Tag Archives: банков бюлетин

Банков бюлетин 10.02-14.02.2014

  • Икономическият печат: Банка ДСК продава над 32 дка в Илиянци
    Банка ДСК продава над 32 дка в „Илиянци“. Теренът е на фирма, свързана с президента на волейболната федерация Данчо Лазаров.
    Терен от над 32 дка в столичния кв. „Илиянци“ се продава по искане на Банка ДСК заради дългове, става ясно от обявление на частния съдебен изпълнител Стоян Якимов. Собственик на имота е „Строителна механизация-СФ“, която е свързана с председателя на Българската федерация волейбол Данчо Лазаров. Минималната цена за имота е 4.85 млн. лв., но в обявата не е посочено дали е първа, или досега е имало други неуспешни опити за намиране на купувач. По закон ако не се появят кандидати за имот, продаван от съдебен изпълнител, цената му за следващите търгове се намалява. Срокът за оферти по сегашния търг е 6 март, а ако има такива, на следващия ден ще бъде избран и купувача. Източник darikfinance.bg/
  • ЦКБ купи 10% от Св. Св. Константин и Елена Холдинг
    Централна кооперативна банка е увеличила дела си в Св. Св. Константин и Елена Холдинг до 10.85%, става ясно от седмичния бюлетин на Централен депозитар.
    Банката е закупила близо 10.8% от капитала на компанията от Рентапарк ЕООД, като дружеството вече притежава 6.88 на сто. Промени в акционерното участие в туристическото дружество има и при два от фондовете на ПОК Съгласие – ППФ Съгласие е продал 5.02 на сто от капитала и вече има 1.95%, докато УПФ Съгласие се е разделил с 4.67 на сто до настоящите 4.97 на сто. Така към днешна дата основните акционери в Св. Св. Константин и Елена Холдинг са публичното Холдинг Варна с 51% от капитала, докато ЦКБ и ЦКБ Сила имат 10.85 и 7 на сто. Компанията обяви печалба от 1.273 млн. лв. за 2013 г. спрямо 1.152 млн. лв. за година по-рано. Източник profit.bg/
  • Кредитната история – нож с две остриета
    Напоследък все по-чести стават случаите, в които длъжник е допуснал забава в обслужването на задълженията си към банкови и небанкови финансови институции.
    Това забавяне впоследствие би могло да окаже негативно влияние при кандидатстване за нов заем. Какво трябва да направят длъжниците с неизрядна кредитна история, включваща минали просрочия и как банките реагират на просрочията, са само част от въпросите, които будят интерес. На тях ще опитаме да отговорим. Къде се отразява кредитната задлъжнялост? Информация за кредитната задлъжнялост се набавя от справка в Централен кредитен регистър (ЦКР) към Българска Национална Банка (БНБ). В нея се съдържа информация, както за текущото състояние на кредитите на кредитоискателя, така и за начина, по който са обслужвани 5 години назад. От 2008 г. в регистъра може да бъде намерена информация за заеми, отпуснати не само от банки, но и от небанкови институции и лизингови дружества. Справката за кредитна задлъжнялост показва броя на кредитите и в коя категория или как са обслужвани те. Познати са 4 вида категории: Редовен кредит/ експозиция В тази категория попадат кредитите, при които не съществуват проблеми в обслужването им. Това са заемите, при които главницата и лихвите се изплащат текущо, със забава до 30 дни, но само когато тази забава е допусната случайно. Под наблюдение Това са кредитите, при които са натрупани просрочени плащания по главницата или лихвите, като просрочието е от 31-90 дни. За да бъде класифициран един заем под наблюдение нарушенията по договора за заем трябва да са несъществени. Счита се, че при длъжник с такава забава има вероятност за влошаване във финансовото му състояние. Необслужван кредит/ експозиция За такива се считат кредитите с натрупани просрочени плащания по главницата или лихвите 91-180 дни. Тук са налице значими нарушения в обслужването и се предполага, че длъжникът е с нестабилно финансово състояние, което може да застраши погасяването на задължението. Загуба Това са кредити/ експозиции с натрупани просрочия по главницата или лихвите със забава над 180 дни. Това са т.нар. „съдебни кредити“, предмет на съдебно производство срещу длъжника. Тук се счита, че длъжника е обявен в несъстоятелност. Особености на Централния Кредитен Регистър Съществуват някои специфични моменти при отразяването на информацията в ЦКР. Така например корекция в регистъра може да бъде направено единствено от кредитора, който е подал информацията. Макар, че справка може да бъде издадена и от БНБ, тя не може да коригира информация за длъжник в регистъра. Друг момент, заслужаващ внимание е това, че справката за кредитна задлъжнялост, издадена от БНБ предоставя информация за активни и погасени кредити. Специфичното тук е, че могат да бъдат видени имената на институциите към които клиента има задължения. Да си направят справка в БНБ се препоръчва на длъжници, които не помнят в коя институция са теглили кредит или пък не знаят в коя институция имат просрочия. Ежемесечно до 15-то число на месеца, следващ отчетния всяка финансова институциа отпускаща кредити е задължена да подава информация за текущото състояние по всички активни кредити на клиентите към последната дата на отчетния месец. Това означава, че към 20-и може да бъде видяна информация за състоянието на активните кредити за предходния месец. Ако длъжник е погасил изцяло задължението си и не желае да чака обновяване на регистъра може да извади удостоверение, че се е издължил, за да вземе нов кредит. Как банките използват информацията в ЦКР? Когато получат молба за нов кредит, финансовите институции задължително правят справката в регистъра като част от процеса за разглеждане на кандидатурата. Информацията от справката предоставя ясна представа за кредитната „култура” и история на кандидата, и за това дали са обслужвани както текущите така и вече погасени стари кредити. Текущото състояние на заемите е моментна картина на състоянието на всички кредити на лицето към датата на последния отчетен период. Въпреки, че всеки кредитор има свои собствени правила за кредитиране, по-голямата част от тях не са склонни да отпуснат нов заем, ако текущия статус на длъжника е различен от „редовен“. Другата част от справката е съставена от информация за посрочия през последните 5 години по активни и вече погасени кредити. Тук справката показва какво се е случвало със заема/заемите, само ако те в определен период от време са били със статус, различен от „редовен“. Тази част от справката също има значение при кандидатстване за нов заем. Ако обаче в миналото длъжник е имал временни проблеми в обслужването на кредита и те са били за малки суми, а текущото състояние на клиента показва, че клиентът е редовен, това няма да окаже негативно влияние върху кандидатурата. Често се случва например длъжник да е забравил или пък да не знае, че съществува годишна такса по кредитна карта, като това излиза като просрочие в ЦКР. Друг случай е длъжника да е бил в чужбина, поради което не е плащал няколко месеца кредита, след което се връща и погасява всичко дължимо накуп. Това са случаи, в които няма следа от преднамереност в начина на обслужване на задължението и най-вероятно кредиторът би отпуснал кредит. Разбира се кредитната история не бива да се разглежда изолирано от останалите фактори, оказващи влияние дали да бъде одобрено финансиране или не. Такива например са: размер на доказаните доходи, наличие на социално осигурителни и здравни вноски, постоянен трудов договор при настоящия работодател и др. В последната част от справката се съдържа информация за новоразрешените кредити. Тук се вписват нововъзникналите кредити. По правилник банките и небанковите дружества са длъжни в срок от 5 дни след сключване на нов кредит или при изменение на вече сключен договор за кредит да подадат информация към регистъра. Защо кредиторите не възприемат добре просрочията по кредити? Кредитната история е ясен показател за финансовото състояние, в което се намира кандидатстващия за финансиране. Друга причина, поради която кредиторите не обичат просрочията е, че банките са длъжни да заделят провизии. Провизията представлява разход, с размера на който банката коригира стойността на кредита. Тя се отделя, когато един кредит е класифициран „под наблюдение”, „необслужван” или „загуба”. Реално тя е длъжна да задели определена сума, която не може да използва, за да реализира доход. Така например при експозиции под наблюдение банката е длъжна да отдели минимум 10% от стойността на кредита. За необслужваните експозиции размера на провизията е не по-малко 50%, а при експозиции, класифицирани като загуба банката провизира 100% от експозицията. От тази гледна точка банката може да откаже финансиране, ако кредитът е бил проблемен в миналото, за да си спести евентуален бъдещ разход. Затова е добре, когато предстои да теглят кредит, хората да си правят сметка и за това, че ако изпаднат в просрочия или спрат да връщат кредита, има голяма вероятност да влошат кредитната си история. Това би означавало, че в следващите 5 години те най-вероятно ще срещнат трудности кандидатствайки за кредит. В тези случаи кредити могат да бъдат отпускани при по-високи лихви от финансови институции за бързо, но рисково кредитиране. Ползването услугите на кредитен консултант значително облекчава процеса на кандидатстване за кредит. Тези специалисти са наясно с изискванията на различните институции и биха могли да предложат адекватно решение. Източник pariteni.bg
  • Първият банкомат в България, приспособен за хора с нисък ръст, е вече факт. Устройството e вградено на ATM устройство пред банковия офис на централата на Първа инвестиционна банка на столичния булевард „Драган Цанков” 37. Допълнителното приспособление пред банкомата е изработено от олекотен материал, който лесно може да се спусне към земята, за да улесни хората с нисък ръст при теглене на пари и проверка на сметка.Това е първа стъпка към стартирането на дълготрайна инициатива за оборудването и на други банкомати на банката с такъв уред. Целта е броят им да се увеличи както в столицата, така и в останалите градове на страната, посочват от банката в блога си. Уредът, който значително ще облекчи работата с банкомати на хората с нисък ръст, е конструиран ергономично и се прибира без усилие след всяко използване. Fibank е първата финансова институция в България, която оборудва банкоматите си с подобен допълнителен уред за хората с нисък ръст. Източник profit.bg/
  • Банките, опериращи у нас с български капитали, са станали по-големи през 2013 г., сочи справка на Profit.bg. Днес ще се спрем на актуалната картинка от банковия ни сектор след придобиването на МКБ Юнионбанк от страна на Първа инвестиционна банка и очакваното разрешение от БНБ на сделката, в която Корпоративна Търговска Банка купува Креди Агрикол България. Активи: Данните на централната ни банка към 2013 г. сочат, че Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Корпоративна Търговска Банка (КТБ) са третата и четвъртата най-голяма банка у нас. Ако обаче добавим активите на МКБ Юнионбанк и Креди Агрикол, то ПИБ ще се превърне във втората най-голяма институция у нас, докато КТБ ще запази четвъртата си позиция. Вижте още: Най-големите банки в страната към 31 декември 2013 г. Добавяйки и останалите български банки, то делът им от общите активи на банковата сиестема се повишава до 30.61% спрямо 27.68% към края на 2012 г. Сред топ 10 обаче има само още една българска банка и това е Централна кооперативна банка, която е част от структурата на Химимпорт. Печалби: Справка на Profit.bg сочи, че българските банки приключиха 2013 г. с положителен финансов резултат от 96.6 млн. лв.„ спрямо печалба от 68.1 млн. лв. за 2012 г. (В резултатите за 2013 г. са включени и данните за Креди Агрикол и МКБ Юнионбанк). Най-добър резултат има КТБ – печалба от 71.2 млн. лв., като тя е нараснала от 37.7 млн. лв. за 2012 г. Четете още: Какви печалби обявиха банките в България за 2013 г. С малко над 1 млн. лв. се подобрява и финансовият резултат на Първа инвестиционна банка до 25.8 млн. лв. Единствената ни държавна банка – Българска банка за развитие, обяви печалба за изминалата година в размер на 10.8 млн. лв., което е с около 7 млн. лв. по-малко спрямо 2012 г. Централна кооперативна банка отчете печалба от 10.8 млн. лв., Общинска банка – 6 млн. лв., Интернешънъл Асет Банк – 1 млн. лв., Тексимбанк – 87 хил. лв., докато Българо-американска кредитна банка е с близо 16 млн. лв. загуби. Източник profit.bg/
  • И през 2014 г. един от членовете на младо семейство с ипотечен кредит може да намали сумата от годишните данъчни основи с лихвените плащания по заема през годината, съобщават от НАП. Условието е да се подаде годишна данъчна декларация, към която да се приложи документ, издаден от банката кредитозаемател, в който е описан размерът на направените лихвени плащания през годината. Второто изискване за ползване на данъчното облекчение е да се приложи и декларация от съпруга или съпругата, че няма да се възползва от намалението на данъка. Данъчното облекчение за млади семейства дава възможност да се приспаднат от сумата от годишните данъчни основи лихвените плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище. Приспадането от данъчната основа означава, че със сумата, платена за лихви по ипотечен кредит, се намалява сборът от всички доходи на физическото лице, а не дължимият данък. Условията за данъчното облекчение може са посочени на страницата на агенцията. Източник darikfinance.bg/
  • Напоследък все по-чести стават случаите, в които длъжник е допуснал забава в обслужването на задълженията си към банкови и небанкови финансови институции. Това забавяне впоследствие би могло да окаже негативно влияние при кандидатстване за нов заем. Какво трябва да направят длъжниците с неизрядна кредитна история, включваща минали просрочия и как банките реагират на просрочията, са само част от въпросите, които будят интерес. На тях отговаря финансовият анализатор Десислава Николова от MoitePari.bg Къде се отразява кредитната задлъжнялост? Информация за кредитната задлъжнялост се набавя от справка в Централен кредитен регистър (ЦКР) към Българска народна банка (БНБ). В нея се съдържа информация, както за текущото състояние на кредитите на кредитоискателя, така и за начина, по който са обслужвани 5 години назад. От 2008 г. в регистъра може да бъде намерена информация за заеми, отпуснати не само от банки, но и от небанкови институции и лизингови дружества. Справката за кредитна задлъжнялост показва броя на кредитите и в коя категория или как са обслужвани те. Познати са четири вида категории: Редовен кредит/ експозиция В тази категория попадат кредитите, при които не съществуват проблеми в обслужването им. Това са заемите, при които главницата и лихвите се изплащат текущо, със забава до 30 дни, но само когато тази забава е допусната случайно. Под наблюдение Това са кредитите, при които са натрупани просрочени плащания по главницата или лихвите, като просрочието е от 31-90 дни. За да бъде класифициран един заем под наблюдение нарушенията по договора за заем трябва да са несъществени. Счита се, че при длъжник с такава забава има вероятност за влошаване във финансовото му състояние. Необслужван кредит/ експозиция За такива се считат кредитите с натрупани просрочени плащания по главницата или лихвите 91-180 дни. Тук са налице значими нарушения в обслужването и се предполага, че длъжникът е с нестабилно финансово състояние, което може да застраши погасяването на задължението. Загуба Това са кредити/ експозиции с натрупани просрочия по главницата или лихвите със забава над 180 дни. Това са т.нар. „съдебни кредити“, предмет на съдебно производство срещу длъжника. Тук се счита, че длъжника е обявен в несъстоятелност. Особености на Централния кредитен регистър Съществуват някои специфични моменти при отразяването на информацията в ЦКР. Така например корекция в регистъра може да бъде направено единствено от кредитора, който е подал информацията. Макар, че справка може да бъде издадена и от БНБ, тя не може да коригира информация за длъжник в регистъра. Друг момент, заслужаващ внимание, е това, че справката за кредитна задлъжнялост, издадена от БНБ предоставя информация за активни и погасени кредити. Специфичното тук е, че могат да бъдат видени имената на институциите, към които клиентът има задължения. Да си направят справка в БНБ се препоръчва на длъжници, които не помнят в коя институция са теглили кредит или пък не знаят в коя институция имат просрочия. Ежемесечно до 15-то число на месеца, следващ отчетния, всяка финансова институция, отпускаща кредити, е задължена да подава информация за текущото състояние по всички активни кредити на клиентите към последната дата на отчетния месец. Това означава, че към 20-и може да бъде видяна информация за състоянието на активните кредити за предходния месец. Ако длъжник е погасил изцяло задължението си и не желае да чака обновяване на регистъра може да извади удостоверение, че се е издължил, за да вземе нов кредит. Как банките използват информацията в ЦКР? Когато получат молба за нов кредит, финансовите институции задължително правят справката в регистъра като част от процеса за разглеждане на кандидатурата. Информацията от справката предоставя ясна представа за кредитната „култура“ и история на кандидата, и за това дали са обслужвани както текущите, така и вече погасени стари кредити. Текущото състояние на заемите е моментна картина на състоянието на всички кредити на лицето към датата на последния отчетен период. Въпреки че всеки кредитор има свои собствени правила за кредитиране, по-голямата част от тях не са склонни да отпуснат нов заем, ако текущия статус на длъжника е различен от „редовен“. Другата част от справката е съставена от информация за посрочия през последните пет години по активни и вече погасени кредити. Тук справката показва какво се е случвало със заема/заемите само ако те в определен период от време са били със статус, различен от „редовен“. Тази част от справката също има значение при кандидатстване за нов заем. Ако обаче в миналото длъжник е имал временни проблеми в обслужването на кредита и те са били за малки суми, а текущото състояние на клиента показва, че клиентът е редовен, това няма да окаже негативно влияние върху кандидатурата. Често се случва например длъжник да е забравил или пък да не знае, че съществува годишна такса по кредитна карта, като това излиза като просрочие в ЦКР. Друг случай е длъжникът да е бил в чужбина, поради което не е плащал няколко месеца кредита, след което се връща и погасява всичко дължимо накуп. Това са случаи, в които няма следа от преднамереност в начина на обслужване на задължението и най-вероятно кредиторът би отпуснал кредит. Разбира се, кредитната история не бива да се разглежда изолирано от останалите фактори, оказващи влияние дали да бъде одобрено финансиране или не. Такива например са: размер на доказаните доходи, наличие на социално осигурителни и здравни вноски, постоянен трудов договор при настоящия работодател и др. В последната част от справката се съдържа информация за новоразрешените кредити. Тук се вписват нововъзникналите кредити. По правилник банките и небанковите дружества са длъжни в срок от 5 дни след сключване на нов кредит или при изменение на вече сключен договор за кредит да подадат информация към регистъра. Защо кредиторите не възприемат добре просрочията по кредити? Кредитната история е ясен показател за финансовото състояние, в което се намира кандидатстващия за финансиране. Друга причина, поради която кредиторите не обичат просрочията, е, че банките са длъжни да заделят провизии. Провизията представлява разход, с размера на който банката коригира стойността на кредита. Тя се отделя, когато един кредит е класифициран „под наблюдение“, „необслужван“ или „загуба“. Реално тя е длъжна да задели определена сума, която не може да използва, за да реализира доход. Така например при експозиции под наблюдение банката е длъжна да отдели минимум 10% от стойността на кредита. За необслужваните експозиции размерът на провизията е не по-малко 50%, а при експозиции, класифицирани като загуба банката провизира 100% от експозицията. От тази гледна точка банката може да откаже финансиране, ако кредита е бил проблемен в миналото, за да си спести евентуален бъдещ разход.Затова е добре, когато предстои да теглят кредит, хората да си правят сметка и за това, че ако изпаднат в просрочия или спрат да връщат кредита, има голяма вероятност да влошат кредитната си история. Това би означавало, че в следващите 5 години те най-вероятно ще срещнат трудности, кандидатствайки за кредит. В тези случаи кредити могат да бъдат отпускани при по-високи лихви от финансови институции за бързо, но рисково кредитиране. Ползването услугите на кредитен консултант значително облекчава процеса на кандидатстване за кредит. Тези специалисти са наясно с изискванията на различните институции и биха могли да предложат адекватно решение. Източник darikfinance.bg/
  • Жилищата в България са най-евтините в Европа. Цените на квадратен метър в София са 740 евро. На второ място по евтини имоти на Стария континент се нарежда Португалия, но там цената на квадрат е 1200 евро. Това показват данните на „ЕРА Европа“, направени на базата на сравнение между 14 страни, в които компанията оперира. Най-скъпи имоти купуват швейцарците. В Берн квадратният метър е 9900 евро, а средната цена на жилище надхвърля 1,6 млн. евро. Лихвите по ипотеките у нас обаче са най-високите в Европа и в момента се движат между 6,8% и 7%, каза Теодора Димитрова, изпълнителен директор на „ЕРА България“, цитирана от „Стандарт“. Средните лихви по ипотечни заеми в останалите европейски страни са около 4%. Това показва, че всъщност евтините жилища у нас се оскъпяват от големите разходи, които се правят за обслужване на ипотеките. Освен високите лихви, таксите и комисионите, които се плащат по кредитите в страната ни, също са най-високите в Европа, допълва Димитрова. Източник darikfinance.bg/
  • До 7 на сто ще бъде лихвата на студентските кредити, съобщи образователният министър Анелия Клисарова след заседанието на кабинета, на което правителството гласува гаранции за 40 млн. лева за студентското кредитиране. Към момента са изтеглени под 14 000 кредита, а се погасяват малко над 1000. Сумите, които студентите могат да изтеглят, са до 2000 лева за таксите за обучение и до 3000 лева за издръжка. Изплащането на кредитите става след завършване на специалността и намиране на работа, като вече започналите работа висшисти плащат средно на месец между 50 и 100 лева от заплатата си. Към момента само четири банки имат договор с държавата за отпускането на студентски кредити. На заседанието си министрите са отпуснали и 21 млн. лева за трансфери към държавните университети, като средствата ще бъдат насочени основно към инженерните и педагогическите специалности. Източник darikfinance.bg/
  • Европейската комисия (ЕК) умува план, с който да ограничи дейността на около 30 от най-големите банки в еврозоната и чрез който да се предотврати превръщането им в твърде големи, за да фалират. Ако бъде приета, инициативата би забранила на банките да търгуват с финансови инструменти за своя сметка и би оставила решението за преструктурирането им в ръцете на регулаторните органи. Забраната ще се прилага в началото на 2017 г. Европейските политици явно следват стъпките на колегите си от САЩ. Миналата година американците одобриха Правилото Волкър, според което банките нямат право да търгуват с финансови инструменти за своя сметка. Регулациите идват в може би късен момент, имайки предвид факта, че са насочени към ограничаване на рисковете на банките, заради които финансовата криза се разпространи по целия свят. По-конкретно предложенията включват забрана за търговия със собствени средства за банки, които се считат от международните регулатори като системно важни за глобалната икономика, или ако надминават определени финансови показатели. Финансовите резултати на големите банки в Европа, например, обаче сякаш излъчват съвсем противоположни сигнали и повдигат въпроса дали наистина е необходима изобщо такава регулация? През последните няколко години инвестиционните поделения на редица банки отчетоха големи загуби. През 2012 г., например, приходите им се увеличиха заради ултра хлабавите парични политики на централните банки по света. Въпреки това обаче през 2013 г. заради сваляне на темпото на количествените улеснения инвеститорите изоставиха финансовите инструменти с фиксиран доход, защото цената на облигациите постепенно спадаше през годината. Заради слабите резултати от инвестиционно банкиране кредитори като Barclays, UBS, Credit Suisse освобождават служители и преструктурират отделите си. Другият въпрос, който възниква, е какъв е делът на търговията с финансови инструменти в лявата страна на балансите на банките? Докато за САЩ той значително превишава раздадените кредити, например, и където Правилото Волкър би действало чудесно, то в Европа по-голямата част от банките разчитат на банкирането на дребно, на кредитната активност, за катализатори на приходи и източници на печалба. Такъв е случаят с годишните финансови резултати на френската банкова група Societe Generale за 2013 г. Абсолютно пресен например. Ако трябва да говорим и за България, то какво бихме казали за структурата на активите на родната банкова система? Според главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян категорично не може да се твърди, че финансовите резултати на банките за 2013 г. са постигнати благодарение на търговията с финансови инструменти за сметка на предлагането на кредити. Наистина интересен би бил отговорът на въпроса защо ЕС наистина иска да забрани на банките да търгуват за своя сметка. Защото така банките отново ще могат да се обърнат за помощ към Европейската централна банка (ЕЦБ), когато изпитат финансови затруднения или пък изгубят достъп до международните финансови пазари, откъдето да си ги набавят. Ето един възможен отговор. Той е и логичен, имайки предвид, че големи банки като френската Societe Generale и италианската Intesa Sanpaolo частично или напълно изплатиха заемите си към ЕЦБ, предоставени като помощ по време на финансовата криза. През януари Intesa Sanpaolo върна всички 36 млрд. евро. Френският кредитор също е погасил всичките си задължения. Португалският банков сектор също намалява зависимостта си от ЕЦБ. Банките там продължиха да свиват кредитирането и да привличат повече депозити, като част от условията на получаването на спасителната помощ през 2011 г. Банките трябваше да намалят съотношението си на кредити/депозити, като по този начин се понижи и зависимостта им от външно финансиране. Някои банки вече постигнаха поставената цел. И още нещо за размисъл – ако регулацията за банките бъде приета и на ниво ЕС, то кой ще изкупува дълговете на държавите, които емитират, за да търсят финансиране от международните пазари? Правилото Волкър позволява на американските банки да закупуват единствено американски държавни ценни книжа, но не и такива на други страни. Източник investor.bg
  • Вероятно за част от читателите дисконтирането на парични потоци, определянето на бъдеща стойност на сума или пресмятането на лихвен процент базиран на EURIBOR, SOFIBOR или референтен лихвен процент на банка „Х“ е детска игра. За повечето от хората обаче всички тези термини и сметки остават мъгла. Докато чакате тя да се разсее току виж сте изтеглили кредит. Причини всякакви и не непременно лишени от логика. Има толкова смислени начинания или неотложни, наистина неотложни причини да потърсите пари на заем. В статията ще ви покажем как да изберете подходящ вариант. Не. Това не е урок на тема как да изберем най-ниския лихвен процент. Упражнението по темата не е трудно. За различните предложения сравнявате годишния процент на разходите (ГПР), изчислявате останалите разноски по сделката, сравнявате общата сума за плащане и готово. Сравнително лесно е да съпоставите офертите на банките получени във формат на стандартен европейски формуляр. И ето – сумата е по сметка. Струва ви се лесно, нали? Става още по-лесно, ако отговаряте на критериите на банката или ги надвишавате. Направете го трудно! Само трудностите и анализът могат да ви изведат до правилните решения. Потърсете отговор на въпросите: – Анюитет или намаляващи вноски? Яйцето или кокошката? Ще се наложи да съпоставите толкова много фактори, че ще ви заболи глава преди да съумеете да стигнете до правилното решение и най-после ще махнете с ръка и ще кажете: „Все ми е едно“, а не е. Защото с 1 лев днес си купувате повече стоки и услуги, отколкото с 1 лев „утре“. Как така? Инфлацията уважаеми читатели. Универсално правило няма, но все пак: – Предполагате, че няма да изпаднете във финансово затруднение през „живота“ на кредита – анюитет. При анюитет банката приоритетно събира лихвите и в началния период погасявате малка част от главницата. Спрете ли да плащате – внесли сте повече лихва, а голяма част от задължението остава. – Желаете да погасите заема предсрочно, преди първата половина от неговия живот – намаляващи вноски. Ако направите това при анюитет ще сте платили лихвата, а ще трябва да върнете и основната сума, нали? – Очаквате покачване на лихвените нива през периода на кредита – намаляващи вноски. Лихвата се начислява върху остатъка от дължимото. – Да включим „в играта“ и цената на парите във времето. Тогава сметките и базираните на тях решения стават още по-интересни. Ето обаче повод за размисъл: Щом един лев днес е повече от един лев утре (приемете това за даденост), то защо да тегля кредит с намаляващи вноски? Още малко разяснения на Корейски (한국의) : – Кредит базиран на EURIBOR, SOFIBOR, референтен лихвен процент или кредит с фиксирана лихва. Какво да изберем? На пръв поглед изглежда логичен изборът да заложите на заем, чиято лихва е базирана на, например, EURIBOR (това не е нищо друго освен цената, на която първокласни европейски банки си „разменят“ депозити). Има поне две причини да го направите: • Винаги знаете защо вноската по кредита се покачва или намалява • Информацията за нивата на този и еквивалентни индекси е публично достъпна, на един клик разстояние.Например. Кредит базиран на 3 месечен EURIBOR плюс забележете – фиксирана надбавка от 6,5%, означава 6,7% лихва (плаваща – в частта на базисния компонент). Дали, обаче, знаете или по скоро можете да предвидите на къде ще се движи този индекс? Надали… Имате възможност да изберете кредит с основа „референтен лихвен процент“ на някоя от банките. Информация за това как се определя този индекс, за всяка банка по отделно има на сайтовете на компаниите – длъжни са да го публикуват. Обещавам ви, че докато разберете точно как се пресмята ще трябва доста да се потрудите. Това не означава автоматично да пренебрегнете тази възможност. Законът ще се промени. По този и други поводи, с относително ясни мотиви законодателят е предвидил поправки. Кредитните институции отново ще могат да определят референтен лихвен процент, но този път ще трябва индексът да бъде пазарно определян, базиран на LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR „и/или индикатори, публикувани от БНБ и Националния статистически институт“. В случай на принудително изпълнение ще останете ли длъжник, ако цената на обезпечението спадне под сумата на дължимия кредит? По сегашния закон – да. С предстоящите промени, какъвто договор изберете. Банката ще бъде длъжна да ви предложи договор за „жилищен ипотечен кредит“ (това определение гледайте под лупа), при който кредиторът ще може се удовлетворява до размера на обезпечението. Въпрос на сметки. При такъв договор всеки заемодател би начислил рискова премия върху цената на парите, може би до нива обезсмислящи подобен избор. Времето ще покаже. Ако всичко по-горе ви звучи, като текст на традиционен МАНДАРИН (中國傳統) изберете кредит с фиксирана лихва. Струва повече, но плащате спокойствието си. Един вид – застраховка. Ако лихвените нива, обаче започнат да падат и банката не намалява лихвата по вашия кредит не се сърдете – такава е уговорката. Банката също няма да се сърди на вас, в случай на покачване на цената на парите на международните пазари, а вашата лихва си седи все така „закована“. И най-важното! Съобразете действията си единствено с вашите цели и ценности. Вижте цялата картина, преценете кое е важно за вас и вашето семейство в житейски план. Накарайте парите да работят за вас, а не вие за тях. Източник pariteni.bg
  • Bank of England трябва да обмисли възможността да наложи официален лимит за съотношението между размера на ипотеките и доходите на населението, за да се избегне опасността от жилищен балон в Лондон. Това предупреждават експертите от Ernst & Young, цитирани от онлайн изданието Global Property Guide. Въпреки че секторът на имотите в останалата част на Великобритания отчита здравословен растеж, пазарът в Лондон започва да показва признаци на „подобни на балон условия“, посочва се в доклад на консултантската компания. Цените на жилищата нарастват с обезпокоително темпо на фона на острия недостиг на предлагане и силното търсене в столицата. Средната цена на жилищата в Лондон се очаква да достигне 600 хил. паунда през 2008 г., което е над три пъти повече от Северна Ирландия и североизточните части на Англия. Международният интерес към жилищния сектор в Лондон също допринася за ръста на цените. Заможни чуждестранни инвеститори се редят на опашка за луксозните и скъпи жилищни имоти в Лондон. По-добрата възвръщаемост спрямо други части на света и слабите позиции на паунда са сред факторите, които привличат интерес от цял свят. Авторите на документа съветват Bank of England да попречи на хората в Лондон да теглят заеми, които са над три пъти по-големи от годишния им доход. Кредиторите в Лондон са отпуснали твърде много изискванията в тази насока и в момента ипотеките обикновено са по-големи от тройния размер на годишната заплата. Докладът съдържа добри новини за жилищния сектор в останалата част на Великобритания. Той процъфтява благодарение на различните държавни програми за подкрепа, подобряващите се кредитни условия, засилването на заетостта и ускореното възстановяване на икономиката като цяло. Секторът изглежда в много по-добра форма, отколкото преди финансовата криза през 2008 г., отбелязват експертите. Те прогнозират, че през тази година цените на жилищата на Острова ще нараснат с 8,4%, като догодина увеличението ще е със 7,3%. В рамките на идните пет години средното темпо на годишно повишение ще е около 6,5%. Източник investor.bg
  • Макар проблемът да датира от доста отдавна, дебатът за засилващото се неравенство придоби особено широки размери в последните месеци. Видимо пропастта между бедни и богати продължава да расте. През 1975 г. най-богатият 1% от населението на Земята е притежавал едва 8 на сто от благата. В момента обаче делът надхвърля 20 на сто, като тенденцията е той да продължава да се покачва, пише в свои анализ Mises Institute. Проучване на френския икономист Емануел Саес установи, че между 2009 и 2012 г. реалните доходи на най-горния 1% са нараснали с 31,4 на сто. По този начин най-богатите 10% сега получават 50,5% от всички доходи – най-големият дял от началото на статистическото отброяване през 1917 г. С други думи, най-богатите стават по-богати непропорционално и с все по-голям процент. Повечето от икономическата литература в САЩ, разглеждаща проблема с неравенството, се базира на разработки на университетски преподаватели, които са експерти в сферата на социологията. Те идентифицират като проблеми редица фактори, в това число технологиите, намалената роля на трудовите съюзи, спадът в реалната стойност на минималната работна заплата, както и любимата изкупителна жертва на всички – нарастващото значение на Китай. Тези фактори може и да са изиграли известна роля, но в действителност съществуват две ключови причини, които са истинската причина за разликите в доходите. Едната от тях е желателна и оправдана, докато другата – точно обратното. В една капиталистическа икономика цените и печалбата играят критична роля в гарантирането на справедливото разпределение на ресурсите. Когато Apple пое риска да пусне в продажба iPad, много анализатори очакваха последващ срив. Освен че ѝ донесе печалба, успехът на компанията същевременно изпрати и сигнал към всички други производители, от които обществото поиска подобен продукт. Печалбата беше наградата за поетите рискове. Тя и неравенството в доходите обаче винаги вървят ръка за ръка. Ние не може да има едното без другото, и ако се опитваме да елиминираме едната страна, ще премахнем или намалим значително другата. Неравенството на доходите е неразделен резултат от характеристиката на печалбата и загубата в нормално функциониращото капиталистическо общество. Добър пример за политик, които добре разбираше тази връзка, бе британският премиер Маргарет Тачър. Според нея е добре да има големи различия в доходите и да има хора разположени както на върха на стълбицата, така и в подножието ѝ. Подобно разпределение би провокирало значително по-малко социално напрежение, отколкото ако всички имат малки разлики в доходите и се намират в долната част на стълбата. И все пак, в днешните реалности средната класа по-скоро потъва надолу, отколкото се приближава до върха. Според проучването на Саис в периода 1979-2007 г. доходите на средно богатата обществена прослойка са нараснали с по-малко от 40 на сто. Инфлацията за периода пък е била 186%. Или иначе казано – коригирани спрямо инфлацията, заплатите днес реално са по-ниски от тези отпреди 50 години.
  • Европейската комисия (ЕК) умува план, с който да ограничи дейността на около 30 от най-големите банки в еврозоната и чрез който да се предотврати превръщането им в твърде големи, за да фалират. Ако бъде приета, инициативата би забранила на банките да търгуват с финансови инструменти за своя сметка и би оставила решението за преструктурирането им в ръцете на регулаторните органи. Забраната ще се прилага в началото на 2017 г. Европейските политици явно следват стъпките на колегите си от САЩ. Миналата година американците одобриха Правилото Волкър, според което банките нямат право да търгуват с финансови инструменти за своя сметка. Регулациите идват в може би късен момент, имайки предвид факта, че са насочени към ограничаване на рисковете на банките, заради които финансовата криза се разпространи по целия свят. По-конкретно предложенията включват забрана за търговия със собствени средства за банки, които се считат от международните регулатори като системно важни за глобалната икономика, или ако надминават определени финансови показатели. Финансовите резултати на големите банки в Европа, например, обаче сякаш излъчват съвсем противоположни сигнали и повдигат въпроса дали наистина е необходима изобщо такава регулация? През последните няколко години инвестиционните поделения на редица банки отчетоха големи загуби. През 2012 г., например, приходите им се увеличиха заради ултра хлабавите парични политики на централните банки по света. Въпреки това обаче през 2013 г. заради сваляне на темпото на количествените улеснения инвеститорите изоставиха финансовите инструменти с фиксиран доход, защото цената на облигациите постепенно спадаше през годината. Заради слабите резултати от инвестиционно банкиране кредитори като Barclays, UBS, Credit Suisse освобождават служители и преструктурират отделите си. Другият въпрос, който възниква, е какъв е делът на търговията с финансови инструменти в лявата страна на балансите на банките? Докато за САЩ той значително превишава раздадените кредити, например, и където Правилото Волкър би действало чудесно, то в Европа по-голямата част от банките разчитат на банкирането на дребно, на кредитната активност, за катализатори на приходи и източници на печалба. Такъв е случаят с годишните финансови резултати на френската банкова група Societe Generale за 2013 г. Абсолютно пресен например. Ако трябва да говорим и за България, то какво бихме казали за структурата на активите на родната банкова система? Според главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян категорично не може да се твърди, че финансовите резултати на банките за 2013 г. са постигнати благодарение на търговията с финансови инструменти за сметка на предлагането на кредити. Наистина интересен би бил отговорът на въпроса защо ЕС наистина иска да забрани на банките да търгуват за своя сметка. Защото така банките отново ще могат да се обърнат за помощ към Европейската централна банка (ЕЦБ), когато изпитат финансови затруднения или пък изгубят достъп до международните финансови пазари, откъдето да си ги набавят. Ето един възможен отговор. Той е и логичен, имайки предвид, че големи банки като френската Societe Generale и италианската Intesa Sanpaolo частично или напълно изплатиха заемите си към ЕЦБ, предоставени като помощ по време на финансовата криза. През януари Intesa Sanpaolo върна всички 36 млрд. евро. Френският кредитор също е погасил всичките си задължения. Португалският банков сектор също намалява зависимостта си от ЕЦБ. Банките там продължиха да свиват кредитирането и да привличат повече депозити, като част от условията на получаването на спасителната помощ през 2011 г. Банките трябваше да намалят съотношението си на кредити/депозити, като по този начин се понижи и зависимостта им от външно финансиране. Някои банки вече постигнаха поставената цел. И още нещо за размисъл – ако регулацията за банките бъде приета и на ниво ЕС, то кой ще изкупува дълговете на държавите, които емитират, за да търсят финансиране от международните пазари? Правилото Волкър позволява на американските банки да закупуват единствено американски държавни ценни книжа, но не и такива на други страни. Източник investor.bg

Банков бюлетин 03.02-07.02.2014

  • Какви печалби обявиха банките в България за 2013 г.
    Уникредит Булбанк и Банка ДСК са най-печелившите банки в страната, сочат данни на БНБ. Двете институции отчитат положителни финансови резултати от съответно 201.5 млн. лв. и 193.8 млн. лв.
    Година по-рано Уникредит Булбанк обяви печалба от 212.5 млн. лв., а Банка ДСК – 191 млн. лв. Третата най-печеливша банка в България е публичната Корпоративна Търговска банка с печалба от над 71 млн. лв. Трезорът закупи наскоро Креди Агрикол България, но сделката все още не е получила одобрение от Българска народна банка. Печалбата на друга публична банка – Първа инвестиционна банка (ПИБ), достига 25.8 млн. лв. Припомняме, че в края на миналата седмица Комисията за финансов надзор пусна търговото предложение на държащите 85% от капитала й Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев към останалите акционери. През изминалата година ПИБ успя да придобие МКБ Юнионбанк, която отчита печалба от 6.99 млн. лв. за 2013 г. В челото на най-печелившите банки в страната попадат още Пощенска Банка (25.18 млн. лв.), SG Ескпресбанк (23.4 млн. лв.), Прокредит Банк (20.2 млн. лв.), Алианц България (17 млн. лв.), Обединена българска банка (ОББ, 16.88 млн. лв.), СИБАНК (13.9 млн. лв.), Българска банка за развитие (10.8 млн. лв.) и Централна кооперативна банка (10.79 млн. лв.). Общо 18 от представените у нас 30 банки отчитат печалба от над 1 млн. лв. за 2013 г. След сделките по придобиванията на МКБ Юнионбанк и Креди Агрикол България у нас ще функционират 28 банки. На минус пък са 7 от опериращите у нас банки, като с най-големи загуби са Райфайзенбанк и Българо – американска кредитна банка (БАКБ) – съответно 43.59 и 15.99 млн. лв. През 2013 г. банковата система у нас отчита печалба в размер на 585 млн. лв. спрямо положителен финансов резултат от 567 млн. лв. за година по-рано. Източник profit.bg/
  • Най-лошият януари от десетилетие за инвестиционните банкери в Европа
    Инвестиционните банкери в Европа отбелязаха най-слабия старт на годината от десетилетие насам, като намаляващите приходи от сделки и търговия ги притискат да намалят разходите.
    Приходите от управление на сливания, заеми, покупка на акции и облигации за клиенти в Европа, Близкия Изток и Африка са намалели с 22 на сто на годишна база до 1.58 млрд. щатски долара през януари, по данни на Freeman & Co това е най-лошият старт на годината от 2004 г. насам В същото време еквивалентите приходи на банките в САЩ са намалели с 19%, до 2.50 млрд. долара, колкото са били и през януари 2011 г. Това може да принуди банките в Европа да съкратят работни места за трета поредна година и да намалят бонусите за своите служители. От началото на тази година акциите в глобален мащаб са загубили 2 900 млрд. долара от пазарната си стойност, по данни на Bloomberg. Свиването на приходите на банките през януари контрастира с очакванията от в края на миналата година, че икономическото възстановяване в Европа и особено във Великобритания, ще доведе до подобрение в инвестиционното банкиране през 2014 година. Индексът Stoxx Europe 600 скочи със 17% през миналата година, което накара компаниите да планират първични публични предлагания. Изглеждаше, че най-лошото от европейската дългова криза е отминало. А американските банки са облагодетелствани от по-силен вътрешен икономически растеж, който води до повече планирани сливания и IPO-та. Приходите от такси върху синдикирани заеми са паднали с 83% в Европа, Близкия Изток и Африка, до едва 47 млн. долара през януари. Приходите от такси върху продажби на облигации са намалели с 14%, до около 802 млн. щатски долара, по данни на Thomson Reuters. А стойността на планираните сливания и придобивания с Европа през януари намалява с 11%, до 55 млрд. долара, което е най-ниското ниво от 2010 г. насам, пише Bloomberg. Свиването на приходите от такси не е единственото предизвикателство за най-големите кредитори на Европа. Фиксираният доход от облигациите в банковите портфейли – традиционно най-големият генератор на приходи за инвестиционните банки, също намалява. Източник darikfinance.bg/
  • Хърсев: Законодателят не може да диктува на банковия пазар
    Законодателят не може да диктува на банковия пазар – в момента, в който на финансовите институции им бъде забранено да събират такси за отпускане на заем или за управление на кредитите, те ще калкулират тези суми в лихвите, които логично ще се вдигнат.
    Това коментира в интервю за Дарик финансистът Емил Хърсев по повод законовите промени, внесени от депутати от ДПС и БСП в защита на интереса на потребителите на заеми в България. Според Емил Хърсев действително е нужна регулация, която да гарантира, че клиентите ще плащат на банките такси само за реални услуги, но всеки опит на депутатите да деформират пазара ще доведе освен до вдигане на лихвите и до свиване на кредитирането. По-важният въпрос според финансиста не е дали ще бъде въведен по-строг режим и контрол за фирмите, даващи „бързи заеми“, а как банките могат да отговорят реално на повишеното търсене на малки заеми до заплата от мнозина българи. Хърсев е категоричен, че законодателят не бива да се бърка в процеса на ценообразуване в сериозен отрасъл като кредита и банковото дело и не може да диктува на пазара. „Като кажем, че няма да има наказателни надбавки, автоматично рискът ще бъде калкулиран в цената на кредита“, каза той. Финансистът предупреди, че това ще доведе до ръст на лихвите със съответното свиване на кредитирането и всички поражения, които ще доведе такова състояние в икономика, опитваща се да излезе от депресия. След като банките имат разходи по учредяването на обезпечението, разходи по наблюдение и управление на кредита, поради което събират такси за отпускане и управление на този заем, съвършено ясно е, че когато им забранят да събират такива такси, автоматично лихвеният процент се вдига с този разход, каза още Емил Хърсев. Източник darikfinance.bg/
  • Днес ще се проведе редовно заседание на Европейската централна банка (ЕЦБ) за политиката на банката на фона на спекулации, че данните за инфлацията в еврозоната може да предизвикат намаляване на основния лихвен процент, предаде AFP. Данни на Евростат показаха миналата седмица, че инфлацията в еврозоната се е забавила до 0.7% през януари от 0.8% през декември, далеч под целите на ЕЦБ за малко под 2.0%. ЕЦБ многократно е заявявала, че не вижда заплаха от дефлация, но наблюдателите вярват, че това може да се окаже реална опасност при допълнително забавяне на инфлацията. „Изненадващата дезинфлация подхрани очакванията на пазара за облекчения от страна на ЕЦБ, каквито очакваме и ние”, каза икономистът от Комерцбанк Райнер Гунтерман, предаде Фокус. На срещата от миналия месец директорът на ЕЦБ Марио Драги заяви, че централната банка е готова да предприеме нови действия, ако това е необходимо. Източник profit.bg/
  • Шест банки в България са привлекли по повече от 100 млн. лв. депозити за последните три месеца на 2013 г., сочи справка на Profit.bg. Най-предпочитаните банки у нас за спестяванията на домакинствата са Корпоративна търговска банка, Банка ДСК и Уникредит Булбанк, увеличили депозитната си база със съответно 373 млн. лв., 192 млн. лв. и 174 млн. лв. Следват Централна кооперативна банка, добавила 152 млн. лв., както и Пощенска банка и Първа инвестиционна банка, където сме депозирали нови 113 и 111 млн. лв. за тримесечие. Най-голям отлив на депозитите за домакинствата през последното тримесечие се отчита в Райфайзенбанк и СИБАНК, където понижението е от над 23 млн. лв. През 2013 г. СИБАНК е намалила депозираните средства от населението с 90.39 млн. лв., а спада при Райфайзенбанк е от 57.67 млн. лв. Вижте още: 10 от най-хитрите домашни скривалища за ценности Двуцифрен спад в милиони левoве има и при Тексимбанк и Българо-американска кредитна банка. Данни на централната ни банка сочат, че през 2013 г. основно сме насочили спестяванията си към Корпоративна търговска банка (1.366 млрд. лв.), Уникредит Булбанк (294 млн. лв.), Централна кооперативна банка (285 млн. лв.) и Банка ДСК (240 млн. лв.). По над 100 млн. депозити за изминалата година успяха да привлекат още от SG Експресбанк, Пощенска банка, Обединена българска банка, Инвестбанк и Банка Пиреос. През последните 3 месеца на 2013 г. увеличението на депозитната база на населението е от 1.5 млрд. лв., а за цялата година – 3.378 млрд. лв. Източник profit.bg/
  • През системата Target-2 на Българска народна банка за януари са наредени 33.638 млрд. евро, спрямо 30.3 млрд. евро за месец по-рано и 27.27 млрд. евро за първия месец на 2013 г. Общият брой на плащанията за януари 2014 г. е 15 647, докато средната стойност на едно трансакция е 2.149 млн. лв. Само в два от месеците на 2013 г. средната стойност на едно плащане бе по-голяма от 2 млн. лв. – януари и август. За цялата 2013 г. през системата Target-2 минаха над 180 хил. плащания за общо 335.8 млрд. евро. Година по-рано статистиката на централната ни банка сочи за 136 783 плащания за общо 3125. млрд. евро. Източник profit.bg/
  • Пейзажът в световния банков сектор се промени драстично, откакто финансовата криза се усети в световен мащаб преди пет години. От авторитетното финансово издание The Banker са изготвили класация на водещите банки в света, която показва, които банки са се справили най-добре от кризата насам. От изданието отбелязват, че няма идеален показател за оценяването на представянето на една банка. Капиталът от първи ред (Tier 1) е избраният от The Banker показател за основната класация на 1000 най-добри банки в света на изданието, тъй като той дава представа за силата и финансовата стабилност на една банка. Както обаче световната финансова криза показа, големите банки с високи абсолютни нива на капитала могат да се сблъскат с трудности, ако имат слабо управление на риска, качеството на активите им се влошава или изпаднат в ликвидна криза. Същите тези банки може да са били сред най-добре представящите се по отношение на възвращаемост на собствения капитал и печалбата, когато пазарите процъфтяваха преди кризата, но не се справяха толкова добре през трудните времена, а някой дори натрупаха големи загуби. По-добър вариант е банка, която печели стабилни печалби в дългосрочен период, вместо такава, която се представя много силно в по-кратък период след което се сблъсква с проблеми. В същото време банките, които просто държат огромни количества капитали е малко вероятно да постигнат тази цел. От инвеститорска гледна точка и от гледна точка на общото добро състояние на финансовата система най-добрите банки са тези, които намират средното положение между притежанието на достатъчен капитал, за да бъдат сигурни и в същото време не чак толкова много капитал, за да не могат да носят ефективна доходност. Имайки предвид това от The Banker са проследили представянето на банките по пет различни показателя за последните четири години от кризата и са комбинирали резултатите в обща класация. Петте показателя, които са използвани за изготвянето на общата класация, са промяната в капитала от първи ред, средна възвращаемост на активите, промяна в активите, средна възвращаемост на капитала и съотношение между капитала и активите. Логиката зад използването на тези съотношения е, че капиталът от първи ред и общите активи представляват ръста; печалбите са представени от възвращаемостта на капитала и активите; а ливъриджът е представен от съотношението между капитала и активите. Резултатите от този експеримент са доста любопитни. Банките, които обикновено са в челото на класацията на Топ 1000, не повтарят същото представяне в тази отделна класация. China Construction Bank (CCB), например, което е класирана след ICBC в класацията Топ 1000 (CCB е пета, ICBC е първа) оглавява класацията на най-добрите банки от кризата насам. Всъщност първите челни места в класацията са заети от китайски банки. Същото се случва и с другите от челото в класацията Топ 1000. Британската банка HSBC например е чак на четвърто място в класацията на най-добрите банки в Западна Европа от кризата насам. Руската Номос-банк пък е най-добрата банка от кризата насам в Източна Европа (банката е на 331-во място в Топ 1000). Сбербанк заема второто място за Източна Европа, въпреки че в Топ 1000 е много по-напред от Номос-банк на 34-о място. Axis Bank (заемаща 172-о място в Топ 1000) е най-добрата банка от кризата насам в Азия, с изключение на Китай и Япония. Така според класацията на The Banker най-добрата банка в света от кризата насам е China Construction bank Corporation с общ резултат от 111 точки. Второто място е за Industrial and Commercial Bank of China (108), а челната тройка се оформя от Bank of Communications (107). Четвъртото място отново е за китайска банка и това е Bank of China със 104 точки. След нея се нарежда Wells Fargo, която успява да изпревари заемащата шестото място Agricultural Bank of China. Местата до десето се попълват от JPMorgan Chase & Co, Goldman Sachs и HSBC Holdings, респективно. Източник profit.bg/
  • След като във вчерашния ден се спряхме на печалбите, постигнати от банките в България, днес ще ви представим и най-големите трезори у нас. Общо 18 от опериращите към края на 2013 г. 30 търговски банки управляват активи за повече от 1 млрд. лв., сочи справка на Profit.bg. Лидери по този показател са Уникредит Булбанк и Банка ДСК, разполагащи съответно с 12.7 и 8.9 млрд. лв., като по този начин изпреварват Първа инвестиционна банка, имаща 7.44 млрд. лв. под управление. В челото са още публичната Корпоративна Търговска банка и Обединена Българска банка, където разликата в активите им е около 25 млн. лв. или 6.7 млрд. лв. Сред първата десетка попадат още Райфайзенбанк, Пощенска банка, публичната Централна кооперативна банка, SG Ескпресбанк и Алфа банк. Активи за над 1 млрд. лв. управляват и други осем банки – Банка Пиреос, СИБАНК, Алианц банк, Българска банка за развитие, Инвестбанк, МКБ Юнионбанк, Прокредит Банк и Общинска банка. Промяна в класацията на най-големите банки в страната може да се очаква не по-рано от края на първото тримесечие, когато БНБ трябва да одобри сделката между Корпоративна търговска банка и Креди Агрикол България, което да бъде отразено и в отчета на банката. Както вече знаем, Първа инвестиционна банка закупи МКБ Юнионбанк, с което сериозно ще се намеси в битката за най-големите банки у нас. Към края на 2013 г. активите на банковата система у нас са 85.7 млрд. лв., като растат с 1 млрд. лв. само за последното тримесечие и с 3.3 млрд. лв. за изминалата година. В края на 2011 г. активите на родните банки бяха 76.8 млрд. лв., а към 31 декември 2010 и 2009 г. те са 73.7 и 70.8 млрд. лв. Източник profit.bg/
  • Няма пазарна логика за увеличаване на лихвите по кредитите – в момента има тежка конкуренция за клиенти и приемането на законови промени в тази сфера не може да бъдат причина за ръст на лихвите. Това заяви в интервю за Дарик председателят на бюджетната парламентарна комисия Йордан Цонев, който е един от вносителите на поправките в Закона за потребителския кредит. Цонев напомни, че малко над 800 млн. лева са общите приходи на банките от такси годишно – една част от тези такси ще останат, но това ще бъдат само такси, за които банките правят реални разходи. Председателят на бюджетната комисия отхвърли опасенията, че ако отпаднат част от таксите, които банките събират за усвояване или управление на заемите, банките автоматично ще калкулират тези средства, повишавайки лихвите. „Ако банките са в картел, лихвите ще скочат. Ако, както те твърдят, не са в картел, няма как да скочат“, категоричен е Цонев. Банките се конкурират помежду си и като махнем таксата за предсрочно погасяване, даваме възможност на една банка да взема клиентите на друга банка, като предлага по-добри условия, допълни той и отчете, че досега пречка за това е било наказателната лихва за предсрочно погасяване. „Аз мисля, че не са, но ако се окаже, че са в картел, тогава ще се обърне другият край на тоягата“, коментира още Йордан Цонев, като посочи, че под другия край на тоягата визира Комисията за защита на конкуренцията и санкции срещу картелни споразумения. Такова споразумение няма, а на пазарен принцип няма как лихвите да растат, убеден е Цонев. Има тежка конкуренция за клиенти и няма как при тази ситуация лихвите да растат, допълни той. „Шест месеца потребители и медии искаха тези промени: за таксите – направихме промени, няма да има такси за обслужване на кредита, няма да има за предсрочно погасяване; искаха да падне зависимостта на клиента от това как банката еднозначно и еднолично определя плаващия лихвен процент – и това е факт вече“, каза председателят на бюджетната комисия в НС. По думите му промените създават добър баланс и ще дадат резултат. С тях банките се задължават да дадат на хората, които искат ипотечен кредит, да избират какъв да бъде – дали обектът на ипотеката да удовлетворява изцяло вземанията и да няма други задължения, или да бъде по сегашния ред – при продажба на жилището непогасената разлика е дължима от други активи. Освен това по думите на Цонев с промените са избегнати рисковете за банките от регулации, които биха могли да разклатят стабилността и финансовите институции са се съгласили със законодателя, като са дали положително становище. „Не е сериозно това отношение да плашиш хората – „Едни депутати правят едни промени и понеже тези промени са такива, вие ще бъдете ощетени“. Че да не би да не са ощетени досега клиентите от тяхната дейност“, попита Йордан Цонев. По думите му проектът за промени е възможният компромис между интересите на потребителите и стабилността на банките. По отношение на „бързите кредити“ внесеният законопроект правел само една стъпка. „Следващата крачка ще бъде направена до две-три седмици с промени в други закони, с които ще се регулира този сегмент от икономиката ни, който е около 2 млрд. лева“, съобщи още Йордан Цонев. Той уточни, че най-вероятно тези фирми ще минат на лицензионен режим. Има риск при такива мерки част от фирмите да преминат в сивия сектор, призна Цонев, като уточни, че внимателно ще се прецени дали и какъв таван на лихвите при тях трябва да има, защото те ползват по-скъп ресурс, давайки пари най-често срещу лична карта, а несъбираемостта при тях е над 30 процента. Източник profit.bg/
  • Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев, притежаващи по 42.5% от капитала на Първа инвестиционна банка (ПИБ), предлагат по 2.43 лв. на акция към останалите акционери в Търговото си предложение, което те са задължени да отправят по закон. Инвестиционният посредник, упълномощен от предложителите, е Първа финансова брокерска къща, която прижава 0.14% от капитала на банката. Така обект на търговото предложение са останалите 14.86% от капитала. Цената, на която се търгуват акциите в момента на Българска фондова борса (между 3.05 и 3.24 лв. за брой), е доста по-висока от предложението на Мутафчиев и Минев. Това едва ли ще накара инвеститорите да продават вложенията си, като идеята е тук по-скоро спазването на закона. Първа инвестиционна банка обяви 25.8 млн. лв. печалба за 2013 г., като по този показател е четвъртата най-печеливша банка в България. През септември миналата година Българска народна банка официално даде разрешение банката да придобие МКБ Юнионбанк, с което се очаква активите й да нараснат до над 8.5 млрд. лв., което би превърнало ПИБ в третата по големина банка у нас. Източник profit.bg/
  • Забрана на наказателните лихви и такси по бързите кредити готвят управляващите, съобщи председателят на бюджетната комисия към парламента и депутат от ДПС Йордан Цонев. „Ако премахнем наказателната лихва, на клиента ще му бъде ясно колко трябва да върне и, че ако не върне този кредит, той няма да нарасне лавинообразно – за един кредит от 300 лв. да му се наложи да си продава апартамента“, каза Цонев пред бТВ. Става дума за всички наказателни такси и лихви, които компаниите за бързи кредити в момента начисляват на потребителите с просрочени вноски по заема си. Например популярен модел е при просрочие до 3 дни клиентът да трябва да плаща наказателна такса от 30 лв. Когато просрочието надмине третия ден, клиентът бива натоварен с още едни наказателни 60 лв. При просрочие над 15 дни следва нова наказателна такса от 90 лв., след което компанията предава несъбраните вземания на колекторска фирма. Другият популярен модел е начисляване на наказателна лихва от първия ден на просрочието до предаването на дълга на колекторска фирма. Така за разлика от банките при компаниите за бързи заеми е достатъчен и един ден просрочие, за да влезне потребителят в безкрайна спирала от наказателни лихви и такси. По думите на Цонев премахването на наказателните такси ще бъде формулирано в цял нов проектозакон. Най-вероятно ще се наложи БНБ да поиска становище за тези мерки от Европейската централна банка, добави Цонев. Компаниите за бързи заеми пък ще трябва да доказват произхода на капитала си. Предлагат таван на разходите по кредитите Да се сложи максимален таван на всички разходи по бързите кредити, предлага председателят на Сметната палата проф. д-р Валери Димитров. Идеята на Димитров, който е и преподавател по банково и финансово право в УНСС, е всички лихви, такси и наказателни лихви, надвишаващи установения праг на разходите по заема, да се смятат за нищожни. Този таван може да е например 60-70-80%. Така например, ако теглим бърз заем за 1000 лева и съществува таван на разходите в размер на 70%, максималната сума, която ще трябва да върнем по този кредит, няма да надвишава 1700 лв. В случай, че кредиторът изиска от потребителя по-висока сума от законовия праг, то тогава тези начислени лихви или такси ще се смятат за нищожни, обясни Димитров пред Нова телевизия. Той посочи, че вече е пратил на управляващите концепцията за този „антилихварски закон“. Припомняме, че проф. д-р Валери Димитров е автор на повечето банкови закони в България, както и един от експертите, работили по създаването на родния валутен борд. Източник pariteni.bg
  • Промените в Закона за потребителския кредит, внесени в края на миналата седмица в парламента от депутати от БСП и ДПС, вероятно ще доведат до увеличение на лихвите по заемите, ако бъдат приети в този си вид, предупреждават банкери и експерти. Проектът, в чиято разработка водещи са Румен Гечев и Йордан Цонев, по принцип трябва да защити правата на потребителите на банкови услуги. Резултатът обаче може да бъде отрицателен. Според Калоян Стайков от Института за пазарна икономика промените неминуемо ще се отразят в посока на поскъпване на лихвите по заемите. Това е така, защото банките имат само два източника на приходи – такси и лихви. Когато те не могат вече да разчитат на таксите, е нормално да компенсират с оскъпяване на лихвите. Според експерта това е напълно нормална реакция и затова е лицемерно гражданите и държавата да се сърдят, когато банките едностранно променят условията по кредита. В законопроекта е предвидено да не се плаща наказателна лихва, ако ипотечен кредит бъде изплатен предсрочно, но след първата година. В рамките на първите 12 месеца банката ще получи обезщетение, но в рамките на до 1% от заема. Сега наказателната лихва е различна, но достига и до 5%. Освен това банките няма да имат право да събират такси за одобрение, усвояване и управление на кредитите. Те няма да могат да събират и комисиони за едно и също действие повече от веднъж. На банките ще се забрани и да променят условията по кредита едностранно, без съгласие на клиента. Финансовите консултанти от „Моите пари“ също смятат, че лихвите по заемите със сигурност ще се повишат, но е рано да се прогнозира с колко точно. Според тях основната цел на измененията в Закона за потребителския кредит теоретично е да се стимулират гражданите, но начинът е сбъркан. През 2013 г. темпът на новоотпуснатите заеми бе отрицателен, но причината за това е, че хората се чувстват несигурни и се страхуват да взимат кредити, посочиха от финансовия портал. Затова управляващите по-скоро би трябвало да работят за подобряване на бизнес климата в страната, който да повиши заетостта и доходите и респективно – финансовата сигурност на гражданите. Само с опит да бъдат облекчени условията кредитополучателите няма да се увеличат, заявиха още от „Моите пари“. Според председателя на Асоциацията на банките в България и изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова банките могат да поемат всякакви промени в законодателството и това не ги притеснява особено. По нейните думи, когато са налице подобни промени, обикновено прякото отражение е върху гражданите. Ако предложените изменения станат реалност, потребителите ще трябва да плащат по-високи лихви по кредитите си. Управляващите са се опитали да облекчат клиентите, но най-вероятно поправките няма да са в полза на гражданите, допълни Виолина Маринова. Източник pariteni.bg
  • Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите е опит политиците да доминират собствените си експерти и няма да предотврати социалните злоупотреби с „бързите кредити”, смята финансистът Емил Хърсев, цитиран от Агенция „Фокус”. „Законодателят търси начин, доколкото му позволява интелектуалната възможност, да предотвратява най-опасните социални злоупотреби“, каза Хърсев. Но не е намерил правилния начин. „Това може да се обясни с желанието на политическите сили да доминират със собствените си експерти, тъй като съвместяването на собствената депутатска кариера с експертни познания в специфична сфера каквато са кредитите не се отдава на политиците”, обясни Хърсев. Той посочи, че има смислено предложение на председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров за обявяване на нищожност на клаузите, които предвиждат лихви над определен размер. „Това предложение решава въпроса, където наистина боли, но за съжаление не е намерило разбиране сред политическите сили“, допълни Емил Хърсев. Той беше категоричен, че хората са наясно с неизгодните клаузи за бързите кредити, но нямат избор. „Проблемът с тези кредити се корени в банковата система, която в България предлага инструменти за покриване на този тип финансиране“, допълни Емил Хърсев. Източник darikfinance.bg/
  • Волатилността на пазара не се дължи само на постепенното намаляване на паричните стимули в САЩ, според влиятелния инвеститор Марк Фабер. Той счита, че сривът на фондовите индекси през последните седмици е резултат по-скоро на глобалното забавяне на растежа. „В развиващите се икономики практически няма растеж, имаме забавяне в Китай, което е по-голямо, отколкото смятат стратезите и отколкото показват официалните статистически данни,“ коментира Фабер пред CNBC. „Това оказва натиск върху приходите на мултинационалните компании, защото икономическият растеж в света през последните пет години до голяма степен се дължеше на развиващите се икономики,“ посочва Фабер. И допълва, че липсата на растеж води до низходящ „порочен кръг“, в който забавянето на развиващите се икономики предизвиква поевтиняване на надценените активи, което пък оказва нов натиск върху темповете на развитие. Фабер заявява, че е съветвал през последните няколко месеца своите клиенти да купуват американски държавни облигации с 10-годишен падеж. Той очаква възвращаемостта на дълга да расте, тъй като инвеститорите ще търсят сигурно убежище от риска. „За следващите три до шест месеца, облигациите вероятно са по-добро място за инвестиции от акциите“, смята Фабер. Според него светът в момента се намира в глобален кредитен балон и покачването на лихвените нива по дълга на потребителите може да доведе до спукването му. „Общо кредитите, като дял от световната икономика, сега са с 30 на сто повече, отколкото бяха в началото на икономическата криза през 2007 г., задлъжнялостта на домакинствата бързо ескалира, особено в развиващите се икономики и зависимите от ресурсите страни като Канада и Австралия и ние сме достигнали до точката, където задлъжнялостта на домакинствата вече обременява системата , т.е. когато следва забавяне на икономическия растеж.“ Източник darikfinance.bg/
  • Нарастващите проблеми в китайската банкова система могат да доведат до нова глобална финансова криза, предупреди Шарлийн Чу, бивш старши анализатор на Fitch в Пекин, а в момента директор на азиатското поделение на Autonomous Research. Според нея бързото нарастване на заемите в чуждестранна валута сочи, че кризата във финансовата система на Китай представлява все по-голям риск за международните банки. „Една от причините, поради които ситуацията в Китай беше толкова стабилна до този момент е, че за разлика от много развиващи се пазари, твърде малко се разчиташе на външно финансиране. Тъй като това се промени, то очевидно се увеличава уязвимостта към промени в нагласите на чуждестранните инвеститори“, посочва Чу в интервю за The Telegraph . Тя предупреждава от 2009 г. насам за растежа на сенчестата банкова система в Китай, който даваше гориво на кредитната експанзия в страната. Но натрупването на чуждестранни заеми от китайците, особено в щатски долари, създава сериозен риск, дори по-голям от този през 2008 г. Данни, публикувани от Банката за международни разплащания през октомври, показват, че кредитите в чуждестранна валута в Китай, както и трансграничното кредитиране от страна на китайските компании, са достигнали 880 млрд. долара към март 2013 г., при 270 млрд. долара през 2009 г. Анализатори твърдят, че тази цифра сега вероятно надвишава 1 трилион щатски долара и продължава да расте, засилвайки уязвимостта на китайската банкова система. „Ако погледнете данните от Банката за международни разплащания и отчетите на банките в Хонконг … стават видими няколко чуждестранни институции, които имат значителни експозиции в Китай,“ посочва Чу. Джордж Магнус, старши икономист в UBS, смята, че китайската банковата система наподобява тази на Япония през 80-те в години на XX век, довела до финансова катастрофа страната. „Ако доларът поскъпне това може да създаде проблеми за тези банки, които са заемали долари. Налице е банкова система, която използва чужда валута, а това може да предизвика проблеми, когато стойността на пасивите нарасне“, счита Магнус. В Китай, където банките, дори и най-големите, не дават публични отчети, само за 5 години бяха раздадени кредити на обща стойност около 15 трлн. долара. Тези пари заредиха с гориво икономиката и доведоха до безпрецедентен растеж и инфраструктурен бум, който няма равен в историята. Сега обаче някой ще трябва да плати сметката. Източник darikfinance.bg/
  • Съдиите, които решат да наложат максималните за страните си наказания за сериозни финансови престъпления, като например манипулирането на лихвения процент LIBOR, би трябвало да предвидят най-малко четири години затвор по силата на проект за закон, одобрен от Европейския парламент във вторник. Правилата, които имат за цел да възстановят доверието на финансовите пазари в Европейския съюз и да подобрят защитата на инвеститорите, трябва да бъдат официално одобрени от държавите членки на ЕС. „Това е първият закон за въвеждане на строги общоевропейски наказателни санкции за злоупотреба с пазара, с минимална присъда от 4 години за тежки престъпления, като търговия с вътрешна информация и манипулиране на пазара. Скандалът с LIBOR може да не е последният – твърдения за манипулиране на пазара се появяват също и при пазарите на нефт, природен газ и чуждестранна валута“, коментира Арлен Маккарти от комисията по икономически и парични въпроси . „Престъпниците, които се обогатиха от манипулиране на пазарите и търговията с вътрешна информация не трябва да се разминат само с административна санкция… Гарантирането на справедливост ще помогне за възстановяването на доверието на нашите граждани във финансовите пазари. Законодателството позволява на властите да преследват подобни престъпления по-ефективно, като гарантира обучение и средства за техния персонал и създава възможност да се разшири компетентността, където е необходимо, за да се адресира трансграничната престъпност“, счита Емин Бозкурт от комисията за граждански свободи. Новите правила определят по-строги наказателни санкции, включително и затвор, за сериозни пазарни злоупотреби, като например неправомерно разкриване на информация, търговия с вътрешна информация или манипулиране на пазара, а също и подбудителство или съучастие в тях. За да се гарантира, че тези санкции се прилагат в целия ЕС, всички държави членки ще трябва да изискат от своите съдии, които осъждат, максимално наказание за нарушителите, да предвидят не по-малко от четири години затвор за най-тежките форми на злоупотреба с вътрешна информация или манипулиране на пазара и не по-малко от две години за неправомерно разкриване на информация. Съгласно новите правила, дефинициите на престъпленията и наказанията, прилагани за тях ще бъдат хармонизирани. Престъпленията, свързани с манипулирането на пазара, наказуеми със затвор за срок от четири години ще включват сключване на дадена сделка или съставянето на поръчка, които дават неверни или подвеждащи сигнали по отношение на предлагането, търсенето или цената на един или повече финансови инструменти, или предоставяне на невярна или заблуждаваща информация за манипулиране на изчисляването на индекси, като например Лондонския вътрешнобанков лихвен процент (LIBOR) или Европейския вътрешнобанков лихвен процент (EURIBOR). Престъпления, свързани с вътрешна информация, наказуеми с четири години лишаване от свобода, включват случаите, в които вътрешната информация се използва с намерение за купуване или продаване на финансови инструменти, или за отменяне или изменение на направени вече поръчки. Държавите членки ще могат да определят или да запазят по-строги санкции на наказателното право за пазарна злоупотреба от тези, предвидени в новите правила. След като проектът бъде официално одобрен от Съвета на министрите, държавите членки ще разполагат с 24 месеца, за да ги приложат. Източник darikfinance.bg/
  • Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев отправиха търгово предложение към акционерите на Първа инвестиционна банка АД за закупуване на 16 342 474 акции, с номинална стойност 1 лв. всяка, представляващи 14.86% от капитала на дружеството. Ивайло Мутафчиев притежава пряко 46 750 000 броя акции, представляващи 42.50% от капитала, а Цеко Минев има 46 750 000 броя акции или 42.50% от капитала на дружеството – обект на търгово предложение. На 09.01.2014 г. Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев са сключили споразумение за обща политика по отношение упражняване на правата си на акционери на Банката чрез съвместно упражняване на притежаваните от тях права на глас и публикуване на търгово предложение при условията на съгласувани действия. Търговите предложители предлагат да закупят акциите на останалите акционери в ПИБ АД по цена на една акция в размер на 2.43 лв. Предлаганата цена е равна на среднопретеглената цена за последните три месеца и е по-висока от най-високата заплатена цена от предложителите и свързаните с тях лица през последните шест месеца преди регистрацията на предложението, както и от изчислената справедлива цена, посочена в обосновката по-долу. Упълномощеният инвестиционен посредник Първа финансова брокерска къща ООД, ще събира комисиони от приелите чрез него търговото предложение акционери във връзка с изпълнението на писменото заявление за приемане на търговото предложение и за извършените трансфери в Централния депозитар, а именно: 1% върху подлежащата на изплащане сума, но минимум 5 лева, освен ако друго не е уговорено в договора с клиента. Всеки приел търговото предложение акционер, който е посочил в писменото заявление за приемането му, цената на акциите да му бъде заплатена по банков път, поема за своя сметка и разходите по заплащане на банковите такси, които се определят в зависимост от приложимата тарифа на съответната банка. Вчера акциите на ПИБ АД рязко поскъпнаха до 3.335 лв. за лот при прехвърлени 70 806 лота. Откакто, в началото на тази година стана ясно, че двамата основни акционери възнамеряват да отправят търгово предложение към останалите инвеститори в капитала на банката, нейната пазарна капитализация нарасна с 33%. Източник darikfinance.bg/
  • Няма пазарна логика за увеличаване на лихвите по кредитите – в момента има тежка конкуренция за клиенти и приемането на законови промени в тази сфера не може да бъдат причина за ръст на лихвите. Това заяви в интервю за Дарик председателят на бюджетната парламентарна комисия Йордан Цонев, който е един от вносителите на поправките в Закона за потребителския кредит. Цонев напомни, че малко над 800 млн. лева са общите приходи на банките от такси годишно – една част от тези такси ще останат, но това ще бъдат само такси, за които банките правят реални разходи. Председателят на бюджетната комисия отхвърли опасенията, че ако отпаднат част от таксите, които банките събират за усвояване или управление на заемите, банките автоматично ще калкулират тези средства, повишавайки лихвите. „Ако банките са в картел, лихвите ще скочат. Ако, както те твърдят, не са в картел, няма как да скочат“, категоричен е Цонев. Банките се конкурират помежду си и като махнем таксата за предсрочно погасяване, даваме възможност на една банка да взема клиентите на друга банка, като предлага по-добри условия, допълни той и отчете, че досега пречка за това е било наказателната лихва за предсрочно погасяване. „Аз мисля, че не са, но ако се окаже, че са в картел, тогава ще се обърне другият край на тоягата“, коментира още Йордан Цонев, като посочи, че под другия край на тоягата визира Комисията за защита на конкуренцията и санкции срещу картелни споразумения. „Шест месеца потребители и медии искаха тези промени: за таксите – направихме промени, няма да има такси за обслужване на кредита, няма да има за предсрочно погасяване; искаха да падне зависимостта на клиента от това как банката еднозначно и еднолично определя плаващия лихвен процент – и това е факт вече“, каза председателят на бюджетната комисия в НС. По думите му промените създават добър баланс и ще дадат резултат. С тях банките се задължават да дадат на хората, които искат ипотечен кредит, да избират какъв да бъде – дали обектът на ипотеката да удовлетворява изцяло вземанията и да няма други задължения, или да бъде по сегашния ред – при продажба на жилището непогасената разлика е дължима от други активи. По отношение на „бързите кредити“ внесеният законопроект правел само една стъпка. „Следващата крачка ще бъде направена до две-три седмици с промени в други закони, с които ще се регулира този сегмент от икономиката ни, който е около 2 млрд. лева“, съобщи още Йордан Цонев. Източник darikfinance.bg/
  • Изплашени от възможността за рязка обезценка на турската лира, много български изселници в южната ни съседка започнаха да откриват спестовни влогове в български банки. Сега за двойните граждани една от най-сигурните варианти да запазят спестяванията си е да ги вложат в български банки, твърдят банкери от Кърджали, съобщава в. „Преса“. Заради валутния борд колебания на лева не се очакват, а турски банки имат филиали у нас и изселниците ни могат да оперират с парите си, без да им се налага да пътуват. Само за месец турската лира загуби близо 10 % от стойността си, а мнозина от аналитиците на Анкара предричат, че след 10 години на икономически растеж идва период на криза. В момента 10 турски лири струват 6.636 лева. Освен турците депозити в банките в Кърджали отварят и мнозина гърци. Една част от тях дори смятат да си прехвърлят бизнеса в България заради по-ниските данъци и облекчени условия, но повече са привлечени от по-високите лихвени проценти, които се предлагат у нас. Източник darikfinance.bg/
  • Европейските банки може би са изправени пред едни най-значимите рискове в следкризисния период. На фона на обявените в края на януари правила за капиталова адекватност, върху които Европейската централна банка (ЕЦБ) ще изгради предстоящите по-късно през годината стрес тестове, заплахата за сектора може би неочаквано за мнозина дойде от развиващия се свят. Както стана ясно по-рано, финансовите институции на Стария континент разполагат с вложения на стойност 3 трлн. долара в развиващите се страни, които бяха подложени на силен натиск в последните дни. Рискът е още по-значим предвид факта, че значителна част от сумата – цели 1,7 трлн. долара, е собственост на едва шест европейски банки – британските HSBC и Standard Chartered, испанските BBVA и Santander, австрийската Erste Bank и италианската UniCredit. Въпросът с европейския банков сектор бе широко дискутиран на срещата на световните лидери в Давос в края на януари. Реакция имаше дори от високите етажи на ЕЦБ, като президентът Марио Драги намекна за готовността на институцията да стимулира икономиката, изкупувайки пакети от банкови заеми. Ход като този би могъл да отмени ролята на възприетите за традиционни в доста части на света количествени улеснения и да подмогне банковия сектор, давайки му глътка въздух в продължаващия адаптационен период след кризата. Освен от сривовете в развиващите се пазари, които до голяма степен бяха провокирани от цялостната политика на Централната банка на САЩ – Федералния резерв, европейските банки бяха сюрпризирани и от неблагоприятните данни за представянето на инвестиционните си подразделения. Браншът изпрати най-слабият си първи месец на годината в последното десетилетие, след като намаляващите приходи притиснаха компаниите да ограничат разходите. Разглеждано в по-дългосрочен план, едно задълбочаване на кризата в развиващия се свят може да провокира значително покачване на основните лихви. Подобни стъпки вече наблюдавахме в Турция, Южна Африка и Индия. Повишаването на разходите по кредитирането ще усложни изплащането на текущите заеми и би могло да предизвика лавинообразен срив в системата. Въпреки всичко песимизмът и мечите настроения сред инвеститорите може и да са прекалени. Активите на европейските банки в развиващия се свят представляват 12 на сто цялото състояние на сектора. Макар процентът да не е малък, той едва ли ще е достатъчен за сериозно сътресение при положение, че съществуват много допълнителни обстоятелства, които трябва да бъдат изпълнени, за да станем свидетели на срив. Самият факт, че в Европа се говори за подобен проблем обаче е притеснителен. Отговори на много въпроси вероятно ще дадат стрес тестовете, които според заявките на много от лидерите на ЕЦБ ще бъдат максимално сурови и обективни. Наскоро дори Драги отправи сигнал за възможни закривания на финансови институции, които не отговарят на условията. Ход, които за мнозина би бил разумно решение за сектора на фона на продължаващите проблеми на континента. Други обаче биха припознали потенциално домино, при което бутането на една частичка би съборило цялата система. Източник investor.bg
  • За 2013 г. нетната печалба на четирите гръцки банки, осъществяващи дейност на територията на България – Алфа Банка, Юробанк, ОББ и Пиреос, се увеличава спрямо 2012 г. Делът на печалбите им като част от общата печалба на банковата система съставлява 7,79% през изминалата година. Изчисленията на Investor.bg на база данните на Българска народна банка (БНБ) показват, че заедно Алфа Банка, Юробанк, ОББ и Пиреос повишават сумата на активите си с 3,49% на годишна база до 19,423 млрд. лв. Само Пиреос бележи годишен ръст от 8,29 на сто по този показател. Годината е изцяло положителна по отношение на финансовия резултат на четирите банки. Докато през 2012 г. ОББ и Алфа Банка бяха отчели загуби, то през 2013 г. всички реализират печалби. А ето какви са финансовите резултати на чуждите представителства на банките, опериращи в България за 2013 г., според изчисленията на Investor.bg. Сумата на активите на клоновете с дейност в България се понижава с 2,73%, като е отчетена обща печалба от 8,186 млн. лв. С най-сериозен ръст на активите е Ишбанк ГМБХ – цели 53,21%, но тя регистрира загуба от 717 хил. лв. Все пак загубата спада с 226 хил. лв. спрямо 2012 г. Най-много пък се свива печалбата на Сити Банк – с цели 52,21 на сто до 9,605 млн. лв. за 2013 г. от над 20 млн. през 2012 г. За една година Алфа Банка успява да реализира печалба. За 2013 г. тя е 163 хил. лв. спрямо загубата от 19,343 млн. лв. за 2012 г. Също така впечатление прави представянето на БНП Париба. Нейната нетна печалба се увеличава с 48 хил. лв., или с 41%, през 2013 г., за да достигне 165 хил. лв. Макар и повишението да е минимално спрямо другите чужди клонове поделението на френската банка единствено успява да увеличи печалбата си в сравнение с конкурентите си. Вече писахме, че Банка ДСК и УниКредит са с най-висока печалба за отминалата година. КТБ отново е с най-голям ръст на активите в топ 5 на банките у нас за 2013 г. Извън „престижната петица“ – Инвестбанк отчете най-сериозно повишение в сумата на активите си. Финансови резултати на гръцките банки в България (в хил. лв.) № Наименование на банката Сума на активите за 2012 г. Сума на активите за 2013 г. Годишно изменение Финансов резултат за 2012 г. Финансов резултат за 2013 г. Годишно изменение 1 БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ 3 098 835 3 355 817 8,29% 9 675 3 333 -65,55% 2 ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА 6 347 603 6 715 118 5,79% -40 915 16 884 – 3 ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ 5 630 444 5 697 515 1,19% 4 699 25 183 435,92% 4 АЛФА БАНКА – клон България 3 691 775 3 655 242 -0,99% -19 343 163 – ОБЩО ЗА ГРЪЦКИТЕ БАНКИ 18 768 657 19 423 692 3,49% -45 884 45 563 – ОБЩО ЗА БАНКОВАТА СИСТЕМА 82 413 164 85 746 670 4,04% 567 227 584 867 3,11% ДЯЛ НА ГРЪЦКИТЕ БАНКИ 22,77% 22,65% – -8,09% 7,79% – Финансови резултати на чуждите представителства на банките в България (в хил. лв.) № Наименование на банката Сума на активите за 2012 г. Сума на активите за 2013 г. Годишно изменение Финансов резултат за 2012 г. Финансов резултат за 2013 г. Годишно изменение 1 ИШБАНК ГМБХ-клон СОФИЯ 8 927 13 677 53,21% -943 -717 (23,97%) 2 СИТИ БАНК Н.А.-клон СОФИЯ 542 031 635 428 17,23% 20 061 9 605 -52,12% 3 ТЕ-ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ-клон СОФИЯ 46 031 53 751 16,77% -1 142 -715 (37,39%) 4 БНП ПАРИБА С.А. – клон СОФИЯ 403 144 453 332 12,45% 117 165 41,03% 5 АЛФА БАНКА – клон България 3 691 775 3 655 242 -0,99% -19 343 163 – 6 ИНГ БАНК Н.В.-клон СОФИЯ 883 689 611 960 -30,75% 5 939 -315 – ОБЩО ЗА КЛОНОВЕТЕ 5 575 597 5 423 390 -2,73% 4 689 8 186 74,58% ОБЩО ЗА БАНКОВАТА СИСТЕМА 82 413 164 85 746 670 4,04% 567 227 584 867 3,11% ДЯЛ НА КЛОНОВЕТЕ 6,77% 6,32% – 0,83% 1,40% – Източник investor.bg

Банков бюлетин 27.01-31.01.2014

  • Днес внасят закона за личния фалит в Министерски съвет
    Обещаният от кабинета закон за личния фалит, който да уреди възможността за частично отписване на дългове на физически лица в несъстоятелност, ще бъде готов до средата на годината.
    За първите 6 месеца на годината правителството планира да внесе в парламента и изцяло нов закон за извънсъдебното решаване на спорове. Това става ясно от законодателната програма на кабинета за първата половина на годината, гласувана вчера от министрите. Документът бе одобрен на вносител и е възможно в него да настъпят корекции, пише „Сега“. За закон за личния фалит се говори още от мандата на кабинета „Борисов“. До изготвянето на такъв така и не се стигна, като вместо него се лансира идеята за въвеждане на 10-годишна абсолютна давност в закона за задълженията и договорите. Но и тази промяна, предложена през януари 2013 г., не стигна до гласуване в пленарна зала. До момента правителството не е коментирало предпочитания модел за личния фалит, който да залегне в закона. Броят на държавите, въвели подобно законодателство, нараства с ръста на необслужваните кредити на домакинствата, но законите се различават сериозно. България и Румъния са единствените страни в Европейския съюз без такъв закон. САЩ са известни с най-либералния закон за личния фалит, при който е възможно да се получи пълно опрощаване на дълга без бъдещи задължения за добро поведение и дори при запазване на дома в зависимост от стойността му. Обикновено някои дългове като задължения за издръжка на деца, а в някои държави студентските кредити и др. са изключени от процедурата. В Европа изискванията са по-строги, като някои страни прилагат задължителни извънсъдебни процедури за постигане на споразумение с кредиторите преди влизане в съда, а отписването на дълга става след определен период, в който част от доходите на длъжника се удържат автоматично. „Не можем да коментираме, преди да сме напреднали с подготовката на закона“, заяви вчера вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова, от която се очаква да внесе проекта в МС. Сериозни са очакванията и към закона за извънсъдебно решаване на спорове на фона на бавната правораздавателна система. Източник darikfinance.bg/
  • Падат три такси по кредитите
    По-малко такси ще плащаме при теглене на потребителски и ипотечни заеми. Банките няма да имат право да ни прибират пари за одобрение, усвояване и управление на кредитите.
    Това предвижда проект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит. Предложенията са внесени за разглеждане в парламента от депутатите Йордан Цонев (ДПС), Румен Гечев (БСП) и група народни представители. Промените залагат нови правила при формирането на лихвите, предсрочното погасяване на жилищните заеми и бързите кредити, посочва вестник „Стандарт“. Освен забраната за начисляване на такси за одобрение, усвояване и управление, банките няма да могат да събират и комисиони за едно и също действие повече от веднъж. Прословутите такси за одобрение и усвояване обикновено костват не малка еднократна сума на потребителите още в момента на отпускане на заема. Практиката е такава, че клиентът не плаща таксата на място, тъй като размерът се удържа от сумата на кредита. Таксата за управление (обслужване) на заемите обикновено е годишна или месечна. В зависимост от банката, тя може да е процент от цялата сума на кредита или конкретна фиксирана сума, която да се начислява всеки месец към погасителната вноска. Странни такси и комисиони на по-големите банки у нас Какво би се променило за потребителите, ако забраната на тези такси бъде гласувана от депутатите? Нека вземем за пример актуална оферта за потребителски кредит на една от големите банки в страната – заем от 10 000 лв. с лихва 12.5%, договорен в левове, без поръчител и със срок за погасяване 120 месеца или 5 години. Към този кредит вървят такса за одобрение (20 лева), такса за еднократно усвояване на заема (2.5% от размера на кредита – 250 лв.) и месечна такса за обслужване на кредита (1.75 лв. на месец или 210 лева за целия период). Законопроектът предвижда всички тези такси да отпаднат. Това би спестило общо 480 лева на потребителите, конкретно за горепосочената оферта. Разбира се, за по-високи суми премахването на тези такси ще спести и повече пари на клиентите. В последните години на криза банките започнаха да разчитат все повече на приходите си от такси и комисиони. Това показва официалната статистика на Българската народна банка. Печалбата на банковата система за първите 11 месеца на 2013 година отчита спад от 6.6% (-39.6 млн. лв.) спрямо същия период на 2012 година, докато приходите от такси и комисиони скачат с 6% (+46.8 млн. лева) през същия период. Към края на ноември банките отчитат приходи от такси и комисиони в размер на 845.2 млн. лева. Източник profit.bg/
  • Гечев: Едностранна промяна на лихвите по кредити няма да има
    Едностранна промяна по отношение на лихвите по кредитите няма да има, а договорите ще бъдат ясни и с еднакъв шрифт на всички части, съобщи в ефира на Нова телевизия червеният депутат Румен Гечев.
    Вчера в деловодството на Народното събрание бяха внесени и дългоочакваните промени в Закона за потребителските кредити. В тях все пак са предвидени три възможности за едностранна промяна на условията по кредита – ако това е предвидено в договора, ако обстоятелствата са обективно обосновани и не зависят от волята на кредитора и при нищожни уговорки в договорите. Текстовете предвиждат още и малките кредити, под 400 лева, също да бъдат регулирани от закона. Обещаният таван на лихвите на бързите кредити обаче не е предвиден. За тези институции обаче ще има сериозен контрол и лицензиране, а ако парламентът реши – може да има и лимит на лихвите, уточни днес Гечев. В предложените промени е вписана хипотезата и за фалит на кредитополучателя и невъзможност той да плаща задълженията към банката. Ще има вариант при подписване на договора на потребителя да няма задължения при този случай, а банката ще бъде овъзмездена само с ипотекираното жилище. Според Румен Гечев при този случай лихвата ще бъде по-висока заради по-големия риск. Остава обаче и вариантът, работещ в момента – при невъзможност за плащане банката получава ипотекираното жилище, а кредитополучателят дължи разликата. „Потребителите ще трябва да преценят дали да изберат по-високата лихва, но по-сигурният вариант при невъзможност за плащане”, допълни Гечев. Промяна се прави и по отношение на таксите за предсрочно погасяване на ипотечни кредити. След плащането на 12 вноски по кредита, такава такса няма да се налага. „Това означава, че след 1 година потребителите могат да рефинансират кредитите си от друга банка, ако лихвата е по-ниска”, обясни Гечев и допълни, че така банките ще работят на пазарен принцип и ще се конкурират помежду си. На пазарен принцип ще се определят и лихвите – единият компонент от лихвата вече няма да се определя от Управителния съвет на банката, а от LIBOR, EURIBOR или SOFIBOR. В предложенията за промяна е включена още една възможност, която не беше дискутирана досега – показател на БНБ или Националния статистически институт, като например инфлацията. Сред авторите на проекта за промени в Закона за потребителския кредит са Румен Гечев и Йордан Цонев. Източник investor.bg
  • През миналата година депозитите на бизнеса и домакинствата са скочили с 8.7%, достигайки 56.8 млрд. лв. или 71.5% от брутния вътрешен продукт на страната. Влоговете на домакинствата възлизат на 37.7 млрд. лв, като ръстът им се ускорява до 9.3% на годишна база през декември, от 9.2% през ноември. В същото време кредитите за бизнеса и домакинства се увеличават с 0.2%, до 54.9 млрд. лв. или 69% от БВП, показват последните данни на БНБ. Кредитирането за бизнеса нараства към края на декември с 0.1% на годишна база, до 35.1 млрд. лв. А обемът на заемите за домакинствата пада с 0.2%, до 18.9 млрд. лв. Силен спад има при ипотечните заеми, които през миналата година са намалели с 1.2%, до 8.8 млрд. лв. Данните ясно показват кредитна криза в България, която има своето тежко отражение върху динамиката на инвестициите и потреблението. На този фон делът на лошите и преструктурирани кредити остава почти без изменение, тъй като затегнатите регулации не позволяват на банките да отпишат проблемните задължения, защото това би влошило балансите им и би довело до рязко понижение на нетните приходи на финансовата система. В края на декември 2013 г. лошите и преструктурирани кредити на бизнеса представляват 24.6 от кредитните портфейли, спрямо 24.9%, година по-рано. Като цяло лошите и преструктурирани кредити на нефинансовия сектор в банковата система нарастват с 18.5 млн. лв. през миналата година, но делът им от кредитните активи остава без промяна на ниво от 22.7%. Източник pariteni.bg
  • Общоизвестно е, че когато една компания извършва както облагаеми така и освободени доставки по смисъла на Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС), то получените от нея доставки, за които не може да се определи към коя от групите извършвани доставки се причисляват, са с право на частичен данъчен кредит. В контекста на горното правило е интересен случаят, при който компанията е предоставила заем. За целите на примера ще приемем, че лихвата по заема се дължи на всеки 6 месеца. Предоставянето на заем срещу лихва е освободена доставка. Също така заемът по своя характер е доставка с непрекъснато изпълнение, данъчното събитие за която възниква на датата, на която става дължимо плащането (според примера на всеки 6 месеца). Това означава, че за целите на ЗДДС лихвата ще се отразява на всеки 6 месеца. Да приемем, че за лихвата компанията издава фактура (това е напълно допустимо) и тъй като доставката е освободена, по фактурата няма да има начислен допълнително ДДС. Нека да приемем, че компанията извършва всеки месец и други доставки, които са облагаеми. Също така компанията получава доставки, за които поради естеството им не може да определи каква част от тях се ползват за извършваните облагаеми доставки и каква част се отнасят за освободените доставки (предоставения заем) – например наем на офис, общи юридически услуги, електроенергия и други консумативи и др. Ще ги наричаме “общи” доставки. В този случай често се допуска грешка по отношение на частичния данъчен кредит. В какво се изразява грешката? Тъй като компанията издава фактура за лихвата на всеки 6 месеца, частичният данъчен кредит по получените “общи” доставки се отчита само в месеците, в които се издава фактура за лихвата, т.е. само в 2 от месеците в годината. В останалите месеци “общите” доставки се отчитат с право на пълен данъчен кредит. Съответно към края на годината, когато се извършва изравняване на частичният данъчен кредит с годишен коефициент, основата за изравняване (общата сума на частичният данъчен кредит за годината) е значително по-ниска от реалната и се извършва нарушение на ЗДДС. Какво трябва да се направи? Тъй като заемът е доставка с непрекъснато изпълнение от момента на отпускането му до момента на пълното му погасяване доставката се счита за непрекъснато изпълнявана, независимо кога се издава фактура за лихвата. Т.е. издаването на фактура за лихвата не определя извършването на доставката по отпускане на заем, а само документира възникването на данъчно събитие и дължимостта на лихвата. Това означава, че всеки месец, в който заемът е със “статус” отпуснат, “общите” доставки трябва да се отчитат с право на частичен данъчен кредит. А, ако заемът е безлихвен? ЗДДС определя, че освободена доставка е отпускането на заем срещу насрещна престация (лихва). Ако заемът е безлихвен и не е определена друга насрещна престация, то можем да го третираме като облагаема доставка (разбира се в случая лихвата ще се облага с 20% ДДС, но тъй като тя е „0“, то данъкът ще е също с нулева стойност). Това твърдение няма широка популярност, но ако е необходимо може да бъде използвано поне за данъчна защита, тъй като изцяло се позовава на ЗДДС. Важно е да се отбележи, че е необходимо да се внимава с безлихвените заеми като цяло, тъй като често крият данъчни рискове, особено по смисъла на Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Източник novacon.bg/
  • Онлайн плащане на битови сметки с пари взети назаем е поредната услуга, която се появи в портфолиото на родните компании за бързи кредити. Конкретната услуга се предлага от една от големите небанкови кредитни институции у нас. Единственото, което трябва да направят клиентите е да влезнат в сайта на компанията, да посочат неплатените сметките (чрез абонатен номер) и да попълнят кратка онлайн форма. Компанията се ангажира, че до 7 минути ще разгледа кандидатурата. Ако получи одобрение, сметките ще бъдат погасени с пари назаем, а клиентът ще получи фактури за плащането. Небанковата институция предлага и примамлива промоция – върнете заема в рамките на 15 дни и няма да плащате никаква лихва. Последното важи само за нови клиенти – за редовните гратисния период е 5 дни. Тези условия важат и за потребителските кредити на компанията. Максималната сума, за която могат да кандидатстват клиентите е „магическият“ праг от 399 лв. при максимален срок за погасяване – 30 дни. При кредити за суми до 399 лева, компаниите не са длъжни да се съобразяват със Закона за потребителския кредит, който поставя редица изисквания към институциите, включително посочването на годишния процент на разходите (ГПР) по предлаганите заеми. В конкретния случай, гореописаните кредити се предлагат с ГПР от 396,9%. Така се оказва, че примамливите оферти вървят с доста високи лихви. И взимането на бърз заем за плащането на ток или вода е удобно само за хора, които имат нужда от пари в рамките на няколко дни, след които ще поучат доходи, с които да си върнат борча. Така или иначе заемите на конкретната компания са с максимален срок на погасяване от 30 дни, тоест лихвата за пълния срок е 33%. Връщането на заема става отново от разстояние с банков превод на дължимата сума. Интересно е какво се случва, ако клиентът не успее да върне в срок изтегления заем. Горепосочената компания за жалост не посочва на сайта си какви са последствията, а призовава потребителите да се свържат с консултантите й. Поради това ще вземем друга широко рекламирана небанкова институция, която предлага бързи заеми до 399 лв. изцяло чрез интернет. При нея ГПР се равнява на 300% или 25% за максималния срок за погасяване, който отново е 30 дни. Важно е да се знае, че за разлика от банковите заеми, всеки ден просрочие при бързите кредити е от значение. Например, ако потребителят не успее да погаси заема си в срок, компанията го уведомява, че дължи допълнителна такса от 30 лв. за закъснение до 3 дни. За закъснение над 3 дни, към задълженията се добавя нова такса в размер на 60 лв. При просрочие над 15 дни следва нова наказателна такса от 90 лева, след което компанията предава задълженията ви на колекторска компания. С други думи, при заем от 399 лв. със срок за погасяване 30 дни, крайната дължима сума става 498 лв. Но ако потребителят е допуснал просрочие над 15 дни, то към дължимата сума ще се добавят още 180 лв. Така колекторите ще търсят от длъжника 678 лв. или 279 лв. Източник pariteni.bg
  • Мобилните устройства превземат все повече територии от ежедневието ни. Вярно е, че България е страната с най-ниско проникване на смартфони в Европа, но това също се променя, коментира Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на „УниКредит Булбанк“ на пресконференция, на която бяха представени последните тенденции в развитието на алтернативните канали за банкиране. Според банкера „процесът най-вероятно ще има експлозивна фаза на развитие, а нашата амбиция е да сме готови, да сме първи и да сме най-добри в тези използването на тези канали, които наричаме алтернативни и които в близко време ще се превърнат в основни“. На пазара във все по-голяма степен присъстват услуги от типа „виртуална банка“, чрез които клиентите на банките имат достъп до комплексно обслужване и консултации, без да е необходимо да посещават банков клон. Все по-голяма популярност набират дистанционните процеси на обслужване и продажби чрез Интернет или телефон. И всичко това – наред с възможностите за онлайн кандидатстване за кредит, издаване на банкова карта или откриване на депозит. Мобилното банкиране вече е с водещи позиции за развитието на банковия сектор у нас, като за една година финансовата институция е удвоила потребителите си и те са вече близо 40 000. Bulbank Mobile работи на над 1200 устройства и освен на Iphone и Anroid версии, разполага със специално приложение и за по-старите Java базирани телефони. Очаква се в бъдеще телефонът да може да се превърне в напълно функциониращ портфейл за разплащане. Прогнозите на „УниКредит Булбанк“ за 2014 г. са свързани с още по-динамично развитие, като основните акценти ще бъдат върху внедряването на нови функционалности и подобрения на вече изградените дистрибуционни канали. Източник pariteni.bg
  • Наказателната лихва по ипотечните кредити ще бъде намалена пет пъти, а такса за предсрочно погасяване ще има само първата година след изтегляне на кредита и тя ще бъде под един процент. „След плащане една година всеки може да върне кредита или да го рефинансира, ако реши да прехвърли кредита си в друга банка“. Това каза по Нова телевизия депутатът от Коалиция за България Румен Гечев. Сред промените, които ще касаят всички кредити, е плаващата лихва. Едната й част се определя от чисто пазарни условия, а не от конкретната банка. Намалението и повишението на лихвата в тази част ще зависи от промените на пазарните условия, обясни Гечев. Друга добра новина за клиентите е, че вече банките не могат да променят лихвите едностранно и ние да научаваме при свършен факт. Ще има пълна прозрачност и при двете страни. Що се отнася до лошите кредити Румен Гечев разясни: „Ние задължаваме банките да предложат на клиента, сключващ ипотечен кредит, две възможности при евентуална невъзможност да си изплати кредита: Банката взима ипотекираното жилище, но този, който не може да си плаща дълга, не дължи нищо друго на банката; Вторият вариант е този, който е и сега – плаща се и разликата от цената на жилището“. До лятото предстои правителството да внесе специален закон за фалит на физически лица. Таван от 24% за бързите кредити Румен Гечев отрече да е обещавал, но призна, че такъв е възможен. Той посочи, че в ЕС има две практики – лихвата да бъде два пъти по-голяма от пазарната или да няма таван и лихвата да бъде в пъти по-висока. Това, което правителството възнамерява да предприеме е смяна на регистрацията на фирмите за бързи кредити с режим на лицензиране, както е при банките, с което бизнесът ще се изчисти от случайните играчи и спекуланти и ще останат сериозните. Източник profit.bg/
  • Федералният резерв на САЩ (Фед) запази основната си лихва на рекордно ниското ниво от 0-0.25% и продължава намаляването на паричната си подкрепа за икономиката на САЩ. На последната си пресконференция днес напускащият поста председател на Фед Бен Бернанке обяви още, че Федералният резерв ще понижи закупуването на държавни ценни книжа и ипотечни облигации с 10 млрд. долара за втори пореден месец, след като по-рано резервът изкупуваше ежемесечно активи за 65 млрд. долара. Решението на Фед е продиктувано от доминиращото мнение, че растежът на американската икономика се е ускорил, обяви Бернанке. В петък той се оттегля след 8 години на поста. Източник profit.bg/
  • Европейската комисия предложи нови правила, които целят да попречат на най-големите и най-комплексните банки да осъществяват рисковата дейност търгуване с финансови инструменти за собствена сметка, съобщиха от ЕК. С новите правила на надзорните органи се предоставя и правомощието да изискват от такива банки да обособят някои потенциално рискови операции по търгуване с финансови инструменти от приемането на депозити, ако извършването на такива операции застрашава финансовата стабилност. Комисарят по въпросите на вътрешния пазар и услугите Мишел Барние заяви, че с предложенията се добавят последните елементи от законодателната уредба на европейската банкова система. Те са посветени на малък брой крупни банки, чиито мащаби и комплексност са такива, че евентуален фалит би застрашил цялата финансова система. „От друга страна, както предотвратяването на такъв фалит, така и преодоляването на последиците от него, е твърде скъпо и сложно. Предложените мерки ще укрепят допълнително финансовата стабилност и ще гарантират, че грешките на банките няма да се плащат от джоба на данъкоплатеца“, каза той, цитиран от Дарик. Предложенията представляват обща уредба на равнище ЕС, благодарение на която различните подходи в отделните държави членки не дават повод за разногласия в банковия съюз и не подкопават функционирането на единния пазар. Те са грижливо балансирани, така че да се осигури деликатното равновесие между финансовата стабилност и създаването на подходящи условия за кредитиране на реалната икономика, което е от особена важност за конкурентоспособността и растежа, каза Барние. Успоредно с това предложение комисията прие съпътстващи мерки, насочени към повишена прозрачност на някои трансакции в небанковия сектор. Тези мерки допълват вече предприетите широкообхватни реформи за укрепване на финансовия сектор в ЕС. Източник profit.bg/
  • Радикални промени в законодателството, свързано с кредитите, готвят депутати от ДПС. Една от тях касае ипотечните кредити. С новите текстове, които ще бъдат предложени, на кредитополучателя ще бъде предоставена възможност дали да отговаря при невъзможност за погасяване на вноските до размера на ипотеката си. Така ако клиентът има два апартамента и ипотекира единия, банката няма да може да вземе и двата, за да покрие кредита. Според сегашното законодателство при предсрочна изискуемост на заема банката може да определи върху каква собственост да бъде наложен запор. Ако обаче клиентът отговаря до размера на ипотеката, най-вероятно лихвите ще са по-високи, каза председателят на бюджетната комисия към парламента Йордан Цонев. Остава и вариантът, при който кредитополучателят ще може да отговаря, освен с ипотеката си, и с друго свое имущество. Друга важна промяна, съгласувана със заинтересованите институции, е прекратяването на възможността банките едностранно да вдигат лихвените проценти. Те ще се определят от пазарни индекси. Както вестник „Стандарт“ вече писа, ще бъдат премахнати и таксите при предсрочно погасяване на ипотечни кредити. Такава такса ще има, но само ако клиентът реши да погаси предсрочно кредита през първата година, след като го е взел. Комисията за защита на потребителите пък ще преглежда и одобрява общите условия на различните договори. Освен това те ще трябва да бъдат подписани от клиента, за да се удостовери, че той се е запознал с тях. Готови са и промените в закона за регулация на бързите кредити, за които „Стандарт“ писа. В момента се подготвят и промени в правната норма на отношенията между българските производители и търговците. Източник profit.bg/
  • През декември 2013 г. спрямо декември 2012 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се понижава с 1.08 пр.п. до 3.76%, а по тези в евро – с 0.90 пр.п. до 3.43%. В сравнение с ноември 2013 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове спада с 0.21 пр.п., а по тези в евро –с 0.18 пр.п. През декември 2013 г. средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове, в сравнение с декември 2012 г., нараства с 0.19 пр.п. до 0.82%. При депозитите с договорен матуритет в левове той спада с 0.71 пр.п. до 4.34%, а по тези в евро –с 0.59 пр.п. до 3.85%. Средният лихвен процент по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в левове се увеличава с 0.31 пр.п. до 4.16%, а по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в евро –с 0.18 пр.п. до 4.61%. Данни на Българска народна банка сочат, че депозитите на домакинствата надхвърлят 38.55 млрд. лв., като само за последните 12 месеца се отчита ръст от над 3.28 млрд. лв. Източник profit.bg/
  • По-скъпи потребителски заеми в лева и по-евтини жилищни кредити в евро – това е тенденцията от последния месец на 2013 г. Данните на Българска народна банка идват само дни след оповестените нива на лошите и преструктурирани кредити, където, както посочихме, се отчита сериозно повишение – именно при потребителските кредити. И така, какво обявиха от централната ни банка: През декември 2013 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се увеличава, в сравнение с декември 2012 г., с 0.49 пр.п. до 12.57%, а по тези в евро спада с 0.28 пр.п.до 9.01%. При жилищните кредити в левове той се повишава с 0.02 пр.п. до 7.06%, а по жилищните кредити в евро намалява с 0.25 пр.п. до 7.17%. Средният лихвен процент по другите кредити в левове се понижава с 0.67 пр.п. до 8.62%, а по другите кредити в евро –с 0.34 пр.п. до 7.80%. През декември 2013 г. спрямо ноември 2013 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове нараства с 0.98 пр.п., а по тези в евро спада с 0.26 пр.п. При жилищните кредити в левове той намалява с 0.11 пр.п., а по жилищните кредити в евро –с 0.35 пр.п. При другите кредити в левове средният лихвен процент се увеличава с 0.38 пр.п., а при другите кредити в евро се понижава с 0.64 пр.п. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредитите за потребление в левове през декември 2013 г., в сравнение със същия месец на 2012 г., спада с 0.35 пр.п. до 13.68%, а по кредитите за потребление в евро –с 0.47 пр.п. до 10.18%. През декември 2013 г. годишният процент на разходите по жилищните кредити в левове намалява спрямо декември 2012 г. с 0.06 пр.п. до 7.87%, а по жилищните кредити в евро–с 0.15 пр.п. до 7.87%. През декември 2013 г., в сравнение с ноември 2013 г., годишният процент на разходите по кредитите за потребление в левове се повишава с 0.86 пр.п., а по тези в евро се понижава с 0.57 пр.п. При жилищните кредити в левове той спада с 0.09 пр.п., а при жилищните кредити в евро –с 0.37 пр.п. Източник profit.bg/
  • Министерството на финансите пласира успешно деветмесечни държавни ценни книжа (ДЦК) с номинална стойност 400 млн. лв. На проведения на 27 януари 2014 г. аукцион постигнатата среднопретеглена годишна доходност е 0.58%, а доходността до падежа на емисията на 29 октомври 2014 г. е 0.44 на сто. Общият размер на подадените поръчки достигна 843.8 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 2.11. Най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха банките – 70%, следвани от гаранционни фондове с 14.15%, пенсионни фондове с 13.02%, и други инвеститори – 2.83 процента. Постигнатата среднопротеглена годишна доходност на аукциона на 27 януари 2014 г. е по-ниска от тази на пласираните на 6 януари шестмесечни ДЦК за 400 млн. лв., когато този показател беше 0.6 процента. Нивото е и под това, реализирано на аукционите за деветмесечни сконтови бонове на държави от ЕС като Италия (0.83%), Испания (0.84%) и Унгария (2.84%). Източник profit.bg/
  • Има стабилизиране на лошите кредити, коментира пред журналисти Левон Хампарцумян, изпълнителен директор на една от най-големите търговски банки у нас. Нашият интерес, на банките, не е да си удушим клиентите, а да създадем атмосфера на доверие, каза Хампарцумян по повод законовите регулации на банковия пазар и евентуалните бъдещи промени в тази област. Може и да има проблеми при някои от стотиците хиляди кредити, които отпускат банките, но тези проблеми трябва да се решават на конкурентен принцип, а не със закони, смята Хампарцумян. Според него естествените пазарни отношения са тези, които са достатъчни да регулират отношенията банки-клиенти. Мобилните устройства превземат все повече територии от ежедневието ни. Вярно е, че България е страната с най-ниско проникване на смартфони в Европа, но това също се променя, коментира още Левон Хампарцумян на пресконференция, на която бяха представени последните тенденции в развитието на алтернативните канали за банкиране, предаде Дарик. Според банкера „процесът най-вероятно ще има експлозивна фаза на развитие, а нашата амбиция е да сме готови, да сме първи и да сме най-добри в тези използването на тези канали, които наричаме алтернативни и които в близко време ще се превърнат в основни“. На пазара във все по-голяма степен присъстват услуги от типа „виртуална банка“, чрез които клиентите на банките имат достъп до комплексно обслужване и консултации, без да е необходимо да посещават банков клон. Все по-голяма популярност набират дистанционните процеси на обслужване и продажби чрез Интернет или телефон. И всичко това – наред с възможностите за онлайн кандидатстване за кредит, издаване на банкова карта или откриване на депозит. Мобилното банкиране вече е с водещи позиции за развитието на банковия сектор у нас, смятат от банката. Очаква се в бъдеще телефонът да може да се превърне в напълно функциониращ портфейл за разплащане. Прогнозите на „УниКредит Булбанк“ за 2014 г. са свързани с още по-динамично развитие, като основните акценти ще бъдат върху внедряването на нови функционалности и подобрения на вече изградените дистрибуционни канали. Източник profit.bg/
  • Кредитирането от банките през декември се е оживило, като кредитният портфейл на банките, насочен към домакинствата, е нараснал с близо 190 млн. лв. спрямо месец по-рано. Данните на централната ни банка потвърждават предоставените по-рано през месеца статистики, че голяма част от българите са изкарали празниците на кредит, а също така и че над 60% от българите са с финансови проблеми след Коледа и Нова година. Това е и причината за ръста на лошите и преструктурирани* заеми през декември. Статистиката на БНБ сочи за повишение до 19.69 на сто спрямо 19.41% за месец по-рано, което е и най-високата стойност за този показател от юли насам. Вижте още: Имах проблем и теглих бърз кредит Сериозните затруднения през декември са при изплащането на потребителските заеми, чийто ръст е до 16.67 на сто спрямо 15.75 на сто към края на ноември. Това е и най-високата стойност на лошите и предструктурирани потребителски заеми от септември 2012 г. При жилищните кредити данните сочат за спад до 21.62 на сто спрямо 21.83 на сто за ноември и рекордните 22 и 22.01 на сто, отчетени през предходните три месеца на 2013 г. Ръстът на другите заеми е до 25.75 на сто, или с 0.21 на сто спрямо месец по-рано. При фирмените заеми статистиката бележи спад до 24.61 на сто срещу 24.99 на сто към ноември. * Показателят включва целия размер на балансово отчитаните кредитни експозиции, които са класифицирани като необслужвани експозиции (чл.10), загуба (чл.11) и преструктурирани експозиции, съгласно чл. 13 (независимо към коя класификационна група са отнесени) по смисъла на Наредба 9 на БНБ от 3 април 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск. Сериите за показателя преди март 2009 г. включват данни за следните експозиции: нередовни, необслужвани и преструктурирани, класифицирани съгласно изискванията на Наредба 9, действащи до този месец. Източник profit.bg/
  • Председателят на Industrial and Commercial Bank of China (ICBC), която е най-голямата банка в света по активи, обяви вчера, че няма да компенсира инвеститорите за загуби, свързани с продукт, който банката им е предложила. Джианг Джианкин е заявил пред CNBC, че това може да бъде считано за образователен опит, като инвеститорите са научили урока за нравствените опасности на финансите пазари. „ICBC няма да изплати средствата на инвеститорите,“ е заявил той по време на Световния икономически форум в Давос. „Няма да поемем тази отговорност“, е казал Джианг. „Смятам, че този инцидент е добра възможност да образоваме инвеститорите, да образоваме компаниите за доверително управление на средства и да образоваме ICBC,“ казва Джианг. В бъдеще, добавя той, ако клиенти закупят „продукти, свързани с управление на богатство или други продукти, те много ясно трябва да осъзнават риска.“ Изявлението идва след седмици на спекулации и противоречива информация, че ICBC ще бъде принудена да покрие загубите на инвеститорите. На 15 януари Reuters информира, че акциите на ICBC са поевтинели вследствие на информацията, че банката ще трябва да помогне за изплащането на около 496 млн. долара, инвестирани във високодоходния продукт. Компанията за доверително управление на средства, в която са инвестирали хората, е отпускала заеми на непубличната компания Shanxi Zhenfu Energy, чийто председател бе арестуван по-късно за това, че е приемал депозити, без да разполага с лиценз за банкова дейност, според Reuters. Наскоро в Bloomberg се появи информация, че ICBC може да поеме загубите и да върне парите на хората. Джианг е заявил пред CNBC, че банка ще преразгледа всичките си партньорства с компании, с които прави бизнес. „Компаниите за доверително управление на средства трябва да поемат отговорност да управляват продуктите си още по-добре в бъдеще“, е заявил Джианг. Източник profit.bg/
  • С промени в Закона за потребителските кредити парламентът вероятно ще сложи таван на лихвите по бързите кредити. Очаква се лимитът да е 24%. Промените ще бъдат внесени до ден от депутата от Коалиция за България и председател на партия Български социалдемократи Георги Анастасов. В момента има случаи, в които лихвите стигат до 400 процента. „Това е отговорът на борбата с мутрите, които са обсебили част от т. нар. кредитни институции“, отсече той. Общите условия в договорите за кредити ще бъде подписвани задължително от двете страни. А банките и финансовите институции ще бъдат задължени да ги дават безплатно на клиента в писмена форма на хартиен или друг траен носител. Това е записано в нов член 59а в Закона за финансовите и кредитните институции, съобщава Стандарт. Общите условия следва да бъдат парафирани и от двете страни, за да породят правно действие, пише още в предложенията на Анастасов. С въпросните условия се случват най-големите злоупотреби, хората не ги четат, често, не им се предоставят и потребителите попадат в капан, коментира народният представител. Общо 7 задължителни пункта трябва да съдържа и основният договор с финансовите институции. Сред тях са общият размер на кредита и условията за усвояването му, срокът на договора, пълни подробности за разсроченото плащане и лихвеният процент. Таблица с броя, размера и периодичността на погасителните вноски ще бъдат давани на клиентите. В договора ще бъдат отбелязвани също годишният процент на разходите по въпросния кредит и общата сума, която дължи кредитополучателят. Източник profit.bg/
  • Наказателната такса за предсрочно погасяване на кредит – потребителски или ипотечен, ще отпадне. Това е част от промените в законодателството, подготвени от екип на ДПС, БСП и правителството, обяви шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев (ДПС). Поправките са израз на ангажимента на властта да приеме пакет от мерки срещу монополите в защита на потребителите. Текстовете ще бъдат внесени до дни. Наказателна такса при потребителски кредит няма да има, а при ипотечен ще отпада след първата година от договора, обясни Цонев. В момента при потребителските договори такса в размер на 0,5-1% има само ако лихвата е фиксирана. При ипотечните заеми обаче няма регламентация и таксата за погасяване със заем от друга банка варира от 0% до 6%. Управляващите ще предоставят възможност на потребителите да избират между два вида договори за ипотечен кредит, както предвижда новата европейска директива в тази сфера. Идеята е клиентът да решава дали задължението му към банката да е до стойността на ипотекирания имот, или ще отговаря за кредита и с друго свое имущество, както е сега. „Отговорност до размера на обезпечението“ значи, че ако кредитът не се изплаща, имотът бъде отнет и продаден, но цената на продажба не покрива задължението, банката няма да търси разликата от клиента. Според банкери при този вариант лихвата ще е по-висока и банките ще финансират до 50-60% от стойността на жилището. При втория вариант – с допълнително обезпечение, лихвите ще са по-ниски. Депутатите са твърдо решени също така да въведат принципа лихвите по кредитите да се определят чрез сбор от пазарен индекс плюс фиксирана надбавка. Индексите ще се определят от БНБ или Националния статистически институт. Йордан Цонев съобщи още, че е готов и законопроект за т.нар. бързи кредити, но все още тече съгласуване на текстове между институциите и подробности ще бъдат съобщени по-късно. Източник pariteni.bg
  • Много хора вярват, че ако забогатеят това ще е краят на всички техни проблеми. И защо да не е? Ако можеш да си позволиш всичко, ще ядеш по-качествена храна, ще почиваш колкото си искаш, ще имаш най-добрите медицински грижи. Всички ще се въртят около теб, защото ще искат да им помогнеш да сбъднат мечтите си за по-охолен живот. И все пак, на практика не се получава така – богатите имат своите проблеми – нежелано медийно внимание, липса на време, понеже всеки иска да се срещне с тях, несподелена любов, нелечими болести и др., с които и обикновените хора се сблъскват. За мен парите всъщност са като вълшебната лампа на Аладин. Когато ги потърсиш и поискаш с цялата си душа, ще ги имаш. Ще можеш да строиш дворци, да се разпореждаш с човешки животи, да властваш и да налагаш волята си. Все пак винаги ще има неща, които няма да можеш да постигнеш. Вероятно си спомняте какво казва духа от лампата: „Не мога да накарам някого да се влюби в друг и не мога да съживя някого от мъртвите“ Същото не могат да направят и парите. Те ни дават всичко останало, което е в основата на качествения живот. Спомняте ли си пирамидата на Маслоу? Без първите й две нива – физиологични нужди (храна, вода, здраве, сън) и сигурност (подслон, безопасност, обезпеченост) ние физически не бихме могли да съществуваме. Това е минималната основа, фундамента, от който тръгваме, за да оцелеем. Следващото ниво на пирамидата е принадлежността – към семейство, общност, език, религия, група и др.Това е всъщност социалната ни потребност. Тя също е свързана с материалната осигуреност, защото не бихме могли да създадем семейство или да се включим в някаква група или прослойка, ако не разполагаме с финансови средства. Тук обаче за първи път се включва и нашата душевност – усещане за близост, привързаност, удовлетроеност. Четвъртото ниво е увереността (слава, уважение и самоуважение). Признавам, че парите помагат за изкачването на това стъпало. Но не са само те – трябва да се докажем, за да стигнем дотук, да се почувстваме успели – в професията, в кариерата, в определена сфера, да повярваме в себе си. За последното – пето ниво парите играят най-малка роля. Това е нивото на САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕТО. То е най-духовното ниво и включва стремеж към непрестанно развитие, постижения и учение.Това е, което ни отличава от животните, но без да минем през първичното ниво на задоволяване на потребностите, няма как да стигнем дотук. Така че доколко са необходими парите за нас обикновените хора – преценете сами. Ако те са символ на задоволяване на материалните ни потеребности и освобождаване на време и възможност за израстване на духовността ни, бих казала, че са много важни. Вярвам, че бедността ни принизява и ни кара да си останем на долните нива на пирамидата. Има и индивиди разбира се, които и да имат достатъчно средства, пак няма да достигнат върха. Но повечето от нас се нуждаят от фундамента, за да се развиват. Понякога той ни е даден по рождение, а друг път трябва да се борим за него, но при всички положения, той е необходимото „зло“. Източник pariteni.bg
  • Лявоцентристко правителство на Дания е под сериозен натиск, след като една от трите партии в коалицията на малцинството, заяви, че излиза от кабинета заради приватизационна сделка с Goldman Sachs, пише Financial Times. Социалистическата народна партия ще напусне правителството, като засега ще продължи да подкрепя управляващите в парламента. Конфликтът произтича от това, че през октомври беше обявено, че фондове, управлявани от подразделението за търговско банкиране на Goldman ще дадат 8 млрд. крони /1.5 млрд. долара/ за дял от 19 на сто в енергийния гигант Dong Energy, като делът на държавата в компанията ще намалее до около 60 на сто. Тази новина доведе до масов протест в скандинавската страна с онлайн петиция, подкрепена от повече от 185 000 души, срещу сделката. Леви политици предупредиха, че Дания е на път да загуби водещата си глобална позиция при зелената енергия. Правителство на малцинството е изправено пред въпроса за оцеляването си, откакто е създадено през 2011 г. с подкрепата на една трета от депутатите в парламента. Много от неговите избиратели вече се чувстват предадени, но пък инвестицията на Goldman е една от най-големите страната през последните години. Скорошно проучване на общественото мнение дава на четирите десноцентристки партии 54 на сто срещу 46 на сто за двете правителствени партии. Източник darikfinance.bg/
  • Финансовият сектор в Европа показва плахи признаци на възстановяване, въпреки че е твърде рано за заключителни оценки, съобщи Европейската централна банка. Банките са на път да намалят лихвите върху кредитите, като улеснят достъпа на бизнеса до заемен ресурс, прогнозира ЕЦБ, посочвайки, че това е важен фактор за динамиката на все още бавно възстановяващата се икономика на еврозоната. Въпреки оптимистичните прогнози, търсенето на заеми от страна на бизнеса продължава да бъде слабо. Условията за кредитиране в еврозоната са затегнати, но през следващите месеци ще започнат да се подобряват, пише в тримесечното проучване на ЕЦБ за банковото кредитиране във валутния съюз. Източник darikfinance.bg/
  • Централната банка на Турция сигнализира, че се готви за повишаване на лихвените нива, за да спре поевтиняването на лирата. На извънредно заседание във вторник банкерите взеха решение, че ще вдигнат лихвите, като повишиха прогнозите си за инфлацията в страната. Турският премиер Тайип Реджеп Тайип Ердоган обаче ясно е показал, че е срещу по-високи лихвени проценти, които биха довели до поскъпване на кредитите и недоволство сред населението. Но под заплаха от ускоряване на инфлацията вероятно той ще трябва да отстъпи. След пресконференцията, на която бяха обявени решенията, взети на заседанието, турската лира поскъпва с 0.85%, до 2.2647 USD/TRY. Източник darikfinance.bg/
  • Кредитните институции трябва да се въздържат от отпускането на ипотечен заем, ако има опасност кредитополучаталят да изпита трудности в погасяването му. Това записаха европейските финансови министри на среща в Брюксел за новите правила за по-добро регулиране на ипотеките, предаде AFP. Също така на клиента трябва да бъде представян стандартизиран технически фиш с информацията за ипотеката им, като особен акцент в него ще имат лихвите и рисковете, които потребителят поема, ако изтегли кредита. Страните членки имат две години да приведат законодателството си според новите текстове на директивата. Европейската комисия започна работа по по-сериозната регулация на ипотечните кредити заради последствията от световната финансова криза. Според Брюксел европейските потребители трябва да бъдат много добре информирани за рисковете, поемани при тегленето на кредит. „Ипотечният балон“ бе в основата на кризата в САЩ, както и в европейските страни. Източник darikfinance.bg/
  • Доколко са изгодни заемите в биткойни и могат ли да бъдат алтернатива на банковите? Това обяснява Ясен Янков, млад предприемач и технически директор в компания, която се занимава с посредничество при даването на заеми във виртуалната валута – свързват хората, които търсят кредити, с тези, които са склонни да ги отпуснат. Разликата с банковия заем е, че инвеститорите сами решават при какъв процент да отпуснат заема в биткойни. Като цяло лихвите варират между 8 и 10%. При повече на брой инвеститори взимащите заем ще могат да се спрат на най-ниската предлагана лихва и да вземат средствата при по-добри условия. Кандидатстването за заем в биткойни не отнема много време – не повече от 24 часа. Потребителят трябва да се регистрира в системата, да предостави необходимите данни за подсигуряване на системата и след верифициране може да иска заем. Съотношението на хора, даващи заеми, към тези които търсят средства, е приблизително 20 към 80. Целта е обаче да се привличат повече инвеститори и съответно условията да се подобряват. Към момента интерес към заемите в биткойни има от цял свят, включително и от България. „Работим по това да локализираме потребителите на сайта в различните държави, за да се повиши сигурността. Така ще можем да избегнем случая, в който потребител от САЩ дава заем на такъв от Близкия Изток например. Искаме да подобрим сигурността във връщането на заеми и да покажем, че е сигурно да се дават такива“, обяснява Ясен. По думите му в момента е изгодно да се вземат по-малки суми като заеми, за да е по-лесно и връщането им. „Въпреки че става въпрос за виртуална валута, е хубаво този страх у хората да се преодолее. Ако разполагаш с валутата на хартия, това не я прави автоматично сигурна, виждали сме много такива случаи – като Аржентина например. А и все пак живеем в дигитална ера“, допълва Ясен. В края на миналата година Китай въведе ограничения за финансовите институции по отношение на биткойна. Това доведе до срив на цената от около 50%, след което тя отново тръгна нагоре. „Именно затова биткойнът не е много привлекателен като краткосрочна инвестиция с цел бърза печалба. Валутата е доста волатилна в момента и всякакви новини могат да я накарат да расте или да пада с огромен процент. А доколко е балон – в момента това е някаква екосистема, която търпи главоломно развитие. В някаква степен това се свързва от някои с балон още от времето на срива при технологичните компании. Затова и хората са малко по-дръпнати и не могат да приветстват някаква по-бързо развиваща се икономика“, казва още Ясен. Затова и съветва на биткойна да се гледа като на по-дългосрочна инвестиция и да се влагат не чак толкова големи суми. „Колкото до регулациите, бизнесът може да се адаптира към тях. Най-удачният вариант е да се регулира като криптовалута под определени политики – има ситуации, бизнеси и продукти, които могат да приемат нейната псевдоанонимност, без да имат проблем с това. Но има и такива ,които трудно биха я приели. Биткойнът трябва да се надгражда от бизнеса – много бизнеси да предлагат различни услуги в биткойн, така ще се изгради един вид регулация. Иначе рискуваме да бъде регулиран до такава степен,че да не може да бъде използван“, смята Ясен. Според него биткойнът има потенциал в България – онлайн търговците биха могли да го интегрират в системите си, а после може да се развие и голяма борса за покупко-продажба, което да улесни потребителите. /Компанията BitLendingClub е регистрирана в щата Илинойс, САЩ на 11 септември 2013 г. Дейността, с която се занимава – отпускане на заеми в бикойни, не е регулирана нито в САЩ, нито в България. Ето защо с предоставянето на лични данни или каквато и да е информация на тази компания поемате ваш собствен риск. Статията не е препоръка за инвестиционно решение./ Източник darikfinance.bg/
  • Исландия остави банките си да се провалят с гръм през 2008 г., тъй като финансовият сектор на страната се оказа твърде голяма, за да бъде спасен. Сега решението на исландците да постъпят с банките си както биха постъпили с всяка друга неплатежоспособна компания започва да им се отплаща и икономиката на малката островна страна се намира в траектория, при която цел от 2% безработица изглежда съвсем реална, пише Bloomberg. Докато еврозоната се бори с рекордна безработица от 12.1%, достигаща над 25% в Гърция и Испания, то премиерът на Исландия заяви, че нивото от 4% в страната в момента е твърде високо. Внезапният икономически срив на острова през октомври 2008 г. превърна Исландия във водеща новина в световните медии, инвеститорите спряха финансирането и избягаха панически от потъващата икономика. Политиците отказаха да подкрепят банките, просто защото не можеха да си го позволят. Активите засегнати от фалитите на финансовите институции възлизаха на 85 млрд. долара при размер на исландската икономика от едва 14 млрд. долара. Вместо това властите запазиха парите си за социални програми и подпомагане на населението, които помогнаха на исландците да оцелеят през глобалната финансова криза, тъй като по-голямата част от храната на острова е вносна. На претенциите на кредиторите срещу банките премиерът отвърна, „това не е публичен дълг и никога няма да бъде“. Въпреки че банковите кредитори, много от тях хедж фондове, все още се опитват да възстановят парите си, подходът на Рейкявик си спечели одобрението на множество икономисти – от тези на Международния валутен фонд до Нобеловия лауреат Пол Кругман. Нещо повече, няколко последователни исландски правителства принудиха банките да отпишат ипотечни дългове за да помогнат на домакинствата. През февруари 2010 г., 16 месеца след фалитите на Kaupthing Bank HF, Glitnir Bank HF и Landsbanki Islans HF, безработицата достигна 9.3%. Сега тя е 4.2 на сто, според статистиката Исландия. Бюджетът на правителството за 2014 г. заделя около 43% от разходите си за Министерството на социалните грижи, ниво, което е до голяма степен остава непроменено от преди кризата. Според Стефан Олафсон, професор по социология в Университета на Исландия, фокусът на нацията върху благосъстоянието на населението е от ключово значение за възстановяването на растежа. Икономиката ще регистрира ръст от 2.7% тази година , според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Все пак усилията на Исландия да съживи икономиката си не минаха съвсем гладко. Инфлацията, която достигна връх от 19% през януари 2009 г., навреди сериозно на спестяванията. Тя обаче се забавя и е 4.2% на годишна база през декември. Твърда линия на Исландия срещу банките и техните кредитори предизвика предупреждения, че нацията може да не намери инвеститорска база след кризата. Това обаче не спря правителството да издава два доларови облигации от 2008 г. насам. Източник darikfinance.bg/
  • Европейската централна банка обяви в петък, че заедно с три други големи централни банки ще ограничи доларовите си кредитни операции на фона на подобряването на пазарните условия. ЕЦБ, заедно с Централната банка на Англия, Банката на Япония и Швейцарската национална банка, планира да спре тримесечното кредитиране в долари за търговските банки в края на април. ЕЦБ заяви, че стъпка се предприема „с оглед на значителното подобрение на условията за финансиране от САЩ и слабото търсене към операциите за предоставяне на ликвидност в щатската валута“. Централните банки ще продължат да отпускат едноседмични заеми в долари поне до 31 юли. В друг доклад ЕЦБ съобщи, че банките от еврозоната са заявили, че ще върнат през следващата седмица значително по-голямо количество средства от заемите, отпуснати в началото на 2012 г. в рамките на LTRO – операциите за 3-годишно неограничено финансиране. Двата доклада дадоха силен, но краткотраен тласък на еврото, което скочи до 1.3738 долара. Единната валута обаче се задържа за малко над 1.37 и в средата на сесията на европейските пазари отново пада с 0.01%, до 1.3695 долара. Източник darikfinance.bg/
  • През миналата година депозитите на бизнеса и домакинствата са скочили с 8.7%, достигайки 56.8 млрд. лв. или 71.5% от брутния вътрешен продукт на страната. Влоговете на домакинствата възлизат на 37.7 млрд. лв, като ръстът им се ускорява до 9.3% на годишна база през декември, от 9.2% през ноември. В същото време кредитите за бизнеса и домакинства се увеличават с 0.2%, до 54.9 млрд. лв. или 69% от БВП, показват последните данни на БНБ. Кредитирането за бизнеса нараства към края на декември с 0.1% на годишна база, до 35.1 млрд. лв. А обемът на заемите за домакинствата пада с 0.2%, до 18.9 млрд. лв. Силен спад има при ипотечните заеми, които през миналата година са намалели с 1.2%, до 8.8 млрд. лв. Данните ясно показват кредитна криза в България, която има своето тежко отражение върху динамиката на инвестициите и потреблението. На този фон делът на лошите и преструктурирани кредити остава почти без изменение, тъй като затегнатите регулации не позволяват на банките да отпишат проблемните задължения, защото това би влошило балансите им и би довело до рязко понижение на нетните приходи на финансовата система. В края на декември 2013 г. лошите и преструктурирани кредити на бизнеса представляват 24.6 от кредитните портфейли, спрямо 24.9%, година по-рано. Като цяло лошите и преструктурирани кредити на нефинансовия сектор в банковата система нарастват с 18.5 млн. лв. през миналата година, но делът им от кредитните активи остава без промяна на ниво от 22.7%. Източник darikfinance.bg/
  • Както късно вечерта във вторник стана ясно, Турската централна банка е повишила на извънредно заседание всички свои основни лихвени проценти, за да подкрепи националната валута. Ходът до голяма степен бе очакван, макар че голяма част от експертите се изненадаха от решителността на гуверньора на институцията Ердем Башчъ. Какво означава обаче това решение за бъдещето на развиващия се свят? Мярката несъмнено бе предприета въпреки съпротивата на оглавяваното от Реджеп Тайип Ердоган правителство. Реакцията на валутните пазари не закъсня и турската пари поскъпнаха до възприеманите с по-голямо спокойствие 2,20 лири за един щатски долар спрямо по-ранния курс от 2,65. Намесата на Турската централна банка дойде въпреки т.нар. от Ердоган “лихвено лоби“, което по думите му опитва да блокира икономическия растеж в страната. По примера на голяма част от относително добре развиващите се централизирани страни, и Анкара пречупва значителна част от политическите си амбиции през призмата на жадувания икономически растеж. Класическият пример за подобен модел на самоцелен растеж е Китай, който след десетилетия на изкуствено стимулиране най-накрая бе принуден да признае, че реалният пазар е основният фактор, който може да има положително тегло върху икономиката в дългосрочен план. Вероятността покачването на лихвите в Турция да има и известни негативни ефекти обаче също стои на дневен ред. Сред очакваните проблеми предвид оскъпяването на ресурса за търговските банки е повишаването на лихвите по потребителските заеми. Все пак подобна перспектива е далеч по-малко заплашителна за населението на фона на загубата на позиции на лирата на международните пари, откъдето Турция набавя голяма част от суровините си. Несъмнено интервенцията на Турската централна банка е лакмус за независимостта на институцията и международното доверие в нея. Едва ли обаче подобен дързък ход се е случил зад гърба на премиера Реджеп Тайип Ердоган, който въпреки претенциите си за демократичност държи да контролира изкъсо всички действия в страната. Клубът на чакащите на опашка за корекция на монетарните политики обаче не се изчерпва с Турция. В списъка на първо време попадат Бразилия, Аржентина и Индонезия. Индия и Южна Африка пък вече предприеха стъпки в тази посока. Новите следкризисни реалности изискват резки действия и привличане на чуждестранни капитали с цел стабилизиране на икономиките. Подходите за това за различни – едни излизат на дълговите пазари и се молят за по-ниска доходност. Други пък отварят икономиките си, премахват административните пречки, ограничават влиянието на политическите фундаменти върху икономиката, свиват данъчното бреме. Всичко е въпрос на избор. Източник investor.bg
  • Централната банка на Южна Африка (South African Reserve Bank, или SARB) покачи основната лихва до 5,5% на фона на обезценяващата се местна валута и на отстъплението на инвеститорите от разриващите се пазари, предава CNBC. Финансовата институция вдигна лихвения процент, по който отпуска кредити на търговските банки, с 50 базисни пункта до 5,5%. Южноафриканският ранд увеличи загубите си спрямо американския долар, като след изненадващия ход слезе на 5-годишно дъно до около 11,33 ранда за долар. Гуверньорът на SARB Джил Маркъс каза, че Комитетът по парична политика на банката е взел предвид забавящия се икономически растеж на Южна Африка, очакванията за покачване на инфлацията и обезценяващата се валута преди да реши да покачи лихвата. Тя заяви, че финансовата институция ще продължи да следи внимателно случващото се и увери, че решението не е повлияно от хода на Централната банка на Турция. За да се пребори с отслабващата валута и Индия повиши лихвата. Централните банки на тези развиващи се пазари опитват да покажат на света, че правят всичко необходимо, за да защитят валутите и пазарите си след започналото оттегляне на капитали. Паричната политика, водена от Федералния резерв на САЩ (Фед), подкрепяше икономиките им. За развиващ се пазар, какъвто е южноафриканския, намаляването на покупките на облигации от страната на Фед идва в момент на нисък растеж за страната. БВП на Южна Африка нарасна само с 0,7% през третото тримесечие на 2013 г. – най-слабият прираст от близо четири години. През декември инфлацията бе 5,4%. Джил Маркъс предупреди, че поевтиняването на ранда се дължи и на вътрешни за страната проблеми като например условията на трудовия пазар и дефицита по текущата сметка. Според нея перспективите пред растежа остават слаби, а създаването на нови работни места – предизвикателство. Тя добави, че „високата степен на турбулентност“, която виждаме в развиващите се пазари – с обезценяващите се валути, растящата инфлация и отлива на капитали – се дължи на решението на Фед да започне постепенно да оттегля паричните си стимули. Според гуверньорът на SARB ситуацията е създала сериозни „политически предизвикателства“ за нововъзникващите икономики. Източник investor.bg
  • Корпоративна търговска банка АД отчита 26% ръст на печалбата на годишна база до 71,2 млн. лв. за 2013 г., показва отчетът на банката, публикуван чрез БФБ-София АД. Разходите за обезценки през 2013 г. са за 28,7 млн. лв., спрямо за 28,2 млн. лв. за 2012 г. Активите на банката се увеличават с 19,6% през 2013 г. до 6,74 млрд. лв. към края на година 2013 г. Портфейлът от кредити и вземания се увеличава с 22,6% на годишна база до 5 млрд. лв. към края на миналата година. Нетният лихвен доход намалява с 9,25 млн. лв. на годишна база до 88 млн. лв. през 2013 г. Приходите от лихви нарастват със 116 млн. лв. до 440,5 млн. лв. за 2013 г., но разходите за лихви се увеличават по-бързо, или със 125,7 млн. лв. до 352,4 млн. лв. Административните разходи се увеличават с 12,6 млн. лв. до 63 млн. лв. за 2013 г. Акциите на Корпоративна търговска банка АД поскъпват с 1,8% за последните 12 месеца до 86 лв. за брой и 516 млн. лв. пазарна капитализация. Източник investor.bg
  • Финансовите министри на държавите от Европейския съюз (ЕС) приеха новото законодателство за регулиране на ипотечните кредити. „Новата директива има за цел да установи високо ниво на защита едновременно с предотвратяване на безотговорно поведение на заемодателите и кредитополучателите, които в сегашния контекст на финансова криза допринесоха за увеличаването в целия ЕС на броя на непогасяемите кредити, изпадане в неплатежоспособност и изземване на ипотекирани имоти“, посочва се в комюнике на Съвета на ЕС, цитирано от БТА. Европейската комисия (ЕК) предложи текстовете още през 2011 г., за да може европейските потребители, които си купуват жилище на кредит, да бъдат по-добре информирани за рисковете. Приетият днес текст съдържа всички изменения, гласувани през декември от Европейския парламент. Предвижда се клиентите да получават стандартизиран технически фиш, съдържащ редица задължителни информации, особено по отношение на прилаганите лихви и рисковете, за да могат да правят сравнения. Кредитните институции ще трябва също така да оценяват способността на кредитополучателя да погасява заема и да се въздържат да отпускат заеми, ако има опасност той да изпита трудности при погасяването. Предвижда се също така Европейският банков орган (ЕБО) да може да разследва за евентуално нарушаване на тези правила или за неспособността те да бъдат прилагани, както и да иска от компетентните органи в страните членки информация за намиране на решение при такива случаи. Страните-членки ще имат срок от две години, за да транспонират директивата в националното си законодателство. Източник investor.bg

Банков бюлетин 20.01-24.01.2014

  • КТБ придобива Креди Агрикол България
    Корпоративна търговска банка АД e подписала споразумение с IUB Holding SAS, изцяло дъщерна компания на глобалната група за финансови услуги Креди Агрикол С.А., Франция, за придобиването на 100% от акциите от капитала на Креди Агрикол България ЕАД, съобщиха от КТБ. 
    Корпоративна търговска банка АД, IUB Holding SAS и Креди Агрикол С.А. са постигнали взаимноизгодно споразумение, което е в полза на стратегическите цели и на двете страни, но не се споменава цена на сделката. Придобиването ще бъде финализирано след получаване на необходимите одобрения от компетентните органи. След придобиването Креди Агрикол България ЕАД ще бъде ребрандирана и ще предлага широка гама от продукти и услуги на своите клиенти, като фокусът ще бъде върху малкия и среден бизнес, и търговията на дребно. Креди Агрикол България ЕАД е средна по големина кредитна институция, чиито активи възлизат на повече от 480 млн. лв. към 30 септември 2013 г. Корпоративна търговска банка АД е четвъртата по големина банка в България. Към 30 септември 2013 г. активите на банката възлизат на 6,7 млрд. лв. КТБ АД е публично дружество, чиито акции се търгуват на Българската фондова борса – София АД. КТБ е банката с най-голям ръст на активите от началото на годината до 30 септември на годишна база сред водещите финансови институции в България. Печалбата на КТБ за деветмесечието на миналата година нарасна с 26% на годишна база до 37,727 млн. лв. Нетният лихвен доход спадна с 23% до 55,305 млн. лв., но обезценките намаляха с 36% до 19,275 млн. лв. Акциите на банката поскъпват с 5% от началото на годината до 88 лв. за брой и пазарна капитализация в размер на 528 млн. лв. Днес още няма сделки с книжата.Източник investor.bg
  • Microsoft: Банкоматите са заплашени от пробиви
    Банкоматите може да останат без защита след 8 април, тъй като Microsoft изисква софтуерът да бъде подновен, алармират от компанията. Реално обаче у нас банките ще въведат собствени защити.
    95% от банкоматите в света работят с 12-годишната операционна система на Microsoft Windows XP, сочат данните на най-големия американски доставчик на банкомати NCR. Предстои обаче промяна в поддръжката на XP, което означава, че софтуерът на банкоматите трябва да бъде обновен през 2014 г. В противен случай машините ще бъдат лишени от поддръжка от Microsoft. На 8 април 2014 г. компанията ще преустанови поддръжката на Windows XP, оставяйки фирмите, които използват операционната система, както и 95% от АТМ устройствата без защита срещу рискове, свързани със сигурността и възможни деформации. Това важи и за банкоматите, ползвани в България от банките и от БОРИКА. Нещата не са толкова страшни, както се представят, успокои Мирослав Вичев, изпълнителен директор на Банка ДСК по IT, цитиран от вестник „Стандарт“. Причината е, че всяка банка работи по своя операционна система, която е достатъчно стабилна, за да обезопаси банкоматите за периода слез 8 април. Повечето банки вече са снабдили по-новите си операционни машини с нови системи или предстои да го направят, обясни Вичев. Според него подмяната е нормална търговска практика и стабилните кредитни институции влагат много средства в обезопасяването на IT системите. Източник profit.bg/
  • Икономическият печат: За три години четири чужди банки напуснаха България
    През изминалите четири години обликът на банковия сектор в България се промени. Все още чуждата собственост е доминираща, но вече не в такава степен, както преди кризата.
    Тогава големите европейски банкови групи владееха над 80% от активите в сектора. Към края на септември 2013 г. делът им е 70.1%. Факторите за това са както свиване на активността в бизнеса на дъщерните поделения, следвайки политиката на западните си централи, така и изтегляне на западноевропейски банки. За три години четири чужди банки или банкови групи – словенската Nova Lubljanska Banka, ирландската Allied Irish Bank, германската Bayern LB, френската Credit Agricole, напуснаха пазара. Делът им в сектора в България не беше голям, но на местна територия са водещи. Освен това само по себе си изтеглянето на чуждестранни западни банки не е ободряващ факт. Донякъде успокояващи са причините, поради които се наблюдава процесът – западните банки решават собствените си проблеми. И четирите напуснали българския пазар банки имат ангажименти за преструктуриране на бизнеса и освобождаване от активи срещу получена финансова помощ от Европейската комисия и собствените си правителства. Въпреки структурните промени в сектора на този етап той остава силно фрагментиран – много банки на малък пазар – 30 кредитни институции и клонове на чужди банки. Това в комбинацията със свит пазар в условията на криза вече пет години оказва постоянен натиск върху доходността и ефективността на банките. Консолидацията е вариант за изход, който ще доведе и до подобряване на рентабилността на банките. Източник darikfinance.bg/
  • С промени в Закона за потребителските кредити парламентът вероятно ще сложи таван на лихвите по бързите кредити. Очаква се лимитът да е 24%. Промените ще бъдат внесени до ден от депутата от Коалиция за България и председател на партия Български социалдемократи Георги Анастасов. В момента има случаи, в които лихвите стигат до 400 процента. „Това е отговорът на борбата с мутрите, които са обсебили част от т. нар. кредитни институции“, отсече той. Общите условия в договорите за кредити ще бъде подписвани задължително от двете страни. А банките и финансовите институции ще бъдат задължени да ги дават безплатно на клиента в писмена форма на хартиен или друг траен носител. Това е записано в нов член 59а в Закона за финансовите и кредитните институции, съобщава Стандарт. Общите условия следва да бъдат парафирани и от двете страни, за да породят правно действие, пише още в предложенията на Анастасов. С въпросните условия се случват най-големите злоупотреби, хората не ги четат, често, не им се предоставят и потребителите попадат в капан, коментира народният представител. Общо 7 задължителни пункта трябва да съдържа и основният договор с финансовите институции. Сред тях са общият размер на кредита и условията за усвояването му, срокът на договора, пълни подробности за разсроченото плащане и лихвеният процент. Таблица с броя, размера и периодичността на погасителните вноски ще бъдат давани на клиентите. В договора ще бъдат отбелязвани също годишният процент на разходите по въпросния кредит и общата сума, която дължи кредитополучателят. Източник profit.bg/
  • БНБ е запозната с процеса по продажбата на Креди Агрикол България, дъщерна на Креди Агрикол Груп, както от представителите на банката-майка във Франция, така и от нейния субсидиар у нас. Това съобщиха от Централната банка. „Централната банка винаги е подкрепяла окрупняването в банковия сектор, тъй като това допринася за засилване на стабилността на банковата система у нас. В конкретния случай една от водещите български кредитни институции в условия на конкуренция придобива друга, което е свидетелство за продължаване на процеса по консолидация на банковия капитал в българския банков сектор“, се казва още в съобщението. След внасяне на документите за одобрение управление „Банков надзор” на БНБ ще се произнесе в установените от закона срокове. Източник profit.bg
  • Публичната Корпоративна търговска банка АД (КТБ АД) е подписала споразумение с ИЮБ Холдинг САС, опростено акционерно дружество, изцяло притежавано от групата за глобални финансови услуги Креди Агрикол СА, Франция, за придобиване на 100% от акциите на Креди Агрикол България. След придобиването Креди Агрикол България ЕАД ще бъде ребрандирана и ще предлага широка гама от продукти на клиентите с фокус върху малките и средни предприятия и ритейл сегмента. В сделката не участват заинтересовани лица по смисъла на чл.114, ал.6 от ЗППЦК и гореописаната сделка не представлява сделка по чл.114 от ЗППЦК. КТБ АД, ИЮБ Холдинг САС и Креди Агрикол СА постигнаха взаимноизгодно споразумение, което е в полза на стратегически цели и на двете страни, информираха от банката чрез Българска фондова борса. Кой кого купува? КТБ АД е четвъртата по големина банка в България с активи над 6.7 млрд. лв., със 7.99% пазарен дял, 10.04% пазарен дял при депозитите от населението и 13.07% пазарен дял при кредитите, отпуснати на бизнеса. От своя страна Креди Агрикол България управлява малко под 500 млн. лв. Към 30 септември 2013 г. КТБ има печалба в размер на 37.7 млн. лв., докато Креди Агрикол България е със загуба от близо 11 млн. лв. След сделката КТБ ще остане четвъртата най-голяма банкова институция в страната, като челните позиции ще са за Уникредит Булбанк, Банка ДСК и Първа инвестиционна банка, която наскоро финализира покупката на МКБ Юнионбанк. Източник profit.bg/
  • За четири и половина години (от първите данни на Българска народна банка през март 2009 г. до последните актуални данни към септември 2013 г. ) депозитите над 1 млн. евро на сектор Домакинства и НТООД* е нараснал от 325 до 696, или с близо 114%, сочи справка на Profit.bg. По-голямо повишение (над 185%) статистиката отчита при спестяванията над 100 хил. лв., където вече има регистрирани над 36 000 влога, всеки за средно 226 хил. лв., спрямо 12 680 броя за преди 54 месеца. Ръстът на големите депозити, от една страна, може да се обясни с несигурността, в която хората предпочитат да не потребяват, а да спестяват и, от друга, с добрите лихви, предлагани от банките години наред. По последни данни средните лихви в страната ни отново се колебаят около 4 на сто, въпреки че за последната година спадът им у нас е с най-голям темп в ЕС. Към ноември близо 53% от спестяванията на българите са в левове, а 39 на сто в евро. Едва 8 на сто от депозитите са в други валути – най-вече долари. Справка на Profit.bg сочи, че за последните 12 месеца влоговете в търговските банки бележат ръст от 3.28 млрд. лв. * Сектор Домакинствата и НТООД, включват физически лица, самостоятелни предприемачи (в т.ч. еднолични търговци и самонаети лица) и нетърговски организации Източник profit.bg/
  • Страната ни се отличава с най-голямото понижение на лихвите по депозитите в Европа от март минилата година до днес. Лихвите по депозитите у нас са се понижили с 2.2 процентни пункта до 4% към днешна дата, в сравнение с най-добри лихви по депозитите от 6.2% в началото на март 2013 г. Вижте още: Спадът на лихвите по кредити и депозити ще продължи през 2014-а Спадът на лихвите по кредити и депозити ще продължи през 2014-а Прочети повече на: http://profit.bg/news/Spadut-na-lihvite-po-krediti-i-depoziti-shte-produlzhi-prez-2014-a/nid-117352.html Спадът на лихвите по кредити и депозити ще продължи през 2014-а Прочети повече на: http://profit.bg/news/Spadut-na-lihvite-po-krediti-i-depoziti-shte-produlzhi-prez-2014-a/nid-117352.html Полша и Румъния са непосредствено след нас по понижение на лихвите по депозитите, където те са намалели с 2 процентни пункта съответно до 2.2 и 2% на годишна база. Страна Лихва деп. Лихви март 2013 Инфл. % Пониж. Лихви от март 13 Реални лихви Сърбия 10,00% 10,00% 9,00% 0,00% 1,00% Турция 8,70% 7,00% 7,40% 1,70% 1,30% Русия 8,20% 8,85% 6,50% -0,65% 1,70% България 4,00% 6,20% 1,00% -2,20% 3,00% Гърция 2,90% 4,35% -1,70% -1,45% 4,60% Ирландия 2,75% 2,75% 0,30% 0,00% 2,45% Полша 2,20% 4,20% 0,73% -2,00% 1,47% Хърватия 2,20% 2,50% 4,00% -0,30% -1,80% Швеция 2,20% 2,20% 0,12% 0,00% 2,08% Румъния 2,00% 4,00% 2,70% -2,00% -0,70% Холандия 1,60% 0,65% 1,70% 0,95% -0,10% Испания 1,50% 1,75% 0,23% -0,25% 1,27% Австрия 1,20% 1,60% 1,40% -0,40% -0,20% Германия 1,00% 1,40% 1,34% -0,40% -0,34% Дания 1,00% 1,25% 0,78% -0,25% 0,22% Белгия 0,80% 1,10% 0,97% -0,30% -0,17% Словакия 0,60% 0,60% 0,49% 0,00% 0,11% Естония 0,47% 0,50% 1,40% -0,03% -0,93% Чехия 0,30% 0,55% 1,40% -0,25% -1,10% Литва 0,30% 0,30% 1,50% 0,00% -1,20% Франция 0,19% 0,19% 0,68% 0,00% -0,49% * Данни: deposit.org Въпреки понижението, страната ни се отличава с четвъртите най-високи лихви по депозити в Европа. С по-високи лихви са единствено Сърбия, Турция и Русия – съответно 10, 8.7 и 8.2%. Високите лихви в тези страни обаче не бива да заблуждават спестителите, защото инфлацията там е изключително висока. Лихвите по депозитите са регистрирали понижение през последните десет месеца в тринадесет от разглежданите двадесет и една европейски страни. Те са се запазили без изменение в шест страни и са се повишили в две. Турция и Холандия са двете страни, където лихвите по депозитите са се повишили – съответно с 1.7 процентни пункта и 0.95 процентни пункта. Родните депозанти на практика получават вторите най-високи реални лихви в Европа (когато от лихвите по депозитите се извади нивото на инфлация), благодарение на ниската инфлация в страната ни. Въз основа на средна инфлация от около 1% за изминалата година реалните лихви в момента са при нива 3%, което е второто най-високо ниво на Стария континент. С по-високи реални лихви продължава да се отличава Гърция, благодарение на дефлацията в страната през изминалата година. Относително високи реални лихви откриваме още в Ирландия (2.45%), Швеция (2.08%) и Турция (1.7%). С перспективи да изпревари всички през тази година по отношение на реалните лихвени нива е Сърбия, където инфлацията се понижи до 2% в последните месеци на миналата година. Разбира се, може да се очаква и значително понижение в лихвите по депозитите в страната. Високото ниво на инфлация, в съчетание с ниските лихви по депозитите в повечето европейски страни, води до това реалните лихви да са отрицателни в девет от разглежданите европейски страни. Най-много губят от депозитите си в Хърватия, където реалните лихви са отрицателни в размер на -1.8%. Източник profit.bg/
  • Идва краят на заробващите такси за предсрочно връщане на ипотечен заем. Това ще стане с промени в закона за кредитните институции. Той беше гласуван вчера в парламента, но поправките ще се направят преди второто четене, посочва вестник „Стандарт“. Подобно на потребителските, и жилищните кредити ще могат да се издължават без оскъпяване, с изключение на първата година. „Ако например на шестия месец сте решили да си платите ипотеката, ще дължите допълнителна такса. Тя ще е 1% за остатъка от вноските до края на първата година. Но ако се намери по-добра оферта дори и ден след това, няма да давате и стотинка допълнително на банката“, коментира червеният депутат Румен Гечев. В момента наказателната лихва при предсрочно погасяване на ипотека стига дори 4-5%. „Това е закрепоставяне на клиентите към банката“, заяви депутатът. И посочи, че поправките ще важат и за стари заеми, освен ако няма изрична клауза в договора. Източник profit.bg/
  • Няма непосредствена необходимост от увеличаване на лихвените проценти, заяви гуверньорът на Английската централна банка (АЦБ) Марк Карни. В ефира на BBC банкерът коментира перспективите пред британската икономика, която през тази седмица за пореден път показа силни признаци на възстановяване. Данните на Службата за национална статистика (ONS) показаха, че безработицата в Обединеното кралство е cпаднала повече от очакваното през ноември, достигайки най-ниското си ниво от април 2009 г. Равнището отстъпи до 7,1 на сто през предпоследния месец на 2013 г. спрямо отчетените през октомври 7,4%. Статистиката показа още, че броят на подалите молби за помощи при безработица е намалял с по-малко от предвиденото през декември. Равнището на заявките е отстъпило със сезонно изгладените 24 000 през миналия месец в сравнение с очакванията за спад от 35 000. По думите на Карни промяната на лихвените нива, когато и да стане тя, трябва да се случи много постепенно. Според гуверньора равнището на безработицата ще се наложи да падне значително под 7-те процента, установени като целево равнище от АЦБ преди банката „дори и да започне да мисли“ за повишаване на лихвите. Запитан дали банката ще определи нов праг на процента на безработица, Карни посочи, че това е решение на Комитета по паричната политика на АЦБ, но и че зависи от „общите условия na целия трудoв пазар“. Въпреки това гуверньорът уточни, че не иска да се съсредоточава само върху един показател. „Най-лошото от кризата е зад нас, но и финансовата система не функционира така добре, както би могла. Несигурността сред домакинствата и предприятията все още възпрепятства инвестициите“, отбеляза Марк Карни. Източник investor.bg
  • Швейцария удвоява капиталовия буфер, който банките трябва да поддържат, за да се предпазят при отписване на проблемни ипотеки, съобщава Bloomberg. Правителството се съгласи с искането на Швейцарската национална банка да повиши буфера от 1% до 2% от рисково претеглените активи на банките, обезпечени с жилища. Крайният срок кредиторите да се съобразят с изискването е 30 юни. Възможно е капиталовият буфер да бъде увеличен допълнително до 2,5 на сто. Рекордно ниската основна лихва даде възможност на купувачите на имоти да разполагат с евтин кредитен ресурс. Заедно със засиленото търсене от чужди инвеститори цените на имотите в Швейцария се изкачиха до рекордно високи равнища. От асоциацията на банките в страната изразиха разочарованието си от решението и посочиха, че увеличаването на капиталовия буфер не е най-ефективният начин за контрол на цените на имотите. Същевременно Wall Street Journal съобщи, че търсенето на швейцарски имоти в средния и по-ниския ценови сегмент отново се е ускорило през четвъртото тримесечие благодарение на наплива от заможни мигранти, суперниските разходи за финансиране и солидния икономически растеж. Според последния индекс на цените на жилищата в Швейцария на консултантската компания Fahrlaender Partner средната цена на апартаментите в страната се е повишила с 3% през трите месеца до декември на тримесечна база, а при къщите повишението е с 2,1%. Апартаментите в средния и по-ниския ценови сегмент са поскъпнали с 3%, докато в луксозния сектор цените на жилищата са паднали с 1,1%. Лихвите по ипотеките в Швейцария се поддържат на ултраниски нива от август 2011 г. заради опитите на централната банка да ограничи търсенето на швейцарския франк от страна на международни инвеститори заради статута на валутата на убежище. Институцията освен това многократно предупреждава за опасността от прегряване на жилищния пазар. Източник investor.bg
  • Висш италиански духовник и бивш счетоводител във Ватикана е обвинен в опит за пране на милиони евро през Института за религиозни дейности, както е известна Банката на Ватикана, съобщава Ройтерс. Монсеньор Нунцио Скарано е имал и двама съучастници, които също са обвинени в пране на пари, заявиха от полицията. Единият от замесените е Луиджи Ноли, приятел на Скарано, който миналата година е бил отстранен от работата си във Ватикана. Вторият е нотариус. Във връзка със случая се разследват и други 52-ма души. Случилото се е пореден удар срещу имиджа на Ватикана, въпреки че папа Франциск обеща, че финансите на града-държава ще започнат да отговарят на световните стандарти за прозрачност. Не е изключено и затварянето на банката, ако тя не може да бъде реформирана. 61-годишният Скарано се намира под домашен арест в родния си град Салерно, който се намира в близост до Неапол. Мярката е взета във връзка с дело, заведено миналата година, за опит за незаконно изнасяне на 20 млн. евро от Швейцария в Италия. По повод новото обвинение от полицията посочват, че милиони евро са внасяни чрез сметките на Скарано в тези на офшорни компании под формата на фалшиви дарения. Не е ясно с колко точно пари е боравил духовникът, но е ясно, че е разполагал с 5 млн. евро в сметки във Ватикана и в италиански банки. В рамките на разследването полицията е замразила две банкови сметки. Наложен е запор и на два апартамента за 6,5 млн. евро. През юли 2013 г. Банката на Ватикана замрази повече от 2 млн. евро, съхранявани от Скарано в 10 сметки. Монсеньор Скарано е работил две десетилетия като старши счетоводител във финансовата администрация, която се занимава с имотите и капиталите на Ватикана. Той беше уволнен миналото лято, след като излязоха информациите по първото разследване, процесът по което започна в началото на декември. Източник investor.bg
  • Българските банки са готови да кредитират българи, които пребивават легално и работят в чужбина. „На пазара вече има оферти за кредитиране на българи, работещи в чужбина, включително и в страни извън Европейския съюз, при същите условия, при които се финансират и клиентите в България”, съобщава Тихомир Тошев, изпълнителен директор на КредитЦентър и creditpiont.bg. Тошев прогнозира, че през следващите години ще нараснат сделките с имоти с българи, работещи в чужбина, както и ще се увеличат ипотечните кредити, които българските банки дават на такива клиенти. Той очаква също повече банки да подобрят условията си за този тип клиенти. Процедурата по отпускането на кредит на българин, работещ в чужбина, е същата, както и при местните клиенти, като има няколко допълнителни документи, които клиентът трябва да осигури, поясняват от консултантската компания. Основните от тях са: документ, удостоверяващ, че клиентът работи и пребивава легално в страната, източник на доходите му, извлечение от банковата му сметка за последните 6 месеца и справка от местно кредитно бюро, удостоверяваща задлъжнялостта му. В зависимост от източника на доходи могат да бъдат поискани и други документи. През януари например консултантите са работили с клиент – българин, законно пребиваващ и работещ в САЩ, който е искал да купи жилище в София с кредит, а не със спестявания, каквато е тенденцията напоследък. “Повечето банки или не признаваха доходи от страни извън Европейския съюз, или отпускаха кредити при по-високи лихви и по-нисък процент финансиране. В последните месеци обаче виждаме готовност от страна на финансиращите организации да привлекат и насърчат и този специфичен сегмент клиенти”, заключава Тошев. Източник investor.bg
  • Японската централна банка (ЯЦБ) за пореден път не изненада пазарите, запазвайки ултра гъвкавата си монетарна политика. Целта пред институцията продължава да бъде достигане на инфлация от 2 на сто, която се очаква да бъде постигната чрез засилване на паричното предлагане. Още по темата „Абеномиката“ ли е правилният път за Япония? Япония напредва с плановете за специални икономически зони Шиндзо Абе: Увеличаваме работните заплати, за да стимулираме растежа В официалното си изявление след края на заседанието централните банкери отбелязаха, че икономиката се възстановява с умерени темпове с оглед на засилването на потребителските и бизнес разходите преди планираното увеличение на данъка върху продажбите през април. „Бизнес инвестициите в основен капитал се покачиха с подобряването на корпоративните печалби“, посочиха от банката в изявлението. От друга страна, и „публичните инвестиции продължават да се увеличават“. От институцията отчетоха също подобрения при заетостта и доходите, пише WBP Online. C оглед на подобряващите се условия, банкерите решиха да запазят темпа на нарастване на предлагането на пари при равнище от 60-70 трлн. йени на година. Решението бе в съответствие с пазарния консенсус. Банката направи лека корекция надолу в очакванията си за растежа, прогнозирайки разширяване с 1,4% през фискалната година 2014 г. По-ранните анализи на експертите от банката предвиждаха покачване на брутния вътрешен продукт с 1,5% спрямо година по-рано. Очакванията за инфлацията пък бяха задържани при равнище от 1,3 на сто. Агресивната парична политика на ЯЦБ от април 2013 г. насам обезцени покупателната способност на йената спрямо долара с около 11%. Ходът стимулира както износа на местните компании, така и вложенията в капиталовите пазари. Водещият японски бенчмарк Nikkei 225 нарасна с над 40% за календарната 2013 г. Малко след края на търговията на борсата в Токио йената се движи в относително тесни граници спрямо щатския долар, губейки 0,13 на сто до 104,43. Източник investor.bg
  • Стремежът на Китай да реформира сенчестия си банков сектор е на път да претърпи първия си сериозен тест, след като един от високодоходните инвестиционни продукти в страната изглежда ще обяви неплатежоспособност за първи път, пише CNBC. Инвеститорите в колективната схема със странното име „2010 China Credit / Credit Equals Gold #1 Collective Trust Product“ вероятно няма да получат нищо в края на този месец, след като Industrial and Commercial Bank of China заяви, че няма да спаси фонда, който подкрепи при излизането му на пазара. Фондът на стойност 496 млн. долара отпусна заем на непубличната въглищна компания Shanxi Zhenfu Energy Group, която фалира. Макар че това не е първият път, в който фондът остава с празни джобове, то може да е първият, в който загубите се пренасят към инвеститорите, които до голяма степен възприемаха тези продукти като гарантирани от държавните банки. „Те вървят по тънък лед“, коментира Ричард Джерам, главен икономист в Bank of Singapore. „Има желание да се образоват инвеститорите, че това не е безрисков продукт. Той и не може да е такъв, след като предлага по-висока лихва.“ Фондът предлага доходност от 10% годишно спрямо основните банкови лихви от около 3%. „Би било полезно, ако инвеститорите понесат част от загубите, но в същото време те не искат изцяло да прогонят хората от тези продукти, така че да не могат за в бъдеще да ги продават. Става въпрос за неголяма сума, но като послание играта е опасна“, отбелязва икономистът. Според China Trustee Association фондът има 10,1 трлн. юана (1,23 млрд. евро) активи под управление към края на третото тримесечие. Сметната палата на Китай обяви миналия месец, че местните правителства имат дългове за близо 3 трлн. долара, повечето набрани чрез тръстове. Дълговото бреме се разглежда като една от най-големите заплахи за местната икономика, като опасението е, че голяма част от тях няма да могат да бъдат изплатени, тъй като са използвани за финансиране на губещи проекти. „Високодоходните продукти за управление на активи, които предлагат доходност от над 8%, са под половин процент от всички банкови продукти за управление на активи, издадени между 2009 и 2013 г., като тези, свързани с добивния отрасъл, представляват само около 1,8% от всички“, посочват от Daiwa. “Смятаме, че риск за банковия сектор е дали фалит на високодоходна схема ще предизвика паническо изтегляне на средства от тези схеми, по този начин сривайки доверието в тях, както и в други небанкови финансови продукти“, изтъкват от банката. Източник investor.bg
  • Цените на жилищата в Германия ще се повишат за шеста поредна година през 2014 г. заради ръста на заетостта, който подкрепя търсенето на имоти, прогнозира Deutsche Bank AG, цитирана от Bloomberg. Цените на старите апартаменти ще се увеличат с 4 на сто през годината, а на новите – с 5 на сто, посочват от банката. В най-големите градове – Берлин, Дюселдорф, Франкфурт, Хамбург, Кьолн, Мюнхен и Щутгарт, ръстът ще достигне над 6 на сто. Цените на жилищата в най-големите градове на Германия сериозно нараснаха през последните пет години, тъй като все повече хора се местят в райони, където е по-лесно да намерят работа, а новото строителство изостава спрямо търсенето. Ниските лихви са допълнителен фактор в подкрепа на цените, тъй като улеснява покупките, а и насърчава инвеститорите да се насочат към по-доходния пазар на имоти, а не към държавните облигации. „Макроикономическите двигатели на ръстовете остават в сила“, коментира Йохен Моберт, анализатор в Deutsche Bank. „Жилищният пазар в Германия е един от малкото подценени що се отнася до достъпността“, допълва експертът. Моберт обаче предупреждава, че затягането на регулациите може и да покоси търсенето от инвеститорите. Миналата година беше прието законодателство, което позволява на местните правителства в провинциите да контролират наемите и да ограничат увеличението им до 15 на сто за три години. Източник investor.bg
  • Данните от кредитните карти на 20 млн. души в Южна Корея са били откраднати, което означава, че около 40% от населението на страната е било засегнато, съобщава технологичният блог Mashable. Служител в компанията Korea Credit Bureau, която произвежда кредитни карти, е взел без позволение данните и ги е продал на фирма за телефонен маркетинг. По-късно той е бил арестуван, а главните изпълнителни директори на трите засегнати компании – KB Koomin Card, Lotte Card и NH Nonghyup Card, публикуваха официални извинения. IT служителят копирал на флаш памет имената, номерата на социалните осигуровки, номерата на кредитните карти и датите на валидността им. Комисията за финансови услуги е започнала разследване на мерките за сигурност на компаниите, чиито клиенти са пострадали. Специален екип пък разследва последствията от случилото се. Трите компании ще бъдат задължени да покрият всички финансови загуби на своите клиенти. Източник на финансовия регулатор посочва, че кражбата е извършена изключително лесно, тъй като информацията не е била криптирана, а компаниите дори не са разбрали за удара. Това не е първият подобен удар в Южна Корея. През миналия месец служител на Citibank беше арестуван и обвинен в кражба на данни на 34 000 клиенти. През 2012 г. двама хакери пък бяха арестувани за присвояването на данни на 8,7 млн. потребители на KT Mobile. – вторият доставчик на безжичен интернет в страната. Година по-рано изтекоха данните на над 35 млн. потребители на местната социална мрежа Cyworld. Източник investor.bg
  • Дъщерно дружество на глобалната мрежа от борси и клирингови къщи Intercontinental Exchange Group (ICE) ще гарантира, че LIBOR (London Interbank Offered Rate) няма отново да бъде манипулиран от банките, пише ВВС. Комисията за финансов надзор на Великобритания (Financial Conduct Authority, или FCA) е упълномощила ICE Benchmark Administration (IBA) да следи за нередности от 1 февруари тази година. Ролята за съставяне на LIBOR бе отнета от Асоциацията на банките във Великобритания (British Bankers’ Association) през 2012 г. след редица скандали за манипулирането на лихвения процент на Лондонския междубанков пазар, за което много банки отнесоха солени глоби. „LIBOR е от основно значение за световните финансови пазари и е жизнено важно участниците на пазара да имат пълно доверие в него“, заявява пред ВВС президентът на IBA Финбар Хъчисън. „С подкрепата на пазарните участници, регулаторните органи и акционерите и чрез засилени мерки и контрол IBA ще работи, за да гарантира пълното доверие в LIBOR.“ В периода януари 2005 г.-януари 2009 г. трейдърите на деривати на Barclays са отправили общо 257 искания за промяна начина на изчисление на LIBOR и EURIBOR, показват справките на регулаторните органи на Острова. Скандалът бе причината шефът на банката Боб Даймънд да напусне. Глобите, които финансовата институция трябваше да плати, бяха за 290 млн. паунда. През октомври холандският кредитор Rabobank бе глобен със 774 млн. евро след доказана вина за манипулация на лихвения процент на Лондонския междубанков пазар. HSBC и Citigroup пък отстраниха свои трейдъри заради валутни манипулации. Ходът е част от международното разследване по опасения за манипулиране на LIBOR. Според ICE новият администратор е „изградил стабилна рамка за надзор и управление, която включва независима комисия с мнозинство от независими неизпълнителните директори“. Председател на IBA ще бъде бившият председател на International Regulatory Strategy Group Андре Вилньов. Източник investor.bg
  • Централната банка на Китай предоставя спешна ликвидност за големите търговски банки, съобщават властите в Пекин, цитирани от Ройтерс. Намесата се налага, след като лихвеният процент, при който китайските банки заемат средства една на друга, се повиши до шестмесечен връх. Увеличението се дължи в голяма степен на сезонното търсене в навечерието на Китайската нова година. Според източници на информационната агенция по-малките банки също ще могат да се финансират чрез системата за спешна ликвидност на централната банка. В петък централната банка предупреди кредиторите, че трябва да засилят мениджмънта на ликвидността и да установят разумни темпове на кредитиране, припомня агенцията. Институцията се опасява, че търговските банки все още смятат рязко да увеличат кредитирането. Недостигът на ликвидност в Китай е сериозно предизвикателство за малкия и среден бизнес. Петте държавни банки, които контролират повече от половината от банковите активи, предпочитат да кредитират държавните компании, защото те са прекалено големи, за да бъдат оставени да фалират. Дори и по-малките банки изразяват предпочитания към подкрепяните от правителството компании пред частните фирми. Това засилва зависимостта на дребния бизнес от сенчестото банкиране. Източник investor.bg
  • Тенденцията за представяне на държавни становища по случай набиращата все по-голяма сила виртуална валута биткойн застигна и Финландия. Според властите в северната европейска страна дигиталното парично средство не отговаря на определението за валута, като вместо това попада в категорията на стоките. „Като се има предвид определението за официална валута, което е предвидено в закона, биткойнът не е това. Той също така не е платежен инструмент, защото законът предвижда, че платежните инструменти трябва да имат емитент за своите операции“, заяви в интервю Паеви Хейкинен, шеф на надзора на централната банка на Финландия. „На този етап биткойнът е по-сравним със стоките“, допълни още той. Финландия е последната страна, която се опитва да се пребори със засилването на влиянието на виртуалната валута, която не е контролирана от нито една централна банка или правителство. В последните месеци много регулатори на Стария континент предупредиха за рисковете, свързани с използването на дигиталните валути като заместител на фиатните пари. Това доведе до множество мнения в полза на въвеждането на регулации, които да предпазят вложителите от потенциални загуби. Наскоро правителството на Норвегия също реши да не квалифицира биткойна като валута. Датските финансови органи пък оповестиха плановете си да изготвят регулаторна рамка за успешното третиране на дигиталните парични средства. В световен мащаб настроенията спрямо биткойна са смесени. От една страна китайските власти забраниха на местните финансови институции да извършват разплащания посредством електронното парично средство. Същевременно обаче в САЩ мненията са по-скоро позитивни на този етап, като лека подкрепа отправи дори председателят на Федералния резерв Бен Бернанке. Кандидатът за сенатор от Тексас Стив Стокман пък реши да приема дарения в биткойни за кампанията си. След силната волатилност през цялата 2013 г. в последните седмици цената на биткойна запазва относителна стабилност. По време на ранната търговия на Стария континент в първия ден на новата седмица един брой от дигиталното парично средство се разменя за 962,96 долара при дневен ръст от 2,79 на сто. Източник investor.bg
  • Парите в брой стават все по-неуместни, като физическите монети и банкноти ще трябва да отстъпят пред безконтактните плащания, според Visa. От компанията прогнозират, че новата технология е „повратна точка“ и че използването на системите за безконтактни плащания ще расте със „скоростта на мълния“ в цяла Европа. При това увеличението на безконтактните плащания идва на фона на скока в мобилните и онлайн транзакции. Visa е издала 500 милиона карти в 37 европейски страни, през които за първите три тримесечия на миналата година са изразходвани 2 трилиона евро. Източник darikfinance.bg/
  • Група хедж фондове от New York убеди американски пенсионни фондове да поемат част от риска при кредитирането на италиански инфраструктурни проекти, в сделка, която може да бъде модел за навлизане на нови капитали в европейската икономика, пише Financial Times. UniCredit, най-голямата банка в Италия по активи, ще обяви в сряда, че е направилa сделка с Mariner Investment Group, да прехвърли част от риска от неплатежоспособност на портфейл за 910 млн. евро от заеми за италиански проекти в транспорта и енергетиката. Сделката освобождава капитал за банката, който иначе тя ще трябва да държи за провизиране на риска. От Mariner посочват, че тази сделка е модел за управление на капитал от дългосрочни институционални инвеститори, който ще бъде използван за споделяне на риска с европейските банки, изправени пред новите регулации на Базел III. Хедж фондовете в САЩ са фокусирани върху Европа като източник на потенциално доходоносни сделки с очакването, че банките в еврозоната ще намалят дълга си чрез продажба на активи. Европейските банки обикновено предлагат по-малък дял от кредитните си портфейли на капиталовите пазари, отколкото американските, но Марио Драги, президент на ЕЦБ, коментира необходимостта да се съживи растежът на пазара на секюритизация в еврозоната. Източник darikfinance.bg/

Банков бюлетин 13.01-17.01.2014

  • Вадят нарушенията на банките на светло
    Скоро ще знаем кои банки и банкови директори наказва БНБ за нарушения.
    Централната банка ще трябва своевременно да публикува тази информация на сайта си, предвиждат промени в Закона за кредитните институции, които парламентът вчера прие на първо четене. Сега нарушенията на банките не се огласяват – под претекст, че това може да навреди на реномето и на бизнеса им, пише „Сега“. В закона има и други новости, които разширяват правомощията на БНБ и променят изискванията към банките. Всички те са от евродирективи и регламенти, които България трябва да прилага като член на ЕС. БНБ ще качва в интернет информация за същността на нарушението, както и за вида и размера на санкцията „без излишно забавяне“. Ако банката има възражения срещу наказанието, това също ще се публикува, както и крайният резултат от обжалването. Конкретни данни може да не се огласяват, ако БНБ прецени, че „публикуването би застрашило стабилността на финансовите пазари или висящо наказателно производство“, или „би причинило прекомерни вреди на засегнатите лица“. Ако вътрешен човек е разкрил нарушението, БНБ ще има грижата да бъде дискретна и да го пази от уволнение или други репресивни мерки. Централната банка ще пише нови изисквания към ръководствата на банките. Според законопроекта членовете на управителните съвети са длъжни да работят честно и почтено и да отделят достатъчно време на делата на банката. Източник darikfinance.bg
  • Въвежда се 10-годишна давност за дълговете на граждани
    Депутатите от правната комисия приеха на първо четене нов член в Закона за задълженията и договорите. С него се въвежда 10-годишна абсолютна давност за задълженията на граждани, пише „Труд“.
    Това предложение на депутата от ГЕРБ Емил Радев е получило в сряда вечерта изненадваща подкрепа на правната комисия. В момента давността за дългове е 5 г. (или 3 г. за ток, парно, вода и т.н.), но тя започва да тече наново с всяко действие на кредитора за събиране на дълга – завеждане на дело в съда или при съдебен изпълнител. Това може да продължи до безкрай и хората се превръщат във вечни длъжници, защото не могат да направят нищо, за да излязат от тази ситуация, твърди Радев. В мотивите за предложението пише следното: „С въвеждане на 10-годишна абсолютна погасителна давност няма да се промени действащия в момента режим за обща давност и длъжниците ще могат по досегашния регламент да се възползват от 3- и 5-годишната давност, но ще има ясен и предвидим момент, когато независимо от действията на страните ще се погасява вземането.“ Десетгодишната давност ще се отнася за всички задължения на физически лица – за ток, парно, вода, телефон, потребителски кредити, за заеми между приятели и съседи. Тази давност няма да важи за физически лица, упражняващи търговска дейност като еднолични търговци. Тя няма да се прилага за ипотечните кредити и за всеки друг заем, по който парите са отпуснати срещу обезпечение, с което длъжникът може да се разплаща. Но промяната ще облекчи онези длъжници, чиито ипотекирани жилища са продадени, но част от кредита остава дължима. 10 години след като е продадено ипотекираното жилище, дългът ще се заличава. От давността няма да се ползват разсрочените или отсрочените дългове. Емил Радев защитава промяната с аргумента, че с изтичането на 10 години дори държавата заличава задълженията за данъци. “Държим хората длъжници до живот, а след това дълговете се наследяват и от децата им. След като кредиторът за 10 години не е успял да си събере парите, значи няма откъде”, казва Радев. Текстът на законопроекта е дискриминационен по отношение на другите участници в икономическите отношения – фирмите. Защо те са изключени? В гражданско-правните отношения всички субекти са РАВНИ. Нищо няма да се промени за гражданите… ПЪЛЕН ПОПУЛИЗЪМ Зам.-шефът на парламента Христо Бисеров (ДПС) заяви: “Ще подкрепя проекта. Това е добра стъпка.” 11 членове на комисията гласуваха “за” и двама се въздържаха. От „Атака“ не участваха. Още от мотивите „И към настоящия момент съществува разпоредбата на чл.171 ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с която през 2005 г. е въведен 10-годишен давностен срок за погасяване на всички публични вземания, независимо дали се дължат от физически лица или търговци. С уеднаквяване на режима за 10-годишен давностен срок за погасяване на публичните и частни задължения на физически лица, ще се даде шанс на гражданите да започнат от нулата и на чисто да градят своята семейна икономика.“ Източник dnes.dir.bg

  • Банка глобена заради таен клиент
    Банка е отнесла глоба от 3000 лв., защото неин служител не е предоставил на клиент единния европейски формуляр за потребителски кредити.
    Санкцията е наложена от инспектори на Комисията за защита на потребителите, които са се представили за клиенти. В края на миналата седмица наказателното постановление е потвърдено от районния съд в Нови пазар, научи “Труд”. На 22 април м.г. инспекторът В. Г. и негова колежка са влезли в банков клон в Нови пазар и са поискали потребителски кредит 1000 лв. със срок една година. Служителка в банката подробно е обяснила условията, размера на месечните вноски, плюс подробности около застраховката. Цялата нужна информация обаче била предоставена само устно. “Тайните клиенти” не са получили задължителния стандартен европейски формуляр с преддоговорните условия, както изисква Законът за потребителския кредит. Затова на финала на разговора В. Г. попитал служителката дали това е всичко. Тръгнали си и след минута заедно с трети свой колега разкрили, че всичко е проверка. “Не става дума за специална кампания, но редовно извършваме подобни проверки по сигнали на потребители”, обясниха от КЗП. Оттам уточниха, че няма друг начин да се установи дали твърденията на потребителя, че не му е представена нужната преддоговорна информация, са верни или не. Преди 3 г. при подобни проверки са глобени 6 трезора, като всички санкции са потвърдени от съда. Пред съда от проверяваната банка са се опитали да обяснят, че в конкретния случай вече е било започнало отпечатване на формуляра, но станал проблем с принтера. Въпреки това обаче магистратите са приели минималната наложена санкция за основателна. Тя може да бъде обжалвана. КЛИЕНТЪТ МОЖЕ ДА ВЗЕМЕ ДОРИ ПРОЕКТОДОГОВОРА Банките и фирмите за кредити са длъжни да предоставят стандартния европейски формуляр по всеки потребителски кредит от 400 лв. до 147 000 лв. Той съдържа информация за лихви, такси, комисиони и други условия, като целта е тя да бъде сравнима със същите данни, предоставени от друга банка, така че клиентът да избере най-изгодната за него оферта. Освен формуляра клиентът следва да получи и разяснения по него. За ипотечните кредити също се предоставя формуляр, подобен на този за потребителските. За двата вида кредити клиентът има право да получи безплатно и проектодоговора, за да го обмисли вкъщи, преди да го подпише. Само за потребителските заеми важи разпоредбата, че дори контрактът да е сключен, гражданинът има 14 дни, за да се откаже от него, като върне кредита с дължимата за този период лихва. Източник pariteni.bg
  • Важна промяна приеха на първо четене депутатите, които гласуваха без дебати със 100 гласа „за“, 14 „въздържал се“ и нито един против на първо четене промените в Закона за кредитните институции (ЗКИ). Измененията предвиждат предсрочното погасяване на ипотечниет кредити да става със символична такса. Идеята е след първата година да може да се погасява кредит с такса до 1%, обясни депутатът от БСП Румен Гечев. Той припомни, че сегашните такси са около и над 5 на сто при някои банки, което превърща кредитополучателя в крепостно обвързани с определена банка и по този начин се ограничава конкуренцията между банките. Депутатът от БСП, който единствен се изсказа по промените, препоръча таксите на банките да бъдат свързани с услугите им и техният брой да бъде намален, като се определи способ за тяхното формиране на базата на пазарната стойност на услугите, за които се събират. Измененията на ЗКИ предвиждат и промени, свързани с оценката на ипотекираните жилища, когато кредитополучателят няма възможност да изплаща кредита. Според Гечев този, който е взел кредит, трябва да го връща. Той призова да бъдем изрядни платци, тъй като банките оперират с нашите пари. Когато обаче се стигне до продажба на ипотекиран имот, според народния представител цената на жилището трябва да се формира на пазарна основа и при условия, при които кредитополучателят има възможност да си защити интересите по съдебен път. Заместник-председателят на ДПС и председател на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев представи своя доклад за планираните промени, внесени от Министерския съвет и свързани основно с новите регламенти на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. Някои от промените в текстовете касаят изискванията банките да притежават адекватен на поетите рискове от дейността им собствен капитал за осигуряване изпълнението на задълженията към кредиторите. Също така измененията се отнасят до условието банките по всяко време да поддържат капиталови буфери. Видовете буфери, условията и редът за тяхното формиране и актуализиране се определят с наредба на Българска народна банка. Относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници на централната ни банка се дават повече права за упражняване на надзор върху банките, опериращи в страната. С приемането на регламентите на ЕС пруденциалните изисквания към кредитните институции и инвестиционните посредници относно капитала, ликвидността, управлението на рисковете и вътрешното корпоративно управление се обособяват в директно приложим правен акт на ЕС, което е прецедент спрямо текущата практика в областта на банковото регулиране. Това налага измененията в ЗКИ, включително на неговата подзаконова нормативна база. Регламентът е и първа крачка към въвеждането на т. нар. „Единен надзорен наръчник“ (Single rulebook), водещ до максимална хармонизация на третирането на институциите в ЕС. Източник infostock.bg
  • Страната ни се отличава с най-голямото понижение на лихвите по депозитите в Европа от март минилата година до днес. Лихвите по депозитите у нас са се понижили с 2.2 процентни пункта до 4% към днешна дата, в сравнение с най-добри лихви по депозитите от 6.2% в началото на март 2013 г. Вижте още: Спадът на лихвите по кредити и депозити ще продължи през 2014-а Спадът на лихвите по кредити и депозити ще продължи през 2014-а Прочети повече на: http://profit.bg/news/Spadut-na-lihvite-po-krediti-i-depoziti-shte-produlzhi-prez-2014-a/nid-117352.html Спадът на лихвите по кредити и депозити ще продължи през 2014-а Прочети повече на: http://profit.bg/news/Spadut-na-lihvite-po-krediti-i-depoziti-shte-produlzhi-prez-2014-a/nid-117352.html Полша и Румъния са непосредствено след нас по понижение на лихвите по депозитите, където те са намалели с 2 процентни пункта съответно до 2.2 и 2% на годишна база. Страна Лихва деп. Лихви март 2013 Инфл. % Пониж. Лихви от март 13 Реални лихви Сърбия 10,00% 10,00% 9,00% 0,00% 1,00% Турция 8,70% 7,00% 7,40% 1,70% 1,30% Русия 8,20% 8,85% 6,50% -0,65% 1,70% България 4,00% 6,20% 1,00% -2,20% 3,00% Гърция 2,90% 4,35% -1,70% -1,45% 4,60% Ирландия 2,75% 2,75% 0,30% 0,00% 2,45% Полша 2,20% 4,20% 0,73% -2,00% 1,47% Хърватия 2,20% 2,50% 4,00% -0,30% -1,80% Швеция 2,20% 2,20% 0,12% 0,00% 2,08% Румъния 2,00% 4,00% 2,70% -2,00% -0,70% Холандия 1,60% 0,65% 1,70% 0,95% -0,10% Испания 1,50% 1,75% 0,23% -0,25% 1,27% Австрия 1,20% 1,60% 1,40% -0,40% -0,20% Германия 1,00% 1,40% 1,34% -0,40% -0,34% Дания 1,00% 1,25% 0,78% -0,25% 0,22% Белгия 0,80% 1,10% 0,97% -0,30% -0,17% Словакия 0,60% 0,60% 0,49% 0,00% 0,11% Естония 0,47% 0,50% 1,40% -0,03% -0,93% Чехия 0,30% 0,55% 1,40% -0,25% -1,10% Литва 0,30% 0,30% 1,50% 0,00% -1,20% Франция 0,19% 0,19% 0,68% 0,00% -0,49% * Данни: deposit.org Въпреки понижението, страната ни се отличава с четвъртите най-високи лихви по депозити в Европа. С по-високи лихви са единствено Сърбия, Турция и Русия – съответно 10, 8.7 и 8.2%. Високите лихви в тези страни обаче не бива да заблуждават спестителите, защото инфлацията там е изключително висока. Лихвите по депозитите са регистрирали понижение през последните десет месеца в тринадесет от разглежданите двадесет и една европейски страни. Те са се запазили без изменение в шест страни и са се повишили в две. Турция и Холандия са двете страни, където лихвите по депозитите са се повишили – съответно с 1.7 процентни пункта и 0.95 процентни пункта. Родните депозанти на практика получават вторите най-високи реални лихви в Европа (когато от лихвите по депозитите се извади нивото на инфлация), благодарение на ниската инфлация в страната ни. Въз основа на средна инфлация от около 1% за изминалата година реалните лихви в момента са при нива 3%, което е второто най-високо ниво на Стария континент. С по-високи реални лихви продължава да се отличава Гърция, благодарение на дефлацията в страната през изминалата година. Относително високи реални лихви откриваме още в Ирландия (2.45%), Швеция (2.08%) и Турция (1.7%). С перспективи да изпревари всички през тази година по отношение на реалните лихвени нива е Сърбия, където инфлацията се понижи до 2% в последните месеци на миналата година. Разбира се, може да се очаква и значително понижение в лихвите по депозитите в страната. Високото ниво на инфлация, в съчетание с ниските лихви по депозитите в повечето европейски страни, води до това реалните лихви да са отрицателни в девет от разглежданите европейски страни. Най-много губят от депозитите си в Хърватия, където реалните лихви са отрицателни в размер на -1.8%. Източник profit.bg
  • Втората най-голяма щатска банка – Bank of America Corp., отчете ръст от над четири пъти в печалбата си за изминалото тримесечие заради намалените провизии за лоши кредити. Резултатът превиши средните очаквания на анализаторите. За тримесечието банката отчете 3.44 милиарда долара печалба, което прави 29 цента на акция, в сравнение с 732 милиона долара, или 3 цента на акция. Средните очаквания на анализаторите бяха за 27 цента на акция. „Резултатите на банката изглеждат значително по-добре в сравнение с преди година“, според Марти Мосби, анализатор в Guggenheim Securities LLC, цитиран от Bloomberg. През изминалата година акциите на банката добавиха 34% към стойността си. От началото на годината те са поскъпнали със 7.7%, като нови 2.2% добавиха след оповестяването на печалбата на извънборсовия пазар днес. Инвеститорите могат да заложат на акциите на Bank of America и по-големия й конкурент – JPMorgan Chase & Co., за да отиграят възстановяването на щатската икономика, смятат анализатори. На банката може да й се наложи да плати между 5 и 8 милиарда долара, за да постигне споразумение с Фед във връзка с разследвания срещу нея, свързани с ипотечни облигации. Банката също така трябва да посрещне дела, свързани с подвеждане на инвеститорите за качеството на ипотечни облигации. Източник profit.bg
  • Със 100 гласа „за“, 14 „въздържал се“ и нито един против депутатите приеха на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции (ЗКИ). С новите текстове изрично се посочва, че БНБ е компетентният орган в Република България за упражняване на надзор върху банките по силата на Регламента за капиталовите изисквания. Въвеждат се някои нови изисквания към членовете на органите за управление на банките, свързани с упражняваните от тях функции, както и изискване за подготовка от банките на планове за възстановяване, а от БНБ – на планове за преструктуриране. Обособява се независима функция по преструктуриране на банки в БНБ съгласно изискванията на Директивата за капиталовите изисквания. Също така измененията се отнасят до условието банките пда поддържат капиталови буфери. Видовете буфери, условията и редът за тяхното формиране и актуализиране се определят с наредба на Българска народна банка. Източник profit.bg
  • Полицията е заловила 48-годишна банкова служителка от Горна Оряховица, която е присвоила незаконно 23 643 лева, съобщиха от пресцентъра на ОД на МВР – Велико Търново. Служителката е обвинена в присвояване на пари в големи размери. Работата по случая започнала още през 2012 г. и в хода на разследването се установило, че периода от ноември 2009 г. до юли 2012 г. служителката е теглила сумите от разплащателни сметки на клиенти на банка във Велико Търново, в която работила. От МВР не съобщават коя е финансовата институция, за която е работила жената с инициали С.Г.. Присвоената сума от 23 643 лева е била възстановена. Източник profit.bg
  • Управителният съвет на Първа инвестиционна банка АД е предоставил становище относно търговото предложение за закупуване на акциите на останалите акционери в банката, отправено от Ивайло Димитров Мутафчиев и Цеко Тодоров Минев. Становището е представено на Комисията за финансов надзор, търговите предложители и служителите на „Първа инвестиционна банка“ АД. Все още обаче не е ясна цената на акция, която предлагат Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев към останалите акционери на банката, като се очаква КФН да одобри или отвърли предложението в идните дни. Търговото предложение се прави, след като Мутафчиев и Минев вече притежават над 85% от капитала на банката. От банката обаче са категорични, че тя няма да бъде отписвана от регистъра на публичните компании. Банката отчете печалба в размер на 24.8 млн. лв. към 30 септември 2013 г. Очаква се до месеци да приключи придобиването на МКБ Юнионбанк, с което активите на ПИБ ще надхвърлят 8.5 млрд. лв., с което ще се превърне в третата най-голяма банка в страната. В ранната търговска сесия книжата на банката губят 0.82 на сто от стойността си до 2.916 лв. за брой. Източник profit.bg
  • За втора поредна година през RINGS са обработени повече от 1 млн. плащания, сочат данни на централната ни банка. През 2013 г. през системата са осъществени 1.027 млн. плащания за общо 797 млрд. лв. спрямо 1.041 млн. трансакции за 870 млрд. лв. за година по-рано. Рекорден за системата месец за изминалата година бе април, когато обработените плащания бяха 95 039 броя, а сумата, преминала през RINGS, надхвърли 71.7 млрд. лв. Година по-рано (през октомври) е рекордният месечен оборот за системата от 83.26 млрд. лв., докато през юли 2012 и декември 2011 г. са обработени съответно по 96 196 и 95 384 плащания. Средният размер на една трансакция за 2013 г. е 775 685 лв. спрямо 836 434 лв. за 2012 г. и 622 849 лв. за 2011 г. Източник profit.bg
  • Иван Христов беше избран за третия изпълнителен директор на Българска банка за развитие. Решението на Управителния съвет на банката влезе в сила на 10 януари 2014 г. и беше вписано в Търговския регистър. Така кредитната институция ще бъде ръководена от Председателя на УС и Главен изпълнителен директор Димо Спасов, заместник-председателя на УС и изпълнителен директор Билян Балев и Иван Христов, член на УС и изпълнителен директор. Иван Христов е в състава на Управителния съвет на ББР от септември 2013 г. Завършил е „Индустриален мениджмънт” в Техническия университет в София и „Финанси, кредити и застраховане” в Стопанската академия в Свищов. Кариерата му преминава през БНБ, Първа частна банка и Централна кооперативна банка. В продължение на 10 години заема поста регионален мениджър на Райфайзен банк за региона Сливен и Ямбол. През 2011 г. поема ръководството на отдел „Териториално развитие и човешки капитал” в Токуда банк. Източник profit.bg
  • Предполагаема бомбена експлозия събори цялата фасада на банка в унгарската столица Будапеща, но няма ранени, съобщи полицията. Силите на реда отказаха какъвто и да било коментар за причината за взрива, но според очевидци, цитирани от унгарските медии, може би става въпрос за бомбен атентат. Те разказват, че мъж, движещ се с мотоциклет, хвърлил някакъв пакет пред сградата на банката непосредствено преди експлозията. Става въпрос за местен филиал на италианския трезор „Sanpaolo Intensa“. Взривът бил чут на няколко километра, а стъклата на банката са потрошени, предаде БГНЕС. Източник profit.bg
  • Банка е глобена с 3000 лв., защото неин служител не е предоставил на клиент единния европейски формуляр за потребителски кредити. Санкцията е наложена от инспектори на Комисията за защита на потребителите, които са се представили за клиенти.В края на миналата седмица наказателното постановление е потвърдено от районния съд в Нови пазар, съобщава „Труд“. На 22 април миналата година инспектор и негова колежка са влезли в банков клон в Нови пазар и са поискали потребителски кредит от 1000 лв. със срок една година. Служителка в банката подробно е обяснила условията, размера на месечните вноски, плюс подробности около застраховката. Цялата нужна информация обаче била предоставена само устно. „Тайните клиенти“ не са получили задължителния стандартен европейски формуляр с преддоговорните условия, както изисква Законът за потребителския кредит. Затова на финала на разговора инспекторът попитал служителката дали това е всичко. Тръгнали си и след минута заедно с трети свой колега разкрили, че всичко е проверка. „Не става дума за специална кампания, но редовно извършваме подобни проверки по сигнали на потребители“, обясниха от КЗП Оттам уточниха, че няма друг начин да се установи дали твърденията на потребителя, че не му е представена нужната преддоговорна информация, са верни или не. Преди 3 г. при подобни проверки са глобени 6 трезора, като всички санкции са потвърдени от съда. Банките и фирмите за кредити са длъжни да предоставят стандартния европейски формуляр по всеки потребителски кредит от 400 лв. до 147 000 лв. Той съдържа информация за лихви, такси, комисиони и други условия, като целта е тя да бъде сравнима със същите данни, предоставени от друга банка, така че клиентът да избере най-изгодната за него оферта. Освен формуляра клиентът следва да получи и разяснения по него. За ипотечните кредити също се предоставя формуляр, подобен на този за потребителските. За двата вида кредити клиентът има право да получи безплатно и проектодоговора, за да го обмисли вкъщи, преди да го подпише. Само за потребителските заеми важи разпоредбата, че дори контрактът да е сключен, гражданинът има 14 дни, за да се откаже от него, като върне кредита с дължимата за този период лихва. Източник profit.bg
  • Законът за потребителския кредит ще важи и за малките бързи заеми под 400 лв. Това решиха вчера депутатите от икономическата комисия в парламента при гласуване на промени в Закона за защита на потребителите, съобщи „Фокус“. Промяната се налага заради злоупотреби на фирмите, които отпускат т. нар. лесни заеми. Междувременно в пленарната зала депутатът от БСП Румен Гечев съобщи, че ще бъдат внесени още промени, чрез които да бъдат защитени потребителите. Според него броят на таксите за кредитополучателите трябва да бъдат намалени и да се определи способ за формирането им на базата на пазарната стойност на услугите, за които се събират. Гечев посочи още, че таксата за предсрочно погасяване на ипотечните кредити трябва да слезе на равнище от 1% до 0. Предвиждат се и промени, свързани с оценката на ипотекираните жилища, когато длъжникът няма възможност да изплаща кредита. Междувременно в пленарната зала депутатите приеха на първо четене Закона за кредитните институции. Така обменните бюра вече няма да се регистрират в БНБ, а само в НАП. Източник pariteni.bg
  • „Намаляването и влошаването на ликвидността на гръцките банки в Югоизточна Европа е тенденция, която започна през последните години и се очаква да продължи“, заяви главният мениджър на Alpha Bank Артемис Теодоридис, цитиран от grreporter.info. „Ликвидността, която банките ще осигурят в близкото бъдеще ще се влива само на гръцкия пазар в ущърб на дъщерните банки в региона на Балканите“, допълни той и определи тенденцията като „странична щета“ на проблемите на гръцкия банков сектор. Теодоридис говори на форум, организиран от Асоциацията на гръцките индустриалци на тема „Източници на финансиране на новия модел за развитие“. В речта си пред участниците управителят на Банката на Гърция посочи, че банките ще финансират само устойчивите стари и нови компании и най-вече тези, чиято продукция е предназначена за износ. „След реформата в сектора и рекапитализацията в Гърция имаме по-малко, но по-силни банки с гарантирана ликвидност. Въпреки това в близко бъдеще финансирането ще е ограничено и обемът на одобрените кредити трябва да е разумен“, каза Провопулос. В замяна той препоръча на компаниите да прибегнат до алтернативни начини на финансиране, като намаляване на печалбите на акционерите с обещанието, че в бъдеще ще получат придадена стойност. Търговските компании, които имат дългогодишни и стабилни сътрудничества биха могли да изискат допълнителни търговски кредити от партньорите си в чужбина. Набиране на средства от капиталовите пазари. „През 2013 големи гръцки компании успяха да си осигурят значителни суми чрез издаването на корпоративни облигации. Тези източници на финансиране ще се увеличават успоредно с постепенното подобряване на доверието в гръцката икономика както в страната, така и в чужбина“, подчерта Провопулос. Оползотворяване на програмите за съфинансиране и гарантиране със средства на структурните фондове на Европейския съюз и Европейската инвестиционна банка. Според управителя на Банката на Гърция, преценките са, че средствата от структурните фондове, пазарите на облигации, фондовата борса и Европейската инвестиционна банка могат да покрият голяма част от липсващото финансиране на икономиката. Георгиос Провопулос допълни, че банките нито могат, нито трябва да се върнат към масовото отпускане на кредити, подобно на годините преди кризата. Той призова собствениците на неустойчивите компании да ги реорганизират, да ги сработят или слеят с други компании и да потърсят сътрудници в чужбина. „След реформата в банковия сектор, сега е належаща реформа в компаниите. Колкото по-добра става бизнес средата, толкова тази стабилност ще води до икономически ръст със здрави основи“, подчерта Провопулос. Той призна, че цената на финансирането в Гърция продължава да е най-висока в еврозоната и доста по-висока в сравнение с тази в останалите държави от европейския юг. Според главния стратегически директор на Националната банка на Гърция Павлос Милонас средната цена е 5.5 на сто. Един от основните проблеми на банките е липсата на ликвидност, като ситуацията бе влошена най-вече от изтичането на влогове на обща стойност 90 милиарда евро в периода, когато опасността Гърция да се озове извън еврозоната беше реална. В същото време банкерите посочиха, че лошите кредити, които са между 30 и 32 на сто от всички се очаква да се увеличат с 20 милиарда евро тази година. Според управителя на банка Пиреос Михалис Салас проблемът може да бъде решен „с предоставянето на окончателна данъчна амнистия на гръцките компании и граждани, които да внесат определена сума“. По думите му така ще се създаде необходимото спокойствие, от което се нуждаят инвеститорите. Паралелно с това Салас смята, че мярката ще внесе в държавната хазна 7 – 10 милиарда евро, които ще покрият бюджетния дефицит за следващите две години. Михалис Салас каза също, че нуждата от въвеждане на ново данъчно законодателство с ниски ставки е повече от належаща за постигането на икономически ръст. Той посочи, че намаляването на държавния дълг до управляеми стойности е основна предпоставка за излизането от кризата и би могло да се постигне в рамките на годината, при условие че правителството прилага реформите и спазва поетите към кредиторите задължения. Според Салас най-вероятният начин това да се случи е като бъде удължен срокът за изплащане в съчетание с допълнително намаляване на лихвите по заемите. /БГНЕС/ Източник darikfinance.bg
  • Процентът на необслужваните кредити в България (17%) е по-нисък в сравнение с Румъния (19%) и по-висок в сравнение с Полша (9%). В този контекст е интересно, че българските банки отлагат значително повече предлагането дългови портфейли на пазара в сравнение с другите банки в региона на ЦИЕ. Това дава възможност за бъдещ растеж на дълговия пазар, смята Павел Шевчик, председател на управителния съвет на Kredyt Inkaso SA. Базираната в Полша международна компания за управление на дългове Kredyt Inkaso отчита увеличение на своя пазарен дял в България с още два закупени портфейла и нови бизнес направления: Събиране на вземания на телекомуникационни компании и Телемаркетинг услуги. Дружеството получава допълнителен достъп до средства за инвестиране в България в следствие на нов договор с международният фонд Agio Fund, който започва да инвестира в дългови портфейли в Централна и Източна Европа. Източник darikfinance.bg
  • законодателен процес на ЕС 0 Препоръчай (0) Bearish Neutral Bullish Европейското споразумение за създаването на фонд за спасяването на банки на стойност 55 млрд. евро се изправя пред предизвикателство от страна на Европейския парламент, който твърди, че замисленият от германците пакт нарушава основни закони на ЕС, пише Financial Times. В писмо до ротационното председателство на Европейския съюз ЕП определя междуправителственото споразумение за Банковия съюз като незаконно, защото заобикаля установения законодателен процес на ЕС. Отношението към Банковия съюз подчертава трудностите, които страните членки на ЕС ще имат, за да постигнат съгласие относно формата му до пролетта, когато ЕП ще прекъсне работа преди евроизборите. В края на декември финансовите министри от ЕС одобриха проект за пакта, който трябва да повиши доверието в кредиторите от региона. Фондът обаче бе критикуван, че не е достатъчно голям. Днес финансовият министър на САЩ заяви: „Ние не мислим, че е достатъчно голям. Ние не мислим, че е достатъчно бърз.“ Фондът, който ще набира средства от банките постепенно ще слее националните фондове в общ европейски в продължение на десетилетие, докато достигне 55 млрд. евро до 2026 г. ЕП настоява за опростяване на процеса за вземане на решения във фонда, който в някои случаи може да бъде много усложнен. ЕП иска по-силна, по-централизирана институция. Друго искане на законодателите е фондът да бъде завършен през 2018 г., както и да има достъп до кредитна линия за своето финансиране, които позиции не съвпадат с тези на Берлин. Източник investor.bg
  • „Идеята за банков съюз е по-скоро бягство от истинския проблем, а именно – публични финанси, които са извън контрол“, каза в предаването Investbook на телевизия Bulgaria On Air Георги Стоев, управляващ съдружник в Industry Watch. Той обясни, че има постоянен натиск държавните разходи да растат, да се спасяват конкретни индустрии или производители, а от друга страна се наблюдава стагнация на инвестиционната активност и работните места. „Това е натиск за дефицити, а те могат да се финансират само чрез дълг или инфлация. Ако пазарите са изгубили доверие към теб, като емитент на дълг, то остава единствено варианта да се печатат пари. Сега в еврозоната пари се печатат само от Европейската централна банка. Така че, в момента, в който успеем да контролираме правителствата, така че да има баланс, няма да го има този натиск върху парите, а оттам идеята за банков съюз ще отиде на заден план“, посочи експертът. По думите му идеята е лансирана от тези лобисти, които отказват да свият разходите си. „Някои страни като Германия се справят добре с дефицита и баланса, но това не е така в Италия, Франция или Белгия. Банковият съюз мести фокуса от важните неща, като твърде раздутия правителствен бюджет. Има реален риск този съюз да доведе до повече разходи за бизнеса на банките, включително и на потребителите на техните услуги“, добави Стоев. Той обясни, че основната промяна в политиките започна преди две години с кризата на гръцкия дълг. „Тогава голяма част от банките в Европа бяха с голяма експозиция към рискови активи, включително и към облигации, издадени от неплатежоспособни правителства. Най-засегнатите от това кредитни институции бяха тези във Франция. Тогава започна и борбата между френското и немското правителство за надмощие в Европа. Казано иначе – френските банки се опитаха да прокарат своите интереси чрез европейските механизми и техните загуби да бъдат покрити от данъкоплатеца или чрез инфлация или с друг субсидиран начин. Немската страна беше по-твърда и след множеството срещи на високо ниво, би могло да се каже, че вече ядрото на Европа не е Франция, Германия и донякъде Италия и Великобритания. Вече истинското ядро е само Германия“, обясни Георги Стоев. Според него в момента вътрешната политика във Франция е в сериозна криза. Президентът губи подкрепа, а управляващата партия започва леко да клони надясно. Това е ефектът от прекомерното увеличение на разходите без икономическа обосновка и повишението на данъците, допълни експертът. „Стана това, за което всички предупреждаваха. Една силно социална политика доведе до най-несоциалните ефекти. По всичко личи, че Оланд ще загуби властта, предизборният процес в страната вече е факт. Това от своя страна оказва влияние на европейско ниво под формата на нови сътресения, както и атаки срещу еврото. Проблемът с нестабилността донякъде се дължи на факта, че много индустрии, включително и финансовата продължиха да разчитат прекалено много на подкрепата от централните банки. В момента, в който централната банка на Франция загуби автономността си, се оказа, че финансовия сектор на някои страни не е в добро здраве“, допълни икономистът. Източник investor.bg
  • Европейската централна банка (ЕЦБ) ще иска банките да покажат капитал не по-малък от 6% от активите им, когато ги тества в условията на симулирана рецесия по-късно през годината, са разкрили двама представители на еврозоната, цитирани от Bloomberg. Мнозинството политици и експерти са постигнали консенсус за това изиискване по време на банковите стрес тестове, са заявили източниците на агенцията. Прагът за капитала обаче трябва да бъде съгласуван с Европейския банков регулатор (ЕБР), който координира тестовете. Някои страни също така може да окажата натиск за по-нисък праг. През 2011 г. ЕБР заложи праг от 5%, когато моделите за негативен сценарий не успяха да разкрият слабостите на банките, които по-късно фалираха. Президентът на ЕЦБ Марио Драги заяви, че е решен да убеди инвеститорите, че проверката на банките е задълбочена и достоверна, докато ЕЦБ се подготвя да поеме контрола над около 130 банки в еврозоната. „На пръв поглед прагът от 6% изглежда постижим и по-малкко амбициозен от това, което може би се е очаквало, но Драги бе много категоричен, че желае строги тестове“, коментира Антонио Гулиелми, анализатор на Mediobanca в Лондон. Говорител на ЕЦБ заяви, че крайното решение за прага относно капитала на банките трябва да бъде съгласувано с базираният в Лондон ЕБР. Той бе създаден през 2011 г., за да хармонизира банковите правила, като в него членуват надзорни органи от еврозоната и ЕС. ЕЦБ ще стане пълноправен член на ЕБР, когато започне да надзирава банките в еврозоната. Ако ЕЦБ установи, че потенциална рецесия би свила капитала на банките под 6% от рисково претеглените им активи, то те ще трябва да увеличат капитала си в рамките на определен период от време, за да подкрепят балансите си. Източник investor.bg
  • кредит 2 Препоръчай (0) Bearish Neutral Bullish Разпоредбите на Закона за потребителския кредит да се прилагат и за кредити на стойност под 400 лева, бе прието единодушно с гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите на първо четене в парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм. Промяната е продиктувана от злоупотреби на някои кредитодатели, предоставящи така наречени „бързи кредити”, които често се отпускат при неизгодни или неясни условия за потребителите, съобщи агенция Фокус. Регулирането на кредитите под 400 лв. ще гарантира еднаквата защита на всички потребители, независимо от стойността на отпускания кредит. Припомняме, че още преди седмици експерти по потребителско кредитиране и лични финанси масово съветваха в случай на взимане на бърз кредит потребителите да кандидатстват за суми над 400 лева. По този начин потребителят ще може да разчита на правата си, разписани му в Закона за потребителския кредит, както и в Закона за защита на потребителите, обясниха експертите. Източник investor.bg
  • UBS – най-голямата швейцарска банка, планира да увеличи активите на клиентите си във Великобритания през тази година в опит да засили присъствието си на пазара в Лондон, за да компенсира отдръпването на клиенти у дома, съобщава Bloomberg. За първите девет месеца на 2013 г. активите на британското звено на банката са нараснали с 15 на сто, съобщава Джейми Бродерик, който оглавява подразделението. Глобалната акция срещу избягването на данъците принуди швейцарското правителство да разхлаби законодателството, свързано с банковата тайна, а това отблъсна много от клиентите на местните банки. Това накара финансовите институции от Швейцария да потърсят начин да се разширят в чужбина. Във Великобритания има над 1,5 млн. милионери в долари, а много от заможните британци попадат в списъка на най-богатите хора в света, коментира Фил Кътс от Credit Suisse. Източник investor.bg

Банков бюлетин 06.01-10.01.2014

  • Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев притежават общо 85% от ПИБ

    Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са увеличили дяловото си участие в Първа инвестиционна банка (FIBANK) до 85%, след като днес са придобили по 14.92 млн. акции.
    Общо 29.82 млн. акции съвпада с притежаваните до този момент книжа на общо 5-ма чуждестранни инвеститори. След достигането на 85% дял, Минев и Мутафчиев възнамеряват да отправят търгово предложение към останалите акционери на банката. Търговата цена не се споменава, като тя ще стане известна след публикуването на предложението във в. 24 часа и в. Труд. Банката отчете печалба в размер на 24.8 млн. лв. към 30 септември 2013 г. Очаква се до месеци да приключи придобиването на МКБ Юнионбанк, с което активите на ПИБ ще надхвърлят 8.5 млрд. лв., с което ще се превърне в третата най-голяма банка в страната. Днес книжата на банката поевтиняха с 0.31 на сто до 2.89 лв. за брой. Източник profit.bg

  • Bundesbank: Биткойнът е силно спекулативен
    Германската централна банка предупреди за съществуващите рискове от интернет валутата боткойн.
    „Заради своя дизайн и заради голямата си волатилност биткойните са силно спекулативни“, каза членът на Борда на Bundesbank Карл-Лудвиг Тиеле пред германския икономически всекидневник Handelsblatt. За виртуалната валута не съществувала държавна гаранция и тя би могла по принцип да доведе до пълна загуба за инвеститора. Биткойните бяха изобретени през 2009 г. като отговор на международната финансова криза. Създадени са от неизвестен програмист, който е искал да изгради една независима от правителства, централни банки и други финансови институции валута. Виртуалните пари се изчисляват чрез сложни процедури, а максималният им размер е ограничен. Обменният курс към истинските валути варира силно – така например в края на миналата седмица един биткойн струваше 900 долара, а в понеделник на борсата Mt Gox цената значително се повиши до 1000 долара за биткойн. Причината за това беше очевидно решението на производителя на игри за социални медии Zynga да даде възможност за разплащане с криптовалутата в някои области. Преди Bundesbank и Европейският банков регулатор (European Banking Authority – EBA) и други национални централни банки предупредиха за рисковете от виртуалната валута за потребителите. За Германия обаче Тиеле смята, че все още битокойните са „нишов феномен“. Според Тиеле ежедневно в световен мащаб се осъществяват около 70 000 сделки с биткойни. „Това е незначителен дял, ако си дадем сметка, че само в Германия на ден има по 24,6 милиона кредитни трансфери и 35,2 млн. директни дебити“, заяви германският банкер. По време на следобедната сесия на Стария континент един биткойн се разменя за 989 щатски долара. Източник investor.bg
  • Банките бягат от суровините
    Bank of America-Merrill Lynch  затвори европейското си поделението за търговия с електроенергия и газ във вторник.
    Това е четвърти основен играч, който излиза от пазара, тъй като засилените регулации и по-малкото възможности за арбитраж ерозират печалбите в сектора. Миналия месец Morgan Stanley продаде своето европейско поделение за търговия с петрол на руската държавна компания Роснефт, съобщава Reuters. Deutsche Bank пък обяви, че ще спре по голяма част от бизнеса си за търговия със суровини. През юли миналата година JPMorgan пусна за продажба поделението си за търговските операции със суровини. Секторът вече е доминиран от търговски къщи, като сред оставащите големи банки с позиции на пазара на борсово търгувани стоки са Barclays, Citi и Goldman Sachs. Трудностите около спекулативната търговия и разрастващия се дял на възобновяемите енергийни източници също намаляват рентабилността. Банките са притеснени и от възможността да бъдат замесени в нов скандал, подобен на този с манипулирането на Libor, но за спекулации с цените на суровините. Източник darikfinance.bg
  • Обир на финансова институция (МКБ Юнионбанк) е извършен в София, информираха от пресцентъра на МВР. Около 6.00 часа сутринта е получен сигнал на телефон 112 за въоръжен грабеж в района на болница „Пирогов”. Нападателите са били трима души, които имали огнестрелно оръжие и се придвижвали с черен джип, информира БНР. Грабители са си тръгнали с чанта с неизвестно засега съдържание, след като са обезвредили двама охранители. Те са избягали със същата кола. Полицията провежда издирвателна акция. Извършва се оглед на мястото и се установява открадната сума. В района все още има полицаи, които работят по случая. От Първа инвестиционна банка, която наскоро придоби МКБ Юнионбанк съобщиха, че охраната е реагирала адекватно и няма откраднати пари или пострадали хора. Източник profit.bg
  • Въпреки че хиляди са участниците на FOREX пазара, четири банки доминираха през миналата година с над 50% дял в оборота, според Euromoney Institutional Investor. Четирите банки са Deutsche Bank AG с най – голям дял от 15.2%, Citigroup Inc. с 14.9%, Barclays с 10.2% и UBS AG с 10.1%. Като маркет мейкъри те изпълняват клиентски поръчки и търгуват за собствена сметка. Обикновено компаниите и портфолио мениджърите използват банките да купят или продадат на т. нар. фикс (референтния курс в определен час от деня), най – често в 16.00 часа Лондонско време. Това дава възможност на дилърите в определен времеви прозорец да „нагодят“ собствените си позиции и да се опитат да прiдвижат курса до желаните от тях нива. Клиентите често изчакват един час преди фикса, за да намалят възможността банките да търгуват срещу тях. Индексните фондове, които следят много ценни книжа по целия свят, са особено уязвими, защото трябва да извършат стотици сделки на FOREX пазара, ползвайки споменатия фикс. Фондовете купуват инструменти, за да балансират порфейла си спрямо следения индекс, особено в края на месеца, когато инвестират нови клиентски пари. Чрез концентриране на поръчки малко преди и в рамките на 60 секунди, дилърите могат да „натиснат“ курса. Опитен трейдър разказва, че ако има поръчка за продажба на EUR/CHF в 15.30 ч., той ще има две цели: да продаде еврото на на най-висока цена и да придвижи цената по-ниско, така че в 16.00 часа да може да купи валутата от своя клиент на по-ниска цена. Така трейдърът печели от разликата между референтния курс и по – високата цена, на която е продал собственото си евро. Движение от 2 базисни точки, или 0.02 %, е около 200 000 франка. За да максимизира печалбата си, дилърът ще купува или продава на части, за да увеличи „пресата“ върху курса по време на 60-секундния прозорец. Тъй като референтният курс е средна величина от сделките през периода, по-високият брой сделки ще има по-голямо влияние от една голяма сделка. Тактиката е най-ефективна с по-рядко търгувани валути. Все пак курсът може да се върне, ако има друг голям дилър със срещуположна поръчка или има значима новина. Стратегията е рискова и се ползва удачно само когато има информация за други големи поръчки, обикновено над 200 млн. евро. Някои фонд мениджъри предпочитат да използват фикса, защото е по-удобно и евтино в сравнение с търсенето на котировки от конкретни банки. Наскоро беше разкрит случай, когато при опит за договаряне на т. нар. Libor, трейдъри от Barclays, Royal Bank of Scotland Group Plc и UBS не обявиха цената на кредита и заговорничиха с други трейдъри за да печелят от залози върху деривати. Шестнадесет банки, включително и горепосочените, подписаха етичен кодекс през 2001 г. за търговията на FOREX, който през 2011 г. беше включен в насоки на Центалната банка на Англия. Източник profit.bg
  • Дълговете на шведските домакинства доближават критичен праг, над който има опасност да се ограничи ефективността на всяка икономическа политика на правителството, предупреди президентът на централната банка Стефан Ингвес, цитиран от Франс прес и БТА. Този дълг, засилван от високите цени на недвижимите имоти, достига днес 170% от годишния разполагаем доход, като достига пикови стойности в най-големите градове. Централната банка прогнозира той да достигне 178% през 2016 година. „Не бива да надхвърля 180%, а леко да започне да спада в продължение на няколко години“, посочва Ингвес пред в. „Дагенс Нюхетер“. В противен случай според него ще се стигне до доминиране на дълга, което означава, че икономическата политика ще бъде насочена изцяло към проблемите на задлъжняването и няма да бъде в състояние да се справя същевременно с други важни въпроси. Ръководителят на шведската централна банка, който от няколко месеца полага усилия да привлече вниманието към проблема, призовава за мащабен национален дебат за пазара на недвижимите имоти, който в големите градове се разраства прекалено бавно. В страната с относително ниска безработица в сравнение с останалата част от Европа и където мнозинството от населението са собственици, домакинствата продължават да трупат дългове при закупуване на жилище, възползвайки се от исторически ниските лихви. При сегашния темп на икономически растеж, дългът на шведските домакинства към финансовите институции ще прехвърли символичния праг от 3 трилиона крони (338 милиарда евро) преди средата на 2014 година. Източник profit.bg
  • С 56 гласа „за“ Сенатът на САЩ одобри номинацията на 67-годишната Джанет Йелън за наследник на Бен Бернанке на поста председател на Управлението за федерален резерв (УФР), съобщиха световните агенции, цитирани от БТА.26 гласуваха „против“, което бе очаквано, отбелязва ИТАР-ТАСС и БТА. Йелън е първата жена начело на централната банка на най-голямата световна икономика в 100-годишната й история. Тя ще заеме поста на 1 февруари, наследявайки Бен Бернанке, който ръководи институцията от 2006 година. Кандидатурата на Йелън бе предложена през ноември миналата година от президента Барак Обама, който при обявяването на решението си посочи, че за него то „е сред най-важните в икономически план“. Обама определи финансистката като висококвалифициран експерт, който „разбира отлично, как работят пазарите и икономиката не само на теория, но и в реалността“. Като дясна ръка на Бернанке Йелън подкрепи решението на УФР от декември да започне да изтегля програмата за подпомагане на американската икономика. Джанет Йелън е заместник-председател на УФР от 2010 година. Тя е родена през 1946 година в Бруклин, Ню Йорк, в семейството на Ана Блументал и Джулиъс Йелън. През 1967 г. завършва университета „Браун“ със степен бакалвър по икономика, а през 1971 г. получава докторска степен в Йейлския университет. Омъжена е за известния американски икономист Джордж Акерлоф, професор в Калифорнийския университет и носител на Нобеловата награда за икономика за 2001 година. Основна задача на Йелън ще бъде да контролира излизането от безпрецедентната либерална парична политика, като в същото време да се гарантира, че икономическото възстановяване не е изложено на риск, отбелязва ДПА. Източник profit.bg
  • Китай е одобрил пилотна схема, позволяваща създаването на между три и пет частни банки, информираха от китайския финансов регулаторен орган, като това е опит за повишаване на финансовата подкрепа на изпитващите недостиг на средства по-малки фирми. Китайският финансов регулаторен орган заявява, че ще спазва „разумни регулаторни стандарти“ при одобряването на частните банки. „Първата група от между три и пет банки ще бъде създадена по пилотна схема“, се казва в изявлението, в което се съобщава още, че частна банка ще бъде създадена, когато условията способстват напълно за това. Китайските лидери обещаха да отворят банковия сектор, в който в момента доминират големите държавни банки за частни инвеститори, с цел подпомагане на конкуренцията и увеличаване на кредитирането на малки компании, които често биват пренебрегвани от големите банки. China Minsheng Banking Corp. е единствената частна банка сред 10-те най-големи търговски банки в страната. Малките и средни предприятия допринасят за 60% от БВП на Китай и за 75% от новите работни места, но изпитват затруднения на фона на по-слабото търсене в световен мащаб и на затегнатите условия за кредитиране. Компанията за търговия на дребно Suning Commerce Group и интернет гигантът Tencent Holdings са сред компаниите, които имат желание да създадат частни банки. Източник profit.bg
  • Американската банка JPMorgan Chase & Co., използвана от Бърнард Мадоф при най-голямата финансова измама в историята, се съгласи да плати близо 2 милиарда долара на американските власти, за да избегне съдебен процес, съобщават американските медии, цитирани от БТА. JPMorgan беше обвинена от американските власти, че не е обърнала внимание на някои данни, които биха позволили по-бързо да се сложи край на измамите на Мадоф – най-голямата финансова афера в историята. Четете още: Най-богатите престъпници в света Основната част от тази сума ще бъде платена на жертвите на финансовия измамник. Най-голямата по активи американска банка се съгласи също така да признае достоверността на обвиненията срещу нея и обеща да се поправи. По изключение за такава голяма банкова институция, JPMorgan ще има условен статут, като съдът има право да започне нова процедура срещу нея, ако допусне нова грешка, твърди „Ню Йорк таймс“. С тази нова глоба JPMorgan плаща общо 20 милиарда долара за последните дванайсет месеца, за да се опита да се измъкне от многобройните съдебни разправии. Административният ликвидатор на Мадоф, Ървинг Пикард, искаше до 20 милиарда долара обезщетения, но федерален съдия и апелативен съд отхвърлиха основанията за тези искания, изтъквайки, че единствено ощетените инвеститори могат да ги подадат. Бърнард Мадоф беше осъден през 2009 година на 150 години затвор заизмама, оценявана на между 23 и над 65 милиарда долара в зависимост от това дали се изчислява с лихви или без лихви. Измамата, състояща се в използване на финансите на новите клиенти, за да се плаща на по-стари, беше разкрита през декември 2008 година, когато с финансовата криза все по-голям брой инвеститори си поискаха вложенията. Източник profit.bg
  • Обработените плащания през системата Target2-BNB за 2013 година достигнаха 335.82 млрд. евро, сочат изчисления на Profit.bg на база данни от централната ни банка. Година по-рано през системата на Българска народна банка бяха платени 312.5 млрд. евро, а за цялата 2011 година те са 285.9 млрд. евро. Най-много (над 34 млрд. евро) за 2013 г. минаха през октомври. В общо пет от месеците, включително и последният – декември плащанията надхвърлиха 30 млрд. евро. Плащанията през май бяха за едва 22.36 млрд. евро. Средната стойност на едно плащания за 2013 г. е 1.856 млн. евро, спрямо 2.284 млн. евро за година по-рано. Източник profit.bg
  • Централната банка на Швейцария обяви днес, че е изгубила милиарди през 2013 г. на фона на резкия спад в цената на златото и по тази причина няма да изплаща дивидент на Берн и на швейцарските кантони. От банката обявиха, че очакват да отчетат загуба в размер на 9 млрд. швейцарски франка (9.9 млрд. долара) за 2013 г., според предварителните й данни. Банката обаче е изгубила много повече от златните си активи, които са поевтинели с 15 млрд. франка през миналата година, в която цената на златото падна с 28%. Тази сериозна загуба обаче е била компенсирана до известна степен от 3.0 млрд. швейцарски франка печалба по валутните позиции на банката, както и от поскъпването с още 3.0 млрд. франка на стабилизационен фонд създаден през 2008 г. за спасяване на най-голямата швейцарска банка UBS от фалит. Тъй като централната банка е трябвало да задели 3.0 млрд. швейцарски франка под формата на провизии за своите валутни резерви, от финансовата институция очакват да приключат миналата година с около 12 млрд. франка загуба. В следствие на тези резултати банката няма да разпределя дивиденти на Швейцарската Конфедерация и на регионалните кантони, както обикновено го прави. През миналата година Централната банка на Швейцария обяви 6.9 млрд. франка печалба и разпредели 2.4 млрд. франка от положителния си резултат между Швейцарската конфедерация, кантоните и други акционери. Банката се очаква да обяви пълните си резултати на 7 март. Източник profit.bg
  • Над 5 милиарда евро стоят непотърсени по пенсионни фондове в Швейцария. Това разкриха местни медии. Около 855 000 са непотърсените сметки. Те са прехвърлени в специален фонд, натоварен с откриването на получателите им. Ощо 6.3 милиарда швейцарски франка или 5 милиарда евро, са “забравени” от повече от две години, съобщава БНТ. Сметките съдържали средно по 7500 швейцарски франка, но в някои имало и по повече от един милион. Това обикновено се случва, когато получателите сменят местоработата си, излизат в майчинство или напускат страната. В тези случаи те трябва да прехвърлят сметката в пенсионния фонд на новия работодател. Близо половината от непотърсените сметки принадлежат на чуждестранни работници, които са напуснали Швейцария. В 70% от случаите тези получатели не могат да бъдат открити. Източник profit.bg
  • От 1 януари 2014 г. настъпиха промени в структурата и състава на Управителния съвет на СИБАНК. Към ръководството на банката като изпълнителен директор Риск се присъедини Светла Георгиева, досегашен заместник-директор на дирекция „ Управление на кредити“ в СИБАНК. Александър Димитров, изпълнителен директор „Банкиране на дребно и дистрибуционни канали“, напусна банката и пое нови професионални предизвикателства. Неговите функции в УС се поемат от Кристоф Де Мил, досегашен изпълнителен директор, отговарящ за МСП банкирането. Ресорът МСП се поема съответно от Франк Янсен, който продължава да бъде и изпълнителен директор „Финанси“ на СИБАНК. Светла Георгиева е Изпълнителен директор Риск на КВС Груп за България, член на УС и изпълнителен директор на СИБАНК ЕАД от 6-ти януари 2014 г. От октомври 2008 година е част от екипа на СИБАНК, като последователно заема позициите: Ръководител управление „Кредитен риск на физически лица“ и Заместник-директор, дирекция „Управление на кредитите“. Преди СИБАНК ЕАД Георгиева заема различни ръководни позиции в Citibank N.A., и ING Bank N.V. Светла Георгиева завършва INSEAD Inter-Alpha Banking Programme (2013), City University, Seattle, DCL (2004 – 2006) и има квалификационна степен MBA по Финанси, преди това е магистър по промишлена електроника на Московский энергетический институт (1985 – 1991), притежава и следдипломна кавалификация от Университета за национално и световно стопанство по Международни икономически отношения и международно право (1992 – 1993) и University of Delaware / FLAG Consortium in Sofia (2001 –2002). Владее свободно английски и руски език. Източник darikfinance.bg
  • Двама от трима купувачи на жилище през миналата година са предпочели да не теглят кредит за покупката на жилище, сочат данни на 3 от големите консултантски компании в имотния сектор. Движещата сила за пазара са купувачите, които търсят жилище за собствено ползване – общо 83% от всички. Инвестиращите в жилище, за да го дават под наем, формират едва 10% от всички сделки. Повече от половината от покупко-продажбите през 2013 г. не са надхвърляли 50 хил. евро. Всеки шести (18% от всички купувачи) придобива имот на стойност над 70 хил. евро. По равно (по 9%) са разпределени тези, които купуват в диапазона 70 до 100 хил. евро и тези над 100 хиляди евро. Най-важен критерий при покупка на жилище е мястото. Купувачите се ориентират към традиционни местоположения. Това са жилищните квартали на големите градове с изградена инфраструктура, достъп до обществен транспорт. В София съществено влияние оказва развитието на метрото, което задържа интереса към кварталите с наскоро пуснати или очаквани нови метролинии и станции, например „Младост“, „Люлин“, „Надежда“. Двама от трима купувачи предпочитат двустаен или тристаен апартамент (жилища с една или две спални), като те са по равно разпределени между двата типа имоти. Делът на клиентите на многостайни жилища и къщи е малък – само 6%. Източник pariteni.bg
  • Парламентът готви законова примка за фирмите, които дават бързи заеми със загробващи лихви. Те вече ще доказват произход на средствата. Лихвите ще имат таван и заедно с тези за просрочване няма да може да надхвърлят 30% годишно. Това предвиждат промените в Закона за кредитните институции, подготвени от БСП, съобщи за „Преса“ Румен Гечев. Те ще влязат в деловодството още в първите дни на новата сесия. „Ще се затегне контролът над небанковите институции“, увери и шефът на финансовия съвет на соцпартията Георги Тодоров. Според него в момента тези фирми се радвали на изключително либерален режим. Все още не било решено дали ангажиментът за тях ще бъде поет от Комисията за финансов надзор или от Бюрото за финансово разузнаване. В БНБ са регистрирани 117 специализирани в отпускането на кредити дружества, които не подлежат на лицензионен режим. За тях е задължително да поддържат минимален собствен капитал в размер на 250 000 лева. „Ще въведем и изискване за наличие на собствен капитал, който най-вероятно ще е 20% от раздаваните заеми“, коментира още Румен Гечев. Според него немалка част от фирмите, които дават бързи кредити са в сивия сектор. В момента в Закона за потребителските кредити изрично е записано, че той се отнася само за суми от 400 до 147 000 лева. Идеята на БСП е да вкара и кредитите от 1 лев до 399 в този нормативен акт. Източник pariteni.bg
  • Засега статистиката не показва значителен отлив на капитали от Турция заради политическата криза, но турците, изглежда, губят доверие в националната си валута. По данни на централната банка през второто полугодие, т.е. след избухването на протестите за парка „Гези“ в Истанбул, турските домакинства са обърнали в чужда валута еквивалента на над $20 млрд. долара – ако през юли депозитите са били за $98.3 млрд., в края на годината те са стигнали $119.3 млрд. Това усложнява задачата на банката да поддържа стабилен курса на валутата в момент, когато лирата изгуби за един месец 7% от обменната си стойност (при 17% за цялата 2013 г.), а САЩ намаляват стимулирането на икономиката с евтини долари и това удря развиващи се държави като Турция със значителен дефицит по текущата сметка. Според Financial Times става дума за „загуба на увереност, че властите ще успеят да преведат икономиката през труден период за възникващите пазари“. Изданието изтъква, че мнозина инвеститори сочат Турция като най-застрашената от действията на Фед сред т.нар. крехка петорка. Най-вероятно централната банка ще трябва да вдигне основния лихвен процент, за да стабилизира лирата и да охлади до 5% годишната инфлация, която се движи над 7%. Политическата цена за това обаче е доста висока за премиера Реджеп Тайип Ердоган, който напоследък обвинява за кризата в управлението външни сили, завиждащи на успеха на страната му. Не се вижда край на скандала с корупцията, която удари директно правителството и близките до него бизнесмени. Противопоставянето на институциите може не само да увеличи политическото напрежение, но и да обърка строителния сектор, който е много важен за динамиката на турската икономика. Централната банка обеща да задели $6 млрд. за поддържане на лирата през декември и януари, но според Тим Аш от Standard Bank при валутни резерви под $40 млрд. пазарът знае, че запасите й не са много солидни. Данните на банката отчитат, че чуждестранният контрол над пазара на облигации не се е променил от кризата – преди половин година е бил 28%, а сега е 26.1%. Първите, които започнаха да обръщат лири, са предимно турски компании, защото трябва да финансират дълг във валута с приходи в лири. Специалисти коментират, че символичният праг, отвъд който може да започне увеличаване на проблемните заеми, е 2.20 лири за долар (вчера турската валута се търгуваше около 2.187 за долар). Търговските банки казват, че клиентите им могат да издържат и на по-голямо обезценяване. Финансовият министър Мехмет Шимшек настоява, че икономиката ще расте с 4% през тази година (макар анализатори да говорят за вероятност от 2% ръст), но признава, че при сегашната политическа криза може да е по-трудно финансирането на дефицита по валутната сметка с произтичащите от това корекции в инфлацията, обменната стойност на лирата и размер на заплатите. В същото време според Reuters на турските финансови пазари има консенсус, че би трябвало лихвите по краткосрочните кредити да са с поне 3-4 пункта над сегашните, за да спадне напрежението около валутата. Това от своя страна би оскъпило заемите както за строителните предприемачи, така и за купувачите на жилища. През май лихвите по кредитите от централната към търговските банки бяха 4.52%, а през декември стигнаха до 7.17% при годишна инфлация от 7.40%. При сегашната ситуация това означава две неща. Първото е, че във валутната си политика банката трябва да калкулира ефекта от и за имотния пазар. Второто е, че колкото повече банката изчаква, толкова повече расте вероятността от рязка корекция на лихвените нива нагоре. Гуверньорът Ердем Бачшъ бе назначен с подкрепата на управляващата партия и това също влияе. Ердоган се опитва да политизира валутната политика, като миналата година нападна в няколко речи „лобито на високите лихви“ и призова на хората да се отпускат кредити при реално нулеви лихви. В такава обстановка централната банка едва ли ще посмее да предприеме вдигане на лихвиq преди да са минали местните избори през март. Източник capital.bg
  • Австрийската финансова група Raiffeisen Bank International (RBI) засега няма да продава унгарското си подразделение, пише Reuters, като се позовава на два запознати с темата източника. Съобщението на агенцията е във връзка с медийни публикации от последните дни, че вероятно предстои подобна сделка. Губещ бизнес През ноември от втория по големина кредитор в Европа обявиха, че разглеждат оферти за губещия си бизнес в Унгария, като се фокусират върху по-обещаващи пазари в региона. Австрийската финансова група не изключва и изтегляне от Украйна или Словения, като двата пазара са под специално наблюдение, припомня Reuters. RBI е собственик и на Райфайзенбанк България. Унгарското подразделение на австрийската група приключи деветмесечието на 2013 г. със загуба в размер на 81 млн. евро. Към края на септември активите на звеното са в размер на 6.3 млрд. евро, а кредитният портфейл възлиза на 5.2 млрд. евро. Според местни медии преговори за придобиване на бизнеса на RBI в страната са водени с малката унгарска Szechenyi Bank, в която държавата държи дял от 49%. Двата цитирани от Reuters източника обаче посочват, че от RBI са решили да не пристъпват към сделка с аргумента, че продажбата при твърде ниска цена би донесла загуби, които банката не е готова да приеме. „Сделката се отлага“, коментира един от източниците. От Raiffeisen отказват коментар по темата, посочва агенцията. Трудностите пред сектора Допреди кризата банковият сектор в Унгария, който в по-голямата си част е собственост на чуждестранни финансови групи, се радваше на значителни печалби. През последните години обаче секторът претърпя значителни загуби, свързани с увеличаването на необслужваните заеми, неочакваното увеличаване на данъчната тежест и въведените през 2011 г. правителствени мерки в подкрепа на кредитополучателите, изтеглили заеми в чуждестранна валута. Унгарският премиер Виктор Орбан често е заявявал, че повече от половината от банковия сектор трябва да има унгарски собственици. Освен това правителството му обмисля и допълнителни мерки в подкрепа на кредитополучателите със заеми в чуждестранна валута. През пролетта на 2014 г. в Унгария ще се проведат парламентарни избори, припомня Reuters. Във вторник унгарският министър на икономиката коментира, че евентуалната продажба на местното звено на Raiffeisen не може да се приема за даденост. От своя страна говорителят на унгарската централна банка Ищван Биндер посочва пред агенцията, че в регулатора не са постъпвали заявления за лицензи, свързани със сделка. Източник capital.bg
  • Изпитващата силни финансови затруднения заради кризата испанска банка Bankia събуди голям интерес на капиталовия пазар. Първото издаване на облигации на институцията след колапса й преди година и половина в четвъртък се радваше на значително търсене, предава Ройтерс. Банката е получила поръчки в обем от около 2,75 милиарда евро за петгодишните си облигации. Те вероятно ще са с лихва от приблизително 3,625%, както заяви запознат с емисията банкер. Към консорциума освен Commerzbank влизат и швейцарската UBS и Bank of America. Спасената от държавата испанска банка е символ на испанската банкова криза, която обхвана страната след спукването на имотния балон. Ситуацията бе толкова несигурна, че правителството в Мадрид се наложи да поиска международна финансова помощ от своите европартньори. Bankia отчете през 2012 г. най-високата загуба в корпоративната история на страната. Банката стана и поредната испанска финансова институция, която се отказа от дейностите, свързани с пазара на имоти, за да се фокусира върху основния си бизнес. В последствие банката отново започна да отчита печалба и се върна във водещия испански борсов индекс. Източник investor.bg
  • Централната банка на Индия е облекчила реулациите за преките чуждестранни инвестиции, позволявайки на инвеститорите да ликвидират вложенията си, за които досега се изискваше минимален период на държане, и без гарантирана възвръщаемост, съобщава Ройтерс. Според банката облекчението се очаква да спомогне за по-голям приток на преки чужди инвестиции в страната. ПЧИ в третата по големина икономика в Азия в периода април-октомври спаднаха с 15% на годишна база въпреки отварянето на нови сектори. Междувременно Чанда Кочхар, главен изпълнителен директор на ICICI Bank – най-голямата частна банка в Индия, заяви че най-лошото за икономиката на страната вече е преминало, след като растежът спадна двойно през последните пет години. „Износителите се справят по-добре заради корекцията в курса на рупията. Поставихме под контрол дефицита по текущата сметка, като правителството следи отблизо и бюджетния дфицит“, посочва тя. Според нея обаче възстановяването на Индия ще бъде бавно и постепенно, и ще зависи главно от ръста на инвестициите. Въпреки забавянето на индийската икономика Кочхар очаква банковият сектор в страната да продължи да расте с двуцифрени темпове. „Смятам че банковата индустрия ще продължи да расте с 2,5 пъти по-бърз темп от БВП.“ Индийската икономика се очаква да постигне ръст от под 5% в годината до март 2014 – доста под близо двуцифрения растеж от 2010 г. Според ICICI експанзята в сектора ще дойде от засиления фокус върху потребителското кредитиране, включително жилищни и автомобилни заеми. „Това е разумен подход, защото кредитният опит при тези продукти показа висока стабилност дори и по време на дъното на икономическия цикъл“, изтъква Кочхар. Източник investor.bg
  • Европейската централна банка (ЕЦБ) запази текущия курс на монетарната си политика, оставяйки без изменение основния си лихвен процент по рефинансиране на ниво от 0,25% в съответствие с пазарния консенсус. От базираната във Франкфурт институция изтъкнаха, че решението се базира на редовните парични и икономически анализи, изготвяни от експертите на банката. Президентът на ЕЦБ Марио Драги за пореден път подчерта, че настоящата политика ще остане в сила толкова дълго, колкото е необходимо. По-рано тази седмица Евростат публикува последните си данни за индекса на потребителските цени за декември. Растежът на индикатора отстъпи до 0,8 на сто спрямо отчетените месец по-рано 0,9%. Равнището на инфлацията продължава да значително под целевото ниво от около 2%, което е причината много експерти да предвиждат бъдеща корекция на политиките. Сред споменаваните идеи бе и въвеждане на количествени улеснения по модела на САЩ. Същевременно Английската централна банка (АЦБ) също остави без промяна основната си лихва на ниво от 0,5%. Обемът на програмата за покупки на активи пък бе запазен на равнище от 375 млрд. паунда. Чрез поредното запазване на размера на ставката гуверньорът Марк Карни отново спази даденото си през август обещание, че банката няма да вдига основния лихвен процент, докато безработицата не отстъпи до 7%. АЦБ не е променяла основната лихва от март 2009 г. насам. Обемът на програмата за закупуване на облигации пък остава без изменение от юни 2012 г. Непосредствено след публикуването на новината еврото печели позиции спрямо щатския долар във водещия валутен курс в света. Източник investor.bg
  • От водещи китайски банки бе поискано да публикуват данни за 12 индикатора, включително задбалансови активи, за да увеличат прозрачността си, съобщава ВВС. Банки с общи активи за 1,6 трлн. юана (264 млрд. долара) ще трябва да оповестят данните в рамките на четири месеца след края на всяка финансова година. Според Пекин стъпката е в унисон с правилата на Базелския комитет за международна банкова регулация и е на фона на растящите опасения относно ръста на лошите кредити на китайските институции. Банките ще трябва да разкриват също трансграничните си активи и задължения, обяви Китайската банкова регулаторна комисия. Според данни на агенция Bloomberg новите изисквания ще засегнат поне 12 от 19-те публично търгувани китайски банки. Китайските банки – особено големите четири държавни кредитори – изиграха ключова роля в запазването на икономичесия растеж след началото на глобалната финансова криза, като отпуснаха рекордни суми. Има обаче бзпокойство, че част от тези средства са били насочени към непродуктивни инвестиции и че банките няма да могат да си ги върнат. Мнозина се страхуват, че ръст на необслужваните заеми ще засегне не само банковия сектор, но и цялостния растеж. Делът на лошите кредити на китайските банки официално е по-малко от 1%, което кара някои да смятат, че банките или предоговарят тези заеми или ги преструктурират, за да поддържат счетоводното им ниво ниско. Това доведе до призиви за по-голяма прозрачност, като според местния регулатор мерките за това могат да подобрят мениджмънта на банките. Източник investor.bg
  • Датски пенсионен фонд оттегля своето участие в няколко големи израелски банки поради отказа им да прекратят финансирането на ново строителство в окупираните територии на Западния бряг на река Йордан. Изтеглените фондове възлизат на едва няколко милиона долара и не биха довели до загуби за банките или израелската икономика. Те обаче са част от набираща инерция по-широка кампания, имаща за цел да бойкотира израелския бизнес заради продължаващата от 1967 година окупация на предоставени с резолюция на ООН Палестински територии. По-рано тази година няколко холандски компании също се изтеглиха от Израел. Източник investor.bg
  • Политиците трябва зорко да следят огромната ликвидност, която вливат в икономиката най-големите централни банки по света, за да гарантират, че не се надуват нови балони. За това предупреди финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле, цитиран от Ройтерс. „Ние споделяме отговорността да направим всичко необходимо, за да избегнем нови кризи и да предотвратим издуването на нови балони“, каза той на пресконференция след срещата му с американския финансов министър Джак Лю. Въпреки това немският министър каза, че политиците не бива да казват на централните банкери как да си вършат работата. Коментарите на Шойбле идват в момент, в който Федералният резерв на САЩ започна да намалява обема на месечните си покупки на активи, а Европейската централна банка трябва да реши дали да прибегне до още парични стимули, след като последните данни за инфлацията показаха, че тя се е забавила още. Шойбле сподели още, че икономическият растеж на Германия е стабилен и задвижван от вътрешното търсене. „В Европа виждаме добрият икономически прогрес. Налице са условията за най-устойчивия растеж, стимулиран от вътрешното търсене“, са точните думи на немския финансов министър. „Ако не включвате Германия, еврозоната ще има дефицит… в рамките на еврозоната нямаме излишък, така че като цяло можем да дадем своя принос“, добави той. От своя страна Джак Лю коментира, че Германия е постигнала напредък при балансирането на фискалната консолидация с икономическия растеж, но каза, че има какво още да се желае. „Ясно заявихме, че по-голямото вътрешно търсене и инвестициите ще са положителни за растежа. Продължаваме да вярваме, че политиките, които насърчават вътрешното търсене, ще са от полза за германската икономика“, сподели финансовият министър на САЩ. Източник investor.bg
  • които ще похарчи 1 Препоръчай (0) Bearish Neutral Bullish Основните приоритети на Атина, след като поеме председателството на Европейския съюз, ще бъдат банковият съюз и социалната интеграция. На официална церемония в гръцката столица страната ще поеме кормилото на ЕС. Въпреки орязания си бюджет заради икономическата криза, южните ни съседи имат големи амбиции. Гърция обещава да работи за стимулиране на икономическия растеж, политиките за интеграция и справяне с нарастващата младежка безработица. Задачите обаче трябва да бъдат изпълнени с ограничен бюджет. Освен това напоследък мнозина разкриха опасенията си, че страната вероятно ще има нужда от трети спасителен пакет. Във връзка с това Атина планира да изпълнява функциите си на председател на ЕС в режим на строги икономии. Тя си е поставила таван от 50 млн. евро на средствата, които ще похарчи. Председателството на Гърция ще започне със заседание в двореца на конгресите „Запион“, който е построен за първите съвременни Олимпийски игри през 1896 г. В него днес ще се срещнат гръцкият премиер Андонис Самарас, ръководителят на Европейския съвет Херман ван Ромпой и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. В рамките на следващите шест месеца Атина планира да организира 14 съвещания на равнище министри, 35 срещи на високо равнище, 57 заседания на работни групи, 33 конгреса, конференции и семинари. На 1-ви април финансовите министри от ЕС ще се срещнат, за да решат какви средства са нужни за осигуряване на стабилността на големите банки. Източник investor.bg
  • „Защото там са парите!“ Това е цитат, често приписван на Уили Сатън – предполагаем отговор, даден от него на въпроса защо ограбва банки. Въпреки че господин Сатън не е отговорил така, този цитат все още е актуален. Тази парадигма е актуална и що се отнася до днешния зловреден софтуер при финансовите институции. Парите се въртят при приложенията за онлайн банкиране, затова и те са във фокуса на атаките. Не трябва да се учудваме от това, че продължаваме да наблюдаваме постоянно развитие при Троянските коне, таргетиращи онлайн банковите услуги. Един пример, за който наскоро Symantec алармира, е Троянският кон Neverquest, приемник на Trojan.Snifula, който се появи за първи път през 2006 г. и все още се използва. През първите девет месеца на 2013 г. броят инфектирания, дело на най-често срещаните видове Троянски коне, отбелязва ръст от 337 процента. Това са почти половин милион инфектирани компютъра в рамките на месец, които са податливи на измама. За да се добие по-добро разбиране за механиката зад Троянските коне при финансовите институции и обсега на техните възможности, от Symantec анализират над хиляда съвременни конфигурационни файлове, принадлежащи на осем Троянски коне, похищаващи данни при услугите за онлайн банкиране. Тези конфигурационни файлове определят кои URL адреси трябва да атакува Троянският кон и коя стратегия за атакуване да бъде използвана. Кибератаките варират от обикновено препращане към подправен сайт до сложни похвати, наречени Web-injects, които автоматично могат да извършват транзакции и да източват пари. Анализираните конфигурационни файлове таргетират общо 1,486 организации. Това за пореден път доказва широката употреба на Троянските коне, които таргетират всяко нещо, което може да донесе парична облага за кибер престъпника. Най-често атакуваната банка се намира в САЩ, като тя присъства в 71,5 процента от всички анализирани конфигурационни файлове с Троянски коне. Всички 15 най-често таргетирани банки присъстват в повече от 50 на сто от конфигурационните файлове. Това означава, че всеки втори Троянски кон таргетира поне една от тези банки. Тези високи стойности може да се дължат на това, че таргетираните URL адреси присъстват като примери в някои основни наръчници, продавани заедно с Троянските коне. Друга възможна причина може да бъде това, че Троянските коне продължават да действат срещу въпросните компании, тъй като все още не всички финансови институции са преминали към високо ниво на автентикация и сигурност. Разбира се, повечето финансови институции са наясно с развитието на кибер престъпността и разработват нови механизми за защита, които да блокират такъв тип кибератаки. За съжаление, внедряването на новите мерки за сигурност изисква време и пари, а киберпрестъпниците винаги ще намират нови и нови начини за атакуване. Symantec очаква, че през 2014 г. ще продължим да наблюдаваме кибератаки, таргетиращи онлайн банковите услуги. Източник investor.bg
  • Банките в Европа се стремят да се „изчистят“ от рекордните 60 млрд. евро проблемни дългове през тази година, посочват от консултантската компания PricewaterhouseCoopers LLP, цитирани от Bloomberg. Кредиторите ще се разделят с проблемни кредити за 300 млрд. евро до 2018 г. – повече от два пъти над продадените от 2010 г. досега, пише в доклад на компанията. Според PwC банките взимат от 5 до 40 цента за всяко евро проблемен дълг. Отстъпките, които кредиторите са готови да направят, варират в широки граници, но в някои случаи достигат до 95%, посочват консултантите. Мащабните продажби се насърчават допълнително от стрес тестовете на Европейската централна банка (ЕЦБ). „Допреди 5 години банките щяха просто да чакат и да се надяват тези активи да се възстановят, но сега са притиснати от ЕЦБ и тестовете за качество на активите“, коментира Александра Юнг, партньор и съосновател на звеното за европейски инвестиции на Oak Hill Advisors LP, базиран в Ню Йорк инвеститор в дълг. „В резултат виждаме значителен ръст на продажбите“, допълва тя. Hypo Alpe-Adria-Bank International AG например, която получи 4,8 млрд. евро държавна помощ и беше национализирана през 2009 г., ще създаде „лоша банка“, за да отпише и продаде проблемни активи за 18 млрд. евро, включително неизплатени заеми за имоти в държавите от бивша Югославия и принудително отнети активи – обезпечения по заеми, сред които има молове, хотели, а и луксозни яхти, пояснява говорител на банката. Във Великобритания Royal Bank of Scotland Group основа вътрешно звено за „токсични“ активи, в което отдели активи на стойност 38 млрд. паунда. Банката планира да продаде 50-70% от тях през следващите 2 години. Lloyds Banking Group също отделя проблемни активи, а през декември набра 257 млн. паунда от продажбата на проблемни кредити за имотния сектор в Ирландия. Предишният месец банката си осигури близо 1 млрд. евро от продажбата на други проблемни кредити за сектора на имотите. Швейцарската UBS, която продаде проблемни дългове на стойност 500 млн. долара миналия месец, и Commerzbank са сред най-активните кредитори, които се отървават от лошите активи. Втората по големина банка в Германия наскоро продаде 14 химикаловоза, за да елиминира проблемни кредити към корабната индустрия. Испанската Banco de Sabadell съобщи през декември, че е продала проблемни дългове на стойност 632 млн. евро за 41,2 млн. евро. Перспективите за сериозно подценени активи привлякоха инвеститорите, които търсят добри сделки, особено от САЩ. Сред най-активните купувачи на европейския пазар са Blackstone Group, Apollo Global Management LLC и KKR & Co. Американските банки действаха по-бързо и успяха по-рано да се освободят от проблемните си активи. Инвеститорите вече не виждат толкова добри възможности там, затова се насочиха към Европа. Очакванията им са броят на проблемните активи, които излизат на пазара, да се увеличава. През 2013 г. Blackstone например е инвестирала или е поела ангажименти за проблемни ипотеки и имоти за общо 3,3 млрд. долара. Apollo набра 5,4 млрд. долара, основно за да купува проблемни кредити в Европа. Нараства и апетитът на пенсионните фондове и застрахователите за „токсични“ активи в търсене на по-висока доходност. След края на 2011 г. банките от Европейския съюз са се разделили с проблемни активи за над 1,1 трлн. долара, според данните на Европейския банков орган. Кредиторите в региона биха могли да отделят активи за още около 2,6 трлн. евро, според Алберто Гало, който оглавява европейското звено за проучвания в RBS в Лондон. Европейските финансови компании се приближават към изпълнението на по-тежките изисквания за капитала, което също ги принуждава да приведат балансите си в ред. Източник investor.bg
  • Виетнам ще позволи на инвеститорите да придобиват по-големи дялове в банките в страната в опит да подпомогне изоставащата си банкова система, пише Bloomberg. Горната граница за така наречените стратегически инвеститори ще бъде увеличена на 20% от досегашните 15%. Таванът на общите дялове на чужди инвеститори в една банка ще остане 30%, се казва в изявление на уебсайта на правителството, публикувано късно вчера. Допустимият дял на нестратегическите чужди институционални инвеститори също ще бъде увеличен до 15% от 10%. За да бъде определен даден инвеститор като стратегически той трябва да се обвърже с определени задължения към местна банка и да установи дългосрочно сътрудничество с нея. Според текста на указа министър-председателят ще има право да вдига тези ограничения в специални, посочени от закона случаи, в които това ще даде възможност на по-слабите банки „да се преструктурират и да гарантират сигурността си“. Постановлението ще влезе в сила от 20-и февруари тази година. Отделно от тези си стъпки министър-председателят Нгуен Тан Дунг обмисля вдигането на лимита за чуждите дялове в публичните компании. Съществува предложение за увеличаване на максималния обем акции, държани от чужди инвеститори, на 60% от досегашните 49%. Миналата година също имаше опити за засилване на икономическия растеж. Централната банка на страната намали основната си лихва през юли, след като месец по-рано бе девалвирала валутата в опит да подобри платежния баланса. Отново през юли управляващите дадоха разрешение на компанията за управление на активи да изкупи лоши кредити от банките. Тя може да изкупи до 150 трлн. виетнамски донги (7,1 млрд долара) до края на 2014 г., обяви гуверньорът на централната банка Нгуен Ван Бин през декември. Правителството на Виетнам прогнозира растеж от 5,8% през 2014 г., след като отбеляза 5,4% през 2013 г. Днес цените на акциите на виетнамските банки се повишиха след спекулации, че последните действия ще помогнат на правителството да реформира финансовата система на страната. Тя бива измъчвана от най-високите нива на лош дълг в цяла Югоизточна Азия. Банките се борят с недостиг на капитал и структурни слабости, за които трябва да се вземат спешни мерки, според МВФ. Основният VN Index на акциите се покачи с 0,5% в 13:11 местно време, устремявайки се към най-високо затваряне от 13 юни 2013 г. Източник investor.bg
  • „Повечето хора са съгласни, че виртуални валути са тук и ще се задържат на пазара“, заявиха наскоро пред CNBC близнаците Уинкълвос. Нашумялата криптовалута биткойн, използвана за обмен на стоки и услуги, не е подкрепяна нито от централна банка, нито от правителство. „Производството“ на биткойни се осъществява посредством компютър, решаващ сложен математически казус в процес, известен като „миньорство“. Галерия – 7 снимки Виртуалната валута не се радва на голяма подкрепа от страна на политици, регулатори и представители на медиите, въпреки че несъмнено приковаваше вниманието през 2013 г. Първият голям скок бе направен през април, когато цената достигна 200 долара. Впоследствие възходящият тренд продължи, за да бъде достигнато равнище от 1 000 долара за брой в края на ноември. Биткойнът може и да е безспорният лидер сред дигиталните валути в момента, но според близнаците Уинкълвос и в света на електронните парични средства има силна конкуренция.Източник investor.bg

Банков бюлетин 27.12-03.01.2014

  • Печалбата на банковия сектор е 53 млн. лв. през ноември

    С растежа на привлечените средства през ноември общата сума на активите се увеличава със 765 млн. лв. (0.9%) до 85.4 млрд. лв.
    Допълнителният ресурс е инвестиран във високоликвидни активи под формата на вземания от банки и ценни книжа, което води до засилване на ликвидната позиция на банковата система. Месечният растеж на вземанията от кредитни институции (с 1245 млн. лв., 13.5%) и на ценните книжа (със 115 млн. лв., 1.1%) е обусловен и от трансформацията на активи при част от останалите балансови позиции. Намаление е отчетено в паричните средства (с 386 млн. лв., 4.3%), в материалните активи (с 63 млн. лв., 3.2%), както и в инвестициите в асоциирани, дъщерни и съвместни предприятия (със 17 млн. лв., 4.5%). През ноември банковият сектор реализира печалба от 53 млн. лв., а натрупаната в края на ноември е в размер на 565 млн. лв. Разходите за обезценка (925 млн. лв.) са с 9.7% по-ниски от тези към 30 ноември 2012 г., като само през отчетния месец са начислени 85 млн. лв. Делът на нетната (балансовата) стойност на кредитите с просрочие над 90 дни в нетния кредитен портфейл на системата е 10.67%, като спрямо предходния месец нивото му е без съществена промяна. Брутните кредити (без тези за кредитни институции) намаляват с 80 млн. лв. (0.1%) под влияние на динамиката във всички позиции на кредитния портфейл. Определящ е спадът при корпоративния сегмент (с 52 млн. лв., 0.1%), следван от този при експозициите на дребно (с 24 млн. лв., 0.1%). Потребителските кредити намаляват с 24 млн. лв. (0.3%), а жилищните ипотечни кредити остават почти без промяна. Експозициите към некредитни институции и към централни правителства се свиват с близки обеми (2 млн. лв.). Привлечените средства през месеца нарастват със 743 млн. лв. (1.0%). Депозитите от граждани и домакинства се увеличават с 427 млн. лв. (1.1%), или с малко по-висок обем от този през октомври. По-висок е и месечният растеж при ресурса от институции, различни от кредитни, като през ноември са привлечени още 271 млн. лв. (1.1%). Запазва се тенденцията към спад в привлечените средства от кредитни институции (с 83 млн. лв.) поради изменението при репо-сделките и дългосрочното финансиране. Падежирането на подчинен срочен дълг е изцяло компенсирано от същественото увеличение при дългово-капиталовите (хибридните) инструменти – със 153 млн. лв., 27.6%. Нарастването на основните фондове за финансиране в банковата система е съпроводено със засилване на ликвидната позиция. Размерът на балансовия капитал на системата почти не се променя спрямо октомври (11.1 млрд. лв.). През месеца се повишават доходът от текущата година и резервите (вкл. неразпределените печалби), като същевременно намаляват преоценъчните резерви, формирани от оценъчните разлики при материалните активи. Източник profit.bg

  • К. Джигов: Трябва да се търси баланс при лихвите и риска от кредитирането
    За проблемите на ипотечното кредитиране и политиката на кредиторите разговаряме с Костадин Джигов, основателят на първата борса за дългове cesia.bg, която стартира от юли 2013 г.
    Костадин Джигов е завършил Икономически университет гр. Варна със специалност “Икономическа информатика”. Специализира информационни системи за финансов анализ. Кариерата си в банковата система започва през 1999 г., а през 2002 г. организира работата по проблемните кредити на физически лица на една от големите банки в България. През 2003 г. участва в работна група към “Банксервиз” и Асоциацията на банките в България за създаване на кредитен регистър в България. От 2005 г. разработва, внедрява и управлява работен процес по управление на проблемни кредити на физически лица в друга голяма банка. От октомври 2010 г. до декември 2011 г. подпомага развитието на компания за изкупуване на неплатени кредити. През 2011 година регистрира собствена фирма за консултация по проблемни банкови кредити, а от 2012 г. ръководи СИС Контрол ООД. – Г-н Джигов, преди време внесохте предложения за промени в Закона за кредитните институции. Разкажете повече за тях. Промените, които съм предложил, целят да оптимизират поведението на самите длъжници и да подпомогнат работата на банките по управлението на проблемни дългове. Когато един човек има проблемен дълг, особено ипотечен, той започва да отлага продажбата на обезпечението (имота) дълго време. Това води до следните проблеми: първо – дългът нараства много, второ – цените на имотите падат постоянно и в един момент, когато се стигне до реализация, длъжникът от една страна няма жилище, а от друга продължава да дължи голяма част от главницата. Реших да предложа промени, които да балансират ситуацията, защото тя в момента е изкривена в полза на банките. Ако длъжникът знае, че не може да си разреши проблемите, съдейства на банката и продаде имота си, предлагам той да не дължи повече пари на кредитора. Така банката поема част от риска при самата сделка. Ако обаче длъжникът не съдейства на банката и тя прави големи разходи по събирането на дълга, тя да има правото да си събира остатъка от дълга след продажбата на имота през следващите няколко години. Събирането на дългове е доста натоварващо – трябва кредиторите да имат добре обучен персонал, да се плащат държавни такси за всички съдебни процедури и т. н. Затова трябва да има баланс – ако съдействаш, да имаш правото да получиш тази отстъпка, ако не – не я получаваш. Така повечето хора, които се двоумят дали да инвестират в имот, ще го направят спокойно, с ясното съзнание, че ако нещо се случи и не могат да достигнат доходите, които са имали, когато са теглили дълга, те няма да плащат доживот остатъци по кредити. Това е по-добрият вариант, отколкото да се търси абсолютна давност по договори. – Каква трябва според Вас да бъде давността? Тя трябва да бъде обвързана с крайния срок по последния анекс на договора за кредит и да бъде 3 години след този краен срок. Т. е. – ако имаме ипотечен кредит, който изтича 2030 г., давността да бъде до 2033 г. Логиката в случая е следната: когато банката разрешава един дълг, тя обследва доходите на кредитополучателя и прави прогнозен паричен поток за погасяването на заема. Трудно е при разчетен паричен поток за 10 години например длъжникът да успее да върне дълга само за две – това е нереалистично. Дори и банката да обяви дълга за предсрочно изискуем, нормално е да има давностен срок и той да не се измества по-рано, а да зависи от крайния срок на договора. А ако това се обвърже и с плавно намаляване на лихвените нива, ще се получи траен ефект за самата система. Какъв би бил този ефект? Бумът тръгна много сериозно през 2003 – 2004 г., когато банките бяха продадени на чужди инвеститори. Те оцениха потенциала на нашия кредитен пазар и буквално се изсипаха кредити, включително и дългосрочни. Получи се едно предоверяване и свръхкредитиране, което изигра лоша шега в последствие. Хората си мислеха, че когато имат нужда от пари, могат да отидат в банка и да получат буквално за часове. Засили се потреблението, което се отрази и на цените. Според мен идването на кризата ни предпази от един още по-голям балон при цените на недвижимите имоти. Кризата ни изненада и катализира процеса, което всъщност предпази бизнеса от още по-големи загуби. Не се намери обаче баланс в лихвените нива и оттам започнаха проблемите. По последни изследвания никой вече не иска да взима кредити, защото доверието между кредиторите и техните клиенти се скъса. Когато управляваш дългове и събираш дългове, това влияе на продажбите на кредитните институции. Ако една кредитна институция не си прецизира политиката така, че да влияе и на бъдещите си продажби, тя в последствие много трудно ще си възстанови пазара. Хората не искат да поемат дългове, фирмите си преструктурират заемите, даже и с доста отстъпки от тяхна страна, но с идеята да си намалят кредитните задължения или дори да приключат с тях. Пред банките стои един голям проблем – да си върнат доверието на хората. Хората спестяват, не теглят заеми, затова има застой и в търговията, и в другите сектори. Ако банковият сектор в България не започне да функционира нормално и при ясни правила, да се балансират интересите и на банките, и на длъжниците, аз лично считам, че няма да излезем бързо от тази стагнация, в която в момента сме изпаднали. Същевременно банките рекламират ниски лихви, но не намаляват лихвите по старите договори. Реално пазарът на длъжниците е при хората със старите дългове. Ако те си намалят задълженията, по-бързо ще ги изплащат и ще започнат да теглят и нови кредити. Това увеличение на лихвите през 2008 г. лично аз не го разбрах. И в момента банките имат повече депозити, отколкото раздадени кредити. Каква лихва трябва да има, за да се обслужва тази база, защото всички тези депозити очакват доходност? Източник investor.bg

  • Къде отиват лошите дългове на Европа
    В Европа е назрял моментът за скок на ливъридж изкупуването на преструктуриран дълг, докато банките се опитват да изчистят капиталовите си показатели.
    Инвеститорите в рисков дълг, като хедж фондове, купуват банкови заеми с големи отстъпки в тяхната номинална стойност и след това оказват натиск върху компаниите да получат акции в замяна на опрощаване на лошите кредити, пише FT. Подобни преструктурирания могат да се окажат разрушителни за дружествата, но помагат за намаляване на дълга и обикновено включват парична инжекция. Много американски инвеститори, като базираните в Ню Йорк Apollo Management и Oaktree, набират средства и засилват европейските си екипи, за да се възползват от възможността. Доскоро банките в Европа, подложени на натиск от регулаторите да повишат капиталовите си бази, не можеха да си позволят да отчитат загубите в пълен размер. Но сега повечето от тях са по-добре капитализирани и започват да търсят начин да се отърват от токсичните активи, преди стрес тестовете на ЕЦБ през 2014 г. „Цялото забавление е в Европа,“ коментира пред FT Виктор Косла, основател и главен инвестиционен директор на Strategic Value Partners. „Обикновено пет години след криза, като тази през 2008 г., сделките с проблемни активи намаляват. Занимавал съм се с това в продължение на 20 години и за първият път, между три и пет години след кризата, нашият портфейл нараства драстично. Това е така, защото европейските банки започват да продават.“ю В САЩ лошите дългове вече са твърде скъпи, в сравнение с Европа. Това се отразява силно на продажбите на банкови заеми в региона. Европейските кредитори продадоха кредити с обща номинална стойност от 60 млрд. евро през тази година, спрямо 46 млрд. евро през 2012 г. и 36 млрд. евро през 2011 г., по данни на PwC. Очаква се обемът на сделките с лош дълг да достигне 80 млрд. евро през 2014 г. Източник darikfinance.bg
  • Следващият управител на БНБ също ще продължи да подписва банкноти български левове. Така гуверньорът на централната банка Иван Искров коментира в „Годината” на Дарик въпроса кога страната ни може да се присъедини към еврозоната. Искров, чийто мандат изтича през октомври 2015 г., е категоричен, че влизането на страната ни в единния валутен съюз неминуемо ще се случи, но това няма да стане скоро, защото е по-важно първо да се реформира самият валутен съюз и второ, ние „да свършим домашната си работа”. Вчера финансовият министър Петър Чобанов заяви, че до края на мандата на правителството ще започне процедурата по кандидатстване в еврозоната. По правило, преди влизането във валутния съюз има минимум две години задействане на т.нар. „чакалня” – т.е. ЕРМ 2. Иван Искров коментира, че към момента страната ни трябва да се въздържи за влизането в банковия съюз за страните членки на еврозоната. „Това е изгодното за България: нека да има банков съюз там, а след време, когато България се присъедини към еврозоната, тя поетапно и съвсем спокойно ще се присъедини към надзорния механизъм“, каза Искров. На въпрос дали този момент наближава, централният банкер посочи, че към този момент това изобщо не се коментира, а позицията, съгласувана и с кабинета „Борисов“, и с кабинета „Орешарски“, е, че е хубаво да се изчака да приключи реформата в еврозоната, за да видим към какво се присъединяваме, защото в момента „стреляме по движеща се цел и не знаем, ако тръгнем да се присъединяваме, към какво ще се присъединим“. Другият важен въпрос по темата е, че „имаме доста домашна работа“, която трябва да свършим междувременно, най-вече по линия на конкурентоспособността, на структурните реформи, тъй като една страна извън еврозоната е много по-гъвкава по отношение на националните икономически политики, коментира Искров. На въпрос кога вижда българите да пазаруват с евро в кварталния магазин, той заяви: „Те и в момента пазаруват с евро, само че подписът не е на Марио Драги (председателят на Европейската централна банка – бел. ред.), а на Иван Искров, тъй като българският лев е покрит със съответните активи“. Той е категоричен, че и подписът на онзи, който ще оглави БНБ след октомври 2015-а, ще стои под левовите банкноти, които българинът ще ползва. Искров изрази убеждението си, че наследникът му ще прави това дълго време. Ние ще се присъединим към еврозоната и в това няма спор, но въпросът е кога, а неговият отговор се корени в дадените обяснения и в това, че една страна, която трябва да е конкурентоспособна и най-вече по икономическите политики, е много по-свободна, докато е извън еврозоната, каза Искров. Той бе категоричен, че законодателните промени за защита на кредитополучателите трябва да се разгледат пакетно. Управителят на БНБ допълни, че и в момента има банки на нашия пазар, които предлагат кредити, чиято лихва е обвързана с банков индекс, но самите кредитополучатели не избират този продукт. „И в момента голяма част от банките предлагат лихви, които са обвързани с пазарни индекси. И ако попитате банките за статистика, ще видите, че самите кредитополучатели не желаят да се възползват. Защото много добре виждат, че са много по-защитени, когато зависят от решението на местната банка, без значение коя е тя, отколкото когато са обвързани с индекси, които нямат нищо общо с реалния живот в България“, каза управителят на БНБ. Не може да се вадят изводи от пет, десет, 110 или 1010 случая на фона на 2,5 млн. кредитополучатели, да се генерализират и от тях да се говори, че нашите банки били злоупотребявали, категоричен е Иван Искров. „Напротив, постоянно говорим с колегите и там, където обикновено се получават проблемите, самите те казват, че са най-вече по клоновата мрежа, на по-отдалечени работни места, където не са толкова гъвкави. Работят хора, ние сме хора, всеки може да сгреши. И второ, има независима съдебна система. Много от кредитополучателите, които спечелиха дела, забравиха, че е имало такива случаи“, каза Искров. По идеята за отпадане на наказателната такса при предсрочно погасяване на кредит, Искров каза, че този въпрос също не трябва да се абсолютизира и има европейски регулации. „Много е важно дали си връщаш кредита за сметка на свои собствени финансови източници – от по-добра работа, наследство. Обикновено когато е такъв случаят, това се толерира в ЕС и имаш право да направиш предсрочно погасяване без наказателни лихви. Но когато по аналогия с депозитния туризъм, има и кредитен туризъм – обикаляш банките като цветарка и понеже си намерил на някое място с 0,025 по-нисък лихвен процент, да отидеш и да ощетиш предходната банка, която е резервирала ресурс и се ангажирала към депозанти, че ще им плати лихва за еди-какъв си период… Не трябва да се абсолютизират тези въпроси“, категоричен е Искров. Управителят на БНБ допълни, че тази година се очаква кредитирането да отбележи ръст около процент, което е много по-добър показател в сравнение с повечето европейски страни. Ръстът на депозитите се очаква да е 8-9 на сто. Вече е създадено съвместното дружество между печатницата на БНБ и френската фирма, допълни Иван Искров. Източник darikfinance.bg
  • С 50% повече пари сме изтеглили от банкоматите в навечерието на тази Нова година в сравнение с миналата. Аналогичен е ръстът и на плащанията през ПОС терминали, показват данните на „БОРИКА-Банксервиз”. Реално изтеглените суми от банкоматите, както и платените покупки през ПОС обаче са по-големи. Това се дължи на факта, че данните на „БОРИКА-Банксервиз” са само за устройствата, свързани с нейната система. Въпреки това общата сума на изтеглени и платени през ПОС терминали средства само за два дни е повече от впечатляваща – 51.44 млн. лв., информира в. Монитор. На 30 декември са регистрирани 164 хил. тегления от банкомати за сумата от 26 млн. лв. В същия ден са извършени 122 хил. трансакции на ПОС за 8.4 млн. лв. В последния ден на миналата година са изтеглени с карта 12.4 млн. лв. при 91 хил. трансакции. На 31 декември на ПОС терминалите са отчетени 85 хил. трансакции за 4.64 млн. лв. Източник profit.bg
  • Срив на китайския пазар прогнозира един от най-добрите икономически анализатори в света. Джон-Пол Смит от Deutsche Bank AG открива в Китай някои от същите признаци за финансов срив, които го подтикнаха да предскаже кризата и фалита на Русия през 1998 г., месеци преди да се случат, пише Bloomberg. Растежът на Китай се подхранва от растящите корпоративни заеми – модел с висок риск, който трябва да бъде заменен от някаква форма на свободен пазар и мерки за бюджетни съкращения, които върнаха Русия към икономически растеж след фалита и срива на фондовия индекс Micex с 44%, смята Смит. Според него има потенциал капанът на дълга на промишлените предприятия да щракне, което може да предизвика финансова криза в цялата китайска икономика още през следващата година. Смит счита, че забавянето на темпа на развитие на Китай ще доведе до низходящата корекция от 10% на фондовите индекси на развиващите се пазари през 2014 г. Има риск китайската икономика да расте с по-малко от 5 на сто годишно през следващите няколко години, счита анализаторът. Брутният вътрешен продукт нараства с по-малко от 8% през всяко от последните шест тримесечия, при увеличение с 14% през 2007 г. За Смит, въпреки обявената готовност за реформи, властите в Китай не са наистина решителни в пропазарните мерки. Колеги на Смит коментират, че въпреки че неговите анализи са абсолютно правилни, той често избързва в заключенията си по отношение на времето, когато ще се реализират прогнозите му. Смит обаче е сигурен, че в Китай има проблем. Общият кредит във втората по големина икономика в света, включително и този извън балансите на банките, е скочил до около 190% от БВП в края на 2012 г. от 124% през 2008 г., по данни на Fitch Ratings. За сравнение, това е по-бързо от кредитния бум в Япония в края на 80-те години на XX век, последван от две десетилетия дефлация и от ръста на кредитирането в САЩ преди финансовата криза от 2008 година. А проблемите на банковата система на страната се задълбочават. Независимо от поредицата финансови инжекции от централната банка, лихвите на междубанковия пазар продължават да растат. Търсената доходност по едноседмичните репо-сделки за банкови облигации достигна в понеделник 8.8%, скачайки с 60 базисни пункта от петък насам. Това покачва, че банките трупат пари в брой в ситуация на недостиг на свободна ликвидност на пазара. Репо-сделките – контракти за обратно изкупуване на дълг, се използват за набиране на краткосрочен финансов ресурс от китайските кредитни институции. Източник darikfinance.bg
  • Депозитите на сектор Домакинства и НТООД* бележат ръст за 38-и пореден месец, сочат изчисления на Profit.bg. В края на ноември те надхвърлят 38.5 млрд. лв., показват данни на централната банка. Ръстът само за ноември е от 427 млн. лв., което е второто най-голямо повишение от началото на 2013 г., след 495 млн. лв., добавени през февруари. На 31 януари 2014 г. БНБ ще обяви и данните за декември, който в последните години е най-добрият месец за българските вложители. Така например през последния месец на 2012 г. населението добави на влог в търговските банки 599 млн. лв., а през 2011 г. – 767 млн. лв. Вижте още: Това са любимите банки за спестяванията ни В края на 2010 г. спестяванията бяха увеличени с 701 млн. лв., а година по-рано – с 757 млн. лв. Само за последните 12 месеца депозитите на домакинствата са нараснали с 3.28 млрд. лв., или средно с по 273 млн. лв. месечно. По последни данни общо 52.76% от спестяванията ни са в лева, 39.07 на сто в евро и 8.17 на сто в други валути. * Сектор Домакинствата и НТООД, включват физически лица, самостоятелни предприемачи (в т.ч. еднолични търговци и самонаети лица) и нетърговски организации Източник profit.bg
  • През ноември 2013 г. спрямо ноември 2012 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове намалява с 0.81 пр.п. до 3.97%, а по тези в евро –с 0.65 пр.п. до 3.61%. В сравнение с октомври 2013 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се увеличава с 0.06 пр.п., а по тези в евро се понижава с 0.06 пр.п. Данните на Българска народна банка сочат, че средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове в сравнение с ноември 2012 г. се повишава с 0.40 пр.п. до 0.92%. При депозитите с договорен матуритет в левове той се понижава с 0.69 пр.п. до 4.43%, а по тези в евро –с 0.55 пр.п. до 3.92%. Средният лихвен процент по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в левове нараства с 0.47 пр.п. до 4.12%, а по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в евро –с 0.19 пр.п. до 4.51%. Източник profit.bg
  • Испания официално излезе от програмата за рекапитализиране на местните банки с подкрепата на Европейския съюз, стартирала през пролетта на 2012 г. В рамките на сделката Европейският механизъм за стабилност предостави на страната 41.3 милиарда евро. „Спасителният план на ЕМС за Испания завършва успешно днес. Откакто започна, ЕМС предостави 41.3 милиарда евро на испанското правителство за рекапитализацията на банковия сектор. Испания няма да поиска допълнителна спасителна програма“, съобщиха от ЕМС. Подобно на Ирландия, Испания няма да се нуждае от предпазна програма. „Това е впечатляващ успех“, коментира директорът на ЕМС Клаус Реглинг, цитиран от AFP. Предоставената от еврозоната помощ е допринесла според него „за рекапитализацията и преструктурирането на изпадналите в затруднение испански банки, които днес са стъпили на стабилни основи“. „Въпреки бъдещите предизвикателства, убеден съм, че подкрепата на еврозоната в комбинация със структурните реформи ще позволи на испанската икономика да генерира значителен и стабилен растеж“, каза още Реглинг и изрази задоволство от усилията за реформи на испанските власти и способността на населението да приеме временните трудности в името на трайното възстановяване. Четвъртата икономика в еврозоната беше ударена двойно през 2008 г. от спукването на балона на пазара на недвижимите имоти и от началото на международната финансова криза. /БГНЕС/ Източник darikfinance.bg
  • Политиките на ниски лихвени нива, прилагани от централните банки по света, не могат да продължат вечно, заяви германският министър на финансите, Волфганг Шойбле. Пред Bild Шойбле коментира, че паричните политики на стимули и ниски лихвени нива в глобален мащаб биха довели до проблеми за дългосрочните инвестиции. „Разбира се, това не може да продължи вечно“, казва министърът на финансите в интервюто, което ще бъде публикувано във вторник. Според него има ранни признаци, че паричното предлагане намалява бавно на финансовите пазари, а доходността на германските държавни облигации леко започва да расте. Шойбле засяга един от най-големите страхове в Германия, а именно, че благодарение на рекордно ниските лихвени нива, тежко засегнатите от европейската криза държави се възстановяват за сметка на германските спестители. Основният лихвен процент на Европейската централна банка в момента е на историческо дъно от 0.25%. Източник darikfinance.bg
  • Словенското правителство придоби пълен контрол над местната Нова кредитна банка Марибор (Nova Kreditna Banka Maribor, NKBM), съобщават от финансовата институция. Досега Словения притежаваше 91.24% от акциите на NKBM. Пълната национализация става факт след спешните мерки, предприети от словенската централна банка за стабилизиране на банковата система в страната, отбелязва SeeNews. В средата на миналия месец NKBM емитира 10 млн. нови акции на номинална стойност 870 млн. евро. Емисията беше изцяло записана от финансовото министерство на страната, с което държавата придоби пълен контрол над банката. Към момента собственият капитал на финансовата институция е в размер на 150 млн. евро, уточнява SeeNews. Национализирането на NKBM е част от стратегията на Любляна за преструктуриране на местния банков сектор. През декември 2013 г. бяха публикувани резултатите от тестовете за устойчивост на финансовите институции в страната. Проверката показа, че за рекапитализирането на сектора ще са необходими общо 4.8 млрд. евро. Най-голяма част от сумата – около 3 млрд. евро, са средствата, нужни за запълване на дупките в балансите на трите най-големи банки в страната, една от които е и NKBM. Освен нея плановете на правителството предвиждат още спасителен пакет за другите две водещи институции в страната – Нова Люблянска банка (Nova Ljubljanska Banka, NLB) и Abanka. Седмица след оповестяването на резултатите от стрес тестовете Европейската комисия даде зелена светлина и на предложените от словенското правителство мерки за преструктуриране на пет от местните банки. Извън спасителните пакети за трите най-големи институции Брюксел одобри и предвижданото от словенското правителство закриване на двете по-малки банки – Factor Banka и Probanka. По думите на европейския комисар по конкуренцията Хоакин Алмуния предприетите от властите в Любляна мерки ще увеличат доверието в словенските банки и ще гарантират, че икономиката на страната може да разчита на подкрепата на жизнен и здрав банков сектор. Източник capital.bg
  • След една петилетка криза настроенията в банковия сектор продължават да не са особено оптимистични. По-скоро има надежди и те са ситуацията в страната да не се влоши, а тази извън страната да се подобри, че и българската икономика покрай нея. Една година по-късно след прогнозите на банкери за 2013 г., до които тогава „Капитал Daily“ се допита, към основното предизвикателство – състоянието на икономиката, сега се прибавя и вътрешната ситуация в страната. Така необходимата стабилност и предсказуемост на вътрешната среда, сочена преди година като условие за нормално развитие, никак не се получи през изминалата година. Ако тази ситуация не се промени, и 2014 г. ще бъде като изминалата, прогнозират банкери. Това означава ниска, почти никаква инвестиционна активност на бизнеса, ниско, почти нулево кредитиране на банките и ниско, почти стагнирало потребление на домакинствата. На този фон прогнозният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 1.8% в макрорамката на бюджет 2014 се разчита да дойде основно от продължаващо възстановяване на икономиката в ЕС, което да има позитивен ефект върху българската икономика. Все пак почти 2% ръст трудно се постигат само с износ и затова е необходимо фирмите и домакинствата да започнат да инвестират и потребяват. Но това не може да стане реалност, ако ситуацията в страната не се промени. Така при цялата неизвестност и несигурност не само на макроикономическите условия в България на практика има яснота каква няма да е новата година. И 2014 г. няма да е по-лека, има доста сериозни предизвикателства, които ще трябва да преодоляваме, посочи управителят на централната банка Иван Искров в речта си пред банковата общност по повод Деня на банкера в началото на декември. По-ниският икономически ръст предполага съответно и по-ниско търсене на кредити, каза още Искров. Кредитирането – според зависи Прогнозите за ръст в търсенето на кредити и активността на бизнеса и банките са по-скоро въздържани и зависят от това как ще се развие ситуацията в страната. Все пак има очаквания за по-голяма бизнес активност и съответно по-висока кредитна активност. Необходимо е фирмите да започнат отново да инвестират, а домакинствата да съживят потреблението, коментираха банкери. Така и банките биха възстановили в известна степен апетита си към кредитиране. Още преди две години от сектора заявиха, че този път ще следват търсенето на заеми, а няма да го формират, както по време на кредитния бум. Към края на октомври (последни налични данни) годишният темп на свиване на жилищните ипотечни заеми е 0.4%, а на потребителските – 0.14%. На този етап все още фирменото кредитиране остава над нулата с годишен темп на прираст от 1.34%. При тези нива на (не)кредитиране перспективата не е радваща – натискът върху доходността на банките, който изпитват вече пет години, се очертава да продължи и през 2014 г. Свитото кредитиране ограничава приходите им, а плащането на лихви по все още нарастващите депозити, макар и с по-бавен темп, в съчетание с покриване на просрочия увеличава разходите им. Все пак досега секторът само един месец е отчитал загуба – за декември 2012 г., която впоследствие беше покрита. За цялата минала година очакваната печалба е около 500 млн. лв. (данните за края на годината ще бъдат публикувани в края на януари – бел.ред.). Накъде ще се движат лихвите Освен че приходите от лихви на банките са свити (заради ниското кредитиране), което ограничава доходността им и формира по-ниски печалби, нивата на лихвите са намаляващи. Макар и бавно, и с малко. Такива са прогнозите и за 2014 г. с някои изключения. Посоката на движение на лихвите определено е надолу, но това ще става с бавни стъпки и ще зависи от немалко други обстоятелства, посочват банкерите (виж мненията). Обичайно понижението ще е основно за новоотпуснати кредити. Според други мнения в сектора потенциалът за намаление вече е изчерпан предвид ниските нива на пазарните индекси, които вече се включват и в ценообразуването на лихвите по кредити на някои банки тук. В изминалите три години все пак лихвените нива по кредитите значително се понижиха, като при жилищните заеми вече са по-ниски от предкризисния период. Към края на октомври 2013 г. за левови ипотеки годишната лихва средно за пазара е била 6.69%, а в евро 7.09%. Спаднаха и нивата на лихвите по потребителски заеми – 11.72% за левове и 9.47% в евро. Лихвите по фирмените заеми сякаш отбелязаха най-големия си спад предвид различните програми и европейски фондове със субсидирани условия и гаранции по тях, което даде възможност за понижението им. Така нивата за малкия и средния бизнес паднаха до около 7% средно. Като тенденция във фирменото кредитиране се установи и финансирането под себестойност – на лихвени нива, приходите от които не биха могли да покрият всичките разходи по съответния кредит. Фундаменталният фактор за това е именно ниското търсене на заеми, а негово проявление е, че на практика банките си „крадат“ клиентите с по-ниски лихви, дебнейки, ако някой клиент напусне дадена банка, да бъде привлечен от друга. Ще продължи и спадът на лихвените проценти по депозитите. Към края на октомври по левови срочни депозити за домакинства средната за пазара лихва е била 3.72%, а в евро – 3.60%. Високата ликвидност на банките, която остава неоползотворена в основна дейност – кредитиране, определя необходимостта от сваляне на лихвите по депозити. Това от своя страна позволява съответно и спад на тези по заемите. Все по-належащото предизвикателство В условията на натиск върху доходността и ефективността на банките, както и при не толкова обнадеждаващите перспективи за активизиране на кредитирането, те са изправени пред необходимостта да търсят изход за подобряване на рентабилността си и по други начини. Силно фрагментираният сектор – много банки на малък пазар, в комбинация със свит пазар оказва постоянен натиск върху лихвения марж (от края на 2008 г. до есента на 2013 г. се е свил от 5% на 3.3%), оттам и върху лихвените доходи на банките. Вариант е консолидацията, която би повишила рентабилността и стабилността на кредитните институции, сочат банкери. И тя обаче е по-скоро предизвикателство пред банковия сектор. От една страна, големият брой участници на пазара не позволява реализирането на възможни икономии от мащаба. От друга страна, възможностите за консолидации са ограничени. Привлекателността на банковия сектор в България за чужди инвеститори съвсем не е на нивото от предкризисния период заради ниската ефективност и норма на печалба сега. Още повече че тогавашните купувачи – големите европейски банки, са сегашни продавачи. Така потенциалните инвеститори в сектора се ограничават до местни играчи (като покупката на Юнионбанк от ПИБ) или външни – от Близкия изток, Русия и др. Най-вероятните направления, по които би могло да се случи консолидация, са в резултат на планове на международни финансови групи за преструктуриране на бизнеса с цел оптимизация и по линия на гръцките банки при решаване на съдбата им и техните дъщерни поделения в България. Освен това на пазара има немалко малки банки, които би могло да се окажат участници в едни консолидационни процеси в сектора. Източник capital.bg
  • Изминалата година беше истинско пиршество за финансовите пазари въпреки липсата на основания за това в развитието на глобалната икономика. Щатските индекси Standard and Poor’s 500 и The Dow Jones Industrial Average напреднаха с по близо 30%, многократно чупейки историческите си рекорди. Показателят на сините чипове в еврозоната Euro STOXX 50 се покачи с над 17%, а германският национален индекс DAX – с над 20 на сто. Това обаче е нищо в сравнение с японския Nikkei 225, чийто годишен ръст достигна забележителните 53%. Единственият сериозен губещ през 2013 г. се оказаха инвестиралите в злато, тъй като благородният метал загуби атрактивността си като сигурен актив и отбеляза първия годишен спад от началото на века. Евтини пари Основен фактор за този ентусиазъм стана ултраразхлабената парична политика на централните банки от САЩ, през еврозоната до Япония, които засипаха финансовия сектор с евтини пари – дали чрез директно печатане или по-индиректни методи. Това даде на инвеститорите причина да неглижират крехката икономическа ситуация в еврозоната, която едва излезе от рецесия през второто тримесечие и все още не успява да набере скорост, както и най-бавния ръст на БВП на Китай от едно десетилетие. Най-голямата световна икономика, САЩ, започна да дава по-солидни сигнали за възстановяване през второто полугодие, но това само внесе смут сред пазарите, тъй като ниската безработица и солидният растеж в крайна сметка станах причина Федерлният резерв да вземе решение за свиване на покупките на ценни книжа от началото на 2014 г. След финансовата криза от 2008 г. централната банка на САЩ инжектира трилиони долари в икономиката чрез програмата си за „количествено облекчаване“, като в края на 2013 г. баланса й вече възлизаше на 4 трлн. долара. До декември Фед продължаваше да изкупува облигации за 85 млрд. долара всеки месец, като от януари сумата спада на 75 млрд. Посочването на Джанет Йелън за наследник на Бен Бърнанке като председател на Фед за кратко успокои пазарните играчи, че институцията ще наблегне на приемствеността и няма да бърза с ограничаването на програмата. Спадът на безработицата до петгодишно дъно разсея тези илюзии и даде смелост на Фед да действа по-рано. Трудни решения за ЕЦБ Същевременно Европейската централна банка (ЕЦБ) е на съвсем друга вълна и инвеститорите следят решенията й не с притеснение, а с очакване – дали ще наруши табуто си и ще обмисли изкупуване на облигации, подобно на Фед. През есента на 2012 г. за пазарите беше достатъчно само уверението на президента на банката Марио Драги, че е готов „да направи всичко необходимо, за да спаси еврото“. Към сегашния момент обаче банката вече наистина е направила почти всичко освен директното печатане на пари – включително свалянето на основния лихвен процент до рекордно ниското ниво от 0.25%. Това се отразява положително на финансовите пазари, но реалната икономика на еврозоната едва поддържа минимален растеж, а инфлацията остава на притеснително ниски нива, двойно под поставената от институцията цел от 2%. Задачата на централната банка се утежнява от големите различия между отделните държави – докато икономическият мотор на региона, Германия, се справя добре, икономиката на Франция буди опасения за изпадане в поредна рецесия. Берлин също така води съпротивата срещу евентуална намеса на ЕЦБ на облигационния пазар. Според правилата на банката тя не може да купува ценни книжа директно от правителствата, но може да го прави косвено чрез банките във валутния съюз. Например чрез покупки на вторичния пазар или като ги приема като обезпечение за финансиране. Повечето пазарни експерти очакват следващия ход на ЕЦБ да е нов пакет нисколихвени дългосрочни кредити (LTRO) или най-малкото удължаване падежа на старите. Банката предостави над 1 трлн. евро евтина ликвидност на банковия сектор чрез двата тура на LTRO през декември 2011 и февруари миналата година. Голяма част от тези пари обаче така и не стигнаха до реалната икономика, тъй като банките продължават да отпускат трудно кредити на домакинствата и бизнеса. Съвсем различно изглежда ситуацията в третата световна икономика – Япония. Когато се върна на власт в края на 2012 г., министър-председателят Шинзо Абе се зарече да печата пари, докато страната излезе от продължаващата десетилетия дефлационна спирала. Японската централна банка купува по 7 трлн. йени (68 млрд. долара) държавен дълг всеки месец и няма намерение да спира скоро. Тази политика постигна основната си цел – значително поевтиняване на йената, което създаде търкания с търговските партньори, но оказа огромна подкрепа за компаниите износители. През 2014 г. обаче предстои прилагането на най-трудната част от плана на Абе – структурните реформи, които ще са истинският тест да политиката на правителството. Източник capital.bg

Банков бюлетин 16.12-20.12.2013

  • КТБ, любимата финансова институция на властта
    Заемът на БЕХ от 1 млрд. лв., депозиран в Българската банка за развитие, осигурява алиби за останалите фирми, които дори са увеличили депозитите си в любимата финансова институция на властта.
    Реализацията на идеята да се намали концентрацията на парите на държавните фирми в една банка е довела до точно обратния резултат. От наличните към момента данни се оказва, че част от дружествата дори са увеличили влоговете си в Корпоративна търговска банка (КТБ), която държеше основната част от парите на държавните предприятия и заради която бяха приети новите правила. Това показа проверка на „Сега“ за изпълнението на правилата за ползване на финансови услуги от големите държавни фирми с над 50% държавно участие. Фирмите имаха 6-месечен преходен срок да намалят под 25% от общите си депозити, които държат в дадена банка, т.е. да започнат да работят с поне 4 финансови институции. Срокът изтече в началото на декември. Във вторник вицепремиерът Даниела Бобева се похвали, че в момента вече няма банка, която да държи повече от 22.67% от парите на държавните дружества и предприятия. „Към 31 март към една от българските банки нетната експозиция е била 47.05%“, добави тя. Вицепремиерът пропусна да отбележи, че падането на процента на общата експозиция на държавните дружества се дължи най-вече на един-единствен трансфер. Кредита от 500 милиона евро, близо 1 милиард лева, който бе изтеглен в средата на ноември от Българския енергиен холдинг (БЕХ) и е бил депозиран по сметка в Българската банка за развитие. Така в държавната банка за развитие се концентрират почти 90% от парите на енергийния мастодонт, показва справка на МИЕ към 30 ноември. Сравнението на останалите налични към момента данни обаче показва, че в едни от най-големите транспортни и енергийни фирми концентрацията не намалява, а на места дори и расте. Така например средствата на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ в КТБ се увеличават от 28.2% през март на 36.7% към края на септември (последния месец, за който има данни). Докато делът на сумите в КТБ е нараснал, НКЖИ е положила усилия да ограничи концентрацията си към друга банка – ПИБ. За 6 месеца парите на държавното дружество в нея като дял са намалели от 40.9% на 25.5%. Подобна е тенденцията и при летище София. Докато делът на средствата в КТБ расте от 29.3% през март на 34.3% през септември, концентрацията на ресурси в друга банка – ЦКБ, пада от 58.5% на 28.9%. При „Информационно обслужване“, която работи преимуществено с ЦКБ, делът на парите на фирмата в банката се вдига от 88.6% на 93%. Това вероятно се обяснява с нарастването на депозитите в хода на годината. В сферата на транспорта все пак има и фирми, които са отпаднали от списъка на дружествата, които държат на едно място пари над позволените нива – като „Български пощи“ и „Пристанище Варна“. Вместо да пада, концентрацията се задълбочава и при някои от големите енергийни дружества. Делът на средства на „Булгаргаз“ в КТБ е нараснал от 90.8% през март на 98.5% към края на ноември. При „Енергиен системен оператор“, който също работи с КТБ, процентът се е увеличил от 94.8% на 98.8%. КТБ вече е предпочитана банка и от АЕЦ „Козлодуй“, като експозицията на дружеството в кредитната институция в края на ноември е 53.5%. АЕЦ „Козлодуй“ е имала проблем с концентрация на средствата и през март, но към друга банка – Инвестбанк (42.5%). „Мини Марица-изток“, Държавната консолидационна компания, НКК „Индустриални зони“ вече са извън списъка на дружествата с нива на концентрация над позволените 25%.Източник darikfinance.bg

  • Присъединяване към банковия съюз на еврозоната не е приоритет за България
    За България не е приоритет да се присъедини към Европейския банков съюз, заяви премиерът Пламен Орешарски в Брюксел преди началото на последния за годината Европейски съвет, цитиран от БНР. Основната тема ще бъде отбраната и сигурността на общността.
    Очаква се решение от страна на лидерите на ЕС и за банковия съюз. Късно снощи беше постигнато съгласие за втория стълб на банковия съюз – механизъм за оздравяване и закриване на банки, който ще е отворен и за страните извън еврозоната. Тепърва предстоят преговори с Европейския парламент по темата. Ако предложенията бъдат одобрени, банковият съюз ще заработи през 2016 година. На този етап обаче България ще следи внимателно как се развива банковият съюз, но няма да бърза да е сред първите страни, които ще се присъединят към него, стана ясно от думите на премиера. „Хубаво е да сме вътре, обаче да ползваме и всички екстри от това, че сме вътре, а когато част от екстрите остават само за страните от еврозоната, няма голям смисъл“, коментира той. Лидерът на БСП и ПЕС Сергей Станишев също смята, че няма смисъл да бързаме към банковия съюз. „Финансовата система и банковата система в България са едни от най-стабилните. В целия ЕС ние отговаряме на по-високи критерии, отколкото повечето национални регулации“, обясни той, който също е в Брюксел за координационна среща на европейските социалисти. Според Станишев сегашната ситуация се дължи на негативния опит, който ние имахме през 1996 година. Източник investor.bg

  • КТБ купи 7.96% от Петрол АД
    Корпоративна търговска банка АД днес регистрира в Централен депозитар АД сделка за 8 700 000 безналични акции на Петрол АД, представляващи 7.96% от капитала на дружеството.
    Сделката е извършена през регулирания пазар на Българска фондова борса в понеделник, когато книжата на дистрибутора на горива затвориха на нива от 3.18 лв. за лот. Днес акциите на Петрол Ад поскъпват с 16.42%, до 3.90 лв. за лот, при изтъргувани 21 850 лота. Пазарната капитализация на КТБ се покачва с 1.70%, при прехвърлени 11 205 лота, на средна цена от 1.02 лв. Източник darikfinance.bg
  • Общо 13 от най-големите търговски банки са заявили интерес за участие в новата програма на Националния гаранционен фонд, съобщават от Българската банка за развитие. Още в първите дни след обявяването й схемата е презаписана с 50 млн. лева над очаквания ресурс. Гаранционната схема на дъщерното дружество на Българска банка за развитие ще покрива част от риска по отпускани заеми за инвестиции и оборотни средства, като е предоставена възможност да кандидатстват проекти по всички оперативни програми. Така малките и средни фирми ще могат да получат кредити от търговските банки на стойност половин милиард лева, съобщават от ББР. Постъпилите заявки ще бъдат разгледани до края на януари 2014 г. Схемата ще заработи в края на март, когато предстои да бъдат сключени всички гаранционни споразумения с банките-партньори. Източник profit.bg
  • Visa Европа и водещата испанска банка CaixaBank, съвместно с мобилните оператори Orange, Telefόnica и Vodafone, обявиха началото на най-мащабната услуга за мобилни безконтактни разплащания в Европа. От февруари 2014 г. клиентите на CaixaBank ще могат да извършват безконтактни разплащания бързо и сигурно, използвайки смартфони, които поддържат услугата. Партньорството с Orange, Telefόnica и Vodafone позволява съхраняването на картовата информация на потребителите, регистрирани за услугата мобилни разплащания на CaixaBank, на безконтактна SIM карта. Така те могат да използват приложение за мобилно банкиране, за да управляват по-лесно своите финанси и да извършват безконтактни разплащания в глобален мащаб, навсякъде, където забележат символ на Visa за безконтактни услуги. С обединяване на клиентската база на Orange, Telefόnica и Vodafone, която съставлява повече от 80% от испанския пазар, услугата ще бъде достъпна до широк кръг потребители още със самото и представяне. Никола Хус, главен изпълнителен директор на Visa Европа споделя: „Стартът на тази услуга, която ще промени индустрията, е още един пример за това как Visa събира големите играчи на пазара, за да предложи нови вълнуващи възможности на испанските потребители. Нашите очаквания са мобилните безконтактни разплащания да се разраснат както в страната, така и на останалите европейски пазари. „Подходът на Visa Европа да въвежда иновативни услуги за разплащане е основан върху изградената екосистема от партньори. Вярваме, че това създава ползотворна среда за предлагането на нови продукти на потребителите, като заздравява доверието им в техните банки, мобилни оператори, любими търговски вериги и Visa“. Хуан Мария Нин, изпълнителен директор на CaixaBank заяви: “Решението на CaixaBank да стартира мобилни безконтактни разплащания е част от нашата цялостна стратегия, насочена към иновации, като средство за подобряване услугите за клиенти. С все повече смартфони, които поддържат безконтактни технологии, услугата за мобилни разплащания носи допълнителни ползи на потребителите и търговците, включително бързина, удобство и сигурност. Посредством това споразумение, CaixaBank, като водеща банка в Испания и глобален лидер в платежните системи, ще застане начело на пазара на мобилните безконтактни разплащания.“ Клиентите на CaixaBank ще могат да извършват мобилни безконтактни разплащания във всеки един от общо 325 хиляди терминала на Visa* в Испания и във всички 1.2 млн. терминала в Европа*. Страната е един от водещите европейски пазари за безконтактни технологии с повече от 15 млн. безконтактни трансакции, направени през последните 12 месеца*, и с дългогодишна история в иновациите на платежните технологии. През 2010 г. CaixaBank стартира пилотно първата в Европа услуга за мобилни разплащания в реално време в град Ситжес, а в следващите години започна издаването на безконтактни карти (2011 г.), пусна приложението CaixaWallet (2012 г.) и базираната на NFC стикер мобилна услуга TAP Visa (2013 г.) Мобилните разплащания на CaixaBank ще стартират през януари 2014 г. сред избрани клиенти на Orange Telefόnica и Vodafone, които редовно извършват безконтактни плащания с карти Visa. Очаква се услугата да бъде достъпна и за останалите потребители до февруари 2014 г. Източник profit.bg
  • Германия ще предложи Сабине Лаутеншлагер, вицепрезидент на Бундесбанк, да наследи Йорг Асмусен в управителния съвет на Европейската централна банка, обявиха снощи от немското правителство. Доволен съм, че с номинацията на Сабине Лаутеншлагер, федералното правителство може да предложи убедителна кандидатура за борда на директорите на ЕЦБ, заяви новият-стар финансов министър на Германия Волфганг Шойбле. Г-жа Лаутеншлагер има дългогодишен опит в областта на банковия надзор, посочи Шойбле и добави, че тя е голям експерт по банковите и валутни въпроси. Тази промяна в управителното тяло на ЕЦБ идва след изненадващото напускане на Йорг Асмусен само две години, след като той започна 8-годишния си мандат в ръководството на банката. Асмусен ще се присъедини към новата управляваща широка коалиция в Германия като заместник министър на труда, цитирайки проблеми между неговата работа в ЕЦБ и семейния му живот. Той посочи, че причина да напусне предсрочно ЕЦБ е факта, че представителството на банката е във Франкфурт, докато неговото семейство, включващо две малки деца, живее в Берлин. Няма друга причина за тази моя стъпка, посочи Асмусен. От стартирането на ЕЦБ през 1998-а година насам Германия се представлява в управителния съвет на банката от шестима представители. Натискът върху ЕЦБ да номинира жени е доста силен, тъй като всички 23-има членове на управителния съвет на банката, които включват и 17-те шефове на отделните централни банки в еврозоната, са само и единствено мъже. Междувременно стана ясно, че поста на вицепрезидент на Бундесбанк, който ще бъде овакантен от Сабине Лаутеншлагер, ще бъде зает от Фраук Менке – настоящ представител на Немската банков регулаторен орган BaFin. Източник profit.bg
  • Министрите на финансите от еврозоната постигнаха значителен напредък в усилията за договаряне на схема за закриване на проблемни банки, заявиха днес европейски представители, цитирани от БТА. Това засилва надеждите, че в следващите 24 часа може да има споразумение. „Тази нощ постигнахме много важен пробив“, каза еврокомисарят по икономическите и валутни въпроси Оли Рен след седемчасови разговори в Брюксел. Председателят на еврогрупата Йерун Дейселблум изрази оптимизъм за евентуалното финализиране на споразумението на следващия кръг преговори. „Имаме обща визия“, заяви френският финансов министър Пиер Московиси, добавяйки, че все още има детайли, които трябва да бъдат решени. Преговорите ще се подновят днес сутринта, когато всичките 28 финансови министри от ЕС ще се опитат да финализират споразумението. Мярката цели да предпази данъкоплатците от това да плащат за спасяването на банки. Това ще е вторият стълб от банков съюз за предотвратяване на кризи, който се смята за ключов за възстановяването на доверието в еврозоната, посочва ДПА. ЕС се намира под натиск да постигне споразумение до края на годината, защото в противен случай новата схема може да изпадне в застой заради европейските избори през 2014 година, отбелязва Франс прес. Източник profit.bg
  • Министерството на финансите преотвори за шести път през тази година 10.5-годишната бенчмаркова емисия левови държавни ценни книжа (ДЦК), емитирана на 9 януари 2013 г., с падеж 9 юли 2023 година. Емисията е референтна по отношение на хармонизирания дългосрочен лихвен процент за оценка степента на сближаване, част от Маастрихтските критерии. На проведения днес аукцион беше постигната доходност от 3.56% за предложеното количество ДЦК за 50 млн. лв., а коефициентът на покритие беше 1.61. Отчетената доходност остава по-ниска от публикуваната от ЕЦБ през ноември стойност на дългосрочния лихвен процент за България от 3.64%. Постигнат е вторият най-нисък спред през годината спрямо германските бенчмаркови облигации в този матуритетен сегмент в размер на 1.83%. Най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха пенсионните фондове – 59.5%, следвани от банките – 30.5% и инвестиционните посредници – 10 процента. След шестото преотваряне общият обем на емисията в обращение достигна 350 млн. лв. Постигнатата доходност по българската дългосрочна облигация е под тази на облигациите със сходни характеристики на държави-членки на Европейския съюз и региона: Турция (9.35%), Унгария (5.928%), Румъния (5.449%), Испания (4.019%), Латвия (3.917%), Италия (3.853%) и Литва (3.86%). Източник profit.bg
  • Управляващи директори в банки в Лондон очакват 44% увеличение на бонусите за 2013 г., въпреки че властите в Европа търсят начини да ограничат заплащането, показват резултатите от проучване на Astbury Marsden, цитирани от Bloomberg. Средният размер на бонуса за управляващите директори може да нарасне до 166 955 паунда (271 686 долара) в сравнение със 115 618 паунда година по-рано, според проучването. Това е повече от два пъти колкото средната им заплата. Бонусите са били 88% от средната заплата през 2012 г. “Въпреки натиска за ограничаване на повишението на бонусите с възстановяването на икономиката и завръщането на печалбите на банките, не е неприемливо очакванията за размера на бонусите също да нараснат,” казва Марк Камерън, главен оперативен директор на Astbury Marsden. “Въпреки че перспективите се подобриха, някои банкери може да останат разочаровани през тази година.” ЕС настоява за таван на бонусите при банкерите, като иска размерът им да не надхвърля два пъти тяхната фиксирана заплата, което според законодатели ще предотврати прекалено високите бонуси и ще ограничи поемането на рискове. През септември Великобритания оспорва в съда тавана на бонусите като незаконен като по делото все още няма официален резултат. Европейският банков регулатор до известна степен смекчи позицията си по отношение на бонусите, заявявайки на 13 декември, че банките ще могат да се обръщат към съответните национални регулатори за разрешение правилата за бонусите да не засягат банкерите, които печелят по 1 млн. евро. Компаниите за финансови услуги в Лондон също предлагат по-големи заплати за да привличат ръководни кадри, казват от Astbury Marsden. Служителите на ниво управляващ директор са получавали увеличение на заплатата с 29% когато са сменяли местоработата си, в сравнение с 15% през 2012 г., твърдят от компанията. Общо 2 188 инвестиционни банкери във Великобритания са заработили по над 1 млн. евро през 2012 г. или най-много в ЕС. В Испания техният брой е бил 37. Франция и Германия пък са имали 117 и 100, респективно. В проучването на Astbury Marsden са участвали 1 509 инвестиционни банкери, работещи в Лондон. Източник profit.bg
  • Кредитният пазар през 2014 г. ще е по-активен при всички кредитни продукти – ипотечни кредити, потребителски кредити, фирмени кредити и кредитни карти. Това прогнозира изпълнителният директор на Кредит Център Тихомир Тошев за Profit.bg. Ръстовете в различните сегменти ще са между 3 и 8%. Движението на лихвите ще продължи да е в посока надолу, като намалението очаквам да е в рамките на 0.25 – 0.75% при различните кредитни продукти, посочи още Тошев. По-съществено ще е намалението при левовите кредити. Левът ще е и по-търсен като валута на кредита. Като цяло очаквам по-спокоен кредитен пазар с нови кредитни продукти и подобрение на условията по съществуващите, завърши Тошев. Статистиката на централната ни банка към октомври сочи, че през последната година населението в страната ни тегли повече левови ипотечни кредити и левови потребителски заеми. Общо 43.15 на сто от изтеглените ипотечни кредити по последни данни са в националата ни валута спрямо 42 на сто за година по-рано. Еврото продължава да е водеща валута с над 55% дял спрямо 57 на сто за година по-рано. Кредитите в други валути продължават да се понижават – от 1.5% за октомври 2012 г. на 1.34 на сто за година по-късно. Левът продължава да е водещата валута при предпочитанията ни за потребителските заеми, въпреки че делът им спада от 79 на 77 на сто. Увеличение през 2013 г. се набюдава при активността за еврови и потребителски заеми в други валути, като ръстът е от 19.97 на 21.32 на сто и от 0.48 на 1.04 на сто. Източник profit.bg
  • Коледните и новогодишните празници са свързани с допълни разходи, които натоварват семейния бюджет. Това провокира голяма част от българите да посегнат към външно финансиране, за да посрещнат празниците. Стоковите кредити и бързите заеми в последните няколко години се превърнаха в популярна алтернатива на банковите заеми, особено когато потребителите кандидатстват за сравнително малки суми, посочва вестник „Стандарт“. „Традиционно с наближаването на коледните и новогодишните празници българите купуват повече стоки на изплащане, като обикновено през месец декември отчитаме двоен ръст на продажбите“, посочва Ралица Захариева, мениджър „Маркетинг и комуникации“ в БНП Париба-Лични финанси. Същата тенденция отбелязват и от компанията за бързи заеми Easy Credit. „По традиция декември е силен месец за потребителското кредитиране. Клиентите търсят пари назаем заради по-високите разходи покрай празничното пазаруване, покупката на подаръци и сметките за ток и отопление. За тази година все още нямаме точни данни, но последното тримесечие на миналата година, в което влиза и декември, формира около 30% от продажбите ни за цялата година. Очакванията ни за тази година са сходни“, коментира Ина Илиева, директор „Корпоративни отношения“ в компанията. Официалната статистика на БНБ също потвърждава коледния наплив към бързи заеми. През последните три години последното тримесечие на годината неминуемо е носило ръст в кредитирането спрямо предходните три месеца. Така обемът на изтеглените бързи заеми се увеличава в края на годината с 3.75% през 2010 г. (+28.4 млн. лв.), с 6.6% през 2011 г. (+53.1 млн. лв.) и с 5.44% през последното тримесечие на миналата 2012 г. (+44.4 млн. лв.). На този фон през първото тримесечие на посочените години размерът на отпуснатите заеми неминуемо отчита спад. С други думи, хората теглят заеми по празниците, чието изплащане започва веднага, след като подаръците под елхата бъдат разопаковани. „Тук е мястото да посъветвам клиентите да кандидатстват за потребителски кредит, само ако са сигурни, че няма да имат затруднения при покриването на вноските“, добавя Ралица Захариева. Източник profit.bg
  • В инструментите, включени в активите на застрахователните, презастрахователните и здравно осигурителните дружества, към края на септември 2013 г. преобладават притежаваните ценни книжа, различни от акции, които на годишна база намаляват с 84.6 млн. лв. (3.6%) до 2.275 млрд. лева. Спрямо септември 2012 г. депозитите намаляват със 113.1 млн. лв. (10.6%) до 953.4 млн. лв., а средствата във вземания нарастват с 20.2 млн. лв. (3.7%) до 558 млн. лева. В края на третото тримесечие на 2013 г. относителният дял на ценните книжа, различни от акции, е 44.9% при 46.9% към края на същото тримесечие на 2012 г., на депозитите – 18.8% при 21.2% към септември 2012 г. и на вземанията – 11% при 10.7% към края на третото тримесечие на 2012 година. Във валутната структура на активите на застрахователните, презастрахователните и здравноосигурителните дружества основен дял имат активите, деноминирани в български лева, които са 47.4% от общия размер на активите към края на септември 2013 г. при 46% към края на третото тримесечие на 2012 година. Активите в евро са 22.8% при 20.8% към септември 2012 година. Към септември 2013 г. активите в щатски долари са 3.6% при 4.1% в края на третото тримесечие на 2012 г., а в други валути – 26.1% при 29.1% към септември 2012 година. Източник profit.bg
  • Банката, която стои зад кандидат-купувача на най-голямото пенсионно дружество у нас „Доверие”, е загубила лиценза си. Руският регулатор е отнел разрешителното на „Инвестбанк”-Русия заради финансови проблеми, съобщи Нова телевизия. Междувременно се появи информация във вестник „Дер Щандарт”, според която австрийският акционер „Виена Иншурънс Груп” може да започне да търси нов купувач на дяловете си в „Доверие”, ако процедурата, която започна преди месеци продължи да се бави. За продажбата на „Доверие” се говори от месеци. Кандидат-купувачът „Юнайтет Кепитъл” на практика разчита изцяло на финансите на руската „Инвестбанк”. Поне до днес. Сделката за закупуването на „Доверие” е изключително важна, тъй като пенсионният фонд управлява над 2 млрд. лв., внасяни като осигуровки от един милион българи. Според централната банка на руската федерация „няма перспективи за възстановяване на финансовото положение „Инвестбанк”. Оказва се, че в последните няколко дни „Инвестбанк” е изпитвала затруднения да изпълни задълженията си към клиентите, включително към вложителите, тъй като не е разполагала с достатъчен финансов поток. За процедурата за смяна на собствеността се говори от месеци. До момента не е завършена. Това трябва да стане с издаването на разрешение от Комисията за финансов надзор. От „Доверие” отказаха да коментират решението на Руската централна банка и допълниха, че на практика всичко зависи от настоящите австрийски собственици. Председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев коментира за Нова, че до момента при регулатора не е постъпвала официална информация за прехвърляне на акции на дружеството. За да има сделка, новият собственик не просто трябва да плати на стария. Комисията трябва го одобри. Трябва да е ясен произходът на парите на компанията купувач, както и кой точно стои зад нея като собственик. „Административният орган може да постанови отказ, когато не може да идентифицира действителните собственици или когато са налични данни, че купувачът може да застраши финансовата стабилност на пенсионно-осигурителното дружество”, коментира Стоян Мавродиев. За да се избегнат подобни казуси, Комисията за финансов надзор планира да внесе в парламента законови промени, с които да се въведат допълнителни изисквания към купувачите на подобни компании, управляващи обществени средства. Например – да имат натрупан опит в осигурителния бизнес, както и добра репутация. Източник profit.bg
  • Вложителите ще могат да започнат да получават парите си в срок от 7 работни дни, след като е взето решение за отнемане на лиценз на банка. За това се договориха лидерите на Европейския парламент и финансовите министри на страните от ЕС. В момента има срок от 20 дни, в който трябва да започне изплащането на депозитите. Слагането на краен срок за изплащане на парите от фонда за гарантиране на влоговете, засега не се предвижда. ЕП изисква всички влогове в ЕС до 100 000 евро да са напълно гарантирани при фалит на банка. Парите във фонда за гарантиране на депозитите във всяка страна от ЕС трябва да бъдат поне 0,8% от общия размер на влоговете, решиха финансовите министри. Това означава, че родният Фонд за гарантиране на депозитите ще трябва да бъде удвоен, тъй като сумата в него (1,8 млрд. лв.) е около 0,4% от общата сума на влоговете у нас. Страните в ЕС ще имат 10 години за да изпълнят изискването. Източник pariteni.bg
  • Банда рекетьори, която събирала с бой, заплахи и изнудване кредити с висока лихва, отпуснати от финансова къща, са задържани от полицията. Групата е действала от 1 януари 2009 г. до 10 март 2013 г., като събраните лихви от задлъжнелите са достигали до 1 млн. лв. на месец. За да прибират вноските, членовете на групата се изсипвали с коли пред домовете на длъжниците, като често се стигало до бой и психически натиск. Уличени в участие в престъпленията са 20 души от Ямбол, Хасково и Бургас, като повечето имат криминални регистрации и стари дела. Сред тях са членове на друга известна вече банда – на Рижите, която редовно бива задържана в Бургас, но без други последствия. 12 души са арестувани и обвинени, други трима се издирват. Повечето са работели като куриери във финансовата къща „Кредилайн“, съобщи главният секретар на МВР Светлозар Лазаров. Според него Камен Желев е негласният собственик на фирмата, въпреки че няма дял в нея, а се води на трудов договор. Той е осъждан условно с наказание за лихварство. Сигнали срещу нападателите е имало още през 2012 г., но липсвали доказателства, обясни Лазаров. Сега 80 от пострадалите са били разпитани, повечето пред съдия. От домовете и колите на заподозрените са иззети бухалки, ножове, пистолет, дебитни, кредитни и СИМ карти. Източник pariteni.bg
  • За разлика от други години през тази банките не наблегнаха на коледни и новогодишни оферти в маркетинговите си стратегии в последните месец-два на годината. Обичайно дори и в кризата в последните месеци рекламните предложения заливат пазара, тъй като това е активен бизнес период. Не и тази година. Оферти с т.нар. промоционални условия има, но кампаниите са такива (доколкото ги има), че оставят впечатление по-скоро на пасивност от страна на банките. Още миналата година от сектора дадоха заявка, че банките вече ще следват търсенето на кредити, а няма да го формират както по времето на кредитния бум. Пасивното предлагане Основна причина за тази ситуация на банковия пазар е ниското търсене на кредитите. Домакинствата остават неуверени в икономическата среда, поради което продължават да отлагат потреблението. От друга страна, лихвите по заемите очевидно са достигнали предел, връщайки се на нивата отпреди кризата, което в комбинация с ниското търсене на този етап не стимулира допълнителен спад. По думите на банкери пазарът на жилищно кредитиране е стагнирал поради ниската активност на имотния пазар. Не е много по-различна и ситуацията при потребителското кредитиране, породена от ограниченото потребление на домакинствата. Данните от статистиката на БНБ показват това. Годишният темп на свиване на ипотеките е 0.4% към края на октомври (данните за ноември ще бъдат публикувани в края на декември), а на месечна база намаляват с 0.1%. Потребителските кредити са с 0.14% годишен темп на свиване, а месечното им намаление е с 0.09%. Свиването на портфейла показва, че новоотпусканите кредити са по-малко като обем от погашенията, които се правят по съществуващи заеми, и така не може да се преодолее т.нар. амортизация на портфейла. Основната активност сред банките се изчерпа с удължаване на съществуващи промоции. Това се наблюдаваше и през ноември, като подобряването на условията не беше масов процес, както посочва финансовият портал „Моите пари“ в месечния си анализ на банковите оферти. В него се отбелязва, че банките са пасивни и не са предприели нови коледни и новогодишни промоционални кампании, каквито са обичайна практика по това време на годината. Както всяка година и тази по-големите и активни банки имат съществуващи оферти с намалени лихви и такси по жилищни кредити – Уникредит Булбанк (до 28 февруари 2014 г.), ОББ (до края на годината), Банка ДСК (до 31 януари 2014 г.), ПИБ (до 31 януари 2014 г.), Райфайзенбанк (15 януари 2014 г.), Сосиете Женерал Експресбанк (15 януари 2014 г.), Креди Агрикол (преди Емпорики банк, до края на годината), Алианц банк (до края на годината), Пощенска банка (до края на годината) и др. Изчезването на депозитните оферти Не е много по-различна ситуацията и при депозитните продукти. Дори пасивността на банките при тях е по-явно изразена. Допреди тази година те предлагаха коледни и новогодишни оферти и по депозити, макар и с намаляващи лихви. Сега този тип предложения изчезнаха. Причината е, че банките имат висока ликвидност (около 255 коефициент на ликвидност за системата), която обаче не се използва за кредитиране и на практика им излиза нерентабилна. До неотдавна те плащаха и сравнително атрактивна за вложителите цена по депозитите. Понижението на лихвите по влоговете ще продължи и през следващата година, като прогнозите са да е минимално и бавно. По данни на БНБ към края на октомври (данните за ноември ще бъдат публикувани на 30 декември) ефективният годишен лихвен процент средно за пазара е била 3.72% за депозити в левове и 3.6% в евро. Новата тенденция, която се очертава, е, че и лихвите по спестовните сметки, доходът от които не се облага с данък, вече следват посоката на тези по срочните депозити. След въвеждането на данъка от началото на 2013 г. банките започнаха да предлагат по-високи лихви по спестовните си продукти, именно защото те не се облагат с данък „лихва“. От „Моите пари“ посочват, че в синхрон със срочните депозити доходът от спестовна сметка също започва да се понижава. Източник capital.bg
  • Федералният резерв на САЩ изненадващо реши, че ще намали още от януари размера на програмата си за купуване на облигации, целяща да насърчи повече кредитирането, разходите и растежа. От началото на следващата година централната банка ще изкупува месечно държавни ценни книжа за 75 млрд. долара, а не както е сега – по 85 млрд., предадоха световните агенции. Аргументът на Фед за решението е по-доброто състояние на трудовия пазар в САЩ. Американската централна банка също така намекна след края на двудневно заседание за паричната политика, че ще свие още повече мащаба на програмата за стимулиране на икономиката, ако тенденцията на повишаване на заетостта се запази. Председателят на Фед Бен Бърнанке посочи на пресконференция, че днешното решение е знак за напредък. Федералният резерв ще предприеме „подобни умерени стъпки“ и догодина, ако състоянието на американската икономика продължи да се подобрява, отбеляза той. Бърнанке обаче направи уговорката, че всичко ще зависи от икономическите данни, като призна, че възстановяването на американската икономика далеч не е завършило и безработицата остава повод за безпокойство в дългосрочен план. Бърнанке, който се оттегля от ръководството на Фед на 31 януари, обърна внимание, че неговият очакван наследник Джанет Йелън подкрепя напълно обявеното днес решение. То е било взето с 9 гласа „за“ и само 1 „против“. Единствено президентът на Федералната резервна банка на Бостън Ерик Розенгрен се е обявил против, защото според него мярката е преждевременна, тъй като безработицата остава висока, а инфлацията – прекалено ниска. Важна крачка От януари Фед ще купува дългосрочни държавни облигации за 40 млрд. вместо за 45 млрд. долара и ипотечни облигации за 35 млрд. вместо за 40 млрд. месечно. Намаляването на мащаба на програмата за стимулиране на американската икономика е малка, но важна крачка, тъй като дава сигнал, че Федералният резерв е готов да намали огромната подкрепа, която й оказва от Голямата депресия, отбелязва АП. То идва, след като бяха публикувани поредица от окуражаващи данни за най-голямата икономика в света. За да смекчи последиците за финансовите пазари, американската централна банка обяви, че ще запази краткосрочния лихвен процент на историческия минимум от 0-0.25%, докато безработицата спадне под 6.5%. Веднага след обявяването на решението, акциите поскъпнаха, като водещият борсов индекс S&P 500 се покачи с 1.29% към 23.00 часа българско време. Това означава, че инвеститорите одобряват политиката на Фед на умерено свиване на средствата за купуване на облигации и на поемане на по-силен ангажимент за запазване на краткосрочните лихви на ниско равнище за продължителен период. По-добра прогноза за растеж и безработица Американската централна банка очаква малко по-силен растеж на икономиката догодина и намаляване на безработицата. Прогнозата на Фед е за 2% ръст на БВП през тази година и 2.8-3.2% догодина. През септември очакванията на Фед бяха икономиката да порасне с 2.9-3.1% през следващата година. В началото на декември стана ясно, че брутният вътрешен продукт на САЩ е нараснал с 3.6% на годишна база през третото тримесечие, което е най-бързият ръст от първите три месеца на 2012 г. Това представлява значително повишение както спрямо предварителните данни за 2.8%, така и в сравнение с покачването от 2.5% през периода април-юни. Голямата част от ревизията и почти половината от икономическия растеж през миналото тримесечие се дължат на силното повишение на складовите запаси на производителите. Като се изключи този фактор, превишението на БВП е 1.9%. Това натрупване на стоки в съчетание с потребителските разходи, които са на най-ниското ниво от четири години, означава, че компаниите трябва да се освободят от излишъците, което ще натежи на ръста през текущото тримесечие. Според Федералния резерв безработицата през следващите две години ще продължи да намалява, като сега очакванията са тя да достигне 6.3% през 2014 г. и 5.8% година по-късно. В момент стойността на показателя е в САЩ 7%. Инфлацията в САЩ на годишна база през октомври беше едва 0.7% – далеч под оптималното според Фед ниво от 2%. Догодина тя се очаква да се покачи до 1.4-1.6% и през 2015 г. да достигне желаната ниво от 2%. Източник capital.bg
  • Днес Standard & Poor’s намали дългосрочния кредитен рейтинг на Европейския съюз до AA + от AAA. Причината за решението на рейтинговата агенция са опасенията, че бюджетните преговори в ЕС стават все по-трудни, което създава опасност за по-слабите държави постепенно да загубят финансова подкрепа. „По наше мнение, бюджетните преговори в ЕС са станали по-спорни, сигнализирайки, според нас, за нарастващите рискове за подкрепата за някои страни-членки“, пише в съобщението на S&P’s. Понижението на рейтинга не засяга суверенните рейтинги на отделните страни-членки, допълват от агенцията. Източник darikfinance.bg
  • Часът е 20 минути преди 16:00 в Лондон и екраните на валутните търговци премигват в червено и зелено. Някои дилъри са отворили по 50 чат прозореца върху четири монитора, подредени пред тях като щитове. Съобщенията от продавачи и клиенти се появяват и изчезват от погледа, и едва има време да бъдат прочетени. Поръчките се отбелязват в съответните прозорци. В 16:00 идва времето за затваряне на „Фикса“ – една минута, в която валутните търговци да купуват и продават милиарди долари на нерегулирания, оценяван на 5.3 трлн. долара на ден, Forex пазар. През тази минута се определят референтните стойности на WM/Reuters за 300 валути, използвани за оценка на активи на стойност трилиони долари, в портфейлите на пенсионни и взаимни фондове и мениджъри на пари в цял свят, пише Bloomberg. Сега регулаторите от Берн до Вашингтон проучват доказателства, че една малка група от старши търговци в големите банки виждат съвсем различна информация на техните екрани, а именно подробности за поръчките не само на своите, но и на чуждите клиенти. Споделянето на тази информация може да е помогнало на търговците, включително тези от JPMorgan Chase, Citigroup, UBS и Barclays, да манипулират цените и да увеличат собствените си печалби. Във фокуса на проучването са трима старши търговци, които са участвали в „Картела“ – Ричард Ъшър от JPMorgan, Роан Рамчандани от Citigroup и Мат Гардинър, който е работил в Barclays и UBS. Въпросните 4 банки контролират повече от 40% от глобалната валутна търговия по данни на Euromoney Institutional Investor. „Това е един пазар, където няма закони и хората си затварят очите „, споделя бившият сенатор Тед Кауфман , който подкрепи законодателния акт от 2012 г. за ограничаване на размера на банките в САЩ. В центъра на разследванията са групи за чат с имена като „Картела“, „Клуба на бандитите“, „Един отбор, една мечта“ и „мафия“, в които търговците обменят информация за клиентските поръчки. Твърденията за задкулисни сделки подкопават един от основните принципи на обществото – как се оценяват парите. Възможността, шепа търговци в затворена интернет мрежа да манипулират стойността на световните валути в името на собствената си печалба, повдига въпроса за липсата на надзор от страна на регулаторните органи. Тъй фондовете купуват и продават валута на стойност милиарди долари всеки месец, в 16:00 часа в Лондон референтите валутни курсове се определят от WM/Reuters на база данните за сделките в рамките на 60 секунди. На карта е поставена целостта на един пазар, който засяга ежедневните оценките и на частните, и на обществените пари – от активите на най-големия пенсионен фонд в света, намиращ се в Токио, на стойност 1.2 трлн. долара, до 4.1 трилиона долара управлявани от BlackRock в Манхатън. Реално дори малки разлики в цените на валутите могат да докарат огромни печалби, ако инвеститорът залага сериозни суми, „на сигурно“. Лондон е най-големият център в света за търговия с валута. През финансовото сърце на английската столица преминават 41 на сто от всички валутни сделки, в сравнение със само 19% в Ню Йорк и едва 6% в Сингапур, сочат данните на Банката за международни разплащания. Общо всеки ден се завъртат 5.3 трлн. долара, докато компаниите конвертират приходите си в долари, йени или евро, а пенсионни и други фондове обменят валути, за да купуват и продават акции и облигации в глобален мащаб. Пример за това как се движи този бизнес е спот търговията с валута – покупка и продажба с незабавна доставка, за разлика от фючърсите. Тя се осъществява в една малка и сплотена общност. Малко повече от дузина търговци и брокери, живеещи в малки имения, осеяли провинция Есекс и редовни посетители на местните голф клубове. Спот търговците просто се занимават с покупки и продажби и не се нуждаят от сложните математически умения на техните колеги в сектора на валутните деривативи. За спот търговците по-важно е поддържането и развитието на личните отношения. Субективният фактор често е определящ за това, колко добре валутните търговци третират клиентите си. Така е, защото няма законодателно изискване търговците да осигуряват на клиентите възможно най-добрите сделки. Обикновено мениджърите на хедж-фондове получават най-добрите цени, защото търгуват често и комплексно. Следващи по ред са институционалните фондове на Застрахователните компании. Последни са производителите на автомобилни и смартфони, които обменят валута за покупка на части и материали от чужбина или репатрират печалби. Валутните брокери в банките да се възползват от тях, защото знаят по-малко за пазара. Източник darikfinance.bg
  • След като биткоинът загуби половината от стойността си само за няколко дни, заради намесата на китайските финансови регулатори, централната банка на Китай стана обект на хакерски атаки. Според местните медии виновниците вероятно са вбесени инвеститори във виртуалната валута. Официалният сайт на Народна банка на Китай спря да работи в 17:00 часа местно време в сряда, съобщи China News Service. Вероятно става въпрос за DDoS /разпределен отказ на услуга/ атака. В понеделник Централната банка поиска от борсовите оператори, предлагащи транзакции в биткоини, да прекратят този тип услуги, което доведе до рязък спад на стойността на виртуалната валута до нива от 550 долара. Източник darikfinance.bg
  • Финансовите министри на страните от еврозоната се споразумяха за създаването на банков съюз. До споразумението се стигна след продължили почти 12 часа преговори, като основният момент в сделката е въвеждането на Единен механизъм за решения – нова агенция, която ще разполага с 55 милиарда евро за разрешаване на банковите проблеми на еврозоната. „Говорим за революционна промяна в европейската банкова система. Данъкоплатците ще бъдат избавени от необходимостта да плащат, за да спасяват затънали банки“, коментира Мишел Барние, еврокомисар по финансовите пазари. Подготовката за създаване на банков съюз започна след началото на световната финансова криза през 2008 г. Тогава спасяването на редица крупни банки бе осъществено за сметка на данъкоплатците. Очаква се решението за създаване на банков съюз да бъде ратифицирано и от лидерите на страните-членки на двудневната среща на високо ниво, която започва днес. Утвърждаването на банковия съюз ще даде възможност за стабилизиране на европейската валута и за завръщане към стабилен икономически растеж в Европа, коментира германският финансов министър Волфганг Шойбле. Източник darikfinance.bg
  • Вестник Капитал Daily Депозите на държавните фирми пак са в КТБ. Вицепремиерът Бобева обяви спад в концентрацията. Промяната идва от една сделка – облигациите на БЕХ, които са в ББР.Икономическият вицепремиер Даниела Бобева отчете, че концентрацията на парите на държавните дружества намалява и в една банка са 22.67% от депозитите към 30 ноември 2013 г. Това по данни от самите фирми е Корпоративна търговска банка. Експозицията е намаляла в сравнение с 47.05% през месец март. Отчетените данни обаче са подвеждащи. Свиването идва от факта, че едно от най-богатите дружества – Българският енергиен холдинг, емитира през октомври почти 1 млрд. лв. облигации, които пари са депозирани в Българската банка за развитие. Дори и изхарчена наполовина, сумата изглежда достатъчна за кратко да покаже голяма промяна. Тя обаче не е резултат от разпръскване на депозитите, а по-скоро от еднократен избор на едно дружество. Както „Капитал“ вече писа, част от големите държавни дружества все още не са започнали процедура за избор на банка. Такъв е случаят с повечето дружества от Българския енергиен холдинг. Основателите на „Винпром Пещера“ купуват втория на пазара на земя. Дружества на Антон Щерев и Атанас Петров официално искат контрола над „Уинслоу ленд инвест“.Антон Щерев и Атанас Петров, които контролират най-големия български алкохолен производител „Винпром Пещера“ и строително-инвестиционната компания „Галакси пропърти груп“, искат да купят втория по големина частен собственик на земеделска земя „Уинслоу ленд инвест“. Това става ясно от съобщение за концентрация, подадено в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Според документа две дружества – „Солатер“ ЕООД и „Орбиас“ ЕООД, съответно собственост на Щерев и Петров, искат да получат контрол над „Уинслоу ленд инвест“. Не става ясно какъв дял искат да придобият точно, но по-важното в случая е, че става въпрос за дял, позволяващ контрол над компанията. Към момента тя е част от „Уинслоу груп“ на строителните предприемачи Яник и Иван Мекушин. Интересното при дружеството е, че за по-малко от година съществуване и няколко крупни сделки портфейлът му от земеделска земя вече доближава 350 хил. дка. Най-голямата покупка бе тази на „Омега агро инвест“, което до пролетта беше част от групата на „Винпром Пещера“. Наскоро придобиха 77% от „Агро финанс“ АДСИЦ, а в ход е покупка на цялата компания. С финализирането на сделката за „Уинслоу ленд инвест“ Петров и Щерев ще станат официално вторият най-голям частен собственик на земеделска земя в България след „Ромфарм компани“ (също собственост на двама българи). Освен това така ще изсветлят и без това отдавна пазената публична тайна, че именно те стоят зад създаването на крупния играч на пазара на земеделска земя. Вестник Сега ЕК глоби България с 3.4 млн. лв. за рекламни договори в земеделието. По времето на Мирослав Найденов агроведомството е нарушавало грубо законите за обществените поръчки и за конфликт на интереси.Европейската комисия санкционира България заради порочни договори за реклама по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), сключени от ексминистъра на земеделието Мирослав Найденов. България ще трябва да върне близо 3.4 млн. лв. само по 4 договора, сключени преди 3 години, тъй като според ЕК те не отговарят на правилата. Това става ясно от отговор на Държавен фонд „Земеделие“ на въпроси на „Сега“. Това може да не е окончателната санкция, тъй като в момента прокуратурата проверява всички медийни договори от началото на програмния период през 2008 г. до момента и ЕК все още чака отговор има ли и други нарушения. Първият от порочните договори е за 155 668 евро и е за създаване на цялостна концепция за информационна кампания по ПРСР. ЕК е решила, че фирмата победител – „Д енд Д – Агенция за проучване и връзки с обществеността“ изобщо не е трябвало да бъде допускана до конкурса заради конфликт на интереси. 150 млн. лв. по-малко за обучение и заетост ще има през 2014 г. Социалните партньори в Националния съвет за тристранно сътрудничество, без КРИБ, подкрепиха Плана за действие по заетостта през 2014 г. с основна забележка, че парите са крайно недостатъчни. Финансирането от държавата е едва 73 млн. лв., а от оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ се очакват още 200 млн. лв. според министър Хасан Адемов. Това ще е над 150 млн. лв. по-малко, отколкото имаше тази година. За 2013 г. първоначално имаше също 73 млн., но впоследствие бяха дадени още 30 млн. Към 30 ноември от европрограмата пък вече са разплатени 315 млн. лв. за заетост, обучение и квалификация на работната сила. Президентът на КНСБ Пламен Димитров припомни, че според стратегията за заетост до 2020 г. правителството трябва да осигури 1 млрд. лв. от бюджета за 7 години, което е по около 150 млн. лв. на година, или два пъти повече от предвиденото за 2014 г. Вицепремиерът Зинаида Златанова обаче отсече, че парите са толкова, колкото може да си позволи правителството. Вестник Новинар Китайски строителни гиганти проявяват интерес към инвестиции у нас. Това съобщи транспортният министър Данаил Папазов. Той посети Пекин заедно с председателя на парламента Михаил Миков, където двамата се срещнаха с представители на световните лидери в строителството China State Construction Engineering Corp. и China Communications Construction Company Ltd. „Изграждали са магистрали, мостове, тунели и пристанища в Африка, Азия и Европа, а в момента строят в Словения“, обясни Папазов, цитиран от БНР. Вестник Монитор Пари от новата оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ ще има само за 9 от общо 19 метростанции от третата линия на подземната железница. Това съобщи за „Монитор“ зам.-министърът на транспорта Петър Киров. Въпросните 9 метроспирки са в централната част на София. „За ега намеренията ни са осигурим ресурс за централната част на третия лъч, който включва тежко тунелно прокопаване през центъра на София“, посочи още Киров. По думите му за него са нужни около 200 млн. евро при индикативна стойност на целия проект от 680 млн. евро. Това означава, че европейското финансиране ще бъде в рамките на 30%. Източник darikfinance.bg
  • Премиерът на Гърция, Антонис Самарас, обяви, че ще настоява за ново опрощаване на дълга на страната от международните кредитори през април. Той направи това в интервю за „Катимерини“. Самарас категорично изключи подписването на ново споразумение за спасителна помощ като условие за преструктуриране на дълга. Според него трети спасителен пакет не би бил в интерес нито за Гърция, нито за кредиторите. Премиерът заяви, че „тройни избори“ – парламентарни, местни и европейски, ще отговарят на интересите на партията му, но не и на усилията на страната да излезе от кризата. Той посочи, че въпросите за гръцкия дълг ще бъдат разгледани с кредиторите най-късно през пролетта на 2014 г. По думите на Самарас, изборът на метод, по който да се облекчи натоварването от дълга, може да бъде направен веднага след изборите за Европейски парламент през май. Ето защо той се надява Атина да се споразумее с кредиторите си – Европейската централна банка, Европейският съюз и Международният валутен фонд, преди това. Последното преструктуриране на дълга на Гърция беше осъществено в началото на 2012 г. Тогава частните кредитори бяха задължени да отпишат по-голямата част от вземанията си, а рейтинговите агенции определиха станалото като фалит. Източник darikfinance.bg
  • В момента са блокирани всякакви плащания от Еврокомисията към всички бенефициенти в България, надяваме се парите да тръгнат от края на януари, заяви заместник изпълнителният директор на Сдружението на общините Емил Савов пред БНР. Ограничаването на целия ресурс на спряната от Еврокомисията Оперативна програма „Околна среда“ е за предпочитане пред прегледа за нередности на отделните проекти, смята Савов. Той се аргументира, че това решение ще отнеме само месец. В противен случай трябва да се прави нов одит на всички общински проекти до момента, които са около 400, един по един. Като знаем как работи системата, аз не го виждам за по-малко от 6 месеца да излезе с някакъв резултат, като дотогава всичко ще бъде спряно – мисля, че никой в държавата не го иска, заяви Савов. Тепърва предстои да се уточни с колко процента ще бъде корекцията на плащанията. За тази цел общините ще се срещнат с министър Искра Михайлова в средата на януари. Общините имат само три дни за подписване на договорите по Програмата за развитие на селските райони, за да не загубят пари, предупреди Савов. За тези три дни всяка една от тези общини трябва да свика заседание на Общинския съвет, за да даде гаранция по аванса. В същия срок трябва да се подпише договорът, да се даде искането за авансово плащане към ДФ „Земеделие“, за да може тия 50% ресурс да постъпят към сметките им преди 20-и декември, когато банките приключват обработката за годината. Източник darikfinance.bg
  • Българската държава трескаво се опитва дни преди края на годината да закърпи дупките в бюджета, след като вече стана ясно, че заложените приходи почти сигурно няма да се изпълнят. В събота от финансовото министерство съобщиха, че правителството е изтеглило заем от 290 милиона евро с посредничеството на германските Deutsche Bank и Raiffeisen Bank. С новата емисия е достигнат разрешеният с актуализацията на бюджета таван на новопоетия държавен дълг от 3 милиарда лева, пише „Сега“. След достигането на тавана на заемите, фискалният резерв се е свил до 4.965 милиарда лева, малко над залисания в закона минимум от 4.5 милиарда лева. Междувременно, отново в събота, правителството задължи със свое постановление 10 държавни дружества да внесат допълнително 88 милиона лева в държавната хазна. Те ще дойдат от техни натрупани резерви. Сред донорите са посочени „Ръководство на въздушното движение“ (РВД), летище София, „Пристанище Бургас“, „Пристанище Варна“, „Терем“, „Агенция дипломатически имоти в страната“ и др. В съобщение на Министерския съвет се посочва, че финансовото им състояние към 30 септември показва, че независимо от влошената икономическа обстановка, те имат положителен финансов резултат и работата им няма да се наруши. По подобен начин държавните предприятия бяха изцеждани за попълване на хазната и по времето на финансовия министър Симеон Дянков. Освен това той вдигна дивидента, който държавните фирми трябва да внасят, от 50 на 80%. Сегашните управляващи обещаха в следващите години плавно да намаляват този процент с 10% годишно. Коя фирма точно колко пари ще внесе не става ясно. Особено интересен е случаят с РВД. Това дружество няма право да формира и съответно – да отчита печалба. Това е разписано в международни правила и в европейското законодателство, свързано с финансирането на доставчици на аеронавигационно обслужване. На практика е забранено приходите от такси да бъдат използвани за попълване на държавната хазна. На хартия тези пари могат да се изразходват единствено за издръжка на фирмата, за разходи, свързани с нея и за персонал. Високите заплати там са една от причините всяка нова власт да бърза да назначи в РВД приближени хора. Независимо от правилата и при предходното правителство дружеството бе задължавано да прави вноски в бюджета. Традиционно най-големите дивиденти идват от държавните енергийни предприятия. Наскоро дивидента си към държавата преведе и Българският енергиен холдинг. По специалните сметки на Националната агенция за приходите и БНБ са внесени 423.4 млн. лв. при заложени в Закона за държавния бюджет 333.1 млн., информира неотдавна „Капитал дейли“. Най-големият транш е дошъл от БЕХ, като изпадналият в колапс холдинг е превел на държавата 205.8 млн. лева. Досега не е уточнено дали тази сума е част от заема от 500 милиона евро, който БЕХ изтегли в края на октомври. Източник darikfinance.bg
  • Японската централна банка (ЯЦБ) очаквано реши да запази текущия курс на монетарната си политика, след като икономиката на островната страна започна да показва известни признаци на възстановяване, предава WBP Online. Япония разхлаби драстично паричната си политика след идването на власт на кабинета на Шиндзо Абе. Сред основните предизборни обещания на настоящия премиер бе излизането от 15-годишния дефлационен курс, в който изпадна японската икономика. Въпреки че запази гъвкавата си политика ЯЦБ предупреди, че планираното увеличение на данъка върху продажбите през април ще навреди на търсенето. Това от своя страна вероятно ще доведе до необходимостта от допълнително стимулиране. „Що се отнася до прогнозите, очаква се японската икономика да продължи умереното си възстановяване, но тя ще бъде засегната от увеличението на данъка и последващия спад в търсенето“, се посочва в официалното изявление на банката. На 1 октомври Шиндзо Абе потвърди ангажимента на страната да увеличи налога върху продажбите до 8 на сто през април 2014 г. и до 10 на сто през октомври 2015 г. Целта е Япония постепенно да започне да изчиства дълговото си бреме. Правителството планира да смекчи удара от покачването на данъка, инжектирайки свежа ликвидност на стойност 5,5 трлн. йени. От банката посочиха, че гъвкавата парична политика е довела до нарастване на износа, а оттам и на ръст на корпоративните печалби и инвестиционните равнища. Междувременно японската йена продължава да губи позиции спрямо зелените пари, поевтинявайки до ниво от 104,47 за долар. Източник investor.bg
  • Target Corp обяви, че хакери може да са откраднали данни от около 40 млн. кредитни и дебитни карти на пазаруващи в нейните магазини през първите три седмици на празничния сезон, съобщава Ройтерс. Откраднати са данни за имена, номера на карти, дати на изтичането им и пароли. Хакерската атака е била открита в неделя, като незабавно е започнало разследване. Според популярен блог за сигурност атаката е засегнала почти всички 1797 магазина на веригата в САЩ. Това е втората по големина подобна кражда от американска търговска верига. Кражбата е безпрецедентна по отношение на скоростта, с която хакерите са получили достъп до голям брой кредитни карти. Третата по големина търговска верига в САЩ не разкрива как точно е било проникнато в системите й, но според запознати хакерите са атакували софтуера, инсталиран на POS-терминалите при касите. Компанията работи заедно с федерални служби и външни експерти, за да предотврати подобни атаки в бъдеще. „Повечето от атаките просто са част от цената за правене на бизнес, но такива, насочени срешу основна верига и то в пика на сезона са нещо повече, защото подкопават доверието“, коментира Марк Раш, бивш прокурор по кибер престъпления. Най-голямата атака досега срещу търговец на дребно, разкрита през 2007 г. В TJX Cos Inc, доведе до кражбата на данни от 90 млн. кредитни карти в продължение на 18 месеца. Източник investor.bg
  • Швейцарският финансов регулатор (Finma – Financial Market Supervisory Authority) оказва натиск върху местните банки, които се разследват от САЩ заради подпомагане на американци да избягват данъци, да заделят стотици милиони долари, за да посрещнат евентуални глоби, споделят запознати, цитирани от Wall Street Jornal. Днес държавната Basler Kantonalbank стана първата, която направи такова разкритие, посочвайки, че заделя 100 млн. швейцарски франка (112 млн. долара) за очаквани съдебни разходи в резултат на разследването на Министерството на правосъдието в САЩ. Банката, която е една от около дузината швейцарски кредитори, които се раследват в използване на местната банкова тайна в помощ на американци, избягващи данъци, ще набере средствата от съществуващи резерви, като резултатите й нямало да бъдат засегнати. Досега единственo Credit Suisse задели провизии – 295 млн. франка още през 2011 г. В групата на разследваните банки попада Julius Baer, която е заявила, че ще задели провизии веднага щом е в състояние да направи сигурна оценка. Basler Kantonalbank е обявила, че от Finma са я насърчили да задели средствата. Според запознати с въпроса регулаторът наскоро е приканил и други швейцарски банки, които се разследват, да направят същото, което е сигнал за потенцилано високи глоби от щатските власти. Надзорният орган обаче не е посочил точно колко провизии трябва да заделят банките, след като няма правомощията да им налага това. Източник investor.bg
  • Европейската комисия (ЕК) одобри планът на Словения на стойност 4,6 млрд. евро за рекапитализиране и преструктуриране на банковия сектор, предаде АП. Трите най-големи банки в страната – NLB, NKBM и Abanka, ще получат 3 млрд. евро незабавно, а Factor Banka и Probanka ще бъдат закрити. Еврокомисията посочи, че е одобрила плановете за NLB и NKBM, “защото това ще позволи на банките да станат жизнеспособни в дългосрочен план без да се нарушава конкуренцията”, посочва информационната агенция. Закриването на Factor Banka и Probanka Брюксел определя като “позитивно”. Спасителната помощ за Abanka пък е одобрена временно на първоначален етап заради опасенията за финансова стабилност. ЕК ще се произнесе окончателно, след като стане готов планът за преструктуриране на банката. “Решението ще засили доверието в словенските банки”, коментира днес еврокомисарят по конкуренцията Хоакин Алмуня. “След като преминат стрес тестовете на банките, предстоящите правила за преструктуриране и стабилизиране на банковия сектор ще гарантират, че Словения може да разчита на жизнеспособен и здрав банков сектор”, допълва той. Източник investor.bg

Банков бюлетин 02.12-06.12.2013

Доходите на българските банкери сред най-ниските в Европа
Нито един български банкер не е получил възнаграждение от над 1 млн. евро през 2012 г. Това показва проучване на Европейския банков регулатор.

За миналата година 3 529 банкери в Европа са получили над 1 млн. евро. В сумата влизат всички възнаграждения – заплати, премии и бонуси.

В сравнение с 2011 г. броят на банкерите милионери се е увеличил с 11%. Средната стойност на техните възнаграждения е 1.4 млн. евро, като общият размер е 5 млрд. евро. Най-много от високоплатените банкери работят в инвестиционни банки.

В Германия има само 212 банкери с доходи от над 1 млн. евро, а във Франция и Италия са съответно 177 и 109.

В 8 държави от Европейския съюз няма нито един банкер с доходи над 1 млн. евро през 2012 г. Това са България, Хърватия, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Словения и Малта. Източник darikfinance.bg


Искров: Говоренето срещу банките вреди на икономиката
Говоренето за по-ниски лихви, за някакви магически пазарни индекси и т.н. води до въздържане от теглене на кредит и от потребление като цяло. Това заявява пред в. „Преса“ управителят на БНБ Иван Искров.
Според него така спекулациите пряко влияят върху икономическата активност. Ето защо говоренето срещу банките не е никак безобидно, напротив – то е контрапродуктивно. То е все едно да тормозиш жена си и да очакваш тя да те посреща вечер с усмивка и с вкусно приготвено ястие, добави Искров. Той даде пример за негативни последици от популизма с еврозоната, където „колкото и да наливат пари, кредитният ръст е отрицателен“.

„Затова призивът ми е нека да бъдем внимателни при публичното говорене. Да, свободата на словото е демократична ценност, но тя включва и отговорност“, подчерта Искров.

Според него за растежа на икономиката догодина принос макар и малък биха имали потреблението, разходите на правителството и частните инвестиции. Единствено с негативен знак се очаква да бъде външно-търговския баланс. Ръстът обаче няма да е висок.

Още няколко години според прогнозите на БНБ, брутният вътрешен продукт няма да достигне своя потенциален обем, подчерта Искров.

За щастие икономиката се е оказала достатъчно конкурентна, смята той. Дори и през тази година, която е много тежка за еврозоната като основен партньор на България, има 8% ръст на износа през първите 9 месеца. Освен това българските фирми като че ли са доста гъвкави и успяват да намират нови пазари.

Искров допълни, че, когато има политическа нестабилност и гражданите, и фирмите отлагат потреблението и инвестициите си.

„Това пряко влияе на растежа и заетостта в негативен план. От друга страна, ако говорим конкретно за нашата ситуация, не бива да се слага знак на равенство между политическа нестабилност и наличието на протести. Според мен стабилност има и институциите работят, включително нашата, а този факт се оценява и от инвеститорите, най-вече във финансовия сектор“, коментира управителят на БНБ. Източник darikfinance.bg


Орешарски: Банките имат подкрепата на кабинета
Премиерът Пламен Орешарски се срещна с представители на банковата общност, които поздрави с предстоящия празник на 6 декември.
Предстоят ви нелеки задачи – да се справите с отшумяващите ефекти на кризата, да въведете новите общоевропейски правила за регулацията на банковия сектор и отново да поемете най-присъщата си дейност – да трансформирате спестяванията във възможно най-добрите инвестиции. Това заяви премиерът Пламен Орешарски пред водещи банкери, които се събраха на традиционния годишен коктейл, организиран от Асоциация на банките в България по случай празника на банкера – 6 декември.

Орешарски заяви, че изброените предизвикателства стоят и пред правителството и за справянето с тях банките ще имат подкрепата на кабинета.

Премиерът посочи, че в своята професионална кариера е бил непрекъснато свързан с банковото дело и че с много от представителите на банките е преминал заедно през трудности – икономически кризи, кредитната експанзия и финансовата криза от 2008 -2009 г.

Орешарски подчерта, че банките са водили благоразумна политика преди кризата и това е намалило ефектите от нея върху българската банкова система.

Премиерът поздрави банкерите и им пожела успешна нова година.

Управителят на БНБ Иван Искров очерта перспективите пред банковия сектор през следващата година и прогнозира, че ще има нови предизвикателства, свързани с европейските банкови регулации. Източник dir.bg


Италианската банкова група Unicredit, собственик на Уникредит Булбанк в България, приключи сливането на две свои банки в различни държави – Чехия и Словакия, съобщиха от кредитната институция. Обединението им е в изпълнение на обявения през ноември 2011 г. „Стратегически план 2012 – 2015″. В съобщението се казва още, че България е сред приоритетните страни, в които Unicredit ще инвестира в следващите години.

Реорганизацията

Сливането на двете дъщерни поделения на Unicredit беше обявено през ноември 2012 г., като приключва успешно точно една година по-късно. Новото име на обединената институция е Уникредит банк Чехия и Словакия (Unicredit Bank Czech Republic and Slovakia), а централата ще бъде в Прага. След процеса по сливането поделението в Словакия става клон, като към името на банката там ще бъде добавено и уточнението банков клон.

„Чрез сливането ще бъдат запазени най-добрите практики в двете държави“, се казва в съобщението. „По-този начин ще поставим фокус върху ефективността не само отразена в счетоводния баланс, а и в управлението на ликвидността и разходите“, коментира Юри Кунерт, председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на Уникредит банк Чехия и Словакия.

Освен реорганизацията в Чехия и Словакия стратегическият план на Unicredit предвижда редица мерки за засилване на капитала. В страни като България банката планира да инвестира усилено в следващите години, за да засили допълнително водещите си позиции на тези пазари.

В стратегическия план на банката по отношение на пазарите й в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се казва, че ще запази лидерските си позиции, като фокусира подхода си по страни. И се отбелязва, че ще се съсредоточи върху изключително атрактивни страни, в които има силно присъствие и е добре позиционирана като съотношение на риск и възвращаемост (например Полша, Турция, Русия, Чехия). Инвестициите ще се оптимизират, за да бъдат по-целенасочени и да се постига максимална стойност на операциите в ЦИЕ.

Принос в резултатите

При обявяване на финансовите резултати на най-голямата италианска банка за деветмесечието на тази година преди две седмици от ръководството й отбелязаха, че те са били „много силно“ подкрепени от дейността на дъщерните компании на групата в региона на ЦИЕ. За третото тримесечие Unicredit отчете 40% спад на нетната си печалба. Финансовият резултат за периода юли – септември е 204 млн. евро. Въпреки съществения спад спрямо реализираните преди година 335 млн. евро отчетената печалба е в съответствие с прогнозите на анализатори, които очакваха 203 млн. евро. Общата нетна печалба от началото на годината достига 1 млрд. евро, съобщиха тогава от банката.

Значителен положителен принос за общия финансов резултат има и продажбата на застрахователното звено на турската банка Yapi Kredi Bank, в която Unicredit е съсобственик заедно с местния Koc Holding. Сделката беше обявена в началото на годината, а най-големият европейски застраховател Allianz беише избран за купувач на Yapi Kredi Sigorta срещу 1.6 млрд. турски лири, или 883 млн. долара. В съобщението си за резултатите към края на деветмесечието от Unicredit посочиха, че нетният капиталов ефект от продажбата е в размер на 181 млн. евро. Източник capital.bg


И през следващата година преструктурирането на заеми ще бъде основното предизвикателство в банковия сектор. В комбинация с почти замръзналия кредитен пазар това чертае трудности в близко бъдеще. Това бяха част от изводите, направени по време на първата годишна конференция „Банките и бизнесът“, организирана от „Капитал“. „Преструктурирането на кредити е обичаен инструмент, с който банките стабилизират портфейлите си, а клиентите получават възможност да продължат с развитието на бизнеса си“, посочи Анна Атанасова, директор „Малки и средни предприятия“ в СИБанк, по време на конференцията.

Важните неща

Сред основните причини, които водят до преструктуриране на даден заем, са влошена ликвидност на кредитополучателя, дисбаланс между краткосрочни и дългосрочни привлечени средства, като честа грешка на бизнеса е използването на краткосрочен ресурс за постигане на дългосрочни цели. Това обясни Йордан Суванджиев, главен директор „Управление на риска“ и член на управителния съвет на Пощенска банка, по време на дискусията за това кога, как и защо се преструктурират кредити. По думите му все по-актуален в последно време като причина, водеща до реструктуриране на заеми, е репутационният риск. Добре е той да се управлява от момента на стартиране на взаимоотношенията на кредитополучателя с банката, каза Суванджиев.

Друг съществен момент е периодичното предоставяне на информация от клиента на банката, без да се изчаква натрупването на негативни събития, посочи Валери Маренски, ръководител дирекция „Корпоративно реструктуриране“, в ОББ. По думите му колкото по-рано фирмата даде сигнал и се вземат мерки, толкова по-добре, като банката също би могла да инициира процеса в резултат на свои наблюдения и индикации.

При преструктурирането на един кредит е важна не само промяната на финансовите параметри на задължението, но и оптимизацията на самия бизнес на компанията, каза още Маренски. Банките преструктурират кредити, когато е видно, че клиентът наистина има затруднения с ликвидността, каза още Суванджиев. Той обърна внимание обаче, че банката и клиентът не са единствените страни в процеса, като елемент от общата схема на предоговарянето са и например доставчици и контрагенти, Националната агенция за приходите. Източник capital.bg


Къде да съхраняваш лични или служебни пари, които постоянно могат да ти потрябват? Подобен въпрос преди няколко седмици ми зададе управител на компания, на която почти всеки ден се налага да плаща различни суми и често получава приходи, които трябва да съхранява. Алтернативата „в сейфа“ не е много удачна за служебни финанси, а и за личните – парите там не носят абсолютно никакъв доход, инфлацията намалява стойността им, има риск от кражби, а и прави възможността да ги използваш силно зависима от достъпа до въпросния сейф.

Нещо като гъвкав депозит

Едната алтернатива е банковата сметка, широко използвана и от физически, и от юридически лица. Щом е за разплащане, тя позволява бърза ликвидност и лесен достъп до парите. Но този тип сметки имат и такси, които при постоянна нужда от използване на парите никак не са малки. Освен това има и момент на предварителното уведомяване, когато се налага теглене на по-големи суми. Алтернатива на банковите сметки са нискорисковите взаимни фондове – те са еднакви и за физически, и за юридически лица, за условията по тях няма никакво значение колко големи са сумите, а и като цяло този тип вложения позволяват много по-голяма гъвкавост.

Една основна разлика между тях и банковите депозити – при взаимните фондове няма нужда да чакате падеж, за да изтеглите пари без да губите лихва. Доходността им се изчислява към всеки работен ден и независимо колко време са стояли парите, имате право на получената за периода доходност. Предполагаме, че искате и да получавате някакъв доход срещу парите си, т.е. не сравняваме разплащателна сметка. При нея, дори да се начислява лихва, тя е много малка.

Пример – ако откриете месечен депозит от 10 хил. лв., ще можете да внасяте без ограничение, но щом изтеглите пари извън датата на падежа, то няма да получите договорената лихва, а много по-ниска. Същите пари, внесени във взаимен фонд, могат да се теглят – всичките или част, след две, три седмици, след няколко месеца, а заедно с внесеното ще получите и доходът, който е направил фондът за този период. Важно е да имате предвид една основна разлика между банковите депозити и фондовете – при фондовете няма гарантирана доходност. Взаимните схеми нямат и гаранционни лимити, които да се покриват при финансови затруднения, каквито имат банките при фалит. От юридическа гледна точка фондовете не фалират – парите в тях са отделени от тези на управляващото дружество, което може и да прекрати дейност. Но обичайно докато се стигне до този момент, ще усетите по ниската доходност, че нещо не е наред. Ако ли пък резултатите са добри, дори ден преди закриване на дружеството, имате право да получите веднага парите си, заедно с дохода.

Досега има случай на закрити управляващи дружества – например „Стандарт асет мениджмънт“, чиито фондове бяха поети от „Конкорд асет мениджмънт“, като сметките на инвеститорите просто преминаха от една компания към друга.

Разходите и рискът

И при фондовете има такси, подобно на банковите, но специално при нискорисковите те са много ниски. Този тип схеми инвестират голяма част от парите си в инструменти като банкови депозити, държавни ценни книжа и облигации, и като големи клиенти могат да договарят и по-високи лихви от банките, и по-лесен достъп до пазара на дългови инструменти. Доходът от тях се натрупва еднакво за всички, които са вложили пари във фонда, като той се намалява с таксите. Някои фондове имат по-ниски такси за инвестиция, която е стояла по-дълъг период – например над 120 дни. Допреди около година фондовете на паричния пазар бяха силно предпочитани за по-консервативна инвестиция, но с промени в нормативната уредба част от тях трябваше да променят имената си и получиха повече възможности за инвестиции. Типичните фондове на паричния пазар инвестират основно в различни видове депозити.

„Предимствата на фондовете на паричен пазар и консервативните фондове са основно по линия на гъвкавостта, която те осигуряват. Тя върви заедно с по-висока или сходна на депозита доходност. В този смисъл те са подходящи както за физически лица, които търсят нисък риск и алтернатива на банковия депозит, както и за фирми, които могат да използват нискорисковите фондове за вложение на временно свободни средства“, обясни Надя Неделчева, портфолио мениджър в „Карол капитал мениджмънт“. Тя изтъкна и още едно тяхно предимство – липсата на данъци върху печалбата, за разлика от депозитите, където продължава да има данък върху лихвата.

От „Елана фонд мениджмънт“ съветват, ако инвеститорът има спестявания, на които иска да разчита като оборотни средства или да ги използва в по-краткосрочен план (до 1 година), добре е да избере фонд с ниско рисков профил. Най-пълен списък с фондовете на българските управляващи дружества може да намерите на сайта на асоциацията им – baud.bg, където всеки ден се публикува информация за цената на емитиране, обратно изкупуване и активите на всеки фонд. Там няма данни само за няколко дружества, които не са членове на Българската асоциация на управляващите дружества – те обявяват цени на собствените си сайтове, както и в Комисията за финансов надзор (КФН). В портала на КФН събирането на данни ще ви отнеме доста повече време, тъй като те се обявяват фонд по фонд, а не в обща таблица.

Въпроси и отговори:

Каква доходност носят нискорисковите фондове и тя гарантирана ли е?

Приблизително такава, каквато носи един депозит – 4-5-6% на година. Гаранция няма – при взаимните фондове е възможно да изгубите вложените пари. Това важи основно за рисковите, насочени към инвестиции в акции и в по-малка степен – за балансираните. За нискорисковите вероятността от загуби е малка, защото те влагат основно в депозити, ДЦК и облигации. Все пак риск има и за да го избегнете, е добре да проучите историята на фонда и мениджърите, които го управляват.

Мога ли да тегля пари когато искам?

Да, заедно с натрупаната доходност за времето, през което са стояли във фонда. Необходимо е да подадете заявление за обратно изкупуване, т.е. да върнете дяловете, срещу което да получите парите си. Поръчката се изпълнява по следващата обявена цена за изкупуване. Т.е. ако подадете в сряда, а фондът публикува цени в понеделник и петък, то сумата ви за получаване ще се изчисли по цена от петък. Парите се получават на следващия ден, след който се обявява цената, което в горния пример значи понеделник, освен ако събота не е работен ден.

Трябва ли да минавам през банка?

Да, за по-големи суми преводите се правят по банкови сметки, но за по-малки може да внасяте и теглите на каса. Дължи се такса за банков превод. Имайте предвид и дали фондът е деноминиран в евро или долари – при плаващ курс може да се окажете с по-малка или по-голяма сума за получаване.

По-ниски ли са таксите, отколкото при депозит?

При нискорисковите схеми таксите са много по-ниски, отколкото при балансираните и рисковите фондове. Можете да си ги сметнете много лесно – сравнявате към един и същ ден цената на емитиране, т.е. цената, по която се продават дялове, с тази за обратно изкупуване. Стойността за обратното изкупуване е сумата, която ще ви платят за един дял. И двете цени се променят в зависимост от доходността, постигната от фонда.

Кой контролира взаимните фондове?

Това е Комисията за финансов надзор, а контролът върху тях е аналогичен на този върху банките. Управляващите дружества работят с лиценз и на сайта на комисията може да направите справка кой има такъв, кога го е получил, налагани ли са санкции. Дружествата са длъжни да публикуват отчети, има изисквания към акционерите им, мениджърите на фондовете, начина на инвестиране на парите – той не може да се отклонява сериозно от това, което е заложено в проспекта му. Проспектите със стратегиите са достъпни на сайтовете на всяко управляващо дружество. Източник capital.bg


Участващите в схемата за субсидиране на жилищното строителство британски кредитори са увеличили отпускането на заеми през третото тримесечие с най-голямата сума от началото на програмата, съобщава MarketWatch.

Публикуваните в понеделник данни на Английската централна банка (АЦБ) показаха, че 42-те кредитора от програмата са отпуснали общо 5,82 млрд. паунда за домакинствата и бизнеса в периода юли-септември. Сумата е най-голямата за всички тримесечни периоди, през които схемата за субсидиране е активна.

Докладът на АЦБ показа още, че най-значителна част на скока се дължи на гигантите Lloyds Banking Group и Nationwide Building Society. Lloyds са отпуснали 3 млрд. паунда спрямо 3,1 млрд. тримесечие по-рано. При Nationwide пък е отчетен минимален ръст до 2,72 млрд. паунда.

През миналата седмица АЦБ и Министерството на финансите на Великобритания съобщиха, че програмата за субсидиране ще се фокусира върху кредитирането на малки и средни предприятия, а не на домакинства. Ходът отбеляза една от най-големите промени в посоката на политиката на централната банка, след като Марк Карни пое кормилото от Мървин Кинг по-рано тази година.

„Новината не е потвърждаване на балон, а по-остър сигнал към банките за гъвкавите стандарти при ипотечното кредитиране“, заяви по повод решението стратегът в Monument Securitie Марк Освалд.

„Това всъщност е атака в посока реформа във финансовия сектор, която очаквахме от Карни след назначаването му“, добави още той. Източник investor.bg


Догодина ще има добра новина за кредитополучателите и лоша за хората, които имат депозити, заяви Владимир Каролев в ефира на Нова телевизия. Според него вече е започнало понижението на лихвите по кредитите и се очаква по-сериозно намаление по ипотечните и потребителските кредити, особено за новите клиенти.

По кредитните карти едва ли ще има промени, смята икономистът.

„Средната цена на ипотечните кредити е между 8 и 9%, макар да има и по-високи, и по-ниски лихви. Очаквам намалението да бъде с 10%, тоест до малко над 7 на сто”, заяви той.

Каролев очаква и стабилизирането на икономиката, което ще намали риска за банковата система взет кредит да не бъде върнат, което също е основание за намаляване на лихвите. През тази година ръстът на икономиката ще бъде над 1%, а догодина, в зависимост от ситуацията в Европа, ръстът ще бъде между 2% и 3%, прогнозира той.

В момента банките имат свръхликвидност и затова ще започна тенденцията за намаляване на лихвите и по депозитите, заяви още икономистът.

Според него популистките предложения по отношение на отношенията между клиентите и банките са „затихнали”, но предложи да бъде увеличена прозрачността. Каролев отново посочи, че не може да бъде определян референтен процент на кредитите, защото пазарът трябва да определи цената. Източник investor.bg


Никога преди американските банки не са били толкова предпазливи към американския държавен дълг.

След като експозициите им във федерални облигации скочиха до рекордните 1 890 милиарда щатски долара през 2012 г., Citigroup, Bank of America Corp. и Wells Fargo намаляват обема на притежаваните от тях държавни ценни книжа за първи път през последните шест години и трупат долари.

В момента експозициите на банките към федералния дълг се равняват на 69% от наличните им средства, което е най-ниското ниво откакто Федералният резерв започва събирането на данните през 1973 година.

С нетни лихвени маржове, паднали до най-ниското ниво от 2006 г. насам, банките разпродават облигации и трупат безпрецедентни суми в наличност с надеждата, че търсенето на кредити ще се съживи с укрепването на икономиката.

Това става в перспективата Фед да започне да излиза от политиката си на количествени улеснения още в началото на следващата година, решението може да бъде гласувано още на срещата на Федералната комисия за отворени пазари на 18 декември.

Инвестициите на банките в държавни облигации са намалели с повече от 80 млрд. долара през 2013 г. Ако тенденцията се запази, това би бил първия им годишен спад от 2007 г. насам.

В същото време парите в брой, държани от банките, нараснаха с рекордните 882 милиарда долара през тази година до историческото ниво от 2 590 млрд. долара, пише Bloomberg. Източник darikfinance.bg


Десетки хиляди австралийци търсят по съдебен път връщането на милиони долари от банки, в които са техните сметки. Вложителите са подали колективен иск срещу неправомерните, според тях, банкови такси. Делото започва в понеделник в Мелбърн, Австралия. Адвокатската кантора на Морис Блекбърн представлява 43.5 хил. клиента на банката ANZ, които преценяват, че са й платили свръхтакси. Това е само началото на съдебния кошмар за банките, срещу които се изправят общо 185 хил. ищци. Адвокатите твърдят, че банковите такси, събирани за забава на плащане или овърдрафт например, са прекомерни и по-скоро равносилни на несправедливи глоби, отколкото да покриват действително направените от банката разходи. „Можете да се окажете на червено с един долар или един ден да закъснеете с плащането и банките ще ви начислят разходи, които нямат нищо общо с това, което те действително са изгубили заради тези дребни нарушения“, казва Андрю Уотсън от кантората на Морис Блекбърн. Банката прибира между 25 и 35 австралийски долара (от 17 до 24 евро) за овърдрафт, посочва БГНЕС. АNZ, която е една от четирите най-големи австралийски банки, е първата от осемте финансови институции, които ще бъдат призовани пред съда по това дело. Таксите, които могат да достигнат до 60 AUD за едно нарушение, струват на някои клиенти стотици австралийски долари между 2006 и 2010 г. „Банките спряха да събират някои такси, което е нещо добро и заслужава да бъде приветствано, но разходите все още са твърде високи и ние пак ги обжалваме по това дело“, каза адвокатът. Този колективен иск е финансиран от Bentham IMF – фонд, специализиран в колективни искове. Другите атакувани от своите клиенти банки са: BankSA, Bankwest, Citibank, Commonwealth Bank of Australia, National Australia Bank, St George и Westpac. Източник profit.bg

През следващите две години финансирането и управлениeтo на вземанията по отложени плащания чрез услугата „факторинг“ ще продължи да се развива, коментира в ефира на Bulgaria On Air Николай Стоянов, началник отдел „Корпоративно транзакционно банкиране” в Пощенска банка.

Той подчерта, че продуктът става все по-популярен сред българските компании. По думите му предимствата на факторинга пред обикновен оборотен кредит са в по-добрата гъвкавост, простотата по отношение на предоставянето на прозрачни линии по управление и събиране на вземанията.

От финансовия продукт полза могат да имат компании, които работят с отложени плащания. Предвид факта, че голяма част от икономиката ни е експортно ориентирана и че около 60% от износа е за страни от ЕС, Стоянов смята, че факторингът има добър потенциал за разрастване.

Банкерът подчерта, че услугата е добро решение за справяне с междуфирмената задлъжнялост. Нещо повече, има дисциплиниращ ефект по отношение на плащанията на контрагентите на дадена компания.

Най-често сключваните договори за финансиране и управление на отложените плащания са за период от 60, 90 и 120 дни.

За миналата година факторинг пазарът у нас се оценява на 3,6% от БВП на страната, подчерта още Стоянов и допълни, че за Европа този процент е между 7 и 10 на сто.

По думите му услугата все още набира популярност у нас. По-динамичното й развитие започва след 2008 г. с настъпването на финансовата криза. Източник investor.bg


Банковите акции в САЩ могат да поскъпнат средно с 25 до 30 на сто през следващата година, заради рязкото свиване на разходите за съдебни спорове и обезщетения, свързани с финансовата криза от 2008 г. Това прогнозира Джерард Касиди банков анализатор в RBC Capital Markets, цитиран от CNBC.

Според него пазарната капитализация ще расте през 2014 г., независимо от силното поскъпване на акциите на банките праз тази година. Цената на дяловете на Bank of America се повиши с 35%, а на Goldman Sachs с 33% за изминалите 12 месеца, при ръст на S&P 500 с 26%.

Касиди обаче смята, че цените на акциите на банките не са се възстановили и се търгуват с големи отстъпки от балансовата им стойност, когато финансовите институции се върнат към обичайните нива на рентабилност, инвеститорите вече ще са готови да дават премия за техните книжа.

Анализаторът прогнозира ръст на кредитирането в САЩ през 2014 г. и увеличаване на доходността от кредитните продукти, заради излизането на Фед от програмата за количествени улеснения.

Според Standard & Poor’с американските банки са изправени пред правни санкции на обща стойност над 100 милиарда долара заради структурирането в пакети и продажбата на рискови ипотечни ценни книжа, което доведе до финансовата катастрофата през 2008 г.

От една страна кредитополучателите обвиняват финансовите институции за това, че са ги заблуждавали по отношение на цените на заемите. А от друга, инвеститорите, кредиторите и акционерите твърдят, че банките са отпускали кредити, за които са били наясно, че няма как да бъдат върнати и след това са ги пакетирали и продавали на финансовите пазари като нискорискови продукти. Източник darikfinance.bg


Лихвите по конвенционалните кредити – тези, които са обезпечени с ипотека, бележат ясна тенденция на спад, каза в „Здравей, България“ на Нова телевизия финансистът Емил Хърсев на въпрос наистина ли ще паднат лихвите по кредитите.

Според него тази тенденция ще продължи и през следващата година, като допусна, че вероятно понижението ще е с най-много 5 процентни пункта.

Той обърна внимание на появяването на т, нар. „етажност“ в кредитите. „Лихвите ще падат, но условията ще се влошат“, каза финансистът и добави, че кредити ще се дават по-трудно и срещу по-голямо обезпечение, особено ако Народното събрание приеме планираните мерки за защита на кредитополучателите.

Появява се паралелно банкиране. Това е феномен в целия свят, които е особено видим в последните години. Избягва се от конвенционалния банков кредит. Банките са свръхрегулирани и се насочват към други форми на кредитиране, като факторинг, лизинг и дори към бързите кредити. Но тези форми на кредитиране са по-рискови и съответно по-скъпи, обясни Хърсев.

Той допълни, че спадът на лихвените нива ще зависи от скоростта, с която се изчистват лошите кредити в банковата система.

Хърсев определи като „много опасно“ искането на адвокатското лоби да няма принудително изпълнение преди окончателно решение на съда. Това, според финансиста, ще накара банките да започнат да действат като заложни къщи и да затегнат извънредно много кредитирането.

От своя страна икономистът Георги Ганев коментира, че свръхрегулацията в момента притиска банките да предлагат приблизително еднакви условия на всички кандидати за кредити и след това да прилагат ценова дискриминация, т.е. да подреждат цената на кредита според качествата на кандидатстващия.

Това сегментиране на кредитния пазар ще продължи, по-високо рисковите длъжници ще продължат да получават ресурс, но на много по-висока цена.

Според Ганев хората трябва да упражняват натиск върху своите банки и активно да искат и да настояват лихвите по вече отпуснатите кредити да се понижават.

По думите на Ганев е много важно да се отбележи, че номиналните лихви вече 2-3 години са с тенденция на понижаване и тя ще продължи, но реалните лихви ще останат високи, защото инфлацията е необичайно ниска за България. Източник darikfinance.bg


Шест водещи европейски и американски банки бяха глобени с рекордните 1.7 млрд. евро от Европейската комисия (ЕК) заради манипулации на лихвени индекси като Libor и Euribor, съобщи Reuters. Това е най-голямата глоба, налагана досега от финансовите регулатори заради злоупотребите с индексите, използващи се за основа на сделки с деривати, ипотеки, кредити и т.н на стойност стотици трилиони евро годишно. Санкциите са за Deutsche Bank, Royal Bank of Scotland, Citigroup, Societe Generale, JPMorgan и брокерската къща RP Martin. Най-голяма част от сумата – 725.36 млн. евро, е наложена на Deutsche Bank.

Рекордна глоба

Това е най-солената глоба, налагана досега в Европейския съюз. Шестте институции, признали вината си и подписали споразумения с европейските регулатори, ще получат 10% намаление на размира ан наказанието. Еврокомисията обяви, че ще продължи разследванията за нередности в дейността на Credit Agricole, HSBC, JPMorgan и брокерите ICAP, които са отказали да сключат сделка.

JPMorgan се е съгласила да плати 79.9 млн. евро за нарушения по казуса с Libor, но смята да оспорва обвиненията за манипулации на Euribor. Наскоро банката сключи сделка с щатските регулатори, според която трябва да плати рекордните 13 млрд. долара глоби и обезщетения във връзка с участието си в ипотечната криза през 2008-2009 г. По данни на Financial Times брокерската компания ICAP е отказала да участва в споразуменията, касаещи манипулациите на лихвените нива на Libor, свързани с йената.

Глобални мерки

Освен лодонския междубанков лихвен индекс Libor и еквивалента му от еврозоната Euribor, разследването на регулаторите засяга и токийския междубанков лихвен индекс Tibor. Досега щатските и британските регулатори са наложили глоби за общо 3.7 млрд. долара на UBS, RBS, Barclays, Rabobank и ICAP във връзка с манипулациите на лихвите, а на няколко отделни търговци са повдигнати криминални обвинения. Най-голямата санкция беше платена от банка UBS през миналата година – 1.5 млрд. долара, на щатското Министерство на правосъдието и британския финансов регулатор. Според законодателството на ЕС санкциите могат да достигнат 10% от глобалните годишни приходи на компаниите.

Сега UBS няма да плаща глоби към ЕК, тъй като е сигнализирала властите за нарушенията в Libor и Tibor. Първата банка, която пострада от разследванията – британската Barclays, също ще избегне нови наказания заради сътрудничеството си с регулаторите. Източник capital.bg


Европейската комисия (ЕК) ще глоби с рекордните 1,7 млрд. евро поредната група от водещи европейски и американски банки за манипулирането на лихвени индекси, споделят пред Ройтерс лица, запознати със случая.

До момента това е най-голямата наложена глоба от страна на ЕК за банките, изкривявали стойността на лихвите на междубанковия пазар, считано за едно от техните най-нагли нарушения, наблюдавано по време на финансовата криза.

Става дума за лихвения процент на лондонския междубанков паричен пазар (Libor), за междубанковия лихвен процент в Токио (Tibor), както и за подобните им, използвани в еврозоната (Euribor). Те се използват като основа за определяне на лихвите на редица активи – от ипотеки до деривати.

Според източниците глоби ще отнесат Citigroup, Deutsche Bank, Royal Bank of Scotland, JPMorgan, Barclays и Societe Generale.

Говорителят на ЕК Антоан Коломбани отказа да коментира слуховете.

За разлика от шестте банки, които поеха отговорността в замяна на отстъпка от 10% от размера на глобата, Credit Agricole отказа да признае и най-вероятно през следващата година ще получи санкции. Запознатите казват, че HSBC ще обжалва предложеното от ЕК наказание. Официално обвиненията за двете банки трябва да дойдат по-късно днес от еврокомисаря за конкуренцията Хоакин Алмуния.

До момента власите по целия свят са постановили глоби с общ размер 3,7 млрд. долара за UBS, RBS, Barclays, Rabobank и брокера ICAP за манипулирането на лихвените проценти, като на седем лица бяха повдигнати криминални обвинения.

Миналата година UBS плати рекордните 1,5 млрд. долара на Министерството на правосъдието на САЩ и на Регулатора за финансови услуги на Обединеното кралство (Financial Services Authority). Това бе най-голямата глоба, налагана на банка.

UBS докладва случаите със злоупотреби с Libor и Tibor и поради тази причина няма да отнесе санкции. Barclays пък ще се отърве от случая с Euribor, защото тя алармира ЕК за престъплението. Източник investor.bg


Европейската комисия глоби осем банки с рекордните над 1,7 милиарда евро за манипулиране на европейския междубанков лихвен процент Euribor и междубанковия лихвен процент в Токио – Tibor. Те се използват като основа за определяне на лихвите на редица активи – от ипотеки до деривати.
Еврокомисарят Хоакин Алмуния заяви, че най-шокиращото е, че „има сговор между банките, които се предполага, че трябва да се конкурират помежду си“.
Според ЕК в сговора са участвали Barclays, Deutsche Bank, Royal Bank of Scotland, Societe Generale, Credit Agricole, HSBC, JP Morgan, UBS, Citigroup и RP Martin.
Societe Generale ще плати 445,8 млн. евро, Deutsche Bank – 725 милиона евро, RBS — 391,06 млн., JP Morgan — 79,897 млн., Citigroup — 70,02 млн., RP Martin — 247 хиляди.
Barclays активно е съдействала на разследването и затова е избегнала глобата от 690 млн. евро. По същите причини UBS се е разминала с глоба от 2.5 млрд евро за участие в пет от седемте нарушения, а Citigroup е намалила глобата си до 55 млн. евро.
ЕК ще продължи разследването си по действията на Credit Agricole, HSBC, JP Morgan и брокерската компания ICAP.
Лихвените проценти Euribor, Libor и Tibor се изчисляват по различен начин, но имат важна функция за изчисляване на таксите при междубанкови заеми. Източник segabg.com

Френската финансова група BNP Paribas ще придобие полския банков бизнес на холандската Rabobank, съобщава Reuters. Сделката е за 98.5% от акциите на полската Bank BGZ (Bank Gospodarki Żywnościowej), за които купувачът ще плати 4.2 млрд. злоти (около 1 млрд. евро). Предложената цена е с премия от 14% върху пазарната стойност на акциите. Придобиваната финансова институция е 11-а по размер на активите на полския пазар. Обединяването й с местния бизнес на BNP Paribas може да създаде играч, който да заеме 8-мо място в сектора, отбелязва агенцията.

Консолидация в сектора

Сделката, която предстои да получи одобрение от регулаторите, е поредният пример за консолидацията в местния банков сектор. Според полската Комисия за финансов надзор (KNF) степента на концентрация в бранша е близка до оптималната, отбелязва Reuters. През юни водещата полска кредитна институция PKO придоби местните подразделения на шведската Nordea срещу 694 млн. евро. В началото на годината пък испанската Banco Santander, която през 2011 г. купи Bank Zachodni WBK, обяви, че ще я слее с друга от местните финансови институции – Kredyt Bank. Стъпката доведе до създаването на третия по размер на активите играч на местния пазар, пише Bloomberg.

Банковият сектор в Полша преминава през период на промяна, като някои от затруднените чуждестранни банки се изтеглят от местния пазар и продават бизнеса си в опит да подсилят капиталовите си позиции. Същевременно други от играчите на местния пазар търсят възможности за укрепване на присъствието си в Полша, чиято икономика се представя много по-добре в сравнение с по-голямата част от страните от еврозоната в последните години. Такива са и амбициите на BNP Paribas, откъдето посочват, че проучват възможностите за разширяване на бързо развиващи се пазари.

„Придобиването на Bank BGZ представлява съществена стъпка към постигането на критичен размер в Полша“, коментира главният изпълнителен директор на BNP Paribas Жан–Лоран Бонафе. „Транзакцията ще утвърди групата BNP Paribas като референтен играч в полския банков сектор“, допълва той.

Търсене на капитал

От своя страна Rabobank, която е най-голямата холандска ритейл банка, търси варианти за укрепване на капиталовите си позиции. Наскоро банката беше глобена с 1 млрд. евро за участието си в скандала с манипулирането на лондонския междубанков лихвен индекс Libor, припомня Reuters. На практика полското подразделение не беше официално обявено за продажба. Към него обаче имаше интерес не само от страна на BNP Paribas, но и от италианската Unicredit и испанската Banco Santander, отбелязва агенцията.

През 2012 г. Rabobank отчете нетна печалба в размер на 2.1 млрд. евро. Финансовата група обяви планове за рязко свиване на разходите и продажба на неключови активи с цел да увеличи капиталовите си буфери. През лятото на 2012 Rabobank финализира продажбата на контролния си пакет от акциите на швейцарската Bank Sarasin на бразилския конгломерат Safra Group. През юли тази година холандската банка финализира и продажбата на местното си подразделение за управление на активи Robeco на японската финансова група Orix Corporation срещу 1.9 млрд. евро. Източник capital.bg


Виолина Маринова е главен изпълнителен директор на Банка ДСК. В кредитната институция работи повече от 40 години – от самото начало на банковата си кариера. Започва като счетоводител в клон ДСК-2. На 10 септември 2013 г. получи най-високото държавно отличие орден „Стара планина“ I степен. В над 40-годишния си опит на банков служител и висш банкер е част от процесите на трансформация както в банковия сектор като цяло, така и в Банка ДСК, която минава през различни етапи на преструктуриране, като началото е Държавна спестовна каса. С нея разговаряме за равносметката в банковия сектор след още една година на криза, за кредитирането, за лихвите и кредитополучателите и проблемите и решенията.
Важно е – и за бизнеса, и за банките, да има стабилност и предсказуема среда за работа. Честите промени на законите са разпад на държавата.

Единствената ми надежда за ръст на икономиката е по-добро развитие и ръст в западноевропейските държави, което евентуално да съживи и българската икономика.

Предвид сегашната ситуация не очаквам развитие, което да доведе до ръст в търсенето на кредити и активността на фирмите догодина.
Каква е равносметката за тази година за банките?
- Банковата дейност и развитието на банките зависят от икономическата ситуация в страната. Тази година икономиката нарасна изключително малко. Нетният кредитен ръст на портфейла за граждани и домакинства е отрицателен – 0.4% на годишна база, а на корпоративните кредити и малки и средни предприятия е минимален – 0.2%. Това е показателно за съществуващата на пазара стагнация. Въпреки високата ликвидност, с която банките разполагат, и при най-добро желание ни е трудно да кредитираме, тъй като предприятията и фирмите са предпазливи и внимателни и не предприемат нови инвестиционни начинания, не започват нови проекти. Разбира се, има и такива, които разширяват дейността си, разполагайки с достатъчно буфери, но те не са много. Банковите рекламни кампании са насочени към този сегмент клиенти – малки и средни предприятия, но независимо от това интересът не е особено висок. По-голямата част от регистрираните фирми в България са малки и средни предприятия – 99.8%, и те са основният двигател за развитието на икономиката. В момента те не разполагат с достатъчно информация за възможности и ниши, в които могат да насочат своя потенциал.
От друга страна, и ние сме доста предпазливи. След настъпване на кризата влошаването на кредитните портфейли започна първо в този сегмент и това е показателно.

За инвестиционна активност е необходима предвидима среда, да е ясно какво може да се очаква в бъдеще. При една политическа, икономическа и социална криза, в която се намира страната, хората в бизнеса, фирмите не са спокойни и не биха могли да вземат решения за разширяване на дейността си. Може би много от тях имат желание да развиват нови проекти, но тази непредвидимост не ги стимулира да продължат напред.

Банковата система е стабилна, готова е да финансира, когато са налице подходящи условия. Важно е – и за бизнеса, и за банките, да има стабилност и предсказуема среда за работа. Честите промени на законите са разпад на държавата.

Изглежда, кредитирането в тази среда е предизвикателство и за фирмите, и за банките?
- Така е. Ще сме доволни, ако фирмите се развиват и с финансирането им даваме възможност успешно да реализират намеренията си. Само че малко са тези фирми, които започват нов проект и разширяват дейността си. Има, разбира се, и такива, които търсят пазарни ниши и успяват да реализират инвестиционните си намерения, но те са малко. Отрицателният нетен ръст при кредитирането означава, че не можем да преодолеем дори амортизацията на портфейла.

Ще остане ли и през следващата година свита кредитната активност? Какви са очакванията за търсенето на кредити от бизнеса, за състоянието на инвестиционната активност на фирмите?
- Всичко зависи от това какво ще се случва в страната. Не е много ясно продължаващите протести до какъв резултат ще доведат, ще се запази ли този парламент, това правителство, ще има ли нови избори, нов кабинет. Принципно не очаквам нещо различно да се случи и след евентуални избори. Конфигурацията няма да е много по-различна. На бизнеса му е необходимо да се предприемат действия, които да имат реален ефект в икономиката. На този етап парламентът не функционира в пълния си капацитет. Необходими са стабилно правителство, нормално работещ парламент, добри закони, които да се спазват, държавните органи да функционират добре, за да бъдат спокойни хората, бизнесът да развива дейността си.
При така описаната ситуация не очаквам развитие, което да доведе до ръст в търсенето на кредити и активността на фирмите, въпреки че в макрорамката за 2014 г. е предвиден ръст на икономиката от 1.8%.

Откъде ще дойде този ръст на икономиката?
- Единствената ми надежда е по-добро развитие и ръст на икономиката в западноевропейските държави, което евентуално да съживи и българската. Това би довело до възстановяване в някаква степен на износа на български фирми за европейския пазар, както и търсенето на нови пазари и ниши. Други източници на ръст не виждам.
Европейските инвеститори продължават да бъдат до голяма степен предпазливи при навлизане на нови пазари. През тази година по-голяма част от чуждите инвестиции в България идваха от фирми, които вече оперират на местния пазар, а не от компании, които тепърва ще започнат дейността си у нас.
В последно време една от историите на успеха е тази на българин, който реализира производството си в България и изнася в над 100 страни в света. Това е един предприемчив човек и е показателно, че има и такива, които успяват да осъществят идеите си и да се развиват успешно, понякога и с нестандартни бизнес подходи. Източник capital.bg


„Моля те, качи 3-месечния Libor и свали 6-месечния. Аз пък ще ти купя Ferrari“, този е само един от множеството уличаващи имейли на трейдъри, които доказват участието на някои от най-големите глобални банки в манипулации на лихвените индекси Libor и Euribor. Скандалът избухна преди година и половина и оттогава доведе до оставки на висши мениджъри, извинения и не на последно място солени глоби. Всъщност финансовите наказания в сектора са толкова много напоследък, че вече не правят чак такова впечатление. Последното дойде през тази седмица от Европейската комисия и е най-голямата антимонополна глоба в историята на ЕС – 1.7 млрд. евро.

Брюксел наказа шест европейски и американски финансови институции заради манипулацията на Libor и Euribor. Най-голямата глоба беше за Deutsche Bank (725.4 млн. евро), следвана от Societe Generale, Royal Bank of Scotland (RBS), JP Morgan и Citigroup (виж графиката). Британската брокерска компания RP Martin се отърва „само“ с 247 000 евро. „Шокиращото около тези скандали е не само манипулирането на основни индекси, което се разследва от финансови регулатори в цял свят, но и договарянето между банките, които всъщност трябва да се конкурират помежду си“, заяви еврокомисарят по конкуренцията Хоакин Алмуния. Според разследващите картелът в Euribor е оперирал между 2005 и 2008 г., а Libor за японска йена – между 2007 и 2010 г. Трейдърите в различните банки взаимно са договаряли действията си, сравнявали индексите и по този начин са въздействали върху пазарите.

Кой превари…
Всичките глобени компании получиха по-ниски наказания заради сътрудничеството си на властите. Но пък големите „печеливши“ са UBS и Barclays, които първи са съобщили за „картела“, както го нарича Европейската комисия. По този начин двете групи избегнаха глоби от съответно 2.5 млрд. и 690 млн. евро. И двете страни може би не съжаляват: благодарение на информацията регулаторите успяха да разкрият порочна схема. Barclays и UBS пък избегнаха сериозни глоби от ЕС (те вече платиха такива във Великобритания и САЩ) и вече могат да съсредоточат усилията си върху задаващите се бъдещи разследвания на картели в областта на валутните операции и застраховките срещу фалит (CDS). Банки като Credit Agricole и HSBC отказаха сделки с ЕК, но това може да им струва скъпо в бъдеще. Методологията в общността наказва участниците в картели на базата на пазарната им позиция в съответните сектори. Колкото по-дълго е участието в дадена манипулация, толкова по-сурово е и наказанието, като размерът му може да достигне до 10% от глобалните приходи на банката. Без различните намаления „за добро поведение“ общите глоби щяха да достигнат 5.4 млрд. евро, над три пъти повече от сегашните наказания. Продължават разследванията срещу десетки институции в цял свят. Лихвите като Euribor и Libor са свързани с финансови инструменти за около 800 трлн. долара, както и продукти като ипотеки и кредитни карти.

Глобите за JPMorgan Chase и Citigroup са относително малки, но са първите наложени на щатски банки във връзка с LIBOR. Този факт може да увеличи натиска върху американските регулатори, често обвинявани, че са по-сурови само към чуждестранните институции, но не толкова към родните банки. Преподавателят във Fordham University School of Law Марк Патерсън отчита разликите между европейското антимонополно законодателство, което погва банките заради антитръстови нарушения, и щатското, което ги разследва за измами.

„Европейският подход е по-добър, тъй като се занимава и с конспирации, а не само измами. Също така дава по-лесна възможност на физически лица да заведат искове за обезщетения“, казва експертът по международно право пред Fоrbes. А точно такива дела могат да очакват замесените в Libor скандала финансови групи.

Процеси на хоризонта
Банките, а и инвеститорите, толкова са свикнали с подобни наказания, че вече почти не реагират на тях. Пример: след рекордната глоба акциите на Deutsche Bank паднаха с едва 1%. Неотдавна JP Morgan пък сключи споразумение с американските власти за 13 млрд. долара, но акционерите дори не мигнаха. Но ако има нещо, което банките мразят, това е публичното признание на вина. В голяма част от случаите те просто плащат солена глоба, без да потвърдят или отхвърлят обвиненията. Естествено причината за мълчанието им е желанието да се предпазят от бъдещи дела срещу тях, тъй като адвокати могат да използват признанията за нови искове. Точно това се случи в САЩ, след като държавната компания за ипотечно кредитиране Fannie Mae в края на октомври заведе дело срещу девет банкови гиганта заради скандала Libor. Само четири от тези компании – Barclays, UBS, RBS и Rabobank, са признали участието си в порочни практики, но според Fannie Mae това потвърждава, че и останалите са били наясно със схемата и съвсем съзнателно са били част от нея.

Искът на Fannie Mae е „само“ за 800 млн. долара, но признанията на банките пред ЕК могат да им донесат още много други скъпи искове, най-вече от пострадалите от манипулациите с Libor и Euribor инвеститори. Според американското законодателство, ако все пак се докаже сътрудничество между банките, съдът може да приложи специална точка от антимонополните правила и да наложи обезщетение в размер на три пъти причинените вреди. Вече са в ход няколко мегадела. В Ню Йорк, Франкфурт и Лондон вече са преглътнали, че регулацията ще се затегне, но се надяват исковете да не набъбнат бързо до хиляди… Източник capital.bg


Между банките и клиентите им има пропаст. Според много от потребителите финансовите институции на практика през цялото време прехвърлят риска и загубите върху тях, като променят едностранно лихви и въвеждат необосновани такси. Затова трябва законодателно условията да се изчистят така, че да няма възможност за своеволия и лихвите или да са фиксирани, или базирани на някакъв ясен и признат пазарен индекс.

Според банкерите пък те работят в среда без достъп до европейските междубанкови пазари и без кредитор от последна инстанция (каквато роля БНБ няма право да изпълнява в условията на валутен борд). Затова и лихвеният риск е практически неуправляем и единственото възможно решение е той да бъде споделян. Защото в противен случай при драматични събития като колапса на Lehman Brothers цялата банкова система ще потъне. И пак ще трябва да бъде спасявана или с цената на загуби за депозантите или с инжекции от данъкоплатците.

Пропастта е видна и с просто око, но политиците като че ли не търсят начин тя да се запълни, а се опитват да стъпят на единия от двата бряга. И обяснимо популистки обикновено залитат в говоренето към този на потребителите, но нямат нужната воля да се изправят и срещу банковото лоби. Така и мащабната заявка за пропотребителски реформи в горещия сектор на настоящите управляващи поне на повърхността замръзна. По време на първата годишна конференция „Банките и бизнесът“ (27 ноември), организирана от „Капитал“, стана ясно, че под повърхността темата е жива. Банкерите, които бяха лектори на събитието, деликатно загатваха, че пипането в законодателството, засягащо дейността на банките, трябва да е внимателно и след задълбочен анализ поради ефектите от такива промени.

Да си представим, че…

Тогава стана ясно и че в сектора са правени симулации на въвеждането на пазарни индекси за ценообразуване на лихви по кредити – една от най-дискутираните проектопромени. Резултатите са показали, че ако практиката и в началото на кризата е била лихвите по заемите да се формират на база пазарен индекс – Еuribor или Sofibor, плюс надбавка, лихвената дупка между активи и пасиви на банките би се увеличила в рамките на месец и половина с 500 базисни точки. Причините са, че след Lehman Brothers пазарните индекси рязко се сринаха, докато лихвите по депозитите на българския пазар рязко скочиха.

В края на 2008 г. Еuribor спадна, като от 5.2% през октомври, в началото на 2009 г. (март) вече беше 1.8%. Тогава беше спрян и ресурсът на банките в България от европейските им централи, като те бяха оставени на самофинансиране от местния депозитен пазар. Така се разрази депозитната война, която изстреля лихвите по влоговете от 3-4% годишна лихва в евро през есента на 2008 г. до над 6% в края на годината и началото на 2009 г. Същото се случи и с левовите влогове, като там нивата бяха 7-8% в началото на войната и стигнаха дори двуцифрени нива в пика й през 2009-2010 г. Тогава започна и скокът на лихвите по кредитите – основно по съществуващи, тъй като нови нямаше много. Според обясненията на банкери те растяха заради натиска от високата цена по депозитите. Според кредитополучателите обаче банките прехвърлиха бремето на просрочията и скъпия ресурс върху изрядните си клиенти. От тогава именно стана актуален и проблемът с едностранната промяна на лихвите по вече сключени договори за кредит. Впоследствие се поставиха на дневен ред въпроси за коригиране на взаимоотношенията банки – клиенти, за по-добра защита на потребителите. Така се стигна и до предложения за законови промени в тази посока. Досега реални такива не са направени, въпреки че въпросът се повдигаше от време на време още от предишните управляващи, а през септември сегашните управляващи дори представиха проект на промени.

Заради дълго тлеещия и избуяващ от време на време дебат за лихвите по кредитите „Капитал“ реши също да направи опит за пресъздаване на картина на ситуацията от края на 2008 г. и след това с използване на пазарен индекс при формиране на лихвите. Използвани са данните за лихвите по депозитите и кредитите, както и тези за стойността на euribor и sofibor от началото на 2007 г. до последно наличните към октомври 2013 г. – времето преди кризата, началото й в края на 2008 г. и до сега. Взехме лихвите по срочни новопривлечени депозити в евро и левове за този период като цена на привлечения ресурс за банките, тъй като това е основната част от ресурса, с който банките финансират дейността си. Към края на октомври 2013 г. те формират 52.4% от общо привлечения ресурс.

Данните показват (виж графиките), че ако при ценообразуването на лихвите по кредити е използван за основа пазарен индекс – euribor, в периода на 2009 г. и малко от 2010 г. би се получила лихвена дупка в резултат на високата цена на привлечения ресурс и ниската стойност на пазарния индекс в един и същ момент. Ако обаче към стойността на euribor за целия този период се прибави фиксирана надбавка от 3%, данните показват, че всъщност загубите, които банките биха понесли, биха били по-малки. Лихвената дупка би била по-малка. В надбавката се калкулира рискът на кредитополучателя, на икономическите условия и пр. и тези 3% не са произволно избрани. В периода 2007-2008 реално нивата на лихвите по жилищните кредити в евро са били с надбавка именно от такъв порядък спрямо Euribor. Подобна е ситуацията и с цената на привлечения ресурс в левове и Sofibor, като дори в този случай лихвената пропаст е по-малка.

Да даваш кредит

Мнението на банкери е, че именно тази лихвена дупка между активите и пасивите на банките би била трудно преодолима в онзи кризисен период на затворени международни финансови пазари, липса на доверие между пазарните участници, замръзнало кредитиране и пр. Според тях използването на пазарните индекси – независимо дали такива от българския или от външни пазари, не отразява в пълна степен ситуацията на местния банков пазар. Аргументите им за това са няколко. Банките в България не участват на европейския междубанков пазар (където се формира euribor), поради което неговите стойности не биха могли да имат отношение към цената на техния привлечен ресурс, който се набира основно от местния депозитен пазар. Ако получават пари от централите си, което от близо пет години е почти преустановено като практика, те го взимат не на цената на euribor, а с надбавки, които формират крайна цена между 2.5% и 4.5% при различните банки. Освен това те нямат достъп до рефинансиране от централната банка, тъй като България е във валутен борд. Нямат достъп до ресурс и от Европейската централна банка, тъй като страната не е част от еврозоната. В този смисъл евентуално и когато България влезе в еврозоната, тези аргументи биха отпаднали. По отношение на sofibor, който се формира на местния междубанков пазар, може да се каже, че стойностите му са резултат на малки обеми и малко участници на този пазар, което не го прави особено представителен, но за сметка на това е лесно манипулируем. Скандалите около Libor и Euribor показаха, че дори и неимоверно по-дълбоки пазари могат да бъдат нагласяни, така че плиткият български междубанков пазар може буквално да бъде превзет и банките да си нагласят лихвен процент по желание.

Да взимаш кредит

Позицията на потребителите е, че те плащат за грешките на банките от времето на кредитния бум и управлението им на риска с високи лихви по кредити. Сред аргументите им са непрозрачното формиране на лихвите по кредитите с много и почти неразбираеми компоненти, едностранната промяна на лихвите от банките, необходимостта от ясен и точен референтен лихвен процент или пазарен индекс, на базата на който да се ценообразува, за да е ясно кога, с колко и защо се изменя лихвата. Неминуемо се поставя и въпросът с таксата за предсрочно погасяване на ипотеките, която в България е между 3 и 5% според остатъка на срока на заема (когато е със собствени средства след третата година обикновено е без такса – бел. ред.). Евентуалното й премахване или намаляване (каквото е едно от предложенията в последния проект на промени в банковото законодателство) със сигурност би отпушило неизползвани досега възможности за рефинансиране на кредитополучателите.

Факт е, че клиентите на банките претърпяха увеличения на лихви, при това по сключени вече договори, на два и дори три пъти. В резултат на това лихвите им от 7-8% достигнаха 10-12%. Факт е и че разходите за обезценки на банките за лоши кредити към края на октомври тази година са за 4.9 млрд. лв., а необслужваните кредити (с просрочия над 90 дни) в портфейла в края на септември са за 9.947 млрд. лв., или 17.22% от всички. Лихвеният марж, на който работят банките, се сви от почти 5% в края на 2008 г. на около 3% през есента на тази година.

Всичко това обаче не означава, че за да не бъде вредно за едните, решението може да е в ущърб на другите. Със сигурност по-прозрачен и разбираем начин на ценообразуване на лихвите по кредитите, който обаче не вкарва управлението на активите и пасивите на банките и на лихвения им риск в дупки и пропасти, би бил полезен за състоянието на пазара, на който са и банките, и кредитополучателите. Въпросът е решението да изкристализира в търсене на баланс, а не в лашкането между крайните желания на всяка от двете групи. Източник capital.bg


Голям брой швейцарски банки чакат до последния момент да заявят пред националния финансов регулатор дали ще се включат в споразумение по американска програма, свързана със съмнения за укриване на данъци. Ако не го направят, срещу тях може да бъде възбудено наказателно преследване и рискуват сурови глоби. Освен това могат да бъдат принудени да издадат информация за свои американски клиенти, заподозрени в данъчни измами, пише CNBC.

Очаква се около 300 средно големи банки да участват в програмата, но те отлагат решението си в очакване на действията на останалите. „Може би няколко дузини ще рискуват да бъдат преследвани от американските власти и заедно ще откажат да подпишат“, каза един от адвокатите, работещи по случая. Американското министерство на правосъдието и швейцарският държавен регулатор отказаха да коментират колко банки са дали съгласието си до момента.

Укриването на данъци попадна в центъра на радара на правителствата, след като световната финансова криза проби дупка в портфейлите на банките в Швейцария, която е най-големият офшорен финансов център в света.

До момента САЩ се завелаи дела срещу повече от 70 данъкоплатци, най-малко 2 швейцарски банки и над 30 банкери, адвокати и съветници по света. Твърдата им политика е накарала нарушители да се съгласят да платят общо 5,5 млрд долара дължими данъци. Най-голямата швейцарска банка – UBS – беше глобена със 780 млн долара през 2009 г. и се съгласи да предостави имената на американските си клиенти, собственици на секретни сметки, за да избегне повдигането на наказателни обвинения.

Цената на споразумението и възможният ефект върху печалбите правят решението на швейцарските банкери още по-трудно. Споразумението изисква от тях да предоставят на САЩ данни за международните си операции, в някои случаи и да плащат солени глоби. При неблагоприятно стечение на обстоятелствата те могат да бъдат глобени с до 50% от стойността на капитала, който управляват от името на американските си клиенти. Две частни швейцарски банки – Frey & Co и Wegelin – подписаха, след като американските власти ги сложиха на първо място в списъка си.

Въпреки забавянето се очаква повечето банки да подпишат. „Споразумението е на границата на това, което банките могат да понесат, но е единственият възможен изход“, каза говорител на лобито на швейцарските банкери. Източник investor.bg


Европа се смята за страдаща от криза на националните дългове, и това е така. Причините за нея обаче се крият не толкова в разточителните правителства, колкото в прекомерния частен дълг, пише британското списание Economist.

Гърция наистина загази защото правителството й харчеше прекалено много и събираше твърде малко данъци, но другаде кризата настъпи след прекомерен дълг в частния сектор – ипотечните дългове в Ирландия и Испания, корпоративните заеми в Португалия и отново Испания. В трите страни дълговете на домакинствата и фирмите бяха доста над 200% от БВП преди кризата, спрямо 175% в САЩ и 205% във Великобритания.

За съжаление еврозоната направи по-малко от други региони за ограничаването на дълговото бреме в частния сектор. Благодарение на отписването на ипотеки и по-бързия растеж американските домакинства погасиха около 2/3 от дълга си, натрупан по време на бума преди кризата.

Повечето страни от еврозоната имаха далеч по-скромно намаляване на задълженията поради три причини. Първо, бюджетните икономии в периферните икономики задълбочиха техните рецесии, които затрудни намаляването на дълговете. Второ, слабите банки не бяха склонни да признаят лошите заеми и да осигурят провизии за тях. Трето, европейското законодателство за фалитите е по-малко благоприятно за длъжниците, на които е по-трудно да преструктурират задълженията си.

В Америка при много ипотечни заеми длъжникът не е отговорен извън размера на обезпечението, което означава, че заемателите могат просто да върнат ключовете от имота на кредитора. Европейците обикновено са отговорни за неизплатения ипотечен дълг. Процедурите по корпоративни фалити пък често са бавни и скъпи. В Италия процесът отнема средно седем години.

Проблемът с корпоративния дълг е най-тежък в Португалия, Испания и Италия, където според МВФ съответно 50%, 40% и 30% от дълга се дължи от фирми, които не могат да покриват лихвените си плащания от печалбата преди данъци. Тези компании не са в състояние да инвестират и растат. Това са зомбита, наподобяващи тези, които бродеха в Япония през 90-те.

Дълговете на домакинстват са изключително големи в Ирландия и, изненадващо, Холандия, като и в двете държави надхвърлят 100% от БВП. Изплащането на ипотеките напряга финансите на домакинствата и спъва потреблението. Докато в Америка в момента средният дял от доходите, с който домакинствата обслужват дълговете си, е най-ниският от десетилетия, то в Испания е по-висок от времето на бума.

За да се ускори възстановяването в еврозоната, тежестта на частния дълг трябва да се смекчи. Според МВФ частният дълг е по-голяма пречка за растежа в еврозоната, отколкото държавния. Необходимост, която дори германският канцлер Ангела Меркел започва да осъзнава, е смекчаването на драконовските мерки за икономии. На практика е невъзможно за частния сектор да намали дълговете си в момент, когато правителствата се опитват да намалят своите.

Друга необходимост е банките да признаят и отпишат лошите заеми. В това отношение е важна ролята на ЕЦБ, която трябва да осъществи качествен преглед на банковите активи. Президентът на банката Марио Драги трябва да устои на политическия натиск за подценяване на проблема с лошите заеми, за да се избегне недостиг на капитал в сектора. От своя страна европейските политици трябва да са готови да осигурят ресурсите за рекапитализиране на банките, ако е необходимо.

Най-накрая, справедливата оценка на банковите баланси трябва да се трансформира в готовност на банките да продадат или преструктурират ипотечните и корпоративните заеми.

Меркел бе много по-твърда към Гърция, отколкото спрямо германските банки, които отпуснаха на гърците толкова много заеми. Правителствата могат да създадат „лоши банки“ или специализирани компании за управление на активи, за да се отърват от необслужваните заеми. Те могат да подпомогнат развитието на вторични пазари за лоши дългове със съответните данъчни и регулаторни стимули. Правителствата могат и да реформират законодателството в областта на фалитите и данъците, за да могат по-лесно да се преструктурират корпоративни и лични дългове.

Повечето държави вече проведоха някои от тези реформи. Испания и Ирландия създадоха „лоши банки“. Няколко страни усъвършенстваха законодателството за фалитите. Португалия проправи пътя в използването на извънсъдебни споразумения. Много обаче остава да се направи. В Италия се продават необслужвани заеми за само 2 млрд. евро годишно от общо 122 млрд. Bundesbank пък е готова да дава акъл на финансовия свят за всичко освен за кашата в немските регионални банки.

Подреждането на всичко това ще отнеме време. Еврозоната няма да стане за една нощ като Америка по отношение на пазара на лоши активи и по-благоприятното третиране на длъжниците. Справянето с капана на частния дълг обаче трябва да е приоритет за европейските лидери.

По-добре капитализираните банки ще са по-склонни да кредитират. Те ще могат по-лесно да създават и банкови съюзи. Континент осеян със зомби фирми и разорени домакинства никога няма да просперира. На Марио Драги се пада да започне разчистването. Източник investor.bg


Мултинационалната банка JP Morgan Chase предупреди 465 хил. свои клиенти за опасност от злоупотреба с личната им информация, пише BBC.

Кибератака е успяла да проникне в мрежата на банката през юли, но е била засечена през септември. Няма данни за откраднати пари от сметките, но „малко количество информация“ е било взето, заявиха от банката. То обаче не е свързано със здравноосигурителни номера, рождени дати или имейл адреси.

Предупреждението не се отнася до притежателите на кредитни, дебитни или предплатени Liquid карти, а само до тези на предплатени U-карти. Картите са издадени на компании, които да изплащат възнагражденията на служителите си чрез тях, или на правителствени агенции, за да извършват връщания на данъци, компенсации за безработни и други облаги и помощи.

Броят на предупредените е толкова голям, защото банката не е могла да прецени с точност кои сметки са били жертва на атаката.

Държавни служители от щатите Луизиана и Кънектикът съобщиха, че миналата седмица банката ги е уведомила за възможността личните данни на някои граждани да са били изложени на риск. Става въпрос за 6 хил. души, получили карти за връщания на данъци, над 5 хил. – за детски надбавки и малко над 2 хил., получили помощи за безработни.

Банката каза, че не знае кой стои зад нападението, но редица агенции, включително и ФБР, разследват случая. Източник investor.bg


„Българската банкова система е в най-добро състояние от целия Европейски съюз (ЕС). Доверието в нея расте и фактът, че депозитите растат с близо 1 млрд. лв. за тримесечие, го доказва“, каза в сутрешния блок на Bulgaria On Air Емил Попов, председател на фондация „Банки, Инвестиции, Пари”.

Той припомни, че не се е налагало да бъдат заделяни пари от държавния бюджет, за да бъдат спасявани кредитни институции. Банкерите останаха консервативни, въпреки натискът, и заслужават адмирации за това, посочи още Попов.

По думите му трезорите са платили своята цена за лошите кредити, които са раздали, като това се е отразило в близо 7-процентното намаление на печалбите в сектора за деветмесечието на 2013 г., спрямо предходното.

„Банковата система се храни от кредитите, които раздава, но въпреки протестите, се усеща активизация в предприемачите. Общата икономическа картина в ЕС дава положителен тласък на търсенето на фирмени заеми“, обясни още Емил Попов.

Според него кризата е изиграла положителна роля от гледна точка на преструктурирането на много бизнеси. „Сега мениджърите имат по-добър поглед, планират по-добре и управляват ресурсите си по-внимателно. По същия начин реагираха и банките“, добави експертът.

По думите му консолидацията в банковия сектор ще продължи и не е изключено да се появят нови външни играчи.

Относно идеята да бъдат защитени основните жилищата на некоректните кредитополучатели, Попов обясни, че едва ли ще бъде приета официално. „Не е коректно заради 4-5% от длъжниците да се нарушават интересите на всички останали, включително и на депозантите“, поясни той,

Експертът очаква, че лихвите по заемите могат да паднат с не повече от 1% през следващата година. „Не вярвам да има сътресения в сектора, дори и да има предсрочни избори. Ние сме част от ЕС и много от регулациите на общността действат и тук“, допълни Емил Попов. Източник investor.bg


Европейските банки, които закриха повече от 140 000 работни места за две години, възнамеряват да продължават със съкращенията. Потърпевши може да са банкерите на Deutsche Bank, Barclays, BNP Paribas. Около 10 хил. души вече си тръгнаха от UBS.

През следващата година кредиторите в региона най-вероятно ще съкратят най-малко 5 на сто от служителите си в своите търговски и консултантски отдели. Това показват данните от проучване, проведено от отделите за подбор на персонал на три, базирани в Лондон, инвестиционни банки, пише Bloomberg.

Според два от тях съкращенията дори могат да достигнат 15%. Това ще бъде два пъти повече от средните 7%, с които се сви персоналът в сектора от 2011 г. насам.

Европейските банки изостават зад американските си конкуренти в посрещането на по-стриктните изисквания за нивото на ливъридж, като това ги поставя под натиск да намалят обема на активите си.

По същото време заради стагниращата икономика банките губят все повече такси и комисионни от операциите си по инвестиционно банкиране и от консултации по сливания и придобивания. Това от своя страна подкопава печалбите им.

Ето защо банките може да съкратят още работни места догодина, да преструктурират цели отдели и да намалят инвестициите си в ценни книжа с фиксиран доход.

Банките в Европа продължиха да закриват работни позиции през тримесечието. През 2014 г. най-вероятно около 3000 служители на фронт офис в десетте най-големи световни банки ще се сбогуват с работните си места, докато за цялата индустрия бройката може да достигне 6000. Такава прогноза прави анализаторът в Deutsche Bank Мат Спик. Източник investor.bg


Пазарните индекси, използвани при формирането на лихвените проценти, са на рекордно ниско ниво. Например индексът Libor не е възможно да падне на по-ниско равнище. По маржовете на банките се установява колко е ниско търсенето на кредити от страна на клиентите. Затова просто не е възможно да има по-нататъшно намаляване на нивата на лихвите по кредитите, те са достатъчно ниски, коментира Оливер Рьогл Председател на УС и Изпълнителен директор на „Райфайзенбанк“ ЕАД в интервю за „Стандарт“.

Той отчете, че като се има предвид икономическото състояние, в по-дългосрочен план има тенденция кредитирането да се увеличи. Сега нивата на кредитиране са скромни, защото има твърде малко търсене на финансиране – както от бизнеса, така и от частни лица. Най-ограничени са инвестиционните заеми по разбираеми причини. Доста големи трудности има дори и при получаването на оборотен капитал. Всичко това оказва влияние на бизнеса.

Според Рьогл обаче основната причина за свитото търсене от страна на клиентите и оттам намаляването на печалбите на банките, са ниските доходи, получавани от населението и от фирмите в България. Поради това се увеличават лошите кредити, които формират главно загубите за банките. Най-проблематични са кредитите, отпускани преди 2008 г., преди кризата, които продължават да оказват влияние върху банковия сектор.

Директорът на „Райфайзенбанк“ посочи, че съдилищата са ключов фактор за привличане на чуждестранни инвестиции. Когато се разговаря с инвеститорите, те винаги поставят работещите съдилища на едно от първите места.

България обаче има доста предимства – системата на данъците е много добра, има квалифицирана работна ръка, която не е скъпа, инфраструктурата се подобрява. Страната е в състояние да привлича инвеститорите от чужбина. Тя има много плюсове и може да се конкурира успешно с държавите от Централна и Източна Европа. Валутният борд е другото предимство на страната, което я прави много стабилна финансово, левът също е много стабилна валута.

България се движи малко по-бавно от останалата част на Европа, смята Рьогл и прогнозира нарастване на брутния вътрешен продукт с 2% за 2014 г., което е добре, но все още не е достатъчно, за да може хората да го почувстват. Ще бъде необходим един по-дълъг период на икономически растеж, за да се стабилизира икономиката.

Обявяването на личен фалит е обичайна практика в ЕС, съществува и в Австрия, посочи Рьогл. Според него възможността за личен фалит в България не трябва да с отхвърля, въпросът е по какъв начин ще става обявяването на длъжника в неплатежоспособност. Ако например за някой фалитът ще доведе до нов старт или човекът е толкова затънал финансово, че не може да излезе по друг начин, тогава има смисъл. Дори и за банките ще бъде по-добре. Но това трябва да е крайна стъпка, когато други възможности няма. Източник darikfinance.bg


Още от началото на 2014 година предстои да представим цялостен пакет на много антимонополни закони, заяви лидерът на БСП Сергей Станишев по време на среща със софийския партиен актив на партията.

По пакета е постигнато съгласие и с министрите, и с ДПС, коментира още той, цитиран от пресцентъра на БСП.

„Промените засягат и начина на функциониране на банките, и правата на потребителите, и другите финансови институции, които в много случаи просто заробват хората, и правата на българските производители, които трябва да бъдат защитени, и проблемите в енергетиката, където също господстват монополи и потребителите са почти незащитени”, поясни Станишев.

По думите му всичко това ще бъде в дневния ред на парламента още от началото на 2014 година.

„В диалог с всички заинтересовани ще решаваме и приемаме тези промени. Вярвам, че хората и икономиката ще започнат да чувстват ефектите от новата политика, насочена към възраждане на производство, на икономическия растеж, създаване на работни места”, каза още лидерът на БСП.

До края на този месец пък в Брюксел ще бъде бъде изпратена програмата за младежката заетост. За тези мерки България ще получи 50 млн. евро от ЕС, ще бъде осигурено и националното съфинансиране, обеща оше Станишев.

Лидерът на БСП е убеден, че хората започват да усещат, че държавата е предсказуема. По думите му за последните четири години държавата е била сред най-неизрядните платци, а бизнесът е бил рекетиран. Това обаче вече се променя, твърди Станишев.

„Наред с това, в следващия бюджет са заложени 500 милиона, които ще бъдат насочени директно за регионални инвестиции за инфраструктурни проекти и нови работни места, които да покажат на цяла България нова, различна политика за сближаване на регионите”, каза още Сергей Станишев. Източник investor.bg


Кредит трябва да се вземат, когато потребителят има нужда от него и може да си го позволи. Това заяви в предаването „120 минути” по bTV банкерът и председател на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян. „Кредитът не е за всеки”, заключи той. Банкерът призна, че днес нивата на лихвите по кредитите са по-ниски в сравнение с периода преди световната финансова криза от 2009 г., но въпреки това в България депозитите растат. „Кредитът е да вземеш от бъдещия си доход и трябва да си сигурен какво правиш, а хората в България са относително притеснени за бъдещето си”, коментира Хампарцумян. „Големият проблем е не толкова да защитим потребителите, а да ги направим по-богати, така че да могат да си позволят повече”, допълни той. Левон Хампарцумян призна, че макар и по-ниски, лихвите по кредити у нас остават по-високи в сравнение с други европейски държави. „По-високите лихви отразяват по-високият риск за средата”, обясни той и уточни, че банковият сектор страда от фалити със задна дата и парадоксални решения на съда, например. „Българската банкова система след кризата е загубила между между 5 и 7 млрд. лв. от променена среда, корпоративни измами, лоши съдебни практики”, обясни банкерът. Проблемът с бързите кредити Председателят на Асоциацията на банките препоръча на гражданите „да си отварят очите” с бързите кредити. Той отбеляза, че лихвите за този финансов продукт са по-високи, но това е за сметка на удобството. „Лихвите са високи, но не са по няколко стотин процента. Някои изглеждат като сделка, но граничат с измама”, призна все пак Левон Хампарцумян. Той обеща все пак да бъде въведена „някаква регулация” в сферата, но предупреди, че това би засилило позициите на „мафиотизирания бизнес в кредитирането”, макар и това предположение да звучи парадоксално. Наследените кредити В коментар на проблема с наследените кредити на починали длъжници Левон Хампарцумян обясни, че кредитирането всъщност идва от депозираните средства в банките и попита: „Бихте ли искали да плащате за неразумните решения на някого?” „Ако човекът купи апартамент на апетитно място и, не дай Боже, почине, апартаментът да остане за наследниците му, а кредитът – за банката, така ли?” продължи банкерът. „Вие не живеете на хубаво място, но трябва да плащате за някого, който е поискал да живее там”, каза още той. „Наследявате активи и пасиви – ако имате пасив в наследството, трябва да решите какво да го правите”, посочи още той. За финансовите министри Левон Хампарцумян обясни, че България от около година „технически” е излязла от кризата, защото бележи малък растеж. „Това е едно от малкото неща, които Дянков (министърът на финансите в кабинета „Борисов” – бел. ред.) каза, и се оказа вярно. При Дянков кризата свършваше седем-осем пъти, но последните два беше наистина”, каза полу на шега Хампарцумян. Министърът на финансите в кабинета „Орешарски” Петър Чобанов той нарече лаконично „един изключително подготвен човек”. „Възстановяването на икономиката не означава автоматично нови работни места и по-високо потребление – означава само, че отново сме готови за растеж”, подчерта банкерът. Източник profit.bg

Банков бюлетин 25.11-29.11.2013

Страхуваме се от кредити
Повече от 60 на сто от хората у нас при никакви условия не биха прибегнали до кредити.

Това сочат данните от проучване на Института за икономически изследвания (ИИИ) към Българската академия на науките. То е базирано на разказите на над 1000 българи.

Две трети от хората пък твърдят, че никога не биха поискали заем от банка, ако това не е крайно наложително. Една от основните причини за това е убедеността им, че не са в равнопоставени условия с банките при сделката.

Лошите кредите у нас са 19%, като тенденцията за тази година е да има по-малко длъжници, които обаче са с по-големи задължения. Проучването показва още, че всеки 4-ти лош кредит идва от малките градове, а 30% от проблемните заеми са в София. Толкова е и делът на семействата длъжници, разполагащи на месец с около 600-1000 лева. Доходите на 20 на сто от тях пък са в порядъка на 1000 – 1500 лева.

84% от запитаните се страхуват, че вече не могат да си позволят да спестяват. Въпреки това проучването показва, че през последните месеци спестяванията на домакинствата са се увеличили. Източник pariteni.bg


Частните съдебни изпълнители също искат въвеждане на граждански фалит
За въвеждането на института на гражданския фалит настояват от Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ).
„Смятаме, че ако това бъде направено след широко обсъждане, с участие на експерти от различни гилдии и анализ на всички плюсове и минуси от чуждестранния опит би могло да се стигне до положителна промяна за гражданите“, посочва се в позция на камарата, разпратена до медиите.

Още по темата
„Кредитофобия“ обхваща българите

„При една добре разписана процедура, провеждана от професионалисти, и силна разяснителна кампания за последиците от фалита не би трябвало да очакваме затрупване на съдилищата с молби от такъв характер“, допълват още съдебните изпълнители.

Целта на организацията е да инициира дебат по темата, като се проучи и анализира чуждият опит, коментира пред Investor.bg председателят на контролния съвет на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) Георги Дичев.

От камарата настояват и за подобряване на процедурата по съдебното изпълнение, за да се спре със спекулациите и обвиненията, че съдебните изпълнители носят отговорност за „грешни икономически решения на граждани и бизнес, за срива на цените на имотния пазар, за отпускането на необезпечени кредити, както и на такива, при които обезпечението изобщо не покрива стойността на дълга“.

Освен въвеждането на частния фалит, частните съдебни изпълнители предлагат да се преосмисли доколко е оправдана привилегията на банките при събирането на просрочени дългове. „ЧСИ са обвинявани публично, че извършвали „произвол”, като изпълнявали задълженията си по заповедите в полза на банките, наричани са публично техни „оръдия”, без да се отчита, че ЧСИ няма право да избира нито възложения му съдебен акт, нито кредиторът, в чиято полза е той“, посочва се в позицията на гилдията.

Камарата настоява и за въвеждането на принципа на пропорционалност на изпълнението съобразно размера на дълга. „Още с образуване на изпълнителното дело, взискателят може дори за задължение от 1 лв. да насочи изпълнението срещу имот на значително по-висока стойност. ЧСИ е длъжен да изпълнява способа, посочен от кредитора“, посочват от камарата.

За да се защитят гражданите, бизнеса и техните имоти предлагаме изпълнението да се насочва срещу недвижими имоти, които не са ипотекирани единствено като крайна мярка – чак когато са изчерпани другите способи за изпълнение, допълват от камарата.

Частните съдебни изпълнители предлагат да се направят и законодателни промени с цел симулиране на банките да кредитират публичната продан на имущество. „Това е начин участниците в публичните продани да се увеличат значително, а продажните цени да се повишат, което е в интерес както на длъжниците, така и на кредиторите“, коментират от гилдията.

Предлага се още да се разшири кръгът от действия на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани пред съда, включително и оценките на имотите, както и да се въведат електронните запори. Според изчисленията на камарата налагането на запори по електронен път ще намали таксите за гражданите и за бизнеса около 30 пъти. Източник investor.bg


Европейските банки се изправят пред сериозен недостиг на капитал
Европейските банки ще се изправят пред сериозна криза с капитала през 2014 г., предупреждава PricewaterhouseCoopers (PwC), цитирана от CNBC. Недостигът на банков капитал в региона се оценява от компанията на 280 млрд. евро.
В доклад на консултантската компания се посочва, че банковите резерви са поставени под натиск от три фактора – изискванията на Базел III, изискванията за коефициент на ливъридж и резултатите от стрес тестовете на Европейската централна банка (ЕЦБ).

В доклада се посочва, че недостигът на капитал не може да се компенсира с традиционни методи.

Майлс Кенеди, партньор в PwC, коментира, че европейските банки ще преминат през бурни години, както и че дори финансовите институции извън еврозоната и влиянието на ЕЦБ не са имунизирани от сътресения.

“За банките, които са извън обхвата на ЕЦБ , предизвикателствата не са по-малко интензивни. Въпреки че регулаторните органи вероятно ще дадат известно пространство на някои банки, за да изпълнят своите планове, пазарите ще продължат да оказват натиск, което принуждава банките да продължат да изпълняват спешните програми за деливъридж”, посочва той.

Заради прочистването на балансите на банките те продължават да ускоряват темповете, с които свиват банковото кредитиране за бизнеса и домакинствата. ЕЦБ понижи основната си лихва до рекордно ниско ниво от 0,25%, но това явно не е достатъчно, за да насърчи финансовите институции да отпускат кредити, пише Ройтерс. Източник investor.bg


Поевтиняват кредитите за гражданите, сочат данните на Българската народна банка.

Понижаването на цената на кредитите ще продължи и догодина, прогнозираха вчера директорите на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян и на СИБанк Петър Андронов.

Банкерите се оплакаха, че заради лошите кредити се налага да закриват офиси и в същото време да назначават допълнителни кадри, които да работят по безнадеждните и проблемните заеми.

Според Хампарцумян алчни адвокати лансирали нуждата от закона за фалита на физическите лица, за да си осигурят повече клиенти.За година цената на заемите за домакинствата е спаднала.

Въпреки че лихвите по потребителските кредити са се повишили леко, т. нар. годишен процент на разходите (ГПР) пада.

В ГПР освен лихвата са включени всички такси и комисиони. Преди година ГПР по потребителските заеми в лева е бил 13.18 на сто, а сега е с 0.13 процентни пункта по-малко. При кредитите за потребление в лева ГПР сега е 11.06%, или с 0.03 пр. п по-малко, отколкото година по-рано.

При жилищните заеми поевтиняването е по-голямо – и заради промоционалните условия за комисиони и такси, и заради по-ниските лихви. ГПР за жилищните кредити в лева вече е 7.55%, а за тези в евро е 7.81%.

Междувременно рекордно паднаха лихвите по срочни депозити за фирмите – от 2.47% през септември до 1.87% през октомври, а за година спадът е с почти 1%. Лихвите по фирмените заеми в лева пък отбелязват повишение за месец – от 2.11% на 2.33%.

При лихвите на левовите депозити за граждани няма резки колебания. Към края на октомври са при средни нива от 3.91%. При депозитите в евро има леко увеличение за месец – с 0.05 пр. п до 3.67%.

Въпреки ниските лихвени нива преди дни стана ясно, че граждани и фирми държат на влог общо 55.52 млрд. лв., което е близо 70% от брутния вътрешен продукт на България. Източник pariteni.bg


Български и румънски студенти временно няма да получават заеми за издръжка. Пред „Дарик“ българският посланик в Лондон Константин Димитров е обяснил, че след януари 2014 г. отново ще бъде подновено изплащането им на онези, които отговарят на условията, свързани с вида учебно заведение и определен период на пребиваване във Великобритания.

Той е възразил остро по официален път срещу този „неприемлив начин на третиране на българските и румънските студенти“.

„Направих един много остър демарш, остро възражение по официален път пред Форин офис в две посочи – първо, че тази мярка се предприема без българската страна да е предизвестена, и второ, че мярка, която както разбрахме допълнително ще засяга всички студенти от ЕС, отново беше представена в публичното пространство като мярка срещу българи и румънци“, каза посланик Димитров.

Възразихме срещу временното замразяване на студентските заеми за издръжка само на българи и румънци, независимо от може би обективния факт, че е нараснал броя тъкмо на тази част от заявленията за студентските заеми, поясни още Константин Димитров.

Част от изискванията за получаване на тези заеми са лицето да докаже, че е студент в сертифицирано учебно заведение в Обединеното кралство и че има доказан период на уседналост. Целта била да се избегне подозрението на британската администрация за злоупотреба със социална субсидия от страна на лица, които не са студенти, поясни посланик Димитров.

Най-късно през февруари ще бъде възстановено изплащането на заемите за издръжка, иначе заемите за покриване на учебните разходи не са и няма да бъдат спирани, допълни той. Източник pariteni.bg


Темповете, с които вложителите в банките в Кипър теглят депозитите си, се забавят, сочат данни на Европейската централна банка (ЕЦБ), цитирани от Ройтерс.

Депозитите на частния сектор са се свили с 1,3% през октомври до 35,1 млрд. евро.

През май миналата година депозитите в кипърските банки надвишаваха 50,5 млрд. евро.

За по-малко от година и половина депозитната база в страната се сви с над 30 на сто заради спасителния план, който задължи притежателите на негарантирани депозити също да участват в спасяването и стабилизирането на банковия сектор.

През март банките в Кипър бяха затворени за две седмици, за да се избегне масов отлив на вложители.

На средиземноморския остров все още действат строги мерки за контрол на капитала, които постепенно се облекчават. Плановете на правителството са да премахнат всички рестрикции през пролетта на следващата година с изключение на една – лимитите за теглене на пари от банките.

Данните на ЕЦБ сочат, че депозитите в останалите затруднени държави от Южна Европа остават относително стабилни. Отчетен е спад с около процент в Италия, Словения, Ирландия и Гърция през октомври, а в Португалия дори е регистриран лек ръст. Източник investor.bg


С ръстове на индексите приключи сесията на водещите европейски пазари.

Общоевропейският Stoxx Europe 600 се повиши с 0,4 на сто до 325 ункта. От началото на ноември индексът е добавил близо процент и е напът да постигне ръст за девети месец от началото на годината, предава Bloomberg. От началото на годината индексът се е разширил с 16%, изчислява агенцията.

В Германия DAX 30 се повиши с 0,38% до 9 387 пункта, във Великобритания FTSE 100 добави само 0,07% до 6 654 пункта, а във Франция CAC 40 записа ръст от 0,21% до 4 302 пункта.

Акциите на миннодобивните компании и банките се наредиха сред най-силно поскъпващите в днешната сесия. Пазарната оценка на Rio Tinto Group се повиши с над 4 на сто, след като компанията съобщи, че ще похарчи с 3 млрд. по-малко, за да увеличи производствения капацитет на желязна руда. Компанията планира да засили производствения си капацитет в Западна Австралия до 360 млн. метрични тона до 2017 г.

Акциите на Boliden – шведският производител на мед и цинк, поскъпнаха с 5 на сто до 95,2 шведски крони, след като Morgan Stanley повиши рейтинга на компанията заради ръста на цените на медта.

Акциите на двете компании подкрепиха ръста на Stoxx 600 Basic Resource Index – индикаторът днес се повиши с 2,2%, като реализира най-силния ръст сред 19-те индустриални групи в състава на по-широкия индекс.

Акциите на Thomas Cook поскъпнаха с 15%, след като днес компанията обяви, че печалбата преди данъчи и такси се е повишила до 263 млн. паунда за годината, приключила на 30 септември.

Подиндексът, който отразява движенията на акциите на европейските банки, днес се повиши с 0,9 на сто, след като акциите на Banco Comercial Portugues SA поскъпнаха с близо 5 на сто, на Barclays Plc – с 1,2 на сто, а на Commerzbank AG – с 2,2 на сто.

Същевременно сред губещите позиции днес се наредиха акциите на Imperial Tobacco Group Plc, които поевтиняха с близо 2%, както и на British American Tobacco, които изтриха 0,6%.

Понижиха се и пазарните оценки на британските публични строителни компании заради решението на централната банка на Великобритания да спре стимулите за ипотечното кредитиране.

“Инвеститорите все още са настроени позитивно към пазара на акции”, коментира Джеймс Батърфил от Coutts & Co. в Лондон. “Доверието в пазара ще продължи да се засилва, тъй като перспективите пред корпоративните резултати в Европа се подобрява”, допълва той.

Оптимизмът на инвеститорите днес беше подкрепен от данните на Европейската комисия (ЕК) за икономическото доверие в еврозоната. Съответният индекс е нараснал до 98,5 пункта през ноември, докато анализатори очакваха повишение до 98 пункта.

В отделен доклад обаче Еврокомисията потвърди, че потребителското доверие е намаляло допълнително през ноември. Източник investor.bg


Капиталовият пазар не е алтернатива на банковото финансиране. Даже не е на второ или на трето място. Еврофондовете са по-надежден източник за финансиране на проекти от капиталовия пазар. Това мнение изказа Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), по време на Forex Forum Investor.bg.

Той коментира измененията и допълненията в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). С тях се занижава прага на търговото предложение. Велев изтъкна, че единствената положителна промяна е изменението на чл. 114, според което представляващите юридическите лица се включват към свързаните лица.

Появява се и нов субект в търговското право – т.нар. непублично дружество, което е дъщерно на публично.

Той обясни, че отговорност за управлението на това дъщерно дружество носи мениджмънтът на публичното дружество. Действията му трябва да бъдат одобрени от управителния орган на публичното дружество, като преди това ставаше от Общото събрание.

Велев се спря и на процедурите за разпореждане с активи на дъщерни дружества. Увеличава се обхватът на сделките – това се отнася не само за прехвърлянето на материалните активи, но и на финансовите активи.

„Приключи се практиката всяка една сделка между дружества в една група да подлежи на предварително одобрение“, обясни председателят на АИКБ.

Той изтъкна, че е проблем за дружествата, ако в поканата за свикване на Общо събрание на акционерите проектът е изписан така, както ще се гласува, и те не могат на самото събрание да гласуват или вземат решение, различно от предварително оповестения проект в Търговския регистър. Тази практика удължава и забавя процесите. Източник investor.bg


Alibaba Group Holding ще започне предлагането на Ju Baopen – специализирани облачни услуги за банки и финансови компании, съобщава Bloomberg.

Най-малко осем банки, включително Bank Xiamen, China Bohai Bank и Tianjin Rural Commercial Bank, ще използват облачните услуги на Alibaba при предоставянето на онлайн платежни услуги. Онлайн платформите на банките ще бъдат свързани и към Alipay – транзакционната система на китайската компания за интернет услуги.

Основателят на Alibaba Джак Ма полага значителни усилия в разширяване на периметъра на действие на компанията, чиито интернет портали предлагат широка гама от стоки – от замразена скумрия до самолети Boeing 737.

„Въпреки че повечето по-малки по мащаб банки вече имат системи за онлайн разплащания, много oт тях не са свързани с Alipay“, заяви Ян Лин, анализатор в Bank of China International Ltd в Пекин. „Чрез предоставянето на тази услуга те ще могат да се възползват от Alipay“, допълни още той.
Според последните инфомации Alibaba обмисля листване на акции на борсата в Ню Йорк. Очакваното IPO се оценява на 120 млрд. долара според средната прогноза на шест анкетирани от Bloomberg анализатори. Източник investor.bg


Българо-американска кредитна банка (БАКБ) представи новия си бранд BACB Plus. BACB Plus е първата виртуална банка в България, която позволява на клиентите да работят с финансите си изцяло чрез интернет.

Концепцията за виртуалната банка не е нещо ново за банките в Европа и по света, но за България това е един нов модел на банкиране. При него клиентът сам решава кога, откъде и как да управлява финансите си, да заявява и използва продуктите и услугите на банката и да получава информация, без да е необходимо да посещава офис на БАКБ. Така например, човек може да стане клиент на виртуалната банка, без физически да посещава банков клон, като дебитните карти се заявяват онлайн и се получават по куриер, а ПИН кодът – с SMS. По същия начин стои въпросът с кандидатстването и отпускането на кредити. След като е станал клиент на виртуалната банка, всеки може да кандидатства и при одобрение – да получи потребителски кредит онлайн. По-благоприятните условия за основни банкови продукти са водещ мотив за концепцията на виртуалната банка – дебитните карти са без такси за теглене, на който и да е банкомат в страната, първата разплащателна сметка е без такса за откриване и с удвоена лихва през първата година, а специално за новите клиенти на виртуалната банка е създаден 3-месечен депозит с много изгодни промоционални условия.

Като допълнение, системата на BACB Plus позволява на клиентите да бъдат в тясна връзка със служителите на банката, чрез телефон, имейл, skype, чат, Фейсбук страница, дискусионен форум, опция за обратно обаждане, инструкции свободен текст през сайта и др.

Сигурността за потребителя също е застъпена на високо ниво чрез средствата за идентификация и авторизация в системата (КЕП и еднократна парола), използването на съвременни технологии и модерна антифишинг система. Източник investor.bg


Цената на кредитния ресурс намалява устойчиво и е под нивата преди кризата. Докато през първото тримесечие на 2009 г. цената на ресурса се покачи значително, то днес тенденцията е тя да намалява. Ако посоката се задържи, цената на ресурса ще падне още. По този начин главният изпълнителен директор и председател на УС на СИБАНК Петър Андронов очерта посоката на развитие на банковата индустрия през 2014 г. и направи прогноза, че лихвите по кредитите може да спаднат още.

Как банките биха могли да се впишат и да помогнат за едно по-ефективно развитие на икономиката? Този въпрос пък повдигна изпълнителният директор на „УниКредит Булбанк“ Левон Хампарцумян. Той изтъкна, че сме научили добре уроците си от 1997 г.

Според Андронов положителните и отрицателните фактори ще определят какво ще се случи през следващата година. От мащаба им ще зависи как банките и бизнесът ще работят през 2014 г. Хампарцумян пък смята, че следващата година няма да се различава съществено от 2013 г.

Кредитите

Андронов проследи развитие на банковата система от 2007 г. до днес. Той изтъкна, че фирмените кредити нарастват стръмно, докато след началото на политическата криза на старта на 2013 г. ипотечният портфейл на банковия сектор отчита трайно намаление.

Сега домакинствата получават потребителски кредити с лихви от 11,3%. Лихвените проценти по ипотечните кредити са намалели до 7,9% от 8,5%, колкото бяха преди кризата. Същата тенденция се забелязва и при фирмени кредити от 9 на сто те вече са достъпни при 7% трето тримесечие на 2013 г.

Дори и цените на кредитите да бъдат свалени още, няма как да мотивираме кредитополучателите да вземат заем, ако има несигурност и ако има притеснения у бизнеса и у гражданите. Около това мнение се обединиха и Хампарцумян, и Андронов.

Спестяванията

Спестяванията на населението продължават да растат, макар че няколко месеца след въвеждането на данъка върху лихвите по срочните депозити е била регистрирана трансформация на спестявания от срочни към безсрочни влогове.

Нуждата на банките да акумулират депозити е към края си, смята директорът на СИБАНК. „През последните години банките привличат депозити и тези средства вече са годни за кредитиране“, заяви той.

За него един от положителните сигнали за кредитната активност на банките през идните месеци е, че намалява търсенето на депозити от страна на банките, с които средства те трябва да върнат полученото финансиране от банките-майки, получено преди кризата.

Ефективен ли е банковият ни сектор?

Като друг съществен мотив за поведението на банковия сектор, който през следващите години ще се проявява активно, Андронов посочи ефективността на банковия сектор.

„Ефективността на банковия сектор беше много висока през второто тримесечие на 2008 г, (преди кризата). Това бе причината преди 10 години към банките да има сериозен инвеститорски интерес“, посочи банкерът.

„След началото на кризата обаче нещата коренно се промениха – доходът от такси се понижи минимално. С около 15% намалява нетният лихвен доход заради по-бавно спадащата цена на депозитите и по-бързо спадащата цена на кредита и заради големия дял на необслужваните кредити, които нараниха нетния лихвен доход на банките“, продължи Андронов.

Той посочи, че делът на лошите кредити е увеличил нуждата от концентрация на дейността в отделите за събиране на вземания, което се оказва пагубно за ефективността на банковия сектор. Поради тази причина някои институции са съкратили с 20-30% клоновата си мрежа.

Той обвини разходите за провизии, че са оказали най-негативно влияние върху банковия сектор, като определи това за доста неприятен сигнал за инвеститорите.

За стрес тестовете и надзора на Европейската централна банка (ЕЦБ)

„Преминаването на над 120 банки под контрола на ЕЦБ през 2014 г. се предхожда от процеса по преглед на качеството на активите и стрес тестове за банките. Предхождането на процеса със затягане на кредитните правила ще доведе до дефицит в балансите на големите банки“, смята банкерът.

„Ако се приложат тези стандарти, а те ще се приложат, отделни елементи от тях са изключително по-строги от тези, които се прилагаха в България преди кризата. Банки в отделни държави ще имат нужда от милиарди за провизии. Това е негативен фактор за посредничеството догодина“.

„Политиците търсят дивиденти на гърба на банковия сектор. Ефектът от предложените от тях мерки може да бъде катастрофален, ако не се приложат правилно“, продължи Андронов.

Той бе категоричен, че е нужна консолидация в сектора. Проблем обаче е, че няма с какво да се финансира консолидацията на българския банков пазар, което е силно негативен фактор за кредитното посредничество през идната година. Източник investor.bg


Напрежението във финансовия сектор на еврозоната е паднало до нива, невиждани от периода преди кризата, започнала през 2007 г., съобщи Европейската централна банка (ЕЦБ), цитирана от Ройтерс. Секторът обаче остава нестабилен, предупреждава банката.

В нов доклад институцията посочва, че еврозоната продължава да бъде изложена на финансови и икономически шокове, напрежение на дълговите пазари и предизвикателства пред финансирането на банките в периферията на валутния блок.

Публикувани на сайта на ЕЦБ данни сочат, че индикаторът за напрежението във финансовата система в еврозоната е паднал в края на септември до рекордно ниско ниво и оттогава остава близо до това равнище. Институцията обаче предупреждава, че банките, които продължават да свиват балансите си, се изправят пред допълнителни рискове, свързани с финансирането.

„През следващите месеци настъпва падежът на значителни количества дълг. Постоянно високите разходи за финансиране на затруднените банки биха могли да усилят натиска за намаляване на задлъжнялостта със съответното отрицателно въздействие върху икономическото благосъстояние и растеж“, посочва се в доклада на ЕЦБ.

ЕЦБ продължава да оказва натиск за осъществяването на реформите, необходими за конструирането на банков съюз в еврозоната. „Предприемането на допълнителни стъпки ще адресира фрагментацията“, посочва се още в доклада на финансовата институция.

Банката настоява също така страните от валутния блок да се споразумеят за надеждна система за гаранции, ако проблемите на банките доведат до необходимост от финансиране.

„Необходими са допълнителни стъпки, за да се премахнат бариерите пред намаляването на напрежението във финансовия сектор – без значение дали публични, или частни, на национално или на европейско ниво“, посочва ЕЦБ.

ЕЦБ предупреждава също така, че възстановяването на световната икономика е по-слабо от очакваното, което също е източник на допълнителни рискове. Централната банка на еврозоната изразява опасенията си и от резкия ръст на цените на имотите на някои пазари, което също заплашва финансовата стабилност.

Конкретно за пазара на имоти в еврозоната ЕЦБ прогнозира, че цените в някои от държавите от блока вероятно ще продължат да падат, а перспективите не са особено позитивни. Източник investor.bg


Европейската централна банка (ЕЦБ) обмисля нова програма за осигуряване на дългосрочна ликвидност (LTRO), която да е на разположение само на банките, които се съгласят да използват финансирането, за да отпускат заеми на бизнеса, съобщава Ройтерс.

Президентът на ЕЦБ Марио Драги и други членове на Управителния съвет многократно са посочвали възможността за провеждане на повече стъпки за увеличаване на ликвидността, за да помогнат на крехката икономика на еврозоната и да гарантират потока от кредити в частния сектор.

ЕЦБ е отпуснала на банките повече от 1 трлн. евро под формата на евтини тригодишни заеми. Това се случи чрез две дългосрочни операции по рефинансиране в края на 2011 г. и началото на 2012 г.

Но този път достъп до средства ще имат само онези, които са готови да отпускат заеми на компании, работещи в промишлеността, търговията и услугите, пише Sueddeutsche Zeitung. Според изданието новата LTRO ще бъде за срок от 9 или от 12 месеца.

Това е само един от ходовете, които ЕЦБ разглежда, тъй като обмисля нови мерки за подкрепа на икономиката. Те ще последват решението за понижение на основната лихва до рекордното дъно от 0,25%.

Трейдърите на паричните пазари са на мнение, че програмата може да влезе в сила през първото тримесечие на следващата година, сочи проучване на Ройтерс.

От своя страна членът на Съвета Йенс Вайдман заяви по-рано този месец, че ЕЦБ трябва да гарантира своите кредитни операции, така че те да не стават прекалено щедри. Източник investor.bg


Американските кредитополучатели все по-често пропускат вноски по втори ипотечни кредити, теглени по време на жилищния балон – тенденция, която може да нанесе пореден удар върху най-големите банки в страната, пише Ройтерс.

Проблемът е, че все повече от ипотеките достигат 10 години от момента на отпускане. Тогава кредитополучателите обикновено трябва да започнат да изплащат и главницата освен лихвите.

Подобни заеми от най-големите банки за общо 221 млрд. долара ще достигнат тази гранична точка в рамките на идните четири години.

За типичния потребител тази промяна може да доведе до над трикратно увеличение на месечната вноска, което е особено голяма тежест за хората с надценени имоти. Освен това вноските ще се увеличат още повече, когато Федералният резерв започне да вдига лихвите, защото заемите обикновено са с плаваща лихва.

Данни на агенцията за потребителски кредити Equifax показват, че броят на кредитополучателите, пропускащи вноски около 10-ата година след тегленето на този вид заеми, може да се удвои на 11-ата година. Когато заемите станат лоши, банките могат да загубят цели 90 цента на долар, тъй като този тип кредити обикновено са втората ипотека за тези кредитополучатели.

Ако банката наложи възбрана върху имота, по-голямата част от приходите от продажбата отиват за изплащане на основната ипотека, което оставя много малка част за банката, отпуснала втория заем.

Има и вариант нещата да се развият благоприятно. Например, ако икономическият растеж се засили, а цените на жилищата нараснат, кредитополучателите могат да успеят да рефинансират основната си ипотека и вторичните си ипотеки като един общ кредит с фиксирана лихва. Някои потребители ще могат и да изплатят заемите си, като продадат жилищата си на един засилващ се пазар.

Някои регулаторни органи, рейтингови агенции и анализатори обаче са разтревожени. На конференция във Вашингтон миналия месец Ейми Крюз Кътс, главен икономист в Equifax, предупреди ипотечните банкери, че увеличението на месечните вноски по вторите ипотеки на десетки хиляди собственици на жилища крие опасност от „вълна от неприятности“.

Преди спукването на жилищния балон американските банки масово отпускаха втори ипотеки на клиентите, а потребителите с радост ги използваха като по-евтина версия на заемите по кредитни карти, като харчеха парите за ваканции или автомобили. Големите банки, включително Bank of America Corp., Wells Fargo & Co., Citigroup Inc. и JPMorgan Chase & Co, имат подобни кредитни линии за по над 10 млрд. долара, а в някои случаи сумите са доста по-солидни.

В най-добрия случай загубите по тези кредити ще нараснат, но банките ще успеят да се справят с тях. В най-лошия обаче подобно развитие би могло силно да свие печалбите на някои банки и евентуално да „изяде“ капитала им в момент, в който те са под натиск да го увеличат.

Случващото се с вторите ипотеки илюстрира начина, по който ипотечният балон, формирал се в годините преди финансовата криза, все още оказва влияние върху банките седем години след срива. В много отношения ипотечният пазар все още не се е възстановил: федералното правителство все още гарантира 9 от всеки 10 жилищни заема, до момента са завършени 4,6 млн. възбрани, а кредитополучателите с отличен кредитен рейтинг продължават да се сблъскват с откази за нови заеми. Източник investor.bg


Президентът на Бразилия Дилма Русеф ще се опита да убеди Върховния федерален съд да отложи решенията си по дела, които може да струват 65 млрд. долара на банките и да свият кредитирането в страната. Това са казали двама запознати с въпроса държавни служители, цитирани от Bloomberg.

Ако съдът се произнесе в ущърб на банките, сред които Caixa Economica Federal и Banco do Brasil SA, те ще трябва да компенсират свои клиенти за загуби от преди повече от 20 години, свързани с правителствени програми. Предвид възможните последици, Русеф всячески се опитва да забави отсъждането, каза един от служителите, като пожела да остане анонимен.

Икономистите понижиха прогнозата си за растежа в страната през 2014 г., след като инфлацията се задържа над търсеното от централната банка ниво, а правителството се бори с растящ бюджетен дефицит. Най-голямата икономика в Южна Америка ще бъде разтърсена и кредитирането в нея може да се свие с до 1 трилион реала (437 млрд. долара), ако тази седмица Върховният съд отсъди срещу банките. Това каза бившият финансов министър на Бразилия Марсилио Маркес Морейра.

По-рано този месец Върховният федерален съд обяви, че от 27 ноември ще започне да се произнася по искове относно загуби, свързани с правителствени програми, приети за обуздаването на хиперинфлацията между 1986 и 1994 г. Тогава държавата замрази банковите вложения, въведе нова валута и намали плащанията по спестовните сметки.

Бразилската централна банка изчисли, че банките ще трябва да изплатят 149 млрд. реала на вложителите, при положение, че загубят делото. Вестник Valor Economico обяви, че загубите могат да достигнат 600 млрд. реала, цитирайки изчисление на консултант в LCA Consultores Ltda. Последните цифри „биха изчерпили стойността на активите на най-големите банки, а 150-те млрд. биха се равнявали на половината от активите им“, написа анализатор на JP Morgan.

Банките са действали според действащото тогава законодателство и не бива да бъдат наказвани – с това становище излезе Асоциацията на банките в Бразилия Febraban в свое електронно изявление. „Банките не са се възползвали от икономическите програми на правителството“, добави Морейра. Бразилският институт за защита на потребителите пък публикува официално писмо, в което казва, че са били взети пари от вложителите в резултат на действията на правителството и кредиторите са се възползвали от това. Източник investor.bg


Унгария оряза основния лихвен процент до ново рекордно ниско ниво в опит да подпомогне възстановяването на икономиката и да стимулира годишния ръст на цените, като по този начин инфлацията по-лесно да се доближи до целта от 3%, пишe MarketWatch.

Централната банка на Унгария свали основната лихва до 3,2% от 3,4%, като оправда очакванията на анкетираните от Wall Street Journal анализатори. За 16-и пореден месец финансовата институция прибягва до този ход. На старта – през август миналата година – лихвата бе 7 на сто.

Повишеният апетит за риск в световен мащаб – успехът на страната при набраните 2 млрд. долара на международните пазари от миналата седмица и устойчивостта на форинта след срещата на Комитета по парична политика миналия месец сякаш подкрепиха централните банкери в решението им да намалят лихвата отново.

Изненадващото понижение на основния процент на Европейската централна банка в началото на ноември също бе причината Унгария да продължи да намалява лихвата. Страната трябва да гарантира, че разполага с премия спрямо лихвите на водещите централни банки, за да предпази форинта от обезценяване – продължаващ проблем на фона на натрупаните високи нива на публичен и частен дълг, деноминиран в чужда валута.

Понижението на основния лихвен процент е в унисон с последните изявления на гуверньора на централната банка на страната Дьорд Матолчи. Миналата седмица той каза, че лихвите могат да бъдат свалени още при условие, че инфлацията продължава да пада.

През октомври инфлацията бе 0,9% на годишна база, като отчете рекордно 39-годишно дъно – изненада дори и за централната банка. Целта на кредитора е да постигне годишна инфлация в размер на 3% в средносрочен план.

През следващите месеци цените ще падат още, тъй като през ноември правителството възнамерява да намали цените на комуналните услуги. Мнозина икономисти предупреждават, че този ход може да предизвика дефлация.

Поради тази причина анализаторите сега се придържат към твърдението, че банката може да продължава да сваля лихвите дори и с повече в сравнение с предишните им очаквания. Преди няколко месеца Матоличи определи 3% като долната граница на цикъла на понижение на лихвените проценти, при достигането на която той ще спре. Повечето експерти очакват това да стане до края на годината. Някои от последните прогнози на експертите пък виждат основния лихвен процент да бъде в интервала 2,40-2,80% през март следващата година.

„Но тъй като най-вероятно инфлацията ще се покачи през втората половина на следващата година и тъй като възстановяването на икономиката набира скорост, Унгария ще бъде първата сред страните в региона на Централна и Източна Европа, която ще започне да покачва лихвите. Това най-вероятно ще се случи през последните три месеца на 2014 г.“, дава своята прогноза икономистът в Royal Bank of Scotland Абас Амели Ренани.

Рекордният цикъл на монетарно разхлабване е придружаван от печатането на пари от страна на централната банка с цел субсидирането на кредити за малките предприятия, които да подпомогнат допълнително растежа.

Анализаторите и правителството са на мнение, че растежът на брутния вътрешен продукт може да достигне 2% през следващата година. През тази най-вероятно ще бъде 0,7%, подкрепен както от паричните стимули, така и от ръста на нетните заплати заради ниската инфлация. Миналата година икономиката на Унгария се сви с 1,7%.

„Ние смятаме, че свръхликвидността ще увеличава уязвимостта на форинта, ако пазарната волатилност се покачи“, коментират анализатори от Barclays. Източник investor.bg


Политиците в САЩ все още намират популистки оправдания да „удрят“ банките, които са твърде големи, за да фалират, и никой в министерството на правосъдието няма да бъде уволнен, ако добави още една нула към споразумение в стил JPMorgan Chase, пише Financial Times.

Ударите към банките обаче често попадат върху пенсионните фондове и дребните инвеститори, които в крайна сметка притежават американски ипотеки и помрачават изгледите за един от най-важните класове активи.

След като миналата седмица от JPMorgan признаха, че са създавали ценни книжа, обезпечени с ипотеки (MBS), от заеми, които не отговарят на стандартите за записване, споразумението за 13 млрд. долара с банката включи и облекчения за потребителите за 4 млрд. долара под формата на опрощаване на част от главницата и други модификации за кредитополучателите, застрашени от възбрана.

Това е добра новина за самите кредитополучатели и може би е добра социална политика, но модификациите на ипотеките влияят и върху стойността на обезпечените с ипотеки ценни книжа, в които са групирани.

BlackRock бе една от най-големите фирми за управление на активи, посочила тази несправедливост. Следващите жертви на продажбата на подобни ценни книжа от страна на JPMorgan са инвеститорите, които са ги купили и в момента те отново са изложени на риск от загуби.

Инвеститорите имат голяма експозиция към пазара на MBS чрез основните си фондове за облигации. Най-големият облигационен фонд в света Pimco Total Return Fund например държи 34% от активите си за 250 млрд. долара в ипотеки. Множество инвеститори включват в портфейлите си взаимни фондове, а в този клас активи се вливат и средства чрез търгувани на борсата фондове и тръстове за инвестиции в имоти.

MBS са много сложен вид ценни книжа. Инвеститорите могат само да гадаят колко дълго ще получават доход от лихви преди кредитополучателите, с чиито ипотеки са обезпечени книжата, да решат да се преместят или да рефинансират.
Макар и гарантирани от контролираните от държавата агенции за ипотечно финансиране Fannie Mae и Freddie Mac, тези ценни книжа подлежат на сложни предположения за бъдещите лихви и характеристиките на кредитополучателите.

Ценните книжа без държавна гаранция пък са обект и на риск от евентуалното изпадане в неплатежоспособност на собствениците на жилищата.

Сега инвеститорите трябва да се тревожат и заради множеството начини, по които правителството може да се намеси и да модифицира заемите, с които са обезпечени MBS.

Клаузите за помощ на потребителите в споразумението с JPMorgan са в крак с други намеси през последните пет години. Когато се установи, че фирмите за обслужване на ипотеки редовно подминават надлежните процедури за налагане на възбрана върху американските жилища и механично обработват документи за принудително изземане, федералните агенции постигната споразумение с пет банки за модификации на заеми за 17 млрд. долара. Целта бе те да се направят така, че в крайна сметка да не навредят на инвеститорите в MBS, но фирмите за управление на активи се оплакват от липса на прозрачност.

Инвеститорите в MBS все още страдат от тези спорадични и непредвидими държавни намеси пет години след кредитната криза и това има разрушителен ефект. Политиката, която по-рано изглежаше допустима, за да може индустрията да стъпи на крака, сега заплашва трайно да повиши рисковите премии, които инвеститорите в MBS трябва да изискват и на свой ред да повиши разходите за кредитиране, които плащат собствениците на жилища с ипотеки.

Надежата за емитиране на MBS без Fannie и Freddie или други държавни гаранти изглежда по-далечна от всякога. Емисиите от необезпечени MBS през тази година възлизат на 17 млрд. долара в сравнение със 700 млрд. долара през пиковите 2005 и 2006 г. Тази разлика вече не може да бъде обяснена с шока от осъзнаването, че цените на жилищата в САЩ могат и да падат, освен да се повишават. Източник investor.bg


Финансовите проблеми на правителствата могат да окажат все по-голямо влияние върху решенията на централните банки и това ще измести фокуса от основната им цел – стабилизирането на цените. Това каза президентът на Германската централна банка – Бундесбанк – Йенс Вайдман в понеделник, цитиран от The Wall Street Journal.

Откакто световната финансова криза започна преди 5 години, централните банки предприемат драстични мерки за да спасят икономиките и пазарите си. ЕЦБ, Федералният резерв и Японската централна банка поддържат почти нулеви лихви и купуват държавни облигации и частни активи, въпреки че европейската институция не е толкова агресивна в подхода си, колкото останалите централни банки.

Прехвърлянето на отговорност от правителството към централните банки е стигнало твърде далеч, отбелязва Вайдман. „На банкерите не им стигат ръцете едновременно да осигурят стабилност на цените, ниска безработица, да упражняват надзор над търговските банки, да се справят с държавния дълг и счетоводните проблеми, и да управляват валутните курсове“.

Думите на президента на Бундесбанк следва да покажат несъгласието му с евентуални по-драстични мерки от страна на ЕЦБ за стимулиране на европейската икономика, като допълнително купуване на държавни облигации или поддържане на по-ниски лихви, отколкото инфлацията предполага. Той се противопостави на решението на банката да започне отворена програма за купуване на облигации миналата година, като тя все още не е влязла в ход. Доводите му бяха, че така ще се размият границите между монетарната и фискалната политика.

Йенс Вайдман е само един от 23-мата членове на Управителния съвет на ЕЦБ, но въпреки това думата му има значително влияние, особено в Германия. Германската централна банка е считана за една от най-надеждните институции, ръководила следвоенния икономически подем на Германия чрез консервативна и антиинфлационна политика.

Според Вайдман са нужни още мерки, за да бъде прекъснат този „порочен кръг“ между правителствата и централните банки. Трябва да бъде претеглян рискът при закупуването на държавни облигации от вторите, тъй като те вече са, в по-голямата си част, големи собственици на държавни ценни книжа на еврозоната.

„Вместо да сливаме монетарната с фискалната и финансовата политика, ние трябва да издигнем прегради между правителствата и банките“. Новото тяло за надзор над банките на ЕЦБ, което ще започне работа в края на следващата година, трябва да бъде строго разграничено от управителния корпус, който определя лихвите, добави той. „Ако това не бъде направено, съществуването на самостоятелна институция за надзор ще бъде наложително“. Източник investor.bg


National Bank of Greece (NBG) – най-големият гръцки кредитор, обяви, че е постигнала споразумение за продажба на мажоритарен дял от поделението си за недвижими имоти Pangaia на фирмата за частен капитал Invel Real Estate за 653 млн. евро, предаде Ройтерс.

Сделката е част от преструктурирането на NBG, чиято цел е да увеличи капиталовата база на банката.

Четирите най-големи банки в Гърция са в процес на преструктуриране по силата на планове, договорени с Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ) в съответствие с условията за спасителните помощи за страната. Те включват съкращения на работни места, закриване на клонове и разпродажба на активи.

Според условията на сделкада Invel ще придобие 66% от Pangaia и ще плати 161 млн. евро в брой, ще внесе капитал под формата на недвижими имоти и ще тегли кредит от NBG.

Портфейлът на Pangaia включва офис сгради, клонове, управлявани от NBG, и други имоти, придобити неотдавна от местната агенция за приватизация.

Pangaia планира да се листва на фондовата борса в Атина през 2015 г. Източник investor.bg


Двама въоръжени мъже са нахлули в банков клон в Кърджали, в 09.10 часа тази сутрин, съобщиха от Окръжна прокуратура. Двамата, които били с маски, нахълтали в банката и насочили оръжие срещу две от служителките. Няма пострадали, но жените са силно уплашени.Взели са наличната сума, след което избягали с автомобили. Открадната сума е между 20 и 30 хиляди лева. В съобщение до медиите Уникредит потвърдиха за обира, като уточниха, че „сумата, която престъпниците са успели да вземат, се уточнява в момента., но по предварителната оценка тя е незначителна“. „Няма пострадали клиенти и служители на банката“, уведомиха от банката . „Разбира се изживеният шок е голям, но се надяваме, че ще бъде преодолян. Сигурността на нашите клиенти и служители е основен приоритет за банката. След приключване на действията на полицията и успокояване на обстановката, работата на филиала ще може бъде подновена“, казаха от там. Източник profit.bg

Как да се определя лихвата? Има няколко предложения. Икономистът Георги Ангелов например предложи лихвите по кредитите да се обвържат с доходността на държавния дълг. Така, за всяко поскъпване на заемите, вина ще носи и държавата.

Управляващите сега предлагат лихвите по кредитите да се обвържат с пазарен индекс като Euribor, Libor или Софибор и надбавка, която не се променя. Според тях, по този начин заемите ще поевтинеят и определянето на цените им ще става по-прозрачно. Оказва се обаче, че това не е съвсем така.

„Първо има значение кой от индексите ще бъде избран от гледна точка на това, какъв ресурс, от кой пазар се набавя. Ако говорим за евров ресурс и приемем, че това е основният международен пазар, то е логично да се използва индекса Euribor”, коментира финансовият консултант Иван Стойков в рубриката „Марж“ на „Дарик Кафе“.

„Ако говорим за левови ресурси, тогава трябва да предпочетем Софибор, защото той измерва цената на финансирането, което си разменят банките на българския пазар. По подобен начин стои и въпросът с Libor, който е по-релевантен за доларовите кредити“.

Според Стойков, „който и от трите индекса да изберем и обвържем лихвите към него, то в бъдещ план може да се очаква само покачване на лихвените нива. Стойностите на тези индекси към момента са на най-ниските нива от последните 5 години. Така, с обвързването на лихвите с пазарен индекс, в бъдеще време те ще растат“.

„Хубаво е да се използва измерител на цената на финансовия ресурс, който да е показателен за източника на средствата. Ако банките получават финансиране от международен пазар, тогава прилагането на Euribor ще е обосновано при формирането на лихвите. Трябва да има индекс, които да показва цената на капитала, според източника му, за да могат лихвите да се формират коректно“, счита Стойков.

„Ако банките набират основно средства от вътрешния пазар, под формата на депозити, тогава трябва да се търси усреднен индекс за лихвите по депозитите“.

„Обвързването на лихвите с даден пазарен индекс ще доведе до преобразуването им за новите клиенти на банките“, прогнозира финансовият експерт.

„В момента ситуацията е по-скоро 50 на 50 – колкото банки използват пазарен индекс за образуване на лихвата, толкова продължават да използват и базовия лихвен процент, определян от самите тях“.

Така, според Стойков „ако бъдат приети новите предложения, предстои процес на уеднаквяване и евентуално нарастване на лихвите, ако разбира се, в договорите по кредите е заложено, че при корекция на пазарния индекс, съответно се променя и лихвата“. Източник darikfinance.bg


Имотни оценки може да блокират събирането на дългове. Има реална опасност събирането на дългове у нас да блокира, ако бъде приета идея, която от няколко дни активно лансира представител на ръководството на БСП.

Става дума за предложението, огласено от председателя на Съвета по парична политика в ръководството на БСП Георги Тодоров, оценките на имотите, които съдебните изпълнители продават на търг, да може да се обжалват в съда. То иронично бе подкрепено дори от Камарата на частните съдебни изпълнители. А от парламентарната група на левицата засега се въздържат да го коментират, съобщава „Труд“.

На пръв поглед сложната юридическа процедура може пряко да засегне цялата икономика. Ако бъде приета, ще се случи следното – след като е водил дълги години дела, за да докаже, че има да взема пари, и най-после е спечелил, кредиторът, вместо да получи своето, ще влиза в нова съдебна процедура.

И това ще става само защото длъжникът не е съгласен, че жилището му, което ще бъде продадено на търг, не струва например 80 000 лв., а 85 000 лв. Правилото е, че изпълнителите обявяват имотите за продан с първоначална цена 75 на сто от пазарната оценка. Колко струват къщата или апартаментът определят вещи лица.

Колкото експерти има, толкова и различни оценки, винаги е възможно да има някакво разминаване, коментираха съдебни изпълнители пред „Труд“. По думите им обаче важното е колко хора са проявили интерес към даден имот и колко са готови да платят, защото той може да бъде обявен на търг за един лев, но ако е атрактивен, при наддаването ще се постигне действителната му цена.

Тонев припомни, че всичко това вече се е случило в България преди 2007 г., когато събирането на дългове у нас беше мисия невъзможна. „Да се върне обжалването на оценките би било крайно несполучливо, защото ще означава крачка назад към режим, който се е доказал като напълно неефективен и позволяваше на длъжника безкрайно да шиканира“, заяви той. Източник darikfinance.bg


Имущество на длъжник, пуснато на търг, да може да се купува с банков кредит. Това предлагат от Камарата на частните съдебни изпълнители у нас. Идеята е залегнала в план за законодателни промени от няколко точки, съобщава „Монитор“.

Сред най-атрактивните идеи е това банките да финансират покупките на движимо и недвижимо имущество, което е пуснато на търг. Досега участниците в подобни продажби трябваше да внесат задатък от 10 процента от обявената стойност на имуществото преди търга. След продажбата пък разполагат със срок от 7 дни, в който да платят остатъка от цената. Така на търговете за жилища например се явяват само хора, които имат парите да си купят имота в брой, тъй като процедурата по отпускане на ипотечен кредит трае около месец.

„Това е начин участниците да се увеличат значително, а продажните цени да се повишат, което е в интерес както на длъжниците, така и на кредиторите“, пишат в своята декларация от Камарата на ЧСИ.

Друга тяхна идея е да се въведе практиката на електронните запори, която е предвидена чрез законовите промени от 2012 година. Чрез нея съдебните изпълнители ще могат да налагат запор на заплати и банкови сметки по интернет. Освен по-бързи тези процедури са и доста по евтини и се предполага, че ще доведат до намаляване на таксите за гражданите и бизнеса около 30 пъти.

„В момента за налагане на запори във всички банки таксата би била около 540 лв., докато с въвеждането на електронните запори тя ще падне до 18 лв.“, твърдят частните съдебни изпълнители. Те настояват и за разширяване на кръга от действия на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване пред съда, включително и по отношение на оценките на недвижимите имоти. Източник darikfinance.bg


Въпреки валутния борд и фискалната стабилност България се нарежда на второ място в Европейския съюз по отношение на цената на ипотечните кредити, показват данните на Европейската централна банка.

В края на септември средният годишен процент на разходите по жилищните кредити в евро е 8.16% в България в сравнение със средно ниво от 3.5% в ЕС. Цената на ипотечните кредити е по-висока само в Унгария – 9.08%.

При това през декември в Унгария се очаква да приключи разследване на финансовите регулатори за банков картел при определянето на цените на ипотеките във форинти.

Не само ипотечните кредити за българите са сред най-скъпите в Европа, но и потребителските. Страната ни е девета по цени на заемите за потребление със среден процент на разходите от 13.23 на сто. Източник darikfinance.bg

Полезни програми

  • Кредитен тест +

      Изплащате ипотечен кредит и имате чувството, че нещо не е наред. Ако живеете в България вероятно шестото чувство не Прочети повече...
  • Калкулатор на надвзети суми +

    От тук можете да стартирате новия калкулатор за изчисляване на надвзети суми при неправомерна промяна на лихвения процент по потребителски Прочети повече...
  • 1

Подкрепете Асоциацията

Facebook