.28 0.10 -0.39 ГПР* по жилищни кредити в евро 7.93 0.21 -0.16 * Годишен процент на разходите (ГПР) включва всички лихвени плащания по кредита, както и всички такси, комисиони и други разходи за сметка на клиента, извършването на които е условие за отпускането на кредита. Таблица: Investor.bg по данни на БНБ Източник investor.bg
  • Банките свалят лихвите по депозитите
    През традиционно слабия месец август банките проявиха висока активност по отношение на промени по срочни депозити и спестовни сметки. Общо 12 кредитни институции коригираха лихви по срочни депозити. Само две от тях предприеха подобрение, а останалата част продължиха към тенденцията да понижават дохода от депозит.
    След промените в Закон за потребителския кредит в края на юли, когато банките бяха особено активни, през август корекции на практика липсваха при потребителските кредити, пише финансовият портал MoitePari.bg. Пасивното поведение е съвсем обяснимо и типично за това време на годината. Ситуацията при жилищните и ипотечни кредити не беше по-различна. След очакваната висока активност на банките през юли, също толкова очаквана беше и ниската им активност през август. Промените, които предприеха банките, бяха реализирани още през юли, поради което през август новости почти липсваха. Само две бяха банките предприеха промени през изминалия месец. БАКБ започна да предлага нов 1-месечен промоционален депозит за физически лица в началото на месеца. Лихвите са 2,6% за лева, 2,25% за евро и 1,5% за щатски долари. Райфайзенбанк понижи минимално част от лихвите по срочни депозити за ФЛ. Депозит „3+3“ продължи да се предлага с 0,60 п.п. по-ниски лихви за 2-я лихвен период. Детският и промоционалния 12-месечен депозит също се оказа с 0,50 п.п. по-ниски лихви. При стандартните срочни депозити на Банката за период над 6 месеца лихвите се понижи с 0,25 – 0,50 п.п. Societe Generale Експресбанк понижи с 0,10-0,20 п.п. почти всички срочните депозити за физически лица. С по-ниски лихви вече се предлагат „SG Гарант“, промоционалния „SG Гарант“, Рента, Прогрес и Тактика. Пощенска банка с нови по-ниски лихви по част от срочните депозити за ФЛ от 05.08. Стандартните срочни депозити, Авансова лихва и депозит „Рента“ продължиха да се предлагат с 0,20 – 0,30 п.п. по-ниски лихви. ТБИ Банк подобри условията си по срочните депозити за ФЛ, като в средата на месеца стартира промоция по депозит „Привилегия“. От 19.08.2014 г. до 30.09.2014 г. всички нови депозити „Привилегия“ в лева и евро, получават 1% надбавка върху стандартната лихва за целия период. Промоцията е валидна за депозити със срок 6 и 12 месеца. Алианц България коригира лихвите по срочни депозити в края на месеца. Трезорът коригира всичките си оферти, като корекциите бяха в диапазона между 0,60 и 1,00 п.п. И този път посоката беше в посока понижение. Сибанк понижи лихвените проценти по част от срочните депозити за ФЛ. Трезорът понижи лихвите по „Атрактивен депозит“ в лева и евро с около 1,00 п.п. Тези по депозит „Елит“ пък се понижиха с 0,10 п.п. С влошени условия продължиха да се предлагат още „Евродепозит“ и „Екстра“. Токуда банк коригира 4 от срочните депозити за ФЛ в края на месеца. Лихвите по офертите бяха предимно понижавани. Единствено при депозит „Токуда Инвест“ имаше повишение на лихвените проценти. Останалите депозити, които бяха коригирани продължиха да се предлагат с около 0,20-0,60 п.п. по-ниски лихви. ТБ-Д с нови лихви по срочни депозити от края на месец август. Трезорът понижи лихвите по всички срочни депозити за ФЛ с 0,25 – 0,30 п.п. ОББ понижиха в края на месеца с около 0,50 п.п. лихвите по всички срочни депозити за физически лица. Уникредит Булбанк понижи лихвите по преобладаващата част от срочните депозити за физически лица. Понижението в лихвите беше в диапазона между 0,50 и 0,80 п.п. Alpha bank с нови по-ниски лихви по срочни депозити в края на месец август. Стандартните срочни депозити в лева, евро и долари продължиха да се предлагат средно с около 1,00 п.п. по-ниски годишни лихви. При нарастващия „Прогресивен депозит“ средната лихва по периоди се понижи с 0,35 п.п. при левовия депозит и с 0,20 п.п. при евровия. Депозитите с авансово получаване на лихвата също се оказаха с 0,50 – 0,75 п.п. по-ниски лихви. Доходът от спестовни сметки продължи да спада и през изминалия месец август. Въпреки, че при тези продукти банките традиционно са по-пасивни през изминалия август цели 5 банки понижиха лихвите по тях. При потребителските кредити ЦКБ увеличи максималния срок и максималната сума по потребителския кредит „Комфорт“. Срокът беше удължен от 3 на 8 години, а максималната сума от 3000 на 8000 лв. Таксата за разглеждане на документи беше променена на 30 лв. при кредити до 3000 лв. и 50 лв. при кредити с размер над 3000 лв. При жилищните и ипотечни кредити Банка ДСК понижи своите лихви по кредити с 30 б.п. Промоционалните лихвени нива са в сила до 31.10.2014 г. С ново предложение е и ЦКБ. Банката предложи на своите клиенти два нови продукта за рефинансиране на задължения. Единият от тях е за рефинансиране на задължения към други банки с фиксирана лихва за първата година 4.40% и 6% за останалия срок за лева и евро. Кредитът се предлага за максимален срок от 30 г. и максимална сума 150 000 евро. Другият продукт за рефинансиране е предназначен за покриване на ипотечни кредити за текущи нужди. Той се характеризира с лихва за първата година в размер на 6% и лихва за останали срок – 6.30%. Максималният срок и сума са същите както при кредита за рефинансиране на задължения към други банки. През август беше удължена и една промоция. Това беше отпадането на таксата за разглеждане на документи на СИБанк. Кредити ще се разглеждат без такава такса до края на годината. Източник darikfinance.bg
  • Цветан Василев и трите големи мита
    Цветан Василев опровергава три големи мита за себе си – че е откраднал парите на хората, че се крие и че банката е пирамида. Ето и цялото му писмо, видно в неговия личен блог, което публикуваме без редакторска намеса
    Скъпи клиенти и служители на КТБ! Уважаеми дами и господа! Приятели! След динамиката на събитията в последно време се чувствам задължен да изразя и своята позиция. В продължение на повече от три месеца немалко медии ме атакуваха по начин, какъвто не съм си представял и в най-песимистичните си очаквания. По мой адрес бяха тиражирани обидни квалификации и небивалици, някои от които подсказващи определени болестни състояния на техните автори. Но не това е важно. Искам да Ви запозная с моята позиция по някои от актуалните теми заради нелекия, но важен път, който сме извървяли заедно напред. Мит номер едно: Василев открадна парите и избяга За незапознатите с фактите около моето напускане на България, нека все пак да припомня, че атаката срещу банката започна с откровено пошъл и треторазряден холивудски сюжет, сътворен от местни сценаристи, според които уж съм „поръчал“, както се казва на жаргон, Делян Пеевски на трима нищо неподозиращи и невинни хора. По това време бях в командировка и след като разбрах, че целта на сценаристите е да бъда публично задържан в качеството ми на Председател на Надзорния съвет на банката, аз реших, че е по-добре да остана в чужбина, докато се изясни това очевидно недоразумение. В този момент не си и представях дори, че безотговорността на държавните институции ще стигне дотам да се окажат сред инициаторите за унищожаване на банката. Въображението ми не допускаше подобен цинизъм. Но те го направиха пред очите на цяла България! Заявявам най-отговорно, че през онази черна седмица от 13.06 до 20.06, бидейки във Виена, поддържах постоянен контакт както с изпълнителните директори на банката, така и с Управителя на БНБ. След като видях очевидното нежелание на централната банка да заеме адекватна позиция, и страха на Иван Искров от прокуратурата, който бе очевиден, аз взех тежкото решение да поискаме специален надзор от БНБ. В нито един момент не ми е минавала дори мисъл да се крия. Самолетът ми беше във Виена, нямаше повдигнати обвинения, още по-малко – международна заповед за арест, но изпратих самолета с екипажа в София. Изглежда обаче това убягна от вниманието на ангажираните със скандала хора, включително и на медиите, които усърдно тиражираха всякакви нелепици по мой адрес. Скрит остана и фактът, че за периода 2011 – 2013 година (забележете, че той съвпада с периода, за който съм обвинен, че съм подстрекавал мои колеги да присвояват за мен „онези“ двеста и няколко милиона) банката е капитализирана с 500 милиона чрез пряко увеличение на капитала, капитализация на годишната печалба и предоставяне на подчинен срочен дълг. Вместо тази информация, в публичното пространство бе пусната нескопосаната история за изнесени чували, надлежно съчинена на една улица с име на латиноамериканска столица. За мое учудване тази нелепост бе преповторена дори от Иван Искров още по-абсурдно – оформена като сигнал до Прокуратурата от 11.07.2014 г. В друга ситуация дори не бих коментирал подобна история, защото тя е обидна за което и да е общество, камо ли за такова, което е част от европейското семейство. В същото време в банката по различни сметки на фирми, пряко и непряко приписвани ми, останаха над 220 млн. евро. Но и това по мистериозен начин бе скрито от вниманието на всички. Очевидно, защото бе неудобен факт. Надявам се обаче, че наближава моментът, когато тези неща ще бъдат разгледани, анализирани и оценени от съответните институции. Мит номер две: Василев се крие След като банката беше поставена под особен надзор, започнах активна работа по търсенето на начини за нейното възстановяване. Защото твърдо вярвах и продължавам да вярвам в начина, по който е управлявана, в правилността на приетата стратегия и в качеството на нейните активи. Знам, че сега ще започнат спорове по тази тема, но нека да не забравяме, че стойността на активите и концепцията за тяхното управление са различни при работеща и неработеща банка. А причината за сегашното състояние на банката и на финансираните активи е бруталната атака от страна на някои институции под умилителния поглед на БНБ и на тогавашното правителство. И дори при тази арогантност, с която беше атакувана КТБ, тя издържа цяла седмица, което малко банки в света могат да сторят. Централната банка отсъстваше тогава, независимо от моите опити и опитите на изпълнителните директори да убедят ръководството й да се намеси. Вялата декларация от 18 юни беше закъсняла и бе повече опит за измиване на гузната съвест на Иван Искров, който в прав текст ми заяви, че нямало „да тръгне срещу прокуратурата“. В тази връзка мнението на подуправителя Димитър Костов, когото уважавам за професионализма, от 19 септември ми звучи повече оправдателно, отколкото убедително. За да подкрепя тезата си, че срещу банката бе организиран погром с участието на държавни институции и техни представители, ще подчертая, че разполагам с неопровержими доказателства за манипулиране и изнудване на клиенти с цел изтегляне на техните средства, създаване на изкуствена паника, координирано изтегляне на средства на държавни фирми и други подобни. При това с широката подкрепа на услужливите медии, странно обединили се срещу посочения с пръст общ враг. Без никакво съмнение целта беше фалиране на банката на всяка цена и придобиване на някои от апетитните активи на безценица от организаторите на погрома. Става дума за активи, които решително бях отказал да „предоставя“ месец преди това, за да запазя жизнеспособността на банката и сигурността на вложителите. Това винаги е било приоритет за мен. Повтарям още веднъж: при това организирано насилие, банката устоя цяла седмица. За сравнение ще спомена, че дори в по-лека ситуация друга банка бе на ръба на краха само за ден. Само че в посочения случай „центърът“ за управление на държавата веднага включи защитните механизми и положението бе овладяно. На КТБ обаче подобно решение бе отказано. Сами преценете за какви стандарти става въпрос. Точно затова реших да се боря докрай: заради моята и на моите колеги истина и най-вече заради тези, които ни довериха парите си! Ще направя всичко, което е по силите ми да възстановим банката и Ви давам дума, че ще съдя докрай виновните за грозната война срещу КТБ. Всички присъдени обезщетения ще вложа във фонд със специални цели! И понеже възстановяването на банката се превърна в мисия на живота ми, така както преди това беше нейното развитие, реших, че то няма как да бъде осъществено от ареста, който ми бяха предвидили уж мастити прокурори и следователи, на база на измисленото от тях обвинение. Това е единствената причина все още да не съм в България. Вече знам, че постъпих правилно! Убеден съм, че ще доведа започнатото докрай, защото това е моят кръст. Може тези думи да Ви се струват прекалено силни, но са искрени. Няма да занимавам никого с това, което съм преживял през тези месеци. При дискутирането на модела за преструктуриране на банката Ви уверявам, че последният интерес, който защитавах, беше моя личен интерес! И това може много лесно да бъде проверено! Мит номер три: Банката е пирамида Тази басня упорито се разпространява от „центъра“ за управление на държавата, подкрепян активно от бизнесмена Иво Прокопиев. Самият факт, че тези кръгове се обединиха около толкова абсурдно твърдение, говори за нисък интелектуален потенциал. Странно е, но основните им доводи се градят на нескопосаните тези на едно недостойно създание, чиито услуги те си осигуриха по един или друг начин. Странно и страшно е, че и управителят на БНБ Иван Искров се включи в този фалшив хор, ползвайки същите доводи. При цялото ми неуважение към този човек заради неговото безгръбначие, той е добър специалист. Където не достигат разумните доводи, ги заменят с викове, казва великият Леонардо да Винчи. Заявявам най-отговорно, че банката е финансирала балансирано и отговорно в основните сектори на индустрията, и преди всичко в отраслите, гарантиращи устойчивото развитие на икономиката на страната. И това беше констатирано и от експертите на международна одиторска компания, които няма как да бъдат заподозрени, че работят в моя полза. Независимо от известните недостатъци на кредитния портфейл на банката, нейните активи обезпечават насрещните й ангажименти. Стоя зад тази позиция. Разбира се, при условие, че имаме нормално и професионално развитие на финансираните от банката проекти. Нещо, което очевидно не е по вкуса на онези, които искаха смъртна присъда за КТБ през юни и юли. Няма как да не спомена и квесторите, част от които усърдно се стараят да „докажат“ тезите на обвинението. Разбира се, защото така им е наредено. Сравнението на банката с пирамида е просто доказателство, че определени хора и кръгове се опитват да манипулират общественото мнение за някакви свои нечистоплътни цели. Не бих искал да влизам в повече подробности сега, защото част от тезите ще бъдат застъпени и от защитата, както и в предложението за преструктуриране на банката. Накрая искам да подчертая още веднъж, че независимо от огромното ми разочарование, което изпитах от отношението към мен от представителите на държавните институции, някои медии и политици, аз ще направя всичко по силите си за спасяването на банката. Заради вложителите и достойните служители, които в момента са подложени на унижения и изпитание! Всички, които ни се довериха, заслужават справедливо решение на предизвиканата от други криза! Заради бизнеса, който беше и остана с нас! Цветан Василев Източник profit.bg
  • Девет банки, пет университета и държавната администрация са атакувани от хакери през 2014 г. Кибератаките не заобикалят България, заяви зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Камен Спасов при откриването на 13-ата международна конференция по информационна сигурност и съхранение на данни. През първите седем месеца на 2014 г. са обработени над 1300 сигнала за хакерски атаки в българското интернет пространство, които са получени от 32 732 интернет адреса. Зам.-министър Спасов посочи като конкретен пример вируса Zeus Kins, който е засегнал 54 държавни и общински администрации, 5 университета, 9 банки, НЕК, доставчици на интернет и електроразпределителни дружества, съобщи вестник „Стандарт“. Той се позова на информация от Центъра за реагиране на инциденти във връзка с информационната сигурност в изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ към МТИТС. Ролята на центъра е да помага за намаляване на рисковете и да оказва съдействие при управлението на инциденти, заяви Камен Спасов. Той добави, че МТИТС работи за разширяване на възможностите на центъра в посока по-активно взаимодействие с администрациите с цел превенция на заплахите към мрежовата и информационната сигурност. Зам.-министърът подчерта нуждата от завършване на проекта за национална стратегия по киберсигурност. По думите му, глобалната природа на информационната сигурност изисква и широко международно сътрудничество. България разширява своето участие в една от формите на тези партньорства – киберученията, каза Камен Спасов. Източник profit.bg
  • „ЕК е изпратила официално писмо до българското правителство, в което се изразява тяхната оценка за извършено нарушение, състоящо се в неправилно транспониране на директивата за гарантиране на депозитите“, потвърди в интервю за вестник „Стандарт“ подуправителят на БНБ Калин Христов. „Това води до забавяне на изплащането на гарантираните депозити. Всички компетентни институции (в това число правителството и Фондът за гарантиране на влоговете в банките) в срок до 15 октомври трябва да изпратят позицията на страната по отношение на становището на ЕК“, уточни той. „Банката бе подложена на масирано теглене на депозити вследствие на насадено усещане у нейните клиенти за проблеми с качеството на кредитния й портфейл. След изчерпването на ликвидните й активи (в това число и тези, които КТБ можеше да заложи, за да получи временно финансиране от БНБ), ръководството на банката внесе искане за поставянето й под специален надзор“, обясни ситуацията през юни Христов. „В момента на поставянето на банката под специален надзор и при изчерпани ликвидни активи, единствените възможни източници на ликвидност за банката останаха две – или акционерите на КТБ да осигурят ликвидна подкрепа, или банката да получи такава подкрепа чрез държавна помощ. Досега обаче акционерите не са показали план за ликвидна подкрепа“, посочи още той. „Към момента на поставянето под специален надзор вече беше насадено съмнение за качеството на кредитния портфейл на банката, което означава несигурност по отношение на нейната платежоспособност. Именно това наложи БНБ да поиска външна оценка за КТБ от независими одитори, на база на която да се получи увереност, че КТБ е платежоспособна. Такава оценка щеше да позволи държавна помощ“, съобщи още той. „Прегледът се извърши за 10 работни дни. За съжаление, вместо да се внесе яснота за качеството на портфейла и капиталовата адекватност на банката, се оказа, че за над 60% от кредитния портфейл не може да бъде направена независима външна оценка поради липса на документи в кредитните досиета“, уточни Христов. Относно оздравяването на банката подуправителят на БНБ заяви: „На основата на оценката на качеството на активите и произтичащата от нея евентуална обезценка на капитала, ще могат да се вземат решения за бъдещето на банката. Представителят на акционерите EPIC в писмото си до БНБ и правителството ясно казва, че ще представи план за оздравяване на банката, който ще се базира на оценката на активите на банката и произтичащия от нея капиталов недостиг и потенциална държавна помощ под формата на ликвидна подкрепа. Разписан конкретен план с финансови ангажименти до момента не е предоставян в БНБ.“ Бизнес моделът на КТБ е много по-различен от всички други банки, така че не смятам, че други банки трябва по аналогия да бъдат свързвани с развитието на този случай, успокои Христов. И добави, че от 1997 г., след въвеждането на паричния съвет, БНБ не е прилагала предвидената в Закона за БНБ възможност за оказване на краткосрочна ликвидна подкрепа на търговска банка в рамките на функцията на кредитор от последна инстанция. Източник profit.bg
  • Дали има нарушение в България на европейската директива за гарантиране на депозитите в случая с КТБ. Това ще разследва и Европейският банков орган, съобщи БНР. След проверката той може да направи препоръки до съответните компетентни власти, като определи какви са необходимите мерки за съблюдаване на европейските разпоредби, се посочва в съобщението на институцията. Тя е независим орган на евросъюза, като целта е да се поддържа финансовата стабилност в общността. Въпреки това Европейският банков орган се отчита пред Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия. Източник profit.bg
  • Редица американски сенатори внесоха писмо в министерството на финансите на САЩ с искане да съдейства за изключване на попадащите под санкциите Запада руски банки от системата SWIFT. Подписалите писмото политици се обръщат към администрацията на Барак Обама с молба да въздейства на своите европейски партньори за изключване на попадащите под ударите на санкции руски банки от системата за електронно банкиране. Според тях това може да послужи като ефективен инструмент за САЩ и ЕС в общото противодействие на руската окупация и дестабилизация на Украйна и недопускане на по-нататъшни заплахи за европейската стабилност. „Даже и частичното изключване от SWIFT може да има драматични последствия за руската икономика, както стана с Иран през 2012 г., когато под международно влияние SWIFT изключи ирански банки“, подчерта сенатор Кърк, който е един от републиканските сенатори, подписали писмото. „САЩ и ЕС трябва да използват всички невоенни средства, за да принудят Русия да заплати висока цена за своите незаконни действия“, счита той, цитиран от БГНЕС. Европейският парламент призова ЕС да обмисли изключването на Русия от системата на Обществото за световните междубанкови финансови телекомуникации (SWIFT) като допълнителна санкция. SWIFT категорично осъди предложението като дискриминация и нарушение на правото да се прави бизнес. „Изключването от SWIFT по подобен начин възпрепятства фундаменталното право на SWIFT да прави бизнес и правото на собственост. Това представлява дискриминация и неравностойно отношение“, се казва в изявление на SWIFT. Източник profit.bg
  • Емисията акции, издадена от Корпоративна търговска банка, няма да се търгува до 25 ноември, включително. Първочално книжата бяха спрени от търговия до 26 септември (петък), но Комисията за финансов надзор задължи Българска фондова борса да удължи срока с два месеца. Само преди дни от Българска народна банка също продължиха с два месеца срока на специалния надзор на банката. Последната сделка с книжата на КТБ бе сключена на цена от 78.05 лв. за брой, при което пазарната капитализация на банката е 511 млн. лв. Или иначе казано, банката е втората по големина компания, търгуваща се на Българска фондова борса, след Софарма, чиято оценка възлиза на 528 млн. лв. Източник profit.bg
  • Малко над 1 млрд. лв. са се върнали в банковата система под формата на депозити, сочат неокончателни данни на Българска народна банка за август. Най-голям принос имат нефинансовите предприятия, внесли 732 млн. лв., докато домакинствата добавиха нови 282 млн. лв. влогове. Или иначе казано – през август домакинствата са внесли с 282 млн. лв. повече от сумите, които са изтеглени от банките ни. Ръст на вложенията си отчитат и финансовите предприятия, като техните депозити достигат 3.387 млрд. лв. или с 13 млн. лв. повече спрямо месец по-рано. Общо компаниите и домакинствата имат на депозит 58.379 млрд. лв. Източник profit.bg
  • Управителят на Българска народна банка Иван Искров има още 12 месеца от втория си мандат, показва проверка на Profit.bg. Въпреки че вторият мандат на Искров изтича през октомври 2015 г., не са един и двама държавниците, финансистите и икономистите, поискали оставката му през последните дни и седмици. През почивните дни лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов изказа мнение, че възстановяването на доверието в банковата система минава задължително през смяна на управителя на БНБ. Според него трябва да се намери консенсусна личност, човек с опит. Светослав Гаврийски можеше да се справи прекрасно, ако има подкрепата на парламента. Подобен човек с репутация ни трябва, каза още Борисов. Припомняме, че Искров беше предложен за преизбиране като управител на БНБ именно от ГЕРБ.За оставка, но на целия Управителен съвет на БНБ, се обявиха и от Експертния консултативен съвет (ЕКС). Тя обаче ще бъде поискана на 7 октомври (когато се очаква да станат ясни резултатите от парламентарните избори). Сред учредителите на ЕКС личат имената на Огнян Донев, Красимир Ангарски, Емил Хърсев, Камен Тошков, Сашо Дончев, Валери Димитров, Ваня Борисова, Румен Радев, Румен Симеонов и Тодор Табаков. За оставката на Искров настояват още и голяма част от вложителите на Корпоративна търговска банка. Вече трети месец парите им остават блокирани в банката, а само преди дни от БНБ удължиха специалният надзор на КТБ с нови два месеца. За разрешаването на проблемите обаче е нужен и работещ парламент, или иначе казано, изборите на 5 октомври са от изключителна важност и за вложителите в КТБ. Източник profit.bg
  • Банките намаляват лихвите по депозитите през август, но в същото време повишават лихвите по кредитите, както за бизнеса, така и за домакинствата. В сравнение с юли 2014 г. средният лихвен процент по срочните депозити в левове за предприятията намалява с 0.21 пр.п., до 1.59%, а по тези в евро, с 0.07 пр.п, до 1.19%. На годишна база пониженията на лихвените нива през август вече надхвърлят 1 процентен пункт, сочат данните на БНБ. При депозитите на домакинствата ситуацията е идентична. В сравнение с юли 2014 г. средният лихвен процент по срочните влогове в левове се понижава с 0.47 пр.п., а по тези в евро, с 0.16 пр.п., съответно до 2.72% и до 2.50%. В същото време кредитите поскъпват. През август спрямо юли средният лихвен процент по заемите за бизнеса до 1 млн. евро, договорени в левове, се увеличава с 0.32 пр.п., до 6.57%, а по тези, договорени в евро, с 0.43 пр.п., до 6.42%. Средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове нараства с 0.07 пр.п., до 11.35%, а по тези в евро, с 0.06 пр.п.,до 9.18%. При жилищните кредити в левове той се увеличава с 0.14 пр.п., 6.60%, а по жилищните кредити в евро, с 0.19 пр.п., 7.08%. При другите кредити в левове средният лихвен процент се повишава с 0.36 пр.п., до 7.61%, а при другите кредити в евро, с 0.57 пр.п., до 7.40%. Промяната на политиката на банките е резултат, както от новите правила за потребителските кредити, с които бяха отменени редица такси, така и от събитията около КТБ. Случилото се в Корпоративна търговска банка увеличи рисковата премия при кредитирането в цялата банкова система. Освен това със стабилизирането на финансовия сектор в Европа, заемният ресурс става по-евтин от депозитния за българките кредитори, което ще оказва продължителен натиск върху лихвите по влоговете, особено с оглед на перспективите за въвеждане на количествени улеснения в еврозоната и продължителен период на нулеви и отрицателни лихви на Европейската централна банка. Проблемът е, че на фона на спада на лихвите по депозитите, обемът на влоговете на бизнеса и населението достигна нов рекорд от 58.4 млрд. лв. през август. Изглежда икономиката не дава достатъчно възможности на компаниите за инвестиции, а предприемачите, както и потребителите се честват несигурни в перспективите за бъдещето, с оглед на политическия хаос в българската държава. Източник darikfinance.bg
  • Случаят КТБ оголи истината за състоянието на българската държава, а покрай това стана ясно, че следващата КТБ може всеки момент да се появи зад ъгъла, твърди Иван Бедров в коментар за Deutsche Welle. Диагнозата на затворената от три месеца Корпоративна търговска банка е новина, която постоянно бива отлагана. Но много преди да чуе заключението на одиторите, обществото постави една друга диагноза – на т.нар. държава. Така наречена, защото не изпълнява основните си функции да гарантира правов ред и сигурност и да контролира правилата, които самата тя е приела. Заключения от типа „фасадна демокрация“, „липсваща държава“ и т.н. звучаха досега като лозунг, защото липсваше толкова всеобхватен пример. Случаят КТБ ни го даде. Банковата сага оголи проблемите в държавното обвинение, в банковия надзор, в службите за сигурност, в изпълнителната власт, в медиите – остана ли още нещо изобщо? Блокираните пари на отделни вложители, на фирми и на държавни структури притискат и ще притискат всяка власт да търси бързо решение на проблема. Идеите варират от експресно изплащане на малки суми от депозитите, през бърз фалит и изплащане на всичко до 196 хиляди лева, до масирано участие на публичен ресурс и „спасяване“ на цялата банка. Всички варианти обаче са фокусирани върху последиците от проблема, а не върху самия проблем. И не отговарят на въпроса: Възможна ли е нова КТБ утре? Към момента нито предишните управляващи, нито канещите се да бъдат следващи не са дали рецепта как отговорът на този въпрос да бъде категорично НЕ. Лично главният прокурор Сотир Цацаров (който в рамките на три месеца се превърна от поръчител на демонстративни проверки в сградата на все още работещата банка в спасител на същата тази банка) призна, че нещата не са такива, каквито изглеждат. „КТБ е била банково украшение, била е държана под стъклен похлупак. Държавата е правила максимума, за да обгрижи този похлупак“, каза прокурорът на 3 септември. А на 19 септември допълни посланието си за похлупака – КТБ „се е превърнала в структура, имаща досег с не малък брой политици, общественици, дори с представители на журналистическата гилдия… не може да се каже, че банката просто е фалирала“. Прямият разказ как българската държава си е създала „структура“, която е достатъчно мощна финансово, централна за отделни сектори от икономиката, „имаща досег“ до политици и т. н., отглеждана и държана под похлупак, може да бъде преведен като „държава в държавата“. Признанието е, че за други банки има правила, но за „структурата“ няма. Че за други публични дружества на борсата има контрол, но за „структурата“ няма. Че за други нарушители има служби за сигурност, но за онова нещо под похлупака няма. Списъкът е дълъг и на челно място в него е точно институцията, чийто ръководител призова за „надскачане“ на закона. Към момента отговорът на въпроса „Възможна ли е нова КТБ утре?“ е кратък: разбира се, че да. Повечето политически реакции на кризата около КТБ също са насочени единствено към последиците, а не към самия проблем. ГЕРБ настояваше за актуализация на бюджета в последните дни на предишния парламент, като един от мотивите беше именно необходимостта от бързо изплащане на депозитите или пък по-широко „спасяване“. БСП заплашва да извади стенограми от първите срещи по казуса, които щели да покажат как опонентите им предлагали въвеждането на банкова ваканция. Реформаторите предложиха отстраняване от разследването на главния прокурор, шефа на ДАНС и още ключови фигури, които били „част от проблема“. Предложиха и международно разследване. В предизборните дебати разделението по темата КТБ е да бъдат или да не бъдат използвани пари на данъкоплатците, както и кое ще излезе по-скъпо – спазването на съществуващия закон или приемането на нов за „спасяване“ на банката. Отвъд гасенето на пожара отиват единствено обвиненията към управителя на БНБ Иван Искров. В един момент от кризата неговата смяна изглеждаше консенсусен вариант. Той дори подаде полуоставка и декларира, че е готов да се оттегли, ако предишният парламент се заеме с избора на негов наследник. Представители на ГЕРБ се заканиха да сменят Искров веднага след изборите, което го накара да им припомни закона – мандатът е 6-годишен, и да заплаши с последствия от Брюксел. Все по-видим става консенсусът пожарът да бъде потушен без провеждане на сериозния разговор – какво не е наред с БНБ, какво не е наред с КФН, какво не е наред с прокуратурата и защо едни трябва да спазват законите, а други са под похлупак. При това положение следващата КТБ може всеки момент да се появи зад ъгъла. Източник darikfinance.bg
  • През август кредитната активност в България се понижава в сравнение с месец по-рано, но е по-висока спрямо предходната година. Освен това делът на лошите и преструктурирани кредити от общия кредитен портфейл на банките се увеличава минимално, докато все пак намалява при потребителските заеми. Още по темата Домакинствата и бизнесът върнаха 1 млрд. лв. в банките през август През август вътрешният кредит намалява с 0,16% до 55,98 млрд. лв. в края на месеца, показва паричната статистика на Българска народна банка (БНБ). На годишна база показателят бележи ръст от 0,9%. Август донесе спад при почти всички типове кредитополучатели. Фирмените заеми намаляват с 0,21% до 35,85 млрд. лв. в сравнение с юли, когато започнаха да забавят своя темп на прираст. Жилищните кредити са с 0,43% по-малко спрямо предходния месец и през август се понижават до 8,84 млрд. лв.. При потребителските спадът е от 0,03% на месечна база до 7,36 млрд. лв. Спадът на търсенето може да се обясни с принципно ниската кредитна активност през летните месеци. Ситуацията около Корпоративна търговска банка също оказва влияние, но по-скоро на нагласите, отколкото на търсенето и предлагането на кредит, тъй като на годишна база все още има ръст. При потребителските кредити той е в размер на 0,9%, при жилищните – 0,5%, а при фирмените – 2,9%. Всъщност повишение има при един сравнително малък и бързоразвиващ се пазар, а именно кредитите за финансови предприятия, които се увеличават с 3,89% на месечна и с 31,2% на годишна база до 1,25 млрд. лв. към края на август 2014 г. Според методологията на БНБ финансовите предприятия са застрахователните дружества и пенсионните фондове, както и финансови предприятия, ангажирани със спомагателни финансови дейности. През август делът на лошите и преструктурирани кредити* от общия кредитен портфейл на банките (без овърдрафтите) се покачва до 22,3%. Нивото нараства минимално спрямо юли, когато изчисленията на Investor.bg на базата на данните на БНБ показаха, че то е най-ниското от декември 2011 г. насам. В абсолютни стойности лошите и преструктурирани кредити се покачват с 41 млн. лв. на месечна база, но намаляват със 144 млн. лв. на годишна база и през август сумата им вече е 9,672 млрд. лв. През осмия месец на годината само делът на лошите и преструктурирани фирмени заеми се повишава до 23,9% от 23,7%, колкото бе през предходните два месеца. При потребителските заеми делът на лошите и преструктурирани заеми се понижава минимално спрямо предходния месец – до 16,5%, или 1,212 млрд. лв. По-нисък дял на лошите потребителски заеми е имало през ноември 2013 г. – 15,8%. Делът при жилищните заеми остава на нивото от юли, а именно 21,7%. При другите кредити покачването е до дял от 28,9% спрямо юли, когато делът на лошите и преструктурирани заеми бе 28,7%. През април 2014 г. пък бе отчетен най-високият дял по това перо за последните 5 години – 29,3% при едва 6% през април 2009 г. Тип кредитополучатели авг. 14 юли. 14 изм. на месечна база изм. на годишна база Вътрешният кредит 55,977 56,065 -0,16% 0,90% Кредити за неправителствения сектор 55,68 55,756 -0,14% 2,40% Кредити за нефинансови предприятия 35,851 35,926 -0,21% 2,90% Домакинства и НТООД 18,575 18,623 -0,26% 0,10% Жилищни кредити 8,84 8,878 -0,43% 0,50% Потребителски кредити 7,355 7,357 -0,03% 0,90% Кредити на финансови предприятия 1,254 1,207 3,89% 31,20% Таблица: Investor.bg по данни на БНБ * Показателят включва целия размер на балансово отчитаните кредити, които са преструктурирани или са с нарушено обслужване с просрочие над 90 дни (обхваща категориите необслужвани експозиции, загуба и всички преструктурирани експозиции по смисъла на отменената Наредба № 9 на БНБ от 3 април 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск). Източник investor.bg

Банков бюлетин 15.09-19.09.2014

  • Борисов се радва, че Цветан Василев се връща
    Аз се радвам, че Цветан Василев е в процедура да се върне в България, защото той най-добре ще разкаже кои са му клиентите, кои са политиците, кой му е помагал, кой му е пречил, кой го съсипа. Моята съвест е чиста.
    Това казва лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пред в. „Стандарт“. Тази банка, ако бяхме изтеглили държавните пари преди година и половина, щеше да фалира тогава. Същото в момента се прави в три български банки – се интервира и се помага от държавата. И то е правилно. Така както аз съм помагал на тези трите плюс още две. Като държава ние сме длъжни да пазим българските банки. Там са парите на хората. И да се види защо тогава Чобанов и Орешарски дръпнаха държавните пари. И как така ще избягат от тази отговорност? Мандатоносител БСП, ДПС коалиционен партньор с „Атака“, как ще избягат от това? И да ми прехвърлят вина какво бил казал някой при президента. Това е консултативен съвет. Волен Сидеров, ако знаете какви ги говори. Това са дребни политически игрички. А фактите са страховити. 20 дена атака по банката и както Хърсев каза, като удар с тухла по главата, след това умишлени и целенасочени действия на държавата в лицето на премиер и финансов министър и оттам бездействието на БНБ. Това е истината и преките виновници са тогавашните управляващи, казва още Борисов в интервю за вестника. Източник profit.bg
  • Ще съумее ли ЕЦБ да прекъсне връзката между банките и политиците?
    За първи път откакто финансовата криза удари през 2008 г. Европа провежда банкови стрес тестове, които могат да разклатят привидно стабилните връзки на кредиторите с политическите институции.
    Европейската централна банка (ЕЦБ) осъществява поредния си опит да разкрие проблемите, които биха застрашили оцеляването на всеки един кредитор в една бъдеща криза, пише Ройтерс. За разлика от предишните три усилия, които бяха възпрепятствани от нежеланието на националните органи да оповестят слабостите на своите банки, този път Франкфурт има пряк интерес от разкриване на проблемите още преди излизането на крайните резултати през ноември. „Последният път, когато процесът се извършваше на национално ниво, той бе осъществен при същите стари политически ръководители“, казва Никола Верон, банков експерт в мозъчния тръст Bruegel в Брюксел. Новите тестове вероятно ще принудят някои банки да си набяват повече ликвидност, за да докажат, че могат да издържат още един спад, без да натоварват данъкоплатците, както се случи на много места на континента при последната криза. В този контекст важен факт е настъпилата от последните стрес тестове през 2011 г. насам корекция на правилата на Европейския съюз (ЕС). Приетите в последните 2-3 години мерки до голяма степен ограничиха държавните помощи за задлъжнелите кредитори. Всяка банка, която поиска публични пари, за да запълни разкрита от прегледа на ЕЦБ дупка, може да се наложи да преструктурира дейността си. Ако Европейската комисия (ЕК) даде зелена светлина за осъществяване на подпомагането, то загуби може да се понесат и от акционерите и дребните кредитори. Германската HSH Nordbank, чийто мажоритарен собственик са местните власти в Хамбург и Шлезвиг-Холщайн, е от няколкото най-проблемни банки в еврозоната. Въпреки че кредиторът е уверен, че ще премине тестовете, някои анализатори го разглеждат като една от германските банки в риск от фалит. Ако HSH Nordbank не бъде в състояние да попълни капиталовата си дупка и се нуждае от намеса на местната власт, Брюксел може да иска прекратяване на дейността на банката. Причината е, че тя вече получи 13 млрд. евро под формата на гаранции и капитал от германските данъкоплатци. ЕК обикновено изисква от получилите публична помощ банки съществено преструктуриране, изразяващо се в свиване на балансите и раздяла с някои дейности. Целта е избягването на нарушаването на конкуренцията в сектора, поради което подобни решения са в обхвата на комисаря на ЕС за конкуренцията. За да се гарантира стабилността на европейския банков сектор, данъкоплатците на Стария континент бяха натоварени с дълг в размер на 1,6 трлн. евро в периода между 2008 г. и 2010 г. За да се гарантира, че това няма никога да се случи отново, лидерите на ЕС се споразумяха за създаването на банков съюз, чрез който инвеститорите, а не обществото да поемат тежестта при изпадането в банков колапс. Трудно е все още да се каже дали националните правителства ще бъдат в състояние да повлияят на размера на разкритите капиталови дупки или да предоставят каквито и да е било публични средства, за да се прикрият неуредиците. Според запознати с въпроса френско-белгийският кредитор Dexia, който получи държавна помощ в размер на 12 млрд. евро, е спечелил мащабна публична отстъпка без да се налага да докаже, че може да издържи на една евентуална тежка финансова криза. От друга страна ЕЦБ отхвърля германските възражения и принуждава банки като HSH Nordbank да оценяват по-консервативно техните активи, пише Ройтерс. ЕЦБ дава на кредиторите от 6 до 9 месеца, за да запълнят недостига на капитал чрез продажба на акции, предоставяне на по-ниски дивиденти, пласиране на активи и облигации и други. Подложените на тестовете банки от еврозоната увеличиха капиталовите си буфери със 103,5 млрд. евро от юни миналата година насам. Повече от половината от сумата дойде чрез продажба на акции на фондовата борса. Банките без достъп до борсата – около половината от 130-те тествани кредитора, са по-ограничени в способността си да набират допълнителен капитал. В този ред на мисли важна стъпка към постигането на дългосрочни резултати в Европа е прекъсването на връзката между правителствата и банките. За целта опитите на ЕЦБ ще бъдат внимателно наблюдавани. „Ще има ли специални услуги за банките, които имат силни политически спонсори? За мен това ще е тестът“, казва Верон. „Ако няма нищо, което да се промени в пейзажа след резултатите от комплексната оценка, много хора ще бъдат изненадани и разочаровани“, добавя той. Източник investor.bg
  • Кога ще имаме достъп до парите в КТБ
    Вчера Управителният съвет на Българска народна банка взе решение за удължаване на срока на специалния надзор за Корпоративна търговска банка и ТБ Виктория с още два месеца – до 20 и 22 ноември.
    Какво следва оттук насетне и какво означава това? От централната банка указват на квесторите на двете банки, че най-късно до 20 октомври 2014 г. трябва да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на Корпоративна търговска банка. До края на същия месец в централната банка следва да се представи и отчет за капиталовата адекватност на банката на база изготвената пълна оценка на активите и след извършване на съответни счетоводни операции. Следващите 20 дни топката ще е в полето на EPIC (European Privatization & Investment Corporation), която, като консултант на най-големите акционери в банката, ще трябва да даде отговор за това дали ще участва в оздравяването й. Или иначе казано, след приключване на одита имаме два варианта – обявяването на фалит и отнемането на лиценз на КТБ или нейното оздравяване. При вариант 1 следва до 20, или най-много 30 дни, Фондът за гарантиране на влоговете в страната да започне изплащане на гарантираните суми до 196 000 лв. (или 100 000 евро). В момента обаче сумите във ФГВБ не са достатъчни за изплащането на всички гарантирани депозити, тъй като в него има 2.1 млрд. лв. При вариант 2 обаче има две опции. Едната от тях е заедно с акционерите да се прибегне до стабилизирането на банката. При втората обаче – при техен отказ държавата ще трябва да се намеси и да запълни дупката, чийто окончателен размер ще е ясен след доклада на одиторите. Накратно – развитие по въпроса можем да очакваме преди Коледа (ако се спазят всички посочени по-горе срокове) или в първите седмици на новата 2015 г. Въпреки по-доброто финансово състояние на ТБ Виктория и факта, че банката посреща изисванията за капиталова адекватност, тя не може да получи държавна помощ, тъй като се разглежда като част от групата КТБ, а евентуалната държавна помощ се предлага на нови групи като цяло. Припомняме, че ТБ Виктория (със старо име Креди Агрикол България) бе придобита от Корпоративна търговска банка само пет месеца преди поставянето й под специален надзор. Към момента единственият източник за осигуряване на ликвидност на ТБ Виктория е продажба на неликвидни активи – портфейл от кредити. Ето защо с решение на УС на БНБ на кресторите са дадени предписания за продажба на обособени части от кредитния портфейл на банката и оптимизирането на нейните разходи. Източник profit.bg
  • Най-големите банки в света променят начина, по който осъществяват валутната търговия Целта на пръв поглед е да се възвърне доверието на клиентите, след като финансовият сектор беше разтърсен от поредица скандали, свързани със злоупотреби с вътрешна информация. Според Bloomberg това е стъпка в правилната посока. Но всъщност финансовите институции планират да затегнат правилата за сигурност и достъп до информация, обвинявайки собствените си служители за проблемите. Реално те искат да избегнат намесата на държавните регулатори на валутните пазари, които до този момента остават до голяма степен свободни от всякаква регулаторна намеса. А през тях всеки ден се осъществяват сделки за 5.3 трилиона долара. Barclays Plc, Deutsche Bank AG, Goldman Sachs Group Inc, Royal Bank от Scotland Group Plc и UBS AG, които заедно контролират 43 на сто от валутна търговия, осъществявана през банките ще направят по-трудно за търговците да се възползват от поверителна информация за клиентите. Но на практика никой няма да знае какво се случва в самите банки. Банките планират до ограничат броят на валутните брокери, техният достъп до информация за клиентите, възможността за разговори извън мрежата на самата банка и да автоматизират, колкото се може по-голяма част от валутната търговия, качвайки я не електронни платформи, пише Bloomberg. Банките действат, след като властите на три континента започнаха разследвания за изтичане на поверителна информация и манипулиране на валутните индекси. Във Великобритания и САЩ вече се водят преговори, за да се избегнат съдебни дела. Общата стойност на глобите може да достигне 15 млрд. долара, според анализатори от Sanford C. Bernstein. Банките обаче избягват решението на основния проблем, а именно определянето на валутните курсове и цените на активите, което е напълно непрозрачно. Обикновено то става в определени прозорци от време, през които всеки голям играч може да се възползва от възможността да задвижи пазара в исканата от него посока. Източник darikfinance.bg
  • Ще се срещнем с представители на виенския фонд EPIC, за да се запознаем с евентуалните намерения за оздравяването на КТБ. Това заяви след заседанието на Министерски съвет служебният финансов министър Румен Порожанов. Към момента няма съдебни искове, подадени от вложители в КТБ, но има редица жалби, обясни Порожанов и добави, че дебатът с Европейската комисия е по отношение на правилното транспониране на директивата за държавна помощ. „При така създадената не е изключено ЕК да образува и процедура, но ние ще имаме срок, за да изчистим нередностите. Поели сме ангажимент, че ще отстраним това несъответствие“, подчерта служебният министър на финансите. Досега около 10 общини са поискали безлихвени кредити от държавата, тъй като парите има са в КТБ. Преценката за отпускането се основава на размера на блокираните средства, като държавата отпуска само крайно необходимите. 39 млн. лв. са отпуснатите пари на 4 одобрени към момента общини. /БГНЕС/ Източник darikfinance.bg
  • Общата сума на предоставените към 17 август безлихвени заеми от централния бюджет на общини с блокирани средства в „Корпоративна търговска банка“ АД е в размер на 28 млн. лв. От тях община Бургас е получила 11 млн. лв., община Белица взима 7.7 лв., община Айтос, 2.8 млн. лв., община Созопол, 4.5 млн. лв, а община Раковски, 2.0 млн. лв. Любопитен факт е, че всички тези общини имат кметове, избрани с подкрепата на ГЕРБ. В Министерството на финансите се разглеждат постъпили искания за безлихвени заеми от още 5 общини, за които има приети решения от общинските им съвети. Това са общините Сливен, Гоце Делчев, Сунгурларе, Симитли и Казанлък. Общият размер на средствата, които се предвижда да им бъдат предоставени, е около 10 млн. лева. Източник darikfinance.bg
  • Министерството на финансите преотвори емисията 10.5 годишни държавни ценни книжа (ДЦК), емитирана на 15 януари 2014 г. с падеж 15 юли 2024 година. Емисията е референтна по отношение на хармонизирания дългосрочен лихвен процент за оценка степента на сближаване, част от Маастрихтските критерии през 2014 година. На проведения на 15 септември 2014 г. аукцион бяха пласирани книжа на стойност 60 млн. лв., а постигнатата среднопретеглена годишна доходност е 3.12%, което е исторически най-ниската стойност в този матуритетен сегмент. От страна на участниците беше отчетен висок интерес, като общият размер на подадените поръчки достигна 115.75 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 1.93. Най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха банките – 51.67%, следвани от застрахователни дружества – 25.25% и пенсионните фондове – 23.08%. Постигнатата доходност е под тази на деноминирани в национална валута облигации на редица държави от ЕС и региона: Полша (3.22%), Португалия (3.24%), Румъния (4.52%), Унгария (4.9%), Гърция (5.69%) и Турция (9.15%). Източник profit.bg
  • Днес изпълняващият длъжността подуправител, ръководещ управление „Банков надзор“, г-жа Нели Кордовска и главният юрист на БНБ г-жа Нина Стоянова изпратиха писмо до г-н Петер Голдшейдер, управляващ съдружник в EPIC. В писмото се заявява, че Българската народна банка приветства усилията на EPIC, представляващ основните акционери на КТБ, за подпомагане на рекапитализирането на банката и изразява готовност да участва, в рамките на своите компетенции, в обсъждането на преструктурирането и оздравяването на групата на КТБ. С цел бързо започване на разговорите, необходимо е EPIC незабавно да представи споразумение, удостоверяващо рамките на предоставените им правомощия и лицата, които са оторизирани да представляват, се посочва в писмото на БНБ. Подчертава се също така, че в хода на разговорите е необходимо EPIC да предостави повече информация относно виждането за рекапитализиране на КТБ, включително конкретните финансови ангажименти, които лицата, представлявани от EPIC, са в състояние да поемат, както и начина и правните средствата, чрез които да стане това. Уточнява се, че увеличаването на капитал, респ. прехвърлянето на акции в банка, се извършва при спазване на българското законодателство и съобразно изискванията на Закона за кредитните институции, Закона за мерките срещу изпирането на пари и др. По повод на разбирането на EPIC, изразено в предишно писмо до централната банка, че „държавната помощ ще представлява решаваща част от решението за рекапитализиране“, изрично се обръща внимание, че не БНБ, а Министерството на финансите е национален компетентен орган по отношение на отпускането на държавна помощ съгласно Закона за държавните помощи. В тази връзка и с оглед на необходимостта от намиране на работещо решение за групата на КТБ в най-кратък срок се препоръчва EPIC възможно най-скоро да започне разговори с Министерството на финансите, с оглед изясняване на реалните възможности и условия, при които биха могли да получат държавна подкрепа. В писмото на БНБ се правят следните уточнения: – Държавната помощ в държавите-членки на ЕС се предоставя по ясни правила, които са част от европейската правна рамка. Трябва да се има предвид Съобщение на Европейската комисия относно прилагането от 1 август 2013 г. на правилата за държавните помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза (2013/C 216/01). – Предоставянето на държавна помощ се разрешава индивидуално за всяка банка и само при наличие на условията за това съгласно европейското и българското законодателство. В случай, че не бъде получена държавна помощ от българското правителство, EPIC следва да информира БНБ по какъв начин ще бъде осигурена нужната ликвидност за възстановяване операциите на двете банки от групата на КТБ. Обръща се внимание, че към настоящия момент двете банки продължават да имат огромен недостиг от ликвидни средства за изплащане на задълженията към депозантите им, които са в размер на 6.227 млрд. лв. за КТБ и на 285 млн. лв. за Търговска банка „Виктория“ ЕАД. Във връзка с високия обществен интерес всяка информация в хода на разговорите, непредставляваща банкова или служебна тайна, ще бъде публично оповестявана. Копие от писмото на БНБ е изпратено до министър-председателя и министъра на финансите на Република България. Източник profit.bg
  • Днес Управителния съвет на БНБ взе решение за удължаване срока на специален надзор за КТБ АД и ТБ „Виктория” ЕАД с още два месеца, съответно до 20 и 22 ноември, съобщиха от пресцентъра на банката. В периода от 28 октомври до 20 ноември ще бъде предоставена възможност на акционерите и други потенциални инвеститори, заявили желание за преструктуриране на КТБ АД, да отправят предложение, съдържащо конкретни финансови и правни ангажименти за предоставяне на капитал и ликвидност. Това ще стане на база резултата от оценката за състоянието на КТБ АД и докладваното съотношение за капиталова адекватност. Към настоящия момент продължават да са налице условията, довели до поставяне на КТБ АД под специален надзор. Банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори, които са в размер общо на 6.227 млрд. лв. към септември 2014 г., а за ТВ „Виктория“ ЕАД възлизат на 285.786 млн. лв. Преди да се направи ясна оценка на качеството на активите и капиталовата адекватност на КТБ АД, не е възможно да бъдат взети икономически обосновани и правно обвързващи решения за бъдещето на банката. На основание на Закона за кредитните институции, УС на БНБ указва на квесторите на КТБ АД най-късно до 20.10.2014 г. да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на КТБ АД, извършена от трите одиторски компании – „Ърнст и Янг Одит“ ООД, „Делойт одит“ ООД и „Афа“ ООД. Съответно до 31.10.2014 г. трябва да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на КТБ АД на база изготвената пълна оценка на активите и след извършване на съответни счетоводни операции. На база резултата от оценката на активите на КТБ АД, докладваното съотношение на капиталовата й адекватност и заявените инвестиционни намерения от EPIC (European Privatization & Investment Corporation) в периода от 01.11.2014 г. до 20.11.2014 г. трябва да бъде взето окончателно решение относно КТБ АД. Констатира се, че в изпълнение на направените предписания от страна на УС на БНБ към квесторите са създали необходимата организация и условия за извършване на цялостна оценка на активите на КТБ АД от страна на трите одиторски компании. Същевременно обемът и сложността на извършваната пълна оценка за състоянието на КТБ АД изискват тази дейност да продължи в рамките на указания срок за приключване на оценката, а именно – не по-късно от 20.10.2014 г. В съответствие с решение № 94 на УС на БНБ от 31.07.2014 г. в рамките на месец август и до момента квесторите на КТБ са създали екип, който да организира подготовката на кредитните досиета за целите на одиторската оценка. Във връзка с изпълнение на задължителните предписания от УС на БНБ към квесторите е създадена организация за подготовка на кредитните досиета за целите на одиторската оценка. Обект на тази оценка са: 177 експозиции на 166 клиента от кредитен, гаранционен и инвестиционен портфейл на банката, в т.ч.: 137 кредитополучателя от кредитния портфейл на банката към 29.08.2014 г. с общо 488 броя кредитни сделки по 380 кредитни договора. До 02.09.2014 г. на одиторските екипи са предадени за оценка досиетата на 69 от клиентите от одитната извадка на кредитния портфейл, съдържаща общо 137 клиента. До същата дата на правните екипи са предадени за правно обследване досиетата на 105 от клиентите от одитната извадка на кредитния портфейл, съдържаща общо 137 клиента. Квесторите са сключили договор за правна помощ и към 02.09.2014 г. юридическият екип е изготвил предварителни анализи на 184 договори за кредит на около 69 кредитополучателя. Организирано е осъществяването на преглед на обезпеченията като част от процеса на подготовка на кредитните досиета, осъществяват управлението на взаимоотношенията с кредитополучателите, включително и предприемане на необходимите действия спрямо длъжници, които не осигуряват редовно обслужване на своите задължения към банката, и е поет ангажимент от трите одиторски компании за оценка на всички активи на банката след попълването на кредитните досиета. Проведени са и множество срещи с кредитополучатели от одитната извадка. В резултат на завършения процес на събиране на липсващата информация, преглед на обезпеченията и правен анализ на договорите за кредит одиторите са започнали втория етап на оценка на активите и определяне на необходимите преоценки. Извършен е анализ на действащите Вътрешни правила на банката, касаещи процедурите относно принудително събиране на вземанията и обявяване на предсрочна изискуемост. Предприети са действия по изграждането на допълнителна организация на оперативно ниво, предвид установената от квесторите ситуация по кредитния портфейл и предстоящите действия по обявяване на предсрочна изискуемост на онази част от портфейла, по отношение на която са налице основанията за това. С оглед на това, че „КТБ“ АД е поставена под специален надзор поради недостиг на ликвидност, тя не може да предостави ликвидна подкрепа на своята дъщерна банка ТБ „Виктория“ ЕАД. Съответно ТБ „Виктория“ ЕАД не разполага с ликвидни активи, които да отговарят на изискванията на Наредба № 6 на БНБ, и срещу които тя да може да получи ликвидност от БНБ по реда на правилата за кредитор от последна инстанция. Независимо от факта, че оценката на активите и надзорните отчети на ТБ „Виктория“ ЕАД показват, че към този момент банката посреща регулаторните изисквания за капиталова адекватност, банката не може да получи държавна помощ, тъй като при разрешаването на такава помощ от Генерална дирекция „Конкурентоспособност“ на Европейската комисия (ЕК) ТБ „Виктория“ ЕАД, трябва да се разглежда като част от групата на КТБ и изискванията за държавна помощ трябва да са изпълнени от групата като цяло. На този етап, предвид неяснотата по отношение на капиталовата адекватност на КТБ АД не може да се докаже пред ЕК, че групата КТБ има достатъчно ниво на капиталова адекватност за кандидатстване за държавна помощ. Към момента единственият източник за осигуряване на ликвидност на ТБ „Виктория“ ЕАД е продажба на неликвидни активи – портфейл от кредити. На тази основа бяха дадени предписания на квесторите на ТБ „Виктория“ ЕАД съгласно Решение № 20 на УС на БНБ от 27.08.2014 г. да предприемат действия по оздравяването на банката. Те предвиждат следното: 1) подготовка за провеждане на тръжна процедура по продажба на обособени части от кредитния портфейл на банката, с цел осигуряване на необходимата ликвидност за посрещане на задълженията на банката към вложители и кредитори. В изпълнение на тази задача, квесторите на ТБ „Виктория“ ЕАД са подготвили проект на договор с консултанта „Ърнст и Янг Одит“ ООД и проект на покана за участие в тръжната процедура за продажба на обособени части от кредитния портфейл на банката; 2) оптимизиране на административните разходи; 3) осигуряване на операционна самостоятелност чрез преразглеждане на съществуващите договори за поддръжка на информационните и счетоводни системи и евентуално сключване на такива, които са оправдани с оглед обема и сложността на бизнес модела на банката. На основание Закона за кредитните институции УС на БНБ дава на квесторите на ТБ „Виктория“ ЕАД задължителни предписания: – в срок до 23.09.2014 г. да изпратят покани до банките за участие в тръжна процедура за продажба на обособена част от кредитния портфейл на банката, като при наличие на интерес осигурят представянето на окончателните оферти не по-късно от 15.10.2014 г.; – в срок до 20.10.2014 г. да внесат в БНБ доклад за получените оферти с информация дали най-високата предложена цена покрива всички задължения на ТБ „Виктория“ ЕАД от кредитори и депозанти и в какъв срок. Получените писма за заявен интерес за оздравяване на КТБ от EPIC като представител на най-големите акционери на тази банка, дават основание да се очаква, че предложенията могат да касаят и ТБ „Виктория“ ЕАД като дъщерно дружество. При това положение е възможно евентуалното трансформиране на по-голяма част от активите на ТБ „Виктория“ ЕАД да не съответства на плановете за преструктурирането на цялата група КТБ от страна на нейните основни акционери. В този случай е възможно да не се вземе окончателно решение за продажба на кредитния портфейл с цел ТБ „Виктория“ ЕАД да бъде третирана като част от групата и да се търси цялостно решение. Поради това е необходимо срокът на специалния надзор, наложен върху нея, да се удължи и синхронизира с този на „КТБ“ АД, което ще позволи вземаните решения да са съгласувани помежду си. Който и от вариантите да се приеме, се налага удължаване на срока на специалния надзор върху ТБ „Виктория“ ЕАД поне с два месеца. Затова и относно ТБ „Виктория“ ЕАД Управителният съвет на БНБ взе решение да удължи до 22.11.2014 г. включително срока, за който ТБ „Виктория“ ЕАД (с предходно наименование „Креди Агрикол България“ ЕАД) е поставена под специален надзор с Решение № 76 от 22.06.2014 г. на УС на БНБ.Източник profit.bg
  • Софийски градски съд (СГС) не уважи искането на прокуратурата да отстрани от длъжност подуправителя на БНБ Цветан Гунев, предаде БГНЕС. Той е обвиняем заедно с Цветан Василев по делото за източването на 206 млн. лева от КТБ. След няколкочасово заседание СГС остави без уважение искането на прокуратурата. Съдът не намери данни в подкрепа на тезата, че подуправителят би могъл да влияе на свидетели, ако не бъде отстранен от работа. Съдия Николай Младенов подчерта, че Гунев излязъл в отпуска веднага след повдигане на обвинението му, така опасността за въздействие не съществува, а пък прокуратурата не представила данни дали има такава опасност за в бъдеще. Колкото до твърдението на прокуратурата, че длъжността на подуправителя е висока и затова има такава опасност, то съдът каза, че това не само, че не е основателно, но е и несериозно. Трябва да има основания, че това служебно положение ще създаде пречки. Преди заседанието на съда един от прокурорите по делото Иван Гешев заяви, че ако Гунев се върне на работа, е аналогично като Цветан Василев да бъде назначен за шеф на одиторите, които извършват одит на КТБ. Адвокатите на Цветан Василев пък поставиха въпроса защо сега се иска отстраняването му от длъжност. Те припомниха, че досъдебното производство е от март, а обвинение на Гунев е повдигнато юни месец. Те подчертаха и че няма доказателства, които да посочват, че Гунев създава пречки за разследването. Изтъкнаха и че няма доказателства, които да сочат, че може да влияе на свидетели или да го е правил. Защитата посочи и че обвинението, което е повдигнато на Цветан Гунев, обхваща период, в който той не е бил подуправител на БНБ. Самият Гунев заяви пред съда, че не е правил и опити да влияе, няма как да влияе, няма и намерение да влияе. Вероятно отстраняването ми сега по-лесно ще подпомогне отстраняването в бъдеще, предположи той пред съда. Извън залата обаче не поиска да коментира какво и кой иска да го отстрани, както и на кого пречи като посочи, че това е само едно мнение. Все пак Гунев посочи, че е доволен от решението на съда. Решението на съда не е окончателно и то може да бъде протестирано пред по-горната инстанция Софийски апелативен съд. Ако прокуратурата реши да го направи, делото за там е насрочено за 23 септември. Освен Гунев и Василев, двамата обвинения по казуса получиха изпълнителните директори на банката Илиан Зафиров, Георги Христов, Орлин Русев и Александър Панталеев, шефът на управление „Кредитиране“ Георги Зяпков, главната счетоводителка Мария Димова и заместничката й Борислава Тренева-Кючукова. На заседанието стана ясно, че в понеделник показания са дали управителят на БНБ Иван Искров и други подуправители. Гунев, който е ръководител на управление „Банков надзор“, получи мярка „подписка” на 16 юни. От прокуратурата съобщиха тогава, че той е обвинен в бездействие по служба – за това, че не е приложил надзорни мерки спрямо КТБ АД за нарушения и нередности в дейността й. Два дни по-късно от БНБ съобщиха, че Гунев е излязъл в отпуск по собствено желание, за да не бъдат допускани каквито и да е съмнения за възпрепятстване на назначената проверка. Решението на СГС подлежи на обжалване в рамките на 3-дневен срок, като датата за обжалването пред Апелативния съд е насрочено за 23 септември от 10.00 часа. Източник profit.bg
  • Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) може да поиска отпускането на заем от друга европейска схема за гарантиране на депозитите. Това е посочено в Директива на Европейския парламент относно схемите за гарантиране на депозитите. Това може да стане при липса на средства на съответния фонд, каквато има и у нас. По последни данни натрупаната сума в родния фонд е 2.1 млрд. лв., докато общо гарантираните влогове в Корпоративна търговска банка са за 3.6 млрд. лв. – дупката е от 1.5 млрд. лв. Припомняме, че в началото на август Брюксел поиска да бъде осигурен достъп на вложителите до техните гарантирани депозити в поставената под особен надзор Корпоративна търговска банка. Според еврочиновниците, българските власти вече надвишават правото си да отлагат решаването на въпроса. Съгласно европейска директива, изплащането на гарантираните депозити трябва да започне до 20 дни при възникнал проблем във финансовата институция. Вчера пък стана ясно, че заради забавянето на изплащането на гарантираните суми страната ни е заплашена от наказателна процедура. Родното законодателство обаче казва, че изплащането от ФГВБ може да започна не по-късно от 20 работни дни от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза на банката. При изключителни обстоятелства този срок може да бъде удължен с още 10 работни дни. Подобно решение обаче към момента липсва, тъй като банката е под специален надзор и до 20 октомври се очаква доклад за цялостната оценка на активите на КТБ, а 10 дни по-късно и оценка на капиталовата адекватност. Следващите 20 дни топката ще е в полето на EPIC (European Privatization & Investment Corporation), която, като консултант на най-големите акционери в банката, ще трябва да даде отговор за това дали ще участва в оздравяването й. Проблем към момента от българска страна е и липсата на парламент, който може да вземе решение за ликвидиране на банката или нейното оздравяване. В медийните среди най-често срещаното предложение е разделянето й на добра и лоша банка – нещо, което бе осъществено за последно преди месец в Португалия. Източник profit.bg
  • 20% от фактурите, издадени от българските фирми на граждани, са просрочени. Още по-висок е делът на забавените плащания от бизнес клиентите – 28%. Средно около 5 на сто от всички задължения въобще не могат да бъдат събрани. Това показва проучване на EOS Group за навиците за плащане в Европа, цитирано от вестник „Труд“. То включва 2600 компании в 12 държави в Европа. У нас са анкетирани 200 фирми от промишлеността, услугите и търговията. По редовност на плащанията България и Румъния са на дъното в класацията. В двете държави средно 70% от вземанията се плащат навреме при 75% за Европа. Парите по 1/3 от фактурите у нас се бавят с около 70 дни. Натрупаните дългове на бизнес клиентите се обясняват основно с липсата на кеш и просрочени плащания от клиенти. Например всяка втора фирма в България няма пари в брой, за да се разплати с клиентите си. Най-честата причина за задлъжняването на гражданите е безработицата. В същото време все повече фирми са на мнение, че плащания се бавят заради измама или умишлено. През 2013 г. тази причина са посочили 10% от анкетираните, докато през 2014 г. вече са 31%. За първата половина на 2014 г. фирми са възложили на колекторските агенции да съберат дългове за близо 24 млн. лв. Общите задължения на фирми и физически лица, възложени на колекторите, са 820 млн. лв. Дават 38 дни за плащане За да дисциплинират клиентите си, българските компании дават по-кратки срокове за плащане в сравнение с други страни. Срокът за бизнес клиенти е 38 дни, а за граждани – 24 дни. Източник profit.bg

Банков бюлетин 08.09-12.09.2014

  • Законът за банките трябва да бъде променен
    Хората, които чакат достъп до влоговете си трябва, съгласно Закона за банките, до определения в закона размер да бъдат обезщетени. Смятам, че Законът за банките трябва да бъде променен. Да се каже срокът, след който банката може да плаща.
    И понеже в закона няма срок, хората стоят и чакат. Не е толкова тъжно, рано или късно те ще си получат парите, но все пак има хора, на които им трябват парите за лечение, заяви по Нова телевизия адвокат Марин Марковски. „Има отговор на въпроса. Когато адвокатът казва, че е в Сърбия, въпросът е къде се намира Василев. Отговорът е: „Навсякъде другаде, но не в Сърбия. Това е закачката. Фактологията обаче, която се изписа във вестниците е, че е там. Това е само едно предположение“. Това каза Марковски в студиото на „Здравей, България“ по повод издирването от страна на Интерпол на банкера Цветан Василев, пише NovaNews.bg. Адвокатът на Цветан Василев заяви публично, че той е в Белград, но в същото време казва, че той не може да дойде от Сърбия. „Има два закона – Закон за екстрадицията, европейската заповед за арест и други международни договори, че ние сме членки на Интерпол. Прокуратурата вече е започнала процедура – има вече европейска заповед за арест, когато се знаеше, че той е бил във Виена. Когато не го намират там, вече има започната процедура по екстрадиция“, обяснява адвокат Марковски. Според него, ако адвокатът казва истината, тогава „процедурата е Интерпол, който ще го доведе. Ако адвокатът казва истината, това е съгласието на Цветан Василев. Следва екстрадиция с писмено искане от прокуратурата“. Той се обяви за промяна в Наказателния кодекс, в който да има наказателно-правна защита и на журналистите при и по повод изпълнение на задълженията. Източник darikfinance.bg
  • Над 180 хил. души с до 1000 лв. в КТБ
    Депозанти и вложители с до 1000 лв. са над 180 000 души, съобщи служебният министър на финансите Румен Порожанов, като подчерта, че данните са на Гаранционния фонд.
    Според Порожанов, решението за получаване на частичен достъп до депозитите, в рамките на ликвидността на КТБ, е от компетенциите на БНБ. „БНБ има притеснения от юридически характер за даването на частичен достъп до парите на депозантите до 1000 лв. Тези 180 000 човека, които се приема, че все пак са от слоевете на обществото, които са зависими от подобен размер на средствата, т.е. пенсионери, хора с по-малки влогове, които са направили, те биха занулили своите сметки в КТБ при едно подобно решение“, обясни Порожанов. Гарантираният размер на влоговете в КТБ е в размер на 3.685 млрд. лв., а в ТБ Виктория е в размер на 55.1 млн.лв. Във Фонда за гарантиране на влоговете в банките към днешна дата обаче има 2.1 млрд. лв. Източник profit.bg
  • Четири държавни дружества с над 25% от парите си в КТБ
    Четири държавни предприятия и търговски дружества с над 50 на сто държавно участие държат над 25% от парите си в Корпоративна търговска банка. Това показва справка на Министерството на финансите към 30 юни 2014 г. 
    Най-голяма експозиция има Булгаргаз, която държи 98.5% от средствата си в банката, като то има открити 7 сметки. Нетната експозиция над 25% се дължи на постъпили плащания в началото на юни (нетната експозиция към началото на юни е 19.39%) и на невъзможността за опериране със средства след поставяне на групата КТБ под особен надзор. Малко над 45% от парите на Булгартрансгаз също са в Корпоративна търговска банка, докато при Индустриална Зона Варна Запад те са 26.94 на сто. Български енергиен холдинг държи парите си основно в две банки – Уникредит Булбанк и КТБ, където процентите са съответно 25.6 и 25.08 на сто. Електроенергийния системен оператор има сметки в 5 банки, но в три от тях делът е над 25 на сто – Централна кооперативна банка, Уникредит Булбанк и Сосиете Женерал Експресбанк. Източник profit.bg
  • На 21 септември гуверньорът на БНБ Иван Искров ще представи цялостен доклад за Корпоративна търговска банка (КТБ), съобщи Сашо Дончев, председател на УС на БСК на среща във формат 4+2, на която присъстваха работодатели, синдикати и финансисти, предаде БГНЕС. Очевидно е, че има умишлени действия срещу КТБ и организатори на тези действия, отговори Дончев на въпрос какви са причините довели до дестабилизирането на банката. Според него и главният прокурор не знае още подробности, но при всички случаи става дума за пари, допълни Дончев. Темата на срещата наистина е била КТБ и е била провокирана от изказванията на главния прокурор, които той е направил през седмицата. Идеята за днешния разговор е била на бизнеса, призна Сашо Дончев. Според него наистина не е нормално главният прокурор да влиза в ролята на медиатор и да събира различни становища и компетентни мнения. В тази връзка Дончев каза, че наистина БНБ е допуснала определени пропуски. Мнението на събралите се при главния прокурор Цацаров е, че банката трябва да бъде оздравена и да бъде направено всичко възможно тя да отвори врати. Дончев поясни, че това на този етап няма как да стане без използването на публични средства. Но ако ситуацията продължи както е сега, след известно време тя няма да може да бъде спасена и с публични средства. Представителят на бизнеса увери, че при главния прокурор днес са хора, които не са били лично заинтересовани от бъдещето на КТБ, което означава, може би че нямат депозити или кредити там, но това не важи за членовете на неговата организация, чиито бизнес силно е пострадал от затварянето на банката. Източник profit.bg
  • Министерството на финансите пласира успешно емисия едногодишни сконтови ДЦК с номинал 300 млн. лв. и с падеж 10.09.2015 година. Постигнатата среднопретеглена годишна доходност на одобрените поръчки на проведения на 08.09.2014 г. аукцион е 0.78%, а спредът спрямо бенчмарковите федерални германски облигации е 0.86%. Издадените книжа са краткосрочни и по тях не се изплаща лихвен купон. Доходността за инвеститорите се формира на база отстъпката от номиналната стойност при придобиването им. Средната цена, по която участниците закупиха книжата е 99.22 за 100 лева номинал. Предложеният и одобрен обем на емисията е 300 млн. лева, като обемът на постъпилите поръчки възлезе на близо 694 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие в размер на 2.31. Постъпленията от емисията са предназначени за рефинансиране на изплатената на 4 септември 2014 г. емисия едногодишни ДЦК в същия обем. Разпределението на инвеститорите на аукциона е идентично с това от миналата година, като банките придобиват 70% от книжата, пенсионните фондове 16.89%, застрахователни дружества 7.56% и договорните фондове 5.55%. Регистрираната на аукциона доходност е по-ниска от пазарната доходност на книжа в национална валута с остатъчен матуритет от една година на следните държави: Унгария (1.32%), Гърция (1.44%), Полша (1.97%), Румъния (2.10%), Хърватия (2.15%), Сърбия (8%) и Турция (8.47%). Източник profit.bg
  • Две седмици – толкова време още трябва да изчакат клиентите на Корпоративна търговска банка, за да разберат отговора на един от основните въпроси, след което да продължат да чакат – месец, два, три или може би повече. Основните въпроси: Корпоративна търговска банка, както и дъщерната й ТБ Виктория, са поставени под специален надзор от централната ни банка. Тримесечният срок изтича на 22 септември, т.е. оттук насетне БНБ има опцията той да бъде продължен с максимум още три месеца. Възможно е обаче това да не се случи. При този вариант има две опции: преструктуриране или ликвидация. Добър вариант като че ли няма. Двете опции имат своите плюсове и минуси. На 1 септември от БНБ обявиха, че са получили отговор от двата най-големи инвеститора в банката – свързаното с Цветан Василев Бромак АД и Генералния държавен резерв на Султаната на Оман (ФГДРСО). Предложенията обаче, според централната банка, не са конкретни предложения и финансови ангажименти, но в тях се декларират принципни намерения за евентуални бъдещи действия. Едно е ясно – от ФГДРСО заявяват намерение за създаване на консорциум от инвеститори, които ще направят предложение за преструктуриране на КТБ. Това предложение ще бъде основано на оценката на активите, която в момента се извършва от квесторите; на допълнителна оценка („дю дилиджънс“) и на адекватна държавна подкрепа от страна на българското правителство, информират оттам. Може би това е най-добрият вариант – банката да се преструктурира, но това да се направи с минимална подкрепа от страна на държавата и с помощта на настоящите акционери. Какви са другите варианти? В случай, че акционерите откажат да участват в преструктурирането, следващото правителство ще трябва бързо да реши дали да се ликвидира банката или да се раздели на добра и лоша банка, каквото предложение е най-често използвано от икономисти, финансисти и дори от главния прокурор Сотир Цацаров. По този начин ще може да се прибегне до изплащане на гарантираните депозити до 196 000 лв. – факт, за който настояват и от Брюксел. Следва да е ясен и друг проблем – че във Фонда за гарантиране на влоговете в банките към момента има 2.1 млрд. лв., а заедно с вноските на банките за 2015 г., които следва да се преведат до края на април 2015 г. (в случай, че има забавяне на разрешението на проблема), ще достигат 2.4 млрд. лв. Дори и в този си вид, сумата не е достатъчна да се изплатят всички гарантирани депозити. При вариант – да бъдат платени всички влогове, държавата ще трябва да отпусне кредит на ФГВБ, но това може да бъде осъществено само и единствено при наличието на работещ парламент, а не по време на служебното правителство. Както обаче се казва – варианти много, а път – един. Т.е. предстои да видим дали проблемите на КТБ ще бъдат прехвърлени върху данъкоплатците и бюджета или не, а също така дали ще има осъдени. Източник profit.bg
  • Издирването на Цветан Радоев Василев, не е от компетенцията на българските правоохранителни органи, става ясно от прессъобщение на прокуратурата. Оттам поясняват, че на 28 юли по отношение на Цветан Василев е издадена Европейска заповед за арест (ЕЗА) и е обявен за издирване в Шенгенската информационна система (ШИС). Съшият е обявен за издирване и в информационната система на Интерпол във връзка с изпратена от прокуратурата молба за обявяване за международното му издирване с цел последваща екстрадиция. Същинското издирване на Василев не е в правомощията на Прокуратурата на Република България, а е изцяло в компетентността на Интерпол, на която организация Република Сърбия е страна-член. Българската прокуратура съобразява действията си със закона и международните договори, по които е страна, и изрично следва да се подчертае, че не разполага с никакви правомощия по екстериториалност на територията на която и да е друга страна, вкл. и Република Сърбия. Източник profit.bg
  • Все още не са представени докладите на квесторите. Не съм сигурен и дали има окончателни доклади във връзка с повторния одит, който бе поискан от страна на БНБ. Нека припомня, че имаше и първи одит. Там стана категорично ясно, че Търговска банка „Виктория“ няма проблеми. И няма разумно обяснение защо не се възобнови нейната работа. Тя може да е малка банка, но така или иначе и там има засегнати лица, а в такава ситуация участниците не бива да се делят на малки и големи, защото всеки има своята лична драма и история, коментира пред БГНЕС Румен Радев, зам.-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, член на Експертния консултативен съвет по проблемите на икономическата група на КТБ. Според него все още е напълно възможно да се предприемат действия, които да доведат до оздравяване на КТБ без ангажирането на публични средства. Това може да се случи с ясното съзнание, че все още има въпросителни около евентуалния капиталов дефицит в банката. Въпреки това има много решения, които могат да бъдат реализирани с частни средства. Злоупотребява се с темата за изплащането на депозитите до 100 000 евро. Защо всички се фокусират постоянно върху този размер при положение, че все още сме много далеч от хипотезата за обезщетяване на тези вложители? КТБ може да се оздрави без публични средства, стига да бъде разработена една разумна оздравителна програма. Тя може да включва предложения както на акционери и облигационери, така и на вложители. Това е напълно възможно и инструментите са много. Може да се използва конвертиране на влогове в дялови книжа, като впоследствие вложителите излязат от участие през продажбата им на българската фондова борса. Нека не забравяме, че тази банка е публична компания. Може да има решение и чрез конвертиране в привилегировани акции. Могат да се приложат и дългови инструменти, възможно е и квесторите да се обърнат към други банки с инструменти за обратно изкупуване. Могат да се предложат и инструменти към кредитополучателите. Защо всичко това не се прави? На експертно ниво има достатъчно интересни и атрактивни инструменти, които изобщо не включват привличане на публичен ресурс. Фалитът на КТБ, като банка и бизнес, би бил най-крайният и очевидно най-неблагоприятен вариант. В процедурите по несъстоятелност, когато сте принудени в срок да осребрявате активи, те биха се търгували с изключително голям дискаунт, или иначе казано – на голяма загуба. Без да давам оценки кой би спечелил е очевидно, че се отваря възможност за спекулативни печалби при фалит на КТБ, допълва Румен Радев. Източник darikfinance.bg
  • Оставям настрани всички посегателства върху свободата на пресата, всички журналисти, уволнени само заради гнева на управляващите кръгове, всички прокурори и полицаи, разпръснати по територията на цялата страна само, защото са посмели да започнат разследване по подозрения за корупция сред министри и техните деца. Всички гореспоменати факти са признаци за това как системата става все по-авторитарна. Но управляващите стигат по-далеч. „Поради техническа грешка, не можем да осъществяваме продажби с кредитните карти на банка Asya“, гласи надпис при входа на магазин. Ако не ви е известно каква е тази банка, може да подцените усещането за дискриминация зад този надпис. От известно време премиерът Реджеп Тайип Ердоган прави всичко по силите си, за да накара тази банка да фалира. В нея той вижда един от финансовите източници на движението на мюсюлманския духовник Фетхуллах Гюлен и просто иска да го унищожи пред очите на обществото. Ердоган нареди на институциите да изтеглят всичките си пари от банката през нощта. Нареди също на финансовите институции да отменят договорите си с банката за събиране на пари от тяхно име и т. н. Фетхуллах Гюлен е турски ислямски духовник и проповедник, който живее в САЩ. В миналото той бе съюзник на сегашния президент Ердоган, но в последствие отношенията им се влошиха. Според Ердоган движението „Хизмет“ на Гюлен стои зад разкритията за корупция във висшите управляващи среди. Споменатият по-горе надпис е във веригата магазини за дрехи „Четинкая“, чиито собственици имат много силни връзки с Ердоган. Заради особената обстановка в днешна Турция този знак е равносилен на „забранено за негри“ в споменатия магазин. „Негрите“ се оказват хора, свързани с движението на Гюлен. „С вашата карта не можете да купите нищо тук“, казват в магазина на клиентите на банка Asya. Постъпвайки по този начин, веригата спазва политиката на Ердоган. Нейните управители са сигурни, че властите няма да дойдат в магазина и да им кажат да свалят табелата с думите, че това не е честно спрямо банка, чиито акции се продават на фондовата борса. Това, което е изключително опасно тук е, че една добре известна компания започва пасивно-агресивна атака срещу банка, само за да се хареса на правителствените кръгове. На тях им е удобно да заемат подобна дискриминационна позиция. Политиката на правителството намира отзвук в бизнес кръговете. Турция има срамна история за това на какво са способни държавата и определени хора, за да унищожат правата на другите. Наскоро отмина годишнината от 6-7 септември 1955 г., когато немюсюлманите в Истанбул стават жертви на погроми и грабежи. Днес държавата показва, че банка Asya ще бъде жертвана. /Орхан Кемал Дженгиз в „Заман“ /БГНЕС/ Източник darikfinance.bg
  • НУРТС България АД погаси предсрочно задължения към „Корпоративна търговска банка“ АД. Цифровият оператор, който БТК поиска да купи обратно от Цветан Василев, е изплатил в края на миналата седмица задълженията по 25 723 облигации, притежавани от КТБ, в това число пълния размер на главницата и дължимите към момента на погасяване лихви. Книжата са с номинал от 1000 евро и лихва от 6%, като датата им на падеж е 27 септември 2017 г. В резултат, задълженията на НУРТС по всички облигации от горепосочената емисия, притежавани от КТБ, са изцяло погасени. БТК внесе уведомление в Комисията за защита на конкуренцията, че иска да купи оператора на публичната цифрова мрежа, който до 2010 г. беше част от бившия държавен монополист. През август въпросната година БТК продаде половината от Националното управление Радио и телевизионни станции на офшорната компания „Манселорд Лимитед“, представлявана от дружеството „Бромак“ на Цветан Василев, което е мажоритарен акционер в КТБ. Година по-късно останалите дялове от НУРТС бяха продадени на дубайската Bluesat Partners. От БТК посочват, че настоящите собственици на НУРТС България са взели решение да продават, „поради промените в макроикономическата среда и липсата на обществена подкрепа и интерес към цифровата ефирна телевизия“. На практика това е поредният епизод от сагата на Цветан Василев, който търси начин за спасяване на КТБ. Източник darikfinance.bg
  • Банка стана собственик на най-скъпия имот, продаван от частен съдебен изпълнител в Пловдив през последните месеци. Това стана факт след втората публична продан, като обявената първоначална тръжна цена бе близо 8 милиона лева, съобщиха за Дарик от кантората на съдия-изпълнителя, който продаваше имота. Парцелът с обща площ от 17 592 квадратни метра, в който са изградени на груб строеж два блока – на 16 и на 9 етажа, подземен паркинг със 171 места и празно дворно място, се намира на „Асеновградско шосе“ 4. Той се бе обявен за продажба заради неизплатена ипотека на собственика към банка. На първоначалния търг през май не се яви нито един желаещ да придобие имота, чиято цена бе 9 960 000 лв. Вторият опит за продажба се състоя на 5 септември с 20 % от първоначалната цена на първия търг. Банката бе единственият кандидат-купувач на имота. Новият собственик на терена ще има седмица да внесе първата вноска от парите. Източник darikfinance.bg
  • Финансовият консултант с изключителни права – ЕPIC, избран от консорциума между Фонда на Генералния държавен резерв на Султана на Оман, както и други непосочени акционери и потенциални инвеститори, е поискал достъп до непублична информация, свързана с КТБ. От EPIС са поискали на базата на непубличната информация да бъдат водени разговори с правителството и Българската народна банка (БНБ) за изготвяне на план за преструктуриране на КТБ съгласно правилата и изискванията за държавна помощ в Европейския съюз, става ясно още от прессъобщение на централната ни банка. Изпратеното писмо обаче не посочва конкретни параметри за финансови и правни ангажименти, но пък от БНБ отбелязват, че то е важна част от търсенето на решение от страна на акционерите и други потенциални инвеститори за банката, поставена под особен надзор. По тази причина и предложението ще бъде внимателно разгледано и в координация с правителството ще бъде взето отношение по повод направеното предложение, допълват още от банката. От БНБ напомнят, че на 22 август са изпратили писма до двата най-големи акционера в КТБ – „Бромак“ на Цветан Василев и Фонда на Султана на Оман с искане до 31 август да представят конкретни предложения за ангажимент за потенциална капиталова и ликвидна подкрепа за КТБ. На 1 септември Оманският фонд е заявил намерения за създаване на консорциум от инвеститори, които ще направят предложение за преструктуриране на банката. От фонда тогава обясниха, че предложението ще бъде направено на базата на оценката на активите, която се извършва от квесторите в банката, както и на допълнителната оценка („дю дилижънс”) и на адекватна държавна подкрепа от страна на българското правителство. „До края на днешния работен ден, 10 септември 2014 година, не е постъпило никакво предложение от страна на мажоритарния собственик на капитала на банковата група КТБ – Цветан Василев”, се казва още в съобщението на БНБ. Източник investor.bg
  • През октомври “лошата банка” на Унгария вероятно ще отвори шестмесечен прозорец за банките в страната, в който те да й прехвърлят проблемните заеми за сектора на бизнес имотите, както и принудително отнетите активи от длъжници, съобщава Ройтерс, като се позовава на зам.-управителя на Централната банка на страната Адам Балог. Преди повече от месец институцията обяви, че през есента ще бъде създадена “лоша банка”, която ще управлява проблемните активи на банките. Целта е да се прочистят банковите баланси. Балог допълва, че управляващото дружество ще закупува кредити към сектора на имотите на стойност над 500 млн. форинта (2,1 млн. щатски долара) всеки и недвижими имоти на стойност над 200 млн. форинта от банките. “Лошата банка” на Унгария вероятно ще управлява проблемните активи за период на 10 години. Засега обаче не е ясно как точно ще се финансира този фонд, още повече, че Балог коментира, че новата институция ще купува проблемни активи от банките “по пазарна цена”. По думите на Балог заради необслужваните заеми в балансите им банките имат проблеми с ликвидността, а оттам и с кредитирането. Според него “лошата банка” ще реши този проблем. Агенцията припомня обаче, че банките в Унгария бяха принудени от съда да възстановяват надвзети лихви и такси на клиентите си, което може да им струва около 900 млн. форинта през тази година. Това допълнително задълбочава ликвидните проблеми. Планираното конвертиране на валутни заеми, дадени на домакинствата преди кризата, във форинти, също ще доведе до загуби за финансовите институции. Мярката е част от плана на правителството в Будапеща за подпомагане на затруднени кредитополучатели. Източник investor.bg

Банков бюлетин 28.07-01.08.2014

  • Замитане на следите около КТБ?
    Към настоящия момент няма нито едно предложение от страна на политиците, касаещо Българската народна банка и банковата система като цяло, което да не се стреми да замита следите.
    Първото предложение идва от две парламентарно представени партии – да бъде уволнен управителят на БНБ Иван Искров и да бъде заменен с неговия заместник Калин Христов. От много години ние от Български финансов форум, както и други колеги от неправителствени организации, сме критикували БНБ, но не само в лицето на управителя, а и в лицето на всички членове на Управителния съвет, които изобщо не вземат различно отношение и не се разграничават от позициите, които БНБ налага, коментира пред БГНЕС, Георги Атанасов. Този подуправител, който предлагат от ГЕРБ, ДПС и президента, е човекът, който както разбираме е предлагал банковата ваканция. Това е човекът участвал в екипа, който предложи да бъде национализирана Корпоративна търговска банка. Това е човекът, който предложи тази национализация да я поемат гражданите. Това е също така и човекът, който предложи малоумния закон за ограничаване на правата на журналистите и на всички, които посочват слабости на банковата система, което да се случи чрез поправка в Наказателния кодекс. На този човек не му дойде да предложи някакви подобни наказания за банкери, които укриват информация или продават такава, тоест защитават корпоративни или лични интереси за сметка на обществените интереси. В този смисъл предложението очевидно е неадекватно както от страна на двете политически сили, така и от страна на президента и от всички, които са решили да посочат този човек за управител на Централната банка. В същото време не е удовлетворяващата и позицията на БСП. Те казват, че този човек е част от проблема и не би трябва да застава начело на БНБ, но предлагат ли нещо различно? Не го правят, а предлагат хората, които в момента работят в БНБ, да продължат да си вършат работата. По този начин се получава патова ситуация, в която не се приеме срамежливо дадената оставка на управителя, не се приема замяната на управителя с подуправителя, а другият подуправител в момента е следствен. С други думи, нещата остават нерешени и по начина, по който са в настоящия момент. Така същите хора, които доведоха до банковата криза, остават да начело на регулаторния орган. Същите тези хора вече доказаха, че при една банкова криза реагират напълно неадекватно и не са в състояние по никакъв начин да решат проблемите. Същевременно всички официални становища на институции и политици, на които градим своите анализи, са повече от противоречиви. Едни и същи хора неколкократно си сменят позициите и това изобщо не им се струва ненормално. Говорят днес – едно, утре – друго, а вдругиден – нещо напълно различно. Това води до пълен разпад и криза на институциите. Обръщам внимание на едно изказване на бивш директор на КТБ, в което той споменава за това колко ангажирани или по-скоро зависими от тази банка са политици и синдикалисти, които са особено гръмогласни и без да разясняват своя конфликт на интереси, се надпреварват да дават рецепти за излизане от тази ситуация. В България все още не е приет един ключов закон, който много отдавна е разработен на други места – Законът за лобизма. Все пак имаме закон срещу търговия с влияние и по някакъв начин на тези хора трябва да им се потърси отговорност. Независимо с каква маска на загрижени за общото благо те дават своите съвети, зад всеки един от тях прозират елементарните му егоистични интереси. Президентът съобщи с патос искането си за разкриване на кредитните досиета в КТБ, но не виждам това да се случва. Съмнявам се, че президентът получава адекватни съвети. Той не е достатъчно добре информиран и не е достатъчно добър специалист в тази сфера. Страхувам се, че в голямата си част е подведен и не може да се ориентира добре. Иначе – нямам нищо против досиетата да се разкрият. Нека се види всички тези политици и синдикалисти, които са били на „хранилка“ в КТБ. Нека се видят всички финансирани от тази банка политически проекти. Тогава може да се излезе от това задкулисие, което толкова години трови нашия живот. Досиетата трябва да бъдат видени от всички медии, от цялото общество, а не само от прокуратурата., смята Георги Атанасов от Български финансов форум. Източник darikfinance.bg
  • Кога кредитът става предсрочно изискуем
    Обичайно договорите за банков кредит предвиждат, че при неплащане на падежа на една или повече погасителни вноски банката може да направи всички задължения по кредита предсрочно изискуеми – това е едно право на банката, което тя може да избере дали и кога да упражни.
    В други договори съществува клауза, че в този случай цялото задължение на кредитополучателя става автоматично и незабавно изискуемо, без да е необходимо банката да уведоми за това кредитополучателя, пише „Капитал“. И в двата случая се поставя въпросът как и кога кредитополучателят се информира за предсрочната изискуемост на кредита. Законът дава възможност на банките да се снабдят със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, следвайки една бърза и по-евтина процедура – само въз основа документ или на извлечение от счетоводните книги, които установяват вземанията им. В този случай, ако банката не е уведомила кредитополучателя за предсрочната изискуемост, той разбира, че дължи плащане на цялата главница по кредита и уговорената лихва, едва след като съдебният изпълнител му връчи издадената в полза на банката заповед за изпълнение и започне изпълнителни действия срещу него. При това длъжникът има възможност да възрази, но подаденото възражение не спира изпълнението срещу него, освен ако представи надлежно обезпечение или убедителни за съда писмени доказателства, че претенцията на банката е неоснователна. През 2012 г. предвидената в полза на банките облекчена процедура за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение само въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги беше атакувана пред Конституционния съд поради това, че поставя банките в привилегировано положение спрямо останалите правни субекти. Специално относно предсрочната изискуемост ВКС възприема позицията, че преди банката да сезира съда с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение, тя трябва да е обявила кредита за предсрочно изискуем и да е уведомила длъжника за това. Предсрочната изискуемост има действие именно от момента на получаването на изявлението на банката, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ. Източник darikfinance.bg
  • Уплашени от банките
    Щом някоя от европейските банки изпадне в затруднения, тутакси отново възникват опасенията за нова криза – на фона неотдавнашната. Дали става дума за паника или за състояние, с което трябва да се свиква?
    „Banco Esprito Santo: слухове за фалит“ и „Нов банков скандал в България“ – това са две от водещите заглавия от последните седмици. Изпадането в проблемно положение на която и да е банка в Европа е индикация, че вероятно и кризата не е далеч. В случая с българската Корпоративна търговска банка, например, правителството заяви, че трябва да вземе заем от един милиард евро за спасяването на финансовата институция. Членът на Управителния съвет на Bundesbank Андреас Домберт е убеден, че такива случаи ще има и в бъдеще. „Изобщо не можем да изключим настъпването на подобни събития – тъкмо напротив.“ И когато най-бедната страна в ЕС трябва да вземе дългове в такъв голям размер, това ще даде отражение върху цялата икономика. В този случай България ще трябва да коригира целите си за бюджетния дефицит – той може да се покачи над три процента, вместо до прогнозираните 1.8 на сто. В сегашната глобална финансово-политическа ситуация, при която лихвите в САЩ и ЕС са на рекордно ниски нива, до сътресения в банковия сектор може да се стигне много бързо, твърди Андреас Домберт. „Комбинацията от ниски лихви, ниска инфлация и висока ликвидност показва, че на финансовите пазари отново е започнало преследването на максималната печалба.“ По думите на банкера, в такава напрегната ситуация престъпните нарушения, които изглежда са допуснати в българския случай, или провалът на мениджърите могат да вкара всяка банка в затруднения. А и само слухът, че определена банка вече не е ликвидна, е достатъчен, за да се стигне до фалит. От страх да не загубят парите си, много вложители се впускат да изтеглят всичките си спестявания. Банката пък не е в състояние да ги изплати наведнъж и тогава действително изпада в неплатежоспособност. Както посочва по този повод икономистът професор Томас Хартман-Венделс – при банките винаги съществува опасност от верижна реакция. „Когато една банка се разлюлее, много често вложителите губят доверие и в другите банки. Или пък банките са си раздавали взаимно кредити и поради това изпадат в затруднения“, казва експертът. Във връзка с последните сътресения, българското правителство взе решение да се присъедини към Европейския банков съюз. Финансовите министри на страните от еврозоната искат чрез този съюз да въведат правила за подхода към изпадналите в затруднения банки, като на преден план излиза въпросът за гаранциите, за да не бъдат ощетявани данъкоплатците. Сред компонентите на европейския банков съюз е и създаването на специален фонд, в който банките да внасят средства, а общата сума, която трябва да се събере, е 55 милиарда евро. Преди банковият съюз да стане реалност обаче, ще бъдат проведени стрес тестове и проверка на балансите в 128-те най-големи европейски банки. „Така ще се гарантира, че старите дългове и слабите места в балансите са преодолени. И то още преди Европейският банков надзор да започне работа през ноември“, посочва Андреас Домберт. Икономистът Хартман-Венделс обаче съветва стрес тестовете да не се надценяват, тъй като в отделни случаи резултатите от тях не са показателни за състоянието на определена банка. „Масата данни всъщност не може да бъде обработена цялостно от контрольорите поради липсата на време и положението на определена банка се определя предимно на базата на общи оценки“. Трябва ли една банка да бъде спасена на всяка цена? Андреас Домберт припомня, че банковият мениджмънт е част от системата на пазарната икономика, към чиито основни принципи спада и този, че фирми и банки, които нямат убедителен бизнес модел отпадат от пазара. „В този смисъл Управителният съвет на Bundesbank застъпва становището, че и банките могат да се провалят“, казва той. Преди това обаче трябва да бъде еднозначно дефинирано, коя банка и при какви обстоятелства е твърде важна и значима, за да не бъде оставена да фалира. Андреас Домберт не крие, че отговорът на този въпрос все още не е даден. Според него обаче, не трябва да съществува зависимост от няколко големи банки, които разполагат с потенциал за изнудване на обществото само защото са много големи. Какво ще стане обаче, ако една смятана за твърде важна банка изпадне във фалит? Андреас Домберт дава пример с нивата на отговорност, установени в банковия съюз. „На първо място са собствениците на банката, след това идват техните кредитори, след това е ред на фонда на банковия съюз и най-накрая, ако изобщо се наложи – на данъкоплатеца.“ Въпросът е колко бързо може да настъпи този край? Мнението на Томас Хартман-Венделс е следното: „Вярвам, че държавата никога няма да избяга изцяло от задълженията си, ако настъпи мащабна криза, обхващаща повече банки“. /Deutsche Welle/ Източник darikfinance.bg
  • През юни банковата система бе подложена на натиск в резултат от активно теглене на привлечени средства от банковата група на Корпоративна търговска банка (КТБ) и Креди Агрикол България, както и от третата по големина кредитна институция – Първа инвестиционна банка (ПИБ), информират от централната банка. Сумарно, активите на засегнатите кредитни институции възлизат на 16.72 млрд. лв., формиращи 19.28% от активите на системата. За периода 13 юни – 20 юни 2014 г. отливът на привлечени средства от КТБ бе в размер на 907.064 млн. лв., представляващи 12.98% от размера на привлечените средства на банката към 13 юни 2014 г. На 20 юни 2014 г. след получено в БНБ искане от изпълнителните директори на КТБ банката бе поставена под специален надзор. На 22.06.2014 г. бе поставена под специален надзор и дъщерната банка на КТБ – Креди Агрикол България, след получено в БНБ искане от изпълнителните директори на тази банка. На 27 юни 2014 г. в резултат на интензивни спекулации, разпространявани предимно чрез електронни съобщения, по интернет и в някои печатни и електронни средства за масова информация, от ПИБ бяха изтеглени 787.719 млн. лв., като отливът спрямо 26 юни 2014 г. бе 10.49%. В следващите дни банката успя да възстанови ликвидната си позиция и създалата се за кратко време динамика в тегленето на средства бе преустановена. През месеца, включително в периода 20-30 юни, банковата система (без банковата група КТБ) съхрани и даже допълнително укрепи високата си ликвидност. Ако на 20 юни 2014 г. размерът на ликвидните активи на 27-те банки бе 18.39 млрд. лв., към 30 юни той достигна 19.85 млрд. лв. Сходна тенденция бе регистрирана и при паричните средства и салда при БНБ. На 20 юни 2014 г. те възлизаха на 7.3 млрд. лв., а на 30 юни 2014 г. достигнаха 8.35 млрд. лв. Изградените в банките и целенасочено изисквани от БНБ ликвидни буфери позволиха съхраняване на стабилността на банковата система. Данните дават основание за заключението, че системата преодоля ликвидния шок, на който бе изложена. В края на юни 2014 г. коефициентът на ликвидните активи е 28.92% за 27-те кредитни институции. Към 30 юни 2014 г. активите на банковата система (включително тези на групата на КТБ) са в размер на 87.159 млрд. лв., а без тези на поставените под специален надзор банки са 79.92 млрд. лв. За тримесечието растежът е 651.384 млн. лв. (съответно 1.118 млрд. лв., ако се елиминира приноса на двете банки от групата), от които 422.588 млн. лв. е бил прирастът в последния месец от периода (съответно 1.211 млрд. лв., ако не се отчете динамиката при групата на КТБ). За периода април – юни 2014 г. общият размер на брутните кредити (без тези за кредитни институции) нараства със 781.699 млн. лв. (1.3%) и достига 59.607 млрд. лв. Почти половината от този растеж е постигнат през последния месец на разглеждания период. При условие, че не се отчита приноса на групата на КТБ, нарастването между април и юни би било наполовина – 377.585 млн. лв. (0.7%). Корпоративните кредити се увеличават с 682.684 млн. лв. (1.8%) като повече от половината от този растеж (385.802 млн. лв.) се дължи на нарастване при КТБ и Креди Агрикол България. При експозициите на дребно не се открояват съществени промени през тримесечието – нарастването при жилищните ипотечни кредити е 0.1% (7.472 млн. лв.), а при потребителските заеми е 0.8% (74.588 млн. лв.). На месечна база динамиката е незначителна. Към края на юни привлечените средства в банковата система възлизат на 75.067 млрд. лв., като повече от половината са депозити от граждани и домакинства (40.555 млрд. лв., или 54%). Привлеченият ресурс от институции, различни от кредитни (вкл. предприятия), е 24.218 млрд. лв. Нарастването за периода април – юни на привлечените средства за цялата банкова система е 496.022 млн. лв., дължащо се изцяло на прираста от резидентни източници. Без отчитане на значителното намаление на привлечен ресурс при банките под специален надзор, увеличението би било по-голямо – 899.015 млн. лв. През юни, привлечените средства (без тези на двете банки, поставени под специален надзор) нарастват с 944.753 млн. лв. Динамиката през месеца се дължи главно на ресурса от институции, различни от кредитни (вкл. предприятия), който се увеличава с 985.385 млн. лв. Увеличават се и привлечените средства от граждани и домакинства (с 65.819 млн. лв.), както и тези от кредитни институции (със 76.55 млн. лв.). През юни се свиват подчиненият срочен дълг (със 137.263 млн. лв.) и дългово-капиталовите (хибридните) инструменти (с 45.738 млн. лв.). Капиталовите буфери на банките се запазват. Към 30 юни 2014 г. общата адекватност на капитала е 21.17%, а адекватността на капитала от първи ред – 19.32%. Налице е съответно превишение (капиталов буфер) в размер на 4.658 млрд. лв. Кредитният риск не отбеляза тенденция към нарастване. Нетната (балансова) стойност на кредитите с просрочие над 90 дни е 10.57% (за 27-те банки). В края на юни нетният финансов резултат на 27-те банки е 408.701 млн. лв. Сред тях 3 банки и 2 клона реализират оперативна загуба. При отчитане и на оперативния резултат на групата на КТБ, печалбата на системата е в размер на 332.085 млн. лв. Източник profit.bg
  • Активите на Корпоративна търговска банка са 6.896 млрд. лв., което е със 741.4 млн. лв. по-малко от сумата към края на май 2014 г., става ясно от Доклад за текущото състояние на банката, изготвен от квесторите на финансовата институция. Високо ликвидните активи са 144.3 млн. лв., като намалението спрямо края на предходния месец е 671.9 млн. лв. Портфейлът от ценни книжа е в размер на 776.9 млн. лв., а кредитният портфейл е в размер на 5.265 млрд. лв. Депозитите от граждани и предприятия към 30 юни 2014 г. са 5.62 млрд. лв., като намалението спрямо края на май е 630.7 млн. лв. Финансовият резултат на банката към 30 юни 2014 г. е загуба в размер на 65.3 млн. лв. и се дължи изцяло на начислените през месеца разходи за обезценки на кредитния портфейл. Същевременно квесторите отбелязват, че тези разходи за обезценки са определени по съществуващите в КТБ АД процедури за прилагане на вътрешните правила на банката, които не осигуряват пълно съответствие с изискванията на Международните стандарти за финансова отчетност (МСФО). На основата на неодитираните отчети общата капиталова адекватност на банката към 30 юни 2014 г. е 10.54 на сто, а адекватността на капитала от първи ред – 7.86 на сто. Източник profit.bg
  • Цената на акциите на изпитващата сериозни проблеми португалска банка Banco Espirito Santo се срина с 50% тази сутрин, а търговията с тях бе спряна временно, след като банката обяви разочароващи финансови резултати. Banco Espirito Santo, която е най-голямата португалска публична банка по активи, обяви нетна загуба в размер на 3.58 млрд. евро снощи, която изтри капиталовия й буфер от 2.1 млрд. евро. В резултат на това банката вероятно ще трябва да набере допълнителни средства. Търговията с акциите на банката бе временно преустановена от португалския пазарен регулатор. Банката е въвлечена в проблемите в групата, която я притежава, от седмици, а бившият й главен изпълнителен директор Рикардо Салгадо бе арестуван във връзка с разследване за укриване на данъци и пране на пари. Напрежението около банката доведе до повишаване на лихвите по португалските държавни облигации и засили опасенията, че дълговата криза в еврозоната е на път да се завърне. Източник profit.bg
  • Рейтинговата агенция Moody’s занижи дългосрочния рейтинг на депозитите в местна и чуждестранна валута в КТБ. От агенцията понижават рейтинга на този род инструменти до Caa1 спрямо предходния B3, като в същото време го поставят под наблюдение за по-нататъшно понижение. Понижаването на рейтинга на депозитите се предопределя от нарасналия риск за загуби на депозантите, вследствие на неопределения период, в който те няма да имат достъп до своите средства, или липсата на решение на властите напълно да защитят всички депозити. Виж още: КТБ трябваше да отвори врати днес Клоновете на банката са затворени от 20 юни насам, като депозантите са оставени без достъп до своите средства. От рейтинговата агенция Moody’s също така посочват продължаващата несигурност, свързана с плановете на правителство напълно да защити всички депозити в банката, дори и тези, които не са застраховани. Тези намерения би следвало да бъдат одобрени от парламента в страната, но все още няма политическо решение от страна на управляващите партии по този въпрос. Друг източник на притеснения, довел до понижаването на рейтинга на депозитите, е направеният първоначален одит от страна на БНБ. Според него е възможно да излязат наяве нови неочаквани загуби за банката, което да доведе до по-голям недостиг на капитал от предварителните очаквания. Рейтинговата агенция Moody’s може да прибегне до по-нататъшно понижение на рейтинга на депозитите, ако не бъде прието решение за изплащане на незастрахованите депозити. Източник profit.bg
  • В края на миналата седмица 8 души, свързани с банкера Цветан Василев, обявиха, че са готови да разкажат за схемите в КТБ. Те изпратиха писмо до главния прокурор на страната и някои медии, в което обясняват, че схемата е следната – Цветан Василев е наредил отпускането на кредити за общо 3.5 милиарда лева на свои кухи фирми. Те са се водили собственост на служители в КТБ. Подписалите писмото казват, че са в безизходица и не знаят как тези кредити ще бъдат обслужвани. Екип на Нова ТВ се опита да се свърже с всички тези 8 души, които според Търговския регистър са управители на различни фирми, повечето действащи към момента. От писмото става ясно още, че като управители и членове на управителни съвети са били записани повече от 200 души в общо 120 дружества. Техен собственик в определен период от време е бил Цветан Василев. В сигнала до прокуратурата се твърди, че всеки един кредит от банката бил одобряван лично от Василев. Подписалите се обясняват, че те и други лица, представляващи дружества кредитополучатели, подписвали предоставените им от банката договори, без да имат представа за целите и изразходването на кредитите. По този начин Цветан Василев реално играел ролята както на длъжностно лице, така и на краен получател на парите. Двама от подписалите писмото вече са свидетели на прокуратурата. Това са Бисер Лазов и Теодора Танева. Справка в Търговския регистър показва, че Лазов е бил съдружник с Цветан Василев в „Естейд“ и заедно с него влиза в управата на „Мел финанс“. Той е и в съвета на директорите на фирма „Бромак Телеком Инвест АД“. Името на Танева съвпада с това на член от Борда на Технологичен център-Институт по микроелектроника, който се свързва с КТБ. Справката показва, че тя е представител и на фирма „Кен Трейд АД“, в съвета на директорите е и на още около 30 фирми и дружества.Някои действащи, други – не, към момента. Тя и другите подписали се в сигнала имат общо участие в повечето от тези фирми и дружества, голяма част от тях са с огромен капитал. Някои от фирмите имат преки връзки с Цветан Василев, други – не. Много от дружествата са били партньори и с Ирена Кръстева, майката на Делян Пеевски. В края на май тази година обаче Кръстева вече е приключила с участието си във всички фирми, свързани с банкера Василев. И въпреки че някои от дружествата се водят действащи, когато екип на телевизияна отиде на място, за да потърси авторите на писмото офисите бяха празни. Някои от тях са регистрирани на съседни адреси, в близост до клонове на КТБ. Теодора Танева, Людмила Петрова и Иван Стойков обаче отказаха да разговарят с екип на Нова ТВ. Източник profit.bg
  • Лихвите по ипотечните кредити на банките вече се определят по нов начин, след като от 23 юли влязоха в сила последните промени в Закона за потребителския кредит. Наред с отпадането на таксите за усвояване и управление на заема, както и таксата за предсрочно погасяване след първата година, вече има и по-ясни правила за пресмятане на лихвите. Те вече представляват сума от две компоненти. Първата задължителна част от лихвата е обективна и независеща от банката компонента – обикновено пазарните индекси ЮРИБОР (EURIBОR) и СОФИБОР (SOFIBOR) съответно за заемите в евро и в лева. Някои банки взимат индексите на шестмесечна база, като промените в лихвите ще се правят два пъти в годината – на 15 януари и 15 юли. Стойностите на индексите може да се видят на интернет страницата на БНБ, посочва вестник „Стандарт“. Така например последните обявени стойности на тези индекси са 1.351% за ЮРИБОР и 0.305% за СОФИБОР. Други банки пък изчисляват тази компонента на база тримесечните стойности на пазарните индекси. Втората важна част от лихвата по кредита вече е фиксирана надбавка, която се определя от банката в зависимост от индивидуалните изчисления на финансовата институция. В него се включват степента на риска за банката, цената на ресурса и още други стойности, които са част от търговската формула за всяка отделна банка и определят цената на кредита. Тази компонента трябва да бъде упомената в договора за кредит. Тя зависи от различни неща за различните видове кредити, което вече става практика на кредитните институции. При избор на банка, от която да вземе заем, клиентът освен размера на лихвата трябва да сравни и промоционалните предложения, срока на кредита, процента от цената, който финансира банката и др. А в някои случаи банките взимат предвид и някои особености на кредитополучателя – дали е пенсионер, на каква възраст е, дали е бил клиент на банката и преди, като всичко това има отражение в цената на кредита, макар и не съществено, коментират банкери. Наред с това, преди да направят избор, клиентите трябва да сравнят офертите на банките и по отношение на изискваните застраховки, дали работната заплата трябва да се превежда в трезора и т.н. Наред с отпадането на три от таксите някои трезори вече въведоха нови. Въобще доста е трудно да се направи сравнение между условията на многообразните ипотечни заеми, които банките вече предлагат. Дори само един трезор има няколко предложения, сравнението между които е доста затрудняващо, а какво остава да се сравнят условията на всички банки. Освен това законът вече дава на клиента право на избор между два вида договори при ипотечни кредити – договор с ограничена отговорност (до размера на обезпечението) и договор с пълна отговорност. В зависимост от избора се променя доста чувствително лихвата по заема, както и процентът от цената на имота, който финансира кредитната институция. Ако клиентът избере варианта с ограничена отговорност, ще трябва да плаща по-висока лихва и може да разчита на по-малко по размер финансиране от банката. Източник profit.bg
  • През юни 2014 г. спрямо юни 2013 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се понижава с 0.61 пр.п. до 3.36%, а по тези в евро – с 0.82 пр.п. до 2.89%. В сравнение с май 2014 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове намалява с 0.23 пр.п., а по тези в евро – с 0.55 пр.п. През юни 2014 г. средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове, в сравнение с юни 2013 г., се понижава с 0.17 пр.п. до 0.61%. При депозитите с договорен матуритет в левове той спада с 0.82 пр.п. до 3.96%, а по тези в евро – с 0.71 пр.п. до 3.50%. Средният лихвен процент по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в левове намалява с 0.31 пр.п. до 3.70%, а по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в евро – с 0.04 пр.п. до 4.34%. Източник profit.bg
  • Аржентина и инвестиционните фондове не успяха да постигнат съгласие относно дълга на страната и тя обяви неплатежоспособност за втори път през последните 13 години. Рейтинговата агенция Standard and Poor’s понижи оценката си за дълга на страната в чужда валута от CCC-, до C, което означава състояние на контролиран фалит. Третата по големина икономика в Южна Америка реши да не плаща 1.5 млрд. долара по облигации, закупени след предишния фалит през 2001 г., който беше на стойност 144 млрд. долара. Сега въпросът е какво ще последва за финансовите пазари и за икономиката на Аржентина? „Няма да подпишем споразумение, което излага на риск бъдещето на аржентинците“, обяви след срещата с кредиторите аржентинският министър на икономиката Аксел Кисильоф. „Аржентинците могат да бъдат спокойни, защото утре ще бъде пореден ден за тях и светът ще продължи да се върти.“ И може би е прав. Новината, че преговорите са приключили без успех не доведе до срив на песото. След като загуби 25% от стойността си през тази година, днес аржентинската валута поскъпва срещу долара с 0.01%, до 8.1862 USD/ARS. Това може би ще спре ускоряването на инфлацията в страната, за която се очаква да достигне 40% през тази година. След обвяването на фалита пазарите просто вече няма с какво да спекулират, а сумата по която са спрени плащанията е твърде малка в сравнение с икономиката на Аржентина. Източник darikfinance.bg
  • Обвинителен акт с данни за злоупотреби срещу собственика на Корпоративна търговка банка Цветан Василев е бил връчен на адвоката му в София. Това пише австрийският вестник Der Standard. „Следствена тайна е“, коментираха от прокуратурата, пише в днешния си брой „Труд“. Юристи обясниха, че най-вероятно става дума за постановление за привличането като обвиняем на банкера, а не за обвинителен акт. Неизвестно остава дали е издадена европейска заповед за ареста му в Австрия, където се предполага, че се намира. В пълна тайна се пази и името на адвоката на Василев. По закон, ако има постановление, то трябва да бъде връчено на упълномощен от банкера защитник. Възможно е прокурорът да му назначи служебен адвокат без негово знание. Според Der Standard Василев е заплашен от обвинение в злоупотреби. Автор на публикацията е Маркус Бернат, смятан за доверено лице на банкера. Той уточнява, че Василев отхвърля обвиненията. И посочва, че се очаква идната седмица да бъде назначен служебен кабинет, който би следвало да води резултатни преговори за мениджмънта на КТБ. Бернат добавя, че неизвестните около сумите, необходими за оздравяване на банката, щели да траят поне до средата на септември. Според него още не било ясно дали обявяването в несъстоятелност на КТБ е най-вероятният сценарий. Изданието припомня, че заради обвинения за присвояване на близо 206 млн. лв. в ареста у нас остават главната касиерка на КТБ Маргарита Петрова и зам. главната счетоводителка Борислава Кючукова. Под домашен арест е главната счетоводителка Мария Димова, а на свобода срещу 10 000 лв. – изпълнителен директор на банката Орлин Русев. Източник darikfinance.bg
  • Вестник Капитал Daily Корпоративна банка – а сега накъде. БНБ мълчи какво и кога ще бъде направено. От трите варианта несъстоятелността сега изглежда най-адекватният.Темата какво и кога ще се случва с поставената под специален надзор Корпоративна търговска банка (КТБ) изчезна от дневния ред на БНБ, политици и управляващи. Над месец след затварянето е ясно единствено, че тя ще е във фризера минимум три месеца, ако не и шест. Тъй като спасението от досегашните акционери звучи все по-невероятно, логично е да се активира и класическата процедура за банкова несъстоятелност. Третият вариант е при новия парламент през октомври да се подновят опитите за специален закон, т.е. решения в полза на някой. Макар че и финансовото министерство, и БНБ да съобщават, че оманският фонд (който държи 30%) още обмисля дали да участва в спасяването на КТБ, шансът за това се топи. Анонимен източник от фонда говори за възможността да спасяват КТБ пред Reuters преди седмица, без да разкрива подробности, освен че до три месеца се надяват да изработят и представят план за стабилизирането й. Но всички тези срещи и разговори с оманците може да са само опити за поддържане на спокойствие и на впечатлението, че по проблема се работи. Източник на „Капитал“, близък до акционер в банката, беше категоричен, че когато оманците видят дупка от например 1 млрд. лв., бързо ще вземат решение да не участват в бъдещи действия. VTB вече обяви, че няма да участва. Михаил Миков – между спасител на БСП и аватар на Сергей Станишев Новият председател на партията тепърва ще трябва да доказва, че не е бледа сянка на досегашния и че няма неговите зависимости.Между „спасихме партията от голямо зло“ и „той ще е председател само две години“ се колебаеха коментарите на делегатите на конгреса на БСП, на който Михаил Миков беше избран за председател на партията. Наследникът на Сергей Станишев спечели битката след балотаж с 44 гласа преднина пред министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев (съответно 377 гласа срещу 333 гласа). Очакванията, че Миков ще стане председател на БСП, се появиха още в първите седмици след евровота, когато вътрешната опозиция на Станишев започна да набира сили. Твърди се, че самият председател е обявил и пред него, и пред Драгомир Стойнев, че са сред фаворитите му за наследници. На пленума, на който Станишев обяви окончателното си решение да се оттегли, обаче той посочи само министъра на икономиката. На неофициална среща преди около три седмици вече бившият лидер е поискал освен това от останалите потенциални, тогава конкуренти да обмислят добре, преди да се кандидатират срещу Стойнев. Посочването му обаче му изигра по-скоро лоша услуга и само седмица по-късно, пак на неофициална сбирка, било решено Миков да се впусне като резервен играч. Той получил и мощната подкрепа от зам.-председателя на БСП Димитър Дъбов, който познава твърде добре структурите на партията и делегатите на конгреса. Въпреки това някои от привържениците на изгубилите битката в неделя пресмятаха, че общо Стойнев и Миков са получили 280 гласа срещу близо 400 разпилени из вътрешната опозиция т.е. макар и увенчали се с успех, силите на „Позитано“ 20 не са съвсем големи. Вестник Сега НОИ продължава да приема искания за смяна на сметки в КТБ.След като омбудсманът Константин Пенчев обвини НОИ в „мързел и безхаберие“ заради блокирани пенсии на възрастни хора в КТБ, от НОИ съобщиха, че сметките в поставената под специален надзор банка и в „Креди Агрикол“ могат да бъдат сменени по всяко време. Около 6000 пенсионери получаваха пенсиите си през КТБ, преди банката да затвори. Миналия месец от осигурителния институт дадоха възможност на всички да поискат смяна на сметката или превеждане на пенсиите за юли през пощите. До 2 юли това са сторили 3672 пенсионери. „В Контактния център на НОИ са регистрирани значителен брой обаждания от пенсионери, които не са предприели действия, позовавайки се на официалната информация, че двете банки ще бъдат отворени на 21 юли 2014 г.“, посочиха от института. Както „Сега“ писа, близо 80% от хората с банкови сметки в КТБ и „Креди Агрикол“ вече са със сменени сметки. „НОИ продължава да приема заявления за промяна“, казаха още от там. Според омбудсмана НОИ не са направили всичко необходимо, за да стигне информацията до всички пенсионери със сметки в КТБ. Пред Нова телевизия Пенчев посочи, че в момента 6000 пенсионери не можели да вземат блокираните си пари в КТБ. Вестник Монитор Чиновници в Скопие въртят бизнес с БГ гражданство. Правосъдното министерство с мерки за ограничаване на броя на кандидатите. Държавни институции в Македония вземат между 1000 и 1500 евро, за да съдействат за попълването на формуляри за кандидатстване за българско гражданство, съобщи вчера зам. правосъдният министър Илия Ангелов. След тежки преговори със Скопие обаче тази дейност била ограничена. От МП коментираха, че не е тайна, че българското гражданство се търгува. Основният мотив на кандидатите да станат българи е след получаването на паспорти да заминат за Западна Европа, където се отказват от нашето гражданство. 500 бона за отдих на депутатите. С почти 500 000 лв. на минус е била през 2013 година базата за отдих на депутатите във Велинград. Според изготвения преди броени дни отчет за изпълнението на миналогодишния бюджет на НС почивната станция е реализирала приходи в размер на 573 000 лв., а разходите й възлизат на цели 1,060 млн. лв. въпреки реалната липса на депутати в продължение на близо 3 месеца покрай предсрочните избори. Базата е надхвърлила очакванията за посещаемост и приходи и се оказва основен източник на такива с 32,1% от всички постъпления в касата на НС. От доклада, подписан от шефа на 42-рото НС и новоизбран лидер на БСП Михаил Миков, става ясно, че общо 51 служители са се грижели през 2013 година за комфорта на депутатите в станцията във Велинград. За това, че са били на тяхно разположение, са били възнаградени с общо 510 000 лв. Вестник Новинар Актуализацията на бюджета влиза извънредно в пленарна зала.В дневния ред на депутатите има записани само две точки. Освен държавния бюджет, ще бъде гледан и този на здравната каса. В 15.00 ч. политическите сили ще се съберат, за да решат един от важните въпроси преди разпускането на сегашния парламент. Очаква се дебатът по актуализацията и на двата бюджета да премине в остро противопоставяне между отделните партии. Причината е, че ремонтът на държавния бюджет е подкрепян от ГЕРБ и ДПС. Те настояват да бъде разкрито реалното състояние на дефицита и изпълнението на приходите. Партиите на Борисов и Местан вече заявиха и нуждата от увеличаване тавана на дълга. В същото време обаче социалистите са категорично против актуализация на централния бюджет. Източник darikfinance.bg
  • Неприятни изненади след влизането в сила днес на промените в Закона за ипотечните кредити. Новите оферти на финансовите институции са готови, а в тях се крият по-високи лихви и нови такси. И още – отпадането на таксата при предсрочно погасяване на заем няма да важи за всички кредити, както беше обещано, съобщава NovaNews.bg. С едно изречение експертите днес определиха последствията от промените така „цената на кредитите се запазва, но продуктът става по-сложен. Банките и фирмите за бързи кредити отново ще взимат от вас същите пари, но по друг начин”. А ето и изненадата на деня. Да приемем, че се чудите какъв ипотечен кредит да изтеглите – 75 000 или 76 000 евро. Разликата на пръв поглед не е голяма. Но може да се окаже такава. Защото отпадането на наказателните лихви при предсрочно погасяване на кредити важи само за кредитите до 75 000 евро. За всички суми над тази глобата остава. От днес три банкови такси отпадат – за усвояване, управление, както и наказателната лихва при погасяването на ипотечен заем. А „Те не само че заменят таксите , но и увеличават лихви. Надяваме се това да не е масов процес, защото това ще оскъпи кредитите”, заяви анализаторът Десислава Николова. Завишени лихви очакват и хората, които ще теглят ипотечен кредит, за който при неизплащане отговаряме само до стойността на имота. Но от банките към небанковите институции. Заради трицифрените лихви при бързите кредити, държавата от днес въвежда таван от 50 на сто на всички годишни лихви и такси. Но и небанковите институции са намерили изход да запазят печалбата, като ги заменят с различни такси. Източник darikfinance.bg
  • Fitch е понижила рейтингите в чуждестранна валута на 13 руски банки, посочи кредитната агенция в официално прессъобщение. Ходът е провокиран от понижаването на суверенния рейтинг на Русия до BBB от BBB+, предава ИТАР–ТАСС. Решението на Fitch засегна ‎Raiffeisenbank, Citibank, Росбанк, Русфинанс банк, Делта Кредит, China Bank, Nordea Bank, Danske Bank, ING Bank, Seb Bank, HSBC, Credit Agricole и China Construction Bank. „Понижението на рейтингите на банките последва понижението на рейтинга на Руската федерация до BBB от BBB+ на 25 юли 2014 г.“, отбелязаха от агенцията. От Fitch изтъкнаха опасенията си, че влошаването на отношенията с Европейския съюз и САЩ представлява риск за финансовата интеграция в Русия. „Сега рейтингите на банките са на равни начела със суверенния рейтинг на Руската федерация“, посочиха още в съобщението си експертите. Според агенцията негативната перспектива на рейтингите отразява перспективите за възможно допълнително понижение в случай на низходяща корекция на държавния рейтинг на Русия. „В случай на значителни възможности за намаляване и/или желание да се осигури подкрепа за банките-майки също са възможни понижения за дъщерни банки“, отбелязаха още анализаторите на агенцията. Източник investor.bg
  • Представители на аржентинския банков съюз Adeba работят над план, който може в последната минута да предотврати новото изпадане в неплатежоспособност на страната, твърдят източници на Wall Street Journal, запознати с въпроса. Информацията за плана изтече, след като министърът на икономиката на Аржентина Аксел Кисилоф декларира във вторник вечерта (местно време), че в преговорите с враждебно настроените стари кредитори страната не е намерила решение за това как да се избегне фалитът. Представители на Аржентина преговаряха преди това в продължение на 12 часа с официалния арбитър. Кисилоф е бил впрегнат в преговорите след седмия час на дискусиите. Очаква се преговорите да бъдат подновени в сряда, каза министърът. Ако не се стигне до споразумение, Аржентина е заплашена от второто изпадане в несъстоятелност за последните 13 години. Във вторник представители на Аржентина и хедж фондовете са се срещнали за първи път лично, съобщи назначения от американския съд посредник Даниел Полак след разговорите. „Въпросите, които разделят двете страни остават нерешени“, заяви Полак. Дали и кога Аржентина и нейните кредитори ще се срещнат отново в сряда, все още не е официално решено. Elliott Management – един от двата хедж фонда, който води дългогодишен съдебен процес срещу Аржентина, не е открит за коментар. Планът на Асоциацията на банкерите, който все още не е окончателно приет от банките, предвижда финансовите институции да платят дължимото на старите кредитори на страната и да поемат техните правни искове. Тези собственици на облигации са отказали да се лишат от част от парите си при фалита на Аржентина през 2001 г. и съдят страната пред американски съд за пълното погасяване на дълговете. В замяна на изплащането от страна на банките към хедж фондовете банките ще искат американския съдия Томас Гриеса да отмени решението си, с което забрани на Аржентина да обслужва своите облигации, докато не плати на старите кредитори. Банките планират да придобият задълженията на правителството на три парични вноски. Връщането на парите от страна на правителството ще започне от януари под формата на облигации, за които вече няма да се прилага клаузата RUFO (Rights Upon Future Offers – права по бъдещи оферти). Тази клауза задължава Аржентина всяко доброволно предложение към старите кредитори преди 31-и декември тази година да бъде предоставено впоследствие и на облигационерите, които са се съгласили през 2005 г. и 2010 г. на драстичното „подстригване“ на дълга. Аржентина винаги досега подчертаваше, че в случай на плащане на непокорните кредитори, т. нар. “фондове лешояди”, поради допълнителната Rufo клауза ще трябва да плати допълнителни 120 милиарда долара на притежателите на заменяеми облигации. В момента обаче Аржентина разполага с по-малко от 30 млрд. долара валутни резерви. Успехът на инициативата на банките обаче не е сигурен. „Има известен спор в Adeba“, заяви вътрешен източник. Така например президентът на една банка е обсебил организацията на самия план, без изрично да е получил разрешението на другите банки за това. „Мисля, че днес не можем да кажем, че това предложение на Adeba е сигурно“, казва друг източник. Банките ще трябва помежду си да стигнат до единодушие по отношение на подробностите, а след това да получат гаранцията на правителството, че ще бъдат адекватно компенсирани. Ако планът сработи, той щеше да бъде огромен пробив по един случай, който тежи в продължение на десетилетие над гражданите и политиците на страната, но също така и над облигационерите и адвокатите им. Конфликтът датира от 2001 г.. Задушена от външния си дълг, страната обяви неплатежоспособност през декември 2001 г. и това постави началото на сериозна икономическа криза. За да помогнат на страната да се справи с тези трудности, почти всички кредитори (93%) се съгласиха да опростят близо 70% от дълга ѝ. Но „спекулативните фондове“ (7%) отказаха каквото и да е преструктуриране. Сред тях са NML Captal и Aurelius Management, които през тази година успяха да издействат от американското правосъдие в лицето на съдия Томас Гриеса (част от книжата по аржентинския дълг бяха емитирани в Ню Йорк) да им бъдат платени 100% от първоначалните суми, които възлизат на 1,3 млрд. долара. Днес е последният срок, в който страните по спора трябва да сключат споразумение. Ако такова няма и страната обяви фалит, Standard and Poor’s ще понижи оценката си за кредитоспособността на Аржентина до “D”, но не се очаква трус, какъвто имаше през 2001 година. Според института за проучвания Abeceb годишната инфлация би могла да достигне 41% през 2014 година (в сравнение с прогнозата за 34,5%), а брутният вътрешен продукт би спаднал с 3,5%, докато потреблението би се свило с близо 4%. И сега страната страда от пословична инфлация, която според някои икономисти минава 40%. “Във всекидневния живот това ще се усети много по-слабо, отколкото през 2001 година”, твърди икономистът Хуан Пабло Рондерос от института Abeceb.com. В случай на фалит “Аржентина ще продължи да плаща остатъка от дълга си, защото ще става дума за частичен дефолт”. Последицата от евентуален дефолт е спиране на достъпа до международните капиталови пазари. От обявяването на неплатежоспособност през 2001 г., когато ставаше дума за липса на 100 млрд. долара, Аржентина не беше вземала заеми от пазарите, но възнамеряваше отново да се обърне към тях. Към момента дългът на Аржентина представлява едва 40% от БВП. Източник investor.bg
  • Изглежда, че истерията около нашумялата криптовалута биткойн не е само далеч на изток, но и тук в Европа, и то съвсем близо до България. Доверието в дигиталното парично средство намери нова подкрепа в една от най-бедните страни в Европейския съюз (ЕС) – Румъния, пише Ройтерс. Румънската столица Букупещ се сдоби с първия си банкомат за биткойни. В допълнение, първата борса за обмен на криптовалутата в страната, позиционирана в западния град Орадя, посочи, че е привлякла повече от 2 000 клиенти за седемте месеца, откакто съществува. Осъществените сделки за периода пък са били на обща стойност от 1,1 млн. евро. Румънските биткойн ентусиасти обаче признават, че дефинирането на ясна законодателна рамка спрямо дигиталните валути би било полезно. „Това е една индустрия, намираща се в ранните си етапи“, каза Георге Ротариу, който откри банкомата в Букурещ, монтиран в сътрудничество с базираната във Ванкувър компания Bitcoiniacs. По думите му съществуват планове и за разширяване на мрежата от устройства към повече румънски градове. „Има нужда от законодателна рамка за начина на предоставяне на услуги“, допълни той. „Ние стъпваме плахо около законодателството и тълкуваме разпоредбите“, каза от своя страна Хореа Вускан, местен политик, който е собственик на базирания в Орадя биткойн оператор BTCXchange. „В момента сме в преговори с официални представители, защото не знаем къде се вписваме – при борсите, банките, фирмите за парични преводи“, коментира още той. Реакцията от местните власти не закъсня. „Използването на биткойни в Румъния не е регулирано и носи много големи рискове“, посочи румънската Комисия за финансов надзор. „Рискът от измами не трябва също така да се изключи“, добавиха от органа. Според властите индустрията „ще трябва да има видимо икономическо значение в Румъния, което не се случва“, преди да се нуждае от регулиране. От Букурещ все пак посочиха, че ще изпълнят всички одобрени от ЕС правила. През юли Европейският банков орган призова правителствата от ЕС да обезкуражат кредитните и платежните институции да купуват, притежават или продават виртуални валути преди представянето на дългоочакваната регулаторна рамка. Източник investor.bg
  • Националният осигурителен институт (НОИ) ще приема заявления за смяна на банковата сметка, по която се изплащат пенсии и извън регламентирания срок за смяна на платеца. Мярката е за лица, които получават пенсиите си по сметки в Корпоративна търговска банка (КТБ) и „Креди Агрикол България“ ЕАД, се казва в съобщение на институцията. Целта е да се осигури възможност за своевременно удовлетворяване на заявленията на пенсионерите, клиенти на „Корпоративна търговска банка“ АД и „Креди Агрикол България“ ЕАД, желаещи смяна на платеца, посочва се в съобщението. Решението идва във връзка с изплащането на пенсиите за август. В съобщението на НОИ се казва, че при подаване на заявления за смяна на платеца до края на работния ден на 4 август пенсиите ще се изплащат чрез новия заявен платец още от същия месец. Още по темата Омбудсманът призова НС за повече прозрачност около КТБ НОИ напомня, че за промяна на банкова сметка хората подават заявление до териториалното поделение на института, което изплаща пенсията им, заедно с копие от документ на банката с номера на новата банкова сметка на титуляра. Желаещите да получават пенсията си чрез пощенска станция следва да подадат в съответното териториално поделение на НОИ заявление за изплащане на пенсията, като представят лична карта или удостоверение за регистрация по настоящ адрес. Припомняме, че омбудсманът Константин Пенчев обвини НОИ в „безхаберие и мързел“, тъй като според него над 6 хил. души все още получават пенсии и заплати по сметки в КТБ. От НОИ обаче припомниха, че е необходимо писмено заявление на пенсионерите, за да се пренасочи изплащането на пенсиите към друга банка или към пощенски клон. Междувременно управителят на НОИ Бисер Петков коментира пред БНР, че над 1 200 пенсионери, чиито пенсии се превеждат по сметки в КТБ, все още не са променили банковите си сметки. Ако до 4-ти август все още има пенсионери, които не са посочили нова сметка, парите им отново ще отидат на старата, предупреди Петков. Източник investor.bg
  • Корпоративна търговска банка (КТБ) няма да извърши плащане по падежиращата на 8 август облигационна емисия. Причината е специалният надзор, под който е поставена финансовата институция от Българска народна банка (БНБ), пише Ройтерс. Падежиращата емисия е в размер на 150 млн. долара. Нейната съдба зависи от бъдещето на КТБ – ако банката бъде обявена в несъстоятелност, тогава облигационерите ще се наредят на опашката за разпределяне на приходите от евентуалната разпродажба на активи, посочва медията. Българското правителство подаде оставка в сряда, без да е постигнато споразумение с Народното събрание за спасяването на КТБ. По-рано този месец политиците отхвърлиха предложенията на централната банка, а оставащият до 6 август живот на парламента остава минимално време за някакви действия, пише Ройтерс. „Банката е затворена. По облигационната емисия ще бъде обявен дефолт“, коментира за медията източник, пожелал анонимност заради високата чувствителност по въпроса в България. „Ясно е, че на 8 август няма да може да бъде извършено каквото и да е плащане, защото всичко е замразено. Банката няма да отвори преди тази дата“, допълва източникът. „Всички са съгласни, че не бива да бъдат предприемани никакви действия, докато не бъде извършен ясен анализ, с който да се установи недостигът на капитал. Дали банката ще бъде ликвидирана, или спасена, зависи от размера на загубата“, обяснява източникът на Ройтерс. Според медията, ако облигационерите не бъдат защитени, това ще бъде силен негативен сигнал за инвеститорите, които ще изискват доста по-висока цена, за да финансират държавата и корпоративния сектор. Източник investor.bg
  • Поне шест международни банки ще използват компютърна онлайн игра, за да се опитат да наемат най-подходящия за тях кадър. Освен своите автобиографии, кандидатите за работа ще трябва и да поиграят, за да могат евентуалните им бъдещи работодатели да преценят стават ли за съответната позиция, или не. Нюйоркската стартъп компания Pymetrics има намерението да промени начина, по който компаниите подбират правилните кадри, като инициативата на предприемачите започва от финансовия сектор. “Процесът по наемането на нови хора е леко опорочен в момента,” казва Фрида Поли, главен изпълнителен директор и съосновател на Pymetrics. “Все още очаквам да срещна мениджър, който смята, че с едно резюме може да получи достатъчно информация за даден кандидат, особено когато той е на 22 години. Какво може да ви каже 22-годишно резюме?” Поли, която е доктор по неврология, е разработила заедно със своя 6-членен екип специален софтуер, базиран на компютърна игра, който компаниите и университетите могат да използват, за да установят кои кандидати отговарят в най-голяма степен на изискванията за конкретни позиции. В момента проектът се намира в ранна фаза, а Поли преговаря с четири големи американски финансови институции, които биха могли да използват иновативния софтуер. От Pymetrics имат доказателства, че продуктът им върши реална работа, тъй като той вече се тества успешно от две от петте най-големи американски банки. Платформата все още е в ранна фаза на разработка, но се надяваме банките да започнат да я използват още през този сезон, казва Поли. В момента Pymetrics работи с компании, за да оцени 50 или повече от техните служители в различни отдели, използвайки нищо повече от онлайн игра. Докато хората играят, специална шапка с датчици измерва активността на мозъка им и установява в кое са най-добри – рефлекси, интуиция, пресмятане, справяне в трудна ситуация, отборен дух и тн. Игралните резултати на бъдещите служители изграждат профил на неговите или нейните силни страни. След това Pymetrics сравнява профилите, за да установи коя работна позиция ще е най-подходяща за определения човек. Системата не поощрява състезанието, защото различните позиции изискват различни умения. Така например, ако играта разкрие, че даден човек е импулсивен, това невинаги е нещо лошо, тъй като това може да му е от полза, ако той работи като експерт по бизнес развитие или в търговията, споделя Поли. “Всичко това ще бъде от полза на завършилите университет, тъй като чрез този софтуер те ще имат възможността да попаднат там, където им е мястото.” Ползите от Pymetrics са повече от обикновен софтуерен инструмент за подбиране на персонал. Софтуерът на компанията може да бъде използван и за вече назначени кадри, които да бъдат насочвани към отдели и сфери в рамките на въпросната компания, в които ще са най-полезни. Източник investor.bg

Банков бюлетин 21.07-25.07.2014

  • Новите правила за кредитите в сила от днес
    От днес влизат в сила нови регулации за потребителските кредити. Банките вече ще могат да променят едностранно лихвите само в случаите, когато в договора изрично е предвидена възможност за намаляване или увеличаване на разхода по кредита.
    С промените в Закона за потребителския кредит също така се отменя събирането на такси и комисиони за усвояване и управление на кредита. На заемодателите се дава възможност единствено да събират такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с потребителския кредит, като не може да събира повече от веднъж такса за едно и също действие. Заемите до 400 лева вече също подлежат на регулация, като по този начин действието на закона обхваща и фирмите за бързи кредити. Съгласно промените, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра, по един за всяка от страните по договора. Така се премахва дребният шрифт от договорите за кредитиране. Въвежда се максимално допустим годишен процент на разходи /ГПР/ по потребителските кредити, който не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Тази лихва се определя от основния лихвен процент на БНБ плюс надбавка от 10 процентни пункта. Т.е. към момента ГПР по потребителските кредити не може да надвишава 50.15%, тъй като основният лихвен процент на БНБ е 0.03%. В ГПР се включват договорената лихва и дължимите такси и комисионни към банките. Таксата за предсрочно погасяване е ограничена до най-много 1% от отпусната сума и то само ако рефинансирането се извърши през първата година след взимането на кредита. След изтичането на първите 12 месеца, банката няма право да начислява такава такса. С измененията в закона, при заемите с променлива лихва, фиксираната надбавка не може да се променя едностранно от заемодателя за целия срок на кредита. Източник darikfinance.bg
  • Без пропорционална такса при доброволно плащане при съдебните изпълнители
    Длъжниците няма да плащат пропорционална такса върху сумата, която са погасили в срока за доброволно изпълнение на задължението (14 дни). Това решиха министрите на днешното си заседание, като приеха постановление за допълнение на Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, съобщават от пресцентъра на Министерския съвет.
    Основният мотив за промяната е „уеднаквяване на регламентацията на събираните от частните и държавните съдебни изпълнители такси за изпълнение на парични вземания в хипотезата на извършено от длъжника доброволно плащане в срока за доброволно изпълнение“. От гилдията на частните съдебни изпълнители възразиха срещу промяната. Опасенията са, че докато тече срокът от 14 дни за доброволно погасяване, съдебните изпълнители няма да могат да налагат запори и възбрани. През това време обаче длъжниците могат да прехвърлят имуществото си и исканията на кредиторите да не могат да бъдат удовлетворени. От Камарата на частните съдебни изпълнители припомниха наскоро, че до 2008 г. държавното и частното съдебно изпълнение е работело при едни и същи тарифи. Тогава е била направена законодателна промяна и въпросната такса е отпаднала за държавните съдебни изпълнители. Камарата подчертава в позиция, разпратена до медиите, че промяната представлява удар върху бързината и ефективността на изпълнителния процес. „Стимулират се некоректните длъжници, нарушават се правата на кредиторите, но с нищо не се облекчава обикновения длъжник. Поправката ще навреди на българския бизнес и на цялата финансова система в страната“, посочва се в съобщението. „Повече от ясно е, че обикновените граждани нямат средства, за да погасяват дълговете си. Числата от нашата практика са красноречиви – от началото на кризата физическите лица, които плащат задълженията си в т.нар. срок за доброволно изпълнeние са приблизително 0,1%. От поправката спечелиха не затруднените финансово лица, а онези структури, които умишлено не плащат дълговете си, докато не бъдат осъдени“, коментира председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Валентина Иванова. „Руши се един работещ модел за изпълнение на решенията на съда. Мотивите за това са неясни, промените са приети „на тъмно“, в 12 без 5, без никакво обсъждане, анализ или финансова обосновка. В последния възможен момент се намери начин да бъдат обслужени монополни и корпоративни интереси, но не и интересите на хората“, посочи председателят на Контролния съвет на Камарата Георги Дичев. Организацията определя решението като популистко, тъй като въпросната такса е символична на фона на всички останали дължими такси – на съда, адвокатските хонорари за делата пред съда, адвокатските хонорари за изпълнителното производство, простите такси на частните съдебни изпълнители. „Повече от две години Камарата настоява за една реална промяна, която ще облекчи длъжниците като намали драстично таксите, а имено да се въведат електронни запори. Ако сега за налагането на запор върху сметките на длъжника във всички банки, той дължи 540 лева, с електронния запор таксата ще падне до 18 лева. Промените в ГПК са факт, въпрос на правителствено решение беше те да заработят“, пише още в съобщението. „В началото на мандата заместник-министърът на правосъдието Сабрие Сапунджиева увери, че електронните запори ще заработят. В последните си дни правителството не само не ги въведе, но направи и голяма крачка назад, с която обрече решенията на съда да останат само „на хартия“, допълва се в позицията. Източник investor.bg
  • Затвор и за банкери предвиждат поправките в Наказателния кодекс
    С гласовете на ДПС и БСП бяха приети окончателно в парламентарната правна комисия поправките в Наказателния кодекс, които предвиждат да има наказания за разпространяването на невярна информация за банките и финансовите институции, съобщава Dnes.bg. ГЕРБ спазиха заканата си и не участваха в заседанието на комисията. Същото направиха и депутатите от „Атака“, които бойкотираха работата на парламента преди месец. 
    На второ четене правната комисия реши, че ще има и сурови санкции за длъжностните лица, които не предоставят информация, която трябва да дадат според нормативните актове, или пък предоставят невярна такава. Предложението за това дойде от Янаки Стоилов от БСП, а зад него освен съпартийците му застанаха и представителите на ДПС. Председателят на правната комисия Четин Казак от ДПС обясни, че текстовете, приети на второ четене, са прецизирани и са отпаднали широките понятия „като внасяне на смут и страх“. Текстовете няма да позволят широко тълкувание и ще имат превантивната полза, коментира той и допълни, че ако ГЕРБ влезе в пленарната зала, евентуално биха били подкрепени и техните предложения. В окончателния вариант на НК, който трябва да бъде гласуван в пленарната зала, е записано, че „който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, или да причини вреда другиму, разпространява неверни сведения за финансовото състояние на банка или на финансова институция, и от това могат да настъпят значителни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години“. Когато от това деяние са настъпили значителни вредни последици или е получена имотна облага, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет до десет хиляди лева. Същото наказание се отнася и за длъжностно лице, което не предостави информация, която се дължи по силата на нормативен акт или предостави невярна информация за дейността или състоянието на банка, или финансова институция, от което могат да настъпят значителни вредни последици, решиха депутатите. Ако от дейността на длъжностното лице са настъпили значителни вредни последици или е получена значителна имотна облага, наказанието е лишаване от свобода от 7 до 10 години и глоба от 20 до 50 хиляди лева, реши още правната комисия по предложение на Хамид Хамид от ДПС. Първоначалното предложение, направено от Янаки Стоилов за това престъпление, предвиждаше наказанието да е от пет до десет години затвор и глоба от десет до тридесет хиляди лева. Източник investor.bg
  • Вестник Капитал Daily Защо не се радваме на оставката. За едната година управление на БСП, ДПС и „Атака“ научихме по особено неприятен начин (поне) пет важни урока. Ако днешната новина за оставката на правителството „Орешарски беше дошла преди година, сигурно щяхме вече да сме отворили шампанското и да се поздравяваме с победата. Днес обаче няма много основания за радост – упоритостта на БСП и ДПС да останат на власт и злоупотребата им с нея нанесе толкова много щети, че оценката ще отнеме месеци. Някои от пораженията се видяха веднага. Хаосът в енергетиката тепърва ще се стоварва върху ни с поемане на нови дългове и тежки увеличения на цените. Здравната система трепери и едвам издържа. За други, по-преки щети, вероятно тепърва ще се разбира. И ако хората, които излязоха на улиците преди година нямат много повод да празнуват, основания за радост няма и кликата, която беше завзела държавата през последната година. Те научиха върху нашия гръб няколко важни урока, които ако се разберат от всички политици, ще ни спестят бъдещи разходки с викове и тромби по улиците. В първите месеци на това управление, в неговия (с известни условности) мозъчен център ситуацията изглеждаше горе-долу така: сглобихме си мнозинство и сега можем да си правим каквото си поискаме. Ще си назначим Пеевски, ще си строим Южен поток и Белене, ще си крадем от еврофондовете и от всички държавни поръчки, и отвсякъде, защото властта е наша и така четири години. Няма кой да ни хване, защото съдебната система е също наша, както и МВР и ДАНС. Ако опозицията ни се опъва, ще ги вкараме в затвора. Това обаче се оказа (поне отчасти) наивна корупционна утопия. Изминалата година показа, че хората в България всъщност имат много по-голямо значение, отколкото предполагаха кофражистите на управленската пародия. Масовите протести извадиха властта от равновесие и тя поне половин година се занимаваше само с това да се промъква по ъглите под щитовете на полицаи и жандармерия. Огромна част от усилията на управляващите в първите месеци беше насочена към оцеляването на правителството. Национален протест, ако се приеме извънреден закон за КТБ. Работодателите и синдикатите дават срок до петък на парламента, БНБ и КФН да приемат исканията им за независим надзорен комитет на банката. Национални протестни действия ще има, ако започне реално разглеждане на извънреден проектозакон за Корпоративна търговска банка (КТБ) и има опит да се изплащат средства над защитените по закон до 100 хил. евро. Това обявиха на съвместна пресконференция председателите на четирите национално представени работодателски организации и двата синдиката – КНСБ и КТ „Подкрепа“. Работодателите настояват до петък да бъдат приети в БНБ и независимо от квесторите да бъде назначен надзорен комитет, в който да вземат участие действително компетентни и опитни в санирането на банкови институции професионалисти. Те настояват незабавно да започнат преговори за влизането на България в Европейския банков съюз и да се гласува актуализация на бюджета на здравната каса. Вестник Сега Депозитите в банките намаляха с над 1 милиарда лева за месец. Изтичането на капитали извън страната ни продължава да се увеличава. Юни се оказа преломен за рекордните ежемесечни темпове на растеж на спестяванията в банковата система. Депозитите на неправителствения сектор са се свили с 1.043 млрд. лв., показват оповестените вчера данни на БНБ. Причината за обръщането на тенденцията за увеличаване на депозитите, според експерти, е разразилата се през юни истерия около две от големите банки у нас – Корпоративна търговска банка и Първа инвестиционна банка. Към края на юни депозитите на неправителствения сектор в банковата система у нас са били 56.983 млрд. лв., при 58.026 млрд. лв. месец по-рано. С 478 млн. лв. са намалели спестяванията на домакинствата. В тази графа влизат още едноличните търговци, самоосигуряващите се, фондациите, партиите и др. Част от тях вероятно са били употребени за покупка на различни стоки, но е възможно немалки суми да се останали и „в буркани“. Вложенията на фирмите в банките през юни са намалели с 334 млн. лв. Депозитите на финансовите предприятия са се свили през месеца с 231 млн. лв. Жилищата поскъпват в половин България. Увеличение на цените на жилищата е отчетено в 13 от областните градове за второто тримесечие на годината, съобщи Националният статистически институт. Поскъпнали са апартаментите в София, Пловдив, Стара Загора и др., като най-значително нарастване спрямо предишното тримесечие има в Бургас, Силистра и Шумен с по 1.8%.В останалите 14 областни града обаче е регистрирано намаление на цените – най-много във Враца и Перник. Сред областните градове най-евтини са жилищата в Кюстендил, Видин, Габрово и Враца. Най-високи са в столицата и Бургас, както и във Варна, където обаче за тримесечието е отчетен спад. Правителството отговаря на критиките от последния доклад на Брюксел със стратегии и планове, от които липсват реални резултати. Това става ясно от доклада за изпълнение на препоръките на ЕК по механизма за сътрудничество и оценка за първите шест месеца на годината, приет от кабинета вчера. Стратегиите, анализите и създаването на работни групи и нови звена са основната реакция на критиките на Еврокомисията. Една от мерките, които звучат най-абсурдно, е „създаване на Комисия по интегритет“ (уточнено е, че това е работно наименование). Срокът е септември. Според документа за целта ще се ревизира уредбата на устройството и функциите на Комисията за конфликт на интереси и БОРКОР. Вестник Монитор Синдикатите и бизнесът искат надзорен комитет в КТБ. Надзорен комитет от авторитетни банкери, финансисти и юристи да влезе в КТБ, предлагат синдикати и работодатели. „Ние бихме препоръчали експерти, които да се заемат с бързото възстановяване на банката. Тези експерти трябва да инжектират доверие в КТБ“, обясни председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Социалните партньори ще изпратят искането си в отворено писмо до отговорните институции и партиите. От профсъюзите и бизнеса дават срок до края на седмицата на Управителния съвет на БНБ да учреди надзорния комитет. „Ако не се съгласят, всички опции за действия пред нас са отворени“, заяви лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Социалните партньори настояват да бъде намерено пазарно решение за КТБ и в никакъв случай да не се използват пари на данъкоплатците за спасяването на банката. „Няма да приемем банковата група КТБ да бъде разпокъсана и разпродадена“, категоричен бе Димитров. Част от решението за цялата банкова система било България да влезе в Европейския банков съюз, смятат представителите на бизнеса и профсъюзите. Източник darikfinance.bg
  • Главният касиер на Корпоративна търговска банка Маргарита Петрова и зам.-главният счетоводител на банката Борислава Кючукова остават в ареста. Решението е на Софийския апелативен съд, който потвърди решението на Софийския градски съд. Главният счетоводител на КТБ Мария Димова остава с мярка за неотклонение „домашен арест“, съобщава Dnes.bg. Според апелативните съдии на този етап прокуратурата е събрала достатъчно доказателства, за да се направи предположението, че трите жени са участвали в присвояването на около 206 млн. лв. от банката. Пред съда днес държавното обвинение представи шест тома нови доказателства в подкрепа на тезата си. Съдебният състав на САС отбеляза, че има какво да се желае по отношение на прецизността на обвинението, като например, че прокуратурата не е посочила конкретно в чия полза е извършено присвояването на средствата, предаде БТА. Магистратите обаче отчетоха факта, че делото е в началния си етап и този въпрос може да се разреши по-късно. В определението си Софийският градски съд сочи, че парите са били присвоени в полза на Цветан Василев, въпреки че той не фигурира в самото обвинение. Изпълнителният директор на КТБ Орлин Русев остава с мярка „парична гаранция“ в размер на 10 хил. лева. Прокуратурата прецени, че няма да протестира решението на СГС, който прие, че Русев е извършил единствено документно престъпление. Според прокуратурата присвояването на милионите от КТБ е станало от края на 2011 г. до 19 юни тази година, като отпадна първоначалната версия, че парите са били изнесени в чували от Маргарита Петрова в нощта преди банката да бъде поставена под особен надзор. От прокуратурата съобщиха преди дни, че е установено, че на 19 юни теглене на пари в брой не е извършено, съставяни са документи с невярно съдържание и неистински документи и са извършвани счетоводни операции с цел прикриване пред квесторите на липса в трезора на КТБ на сумата от близо 206 млн. лв. Доказателствата сочат, че са налице множество случаи на изпълняване от страна на обвиняемите на нареждания за осигуряване на пари в брой от главна каса. Това е извършвано без разходно-оправдателни документи и без надлежно осчетоводяване. Резултатът от тези действия е натрупването на липсата, а протоколът разписка е бил съставен, за да прикрие пред квесторите липсата на парите в трезора на банката. Тази теза е възприета и от Софийския градски съд. Източник investor.bg
  • Цената на новите кредити няма да зависи от доходността по депозитите. Банките масово са избрали европейския пазарен индекс EURIBOR и родния SOFIBOR за основа на лихвите по потребителските и жилищните си кредити съответно в евро и в левове. Към тези индекси банките слагат фиксирани надбавки. Това се разбира от публикуваните нови методики на трезорите за определяне на лихвения процент, след като вчера влязоха в сила промените в Закона за потребителския кредит. Те предвиждат лихвите да се определят само на базата на пазарни индекси или на статистиката на БНБ и НСИ за лихвите по депозити, пише „Труд“. Заради включените индекси в някои от трезорите промяната на лихвата ще става два пъти в годината, а при други – и по-често. Банка ДСК например използва 6-месечните стойности на индексите и ще ги променя на 15 януари и на 15 юли. В момента банката ползва стойността на EURIBOR и SOFIBOR към 11 юли – съответно 0,305% и 1,351%. УниКредит Булбанк също обяви, че формира лихвите си на базата на пазарните индекси. Това са направили още Райфайзенбанк, ПроКредит Банк, ОББ и др. Проблемът с новите индекси е, че според финансисти се очаква в близките години те да поскъпват, след като силно паднаха заради финансовата криза. Най-близо до цената на ресурса е формулата за определяне на лихвите в СИБанк. Тя се основава предимно на лихвите по депозитите в родните банки, които се очаква да вървят надолу. Все още не е ясно как новата методика се е отразила върху цената на заемите. Източник darikfinance.bg
  • Президентът Росен Плевнелиев призова институциите да работят заедно за разкриването на нерегламентирани връзки на политици, прокурори, съдии и общественици с Корпоративна търговска банка (КТБ), ако такива съществуват. В обръщение към депутатите Плевнелиев коментира, че “децата ни няма да ни простят, ако не отворим „досиетата КТБ”. “Изминаха 25 години от демократичния преход и все още не е казана цялата истина за принадлежността на политическия и обществен елит на страната към комунистическите тайни служби. Това беше грешка. Днес не бива да допускаме още веднъж същата грешка”, посочи той. “Ако се разкрие цялата истина, подмененият преход ще приключи и истинският ще започне. Българската държавност ще направи смел скок напред в морален и институционален аспект в очите на гражданите. Ако се замете истината, подмененият преход ще продължи за години напред”, каза още президентът в Народното събрание. Той определи кaзусa с банката като най-големия тест за държавата и поиска Българската народна банка (БНБ), Комисията за финансов надзор (КФН), Националната агенция за приходите (НАП), Прокуратурата, комисиите за конфликт на интереси и отнемане на незаконно придобито имущество да координират действията си и да си свършат работата до край. “Това означава пълен преглед на активите, оценка на кредитите и обезпеченията кредит по кредит, чрез български и международни одитори”, посочи Росен Плевнелиев. Той настоя да се оцени точно дали има и колко е голяма дупката в банката, а ако има дупка – да се провери къде са парите. По думите му чрез маханизмите за международна правна помощ “може да се провери офшорка след офшорка, актив след актив къде и кой е крайният получател и да му се потърси отговорност”. Държавният глава изрази убедеността си, че всички съзнават своята отговорност и вярва, че ще се вземат правилните решения, тъй като те засягат функционирането на държавата. От името на гражданите той призова политиците да намерят съгласие и да дадат своя принос за преодоляването на политическата криза и внасянето на по-високо ниво на стабилност в държавата. Росен Плевнелиев отново поиска от депутатите да гласуват актуализацията на бюджета на държавата и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). “Считам, че тази актуализация е наложителна, за да позволи на болниците, на общините, на гражданите да не понесат допълнителни негативи от политическата нестабилност”, посочи той. “Нека предложената ревизия от бюджета бъде ревизирана от експертите на политическите партии и да се вземе обективна, а не политическа оценка на приходите, разходите и рисковете”, коментира държавният глава, като призова Народното събрание да ревизира бюджета “заради гражданите, болниците, общините и за размразяването на две оперативни програми, заради пациентите, бедстващите, очакващи компенсации, за внасяне на допълнителна сигурност в случай на бъдещи несигурност на финансовия сектор в период на отсъствие на Народно събрание”. По думите му общините не могат да си позволят наложените финансови корекции, а строителите, тъй като не са получавали плащания, са принудени да спрат работа по проектите. Източник investor.bg
  • Военните заводи „Арсенал“ в Казанлък изпитват големи затруднения в работата си, заради блокирани средства в Корпоративна търговска банка, каза пред БНР изпълнителният директор на производителя на оръжия, инженер Николай Ибушев. Според него голяма част от фирмите във военно-промишления ни комплекс работели с тази банка, заради добрите условия, които им е предоставяла. Проблемите на „Арсенал“ от блокирането на валута, банкови гаранции и акредитиви в КТБ са големи, макар това да не заплашва заводите, защото те имат пари и в други банки, но трябва да теглят нови кредити, за да могат да продължи производството и да се плащат заплати на работниците, твърди изпълнителният директор. Дружеството търпи загуби и при изпълнение на поръчки, за които не може да получи парите си през затворената банка. Като най-тежък грях на БНБ Ибушев посочва неизпълненото обещание за отваряне на КТБ на 21-ви юли. Източник darikfinance.bg
  • Столичният общински съвет освободи от длъжност досегашния изпълнителен директор на „Топлофикация-София“ Стоян Цветанов с 37 гласа „за“, един против и петима въздържали се. Причината да се стигне дотук е, че дружеството има близо 90 милиона лева в Корпоративна търговска банка, които в момента са блокирани. До март тази година „Топлофикация-София“ е имала 10 млн. лв. в сметката си в КТБ, а останалата сума е натрупана там в последните месеци. Близо 90-те млн. лв. са и 90 процента от наличните средства на топлинното дружество. Бордът на директорите не е вземал решение за трупането на средствата специално в тази банка, а решението е изцяло на изпълнителния директор, стана ясно по време на дебатите в местния парламент. „Топлофикация-София“ има сметки общо в 12 банки. Сметката в КТБ е от 2004 година. Стоян Цветанов определи деня на освобождаването си като най-хубавия в живота си и заяви, че отговорността за концентрирането на средства в КТБ е изцяло негова. По думите на зам.-председателя на СОС Николай Стойнев Цветанов е трябвало да предвиди риска при увеличаването на сумата сметката в КТБ. Той заяви още, че опасност за отоплителния сезон няма, но инвестиционната програма на дружеството ще се изпълнява със забавяне. Изпълнителният директор на Общинска банка Георги Беловски ще поеме управлението дружеството на мястото на Цветанов. Източник darikfinance.bg
  • Какво е истинското състояние на Корпоративна търговска банка – пълна с пари и активи или източена пирамида? Кой държи спестяванията си в нея и кой би имал интерес банката да затвори? Възможно ли е да се изпълнява сценарий, според който някой иска да прибере трезора и да сложи ръка върху бизнесите, които са били кредитирани? Откакто гръмна скандалът, се появиха много и различни мнения за състоянието на КТБ, посочва вестник „24 часа“. Нито адвокатите, нито критиците дават ясен отговор дали и как са нарушавани правилата за раздаване на кредити и дали и как и на кого са раздавани необезпечени кредити. Според експерти и участници в одита на КТБ е била установена основна негативна тенденция при осъществяването на кредитната дейност на КТБ през последните години чрез кредитирането на свързани с банката и с нейния мажоритарен собственик Цветан Василев търговски дружества в нарушение на правилата за кредитиране. Това е породило и съмнение за съзнателно източване на паричния ресурс на банката към рискови кредитополучатели – без реална търговска дейност или без ликвидни активи. По този начин и предоставените кредити стават практически несъбираеми. Въпреки рисковото кредитиране, КТБ не провизира кредитите към свързаните лица в достатъчен размер и това се доказва от посочвания от банката процент на лоши кредити, който е необосновано нисък спрямо средния процент за банковия сектор, който е около 20%. Как тогава КТБ “избягва” лошите кредити към свързани лица? Според служители на банката това ставало по няколко начина – основно като КТБ кредитира други свързани дружества, а те от своя страна отпускат заем на първоначалния кредитополучател, който съответно връща кредита (или част от него – обикновено дължимите лихви) или прехвърля вземането на банката към друго свързано дружество. То пък вече е кредитирано, за да придобие вземането (в някои случаи със съществена загуба за банката). И в двата варианта обаче само се сменя кредитополучателят, без общата кредитна експозиция на цялата група икономически свързани дружества да се намалява. Тази схема се повтаря при десетки дружества и вече е изяснена от одитори след съпоставяне на данни от КТБ с търговския и имотния регистър, с информация от служители на банката и на някои от свързаните дружества. Едно от тях е “Дивал 59” ЕООД със собственик и управител Емил Иванов Галов. Адресът му е в София, жк “Красно село”, ул. “Дебър” №17, което е предпочитано място за регистриране на много от свързаните с банката дружества. Емил Галов е бил до 2005 г. управител и на “КВ Реал” ООД, в което до 2009 г. съдружник е и Цветан Василев. “КВ Реал” се е вляло през 2012 г. в “Инвест мениджмънт” ООД, в което съдружници и днес са “Тръст Василеви” ООД, Цветан Василев и Антоанета Василева. През май 2014 г. КТБ дава на “Дивал 59” 5 млн. лева кредит, но фирмата вече има няколко договора за заеми – пак през май, но през 2013 г. – 17 млн. евро, и през януари 2012 г. в размер на 30 млн. лева. Кредитите са предоставяни с цел оборотни средства или за закупуване на дълготрайни активи или продукция. За обезпечаване на последния кредит от 5-те милиона дружеството е учредило в полза на КТБ особен залог само вземанията, които “Дивал” има по разплащателните си сметки в същата банка. Експерти признават, че подобно обезпечение срещат за първи път в своята практика и нито една българска банка не би отпуснала и лев кредит. “Дивал 59” не предлага обезпечения върху движими вещи или ипотеки върху имоти. Емил Галов обаче без проблеми предоставя като залог пред КТБ вземанията по разплащателните си сметки в същата банка и за по-сериозните си кредити – този от 17 млн. евро и другия от 30 млн. лева. Само за последния има и особен залог на ДМА по спецификация. Въпреки огромните кредити, за “Дивал 59” не са открити документи, в които фирмата да е предоставила реални обезпечения, каквито банките изискват в кредитната си дейност като залози върху движимо имущество или имоти. През периода януари 2012 г. – май 2014 г. върху “Дивал 59” се изсипва истински дъжд от пари – фирмата е получила от КТБ под формата на необезпечени кредити общо 35 млн. лева и 17 млн. евро. Проверяващи КТБ са установили, че “Дивал 59” няма търговска дейност и не притежава съществени активи. Според годишните финансови отчети на дружеството за 2012 г. “Дивал 59” има задължения към кредитни институции (КТБ) в размер на 40,2 млн. лева, ДМА на стойност само 728 000 лева и приходи от продажби 66 хил. лева, като е реализирало загуба от дейността в размер на 4677 лева. Не по-различно е финансовото състояние на “Дивал 59” за следващата 2013 г., като според годишния отчет дружеството има задължения към финансови институции (КТБ) в размер на 47 млн. лева, други задължения в размер на 29.6 млн. лева, вземания (по предоставени заеми към трети лица) в размер на 65 млн. лева, като почти не развива търговска дейност – общо приходите от продажби за годината са 352 000 лева. Не е известно колко служители има в “Дивал 59” и не е ясно как обслужва огромните кредити към банката. Всеки трезор би спрял кредитирането, КТБ обаче не се притеснява от лошите финансови резултати на своя клиент. Дори максимално улеснява отпускането на новите заеми. Всеки един от тези кредити, чиято обща стойност е за милиони евро, е отпускан в деня, в който е поискан. Екстра, която не предлага нито една българска банка! Всеки бизнесмен, подавал молба за кредит, знае колко много формалности и документи трябва да попълни, да не говорим за времето, в което трябва да се чака решението на кредитния съвет. Затова и вероятно истината за “липсващите” или “унищожени” досиета на фирми в КТБ е, че просто липсват обичайните документи, които всяка една фирма попълва в нормална българска банка, за да получи кредит. В КТБ обаче кредитните досиета на свързаните фирми не съдържат почти никакви документи. Проследената кредитна история на“Дивал 59” продължава и след поискания и даден в един и същи ден кредит. Например от 5-те милиона лева, които Емил Галов усвоява като заем от КТБ на 9 май 2014 г., в същия ден е изплатил под формата на заеми 4 млн. лева на “Интегрирани пътни системи” АД с мажоритарен собственик “Евробилд проект” ЕООД – също кредитирана от КТБ фирма. Пак на 9 май „Дивал 59″ дава още 100 000 лева на “Бургас мийт” ЕООД – дружеството е с адрес София, бул. “Цар Борис”ІІІ“ №159. Това е модерната синя стъклена сграда, където е и кабинетът на Цветан Василев и ТВ 7, както и всички фирми на мажоритарния собственик на КТБ. По същия начин “Дивал 59” се е разпоредил с кредита от 30 млн. лева, като е предоставил същата сума под формата на заем на “Аквафинанс” ЕООД, което дружество е с едноличен собственик “Синектик” ЕООД – също кредитирано от КТБ. До 2012 г. съдружник в “Синектик” е било “Бромак” ЕООД – дружеството, еднолична собственост на Цветан Василев. Банковите експерти тепърва ще анализират как се кредитират неработещи дружества, които от своя страна раздават кредити на други фирми. Защото е ясно, че “Дивал 59” не използва получения от КТБ кредит за оборотни средства или за придобиване на активи. Засега не е ясно дали се връщат тези кредити обратно към КТБ, защото това не са личните спестявания на нейните акционери, а пари на вложителите. Проверяващите предполагат, че всички кредити, взети от “Дивал 59”, имат един и същи път – отпускани за ден и предоставяни на трети лица и фирми. Аналогична е била ситуацията и при дружеството “Булит 2007” ЕООД, което е с едноличен собственик и управител Димитър Атанасов Свещаров. Този път адресът е в столичния квартал “Люлин”, бл. 216. Свещаров е управител и на “Рубин” АД, обявено в несъстоятелност. В медиите и то се споменава като собстеност на Цветан Василев. “Рубин” е кредитирано от КТБ до обявяването му в несъстоятелност и впоследствие изкупено от други свързани дружества. През юни .2011 г. “Булит 2007” усвоява от КТБ кредит от 4,9 млн. евро, за да закупи 50% от акциите на “ТЕЦ Хасково” АД. В същия ден превежда тази сума на “Афлик България” АД – също дружество от икономически свързаната група, кредитирано от КТБ. “Афлик” е дружеството, изплащало по 30 000 лева всеки месец на фирма на една от дъщерите на Иван Костов като хонорар за икономически анализи. Вероятно “Афлик България” е придобило акциите на “ТЕЦ Хасково” АД, тъй като реално “Булит 2007” е посочило под искането за кредит намерението да влезе в тази сделка, но парите за нея е прехвърлило като заем. Дружеството е усвоявало през периода 2008 – 2013 г. значителни по размер кредити за различни цели, като още през 2008 г. КТБ предоставя на “Булит 2007” 35 млн. лева с обезпечение – залог на стоки в оборот (метали), без да е ясно дали обезпечението е реално учредено. Впоследствие кредитът е увеличен с няколко на брой анекса до 51 млн. лева (или с нови 17 млн. лева, за които не се сочи обезпечение). Получените кредити са превеждани от “Булит 2007” като заеми към други фирми и лица. 5 млн. лева са отишли например към “Бромак” на Цветан Василев. Други 3.5 млн. лева са дадени като заем на “Технологичен център – институт по микроелектроника” АД (ТЦ – ИМЕ). В тази фирма е акционер КТБ. Това са две от повече от петдесетте свързани с Василев дружества, кредитирани от КТБ пряко или чрез други свързани фирми. “Дивал 59” и “Булит 2007” са практически неработещи фирми, които получават кредити за милиони евро, които раздават като заеми, без да имат нужните от закона разрешения. Проверката на КТБ, която ще продължи до септември, ще отговори как са били оценявани тези кредити – рискови ли са според банката и как са обслужвани, както и по-какъв начин банката е квалифицирала подобни кредитни портфейли пред БНБ. Проверката на одиторите потвърди наличието на огромен размер кредити към свързани лица – дружества “касички” без реална дейност, без персонал, но с огромни кредитни задължения към банката. Защо банковият надзор на БНБ не е “уловил” тези клиенти на КТБ, не е ясно. 3.5 млрд. лв. са кредити, които са раздадени на свързани с банката фирми. Те най-често се оказват регистрирани на охранители, секретарки, шофьори и други служители в КТБ. Кредитните досиета за тази сума са непълни, от тях липсват данни като финансови отчети на кредитополучателя, дата на регистрация и други подобни, заявиха в интервю за “24 часа” от събота един от наблюдаващите прокурори по делото за КТБ Иван Гешев и следователят Иван Иванов, който е част от екипа, проверяващ банката. Двамата също потвърдиха, че в голяма част от случаите кредитите са отпускани в рамките на един ден. Имало и случаи, при които парите първо са давани, а след това се оформял договорът за заем. Гешев и Иванов казаха още, че милиони евро са били обезпечавани с панелен апартамент от 60 квадратни метра или ливада, или бъдещи постъпления по разплащателна сметка, а в нея няма нищо. Според Гешев не е безспорно доказано, но от информацията, с която разполагали, около 90% от общия кредитен портфейл на КТБ са били раздадени на свързани с банката хора. Не било ясно колко от отпуснатите заеми се обслужват редовно. Тепърва щял да се извършва сериозен финансов анализ, за да се изчистят всички въпроси, свързани с кредитната дейност на КТБ. Самият одит, направен по искане на БНБ, не давал отговори на много въпроси, защото бил направен за кратко време. Прашни стъкла, заключени врати и изненадана домакиня посрещнаха екипа на “24 часа” при обиколката на няколко адреса в София, където са регистрирани фирми, получили кредити от КТБ. Първият бе ул. “Дебър” в кв. “Красно село”. Този адрес е посочен като седалище на “Дивал 59”. Дружеството е получило от КТБ кредити в размер на 35 млн. лв. и около 17 млн. евро. Офисът, който е на партера в жилищна сграда, изглеждаше затворен отдавна. Вратите и стъклата са в прах и мръсотия. Няма следи от скорошно отваряне, нито от какъвто и да е било бизнес. В единия край на помещенията стоят празни маси и столове. В преддверието на офиса са се насъбрали изсъхнали листа, непочистени вероятно от миналата есен, а може и отпреди това. От съседния салон за красота уведомиха екипа на “24 часа”, че офисът на “Дивал 59” не е отварян поне от година. На ъгъла, на метри оттам, има клон на КТБ. На вратата има съобщение, че е отворен само трезорът и се приемат плащания по кредити. “Дивал 59” ЕООД е предоставило заеми за около 100 000 лв. на “Бургас Мийт” ЕООД. Последното дружество има адрес на управление бул. “Цар Борис III” 159. На централния вход на красивата стъклена сграда екипът на вестника бе посрещнат от охранители и скенери, през които минаваха посетители и техния багаж. Насочиха ни към регистратурата, където попитахме дали в сградата има офис на “Бургас Мийт”. “Искате да се срещнете с някого от фирмата ли?”, учтиво ни попита млад мъж. Негова колежка допълни, че там има много фирми и трябва да провери. В този момент до нея се приближи мъж, който приличаше на охранител, и тихичко прошепна, че фирма с “Бургас” в името няма. Секунди след това и дамата потвърди, че не открива такава, но любезно се интересува какво точно ни трябва. Отвън на метри срещу централния вход бе паркирана полицейска кола, вероятно случайно, а двама униформени седяха вътре. На същия адрес – “Цар Борис III” 159, се помещава Тв 7. На партера има клон на КТБ и на застрахователна компания “Виктория”, а нагоре по етажите на бизнес центъра са офиси на фирми – включително “Бромак” и “Технологичен център – институт по микроелектроника” (ТЦ ИМЕ). И двете компании са получили кредити от “Булит 2007” ЕООД. Фирмата е предоставила 5 млн. лв. на “Бромак” и 3,5 млн. лв. на ТЦ ИМЕ. В периода 2008-2013 г. “Булит 2007” е усвоило от КТБ кредити с общ размер около 51 млн. лв. “Булит 2007” е с адрес в “Люлин 2”, бл. 216. Екипът на “24 часа” внимателно огледа и четирите входа. На три от тях нямаше индикации за съществуването на фирмата. Все пак разбрахме, че адресът е във вход А, където нямаше нищо – нито домофони, нито пощенски кутии, нито звънци. Но жена, която слезе да отвори на своя приятелка, потвърди, че фирмата е в техния вход на третия етаж. Позвънихме на вратата, зад която се чуваха детски гласове. Вратата отвори жена по домашни дрехи. Адресът на “Булит 2007” е тук, потвърди тя и обясни, че има пълномощно да получава кореспонденцията на фирмата. Според нея дейността се извършва от Пловдив, където е собственикът – Димитър Свещаров. На въпрос как е станала пълномощник, а фирмата е с адрес в дома й, тя каза: “По стечение на обстоятелствата. Свекърва ми е главен счетоводител на няколко фирми и на тази. И апартаментът се води на нейно име”. Източник profit.bg
  • Офисите на Корпоративна търговска банка и нейното дъщерно дружество трябваше да отворят врати днес (21 юли). Това обаче не се случи, а към момента дори няма и нова дата за започване на разплащанията. Това обаче не е основният въпрос днес. В последните дни из медийното простраство основно се пише/спори за това дали да се гарантират депозитите до 100 хил. евро (196 хил. евро) или спестяванията да се покрият в цял размер. Както знаем, преди дни основните политически партии, заедно с ръководството на БНБ, взе решение да се създаде специален закон, чрез който да се гарантират и сумите за над 100 хил. евро. Той предвижда изплащането на влоговете до 196 000 лв. да бъде извършено 30 дни след влизането на Закона за преструктуриране на банката в сила. Влоговете над 196 000 лв. ще се изплащат до 6 месеца след влизането на закона в сила срещу представяне на удостоверение за липса на задължения, издадено от НАП. Не на това мнение са обаче гражданите и икономистите. 74% от българите искат да се изплатят само депозитите до 100 хиляди евро. Това сочи изследване на АФИС, посветено на обществените реакции и масовите нагласи във връзка с кризата на Корпоративна търговска банка (КТБ). Други 11.4% искат да се изплатят само депозитите с гарантиран произход. Също толкова (11.9%) се обявяват за изплащането на всички депозити в пълен размер, показват още резултатите от проучването. Само 2.7% нямат мнение по въпроса Икономистите споделят мнението на гражданите: Чисто философски, по-доброто е да се гарантират депозитите до 100 хиляди евро, защото в дългосрочен план вложителите ще имат стимул да мислят къде си влагат парите, каза икономистът Георги Ангелов преди седмица. Икономистът Владимир Каролев написа в социалната мрежа Facebook, че „дано не се стигне до гарантиране на всички депозити в КТБ, тоест над 100 000 евро на граждани и на фирмите. Но ако тази антипазарна мярка бъде все пак гласувана от парламента, нека да публикуват кои физически лица имат депозити над 100 000 евро в КТБ. И кои фирми.“ „Всеки, който си слага парите в банка, е длъжен да познава законодателството на собствената си държава. А по неговите правила държавата, т.е. всички данъкоплатци, гарантира депозити на едно лице в банка до 100 хил. евро“. Това пък сподели икономистът Георги Ганев през изминалата седмица. Какво казва законът: Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) гарантира пълното изплащане на паричните средства на вложителя във всяка една отделна банка, независимо от броя и размера им, до 196 000 лева. В посочената сума се включват главницата и начислените лихви към датата на отнемане на лиценза на банката. За влогове над 196 000 лева изплатената гарантирана сума ще бъде 196 000 лева. Нова седмица, нови мнения и предложения. Предстои да видим развръзката през идните дни. Какво обаче е твоето мнение? Източник profit.bg
  • Днес управителят на БНБ Иван Искров изпрати писмо до председателя на 42-ото НС Михаил Миков. В писмото Искров заявява готовност да подаде оставка, ако парламентът постигне съгласие за избор на нов управител. Целта в случая е да не бъде оставена Българската народна банка – институция с ключова отговорност за финансовата стабилност у нас – без ръководител в условията на продължаваща политическа криза. За писмото на управителя са уведомени президентът и министър-председателят. В писмото си Искров изтъква още, че основните призиви, които се разминавали с истината, са: БНБ чак сега с едномесечно закъснение започна да си върши работата и опитът да се вмени като отговорност на БНБ обявената дата за отваряне на КТБ – 21 юли. В писмото Искров посочва, че, за да могат квесторите добре да си свършат работата, много вероятно е специалният надзор да бъде удължен, като максималният законов срок е 6 месеца. КТБ е 4 по големина банка и процедурите съгласно действащото законодателство изискват време. Управителят на БНБ отговаря и на различни други, тиражирани в медийното пространство и неотговарящи на истината твърдения с разнородно авторство. Едно от тях е, че представители на един от акционерите в КТБ – Държавният резервен фонд на Султаната Оман – не са били канени на среща и с тях не е разговаряно, пише още Искров. „Напротив, проведени са срещи и разговори – конкретен пример е проведената на 10 юли в сградата на Министерския съвет среща с висши дипломатически представители на Султаната Оман и на фонда, на която от българска страна присъстваха вицепремиерът Даниела Бобева, министърът на финансите Петър Чобанов и управителят на БНБ. На тази среща българската страна ясно изрази желанието си за сътрудничество в рамките на закона. И в момента сме в процес на професионална кореспонденция с този акционер на КТБ. Тази информация също беше предоставена на политическите лидери по време на консултациите при президента“. Друго неотговарящо на истината твърдение е за някакви „чували“, които аз съм твърдял, че са използвани за изнасяне на суми в брой от КТБ. Никога не съм коментирал как са изнасяни касови наличности, а само какви документи са постъпили в БНБ от квесторите и тяхното предаване на прокуратурата. Впоследствие органите на досъдебното производство потвърдиха пред медиите наличието на такива липси в споменатия размер, заяви управителят на БНБ. Искров подчертава, че е готов с оставката си, ако това ще обедини основните политически сили в страната зад Българска народна банка, както и да не бъде използвана тя за предизборни цели. Източник profit.bg
  • В последните седмици Ви представихме факти за банковата система, а след това и за депозитите в страната. Днес ще се спрем на дебитните и кредитните карти. Ето и фактите, които подбрахме за Вас: 1. Броят на картите по последни данни от централната ни банка е почти колкото населението на България – 7.3 млн. броя. 2. От тях 6.23 млн. броя са дебитни и 899 хиляди – кредитни. 3. Общо 17.6 млрд. лв. са изтеглени през банкоматите в страната за 2013 г. Година по-рано картодържателите изтеглиха от АТМ устройствата в страната общо 16.2 млрд. лв., а за 2011 г. и 2010 г. сумите бяха 15.37 млрд. лв. и 14.68 млрд. лв. 4. През 2013 г. сме ползвали картите си 59.59 млн. пъти, за да заплатим стоки и услуги. За 2012 г. данните на централната ни банка показват 49.35 млн. плащания, а за 2011 г. те са 39.03 млн. броя. 5. Общата стойност на платените стоки и услуги през изминалата година е 3.91 млрд. лв. срещу 3.196 млрд. лв. за 2012 г. и 2.529 млрд. лв. за 2011 г. Средната стойност на една трансакция е 65.61 лв., докато за 2012 и 2011 г. тя е респективно 64.77 и 64.80 лв. 6. Преди около два месеца Банка ДСК представи нова услуга, съвместно с MoneyGram – „Получаване на парични преводи на АТМ”. Новата услуга позволява на всеки притежател на дебитна карта на Банка ДСК, свързана с разплащателна сметка в лева, да получи своя MoneyGram превод бързо, лесно, сигурно и удобно на 850 АТМ терминала на банката в цялата страна. 7. За какво използваме кредитните си карти? Наскоро Сосиете Женерал Експресбанк проведе проучаване, което установи, че: Най-често използваме картите си за закупуване на техника, при онлайн покупки, както и за теглене на пари в брой. 39% от запитаните използват картата си при закупуване на дрехи, обувки и аксесоари, 38% за закупуване на храна, и 23% за купуването на мебели. 8. През 2014 г. броят на хората, които плащат своите данъци с банкови карти, е нараснал с 2% в сравнение с 2013 г. и вече достига до 10% от населението. Като предимства на електронните разплащания потребителите посочват тяхната бързина (50%) и удобство (79%), съобщиха наскоро от Visa. 9. Извършителите на най-много скиминг атаки през 2013 г. са били от България, следвана от Армения, Румъния, Бразилия и САЩ, показва доклад от преди три месеца на американския мобилен оператор Verizon. 10. Създадената от 4-ма сънародните компания SkimProt спечели награда за иновации в производството на банкови карти в Лас Вегас. Skip Prot представлява високотехнологичен стикер, защитен с международен патент. Съставен е от четири слоя, които предпазват банковите карти с чип от копиране и източване. Източник profit.bg
  • Нови такси или суми за допълнителни гаранции събират от вчера фирмите за отпускане на бързи заеми, показа проверка на „Стандарт“. От 23 юли влязоха в сила промени в Закона за потребителския кредит, с които се слага таван от 50% на годишния процент на разходите (ГПР) по кредитите. Компаниите вече са въвели това изискване, но взимат и нови такси от клиентите си. Например ГПР при някои от фирмите е 49.6%, но наред с това има нова такса в размер над 50 лв. за експресно разглеждане на искането на кредит до 15 минути. Други фирми пък изискват допълнителни гаранции по заемите, като в същото време предлагат доста по-ниски лихви от определените в закона – около 25%. Цената на допълнителните гаранции се уточнява при подписване на договора. Други компании пък изискват допълнително обезпечения, застраховка или поръчителство, които се заплащат отделно и не влизат при изчисляване на ГПР. Например, ако кредитоискателят не може да осигури двама поръчители с достатъчно висок доход, фирмата за бързи заеми осигурява поръчителство за сметка на клиента в друга компания, „предоставяща гаранционни услуги на пазарна цена“. Повечето от компаниите дават информация за новите условия за кредитиране, само ако попълните формуляра и кандидатствате реално за заем. Повечето банки вече са отразили в условията си промените в Закона за потребителския кредит, показа проверка на „Стандарт“. Там, където промените не са нанесени в тарифните таблици, на сайта на банката е пояснено какви са те и от кога влизат в сила. Вече няма такси за управление и за усвояване на заема. Но при предсрочно погасяване на ипотечни заеми условията на банките се различават. При някои от банките изобщо няма такса за предсрочно връщане на парите. При други обаче се събира наказателна такса от 0.5% или 1%, ако заемът е върнат до 1 година от получаването му, каквато възможност два закона. При други пък има наказателна такса за предсрочно погасяване на заеми над 147 000 лв., което също е разрешено от закона. Източник profit.bg
  • Отливът на депозити от банковата система покрай паниката в края на юни е бил умерен, става ясно от паричната статистика към 30 юни, обявена от БНБ. Средствата на гражданите и фирмите са спаднали с около 800 млн. лв., което е около 1.5% от общата сума на техните спестявания, възлизащи на около 55 млрд. лева. Спестяванията на гражданите са намалели с 500 млн. лв., а депозитите на фирми – с 300 млн. лв., информира в. Труд. Според изявленията на БНБ за три дни преди затварянето на КТБ от нея са изтеглени около 1 млрд. лв., а в деня на атаката срещу ПИБ – към 800 млн. лв. При 800 млн. лв. общо изтекъл ресурс от системата излиза, че гражданите и фирмите са върнали в банките около 1 млрд. лв., или 56% от изтеглената сума. Статистиката на централната банка сочи, че през май парите на домакинствата в трезорите са нараснали с около 140 млн. лв. От началото на годината до юни спестяванията на граждани се бяха увеличили с 1.4 млрд. лева, което прави средно по 300 млн. лева месечно. Общата сума на депозитите пък беше надхвърлила 39 млрд. лева. След изтегления половин милиард през юни парите на населението в трезорите вече са 38.6 млрд. лева. Фирмените депозити са се свили през юни на 15.04 млрд. лева. През предходния месец по техни сметки е имало 15.37 млрд. лв. При фирмите от началото на годината до края на май имаше спад на спестяванията, макар и минимален – общо около 80 млн. лв. за периода до май. След отлива през юни за шестмесечието той достига 410 млн. лева. Източник profit.bg
  • Profit.bg продължава да представя банките в страната. След като се спряхме на Първа инвестиционна банка, Корпоративна търговска банка, Банка ДСК, Креди Агрикол България, днес идва ред и на Уникредит Булбанк. Ето и 10 факта за банката, ръководена от Левон Хампарцумян: 1. Уникредит Булбанк е най-голямата банка в страната, като активите й към 31 март възлизат на 12.69 млрд. лв. 2. Банката е учредена през 1964 г. като Българска външнотърговска банка (БВБ) със 100% държавно участие, със седалище в София, основен капитал 40 милиона лева и предмет на дейност – международни търговски разплащания и финанси. 3. През 2000 г. Булбанк продава своите участия в Корпоративна търговска банка (99.9%), Обединена българска банка (35%) и HypoVereinsbank Bulgaria (49%). 4. Приватизацията на Булбанк приключва на 2 октомври 2000 г. UniCredito Italiano SpA придобива 93% от капитала, а Allianz AG – 5 на сто. 5. През 2006 г. общите събрания на Булбанк, HVB Bank Biochim и Хеброс банк вземат решение за обединение на трите институции през 2007 г. 6. В последните три години (2013, 2012 и 2011) Уникредит Булбанк обяви печалба от над 200 млн. лв. – съответно 201 млн. лв., 212 млн. лв. и 232 млн. лв. 7. Привлечените средства от страна на банката, по последни данни от БНБ, са за 10.32 млрд. лв., като от тях 4.34 млрд. лв. са от домакинствата и гражданите, с което тя се нарежда на четвърта позиция в страна с дял от 10.8%. 8. Раздадените кредити от страна на банката към края на първото тримесечие са за 11.16 млрд. лв., като от тях 6.5 млрд. лв. са в евро, 4.02 млрд. лв. в лева и 627 хил. в други валути. Четете още: Искате ли пенсия от 1000 лв.? 9. Левон Хампарцумян е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на УниКредит Булбанк от 2001. Той е и председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България, член на Управителния съвет на БОРИКА и заместник-председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). 10. За 2013 и 2014 г. банката печели различни награди, включително: Най-добра банка в България на списание EMEA Finance, Най-добра банка за търговско финансиране за България на списание Global Finance и Най-добра банка в България на списание Global Finance. Източник profit.bg
  • Драмата в португалската банка Banco Espirito Santo беше подновена днес с ареста в Лисабон на бивш главен изпълнителен директор на финансовата институция. Рикардо Салгадо е арестуван в дома му във връзка с операция „Бяла планина“ – разследване на укриване на данъци и пране на пари. Салгадо трябва да се яви пред съда в Лисабон днес. Според португалския ежедневник Correio da Manhã арестът идва след извършените вчера обиски в офисите на Espírito Santo и е свързан с най-голямата португалска мрежа за пране на пари. Новинарската агенция Reuters е потвърдила ареста, добавяйки, че Салгадо е заведен в съда от представители на прокуратурата, както и че преди това той е бил доброволен свидетел по делото. Компанията майка на Banco Espirito Santo – Espirito Santo International (ESI), е в центъра на опасенията на инвеститорите около Португалия, след като одит от страна на централната банка в страната откри „нередности“ в сметките й. Пламъците бяха разпалени отново през юли, когато банката забави плащане по свой дълг. Търговията с акциите на друга част от конгломерата – Espirito Santo Financial Group (ESFG), пък бе спряна след новината. Проблемите в банката, която по активи е относително малка, в сравнение с огромните банки във Великобритания и САЩ, успяха да изплащат инвеститорите в цял свят. Лихвите по държавните облигации на Португалия се повишиха в началото на юли, наред с тези по дълга на Гърция, Испания и Италия. Източник profit.bg
  • Имейл адреси и друга информация за контакт, съхранявани в Европейската централна банка (ЕЦБ), са били откраднати, потвърдиха днес от финансовата институция. Сигурността на базата данни, обслужваща уебсайта на банката, е била нарушена, се казва в изявление на банката, което означава, че данните на потребители, регистрирали се да получават информация за конференции и посещения в ЕЦБ са били компрометирани. От банката заявяват, че „никакви вътрешни системи или информация с отношение към пазарите“ не е била част от кражбата на данни и че тя е физически отделена от компрометираните данни. „За кражбата се е разбрало, след като до ЕЦБ е бил изпратен анонимен имейл, в който се иска финансова компенсация в замяна на данните. И докато повечето данни са били кодирани, част от базата данни включва имейл адреси, улични адреси и телефони, които не са били кодирани,“ казват от централната банка. От банката в момента се свързват с потребителите, чиито данни може да са сред откраднатите, информираха от ЕЦБ. ЕЦБ е поредната от многото компании и публични институции, които станаха обект на нарушение на сигурността. През май от eBay признаха, че хакери са атакували сайта на компанията и са си осигурили достъп до данните на 145 милиона потребители. В момента компанията е обект на разследване в САЩ и Великобритания. Източник profit.bg

Банков бюлетин 14.07-18.07.2014

  • Forbes: Българската ”Игра на тронове”
    Българските олигарси се борят за политическа и финансова власт, създават и рушат съюзи, засипват се с обвинения и тази битка е на живот и смърт, пише „Forbes“. В последния си материал се шегувах, че българската банкова криза прилича на „Игра на тронове“, но съдейки по реакцията на много по-големи познавачи от мен, изглежда съм била права, казва авторката Франсис Копола в статия, поместена на сайта на американското списание, предаде БТА.
    Тя припомня кои са главните действащи лица – собственикът на Корпоративна търговска банка Цветан Василев и политикът и медиен магнат Делян Пеевски. И подчертава, че за да се разбере какво става в действителност, човек трябва да се зарови в тъмния свят на българската политика. Авторката говори за преплитащите се политически и икономически интереси, за това, че кризата има отношение към проекта „Южен поток“, а също, позовавайки се на близък до Цветан Василев източник, че залозите всъщност са по-високи – целта била неназовани олигарси да сложат ръка върху парите от ЕС за регионално развитие, предназначени за България. Както в „Игра на тронове“, всичко в тази история е свързано с пари и власт. Политиците са марионетки на олигарсите, а олигарсите се контролират от мафиоти, банките са пионки в играта, а българите плащат за корупцията на политическата си система чрез стагнация и трайна бедност, допълва Копола. Тя обаче посочва, че случващото се има и друго измерение и припомня неотдавнашно изказване на бившия германски вицеканцлер Йошка Фишер пред Европейската асоциация за рисков капитал. Той предупреждава, че руският президент има користни амбиции в района и че страните от ЕС трябва да се обединят, включително и за да се защитят от „руската мечка“. България, подобно на Украйна, е разделена на проевропейски и проруски настроения, но за разлика от Украйна, България е член на ЕС и широкото руско влияние в България може да дестабилизира източната граница на Евросъюза, пише още анализаторката. По думите й много хора питат защо ЕС не прави нищо по този въпрос. Простият отговор е, че ЕС има да решава много други проблеми като растящата бедност, високата безработица, потенциалната дългова криза в Италия, банковите проблеми в Португалия и Австрия и т.н. Към това се добавя липсата на лидерство в Еврокомисията. България просто не е на радара на ЕК в момента, а това е грешка, смята Копола. България може да е малка, но със сигурност не е маловажна. Банковата система на Балканите е тясно взаимосвързана и рисковете за нея застрашават и останалата част от Европа чрез австрийски, френски и италиански банки. Сериозна нестабилност в българската банкова система може да причини системна криза далеч отвъд границите на страната, така че ЕС би трябвало да обърне на това повече внимание, завършва анализът във „Forbes“. Източник profit.bg
  • Гечев: БНБ първо да представи документ за пасивите и активите на КТБ
    По време на консултациите при президента Росен Плевнелиев беше предложено разглеждане в парламента на специален закон, който има различни страни и механизми, но една от важните части беше дали да се възмездят всички, които имат депозити – фирми и граждани – в неограничен размер. Това предложение беше подкрепено от ДПС и ГЕРБ.
    Последните вече си бяха променили мнението от предния ден. Към вчерашния момент и до днес Българска народна банка, въпреки многобройните официални и неофициални искания, не представя никакъв официален документ за пасивите и активите на Корпоративна търговска банка, коментира пред БГНЕС депутатът от Коалиция за България, Румен Гечев. Нашата позиция е, докато нямаме такъв официален документ с разчети би било нередно да вземаме каквото и да било решение. Смятаме, че този вариант, който е предложен в проектозакона, разработен от БНБ, не е защитен интереса на българския данъкоплатец и не е приемливо нито икономически, нито политически ние да нарушаваме пазарните принципи и да отиваме дори зад закона за защита на влоговете в Европа и България до 100 000 евро. По този въпрос не постигнахме консенсус, но постигнахме консенсус по въпроса да искаме от БНБ да промени мнението си. Досега те не са имали особено желание да влязат в общия европейски надзор на банките. С това решение ние препоръчваме на БНБ да инициира процедура по приобщаване в Единната система на Европа за банков надзор. Това е и стъпка към влизане в еврозоната. Не бих могъл да кажа колко време ще отнеме процедурата по влизането ни в Единната парична система, защото са важни две неща. Първо, дали ние в момента отговаряме на изискванията, за да влезем в системата. Второ, колко време отнема самата процедура – това трябва да каже самата организация, а и нашата Народна банка. Но ние, политиците, изразихме желание и препоръка към Управителния съвет на БНБ да ускори тази процедура. Положителният момент за нас тук е, че освен надзорът на БНБ, който очевидно, че има проблеми, а ние искаме да се чувстваме по-сигурни, в надзора да участват и надзорници от европейската система. Това е задължително за всички страни-членки на еврозоната, но може при определени условия да се разпростре и върху страни, които имат валути различни от еврото и са членове на ЕС, какъвто е случаят с България. Споразумяхме се бюджетният дефицит от 1.8% да отиде на 2%, т.е. да се повиши с 0,2%, а не до 3%, както беше дадено в комюникето на президента. Може би това е някаква техническа грешка. Решението за вдигането на бюджетния дефицит с 0.2% е пожелателно. Този въпрос трябва да се разгледа от парламента. /БГНЕС/ Източник darikfinance.bg
  • Парламентът реши: До 5 години затвор за слухове срещу банки
    Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на смут и страх в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години. Това записаха депутатите в приетите на първо четене промени в Наказателния кодекс с гласовете основно на ДПС и ГЕРБ. Ако слуховете са причинили значителни вреди или значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет до десет хиляди лева, реши още парламентът.
    Промените в НК бяха внесени от депутата от ДПС Йордан Цонев, но инициативата за това дойде от БНБ, след като преди няколко седмици заради невярна информация масово клиентите на ПИБ започнаха да теглят влоговете си, което застраши банката. След като се чуха критики против промените, Йордан Цонев коментира, че знае, че текстовете не са напълно прецизни, но експертите вече работят и ще бъдат изработени най-добрите преди окончателното приемане на поправките. В началото на дебата Янаки Стоилов от БСП припомни, че тази инициатива беше на БНБ като реакция на рисковете, които изпита банковата система, след като разпространяването на информации доведе до смут и до бързо изтегляне на средства от ПИБ. „Проблемът обаче е по-основен и е дали проблемите се дължат на такива психози, или има по-дълбоки причини. Този текст създава впечатление, че има определен сектор, който трябва да бъде поставен под особено отношение, такива текстове създават мисълта дали някой не се опитва да създаде закон за защита на банките“, коментира той. Според социалиста проблемите на КТБ няма да се решат с този закон „заради това, че политици от всички цветове имат интерес и тази банка беше толерирана от всички досега“. Данаил Кирилов от ГЕРБ смята, че по-важният ресурс на банките е доверието и той не може да е предмет на зловредна атака. Екатерина Заякова от БСП обвини Цонев, че предлага да се приеме закон заради един случай. „Тази промяна е преждевременна, законодателството се променя, когато са установени трайни промени в обществените отношения“, заяви тя. Цонев й отговори, че след като не за първи път се напада банка със слухове, има промяна в отношенията. Христо Монов от БСП се обяви в защита на промените и призна, че заради атаките към ПИБ много хора са потърсили услугите на психиатри и психолози, защото са били достигнали състояния, които са до граничната норма. Източник investor.bg
  • Министерският съвет даде съгласието си България да бъде домакин през есента на 2014 г. на редовното 102-ро заседание на Съвета на Международната инвестиционна банка (МИБ). Освен България, в банката членуват Виетнам, Куба, Монголия, Руската федерация, Румъния, Словакия и Чехия. Съгласно установената практика, на ротационен принцип страна-членка е домакин на редовните заседания на Съвета на МИБ, които се използват като възможност за дискусии и размяна на мнения по въпроси от общ интерес. В срещите вземат участие изпълнителният директор на МИБ, представители на ръководството на финансовата институция, както и делегации на страните-членки. България не е била домакин на подобни срещи през последните години и при спазване на принципа на ротация й бе предложено да бъде домакин на заседанието на Съвета през 2014 г. Източник profit.bg
  • Не сме изненадани от факта, че дни наред политиците не предложиха и не обсъдиха нито едно смислено и работещо предложение за ликвидация на причините и за справяне с последствията от кризата с Корпоративна търговска банка. И че вместо да защитят интересите на общините, болниците, театрите, училищата, университетите, компаниите и останалите юридически лица, вложители в КТБ, те се занимават с преразпределение на активите на тази банка. Това коментираха от Българската стопанска камара. Оттам добавят, че няма да приемат никакво решение по отношение на КТБ, което е взето в условията на пълна мъгла и без участието на заинтересованите вложители, които са и кредитори на банката. Липсата на достоверна информация за състоянието на КТБ не е в интерес на обществото и със сигурност ще доведе до грешни решения с непоправими последствия за част от вложителите. Ето защо УС на БСК категорично призовава всички органи на държавата, имащи компетенции при изясняване на фактическото състояние на КТБ и приемане на решения в защита на банковата система и нейните клиенти, да отговорят на очакванията на обществото, като извършат необходимите промени в действащите закони за да гарантират, че: 1. Цялата информация за състоянието на КТБ ще бъде предоставена на всички кредитори на банката на общо събрание, свикано от квесторите в най-кратък срок; 2. Частният „Фонд за гарантиране на вложенията на гражданите“ ще се използва само в съответствие с неговите цели и при стриктен контрол на банките вложители в него; 3. Всички търговски банки в страната ще предложат на клиентите на КТБ договори за цесия на вземанията им от проблемната банка в размер на левовата равностойност до 100 хил. евро. Те ще открият депозит на името на съответния клиент и така ще се превърнат в кредитор на КТБ, като вземанията им ще бъдат гарантирани от Фонда. 4. Кредиторите, в които задължително трябва да бъдат включени банките по т.3 и акционерите на КТБ, да имат правото да възложат на екип, избран от общото събрание на кредиторите, да разработи оздравителен план и да насрочи следващото общо събрание за неговото разглеждане и приемане. 5. Приетият оздравителен план ще е задължителен за всички кредитори. Този план, както и всички други планове не могат да ангажират публични средства за решаване на евентуални ликвидни проблеми на КТБ. Източник profit.bg
  • Софийският районен съд /СРС/ разреши разкриване на банковата тайна за Корпоративна търговска банка /КТБ/. На 9 юли 2014 г. в СРС е постъпило искане от Софийска градска прокуратура за разкриване на банкова тайна за сметки в Корпоративна търговска банка, съобщи БГНЕС, позовавайки се на прокурор Елка Ваклинова. На същата дата е образувано дело и на същата дата съдията – докладчик се е произнесъл с решение, което е окончателно. На 10 юли 2014 г. от деловодството на СРС е изпратен препис от решението в СГП, уточняват от СРС. Допълнителна информация по случая, следва да бъде предоставена на журналистите от наблюдаващия прокурор, който води разследването. С отпадането на тайната, прокуратурата ще разполага с информация кои са кредитополучателите и вложителите на КТБ. Решението на съда означава, че данните ще са достъпни на разследващите във връзка с водените от тях дела. Източник profit.bg
  • Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната, става ясно от чл. 4, ал. 1 на Конституцията на България. Освен това, по-долу в чл. 19, ал. 3 може да се намери информация и за инвестициите, а именно, че те се закрилят от закона. Но кой закон защитава влоговете ни в търговските банки? Както може би знаете Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) е институцията за това. Основната цел на ФГВБ е защитава средствата на вложителите в банките, както и интересите на кредиторите в производствата по банкова несъстоятелност. Той е създаден със Закона за гарантиране на влоговете в банките от 1998 г. и функционира от януари 1999 г. Днес в него има малко над 2.1 млрд. лв. Вижте още: В кои ситуации е гарантиран депозитът ви? Гарантираното покритие е 196 000 лв. на принципа един вложител в една банка, като са гарантирани влоговете в левове и в чуждестранна валута. Изплащането започва не по-късно от 20 работни дни (с възможно удължаване от 10 работни дни при изключителни обстоятелства) и се извършва чрез обслужваща банка. Към настоящия момент ФГВБ гарантира спестяванията на вложителите в 26 банки. Но защо в последните дни основната тема в българските медии е дали да се гарантират депозитите до 196 000 лв. (или 100 000 евро), или в пълния им размер? Нали все пак имаме фонд, който гарантира тази сума, така както е и в ЕС. Всеки вложител знае, че при откриването на депозит в търговска банка, в общите условия е записано, че сумата гарантирана от Закона е 196 000 лв., а институцията, отговаряща за това, е ФГВБ. Същите условия са записани и в индивидуалните договори, тъй че всеки трябва да е наясно, че рискът за суми над тази граница са за негова сметка. Вложителите с големи депозити може би пренебрегват и друг основен принцип на инвеститорите – диверсификацията. Иначе казано – не всичките пари трябва да се инвестират в едни инструмент (акции, депозити, облигации и др.). Наистина – всеки е прав за себе си. Ако имаш 20 000 или 50 000 лв. в банката ти си искаш парите сега. Но ако имаш 500 000 лв. на какво основание ги искаш всичките? Ами 1 млн. лв.? Не е ли по-добре този милион да се раздели в пет банки? Или това няма да донесе същата висока доходност, нали? Защо, кой е виновен, че в търсене на по-висока доходност някой е вложил милиони в Корпоративна търговска банка? Защо някой друг трябва да плати поетия от теб риск? Защо може би законите в България отново няма да се спазят? Или те се пишат, за да са изгодни, а когато не са изгодни се променят. Факт е, че българите, или основната част от нас имат депозити до 1000 лв. (по данни на БНБ над 71%). Тези българи наистина се хранят основно с хляб и мляко, но не го афишират по медиите. Тези българи, които гласуват и избират политиците ни са най-важната част от икономиката ни. Защото без народ, за къде е тази държава? Защото без закони за къде сме? В тази ситуация всеки е длъжен да даде отговор на един основен въпрос – да остана или да замина някъде, където законите се спазват. Аз избрах първото, като се надявам, че и у нас законите ще се спазват. А ти? Източник profit.bg
  • Атанас Бостанджиев, който ръководи международните операции на най-голямата руска инвестиционна банка, напуска компания след тригодишна служба. Главният финансист Ник Хът ще бъде временно изпълняващ длъжността генерален директор на отдела, съобщи прес службата на ВТБ Кепитъл. Банката не изпълни целите си за печалби в последните пет години, отбеляза Бостанджиев във вътрешен доклад от ноември м. г. до Юрий Соловьов, заместник генерален директор на ВТБ Груп. Тогава Бостанджиев предложи закриване на отделите, които се занимават с търговия с деривати, със стоки и структурирани кредити, намаляване на клиентите от 1000 на 300 и съкращаване на 231 от общо 556 работни места, се казва в документа, цитиран от БГНЕС. Бостанджиев беше нает от ВТБ Кепитъл през май 2011 г. от Голдман Сакс груп, където беше партньор, отговарящ за дейността на компанията в Централна и Източна Европа, Близкия Изток и Африка. Преди това той е заемал висок пост в отдела за управление на продажбите в Мерил Линч в Лондон. Генералният директор на ВТБ Груп Андрей Костин, окуражен от Кремъл да се впусне в международното инвестиционно банкиране преди финансовата криза, обеща да вложи 500 милиона долара в изграждането на отдела. Той планираше да инвестира „стотици милиони евро“ на Балканите. Бостанджиев съобщи в имейл днес, че оттеглянето му е „планирано решение“, договорено с ВТБ Груп. „Сега ще взема безценният опит, който придобих с банката, в новите си роли и очаквам с нетърпение новите възможности“, отбелязва той. Операциите в чужбина на ВТБ Кепитъл включват офиси в Лондон, Ню Йорк, Хонконг, Дубай, Сингапур и София. У нас Българската централна банка постави под надзор Корпоративна търговска банка (КТБ), част от която е собственост на ВТБ Груп, след като тя остана без пари и спря всички операции. Отдел на ВТБ също така придоби 80% в държавната компания Булгартабак Холдинг през 2011 г. Източник profit.bg
  • Нито една от двете банки в групата на Корпоративна търговска банка (КТБ) няма да отворят врати на 21 юли, стана ясно от съобщение на БНБ. След като оздравителният план на централната банка не срещна подкрепа при консултациите при президента, централната банка съобщи че КТБ и Креди Агрикол България остават под специален надзор за три месеца. Процедурата беше стартирана на 20 юни с цел оздравяване на банката, след масово теглене на над 1 милиард лева за 3 дни. Два дни по-късно централната банка си постави срок – КТБ да посрещне клиентите си на 21 юли. В последствие обаче независима проверка не можа да установи какво е реалното състояние на КТБ, тъй като липсват документи за отпуснати кредити за 3.5 млрд. лева. В резултат БНБ подготви спасителен план, който предвиждаше пълна гаранция за парите на всички вложители в КТБ, дори и над 100 хил. евро. Вижте още: В какви ситуации е гарантиран депозитът ви? Каква е дупката в КТБ така и не стана ясно – сумата, за която се говори, варира от 600 милиона лева до 3.6 млрд. лева. Спасителният план, който БНБ подготви, предвиждаше Фондът за гарантиране на влоговете, резервите на БНБ и фискалният резерв да осигурят необходимите средства. Вчера след 4-часови консултации при президента съгласие за специалния закон не беше постигнато, информира bTV. Така банковата група ще остане затворена най-вероятно до 23 септември, ако междувременно парламентът не реши да се направят законодателни промени. Засега решение за отнемане на лиценза на КТБ няма. Ако това се случи и процедурата продължи по сега действащото законодателство, месец след отнемане на лиценза, управлението се поема от Фонда за гарантиране на влоговете. Законът гарантира влоговете на лица и фирми до 100 хиляди евро. Източник profit.bg
  • След постигнатия консенсус на срещата вчера при президента на Република България, в която участваха представители на основните парламентарни политически сили, правителството и БНБ, Българската народна банка предприе действия в следните две насоки: БНБ вече осъществи контакт с Изпълнителния съвет на Европейската централна банка като част от подготовката на разговор между държавния глава и президента на ЕЦБ за стартирането на процедура за кандидатстване на България за членство в единния надзорен механизъм на Европейския съюз; БНБ започна разговори с председателя на Европейския банков орган г-н Андрея Енрия за иницииране на преглед на качеството, капацитета, практиките и процедурите на управление „Банков надзор“ в БНБ. Когато това се случи, резултатите ще бъдат публично оповестени. Поради липса на съгласие относно предложения от централната банка и правителството законодателен подход, обсъден преди това с експерти на основните парламентарни политически сили, за намиране разрешение на проблемите в банковата група КТБ и за фирмите и гражданите, които имат депозити в нея над 196 хиляди лева, Българската народна банка продължава работа по процедурата на специален надзор. Съгласно сега действащата законова база (чл. 115, ал.3 от Закона за кредитните институции), максималният срок на специалния надзор е до 6 месеца, но в конкретния случай БНБ е наложила срок от 3 месеца. При продължаване на политическите консултации за търсене на консенсус относно цялостното решаване на казуса КТБ за защита на интересите на депозантите в КТБ с влогове и над 196 хиляди лева и при постигането на такъв консенсус, централната банка е готова да предостави своя експертен потенциал в изпълнение на такова решение. Източник profit.bg
  • От следващата седмица, в понеделник клиентите на КТБ ще могат да разполагат с депозитите си. Въпросът, който може би много хора си задават, е накъде ще бъдат насочени тези средства. И докато на много от участниците на БФБ ни се иска поне част от тези средства да бъдат насочени към фондовия пазар, то едва ли това ще се случи. Най-вероятно хората ще погледнат към депозитните предложения на останалите банки в страната, като определено вече ще имат едно наум. Именно поради тази причина ще погледнем какви са най-добрите предложения при лихвите по депозитите на финансовите институции в страната. До голяма степен следствие на очакванията за прилив на огромни по размер средства, като депозити, се наблюдава известно понижение в предлаганите лихви по депозитите в момента. Най-доброто предложение за депозит, със зададени критерии за срок от една година и сума от 10 000 лева откриваме при детския депозит на Интернешънъл Асет Банк – „Депозит Асет Детство“. Тук ефективната лихва е фиксирана от 4.5% на годишна база, а минималната сума за откриване на депозит – 500 лева. С малко по-ниска ефективна лихва от 4.31% на годишна база се отличава друг детски депозит – „Малечко Палечко“ на Първа инвестиционна банка. Депозитът е с променяема лихва, като няма изисквания за минималната му сума. Най-високата лихва по депозит, който не е детски, идва от Общинска банка. Ефективният лихвен процент при него е фиксиран при 4.27% на годишна база, като той е фиксиран, а минималната сума за откриването му е 50 лева. Само още шест предложения откриваме на пазара на депозити в момента (при зададените критерии) с лихвени нива над 4% – „Промоционален 12-месечен депозит“ от БАКБ (4.14%), депозит „Асет Златна Възраст“ (4.14%) от Интернешънъл Асет Банк, „Срочен VIP депозит“ с авансово получаване на лихвите от Инвестбанк (4.14%), едногодишен депозит „Аз Избирам“ от Банка Пиреос (4.14%) и депозити „Златни години“ и „Детски Депозит“ от Първа инвестиционна банка и Райфайзенбанк с лихва от 4% на годишна база. Едно сравнение с най-добрите депозитни предложения от края на миналата година ни сочи значително понижение в офертните нива на лихвите. За сравнение преди седем месеца, без да отчитаме предлаганите лихви от КТБ, най-доброто предложение идваше от Токуда Банк, където по детски депозит предлагаха ефективна лихва в размер на 6%, макар и променяема. Второто най-добро предложение бе от Интернешънъл Асет Банк, като предлаганата лихва бе в размер на 5.5% на годишна база. Инвестбанк пък предлагаше най-високата лихва по депозит, различен от детски, в размер на 5.4%. Напълно е възможно банките да продължат да понижават предлаганите лихвени проценти по депозитите, ако бъдат „заляти“ от капитали, които смятат че едва ли ще могат да въведат в употреба. Лошата новина за депозантите, може да е добра за кредитополучателите. Очакваният низходящият натиск върху лихвите по депозитите и евентуалното засилване в конкуренция между банките да кредитират, може да доведе до понижение при лихвите по кредитите (макар и не със същите темпове, предвид на това, че тепърва допълнително привлечения капитал ще трябва да заработи, а не само да носи разходи). Източник profit.bg
  • Специалният закон за преструктурирането на Корпоративна търговска банка, изготвен от БНБ и експерти на финансовото министерство, изнерви партиите. В 14 ч проектът ще бъде официално обсъждан на консултации за финансовата стабилност при президента Росен Плевнелиев. Неофициалните разговори между ГЕРБ, БСП и ДПС през уикенда обаче показаха, че партиите не дават зелена светлина пред намеренията на централната банка. Законът им бе пратен за съгласуване преди днешната среща. Според него 3,7 млрд. лв. би излязло на държавата прехвърлянето на влоговете от Корпоративна търговска банка в „Креди Агрикол“, съобщи „Стандарт“, позовавайки се на запознати с документа. Той предвижда за обезпечаване на прехвърлянето на влоговете правителството да финансира „Креди Агрикол“ с 2.2 млрд. лв. Това може да е под формата на увеличение на собствения капитал, но също така и с капиталов трансфер. За целта министърът на финансите ще може да емитира еднократно държавни ценни книжа Отделно фондът за гарантиране на влоговете ще предостави на „Кредит Агрикол“ 1,5 млрд. лв., предвижда още проектозаконът. Финансирането по двата начина в частта на капиталовия трансфер ще поеме обслужването на прехвърлените влогове и няма да подлежи на възстановяване от страна на банката. Със закона „Креди Агрикол България“ става държавна, получава всички активи на КТБ. Така обикновените вложители ще получат обратно всичките си пари. Но има обаче и такива, които няма да вземат обратно влоговете си в КТБ, гласи проектът. Това са акционерите, които имат повече от 5 на сто от гласовете в общото събрание, както и членовете на управителния и надзорния съвет, прокуристите и членовете на органите за вътрешен контрол на КТБ. Вложенията си няма да получат и физическите лица, които са съдружници в специализираните одиторски предприятия, заверили годишния финансов отчет на банката. Парите си няма да получат и съпрузите на роднините на всички тези лица до второ коляно. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и вчера се противопостави на намеренията всички средства в КТБ да бъдат защитени. „Трябва да кажат ясно откъде ще намерят пари и за другите български банки, освен това какво прави по-различни пострадалите в градушката или наводненията хора от пострадалите от управлението на някой банкер“, отсече Борисов. И попита: „Защо трябва да бъдем 100% солидарни с едните, а с другите – не? Няма ли това да е много тежък прецедент – в България има 31 банки, ако за всяка има закон?“. Експертите на БСП уклончиво поставиха пред законопроекта много въпросителни. И уточниха, че са против „бързото му гласуване и писането на коляно“. От ДПС вчера не се ангажираха с официален коментар дали ще подкрепят закона в сегашния му вид. Но уточниха, че ще заявят позицията си при консултациите в Президентството „за обсъждането на финансовото състояние на държавата и необходимостта от предприемане на законодателни мерки от страна на парламента“. От ГЕРБ, БСП и ДПС казаха за „Стандарт“, че днес при президента Плевнелиев ще се дебатират най-малко три варианта за закона: ударното му приемане в сегашния вид и пълно изплащане парите на хората, изплащане, но „с намаление“. И отсрочка при изплащането. Партиите обаче трябва да стигнат до общо решение, защото според изявлението на управителя на БНБ Иван Искров от петък държавната вече „Креди агрикол“ трябва да отвори врати с ново име на 21 юли. Източник profit.bg
  • Умерен оптимист съм за изхода от сегашната изкуствено предизвикана криза в банковата ни система. За разлика от първата и втората финансови войни, ненапразно не ги наричам кризи, през 1990-1991 г. и 1996-1997 г., подстрекателите на сегашната няма да успеят да заметат следите си. Защото имаме възможност да търсим намеса и подкрепа от европейски и други международни финансови институции, без да очакваме да се сринат съвсем нещата. Освен това българската олигархия, която е хибрид между политици, банкери, криминални финансисти и т.нар. задкулисие имаше неблагоразумието във възможно най-неподходящия момент да взриви скандала. Той стигна до обсъждане на драстични варианти за хората и вече не може да се потули причината, която го породи и активното участие на тази олигархична мрежа. Един след друг те започват да се издават. Така обществото научава кой е имал спестявания в огромни размери при привилегировани лихви, кой е теглил специални или направо необезпечени кредити, кой и откъде е преточвал ресурс, набиран от вложителите и към кои фирми по веригата. Няма начин и да се скрие историята, генезиса на лошите, проблемни кредити. Всичко това ще излезе на повърхността и заради това смятам, че започва процес на реално оздравяване на банковата система. Инициатори за това, обаче, не са БНБ, която се провали тотално в лицето на нейния гуверньор и показа пристрастност и некомпетентност. Нито политици, които и да са те от представените в парламента, нито пък бивши финансови величия, които явно също са заинтересувани от един или друг сценарии на развитие. Започва оздравяване на системата под граждански, експертен и институционален контрол, който няма как да бъде спрян. Мисля, че в България отиваме към повторение на исландския модел за демаскиране на клептокрацията в банковата и финансова сфера и за оздравяване по-нататък на този ключов сектор. Политици напоследък се опитват да убедят общественото мнение и специалистите в държавата, че са ни нужни нови заеми в огромни размери, говорят за 7 милиарда лева. Ако това се случи би върнало фиска и българската финансова система към точката на 1997 г., когато бяха останали в хазната оперативни пари в размер на няколкостотин милиона долара. Няма начин това да стане. А дори и някой да се опита да го прокара, поставяйки ултиматуми или грижейки се само за себе си, за да харчи, когато дойде на власт, това би сринало единствения успех, който България постигна в последните години, благодарение на валутния борд. Става въпрос за фискалната стабилност. В никакъв случай сега, под натиска на предизборните страсти не бива да се актуализира бюджетът. Сега не бива да се вземат никакви масирани заеми – нито вътрешни, нито външни до края на годината. Друг е въпросът, ако следващият парламент, а не този, реши да тегли стратегически заем за преструктуриране на икономиката и за оздравяване на реалния сектор, а не за погасяване на загуби, нанесени от заинтересовани банкови, финансови и политически среди. /проф. Кръстьо Петков. /БГНЕС/ Източник darikfinance.bg
  • Има ли опасност от банкова криза в Централна и Източна Европа? Инвеститорите се чудят след поредица от сътресения в региона. Първо, Българската централна банка обяви, че е готова да стабилизира банковата система с извънредна кредитна линия от 3.4 млрд. лв. После, няколко дни по-късно, унгарското правителство гласува закон, с който принуждава банките да компенсират клиентите си за „нечестни“ условия при отпуснатите заеми в чуждестранна валута преди финансовата криза през 2008 г., пише Financial Times. Като резултат от взетите от Унгария мерки и регулаторния натиск в Румъния за намаляване на дела на лошите заеми в банковите портфейли, австрийската банка Erste Group прогнозира нетна загуба за тримесечието от 1.6 млрд. евро. Най-голямата банка в Унгария, OTP, обяви, че печалбата ѝ през второто тримесечие ще намалее с 25 млрд. форинта /81 млн. евро/. А друга австрийска банка, Raiffeisen Bank прогнозира загуби в унгарските си поделения на стойност 160 млн. евро. Акциите и на трите банки, както и на други кредитни институции с експозиции в Източна Европа, като италианската UniCredit и белгийската KBC, поевтиняха. Дори всички тези събития да не сигнализират за нова системна криза или увеличаване на системния риск в региона, то те предполагат сериозни политически и регулаторни заплахи, каквито няма на Запад. Най-малко, ставащото отново повдига на дневен ред проблема с високите нива на лошите заеми в банковите портфейли в Източна Европа. По данни на Capital Economics, България, Унгария и Румъния са сред европейските държави, които регистрираха най-голям ръст на кредитирането преди финансовата криза през 2008 г., а сега са изправени пред високи нива на лошите заеми от над 15%. В България регулаторът твърди, че банковият сектор е добре капитализиран и с достатъчно ликвидност. Но доверието към банките в страната е крехко, след като последната криза разкри тесни връзки между бизнеса и политиците. Проблемите на Корпоративна търговска банка, която е четвъртата по големина в страната се дължат до голяма степен на разрива между нейния основен акционер и известен политик. Българският президент каза в понеделник, че страната ще се присъедини към единния надзорен механизъм на ЕС за банките и ще поиска партньорска проверка от Европейския банков надзор. Според експерти, да се опише точната картина на макрофинансовата стабилност в Източна Европа продължава да е изключително трудно. Дори самите централни банки, както се видя в България, изглежда нямат пълно доверие в способността си да регулират финансовия сектор. Всъщност Румъния изпревари България в искането да се присъедини към към единния банков механизъм на ЕС. Но Унгария, чието правителство е във война с банките, откакто беше избрано през 2010 г., изглежда има по-големи проблеми. Кредиторите в страната се оплакват не само от разходите, свързани с новите регулации за кредитите в чужда валута, но и от големия банков данък и данъка върху финансовите транзакции. Някои подозират политически мотиви, след като премиерът Виктор Орбан заяви миналата година, че приветства увеличаването на пазарния дял на унгарските банки на местния пазар, който е силно доминиран от чуждестранни кредитори. Най-новите мерки на правителството могат да принудят някои от чуждестранните банки да продават или да слеят унгарските си поделения. Властите в Будапеща се готвят през есента да накарат кредиторите да конвертират портфейлите си от валутни заеми на обща стойност 12 млрд. евро във форинти. В Централна и Източна Европа, кризата може да е приключила, но потенциалът за неприятни изненади остава. Източник darikfinance.bg
  • Проф. Николай Неновски, Деница Кирова и Емил Караниколов са тримата нови членове на Надзорния съвет на „Българска банка за развитие“ АД. Те заменят избраните миналата година Диана Драгнева-Иванова, Румен Порожанов и Стефан Белчев. Новият Надзорен съвет на ББР беше избран на редовното Общо събрание на Банката. Промените са в сила от днес, 17 юли, с вписването им в Търговския регистър. Професор Николай Неновски е един от най-изтъкнатите български макроикономисти, с множество изследвания и публикации в областта на монетарната политика и международните финанси. Бил е член на Управителния съвет на Българска народна банка, а през изминалата година е преподавал в Университета в Амиен, Франция. Деница Кирова е с дългогодишен и доказан опит като ръководител в публичния сектор. В момента е началник на кабинета на министъра на финансите. Преди това е работила 12 години в Комисията за финансов надзор в областта на надзора на инвестиционната дейност. Емил Караниколов е юрист и притежава богат опит в реструктурирането на публични компании. Бил е юрисконсулт в Столична община, а през 2010 година оглавява Агенцията за приватизация. Министърът на финансите упражнява правата на държавата в капитала на Българската банка за развитие (с акционерен дял 99,99% от капитала на Банката). Източник darikfinance.bg
  • Другата седмица ще стане ясно дали ще бъде сменено ръководството на „Топлофикация – София“ заради депозитите й в Корпоративна търговска банка, които са близо 80 милиона лева, съобщава БНР. Няма затруднения с оперативните и ежедневните плащания на дружеството, е уверил председателят на Столичния общински съвет Елен Герджиков. Той е уточнил, че значителна сума от средствата са предвидени за инвестиционната програма на дружеството. Герджиков е поставил въпроса за отговорността на изпълнителния директор на „Топлофикация“ Стоян Цветанов и оставка на ръководството: „Изпълнителният директор заяви, че към този момент няма никакви затруднения с разплащанията на „Топлофикация-София“. Дружеството изпълнява всички оперативни разходи, заплати, осигуровки, и че дори днес е превело към „Булгаргаз“ 6 000 000 лева. Към момента на затварянето на КТБ, дружеството е имало около 60 милиона лева на разплащателна сметка плюс 10 милиона евро на депозит, който е бил натрупан от продажба на въглеродни емисии. Става въпрос и за евентуална оставка на изпълнителния директор, евентуално поемане на отговорност за това, че такава голяма сума е поставена под някакъв риск и още повече, ако нещата се развият неблагоприятно и дружеството наистина загуби тази огромна сума. Другата седмица общинският съвет ще обсъжда този въпрос, ако дотогава, разбира се, не постъпи оставка от изпълнителния директор и, както си е в правомощията на Общинския съвет, ще бъде взето решение, дали ще бъде сменено ръководството.“ Днес от БНБ обявиха, че ако не бъде постигнат законодателен консенсус относно КТБ и дъщерната й Креди Агрикол, банките ще отворят на 21 септември, когато изтича 3-месечния специален надзор върху тях. Първоначално се планираше трезорите да отвори идния понеделник – 21 юли. Съгласно сега действащата законова база (чл. 115, ал. 3 от Закона за кредитните институции), максималният срок на специалния надзор е до 6 месеца, но в конкретния случай БНБ е наложила срок от 3 месеца, припомниха от банката. Източник investor.bg

Полезни програми

  • Кредитен тест +

      Изплащате ипотечен кредит и имате чувството, че нещо не е наред. Ако живеете в България вероятно шестото чувство не Прочети повече...
  • Калкулатор на надвзети суми +

    От тук можете да стартирате новия калкулатор за изчисляване на надвзети суми при неправомерна промяна на лихвения процент по потребителски Прочети повече...
  • 1

Подкрепете Асоциацията

Facebook